28.4.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/37

1.

изразява задоволство, че Европейската комисия е изготвила пакет от мерки по отношение на кръговата икономика (1), с които се установява обща съгласувана рамка за ефективното използване на ресурсите в Европейския съюз. Комитетът на регионите подчертава, че това изисква политическа воля за промяна, дългосрочна политика и планиране в областта на инвестициите, както и по-голямо осъзнаване и ангажимент от страна на гражданите и промяна на поведението им по отношение на ресурсите. Освен това той набляга на ключовата роля, която местните и регионалните власти играят в поставянето на тези политики в общия контекст, но също и в тяхното прилагане и оценка (2);

2.

категорично признава необходимостта и предимствата на прехода към кръгова икономика, както беше отбелязано от Европейската платформа на високо равнище за ефективно използване на ресурсите (EREP) (3). Комитетът на регионите припомня, че става въпрос за логично продължение на ангажименти, които в рамките на пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа са дефинирани по-точно в Седмата програма за действие на ЕС за околната среда (7-а ПДОС). Подчертава, че ако желаем да постигнем всички цели за ефективно използване на ресурсите, е абсолютно необходимо да се създаде кръгова икономика, за да може икономиката отново да поеме по пътя на растежа и да не бъде толкова зависима от първичните ресурси, като това ще доведе до по-добро опазване на околната среда;

3.

поради това е дълбоко обезпокоен от обявеното през декември намерение на Комисията да оттегли законодателното предложение за изменение на няколко директиви относно отпадъците, което имаше за цел да насърчи кръговата икономика; смята, че предложението, по което вече беше извършена голям обем работа от страна на различни институции на ЕС и заинтересовани страни, като цяло представлява балансиран набор от компромиси; припомня във връзка с това ясните послания в подкрепа на продължаването на законодателния процес, отправени както от Европейския парламент и Съвета на министрите, така и от многобройни заинтересовани участници;

4.

призовава Европейската комисия да разработи по-интегриран и цялостен подход за кръговата икономика. Преходът към кръгова икономика изисква да се наблегне както на предотвратяването на отпадъци и на повторното използване, така и на цялостен подход, обхващащ цялата верига, и на по-добра съгласуваност между различните политики и инициативи, като например Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, Седмата програма за действие за околната среда, пакета от мерки относно енергетиката и климата, отпечатъка върху околната среда (оценката на жизнения цикъл и въглеродния отпечатък) и основаващата се на биотехнологии стратегия „Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа“;

5.

отбелязва в този контекст намерението на Европейската комисия да представи до края на 2015 г. подобрен и по-амбициозен пакет от предложения; изразява обаче сериозни съмнения дали в толкова относително кратки срокове ще могат да бъдат постигнати съществено подобрени компромиси по голям брой комплексни въпроси; припомня във връзка с това спешната нужда от ясни и надеждни правни насоки за местните и регионалните власти и големия потенциал на кръговата икономика да допринася за икономическия растеж; ето защо препоръчва да не се губи време, а да продължат опитите за подобряване на предложенията на Комисията в хода на вече започналата законодателна процедура и поради това призовава Комисията и съзаконодателите в бъдещата си работа да вземат предвид изложените по-долу бележки и предложения, включително тези относно укрепването на кръговата икономика през ранните фази на проектирането и производството на продуктите;

6.

подчертава, че биоикономиката трябва да бъде изцяло включена в подхода на Европа за кръговата икономика. С годишен оборот от 22 милиарда евро биоикономиката дава важен принос за зелен и устойчив растеж и за нови възможности за заетост и пазарен достъп. Повечето инвестиции в биотехнологии се осъществяват на регионално и местно равнище, където благодарение на многобройни инициативи „отдолу-нагоре“ се изграждат нови вериги за създаване на стойност и се създават нови работни места;

7.

в този контекст припомня по-специално важния потенциал на кръговата икономика да генерира икономии за предприятията в ЕС, публичните органи и потребителите. Подчертава, че тези икономии би трябвало да се трансформират в мащабни и дългосрочни инвестиции за икономиката на ЕС и впоследствие да доведат до създаването на устойчиви работни места в ЕС;

8.

набляга на необходимостта да се продължи разработването на подходяща за кръговата икономика политическа рамка на всички равнища — европейско, национално и регионално — чрез прилагане на мерки, съчетаващи интелигентно регулиране, пазарни инструменти, особено тези, които са насочени към насърчаване на използването на рециклирани материали, научни изследвания и иновации, стимули, обмен на информация и подкрепа на подходи от доброволчески характер. Комитетът смята, че проектирането и иновациите представляват основни фактори за ускоряване на прехода към кръгова икономика и призовава Комисията да насърчи иновациите, по-специално в рамките на Програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, да благоприятства създаването на повече кръгови модели за продуктите и услугите, особено в рамките на по-хармонизирана политика в областта на продуктите, да продължи преразглеждането и прилагането на Директивата за екопроектирането, като включи критерии за ефективност на използването на ресурсите, и да определи как да се използва оценката на екологичното въздействие при проектирането на продукти и процеси;

9.

подкрепя прилагането на Директивата за екопроектирането към критериите за ефективност на ресурсите, свързани с дълготрайност, възможност за модулиране, повторна употреба и рециклиране, със съответните съвети към потребителите, включително за бъдещите приоритетни продуктови групи в Работния план за периода 2015 — 2017 г. Комитетът призова за задълбочено преразглеждане на тази директива и мерките за прилагането ѝ с цел насърчаване на ефективното използване на ресурсите чрез разширяване на приложното ѝ поле, така че то да обхване и продуктите, които не са свързани с енергопотреблението, но оказват значително въздействие върху околната среда (4);

10.

подчертава колко е важно още от ранните етапи на производствените процеси да се постави специален акцент върху опаковките от композитни материали с цел да се намалят отпадъците от такива материали, които или не подлежат на рециклиране, или се рециклират само със сложни и скъпи технологии; предлага да се разшири обхватът на регламента за екомаркировката с включването на все повече услуги и продукти, както за да се гарантира по-лесно прилагане на предвидените мерки за намаляване на отпадъците, така и за да се предоставят по-ясни и по-полезни насоки за потребителите, с цел да се намали въздействието на продуктите и услугите върху околната среда;

11.

приветства обявените от Европейската комисия инициативи за насърчаване на възлагането на екологосъобразни обществени поръчки (ЕОП), а именно насоките във връзка с възможностите, предлагани от новите директиви за обществените поръчки в областта на ЕОП, препоръка за мониторинг на изпълнението от страна на държавите членки при постигането на ориентировъчната цел от 50 % за ЕОП и подкрепа за създаването на мрежи за ЕОП сред публичните органи. КР обаче отправя отново призива си за задължителни цели във връзка с ЕОП за националните правителства и европейските институции (5);

12.

посочва още веднъж, че е изключително важно да се следи напредъкът на водещата инициатива на стратегията „Европа 2020“„Европа за ефективно използване на ресурсите“, както и свързаните с нея аспекти на Европейския семестър и годишния обзор на растежа. Ефективното използване на ресурсите трябва да се превърне в неразделна част от системата на националните доклади във връзка с „Европа 2020“, националните програми за реформа и препоръките по страни; в този контекст призовава Европейския съвет да включи нова водеща цел във връзка с производителността на ресурсите в средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“ за повишаване с най-малко 30 % на производителността на ресурсите до 2030 г., измерена чрез съотношението на БВП към потреблението на суровини, като същевременно се вземат под внимание вече приетите цели на национално равнище (6);

13.

отбелязва, че в управлението на отпадъците е постигнат напредък благодарение на европейска законодателна рамка, основаваща се на проактивна политика. Комитетът на регионите изтъква, че в някои държави членки местните и регионалните власти постигат и надхвърлят целите на ЕС в тази сфера и смята, че бъдещото законодателство трябва да отчита различните стартови позиции и да оказва специална подкрепа на постигналите най-слаби резултати, за да продължават и да увеличават полаганите усилия в тази насока;

14.

смята, че една отговорна и устойчива политика в областта на йерархията на отпадъците трябва да предвижда максимално намаляване на генерирането на отпадъци и ограничаване на отрицателното въздействие на отпадъците и тяхното управление върху човешкото здраве и околната среда, но също и да намали употребата на материали и повторно да интегрира в икономическата верига материалите, съдържащи се в отпадъците. Според Комитета на регионите зачитането на йерархията на отпадъците е най-ефикасният начин за ограничаване на екологичните и финансовите разходи за тяхното управление и по тази причина е жалко, че в Съобщението на Комисията не се разглежда идеята за включване в съответна рамкова директива на задължителна цел за общо намаляване на отпадъците;

15.

счита, че като една от най-преките стъпки за улесняване на повторното включване на материалите в производствения цикъл и оттук — към постигане на кръгова икономика, следва да се улесни прилагането на механизмите, посредством които се декларира дали продуктите имат статут на страничен продукт или на край на отпадъка;

16.

подчертава, че предвид различията между регионите и между държавите — членки на ЕС, по отношение на спазването на целите, определени в действащото европейско законодателство в областта на управлението на отпадъците (7), е много важно да се насърчават сътрудничеството и разпространението на примери за добри практики в тази сфера, за да се помогне на онези, които са по-малко ефективни да постигнат крайните цели. Следва също така да се има предвид, че в регионите или териториите със силно разпръснато население, слаба населеност и големи разстояния до центровете за преработване разходите за управление на отпадъците се увеличават и крайната цел за нулеви отпадъци е изключително трудно постижима;

17.

държи да отбележи, че е важно да се предоставят възможности за използването на вторичните материали, получени от отпадъци, и на продуктите, произведени от тях, чрез създаването на единна правна рамка, и чрез гарантиране на равни възможности за всички участници, които оползотворяват тези материали и повторно ги интегрират в икономическата верига;

18.

набляга на основната роля на местните и регионалните власти за прилагането на законодателството в тази сфера, за създаването и финансирането на инфраструктури за обработка и съхранение на отпадъците и за гарантиране на оперативното управление на техните потоци, като последната задача представлява едно от най-големите предизвикателства пред тези власти. Комитетът на регионите продължава да призовава, както в свое предходно становище (8), за по-активното участие на местните и регионалните власти в преразглеждането на целите, които трябва да преследват. В този контекст призовава ЕС да гарантира на местните и регионалните власти ниво на участие и сътрудничество при пълно спазване на принципа на субсидиарност;

19.

изразява съжаление, че в предложението за директива не е отделено достатъчно внимание на енергийното оползотворяване на отпадъците, които не могат да се рециклират, като последна стъпка от процеса на оползотворяване на отпадъците, при положение че то би дало възможност по-добре да се отговори на амбициозните цели, поставени пред всички държави членки, като същевременно се увеличи енергийната независимост на Европейския съюз;

20.

смята, че резултатите от оценката на въздействието (9), придружаваща предложението за директива, са много оптимистични и препоръчва на Комисията да внесе пояснения относно данните, въз основа на които е извършена тази оценка, по-специално научните доводи, които са я накарали да възприеме специфичен подход, разходите за подобна стъпка и, не на последно място, възможността да избере като критерий държавите членки, постигнали най-високи резултати;

21.

опирайки се на предходни препоръки (10), подкрепя ускореното систематично въвеждане на икономически инструменти за управление на отпадъците от страна на държавите членки и местните и регионалните власти, например чрез насърчаване на използването на подобни инструменти в управлението на отпадъците и плановете за спазване на изискванията (като част от системата за ранно предупреждение) и чрез насърчаване на разширената отговорност на производителите; Комитетът подчертава потенциала на тези инструменти да генерират приходи за местните и регионалните власти, които могат да се използват за компенсиране на (част от) административните разходи, свързани с въвеждането и прилагането на целите по отношение на отпадъците, и които биха могли да осигурят средства за дейности по почистване на отпадъци, рециклиране и други екологични проекти;

22.

призовава Съвета и Европейския парламент да запазят, в приложение VI към предложението за директива, едно единствено недвусмислено определение за битови отпадъци. Това определение следва да се изясни, като акцентът се прехвърли от извършващия събирането върху конкретното естество на събраните отпадъци. Необходимо е по-ясно единно определение, за да се гарантира съгласуваност и добро изпълнение на политиката и за да могат да се сравняват постиженията на различните местни и регионални власти и държави членки.

23.

изразява задоволството си от предложението за промяна на определението за отпадъците, които трябва да се разглеждат като подготвени за повторна употреба и рециклиране. Въпреки че все още не се основава изцяло на резултатите, то отговаря на вече отправените от Комитета на регионите искания за създаването на единна методология за изчисляване на резултатите от рециклирането и действително рециклираните количества (11);

24.

препоръчва Комисията да преразгледа определенията за събиране и разделно събиране, тъй като те са предмет на различни тълкувания в отделните държави членки. Комитетът на регионите препоръчва също да се даде определение на понятието за сортиране, по причини, свързани както със статистиката и комуникацията, така и с качеството на материалите, тъй като много държави членки отчитат и документират количествата отпадъци, доставяни до съоръженията за сортиране, които могат да съдържат до 30 % примеси;

25.

подчертава и подкрепя необходимостта да се установи единна методика за изчисляване на целите за рециклиране и приветства предложението на Комисията. Това опростяване и избор на „ориентиран към резултатите метод“ ще доведат до по-добро сравняване на различните резултати в ЕС и ще спомогнат за превръщането на отпадъците в полезни ресурси; подчертава, че остават обаче още много въпроси във връзка с предложената методика за изчисляване. Може да се окаже много трудно целите по отношение на някои потоци отпадъци да се постигат със сегашните технологии. Комитетът призовава Европейската комисия да внесе уточнения относно метода и използваните определения и, при необходимост, да предложи адаптиране на методиката за изчисляване;

26.

отбелязва, че за да се спазва „йерархията на отпадъците“, в която се отрежда първо място на неотложната нужда от предотвратяване на създаването на отпадъци, и като се има предвид, че тази йерархия е и основен елемент на кръговата икономика, би било целесъобразно този принцип да бъде взет под внимание преди всички останали. С оглед на това Комисията би трябвало да предложи на първо място задължителни цели за предотвратяване на създаването на отпадъци, заедно с финансови стимули, но също и пълно прилагане на принципа „замърсителят плаща“;

27.

отново отправя искането си за включване на задължителна цел за предотвратяване или намаляване на битовите отпадъци, за да може до 2020 г. количеството на генерираните битови отпадъци на човек да бъде с 10 % по-малко от регистрираното през 2010 г. равнище (12);

28.

препоръчва прилагането на допълнителни мерки за подобряване на разделното събиране и рециклиране на отпадъците, като: насърчаване на пневматичния транспорт на битови отпадъци в контейнери за разделно събиране, поставяне на контейнери с много отделения на строителни обекти, с което да се улесни разделянето и управлението на различните части от отпадъци от строителни работи и разрушаване, разработване на модели за управление и съоръжения за рециклиране на фотоволтаични слънчеви панели, чийто обем се очаква да нарасне в бъдеще, изграждане на мрежова инфраструктура за обезвреждане и оползотворяване на транспортни средства в края на експлоатационната им годност;

29.

изтъква, че при прехода към кръгова икономика трябва да се вземе предвид не само управлението на отпадъците, а да бъдат включени и други отрасли, свързани с разработването и производството на продукти. За да могат продуктите да бъдат лесно рециклирани и реализирани, трябва да се насърчава екологосъобразното разработване на продукти, както и разпространението на технологии, генериращи минимални или нулеви отпадъци;

30.

по отношение на засилването на разширената отговорност на производителите призовава Съвета и Европейския парламент да запазят предложението за изменение на член 8 от рамковата директива за отпадъците, по силата на което държавите членки отсега нататък ще бъдат задължавани, а не просто приканвани, да насърчават екологичната ефективност и екодизайна на продуктите, които трябва да бъдат технически устойчиви и годни за рециклиране, и да отчитат тяхното отражение през целия им жизнен цикъл;

31.

отбелязва, че в предложението за директива не е предвидена количествена цел за екологично отговорния дизайн на продуктите и поради това призовава икономическите участници да поемат по-голяма отговорност; би искал да бъдат отправени конкретни препоръки за процента на рециклираните материали, които да бъдат използвани в предлаганите на пазара стоки; в тази връзка изтъква и значението на инструмента екомаркировка;

32.

посочва, че принципът на разширената отговорност на производителя, т.е както на производителите, така и на вносителите, се оказва ефикасен инструмент на политиката в полза на мерки, предотвратяващи създаването на отпадъци. Комитетът на регионите все пак отправя искане да се вземат съпътстващи мерки, за да се гарантира, че създадените разходи няма да бъдат прехвърлени на крайния потребител и че печалбата ще се реинвестира в процеса на управление на отпадъците;

33.

продължава да подкрепя засилването на принципа на разширена отговорност на производителя в законодателството на ЕС (13) посредством предложението за установяване на минимални стандарти (покриване на разходите за събиране, управление и преработка на потоците от отпадъци, за информиране на обществеността и приспособяване на проектирането на продукта в съответствие с екопроектирането);

34.

призовава Европейския парламент и Съвета да запазят амбицията си по отношение на предложената от Комисията цел за повторна употреба и рециклиране на битовите отпадъци. Освен това Комитетът на регионите приветства новата разпоредба, съгласно която държавите членки трябва да включат в своите планове за управление на отпадъците мерки по отношение на събирането и рециклирането на отпадъци, съдържащи значително количество суровини от изключителна важност;

35.

препоръчва европейското законодателство да се отличава както с амбиция, така и с реализъм. Комитетът на регионите отбелязва, че в съчетание с единен метод на изчисление предложенията за изменение на целите могат да се окажат сериозно предизвикателство за много държави членки и местни и регионални власти, особено за тези, които са се сблъскали с трудности при прилагането на действащото законодателство. Би било целесъобразно новите цели да бъдат набелязани след подробен анализ на причините, поради които настоящите цели не са били спазени, и на тяхното въздействие, включително на регионално равнище, като се изтъкне силното значение на демографската особеност на някои изключително слабо населени райони; предлага въз основа на задълбочено обсъждане с държавите членки и техните местни и регионални власти да се набележат амбициозни и реалистични цели във връзка с рециклирането, отнасящи се до необходимите мерки за гарантиране на ефективно проследяване и успешно изпълнение на тези цели;

36.

подчертава, че прилагането на настоящите цели варира значително в различните държавите членки или региони; все пак насочва вниманието към факта, че положителните резултати в някои държави членки показват, че постигането на амбициозните цели или поне доближаването до тях е възможно, при положение че условията са подходящи и е създаден необходимият административен капацитет там, където такъв все още не съществува (14);

37.

настоятелно препоръчва целите, определени от новата директива, да бъдат свързани с качеството на рециклираните или оползотворени материали, така че рециклираните материали да не вредят на околната среда и на човешкото здраве и да могат да се конкурират при равни условия на пазара с първичните ресурси. Освен това следва да се определят единни и ясни принципи за изчисление с цел определяне на процентите на ефективно рециклиране;

38.

препоръчва да се запазят амбициозните цели във връзка с рециклирането на отпадъците от опаковки до 2020, 2025 и 2030 г. и подкрепя предложението да се използва единна методология за изчисляване на резултатите от рециклирането, като те бъдат ограничени до дейностите по рециклиране и не се прилагат повече за дейностите по оползотворяване и рециклиране, както е понастоящем. Количествени цели за рециклиране би трябвало да бъдат определяни едва след оценка на въздействието на промяната на методологията за изчисляване. Директната повторна употреба на опаковките също би трябвало да се вземе предвид при методологията за изчисляване и целите. КР вече е отправял искане за разглеждане на възможността делът на рециклиране на пластмасовите опаковки да се повиши на 70 %, а за стъклените, металните, хартиените, картонените и дървените — на 80 % до 2020 г.;

39.

повтаря призива си за включване в преразгледаната директива на ЕС за отпадъците на нова цел за рециклиране на биологични отпадъци в перспективата за развитието на този сектор и за определяне на количествени цели (15). Освен това Комисията би могла да определи и задължителни минимални критерии за качеството на компоста, с цел да насърчи пазара на рециклирането на биологични отпадъци и опазването на околната среда (16). За тази цел би било полезно да се изготвят ръководни насоки, които да бъдат оповестени сред гражданите, за да се подобри качеството на събираните и изпращани за компостиране органични отпадъци;

40.

отново настоятелно препоръчва да се определят допълнителни цели при подготовката за повторна употреба, които да бъдат задължителни, ясно разграничени и специфични за всеки поток отпадъци, и специално за мебелите, текстила и отпадъците от електрическо и електронно оборудване, още повече че цели от този тип вече съществуват в някои държави на национално или регионално равнище (17);

41.

изрази желание, в отговор на призива на Европейския парламент за постепенно въвеждане на забрана на депонирането (18), до 2020 г. да се забрани депонирането на подлежащите на рециклиране и биоразградимите отпадъци (19). В тази връзка КР отново отправя искането си до Европейския парламент и Съвета предложената цел поне да се запази, а именно, от 1 януари 2025 г. да не бъдат депонирани никакви биоразградими отпадъци, а подлежащите на рециклиране отпадъци да бъдат събирани разделно и рециклирани тогава, когато това е технически възможно и икономически рентабилно;

42.

призовава да бъде преразгледана формулировката на целите за намаление, тъй като концепциите за безопасни депа за отпадъци и за битовите отпадъци са смесени в представените изчисления и стойности, въпреки че битовите отпадъци не са единственият вид отпадъци, който може да бъде депониран в депа за безопасни отпадъци. КР също така посочва, че предложената незадължителна цел, изразяваща се в ограничаване до максимум 5 % на депонирането на остатъчните отпадъци до 2030 г., би могла да бъде формулирана по по-гъвкав начин, но подчертава, че тя би следвало да се превърне в задължителна цел за намаляване на депонирането на тези отпадъци, което би отговаряло в по-голяма степен на мандата, предоставен от Седмата програма за действие в областта на околната среда, както и на предходните призиви на Комитета на регионите (20);

43.

призовава Комисията да продължава да работи за подобряване на потенциала за рециклиране на отпадъците от строителство и разрушаване (ОСР) и по-специално да прецени дали една единствена цел в областта на ОСР е достатъчна, за да стимулира събирането, сортирането и рециклирането на различните строителни материали или ще бъдат необходими отделни цели за строителните материали с по-малък дял в ОСР;

44.

приветства създаването на система за ранно предупреждение за контрол на спазването на целите за рециклиране, предложени в новата директива. Плановете за съответствие се вписват в препоръките на Комитета на регионите за създаването на конкретни пътни карти за всяка държава членка; въпреки това той призовава Комисията да предложи методологична подкрепа на държавите членки при изготвянето на тези пътни карти;

45.

също така приветства и въвеждането на изискване за изготвяне на годишни доклади, допълнени от доклад за контрол на качеството и потвърдени от независима трета страна. Тази разпоредба би могла да създаде необходимите условия за по-добра оценка на положението на всяка държава членка по отношение на постигането на целите и да даде възможност да се предприемат мерки за подобряване на резултатите в тази област;

46.

препоръчва представянето на годишни доклади за оценка от независима трета страна да е задължително само когато съществува съмнение относно надеждността на изложените в докладите данни и препоръчва на Комисията да определи обективни критерии и да предостави методологична подкрепа за изготвяне на подобна оценка;

47.

счита, че нито новите цели по отношение на рециклирането на битови отпадъци, на отпадъци от опаковки и на отпадъци от електрическо и електронно оборудване, нито планът за постепенно прекратяване — първоначално до 2025 г., а впоследствие до 2030 г. — на депонирането на отпадъци, които подлежат на рециклиране, нито системата за ранно предупреждение и новите задължения във връзка с докладването пораждат безпокойство от гледна точка на субсидиарността. Във връзка с пропорционалността, обаче, различията в равнището на изпълнение на настоящите цели и предвидения от Комисията график по отношение на новите цели създават известни трудности (21);

48.

изразява загриженост от многобройните разпоредби в новата директива, които дават право на Комисията да приема делегирани актове в бъдеще.