9.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/52

—

като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид член 21, параграф 1 и член 22 от Хартата на основните права,

—

като взе предвид проучването „Евромозайка“ на Комисията, в което се констатира, че европейски езици изчезват, тъй като действащите мерки не могат да ги опазят,

—

като взе предвид Конвенцията на Юнеско от 17 октомври 2003 г. за опазване на нематериалното културно наследство, която включва устните традиции и изрази, включително езика като носител на нематериалното културно наследство;

—

като взе предвид Конвенцията на Юнеско от 20 октомври 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване,

—

като взе предвид Атласа на Юнеско на застрашените езици по света,

—

като взе предвид резолюцията на Конгреса на местните и регионалните власти в Европа на Съвета на Европа от 18 март 2010 г., озаглавена „Малцинствените езици — преимущество за регионалното развитие“ (301/2010) (1),

—

като взе предвид Доклад 12423/2010, Резолюция 1769/2010 и Препоръка 1944/2010 на Съвета на Европа,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 септември 2008 г., озаглавено „Многоезичието: преимущество за Европа и обща отговорност“ (COM(2008)0566),

—

като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно основните умения за обучение през целия живот (2),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите относно закрилата и развитието на историческите езикови малцинства в рамките на Договора от Лисабон (3),

—

като взе предвид резолюцията на Съвета от 21 ноември 2008 г. относно европейска стратегия за многоезичието (4),

—

като взе предвид Европейската харта за регионалните или малцинствените езици на Съвета на Европа, открита за подписване на 5 ноември 1992 г.,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за езиковите права (1996 г.),

—

като взе предвид Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (1995 г.),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2004 г. относно запазването и насърчаването на културното многообразие: ролята на европейските региони и на международните организации, като Юнеско и Съвета на Европа (5), и своята резолюция от 4 септември 2003 г. относно европейските регионални и по-малко използвани езици — езиците на малцинствата в ЕС, в контекста на разширяването и културното многообразие (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2003 г. относно ролята на регионалните и местните органи в европейската интеграция (7), която се позовава на езиковото многообразие в Европа,

—

като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно многоезичието: преимущество за Европа и обща отговорност (8);

—

като взе предвид своята резолюция от 25 септември 2008 г. относно общностните медии в Европа (9),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A7-0239/2013),

A.

като има предвид, че Договорът от Лисабон подкрепи целта за опазване и насърчаване на културното и езиковото наследство на Европейския съюз във всички негови аспекти;

Б.

като има предвид, че езиковото и културното многообразие е един от основните принципи на Европейския съюз, залегнал в член 22 от Хартата на основните права, който гласи: „Съюзът зачита културното, религиозното и езиковото многообразие“;

В.

като има предвид, че езиковото многообразие е признато за гражданско право в членове 21 и 22 от Хартата на основните права, което означава, че опитите за установяване на изключителност на даден език са ограничение и нарушение на основните ценности на Съюза;

Г.

като има предвид, че застрашените от изчезване езици следва да се считат за част от европейското културно наследство, а не като средство за политически, етнически или териториални домогвания;

Д.

като има предвид, че всички езици в Европа са равни по ценност и стойност и че те са неразделна част от своите култури и цивилизации и допринасят за обогатяването на човечеството;

Е.

като има предвид, че сплотените многоезични общества, които управляват езиковото си многообразие по демократичен и устойчив начин, помагат за укрепване на плурализма и са по-отворени и повече в състояние да допринасят за богатството, което езиковото многообразие представлява;

Ж.

като има предвид, че всеки език, включително застрашените от изчезване, отразява исторически, социални и културни знания и умения, както и начин на мислене и творчески стил, които са част от богатството и разнообразието на Европейския съюз и основата на европейската идентичност; следователно езиковото многообразие и съществуването на застрашени от изчезване езици в дадена държава следва да се разглеждат като актив, а не като бреме, и поради това следва да се подкрепят и насърчават;

З.

като има предвид, че Юнеско в своя Атлас на застрашените езици по света посочва, че един език е застрашен от изчезване, ако не изпълнява или изпълнява в малка степен един или няколко от следните научно определени критерии: предаване на езика от едно поколение на следващото; абсолютен брой говорещи този език; дял на говорещите спрямо цялото население; използване на езика в различни публични и частни сфери; реакция спрямо новите медии; наличие на материали за учене и преподаване на езика; езикови подходи и политики на равнището на правителството и институциите, включително официален статут и използване на езика; отношение на членовете на общността към собствения им език; вид и качество на документацията;

И.

като има предвид, че съгласно Конвенцията на Юнеско от 2005 г. относно културното многообразие, страните по нея могат да предприемат подходящи мерки за защита на културните дейности, блага и услуги, включително мерки, свързани с езиците, използван за тези дейности, блага и услуги, с цел насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване както на територията на страните по Конвенцията, така и в рамките на международни споразумения;

Й.

като има предвид, че Европейската харта за регионалните или малцинствените езици на Съвета на Европа, ратифицирана от 16 държави — членки на Съюза, служи като отправна точка за опазване на застрашените от изчезване езици и като механизъм за защита на малцинствата — два пункта, посочени в критериите от Копенхаген, които държавите членки трябва да изпълнят, за да се присъединят към ЕС;

К.

като има предвид, че според Юнеско съществуват езици във всички европейски страни, в европейските отвъдморски територии и в рамките на пътуващите общности в ЕС, които се предават само устно от поколение на поколение и следва да се разглеждат като застрашени; като има предвид, че някои застрашени европейски езици, които се говорят в трансгранични общности, се ползват от много различни степени на защита в зависимост от държавата членка или региона, където живеят хората, говорещи съответния език;

Л.

като има предвид във връзка с това, че в някои държави и региони съществуват малцинствени или регионални езици, които са застрашени от изчезване или отмират, но които в други, съседни държави са официални езици на мнозинството;

М.

като има предвид, че разнообразието на европейски езици и култури подобно на природното биоразнообразие е част от живото наследство, необходимо за устойчивото развитие на нашите общества, и че поради това езиците трябва да бъдат опазвани и защитавани от всяка опасност от изчезване;

Н.

като има предвид, че зачитането на езиковото многообразие допринася по положителен начин за социалното сближаване, като укрепва взаимното разбирателство, самоуважението и свободомислието, и като има предвид, че езиковото многообразие благоприятства достъпа до култура и допринася за творчеството и за придобиването на междукултурни умения, както и че насърчава сътрудничеството между народите и държавите;

О.

като има предвид, че в член 167 от Договора от Лисабон ясно се заявява, че „Съюзът допринася за разцвета на културите на държавите членки, като зачита тяхното национално и регионално многообразие“ и следователно насърчава действия не само насочени към запазване и защита на богатото езиково наследство на Съюза като част от многообразието си, но също така отива една стъпка по-нататък, като укрепва и развива това наследство, допълвайки политиките на държавите членки;

П.

като има предвид, че концепцията за езиковото многообразие в Европейския съюз включва не само официалните езици, а и вторите официални езици, регионалните езици и езиците, които нямат официално признание в държавите членки;

Р.

като има предвид, че категорията на застрашените от изчезване езици обхваща и езици, които са застрашени само на определена територия, където значително намалява броят на говорещите ги хора в общността, както и случаи, в които статистическите данни от последователни преброявания показват рязък спад в броя на говорещите даден език;

С.

като има предвид, че официалните езици на държавите членки също може да са застрашени от изчезване в някои райони на Съюза;

Т.

като има предвид, че поради неотложността на положението, в което те се намират, би трябвало да се обърне особено внимание на онези езици, които са застрашени от отмиране, чрез признаване на културното многообразие и многоезичието, чрез прилагане на политически мерки за борба със съществуващите предразсъдъци срещу застрашените езици и чрез възприемане на противодействащ на асимилацията подход на национално и европейско равнище;

У.

като има предвид, че обучението на майчиния език е най-ефективният начин за учене;

Ф.

като има предвид, че ако от най-ранна възраст децата биват научени на майчиния език и успоредно с това изучават официалния език, те имат естествена пригодност за усвояване в по-късен етап на други езици, и като има предвид, че езиковият плурализъм е преимущество за младите европейци;

Х.

като има предвид, че заплахата за застрашените езици в Европа може да бъде намалена, като се гарантира принципът, че при обществените дейности и правораздаването въпросният език се третира пропорционално, на основата на равенството и в интерес на многообразието;

Ц.

като има предвид, че опазването и предаването на даден език много често зависи от самостоятелното учене и неформалното образование и че в този контекст е от значение да се признае ролята на доброволческите организации, изкуството и хората на изкуството;

Ч.

като има предвид, че въпросът за застрашените от изчезване езици не получава достатъчно специално внимание в рамките на политиката за многоезичие на Комисията; като има предвид, че през периодите на двете последни многогодишни финансови рамки (2000 — 2007 г. и 2007 — 2013 г.) европейското финансиране за тези езици силно намаля, което допринесе за увеличаване на техните затруднения, и като има предвид, че не трябва да се позволи това положение да продължи през следващата многогодишна финансова рамка за периода 2014 — 2020 г;

1.

Призовава Европейския съюз и държавите членки да обърнат повече внимание на изключителната заплаха за многобройни езици в Европа, класифицирани като застрашени от изчезване езици, и да се заемат енергично с опазване и насърчаване на уникалното многообразие на езиковото и културното наследство на Съюза, като приложат амбициозни, изпреварващо активни политики за възраждане на въпросните езици и като отделят разумен бюджет за тази цел; препоръчва тези политики също така да се стремят да разширяват съзнанието сред гражданите на ЕС за езиковото и културното богатство, което представляват тези общности; насърчава държавите членки да изготвят планове за действие за насърчаването на застрашените от изчезване езици въз основа на споделени добри практики, които вече са налице в редица езикови общности в Европа;

2.

Призовава правителствата на държавите членки да осъдят практиките, които посредством езикова дискриминация или принудителна или скрита асимилация са били в миналото или понастоящем са насочени срещу идентичността и използването на езика от застрашени езикови общности или техните културни институции;

3.

Призовава всички държави членки, които все още не са ратифицирали и приложили Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, да го направят; посочва, че Хартата действа като референтен критерий за опазването на застрашените от изчезване езици и като един от механизмите за закрила на малцинствата, определен в критериите от Копенхаген, които държавите трябва да изпълнят, за да се присъединят към ЕС;

4.

Призовава държавите членки и Комисията да спазват поетите от тях ангажименти при присъединяването им към Конвенцията на Юнеско от 2005 г. за зачитане и насърчаване на формите на културно изразяване, както на своя територия, така и във връзка с международни споразумения;

5.

Призовава органите на Съюза да въведат ефективното зачитане на езиковото многообразие, и по-специално по защитата на най-уязвимите европейски езици, като условие, което трябва да са спазва от всички държави, желаещи да бъдат допуснати за членство в ЕС;

6.

Призовава Комисията и правителствата и регионалните органи на държавите членки да създадат програми за насърчаване на толерантността към застрашени езикови или етнически общности, зачитането на техните езикови и културни ценности и уважението към тези общности в обществото;

7.

Обръща внимание на правителствата и регионалните органи на държавите членки върху факта, че съхраняването на застрашен от изчезване език е равнозначно на съхраняване и развитие на общността, която го използва, и че съответно при формулирането на политики за опазването му следва да бъдат отчетени не само културните и образователните аспекти, но и икономическите и обществените измерения;

8.

Призовава Комисия да предложи конкретни политически мерки за опазване на застрашените от изчезване езици; призовава също така Комисията и Съвета, в рамките на установените им в Договора правомощия, да адаптират политиките на ЕС и да планират програми, за да подкрепят опазването на застрашените езици и езиковото многообразие чрез инструменти на ЕС за финансова подкрепа за периода 2014 — 2020 г., включително: програми за документиране на тези езици, както и за образование и обучение, за социално приобщаване, за младежта и спорта, за научноизследователска и развойна дейност, програмата за култура и медии, структурните фондове (Кохезионния фонд, ЕФРР, ЕСФ, Европейското териториално сътрудничество, ЕЗФРСР), както и всички инструменти и платформи за обмен за насърчаване на нови технологии, социални медии и мултимедийни платформи, като това обхваща и подкрепа за създаването на съдържание и на приложения; счита, че тези инструменти следва да се фокусират върху програми и действия с положителна и по-широка програма в областта на културата или на икономиката, която надхвърля рамките на тяхната общност и регион; приканва Комисията да разгледа административните и законодателни пречки, пред които са изправени проектите, свързани със застрашените езици, поради малкия размер на съответните езикови общности;

9.

Предвид факта, че няма време за губене, призовава целевото финансиране за действия за защита да бъде възможно най-лесно достъпно и ясно, за да се гарантира, че тези, които искат да се възползват от него, в рамките на определен срок ще бъдат в състояние да предложат действителна помощ на застрашените от изчезване езици;

10.

Счита, че Европейският съюз следва да подкрепя и насърчава държавите членки да прилагат политика относно езиците, която дава на децата възможност да овладяват застрашения език като майчин от най-ранна възраст; посочва, че подобна политика за насърчаване на два или повече езика, както е научно доказано, би благоприятствала и подпомагала децата при усвояването в по-късен етап на допълнителни езици, като същевременно способства за предаването на езика между поколенията, и би дала на говорещите застрашени езици практическа подкрепа за възраждане на предаването между поколенията в райони, където то намалява;

11.

Изразява подкрепата си за по-засилено преподаване на застрашени от изчезване езици с подходящи методологии за учащи се от всички възрасти, включително обучение от разстояние, за да се създаде истинско европейско гражданство, основано на културно многообразие и езиков плурализъм;

12.

Отчита програмите на Европейската комисия в сферата на многоезичието, счита, че вносителите на проекти трябва да могат да се възползват от предлаганите от тези програми възможности, и като се има предвид, че застрашените езиковите общности, които се борят за съхраняване на застрашени езици, са често малобройни групи хора, настоятелно призовава Комисията да не счита програми, включващи тези общности, за недопустими за финансиране заради ниските им равнища на финансов ангажимент, ограничения брой получатели или малките размери на съответния район, а да улеснява достъпа до тези програми и да ги популяризира, като предоставя насоки за тяхната допустимост за финансиране; настоятелно призовава държавите членки да действат като посредници и поддръжници на тези малки застрашени езикови групи и общности при финансирането им от европейските фондове, като припомня, че финансирането от ЕС за насърчаването на езиковото многообразие не следва да бъде отклонявано от предназначението си, нито да служи за подпомагането на действия, които използват застрашените езици като средство за преследване на по-широки политически програми;

13.

Счита, че една политика на езиково възраждане е дългосрочна задача, която трябва да се основава на разнообразно и координирано планиране на действия в няколко сфери, по-специално образованието (където предучилищното и началното училищно образование са реално предимство, както и обучението на родителите по самия език), администрацията, медийните програми (с възможността също така за създаване и развитие на радио- и телевизионни станции), изкуството, и всички форми на обществения живот, което предполага необходимост от предоставяне на средства в дългосрочен план; счита, че трябва да се подкрепя разработването на подобни програми, обменът на добри практики между езиковите общности и въвеждането на процедури за оценка;

14.

Припомня, че е важно да продължат усилията за стандартизация на езиците, които съществуват предимно в устна форма;

15.

Призовава държавите членки да обърнат по-голямо внимание и да подкрепят висшето образование и научните изследвания със специален фокус върху застрашените от изчезване езици;

16.

Счита, че новите технологии могат да служат като инструмент, благоприятстващ владеенето, разпространението, преподаването и запазването на европейските езици, застрашени от изчезване;

17.

Подчертава, че е важно застрашените езици да се предават от поколение на поколение в рамките на семейството и че е важно при необходимост да се насърчава изучаването им в рамките на специална образователна система; за целта насърчава държавите членки и регионалните органи да разработват образователни политики и материали за обучение;

18.

Счита, че за да се възродят езиците, е също толкова важно тези от тях, които са се превърнали в периферни и чието използване е сведено предимно до семейната среда, да получат правото да бъдат използвани публично в обществото;

19.

Призовава Комисията да работи в сътрудничество с международни организации, които са създали програми и инициативи за опазване и насърчаване на застрашените езици, включително например Юнеско и Съвета на Европа;

20.

Препоръчва държавите членки да наблюдават развитието на най-уязвимите езици, като включват държавни органи и органи на териториите, които разполагат със свои собствени езици, били те официални или неофициални;

21.

Счита, че медиите, и особено новите медии, могат да играят важна роля за опазването на застрашените езици, особено за бъдещите поколения; освен това подчертава, че в подкрепа на тези цели биха могли да се използват и нови технологии;

22.

Предвид факта, че обикновено със смъртта на последния говорещ даден език този език изчезва, настоятелно призовава по-специално местните органи да вземат мерки за възраждане, с цел да се промени това състояние на нещата;

23.

Отбелязва, че цифровизацията може да бъде начин да се избегне отмирането на езици; в тази връзка настоятелно призовава местните органи да събират и предоставят онлайн книги и записи на тези езици, както и други изразни форми на езиковото наследство;

24.

Предлага международната общност и държавите членки да дадат право на общностите, говорещи застрашени от изчезване езици, да посочват използването и запазването на собствените си езици за ценност както за своята общност, така и за Европа;

25.

Призовава Комисията да подкрепя непрекъснато чрез различните си програми транснационалните мрежи и инициативите и действията на европейско равнище, целящи да насърчават застрашените езици, и подчертава необходимостта от активно участие, за да се гарантира допълването и постоянното съществуване на Атласа на Юнеско на застрашените езици по света и да се разработи също така единен набор показатели, които да позволяват да се наблюдава състоянието на всеки език и резултатите от прилаганите политики с цел предотвратяване на неговото изчезване;

26.

Призовава Комисията да продължи изследванията, започнали с проучването „Евромозайка“, и да посочи примери за изпреварваща активност на национално равнище, които са довели до значително намаляване на заплахата от изчезване на европейски език; препоръчва с цел да се подкрепи обменът на знания, експертен опит и най-добри практики между различните езикови общности, европейските езикови мрежи да извършат оценка на установените в държавите членки политики за съхраняване, опазване и насърчаване на застрашените езици, а Комисията да предложи съответни препоръки;

27.

Призовава Комисията да подкрепя научните изследвания, свързани с усвояването и възраждането на застрашени езици, както и с когнитивните и обществените ползи от двуезичието и многоезичието на европейските граждани;

28.

Призовава държавите, които още не са сторили това, да подпишат и ратифицират Европейската харта за регионалните или малцинствените езици (1992 г.) и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (1995 г.);

29.

Призовава Комисията да предвиди евентуални действия относно опазването на застрашените езици в Съюза;

30.

Призовава Комисията да подкрепя пилотни проекти, които допринасят за насърчаване на използването на застрашени езици, както и на планове за действие, разработени от самите отделни езикови общности;

31.

Счита, че Съюзът следва да подкрепя езиковото многообразие в отношенията си с трети държави, по-специално с тези, които желаят да се присъединят към ЕС;

32.

Призовава Комисията да разгледа възможността за приемане на конкретни мерки на равнището на ЕС с цел съхраняване, опазване и насърчаване на застрашените езици;

33.

Счита, че програмите, свързани с насърчаването на многоезичието, са от съществено значение за политическите стратегии на ЕС по отношение на държавите в съседство/държавите кандидатки или потенциални кандидатки;

34.

Счита, че подкрепата на Комисията за възраждането на езиците би трябвало да обърне особено внимание на инициативи в областта на цифровите медии, включително социалните медии, за да се опита да осигури ангажирането на по-младите поколения спрямо европейските езици, застрашени от изчезване;

35.

Счита, че Комисията следва да обърне внимание на факта, че със своите политики някои държави членки и региони поставят под заплаха опазването на езиците в своите граници, макар и тези езици да не са застрашени в европейски контекст;

36.

Насочва вниманието към полезните уебсайтове, предоставящи информация за програмите на ЕС, по които съществува налично финансиране за проекти за насърчаване на застрашени езици, и призовава Комисията да отправи призив за осъвременяване на тези уебсайтове за включване на новите програми за периода 2014 — 2020 г. и да предоставя повече информация по тази тема, по-специално на вниманието на съответните езикови общности;

37.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.