14.5.2013

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 134/39

---

Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

2013/C 134/10

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни  (2)

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 9

„MIEL DE CORSE“/„MELE DI CORSICA“

ЕО №: FR-PDO-0105-0066-20.04.2011

ЗГУ( ) ЗНП ( X )

1.   Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на изменение

—		Наименование на продукта
—	☒	Описание на продукта
—		Географски район
—	☒	Доказателство за произход
—	☒	Метод на производство
—	☒	Връзка
—	☒	Етикетиране
—	☒	Национални изисквания
—	☒	Друго (актуализиране на данните за контакт на групата и на контролните органи)

2.   Вид на изменението/измененията

—	☒	Изменение в единния документ или в резюмето
—		Изменение в спецификацията на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за които не е публикуван нито единен документ, нито резюме
—		Изменение в спецификацията, за което не се изисква промяна в публикувания единен документ (член 9, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 510/2006)
—		Временно изменение в спецификацията като последица от налагането на задължителни санитарни или фитосанитарни мерки от страна на държавните органи (член 9, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 510/2006)

3.   Изменение/изменения

3.1.   Рубрика „Описание на продукта“

Настоящата рубрика е консолидирана с постановление от 30 януари 1998 г. относно защитеното наименование за произход и с технически правилник за прилагане от 1 юни 1999 г. Нанасят се следните изменения:

а)

с цел да се поясни описанието на продукта в спецификацията се вписват сортовите разновидности на пчелните продукти, произвеждани последователно през цялата година, така както са посочени в националния нормативен текст, с който се утвърждава съответното ЗНП. Освен това се уточнява, че определянето на продукта според сортовата гама не е задължително, тъй като медът със ЗНП не е систематично обозначен с една от шестте разновидности;

б)	поправена е следната допусната при преписа грешка: съдържанието на HMF (5-хидроксиметилфурфурал) е по-ниско или равно на 10 mg/kg по време на разфасоването, а не на прибирането на реколтата.

Също така максимално допустимото съдържание на HMF и на вода в някои видове мед е изменено поради следните причини:

При относителна влажност на въздуха над 60 % пчелите не могат да произвеждат мед, чието съдържание на вода е по-ниско от 18 %. По-специално това се отнася за меда, произведен в сенчести и влажни гори (например кестенови) или по време на особено влажни сезони (каквато е есента в Корсика). Вследствие на това медът от кестенови гори и есенни храстови растения е с естествено завишено съдържание на вода и затова се предлага нейното допустимо съдържание да бъде повишено на 19 %, тъй като това изменение не променя същността на продукта.

Тъй като медът от пролетната реколта от храстови растения с основна съставка пирен (Erica arborea) е от цветен произход, той се характеризира с ниско съотношение фруктоза/глюкоза и високо съдържание на дизахариди и тризахариди, което води до много бързото му кристализиране. Пчеларите често го подлагат на еднократно разтапяне, което поради повишаването на температурата ускорява процеса на дехидратиране на захарите и води до образуване на HMF. Дехидратирането на захарите е ускорено и от киселинността на меда, като добиваният от пирен е с рН между 3 и 4. В резултат естественото съдържание на HMF в този вид мед е по-високо, отколкото при други разновидности. По тази причина е предложено съдържанието на HMF в меда от пролетната реколта от храстови растения с основна съставка пирен (Erica arborea) да бъде по-ниско или равно на 12 mg/kg, измерено при опаковането.

3.2.   Рубрика „Географски район“

С цел да се избегнат недоразумения етапите на производство, които трябва да бъдат осъществявани в географския район (събиране и декантиране), са посочени в спецификацията на продукта.

3.3.   Рубрика „Доказателство за произход“

С оглед на промените, настъпили в националното законодателство и националната нормативна уредба, рубриката „Доказателство за произход на продукта от определения географски район“ е консолидирана и включва по-специално задълженията за деклариране и воденето на регистри във връзка с проследимостта на продукта и с наблюдението на условията на производство.

Тези изменения са свързани с реформата на системата за контрол на наименованията за произход, въведена по силата на Указ 2006-1547 от 7 декември 2006 г. относно повишаването на стойността на продуктите на селското и горското стопанство, хранителните и морските продукти. Предвижда се по-специално разрешенията, издавани на икономическите субекти, да се основават на тяхната способност да изпълняват изискванията на спецификацията за означението, за което кандидатстват. Проверката на спецификацията на ЗНП „Miel de Corse“/„Mele di Corsica“ се организира съгласно план за проверка, изготвен от контролен орган.

Освен това в рубриката се добавят редица разпоредби относно регистрите и документите, удостоверяващи проследимостта на меда.

В спецификацията е прибавена разпоредбата „Идентифицирането на продукта и контролът на произведените и предлагани на пазара продукти се осъществяват посредством етикета, върху който фигурира наименованието. Той задължително се поставя на видно място върху буркана“. Разпоредбата се основава на националните нормативни актове относно ЗНП „Miel de Corse“/„Mele di Corsica“.

Етикетът представлява документ с двойно предназначение — да осигурява както проследимостта на цялостното производство, така и идентифицирането на отделните продукти. Той осигурява проследимостта, тъй като се поставя на всички продукти с наименование за произход, и позволява тяхното идентифициране, защото съдържа наименованието „Miel de Corse“/„Mele di Corsica“.

3.4.   Рубрика „Метод на производство“

Рубриката е консолидирана с постановление от 30 януари 1998 г. относно защитеното наименование за произход и с технически правилник за прилагане от 1 юни 1999 г., с които се въвеждат следните разпоредби:

—	списък на изключените култури: рапица, слънчоглед, испански дребнолистник, елда, еспарзета,

—	задължение да се използва единствено чист пчелен восък за рамките,

—	списък на растителните видове, с които е разрешено да се опушват кошерите: борови иглички, евкалиптови листа, розмарин и др.,

—	забрана за подхранване на пчелите, която започва 15 дни преди паша и продължава до края на медосбора,

—

задължение медът да се вади от запълнени рамки. Думата „изцяло“ се заличава от изречението „медът се вади от изцяло запълнени рамки“, тъй като дори когато медът е зрял и може да бъде изваден, рамките никога не са изцяло запълнени. Думата „изцяло“ не е подходяща, защото дори при добре запълнени рамки е възможно няколко клетки да останат празни,

—	специфична характеристика на помещението за вадене и за разфасоване на меда,

—	по отношение на филтрирането — изисквания относно размера на отворите на филтъра, които трябва да пропускат съставните елементи на меда в съответствие със съществуващите стандарти,

—	разрешение за разтапяне (еднократно),

—	условие относно кристализацията: „Планираната кристализация е разрешена и трябва да се осъществява в съответствие с добрите пчеларски практики.“

в)	абзацът „Събирането и декантирането на меда със защитено наименование за произход „Miel de Corse“/„Mele di Corsica“ се осъществяват единствено в Корсика“ е преместен в рубрика „Определение на географския район“ от спецификацията на продукта;

г)	абзацът „Поленовият спектър на меда трябва да отговаря на характерния за Корсика спектър, съдържанието на вода да е по-ниско от 18 %, а съдържанието на HMF да е по-ниско или равно на 10 mg/kg по време на разфасоването“ е преместен в рубриката „Описание на продукта“.

3.5.   Рубрика „Връзка“

Оформянето на рубриката е актуализирано в съответствие с Регламент (ЕО) № 510/2006 от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни.

Добавени са и данни, които изясняват връзката между характеристиките на пчелния мед от Корсика, географския район и специфичните за този район производствени практики.

3.6.   Рубрика „Етикетиране“

Рубриката е изменена с цел да се уточни, че надписът „Appellation d’origine contrôlée“ (контролирано название за произход) или „AOC“ (КНП) е заменен с надписа „Appellation d’origine protégée“ или „AOP“ (защитено наименование за произход или ЗНП) и че върху етикета на продукта трябва да присъства логото за ЗНП на Европейския съюз.

Въведена е разпоредбата „Идентифицирането на продукта и контролът на произведените и предлагани на пазара продукти се осъществяват посредством етикета, върху който фигурира наименованието. Той задължително се поставя на видно място“. Тя се основава на националните нормативни актове, утвърждаващи защитеното наименование за произход „Miel de Corse“/„Mele di Corsica“.

3.7.   Рубрика „Национални изисквания“

С оглед на настъпилите промени в националното законодателство и нормативна уредба рубриката „Национални изисквания“ е представена под формата на таблица, съдържаща основните елементи, подлежащи на проверка, референтните им стойности и метода за тяхното оценяване.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни

„MIEL DE CORSE“/„MELE DI CORSICA“

ЕО №: FR-PDO-0105-0066-20.04.2011

ЗГУ ( ) ЗНП ( Х )

1.   Наименование

„Miel de Corse“/„Mele di Corsica“

2.   Държава-членка или трета държава

Франция

3.   Описание на земеделския продукт или храна

3.1.   Вид продукт

Клас 1.4:

Други продукти от животински произход (яйца, мед, различни млечни продукти с изключение на масло и др.)

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

В състава на меда „Miel de Corse“/„Mele di Corsica“ влизат множество растителни видове, чиито характеристики са типични за флората на остров Корсика.

Медът се събира през цялата година, като продукцията се разделя на следните разновидности в зависимост от сезонните реколти:

Пролетни растения

Пролетна реколта от храстови растения

Мана от храстови растения

Кестенови гори

Лятна реколта от храстови растения

Есенна реколта от храстови растения

Ароматните, букетни и вкусови характеристики на меда „Miel de Corse“/„Mele di Corsica“ се различават в зависимост от сортовата разновидност. Не се допускат никакви неприсъщи мириси, аромати или вкусове.

Пчелните продукти могат да носят наименованията на сортовите разновидности само ако притежават посочените по-долу външни, ароматни и вкусови характеристики, както и ако поленовият им състав отговаря на следните растителни комбинации:

Вид мед	Външни характеристики	Ароматни характеристики	Вкусови характеристики	Основни растителни комбинации
Пролетни растения	От светъл до светлозлатист цвят	Сила на аромата: деликатен до умерен	Сила на вкуса: деликатен до умерен	Цитрусово дърво (Citrus aurentium x deliciosa) в комбинация с други овощни дървета, с киви и храстови видове, растящи в близост до насажденията: лавдан, дъб, звездан, върба, къпина, шипка, мирта, евкалипт, Cytinus hypocistis или бърдун (Asphodelus sp.) или глушина (Vicia sp.) или усойниче (Echium sp.) или трънливи растения от вида Galactites в комбинация с храстови видове (вж. храстови растения с основен вид Erica)
		Есенция: растителна, цветна (печен плод или млечна нотка)	Есенция: плодови, цветни нотки, свеж или плодов привкус, растителни и млечни нюанси
			Вкус: нормална или умерена сладост, наситена или лека кисела нотка
			Степен на трайност и послевкус: нетраен до умерено траен, без послевкус
Пролетна реколта от храстови растения	От кехлибарен до тъмнокехлибарен цвят	Сила на аромата: умерен	Сила на вкуса: умерен, по-скоро плътен	Пирен (Erica arborea) в комбинация с други медоносни видове, основно с лавандула от рода Lavandula stoechas и/или: — върба (Salix sp.) — звездан (Lotus sp.) — омайниче (Echium sp.) — детелина, бърдун — различни видове от родовете Сytise и Calicotome — Аnthyllis hermanniae — подъбиче (Teucrium sp.), жълтуга (Genista sp.) — глог (Crataegus monogyna) с полен от: — лавдан — дъб — бял ясен — чемшир и/или кестен
		Есенция: цветя с различни по сила нотки на кокосов орех, сладка папрат и танин	Есенция: деликатен аромат, сравнително подчертан, препечен карамел, какао
			Вкус: нормална сладост, без изразен кисел или горчив вкус
			Степен на трайност и послевкус: нетраен до умерено траен, слаб послевкус
Мана от храстови растения	Тъмен цвят	Сила на аромата: деликатен	Сила на вкуса: умерен до наситен	Три вида лавдан (Cistus sp.) в комбинация с морска лавандула, Cytinus hypocistis, Calicotome, Jasione montana, трънливи растения от вида Galactites, мирта (Myrtus communis), евкалипт и др. или дъб (Quercus sp.) и храстови видове (вж. храстови растения с основен вид Erica)
		Есенция: растителни, дървесни, леко лютиви, животински нотки, карамел, мускус	Есенция: зрели плодове, сушени плодове, печена захар, сладка папрат, карамел (балсамови нотки, сладко вино)
			Вкус: не много сладък, киселеещ, малцов вкус
			Степен на трайност и послевкус: траен вкус, задържа се дълго в устата
Кестенови гори	От кехлибарен до тъмнокехлибарен цвят	Сила на аромата: умерен до наситен	Сила на вкуса: умерен до наситен	Ядлив кестен (Castanea sativa) в комбинация с: къпина и комбинации между храстовите видове: — Erica — Anthyllis — Teucrium — Genista и кестен и лавдан, както и бръшлян (Hedera helix) и повет (Clematis sp.)
		Есенция: фенолни, ароматни, горски, танинови нотки	Есенция: фенолни нотки, презряла ябълка
			Вкус: не много сладък, лютив, танинов, усеща се горчивина
			Степен на трайност и послевкус: много траен вкус, задържа се дълго в устата, горчив послевкус
Лятна реколта от храстови растения	Светъл до светлокехлибарен цвят	Сила на аромата: деликатен до особено деликатен	Сила на вкуса: умерен вкус, особено наситен за толкова светъл мед	— Anthyllis hermanniae — различни видове жълтуги (Genista sp.) — подъбиче (Teucrium marum) — къпина (Rubus sp.) — Thymus herba-barona
		Есенция: растителни и медени нотки	Есенция: цветни, плодови, ароматни, горски нотки
			Вкус: наситена сладост, без осезаем кисел или горчив вкус
			Степен на трайност и послевкус: нетраен, без послевкус
Есенна реколта от храстови растения	Светлокехлибарен цвят	Сила на аромата: умерен до наситен	Сила на вкуса: умерен до наситен	Кумарка (Arbutus unedo) в комбинация с: — бръшлян (Hedera helix) — ядлив кестен (Castanea sativa) — къпина (Rubus sp.) — лепкав оман (Inula viscosa) — сарсапарила (Smilax aspera)
		Есенция: кисел привкус, нотки на утайка от кафе, дървесна кора и горски тонове	Есенция: фенолни нотки, утайка на кафе
			Вкус: ясно изразена осезаема горчивина
			Степен на трайност и послевкус: траен до много траен, с горчив послевкус

Медът трябва да притежава следните характеристики:

поленовият спектър да отговаря на характерния за Корсика спектър;

съдържанието на вода да е по-ниско от 18 % с изключение на меда от кестенови гори и късните реколти (например есенната), при който съдържанието на вода е по-ниско от 19 %;

съдържанието на хидроксиметилфурфурол (HMF) да е по-ниско от 10 mg/kg по време на разфасоването с изключение на меда от пролетната реколта от храстови растения с основна съставка пирен (Erica arborea), при който съдържанието на HMF е по-ниско или равно на 12 mg/kg по време на разфасоването.

Медът трябва да бъде произведен от нектар и/или мана, събирана от корсиканския екотип пчели Apis mellifera mellifera L. от естествени и присъщи за Корсика растителни комбинации.

С изключение на цитрусовите насаждения не се допуска мед от култивирани видове (по-специално мед от рапица, слънчоглед, испански дребнолистник, елда, еспарзета).

3.3.   Суровини (само за преработени продукти)

—

3.4.   Фураж (само за продукти от животински произход)

Забранява се подхранването на пчелите в периода, който започва 15 дни преди пашата и продължава до края на медосбора.

3.5.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Събирането и декантирането на меда задължително се осъществяват в определения географски район.

3.6.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.

—

3.7.   Специфични правила за етикетиране

Освен задължителните надписи, предвидени в общата нормативна уредба, етикетът на меда със защитено наименование за произход „Miel de Corse“/„Mele di Corsica“ съдържа:

—	надписа „Miel de Corse“/„Mele di Corsica“,

—	надписа „Appellation d’origine protégée“ или „AOP“ (защитено наименование за произход или ЗНП),

—	логото за ЗНП на Европейския съюз.

Обозначението „Miel de Corse“/„Mele di Corsica“ трябва да е изписано с букви, поне наполовина толкова големи, колкото най-големите букви върху етикета. Надписът „Appellation d’Origine Protégée“ или „AOP“ се поставя непосредствено преди или след наименованието на продукта и без междинно обозначение.

Надписите са ясни, четливи и незаличими. Поставени са така, че да могат да се виждат едновременно с по-малките надписи относно сортовата разновидност.

Надписите, обозначаващи цветен или растителен произход, може да бъдат поставяни като допълнение към сортовата разновидност единствено при условие че медът е произведен предимно от посочените суровини и притежава характерните за тях органолептични, физикохимични и поленови характеристики.

Идентифицирането на продукта и контролът на произведените и предлагани на пазара продукти се осъществяват посредством етикета, върху който е обозначено наименованието и който задължително се поставя на видно място.

4.   Кратко определение на географския район

Географският район обхваща цялата площ но остров Корсика (департаменти Haute-Corse и Corse du Sud).

5.   Връзка с географския район

5.1.   Специфична характеристика на географския район

Специфична характеристика на природната среда

Островен характер и географски особености:

Природата на Корсика е силно специфична, като островният характер на средата е определящ за спецификите на района на производство.

Корсика е остров с планински трудно достъпен релеф. Разделя се на три основни геологични зони — магмени скали в западната и южна част на острова, шистови в северната и източната и седиментни в централната низина.

Поради киселинността на почвите най-широко разпространена е ацидофилната растителност.

Климатът на Корсика се характеризира с високи температури и обилни, но нередовни валежи.

Големите разлики в температурните и валежните стойности между крайбрежните зони и планинските върхове обуславят три отделни климатични области. В тази среда по естествен начин се е образувала самобитна флора с характерни за Корсика растителни съчетания и етажи.

Основната растителност на острова е съставена от характерни за Корсика храстови съобщества със силно специфична композиция, етажна структура и цветови състав. Тя покрива обширни площи — от крайбрежието до райони, разположени на 1 200 m надморска височина.

Някои растителни видове виреят много нагъсто и покриват широки области — от крайбрежието до по-високите местности, където се развиват на етажи. Затова някои райони се отличават с постоянна сезонна медоносна продукция, като количествата варират в зависимост от климатичните условия: пирен през целия пролетен период, кестенови гори в началото на лятото и кумарка през есенно-зимния период.

Към тази постоянна регионална флора се включват и други растителни видове, срещани в точно определени местности, чиито характерни почвени и температурни характеристики ги обособяват като специфични микрорайони.

По традиция се прилагат пчеларски практики, чрез които се извлича най-доброто от тази самобитна растителност.

Специфична характеристика на човешката среда

Пчеларството в Корсика има дълга история, за която свидетелстват различни пчеларски пособия и текстове, свързани с производството на мед.

Съществуват редица древни текстове, според които медът — тогава събиран от диви пчели — се е намирал в изобилие на острова.

Древните автори единодушно прославят този продукт, наблягайки на големите количества, в които е бил произвеждан, както и на икономическата и лечебна му стойност.

Пчеларството се превръща в самостоятелна селскостопанска дейност още към края на XVI и началото на XVII век, както става ясно от документите на тогавашните съдилища.

От 1976 г. пчеларите започват да организират срещи помежду си с цел да планират развитието своя отрасъл. В този период започва научноизследователска и развойна дейност, като първите проекти са насочени към обособяването на пчелите за селекция на вида и изучаването на продукта с цел да се създаде референтна база.

Днес пчеларството отново е сред основните селскостопански дейности в Корсика.

В началото медът е бил събиран от диви пчели, като впоследствие пчеларите са изработили нужните за професията съоръжения. Те са доста по-различни от сегашните и част от тях все още се пазят в някои от селата на острова. В резултат на това може да се твърди, че пчеларството е тясно свързано с историята на Корсика.

Корсиканската пчела — специфика на вида

След като са изследвали повече от 6 000 биометрични показатели, учените са установили, че корсиканската пчела е отделен и характерен за острова вид, който се различава от италианската и тъмната европейска пчела; тя има по-дълго хоботче, по-висок кубитален индекс и тялото ѝ е покрито с по-къси влакънца.

Що се отнася до отглеждането и медопроизводството, този ясно обособен екотип, съвършено приспособен към околната си среда и най-вече към променливите климатични условия, може да извлича мед от различните сезонни цъфтежи на корсиканската флора.

Доказателство за адаптацията на екотипа „корсиканска пчела“ към особеностите на околната среда е неговият особен годишен биологичен цикъл. Тъй като той е от средиземноморски тип, месец август е най-неблагоприятният за популацията период, защото поради лятното засушаване снасянето на яйца спира. Зимният застой е кратък, а по крайбрежието — почти нулев. Това приспособяване е от особено значение за отглеждането и производството на мед, тъй като позволява разумно и сигурно стопанисване на всички природни ресурси.

5.2.   Специфична характеристика на продукта

Медът със защитено наименование за произход „Miel de Corse“/„Mele di Corsica“ e традиционен продукт, който се предлага в няколко разновидности в зависимост от сезонната продукция.

Медът може да има различен ботанически произход — цветен или манов.

Продуктът се отличава с богата палитра от аромати, есенции, вкусове и цветове, които отразяват разнообразния му ботанически произход. Повечето от разновидностите на продукта имат силно изразен вкус и аромат. Гамата е доста широка и обхваща от най-лекия мед до най-силния, от най-светлия до най-тъмния, с цветни, плодови, ароматни или фенолни нотки.

В никакъв случай обаче не се допускат паразитни миризми, аромати или вкусове (силен мирис на дим, стар восък и др.).

Продуктът не може да съдържа неприсъщи частици или други тела с диаметър по-голям от 0,1 mm, например восък. Единствените елементи, влизащи в естествения състав на меда, представляват микроскопични частици (поленови зърна или, при мановия мед, алги и спори на микроскопични гъби).

Съдържанието на вода гарантира високото качество на меда, като възпрепятства процеса на ферментация.

Съдържанието на HMF, който се образува при разграждането на фруктозата, е гаранция за характеристиката „свежест“ на продукта, тъй като с времето то се увеличава.

Поленовият анализ позволява да се установи дали медът е бил произведен в Корсика или не, като с помощта на специфични маркери може да се идентифицира конкретният район, от който е добит. Благодарение на този анализ може да бъде отчетено присъствието на нектар от маслодайни растения (например от типа на рапицата и слънчогледа, въпреки че големи насаждения от такива култури се срещат много рядко в Корсика), което води до отстраняването на въпросните реколти.

Всички растителни видове, отчетени след цялостен анализ на поленовия състав на меда със ЗНП, трябва да са част от регионалната растителност. Постоянното отсъствие на някои таксони, характерни за други типове европейски средиземноморски мед, се дължи на това, че тези растителни видове като цяло не виреят в Корсика или са концентрирани в точно определена зона.

Медът със ЗНП не може да съдържа прашец от следните видове:

Култивирани видове: — Onobrychis viciifolia: еспарзета, — Brassica napus: рапица, — Helianthus annuus: слънчоглед, — Hedysarum coronarium: сула или испански дребнолистник, — Fagopyrum esculentum: елда.

Некултивирани растения: — представители на рода Hypecoum, — Loranthus europaeus, — Rhus cotinus и Rhus coriaria, — Calluna vulgaris, — Thymus vulgaris.

5.3.   Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)

Спецификите на меда от Корсика се дължат на околната среда и присъщите за нея климатични, топографични и почвени условия. Тъй като Корсика е остров с планински релеф, растителните етажи се сменят бързо.

Органолептичните характеристики на меда се определят предимно от основните есенции, влизащи в неговия състав.

От сортовите разновидности на продукта проличава връзката между органолептичните характеристики на корсиканския мед и основните растителни комбинации, характерни за природата на острова. Сортовите разновидности са определени според сезонните цъфтежи на основните медоносни видове.

Всяка разновидност е свързана с определен естествен пейзаж, флора и растителни комбинации, характерни за местната природа.

Медът е произведен почти единствено на базата на естествената растителност. В резултат на тази особеност продукцията от една и съща година е много разнообразна, а реколтите от различни години показват много повече вариации, отколкото при култивираните видове.

Медът се събира в различни периоди през цялата година — от април до октомври/ноември, а понякога и до февруари.

Уникалната медоносна флора на Корсика е от съществено значение при определянето на географския произход на меда.

Отделните комбинации както между основните съставни елементи (захари и вода), така и между второстепенните елементи (различни вещества), които са определящи за характеристиките на меда, са свързани предимно с растителността, предоставяща суровината на продукта.

Поленовият и органолептичният анализ играят съществена роля при определянето на връзката с географските особености на района и най-вече по отношение на характеристиките на меда. В зависимост от географския и растителния произход на меда поленовият му състав се различава в качествено и количествено отношение. Ето защо прашецът — своеобразен „паспорт“ на вида, от който произлиза — е показателен както за взаимодействията, протичащи между колонията и околната среда, така и за връзката между крайния продукт и географския му район. Чрез отчитане на различните маркери (поленови зърна) в меда анализът позволява до се определи дали продуктът е действително от корсикански произход, както и в кой микрорайон е бил събиран.

Органолептичните (сензорните) анализи имат за цел да определят характеристиките на меда — цвят, аромат, есенция — посредством съответните сетивни тестове (визуален, олфактивен, вкусов). Различните сетивни реакции, които предизвиква медът, са пряко свързани с неговия произход и съставните му елементи.

Препратка към публикуваната спецификация

(член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 (3)

https://www.inao.gouv.fr/fichier/CDCMielDeCorse.pdf

---

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

(2)  Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(3)  Виж бележка под линия на стр. 2.

---