12.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/36

1.

подкрепя изцяло усилията на Европейската комисия, насочени към развитие на общи цели и показатели като основа за общи европейски стандарти за ресурсната ефективност в строителния сектор, за да се увеличи координацията между политиките и тяхната съгласуваност. Местните и регионалните власти са основни партньори, които насърчават по-голяма ресурсна ефективност, тъй като това се отразява положително на околната среда, климата, икономиката и обществото, и така допринася за устойчивото развитие. Тези власти могат да действат и чрез инструменти като зелените обществени поръчки, като стимулират пазара на продукти, изработени от отпадъци от строителство и разрушаване;

2.

ето защо изразява загрижеността си от това, че Комисията не споменава никъде в съобщението си ролята на местните и регионалните власти, въпреки че Комитетът е обръщал внимание на този аспект в предходни становища по сходни теми. Изтъква централната роля на местните и регионалните власти като инвеститори, не на последно място в строителния сектор, но също и по отношение на обществените поръчки, прилагането на законодателството на ЕС и на националното законодателство относно сградите, подкрепата за местния бизнес и иновациите, както и информацията за инвеститорите и широката общественост. Поради това Комитетът на регионите призовава Комисията да анализира начина, по който Комитетът на регионите и местните и регионалните власти могат да участват в консултациите, които ще последват настоящото съобщение;

3.

подчертава, че предвид мащаба и сложността на въпроса за устойчивото строителство в политически план, към инициативите трябва да се подхожда холистично, като се отчитат преди всичко и аспектите, свързани с нуждите и грижите на хората, общностите и институциите, които ще се ползват от тях. Местните условия и ползите за местната икономика следва да се разглеждат като важни аспекти на устойчивостта, като например се зачитат основните принципи на свободното движение чрез насърчаване на използването на местни строителни материали, които в редица случаи се считат за по-ефикасни и могат да оказват положителен ефект за местната икономика;

4.

счита за неприемливо, че рециклируеми отпадъци от строителство и разрушаване на обществени сгради често се депонират в сметища без предварителна оценка на икономическата жизнеспособност на тяхното събиране и рециклиране. КР счита, че следва да се даде приоритет на затварянето на веригата за рециклиране, например чрез определяне на индивидуални цели за специфични видове отпадъци, задължителни разпоредби за одита, демонтирането и сортирането на такива отпадъци, преди разрушаване или реновиране на обществени сгради, както вече се предвижда в някои национални или местни законодателства;

5.

смята, че за да се екологизира (т.е. да се направи по-щадящ за околната среда) сградният сектор, е необходимо публичните органи да предоставят на клиентите, изпълнителите и инвеститорите от строителния бранш рамка за преминаване към щадящи природата практики, тъй като фазата на изграждане е от решаващо значение за екологичните характеристики на всяка сграда по време на целия ѝ жизнен цикъл. Този преход няма да се случи толкова бързо, колкото се предполага, при липсата на общи за ЕС показатели и стандарти, но също и докато няма икономически жизнеспособни бизнес модели, за да се избират по-екологосъобразните и по-ефективните по отношение на ресурсите строителни техники и материали в сравнение с настоящото положение;

6.

счита за необходимо да поясни, че материалите, получени при разрушаване, могат да са резултат както от цялостното разрушаване на сградите, така и от реновирането им, поради което трябва да се посочи ясно, че в понятието „разрушаване“ се включва частичното разрушаване на дадена сграда като част от процеса на реновиране. В повечето региони общото количество отпадъци, генерирани при реновирането, е по-голямо от това на всички отпадъци, генерирани при цялостното разрушаване на сградите;

7.

приветства Европейската комисия за намерението ѝ да насърчава пазара за рециклиране на отпадъци от строителство и разрушаване, като оказва по-категорична подкрепа на научноизследователските и демонстрационните дейности. Подобни проекти, както и такива по Рамковата програма „Хоризонт 2020“, които се изпълняват в тясно сътрудничество с държавите членки, следва да имат за цел да търсят решения за това как да увеличат икономическата привлекателност на дейностите по рециклиране. Комитетът на регионите подкрепя и въвеждането на инструменти, благоприятстващи пазарите на вторични материали, получени от отпадъци от строителство и разрушаване;

8.

счита, че от гледна точка на местните и регионалните власти в целия ЕС основната цел е да се постигне напредък в усилията за изготвяне на общи показатели, които са необходимо предварително условие за определянето на общи цели и стандарти, за да стане строителният сектор по-екологосъобразен. В интерес на местните и регионалните власти е да подчертаят значението на основните екологични и икономически предизвикателства, пред които е изправен процесът на подобряване на ресурсната ефективност в строителния сектор;

9.

в този контекст подчертава, че местните и регионалните власти вече играят съществена роля за насърчаване на устойчивите сгради при ниски или никакви разходи посредством местни или регионални строителни кодекси. Най-добрите практики, които произтичат от прилагането на тези кодекси, като например минималните изисквания за дневна светлина, енергийна ефективност или строителни материали, биха могли да допринесат значително за насърчаване на истински устойчиви сгради в Европа и следователно трябва да бъдат насърчавани;

10.

припомня, че по отношение на намаляването на въздействието на сградите върху околната среда местните и регионалните власти имат първостепенна роля. В обхвата на своята отговорност те разработват адекватни мерки и изпълняват стратегии, приети в подкрепа на ресурсната ефективност, като анализират внимателно особеностите и местните аспекти;

11.

призовава местните и регионалните власти да използват инструменти и практики от териториалното планиране и градоустройството при формулирането на политиката за устойчиви сгради. Трябва да се вземат предвид и възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност, управлението на отпадъците и въпросите на експлоатацията и поддръжката;

12.

в този контекст призовава местните и регионалните власти да възприемат цялостен подход по отношение на целия жизнен цикъл на сградите, включително строителните материали, проектирането и строителството на една сграда, нейната поддръжка и ремонт, за да се насърчи по-ефективното използване на материалите, енергията и потреблението на вода, както и по-доброто управление на отпадъците;

13.

определя като изключително важни положените досега усилия от местните и регионалните власти на Европа, като например стратегията за енергийна ефективност на региона Емилия-Романя и плана в областта на климата „Енергетика-Алто Адидже 2050“ на автономна провинция Болцано, програмите, които идентифицират новите технологии и подходи въз основа на местната традиционна архитектура на департамента Харгита или иновационните дейности на град Раквере в Естония и на местната общност Анавра в община Алмирос в Магнезия, Гърция. Тези инициативи, както и други подобни, са забележителни по отношение на ресурсната ефективност и устойчивото строителство;

14.

отбелязва, че промишлените дейности, свързани със строителните материали, идващи от сектора на зеленото строителство и разрушаването, би трябвало да доведат до създаване на нови работни места. Изготвянето на регионални и местни планове за действие, насочени към тези дейности, комбинирани с подходящо оползотворяване на човешките ресурси, ще допринесе значително за осъществяване на целите за ресурсна ефективност;

15.

смята, че инициативи като Конвента на кметовете могат да бъдат полезни за преодоляване на предизвикателството на ресурсната ефективност, но е убеден, че трябва да се търсят подходящите начини, едва след като бъдат определи целите на ЕС за ресурсна ефективност;

16.

припомня също така, че използването на ресурсите зависи в голяма степен от решенията в областта на проектирането и от избора на строителни материали. Ето защо, както подчертава Комисията, за да се гарантира увеличаване на ресурсната ефективност, инженерите, проектантите, производителите, изпълнителите, органите и крайните ползватели се нуждаят от надеждна и използваема информация, за да вземат решения с оглед на устойчивото планиране. Предвид това и тъй като местните и регионалните власти са издаващите разрешителни органи, които са в най-голяма близост до всички заинтересовани страни, те трябва да разработват конкретни информационни сесии за повишаване на информираността, както и политики и механизми за подкрепа и насърчаване на използването на тези ресурси, като за целта разполагат с линии за финансиране по европейските фондове. Тези политики трябва да се вписват в общ европейски подход в областта на оценката на екологичните характеристики на сградите, който да включва всички определени ключови показатели;

17.

призовава Комисията активно да включва местните и регионалните власти при разработването на рамка с основни показатели за оценка на екологичната ефективност на сградите през целия им жизнен цикъл. Следва да се провеждат консултации с местните и регионалните власти и те да участват в целия процес на изготвяне на тези показатели;

18.

отбелязва, че местните и регионалните власти имат важна роля не само в качеството на политически органи, които осъществяват финансови инвестиции в устойчивите сгради, но също така имат ключова роля като собственици на обществени сгради, обществени жилища и инфраструктурни мрежи за комунални услуги;

19.

подчертава отново, че се противопоставя на системата от макроикономически условия, позволяваща да се наказва дадена държава членка, която не изпълнява задълженията си, произтичащи от правото на ЕС (например относно целите за отпадъците или за енергийната ефективност), чрез частично или пълно оттегляне на средствата, постъпващи от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), защото тази система създава риск местните и регионалните власти да бъдат санкционирани без оглед на мащаба на приноса им за политическите цели;

20.

приканва местните и регионалните власти да укрепят сътрудничеството в рамките на зелените обществени поръчки и по този начин да допринесат за подобряване на местния и регионалния контекст за постигането на амбициозните цели на ЕС в областта на устойчивите сгради;

21.

припомня, че строителната промишленост е инструмент и че сградите могат да имат както положително, така и отрицателно въздействие в рамките на конкретен урбанистичен, архитектурен, социален, икономически и екологичен контекст. Следователно особено внимание трябва да се отдели на проблема, свързан с устойчивостта, в тази сложна съвкупност от взаимовръзки.

22.

припомня, че техническите и експлоатационните характеристики на някои строителни материали се променят бързо след производството им и този процес продължава в някои случаи дори след използването им в рамките на дадено строителство. Във връзка с това е изключително важно да се проучи дали и при какви условия тези материали са подходящи за повторно използване след разрушаване и да се обсъди необходимостта от въвеждане на отделни системи на сертифициране на подобни материали;

23.

обръща при все това внимание върху необходимостта от продължаване на научните изследвания в областта на поддръжката на сградите и съответните инсталации като възможност за удължаване на жизнения им цикъл, като по-конкретно следва да се насърчават договорите за доставка на енергия, подобряване и поддържане на сградните инсталации, изпълнявани от дружествата за енергийни услуги;

24.

подчертава, че широкото използване на строителни материали от разрушаване, например в пътното строителство, трябва да се разглежда като област на изследване от първостепенно значение. Много строителни материали наистина съдържат редица вредни, опасни или заразни елементи, но оценката на тяхното въздействие и, при необходимост, намаляването на произтичащите от това рискове за околната среда и човешкото здраве са въпроси, които понастоящем не са намерили своето решение;

25.

счита, че преоткриването на традиционните строителни техники и материали може да има значителен потенциал за европейския строителен сектор: нерядко те представляват модел за начина, по който местните ресурси могат да бъдат използвани в услуга на ефективни и адаптирани към местните условия решения, без да се отразяват, в съответствие с използването на терените, на разкриването на нови кариери, когато последните не се вписват в хомогенен контекст;

26.

припомня, че заслужава да се анализира въпросът дали реновирането на съществуващи сгради е подходящо решение във всички случаи: в редица региони на Европа съществуващите сгради, по-конкретно търговските, жилищните и обществените сгради, могат да бъдат реновирани, за да предложат подходящ комфорт, само с цената на значителни инвестиции. Тези ситуации привличат вниманието върху факта, че макар и реновирането на съществуващи сгради да продължава да бъде, от гледна точка на ресурсната ефикасност в съответната сграда, по-добро решение от тяхното разрушаване или изграждането на нови сгради, естетичната, архитектурната и социалната стойност на новото строителство понякога е далеч по-значима, особено за отделния потребител. Ето защо, за да се разбере дали реновирането на съществуващи сгради е подходящо решение, трябва да бъдат отчетени не само чисто техническите аспекти, но и архитектурните, социалните, икономическите и екологичните съображения, както и гледната точка на потребителите;

27.

припомня също така огромния потенциал за създаване на работни места, който може да има устойчивото строителство, преди всичко в икономически сектор като строителния, толкова засегнат от кризата. Счита, че с подкрепа и подходящо обучение в областта на новите екологично устойчиви методи на строителство много безработни от сектора биха могли да намерят отново място на трудовия пазар;

28.

препоръчва при разработването на единни критерии за оценка на екологичната устойчивост на сградите (като основни показатели) изрично да се вземат под внимание и възобновяемите суровини, за предпочитане местни или първични, по отношение на които да се прилагат механизми за проследяване. Потвърждава, че използването на възобновяеми суровини може в решаваща степен да допринесе за ресурсната ефективност в строителния сектор, като възможностите за използване на такива суровини не се ограничават само до построяването (напр. с дървен материал) и изолацията, а съществуват също при вътрешното оформление (подове, стенни покрития, оформление на различни повърхности) и т.н. Това се отнася най-вече за случаите на каскадно използване на възобновяемите суровини, т.е. на многократното им използване през няколко етапа. Освен това възобновяемите суровини могат да заменят изкопаемите енергоносители при отоплението на сградите и по този начин да намалят въздействието върху околната среда;

29.

обръща внимание на факта, че що се отнася до строителството, в документа на Комисията не се посочва използването на енергия от възобновяеми източници, в ущърб на очевидния ѝ принос за устойчивия характер на дадена сграда. Интегрираните в сградите соларни, фотоволтаични и ветрогенераторни системи, както и използването на биомаса за отопляване на сградите или за загряване на води за непитейни цели могат да допринесат значително за намаляване на въздействието върху околната среда и това през целия жизнен цикъл, по-специално по отношение на емисиите на въглероден диоксид. Трябва да се споменат и други технологии, като геотермалната енергия, потенциалът за централизирано производство, ефективната инфраструктура за районно отопление и охлаждане, възобновяемите енергийни източници, отпадната топлина или високоефективното комбинирано производство на енергия. За да бъде прецизен анализът, е важно също така да се вземат предвид материалите и енергията, използвани за производството на токови и енергийни единици;

30.

счита, че на равнището на ЕС трябва възможно най-бързо да се изяснят и дефинират единни термини, които често се използват като синоними: „пасивна сграда“, „екологична сграда“, „устойчива сграда“, „сграда с ниско потребление на енергия“ или „сграда с почти нулево потребление на енергия“. Спешно е необходимо да се постигне напредък чрез подходящи инициативи и консултации за НИРД, тъй като тези дефиниции ще представляват основата за общи стандарти и мерки на политиката в тази област в бъдеще;

31.

подчертава, че освен повторното използване на металите и стъклото, подробно разгледано в съобщението, научните изследвания представят интересни данни относно бетона и дървения материал. Като строителни материали бетонът и дървесината имат характеристики, които благоприятстват повторното използване, подлежат на лесен подбор и са лесни за рециклиране и/или използване. Анализите, направени на местно и регионално равнище във връзка с повторното им използване трябва да бъдат приоритетни;

32.

счита, че по отношение на използването на дървения материал или на други естествени строителни материали не трябва да се забравя, че нарастващите нужди на строителната промишленост ще доведат до преки или до непреки промени относно земеползването и екосистемите. Във връзка с това е важно да се избегне повтарянето в този сектор на грешките, направени в миналото при производството на биомаса за енергийни цели, и да се анализират подробно и да се вземат предвид промените в земеползването и екосистемите при разработването на общи цели и показатели за ресурсната ефективност в строителния сектор;

33.

предлага в рамките на обучението на инженерите, архитектите и икономистите да се предвидят, освен процедурите за ресурсна ефективност, и практики за намаляване на допълнителното използване на материали и създаване на отпадъци, произтичащи от промените в първоначалния проект;

34.

счита, че в рамките на ресурсната ефективност и по-специално в случая с рециклирането на отпадъците от строителство и разрушаване, следва да се вземат също предвид разходите и въздействието от подбора и транспорта. За тази цел са необходими напълно стандартизирани процедури за анализ, а политическите процеси и научноизследователската и развойната дейност трябва също да включват съпоставянето на възможностите, обусловени от транспорта и капацитета за рециклиране на обекта или на местно равнище;

35.

приветства факта, че в съобщението на Комисията ясно се подчертава важната роля, която е отделена сред планираните мерки на обмена на най-добрите практики. Във връзка с това е важно да се отдели приоритетно внимание на проектите за сътрудничество между групи региони със сходни особености. В тази област не е целесъобразно да се залага на единна най-добра практика или на единен подход на изпълнение: регионалните и местните участници трябва да се учат едни от други кои са най-добре адаптираните решения, а споделянето на местните познания на различните региони би могло да бъде съпътствано от увеличена добавена стойност;

36.

подчертава, че редица местни и регионални власти са отбелязали, че държавите членки възприемат чисто формално създадените в рамките на законодателството относно ресурсната ефективност инстанции, като механизъм, който е чужд на културата на проектиране на съответния регион или страна. Поради това Комитетът предлага да се изготви един вид междинен доклад относно състоянието на прилагането на директивата за енергийната ефективност, без да се създават нови задължения за докладване за местните и регионалните власти, а те да се включват на доброволен принцип във формулирането на доклада;

37.

припомня, че много региони не разполагат с адекватни познания, нито умения, което може да доведе, най-вече в слабо развитите региони, до увеличаване на технологичното изоставане спрямо развитите региони. За да се намери решение на този проблем, тези региони трябва също да бъдат подпомагани чрез механизми за сътрудничество, насочени по-конкретно към трудностите, свързани с трансфера на знания. Следва да се обсъди възможността за оптимизиране на трансфера на знания в областта на проектирането и строителството към регионите, чиито умения са неадекватни;

38.

счита, че политическите ръководители следва да бъдат наясно, че евентуалното трансформиране на строителния сектор предполага политическа воля и силна водеща роля на високите равнища на местната и регионалната администрация. Те не могат да не знаят за проблемите на местните и регионалните оперативни бюджети, които са винаги ограничени и предоставят много малко възможности за инвестиции в подобряването на сградите, въпреки че тези инвестиции имат добра възвращаемост и бърза амортизация;

39.

изтъква не само ползите за околната среда, но също и икономическите и социалните ползи на устойчивите сгради в сравнение с разходите за изграждане и поддръжка, и подчертава, че въз основа на данните от анализа на пазара, на който се позовава Комисията, инвестиционните разходи в зелено строителство надхвърлят само с няколко процента тези в традиционното строителство;

40.

счита, че е важно да бъде отделено приоритетно специално внимание на конкретните проблеми на селските райони и на малките и средните градове. Важно е да се признаят съответните за тях характеристики при определянето на стандартите, целите и другите мерки за прилагане, за да не бъдат засегнати непропорционално или за да могат да бъдат компенсирани, ако е необходимо. В съответствие с това, приоритетната област „Интелигентни градове“ („Smart Cities“) в програма „Хоризонт 2020“ би следвало да се нарича „Интелигентни градове и региони“ и да се допълни с нов приоритет — „Интелигентни селски региони и градове“.