20.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 415/23

Докладчик

Cor Lamers (NL/ЕНП), кмет на Schiedam

Отправни документи

Съобщение на Комисията „Програма за чист въздух за Европа“

COM(2013) 918 final

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпускани от средни горивни инсталации

COM(2013) 919 final — 2013/0442 (COD)

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители и за изменение на Директива 2003/35/ЕО

COM(2013) 920 final — 2013/0443 (COD)

1.

се запозна с предложенията на Европейската комисия относно нов пакет от мерки за по-добро качеството на въздуха в Европа и в основни линии ги одобрява, като най-вече приветства възприетия подход към източниците на замърсяване (усъвършенстване на цикъла на изпитване за стандарта Евро 6 за леки автомобили, национални ангажименти за намаляване на емисиите от 2020 г. и от 2030 г., регулиране на емисиите от средноголеми горивни инсталации и др.);

2.

отбелязва, че замърсяването на въздуха е трансгранично явление, към което трябва да се подходи на европейско равнище, както и че предложените от Европейската комисия инициативи и ново законодателство съответстват на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

3.

изразява съгласие с Европейската комисия, че замърсяването на въздуха е сериозен проблем — това е най-важната (свързана с околната среда) причина за преждевременна смърт в ЕС и броят на смъртните случаи, дължащи се на този фактор, надвишава десетократно този в резултат на пътнотранспортни произшествия. Освен това то е свързано с респираторни и сърдечно-съдови заболявания, инсулт и рак. Замърсяването на въздуха засяга най-вече градските райони, които са и гъстонаселени, както и зони, където — поради специфични географски характеристики като тесни транзитни пътища или някои (речни) долини, и в комбинация със специфични преобладаващи климатични условия ефектът на емисиите може да доведе до високи концентрации на атмосферни замърсители. Общественото здраве и околната среда трябва да останат отправните точки на една европейска политика за качеството на въздуха;

4.

отбелязва, че качеството на въздуха в Европа (също и) през последните години постепенно се подобрява, но не достатъчно бързо. Голям брой държави членки няма да са в състояние да постигнат своевременно съответствие с нормите и срещу 17 държави членки текат процедури за нарушение;

5.

изразява задоволство от амбициозните стремежи на Комисията в дългосрочен план, но констатира, че с предложената политика относно емисиите ще са необходими още около две поколения преди европейските граждани да могат да дишат истински чист и здравословен въздух. Това буди сериозно безпокойство;

6.

посочва трансграничния характер на замърсяването на въздуха и счита, че тази проблематика изисква многостепенен подход, при който всяко управленско равнище (европейско, национално, регионално и местно) да поема своята отговорност. Това изисква цялостен подход, който да отчита отговорностите на замърсителя, законовите правомощия и справедливото разпределение на разходите. През последните години всички равнища на управление предприеха редица мерки за подобряване на качеството на въздуха на местно равнище и продължават да работят в тази насока, но те се нуждаят от адекватна финансова подкрепа и от ефективни политически и регулаторни инструменти, които да доведат до постигане на очакваните резултати (напр. стандартите Евро 6 във връзка с емисиите). Мерките на местно и регионално равнище са важни, но положителното им въздействие е ограничено (на местно равнище) и повечето от тях изискват големи инвестиции. Местните власти често имат ограничено влияние, средства и свобода на действие. Европейската политика за намаляване на емисиите при източника и националното законодателство често имат много по-голямо положително въздействие върху качеството на въздуха и освен това в повечето случаи са по-разходоефективни. Затова изискванията по отношение на имисиите би трябвало да бъдат предшествани от политика за намаляване на замърсяването при източника;

7.

се позовава на своето прогнозно становище от 2012 г. относно прегледа на политиката на ЕС във връзка с качеството на въздуха, в което се отправя искане за подобряване на осъществимостта на политиката и за възприемане на цялостен подход, за амбициозна европейска политика по отношение на замърсяването при източника и за обвързване на европейските политики в областта на емисиите и имисиите, както по отношение на амбициите, така и по отношение на сроковете;

8.

привлича вниманието и към основните принципи на Седмата програма за действие за околната среда и становището на Комитета на регионите по този документ, в което се призовава за по-добро интегриране, прилагане и сътрудничество между управленските равнища по отношение на политиката в областта на околната среда и възприема тези принципи и в настоящото становище;

9.

констатира, че предложенията на Комисията представляват конкретни стъпки по отношение на политиката за намаляване на емисиите при източника, но че положителните резултати от нея ще закъснеят твърде много поради предложените срокове. Предложената политика няма да помогне на държавите членки и на децентрализираните власти да постигнат своевременно съответствие с нормите на Директивата за качеството на въздуха. Затова Комитетът заключава, че все още има сериозно несъответствие между европейските политики в областта на емисиите и имисиите. Трябва да се намери решение на този проблем;

10.

подкрепя големите амбиции на Европейската комисия, която се стреми в дългосрочен план да се стигне до качество на въздуха, което вече да не оказва (отрицателни) последствия върху човешкото здраве и екосистемите. Във връзка с това Комисията с основание се позовава на строгите референтни стойности на Световната здравна организация (СЗО), но не упоменава конкретна година за постигането им;

11.

отбелязва констатацията на Комисията, че Директивата за качеството на въздуха не се спазва в достатъчна степен. Повечето държави членки не са постигнали (своевременно) съответствие с нормите и срещу 17 от тях текат процедури за нарушение. Затова Комисията няма да преразгледа тази директива в краткосрочен план, а ще се стреми към по-доброто ѝ прилагане, за да се постигне съответствие със сегашните норми навсякъде най-късно през 2020 г. Във формално отношение не се променя нищо — не става въпрос за отлагане на (правното) задължение за своевременно прилагане на действащите пределни стойности;

12.

изтъква факта, че най-значителните подобрения трябва да дойдат от европейската политика за намаляване на емисиите при източника. През последните години тя обаче не доведе до желаните резултати. Така например емисиите от редица категории превозни средства на практика надвишават европейските изисквания за тези категории превозни средства и това важи и за действителните емисии от най-новата категория леки автомобили Евро 6. Това създава големи проблеми, особено в градските райони, както и по протежение на транзитните пътища. Комитетът обаче би искал да посочи, че в много случаи политиките и законодателството на ЕС не бяха достатъчно амбициозни;

13.

в общи линии подкрепя предложенията на Европейската комисия по отношение на политиката за намаляване на емисиите при източника (усъвършенстване на цикъла на изпитване за стандарта Евро 6 за леки автомобили, намаляване на националните тавани на емисиите, регулиране на емисиите от средноголеми горивни инсталации и др.). Изпитването на тежкотоварните превозни средства следва да се извършва в условия на реален трафик и емисиите да се измерват на борда на превозното средство, като определените максимално допустими стойности не бива в никакъв случай да бъдат надхвърляни. Освен това той споделя и виждането, че сегашните и другите планирани мерки в областта на политиката за намаляване на емисиите при източника (като Директивата за екодизайна, мерките в селското стопанство, Директивата за емисиите от промишлеността и Директивата за извънпътната подвижна техника, в това число и използваната при транспорта по вътрешни водни пътища), могат да допринесат значително за постигането на изискваните намаления. Във връзка с това е важно необходимите амбиции да бъдат заявени и през следващите години и да намерят израз в технически справочни документи (BREF — справочен документ за най-добри налични техники);

14.

изказва обаче съжаление поради факта, че амбициите и сроковете на предложената европейска политика за намаляване на емисиите при източника не са синхронизирани със задълженията, произтичащи от Директивата за качеството на въздуха. Положителният ефект от тази политика за намаляване на емисиите при източника няма да бъде усетен достатъчно рано. В предходното си становище от 2012 г. Комитетът се застъпи за обвързване на европейските политики в областта на имисиите и емисиите. Комисията е предпочела варианта Директивата за качеството на въздуха да бъде преразгледана едва след като политиката за намаляване на емисиите при източника даде резултати. Но с оглед на определените срокове, положителен ефект от тази политика може да се очаква едва през периода 2020 — 2030 г. Това предполага, че амбициозните цели на Комисията могат да се постигнат най-рано през периода 2030 — 2050 г.;

15.

отбелязва, че Европейската комисия започна процедури за нарушение срещу 17 държави членки въпреки факта, че определените срокове не отчитат в достатъчна степен времето, което ще е необходимо, докато политиките за намаляване на емисиите при източника дадат резултат. Той призовава Комисията да подходи особено внимателно при започването на такива процедури и да избере по-конструктивен подход, основаващ се на реалистични срокове;

16.

предлага подход, при който на държавите членки да се предостави при известни условия по-дълъг „оздравителен“ период за привеждане в съответствие с нормите, който да отчита сроковете, в които се очакват резултатите от предложената от Комисията политика за намаляване на емисиите при източника. Сред условията е и разработването на програма за постигане на съответствие, която да съдържа мерки с крайна цел постигане на пределните стойности за имисиите;

17.

подчертава, че предложението не освобождава държавите членки от задължението да вземат мерки. С оглед на принципа за равенство пред закона, Комисията би могла в крайна сметка да определи условия, сходни на тези, които прилага (и е прилагала) в рамките на предоставянето на дерогации (1). Целта е да се гарантира, че съответните държави членки правят достатъчно по отношение на политиките и мерките, така че в разумен срок да постигнат съответствие с концентрациите, определени от Директивата за качеството на въздуха;

18.

отбелязва, че горепосоченият алтернативен подход се различава от преходния период на дерогация, който понастоящем прилага Европейската комисия, по това че в него се отчитат и сроковете, в които предложената от Комисията европейска политика за намаляване на емисиите при източника ще даде резултати;

19.

отбелязва, във връзка с това, че замърсяването на въздуха на местно равнище се дължи на комбинация от международни, национални, регионални и местни източници и на изпусканите от тях емисии. Всички управленски равнища носят отговорност и според Комитета държавите членки трябва да изготвят програми за „оздравяване“ в тясно сътрудничество с децентрализираните власти. В тях би могло, например, да се предвиди дадена държава членка да преориентира приоритетите на данъчната си система, за да стимулира в по-голяма степен по-чистите видове транспорт и да разубеди по-замърсяващите. След това децентрализираните власти биха могли да интервенират, например посредством въвеждането на екологични зони;

20.

смята, освен това, че е важно да се проявява въздържаност по отношение на започването на процедури за нарушение, тъй като те могат да доведат до глоби, а законодателството (в процес на изготвяне) на редица държави членки предвижда прехвърляне на тези глоби върху децентрализираните власти. В становището си от 2012 г. Комитетът на регионите заяви, че всяко прехвърляне на глоби върху децентрализираните власти е несправедливо. Що се отнася до качеството на въздуха, отговорностите на различните управленски равнища се характеризират със значителна степен на реципрочност. Не е справедливо да се търси отговорност и да се налагат глоби само на едно управленско равнище. Освен това не е обосновано да се прехвърля отговорността върху управленското равнище, което има най-малко влияние, като се има предвид, че в много държави членки основните решения се вземат на национално равнище;

21.

посочва, че в становището си от 2012 г. заяви, че е важно да се проучи дали елементарният въглерод (сажди) не би могъл да служи като по-добър показател по отношение на здравето отколкото ПЧ2,5 и ПЧ10. Европейската комисия не е включила подобно задълбочено проучване в своето съобщение. Комитетът на регионите остава убеден, че има смисъл да се направят по-задълбочени изследвания в тази насока. В своята „Програма за чист въздух за Европа“ Европейската комисия наистина отделя внимание на саждите и Комитетът приветства нейния ангажимент: „В хода на намаляването на емисиите на ПЧ2,5 ще бъде обърнато особено внимание на намаляването на емисиите на сажди — другият основен краткотраен атмосферен замърсител“;

22.

изразява задоволство от препоръчвания от Европейската комисия цялостен подход и отново изтъква голямото значение на координирането със свързани политики като политиките в областта на климата и енергетиката, икономиката и промишлеността, селското стопанство и транспорта;

23.

отбелязва, че този цялостен подход намира отражение и в европейските фондове. Целите по отношение на качеството на въздуха могат да се постигнат по-добре с по-голяма гъвкавост и по-добро определяне на приоритетите на европейските фондове във връзка с мерките за подобряване на качеството на въздуха и по този начин Комисията би могла да откликне подобаващо на желанието за възприемане на цялостен подход. КР насърчава местните и регионалните власти да проявяват проактивност при кандидатстване за средства от европейските фондове;

24.

подкрепя значението, което Европейската комисия придава на иновациите и обмена на знания в областта на качеството на въздуха, например под формата на пилотни проекти и разширяването на инструментариума за управление на качеството на въздуха на местно и регионално равнище;

25.

отбелязва, че замърсяването на въздуха се дължи до голяма степен на трафика на моторни превозни средства. В съответствие със становището от 2012 г. е важно да продължим да подкрепяме научните изследвания и развитието на алтернативни задвижващи технологии като електрически автомобили, хибриди с възможност за включване към електрическата мрежа, водород и др. Във връзка с това Комитетът препраща и към препоръките, отправени в неговото становище относно съобщението „CARS 2020“;

26.

смята, че е важно тези и други инициативи за подобряване на качеството на въздуха и за в бъдеще да получават достатъчно финансови средства, например по линия на структурните фондове, „Хоризонт 2020“ и „Life“;

27.

счита Европейската политика за намаляване на националните емисии на определени атмосферни замърсители за важен инструмент за намаляване на замърсяването на въздуха в рамките на ЕС. Тя насърчава така необходимата борба срещу важни източници на замърсяване като емисиите от селското стопанство и промишлеността;

28.

в този контекст подкрепя предложението на Комисията за допълнителни национални ангажименти за намаляване на емисиите, считано от 2020 г. и 2030 г. Това е много важно за намаляването на (фоновите) концентрации на местно и регионално равнище;

29.

отчита нуждата от определяне на нови международни цели за 2020 г. посредством изменения Протокол от Гьотеборг, насърчава и държави, които не членуват в Европейския съюз, да провеждат политика в областта на качеството на въздуха. Преразглеждането на Протокола от Гьотеборг обаче не предвижда за държавите членки допълнителни мерки до 2020 г., а допълнителни задължения за намаляване на емисиите на национално равнище се предвиждат едва в по-дългосрочен план;

30.

отбелязва, че това изключва възможността за значително намаление на емисиите на замърсители на въздуха в близко бъдеще и че докато по-строгите изисквания относно емисиите на национално равнище не дадат резултати, местните и регионалните власти няма да получават допълнителна помощ за постигането на своевременно съответствие с изискванията по отношение на имисиите, залегнали в Директивата относно качеството на въздуха;

31.

категорично подкрепя разпоредбата в предложения член 6, че държавите членки в своите национални програми за контрол на замърсяването на въздуха (НПКЗВ) трябва да оценяват до каква степен националните източници на емисии биха могли да окажат въздействие върху качеството на въздуха на тяхната територия и в съседните държави членки и да вземат под внимание необходимостта от намаляване на емисиите на замърсители на въздуха с оглед да се постигне съответствие с целите за качество на въздуха на тяхната територия и, когато е уместно, в съседни държави членки. КР желае тази разпоредба да бъде запазена в окончателния вариант на директивата;

32.

се застъпва за достатъчно високо равнище на амбиция с оглед на националните ангажименти за намаляване на емисиите до 2030 г. Извършената от Европейската комисия оценка на въздействието показва, че има възможност по разходоефективен начин да се постигнат по-амбициозни цели, отколкото се предвижда в предложенията. Затова Комитетът се застъпва поне за запазването на задълженията за намаление, предложени за 2030 г., и призовава при възможност ангажиментите за намаляване на емисиите да бъдат допълнително засилени. Изискванията за намаление, обаче, трябва да бъдат икономически изпълними и съобразени с технологическите възможности;

33.

препоръчва да се определят междинни цели за 2025 г., които да бъдат задължителни в същата степен, както и тези за 2020 г. и 2030 г. Това би създало допълнителен етап на проверка, който ще задължи държавите членки да започнат своевременно да намаляват вредните емисии;

34.

подкрепя предложените механизми за гъвкавост, но посочва, че те не трябва да служат като претекст за ненамеса в случай че политиката доведе до разочароващи резултати;

35.

подкрепя инициативата на Европейската комисия за предложение за законодателен акт относно изискванията във връзка с емисиите (за серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx и прахови частици) за средноголеми горивни инсталации с мощност между 1 и 50 мВт., чийто приблизителен брой в ЕС е 1 42  986. Това предложение цели да създаде европейско законодателство за тази категория горивни инсталации, каквото досега липсваше. Предложението на Комисията се отнася само до серния диоксид (SO2), азотните окиси (NOx) и праховите частици. С оглед на бъдещото законодателство, Комитетът приканва Европейската комисия да проучи целесъобразността от въвеждането на прагове и за емисиите на въглероден оксид (СО).

36.

счита, че амбициозните цели във връзка със средноголемите горивни инсталации са от голямо значение за постигането на целите, свързани с националните задължения за намаляване на емисиите и Директивата за качеството на въздуха, но признава също, че е важно енергийните източници да бъдат заменени — например в някои случаи от изкопаеми горива да се премине на биомаса, като се въведат необходимите механизми и системи за намаляване на емисиите в резултат от изгаряне на биомаса. Затова е от съществено значение да се определят най-добрите налични техники. Има добри примери за нови инсталации, при които могат да се спазват строги изисквания по отношение на стойностите на емисиите с помощта на първични мерки като например котлите и турбините, които работят с природен газ;

37.

счита, че с оглед на разходната ефективност на намаляването на емисиите би следвало да е възможно да се вземе предвид приноса на емисиите от малки и средни горивни инсталации за производство на енергия към националните нетни емисии;

38.

очаква политиката на ЕС в областта на качеството на въздуха да осигури предвидимост, дългосрочен подход и естествена съгласуваност с политиката в областта на климата и енергетиката и с други политики на ЕС;

39.

смята, че е необходимо в Приложение IV да се уточнят в по-голяма степен честотата на измерване, параметрите и методите на измерване, упоменати в директивата. Тази информация е от решаващо значение, за да може да се води дискусия относно осъществимостта и оттам, и за изискванията на директивата по отношение на емисиите;

40.

посочва, че в редица държави членки вече съществува национално законодателство във връзка със средноголемите горивни инсталации. В някои случаи изискванията по отношение на емисиите са по-строги от предложените европейски норми, в други — не. От гледна точка на здравето и околната среда е важно държавите членки, които са въвели по-строги изисквания, да могат да продължат да ги прилагат;

41.

счита, че е особено важно Директивата за средните горивни инсталации (СГИ) да отчита разходната ефективност при определянето на пределни стойности за емисиите — например на прахови частици — които биха се прилагали както за съществуващите, така и за новите инсталации;

42.

отправя искане, с оглед на осъществимостта и пропорционалността, да бъдат проучени и други възможности за по-нататъшно диференциране, например въз основа на мощността и използваното гориво в случаите, в които целите могат да бъдат постигнати само посредством скъпа технология, прилагана в края на технологичния процес, при която разходите представляват по-голяма тежест за по-малките инсталации. В случай на използване на нестандартни горива (като отпадъчни газове и течности, биогаз и др.) следва да се потърсят възможности за решения, съобразени в по-голяма степен с конкретния случай. От друга страна, като се имат предвид значителните различия по отношение на съответните технологии, би могло да се обмисли диференциране според вида инсталация (например газови турбини, двигатели, котли и др.). При един твърде ограничаващ унифициран подход възниква опасност понякога изискванията да са ненужно строги спрямо определени типове инсталации;

43.

отбелязва, че предложените изисквания по отношение на регистрирането и мониторинга могат понякога да бъдат съпътствани от (допълнителна) административна тежест за властите и предприятията. Те трябва да бъдат подложени на критичен преглед. Конкретен пример за това са котлите: от техническа гледна точка честите измервания носят малка добавена стойност, тъй като остаряването и замърсяването при тях имат по-малко значение отколкото, например, при двигателите.