6.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/3

1.

Предложеният регламент е част от по-широките усилия на международната общност в последно време за създаването на регулаторна рамка за паралелните банкови предприятия. Както беше подчертано в отговора на Евросистемата по Зелената книга на Европейската комисия относно паралелната банкова система (наричан по-долу „отговорът на Евросистемата“), ЕЦБ е силно заинтересована от промените, засягащи паралелната банкова система, поради потенциалната ѝ важност за финансовата стабилност (2).

2.

Конкретно по отношение на уредбата на фондовете на паричния пазар (ФПП) през октомври 2012 г. Международната организация на комисиите по ценни книжа (МОКЦК) издаде препоръки (3), които впоследствие бяха одобрени от Съвета за финансова стабилност (СФС), а през декември 2012 г. Европейският съвет за системен риск (ЕССР) прие препоръки за политиката, чийто адресат беше Комисията (4). През 2010 г. Европейският комитет на регулаторите на ценни книжа (ЕКРЦК), който предшества Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), прие насоки относно общо определение на европейските фондове на паричния пазар (наричани по-долу „Насоките на ЕКРЦК“) (5), които ЕЦБ следва, като коригира определението на ФПП за статистически цели (6).

2.1.

Предложеният регламент съответства на насърчаваните за ФПП международни стандарти на политиката (12). Както се посочи в отговора на Евросистемата, финансовата криза изведе на преден план конкретни опасения, свързани с финансовата стабилност и системния риск, произлизащи от сектора на ФПП, които е необходимо да бъдат внимателно разгледани.

2.2.

Подобно на депозитните банки по отношение на вложителите си ФПП се задължават към акционерите си да предоставят незабавна ликвидност при поискване, като по този начин е възможно разграничението им от банките да стане по-неясно. При положение че ФПП извършват и матуритетни трансформации (13), едно внезапно обратно изкупуване в голям мащаб от страна на акционерите може в крайна сметка да принуди ФПП да свият инвестиционните си дейности в инструменти на паричния пазар. Тъй като за разлика от банките ФПП нямат достъп до публични защитни мрежи, като финансиране от централните банки и гарантиране на депозитите, най-лошият сценарий би довел до загубата на доверието на акционерите на ФПП, които се стремят към преимущество на първия ход. Това може най-накрая да доведе до масово изтегляне от ФПП, съпътствано от необходимостта притежаваните активи да бъдат продадени с отстъпка. Този риск е особено сериозен при ФПП с постоянна нетна стойност на активите (ФПП с ПНСА) дотолкова, че поради бизнес модела им би могло в крайна сметка да се счете, че не успяват да изкупят обратно дяловете или акциите си по номинална стойност.

2.3.

От гледна точка на финансовата стабилност масовото изтегляне на инвеститори от ФПП може да наруши функционирането на паричните пазари, да допринесе за разпространението и увеличаването на финансовите рискове в системата и да повлияе най-вече на онези финансови посредници, като банките, които в голяма степен разчитат на ФПП като източник на краткосрочно финансиране.

2.4.

Освен това няколко големи европейски банки спонсорират ФПП. Това обстоятелство поражда финансови рискове, както и рискове за репутацията на спонсориращите институции, на които впоследствие може да се наложи да подпомагат, а в крайна сметка и да спасяват тези ФПП. Тази форма на взаимосвързаност между ФПП и другите финансови институции също обосновава реформата на регулаторната рамка на ФПП.

3.1.

В този контекст е налице международен консенсус относно важността на това да се предприемат мерки във връзка с рисковете, които произтичат от ФПП с ПНСА (14). СФС одобри работата на МОКЦК (15), като предложи два алтернативни варианта за предприемане на мерки във връзка с гореспоменатите рискове: а) да се премахнат характеристиките на ФПП, които увеличават уязвимостта им от масово изтегляне на инвеститорите, чрез въвеждането на изискване за превръщане на модела на ПНСА; или б) да се позволи на ФПП да използват модела на ПНСА, при положение че спазват изисквания, които са функционално равностойни на пруденциалното банково регулиране.

3.2.

Като цяло, макар че конкретните предприети мерки на политиката може да се различават в зависимост от специфичните характеристики на пазарите, е важно да се постигне съществено сближаване на международно равнище, за да се избегнат случаите, при които разликите в уредбата между основните юрисдикции, по-специално между Европейския съюз и Съединените щати (където е установена много голяма част от световната индустрия на ФПП), водят до евентуален регулаторен арбитраж. В Съединените щати отговорните органи все още са в процес на оценяване на алтернативни подходи, които варират от задължителното превръщане на фондовете с ПНСА до въвеждането на такси за ликвидност и ограничения при обратно изкупуване (16).

3.3.

В този контекст с предложения регламент се въвежда буфер на нетната стойност на активите (буфер на НСА) за ФПП с ПНСА, за да се предприемат мерки във връзка с рисковете за финансовата стабилност, като така се избягва преминаването към променлива нетна оценка на активите. ЕЦБ отбелязва, че с изисквания в предложения регламент буфер на НСА (17) се цели да се подобри устойчивостта на ФПП с ПНСА и способността им да връщат парични средства на инвеститорите, които поискат да ги изтеглят с краткосрочно предизвестие. ЕЦБ припомня, че по-рано ЕССР направи препоръка за задължително превръщане на ФПП с ПНСА (18) и отхвърли алтернативата да се прилагат капиталови изисквания, защото има вероятност последните да доведат до по-нататъшната консолидация на една вече значително концентрирана индустрия и следователно от макропруденциална гледна точка — до по-голяма концентрация на риска (19). ЕЦБ отбелязва, че Комисията обосновава варианта с буфера на НСА с необходимостта да се избегне ситуация, при която общото плаване на НСА на всички ФПП с ПНСА ще предизвика евентуално смущение във финансирането на реалната икономика (и по-конкретно на лицата, които зависят от емитирането на краткосрочен дълг, държан от ФПП) (20). ЕЦБ счита настоящото предложение за стъпка към предприемането на мерки във връзка с рисковете, които произтичат от ФПП с ПНСА, което е в съответствие с одобрените от СФС Препоръки на МОКЦК, и отбелязва, че предвиденият преглед от страна на Комисията за целесъобразността на предложените правила три години след влизането в сила на регламента (21) предоставя възможност за преосмисляне на темата и прилагането на Препоръката на ЕССР.

3.4.

Въпреки това някои аспекти на буфера могат да наложат необходимостта от допълнителна оценка.

4.1.

ЕЦБ приветства факта, че предложеният регламент ограничава предоставянето на външно подпомагане на ФПП с ПНСА чрез буфера на НСА (23). ЕЦБ също приветства факта, че ФПП, различни от ФПП с ПНСА, могат единствено да получават външно подпомагане за гарантиране на ликвидността им при определени извънредни обстоятелства със съгласието на компетентния орган за съответния ФПП, а в случай че доставчикът на външно подпомагане е субект, по отношение на който се упражнява пруденциален надзор — и съгласието на надзорния орган на последния (24).

В този контекст следва да се гарантира, че системите за управление на риска на дружествата майки получават редовно подходяща информация от управителите, принадлежащи към групата на ФПП, и че на компетентните надзорни органи се разкрива своевременно всякаква информация относно важен проблем с ликвидността, който би могъл да провокира необходимостта от подпомагане.

ЕЦБ счита, че външното подпомагане следва да се прилага само при извънредни обстоятелства. С оглед на предотвратяването на верижни ефекти трудностите на ФПП при обратното изкупуване на дялове или акции следва да бъдат преодолявани основно с други средства, като например чрез временното спиране на исканията за обратно изкупуване, както е предвидено в Директивата за ПКИПЦК (25), или чрез т.нар. „ограничения на обратното изкупуване“ (26).

4.2.

Освен това е възможно националните органи да имат различно тълкуване на извънредните обстоятелства, при които на ФПП, различни от ФПП с ПНСА, може да се разреши да получат външно подпомагане (27), особено когато рискът е наднационален или голям по обхват. За компетентния орган за ФПП аргументите, свързани със стабилността на ФПП, могат да имат преимущество над аргументите, свързани със стабилността на банката спонсор. С оглед на осигуряването на последователност при прилагането на разпоредбите в държавите членки може да се обмисли въвеждането на елемент на координация на равнището на Съюза.

6.1.

ЕЦБ отбелязва освобождаванията от критериите за допустимост за инструментите с високо кредитно качество, които са емитирани или гарантирани от централен орган или централна банка на държава членка, ЕЦБ, Съюза, Европейския механизъм за стабилност или Европейската инвестиционна банка (28). Тези освобождавания са и в съответствие с други подобни, приложими за органите на държавното управление, които се застъпват в най-новите предложения на СФС относно минимални стандарти на допустими отклонения, които се прилагат при сделки по финансиране с ценни книжа (29). ЕЦБ отбелязва, че тези освобождавания трябва да бъдат последователно транспонирани в процедурите за вътрешна кредитна оценка на лицата, управляващи ФПП (30).

6.2.

Макар и да приветства предложения регламент от гледна точка на финансовата стабилност, ЕЦБ при все това изтъква необходимостта от внимателна оценка на комбинираното въздействие на предложените мерки върху посредническата роля на ФПП във финансовата система на Съюза. По-конкретно възможно е посредническият капацитет на ФПП евентуално да спадне, тъй като от ФПП ще се изисква да държат значителна част от активите си (30 %) под формата на активи с дневен и седмичен матуритет (31), докато в момента такива ограничения няма. Освен това наскоро въведеният коефициент на ликвидно покритие (32), който третира по-благоприятно финансирането от предприятия отколкото финансирането, набрано чрез лица, управляващи активи, може да увеличи мотивацията на банките да набират финансиране пряко от предприятията. Бъдещите правила за нетно стабилно финансиране могат да засегнат и връзката между банките и ФПП. В този контекст ЕЦБ предлага допълнителна оценка на въздействието на предложения регламент върху модела на банково посредничество и върху въпросите, които могат да възникнат по време на прехода от един посреднически режим към друг. По-конкретно следва да се оцени дали преразпределението на средствата от ФПП към банковата система е съществено и дали то всъщност би въздействало върху краткосрочните парични пазари (33).

6.3.

Освен това ФПП играят важна роля като един от основните инвеститори на пазара на краткосрочни секюритизирани активи — например обезпечените с активи търговски ценни книжа. Пазарът на обезпечените с активи търговски ценни книжа е важен за посредничеството на краткосрочен кредит към реалната икономика — например на търговски кредит. В предложения регламент се установяват изискванията за допустимост на секюритизираните активи, подлежащи на инвестиране от страна на ФПП, включително и изискванията за базисния пул на активите от гледна точка на вид, кредитен и ликвиден риск и граница на матуритета (34). Като отчита, че тези изисквания ще увеличат прозрачността на инвестиционните портфейли на ФПП и ще подобрят управлението на кредитния и ликвидния риск, ЕЦБ предлага да се преценят ползите от предвидените ограничения на инвестициите в обезпечени с активи търговски ценни книжа в контекста на въздействието им върху функционирането и дълбочината на пазара на секюритизации.

6.4.

Комисията вече е отбелязала, че разходите за въвеждането на реформата могат да доведат до излизането от пазара на редица съществуващи фондове (35), което от своя страна може да доведе до допълнителна концентрация на един вече концентриран пазар (36). Ако възникне такава ситуация, останалите ФПП могат да станат системно по-важни, особено по отношение на трансмисионния механизъм на паричната политика, поради участието на ФПП в краткосрочното финансиране на банките. Тези аспекти също налагат необходимостта от допълнителна оценка.

8.1.

С влизането в сила на предложения регламент само предприятията за колективно инвестиране, които са получили разрешение в съответствие с уредения с него режим, могат да се установяват, предлагат на пазара и управляват в Съюза под формата на ФПП (40). За целите на събирането на статистически данни за парично-финансовите институции на ЕЦБ настоящото определение за ФПП е съгласувано с Насоките на ЕКРЦК, което осигурява последователното третиране на ФПП за статистически и надзорни цели. Вследствие на това след влизането в сила на предложения регламент (41) и предвид очакваните допълнителни изменения в уредбата на статистическата рамка на ЕЦБ е възможно за известно време да се прилагат различни определения за целите на статистиката на ЕЦБ и за надзорни цели. В това отношение Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33) съдържа критерии за идентифициране на ФПП, които са задължителни за статистически цели, независимо от това дали се прилагат на национално равнище за надзорни цели.

8.2.

В предложения регламент от лицата, управляващи ФПП, се изисква да отчитат информация на компетентните органи на всеки три месеца. Тази информация впоследствие се предава на ЕОЦКП, за да се изгради централна база данни за всички ФПП, които са установени, управлявани или предлагани на пазара в Съюза. ЕЦБ има право на достъп до тази база данни само за статистически цели (42). ЕЦБ изразява подкрепата си за тази изрична формулировка, но е възможно да е необходим по-широк достъп до други данни за ФПП, за да се осигури приносът на Европейската система на централните банки за: i) нормалното провеждане на политиките, свързани със стабилността на финансовата система; и ii) аналитичното и статистическо подпомагане на ЕССР от страна на ЕЦБ (43).