EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52013PC0147

Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи

/* COM/2013/0147 final - 2013/0080 (COD) */

52013PC0147

Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи /* COM/2013/0147 final - 2013/0080 (COD) */


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

Настоящият обяснителен меморандум представя предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

1.1.        Цели на предложението

Целите на предложения регламент са да се намалят разходите и да се увеличи ефикасността при разгръщането на високоскоростната инфраструктура за електронни съобщения чрез по-широкомащабно прилагане на съществуващите най-добри практики в целия ЕС и подобряване, по този начин, на условията за изграждането и функционирането на вътрешния пазар в една област, подпомагаща развитието на практически всички сектори на икономиката.

На практика се счита, че гражданските инженерно-строителни дейности поглъщат преобладаващия дял от общите разходи за разгръщане на мрежите[1], независимо от използваната технология, като според оценките този дял достига до 80 % при определени технологии.

Въвеждането на редица пряко приложими права и задължения, които са в сила за различните етапи от разгръщането на инфраструктурата може да доведе до значително намаляване на разходите. Бариерите пред инвестициите и навлизането на пазара могат да бъдат намалени, като се даде възможност за по-интензивно използване на наличните физически инфраструктури, подобряване на сътрудничеството относно планирани строежи, рационализиране на процедурите за издаване на разрешения и премахване на пречките за изграждане на сгради с инфраструктура, подготвена за предоставяне на високоскоростен достъп.

Поради това настоящата инициатива е насочена към четири основни проблемни области: (1) недостатъци или затруднения, свързани с използването на съществуващата физическа инфраструктура (като например канали, кабелопроводи, шахти, разпределителни кутии, стълбове, мачти, антени, кули и други поддържащи конструкции), (2) затруднения, свързани с координацията на разгръщането, (3) недостатъци по отношение на издаването на административни разрешения и (4) затруднения, свързани с разгръщането вътре в сградите.

Тъй като всяка проблемна област е свързана с конкретна стъпка в процеса на разгръщане, в резултат на съвместното разглеждане на тези проблемни области ще възникне набор от съгласувани и взаимно подкрепящи се мерки. Съгласно резултатите от проведено проучване, ако бъдат предприети мерки за решаване на проблемите в установените проблемни области, потенциалните икономии на капиталови разходи за операторите ще бъдат от порядъка на 20—30 % от общите инвестиционни разходи[2], т.е. могат да достигнат 63 милиарда евро до 2020 г.[3]

За да бъде постигнато максимално полезно взаимодействие между мрежите, регламентът се отнася не само за доставчиците на електронни съобщителни мрежи, а и за всеки собственик на физически инфраструктури, като например такива за електроснабдяване, газоснабдяване, водоснабдяване и канализация, отопление и транспортни услуги, които дават възможност за разполагане на елементи на електронни съобщителни мрежи.

1.2.        Общ контекст

Според доклада за единния пазар за 2010 г.[4], далекосъобщителните услуги и инфраструктури в ЕС все още са силно разпокъсани от националните граници. Един по-скорошен доклад относно цената на „не-Европа“ в сектора на електронните съобщения[5] показва, че неизползваният потенциал на единния пазар съответства на дял от 0,9 % от БВП или 110 милиарда евро годишно.

Високоскоростната широколентова инфраструктура е гръбнакът на единния цифров пазар и задължително условие за конкурентоспособност в световен мащаб, включително в областта на електронната търговия. Както се припомня в съобщението относно „Акта за единен пазар II“[6], увеличение на степента на разпространение на широколентовия достъп с 10 % може да доведе до увеличение с 1–1,5 % на БВП годишно и увеличение на производителността на труда с 1,5 %[7], като иновациите в предприятията, дължащи се на широколентовия достъп, създават заетост и имат потенциала да създадат 2 милиона допълнителни работни места до 2020 г.[8]

Значителна част от този неизползван потенциал се намира на нивото на мрежовите инфраструктури: различните регулаторни подходи към разгръщането на мрежите увеличават разходите за достъп до националните пазари, не дават възможност за икономии от мащаба на равнището на услугите и оборудването и затрудняват развитието на новаторски услуги, които биха могли да се появят в свръхвисокоскоростни мрежи, функциониращи безпрепятствено през националните граници. Тъй като разгръщането на мрежи за достъп често включва разпоредби и процедури, които се администрират на местно равнище, е възможно такива мерки, включително вторичното законодателство на национално равнище, да засягат непряко свободата на предоставяне на услуги и да оправдават намесата на равнището на Съюза[9]. Освен това в Съюза вече съществува законодателство въз основа на член 114 от ДФЕС, насочено към стимулиране на разгръщането на местната мрежова инфраструктура чрез предоставянето на необвързан достъп до абонатната линия.[10]

Съюзът не може да си позволи да остави своите граждани и предприятия извън обхвата на такива инфраструктури и се ангажира с амбициозни цели относно широколентовия достъп в рамките на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа: основен широколентов достъп за всички европейски граждани до 2013 г., а до 2020 г.: i) достъп със скорост над 30 Mbps за всички европейски граждани и ii) абонаменти за достъп до интернет със скорост над 100 Mbps за минимум 50 % от европейските домакинства. Тези цели ще бъдат постигнати само ако бъдат намалени разходите по разгръщане на инфраструктурата в целия ЕС.

1.3.        Политически контекст

Програмата в областта на цифровите технологии за Европа е водеща инициатива в рамките на стратегията „Европа 2020“, насочена към извличането на устойчиви икономически и социални ползи от единния цифров пазар с помощта на високоскоростен и свръхвисокоскоростен интернет и оперативно съвместими приложения.

В нея по-конкретно се посочва необходимостта от намаляване на разходите за разгръщане на широколентовия достъп в целия ЕС, включително чрез постигане на надлежно планиране и координация и чрез намаляване на административната тежест.[11]

Европейският съвет от 1 и 2 март 2012 г. призова за действия на равнището на Съюза, с цел да се осигури по-добро широколентово покритие, включително чрез намаляване на разходите за високоскоростната широколентова инфраструктура.[12]

В съобщението „Акт за единния пазар II: Заедно за нов растеж“ инициативата се определя като едно от общо 12 ключови действия, които ще допринесат за увеличаване на растежа, заетостта и доверието в рамките на единния пазар и за постигане на реални резултати на практика[13]. В „Акт за единния пазар II“ се предвижда предложението на Комисията да бъде прието през първото тримесечие на 2013 г. Европейският съвет от 13 и 14 декември 2012 г. призова Комисията да представи всички ключови предложения до пролетта на 2013 г.[14]

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

2.1.        Обществена консултация със заинтересованите страни

Службите на Комисията проведоха обществена консултация от 27 април до 20 юли 2012 г., при която заинтересованите страни бяха поканени да изразят своите становища относно пет набора от въпроси, които обхващат цялата верига на разгръщането на мрежи — от фазата на планиране до свързването на крайните потребители.[15]

Над сто писмени отговора бяха внесени от различни категории заинтересовани страни от 26 държави от ЕС и ЕАСТ. Най-обширните категории сред анкетираните са доставчиците на електронни съобщителни услуги (27) и техните търговски асоциации (14), както и на обществените органи, включително централни (22, включително 6 национални регулаторни органа (НРО)) и местни органи (9). Други предприятия за комунални услуги (7) предоставиха своите отговори главно чрез търговските асоциации. Производители на оборудване (5), както и търговски асоциации в областта на инженерно-строителните дейности и ИКТ (6), също отговориха на въпросите.

Като цяло анкетираните приветстват намерението на Комисията да подеме инициатива, насочена към намаляване на разходите за граждански инженерно-строителни дейности при разгръщане на широколентовия достъп в целия единен пазар. Мнозинството от отговорилите потвърждават съществуващите недостатъци и затруднения, както и потенциала за намаляване на разходите. Наличието на проблеми и необходимостта от действия бяха ясно посочени от заинтересованите страни. Бяха предложени редица решения — някои много амбициозни, други по-умерени.

В допълнение към обществената консултация службите на Комисията създадоха интернет платформа за дискусии и събиране на идеи на заинтересованите страни чрез краудсорсинг.[16]

Службите на Комисията поддържаха редовни контакти с основни публични и частни заинтересовани страни в съответните сектори.

2.2.        Проучвания и други източници на информация

Службите на Комисията възложиха две проучвания, извършени съответно от Deloitte — за практиките за намаляване на разходите по отношение на разгръщането на широколентовата пасивна инфраструктура[17], както и от Analysys Mason, в подкрепа на оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение.[18]

Освен това службите на Комисията използваха допълнителни източници на информация, проучвания и най-добри практики на национално равнище (включително такива от Германия, Испания, Франция, Италия, Литва, Нидерландия, Полша, Португалия, Словения, Швеция и Обединеното кралство)[19]. Подробна информация беше събрана от отговорните служби на Комисията също чрез националните регулаторни органи.

2.3.        Оценка на въздействието на предложения регламент

Службите на Комисията извършиха оценка на въздействието.[20] Бяха избрани четири варианта на политика, които да бъдат подложени на допълнителен анализ:

Вариант 1: Запазване на обичайната практика: запазване на настоящия подход, включващ наблюдение, правоприлагане и насоки.

Вариант 2: Насърчаване на ефикасността в сектора на далекосъобщенията: препоръчване на мерки за постигане на по-последователно и хармонизирано прилагане от националните регулаторни органи на регулаторната рамка за електронните съобщения.

Вариант 3: Създаване на условия за повишаване на междусекторната ефикасност: предложение за регламент, насочен към оползотворяването на потенциала на междусекторното сътрудничество (двата подварианта — 3а и 3б, предвиждат съответно само регламент и комбинация от регламент и препоръка).

Вариант 4: Задължителни разпоредби за повишаване на ефикасността: предложение за законодателство, допълващо сегашната регулаторна рамка, с цел да се определят мерки, надхвърлящи обхвата на вариант 3, като например инфраструктурни атласи, разходно ориентиран достъп до инфраструктурата, задължително сътрудничество в областта на гражданското строителство дори когато последното не е финансирано с публични средства, и инсталиране също и в стари сгради на инфраструктура, подготвена за предоставяне на високоскоростен достъп.

Анализът на възможните варианти се концентрира по-специално върху разходите и ползите за преките заинтересовани страни, очакваното въздействие върху инвестициите в мрежите и разгръщането на широколентовия достъп, както и върху по-мащабния макроикономически анализ на въздействието върху благосъстоянието на потребителите, растежа, конкурентоспособността и единния пазар.

В доклада за оценка на въздействието се стига до заключението, че вариант 3а е най-добрият от наличните варианти, като се има предвид неговата ефективност относно идентифицираните обекти, анализът на разходите и ползите, ефикасността и съгласуваността на мерките за оползотворяване на потенциала за намаляване на разходите с общите цели на политиките на ЕС, в съответствие с принципите на пропорционалност и субсидиарност.

Относно избора на предложения инструмент, вж. раздел 3.4 по-долу.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

3.1.        Правно основание

Правното основание на предложението е член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Това е оправдано с оглед на целите на предложението, което е насочено към подобряване на условията за изграждането и функционирането на вътрешния пазар.

Освен това, както бе потвърдено от съдебната практика, този член предоставя на законодателя на Съюза правото да избере по своя преценка, в зависимост от общия контекст и специфичните обстоятелства на областта, подлежаща на хармонизиране, средството за хармонизиране, най-подходящо за постигане на желания резултат, по-специално в области, които се характеризират със сложни технически характеристики.[21]

3.2.        Субсидиарност

Предложената намеса на европейско равнище с цел намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростна инфраструктура за електронни съобщения е оправдана от гледна точка на принципа на субсидиарност.

Принципът на субсидиарност преследва две цели. От една страна той позволява на Съюза да действа, ако проблемът не може да бъде адекватно решен от държавите членки, действащи самостоятелно. От друга страна той цели да запази суверенитета на държавите членки в областите, където действията на Съюза няма да бъдат по-ефективни от действията на държавите членки поотделно. Целта е вземането на решения в рамките на Съюза да се извършва възможно най-близо до гражданите.

Предложеният регламент е насочен към определянето на конкретни пряко приложими права и задължения с цел да се улесни планирането и осъществяването на разгръщането на физическата инфраструктура и строежи и включва допълнителни разпоредби, гарантиращи прозрачност относно съответната информация и координация на административните процедури. В допълнение към това той поставя изисквания към физическата инфраструктура, инсталирана в сградите при ново строителство и при извършване на основен ремонт.

Предвидените мерки надграждат върху съществуващите най-добри практики в няколко държави членки, като например разпоредбите за повторна употреба на съществуващите физически инфраструктури в Литва и Португалия, за прозрачност на съществуващата инфраструктура в Белгия и Германия, за съвместно разгръщане във Финландия и Швеция, за рационализиране на правата на преминаване и на административните процедури в Нидерландия и Полша, както и за високоскоростната широколентова инфраструктура в нови сгради в Испания и Франция[22]. Някои държави членки въведоха мерки, които в известна степен дори надхвърлят предлаганите понастоящем, като например обслужването на едно гише в Гърция. Предложеният регламент се прилага без да се засягат такива по-подробни разпоредби, установени с националното законодателство.

Предложеният регламент ще се прилага също без да се засягат конкретни регулаторни мерки, включително налагането на коригиращи мерки на предприятията със значително въздействие върху пазара, предприети от националните регулаторни органи съгласно регулаторната рамка на Съюза в областта на електронните съобщения.

Предложените мерки са необходими на равнището на Съюза, за да се подобрят условията за изграждането и функционирането на вътрешния пазар, с цел:

– да се премахнат пречките пред функционирането на единния пазар, произтичащи от разнообразието от правила и административни практики на национално и поднационално равнище, които възпрепятстват развитието и растежа на европейските предприятия, оказват отрицателно въздействие върху европейската конкурентоспособност и създават бариери пред трансграничните инвестиции и операции и по този начин затрудняват свободата на предоставяне на електронни съобщителни услуги и мрежи, която е гарантирана от съществуващото законодателство на Съюза. Например разпокъсаните и непрозрачни регулаторни подходи към разгръщането на мрежи повишават разходите за достъп до всеки национален пазар. Тази разпокъсаност представлява пречка за мултинационалните и националните предприятия, желаещи да постигнат икономии от мащаба на европейско равнище в контекста на нарастващата глобална конкуренция. Тя затруднява също развитието на новаторски услуги, които биха могли да възникнат в свръхвисокоскоростни мрежи, функциониращи безпрепятствено през националните граници.

– да се стимулира всеобхватно покритие с широколентов достъп, което е предпоставка за развитието на единния цифров пазар, като по този начин се подпомогне премахването на една от главните пречки пред доизграждането на единния пазар и същевременно за постигането на териториално сближаване. Тези цели ще бъдат постигнати само ако бъдат намалени разходите по разгръщане на инфраструктурата в целия ЕС;

– да се реализира значителният неизползван потенциал за намаляване на разходите и улесняване на разгръщането на широколентовия достъп, включително чрез по-широкомащабно прилагане на съществуващите най-добри практики в целия ЕС, когато това е възможно.

– да се рационализират процесите за ефикасно планиране и инвестиране в широк мащаб, като по този начин се улесни развитието на паневропейски оператори.

– да се осигури еднаквото третиране и предотврати дискриминацията на предприятия и инвеститори в съответствие с „целите и задачите, свързани тясно с предмета“[23] на редица инструменти, които вече са предвидени в законодателството на ЕС, по-специално по отношение на сектора на електронните съобщения[24], но също така по отношение на други сектори (например предприятията за комунални услуги като се опитват да извлекат печалба от своята физическа инфраструктура, полезни взаимодействия при създаването на интелигентни електроенергийни мрежи).

Въведени бяха редица мерки, за да бъде настоящото предложение съобразено с принципа на субсидиарност.

– На първо място, държавите членки могат да запазят или да приемат по-подробни разпоредби, които допълнително уточняват или допълват задълженията, предвидени в предложения регламент, например по отношение на достъпа до съществуващи инфраструктури, координирането на строежи и съвместното разгръщане.

– Освен това, независимо че произтичащите от предложения регламент задачи се възлагат по подразбиране на независимия НРО съгласно регулаторната рамка за електронни съобщения, предвид неговия експертен опит и независимост, държавите членки могат да определят други компетентни органи в съответствие с националните конституционни системи за разпределяне на компетенциите и правомощията, така че да се постигне оптималното равнище на агрегиране[25], където може да бъде осигурено най-ефикасно използване с оглед на възложените задачи. Това важи за всички задачи, предвидени в регламента: информационен център за издаване на разрешения, прозрачност и разрешаване на спорове.

– На второ място, по отношение на прозрачността на съществуваща физическа инфраструктура, където редица държави членки са въвели различни инициативи за картографиране, под формата на заявления за ГИС (географска информационна система), обхващащи в някои държави членки не само инфраструктурата за електронни съобщения, но и физическата инфраструктура на други комунални мрежи, настоящото предложение не изисква от държавата членка да извършва такова картографиране. Не се изисква също събирането или съхраняването на данните от единно звено за контакт. Задължението, което се налага на държавите членки, е да „предоставят на разположение“ такива данни чрез единен информационен център, което може да се постигне, като се използват хипервръзки към други страници. Аналогично, предложението не налага никакво общо задължение за уведомяване за планирани строежи. Вместо това то дава възможност на доставчиците на електронни съобщителни услуги да изискват тази информация от доставчиците на мрежи с оглед на разгръщането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.

– На трето място, по отношение на издаването на разрешения настоящото предложение не засяга процедурната независимост на държавите членки да разпределят компетенциите за вътрешни нужди. Независимо че информацията за различни процедури за издаване на разрешение трябва да бъде на разположение и заявките да се подават чрез звеното за контакт, неговата роля се свежда до разпределяне на различните разрешения и координиране на процеса по издаването им. Освен това, различните крайни срокове са хармонизирани само по подразбиране, като същевременно на държавите членки се разрешава да запазят или да въведат своите специфични срокове, без да се засягат други конкретни срокове или задължения, предвидени за правилното провеждане на процедурата, които са приложими съгласно националното право или правото на ЕС.

– На последно място, по отношение на съответното оборудване вътре в сградите, с предложения регламент се разрешава на държавите членки да адаптират задълженията, предвидени в регламента, към националните и местните особености, като освобождават някои категории сгради, например еднофамилните или обновените сгради, от нейното приложно поле, в пълно съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност.

3.3.        Пропорционалност

Предложените мерки са оправдани и от гледна точка на пропорционалността.

Предложените мерки за намаляване на разходите са съсредоточени върху повишаването на координацията и прозрачността, както и върху хармонизирането на минималните инструменти, за да се даде възможност на съответните заинтересовани страни да се възползват от полезни взаимодействия и да намалят недостатъците при разгръщането. Освен това, независимо че предложените мерки са насочени към намаляване на бариерите пред достъпа до физическата инфраструктура, те не накърняват прекомерно правата на собственост и запазват първостепенното значение на търговските преговори.

Предложените мерки не налагат конкретни бизнес модели. Те също така дават възможност на държавите членки да приемат по-подробни разпоредби и поради това по-скоро ще допълват, отколкото ще засягат текущите национални инициативи. Дори напротив, те ще позволят на държавите членки да продължат да надграждат върху своите настоящи мерки и да изберат форма на организация за всяка от своите съществуващи или нови мерки, която най-добре отговаря на техните особености, без непременно да изискват допълнителни разходи.

Въпреки че предлаганият регламент засяга правата на собственост в известна степен, това е направено, като се зачита принципът на пропорционалност.

Предложението дава възможност за търговски преговори за достъп до физическата инфраструктура, без да налага предоставянето на достъп в съответствие с предварително определени или разходоориентирани условия. То предвижда случаи, в които отказът да се предостави достъп може да се счита за основателен, като например техническата пригодност на физическата инфраструктура, до която е поискан достъп с цел инсталиране на елементи на електронни съобщителни мрежи, недостигът на пространство за разполагане на елементите, или целостта и сигурността на мрежата.

Независимо че се предвиждат средства за разрешаване на спорове в случаи на необоснован отказ за предоставяне на достъп, в предложението се вземат предвид редица параметри при определяне на цената за достъп като въздействието на поискания достъп върху бизнес плана, който е в основата на инвестициите, направени от мрежовия оператор, по-специално в случай на неотдавна изградени физически инфраструктури, които се използват за предоставяне на високоскоростни електронни съобщителни услуги.

Що се отнася до прозрачността на съществуващата физическа инфраструктура, предложението се отнася само до инфраструктурата, която е подходяща за разгръщането на високоскоростни мрежи, а не принципно до всяка физическата инфраструктура. То също така дава възможност на държавите членки да освобождават по принцип от това задължение инфраструктури, които са технически неподходящи. Освен това, с предложението се цели да се предоставя информация при най-ниски разходи. Поради тази причина то включва постепенни задължения, като позволява да се организира достъпът до вече наличната информация и да се прибягва до проучвания само когато информацията не е лесно достъпна при публичните органи или при доставчиците на електронни съобщителни услуги.

Относно координацията на дейности в областта на гражданското строителство, предложението не ограничава икономическата свобода на предприятията — по-специално, то не налага задължение за съвместно разгръщане на страните, които са предпочели друг търговски модел, освен ако те не са публично финансирани. Напротив, неговата цел е да се направи възможно сключването на търговски споразумения за съвместно разгръщане посредством по-добро разпространение на информация за бъдещи граждански инженерно-строителни дейности.

По отношение на физическата инфраструктура в сградите, задължението за оборудване на сгради с физическа инфраструктура, подготвена за разгръщане на високоскоростен достъп, се ограничава до нови и преминаващи основен ремонт сгради. Това е така, защото в тези случаи допълнителните разходи са минимални в сравнение с високите разходи, възникващи при последващото оборудване на съществуващи сгради, които не са съоръжени с пасивна инфраструктура, като е вероятно те да бъдат компенсирани чрез по-висока стойност на имота. Освен това в предложението приложното поле на това задължение е ограничено допълнително, така че то засяга само основни ремонти, за които се изисква разрешение за строеж. Предвидена е също възможност за държавите членки да въвеждат общи изключения с цел съгласуване с принципа на пропорционалност.

3.4. Основни права

Въздействието на предложените мерки върху основните права беше анализирано.

Независимо че задължението на мрежовите оператори да изпълняват всички разумни искания за достъп до тяхната физическа инфраструктура би могло да ограничи правото им на стопанската инициатива, както и тяхното право на собственост, отрицателният ефект в това отношение се смекчава от разпоредбата, че такъв достъп следва да се предоставя при справедливи условия, включително и по отношение на цената. Освен това, посоченото ограничение трябва да се счита за обосновано и пропорционално с оглед на целта за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, тъй като то би намалило необходимостта от извършване на граждански инженерно-строителни дейности, които представляват почти 80 % от разходите за изграждането на мрежата. Що се отнася до задължението на мрежовите оператори да осигуряват минимална информация за съществуващите инфраструктури, се осигуряват правни гаранции по отношение на правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на търговски тайни, като се предоставят изключения с оглед на експлоатацията и търговските тайни.

Задължението, наложено на предприятията, изпълняващи строежи, изцяло или частично финансирани с публични средства, да изпълняват всички обосновани искания за достъп с цел инсталиране на елементи на високоскоростни електронни съобщителни мрежи може да ограничи правото им на стопанска инициатива, както и тяхното право на собственост. Въпреки това, едно такова задължение ще се прилага само ако не води до допълнителни разходи за първоначално планираните строежи и ако искането за координиране се подава във възможно най-кратък срок и във всеки случай най-малко един месец преди представяне на окончателния проект на компетентните органи за издаване на разрешения. Освен това, посоченото ограничение трябва да се счита за обосновано и пропорционално с оглед на целта за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, тъй като то би позволило на операторите на електронни съобщителни мрежи да поемат само част от разходите за граждански инженерно-строителни дейности.

Задължението за оборудване на всички новопостроени сгради с физическа инфраструктура в сградата, подготвена за разгръщане на високоскоростен достъп, би могло да има въздействие върху правата на собственост на притежателите на съответния обект. Това ограничение трябва да се счита за обосновано и пропорционално с оглед на целта за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, тъй като би предотвратило необходимостта от последващо оборудване на сгради с физическа инфраструктура.

Правото на даден доставчик на обществени съобщителни мрежи да терминира своята мрежа в точката на концентрация с цел да получи достъп до подготвената за разгръщане на високоскоростен достъп физическа инфраструктура в сградата, би могло да засегне правото на собственост на притежателите на съответния частен обект. Тези ефекти обаче се ограничават от задължението на доставчиците на обществени съобщителни мрежи да свеждат до минимум въздействието върху частната собственост и да покриват всички възникващи разходи. Освен това, посоченото ограничение трябва да се счита за обосновано и пропорционално с оглед на целта за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, тъй като то би позволило на операторите на електронни съобщителни мрежи да постигнат икономии от мащаба при разгръщането на своите мрежи.

Правото на доставчиците на обществени съобщителни мрежи за достъп до всякаква съществуваща подготвена за разгръщане на високоскоростни връзки инфраструктура в сгради би могло да засегне правата на собственост на притежателя на правото за използване на физическата инфраструктура в сградата. Този ефект обаче е ограничен, тъй като такъв достъп би трябвало да се предоставя при разумни условия, а ограничението ще се прилага само в случаи, когато дублирането е технически невъзможно или икономически неефективно.

Правото на ефективни правни средства за защита за страните, засегнати от описаните по-горе ограничения, се гарантира чрез възможността за сезиране на компетентен национален орган за уреждане на спорове, което следва да се прилага, без да се засяга правото на всяка от страните да отнесе случая до съда.

3.5.        Избор на инструмент

Комисията предлага да се използва регламент, тъй като той представлява гаранция за всеобхватно, пряко приложимо решение, в което са включени всички разрешения, необходими за разгръщането на мрежи. Той гарантира бързото осигуряване на инструменти за намаляване на разходите, за да се запази темпото на осъществяване на целите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г.

За разлика от директивата, за която ще трябва да се предвиди допълнителен срок за транспониране от държавите членки, регламентът бързо ще наложи основните права и задължения при разгръщането на мрежи в рамките на единния пазар. Освен това самият характер на директивата би позволил значителни различия при прилагането на тези права и задължения, като по този начин ще продължи възникването на разнородни условия. За разлика от това, един пряко приложим правен инструмент ще намали съществуващата разпокъсаност и ще предотврати възникването на такава в бъдеще, съсредоточвайки се върху премахването на определен брой пречки за развитието на единен пазар на електронни съобщителни мрежи, като се основава на най-добрите практики, но оставя организационните въпроси в голяма степен под управлението на държавите членки. На доставчиците трябва да бъде предоставен набор от права, които са пряко приложими по отношение на всички етапи на планиране и разгръщане на една мрежа и на които те могат да се позовават пред националните съдилища, не само срещу държавите членки, но и срещу други частни страни, като например собственици на инфраструктурата.

Като се има предвид, че в основата на предложението е определянето на права и задължения, които са пряко приложими в целия единен пазар, регламентът изглежда по-подходящ правен инструмент от директивата, тъй като той има явни преимущества по отношение на ефикасността и ефективността и създава равни условия за гражданите и бизнеса с по-голям потенциал за правоприлагане от страна на частноправни субекти[26]. Поради това един пряко приложим регламент, за разлика от една директива, която изисква транспониране на национално равнище, дава по-добри гаранции за постигане на непосредственото въздействие, необходимо за да се подпомогне постигането на целите на Програмата в областта на цифровите технологии за широколентов достъп до 2020 г.

Значителните предимства на мерките за намаляване на разходите както по отношение на икономическите ползи, така и по отношение на социалните предимства, далеч надхвърлят административната тежест.

3.6.        Структура на предложението и основни права и задължения

Член 1 — Цел и обхват

– В член 1 се определят целите и обхватът на регламента.

Член 2 — Определения

– Този член съдържа определения в допълнение към съдържащите се в регулаторната рамка на ЕС за електронните съобщения.

Член 3 — Достъп до съществуваща физическа инфраструктура

– Член 3 определя общо право на мрежовите оператори да предоставят достъп до своята физическа инфраструктура и задължение за мрежовите оператори да удовлетворяват разумни искания за достъп до тази физическа инфраструктура с оглед разполагане на елементи на електронни съобщителни мрежи при справедливи условия.

– Предвиден е орган за уреждане на спорове, който ще преразглежда всеки отказ или спор относно реда и условията, като тази функция по принцип ще бъде поверявана на националния регулаторен орган (НРО).

Член 4 — Прозрачност относно физическата инфраструктура

– В член 4 се предвижда правото на достъп до минимален набор от информация относно съществуващи физически инфраструктури и планирани строежи.

– Това е съпроводено от задължение за мрежовите оператори да удовлетворяват разумни искания за проучвания на място на конкретни елементи на тяхната физическа инфраструктура.

– Разрешаването на спорове относно проучванията на място или достъпа до информация могат да бъдат възложени на органа за уреждане на спорове, обичайно НРО.

Член 5 — Координиране на строежи

– Този член съдържа правото да се договаря координирането на строежи.

– Освен това чрез него се налага задължение за предприятията, изпълняващи строежи, финансирани с публични средства, да удовлетворяват разумни искания за споразумения за координиране на строежи при прозрачни и недискриминационни условия.

Член 6 — Издаване на разрешения

– Този член съдържа правото на достъп, по електронен път и посредством единен информационен център, до всякаква информация относно условията и процедурите, приложими към конкретни строежи, както и правото да се подават заявления за разрешения по електронен път чрез посочения информационен център. Центърът за информация улеснява и координира процеса на издаване на разрешения и наблюдава спазването на крайните срокове.

– Освен това в него се определят общ максимален срок, в случай че в националното законодателство или в законодателството на ЕС не е посочен конкретен срок, и правото да се получават своевременни решения по отношение на заявления за издаване на разрешения.

Членове 7–8 — Оборудване на сгради

– Член 7 определя задължение за оборудване на новите сгради, както и на сгради, които преминават през съществен ремонт, с физическа инфраструктура в сградата, подготвена за разгръщане на високоскоростен достъп, както и задължение за оборудване на нови многофамилни жилищни сгради, както и стари сгради, които преминават през съществен ремонт, с точка на концентрация, намираща се в сградата или извън нея.

– В член 8 се определя също правото на доставчиците на електронни съобщителни мрежи да терминират своето мрежово оборудване в точката на концентрация на сгради, правото на операторите на мрежи за електронни съобщения да договарят достъп до всяка съществуваща в сградата физическа инфраструктура, подготвена за разгръщане на високоскоростен достъп и, при липса на вътрешна инфраструктура за високоскоростен достъп, правото да терминират своето мрежово оборудване в помещенията, собственост на абоната, при условие че намаляват до минимум въздействието върху частната собственост и поемат разходите.

Членове 9–11

– Тези членове съдържат заключителни разпоредби, включително за назначаването на компетентни органи, както и задължение за преразглеждане на регламента в срок от три години след влизането му в сила.

4.           ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложеният регламент няма отражение върху бюджета на Съюза.

2013/0080 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[27],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[28],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)       Цифровата икономика променя радикално единния пазар. Предвид нейната новаторска същност, скорост и трансграничен обсег тя има потенциала да доведе интеграцията на вътрешния пазар до ново равнище. Целта на Комисията е изграждането на цифрова икономика, която осигурява устойчиви икономически и социални ползи на базата на съвременни онлайн услуги и бързи интернет връзки. Една висококачествена цифрова инфраструктура е в основата на почти всички сектори на модерната и новаторска икономика и е от стратегическо значение за социалното и териториалното сближаване. Следователно всички граждани и предприятия трябва да имат възможност да участват в цифровата икономика.

(2)       Осъзнавайки важността на разгръщането на високоскоростен широколентов достъп, държавите членки потвърдиха амбициозните цели относно широколентовия достъп, определени в съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Програма в областта на цифровите технологии за Европа: цифровите технологии — двигателна сила на европейския икономически растеж“[29](„Програма в областта на цифровите технологии“): 100 % покритие с широколентов достъп до 2013 г. и увеличаване на скоростта на достъп до 30 Mbps за всички домакинства, като най-малко 50 % от домакинства трябва да са абонирани за достъп до интернет със скорост над 100 Mbps до 2020 г.

(3)       В Програмата в областта на цифровите технологии се констатира необходимост от политики за намаляване на разходите за разгръщане на широколентовия достъп на територията на целия Съюз, включително от надлежно планиране и координация и от намаляване на административната тежест.

(4)       Като се отчита необходимостта от действия на равнище ЕС, за да се осигури по-добро широколентово покритие, включително чрез намаляване на разходите за високоскоростната широколентова инфраструктура[30], в „Акта за единния пазар II“[31] се подчертава необходимостта от допълнителни усилия за бързо постигане на целите, определени в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, като се обърне внимание, наред с другото, на предизвикателствата, свързани с инвестициите във високоскоростни мрежи.

(5)       Разгръщането на високоскоростни фиксирани и мобилни електронни съобщителни мрежи в целия съюз изисква значителни инвестиции, съществена част от които се пада на разходите за граждански инженерно-строителни дейности.

(6)       Голяма част от тези разходи могат да бъдат отдадени на недостатъци в процеса на разгръщане, свързани с използването на съществуващата пасивна инфраструктура (като например канали, кабелопроводи, шахти, разпределителни кутии, стълбове, мачти, антенни съоръжения, кули и други поддържащи конструкции), затруднения, свързани с координирането на строежи, тежките административни процедури за издаване на разрешения, както и затрудненията във връзка с разгръщането на мрежите в самите сгради.

(7)       Мерките, насочени към повишаване на ефикасността на използване на съществуващата инфраструктура и към намаляване на разходите и пречките за извършване на нови граждански инженерно-строителни дейности, следва да имат съществен принос за осигуряване на бързото и широко разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, като същевременно се запази ефективната конкуренция.

(8)       Някои държави членки приеха мерки, имащи за цел да намалят разходите за разгръщане на широколентовия достъп. Разпространяването на тези най-добри практики в целия ЕС би могло да допринесе значително за създаването на единен цифров пазар. При все това тези практики остават ограничени и разпокъсани. Освен това различията в регулаторните изисквания понякога пречат на сътрудничеството между предприятията за комунални услуги и могат да създадат бариери за навлизането на нови мрежови оператори и нови възможности за стопанска дейност, възпрепятствайки развитието на единен пазар за използване и разгръщане на физически инфраструктури за високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Накрая, инициативите на равнище държави членки не винаги изглеждат цялостни, при все че е от съществено значение да се предприемат действия, обхващащи целия процес на разгръщане и надхвърлящи границите на отделни сектори, с цел постигане на съгласувано и значително въздействие.

(9)       С настоящия регламент се цели да бъдат предоставени някои минимални права и задължения, приложими в целия Съюз, за да улесни изграждането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи и междусекторната координация. Независимо че така се гарантира минимално равнище на равнопоставеност, прилагането не следва да засяга съществуващите най-добри практики и мерки, приети на национално и местно равнище, включващи по-подробни разпоредби и условия, както и допълнителни мерки, които да допълват тези права и задължения, в съответствие с принципа на субсидиарност.

(10)     В светлината на принципа lex specialis, когато са приложими по-специфични регулаторни мерки в съответствие с правото на ЕС, те следва да имат предимство пред минималните права и задължения, предвидени в настоящия регламент. Поради това настоящият регламент не следва да засяга правото на ЕС и по-конкретно специфичните регулаторни мерки, включително налагането на коригиращи мерки срещу предприятията със значително въздействие върху пазара, прилагани в съответствие с нормативната уредба на ЕС за електронните съобщения (Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива)[32], Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешенията за електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешенията)[33], Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа и взаимното свързване на електронни съобщителни мрежи и свързани с тях съоръжения (Директива за достъпа)[34], Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга)[35] и Директива 2002/77/ЕО на Комисията от 16 септември 2002 г. относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги[36]).

(11)     За оператори на електронни съобщителни мрежи, по-специално за нови участници, е възможно да се окаже значително по-ефикасно да използват вече съществуващите физически инфраструктури, включително тези на други комунални услуги, за да разгърнат електронни съобщителни мрежи, особено в райони, в които няма подходяща електронна съобщителна мрежа или когато изграждането на нова физическа инфраструктура не е рентабилно. Освен това полезните взаимодействия между отделните сектори могат значително да намалят нуждата от строежи за целите на разгръщането на електронни съобщителни мрежи, а по този начин и социалните и екологичните разходи, свързани с тях, като например замърсяването, вредните въздействия и натовареността на движението. Поради това настоящият регламент следва да се прилага не само за доставчици на електронни съобщителни мрежи, а и за всеки собственик или държател на права за ползване на обширни и универсални физически инфраструктури, които могат да приемат елементите на електронна съобщителна мрежа, като например физически мрежи за доставка на електричество, газ, вода и канализация, отопление и транспортни услуги.

(12)     С оглед на тяхната ниска степен на диференциация, физическите съоръжения на такива мрежи често могат да приемат едновременно широк набор елементи на електронни съобщителни мрежи, включително такива, които могат да предоставят услуги за широколентов достъп със скорост от поне 30 Mbps в съответствие с принципа за технологична неутралност, без да се засяга основната предоставяна услуга и с минимални разходи за адаптиране. Следователно дадена физическа инфраструктура, чието предназначение е единствено да приема елементи на други мрежи без самата тя да се превръща в активен мрежов елемент, може да бъде по принцип използвана за разполагане на електронни съобщителни кабели, оборудване или каквито и да е други елементи на електронни съобщителни мрежи, независимо от нейната функция или нейния собственик понастоящем. Без да се засягат случаите от общ интерес, свързани с предоставянето на конкретни основни услуги, полезните взаимодействия между мрежовите оператори следва да бъдат насърчавани, за да подпомогне същевременно постигането на целите на Програмата в областта на цифровите технологии.

(13)     Независимо че настоящият регламент следва да се прилага без това да засяга специфичните мерки, необходими, за да се гарантира сигурността и целостта на мрежите, както и да се гарантира, че не е засегната основната услуга, предоставяна от мрежовия оператор, ако в националното законодателство съществуват общи правила, забраняващи на мрежовите оператори да договарят достъп до физическата инфраструктура на доставчиците на електронни съобщителни мрежи, те биха могли да възпрепятстват възникването на пазар за достъп до физическа инфраструктура и затова следва да бъдат премахнати. В същото време мерките, предвидени в настоящия регламент, не засягат възможностите на държавите членки да направят предоставянето на достъп до инфраструктурата по-привлекателно за операторите на комунални инфраструктури чрез изключване на приходи, произтичащи от предоставянето на тази услуга, от факторите, участващи в изчисляването на тарифите за крайните потребители в рамките на тяхната основна дейност или дейности, в съответствие с приложимото законодателство на ЕС.

(14)     Мрежов оператор може да откаже достъп до конкретни физически инфраструктури поради обективни причини. По-конкретно, възможно е физическата инфраструктура да е технически неподходяща предвид специфичните обстоятелства, свързани с инфраструктурата, до която е поискан достъп, включително липсата на пространство. Също така, при определени обстоятелства, съвместното ползване на инфраструктура може да застраши целостта и сигурността на мрежата или може да застраши предоставянето на основните услуги, осигурявани чрез тази инфраструктура. Освен това, когато мрежовият оператор вече предлага продукт за физически достъп до мрежова инфраструктура на едро, отговарящ на нуждите на търсещата достъп страна, достъпът до основната физическа инфраструктура може да има неблагоприятно икономическо въздействие върху неговия бизнес модел и неговата мотивация за инвестиции, като евентуално може да доведе до неефективно дублиране на мрежови елементи. В същото време, в случай че съществуват задължения за предоставяне на достъп до физическа инфраструктура, наложени по силата на регулаторната рамка на Съюза в областта на електронните съобщения, като например задълженията за предприятията със значително въздействие върху пазара, положението би било вече регулирано чрез специфичните регулаторни задължения, които следва да останат незасегнати от настоящия регламент.

(15)     Когато доставчиците на електронни съобщителни мрежи поискат достъп в определен район, мрежовите оператори следва да представят оферта за съвместно използване на съоръженията при справедливи условия, включително цена, освен ако откажат достъпа по обективни причини. В зависимост от обстоятелствата, редица елемента биха могли да оказват влияние върху условията, при които се предоставя достъп, като например: всички допълнителни разходи за поддръжка и адаптиране; всички превантивни мерки, които следва да бъдат приети, за да се ограничат неблагоприятните въздействия върху сигурността и целостта на мрежата; всички конкретни споразумения за отговорност в случай на евентуални щети; използването на публична помощ, предоставена за изграждане на инфраструктурата, включително конкретните условия, с които е обвързана помощта или които са в действие съгласно националното законодателство или законодателството на Съюза; всички ограничения, произтичащи от националните разпоредби за опазване на околната среда, общественото здраве, обществената сигурност или за изпълнение на целите, залегнали в градоустройството и териториалното устройство.

(16)     Ако при търговските преговори не бъде постигнато съгласие по техническите и търговските условия, всяка от страните следва да може да се обърне към органа за решаване на спорове на национално равнище с молба да бъде наложено решение за двете страни, за да бъдат избегнати необосновани откази и поставянето на неоправдани условия. При определяне на цените за предоставяне на достъп органът за разрешаване на спорове следва да взема под внимание инвестициите, направени във физическата инфраструктура. В конкретния случай на достъп до физически инфраструктури на оператори на електронни съобщителни мрежи, инвестициите, направени в тези инфраструктури могат пряко да допринесат за постигането на целите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, а конкуренцията на пазарите надолу по веригата може да бъде повлияна от паразитизъм. Поради това при налагането на всякакви задължения за предоставяне на достъп следва да се вземат предвид икономическата целесъобразност на тези инвестиции въз основа на графиците за възвращаемост на инвестициите, всички въздействия на предоставения достъп върху конкуренцията на пазарите надолу по веригата, всички видове амортизация на активите на мрежата в момента на подаване на заявлението за достъп, всички икономически аргументи в подкрепа на инвестициите, направени по-специално в неотдавна изградени инфраструктури, използвани за предоставяне на високоскоростни електронни съобщителни услуги и всички възможности за съвместно разгръщане, предложени на страната, търсеща достъп.

(17)     С цел ефективно планиране на разгръщането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи и за да се гарантира най-ефективното използване на съществуващите инфраструктури, подходящи за разгръщане на електронните съобщителни мрежи, предприятия, на които е разрешено да предоставят електронни съобщителни мрежи, следва да имат възможност за достъп до минимално количество информация относно физическите инфраструктури, които са на разположение в района на разгръщане. Тази минимална информация следва да даде възможност за оценка на потенциала за използване на съществуващата инфраструктура в даден район, както и за намаляване на щетите върху съществуващите физически инфраструктури. С оглед на броя на участващите заинтересовани страни и за да се улесни достъпът до тази информация също в междусекторен и трансграничен аспект, тази минимална информация следва да бъде достъпна чрез единен информационен център. Този информационен център следва да позволява достъп до минималната информация, която вече е на разположение в електронен вид, като се спазват ограниченията, необходими за гарантирането на мрежовата сигурност и цялост или за защитата на законово-обосновани оперативни и търговски тайни.

(18)     Независимо че на държавите членки не се налага ново задължение за картографиране, с настоящия регламент се предмижда даването на достъп до минимална информация, която вече е била събрана от органите от обществения сектор и е достъпна в електронен вид в съответствие с националните инициативи, както и съгласно законодателството на Съюза (като Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE)[37]), например чрез хипервръзка към единен информационен център, с оглед да се даде възможност за съгласуван достъп на доставчиците на електронни съобщителни мрежи до информация относно физическите инфраструктури, като едновременно се гарантира сигурността и целостта на тази информация. Предоставянето на тази информация следва да не засяга изискванията за прозрачност, които вече са в сила относно повторната употреба на информацията в обществения сектор в съответствие с Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор[38]. Когато информацията, която е на разположение на обществения сектор, не гарантира запознаване в достатъчна степен със съществуващите физически инфраструктури в даден район или от определен тип, мрежовите оператори следва да предоставят информацията на единния информационен център при поискване.

(19)     Когато минималната информация не е достъпна чрез единен информационен център, на операторите на електронни съобщителни мрежи следва все пак да се осигури възможност да поискат пряко такава конкретна информация от всеки мрежов оператор в съответния район. Освен това, ако предявеното искане е основателно, по-специално, ако то е необходимо предвид възможността за съвместно използване на съществуващите физически инфраструктури или за координиране на строежи, мрежовите оператори следва да дадат възможност на операторите на електронни съобщителни мрежи да извършват огледи на място и да изискват информация за строежите при прозрачни, пропорционални и недискриминационни условия и без да се засягат мерките, предприети за гарантиране сигурността и целостта на мрежата, както и за опазване на оперативни и търговски тайни. Следва да се насърчава въвеждането на повече прозрачност относно планирани строежи от мрежовите оператори или от проактивно действащи единни информационни центрове, оправомощени да изискват такава информация, особено в областите, където се постигат най-големи ползи, чрез пренасочване на лицензираните оператори към такава информация, когато това е възможно.

(20)     В случай че възникнат спорове относно достъпа до информация за физическите инфраструктури с оглед на разгръщането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, единният информационен център следва да е в състояние да решава такива спорове чрез обвързващо решение, без да се засяга възможността на всяка от страните да отнесе случая до съда.

(21)     Координирането на строежите, свързани с физическите инфраструктури, може да осигури значителни икономии и да намали неудобствата в района, засегнат от разгръщането на нови електронни съобщителни мрежи. По тази причина следва да се забрани въвеждането на регулаторни ограничения, които по принцип не позволяват преговори между мрежовите оператори за координиране на такива дейности, с цел разгръщане също на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. В случай на строежи, които не са финансирани с публични средства, това обаче следва да става без да се засяга правото на участниците да сключват споразумения за координация на строежи в съответствие със своите планове за инвестиции и стопанска дейност и с предпочитания от тях график.

(22)     При строежи, финансирани изцяло или частично с публични средства, следва да се цели максималното увеличаване на общия положителен резултат, като се използват положителните междусекторни външни ефекти на тези работи и се осигурят еднакви възможности за съвместно използване на наличната и планираната физическа инфраструктура с оглед разгръщане на електронни съобщителни мрежи. Това не следва да оказва отрицателно въздействие върху основната цел на строежите, финансирани с публични средства, като в същото време своевременни и обосновани искания за координиране на инсталирането на елементи на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, гарантиращи например покриването на всякакви допълнителни разходи и свеждането до минимум на промени в първоначалните планове, следва да бъдат изпълнявани от предприятието, изпълняващо съответните строежи при пропорционални, недискриминационни и прозрачни условия, без да се засягат приложимите правила за държавна помощ. Следва да са налице конкретни процедури за уреждане на спорове, за да се гарантира бързото разрешаване на спорове в преговорите за координационни споразумения при разумни, пропорционални, недискриминационни и прозрачни условия. Тези разпоредби не следва да засягат правото на държавите членки да резервират капацитет за електронни съобщителни мрежи, дори в отсъствието на конкретни искания, с оглед задоволяване на бъдещи нужди от физически инфраструктури, за да се увеличи максимално ползата от строежите, или тяхното право да приемат мерки, водещи до сходни права за координиране на строежи за оператори на други типове мрежи като тези в газоснабдяването и електроснабдяването.

(23)     Редица различни разрешения може да са необходими за разгръщането на електронни съобщителни мрежи или разполагането на нови мрежови елементи, включително разрешения в областта на строителството, градоустройството, опазването на околната среда и други, за да се защитят общите интереси на национално равнище и на равнището на Съюза. Множеството разрешения, изисквани за разгръщане на различни видове електронни съобщителни мрежи, и местният характер на разгръщането на мрежи могат да доведат до прилагането на разнородни процедури и условия. Без да се накърнява правото на всеки компетентен орган да участва във вземането на решения и да запази своите правомощия за вземане на решения в съответствие с принципа на субсидиарност, чрез създаването на единен център, предоставящ информация за всички процедури и общи условия, приложими към строежите, може същевременно да се намали сложността и повиши ефикасността и прозрачността, особено за нови участници или по-малки оператори, които не са активни в този район. Освен това предприятията, разгръщащи електронни съобщителни мрежи, следва да имат правото да подават своите заявления за разрешения чрез единно звено за контакт, натоварено с отговорността за координиране на различните процедури и с проследяването дали решенията се приемат в рамките на законово определените крайни срокове. Такова звено за контакт трябва да действа като структура за обслужване на едно гише, която не притежава непременно правомощия за вземане на решения, освен в случая, когато такива са ѝ били предоставени по силата на националното законодателство.

(24)     За да се гарантира, че процедурите за издаване на разрешения не се превръщат в бариери за инвестициите и не оказват неблагоприятно въздействие върху единния пазар, решението дали да се удовлетвори дадено искане за разрешение трябва да бъде налице във всички случаи в срок не по-дълъг от шест месеца, без да се засягат други конкретни срокове или задължения, предвидени за правилното провеждане на процедурата, които са приложими към процедурата за издаване на разрешения в съответствие с националното право или правото на Съюза. Такова решение може да бъде мълчаливо или изрично по своя характер, в съответствие с приложимите правни разпоредби. Освен това, всяко забавяне при вземането на решение за издаване на разрешения следва да води до право на компенсации за предприятията, поискали разрешенията, ако те могат да докажат, че понесли щети вследствие на забавянето. Това право следва да се упражнява в съответствие с процедурните и материално-правните предпазни разпоредби, предвидени в националното законодателство.

(25)     За да гарантират, че процедурите по издаване на такива разрешения приключват в разумни срокове, държавите членки могат да въведат различни предпазни мерки, например мълчаливо одобрение, или да вземат мерки за опростяване на процедурите по издаване, наред с другото чрез намаляване на броя на разрешенията, необходими за разгръщане на електронните съобщителни мрежи, или чрез освобождаване на някои категории малки или стандартизирани строежи от задължението за получаване на разрешение. Органите на национално, регионално или местно равнище, следва да обосновават отказите за предоставяне на такива разрешения в рамките на своите компетенции въз основа на прозрачни, недискриминационни, обективни и пропорционални критерии и условия. Това следва да става без да се засягат мерките, приети от държавите членки, с оглед на освобождаването на някои елементи на електронните съобщителни мрежи, независимо дали пасивни или активни, от задължението за получаване на разрешение.

(26)     Постигането на целите на Програмата в областта на цифровите технологии изисква разгръщането на инфраструктурата да достигне точки в близост до крайните потребители, като се спазва изцяло принципът на пропорционалност относно всяко ограничение на правото на собственост в полза на общия интерес. Следва да се улесни разгръщането на високоскоростните електронни съобщителни мрежи до крайния потребител, като същевременно се осигури технологична неутралност, по-специално посредством подготвена за високоскоростен достъп физическата инфраструктура в сградите. С оглед на факта, че допълнителните разходи за осигуряване на мини-канали по време на строежа на сградата са силно ограничени, докато допълнителното оборудване на вече завършени сгради с високоскоростна инфраструктура може да представлява значителна част от разходите за разгръщане на високоскоростна мрежа, всички нови или преминаващи през основен ремонт сгради следва да бъдат оборудвани с физическа инфраструктура, позволяваща свързването на крайните потребители с високоскоростни мрежи. Освен това, за да бъдат разгърнати високоскоростните електронни съобщителни мрежи новите и подложените на основен ремонт многофамилни жилищни сгради следва да бъдат снабдени със съоръжения за достъп или точка на концентрация, чрез които доставчикът може да се свърже към вътрешната мрежа на сградата. На практика това би означавало, че строителните предприемачи следва да предвидят празни канали, свързващи всяко жилище с точката на концентрация, разположена в сградата или извън нея. Възможни са случаи, като например изграждането на нови еднофамилни жилища или извършването на някои категории основен ремонт в изолирани райони, при които перспективата за високоскоростна връзка се счита по обективни причини за твърде далечна, за да могат да бъдат оправдани допълнителни разходи за вграждане на високоскоростна физическа инфраструктура в сградата и/или изграждане на точка на концентрация.

(27)     Когато доставчици на обществени съобщителни мрежи разгръщат високоскоростни мрежи в даден район, възникват значителни икономии от мащаба, ако те могат да терминират своята мрежа в точката на концентрация на сградата (независимо дали има изразен изричен интерес към услугата в дадения момент от страна на собствениците, съкооператорите или живеещите в сградата), при спазване на условието въздействието върху частната собственост да бъде сведено до минимум, като се използва съществуващата физическата инфраструктура и състоянието на засегнатата зона бъде възстановено. След като мрежата е терминирана в точката на концентрация, свързването на допълнителен потребител е възможно на значително по-ниска цена, по-специално посредством вертикални сегменти, подготвени за разгръщането на високоскоростен достъп, където такива вече съществуват.

(28)     С оглед на обществените ползи, произтичащи от приобщаването към цифровото общество, и като се вземат предвид икономическите модели за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, когато не съществуват нито пасивна или активна инфраструктура, подготвена за високоскоростен достъп и обслужваща крайните потребители, нито алтернативни начини за предоставяне на високоскоростни електронни съобщителни мрежи на крайните потребители, всеки доставчик на обществена електронна съобщителна мрежа следва да има право да терминира своята мрежа в частни помещения за своя собствена сметка, ако е получил съгласието на абоната, при условие че при това е сведено до минимум въздействието върху частната собственост, например, когато е възможно, посредством повторно използване на съществуващата физическа инфраструктура в сградата, или като се погрижи за пълно възстановяване на засегнатите зони.

(29)     Без да се засягат задачите, възложени на националните регулаторни органи, съществуващи по силата на регулаторната рамка на Съюза в областта на електронните съобщения, при липсата на конкретно разпределение на задачите в държавите членки, с цел да се гарантира последователност на решенията за уреждане на спорове, такива функции, предвидени в настоящия регламент, следва да бъдат възлагани на органите, изпълняващи задачите, предвидени в член 20 от Директива 2002/21/ЕО, като се вземат предвид наличните експертни знания и гаранциите за независимост и безпристрастност. Въпреки това, в съответствие с принципа на субсидиарност, настоящият регламент следва да се прилага, без да се засяга възможността на държавите членки да възложат регулаторните задачи, произтичащи от настоящия акт, на органи, които са по-подходящи да ги изпълняват, в съответствие с националната конституционна система за разпределяне на компетенциите и правомощията, както и с изискванията, определени в настоящия регламент.

(30)     Независимо кой е органът, определен от държавата членка за уреждане на спорове, той следва да гарантира безпристрастност и независимост по отношение на засегнатите страни. Освен това определените органи следва да разполагат с подходящи ресурси и правомощия за налагане на санкции в случай на неспазване на приетите решения.

(31)     За да гарантират ефективността на информационните центрове, предвидени в настоящия регламент, държавите членки, които са решили да определят органи, различни от националния регулаторен орган, които да изпълняват задачите, предвидени в член 20 от Директива 2002/21/ЕО, следва да осигурят адекватни ресурси, както и да гарантират, че необходимата информация относно конкретния район е на разположение в единен информационен център на оптималното равнище на агрегиране, където може да бъде осигурено най-ефикасно използване с оглед на възложените задачи (например кадастър). В това отношение, държавите членки могат да обмислят възможни полезни взаимодействия и икономии от мащаба при единните звена за контакт по смисъла на член 6 от Директива 2006/123/ЕО от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (Директива за услугите), с оглед да се надгражда върху съществуващите структури и да се увеличат максимално ползите за крайните потребители.

(32)     Тъй като целите на предложените действия, насочени към улесняване на разгръщането на физически инфраструктури, пригодни за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи в целия Съюз, не могат да бъдат изцяло постигнати от държавите членки и следователно поради мащабите и последиците от тези действия могат да бъдат постигнати по-добре на съюзно равнище, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(33)     Настоящият регламент е съобразен с основните права и съблюдава принципите, признати по-специално с Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално с правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на търговската тайна, правото на свободна стопанска инициатива, правото на собственост и правото на ефективни правни средства за защита. Настоящият регламент трябва да се прилага от държавите членки в съответствие с тези права и принципи.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1 Предмет и обхват

1. Настоящият регламент има за цел да улесни и стимулира разгръщането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи чрез насърчаване на съвместното използване на съществуващата инфраструктура и създаване на условия за по-ефикасно разгръщане на нова физическа инфраструктура, така че тези мрежи да могат да се разгръщат на по-ниска цена.

2. Настоящият регламент се прилага по отношение на всички строежи и физическа инфраструктура, както е определено в член 2.

3. Настоящият регламент не засяга правата на държавите членки да запазват или въвеждат мерки в съответствие с правото на Съюза, които съдържат по-подробни разпоредби от тези, установени в настоящия регламент.

4. Настоящият регламент не засяга прилагането на директиви 2002/21/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/19/ЕО, 2002/22/ЕО и 2002/77/ЕО.

Член 2 Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, установени в директиви 2002/21/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/19/EО, 2002/22/EО и 2002/77/ЕО.

Прилагат се също следните определения:

(1) „мрежов оператор“ означава както доставчик на електронна съобщителна мрежа, така и предприятие, предоставящо физическа инфраструктура, предназначена да осигурява: услуга за производство, пренос или разпределение на газ, електричество, включително обществено осветление, отопление, вода, включително отвеждане или пречистване на отпадъчни води и канализация; транспортни услуги, включително железопътни линии, пътища, пристанища и летища;

(2) „физическа инфраструктура“ означава всеки елемент от физическа мрежа, който не е активен, като например тръбопроводи, мачти, канали, помещения за контрол, шахти, разпределителни кутии, сгради или подстъпи към сгради, антенни съоръжения, кули и стълбове и съответни принадлежности;

(3) „високоскоростна електронна съобщителна мрежа“ означава електронна съобщителна мрежа, която е в състояние да доставя услуги за широколентов достъп със скорост поне 30 Mbps.

(4) „строежи“ означава дейности по изграждане или строителство, чийто резултат като цяло е достатъчен, за да изпълнява определена икономическа или техническа функция, и съдържа един или повече елементи на физическата инфраструктура;

(5) „орган от обществения сектор“ означава държавен, регионален или местен орган, публичноправен орган, или асоциация, формирана от един или повече такива органи или публичноправни органи;

(6) „публичноправен орган“ е всеки орган:

а) създаден с конкретната цел да задоволява нужди от обществен интерес, без да има промишлен или търговски характер;

б) имащ юридическа правосубектност;

в) финансиран изцяло или в по-голямата си част от държавата, от регионални или местни органи, или от други публичноправни органи; или предмет на управленски контрол от страна на такива органи или институции; или имащ административен, управителен или надзорен съвет, в който повече от половината от членовете са посочени от държавата, от регионални или местни органи, или от други публичноправни органи;

(7) „физическа инфраструктура в сградата“ означава физическа инфраструктура в местонахождението на крайния потребител, включително елементи, представляващи съсобственост, предназначени да приемат кабелни или безжични мрежи за достъп, когато тези мрежи са в състояние да предоставят електронни съобщителни услуги, както и да свързват точката на концентрация на сградата с крайната точка на мрежата;

(8) „физическа инфраструктура в сградата, подготвена за разгръщане на високоскоростен достъп“ означава физическа инфраструктура в сградата, предназначена да приеме елементи на високоскоростни електронни съобщителни мрежи;

(9) „дейности по основен ремонт“ означава дейности по изграждане или гражданско строителство в местонахождението на крайния потребител, включващи структурни изменения на съответната физическа инфраструктура, разположена в сградата, за които се изисква разрешение за строеж;

(10) „разрешение“ означава изрично или мълчаливо решение на компетентния орган в рамките на всяка процедура, при която от дадено лице се изисква да предприеме определени стъпки, за да може да извършва законно дейности по изграждане или гражданско строителство.

Член 3 Достъп до съществуваща физическа инфраструктура

1. Всеки мрежов оператор има право да предложи достъп до своята физическа инфраструктура с оглед на разгръщане на елементи на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.

2. При наличие на специално писмено искане от страна на предприятие, притежаващо разрешение за предоставяне на електронни съобщителни мрежи, всеки мрежов оператор е задължен да удовлетворява всички разумни искания за достъп до своята физическа инфраструктура при справедливи условия, включително цена, с оглед на инсталиране на елементи на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.

3. Всеки отказ на такъв достъп трябва да се основава на обективни критерии, които по-специално могат да засягат:

а) техническата пригодност на физическата инфраструктура, до която е поискан достъп, да приеме елементите на електронни съобщителни мрежи, посочени в параграф 2;

б) наличието на пространство за разполагане на елементите, посочени в буква а);

в) целостта и сигурността на всички вече разположени мрежи;

г) рискът от възникване на сериозни смущения в работата на планираните електронни съобщителни услуги в резултат от предоставянето на други услуги чрез същата физическа инфраструктура;

д) наличието на алтернативни средства за достъп по цени на едро до физическата мрежова инфраструктура, предоставяни от мрежовия оператор и подходящи за разгръщането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.

Мрежовият оператор посочва причините за всеки отказ в срок от един месец след подаването на писмено заявление за достъп.

4. Когато бъде отказан достъп или не бъде постигнато споразумение по конкретни условия, включително цена, в срок от два месеца, считано от датата на писменото искане за достъп, всяка от страните има право да отнесе въпроса до компетентния национален орган за уреждане на спорове.

5. Националният орган за уреждане на спорове, посочен в параграф 4, отчитайки напълно принципа на пропорционалност, издава обвързващо решение за уреждане на спора, започнат по силата на параграф 4, включително за определяне на справедливите условия и цени, когато това е уместно, в рамките на най-краткия възможен срок и при всички случаи в рамките на четири месеца, без да се засяга възможността на всяка от страните да отнесе случая до съда. При определянето на цената, органът за уреждане на спорове, взема под внимание въздействието на искания достъп върху бизнес плана, който е в основата на инвестициите, направени от мрежовия оператор, който трябва да предостави достъп, по-специално в случай на наскоро изградена физическа инфраструктура, използвана за предоставяне на високоскоростни електронни съобщителни услуги.

Член 4 Прозрачност по отношение на физическата инфраструктура

1. За да може да изиска достъп до физическа инфраструктура в съответствие с член 3, всяко предприятие, което има разрешение за предоставяне на електронни съобщителни мрежи, има право на достъп (при поискване) чрез единен информационен център до следния минимален набор от информация относно съществуващата физическа инфраструктура на всеки мрежов оператор:

а) местоположение, маршрут и гео-референтни координати;

б) размери, тип и вид използване на инфраструктурата понастоящем;

в) име на собственика или на притежателя на правата за използване на физическа инфраструктура и звено за контакт.

Предприятието, което иска достъп, посочва района, в който ще се разполагат елементи на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.

Достъп до минималната информация за определения район се предоставя незабавно в електронен формат при пропорционални, недискриминационни и прозрачни условия. Единният информационен център може да ограничава достъпа до минималната информация само когато това се счита за необходимо с оглед на сигурността на мрежите и тяхната цялост или на опазването на оперативни и търговски тайни.

Единният информационен център гарантира предоставянето на достъп до минималната информация съгласно настоящия параграф най-късно до: [Publications Office: please insert the exact date: entry into force of this Regulation + 12 months].

2. Всеки орган от обществения сектор, разполагащ в електронен формат и по силата на своите задължения с минималната информация, посочена в параграф 1, засягаща физическата инфраструктура на даден мрежов оператор, предоставя достъп до нея чрез единния център за информация преди [Publications Office: please insert the exact date: entry into force of this Regulation + 6 months]. Всяко актуализиране на тази информация и всяка нова минимална информация, посочена в параграф 1, получени от орган от обществения сектор, се предоставят чрез единния информационен център в рамките на един месец от тяхното получаване.

3. Когато минималната информация, посочена в параграф 1, не е притежание на органи от обществения сектор, в съответствие с параграф 2 всеки мрежовият оператор предоставя при конкретно искане от страна на единния информационен център минималната информация, посочена в параграф 1, относно своята физическа инфраструктура в електронен формат в срок от един месец от отправяне на искането. Мрежовият оператор предоставя на единния информационен център всяко актуализиране на минималната информация в рамките на един месец от действителното изменение на физическата мрежа, водещо до това актуализиране.

4. Когато минималната информация, посочена в параграф 1, не е достъпна чрез единния информационен център, операторите на мрежи трябва да предоставят достъп до такава информация при конкретно писмено искане от предприятие, което има разрешение за предоставяне на електронни съобщителни мрежи. В искането се посочва районът, в който ще се разполагат елементи на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Достъпът до информация се предоставя в срок от един месец след писменото искане при пропорционални, недискриминационни и прозрачни условия, без да се засягат ограниченията съгласно параграф 1.

5. При конкретно писмено искане от страна на предприятие, което има разрешение за предоставяне на електронни съобщителни мрежи, мрежовите оператори, удовлетворяват разумните искания за проучвания на място на конкретни елементи на тяхната физическа инфраструктура. В искането се посочват елементите на мрежата, които ще бъдат засегнати от разполагането на елементи на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Проучвания на място на конкретни елементи на мрежата се допускат при пропорционални, недискриминационни и прозрачни условия в рамките на един месец след писменото искане, без да се засягат ограниченията съгласно параграф 1.

6. При конкретно писмено искане от страна на предприятие, което има разрешение за предоставяне на електронни съобщителни мрежи, всеки мрежов оператор предоставя следния набор от минимална информация относно текущи или планирани строежи, свързани с неговата физическа инфраструктура, за които е било издадено разрешение, или е в ход процедура за издаване на разрешение, или е предвидено първоначално подаване на документи пред компетентните органи за издаване на разрешение в рамките на следващите шест месеца:

а) място и вид на дейностите;

б) засегнати елементи на мрежата;

в) предполагаема дата на започване на работите и тяхната продължителност;

г) звено за контакт.

В искането на дадено предприятие, което има разрешение за предоставяне на електронни съобщителни мрежи, се посочва районът, в който ще се разполагат елементи на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. В рамките на две седмици след писмено искане, мрежовите оператори предоставят исканата информация при пропорционални, недискриминационни и прозрачни условия, без да се засягат ограниченията съгласно параграф 1.

7. Мрежовият оператор може да отхвърли искане на основание параграф 6, ако:

- е предоставил публичен достъп до исканата информация в електронен формат или

- достъпът до тази информация е осигурен посредством единен информационен център

8. При конкретно искане всеки мрежов оператор предоставя на единния информационен център набора от минимална информация, посочен в параграф 6.

9. В случай на спор, възникнал във връзка с правата и задълженията, посочени в параграфи 4—7, всяка страна има право да отнесе въпроса до национален орган за уреждане на спорове. Националният орган, отговорен за уреждането на спорове, зачитайки напълно принципа на пропорционалност, издава обвързващо решение за уреждане на спора в най-краткия възможен срок и при всички случаи в рамките на два месеца, без това да засяга правото на всяка от страните да отнесе случая до съда.

10. Държавите членки могат да предвиждат изключения от задълженията, определени в параграфи 1—5, в случай на съществуващи физически инфраструктури, които се считат за технически неподходящи за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Такива мерки се обосновават надлежно в това отношение. На заинтересованите страни се предоставя възможност да коментират проектомерките в рамките на разумен срок. Комисията се уведомява за всички такива мерки.

Член 5 Координиране на строежи

1. Всеки мрежов оператор има правото да договаря споразумения за координиране на строежи с предприятията, които имат разрешение за предоставяне на електронни съобщителни мрежи, с цел разполагане на елементи на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.

2. Всяко предприятие, извършващо строежи, изцяло или частично финансирани с публични средства, трябва да изпълнява всяко разумно искане от страна на предприятията, които имат разрешение за предоставяне на електронни съобщителни мрежи, с оглед разполагане на елементи на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, за сключване на споразумение за координиране на строежите при прозрачни и недискриминационни условия, при условие че това не води до допълнителни разходи за първоначално планирани строежи и че искането за координиране се подава във възможно най-кратък срок и във всеки случай най-малко един месец преди представяне на окончателния проект на компетентните органи за издаване на разрешения.

3. Когато споразумение за координиране на строежи по силата на параграф 2 не бъде постигнато в рамките на един месец от официалното искане за провеждане на преговори, всяка от страните има право да отнесе въпроса до компетентния национален орган за уреждане на спорове.

4. Националният орган за уреждане на спорове, посочен в параграф 3, зачитайки напълно принципа на пропорционалност, издава обвързващо решение за уреждане на спора, започнат по силата на параграф 3, включително за определяне на справедливи и недискриминационни условия и такси, когато това е уместно, в най-краткия възможен срок и при всички случаи в рамките на два месеца, без да се засяга правото на всяка от страните да отнесе случая до съда.

5. Държавите членки могат да предвиждат изключения от задълженията, определени в настоящия член, за строежи с незначителна стойност. Такива мерки се обосновават надлежно в това отношение. На заинтересованите страни се предоставя възможност да коментират проектомерките в рамките на разумен срок. Комисията се уведомява за всички такива мерки.

Член 6 Издаване на разрешения

1. Всяко предприятие, което има разрешение за предоставяне на електронни съобщителни мрежи, има право на достъп (при поискване) по електронен път, чрез единен информационен център, до всяка информация, отнасяща се до приложимите условия и процедури за издаване на разрешения за строежи, необходими за разгръщането на елементите на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, включително на всички освобождавания, приложими към такива елементи, относно някои или всички разрешения, изисквани съгласно националното право.

2. Всяко предприятие, което има разрешение за предоставяне на електронни съобщителни мрежи, има право да подаде по електронен път чрез единния информационен център, заявления за разрешения за строежите, необходими за разполагането на елементи на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Единният информационен център улеснява и координира процеса на издаване на разрешения. В частност, той се грижи заявленията да се препращат на всички компетентни органи, участващи в издаването на разрешения, отнасящи се до строителните съоръжения, за които става въпрос, както и за наблюдение на спазването на сроковете, прилагани в съответствие с параграф 3.

3. Компетентните органи издават или отказват издаването на разрешения в срок от шест месеца след постъпване на искането, без да се засягат други конкретни срокове или задължения, предвидени за правилното провеждане на процедурата, приложими към процедурата за издаване на разрешение в съответствие с националното право или правото на Съюза. Всеки отказ следва да е надлежно обоснован на основата на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии.

4. Всяко предприятие, което има разрешение за предоставяне на електронни съобщителни мрежи и което е понесло щети в резултат на неспазване на крайните срокове, приложими по силата на параграф 3, има право да получи обезщетение от компетентния орган за понесените щети, в съответствие с националното законодателство.

Член 7 Оборудване в сградата

1. Всички новопостроени сгради в местоположението на крайния потребител, включващи елементи, които представляват съвместна собственост, за които са били подадени заявления за разрешения за строителство след [Publications Office: please insert the exact date of the entry into force of this Regulation], се оборудват с подготвена за високоскоростен достъп физическа инфраструктура в сградата, включително до крайните точки на мрежата. Същото задължение се прилага и в случай на дейности по основен ремонт, за които са били подадени заявления за разрешения за строителство след [Publications Office: please insert the exact date of the entry into force of this Regulation].

2. Всички новопостроени многофамилни сгради, за които са били подадени заявления за разрешение за строителство след [Publications Office: please insert the exact date of the entry into force of this Regulation], се оборудват с точка на концентрация, намираща се в или извън сградата и достъпна за доставчиците на електронни съобщителни мрежи, която дава възможност за свързване с подготвената за високоскоростен достъп инфраструктура в сградата. Същото задължение се прилага и в случай на дейности по основен ремонт, засягащи многофамилни сгради, за които са били подадени заявления за разрешения за строителство след [Publications Office: please insert the exact date of the entry into force of this Regulation].

3. За някои категории сгради, по-специално еднофамилни жилища, или за дейности по основен ремонт, държавите членки могат да предвидят изключения от задълженията, определени в параграфи 1 и 2, когато разходите за изпълнение на тези задължения са непропорционални. Такива мерки се обосновават надлежно. На заинтересованите страни се предоставя възможност да коментират проектомерките в рамките на разумен срок. Всички такива мерки се нотифицират до Комисията.

Член 8

Достъп до оборудването в сградата

1. Всеки доставчик на обществени съобщителни мрежи има право да терминира своята мрежа в точката на концентрация, при условие че намали до минимум въздействието върху частната собственост и поеме разходите, с цел да се свърже с подготвената за високоскоростен достъп физическа инфраструктура в сградата.

2. Всеки доставчик на обществени съобщителни мрежи има право на достъп при разумни условия до всяка съществуваща физическа инфраструктура в сградата, подготвена за високоскоростен достъп, ако дублирането е технически невъзможно или икономически неефикасно. Притежателят на правата за ползване на инфраструктурата в сградата предоставя достъп при недискриминационни срокове и условия.

3. Когато в рамките на два месеца от датата на официалното искане на достъп не бъде постигнато споразумение за достъп съгласно параграф 1 или 2, всяка страна има право да отнесе въпроса до компетентния национален орган за уреждане на спорове, за да бъде направена оценка на съответствието с изискванията, предвидени в посочените параграфи. Националният орган за уреждане на спорове, зачитайки напълно принципа на пропорционалност, издава обвързващо решение за уреждане на спора в най-краткия възможен срок и при всички случаи в рамките на два месеца, без това да засяга правото на всяка от страните да отнесе случая до съда.

4. Ако сградата не е оборудвана с подготвена за високоскоростен достъп инфраструктура, всеки доставчик на обществени съобщителни мрежи има право да терминира своето мрежово оборудване в помещенията на абонат на високоскоростна електронна съобщителна услуга, ако последният е съгласен с това, при условие че намали до минимум въздействието върху частната собственост и поеме разходите.

Член 9 Компетентни органи

1. Националният регулаторен орган, който изпълнява задачите, посочени в член 20 от Директива 2002/21/ЕО, поема функциите на националния орган за уреждане на спорове, посочен в член 3, параграф 4, член 4, параграф 9, член 5, параграф 4 и член 8, параграф 3, освен ако държавата членка определи други компетентни органи.

2. Всеки друг национален орган за уреждане на спорове, определен от държави членки в съответствие с параграф 1, е правно обособен и функционално независим от всички мрежови оператори. Той има правомощия да налага на мрежовите оператори подходящи, ефективни, пропорционални и възпиращи санкции в случай на нарушение на задълженията, произтичащи от решенията, приети при уреждането на спора.

3. Националният регулаторен орган, който изпълнява задачите, посочени в член 20 от Директива 2002/21/ЕО, следва да изпълнява функциите на единния информационен център, посочен в член 4 и член 6, освен ако държавата членка определи други компетентни органи.

4. Всеки друг единен информационен център, определен от държавите членки в съответствие с параграф 3, разполага с правомощията да налага на операторите на мрежи подходящи, ефективни, пропорционални и възпиращи санкции в случай на нарушение на задълженията, произтичащи от член 4, параграфи 3 и 8.

5. Държавите членки уведомяват Комисията за всеки определен компетентен орган, който съгласно настоящия член е натоварен с изпълнението на дадена задача по силата на настоящия регламент, до [Publications Office: please insert the exact date: entry into force of this Regulation], както и всички промени в това отношение, преди тези назначения или промени да влязат в сила.

6. Всички решения, които се вземат от компетентните органи, посочени в настоящия член, подлежат на обжалване пред съда в съответствие с националното право.

Член 10 Преразглеждане

Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящия регламент най-късно до [Publications Office: please insert the exact date: entry into force of this Regulation + 3 years]. Докладът съдържа обобщение на въздействието на мерките, предвидени в настоящия регламент, и оценка на напредъка по пътя към постигането на целите, залегнали в него.

Член 11 Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент                         За Съвета

Председател                                                Председател

[1]               Analysys Mason, 2008 г., Analysys Mason 2012 г. WIK, 2008 г.

[2]               Analysys Mason, 2012 г. Оценката се основава на следните допускания: в 25 % от случаите разгръщането се осъществява в съществуващи канали — икономиите на капиталови разходи при този сценарий са 75 %; в 10 % от случаите при разгръщането мрежата се свързва към нови жилищни райони, при което се прилага съвместно разгръщане с други оператори/предприятия за комунални услуги — икономии в размер на 15–60 %; в 5 % от случаите разгръщането свързва мрежата към предварително опроводени многофамилни жилища — икономии от 20–60 %. Освен това ще има и социални, екологични и икономически ползи.

[3]               Оценката се основава на инвестиционен сценарий, изчислен като част от обширно проучване от Analysys Mason и tech4i2 ("The socio-economic impact of bandwidth", 2013; „Социално-икономическото въздействие на широколентовия достъп“, 2013 г.). Това проучване прогнозира, че целите на Програмата за цифрови технологии в Европа по отношение на широколентовия достъп ще бъдат достигнати само при сценарий със значителна намеса, а именно 211 милиарда евро инвестиции в мрежи за достъп от следващо поколение (ДСП). За да се изчисли потенциалът за икономии, посочените проценти бяха приложени спрямо посочения обем на инвестициите.

[4]               „Нова стратегия за единния пазар“, доклад на Марио Монти до председателя на Европейската комисия, 9 май 2010 г.

[5]               Steps towards a truly Internal Market for e-communications in the run-up to 2020 (Стъпки към действителен вътрешен пазар на електронни съобщения по пътя към 2020 г.), ECORYS, Технически университет гр. Делфт и TNO, публикуван през февруари 2012 г.

[6]               COM(2012)573.

[7]               Booz and Company, Maximising the impact of Digitalisation („Извличане на максимална полза от разпространението на цифровите технологии“), 2012 г.

[8]               Оценка на Комисията въз основа на националните проучвания (Liebenau, J., Atkinson, R., Karrberg, P., Castro, D. и Ezell, S., 2009 г., The UK Digital Road to Recovery („Цифровият път на Обединеното кралство към икономическото възстановяване“); Katz R.L. et al , 2009 г., The Impact of Broadband on Jobs and the German Economy („Въздействието на широколентовия достъп върху заетостта и немската икономика“).

[9]               Съдът напомни по делото De Coster (С-17/00, [2001], сборник, стр. I-9445, № 37), че всяко местно вторично законодателство, засягащо свободното предоставяне на услуги, трябва да спазва принципа на пропорционалност. По същия повод, във връзка със сателитните антени, Комисията подчерта в своето съобщение относно общото прилагане на принципите на свободното движение на стоки и услуги — членове 28 и 49 — във връзка с използването на сателитни антени (COM (2001) 351 окончателен), че макар всяка държава членка да е отговорна за определяне на условията, които трябва да бъдат спазвани в рамките на нейната правна система при инсталиране и използване на сателитни антени, е възможно някои национални актове да засягат също съдържанието, което може да бъде приемано. По този начин те влияят косвено върху разпределението на широк набор от услуги, предоставяни по сателит, които по същество имат трансграничен характер — като телевизионните и радио предавания, заедно с интерактивни услуги („услуги на информационното общество“). Поради това тези национални мерки трябва да са в съответствие с основните принципи на Договора като свободното движение на стоки и свободата на предоставяне на услуги в рамките на единния пазар.

[10]             Регламент (ЕО) № 2887/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно отделен достъп до локалната електрическа верига (ОВ L 336, 30.12.2000 г., стр. 4).

[11]             Програма в областта на цифровите технологии за Европа, Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, COM (2010) 245 от 19.5.2010 г., по-специално раздел 2.4.1.

[12]             Заключения на Европейския съвет от 1—2 март 2012 г., EUCO 4/2/12, http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/12/st00/st00004-re02.en12.pdf, точка 15.

[13]             Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, COM(2012)573, 3.10.2012 г., окончателен, ключово действие № 9.

[14]             Заключения на Европейския съвет от 13—14 декември 2012 г., EUCO 205/12, http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/en/ec/134353.pdf, точка 17.

[15]             Доклад относно резултатите от обществената консултация е на разположение като част от доклада за оценката на въздействието, който е приложен към настоящото предложение (приложение І към доклада).

[16]             Вж. http://daa.ec.europa.eu/content/special/crowdsourcing.

[17]             Доклад, основаващ се на проучването на Deloitte и проверен спрямо други източници, е на разположение като част от доклада за оценката на въздействието, който е приложен към настоящото предложение (приложение ІІ към доклада).

[18]             Този доклад е на разположение като част от доклада за оценката на въздействието, който е приложен към настоящото предложение (приложение ІІІ към доклада).

[19]             Пълен списък на тези източници е на разположение в библиографията на доклада за оценката на въздействието.

[20]             Докладът за оценка на въздействието е приложен към настоящото предложение.

[21]             Вж. дело C-66/04, параграф 45, и дело C-217/04, параграф 43.

[22]             Вж. Analysys Mason, окончателен доклад за ГД „Информационно общество и медии“, „Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на оценка на въздействието, придружаваща инициативата на ЕС за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростната широколентова инфраструктура“ (SMART 2012/0013)

[23]             Вж. дело C-217/04, параграф 47.

[24]             Вж. например съображение 8 от Директива 2009/140/ЕО (Директивата за по-добро регулиране), съображение 22 от Рамковата директива и съображения 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 2887/2000/ЕО.

[25]             Вж. дело 272/83 параграфи 25 и 27.

[26]             Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2012 г. относно „Акт за единния пазар: следващите стъпки към растежа“ (2012/2663 (RSP)), точка 10.

[27]             ОВ С […], […] г., стр. […].

[28]             ОВ С […], […] г., стр. […].

[29]             COM(2010)245; Вж. също така прегледа на Програмата в областта на цифровите технологии, COM (2012) 784 окончателен.

[30]             Заключения на Европейския съвет от 13/14 декември 2012 г., EUCO 205/12, точка 17.

[31]             COM(2012) 573 окончателен.

[32]             ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33.

[33]             ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 21.

[34]             ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 7.

[35]             ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 51.

[36]             ОВ L 249, 17.9.2002 г., стр. 21.

[37]             ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1.

[38]             ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 90.

Top