52013SC0034

РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА СЛУЖБИТЕ НА КОМИСИЯТА

ОБОБЩЕНИЕ НА ОЦЕНКАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

придружаваща

ПАКЕТ ОТ ДОКУМЕНТИ ОТНОСНО БЕЗОПАСНОСТТА НА ПРОДУКТИТЕ И НАДЗОРА НА ПАЗАРА

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно безопасността на потребителските продукти и предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно надзора на пазара на продукти

1.           Обобщение на описанието на проблема, субсидиарност и цели

1.1.        Контекст на политиката

Свободното движение на безопасни и съответстващи на изискванията продукти е един от основополагащите принципи на Европейския съюз. Този принцип е важна опора на единния пазар и позволява на потребителите и предприятията да купуват или продават продукти в друга държава членка.

Оценката на въздействието се отнася до нехранителни продукти, които са предмет на разпоредби за хармонизиране за специфични категории продукти на равнището на ЕС или попадат в приложното поле на Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите („Директивата за общата безопасност на продуктите“), приложима за потребителските продукти. С този набор от разпоредби правила на ЕС са въведени изисквания за безопасност на продуктите по отношение на голям брой продукти, докато останалите категории продукти се уреждат от разпоредбите относно свободното движение в Договора и принципа на взаимно признаване.

Ефективният надзор на пазара следва да позволи небезопасни или вредни продукти да бъдат идентифицирани и държани извън пазара или изтеглени от пазара, както и да даде възможност за наказване на безскрупулни или дори незаконни оператори. Мерките по надзора следва също така да имат мощно възпиращо действие. В рамките на единен пазар, на който продуктите се движат свободно, надзорът на пазара трябва да бъде тясно координиран и да бъде възможно да се реагира много бързо в рамките на огромна територия.

Надзорът на пазара обаче изостава от развитието на нормативната уредба на Съюза. През последното десетилетие бе постигнат напредък във връзка с прилагането на Директивата относно общата безопасност на продуктите, която трябваше да бъде транспонирана до 15 януари 2004 г., и със започването на прилагането от 1 януари 2010 г. на Регламент (ЕО) № 765/2008 за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти. Тези правни актове, заедно с разпоредбите за надзор на пазара от специалното секторно законодателството на Съюза за хармонизация, днес предоставят правното основание на равнището на ЕС за надзор на пазара на всички потребителски продукти (както на хармонизирани, така и на нехармонизирани) и за всички хармонизирани продукти (за потребителите и специалистите). Правилата за надзор на пазара обаче са разпокъсани и разпръснати в различни актове от законодателството на Съюза (Регламент (ЕО) № 765/2008, Директивата относно общата безопасност на продуктите и специалното секторно законодателство на Съюза за хармонизация), което създава объркване от страна на операторите и националните органи.

Цялостна структура на разпоредбите на Съюза за безопасност и съответствие на продуктите

Продукти || Потребителски || Професионални

Хармонизирани || Специални секторни директиви и регламенти и Директивата относно общата безопасност на продуктите || Специални секторни директиви и регламенти

Нехармонизирани || Директива относно общата безопасност на продуктите || Национални разпоредби за безопасност на продуктите в рамките на „Регламента за взаимното признаване“ Членове 34—36 от ДФЕС

Тази инициатива представлява една от основните дейности в рамките на Европейската програма за потребителите[1] и Акта за единния пазар II[2] —два акта, които бяха приети от Комисията през 2012 г.

1.2.        Определяне на проблема — опасни и неотговарящи на изискванията продукти в рамките на единния пазар

Мащабите на вътрешния пазар на продукти са огромни. През 2010 г. обемът на вътрешната за ЕС търговия на хармонизирани и нехармонизирани потребителски продукти достига близо 1 трилион EUR. Стойността на хармонизираните сектори (като това включва потребителски и професионални стоки) в ЕС—27 се оценява на не по-малко от 2 100 милиарда EUR.

Вътрешният пазар на ЕС следва да бъде място, където свободно се движат безопасни продукти. Ефективното прилагане на принципа за свободно движение в областта на безопасността на продуктите изисква във всички държави членки по един и същ начин да се извършва оценка по въпроса дали даден продукт е безопасен, или не и съответно дали този продукт следва да остане на пазара, или не. Свободното движение на безопасни продукти следва да бъде насърчавано, а опасните продукти да бъдат ефективно проследявани и отстранявани от единния пазар на ЕС.

1.2.1.     Проблем 1: Трудности при спазването на изискванията на ЕС за безопасност на продуктите

Спазването на изискванията на ЕС за безопасност на продуктите често е свързано с трудности за икономическите оператори, тъй като по принцип изискванията в областта на т. нар. нехармонизирани продукти не са последователни с тези в хармонизираната област. Освен това в нехармонизираната област изискванията на ЕС за безопасност на продуктите често са неясни и липсват подробни показатели за оценка на безопасността, а в хармонизираната област различаващите се и припокриващи се изисквания за безопасност на продуктите на различни равнища застрашават правната сигурност.

Опасните и несъответстващи на изискванията продукти не само представляват риск за потребителите и другите ползватели, те също така пораждат значителни икономически последици: те водят до нелоялна конкуренция. Операторите, които не спазват правилата, могат да реализират значителни спестявания от разходите за привеждане в съответствие. Следователно те могат да предлагат своите продукти на по-ниски цени в сравнение с конкурентите, които спазват закона. В секторите, където съществува силна конкуренция от страна на вносни продукти на ниски цени, европейската промишленост се оказва в неизгодна позиция. Поради това тази ситуация „наказва“ спазващите закона производители, тъй като спазването на изискванията се превръща в неблагоприятно условие от гледна точка на конкуренцията.

Със засилването на глобализацията на търговията проблемът с опасните и несъответстващи на изискванията продукти се отнася във все по-голяма степен (но не изключително) до стоките, внасяни от трети държави.

1.2.2.     Проблем 2: Надзорът на пазара за продукти в рамките на единния пазар е разпокъсан

Въпреки широкообхватното хармонизиране на стандартите за безопасност и на други изисквания по отношение на продуктите (например във връзка с околната среда) в целия Съюз и факта, че много продукти редовно се предлагат на пазара в повече от една държава членка, единният пазар се регулира чрез 27 отделни системи на прилагане на разпоредбите.

Една от основните причини за наличието на значителен брой несъответстващи на изискванията продукти на пазара е, че надзорът на пазара не функционира ефективно в рамките на Европейския съюз. Основните причини за неефективния и неефикасен надзор на пазара в рамките на единния пазар на ЕС са: слабата координация между органите за надзор на пазара на отделните държави членки, недоброто функциониране на процедурите на ЕС за обмен на информация относно рисковете от продукти и непоследователното прилагане на действията на равнище ЕС за безопасност на продуктите.

В случаите, в които е необходимо да се предприемат действия отвъд националните граници, органите трябва да разчитат на своите колеги в другите държави членки. За разлика от други области обаче, като например Регламентът за сътрудничество в областта на защитата на потребителите или Директивата за услугите, в областта на безопасността на продуктите органите за надзор на пазара не разполагат с процедури за ефективно трансгранично правоприлагане. По този начин се пилеят значителни ресурси и се пропускат съществени възможности за полезни взаимодействия.

1.3.        Правно основание за действие от страна на ЕС

Единният пазар за продукти е едно от ключовите постижения на Европейския съюз. Премахването на националните бариери пред потребителските и другите продукти обаче предлага редица възможности за по-малко добросъвестни търговци, които не прилагат правилата за безопасност на потребителите или отказват да прилагат законодателството на ЕС относно продуктите. Ето защо ЕС има право да действа въз основа на член 114 от ДФЕС с цел да се гарантира правилното функциониране на единния пазар за потребителски продукти и да се повиши ефикасността на трансграничния надзор на пазара. Член 168, параграф 1, и член 169, параграф 1 от ДФЕС допълват правното основание за предприемане на действия. Първият член гласи, че при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве; другият член предвижда, че с цел подкрепа на интересите на потребителите и осигуряването на високо равнище на защита на потребителите, Съюзът, наред с другото, съдейства за закрилата на здравето, безопасността и икономическите интереси на потребителите.

Въпреки съществуването на единния пазар на ЕС, прилагането на изискванията за безопасност на продуктите е отговорност на държавите членки. Съгласно принципа на субсидиарност действията спрямо продукти, пораждащи рискове, се провеждат от държавите членки. Начинът, по който се извършва и организира надзорът на пазара обаче варира значително в различните държави членка.

Различията при организацията на надзора на пазара на национално равнище създават проблеми, когато се разглеждат с оглед на факта, че проверките по националните граници на практика са изчезнали. За да гарантира, че само безопасни и съответстващи на изискванията продукти са в обращение на пазара, всяка държава членка е зависима от надзора на пазара, който извършват нейните съседи. Следователно слабостите в организацията на надзора на пазара в една държава членка сериозно може да подкопаят усилията на други държави членки. Това оправдава действия на ЕС за справяне с този проблем.

1.4.        Цели

1.4.1.     Общи цели на политиката

Общата цел на тази инициатива е да се подобри функционирането на вътрешния пазар и да се постигне високо равнище на защита на потребителите и другите ползватели на продуктите чрез намаляване на броя на опасните и несъответстващи на изискванията продукти на пазара.

1.4.2.     Конкретни цели на политиката

· Консолидиране и засилване на изискванията на ЕС за безопасност на продуктите;

· По-добро координиране и увеличаване на ефективността на дейностите по надзор на пазара на единния пазар на ЕС на стоки;

· Опростяване на законодателната рамка на ЕС.

1.4.3.     Оперативни цели на политиката

· Осигуряване на съгласуваност на изискванията на ЕС за безопасност на продуктите;

· Намаляване на неяснотата в изискванията за безопасност на продуктите за нехармонизирани потребителски продукти;

· Засилване на механизмите за сътрудничество на ЕС;

· Постигане на по-голяма степен на съгласуваност в процедурите на ЕС за безопасност на продуктите;

· По-ефективни действия в рамките на ЕС в областта на безопасността на продуктите.

2.           Варианти на политика

Изложените варианти на политика бяха определени от Комисията в тясно сътрудничество с всички групи от заинтересовани страни. Някои варианти на политика обаче бяха отхвърлени на ранен етап, включително регулирането на безопасността на услугите, приемането на изисквания за безопасност на продуктите за нехармонизираните професионални продукти[3], приемането на конкретни правила за продукти, които се предлагат на пазара по интернет, и премахването на общото изискване всички потребителски продукти да бъдат безопасни.

2.1.        Конкретна цел на политиката 1: Консолидиране и укрепване на разпоредбите на ЕС за безопасност на продуктите

2.1.1.     Оперативни цели на политиката: Осигуряване на съгласуваност на изискванията на ЕС за безопасност на продуктите

Вариант 1.А — базов сценарий: Запазване на различията между изискванията за безопасност на потребителските продукти и изискванията за безопасност на хармонизираните продуктите.

Вариант 1.Б — привеждане в съответствие на изискванията за безопасност на потребителските продукти с изискванията за безопасност на хармонизираните продукти.

Вариант 1.В — Изискванията за безопасност на потребителските продукти да не бъдат толкова строги, колкото изискванията за безопасност на хармонизираните продукти.

Вариант 1.Г — Изискванията за безопасност на потребителските продукти да бъдат по-строги, отколкото изискванията за безопасност на хармонизираните продукти.

2.1.2.     Оперативни цели на политиката: Намаляване на неяснотата в изискванията за безопасност на продуктите за нехармонизирани потребителски продукти

Вариант 2.А — базов сценарий: Наличие на процедури, предшестващи стандартизацията, по отношение на нехармонизираните потребителските продукти, които не са приведени в съответствие с новия европейски режим за стандартизация.

Вариант 2.Б — Пряка приложимост на ad hoc изискванията за безопасност.

Вариант 2.В — Премахване на официалното приемане на необвързващите ad hoc изисквания за безопасност (привеждане в съответствие с новия европейски режим за стандартизация)

Вариант 2.Г — Ускорена процедура за приемане на вече съществуващи европейски стандарти без мандати.

2.2.        Конкретна цел на политиката 2: По-добро координиране и увеличаване на ефективността на дейностите за надзор на пазара на единния пазар на ЕС на стоки

2.2.1.     Оперативни цели на политиката: Засилване на механизмите за сътрудничество на ЕС

Вариант 3.А — базов сценарий: Запазване на статуквото, което се основава предимно на доброволна координация на надзора на пазара.

Вариант 3.Б — Координиране на трансграничното прилагане на мерките, произтичащи от надзор на пазара „на място“.

Вариант 3.В — Цялостна рационализация на координацията на дейностите за надзор на пазара.

Вариант 3.Г — Централизиране на наблюдението на пазара на ЕС в областта на нехранителните продукти (Агенция за наблюдение на пазара на ЕС).

2.2.2.     Оперативни цели на политиката: Постигане на по-голяма степен на съгласуваност в процедурите на ЕС за безопасност на продуктите

Вариант 4.А — базов сценарий: Запазване на паралелно съществуващите уведомления по процедурата RAPEX и по предпазната процедура.

Вариант 4.Б — Опростяване на процедурата по RAPEX

Вариант 4.В — Опростяване на процедурата по RAPEX и унифициране на тази процедура с предпазната процедура.

2.2.3.     Оперативни цели на политиката: По-ефективни действия в рамките на ЕС в областта на безопасността на продуктите

Вариант 5.А — основен сценарий: Запазване на непрякото прилагане на мерките за безопасност на продуктите в целия ЕС за период от само една година.

Вариант 5.Б — Разширяване на обхвата на мерките за безопасност на продуктите в рамките на ЕС, за да включва хармонизираните продукти, които не са потребителски.

Вариант 5.В — Превръщане на мерките за безопасност на продуктите в рамките на ЕС в пряко приложими.

Вариант 5.Г — Премахване на ограничената валидност на мерките за безопасност на продуктите в рамките на ЕС.

Вариант 5.Д — Комбинация от варианти 5.Б, 5.В и 5.Г.

2.3.        Конкретна цел на политиката 3: Опростяване на законодателната рамка на ЕС

Другите две конкретни цели на политиката са допълнени с целта да се опрости нормативната уредба за безопасност на продуктите и надзор на пазара. Опростяването се състои в 1) сливане на правилата за надзор на пазара в различните законодателни актове в единен хоризонтален регламент за надзор на пазара, 2) преобразуване на преразгледаната Директивата за общата безопасност на продуктите в регламент и 3) отмяна на Директива 87/357/ЕИО и прехвърляне на съдържащата се в нея концепция, че продуктите, имитиращи храни, не трябва да застрашават здравето и безопасността на потребителите, в новия регламент относно безопасността на потребителските продукти, който заменя Директивата относно общата безопасност на продуктите.

3.           Анализ на въздействието и сравнение на предвидените варианти на политика

Поради липсата на надеждни статистически данни или дори на приблизителни оценки по отношение на броя на опасните и нехармонизирани потребителски продукти, както и за броя на несъответстващите на изискванията хармонизирани продукти, оценката на вариантите е извършена като цяло в качествено отношение.

3.1.        Конкретна цел на политиката 1: Консолидиране и засилване на разпоредбите на ЕС за безопасност на продуктите

3.1.1.     Оперативни цели на политиката: Осигуряване на съгласуваност на изискванията на ЕС за безопасност на продуктите

С цел да се предостави на потребителите и другите ползватели еднакво високо ниво на защита срещу опасни продукти в целия ЕС, както и с цел да се предотврати поставянето на бариери на вътрешния пазар на ЕС, правилата на ЕС за безопасност на продуктите трябва да бъдат ясни и съвместими в различните продуктови сектори.

Сравнение на вариантите по отношение на базовия сценарий

Варианти Въпроси || Вариант 1.Б || Вариант 1.В || Вариант 1.Г

Безопасност на потребителите || ++ || - || ++

Правна яснота и сигурност || ++ || + || -

Ефективност и ефикасност на надзора на пазара || ++ || -- || +

Сравнение на промяната в разходите за икономическите оператори в сравнение с базовия сценарий

Варианти Вид разход || Вариант 1.Б || Вариант 1.В || Вариант 1.Г

Разходи за осигуряване на информация/правни разходи || Намаляване || Леко намаляване || 0

Производствени разходи || 0* || 0 || Увеличаване

* леко увеличаване, с изключение на малка група производители

Предпочитан вариант: Вариант 1.Б – Привеждане в съответствие на изискванията за безопасност на потребителските продукти с изискванията за безопасност на хармонизираните продукти.

3.1.2.     Оперативни цели на политиката: Намаляване на неяснотата в изискванията за безопасност на продуктите за нехармонизирани потребителски продукти

Вариантите на политика, насочени към намаляване на неяснотата в изискванията за безопасност на нехармонизираните продукти, са оценени според това колко лесно могат да доведат до разработването на европейски стандарти съгласно правилата за обща безопасност на продуктите, съгласуваността на процедурите с общия режим в рамките на новия Регламент (ЕС) № 1025/2012 относно стандартизацията, както и разходите за публичната администрация.

По отношение на своевременността и намалената административна тежест, варианти 2.В и 2.Г. могат да се считат за по-добри от вариант 2.Б. Ако се избира между варианти 2.В и 2.Г на базата на критерия за съгласуваност на процедурите за искане за стандарти, вариант 2.В е за предпочитане пред вариант 2.Г.

Сравнение на вариантите по отношение на предварително определени критерии

Варианти Критерии || Вариант 2.Б || Вариант 2.В || Вариант 2.Г

Бързина || - || + || ++

Съгласуваност || - || + || -

Разходи за органите (включително националните органи и ЕС) || Без промяна || Намаляване || Намаляване

Предпочитан вариант: Вариант 2 В — Премахване на официалното приемане на необвързващите ad hoc изисквания за безопасност (привеждане в съответствие с новия европейски режим за стандартизация)

3.2.        Конкретна цел на политиката 2: По-добро координиране и увеличаване на ефективността на дейностите по надзор на пазара на единния пазар на ЕС на стоки

3.2.1.     Оперативни цели на политиката: Засилване на механизмите за сътрудничество на ЕС

Въздействието на различните варианти на политика са оценени и сравнени съобразно критериите за ефективност и ефикасност на надзора на пазара в съответствие с наличните ресурси и целта да се осигури непрекъснат надзор на единния пазар на ЕС.

За разлика от варианти 3.Б и 3.В, които имат за цел да се постигне повече със същото количество ресурси, вариант 3.Г вероятно ще доведе до по-големи ползи за единния пазар на ЕС и за безопасността на потребителите, но ще изисква значителни инвестиции за изграждане на централизирана рамка на ЕС за надзор на пазара в областта на безопасността на нехранителните продукти. Дори при вариант 3.Г обаче само някои дейности (като например инспекции на системата, партньорски проверки на качеството на функционирането на органите за надзор на пазара в държавите членки, наблюдението на координацията между правоприлагащите органи и националните звена за контакт на RAPEX) могат да се ориентират към централното равнище на ЕС. В същото време основните действия, свързани с надзора на пазара, като например проверка на място на производителите, вносителите и дистрибуторите, изпитване на продукти, оценка на риска и управление на риска, ще трябва да продължат да се извършват на национално равнище.

Следователно вариант 3.В изглежда най-подходящ за изпълнението на целта постигане на съгласувана и непрекъсната рамка за децентрализиран надзор на пазара за единния пазар на ЕС. По отношение на ползите той превъзхожда вариант 3.Б, макар и потенциално да изостава в това отношение от вариант 3.Г; по отношение на разходите той се равнява на вариант 3.Б, но превъзхожда вариант 3.Г.

Сравнение на вариантите по отношение на базовия сценарий

Варианти Въпроси || Вариант 3.Б || Вариант 3.В || Вариант 3.Г

Безопасност на потребителите/ползвателите || + || ++ || ++

Конкурентоспособност на икономическите оператори, които спазват изискванията || + || ++ || ++

Ефективност на надзора на пазара || + || ++ || +++

Ефикасност на надзора на пазара || + || ++ || +

Потенциал за хармонизиране на подходите за прилагане на вътрешния пазар || + || ++ || +++

Сравнение на промяната в разходите за държавните органи в сравнение с базовия сценарий

Варианти Вид разход || Вариант 3.Б || Вариант 3.В || Вариант 3.Г

Разходи за националните органи за надзор на пазара || Леко увеличаване || Леко увеличаване || Увеличаване

Разходи за ЕС || Леко увеличаване || Леко увеличаване || Силно нарастване

Предпочитан вариант: Вариант 3.В – Рационализиране на цялостната координация на децентрализирания надзор на пазара на единния пазар на ЕС.

3.2.2.     Оперативни цели на политиката: Постигане на по-голяма степен на съгласуваност на процедурите на ЕС за безопасност на продуктите

Вариантите са оценени и сравнени според критериите за ефективност в проследяването на опасни продукти и ефикасността на управлението на процедурите за уведомяване на ЕС за държавите членки и за Комисията.

Вариант 4.А няма да премахне или да облекчи недостатъците на съществуващите процедури на ЕС за уведомяване и следователно не е подходящ за постигане на преследваната поставената цел. Варианти 4.Б и 4.В ще предложат ефективни средства за проследяване на опасни продукти на вътрешния пазар на ЕС, тъй като и при двата варианта условията за уведомяване посредством RAPEX ще бъдат опростени и целта за по-добро функциониране на процедурите за предупреждение за опасни нехранителни продукти ще бъде постигната. Вариант 4.В изглежда е по-добър от вариант 4.Б, тъй като ще доведе до допълнително предимство — унифициране на различните процедури, като по този начин ще направи прилагането им по-удобно за потребителя.

Сравнение на промяната в сравнение с базовия сценарий по отношение на държавните органи

Варианти Критерии || Вариант 4.Б || Вариант 4.В

Ефективност при проследяване на опасни продукти || Увеличаване || Увеличаване

Разходи за националните органи за надзор на пазара || Леко намаляване || Намаляване

Разходи за ЕС || 0 || Намаляване

Предпочитан вариант: Вариант 4.В – Опростяване на процедурата по RAPEX и унифициране на тази процедура и предпазната процедура.

3.2.3.     Оперативни цели на политиката: По-ефективни действия в рамките на ЕС в областта на безопасността на продуктите

За да се постигне целта действията на равнище ЕС спрямо продукти, представляващи риск, да станат по-ефективни, особено в ситуации, при които отделните действия на държавите членки не могат да осигурят съгласувана реакция, мерките на ЕС за безопасност на продуктите трябва да бъдат своевременни, предвидими и ефективно прилагани от националните органи за надзор на пазара.

Въвеждането на пряко прилагане на мерките на ЕС за безопасност на продуктите, заедно с възможността за приемането на тези мерки за срок, който се определя за всеки отделен случай, или без ограничение на тяхната валидност, е най-добрият начин да се постигне своевременна реакция по отношение на проблеми, свързани с безопасността, която е ефективна и предвидима. Мерките на ЕС за безопасност на продуктите могат да станат пряко приложими, така че органите за надзор на пазара да могат да предприемат принудителни мерки без допълнително забавяне или несигурност, свързани с транспонирането в националното законодателство от всяка отделна държава членка.

Сравнение на вариантите 5.Б, 5.В и 5.Г по предварително определени критерии

Варианти Критерии || Вариант 5.Б || Вариант 5.В || Вариант 5.Г || Вариант 5.Д

Бързина || 0 || + || + || ++

Предвидимост || 0 || 0 || + || ++

Ефективно прилагане || + || ++ || 0 || +++

Предпочитан вариант: Вариант 5.Д — Комбинация от варианти 5.Б, 5.В и 5.Г.

4.           Форма на законодателните инструменти

Предлага се избраните варианти да бъдат отразени в два различни правни инструмента:

Проблем № 1 ще бъде разрешен с приемането на регламента относно безопасност на потребителските продукти, който ще замени Директивата относно общата безопасност на продуктите, и в него ще се запази общото изискване, че всички потребителски продукти трябва да бъдат безопасни и, по отношение на задълженията на икономическите оператори, ще бъде приведен в съответствие със съответните разпоредби на приложение 1 към Решение № 768/2008/ЕО[4]. Във връзка с проблем № 2 ще бъдат предприети мерки чрез нов регламент относно надзора на пазара на продукти, който ще бъде основният акт за наблюдение на пазара в областта на нехранителните стоки. Разпоредбите относно надзора на пазара, съдържащи се в законодателството на ЕС в областта на вътрешния пазар, които в момента са разпръснати в няколко акта на специалното секторно законодателство на ЕС, Регламент (ЕО) № 765/2008 и Директивата относно общата безопасност на продуктите, ще бъдат заменени с разпоредбите на посочения нов регламент.

С регламента, който е пряко приложим във всички държави членки, ще се постигне висока степен на хармонизация на разпоредбите относно безопасността на потребителските продукти и надзора на пазара. С регламента относно безопасността на потребителските продукти ще бъдат наложени задължения за икономическите оператори, които ще бъдат пряко приложими (като по този начин се създават условия на равнопоставеност) и ще бъдат упълномощени органите за надзор на пазара да действат незабавно в случай на опасни потребителски продукти или неспазване на изискванията, без да е необходимо транспониране на тези правила в различните национални правни системи.

5.           Мониторинг и оценка

В допълнение към оценката на законодателните инструменти пет години след влизането им в сила, мониторингът на прилагането на правилата на ЕС за безопасност на продуктите ще се осъществява чрез събирането на съответната информация от i) проучванията на Евробарометър, свързани с безопасността на потребителите, ii) информационната система GRAS-RAPEX, iii) общата система за информационно осигуряване (ICSMS) и iv) дейността за мониторинг чрез показателите за прилагането, с които се извършва наблюдение на определени параметри на надзора на пазара в държавите членки.

Чрез проучванията на Евробарометър може да се оцени какво са нагласите сред потребителите и икономическите оператори по отношение на безопасността на продуктите на пазара. Тези нагласи са от значение, за да се прецени дали инициативата е допринесла за повишаване на равнището на безопасност на потребителските продукти, както и за увеличаване на доверието на потребителите в пазара и нормативната уредба.

Приносът на бъдещото законодателство за намаляване на разходите на икономическите оператори за привеждане в съответствие и за увеличаване на ползите, дължащи се на по-лоялната конкуренция и премахването на участниците на пазара, които не спазват изискванията, би могъл да бъде оценен чрез специални проучвания, извършени в частност от промишлеността.

На последно място, по-добрата координация и ефективност на дейностите по надзор на пазара, провеждани в рамките на единния пазар, може да се докаже посредством дейностите за мониторинг чрез показателите за прилагане и данните в рамките на уведомленията и обмена чрез информационните системи, които ще бъдат допълнително разработени съгласно новото законодателство.

[1]               COM(2012)225 final.

[2]               COM(2012)573 final.

[3]               „Професионални продукти“ означава продукти, които се използват само от специалисти, но не и от потребители, като например индустриални машини, суровини и полуготови продукти.

[4]               Членове R1 — R7.