27.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 280/8

—

отбелязва липсата на надеждни статистически данни за „пограничните работници“;

—

настоява член 5 от директивата относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници (COM (2013)236) да бъде изменен в посока на това да се позволи на държавите членки да определят и трансрегионални структури за насърчаване, анализ, наблюдение и подкрепа на равното третиране на всички работници или членовете на техните семейства;

—

подчертава, че националните структури за координация по EURES (които ще започнат да се създават от 2015 г. нататък) следва системно да работят в тясно сътрудничество с регионалните и местните власти;

—

допълнително обръща внимание на основополагащата роля, която играят транрегионалните консултантски и експертни органи;

—

изразява съжаление, че липсата на координация относно регламентирането на минималната работна заплата води, особено в пограничните региони, до риск от изнасяне навън на трудоемките индустрии и услуги и до социален дъмпинг.

Докладчик

г-н Karl-Heinz LAMBERTZ (BE/ПЕС), министър-председател на немскоговорящата общност в Белгия

1.

припомня, че в стратегията „Европа 2020“ се изтъква както положителното въздействие на мобилността върху интеграцията на европейския пазар на труда, така и нейният принос за повишаване на адаптивността и пригодността за заетост на работниците в ЕС;

2.

отбелязва, че парадоксалната ситуация на недостиг на работна ръка в определени области, където съществува продължителна безработица, по-специално сред нискоквалифицираните работници, изисква по-голяма гъвкавост и мобилност в европейските погранични райони;

3.

подчертава, че по-специално за младите хора мобилността дава възможност да повишат уменията и знанията си и да придобият нов опит. Затова подкрепя категорично инициативите на Европейската комисия, насочени към младите хора, напр. европейската инициатива за младежка заетост, включваща „европейската гаранция за младите хора“, за която беше взето решение през март 2013 г., водещата инициатива „Младежта в движение“ или пилотния проект „Твоята първа работа с EURES“;

4.

изтъква социалното измерение на трудовата мобилност и приноса ѝ за насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж;

5.

приветства решението на Европейската комисия да модернизира и усъвършенства мрежата EURES за мобилност на лицата, търсещи работа, която може да допринесе за повишаването на мобилността на работниците между държавите членки. Тази реформа би трябвало да допринесе и за улесняването на мобилността в пограничните райони, където се наблюдават най-големите потоци на мобилност, като същевременно укрепи допълнително съществуващите мрежи EURES T;

6.

отбелязва, че от приемането на първото становище на Комитета на регионите относно пограничните работници на 29 септември 2004 г. са възникнали нови предизвикателства, но също и възможности във връзка с трудовата мобилност;

7.

приветства предложението на Европейската комисия за директива относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници (COM (2013)236), което има за цел да утвърди приложението на Регламент (ЕС) № 492/2011 от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза. Счита, че правният куриоз, какъвто е предложението чрез директива да се утвърди прилагането на регламент, който сам по себе си по принцип се прилага директно, разкрива мащаба на правните и административните предизвикателства, които остават нерешени на равнището на националното законодателство и администрация в областта на свободното движение на работниците. Настоява член 5 от директивата да бъде изменен в посока на това да се позволи на държавите членки да определят и трансрегионални структури за насърчаване, анализ, наблюдение и подкрепа на равното третиране на всички работници или членовете на техните семейства. Изисква КР да бъде включен сред институциите, на които се изпраща доклада за изпълнението на директивата (член 10);

8.

приветства приемането на Регламент (ЕС) № 492/2011 от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза, който кодифицира Регламент (ЕИО) № 1612/68, с който се укрепват правата на мобилните работници и се привежда в изпълнение съществуващото законодателство;

9.

признава положителното въздействие на Регламент (ЕО) № 883/2004 относно координацията на системите за социално осигуряване и Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, последно изменен от Регламент (ЕС) № 465/2012, които опростиха и осъвремениха правото на Съюза;

10.

подкрепя инициативата на Европейската комисия за по-добра защита на командированите работници, които представляват значителна група в някои трансгранични райони. Предложената директива относно прилагането на Директива 96/71/ЕО може да спомогне за намаляването на съществуващите ограничения при прилагането и да подобри сътрудничеството между отговорните национални органи. Припомня обаче своето становище от 29 ноември 2012 г., в което КР:

11.

припомня, че над една трета от гражданите на ЕС живеят в трансгранични райони, където пресичането на границата за дейност, свързана с отдих и развлечения, културна проява или за да отидат на работа, е част от тяхното ежедневие. Затова в тези райони свързаните с мобилността пречки от правно и практическо естество представляват особено предизвикателство;

12.

отбелязва липсата на надеждни статистически данни за „пограничните работници“, т.е. в съответствие с определението от регламент (ЕИО) № 1408/71 „всяко заето или самостоятелно заето лице, което упражнява трудова дейност на територията на дадена държава-членка и пребивава на територията на друга държава-членка, в която по правило се връща ежедневно или поне веднъж седмично“. Според „Научния доклад за мобилността на трансграничните работници в държавите на ЕС-27/ЕИП/ЕАСТ“, изготвен по заявка на Европейската комисия през 2009 г., броят на трансграничните работници в ЕС през 2006/2007 г. (включително ЕИП/ЕАСТ) е възлизал на 780 000. Между 2000 г. и 2006/2007 г. общият брой на пограничните работници в ЕС-15/ЕИП/ЕАСТ е нараснал с 26 %;

13.

отбелязва, че повечето ежедневни потоци на трансгранично придвижване са съсредоточени в Североизточна Европа и южната част на Скандинавия. Степента на трансгранична трудова мобилност е значителна и в някои погранични райони по протежение на новите вътрешни граници (например между Естония и Финландия, Унгария и Австрия). През 2012 г. Асоциацията на европейските гранични региони публикува подробен доклад с анализ на степента на трансграничната трудова мобилност в различни географски райони, в който се посочват нуждите на пограничните работници от информация и услуги;

14.

констатира, че въздействието на разширяването на ЕС през 2004 г. и 2007 г. върху трудовата мобилност по протежение на „старите“ външни граници е останало умерено. Приходящите от „новите“ държави членки представляват не повече от 15 % от трансграничните работници в ЕС. Търсенето на информация за възможности за работа и условията на труд в съседните страни обаче са нараснали значително по протежение на „старите“ външни граници, по-специално след премахването на всички оставащи ограничения, свързани с пазара на труда, с изключение на тези за България и Румъния, през май 2011 г.;

15.

споделя становището на Комисията (1), че броят на мобилните работници в Европа е твърде нисък с оглед на постигането на истински европейски пазар на труда. Наистина по данни от проучването на работната сила в ЕС през 2011 г. само 3,1 % от трудоспособните европейски граждани (на възраст от 15 до 64 г.) са живели в различна от своята родна държава членка. Смята, че броят на трансграничните работници би могъл да бъде по-висок, по-специално ако гражданите получаваха по-добра и по-надеждна информация и индивидуална подкрепа. За тази подкрепа могат да допринасят специално синдикатите като например защитават работниците, чиято заетост е с многонационален характер. Тези цели би трябвало да бъдат отразени в консултациите относно приоритетите за европейските финансови програми за периода 2014-2020 г. Комитетът призова също така държавите членки да гарантират достатъчно финансиране за приоритетите по EURES;

16.

приветства инициативата на Европейската комисия, стартирала през 2012 г. с цел да бъдат разгледани данъчните мерки за трансграничните работници. Данъчните пречки продължават да бъдат сериозен източник на проблеми за пограничните работници, които все още срещат трудности при получаването на данъчните облекчения и приспадането на данъци, които биха получавали, ако нямаха статута на погранични работници;

17.

счита сложността на правилата за координиране на системите за социално осигуряване за сериозно предизвикателство. Почти невъзможно е да се намалят проблемите, свързани с различията между системите за социално осигуряване в ЕС, тъй като законодателните и административните правила на национално равнище постоянно се променят и създават нови предизвикателства. Затова би трябвало да се подобри допълнително достъпът до надеждна и редовно актуализирана информация и до консултантски услуги. Тъй като положението на пограничните работници се различава много от стандартното, те би трябвало да имат достъп до индивидуална информация. Електронните услуги също са важен инструмент, но не могат да заменят персонализираните услуги;

18.

заявява, че често съществува несигурност по отношение на въпроса как да се интерпретират и прилагат съществуващите правни основания. Вследствие на това някои проблеми възникват често само поради липса на обща договореност между публичните власти за това как да се прилага съответното законодателство;

19.

съзнава, че културните пречки като недостатъчното познаване на езика не могат да бъдат преодолени в краткосрочен план. По-целенасочени езикови обучения обаче биха допринесли за промяна на нагласата към трудовата мобилност. Освен това създаването на механизми за насърчаване на професионалните стажове за учащи и работещи е особено важно за утвърждаването на гъвкавостта и мобилността в европейските погранични райони;

20.

отбелязва, че липсата на признаване на професионалните квалификации все още продължава да бъде пречка пред свободното движение на работниците. С цел улесняване на трудовата мобилност през декември 2011 г. Европейската комисия прие предложение за осъвременяване на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионални квалификации, с която се въвежда европейска професионална карта и се улеснява достъпът до информация. Въпреки това по-специално регламентираните професии продължават да бъдат проблем, тъй като за тях се изисква доказателство за специфични професионални квалификации съгласно националното законодателство. В такива случаи процедурите по признаване могат да бъдат сложни и да се различават значително в отделните държави членки;

21.

Комитетът изразява опасение, че от 2015 г. нататък предоставянето на съвети на работниците и търсещите работа ще престане да бъде важен приоритет за EURES, тъй като акцентът ще бъде поставен върху съответствието между работните места и необходимите умения и предоставянето на услуги на работодателите, а не върху съвети за социалната сигурност, данъците, работните заплати и условията на труд. Комитетът желае да изтъкне, че тъкмо напротив – трябва да се подобри предоставянето на съвети на работниците и търсещите работа, като например се подобри предоставянето на информация в погранични пунктове за работниците и търсещите работа и като на социалните партньори се осигурят повече възможности да предоставят съвети на пограничните работници;

22.

изразява съжаление, че липсата на координация относно регламентирането на минималната работна заплата води, особено в пограничните региони, до риск от изнасяне навън на трудоемките индустрии и услуги и до социален дъмпинг. Поради това Комитетът призовава за провеждане на европейско координиране на минималните работни заплати при спазване на съответните условия на пазара на труда и ролята на социалните партньори;

23.

отбелязва, че разликите в равнищата на заплащане и/или равнищата на данъчно облагане могат да действат като стимули за предприятията в пограничните райони да се преместят в съседна държава. Последствията за работниците са, че те се превръщат не по собствена воля в погранични работници;

24.

очаква чрез реформите, насочени към постигане на банков съюз на ЕС, да се преодолее фрагментирането на капиталовите пазари, което представлява значителна пречка за наличието на равнопоставени условия за достъп на МСП до капитали в пограничните региони;

25.

отбелязва, че разликите в равнищата на заплащане между „новите“ и „старите“ държави членки на ЕС понякога водят до въвеждане на дъмпингови равнища на заплащане и неподходящи условия на труд. Това поставя особени предизвикателства пред съществуващите консултантски услуги в районите по старите външни граници. Комитетът призовава Европейската комисия да гарантира, че пограничните работници от държави, чието равнище на заплащане е по-ниско, не са обект на дискриминация в държавите с по-високо равнище на заплащане;

26.

припомня, че равнището на трансграничната трудова мобилност зависи от различни фактори. Важни детерминанти са разликите в заплащането и по-добрите възможности за работа. Добре развитите регионални и трансгранични мрежи на обществения транспорт и доброто познаване на езика на съседната страна също са важни фактори, които улесняват трансграничната трудова мобилност;

27.

подчертава, че националните структури за координация по EURES (които ще започнат да се създават от 2015 г. нататък) следва системно да работят в тясно сътрудничество с регионалните и местните власти;

28.

смята, че системното трансгранично сътрудничество между регионалните и местните органи на самоуправление е важна предпоставка за привличане на вниманието на националните органи към въпроса за пречките пред мобилността и опитите за тяхното преодоляване;

29.

изтъква добавената стойност на информационните и консултантските услуги, предоставяни на пограничните работници в европейските погранични и трансгранични региони. Над 35 информационни пункта на регионално/местно равнище предоставят индивидуални консултации и информация на пограничните работници. Техните знания и опит следва да се използват на европейско и национално равнище при търсенето на решение на проблемите;

30.

признава усилията на европейските погранични райони за улесняване на пограничната трудова мобилност и търсенето на решения за преодоляването на пречките пред мобилността. Бяха публикувани няколко доклада, които анализират подробно проблемите и предизвикателствата, пред които са изправени пограничните работници в конкретни трансгранични региони (напр. доклад за пречките пред мобилността в регионите Галисия/Северна Португалия или регион Сьондериланд-Шлезвиг). Допълнително обръща внимание на основополагащата роля, която играят трансрегионалните консултантски и експертни органи като Работната група за пограничните работници в големия регион „Saar-Lor-Lux“, която поддържа връзка със социалните и икономическите транснационални партньори и с вземащите политически решения на европейско и национално равнище. Подкрепя всяко усилие в посока на гарантирането на устойчивостта на тези органи;

31.

смята, че в качеството си на правен инструмент на Съюза Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) предлага нови възможности за насърчаване и улесняване на трудовата мобилност в ЕС. Предвид факта, че ЕГТС обикновено използват служители от повече от една държава членка, опитът на ЕГТС във връзка с пречките пред мобилността от правно и практическо естество би могъл да се използва при търсенето на практически решения;

32.

признава ангажираността на SOLVIT и „Вашата Европа - Съвети“, които предоставят онлайн услуги в помощ на европейските граждани и предприятия, за да им помогнат да разберат и защитят правата си в ЕС. SOLVIT получава ежегодно над 1 300 запитвания. Този брой би могъл да бъде още по-голям, ако мрежата беше по-популярна сред гражданите и предприятията в ЕС; следователно призовава държавите членки и местните и регионалните власти да популяризират центровете на SOLVIT, особено сред МСП, и да увеличат персонала на тези центрове, за да могат те да обработват запитванията по-бързо;

33.

подчертава, че съществуващите мрежи за предоставяне на консултации (напр. EURES T, експертните мрежи на еврорегионите) и информационните пунктове за пограничните работници предоставят единствена по рода си услуга и категорично подкрепя усилията на Европейската комисия за повишаване на трудовата мобилност в ЕС. Затова улесняващите мобилността трансгранични консултантски услуги, по конкретно тези, които се предоставят от местните и регионалните власти и от социалните партньори, би трябвало да се считат за европейска задача и да получават необходимата финансова подкрепа;

34.

призовава Европейската комисия да наблюдава редовно прилагането на законодателството на Съюза относно свободното движение на работниците, недискриминацията и координирането на системите за социално осигуряване в държавите членки на ЕС и активно да допринася за по-добрата защита на социалните права на работниците в ЕС, като освен това изтъкне отговорността на всички държави членки да засилят проверките, насочени към борба срещу недекларирания труд. Освен това би трябвало да бъдат събирани редовно количествени и качествени данни за трансграничната трудова мобилност в ЕС, за да се отговори по-добре на новите развития и предизвикателства;

35.

признава важната роля на регионалните/местните власти за насърчаването на трудовата мобилност. ЕС би трябвало да използва техния опит и ноу-хау и да разработи в сътрудничество с тях съвместни концепции за улесняване на географската мобилност и като принос за изграждането на истински европейски пазар на труда;

36.

подкрепя идеята за трансгранично наблюдение на пазара на труда и събиране на надеждни статистически данни на регионално/местно равнище. Наличието на адекватни данни е важно за разработването на интегрирани стратегии за пазара на труда и на политически интервенции в отговор на възникващите тенденции;

37.

смята, че политическият диалог на европейско, национално и регионално/местно равнище, както и диалогът с организациите, обединяващи работници и работодатели, са безусловно необходими за преодоляването на постоянно възникващите предизвикателства като промените в демографската структура или липсата на квалифицирана работна сила;

38.

предлага да бъде създадена платформа на европейско равнище, която да установява проблемите, пред които са изправени пограничните работници, и да формулира препоръки за разрешаването им. Тя би гарантирала обмена на опит, използването на възможни синергии и би дала тласък на диалога с компетентните политически и административни органи;

39.

предлага да бъде изготвен компендиум на най-неотложните пречки и проблеми, свързани с мобилността, и възможните начини за разрешаването им, който да бъде редовно актуализиран.