22.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/33

—

като взе предвид членове 5, 12, 14, 15, 16, 21, 23, 26, 27, 28, 29, 31, 32, 33, 34 и 36 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта, и по-специално членове 5, 6 и 19 от нея,

—

като взе предвид Декларацията на Международната организация на труда (МОТ) за основните принципи и права на работното място, приета през 1998 г., както и конвенциите на МОТ, въвеждащи основни универсални стандарти на труда по отношение на: премахването на принудителния труд (№ 29 (1930 г.) и № 105 (1957 г.)); свобода на сдружаване и правото на колективно договаряне (№ 87 (1948 г.) и № 98 (1949 г.)); забраната на детския труд (№ 138 (1973 г.) и № 182 (1999 г.)); и недискриминацията в сферата на заетостта (№ 100 (1951 г.) и № 111 (1958 г.)),

—

като взе предвид също така конвенциите на МОТ относно трудовите клаузи (обществени поръчки) (№ 94) и относно колективното договаряне (№ 154),

—

като взе предвид Дневния ред за достойни условия на труд на МОТ и Глобалния пакт за заетостта на МОТ, приети с глобален консенсус на 19 юни 2009 г. на Международната конференция по труда,

—

като взе предвид декларацията относно социалната справедливост за справедлива глобализация, приета чрез консенсус от 183-те държави-членки на МОТ на 10 юни 2008 г,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.) и другите инструменти на ООН в сферата на правата на човека, по-специално Международния пакт за граждански и политически права (1966 г.), Пакта за икономически, социални и културни права (1966 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация (1965 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (1979 г.), Конвенцията за правата на детето (1989 г.), Международната конвенция за защита правата на всички работници-мигранти и членовете на техните семейства (1990 г.) и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2006 г.),

—

като взе предвид Принципите за овластяването на жените на ООН, чието начало бе поставено през март 2010 г., които предлагат насоки относно начина на овластяване на жените на работното място, пазара и в общността и са резултат от сътрудничеството между ООН Жени и Глобалния договор на ООН,

—

като взе предвид „проекта за съгласуваност“ — съвместен проект на Climate Disclosure Standards Board (CDSB), Глобалната инициатива за отчитане (ГИО), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD), предназначен да подпомага по-голямата съгласуваност на подхода за търсене и предлагане на корпоративна информация, свързана с изменението на климата,

—

като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, както и заключенията на Съвета по външни работи от 8 декември 2009 г. (1),

—

като взе предвид „Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия“, осъвременени през май 2011 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването (1997 г.),

—

като взе предвид Глобалната инициатива за отчитане,

—

като взе предвид създаването на Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC),

—

като взе предвид датския Акт за финансовата отчетност (2008 г.)

—

като взе предвид Глобалния договор на ООН,

—

като взе предвид изготвеното от Комисията проучване от октомври 2010 г. относно несъответствията в управлението между инструментите и стандартите за международна корпоративна социална отговорност и съществуващото европейско законодателство (известно като проучване Единбург) (2), чиито заключения бяха изложени в Годишния доклад по правата на човека на Европейския парламент от 2011 г. (3), и което бе напълно одобрено от Европейския съвет,

—

като взе предвид параграфи 46 и 47 от заключителния документ на световната среща на високо равнище Рио + 20 относно устойчивото развитие,

—

като взе предвид Принципите на ООН за отговорно инвестиране (UNPRI),

—

като взе предвид международния стандарт ISO 26000, предоставящ насоки за социална отговорност, оповестен на 1 ноември 2010 г.,

—

като взе предвид „Зелените победители“ — проучване от 2009 г. на 99 предприятия (4),

—

като взе предвид създаването на Европейския многостранен форум за корпоративната социална отговорност, стартирал на 16 октомври 2002 г.,

—

като взе предвид Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г., относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (5),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно обществените поръчки (COM(2011)0896),

—

като взе предвид Регламент (EО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (6), който замени Брюкселската конвенция от 1968 г. що се касае до отношенията между Дания и другите държави-членки,

—

като взе предвид резолюцията на Съвета от 3 декември 2001 г. относно предприемането на последващи мерки във връзка със Зелената книга относно корпоративната социална отговорност (7),

—

като взе предвид резолюцията на Съвета от 6 февруари 2003 г. относно корпоративната социална отговорност (8),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насърчаване осигуряването на достойна работа за всички — приносът на ЕС за изпълнение на дневния ред за осигуряване на достойна работа по света“ (COM(2006)0249) (Съобщение на Комисията за достойна работа),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Модернизиране на дружественото право и насърчаване на корпоративното управление в Европейския съюз — План за постигане на напредък (COM(2003)0284) (План за действие на ЕС за корпоративно управление),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговия, растеж и световни дела: Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Пакет „Отговорни предприятия“ (COM(2011)0685),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Инициатива за социалното предприемачество — Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“ (COM(2011)0682),

—

като взе предвид съобщението на Комисията „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010 — 2015 г.“ (COM(2010)0491),

—

като взе предвид своята резолюция от 30 май 2002 г. относно Зелената книга на Комисията за насърчаване създаването на европейска рамка за корпоративната социална отговорност (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 май 2003 г. относно „съобщението на Комисията във връзка с корпоративната социална отговорност: приносът на предприятията за устойчивото развитие“ (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 март 2007 г. относно „корпоративната социална отговорност: едно ново партньорство“ (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно ЕС 2020, която гласи, че съществува пряка зависимост между корпоративната отговорност и корпоративното управление (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г. относно „Инициатива за социалното предприемачество — Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“ (14),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 24 май 2012 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011–2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (15),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011 — 14 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по правни въпроси, комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по международна търговия, комисията по култура и образование (A7-0023/2013),

A.

като има предвид, че понятието корпоративна социална отговорност (КСО) не бива да бъде погрешно използвано за дефиниране наново на международно договорени минимални приложими стандарти, но да се стреми към измерване на тяхното прилагане и към по-добро разбиране на начина, по който те могат лесно и пряко да бъдат приложени от различните по големина предприятия;

Б.

като има предвид, че понятието за КСО, използвано обичайно в институциите на ЕС, следва да се разглежда като в голяма степен неразличимо от свързаните с него понятия за отговорен или етичен бизнес — „околна среда, общество и управление“, устойчиво развитие и корпоративна отговорност;

В.

като има предвид, че подходът с участието на множество заинтересовани страни трябва да остане крайъгълният камък на всички подкрепени от ЕС инициативи за КСО и основата на най-надеждната КСО, изпълнявана от самия бизнес, като се започне от местното равнище;

Г.

като има предвид, че Глобалната инициатива за отчитане е предоставила несравнено най-широко приетата в международен план методика за бизнес прозрачност и като има предвид, че създаването на Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC), включващ основните органи за определяне на световните счетоводни стандарти, показва, че интегрираната във финансовите отчети корпоративна отчетност по отношение на устойчивостта ще стане валидна в световен мащаб норма в рамките на по-малко от десетилетие;

Д.

като има предвид, че новаторската работа, извършена от Проекта за отчетност за устойчивост на Принца на Уелс, ИЕБР за бизнеса и Програмата на ООН за околната среда направиха понастоящем възможно бизнесът напълно и правилно да разбере финансовата стойност на своето външно въздействие върху социалната сфера и околната среда и по този начин да я интегрира във финансовото управление на предприятията;

Е.

като има предвид, че се е състояла фундаментална промяна в инвеститорската общност, като 1 123 инвеститори (представляващи общ размер на управлявани активи от 32 трилиона щатски долара) одобряват Принципите на ООН за отговорно инвестиране(UNPRI); като има предвид, че според оценката на Европейския форум за устойчиви инвестиции световният пазар на социално отговорни инвестиции (СОИ) е достигнал приблизително 7 трилиона щатски долара към септември 2010 г. и 82 инвеститори, водени от Aviva Global Investors и представляващи общ размер на управлявани активи от 50 трилиона щатски долара, оглавиха призива на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на устойчивото развитие корпоративната отчетност по отношение на устойчивостта да стане задължителна;

Ж.

като има предвид, че създаването на Европейската многостранна платформа по въпросите на КСО, предприемането на серия от пилотни и научноизследователски проекти, дейностите на бившия Бизнес алианс — всички те създадоха стабилни резултати за европейските действия в областта на КСО, заедно с продължаващия ценен принос от страна на „семейството“ на европейските организации за КСО, в това число КСО за Европа, Европейската бизнес академия (EABS), Европейският форум за устойчиви инвестиции (Eurosif) и Европейската Коалиция за корпоративна справедливост (ECCJ);

З.

като има предвид, че е от съществено значение да има известни общи стандарти за КСО, че разликите в прага на същественост също налагат диференцирани подходи от страна на промишлеността, както и че в едно свободно общество КСО никога няма да може да направи благотворителната дейност задължителна, тъй като това може да намали готовността на хората да дават;

И.

като има предвид, че кодексите за поведение на предприятията изиграха важна роля при инициирането на КСО и повишаването на осведомеността относно нея, но представляват недостатъчен отговор, като се има предвид честата липса на специфичност, липсата на последователност спрямо съществуващите международни стандарти, примерите за избягване на съществени въпроси, липсата на съпоставимост и прозрачност при прилагането;

Й.

като има предвид, че ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека бяха одобрени единодушно в ООН с пълната подкрепа на държавите членки на ЕС, Международната организация на работодателите (МОР) и Международната търговска камара, включително подкрепа за концепцията на „умело съчетаване“ между действията на регулаторен и доброволен принцип;

К.

като има предвид, че бившият специален представител на генералния секретар на ООН по въпросите на предприемачеството и правата на човека John Ruggie отправи призив към държавите членки на ЕС да изяснят и подкрепят въпроса за извънтериториалната юрисдикция за нарушения, извършени от предприятията в несигурни трети държави, като част от конференцията относно КСО, свикана от тогавашното шведско председателство; като има предвид, че неговият призив впоследствие бе подкрепен в заключенията на Европейския съвет, но понастоящем не са предприети никакви ответни действия;

Л.

като има предвид, че изготвеното от Комисията проучване относно несъответствията в управлението между инструментите и стандартите за международна корпоративна социална отговорност и съществуващото европейско законодателство, известно като „проучване Единбург“, публикувано през октомври 2010 г. и чиито заключения бяха изложени в Годишния доклад по правата на човека от 2011 г., напълно одобрен от Европейския съвет и Европейския парламент;

M.

като има предвид, че Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия са най-надеждният международен стандарт за КСО и че осъвременяването, одобрено през май 2011 г., представлява значителна възможност за постигане на напредък при прилагането на КСО;

Н.

като има предвид, че са били проведени многобройни международни инициативи с цел гарантиране на отчетност по отношение на устойчивостта от страна на предприятията, включително изискването за отчитане за китайските държавни предприятия, отчитане на прилагането на насоките относно КСО, разработени от правителството на Индия, и оповестяване на показателите за устойчивост, изисквано като условие за регистрация на фондова борса в Бразилия, Южна Африка и Малайзия, и от страна на Комисията по ценните книжа и фондовите борси на Съединените щати;

O.

като има предвид, че датският Акт за финансовата отчетност (2008 г.) относно корпоративната отчетност по отношение на устойчивостта, със специфични допълнителни изисквания за отчитане относно въздействието в областта на изменението на климата и правата на човека, се оказа изключително популярен сред датските предприятия, като в рамките на първите три години от неговото прилагане 97 % избраха отчитането въпреки разпоредбата „изпълнение или обяснение“;

П.

като има предвид, че Франция и Дания са се съгласили да бъдат две от четирите правителства на държави — членки на ООН, които са приели да започнат прилагането на ангажимента, поет на Конференцията на ООН за устойчивото развитие (Рио+20), относно корпоративна отчетност по отношение на устойчивостта;

Р.

като има предвид, че осъвременяването на Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия, ръководено от Нидерландия, предостави възможност за осъвременяване на видимостта и статуса на тези насоки чрез системата от „национални точки за контакт“ и сложи край на „инвестиционната връзка“, възпрепятстваща тяхното пълно прилагане по отношение на веригата на доставка и интегрира напълно ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека;

С.

като има предвид, че резолюцията му относно Европа 2020 гласи, че съществува пряка зависимост между корпоративната отговорност и корпоративното управление;

Т.

като има предвид, че „Зелените победители“ — проучване от 2009 г. на 99 предприятия — показа, че в 16 отделни промишлени сектора предприятията със стратегии за КСО са постигнали с поне 15 % по-добри резултати от средната стойност за техния отрасъл, което представлява допълнителна пазарна капитализация от 498 милиона евро (650 милиона щатски долара) за всяко предприятие;

У.

като има предвид, че Глобалното проучване за 2012 г. сред главните изпълнителни директори показва, че предприятията признават, че растежът изисква да се работи тясно с местното население; като има предвид, че например 60 % от запитаните планират да увеличат инвестициите през следващите три години, за да помогнат да се запази здравето на работната сила;

1.

Признава, че съобщението на Комисията представлява част от една поредица от политически изявления, имащи за цел да гарантират, че КСО бива по-широко насърчавана и включвана в политиките на ЕС и ще се превърне в утвърден принцип за действие на европейско равнище; призовава Комисията и държавите членки да се облегнат на стратегията за КСО за периода 2014 — 2020 г., с цел да предприемат конкретни мерки, насочени към насърчаване на предприятията да се ангажират с КСО;

2.

Подчертава, че с активното поемане на отговорност към обществото предприятията печелят повече доверие и обществено одобрение;

3.

При все това изразява съгласието си с изложения в съобщението анализ, според който практиките на КСО са все още до голяма степен ограничени до едно малцинство големи дружества, въпреки директния призив за присъединяване на повече предприятия към КСО, отправен в съобщенията на Комисията през 2001 г. и 2006 г.; при все това счита, че предприятията винаги са проявявали ангажираност към обществото, в което осъществяват стопанска дейност и че КСО може да бъде въведена в предприятия от всякакви мащаби; отбелязва също така необходимостта от включване в разискванията относно КСО и на МСП, много сред които я възприемат въз основа на един по-неформален и интуитивен подход, свързан с минимална администрация и без увеличаване на разходите;

4.

Припомня стратегическата роля, която малките и средните предприятия (МСП) могат да изпълняват за насърчаването на разпространението на КСО благодарение на тесните си връзки с мястото, където извършват дейност; приканва Комисията да разработи, съвместно с националните органи и многостранните платформи, специфични за отделните сектори форми на сътрудничество между МСП, които да им позволят да предприемат колективни действия за справяне със социални и свързани с околната среда проблеми;

5.

Счита за достоен за съжаление факта, че КСО все още е насочена основно към нормите за опазване на околната среда в ущърб на социалните норми, които имат основно значение за възстановяването на социален климат, благоприятстващ икономическия растеж и социалното сближаване;

6.

Счита, че световната финансова криза създава реален риск създателите на политики, включително в ЕС, да станат жертва на последиците от своята собствена фатална краткосрочна насоченост, като се фокусират изключително върху мерки за тясно дефинирана прозрачност и отчетност на финансовите пазари и пренебрегват спешната необходимост финансовите, както и всички промишлени сектори, да отговорят по интегриран начин на все по-неотложните и първостепенни предизвикателства на влошаването на околната среда и социалната дезинтеграция;

7.

Предупреждава, че в бъдеще стопанската дейност може да бъде устойчиви само в рамките на устойчива икономика и че не може да съществува алтернатива на приспособяването към бъдеще с ниски равнища на въглерод, което обхваща също така запазването на социалния и природен капитал в света — процес, в който КСО трябва да играе решаваща роля;

8.

Счита, че укрепването на КСО трябва да бъде подобрено посредством: наблягане върху световните инструменти за КСО; нов тласък от страна на водещите в своята област предприятия; оповестяването на дружествена информация в сферата на социалните въпроси и околната среда; използването на подходящи насоки; подкрепа на инициативите от страна на публичната администрация за създаване на подходящи условия за сътрудничество в полза на корпоративната социална отговорност и предоставяне на съответните методи и инструменти като например система за мотивиране; изчерпателен анализ на въздействието за съществуващите инициативи за КСО; подкрепа на новите инициативи в социалната област; адаптиране на КСО към нуждите на МСП; и по-голямо признаване, както в рамките на предприемаческата общност, така и в обществото като цяло, на огромния мащаб на социалните и екологичните предизвикателства, пред които са изправени Европа и светът;

9.

Подкрепя намерението на Комисията за задълбочаване на КСО в Европа чрез формулирането на насоки и подкрепата за инициативите, предприети от различните заинтересовани страни, за отделните промишлени сектори и отправя призив към водещите предприятия и асоциации да се присъединят към тази инициатива;

10.

Отново заявява, че КСО трябва да премине от процес към резултат;

11.

Приветства факта, че определението на КСО, изложено в съобщението на Комисията, отразяващо новия подход, който бе първоначално приет от Комисията на Многостранния форум през 2009 г., предоставя необходимата възможност за приобщаване и изграждане на консенсус и отразява точно новия консенсус по този въпрос, постигнат между предприятията и други заинтересовани страни, благодарение на единодушното договаряне на Ръководните принципи на ООН и на други инструменти като стандарта ISO 6000 с насоки относно социалната отговорност; приветства включването на социалните въпроси и въпросите на околната среда, етиката, правата на човека в предприемаческата дейности; настоява, че Комисията трябва да прави по-ясна разлика между: (1) благотворителна дейност, осъществявана от предприятия; (2) социална дейност на предприятия въз основа на закони, правила и международни норми; и (3) антисоциални практики на предприятия, които представляват нарушение на закони, правила и международни норми и са експлоататорски, като например използването на детски или принудителен труд, и следва да бъдат категорично осъдени;

12.

Отново заявява, че КСО трябва да обхваща и дейността на предприятията спрямо и в трети държави;

13.

Отбелязва с интерес, че Комисията започна да се позовава на корпоративната социална отговорност (КСО) в търговските споразумения на ЕС; като се има предвид важната роля, която изпълняват големите предприятия, техните дъщерни предприятия и снабдителни вериги в рамките на международната търговия, счита, че корпоративната социална и екологична отговорност следва да се превърне в измерение на търговските споразумения на ЕС в рамките на главата за устойчиво развитие”; призовава Комисията да изработи конкретни предложения за прилагане на посочените принципи на КСО в търговската политика;

14.

Счита, че „социалната отговорност“ следва да съблюдава също така основни принципи и права като тези, определени от МОТ, включително по-специално свободата на сдружаване, правото на колективно договаряне, забраната на принудителния и детския труд и премахването на дискриминацията на работното място;

15.

Силно приветства приноса на членовете на Европейската комисия по заетост, предприятия и вътрешен пазар и на техните служители за насочения към бъдещето и конструктивен подход, възприет в съобщението на Комисията; признава приноса на други части на Комисията посредством междуведомствена работна група за КСО; въпреки това призовава председателя на Комисията лично да поеме лидерството в областта на КСО и да гарантира, че съществува пълна „ангажираност“ по отношение на ангажимента на Комисията за КСО, по-специално в генералните дирекции по околна среда и в тези, обхващащи външните отношения;

16.

Счита, че КСО трябва да включва социални мерки, насочени по-специално към професионалното обучение, съвместяването на личния и професионалния живот, създаването на подходящи условия на труд; отново изразява увереността си в „икономическите аргументи“ в полза на КСО, но повтаря, че когато тези аргументи не са валидни в краткосрочен план за дадена ситуация или предприятие, това в никакъв случай не може да бъде използвано като претекст за безотговорни и антисоциални практики; счита, че съществуват достатъчно изследвания, които доказват „икономическите аргументи“ и че разпространението на такава изследвания следва да бъде приоритет; призовава новите изследвания относно КСО да бъдат посветени на оценка на кумулативното въздействие от промененото бизнес поведение вследствие на КСО при справянето с цялостните европейски и световни предизвикателства като въглеродните емисии, окисляването на водата, крайната бедност, детския труд или неравенството, и извлечените поуки да бъдат използвани в бъдещия европейски принос за развитието на глобални инициативи за КСО;

17.

Признава, че един от сериозните недостатъци на инициативите за КСО възниква, в случай че дружествата, които твърдят, че прилагат КСО, успеят да избегнат важни групи на интереси или третирането на деликатни проблеми, свързани с тяхната дейност и тяхната световна верига за доставки; призовава Комисията, в сътрудничество с финансовите органи и социалните партньори, да работи на основата на досега постигнатото от „лабораториите“ за КСО, за да може по-добре да разбере как дружествата и техните заинтересовани страни могат обективно да идентифицират социалните и екологичните проблеми, които са от съществено значение за съответната предприемаческа дейност, както и за справедлив и балансиран подбор на заинтересованите страни, които да бъдат включени в инициативите по КСО на дружествата;

18.

Счита, че потребителите обръщат все по-голямо внимание на осъществяваните от предприятията дейности във връзка с КСО, поради което предприятията се насърчават към прозрачност, по-специално на онези стопански операции, които имат връзка с етични, социални и екологични съображения;

19.

Подчертава, че може да се говори за социална отговорност на предприятията само когато се спазват действащите правни разпоредби и съществуващите по места клаузи в колективните трудови договори, сключени между социалните партньори;

20.

Отбелязва, че при оценяването на социалната отговорност на дадено дружество трябва да се отчита поведението на дружествата, участващи в неговата верига на доставки, и на евентуалните му подизпълнители;

21.

Изразява подкрепа спрямо признанието в съобщението на Комисията, според което „да се помогне да се смекчат социалните последици от настоящата криза“ и да се намерят устойчиви бизнес модели е част от социалната отговорност на предприятията; призовава Комисията и държавите членки да помогнат на предприятията, в сътрудничество с представителите на работниците, да се ангажират с КСО; призовава предприятията да обмислят инициативи с цел запазването и създаването на работни места, особено за млади хора и жени, във всички области на дейност (като управлението и обучението, пазарите, човешките ресурси, околната среда и обществото), като се обърне специално внимание на засегнатите от многостранни неблагоприятни фактори, например ромското население и хората с увреждания, както и с цел назначаване не само на обикновени работници, но и на висши ръководни кадри от местните пазари на труда, и установяване, например, на система, която ще позволи на завършилите университет да започнат качествени стажове с цел придобиване на трудов опит, изискван от работодателите в частния сектор;

22.

Счита, че предприятията следва да участват в решаването на такива социални проблеми, задълбочени в резултат на икономическата криза, като липсата на жилища и бедността, както и в развитието на общностите, в които те работят;

23.

Признава, че икономическата криза е придружена от увеличаване на сключването на временни договори за наемане на работа, особено за жени, от разлики на условията на работа, които възникват отчасти в резултат от използването на подизпълнители, от принудително преминаване на непълно работно време за много хора, които се стремят към работни места на пълен работен ден, и от зачестяването на трудови практики, които понякога са експлоатативни, и възраждането на неформалния сектор; призовава Комисията и Многостранния европейски форум да направи специален преглед на растежа в областта на използването на подизпълнители; призовава тази дейност да бъде обусловена от Ръководните принципи на ООН, които се прилагат за веригата на доставка и по-специално за концепцията за „оценка на въздействието“ независимо от различните нива на доставчици;

24.

Счита, че спазването на правните норми в сферата на условията за физическа работа, разработването на процедури и политика за назначаване и освобождаване от работа, опазването на данните и личната информация за работника, навременното изплащане на трудовите и другите възнаграждения също са елемент на корпоративната социална отговорност, и призовава към спазване на тези аспекти;

25.

Отчита това, че кризата се отразява върху социалната тъкан; приветства мерките, предприети от определени предприятия, за интегриране на уязвими групи и групи в неравностойно положение на пазара на труда; изисква от дружествата да следват този вид инициатива; при все това изтъква, че закриванията и свиванията на предприятия излага на опасност част от напредъка, постигнат посредством КСО, като например заетостта на уязвимите групи в обществото, в частност хората с увреждания, подобряването на обучението и статуса на тези работници, насърчаването на нови форми на социално полезно производство и услуги, например чрез кредитни съюзи, насърчаването на нови модели на заетост чрез социални предприятия, кооперативи и лоялна търговия; счита, че следователно е от съществено значение определянето на стандарти за социални мерки; призовава Комисията да предприеме мащабен анализ на социалното въздействие на кризата върху тези инициативи, като използва основан на пола подход и акцент върху държавите от Източна Европа, и да проведе цялостни консултации със социални партньори и със заинтересовани страни във връзка с КСО относно неговия резултат;

26.

Счита, че действията във връзка с КСО носят полза не само за обществото като цяло, но и че помагат на предприятието да подобри образа си и да бъде оценявано по-високо от потенциалните потребители, което ще допринесе за неговата икономическа жизнеспособност в дългосрочен план;

27.

Смята, че създаването на програми за развиване на уменията и постоянна квалификация на работниците, за редовно индивидуално оценяване на работниците и на програма за управление на способностите, а също така поставянето на индивидуални работни и развойни цели пред работниците, е източник за повишаване на мотивацията и ангажирането им и е съществен елемент на корпоративната социална отговорност;

28.

Посочва, че особено през кризисния период действащите в рамките на принципите на КСО предприятия трябва да вземат участие в развиването на иновативните възможности на своя регион чрез въвеждането на иновативни и благоприятни за околната среда технологични решения в производствените подразделения и нови инвестиции и модернизации; подчертава, че интегрирането на въпроси, свързани с околната среда, като например биоразнообразие, изменение на климата, ефективност на ресурсите и екологично здраве в бизнес дейностите носи потенциал за насърчаване на устойчиво възстановяване;

29.

Счита, че в някои случаи финансовата криза може да е разклатила доверието на работещите в способността на предприятията да изпълняват задълженията си по отношение на дългосрочните права във връзка с частното пенсионно осигуряване, като бъдат взети под внимание разликите в пенсионно-осигурителните системи в Европейския съюз, след кризата; приканва отговорните предприятия да разгледат този проблем, като работят с Комисията и със социалните партньори, включително чрез въвеждането на открити, всеобхватни и основани на правила договорености за управление на пенсионните инвестиции и като част от по-обширното предизвикателство в рамките на КСО за осигуряване на активен живот на възрастните хора в ера на демографска промяна; отбелязва, че възвръщането на доверието между работниците и предприятията е особено важно за постигането на устойчиво икономическо възстановяване;

30.

Твърдо приветства поставения в съобщението на Комисията акцент върху укрепване и прилагане на международните стандарти и — с оглед осъвременяването от 2011 г. на Ръководните насоки на ОИСР и договарянето на Ръководните принципи на ООН — счита, че действията на ЕС трябва да бъдат основно съсредоточени върху подкрепата за тези насоки и принципи и прилагането им от европейския бизнес; подчертава, че тези насоки на ОИСР са създадени и одобрени на международно равнище с цел да се създаде среда на равнопоставеност, като същевременно се насърчават открити, справедливи и отговорни стопански практики в световен мащаб; предлага на Комисията да докладва годишно на Парламента и на Съвета относно изпълнението на тези насоки на ОИСР в ЕС;

31.

Подчертава, че е важно политиките на Съюза в областта на КСО да се развиват в съответствие с международните стандарти, с цел да се избегнат различни национални тълкувания, както и рискове, свързани с конкурентни предимства или недостатъци на национално или международно равнище;

32.

Настоява всички 27 държави членки да ускорят преразглеждането на своите национални планове за действие относно корпоративната социална отговорност, както и разработването на национални планове, прилагащи съответните насоки на ОИСР и ръководни принципи на ООН, които следва да бъдат финализирани най-късно до декември 2013 г.; счита, че държавите членки следва да гарантират, че тези планове се изготвят с участието на всички съответни заинтересовани страни, включително НПО, гражданското общество, профсъюзите, организациите на работодателите и националните институции за правата на човека (НИПЧ); призовава ЕС да улесни извличането на поуки от опита на държавите членки, които понастоящем провеждат този процес; насърчава държавите членки да вземат пример от насоките, съдържащи се в стандарта ISO 26000, от последната версия на насоките на Глобалната инициатива за отчетност и от насоките, разработени от Европейската група на националните институции за правата на човека;

33.

Призовава за по-голяма съгласуваност между политиките на равнище ЕС чрез привеждането на възлагането на обществени поръчки, експортното кредитиране, доброто управление, конкуренцията, развитието, търговията, инвестициите и другите политики и споразумения в съответствие с международните стандарти за правата на човека, социалните и екологичните стандарти, установени в съответните насоки и принципи на ОИСР и ООН; във връзка с това призовава за усилия за сътрудничество с органите, представляващи работниците, работодателите и потребителите, като същевременно се ползват съответните консултации на НИПЧ, като например представянето на Европейската група на националните институции за правата на човека пред комисията относно правата на човека и обществените поръчки; призовава за съдържателни и подходящи оценки на въздействието на законодателни предложения за потенциални несъответствия с ръководните принципи на ООН и настоява за координиране с работната група на ООН за бизнеса и правата на човека с цел да се избегнат коренно различни и непоследователни тълкувания на тези ръководни принципи;

34.

Приветства по-конкретно включването на сектора на ИКТ в специфични европейски насоки за бизнеса и правата на човека; признава истинските дилеми, създадени от необходимостта за защита на поверителността и за борба с престъпното съдържание, от една страна, и целта за защита на свободата на изразяване, от друга страна, както се видя от скорошното противоречие, създадено от анти-ислямския видеоклип, качен в YouTube; призовава много повече европейски предприятия да се ангажират с водещата в тази връзка инициатива с множество участници — Глобалната мрежова инициатива (ГМИ), — в която в момента членуват предимно фирми от САЩ;

35.

Изтъква, че всички „инвестиции за търговия и развитие“, предоставени на частния сектор от инструменти на ЕС за инвестиции, от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, следва да включват договорни клаузи, изискващи съответствие с насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека с разпоредби относно отчетността и ясен механизъм за подаване на жалби; отново призовава държавите членки да направят същото по отношение на отпускането на кредити за износ на предприятията;

36.

Приветства инициативата на Комисията относно националните планове за действие за прилагането на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека; призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да поеме по-активна роля, за да допринесе за прилагането им на високо равнище и за насърчаване на ефективен мониторинг и докладване; призовава за провеждането на „процес на партньорска проверка“ между държавите членки с оглед постигането на напредък при прилагането; призовава Комисията и ЕСВД да извършат оценка на прилагането на плановете за действие и на действията, предприети на равнището на ЕС, и да докладват пред Европейския съвет и Парламента до края на 2014 г.;

37.

Признава, че предприятията все повече работят в нестабилни държави и че те имат задължение да се грижат за защитата на своя персонал от конфликти, тероризъм и организирана престъпност; независимо от това настоява, че предприятията са еднакво задължени да гарантират, че мерките по отношение на сигурността не нанасят вреда на мира или сигурността на други лица, на местата, където те оперират или че могат да станат причина за обвинения за съучастие в нарушаване на правата на човека; призовава Комисията и държавите членки да осигурят много по-голямо приемане на международните Принципи за доброволна сигурност и да се стремят към сключването на международна регулаторна рамка за регулиране, мониторинг и наблюдение на дейностите на частните военни и охранителни предприятия (PMSC);

38.

Призовава предприятията и останалите заинтересовани страни да участват конструктивно в процеса на развитие от Комисията на специфични за всеки сектор насоки за правата на човека и да използват тези насоки след неговото приключване;

39.

Призовава Комисията и най-вече нейната ГД Правосъдие да изготви предложения за по-голямо улесняване на достъпа до правосъдие в съдилищата на ЕС за най-екстремните тежки случаи на нарушаване на правата на човека или на трудовото право от страна на базирани в Европа предприятия или техни филиали, подизпълнители или бизнес партньори, както се препоръчва от специалния представител на генералния секретар на ООН по въпросите на бизнеса и правата на човека;

40.

Смята също и че има нужда от създаване и усъвършенстване на механизми за заявяване на нарушения на правата на човека в отделните предприятия;

41.

Счита, че проучването „Зелени въпроси“ ясно показва положителната връзка между предприятията, съблюдаващи КСО и постигането на по-добра финансова ефективност при излизането от кризата; потвърждава концепцията за „отговорна конкурентоспособност“ и подчертава, че потенциалният пазар за социално и екологично полезни стоки и услуги продължава да бъде изключително важна пазарна възможност за предприятията, както и за задоволяване на обществените потребности;

42.

Споделя възгледа на бизнеса, определен в Глобалното проучване за 2012 г. сред генералните директори, че устойчивият бизнес растеж изисква работа в тясно сътрудничество с местното население, правителства и бизнес партньори, и инвестиране в местните общности; подкрепя и призовава за засилване на бизнес инициативите, които са свързани със създаване на работни места, обучение, помощ при управлението на ресурсни ограничения и допринасяне за здравните решения;

43.

Призовава Комисията и по-специално ГД Търговия да се пренасочи от „пасивен“ към един „активен“ подход по отношение на насоките на ОИСР, наред с другото чрез ангажиране със спазване на Декларацията на ОИСР относно международните инвестиции и мултинационалните предприятия, която съдържа насоките на ОИСР, гарантиране на насърчаването и непрекъснатата подкрепа за насоките на ОИСР посредством делегациите на ЕС в трети държави, финансиране на инициативи за изграждане на капацитет заедно с предприятията, професионалните съюзи и гражданското общество в трети държави във връзка с прилагането на насоките, при същевременно гарантиране на това, че насоките се цитират конкретно във всички нови споразумения между ЕС и трети държави, включително във всички търговски и инвестиционни договори; призовава Европейския съюз да направи значително дипломатическо усилие да убеди повече държави в целия свят да положат подписа си и да предоставят конкретна подкрепа за групи на гражданското общество за представянето на „специфични примери“ на предполагаеми нарушения, в сътрудничество с държавите членки;

44.

Счита, че КСО представлява значим инструмент, който ще помогне на Европейския съюз да подкрепя прилагането на конвенциите на Международната организация по труда (МОТ) в целия свят; призовава Комисията да подкрепи европейските организации и социални партньори, желаещи да предприемат пилотни проекти в съответствие с насоките на ОИСР и други международни стандарти за КСО с оглед изграждането на капацитет в трети държави; изисква Комисията да определи конкретна цел за преговори и договаряне на нови рамкови споразумения по въпроси, свързани с КСО, и да покани социалните партньори да сключат тези споразумения в контекста на техния нов секторно базиран подход към КСО; приканва Комисията и по-специално ГД Заетост да включи в КСО трудови стандарти чрез провеждането на пилотни проекти за „достоен труд“ с правителства на трети държави;

45.

Изразява съгласие със съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011 — 2014 г. за корпоративната социална отговорност“, а именно че спазването на приложимото законодателство и на колективните споразумения между социалните партньори е предварително условие за съобразяването с тази отговорност; счита, че КСО следва да допълва, но в никакъв случай да не заменя съществуващото законодателство, колективното договаряне и диалог с работници, организирани в рамките на професионални съюзи; счита, че дружествата следва да се ангажират с обсъждането на тяхната политика в областта на КСО — и на елементи като годишния доклад относно социалното и екологично въздействие на дейностите им, с работниците и служителите и техните представители; счита, че следва да се приеме незадължителен набор от правила за ЕСА на основата на съдържанието на такава рамка, като описаната в работния документ на службите на Комисията по тази тема;

46.

Призовава ЕС и в частност Комисията:

47.

Приветства факта, че някои представители на бизнеса използваха срещата на високо равнище Рио + 20 за прокарването на идеята за нова световна конвенция за корпоративната отговорност в системата на ООН; счита, че въпреки, че подобна конвенция вероятно ще се изготви след няколко години, ЕС следва да се ангажира конструктивно с дебата; въпреки това счита, че подобни дискусии не трябва да отклоняват вниманието на лицата, които вземат решения относно политиките в бизнеса и в правителствата, от прилагането на съществуващите инструменти за КСО с първостепенен приоритет; обръща внимание на факта, че съществуват различни модели за това, как могат да се появят нови форми на глобално управление относно КСО, в допълнение към системата на ООН, например чрез насърчаване на разрастването на насоките на ОИСР сред държавите, които не са членки на ЕС, или чрез самостоятелна инициатива от правителства с подобно мислене; призовава ЕС, Комисията и държавите членки да разработят и защитават конкретни предложения за договаряне на конкретен и проверим бизнес принос, като част от предложените цели на ООН за устойчиво развитие за периода след 2015 г.;

48.

Подкрепя виждането в първия доклад на Многостранния форум от юни 2004 г., че обществените органи могат да играят значителна роля като използват функциите си за събиране и стимулиране с цел развитие на КСО, включително при възлагането на обществени поръчки, и призовава държавите членки да дадат нов значителен тласък на тези усилия чрез групата на високо равнище и по други начини;

49.

Отправя искане когато ЕС или неговите държави членки са партньори в бизнеса (например в контекста на възлагане на обществени поръчки, предприятия с държавна собственост, съвместни предприятия, гаранции за експортно кредитиране и мащабни проекти в трети държави), съответствието с насоките и принципите на ОИСР и ООН следва да бъде приоритет, като това се отразява в специфични клаузи, носещи последици за дружествата, които явно нарушават социалните и екологичните стандарти и стандартите за правата на човека;

50.

Подчертава значението на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“ и счита, че трите й стълба — отговорността на държавата да предоставя защита срещу нарушенията на правата на човека, корпоративната отговорност за зачитане на правата на човека и необходимостта от по-ефективен достъп до правни средства за защита, следва да бъдат подкрепени от подходящи мерки, които да способстват за тяхното прилагане;

51.

Подчертава, че предвид размера на дела им в международната търговия европейските дружества, техните дъщерни предприятия и подизпълнители играят основна роля за насърчаването и разпространението на социалните и трудовите стандарти по света; признава, че жалби срещу дружества на ЕС, които извършват дейност в чужбина, често се разрешават много по-ефективно на място; препоръчва националните контактни точки на ОИСР като установени в държавите механизми, нямащи правна сила, които могат да посредничат в широк кръг от спорове в областта на бизнеса и правата на човека; при все това призовава за полагане на повече усилия от страна на дружествата при разработване на механизми за подаване на жалби, които са в съответствие с критериите за ефективност, изложени в ръководните принципи на ООН, и за допълнителни авторитетни насоки, които да бъдат търсени в международно признати принципи и насоки, по-специално наскоро актуализираните Насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия, 10-те принципа на Глобалния договор на ООН, стандарта ISO 26000 с насоки относно социалната отговорност, както и Тристранната декларация на МОТ за принципите относно мултинационалните предприятия и социалната политика;

52.

Призовава за разработване на по-ефективни стандарти за прозрачност и отчетност за технологичните дружества в ЕС във връзка с износа на технологии, които могат да се използват за нарушаване на правата на човека или за действия срещу интересите на ЕС в областта на сигурността;

53.

Призовава да се прилага принципът „опознай своя краен потребител“, за да се осигури повишен контрол и предотвратяване на нарушенията на правата на човека нагоре или надолу по снабдителната верига и по протежение на производствените или пазарните потоци;

54.

Счита, че държавите членки следва да държат предприятията отговорни за приемането на принципи и проактивни политики, за да противодействат на дискриминацията и социалното изключване, да насърчават равенството между половете и да зачитат основните права на всички;

55.

Приканва Комисията и държавите членки, предвид многостранния подход към корпоративната социална отговорност, да разгледат възможността за разширяване на присъствието на наблюдатели по време на двугодишните срещи на групата на високо равнище, включвайки сред наблюдателите представители, в състава на които влизат двамата докладчици от съответните комисии на Европейския парламент, представители на Програмата на ООН за околната среда, Съвета на ООН по правата на човека и Международната организация на труда, както и по един номиниран представител на европейските предприятия, на синдикатите и на гражданското общество, съгласувани от координационния комитет на Многостранния форум;

56.

Признава, че необходимостта, посочена в Декларацията от Лаакен през 2001 г., институциите на ЕС да се „доближат“ до гражданите на Съюза продължава да бъде актуална; подкрепя по тази причина официалното разглеждане на предложението на „Solidarité“ за междуинституционална програма за човешки ресурси в институциите на ЕС с цел улесняване на участието на служителите и стажантите от институциите в доброволчески хуманитарни и положителни обществени дейности — както като част от обучението на служителите, така и под формата на доброволен труд през свободното им време; подчертава факта, че с предложената програма се реализират икономии и се осигурява значителна добавена стойност, като тя би помогнала за популяризирането и изпълнението на политиките и програмите на ЕС; настоятелно призовава всички държави членки да включат доброволческата дейност на служителите в своите национални планове за действие; призовава за подписване на „договор“ чрез Европейския доброволчески център (ЕДЦ) за ангажиране на организациите на гражданското общество в цяла Европа за постигането на тази цел;

57.

Призовава предприятията да насърчават своите служители да участват в международни доброволчески дейности, с цел да се улесни взаимодействието между публичния и частния сектор в областта на сътрудничеството за развитие; призовава Комисията да подпомага инициативи на предприятията в тази област чрез бъдещия Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ;

58.

Счита, че държавите членки следва да насърчават предприятията да развиват политики и да въведат мерки във връзка с необходимостта да се зачита личния и семейния живот на всички техни служители; счита, че тези политики и мерки следва да бъдат в съответствие с принципа на равенство и следва да обхванат и преговорите относно продължителността и организацията на работното време, равнищата на заплащане, предоставянето на някои практически удобства за работниците, както и гъвкави условия на труд, включително естеството на трудовите договори и наличието на прекъсвания на професионалното развитие;

59.

Признава, че социалните показатели изостават от екологичните индекси по отношение на икономическата оценка и общата специфика в много инициативи във връзка с КСО; счита, че въпреки наръчника относно социалните обществени поръчки, самият Европейски съюз е прекалено ограничен в тази област; призовава за проучване относно „оценяването на социалния капитал“, което да доведе до широкообхватен дебат на европейско равнище относно по-доброто интегриране на социалното въздействие в рамките на устойчивото стопанско управление; подкрепя финансирането на пилотни проекти за развитие на социални индекси, агенции за социална оценка и на практиката на социален одит в някои държави членки и в някои отрасли;

60.

Приветства признанието за ролята, която обществените поръчки трябва да играят за насърчаването на КСО на практика, включително за достъп до обучение, равенство, справедлива търговия, както и за социалното приобщаване на работниците и служителите в неравностойно положение и на лицата с увреждания, може да представляват положителен стимул за по-голяма социална отговорност на предприятията; счита обаче, че остава неясно доколко последователните изменения на правилата за възлагане на обществени поръчки в ЕС действително са били възприети от публичните органи и какво общо въздействие е постигнато по отношение на подобряването на екологичните и социалните резултати на предприятията, както и по отношение на стимулирането на КСО; призовава за по-нататъшни научни изследвания и оценки на въздействието, водещи съответно до ясни препоръки с оглед предоставяне на лесноразбираеми стимули за предприятията; изисква те да включат проучване на все по-разпространената практика предприятията да включват клаузи за КСО в своите частни договори за покупка — т.е. в договорите между предприятия — и призовава за установяване на добри практики в тази област;

61.

Насърчава използването на информационни и комуникационни технологии и социалните медии за насърчаване на тези, които имат интереси в световен мащаб да участват по-активно в консултации с много заинтересовани страни;

62.

Поздравява държавите членки за значителните им усилия да разработват и прилагат национални планове за действие относно КСО в рамките на консултации с много заинтересовани страни на национално равнище в много държави от ЕС; при все това изразява загриженост, че голям брой от мерките в областта на обществената политика все още не са оказали значително видимо въздействие за постигане на напредък по отношение на корпоративната социална отговорност; призовава за повече научни изследвания и оценки на мерките в областта на обществената политика във връзка с КСО на европейско равнище; призовава Комисията като отговорен работодател да покаже своето „лидерство чрез личен пример“, като публикува доклад за своята собствена КСО в съответствие с допълнението за публичния сектор на Глобалната инициатива за отчитане, като предложи на служителите на Комисията „съответното“ време за отсъствие от работа за осъществяване на инициативи за доброволческата дейност на служителите и като преразгледа използването на инвестициите на пенсионните фондове в съответствие с етичните критерии;

63.

Призовава в Европейската година на гражданството 2013 г. да се включи специална част за бизнес гражданство, приканваща предприемачи и представители на деловите среди да се ангажират със съществуващите инициативи за КСО в държавите членки и на равнището на ЕС за насърчаване и развитие на концепцията за „добър корпоративен гражданин“;

64.

Приветства намерението на Комисията да изгради своята нова схема за отличаване въз основа на съществуващите практики в тази област; счита, че отличията могат да стимулират КСО, но единствено ако победителите представляват истински най-добри практики на национално, европейско и световно равнище; приканва Комисията да създаде независима експертна група, за да оцени това и да „одитира“ на трайна основа схемата през тази и следващите години; изисква публичността около отличаването да отразява истинската сложност на срещаните предизвикателства и да изтъква поуките за всички предприятия, а не само за победителите;

65.

Счита за изключително важно Комисията да разработи възможно най-скоро обявената обща методология за измерване на екологичните показатели, която се основава на разходите за жизнения цикъл; тази методология ще бъде полезна както по отношение на прозрачността на информацията за предприятията, така и по отношение на оценката на екологичните показатели на предприятията от страна на органите;

66.

Призовава Комисията да ускори своите усилия да представи в своята работна програма нови предложения за преодоляване на управленските пропуски по отношение на международните стандарти в областта на КСО, както е препоръчано в „Проучването от Единбург“, възложено от нея;

67.

Призовава държавите членки да предприемат мерки за засилване на ефективността на политиката за корпоративна социална отговорност, като, наред с другото, насърчават възмездяването на отговорното поведение на предприятията чрез създаване на стимули в рамките на инвестиционната политика и на достъпа до обществени инвестиции;

68.

Приветства намеренията на Комисията да даде тласък на инициативите в областта на отговорното производство и потребление; счита, че ЕС може да надгражда опита на инициативи за КСО, които са започнали специфично обучение и изграждане на капацитет за купувачите в рамките на предприятията; счита, че планираната инициатива за прозрачност може да бъде основен двигател на движението на етичните потребители; призовава Комисията и държавите членки да разгледат доколко е приложимо и желателно разработването на европейски социален етикет за всички дружества, ангажирани с корпоративна социална отговорност, за да се направят усилията им по-видими за потребителите и инвеститорите и чрез надграждането на съществуващите инициативи за етикетиране, да се насърчава постоянно сътрудничеството „отдолу-нагоре“ под егидата на Международния алианс за социална и екологична акредитация и етикетиране (ISEAL); предлага притежаващите такъв европейски етикет предприятия да бъдат редовно проверявани по отношение на спазването на посочените в знака социални разпоредби в областта на КСО;

69.

Отбелязва, че основна движеща сила за пазара на социално и устойчиво отговорни инвестиции остава търсенето от институционални инвеститори, но че те не бива да бъдат насочвани основно към опазването на околната среда; отбелязва, в тази връзка, че оповестяването пред инвеститорите и потребителите е основен двигател на КСО и трябва да се осъществява на базата на лесно приложими и измерими социални и екологични принципи; приветства действията на Комисията за ангажиране с инвеститорската общност по въпросите на КСО; призовава този ангажимент да се основава твърдо на подкрепа на принципите на ООН за отговорно инвестиране и на принципа за интегрирано докладване (ИД);

70.

Отбелязва, че бенефициентите на дългосрочни инвеститори, като например пенсионните фондове, имат интерес от устойчива възвръщаемост и отговорно корпоративно поведение; счита, че е важно стимулите за инвестиционните посредници да бъдат ефективно съобразени с интересите на бенефициерите и да не се ограничават до тясно тълкуване на тези интереси, което се съсредоточава единствено върху максимално увеличаване на краткосрочната възвръщаемост; одобрява правна рамка в подкрепа на тази цел; приветства факта, че Комисията разработва предложения за дългосрочно инвестиране и за корпоративно управление, които ще помогнат за справяне с тези проблеми;

71.

Подкрепя намерението на Комисията да внесе законодателно предложение за „оповестяване на нефинансова информация“ от страна на бизнеса; изразява задоволство, че това предложение се основава на широкообхватни публични консултации, както и на серия работни срещи със съответните заинтересовани страни; предупреждава, че употребата на термина „нефинансова“ следва да не прикрива реалните финансови последствия върху бизнеса от социални и екологични въздействия, както и от влиянието на сферата, свързана с правата на човека; счита, че предложението дава възможност на ЕС да препоръча на европейския бизнес да прилага ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и на Глобалния договор на ООН, както и да се съобразяват с интегрираното отчитане във вида, в който то понастоящем е разработено от Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC); подчертава, че решенията трябва да бъдат гъвкави и да не създават излишни административни тежести и разходи;

72.

Отбелязва, че за повишаване на достоверността на предприеманите от предприятието действия следва да се осигури проверка на публичния доклад от външна институция;

73.

Изразява одобрение за продължаване на водещата роля на Многостранния европейски форум в подкрепа на изпълнението на предложенията, представени в съобщението на Комисията; припомня, че КСО, която е по-добре адаптирана към МСП, ще позволи нейното по-широко разпространение на европейско равнище; призовава всички участници да се включат в работата на форума с гъвкав, непредубеден и насочен към постигане на консенсус подход в духа на истинската КСО;

74.

Настоява правата и свободите на синдикатите и представителството на демократично избраните представителни органи на работниците и служителите са в центъра на всяка стратегия за КСО; изразява задоволство от съществуващата рамка на ЕС на секторните и междусекторните структури за социален диалог и призовава за пълноценни и активни консултации и включването на представителните организации и синдикатите, по-специално в развитието, управлението и мониторинга на процесите и структурите на КСО на предприятията, при истински партньорски подход в работата с работодателите; призовава Комисията да посочи изрично синдикатите и представителите на работниците и служителите, които са важни действащи лица, като партньори в диалога във връзка с въпросите за КСО наред с предприятията и другите заинтересовани страни; счита, че социалните партньори могат да изиграят важна роля за насърчаването на корпоративната социална отговорност, като отбелязват значението на КСО за социалния диалог и неговото улесняване;

75.

Призовава за политики за КСО, които да включват специални мерки за борба с неправомерната практика на вписване на работници в черен списък и лишаването им от достъп до заетост, което често се дължи на тяхното членство и дейности в синдикати или роля на представителство в областта на здравеопазването и безопасността;

76.

Настоява, че всяко предприятие, за което е установено, че вписва работници в черни списъци или нарушава правата на човека и трудовите стандарти следва да бъде лишено от възможността да получава безвъзмездни средства и финансиране от ЕС, както и да бъде изключено от участие в покани за представяне на оферти за други договори за възлагане на обществени поръчки на равнището на ЕС, на национално равнище или на равнището на публичната администрация;

77.

Отбелязва, че политиките за КСО трябва да бъдат спазвани не само от главния изпълнител или предприятие, но и от всички подизпълнители или вериги за доставки, които те може да използват за доставка на стоки, набиране на работници или предоставяне на услуги, независимо дали са установени в ЕС или в трета държава, като по този начин се осигуряват условия на равнопоставеност, основани на справедливо заплащане и достойни условия на труд, и се гарантират синдикалните права и свободи;

78.

Подкрепя Директивата на Комисията за установяване на минимални стандарти за жертвите и призовава политиките за КСО на предприятията в съответните сектори (като например туризъм, застраховане, настаняване и телекомуникации) да включват положителни и практически стратегии и структури за подкрепа на жертвите на престъпления и техните семейства по време на криза, както и да се определят конкретни политики за всеки служител, станал жертва на престъпление на работното място или извън него;

79.

Изразява съгласие, че не може да съществува подход на „един размер, подходящ за всички“ по отношение на корпоративната социална отговорност , но признава, че твърде многото на брой инициативи, макар и да демонстрират информираност относно значението на политиките за КСО, могат да генерират допълнителни разходи и да бъдат пречка за прилагането, подкопавайки доверието и справедливостта; счита, че при прилагането на насоките във връзка с КСО, трябва да се предвиди достатъчно свобода на действие за всяка държава членка и регион и особено от гледна точка на възможностите на малките и средните предприятия; приветства обаче активното сътрудничество на Комисията с участието на Парламента и Съвета заедно с други международни органи за постигане на дългосрочно принципно „сближаване“ на инициативите във връзка с КСО и обмяната и насърчаването на добри корпоративни практики по отношение на КСО, както и ускоряване на въвеждането на насоките, съдържащи се в международния стандарт ISO 26000 с цел осигуряване на единно глобално, последователно и прозрачно определение на КСО; настоятелно призовава Комисията да допринесе за ефективното насочване и съгласуване на политиките на държавите — членки на ЕС, така че да се минимизират рисковете предприятия, които оперират в повече от една държава членка, да бъдат натоварени с допълнителни разходи заради прилагането на разнородни подходи;

80.

Счита, че идеята, че КСО е „лукс“ и се подкрепя от стопанските субекти само в добри времена за икономиката, се опровергава решително от продължаващите високи равнища на ангажираност на стопанските субекти с КСО; счита, че това е остаряло разбиране, което пренебрегва значението на репутацията, а също и равнището на външен риск за рентабилността на съвременната стопанска дейност; призовава всички европейски създатели на политики да интегрират КСО на всички равнища на икономическата политика, включително като засилят КСО в рамките на стратегията „Европа 2020“;

81.

Изтъква, че КСО следва да се прилага за цялата световна верига на доставки, включително на всички нива на подизпълнение и независимо дали за доставката на стоки, работници или услуги, че следва да включва разпоредби за разширяване на защитата, така че да обхваща и работниците мигранти, предоставяните от агенции работници и командированите работници, и че следва да се основава на справедливо заплащане и достойни условия за труд и да гарантира правата и свободите на синдикатите; счита, че идеята за отговорното управление на веригата на доставки трябва да се доразработи като механизъм за осъществяване на КСО;

82.

Приветства работата на някои бизнес училища за популяризиране на КСО, но признава, че тези училища са твърде малко; призовава групата на високо равнище и държавите членки, в сътрудничество с Комисията, и, когато е уместно, с университетите, да разгледа начини за включване на КСО, отговорното управление и отговорното гражданство в управленското образование и професионално обучение за всички бъдещи бизнес ръководители, така че те да станат крайъгълен камък на стратегическото корпоративно управление и да насърчи информираността относно устойчивото потребление; счита, че това би могло да обхване и децата, които участват в програми за млади предприемачи; призовава Комисията да предостави допълнителна финансова подкрепа за проекти за образование и обучение по КСО в рамките на програмите на ЕС за „Учене през целия живот“ и „Младежта в действие“;

83.

Отново заявява, че КСО следва да се прилага за всички предприятия, за да се създадат справедливи и равнопоставени условия; изтъква обаче, че начинът, по който добивната промишленост осъществява дейност в развиващите се държави, изисква да се отиде отвъд доброволния подход; подчертава, че инвестициите от петролната промишленост в Нигерия са добър пример за ограниченията на КСО във вида, в който се прилага понастоящем, когато дружествата не са успели да предприемат инициативи за КСО с цел създаване на устойчиви бизнес практики или да допринесат за развитието на приемащите ги държави; решително подкрепя законодателното предложение за отчитане по държави, основано на стандартите на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП) и отчитане относно продажбите и печалбите, както и относно данъците и приходите, с цел възпиране на корупцията и предотвратяване на избягването на данъчно облагане; призовава европейските добивни предприятия, които функционират в развиващите се държави, да изиграят ролята на модел за социална отговорност и насърчаване на достойни условия на труд;

84.

Призовава за стандарти за надлежна проверка на правата на човека и на веригата на доставки на равнище ЕС, които, наред с другото, отговарят на изискванията, определени в Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони, като разглеждат, наред с други въпроси, области със значителен потенциал за отрицателно или положително въздействие върху правата на човека, като например глобални и местни вериги на доставки, полезни изкопаеми от зони на конфликт, възлагане на подизпълнители, заграбване на земя и региони, в които трудовото право и закрилата на работниците са недостатъчни или където се произвеждат продукти, които са опасни за околната среда и здравето; приветства вече установените от ЕС програми, и по-специално програмите за правоприлагане, управление и търговия в областта на горите (FLEGT) в сферата на горското стопанство, и подкрепя частните инициативи, като инициативата за прозрачност в добивните промишлености (ИПДП);

85.

Призовава Комисията да предприеме допълнителни инициативи с цел отключване и засилване на потенциала на КСО в борбата с изменението на климата (чрез обвързването й с ресурсната и енергийната ефективност), например в процесите на закупуване на суровини от дружествата;

86.

Подчертава, че помощта от ЕС за правителствата на трети държави при прилагането на социални и екологични разпоредби и ефективните режими на инспекция са необходимо допълнение за постигането на напредък по отношение на КСО на европейските предприятия в световен мащаб;

87.

Предлага правителствата на държавите членки да призоват ЕИБ да включи клауза относно КСО в своите операции;

88.

Призовава Комисията да насърчава КСО на международни форуми, като подкрепя засиленото сътрудничество между СТО и други многостранни форуми, занимаващи се с КСО, като например МОТ и ОИСР;

89.

Призовава да бъде създадена система за съдебно сътрудничество между ЕС и трети държави, подписали двустранни търговски споразумения, за да се осигури ефективен достъп до правосъдие на засегнатите от нарушения на социалното законодателство или на законодателството в областта на околната среда, или от неспазване на принципите на КСО от страна на мултинационални предприятия и техни дъщерни дружества, в държавата, в която е извършено нарушението, и за да се подкрепи създаването на международни съдебни процедури, които да гарантират, при необходимост, че нарушенията на правото от страна на дружествата, се санкционират;

90.

Призовава за извършване на оценки на въздействието на новите технологии върху правата на човека още във фазата на проучването и разработването, доколкото е възможно, и призовава тези оценки да включват сценарии и съобразяване на характеристики на проекта с принципите за спазване на правата на човека;

91.

Отбелязва, че КСО е механизъм, който позволява на работодателите да подкрепят своите работници и местните общности в развиващите се държави, че спазването на стандартите в областите на КСО и на труда може да позволи на такива държави да се възползват допълнително от международната търговия и че КСО може да гарантира, че печалбите се поделят справедливо, за да се развие устойчива икономика и социално благоденствие и да се изведат повече хора от състоянието на бедност, особено в периоди на финансови кризи;

92.

Насърчава ЕС да играе активна роля за повишаване на осведомеността относно потенциалния принос на предприятията за обществото чрез КСО в областта на културата, образованието, спорта и младежта;

93.

Насърчава медийните предприятия да включат стандарти за прозрачна журналистика в своите политики за КСО, включително гаранции за защита на източниците и лицата, които подават сигнали за нередности;

94.

Призовава Комисията да запази установените, добре функциониращи инициативи във връзка с КСО като въведе тест за КСО, който прави оценка на въздействието на предстоящите законодателни и административни инициативи относно мерките във връзка с КСО и да вземе предвид съответните резултати при изготвяне на предложения;

95.

Одобрява въвеждането на задължения за участниците на пазара с оглед постигане на устойчивост, и призовава Комисията да наблюдава и извършва оценка на инициативите във връзка с КСО.

96.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.