14.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 168/2

1.

Членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

2.

Стратегията „Европа 2020“ и по-конкретно водещата цел за увеличаване на дела на населението на възраст 30—34 години със завършено висше или равностойно на висше образование на поне 40 %.

3.

Заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕСЕТ 2020 г.“) (1), в които утвърждаването на равнопоставеността, социалното сближаване и активното гражданско участие се определя като една от четирите стратегически цели и се изтъква, че политиката по образование и обучение следва да дава възможност на всички граждани, независимо от тяхното лично, социално или икономическо положение, да придобиват, актуализират и развиват през целия си живот както специфичните за работата им умения, така и ключови умения и компетентности.

4.

Заключенията на Съвета от 11 май 2010 г. относно социалното измерение на образованието и обучението (2), в които се изтъква, че е важно да се осигурят равни възможности за достъп до качествено образование, както и справедливо отношение и резултати, независещи от социално-икономическия произход и от други фактори, които могат да доведат до неравнопоставеност в образователно отношение, и в които се признават икономическите и социалните причини за повишаване на нивата на успеваемост като цяло и за развитие на уменията на високо равнище и се отбелязва, че предоставянето на ключови умения и компетентности за всички ще играе решаваща роля за подобряване на пригодността за заетост, социалното приобщаване и личностната реализация на гражданите.

5.

Заключенията на Съвета от 28 ноември 2011 г. относно модернизацията на висшето образование (3), в които държавите-членки се приканват да насърчават систематичното разработване на ефективни стратегии за осигуряване на достъп на слабо представените групи и да полагат повече усилия за свеждане да минимум на броя на отпадналите от висшето образование посредством подобряване на качеството, практическата приложимост и привлекателността на курсовете, по-конкретно чрез обучение, съсредоточено върху студентите, и чрез предоставяне на адекватна подкрепа, ориентиране и консултации след приема в учебното заведение.

6.

Комюникето от Букурещ на министрите, присъстващи на конференцията от процеса от Болоня на 26—27 април 2012 г., в което те постигнаха споразумение да приемат национални мерки за разширяване на достъпа до висококачествено висше образование и отново изтъкнаха целта профилът на студентите, които започват и завършват висше образование, да отразява многообразието на европейското население, като успоредно с това в доклада за прилагане на процеса от Болоня от 2012 г. се обръща специално внимание на социалното измерение на висшето образование и се разглеждат наличните статистически данни относно влиянието, което оказва произходът на студентите върху участието във висше образование, и различните политически подходи за подобряване на достъпа.

7.

Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 20 ноември 2012 г., озаглавено „Преосмисляне на образованието: инвестиране в умения за постигане на по-добри социално-икономически резултати“ (4), като в придружаващия го работен документ на Комисията (5) се насърчават развитието и укрепването на партньорствата и гъвкавите начини за развитие на уменията през целия живот.

8.

Препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (6), с която държавите-членки постигнаха съгласие да въведат разпоредби за валидирането на това учене с оглед да се направи необходимото на всяко лице да бъде дадена възможността да се ползва от наученото извън формалното образование и обучение в професионалното си развитие, както и за целите на по-нататъшно учене, включително в сферата на висшето образование.

9.

Годишния обзор на растежа за 2013 г., в който образованието се определя за ключов фактор за растеж и конкурентоспособност, заедно с иновациите и научно-изследователската и развойна дейност, и се подчертава ключовата роля на инвестициите в човешки капитал за преодоляването на безработицата и създаването на условия за икономическо възстановяване.

10.

Дейността за партньорско обучение по линия на „ЕСЕТ 2020 г.“ относно политиките и практиките за намаляване на броя на отпадащите и повишаване на броя на завършилите в областта на висшето образование, проведена в Прага през март 2013 г., по време на която акцентът беше поставен върху подходите на национално, институционално и европейско равнище за повишаване на броя на завършилите и адаптиране на институционалните реалности към по-многообразната студентска общност въз основа на научни данни и анализ,

1.

Макар и предизвикателствата, пред които е изправена Европа, да не могат да бъдат разрешени само от системата за образование и обучение, от съществено значение е — както от икономическа, така и от социална гледна точка — хората да придобият уменията и компетентностите на високо равнище, от които се нуждае Европа, включително като се положат усилия за осигуряване на по-справедлив достъп, участие и завършване на висше образование. Все още има прекалено много способни лица, които не участват в системата за висше образование по социални, културни или икономически причини или поради липсата на достатъчно системи за подпомагане и насочване.

2.

Икономическото възстановяване и стремежът към устойчив растеж на Европа, в т.ч. посредством засилени научни изследвания и иновации, зависят все повече от способността на Европа да развива уменията на всички свои граждани, което показва взаимозависимостта на социалните и икономическите цели. Успоредно с усилията за подобряване на уменията чрез професионално образование и обучение, висококачественото висше образование и учене през целия живот също играят важна роля за подобряване на пригодността за заетост и повишаване на конкурентоспособността, като същевременно насърчават личното и професионалното развитие на студентите и на дипломираните висшисти и стимулират социалната солидарност и гражданското участие.

3.

Както процесът от Болоня и последващото развитие на европейското пространство за висше образование, така и програмата на ЕС за модернизиране на системите за висше образование и стратегията „Европа 2020“ показват, че европейското сътрудничество и съвместните ответни мерки могат да имат ценен принос за преодоляване на общите предизвикателства посредством обмена на добри практики, сравнителния и обективен анализ на политиката и осигуряването на финансова подкрепа, както и чрез съдействие за въвеждането на устойчиви механизми за улесняване на мобилността на многообразните студентски групи.

1.

Да приемат национални цели, насочени към повишаване на дела на имащите достъп, участващите и завършилите висше образование сред слабо представените групи и групите в неравностойно положение, така че да се постигне напредък към постигането на целта на процеса от Болоня профилът на студентите, които започват, следват и завършват висше образование на всички равнища да отразява многообразието на населението на държавите-членки.

2.

Да насърчават сътрудничеството между образователните организации на всички равнища, включително в областта на неформалното и самостоятелното учене, и другите заинтересовани страни за идентифициране на конкретните групи, които може да са слабо представени във висшето образование, както и да поощряват засиленото участие на слабо представените групи в самата преподавателска професия във всички образователни сектори.

3.

Да улесняват разработването на проактивни стратегии и свързани структури на институционално равнище, включително дейности за комуникация и възможности за учене през целия живот, предоставяне на информация относно възможностите и резултатите в образованието и на пазара на труда, осигуряване на насоки за избор на подходящи курсове, наставничество от колеги, предоставяне на консултации и подкрепа.

4.

Да насърчават взаимосвързаността и разработването на гъвкави и прозрачни начини за преминаване към висшето образование, по конкретно от професионалното образование и обучение и от неформалното и самостоятелното учене, въз основа на прилагането на инструменти за прозрачност като национални квалификационни рамки, свързани с Европейската квалификационна рамка.

5.

Да увеличават възможностите за гъвкаво учене чрез разнообразяване на начините за представяне на учебното съдържание, например чрез възприемане на подходи за преподаване и учене, съсредоточени върху студентите, разширяване на задочното образование, разработване на стажове на основата на кредити, разделение на програмите за обучение на модулен принцип и дистанционно обучение чрез използването на информационни и комуникационни технологии и осигуряване на общодостъпни образователни ресурси с гарантирано качество.

6.

Да проучат по какъв начин механизмите за финансиране могат да осигурят стимули за учебните заведения да развиват и осигуряват гъвкави възможности за учене с гарантирано качество.

7.

Да проучат по какъв начин цялостната структура на финансиране на учебните заведения и финансовото подпомагане на студентите се отразява върху участието във висшето образование на слабо представените групи и групите в неравностойно положение и да обмислят как финансовото подпомагане може да бъде насочено по най-добрия начин за повишаване на дела на имащите достъп, участващите и завършилите висше образование.

8.

Да работят съвместно с институциите за висше образование и с други заинтересовани страни за повишаване на дела на завършилите висше образование, като подобряват качеството на процеса на преподаване и учене, по-специално чрез по-гъвкаво преподаване и осигуряване на подходящо подпомагане след влизането в сферата на висшето образование, както и чрез повишаване на привлекателността на курсовете и съответствието им на потребностите на пазара на труда.

9.

Да проучат и да се стремят да намалят регионалните и географските различия в рамките на държавите-членки по отношение на достъпа, участието и завършването на висше образование.

10.

Да събират систематично необходимите съпоставими данни, като същевременно използват оптимално съществуващите ресурси, за да се подсили доказателствената база, необходима за разработването на политиката, и да се улесни ефективното наблюдение на националните цели по отношение на достъпа, участието и завършването на висше образование сред слабо представените групи и групите в неравностойно положение.

а)

стартира изследване, с което да се изготви карта на политиките относно достъпа до висше образование и дела на отпадналите и завършилите висше образование, за да се анализира ефективността на различните национални и институционални подходи и начинът, по който структурните, институционалните, личностните, социално-културните и социално-икономическите фактори влияят върху отпадането и завършването;

б)

продължи съвместната работа с Евростат по проучване на възможността да се подобри методиката за събиране на административни данни относно продължителността на следването и дела на завършилите висше образование;

в)

изготви проучване по въпроса за влиянието на различните модели за финансиране или споделяне на разходите върху ефективността, ефикасността и равнопоставеността във висшето образование в съответствие с ангажиментите, поети в програмата от 2011 г. за модернизиране на системите за висше образование (7).

1.

Да продължат работата по социалното измерение на висшето образование, например чрез развитие на партньорско обучение и обективен анализ на политиката по този въпрос посредством участие в отворения метод на координация, както и посредством работа в рамките на процеса от Болоня и със съответните органи и по линия на съществуващите инициативи.

2.

Да използват резултатите и изводите от проучванията и останалата дейност, извършвана от Комисията и от други подходящи източници, като база за допълнително обсъждане и преглед на политиката при разглеждането на въпросите, свързани с достъпа, участието, завършването и въздействието на различните модели за финансиране във връзка с висшето образование.

3.

Да укрепват единодействието между ЕС и процеса от Болоня при прилагането на социалното измерение на висшето образование, като оптимизират финансовата подкрепа по линия на програмата на Съюза за периода след 2013 г. в областта на образованието, обучението, младежта и спорта.

4.

Да използват финансовата подкрепа по линия на инициативата за младежка заетост, за да предоставят на млади хора под 25 години, които са в неравностойно положение или са безработни, конкретни възможности във висшето образование с оглед придобиването на умения в определена професия.