19.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 458/43

Докладчик:

г-н Stefano Palmieri

Съдокладчик:

г-жа Ana Bontea

1.1

счита, че недекларираният труд като проблем, който засяга всички държави членки, макар и в различна степен, подкопава европейските идеали за законност, сигурност, солидарност, социална и данъчна справедливост, свободна конкуренция на пазарите и свободно движение на работниците в ЕС;

1.2

счита, че борбата със сенчестия или недекларирания труд, водена с помощта на подходящите мерки за предотвратяване, контрол и противодействие, е фундаментален стратегически избор, даващ възможност на нерегламентирания труд да излезе „на светло“ и гарантиращ възстановяването на конкурентоспособността на икономическата и социалната система на Европейския съюз (ЕС), при спазване на приоритетите и насоките, определени в стратегията „Европа 2020“;

1.3

оценява положително предложението за създаване на европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството в борбата с недекларирания труд. Предложението е в съответствие с различните изявления от последните години, в които Европейският парламент, Съветът и самият ЕИСК изтъкнаха необходимостта от прилагане на координирана на европейско равнище стратегия за създаване на работни места, за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и за по-ефикасно сътрудничество за борба с недекларирания труд, с която да се запълни съществуващият вакуум на равнище ЕС, тъй като досега недекларираният труд беше предмет на асиметрични и недостатъчно координирани мерки;

1.4

приветства предложението за създаване на европейска платформа със задължителното участие на всички държави членки и счита, че ако всички държави — – членки на ЕС, участват съвместно и координирано, е възможно да се намери решение на трансграничните аспекти и на проблемите, свързани с присъствието на недекларирани работници с нерегламентиран статут от страни извън ЕС;

1.5

макар и да признава, че недекларираният труд и невярно декларираната, тоест фиктивната самостоятелна заетост са две различни понятия, ЕИСК счита за правилно включването на фиктивната самостоятелна заетост сред формите на недеклариран труд, срещу които платформата следва да предприеме мерки за предотвратяване, възпиране и противодействие заради оказваното негативно въздействие върху: i) правата и гаранциите за работниците; ii) нормалното протичане на свободната конкуренция на пазарите; iii) свободното движение на работниците в ЕС;

1.5.1

изразява надежда, че с работата си платформата — като спазва националните законодателства и практики и направи оценка на натрупания в различните държави членки опит — ще позволи да се разработи ефикасна стратегия за борба с явлението чрез формулирането на определение за „фиктивна самостоятелна заетост“;

1.6

макар и да е напълно съгласен с функциите и задачите на платформата, счита, че нейният мандат може да бъде разширен с включването на възможността да отправя препоръки относно законодателствата както на равнище ЕС, така и в отделните държави членки, с цел да се гарантира изготвянето на по-ефикасна стратегия (например като предложи по-решителни мерки в областта на трансграничното сътрудничество при инспекционните дейности за контрол и противодействие);

1.7

счита, че при определянето на националните звена за контакт държавите членки трябва задължително да привлекат за участие социалните партньори и да поканят представителните организации на гражданското общество, които вече са добре запознати с проблематиката на недекларирания труд, да придадат реална добавена стойност на стратегията за борба с това явление;

1.7.1

счита за целесъобразно заседанията на европейската платформа да бъдат подготвяни по подходящ начин посредством подготвителни и информационни заседания, които да дават възможност за разпространение на резултатите от работата на платформата (осигурявайки пълна прозрачност на нейните дейности);

1.8

счита, че действията за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд трябва да съчетават различни инструменти, използвайки проверки и санкции редом с мерки за интелигентно регулиране, които да гарантират стабилна и предвидима правна рамка, в която да се намалят разходите за прилагане на стандартите, да се избягва прекомерното облагане на труда, да се използват ефикасни средства, с цел да се насърчават работодателите да декларират своите работници и да се съобразяват със закона, включително посредством данъчни стимули и опростени системи за плащане на данъците и внасяне на социалните осигуровки, и да се въведат мерки за данъчно облекчение, които да благоприятстват излизането на недекларирания труд „на светло“;

1.9

във връзка с формулираната от ЕС стратегия за борба с недекларирания труд, през последните години ЕИСК нееднократно е заявявал ангажираността си с усилията за насърчаване и стимулиране на споделянето на инструменти, политики и добри практики за борба с недекларирания труд чрез предприемане на действия както по отношение на икономическите фактори, така и по отношение на културния и социалния контекст. С оглед на това ЕИСК очаква, че в хода на създаването на платформата неговата роля ще бъде официално призната и той ще бъде включен сред наблюдателите на платформата;

1.10

счита, че що се отнася до повишаването на обществената информираност, трябва да бъде укрепен капацитетът за участие на гражданското общество, по-специално посредством съвместна дейност на ЕИСК и националните икономически и социални съвети като част от работата на Координационния комитет за стратегията „Европа 2020“ и на другите органи под шапката на ЕИСК;

1.11

изразява надежда, че в рамките на платформата ще бъде призната ролята, която могат да играят:

1.12

счита за уместно платформата да бъде снабдена със система за наблюдение и оценка с помощта на набор от ad hoc показатели и външни на Комисията оценители.

2.1

На равнище Европейски съюз т.нар. сенчест или недеклариран труд се определя като „всяка дейност, осъществявана срещу заплащане, която е законна по своето естество, но не е декларирана пред органите на публичната власт, като се имат предвид различията в нормативните системи на държавите членки“ (1). Това понятие обхваща и невярно декларираната или фиктивната самостоятелна заетост, каквато е налице в случаите, когато работникът, макар и да е формално деклариран като самостоятелно заето лице въз основа на договор за предоставяне на услуги, в действителност, съгласно националното законодателство и практика, извършва дейност на наемен работник (2).

2.2

Недекларираният труд и невярно декларираната самостоятелна заетост са различни аспекти на едно явление, което има негативни последици за правата и гаранциите за работниците, за нормалното протичане на конкуренцията на свободния пазар и за свободното движение на работниците в ЕС. Включването на фиктивната самостоятелна заетост сред формите на недеклариран труд, срещу които платформата следва да предприеме мерки, е напълно логично, тъй като става дума за видове нерегламентиран статут, които се разрастват вследствие на по-широкото навлизане на недекларирания труд в третичния сектор, лишавайки работниците от права и гаранции по същия начин като недекларирания труд (3).

2.2.1

Както вече беше посочено от ЕИСК (4), към момента на европейско равнище няма еднозначно определение на категорията „самостоятелна заетост“; затова всеки компетентен орган се позовава на националната нормативна рамка, което затруднява създаването на стратегия за борба с невярно декларираната самостоятелна заетост на европейско равнище, особено за случаите на трансгранична заетост.

2.2.2

Във връзка с това ЕИСК вече се обяви в подкрепа на възможността да се направи оценка на натрупания в различните държави членки опит, на базата на която да се формулират заключения и препоръки за ефективна стратегия за борба с фиктивната или невярно декларираната самостоятелна заетост. В становището си относно „Злоупотреби със статута на самостоятелно заетите лица“ (5) ЕИСК изтъкна, че е необходимо да се постигне надеждно регулиране, като се даде определение за „фиктивно самостоятелно заето лице“, което да може да предпази добросъвестните самостоятелно заети лица и микропредприятия от рисковете на нелоялната конкуренция на пазарите.

2.2.2.1

Тази позиция е в съответствие с решенията на Съда на Европейския съюз, който с цел да гарантира нормалното функциониране на пазарите и свободното движение на работниците, потвърждавайки същевременно компетентността на държавите членки да дефинират категориите „наемен работник“ и „самостоятелно заето лице“, предостави насоки за едно общо определение на тези понятия, което да може да гарантира еднакво прилагане на разпоредбите на Договорите (6).

2.2.2.2

ЕИСК смята, че посредством подобен подход ще се повиши допълнително социално-икономическата роля на самостоятелно заетото лице, като така в тази категория ще влезнат единствено действително самостоятелно заетите лица. По този начин ще се зачете легитимният статут на самостоятелно заетото лице, а именно всяко лице, което може свободно да избира да предоставя своята дейност по самостоятелен начин. В тази област ЕИСК се ограничава до това да насочва държавите членки, като предлага модели на най-добри практики.

2.3

Вследствие на разнородността и сложността на недекларирания или невярно декларирания труд явлението обхваща множество различни субекти: наемни работници, които не са обхванати от социалното осигуряване, работят без договор или получават част от заплатата си „на ръка“; членове на семейството, чийто труд не се заплаща; работници, които не декларират второто си работно място; самостоятелно заети лица, които избират да не се узаконят; фиктивни самостоятелно заети лица; нередовни имигранти, които полагат недеклариран труд; работници от трети страни, които извършват подизпълнителска дейност за държавите — членки на ЕС, без минимални стандарти за достоен труд (7). Тази разнородност затруднява усилията за справяне с недекларирания труд и налага прилагането на специфични стратегии.

2.4

Недекларираният труд е проблем, който засяга всички държави членки, и явление, което противоречи на европейските идеали за законност, сигурност, солидарност, социална и данъчна справедливост, свободна конкуренция на пазарите и свободно движение на работниците в ЕС.

2.4.1

Необходимостта от сериозни мерки за справяне с недекларирания труд се налага от многобройните му отражения както върху предприятията, така и върху служителите, а така също и върху публичния бюджет:

2.4.2

Понастоящем явлението „недеклариран труд“ е разпространено в различна степен в отделните сектори в ЕС: селско стопанство, строителство, занаятчийско производство (текстил, облекло, обувки и др.), търговия на дребно, хотелиерство, ресторантьорство, услуги за поддръжка и ремонт, полагане на лични грижи и домашни услуги (8).

2.5

Оценките за недекларирания труд варират значително, което сериозно затруднява количественото определяне на явлението със статистически средства на равнище ЕС. Получените резултати, дори от най-скорошните проучвания (9), са свидетелство за тези проблеми. Очевидно е, че тази непрозрачност има пряко отражение върху капацитета за предприемане на ефективни мерки, които биха изисквали целенасочени действия за отделните сектори.

2.5.1

При едно от последните проучвания на Eurofound 18,6 % от анкетираните в 27-те държави членки са посочили, че през 2008 г. са полагали недеклариран труд (10). От тях 31,3 % са били работници, които са получавали част от заплатата си (обикновено от порядъка на една четвърт) „на ръка“, без тя да бъде декларирана от работодателите; 14,4 % са били работници, чието заплащане изобщо не е било декларирано; 14,4 % са били недекларирани самостоятелно заети лица; 39,7 % са предоставяли услуги, плащани в брой, на роднини, познати, приятели и т.н. Според последното проучване на Евробарометър (11) от 2013 г. (12) само 4 % от респондентите са признали, че са полагали недеклариран труд. Независимо от това 11 % са посочили, че през предходната година са закупили стоки или услуги, за които имат основателни причини да смятат, че са свързани с недеклариран труд. В рамките на ЕС са налице съществени различия (13).

2.5.2

Понастоящем не съществува яснота относно динамиката на недекларирания труд по време на кризата. Съществува риск от задълбочаване на този проблем в областите на дейност и професиите, в които той вече присъства, и от разпространяването му в други сфери (например в резултат на развитието на информационните и комуникационните технологии) (14).

2.6

Освен това процесът на глобализация и социално-демографските промени създават повече пространство за сивата икономика и недекларирания труд; затова политиките за борба с тях трябва да бъдат в състояние да се развиват съответно. Капацитетът за намеса на отделните държави в това отношение определено е ограничен. За това свидетелстват особено ясно транснационалните аспекти на недекларирания труд.

2.7

Участието на нередовните имигранти в недекларирания труд е сериозен проблем, за решаването на който трябва да се предвидят мерки в рамките на глобалната стратегия за борба с нередовната имиграция. За много нередовни имигранти недекларираният труд е задължително условие, което е част от стратегията им за оцеляване. Освен това недекларираният труд може да изиграе ролята на фактор, стимулиращ нередовната имиграция.

3.1

Решението за създаване на европейска платформа е завършекът на дълъг процес на осъзнаване на сериозността на явлението и на внимателна подготовка, инициирана от основните европейски институции (15).

3.2

Предложението за създаване на европейска платформа със задължителното участие на всички държави членки следва да се счита за логична инициатива на ЕС, тъй като днес недекларираният труд е проблем, който засяга в различна степен, но по подобен начин, всички държави членки.

3.2.1

Въвеждането на тази форма на сътрудничество между държавите членки е още по-важно с оглед на изискването да се осигури спазване и гарантиране на европейските идеали за солидарност и социална справедливост, свободната конкуренция на пазарите, основните принципи на свободното движение на работниците в ЕС, както и с оглед на въпросите, свързани с трансграничните аспекти на недекларирания труд, и предизвикателствата, свързани с мобилността на работната сила.

3.2.2

Създаването на платформата следва да осигури по-тясна координация между различните комитети и работни групи, съществуващи в държавите членки; така ще бъде запълнен съществуващият вакуум на равнище ЕС, при който недекларираният труд е предмет на асиметрични и недостатъчно координирани мерки.

3.2.3

Съвместното и координирано участие на всички държави — членки на ЕС е жизненоважно за засилването на ангажимента с борбата срещу различните форми на нерегламентиран труд (включително фиктивната самостоятелна заетост), както и за намирането на решение на трансграничните аспекти и проблемите, свързани с присъствието на недекларирани работници с нерегламентиран статут от страни извън ЕС.

3.3

Приветства се фактът, че предложението за европейска платформа е съобразено и следва и занапред да бъде напълно съобразено с прилаганите от ЕС принципи на субсидиарност и пропорционалност.

3.3.1

Действията за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд остават от компетентността на държавите членки. Санкции с наказателен и ненаказателен характер (административни и други) се налагат въз основа на принципа на законност, при спазване на процедурата и на действащите нормативни актове във всяка държава.

3.4

Борбата с нерегламентирания труд е фундаментален стратегически избор на ЕС. Подобна стратегия може да даде възможност на нерегламентирания труд да излезе „на светло“ — което е основен фактор за икономическия растеж — за да се гарантира възстановяването на конкурентоспособността на икономическата и социалната система на ЕС в съответствие с насоките, формулирани в стратегията „Европа 2020“.

3.5

Действията за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд трябва да бъдат насочени към реалните причини за това явление и към необходимостта от съчетаване на инструментите за борба с недекларирания труд — под формата на проверки и санкции за борба с некоректните, незаконни и недекларирани търговски или бизнес практики — с мерки за интелигентно регулиране, имащи за цел да гарантират стабилна и предвидима правна рамка.

3.5.1

Желателно е да бъде създадена благоприятна среда за предприятията и работниците, като се намалят разходите за прилагане на стандартите, реформират се и се опростят административните и данъчните процедури и се подобрят разпоредбите за труда и сигурността на работното място, сезонната и временната трудова заетост, и новите форми на труд.

3.5.2

Важна роля в усилията за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд могат да изиграят политиките за данъчно стимулиране с въвеждането на данъчни облекчения, които да възнаграждават спазването на правилата и да създават благоприятни условия за излизане на недекларирания труд (в това число домашния труд и полагането на лични грижи) „на светло“.

3.6

При създаването на европейската платформа би трябвало да се избягва припокриване с вече съществуващите инициативи и форми на сътрудничество, както и отчетни задължения, които не спомагат за решаването на проблема и следователно са излишни.

4.1

На фона на често непълната картина на различните измерения и тенденции при недекларирания труд е очевидно, че действията на националните власти за борба с явлението биха могли да бъдат подпомогнати от приноса на непосредствения опит, който имат социалните партньори, както и организациите на МСП, свободните професии, социалната икономика, и по-общо — представителните организации на гражданското общество. Такъв поток от информация на практика е най-добрият начин да се гарантира, че платформата е насочена във възможно най-ефективната посока.

4.2

При определянето на единното звено за контакт на национално равнище е важно държавите членки задължително да привлекат за участие социалните партньори и да поканят организациите на гражданското общество, които имат решаваща роля в националните действия за борба с недекларирания труд.

4.2.1

От първостепенно значение е заседанията на европейската платформа да бъдат подготвяни по подходящ начин посредством подготвителни заседания във всяка държава членка, както и да бъдат последвани от национални заседания, чрез които да се разпространяват резултатите от работата на платформата.

4.3

ЕИСК изтъкна необходимостта от засилване на действията за борба с недекларирания труд посредством „системен обмен на информация, данни и анализи на равнище ЕС, така че да се гарантира участието и сътрудничеството на отговорните власти и съответните социални партньори“ (16).

4.3.1

ЕИСК нееднократно е заявявал ангажираността си с усилията за насърчаване и стимулиране на споделянето на инструменти, политики и добри практики за предприемане на действия както по отношение на икономическите фактори, така и по отношение на културния и социалния контекст. Затова ЕИСК отправя искане в хода на създаването на платформата да бъде официално призната неговата роля и той да бъде включен сред нейните наблюдатели.

4.4

Предвидената дейност на платформата за повишаване на обществената информираност е важна възможност да се даде тласък на действията на всички държави членки за предотвратяване, ограничаване и борба с явлението „недеклариран труд“. В тази област не би трябвало да се подценява потенциалът за участие на гражданското общество, активиран от съвместната дейност на ЕИСК и националните икономически и социални съвети в рамките на Координационния комитет за стратегията „Европа 2020“ и други структури на ЕИСК.

4.4.1

Националните власти изиграха недостатъчна роля в областта на предотвратяването, информирането и консултирането (17) и е важно платформата да обсъди такъв тип мерки, включително под формата на общи действия като европейски кампании, каквито между впрочем са предвидени в член 4, буква и).

4.5

ЕИСК изразява пълно съгласие с определените функции и задачи на платформата. Обменът на информация и споделянето на добри практики, както и разработването на анализи и изследвания и развитието на компетенции (посредством съвместни курсове на обучение) без съмнение са първата крачка към осъществяването на координирани транснационални оперативни дейности. Във връзка с това ЕИСК би подкрепил евентуално разширяване на мандата на платформата, което да ѝ позволи да отправя препоръки относно законодателствата както на равнище ЕС, така и в отделните държави членки, с цел да бъде създадена по-ефикасна стратегия за борба с явлението (например като предложи по-ефективно трансгранично сътрудничество при инспекционните дейности за контрол и противодействие).

4.6

Както вече беше посочено в предишно становище, платформата следва да стимулира създаването на условия, които да позволят изготвянето на качествена и количествена оценка на: i) явлението „нерегламентиран труд“ (което е изключително разнородно в отделните държави членки); ii) негативните икономически и социални последици, които на свой ред оказват различно въздействие в държавите членки вследствие на различните структурни условия и контекст; iii) ефективността на мерките за борба с явлението, предприети в държавите членки.

4.6.1

В този контекст създаването на платформата е от съществено значение; желателно е също така Евростат и Eurofound да могат да играят важна роля в рамките на платформата.

4.7

ОИСР от години трупа специфичен опит в областта на недекларирания труд (18), поради което ЕИСК счита за целесъобразно тя да бъде поканена да участва като наблюдател в европейската платформа.

4.8

Наблюдението на дейността на платформата трябва да бъде постоянно, а не да се свежда до преглед на всеки четири години. Освен това то следва да гарантира реално участие на външни оценители в избора на показатели за резултатите и за отражението при оценяването на програмата на платформата.