Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52013IP0387

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС (2012/2263(INI))

OB C 93, 9.3.2016, p. 165–173 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

9.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/165


P7_TA(2013)0387

Положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС (2012/2263(INI))

(2016/C 093/26)

Европейският парламент,

като взе предвид Договора за Европейски съюз, и по-специално член 3 от него,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 67 и член 79 от него,

като взе предвид разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 24 от нея,

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея,

като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека,

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент относно „План за действие относно непридружени непълнолетни лица (2010—2014 г.)“ (COM(2010)0213),

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 28 септември 2012 г., озаглавен „Междинен доклад за изпълнението на Плана за действие относно непридружени непълнолетни лица“ (COM(2012)0554),

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 20 април 2010 г., озаглавен „План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм“ (COM(2010)0171),

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите — Програма от Стокхолм“ (1),

като взе предвид насоките на ЕС относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация срещу тях,

като взе предвид заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 3 юни 2010 г. относно непридружените малолетни или непълнолетни лица, приети по време на неговото 3018-то заседание,

като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (2),

като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (3) и съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012 — 2016 г.“,

като взе предвид директивите относно убежището, а именно Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (4) и Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (5), както и Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (6),

като взе предвид предложенията на Комисията за реформа относно общата европейска система за убежище, по-специално измененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за определяне на стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (преработен текст) (COM(2011)0320), както и измененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст) (COM(2011)0319), и предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна или от лице без гражданство (преработен текст) (COM(2008)0820),

като взе предвид Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството (7),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила (8),

като взе предвид Решение № 779/2007/EO на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за създаване за периода 2007 — 2013 г. на специална програма за предотвратяване и борба с насилието над децата, младежите и жените и за защита на жертвите и рисковите групи (програма Дафне III) като част от Общата програма „Основни права и правосъдие“ (9),

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 23 февруари 2011 г., озаглавено „Оценка на споразуменията за обратно приемане на ЕС“ (COM(2011)0076),

като взе предвид приноса на Съвета на Европа, по-специално Резолюция № 1810 (2011 г.) на неговата парламентарна асамблея на тема „Проблемите, свързани с пристигането, престоя и връщането на непридружени деца в Европа“, препоръката на неговия комитет на министрите към държавите членки относно проектите за житейско развитие в полза на непридружените малолетни и непълнолетни лица мигранти (CM/Rec(2007)9) и приетите от неговия комитет на министрите „20 насоки относно принудителното връщане“ (CM(2005)40),

като взе предвид международните инструменти в областта на правата на децата и по-конкретно Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето, по-специално член 3 от нея, както и Общите коментари на Комитета на ООН по правата на детето, по-специално Общ коментар № 6 (2005 г.) относно третирането на непридружени и разделени деца извън тяхната държава на произход,

като взе предвид насоките относно политиките и процедурите, които трябва да се прилагат в случая на непридружени деца, търсещи убежище, на Върховния комисар на ООН за бежанците от 1997 г.;

като взе предвид Обща препоръка № 19 на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените, приета през 1992 г.,

като взе предвид приетата през декември 1993 г. Декларация на Общото събрание на ООН за премахване на насилието срещу жени — първия международен инструмент относно правата на човека, който разглежда изключително насилието срещу жени,

като взе предвид Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност,

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0251/2013),

A.

като има предвид, че всяка година хиляди граждани на трети държави или лица без гражданство на възраст под 18 години пристигат сами на европейска територия или се озовават сами след пристигането си;

Б.

като има предвид, че продължаващите конфликти в различни части на света и световната икономическа криза са предизвикали рязко покачване на броя на непридружените малолетни и непълнолетни лица;

В.

като има предвид, че причините за пристигането на непридружените малолетни и непълнолетни лица са многобройни: войни, насилие, нарушаване на основните им права, желание за присъединяване към членове на семейството, природни бедствия, бедност, различни видове трафик, експлоатация и др.;

Г.

като има предвид, че следва да се отделя специално внимание на непридружените деца — жертва на трафик на хора, тъй като те се нуждаят от специални мерки за помощ и подкрепа поради особено уязвимото си положение;

Д.

като има предвид, че голям брой малолетни и непълнолетни лица пристигат в ЕС в опит за бягство от насилствени бракове и че Европейският съюз трябва да положи по-големи усилия в борбата срещу това явление;

Е.

като има предвид, че по принцип тези малолетни или непълнолетни лица са в положение на крайна уязвимост и че е необходимо да се гарантира спазване на основните им права;

Ж.

като има предвид, че по силата на Договора за Европейския съюз, Хартата на основните права на ЕС и Конвенцията на ООН за правата на детето Европейският съюз и държавите членки са задължени да защитават правата на децата;

З.

като има предвид, че Програмата от Стокхолм определи като приоритет закрилата на непридружените малолетни и непълнолетни лица;

И.

като има предвид, че на непридружените малолетни и непълнолетни лица се предлага различен прием и за тях се полагат различни грижи в различните държави членки, без да има равностойно или ефективно равнище на закрила;

Й.

като има предвид, че трябва да се гарантира равенството между половете и равностойната защита на правата на човека на непридружените момичета и момчета емигранти, и като има предвид, че трябва да се обърне специално внимание на нарушаването на правата на човека на момичетата и на предоставянето на адекватна подкрепа и подходящи правни средства за защита;

К.

като има предвид, че съществуват многобройни случаи на изчезнали деца от центровете за временно настаняване на лица, търсещи убежище;

Общи препоръки

1.

Припомня, че едно непридружено малолетно или непълнолетно лице е преди всичко дете, намиращо се потенциално в опасност, и че закрилата на децата, а не политиките в областта на имиграцията, трябва да бъде водещият принцип на държавите членки и на Европейския съюз по отношение на тях, като по този начин се спазва основният принцип за висшия интерес на детето; припомня, че всяко лице на възраст под 18 години, без изключение, следва да се счита за дете и следователно за малолетно или непълнолетно лице; изтъква, че непридружените малолетни и непълнолетни лица, по-специално момичетата, са изложени в двойно по-висока степен на проблеми и трудности, отколкото останалите малолетни или непълнолетни лица; отбелязва, че те са още по-уязвими, тъй като техните потребности са същите като тези на малолетните и непълнолетните лица, както и на бежанците, които имат сходен опит; подчертава, че момичетата и жените са в особено уязвимо положение, що се отнася до нарушаването на правата им по време на миграционния процес, и че непридружените малолетни или непълнолетни момичета са изложени на особено висок риск, тъй като те често са основните обекти на сексуална експлоатация, злоупотреба и насилие; посочва, че органите често третират непридружените малолетни или непълнолетни лица в ЕС като правонарушители, които са нарушили имиграционните закони, а не като лица, имащи права във връзка с възрастта си и специфичните обстоятелства;

2.

Припомня също така, че висшият интерес на децата, както е утвърден в текстовете и съдебната практика, трябва да надделява над всякакви други съображения при всяко действие, насочено към тях, независимо дали е от страна на публичните органи или на частни институции; призовава Комисията да насърчи правилното прилагане на законовите разпоредби на ЕС относно висшия интерес на детето и да предложи стратегически насоки въз основа на най-добрата практика, съдебната практика и Общ коментар № 6 (2005 г.) на Комитета на ООН по правата на детето относно отношението към непридружени и разделени деца извън тяхната държава на произход, както и да извърши оценка въз основа на набор от показатели и критерии на това, какво представлява по-точно висшият интерес на детето; призовава Комисията да приложи законодателни и незаконодателни мерки за гарантиране на адекватна закрила на децата и непридружените малолетни и непълнолетни лица, насочени по-специално към усъвършенстване на методите за намиране на дълготрайни решения;

3.

Осъжда категорично съществуващите пропуски в областта на закрилата на непридружените малолетни и непълнолетни лица в Европейския съюз и възразява срещу често лошите условия на прием на тези малолетни или непълнолетни лица, както и многобройните случаи на нарушаване на основните им права в някои държави членки;

4.

Подчертава неотложната необходимост ЕС и държавите членки да предложат съгласуван подход за закрила на непридружените малолетни и непълнолетни лица, при пълно зачитане на основните им права; приветства онези държави членки, които са се присъединили към Факултативния протокол на ООН към Конвенцията за правата на детето относно осигуряването на правна закрила за децата срещу най-тежките форми на експлоатация;

5.

Приветства приемането от Комисията на план за действие за периода 2010 — 2014 г. относно непридружените малолетни и непълнолетни лица; въпреки това изразява съжаление, че подходът на Комисията не е основан в по-голяма степен на защитата на основните права на тези малолетни и непълнолетни лица и отбелязва, че съществуващите мерки не са достатъчни и че за всеобхватната защита на непридружените малолетни или непълнолетни лица са необходими допълнителни мерки; припомня, че една от целите на Плана за действие на ЕС относно непридружени непълнолетни лица беше ЕС и държавите членки да разгледат причините за миграцията и да включат въпроса за непридружените малолетни и непълнолетни лица в рамката на сътрудничеството за развитие, като по този начин се допринесе за създаването на безопасна обстановка за израстване на децата в техните държави на произход; подчертава, че е необходимо да се доразвие превантивното измерение на политиките на ЕС, свързани с непридружените малолетни и непълнолетни лица, като се акцентира повече върху усилията, свързани с изкореняването на бедността, политиките в областта на здравеопазването и трудовата заетост, правата на човека, демократизацията и възстановяването след конфликти; счита, че ЕС не трябва да се ограничава само до плана за действие, предложен от Комисията, така че основните права на непридружените малолетни или непълнолетни лица наистина да бъдат укрепени; подчертава по-специално, че е необходимо да бъде укрепен статутът на „законния настойник“ в ЕС и държавите партньори и счита, че е изключително важно да се изготви план за наблюдение в сътрудничество с държавите на произход и евентуалните държави на транзит, за да се гарантира, че детето е добре защитено след завръщането си в държавата на произход и реинтеграцията си там;

6.

Изразява съжаление във връзка с фрагментацията на европейските разпоредби относно непридружените малолетни и непълнолетни лица и настоятелно призовава Комисията да изработи ръководство, което обхваща различните правни инструменти и което е предназначено за ползване от държавите членки и всички работещи в тази сфера, с цел да се улесни правилното прилагане от страна на държавите членки и да се укрепи закрилата на непридружените малолетни и непълнолетни лица;

7.

Изразява съжаление във връзка с липсата на надеждни официални статистически данни относно непридружените малолетни и непълнолетни лица; призовава държавите членки и Комисията да подобрят събирането на статистически данни относно непридружените малолетни и непълнолетни лица, включително данни относно възрастта и пола, да подобрят сравнимостта на събирането на статистически данни в държавите членки, да въведат координиран метод за събиране и обмен на информация във всяка държава членка, като същевременно гарантират защитата на личните данни чрез платформи, обхващащи всички страни, които са съпричастни в проблематиката, свързана с непридружените малолетни и непълнолетни лица, и чрез списък с националните центрове за контакт, както и да използват по-пълноценно наличните инструменти за събиране на статистически данни на равнището на ЕС, например Евростат, Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на ЕС, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и Европейската мрежа за миграцията; подчертава, че целта на събирането на тези данни е да се вникне по-дълбоко в ситуацията, да се подобри закрилата на непридружените малолетни и непълнолетни лица и да се подходи по по-удачен начин към техните потребности; призовава Комисията, държавите членки, Европейския институт за равенство между половете (EIGE) и международните и неправителствените организации да положат допълнителни усилия за събирането, мониторинга и обмена на точни данни, разбити по пол, с цел да се получи изчерпателен обзор на броя на непридружените момичета и да се проучат специфичните потребности на тази група с оглед да им бъде предоставена подкрепа и да бъдат приложени конкретни мерки, насочени към решаване на тези потребности, както и да се обменят най-добри практики с цел въвеждане на подобрения;

8.

Припомня, че ЕС и държавите членки следва да задълбочат своето сътрудничество с третите държави, които са държави на произход и транзитни държави, по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица, зачитането на техните основни права и въпроси като намирането на дълготрайни решения, издирването на семействата, наблюдението при връщането, обратното приемане, когато то е във висшия интерес на детето, възстановяването на семейните връзки и реинтеграцията; призовава за подобрено сътрудничество с третите държави, които са държави на произход и транзитни държави, по отношение на предотвратяването и борбата срещу трафика на хора, по-специално трафика на деца и експлоатацията на малолетни и непълнолетни лица, предотвратяването на незаконната имиграция и други форми на насилие срещу жени като принудителните бракове, включително в контекста на редовния диалог между ЕС и тези държави и Европейската служба за външна дейност; призовава Комисията и държавите членки да включат закрилата на децата и въпроса за непридружените малолетни и непълнолетни деца в политиките в областта на развитието и сътрудничеството; подчертава значението на съгласуваното разработване на политиките на ЕС в областта на имиграцията, убежището и правата на детето — по отношение на малолетните и непълнолетните лица в ЕС и в трети държави — като се вземе надлежно предвид тяхното въздействие върху развиващите се страни; припомня задължението за последователност на политиките, заложено в Договора от Лисабон; призовава Комисията, държавите членки и третите държави да лансират кампании за повишаване на осведомеността на обществеността в държавите на произход, транзитните държави и държавите на местоназначението на непридружените малолетни и непълнолетни лица относно рисковете, свързани с детската миграция, по-специално относно експлоатацията на малолетни и непълнолетни лица и организираната престъпност; подчертава, че проучванията, насочени към опознаването на личната и семейната история, са изключително важни, за да се разбере контекстът на произход на малолетното или непълнолетно лице и за да се изготви конкретен за всяко лице план за неговата интеграция в приемащата държава или за реинтегриране в държавата на произход;

9.

Припомня, че борбата срещу трафика на хора е необходима и ключова мярка, тъй като малолетните и непълнолетните лица и особено момичетата са в особено уязвимо положение по отношение на трафика на хора, насилието, основано на пола, и експлоатацията, по-специално трудовата и сексуалната експлоатация и злоупотребите, и се сблъскват особено често с тези явления; изтъква факта, че трябва да се въведат ефективни механизми за превенция, идентифициране, докладване, сезиране, разследване, разглеждане и проследяване на случаи на трафик на хора, трудова и сексуална експлоатация и злоупотреби, и че следва да бъдат предприети действия и в третите държави, за да се противодейства на първопричините за трафика на хора; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да бъдат особено бдителни и да прилагат по ефективен начин Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него, Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, и Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления; призовава също така държавите членки и ЕС да укрепят полицейското и съдебното сътрудничество и да си сътрудничат с координатора на ЕС за борба с трафика на хора с цел откриване на потенциални жертви, повишаване на осведомеността на обществеността и борба срещу трафика на хора; също така посреща със задоволство приемането на Стратегия на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012 — 2016 г., по-специално разпоредбите относно финансирането на разработването на насоки относно системите за защита на децата и обмена на най-добри практики; припомня на държавите членки член 11 от Конвенцията на ООН за правата на детето, в който държавите се призовават да предприемат мерки за борба с незаконното прехвърляне на деца; призовава държавите членки да работят в сътрудничество с третите държави за справяне с разрастващия се проблем, свързан с контрабандата на деца; настоятелно призовава държавите членки да преследват контрабандистите и по възможност да им налагат съответните подходящи санкции; изразява загриженост във връзка със ситуацията на много непридружени малолетни и непълнолетни лица, които живеят нелегално в ЕС и които са в особено уязвимо положение, що се отнася до експлоатацията и злоупотребите; призовава органите на държавите членки и организациите на гражданското общество да работят съвместно и да предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхната закрила и достойнство;

10.

Изразява съжаление във връзка с това, че финансирането, което се отделя за закрилата на децата, е систематично и значително по-ниско в сравнение с други области на хуманитарната дейност; призовава Комисията да отдели специално внимание на непридружените малолетни и непълнолетни лица в рамките на европейския фонд „Убежище и миграция“, с цел да обезпечи дългосрочни гаранции по отношение на закрилата на децата, включително по отношение на разделите относно бежанците, лицата, търсещи убежище, външните граници и връщането на лица, както и на Европейския социален фонд, по-конкретно с цел да се подпомогнат най-засегнатите региони; счита, че следва да бъде осигурено подходящо дългосрочно финансиране за програми, насочени към идентифицирането на непридружени малолетни и непълнолетни лица, подходящия прием, закрилата, назначаването на законни настойници, издирването на семействата, презаселването, реинтеграцията и обучението на граничната охрана и органите;

Стратегически насоки

11.

Призовава Комисията да изготви стратегически насоки за държавите членки, които следва да се основават на най-добрите практики, да са под формата на минимални общи стандарти и да разглеждат всеки етап от процеса, от пристигането на малолетното или непълнолетно лице на европейска територия до намирането на дългосрочно решение за него, с цел да се осигури неговата надеждна закрила; призовава държавите членки да приемат национални стратегии за непридружените малолетни и непълнолетни лица въз основа на тези стратегически насоки и да определят национално звено за контакт, което да отговаря за координацията на прилагането на тези мерки и действия; призовава Комисията да следи ситуацията и действията, предприети от държавите членки, в сътрудничество със съществуващите експертни групи и да представя годишни доклади на Парламента и Съвета;

12.

Припомня, че на нито едно дете не може да бъде отказан достъп до територията на ЕС, и настоява, че държавите членки трябва да спазват поетите на международно и европейско равнище задължения, които се отнасят до децата под тяхна юрисдикция, без да налагат каквито и да е произволни ограничения; припомня, че никое дете не трябва да бъде връщано чрез бърза процедура, осъществявана на границата на държава членка;

13.

Призовава държавите членки да спазват строго основното задължение никога, без никакво изключение, да не задържат под стража малолетно или непълнолетно лице; изразява съжаление относно факта, че измененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за определяне на стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, не забрани задържането под стража на непридружени деца, търсещи убежище, и настоятелно призовава държавите членки да съблюдават критерия за извънредни обстоятелства, установен от директивата; призовава Комисията да бъде изключително бдителна по отношение на прилагането на разпоредбите на законодателството на ЕС, отнасящи се до задържането на малолетни и непълнолетни лица, в светлината на съдебната практика; настоятелно призовава държавите членки да настаняват малолетните и непълнолетните лица в домове, предназначени специално за деца, като вземат предвид тяхната възраст и пол;

14.

Счита, че всяка държава членка носи отговорност да идентифицира непридружените малолетни и непълнолетни лица; призовава държавите членки да ги насочват непосредствено след тяхното пристигане към специализираните служби, например социални и образователни служби, които трябва, от една страна, да извършат оценка на индивидуалните обстоятелства и специфичните потребности от закрила на всяко малолетно или непълнолетно лице, по-специално неговата националност, образование, етнически, културен и езиков произход и степен на уязвимост, и от друга страна да му предоставят на езика и във вида, които са разбираеми за него, при необходимост чрез устни преводачи, цялата необходима информация относно неговите права, закрила, възможностите за правна защита и друг вид съдействие, както и процедурите и техните последици; призовава държавите да обменят най-добри практики относно подходящите за деца инструменти, чрез които децата могат да получат ясна представа за съответните процедури и за своите права; във връзка с това призовава държавите членки да отделят особено внимание и да предвидят специални мерки за идентифицирането, приема и закрилата на непридружени малолетни и непълнолетни лица със специфични нужди от закрила, по-специално непридружени малолетни и непълнолетни лица, които са жертви на трафик на хора, като им предоставят необходимата помощ и защита съгласно Директива 2011/36/ЕС;

15.

Изразява съжаление във връзка с неподходящия и вмешателски характер на медицинските способи, които се използват за извършването на оценка на възрастта в някои държави членки и които могат да предизвикат травми, както и с предизвикващия полемика характер на някои от методите, които се основават на зрелостта на костната система или на минерализацията на зъбите и при които вероятността от грешки е голяма; призовава Комисията да включи в стратегическите насоки общи стандарти, основаващи се на най-добрите практики, относно метода за определяне на възрастта, който следва да се състои от оценка, обхващаща множество измерения и дисциплини, да се прилага по научен, безопасен, справедлив и съобразен с детската възраст и пола начин, като се обръща специално внимание на момичетата, и да се използва от независими, квалифицирани специалисти и експерти; припомня, че оценката на възрастта трябва да се извършва, като се зачитат в дължима степен правата и физическата неприкосновеност на детето, както и човешкото достойнство, и че съмнението следва винаги да е в полза на малолетното или непълнолетно лице; припомня също, че медицинските прегледи следва да се извършват единствено когато другите методи за оценка на възрастта са изчерпани, както и че следва да бъде възможно да се обжалват резултатите от тази оценка; приветства действията на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) в тази област, които следва да се използват като основа за подхода към всички малолетни и непълнолетни лица;

16.

Призовава държавите членки да гарантират определянето на настойник или отговорно лице, което да придружава, подпомага и представлява при всички процедури малолетното или непълнолетно лице и да му предоставя възможност да се възползва от своите права при всички процедури — от момента на пристигане на територията на съответната държава членка на малолетното или непълнолетно лице до намирането на трайно решение, и призовава малолетните и непълнолетните лица да бъдат своевременно уведомявани за определянето на лице, което отговаря за тях; освен това призовава тези лица да бъдат специално обучени по въпроси като предизвикателствата, пред които са изправени непридружените малолетни и непълнолетни лица, закрилата на децата и правата на детето и правото в областта на убежището и миграцията, както и да действат напълно независимо; счита, че на тези лица следва да се предлага постоянно и подходящо обучение и че те следва да бъдат обект на редовно и независимо наблюдение; призовава Комисията да включи в стратегическите насоки общи стандарти, основаващи се на най-добрите практики, относно мандата, функциите, квалификацията, уменията и обучението на тези лица;

17.

Призовава държавите членки да гарантират, че длъжностните лица и служителите, които работят в органи, които има вероятност да влизат в контакт с непридружени малолетни и непълнолетни лица, включително с жертви на трафика на хора, са квалифицирани и са преминали съответното обучение, така че да могат да идентифицират и да подхождат по подходящ начин към такива случаи; призовава държавите членки да осигуряват подходящо обучение на тези лица относно специфичните потребности на непридружените малолетни и непълнолетни лица и относно правата на детето, детското поведение и психология, както и правото в областта на убежището и миграцията; призовава държавите членки да организират задължително съобразено с пола обучение за персонала, приемащ непридружените малолетни и непълнолетни лица в местата за подслоняване, и за интервюиращите, лицата, вземащи решения, и законните представители на непридружените малолетни и непълнолетни лица, както и да гарантират, че служителите на полицията и правните органи в държавите членки редовно преминават съобразено с пола обучение; подчертава, че лицето, отговорно за малолетното или непълнолетно лице, следва да го информира и да го съветва, но може само да допълва, а не да замества правната помощ; изтъква, че независимо от гражданството на детето или дали това гражданство е признато, държавата членка, в която се намира непридруженото дете, трябва да изпълнява ролята на негов настойник и да му предоставя възможно най-висока степен на закрила;

18.

За да се гарантира съгласуваност и еднакви стандарти за закрила на непридружените малолетни и непълнолетни лица в рамките на ЕС, призовава държавите членки да предоставят подходяща закрила на непридружените малолетни и непълнолетни лица, независимо от тяхното правно положение и при същите условия като тези за децата — граждани на приемащата държава:

достъп до подходящо жилищно настаняване: жилищното настаняване следва винаги да включва подходящи санитарно-хигиенни условия, настаняването „в център“ не следва никога да е в затворен център и следва през първите дни да е в център, който е специализиран в областта на приемането на непридружени малолетни и непълнолетни лица; този първи етап следва да бъде последван от по-стабилно жилищно настаняване; непридружените малолетни и непълнолетни лица следва винаги да са разделени от възрастните; центърът следва да отговаря на потребностите на малолетните и непълнолетните лица и да предлага подходящи условия; настаняването в приемни семейства и в малки колективни жилища и съвместното настаняване на малолетните и непълнолетните лица с други малолетни или непълнолетни лица, с които те имат семейни връзки или приятелски отношения, следва да се насърчава, когато това е подходящо и когато това отговаря на желанията на малолетното или непълнолетно лице;

трябва да им се предостави подходяща медицинска, правна и психологическа подкрепа от момента, в който те са идентифицирани като непридружени малолетни или непълнолетни лица;

право на образование, на професионално обучение и на социално-образователни консултации и незабавен достъп до това право; следва незабавно да се даде възможност за записване в училище в приемащата държава; освен това непридружените малолетни и непълнолетни лица следва при възможност непосредствено след пристигането си на територията на дадена държава членка да получат ефективен достъп до езикови курсове по съответния национален език на приемащата държава; държавите членки следва да улеснят признаването на предишното обучение на децата, за да им се предостави възможност за достъп до по-нататъшно образование в Европа;

право на здравеопазване и ефективен достъп до подходящи основни медицински грижи; държавите членки следва освен това да предоставят подходящи медицински и психологически грижи за малолетните и непълнолетните лица, които са били жертва на изтезания, сексуални злоупотреби или други форми на насилие; държавите членки следва също да предоставят специализирано лечение, когато е необходимо (т.е. достъп до рехабилитационни услуги), за малолетните или непълнолетни лица, които са били жертва на каквато и да е форма на злоупотреба, експлоатация или жестоко, нечовешко или унизително отношение или които са били засегнати от въоръжени конфликти;

достъп до информация и ползване на медии (радио, телевизия, интернет) за задоволяване на потребностите им от комуникация;

право на почивка, включително право на участие в игри и развлекателни дейности;

право на всяко непридружено малолетно или непълнолетно лице да продължи да използва и развива собствената си културна идентичност и ценности, включително своя майчин език;

право на изповядване и практикуване на своята религия;

19.

Припомня, че всички процедури трябва да бъдат приспособени към малолетните и непълнолетните лица, като се вземат надлежно предвид тяхната възраст, степен на зрялост и способност да разбират, и да бъдат чувствителни към потребностите на децата в съответствие с насоките на Съвета на Европа за съобразено с децата правосъдие, и приветства действията на Комисията за популяризиране на тези насоки; счита, следва да се изслушва и взема предвид гледната точка на малолетното или непълнолетно лице на всички етапи от процедурите, в сътрудничество с обучени лица, притежаващи необходимите умения, например психолози, социални работници и културни посредници;

20.

Приветства постигнатия напредък в областта на законодателството по отношение на убежището и призовава държавите членки да въведат необходимите законодателни и административни реформи с оглед на ефективното прилагане на тези реформи; припомня при все това, че в рамките на политиките на ЕС в областта на убежището непридружените малолетни и непълнолетни лица трябва да бъдат третирани преди всичко като деца, и поради това настоятелно призовава държавите членки да освобождават във възможно най-голяма степен малолетните и непълнолетните лица от прилагането на ускорени процедури и на процедури на границата; припомня също така, че за всяка молба за убежище, подадена в две или повече държави членки от непридружено малолетно или непълнолетно лице, което няма член на семейството, който да се намира по законен път на територията на държавите членки, отговаря държавата членка, в която малолетното или непълнолетно лице се намира след подаване на молба там, и призовава държавите членки да зачитат решенията на Съда на Европейския съюз; подчертава, че е от съществено значение с оглед на специфичните потребности на непридружените малолетни или непълнолетни лица техните молби за убежище да се разглеждат с предимство, с цел да се вземе справедливо решение възможно най-бързо; призовава държавите членки да изградят системите си за предоставяне на убежище с оглед на установяването на хармонизирана и чувствителна по отношение на децата институционална рамка, която взема под внимание специалните потребности и различните затруднения на непридружените малолетни и непълнолетни лица, по-специално на жертвите на трафик на хора;

21.

Подчертава, че всяко решение, отнасящо се до непридружени малолетни или непълнолетни лица, следва да се взема въз основа на индивидуална оценка, като се зачита надлежно висшият интерес на детето;

22.

Осъжда твърде несигурното положение, в което се озовават внезапно тези малолетни и непълнолетни лица при навършване на пълнолетие; приканва държавите членки да обменят най-добри практики и да предвидят процедури за оказване на съдействие на тези малолетни и непълнолетни лица при прехода им към света на възрастните; приветства дейността на Съвета на Европа в тази област и призовава Комисията да включи в стратегическите си насоки най-добри практики относно планирането на „индивидуализирани житейски проекти“, изготвяни за малолетното или непълнолетното лице при участие от негова страна;

23.

Призовава държавите членки да определят отговорностите на всеки партньор, по-специално на националните и местните органи, социалните служби, работещите с младежите, семействата и законните представители, във връзка с прилагането и мониторинга на житейските проекти и с осигуряването на тяхната координация;

24.

Подчертава категорично, че след пристигането на непридружено малолетно или непълнолетно лице на територията на ЕС крайната цел трябва да бъде намирането на трайно решение за него, което зачита неговия висш интерес; припомня, че усилията за постигане на това трябва винаги да започват с разглеждане на възможностите за събиране на семейството, в или извън ЕС, при условие че това е във висшия интерес на детето; подчертава, че малолетното или непълнолетно лице по принцип може да бъде помолено за помощ при издирването на неговите роднини, но че не трябва да има задължение за съдействие като определящ фактор при разглеждането на молбата за международна закрила; припомня, че в случаите, в които има риск за живота на малолетното или непълнолетно лице или за живота на членове на неговото семейство, по-специално на членове на семейството, останали в държавата на произход, събирането, обработването и предаването на информация за тези лица трябва да се извършва в условията на поверителност, за да се гарантира, че животът на съответните лица не се излага на опасност; призовава държавите членки и всички техни компетентни органи да задълбочат сътрудничеството, по-специално чрез премахване на бюрократичните пречки пред издирването и/или събирането на семействата, и да обменят най-добри практики; отправя искане към Комисията да следи прилагането на Директива 2003/86/ЕО относно правото на събиране на семейството и по-специално на член 10, параграф 3 от нея;

25.

Призовава Комисията да включи в стратегическите насоки общи стандарти, основаващи се на най-добрите практики, по отношение на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде върнато дадено малолетно или непълнолетно лице, по последователен начин, зачитайки интересите на детето и въз основа на сравнителния анализ на практиките в областта на връщането на малолетни и непълнолетни деца, публикуван от Комисията през 2011 г., който съдържа списък с критерии и набор от добри практики; отново и категорично изтъква, че не може да се взема решение за връщането на малолетно или непълнолетно лице, ако това решение не е в интерес на детето или ако то застрашава живота, физическото или психичното здраве, благосъстоянието, сигурността или основните права на малолетното или непълнолетното лице или на неговото семейство, както и че конкретните обстоятелства на всяко малолетно или непълнолетно лице (и на членовете на неговото семейство в случаите на събиране на семейството) трябва да се вземат предвид и да бъдат подложени на щателна оценка; припомня, че решението за връщане може да бъде взето единствено след като е било установено, че в страната, в която е върнато, малолетното или непълнолетното лице ще бъде в безопасност и ще се ползва с конкретни и адаптирани разпоредби, които зачитат неговите права и които са придружени от мерки за неговата реинтеграция в страната, в което е върнато; настоятелно приканва държавите членки да създадат механизми за наблюдение в сътрудничество с международните и неправителствените организации, за да гарантират защитата и реинтегрирането на малолетното или непълнолетно лице след завръщането му, в сътрудничество с държавите по произход и по транзит; отбелязва, че тези разпоредби са важен елемент от механизма за връщане; отправя искане към Комисията да настоява при оценката на Директива 2008/115/ЕО на нейното въздействие върху непридружените малолетни и непълнолетни лица, по-специално член 10, член 14, параграф 1, буква в) и член 17 от нея; призовава ЕС да се ангажира да подобри своята ответна реакция с оглед на премахването на потенциалните причини за миграцията, включително ранните и принудителните бракове, вредните традиционни практики, например гениталното осакатяване на жени, и сексуалното насилие по цял свят;

26.

Подчертава, че интеграцията на непридружените малолетни и непълнолетни лица в приемащата държава трябва да се осъществява въз основа на индивидуален житейски проект, изготвен за малолетното или непълнолетно лице и с неговото участие, при пълно съблюдаване на етническия, религиозния, културния и езиковия му произход;

27.

Призовава държавите членки да въведат задължение за предприемане на действия от страна на публичните органи по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица, които са жертви, принуждавани да просят; счита, че експлоатацията на малолетни и непълнолетни лица чрез принуждаването им да просят следва да се предотвратява на всяка цена;

o

o o

28.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на парламентите и правителствата на държавите членки, както и на Съвета на Европа.


(1)  ОВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 12.

(2)  ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.

(3)  ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 337, 20.12.2011 г., стр. 9.

(5)  ОВ L 31, 6.2.2003 г., стр. 18.

(6)  ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98.

(7)  ОВ L 251, 3.10.2003 г., стр. 12.

(8)  ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 23.

(9)  ОВ L 173, 3.7.2007 г., стр. 19.


Top