19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/53

Докладчик

г-н Adam Struzik (PL/ЕНП), маршал на Мазовското воеводство

1.

привлича вниманието върху факта, че за пръв път изготвя становище относно изпълнението на бюджета на ЕС, за да представи вижданията на местните и регионалните власти по отношение както на сегашната финансова перспектива, така и за периода 2014 — 2020 г.;

2.

отбелязва, че с оглед повишаване на качеството на настоящото становище беше извършено проучване сред местните и регионалните власти (МРВ) (1), което срещна значителен отклик. Това отразява степента на интерес към този въпрос и показва желание за сътрудничество за намиране на решения на проблемите и за използване на потенциала, който се крие в териториалния подход;

3.

подчертава, че бюджетът на ЕС е ключов инструмент за постигане на целите на Европейския съюз. Трябва да се изтъкне неговата роля, особено в настоящия момент на криза в публичните финанси, която все още продължава в много страни и с оглед на необходимостта да се подкрепи конкурентоспособността на европейската икономика, да се създават работни места и да се популяризират общите европейски ценности;

4.

отбелязва, че бюджетът на ЕС предоставя средства за осъществяване на целите на Европейския съюз, заложени в Договорите и договорени на най-високо политическо равнище (между Съвета на ЕС, Европейския парламент и Европейската комисия), но че той е и инструмент от първостепенно значение, допринасящ за изпълнението на целите на публичните политики, осъществявани в държавите членки, както и на действията на МРВ. В този контекст счита, че подход с по-голяма насоченост към резултатите ще даде възможност за по-добър избор на цели и инструменти, които да отразяват различните ситуации на отделните територии на ЕС, и така ще повиши ефективността и ефикасността на бюджета на ЕС;

5.

счита, че местните и регионалните власти участват в изпълнението на бюджета на ЕС като преки бенефициери и управляващи средствата на ЕС; въпреки това отговорността за изпълнението на бюджета на местно и регионално равнище се споделя с държавите членки, Европейската комисия и останалите институции на ЕС;

6.

приветства факта, че ролята на териториалното измерение в изпълнението на политиките на ЕС беше укрепена съгласно правните разпоредби за програмирания период 2014 — 2020 г. В съответствие с това ще нарасне допълнително и ролята на МРВ в изпълнението на бюджета на ЕС;

7.

настоящото становище се съсредоточава върху фондовете на ЕС, които оказват най-голямо въздействие върху местните и регионалните власти, сред които основно европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ): Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионният фонд, Европейският социален фонд (ЕСФ), Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Въпреки това в него се посочва и значението на други фондове като „Хоризонт 2020“ за постигането на определените цели за развитие на европейско, национално, регионално и местно равнище;

8.

счита, че с оглед на настоящата социално-икономическа ситуация, на факта, че правната рамка за финансиране от ЕС за периода 2007 — 2013 г. беше приета по-късно от планираното и че множество европейски политики бяха създадени с цел постигане на дългосрочни структурни цели вместо насърчаване на краткосрочни въздействия в областта на предлагането, темповете на изпълнението на бюджета на ЕС би трябвало да се считат за задоволителни;

9.

отбелязва със загриженост, че макар и темповете на изпълнение на бюджета на ЕС да са в общи линии задоволителни, съществуват значителни различия в степента на усвояване на бюджета между отделните държави членки и различните фондове;

10.

счита, че различията между държавите членки във връзка с темповете на изпълнение на бюджета на ЕС са резултат от много фактори, от които само част са пряко свързани с изпълнението на разходите на равнището на МРВ. Факторите, които оказват въздействие върху темповете на усвояване на бюджета на ЕС включват:

11.

отбелязва, че според местните и регионалните власти именно държавите членки оказват най-голямо въздействие върху темповете на изпълнение на бюджета на ЕС на европейско равнище, докато в случая на проекти, съфинансирани от бюджета на ЕС, най-голямо въздействие върху темповете на изпълнение оказва административният капацитет на местните и регионалните власти, следван от наличието на средства за съфинансиране (публични и национални) и степента на сложност на правилата за отделните фондове;

12.

отбелязва във връзка с това, че оплакването, че бавните темпове на изпълнение на бюджета на ЕС се дължат на слабия административен капацитет на местните и регионалните власти, е само отчасти обосновано. Местните и регионалните власти са наясно с често неадекватното равнище на своя административен капацитет, но темповете на усвояване на средствата от ЕС на местно и регионално равнище се влияят и от аспекти, които са от компетентността на държавите членки и на Европейската комисия;

13.

с оглед на горепосоченото призовава държавите членки да си сътрудничат в по-голяма степен с местните и регионалните власти и да координират действията си при подготовката на оперативните програми и конкретните решения за изпълнение, за да се гарантират оптимални темпове и качество на усвояването на средствата от ЕС и да се сведе до минимум тежестта за бенефициерите;

14.

призовава Европейската комисия и държавите членки да възприемат по-проактивен подход към новата финансова перспектива и, по-специално да въведат програми за информация и обучение на МРВ, за да се подобрят темповете и качеството на изпълнението на бюджета на ЕС;

15.

отбелязва, че открояването на проекти, свързани с най-добри практики, от страна на Европейската комисия също би могло да окаже въздействие върху темповете на изпълнение на бюджета, особено в области, които изискват интегриран подход, обединяващ средства от различни фондове, програми и партньори, включително проекти, осъществявани по линия на нови инструменти като интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) или воденото от общностите местно развитие (ВОМР);

16.

освен това насочва към други средства за повишаване на темповете на изпълнението на проекти, съфинансирани от ЕС, на местно и регионално равнище:

17.

изразява увереност, че новите правила за ЕСИФ ще окажат положително въздействие върху темповете на изпълнение на съфинансираните от ЕС проекти, на местно и регионално равнище. Въпреки това на настоящия етап от подготовката за стартирането на финансовата перспектива за 2014 — 2020 г. не е възможно да се направи оценка на степента, до която процесът може да бъде ускорен или на областите, в които това ще се случи;

18.

приветства публикуването от Европейската комисия на „Окончателна контролна таблица за опростяването за МФР за периода 2014 — 2020 г.“ (2);

19.

във връзка със следващия програмен период (след 2020 г.) призовава за повишаване на качеството и ефективността на диалога между европейските институции и държавите членки с цел представянето на проектите на законодателните актове, провеждането на преговорите и приключването на всички дискусии по законодателните предложения да бъдат осъществени в достатъчно ранен срок, за да може изпълнението на бюджета на ЕС да започне в началото на 2021 г.;

20.

отбелязва, че липсват пълни статистически данни за участието на местните и регионалните власти в изпълнението на бюджета на ЕС. Затова призовава Европейската комисия и държавите членки да публикуват редовно данни по този въпрос (включително в техните доклади за изпълнението и периодичните доклади за сближаването) и да провеждат редовни оценки по този въпрос, които би трябвало да бъдат обсъждани с Комитета на регионите;

21.

посочва, че съгласно информацията, предоставена от Европейската комисия и Европейската сметна палата, основните области, в които се допускат грешки, са:

22.

отбелязва, че стойността на одитния контрол на разходите за сближаване се оценява на около 860 млн. евро или 0,2 % от общия бюджет на ЕФРР/КФ и ЕСФ (3);

23.

приветства факта, че от 2009 г. насам Сметната палата намира, че равнището на нередностите при разходите, свързани със сближаването през програмния период 2007 — 2013 г. е недвусмислено по-ниско от равнището, наблюдавано през периода 2000 — 2006 г. (4);

24.

счита, че процентът на грешките в тези области не отразява злоупотреби по отношение на използването на средствата, по-скоро възможностите на групи бенефициери като МРВ да спазват правилата и качеството на системите за координация, контрол и управление на национално и европейско равнище;

25.

отбелязва във връзка с това, че намаляването на грешките в тези две области изисква координирани действия от страна на МРВ, държавите членки, Европейската комисия, както и други институции на ЕС. Затова призовава за по-тясно сътрудничество не само при изпълнението на програми и проекти, съфинансирани от ЕС, но и при изготвянето на правните разпоредби и насоки. Посочва необходимостта службите на Комисията да проверяват съответствието на националните механизми за допустимост и обществени поръчки със законодателството на ЕС, преди стартирането на програмите и проектите, а не само по време на изпълнението;

26.

отбелязва, че когато се установят нередности, се внасят финансови корекции, което се отразява не само на темповете на усвояване на средствата от ЕС, но и намалява вероятността за постигане на очакваните резултати;

27.

приветства факта, че разпоредбите относно допустимостта на разходите ще се прилагат по-гъвкаво през новия програмен период. Във връзка с това предложенията относно ЕСФ, които дават възможност за по-широко използване на еднократни плащания и фиксирани ставки вместо възстановяване на действителните разходи, следва да се разглеждат като положителна стъпка. Това би трябвало да окаже положително въздействие по отношение на административната тежест за бенефициерите, при условие че Комисията наблюдава ситуацията внимателно, за да насърчи колебаещите се държави членки да въведат опростените механизми;

(28)

като се има предвид, че опростените възможности по отношение на разходите не се използват при проекти, свързани с обществени поръчки, призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на подобно опростяване за проекти, финансирани и от други фондове освен ЕСФ;

29.

отбелязва мерките, предприети в посока хармонизиране на разпоредбите и процедурите за всички ЕСИФ; отбелязва обаче, че сред МРВ все още съществува значителна несигурност във връзка с въздействието на новите разпоредби по отношение на улесняването на изпълнението на проектите или за разширяването на обхвата за координация между ЕСИФ и други външни фондове като „Хоризонт 2020“. Това показва, че е необходимо Европейската комисия, Европейската сметна палата и държавите членки да организират програма за информация и обучение, включваща обучение за насърчаване на използването на опростените разходни модели (5);

30.

отбелязва, че определянето на общ набор основни правила за всички ЕСИФ и даването на възможност на държавите членки да изготвят свои собствени национални правила за допустимост на разходите въз основа на специфичните местни нужди, би трябвало да окаже положително въздействие за намаляване на процента на грешките;

31.

по отношение на системите за контрол предлага да се отдели по-голямо внимание на осигуряването на координация на проверките, извършвани от различните органи за управление и одит: национални, регионални, Европейската комисия и Европейската сметна палата. Счита че, проверките трябва да отговарят на своята цел: повишаване на качеството на изпълнението на проектите. Във връзка с това отбелязва, че според МРВ финансовите корекции често са извънредно непропорционални спрямо мащаба на установената нередност;

32.

изразява тревога по отношение на факта, че поради липса на административен капацитет и ресурси одитните органи все повече възлагат одитните си дейности на външни изпълнители от частния сектор (48 %), с което се увеличават глобалните публични разходи за одит и „се губи връзката“ с планирането на проектите;

33.

отбелязва, че всяка година става по-трудно да се осигурят постоянни приходи от държавите членки за бюджета на ЕС. Това се дължи на все по-нарастващия брой непогасени задължения на края на всяка бюджетна година;

34.

посочва, че този проблем може да окаже значително въздействие върху дейностите на МРВ, като удължи времето за възстановяването на разходите, което е сериозен повод за безпокойство в страните, които са най-засегнати от кризата;

35.

отбелязва, че причините за повишаването на непогасените задължения към бюджета на ЕС са:

36.

отбелязва с безпокойство, че това може да доведе до увеличаване на размера на непогасените бюджетни задължения (RALs) (6). Това важи особено за политиката на сближаване и развитието на селските райони. Ако се приеме, че прилагането на правилото за автоматично освобождаване на средства по принцип не води до значителна загуба на бюджетни кредити от държавите членки, би могло да се окаже необходимо значително увеличаване на бюджета на ЕС за 2014 г. и 2015 г.;

37.

счита, че удължаването през новия програмен период на действието на правилото за освобождаване на средства до година N+3 може потенциално да доведе до дори по-високи равнища на RALs. Това обаче не би трябвало да бъде тълкувано като покана към Комисията за освобождаване на още повече средства, а по-скоро като сигнал, показващ необходимостта от повишаване на качеството на финансовото планиране на всички равнища — местно, национално и европейско;

38.

счита, че добър начин за повишаването на качеството на финансовото планиране на местно и регионално равнище би бил осигуряването на по-голяма яснота по отношение на начина, по който бенефициерите използват авансовите плащания, които Комисията предоставя на държавите членки, и въвеждането в новите разпоредби относно политиката на сближаване на срок от 90 дни за отпускането на плащанията на бенефициерите;

39.

счита, че резултатите от изразходването на средствата на ЕС са винаги много по-видими в местен и регионален контекст отколкото на макроикономическо равнище. Въпреки това често не е възможно да се покаже точно въздействието на бюджета на ЕС за развитието на Европа и отделните страни и региони поради незадоволителното качество на анализите и факта, че се отделя повече внимание на темповете на изразходване на средствата отколкото на постигането на планираните цели;

40.

Във връзка с това приветства факта, че през новата финансова перспектива 2014 — 2020 г. всички фондове на ЕС, и в частност ЕСИФ ще бъдат насочени в по-голяма степен към постигането на резултати. Според резултатите от проучването това ще позволи по-ефективно използване на средствата на ЕС и ще увеличи възможността за постигане на целите на ЕС посредством тематично и регионално насочени интервенции;

41.

отбелязва, че по-голям акцент върху резултатите може да се постигне, като се гарантира логична обвързаност между набора цели, стойностите на показателите, рамката за изпълнението и системите за мониторинг и оценка;

42.

посочва обаче, че подход, ориентиран в по-голяма степен към резултатите, ще може да се използва правилно само при наличието на висококачествена процедура за определяне на целите, показателите и техните стойности на оперативно програмно равнище, отразяваща не само европейски, но и специфични цели с регионални вариации;

(43)

като се има предвид, че счита, че този засилен акцент върху резултатността на бюджета на ЕС е важен и нов, призовава Европейската комисия да стартира поредица програми за информация и обучение за определяне на целите, показателите и техните стойности и установяването на рамки за изпълнение. Посочва, че системите за мониторинг и оценка в държавите членки би трябвало да бъдат допълнително усъвършенствани, като се отчитат ролята и нуждите на местните и регионалните власти;

44.

отбелязва, че качеството на преговорите във връзка с оперативните програми, което би трябвало да се разглежда от Европейската комисия и държавите членки като процес на взаимно обучение, ще бъде от решаващо значение за успеха на подобен подход, ориентиран в по-голяма степен към постигане на резултати;

45.

изразява отново тревогата си, че резервът за изпълнение, който възлиза на 6 % от бюджета за сближаване по цел „Инвестиции за растеж и работни места“ и на също толкова за развитие на селските райони, не е подходящ инструмент за покриване на тези изисквания;

46.

отбелязва, че повишаване на ефективността и ефикасността на фондовете на ЕС може да се постигне само с активното участие на всички заинтересовани страни — особено тези, които носят отговорност за по-голямата част от разходваните средства и следователно допринасят най-много за постигането на целите на политиките на ЕС, в това число по-специално МРВ;

47.

в съответствие с констатациите от проучването, заявява готовността си за активно участие в основните дискусии, провеждани на европейско равнище, като надежден партньор на държавите членки и институциите на ЕС по време на подготовката и изпълнението на бюджета на ЕС. По-конкретно, това ще означава засилено участие в работата на другите институции на ЕС, включително изготвяне на собствени становища (като настоящия документ), анализи и доклади по тези въпроси, които са от изключително голямо значение за гражданите на ЕС.