22.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/108

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Зимбабве, последната от които от 17 януари 2013 г. (1),

—

като взе предвид Споразумение за партньорство между членовете на групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (Споразумение от Котону),

—

като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз от 23 юли 2012 г. относно Зимбабве и Решение за изпълнение 2012/124/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки срещу Зимбабве,

—

като взе предвид декларацията на върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън от името на ЕС от 15 февруари 2011 г. относно Зимбабве,

—

като взе предвид изявленията на Делегацията на ЕС в Република Зимбабве от 17 август 2012 г. и от 12 ноември 2012 г. относно последните случаи на тормоз спрямо защитници на правата на човека,

—

като взе предвид изявленията на Върховния комисар на ООН за правата на човека от 24 май 2012 г. и 29 май 2012 г.,

—

като взе предвид изявлението на говорителя на Службата на Върховния комисар за правата на човека от 18 януари 2013 г. относно последните нападения срещу защитници на правата на човека, извършени преди изборите,

—

като взе предвид Декларацията на ООН за хилядолетието от 8 септември 2000 г., която определя Целите на хилядолетието за развитие,

—

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от юни 1981 г., която е ратифицирана от Зимбабве,

—

като взе предвид Африканската харта за демокрацията, изборите и управлението от януари 2007 г., която е ратифицирана от Зимбабве,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от декември 1948 г.,

—

като взе предвид Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека от декември 1998 г.,

—

като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че се наблюдава значително увеличение на случаите на сплашване, произволните арести, съдебния тормоз и изчезванията на активисти за защита на правата на човека и политически опоненти на партията на Робърт Мугабе ЗАНУ-ПФ в период, който сега се счита за подготовка за изборите, като прицел на тези действия са много членове на Движението за демократични промени (ДДП), няколко парламентарни представители от ДДП и важни членове на ръководството на ДДП, като например министърът на енергетиката Елтън Мангома, един от министрите на вътрешните работи Тереза Маконе и сваленият председател на парламента на Зимбабве Ловмор Мойо;

Б.

като има предвид, че Окей Мачиса, национален изпълнителен директор на Сдружението за правата на човека в Зимбабве (ZimRights) и председател на Коалиция за кризата в Зимбабве, е бил арестуван на 14 януари 2013 г.;

В.

като има предвид, че Окей Мачиса е бил обвинен в „публикуване на лъжи“, „фалшифициране“ и „измама“ в нарушение на раздели 31, 136 и 137 от Закона за наказателното право (кодифициран и реформиран), като се твърди, че се е опитал да извърши измама срещу Главния регистър чрез подправяне и съставяне на фалшиви копия на удостоверения за регистрация на гласоподаватели;

Г.

като има предвид, че Окей Мачиса е бил задържан в полицейските участъци в Хараре и Родсвил; като има предвид, че той е бил освободен под гаранция от Върховния съд при прекомерни условия;

Д.

като има предвид, че други членове на ZimRights — Лео Чамахвиня, отговарящ за образователните програми, и Доркас Шерени, председател на местния клон в Хайфийлдс — също са подложени на произволно задържане и съдебен тормоз и са задържани под стража до 4 февруари 2013 г. по решение на съда от 21 януари 2013 г.;

Е.

като има предвид, че арестуването и задържането на Мачиса, Чамахвиня и Шерени са извършени след полицейска акция в офисите на ZimRights на 13 декември 2012 г.;

Ж.

като има предвид, че тези арести са извършени само няколко седмици, след като ZimRights осъди тенденцията за увеличаване на полицейското насилие на цялата територия на Зимбабве и призова за спешни действия от страна на компетентните органи за справяне с тези нарушения на правата на човека;

З.

като има предвид, че полицейската акция от 5 ноември 2012 г. в офиса на Отделението за консултантски услуги в Зимбабве — регистрирана медицинска клиника, която предоставя медицински и консултантски услуги на жертви на организираната престъпност и изтезания, и задържането на трима членове на персонала, без да им бъдат повдигнати официални обвинения, дават основание за тревога;

И.

като има предвид, че свободата на събранията и сдруженията и свободата на изразяване на мнение са основни елементи на всяка демокрация, особено в контекста на приключване на процеса по изготвянето на конституция и подготовката за демократични избори;

Й.

като има предвид, че неправителствените организации (НПО) в Зимбабве, които са били обект на полицейски акции през 2012 г., включват Сдружението за правата на човека в Зимбабве (ZimRights), Отделението за консултантски услуги, Форума на НПО за правата на човека в Зимбабве, Ресурсния център по въпросите на изборите и Сдружението на гейовете и лесбийките в Зимбабве;

К.

като има предвид, че през 2009 г. беше сформирано коалиционно правителство след споразумение за съвместно управление, договорено през септември между ЗАНУ-ПФ и ДДП, с цел да се сложи край на политическата безизходица и нарушенията на правата на човека след парламентарните и президентските избори от 2008 г.;

Л.

като има предвид, че в Глобалното политическо споразумение правителството на националното единство пое ангажимент да създаде нова конституция, да зачита правата на човека и свободата на политическата дейност и да възстанови икономиката; като има предвид, че въпреки че отправи искания за прекратяване на ограничителните мерки от страна на ЕС, то не изпълни задълженията си по Глобалното политическо споразумение, бори се за постигането на стабилност в страната и не успя да проправи пътя за демократичен преход чрез законни избори поради умишленото възпрепятстване на процеса от страна на ЗАНУ-ПФ;

М.

като има предвид, че създаването на ефективна Комисия по правата на човека би било важна стъпка в изпълнението на Глобалното политическо споразумение и на договорената пътна карта за мирни и законни избори;

Н.

като има предвид, че разпоредбите относно доброто управление, прозрачността при изпълнението на политическите функции и правата на човека трябва да се спазват в съответствие с членове 11б, 96 и 97 от Споразумението от Котону;

О.

като има предвид, че икономическото възстановяване на страната е все още нестабилно и някои държавни политики представляват заплаха за бъдещите икономически отношения между Съюза и Зимбабве;

1.

Осъжда продължаващите нарушения на правата на човека, включително политическото сплашване, тормоз и произволни арести на активисти за защита на правата на човека;

2.

Призовава органите на Зимбабве да освободят всички защитници на правата на човека, задържани за упражняване на дейности в областта на правата на човека, да сложат край на съдебния тормоз и да разследват щателно нарушения, с които се сблъскват защитниците на правата на човека;

3.

Призовава органите на Зимбабве да освободят Доркас Шерени и Лео Чамахвиня незабавно и безусловно;

4.

Призовава органите на Зимбабве да гарантират при всички обстоятелства физическата и психологическата неприкосновеност на Окей Мачиса, Лео Чамахвиня, Доркас Шерени и Фейт Мамутзе;

5.

Призовава Зимбабве да се придържа към Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека, приета от Общото събрание на ООН през 1998 г., и по-специално към член 1 от нея, който гласи, че „Всеки човек има правото, самостоятелно и в сдружение с други лица, да насърчава защитата и осъществяването на правата на човека и основните свободи на национално и международно равнище“;

6.

Припомня, че съгласно Глобалното политическо споразумение Зимбабве се ангажира да гарантира, че както законодателството на страната, така и неговите процедури и практики са в съответствие с международните принципи и право в областта на правата на човека;

7.

Призовава правителството на националното единство да въведе промени в репресивни закони, като например Закона за достъп до информация и защита на правото на неприкосновеност на личния живот, Закона за обществения ред и сигурност и Закона за наказателното право (кодифициран и реформиран), преди провеждането на общи избори, тъй като тези закони са били използвани за драстично ограничаване на основни права;

8.

Изразява загриженост във връзка с това, че към момента не са били осъществени промени в съдебната система на Зимбабве, в рамките на която, според общоприетото мнение, има много силни политически пристрастия към ЗАНУ-ПФ;

9.

Поддържа, съгласно мандата, предоставен с наскоро публикувания изменен Закон за изборите, и в контекста на изборите, активното участие на Комисията по правата на човека, която следва да разглежда по независим и прозрачен начин неотложните въпроси на правата на човека и от която се очаква да разследва жалби, свързани с правата на човека, да предоставя консултации за съобразено с правата на човека законодателство, както и да насърчава и защитава правата на човека като цяло;

10.

Признава създаването на Комисията по правата на човека в Зимбабве, но изразява загриженост във връзка с това, че не й е бил предоставен никакъв значителен капацитет, с който да действа независимо и да изпълни целите си по отношение на неотложните въпроси на правата на човека, пред които е изправена страната;

11.

Призовава правителството на Зимбабве да предприеме необходимите стъпки, включващи възстановяване на правовата държава, демокрацията и зачитането на правата на човека, както и по-конкретно да организира мирен и законен конституционен референдум и предизборна подготовка в съответствие с признатите международни норми, за да се създадат условия за прекратяването на целевите мерки;

12.

Настоятелно призовава в този контекст за по-активно участие от страна на Южноафриканската общност за развитие; счита, че тази регионална организация трябва да изпълнява важна роля като гарант на Глобалното политическо споразумение, като настоява, наред с другото, за прилагането на споразумението и по-специално на член 13 от него, с цел да се гарантира надпартийният характер на дейността на полицията и другите сили за сигурност;

13.

Призовава Южноафриканската общност за развитие да направи оценка на положението по отношение на правата на човека, както и на своите принципи и насоки относно демократичните избори преди организирането на предстоящите избори в Зимбабве;

14.

Настоятелно призовава за своевременното разполагане на достатъчен брой международни наблюдатели, по-специално от Южноафриканската общност за развитие и Панафриканския парламент, както и за това, те да останат на място преди и след изборите, с цел да възпират насилието и сплашването, и в този контекст, да си сътрудничат с Комисията по правата на човека;

15.

Подкрепя целевите мерки, взети понастоящем от ЕС, които представляват отговор на политическата ситуация и положението по отношение на правата на човека в Зимбабве, с годишни решения, позволяващи на ЕС да държи високопоставените лица в правителството на Зимбабве под постоянно наблюдение; настоятелно призовава правителството на националното единство да предприеме необходимите стъпки, които да позволят своевременното прекратяване на тези мерки;

16.

Призовава делегацията на ЕС в Хараре да продължи да предоставя подкрепа на правителството на националното единство на Зимбабве, за да се подобри положението по отношение на човека с оглед на провеждането на мирни и законни избори в съответствие със стандартите, които ЕС очаква да бъдат спазвани от всеки от своите търговски партньори;

17.

Изразява съжаление във връзка с липсата на категорична клауза за правата на човека във временното Споразумение за икономическо партньорство (СИП), сключено с четири държави от Източна и Южна Африка (ИЮА), в това число Зимбабве; повтаря призива си за това, сключваните от ЕС търговски споразумения да включват обвързващи и неподлежащи на преговори клаузи относно правата на човека; настоятелно призовава Европейската комисия да счита това за приоритет в продължаващите преговори за пълно СИП с държавите от региона на ИЮА;

18.

Изтъква, че при създалата се ситуация преустановяването на сътрудничеството за развитие на ЕС (член 96 от Споразумението от Котону) следва да бъде запазено, но че ЕС остава верен на ангажимента си за подкрепа на местното население;

19.

Призовава Световната банка и Зимбабве да спазват международните съдебни решения;

20.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, Европейската служба за външна дейност, правителството и парламента на Зимбабве, правителствата на държавите от Южноафриканската общност за развитие, Световната банка, генералния секретар на Общността на нациите и Панафриканския парламент.