22.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/8

—

като взе предвид Четвъртата световна конференция за жените, състояла се в Пекин през септември 1995 г., Декларацията и Платформата за действие, приети в Пекин, както и последващите документи за постигнатите резултати, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ и „Пекин + 10“ относно последващите действия и инициативи за прилагане на Декларацията и Платформата за действие от Пекин, приети съответно на 9 юни 2000 г. и 11 март 2005 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 1 март 2006 г., озаглавено „Пътна карта за равенство между жените и мъжете 2006-2010 г.“ (COM(2006)0092),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2010 г. относно Пекин + 15 — Програма за действие на ООН за равенство между половете (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени (2),

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно насилието към жени и момичета и за борба с всички форми на дискриминация срещу тях (Съвет по общи въпроси от 8 декември 2008 г.) и плана за действие относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие като част от приетите през юни 2010 г. заключения на Съвета (Съвет по външни работи) относно целите на хилядолетието за развитие (ЦХР),

—

като взе предвид доклада от заседанието на експертната група за предотвратяване на насилието спрямо жени и момичета, проведено в Банкок от 17 до 20 септември 2012 г.,

—

като взе предвид заключителния доклад от форума на ООН на заинтересованите страни за предотвратяване и изкореняване на насилието спрямо жените, свикан в седалището на ООН на 13 и 14 декември 2012 г.,

—

като взе предвид въпроса, отправен до Комисията относно 57-мата сесия на Комисията по статута на жените към ООН (КСЖ): изкореняване и предотвратяване на всички форми на насилие спрямо жени и момичета (O-000004/2013 — B7-0111/2013),

—

като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че насилието спрямо жени и момичета остава едно от най-сериозните световни и структурни нарушения на правата на човека и е явление, което се отнася до жертви и извършители на всякаква възраст, с всякакво образование, всякакви доходи и социални позиции, и е едновременно следствие и причина за неравенството между жените и мъжете;

Б.

като има предвид, че насилието спрямо жени съществува във всяка страна в света и представлява широко разпространено нарушение на правата на човека, както и основна пречка за постигане на равенство между половете и овластяване на жените; като има предвид, че то засяга жени и момичета във всички части на света, независимо от фактори като възраст, класа или икономически произход, причинява вреди на семейства и общности, води до значителни икономически и социални разходи и ограничава и подкопава икономическия растеж и развитието;

В.

като има предвид, че трябва да се води борба срещу всички форми на насилие спрямо жените, а именно физическо, сексуално и психологическо насилие, както е определено в Пекинската платформа за действие, тъй като всички тези форми на насилие ограничават възможността на жените да се ползват изцяло от правата на човека и основните свободи;

Г.

като има предвид, че тормозът и насилието спрямо жените обхваща широк спектър от нарушения на правата на човека, като например: сексуална злоупотреба, изнасилване, домашно насилие, сексуално насилие и тормоз, проституция, трафик на жени и момичета, нарушение на сексуалните и репродуктивните права на жените, насилие спрямо жените на работното място, насилие спрямо жените в конфликтни ситуации, насилие спрямо жените в затвори или специализирани заведения, насилие спрямо лесбийки, произволно лишаване от свобода, както и различни вредни традиционни практики като генитално осакатяване на жени, престъпления в името на честта и принудителни бракове; като има предвид, че всички тези злоупотреби могат да оставят дълбоки психически рани и включват физическо или сексуално увреждане или страдание, заплахи за такива действия и принуда, увреждат общото здравословно състояние на жените и момичетата, включително и репродуктивното и сексуалното им здраве, а в някои случаи водят до смърт;

Д.

като има предвид, че неравенството между половете и дискриминацията увеличават опасността от насилие, а други форми на дискриминация, основана например на увреждане или принадлежност към малцинствена група, може да увеличат опасността от излагане на жените на насилие и експлоатация; като има предвид, че настоящите реакции на насилието спрямо жени и момичета и всякакви съпътстващи стратегии за предотвратяването му не включват в достатъчна степен жените и момичетата, които са изложени на множество форми на дискриминация;

Е.

като има предвид, че съществуват множество структурни форми на насилие спрямо жените, сред които ограничаване на правото на жените да направят своя личен избор, на правото им да вземат решения по отношение на собственото им тяло и неговата неприкосновеност, правото им на образование, както и правото им на самоопределение и лишаването на жените от правото да упражняват напълно своите граждански и политически права; припомня, че общество, в което на жените и мъжете не са осигурени равни права, запазва структурната форма на насилие спрямо жени и момичета;

Ж.

като има предвид, че както местните, така и международните неправителствени организации като застъпнически групи и организации, осигуряващи убежища за жени, телефонни линии за спешни повиквания и структури за подкрепа, са от съществено значение за постигане на напредък по отношение на изкореняването на насилието спрямо жените и насилието, основано на пола;

З.

като има предвид, че за да бъдат ефективни, усилията за слагане на край на насилието спрямо жени и на насилието, основано на пола, изискват сътрудничество и действия на международно равнище, твърд ангажимент от страна на политическите лидери на всички нива, както и по-висок размер на финансиране;

И.

като има предвид, че политиките и действията на ООН за премахване на насилието спрямо жените и момичетата и на насилието, основано на пола, са от изключително значение за придвижване на тези въпроси във фокуса на международната политика и на действията на международно равнище, както и за насърчаване на държавите — членки на ЕС, да се заемат по-систематично с проблема за насилието спрямо жените;

1.

Потвърждава своя ангажимент към Пекинската платформа за действие и към набора от описаните в нея действия за равенство между половете; отново заявява, че за да се сложи край на насилието спрямо жени и момичета, е необходим координиран и многосекторен подход, участие на всички заинтересовани страни, а също така и борба с причините, които са в основата на насилието, като например пряката или непряка дискриминация, преобладаващите стереотипи по отношение на пола, както и липсата на равенство между жени и мъже;

2.

Подчертава значението на постигането на положителен резултат по време на 57-мата сесия на Комисията по статута на жените към ООН (КСЖ), която ще се проведе от 4 до 15 март 2013 г., както и на приемането на набор от насочени към бъдещето единодушни заключения, които ще допринесат в значителна степен за слагане на край на насилието спрямо жени и момичета, включително жени с увреждания, жени от коренното население, жени мигранти, девойки и жени, заразени с ХИВ/СПИН, като по този начин се постигнат промени в световен мащаб;

3.

Счита, че сред ключовите приоритети за борбата с насилието спрямо жени и момичета следва да бъде изкореняването на дискриминационните социално-културни нагласи, които укрепват второстепенната по значение позиция на жените в обществото и водят до допускане на употребата на насилие спрямо жени и момичета в частната и публичната сфера, в дома и на работното място и в образователните институции; във връзка с това се надява, че ще бъде постигнат ускорен напредък в развитието на международните правни норми, стандарти и политики, които ще подобрят услугите за жертвите и защитата им, ще повишат осведомеността, за да се променят поведението и нагласите, и преди всичко ще осигурят достатъчно и последователно прилагане във всички части на света;

4.

Счита, че ЕС и неговите държави членки, за да станат по-ефективни участници на световната сцена, също трябва да засилят вътрешните си усилия за изкореняване на насилието спрямо жените и на насилието, основано на пола; ето защо призовава отново Комисията да предложи стратегия на ЕС срещу насилието спрямо жените, както и директива, определяща минимални стандарти; във връзка с това призовава също така ЕС и отделните държави членки да подпишат и ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба срещу насилието спрямо жените и срещу домашното насилие;

5.

Призовава Комисията и държавите членки да преразгледат политиките, програмите и наличните ресурси за противопоставяне на насилието в рамките на ЕС и извън него, както и да засилят стратегията си с подобрени инструменти и амбициозни цели;

6.

Призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат размера на ресурсите си, определени за прекратяване на насилието спрямо жени и момичета, включително на местно, национално, европейско и световно равнище, както и да оказват подкрепа на организации, които работят за прекратяване на насилието спрямо жените и на насилието, основано на пола, по-специално на неправителствените организации, работещи в тази област;

7.

Изразява силната си подкрепа за работата на Службата на ООН за равенство между половете и овластяване на жените „ООН — Жени“, която е централен актьор в системата на ООН за премахване на насилието спрямо жени и момичета в световен мащаб и за обединяване на всички заинтересовани страни за постигане на промяна в политиката и координиране на действията; призовава всички държави — членки на ООН, както и на ЕС, да увеличат финансовите средства, предоставяни за „ООН — Жени“;

8.

Призовава Службата за външна дейност на ЕС да увеличи усилията си, за да се гарантира защитата на човешките права на жените и момичетата и включването на тези права във всички действия и диалози, отнасящи се до тях, както и да ускори изпълнението на насоките на ЕС относно насилието към жени и момичета и за борба с всички форми на дискриминация срещу тях, както и да установи по-тесни връзки с работата, която се извършва срещу насилието спрямо жени и момичета в рамките на сътрудничеството за развитие на ЕС, а също така да подкрепи защитниците на правата на жените, правата на човека и правата на ЛГБТ;

9.

Призовава за разработване на програми и институционални механизми на международно и регионално равнище, така че да се гарантира, че стратегиите за предотвратяване на насилието спрямо жени и момичета са в центъра на всички международни действия, предназначени за реагиране при хуманитарни кризи, свързани със ситуации по време на конфликт и след конфликт или природни бедствия;

10.

Призовава ЕС да подкрепи напълно препоръката на експертната група, съгласно която Комисията по статута на жените за 2013 г. следва да постигне съгласие и да разработи Глобален план за изпълнение за прекратяване на насилието спрямо жени и момичета, като се обърне специално внимание на предотвратяването на насилието и осигуряването на наблюдение и оперативно ръководство по отношение на съществуващите международни задължения (Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Пекинската платформа за действие), които да бъдат подкрепени от всички държави — членки на ООН, и да влезнат в действие през 2015 г.;

11.

Призовава ЕС да подкрепи поставянето на начало на Глобална застъпническа кампания за предотвратяване на насилието спрямо жени и момичета и на насилието, основано на пола, за да се предприемат по-нататъшни стъпки за постигане на по-голяма безопасност на нашите общности и държави, както и за пълно зачитане на човешките права на жените и момичета в целия свят; счита, че тази кампания следва да се основава на съществуващите партньорства между държавите и други заинтересовани страни, включително гражданското общество и организациите на жените;

12.

Призовава специалния представител на ЕС за правата на човека да взема изцяло под внимание доклади и предложения, отнасящи се до насилието спрямо жени;

13.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на специалния представител на ЕС за правата на човека.