7.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 174/15

Докладчик

г-н Christian Illedits, депутат в Ландтага на Бургенланд (AT/ПЕС)

Отправен документ

Писмо от гръцкото председателство на Съвета на ЕС от 4 ноември 2013 г.

1.

отбелязва, че значителни части от населението на Европа вече са засегнати от енергийна бедност, и подчертава, че са нужни кратко-, средно- и дългосрочно действащи мерки за нейното ограничаване и намаляване, тъй като тя има пряко въздействие върху общественото здраве и качеството на живот на хората;

2.

обръща внимание, че все повече се увеличава разликата между покачването на цените на енергията и нарастването на доходите и подчертава, че вследствие на това съществува опасност от трайно разрастване на енергийната бедност, и то във всички държави — членки на ЕС;

3.

затова призовава да се предприемат мерки, които да преследват както краткосрочни (например незабавна помощ при извънредни ситуации), така и средно- и дългосрочни цели, като например мерки за енергийна ефективност, мерки за икономия на енергия, преход към устойчиви енергийни системи с местно производство на енергия от възобновяеми източници и оптимизиране на нуждите от придвижване;

4.

отбелязва, че в обсъжданията на равнище ЕС енергийната бедност често се свежда до по-тясното понятие „бедност по отношение на отоплението“; енергийната бедност обаче е много по-всеобхватно понятие, тъй като потребностите от енергия с цел комуникация, мобилност и хигиена — всяка една от които е необходима за социалното участие — трябва също да могат да бъдат удовлетворявани на достъпна цена. При спад на доходите семейства и домакинства са смазани под натиска на растящите сметки за енергия, в резултат на което или не са в състояние да отопляват достатъчно дома си и преминават на нискокачествени, често вредни за здравето и околната среда енергийни източници, или натрупват дългове; ограничава се също така и възможността им за придвижване;

5.

счита, че енергийната бедност следва да се разглежда най-напред като аспект на бедността в по-общ план и че към проблема трябва да се подхожда преди всичко посредством националните и европейските политики в областта на заетостта, социалните въпроси, конкурентоспособността, регионалното развитие и сближаването, и би трябвало да се предвидят съответни мерки, съгласувани на равнището на ЕС. Въпреки това, тъй като ЕС има споделена компетентност с държавите членки в енергийната сфера и освен това приема политически мерки и в други области (единния пазар, изменението на климата и т.н.), които влияят на цените на енергията и на достъпа до енергия, съществуват много аргументи в полза на това енергийната бедност да се разглежда именно в рамките на енергийната политика.

6.

счита следователно, че формулирането на определение за „енергийна бедност“ на равнището на ЕС е необходимо, за да се насърчи признаването на този проблем на политическо равнище, от една страна, и от друга — за да се осигури правна сигурност на мерките за борба с енергийната бедност; това определение би трябвало да бъде гъвкаво, с оглед на разнообразните обстоятелства в държавите членки и техните региони, за да може да бъде съобразено с различните енергийни системи, равнища на доходи и социални структури в различните части на ЕС;

7.

в този контекст предлага като база за обсъждане въвеждането на количествено определение на енергийна бедност, основаващо се на обща за целия ЕС горна граница на процентния дял от доходите на домакинствата, изразходван за енергийни нужди; други критерии, които биха могли да бъдат включени в подобно определение, могат да бъдат, например, „право на достъп до подходящи енергийни услуги“ или праг за „приемливи жилищни условия“;

8.

отбелязва, че въпреки натиска от страна на Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и други заинтересовани страни, Европейската комисия досега все още не е обърнала достатъчно внимание на енергийната бедност като основно политическо предизвикателство;

9.

подчертава, че непосредствени рискови фактори за енергийна бедност са, от една страна, ниските доходи и ниската степен на социална защита (по-специално в новите държави членки), и, от друга — последиците от мерките за икономии (например в южноевропейските държави членки). Като косвен рисков фактор може да се разглежда и фактът, че увеличаването на цената на енергията средно е по-голямо от нарастването на доходите на домакинствата и поради това все повече хора са засегнати от енергийна бедност;

10.

ето защо призовава ЕС спешно да предприеме действия, за да помогне на най-уязвимите икономики — преди всичко в регионите за сближаване — да се справят с трудностите, свързани с рязкото покачване на цените на енергията, при същевременно съвсем слабо нарастване, задържане или дори намаляване на доходите на множество социални слоеве;

11.

в този контекст призовава за доизграждането на вътрешния енергиен пазар на ЕС, чиято цел е постигането на сигурност и устойчивост на енергийните доставки при поддържане на цените на възможно най-ниски равнища; необходими са повече инвестиции в изграждането на разпределителни мрежи, преносна инфраструктура, междусистемни връзки, както и в разработването на интелигентни енергийни мрежи;

12.

отбелязва, че в този контекст енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) трябва да бъде разработвана и предлагана на пазара възможно най-ефективно по отношение на разходите. В случаите на задължителни квоти за енергия от ВЕИ би трябвало доставчиците на енергия да могат сами да решават по какъв начин да инвестират своите средства във вятърна и слънчева енергия, в биомаса или в други ресурси. Общинските предприятия за комунални услуги трябва също да имат свободата да избират най-ефективния от гледна точка на разходите вариант за своята чиста енергия. Създаването на кооперации и други подобни организационни форми за производство на енергия от ВЕИ или за повишаване на енергийната ефективност например са добра възможност нуждите на потребителите да бъдат поставени в центъра на вниманието;

13.

счита, че бъдещото енергийно подпомагане със средства от структурните фондове на ЕС следва да бъде насочено предимно към проекти за намаляване на използването на изкопаеми и ядрени горива и за подпомагане на прехода към алтернативни източници на енергия, и да има за цел премахване на енергийната бедност; Комитетът отправя призив към Европейската комисия да вземе тези цели предвид, когато изготвя съответните програми;

14.

затова настоява за политика, която да допринася за намаляване на енергийните разходи чрез повишаване на енергийната ефективност и преориентиране на енергийните доставки към предимно местни енергийни източници;

15.

при отпускането на средства от структурните фондове е целесъобразно да се вземат предвид не само домакинствата, но и най-уязвимите потребителски сектори;

16.

обръща внимание на факта, че — въпреки въздействието върху климата — темата за енергията на достъпни цени прераства в нов политически приоритет в световен план. Към момента необходимите за развитието на възобновяема енергия финансови средства и търсенето на енергия на достъпни цени са в привидно противоречие помежду си;

17.

изтъква обаче, че социалните и екологичните (включително съпътстващи) разходи за изкопаемите горива и ядрената енергия далеч превишават всички останали разходи за енергия. Тези разходи обаче в голямата си част не се отразяват на пазарите и на цените;

18.

посочва, че на политическо равнище — в ЕС и в държавите членки, все още се отделя твърде малко внимание на многобройните предимства на интелигентните разпределителни системи, които съчетават различни ВЕИ, на управлението на търсенето, както и на инвестициите в енергийна ефективност;

19.

подчертава, че не съществуват причини да се настройват хората, засегнати от енергийна бедност, срещу други потребители на енергия. В действителност не съществува непреодолимо противоречие между мерките в подкрепа на енергията от ВЕИ и мерките за борба срещу енергийната бедност, а напротив — двата вида мерки се допълват взаимно;

20.

отчита съображенията, изложени от Европейската комисия относно елементите, които влияят върху цените на енергията в ЕС и отбелязва, че редица фактори допринасят за проблема с достъпността на енергията. Във всеки случай е безспорно, че чрез инвестиране в енергийна ефективност и енергия от ВЕИ на местно и регионално равнище могат да бъдат създадени работни места и поне в средносрочен план може да се намали енергийната бедност;

21.

отбелязва със загриженост, че в ЕС между 2005 г. и 2011 г. цените на електроенергията за домакинствата и промишлеността се увеличиха средно с 29%. През същия период цената на електроенергията в САЩ е нараснала само с 5%, а в Япония дори само с 1%; следва да се отбележи, че през същия период цената на барел петрол на международните пазари се е удвоила, а през периода 2001–2011 г. се е увеличила четирикратно;

22.

би желал да подчертае, че най-вече новите държави членки и разтърсваните от кризи южноевропейски страни са изложени на риск от все по-голяма енергийна бедност. Разликата между нарастването на доходите и повишаването на цените на енергията продължава да расте. Наред с бедността като цяло и първоначалната липса на съгласувани усилия за подобряване на енергийната ефективност на бързо западащия жилищен фонд и на енергийната инфраструктура, енергийната бедност вече засяга голяма част от населението;

23.

във връзка с това подчертава, че между 50 и 125 милиона души в Европа са засегнати от енергийната бедност. В България, Португалия, Литва, Румъния, Кипър, Латвия и Малта вече 30% от населението не са в състояние да отопляват домовете си и трябва да плащат непропорционално високи сметки за енергия. Междувременно над 20% от хората в Гърция, Полша, Италия, Унгария и Испания също се сблъскват с такива трудности. Вследствие на бързото покачване на цените на енергията (в сравнение с нарастването на доходите) има основание за опасения, че от енергийна бедност ще бъдат обхванати и други части на населението, и то във всички страни на Европейския съюз;

24.

поради това изразява съгласие, че енергийната бедност е показател за материални лишения, който може да бъде измерен чрез анкети относно доходите, социалното приобщаване и условията на живот, с въпроси като „Можете ли да си позволите да отоплявате подобаващо дома си, когато е необходимо?“ (Евростат, 2012 г.) и „Можете ли да посрещнете разходите за нуждите си от придвижване?“.

25.

поради това приветства факта, че в Директиви 2009/72/ЕО и 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и съответно за вътрешния пазар на природен газ се поставя изискване към държавите членки, наред с останалото, да дадат определение на понятието „уязвими потребители“. За да може да се извърши възможно най-добра оценка на положението във връзка с енергийната бедност в Европа, Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) също препоръча единно за целия ЕС определение на енергийна бедност, както и хармонизиране на съществуващите статистически данни;

26.

подкрепя също така констатацията, че броят на засегнатите от енергийна бедност домакинства би могъл да се увеличи, и препоръчва държавите членки да бъдат настоятелно приканени да изпълнят задължението да дадат определение на понятието „уязвими потребители“;

27.

отбелязва, че една от задачите на местните и регионалните власти е да предлагат на жителите по места безпристрастни съвети как да подобрят енергийната ефективност на своите жилища. Тази мярка насърчава създаването на заетост в секторите, свързани със строителството, чрез пренасочване на техните дейности към повишаване на енергийната ефективност на съществуващия жилищен фонд, като по този начин се намалява енергийната бедност, ограничават се емисиите на CO2 и се насърчават технологичните иновации;

28.

съзнава също така, че предвид големите социални и географски различия в ЕС по отношение на разпространението на енергийната бедност, конкретните мерки е най-добре да се предприемат на местно равнище;

29.

отбелязва, че проучванията на опасността от енергийна бедност на регионално равнище дават далеч по-пълна представа за социалните различия в Европа, отколкото проучванията на национално равнище. Измерено по стандарта на покупателна способност (СПС), при който се взимат предвид различни равнища на цените, българите например плащат за 100 kWh електроенергия средно 17,07 СПС, за разлика от британците — 15,37 СПС. Пропастта между Севера и Юга и съответно между Изтока и Запада съществуваше в Европейския съюз още преди кризата от 2005 г., но оттогава става все по-дълбока;

30.

подчертава, че подкрепата за подобряване на енергийната ефективност на жилищата е от основно значение както за изкореняването на бедността като цяло, така и за борбата с изменението на климата. Освен това домакинствата с енергийно ефективни жилища биха били по-добре подготвени да посрещнат бъдещи повишения на цените на енергията;

31.

счита за необходимо да се насърчават местните и регионалните кампании за повишаване на осведомеността, които да се подпомагат по подходящ начин от европейските институции, за да се възпитават у гражданите навици, които да допринасят за пестенето на енергия;

32.

обръща внимание върху въздействието на разходите за енергия, необходима за придвижване, които също са фактор за енергийна бедност. С оглед на това трябва да бъде изготвена дългосрочна политика за регионално планиране, която да има за цел намаляване на потребностите от придвижване и да предлага, в рамките на възможното, по-малко енергоемки начини на придвижване;

33.

с оглед на това призовава ЕС да положи усилия да гарантира, че всички пазарни инициативи, които са свързани с риск от експлоатация на уязвими потребители на енергия, са придружени от мерки за социална политика на местно, регионално и национално равнище, с чиято помощ по протежение на цялата верига на създаване на стойност, от производителите на енергия до крайните потребители на енергия, да се задържат възможно най-ниски данъците, добавките и таксите, а с това и цените на енергията;

34.

призовава освен това да не бъдат натоварвани потребителите с нереално високи цени, например посредством повишена допълнителна такса за енергия от ВЕИ, още повече че в мрежата често въобще не се подава възобновяема енергия. Също така не би трябвало да се изисква от потребителите да компенсират пропуснатите ползи на енергоемките отрасли, включително в резултат на преустановяване на производството с цел предпазване на мрежовата инфраструктура;

35.

поради тази причина предлага за уязвимите потребители да се прилагат програми за повишаване на енергийната ефективност на сградите, за да се постигне трайно намаляване на енергийните разходи (например чрез изготвяне на план за финансиране на модернизирането на технологиите, използвани в топлофикационните мрежи в градовете, и на всички елементи, които произвеждат или трансформират каквато и да било енергия в топлинна, или чрез подобряване на изолацията на сградите). Тези програми следва да бъдат съчетани с подпомагане на инсталациите за производство на енергия, предназначена предимно за собствени нужди (топла вода от панелни слънчеви колектори, електроенергия от малки фотоволтаични инсталации). По този начин не само биха намалели потребностите от енергия, но и би се стимулирало производството на възобновяема енергия, което би довело до намаляване на зависимостта от — в повечето случаи вносни — изкопаеми горива;

36.

препоръчва бързо да се приложат програми за консултации по енергийни въпроси и в подкрепа на мерки за енергийна ефективност (промяна на поведението, използване на енергийно ефективни уреди или уплътняване на прозорци и врати), които не изискват много финансови средства, но оказват значително положително въздействие, както и да се предвиди конкретна подкрепа за домакинствата в състояние на енергийна бедност;

37.

подчертава целта да се гарантира, че произвежданата индивидуално, колективно или на местно равнище възобновяема енергия е по-леснодостъпна и евтина от вносната енергия. Следва да се предвиди обща правна рамка, която да гарантира възможността местното население да се ползва от проекти за производство на енергия, разработени и осъществявани от жителите на съответния регион;

38.

призовава за социално подпомагане на домакинства, живеещи в енергийна бедност (изразходващи повече от 10% от доходите си за електроенергия и отопление), което обаче би следвало да се прилага в комбинация със субсидии за повишаване на енергийната ефективност;

39.

препоръчва в допълнение към това да се прилагат и други мерки за подкрепа, като например „спасителни тарифи“ („lifeline-tariffs“) — по-ниски тарифи за поне основните енергийни нужди, за да не се поставят в неизгодно положение по-бедните хора с ниско потребление на енергия;

40.

подкрепя усилията за определяне на таван на повишението на цените на енергията с цел борба с енергийната бедност, както и задържането на цените на топлоенергията под нивото на цените за изкопаеми енергийни източници, така че да може по-бързо да се извърши преходът от отопление с котли на газ, нефт или въглища към когенерационни съоръжения, местни съоръжения за изгаряне на биомаса или високо ефективни термопомпи, които използват регионални възобновяеми енергийни източници;

41.

смята, че държавите членки следва да предвидят разпоредби с цел лицата, получаващи ниски доходи, да бъдат освободени от облагане на енергията или да бъдат облагани в много малка степен, по подобие на данъчните облекчения върху разходите за труд.