СЪДЪРЖАНИЕ

СЕРТИФИЦИРАНЕ НА ОТЧЕТИТЕ. 2

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА РЕСУРСИТЕ НА ЕФР. 3

ЧАСТ I — ГОДИШНИ ОТЧЕТИ НА ЕФР: СРЕДСТВА, УПРАВЛЯВАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ. 9

1........... ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ ЗА 8-И, 9-И И 10-И ЕВРОПЕЙСКИ ФОНД ЗА РАЗВИТИЕ. 10

1.1........ 8-И, 9-И И 10-И ЕФР: КОНСОЛИДИРАН СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС, ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ, ТАБЛИЦА НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ И ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ. 10

1.2........ 8-И ЕФР: СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС, ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ И ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ. 14

1.3........ 9-И ЕФР: СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС, ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ И ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ. 17

1.4........ 10-И ЕФР: СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС, ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ И ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ. 20

1.5........ БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА 8-И, 9-И И 10-И ЕФР. 23

2........... ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ. 44

2.1........ РАЗПРЕДЕЛЕНИ СРЕДСТВА. 48

2.2........ КОНСОЛИДИРАНИ ОТЧЕТИ. 51

2.3........ ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО.. 56

ЧАСТ II — ГОДИШНИ ОТЧЕТИ НА ЕФР: ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ МЕХАНИЗЪМ.. 58

3.1 ....... ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. 60

3.2........ ОТЧЕТ ЗА ВСЕОБХВАТНИЯ ДОХОД ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. 61

3.3........ ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В РЕСУРСИТЕ НА ВНОСИТЕЛИТЕ ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. 62

3.4......... ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. 63

3.5........ БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. 64

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЧАСТ 1 — ГЛАВА 2 (ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ): СЪСТОЯНИЕ ПО ДЪРЖАВИ И ПО ИНСТРУМЕНТИ. 96

СЕРТИФИЦИРАНЕ НА ОТЧЕТИТЕ

Годишните отчети за 8-ия, 9-ия и 10-ия Европейски фонд за развитие за 2012 г. са изготвени в съответствие с дял VIII от Финансовия регламент, приложим за 10-ия Европейски фонд за развитие, и в съответствие със счетоводните принципи, правила и методи, посочени в приложението към финансовите отчети.

Потвърждавам своята отговорност за изготвянето и представянето на годишните отчети за 8-ия, 9-ия и 10-ия Европейски фонд за развитие в съответствие с член 125 от Финансовия регламент за 10-ия Европейски фонд за развитие.

От разпоредителя с бюджетни кредити и от ЕИБ, които гарантират нейната надеждност, получих цялата информация, необходима за изготвянето на отчетите, които показват активите и пасивите на Европейския фонд за развитие и изпълнението на бюджета.

С настоящото удостоверявам, че въз основа на тази информация и на проверките, които прецених за необходими, за да подпиша отчетите, имам достатъчна увереност, че отчетите дават вярна и честна представа за финансовото състояние на Европейските фондове за развитие във всички съществени аспекти.

                                                                                                               

(подпис)

Manfred Kraff

Счетоводител

                                                                                               

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА РЕСУРСИТЕ НА ЕФР

1.         КОНТЕКСТ

Европейският съюз поддържа отношения на сътрудничество за развитие с голям брой развиващи се страни. Главната цел е насърчаване на икономическото и социалното развитие, като се наблегне специално на намаляването и облекчаването на бедността в дългосрочен план чрез предоставяне на помощ за развитие и техническа подкрепа на развиващите се страни. За постигане на това Съюзът изготвя стратегии за сътрудничество заедно със страните партньори и мобилизира финансови ресурси за тяхното изпълнение. Ресурсите на Съюза, предназначени за развитието, произхождат от три източника:

– бюджета на Европейския съюз

– Европейския фонд за развитие

– Европейската инвестиционна банка

Европейският фонд за развитие (ЕФР) е основният инструмент за предоставяне на помощ от Съюза за сътрудничество за развитие на страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и с Отвъдморските страни и територии (OCT). Договорът от Рим от 1957 г. предвижда неговото създаване с цел предоставяне на техническа и финансова помощ, първоначално само на африканските държави, които тогава все още бяха колонизирани и с които някои държави членки имаха исторически връзки.

ЕФР не се финансира от бюджета на Европейския съюз. Той се финансира от държавите членки, подчинява се на свои собствени финансови правила и се управлява от специален комитет. Европейската комисия отговаря за финансовото изпълнение на операциите, провеждани с ресурси на ЕФР, а Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) управлява Инвестиционния механизъм.

През периода 2008—2013 г. географската помощ, предоставена на държавите от АКТБ и ОСТ, ще продължи да се финансира главно от ЕФР. Всеки ЕФР обикновено се учредява за период от около пет години. От сключването на първата конвенция за партньорство през 1964 г. програмните цикли на ЕФР в общи линии следват циклите на споразумението/конвенцията за партньорство. Всеки ЕФР се урежда от свой собствен финансов регламент, който налага изготвяне на финансови отчети за всеки отделен ЕФР. Така финансовите отчети се изготвят поотделно за всеки ЕФР по отношение на частта, която се управлява от Европейската комисия. Тези финансови отчети се представят и в консолидиран вид, за да се даде обща представа за финансовото състояние на ресурсите, за които е отговорна Европейската комисия.

В рамките на Споразумението от Котону бе създаден Инвестиционният механизъм. Този Инвестиционен механизъм се управлява от Европейската инвестиционна банка и се използва за подкрепа на развитието на частния сектор в страните от АКТБ чрез финансиране главно, но не изключително, на частни инвестиции. Механизмът е създаден като подновяем фонд, така че плащанията по заеми да бъдат наново инвестирани в други операции, като по този начин механизмът се подновява самостоятелно и е финансово независим. Тъй като Инвестиционният механизъм не се управлява от Европейската комисия, той не се консолидира в първата част на годишните отчети — финансовите отчети за 8-и, 9-и и 10-и ЕФР и свързаните отчети за финансовото изпълнение. Финансовите отчети на Инвестиционния механизъм са включени в отделна част на годишните отчети (част 2), за да се предостави пълна картина на помощта за развитие от ЕФР. Десетият ЕФР обхваща периода 2008—2013 г. и има общ бюджет от 22 682 млн. EUR. От тази сума 21 966 млн. EUR са предоставени за страните от АКТБ, 286 млн. EUR на ОСТ и 430 млн. EUR — на Комисията като разходи за подкрепа на планирането и изпълнението на ЕФР[1].

2.         КАК СЕ ФИНАНСИРА ЕФР?

Европейският съвет от 15 и 16 декември 2005 г. прие финансовите перспективи за 2007—2013 г. В този контекст бе решено, че географското сътрудничество с АКТБ няма да бъде включено в бюджета на Европейския съюз (бюджетирано), но ще продължи да се финансира чрез съществуващия междуправителствен ЕФР за периода 2008—2013 г.

Бюджетът на Европейския съюз е годишен и според бюджетния принцип на ежегодност разходите и приходите се планират и разрешават за една година. За разлика от Европейския съюз, ЕФР е фонд, който функционира на многогодишен принцип. Всеки ЕФР се сключва чрез вътрешно споразумение между държавите членки, с което се създава общ фонд за осъществяване на сътрудничество за развитие обикновено за период от пет години. Тъй като ресурсите са разпределят на многогодишна база, разпределените средства могат да се използват през целия период на ЕФР. Липсата на бюджетна ежегодност е подчертана в бюджетното отчитане, където бюджетното изпълнение на ЕФР се измерва спрямо общите средства.

Ресурсите на ЕФР са вноски „ad hoc“ от държавите — членки на ЕС. Приблизително на всеки пет години представителите на държавите членки се срещат на междуправителствено равнище, за да вземат решение за общата сума, която ще бъде предоставена на фонда, и да инспектират неговото изпълнение. След това Комисията управлява фонда в съответствие с политиката на ЕС за развитие, която тя предлага и Съветът приема.  Тъй като държавите членки имат свои собствени политики на развитие и помощ паралелно с политиката на Съюза, държавите членки трябва да координират своите политики с ЕС, за да се гарантира тяхната допълняемост. До 2010 г. бяха поискани вноски от 15-те участващи държави членки. През 2011 г. бяха поискани първите вноски за 10-ия ЕФР, в който участват 27-те държави членки.

Докато някои средства от 10-ия ЕФР бяха заделени за непредвидени нужди, повечето се планират в индикативни многогодишни рамки, главно по географски признак, но също и тематично, като в момента тази рамка е за периода 2008—2013 г. Комисията прие съответни стратегически документи по държави, по региони и между държавите от АКТБ. Тяхното прилагане се наблюдава ежегодно и стратегиите се преразглеждат в средата на периода (финализирани) и в края на периода (в ход). В резултат на междинния и крайния преглед Комисията може, от името на Европейския съюз, да преразгледа стратегиите и разпределението на ресурсите според текущите нужди и резултатите на съответните държави или региони от АКТБ.

В допълнение към посочените по-горе вноски, държавите членки могат също да сключват споразумения за съфинансиране или да правят доброволни финансови вноски за ЕФР.

3.       КАК СЕ УПРАВЛЯВАТ И ИЗРАЗХОДВАТ РЕСУРСИТЕ НА ЕФР?

3.1      Оперативни разходи

Оперативните разходи на ЕФР са под различни форми в зависимост от това как средствата се изплащат и управляват. В съответствие с Финансовия регламент Комисията използва ресурсите на ЕФР посредством следните методи:

Децентрализирано управление: това са случаите, при които Комисията делегира на трети държави, в по-голяма или по-малка степен в зависимост от ситуацията на място на съответната страна бенефициер, някои задачи за изпълнение на бюджета.

Централизирано управление: когато бюджетът се изпълнява или пряко от службите на Комисията, или косвено — когато Комисията възлага задачи за изпълнение на бюджета на органи по европейското или националното право, като агенциите на Европейския съюз.

Съвместно управление с международни организации: при този метод Комисията поверява определени задачи, свързани с изпълнението, на международна организация.

3.2      Различните финансови участници

Отговорността на оправомощения разпоредител с бюджетни кредити обхваща целия управленски процес — от определянето на това какво трябва да се направи, за да се постигнат определените цели на политиката, до управлението на започнатите дейности както от оперативна, така и от бюджетна гледна точка, включително подписване на документи за поемане на правни задължения и/или наблюдаване на изпълнението, извършване на плащания и дори, при необходимост, събиране на средства.

Ръководителят на делегацията на Европейския съюз е местната връзка между Комисията и националните или регионалните органи на АКТБ/ОСТ на място. Той работи в тясно сътрудничество с националните или регионалните разпоредители с бюджетни кредити, като определя стратегията за прилагане и секторните политики, подготвя, проучва и преразглежда програмите и проектите на ЕФР.

Националният разпоредител с бюджетни кредити в страната получател е висш държавен служител, назначен от правителството на всяка страна от АКТБ/ОСТ. Той представлява властите на своята страна за всички дейности, финансирани от фонда и управлявани от Комисията и от ЕИБ. В повечето случаи тези функции се изпълняват от член на правителството, обикновено държавен министър на планирането или финансите. Националният разпоредител с бюджетни кредити изпълнява административните, техническите и финансовите задължения по управлението на програмите и проектите на ЕФР.

Счетоводителят на Комисията изпълнява платежните нареждания и нарежданията за събиране на вземания, изготвени от разпоредителите с бюджетни кредити на Комисията, и отговаря за управлението на касата, за определянето на счетоводни правила и методи, за валидирането на счетоводните системи, за воденето на сметките и изготвянето на съответните годишни отчети. Освен това счетоводителят трябва да подпише отчетите, заявявайки, че те предоставят вярна и честна представа за финансовото състояние.

3.3      Прилагане на ресурсите на ЕФР

По-голямата част от финансовите ресурси, предоставени на държавите от АКТБ и ОСТ чрез ЕФР, се предоставят като безвъзмездни средства. В началото на всеки ЕФР Европейският съюз уведомява държавите от АКТБ и ОСТ за индикативните средства, които трябва да им бъдат предоставени през периода на фонда. Ресурсите се разпределят въз основа на потребностите на страната и критериите за резултатите.

На национално ниво стратегическият документ за държавата (СДД) е документ, който се изготвя от съответната държава от АКТБ и от Комисията. Той се изготвя след предварителни консултации с широк кръг участници, включително недържавни участници, местни власти и, когато е подходящо, парламентите на държавите от АКТБ. СДД е инструмент за приоритизиране на дейности и за изграждане на местна собственост върху програмите за сътрудничество.

След това се съставя Национална индикативна програма (НИП) въз основа и в съответствие с целите за развитие и приоритетите, определени в СДД. НИП е насочена към секторите и областите, които ще получат помощта, като в нея се обяснява как помощта ще изпълни своите цели и се посочва график на изпълнението. СДД и НИП са предмет на годишен преглед, междинен преглед и преглед в края на периода на ЕФР и се правят подобрения и промени, когато е необходимо по време на оперативния ѝ период.

3.4      Поемане на задължение за разходване на ресурсите на ЕФР

Не могат да се изразходват ресурси на ЕФР, докато Комисията и предвиденият получател на средствата от ЕФР не са сключили писмен правен ангажимент. Писмен правен ангажимент може да представлява договор (за безвъзмездни средства, услуга или други), сключен с образувания по частното право, като например НПО или икономически оператори, или може да се състои от административни и/или финансови договорености, сключени от Комисията с образувания по международното публично право, като например държави и техните публични органи или международни организации, които притежават юридическа правосубектност и правоспособност.

Преди да бъде поет правен ангажимент с трета страна, трябва да има бюджетен ред с достатъчно средства, разрешаващ въпросната дейност. Ако това условие е спазено, нужните средства трябва да се запазят в бюджета посредством бюджетно задължение, отразено в счетоводната система. Това обаче не оказва влияние на общите сметки (или главната счетоводна книга), тъй като все още не е направен разход. Това е така, защото счетоводната система на ЕФР обхваща два отделни, но свързани елемента:

а)         бюджетни сметки, които предоставят подробен запис за изпълнението на бюджета; както и

б)         общи сметки, които се използват за изготвяне на баланса и финансовия резултат.

Бюджетните сметки посочват задълженията и извършените плащания. Те са основани на принципа на касовата отчетност, при който даден елемент се записва в сметките едва когато за парите е поето задължение, парите са платени или получени. Този тип счетоводно отчитане е типично за публичния сектор, който исторически има склонност да се съсредоточава върху бюджета и неговото изпълнение.

Общите сметки (основани на принципа на текущото начисляване) показват всички разходи и приходи през финансовата година (и по този начин финансовия резултат) и установяват финансовото състояние на ЕФР под формата на счетоводен баланс на активите и пасивите към 31 декември на дадена година.

3.5      Извършване на плащане

Не може да бъде извършено никакво плащане, освен ако разпоредителят с бюджетни кредити предварително не е одобрил бюджетно задължение.

Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко вноски за период, определен в конкретното споразумение за предварително финансиране. Наличните средства, или авансът, или се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат — ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е длъжен да върне авансово предоставената сума на ЕФР. Следователно отпуснатото предварително финансиране не е окончателен разход, докато не бъдат изпълнени съответните договорни условия, и затова се записва в счетоводния баланс като актив, когато бъде извършено първоначалното плащане. Стойността на актива по предварителното финансиране се намалява (изцяло или частично) с приемането на допустимите разходи (които се вписват като разходи в отчета за стопанския резултат) и върнатите суми.           

В края на годината трябва да се направи оценка относно допустимостта на разходите, направени от бенефициерите на средства от ЕФР, но които още не са вписани. След тези изчисления за разделяне на финансовите периоди очакваните допустими суми се записват като начислени разходи, докато очакваните недопустими части остават неприключени в сметките „Предстояща проверка на допустимостта“. Тези суми са показани като текущи задължения, за да не се завиши стойността на активите и пасивите.

3.6      Събиране на недължими плащания

Допустимостта на разходите, поети от ЕФР, се проверява въз основа на оправдателните документи, посочени в приложимите правила или в условията на безвъзмездните средства. С цел оптимизиране на връзката между разходите и ползите от системите за контрол проверките на оправдателните документи за окончателните декларации за направени разходи имат тенденция да са по-подробни от проверките на междинните декларации за направени разходи, и следователно могат да открият грешки в междинните плащания, които се поправят с корекция на окончателното плащане. Освен това Комисията има право да проверява достоверността на оправдателните документи чрез проверки в помещенията на декларатора по време на извършването на финансираната дейност и/или след това (последваща проверка). Откритите през периода на изпълнение грешки могат да се поправят с корекция на последващите декларации за направени разходи. За откритите при последваща проверка грешки се издава нареждане за събиране на вземания.

4.         ОТЧИТАНЕ В КРАЯ НА ГОДИНАТА

4.1      Годишни отчети

Отговорност на счетоводителя е да изготви годишните отчети и да гарантира, че предоставят вярна и честна представа за финансовото състояние на ЕФР.

Годишните отчети са представени, както следва:

            Част I: Средства, управлявани от Европейската комисия

– Финансови отчети за 8-и, 9-и и 10-и Европейски фонд за развитие

– Отчет за финансовото изпълнение на 8-и, 9-и и 10-и Европейски фонд за развитие

            Част II: Средства, управлявани от Европейската инвестиционна банка

– Финансови отчети на Инвестиционния механизъм

Финансовите отчети на Инвестиционния механизъм са включени в отделна част на годишните отчети, за да се предостави пълна картина на помощта за развитие от ЕФР.

След одит от Сметната палата годишните отчети се приемат от Комисията до 31 юли на следващата година и се представят на Съвета и Европейския парламент за освобождаване от отговорност.

4.2      Годишен отчет за дейността

Разпоредителят с бюджетни кредити е длъжен да изготви годишен отчет за дейността (ГОД) за дейностите, за които отговаря. В този ГОД разпоредителят с бюджетни кредити докладва за резултатите в областта на политиката и за достатъчната си увереност, че ресурсите, отпуснати за дейностите, описани в неговия отчет, са били използвани по предназначение и в съответствие с принципите на доброто финансово управление и че въведените процедури за контрол предоставят необходимите гаранции във връзка със законосъобразността и редовността на извършените операции.

5.         ОДИТ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА

5.1      Одит

Годишните отчети и управлението на ресурсите на ЕФР се надзирават от неговия външен одитор — Европейската сметна палата, която изготвя годишен доклад за Съвета и Европейския парламент. Главната задача на Палатата е да направи външен, независим одит на годишните отчети на ЕФР. Като част от своите дейности Сметната палата изготвя:

(1) годишен доклад, представящ подробно нейните забележки относно годишните отчети и свързаните с тях операции;

(2) становище, базирано на нейните одити и представено в годишния доклад под формата на декларация за достоверност относно i) надеждността на отчетите, както и ii) законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции;

(3) специални доклади с резултатите от одитите на специфични области на управлението.

Сметната палата има право на достъп до всички необходими документи при извършването на своя одит. Палатата прави одит на всички области на дейностите на ЕФР, като се задълбочава до проверката на законосъобразността и редовността на отделните операции и плащания. Тя прави одит и на самите годишни отчети, като преглежда отделни елементи на счетоводния баланс и отчета за стопанския резултат, както и цялостното представяне на финансовите отчети. Следователно Палатата може да излезе със становище не само относно представените цифри, но и относно използваната система и проверки.

5.2      Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

Окончателната проверка е освобождаването от отговорност във връзка с финансовото изпълнение на ресурсите на ЕФР за дадена финансова година. За ЕФР Европейският парламент е органът, който освобождава от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета. Това означава, че след одита и приключването на годишните отчети Съветът е този, който прави препоръка, а Парламентът решава дали да освободи Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на ресурсите на ЕФР за предходната финансова година. Това решение се основава на преглед на отчетите и на годишния доклад на Сметната палата (който включва официална декларация за достоверност) и на отговорите на Комисията, като следва също въпросите и исканията за допълнителна информация, отправени към Комисията.

Освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета представлява политическият аспект на външния контрол върху финансовото изпълнение и е решението, с което Европейският парламент, действайки по препоръка на Съвета, "освобождава" Комисията от нейната отговорност във връзка с управлението на финансовото изпълнение за дадена финансова година. Тази процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета може да доведе до един от два резултата: освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета или отлагане на това освобождаване. Когато освобождава от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, Парламентът може да наблегне на забележки, които смята за важни, като често прави препоръки за действия, които Комисията следва да предприеме по тези въпроси. Комисията излага взетите мерки в последващ доклад и план за действие, които изпраща както на Парламента, така и на Съвета.

ЧАСТ I — ГОДИШНИ ОТЧЕТИ НА ЕФР: СРЕДСТВА, УПРАВЛЯВАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ[2]

1.           ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ ЗА 8-И, 9-И И 10-И ЕВРОПЕЙСКИ ФОНД ЗА РАЗВИТИЕ    

1.1         8-И, 9-И И 10-И ЕФР: КОНСОЛИДИРАН СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС, ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ, ТАБЛИЦА НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ И ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ

КОНСОЛИДИРАН СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС ЗА 8-и, 9-и и 10-и ЕФР    

|| || || || млн. EUR

|| Забележка: || 31.12.2012 || 31.12.2011

|| НЕТЕКУЩИ АКТИВИ || || ||

|| Предварително финансиране || 2.1 || 438 || 380

|| || || ||

|| ТЕКУЩИ АКТИВИ || || ||

|| Предварително финансиране || 2.2 || 1 334 || 1 175

|| Вземания || 2.3 || 70 || 111

|| Парични средства и парични еквиваленти || 2.5 || 690 || 1 224

||   || || ||

|| ОБЩО АКТИВИ || || 2 532 || 2 891

|| || || ||

|| НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ || || ||

|| Задължения || 2.6 || (40) || -

|| || || ||

|| ТЕКУЩИ ПАСИВИ || || ||

|| Задължения || 2.7 || (1 057) || (1 033)

|| || || ||

|| ОБЩО ПАСИВИ || || (1 097) || (1 033)

|| || || ||

|| НЕТНИ АКТИВИ || || 1 435 || 1 858

|| || || ||

|| ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ || || ||

|| Поискан капитал на фонда || 2.8 || 29 579 || 26 979

|| Други резерви || 2.9 || 2 252 || 2 252

|| Стопански резултат, пренесен от предишни години || || (27 374) || (24 674)

|| Стопански резултат за годината || || (3 023) || (2 700)

|| НЕТНИ АКТИВИ || || 1 435 || 1 858

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ за 8-и, 9-и и 10-и ЕФР

|| || млн. EUR

|| Забележка: || 2012 || 2011

|| || ||

ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ || 3.1 || 124 || 99

|| || ||

ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ || || ||

Оперативни разходи || 3.2 || (3 017) || (2 702)

Административни разходи || 3.3 || (107) || (75)

|| || ||

ИЗЛИШЪК (ДЕФИЦИТ) ОТ ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ || || (3 001) || (2 679)

|| || ||

Финансови приходи || 3.4 || (22) || (20)

ИЗЛИШЪК (ДЕФИЦИТ) ОТ ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ || || (22) || (21)

|| || ||

СТОПАНСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА || || (3 023) || (2 700)

КОНСОЛИДИРАНА ТАБЛИЦА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ ЗА 8-и, 9-и и 10-и ЕФР    

|| || млн. EUR

|| Забележка: || 2012 || 2011

|| || ||

Стопански резултат за годината || || (3 023) || (2 700)

|| || ||

ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ || 4.2 || ||

Обикновени вноски от държавите членки || || 2 606 || 3 238

Вноски по съфинансирането || || 19 || 7

(Сторниране на) загуби от обезценка на вземания || || 4 || 6

|| || ||

(Увеличение)/намаление на нетекущо предварително финансиране || || (58) || (28)

(Увеличение)/намаление на текущо предварително финансиране || || (159) || (79)

(Увеличение)/намаление на текущи вземания[3] || || 31 || 14

Увеличение/(намаление) на нетекущи пасиви || || 40 || -

Увеличение/(намаление) на текущи пасиви[4] || || 6 || (42)

|| || ||

НЕТЕН ПАРИЧЕН ПОТОК || || (534) || 417

|| || ||

НЕТНО УВЕЛИЧЕНИЕ/(НАМАЛЕНИЕ) НА ПАРИТЕ И ПАРИЧНИТЕ ЕКВИВАЛЕНТИ || || (534) || 417

Пари и парични еквиваленти в началото на годината || 2.5 || 1 224 || 808

Пари и парични еквиваленти в края на годината || 2.5 || 690 || 1 224

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ ЗА 8-и, 9-и и 10-и ЕФР    

|| || || || || || || млн. EUR

|| Капитал на фонда (а) || Непоискани средства (b) || Поискан капитал на фонда (c)=(a)-(b) || Натрупани резерви (d) || Други резерви (e) || Общо нетни активи (c)+(d)+(e)

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2010 Г. || 45 691 || 21 812 || 23 879 || (24 674) || 2 252 || 1 458

Увеличение на капитала — обикновени вноски || - || (3 100) || 3 100 || - || - || 3 100

 Стопански резултат за годината || - || - || - || (2 700) || - || (2 700)

 САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2011 Г. || 45 691 || 18 712 || 26 979 || (27 374) || 2 252 || 1 858

 Увеличение на капитала — обикновени вноски || - || (2 600) || 2 600 || - || - || 2 600

Стопански резултат за годината || - || - || - || (3 023) || - || (3 023)

 САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. || 45 691 || 16 112 || 29 579 || (30 396) || 2 252 || 1 435

1.2         8-И ЕФР: СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС, ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ И ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС ЗА 8-и ЕФР        

|| || || || млн. EUR

|| Забележка: || 31.12.2012 || 31.12.2011

|| ТЕКУЩИ АКТИВИ || || ||

|| Предварително финансиране || 2.2 || 38 || 70

|| Вземания || 2.3 || 1 || 4

|| Свързващи сметки || 2.4 || 345 || 387

|| || || ||

|| ОБЩО АКТИВИ || || 384 || 461

|| || || ||

|| ТЕКУЩИ ПАСИВИ || || ||

|| Задължения || 2.7 || (22) || (29)

|| || || ||

|| ОБЩО ПАСИВИ || || (22) || (29)

|| || || ||

|| НЕТНИ АКТИВИ || || 361 || 432

|| || || ||

|| ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ || || ||

|| Поискан капитал на фонда || 2.8 || 12 840 || 12 840

|| Други резерви || 2.9 || (2 354) || (2 276)

|| Стопански резултат, пренесен от предишни години || || (10 132) || (10 042)

|| Стопански резултат за годината || || 7 || (90)

|| НЕТНИ АКТИВИ || || 361 || 432

ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ за 8-и ЕФР

|| || млн. EUR

|| Забележка: || 2012 || 2011

|| || ||

ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ || 3.1 || 58 || 40

|| || ||

ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ || 3.2 || (49) || (128)

|| || ||

|| || ||

ИЗЛИШЪК (ДЕФИЦИТ) ОТ ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ || || 9 || (88)

|| || ||

Финансови приходи || 3.4 || (2) || (1)

ИЗЛИШЪК (ДЕФИЦИТ) ОТ ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ || || (2) || (2)

|| || ||

СТОПАНСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА || || 7 || (90)

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ ЗА 8-и ЕФР

|| || || || || || || млн. EUR

|| Капитал на фонда (а) || Непоискани средства (b) || Поискан капитал на фонда (c)=(a)-(b) || Натрупани резерви (d) || Други резерви (e) || Общо нетни активи (c)+(d)+(e)

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2010 Г. || 12 840 || - || 12 840 || (10 042) || (2 237) || 560

Увеличение на капитала — обикновени вноски || - || - || - || - || - || -

Трансфери от/към 10-ия ЕФР || - || - || - || - || (38) || (38)

Стопански резултат за годината || - || - || - || (90) || - || (90)

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2011 Г. || 12 840 || - || 12 840 || (10 132) || (2 276) || 432

Увеличение на капитала — обикновени вноски || - || - || - || - || - || -

Трансфери от/към 10-ия ЕФР || - || - || - || - || (78) || (78)

Стопански резултат за годината || - || - || - || 7 || - || 7

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. || 12 840 || - || 12 840 || (10 125) || (2 354) || 361

1.3         9-И ЕФР: СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС, ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ И ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС за 9-и ЕФР

|| || || || млн. EUR

|| Забележка: || 31.12.2012 || 31.12.2011

|| НЕТЕКУЩИ АКТИВИ || || ||

|| Предварително финансиране || 2.1 || 119 || 191

|| || || ||

|| ТЕКУЩИ АКТИВИ || || ||

|| Предварително финансиране || 2.2 || 447 || 569

|| Вземания || 2.3 || 58 || 87

|| Свързващи сметки || 2.4 || 1 919 || 2 557

|| Парични средства и парични еквиваленти || 2.5 || - || 6

||   || || ||

|| ОБЩО АКТИВИ || || 2 543 || 3 410

|| || || ||

|| ТЕКУЩИ ПАСИВИ || || ||

|| Задължения || 2.7 || (375) || (315)

|| || || ||

|| ОБЩО ПАСИВИ || || (375) || (315)

|| || || ||

|| НЕТНИ АКТИВИ || || 2 168 || 3 096

|| || || ||

|| ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ || || ||

|| Поискан капитал на фонда || 2.8 || 11 699 || 11 699

|| Други резерви || 2.9 || 4 126 || 4 227

|| Стопански резултат, пренесен от предишни години || || (12 830) || (11 932)

|| Стопански резултат за годината || || (827) || (898)

|| НЕТНИ АКТИВИ || || 2 168 || 3 096

ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ за 9-и ЕФР

|| || млн. EUR

|| Забележка: || 2012 || 2011

|| || ||

ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ || 3.1 || 49 || 49

|| || ||

ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ || || ||

Оперативни разходи || 3.2 || (856) || (924)

Административни разходи || 3.3 || (1) || (3)

|| || ||

|| || ||

ИЗЛИШЪК (ДЕФИЦИТ) ОТ ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ || || (809) || (879)

|| || ||

Финансови приходи || 3.4 || (18) || (19)

ИЗЛИШЪК (ДЕФИЦИТ) ОТ ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ || || (18) || (19)

|| || ||

СТОПАНСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА || || (827) || (898)

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ ЗА 9-и ЕФР

|| || || || || || || млн. EUR

|| Капитал на фонда (а) || Непоискани средства (b) || Поискан капитал на фонда (c)=(a)-(b) || Натрупани резерви (d) || Други резерви (e) || Общо нетни активи (c)+(d)+(e)

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2010 Г. || 11 699 || 660 || 11 039 || (11 932) ||   4 157 || 3 263

Увеличение на капитала — обикновени вноски || - || (660) || 660 || - || - || 660

Трансфери от/към 10-ия ЕФР || - || - || - || - || 70 || 70

Стопански резултат за годината || - || - || - || (898) || - || (898)

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2011 Г. || 11 699 || - || 11 699 || (12 830) || 4 227 || 3 096

Увеличение на капитала — обикновени вноски || - || - || - || - || - || -

Трансфери от/към 10-ия ЕФР || - || - || - || - || (100) || (100)

Стопански резултат за годината || - || - || - || (827) || - || (827)

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. || 11 699 || - || 11 699 || (13 657) || 4 126 || 2 168

1.4         10-И ЕФР: СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС, ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ И ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС за 10-и ЕФР

|| || || || млн. EUR

|| Забележка: || 31.12.2012 || 31.12.2011

|| НЕТЕКУЩИ АКТИВИ || || ||

|| Предварително финансиране || 2.1 || 319 || 189

|| || || ||

|| ТЕКУЩИ АКТИВИ || || ||

|| Предварително финансиране || 2.2 || 849 || 536

|| Вземания || 2.3 || 11 || 20

|| Парични средства и парични еквиваленти || 2.5 || 690 || 1 218

||   || || ||

|| ОБЩО АКТИВИ || || 1 869 || 1 963

|| || || ||

|| НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ || || ||

|| Задължения || 2.6 || (40) || -

|| || || ||

|| ТЕКУЩИ ПАСИВИ || || ||

|| Задължения || 2.7 || (660) || (689)

|| Свързващи сметки || 2.4 || (2 264) || (2 944)

|| || || ||

|| ОБЩО ПАСИВИ || || (2 963) || (3 633)

|| || || ||

|| НЕТНИ АКТИВИ || || (1 095) || (1 670)

|| || || ||

|| ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ || || ||

|| Поискан капитал на фонда || 2.8 || 5 040 || 2 440

|| Други резерви || 2.9 || 479 || 301

|| Стопански резултат, пренесен от предишни години || || (4 411) || (2 699)

|| Стопански резултат за годината || || (2 203) || (1 712)

|| НЕТНИ АКТИВИ || || (1 095) || (1 670)

ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ за 10-и ЕФР

|| || млн. EUR

|| Забележка: || 2012 || 2011

|| || ||

ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ || 3.1 || 18 || 10

|| || ||

ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ || || ||

Оперативни разходи || 3.2 || (2 112) || (1 650)

Административни разходи || 3.3 || (106) || (72)

|| || ||

|| || ||

ИЗЛИШЪК (ДЕФИЦИТ) ОТ ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ || || (2 201) || (1 712)

|| || ||

Финансови приходи || 3.4 || (2) || 0

ИЗЛИШЪК (ДЕФИЦИТ) ОТ ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ || || (2) || (1)

|| || ||

СТОПАНСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА || || (2 203) || (1 712)

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ ЗА 10-и ЕФР

|| || || || || || || млн. EUR

|| Капитал на фонда (а) || Непоискани средства (b) || Поискан капитал на фонда (c)=(a)-(b) || Натрупани резерви (d) || Други резерви (e) || Общо нетни активи (c)+(d)+(e)

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2010 Г. || 21 152 || 21 152 || - || (2 699) || 333 || (2 366)

Увеличение на капитала — обикновени вноски || - || (2 440) || 2 440 || - || - || 2 440

Трансфери от 8-и и 9-и ЕФР || - || - || - || - || (32) || (32)

Стопански резултат за годината || - || - || - || (1 712) || - || (1 712)

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2011 Г. || 21 152 || 18 712 || 2 440 || (4 411) || 301 || (1 670)

Увеличение на капитала — обикновени вноски || - || (2 600) || 2 600 || - || - || 2 600

Трансфери от/към 8-и и 9-и ЕФР || - || - || - || - || 178 || 178

 Стопански резултат за годината || - || - || - || (2 203) || - || (2 203)

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. || 21 152 || 16 112 || 5 040 || (6 614) || 479 || (1 095)

1.5         БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА 8-И, 9-И И 10-И ЕФР 

1.         ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ

1.1.     ПРАВНИ РАЗПОРЕДБИ И ФИНАНСОВИЯТ РЕГЛАМЕНТ

Финансовите отчети се изготвят в съответствие с Финансовия регламент, приложим за десетия ЕФР. В съответствие с разпоредбите на член 121 от този регламент финансовите отчети се изготвят съобразно с принципите за счетоводна отчетност на основата на текущо начисляване.

Тези финансови отчети са съставени в съответствие със счетоводните правила и методи за ЕФР, които са изготвени на базата на Международните счетоводни стандарти за публичния сектор (IPSAS) или, по подразбиране, от Международните стандарти за финансова отчетност (IFRS), както са изготвени съответно от Съвета по международни счетоводни стандарти за публичния сектор (IPSASB) и Съвета по международни счетоводни стандарти (IASB). Счетоводните правила, приети от разпоредителя с бюджетни кредити на ЕФР, бяха приложени по отношение на частта от ресурсите на ЕФР, за чието финансово управление Европейската комисия носи отговорност.

Счетоводителят, отговорен за ЕФР, трябва да изпрати междинните отчети на Сметната палата до 31 март на следващата година. От своя страна Сметната палата съобщава на Комисията забележките си по отчетите до 15 юни (член 125). Въз основа на тези забележки Комисията одобрява окончателните отчети до 31 юли и ги изпраща на Европейския парламент, Съвета и Сметната палата. Отчетите се публикуват в Официален вестник до 15 ноември заедно със становище, гарантиращо точността на отчетите, както и законността и правомерността на свързаните с тях операции, дадено от Сметната палата по отношение на частта от ресурсите на ЕФР, за чието финансово управление Комисията носи отговорност.

1.2.     СЧЕТОВОДНИ ПРИНЦИПИ

Целта на финансовите отчети е да се предостави информация относно финансовото състояние, резултатите и паричните потоци на даден субект, която е от полза за широк кръг от потребители. За субекти от публичния сектор, като ЕФР, целта е по-конкретно да се предостави информация, която е от полза за процеса на вземане на решения, както и да се покаже отчетността на субекта по отношение на поверените му средства.

За да дават вярна и точна представа, финансовите отчети трябва не само да предоставят съответната информация за естеството и кръга от дейности на дадена организация, да обясняват как те се финансират и да дават окончателни сведения за тяхното функциониране, но и да го правят по ясен и разбираем начин, който позволява да се прави съпоставка между финансовите години. Настоящият документ беше съставен с оглед на тези цели.

Счетоводната система на ЕФР обхваща общи сметки и бюджетни сметки. Бюджетните сметки дават подробна картина на изпълнението на бюджета. Те се основават на принципа за касова отчетност. Общите сметки позволяват да се изготвят финансовите отчети, тъй като те показват всички разходи и приходи за финансовата година, въз основа на правилата за текущо начисляване, и са предназначени за установяване на финансовото състояние под формата на счетоводен баланс към 31 декември.

Член 120 от Финансовия регламент за 10-ия ЕФР определя счетоводните принципи, които се прилагат при съставяне на финансовите отчети:

– принцип на действащото предприятие;

– предпазливост;

– последователност на счетоводните методи;

– съпоставимост на информацията;

– същественост;

– некомпенсиране;

– предимство на съдържанието пред формата;

– счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване.

1.3.     БАЗА ЗА ИЗГОТВЯНЕТО

1.3.1.  Работна и отчетна валута

Финансовите отчети се представят в милиони евро, като еврото е работна и отчетна валута на ЕФР.

1.3.2.  Валута и база за конвертиране

Операциите в чужда валута се превръщат в евро по валутните курсове, които са в сила към датата на операциите. Печалбите и загубите от извършването на трансакции в чуждестранна валута, както и от трансакциите по обменните курсове в края на годината на паричните активи и пасиви, изразени в чужда валута, се вписват в отчета за стопанския резултат.

Салдото в края на годината на паричните активи и пасиви, изразени в чужда валута, се превръща в евро по валутния курс по-долу, приложим на 31 декември:

Валута || 31.12.2012 || 31.12.2011 || Валута || 31.12.2012 || 31.12.2011

XOF || 655.957 || 655.957 || KES || 113.460 || 109.362

XAF || 655.957 || 655.957 || BIF || 2037.95 || 1780.23

NGN || 206.074 || 204.185 || SLL || 5709.56 || 5663.54

PGK || 2.76702 || 2.81057 || TZS || 2077.48 || 2058.31

HTG || 56.2987 || 53.2461 || UGX || 3508.51 || 3181.89

GNF || 9250.40 || 9155.86 || MGA || 2981.70 || 2870.88

MWK || 439.917 || 213.286 || SZL || 11.1727 || 10.4830

1.3.3.  Използване на приблизителни оценки

В съответствие с IPSAS и общоприетите счетоводни принципи финансовите отчети по необходимост включват суми, основани на приблизителни оценки и предположения от ръководителите, основаващи се на най-надеждната налична информация. По-значителните приблизителни оценки включват, без да са ограничени до това, суми за провизии, загуби от обезценяване на вземания и начислени разходи. Действителните резултати могат да се различават от тези приблизителни оценки. Промените в приблизителните оценки се отразяват в периода, през който станат известни.

1.4.     СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

1.4.1   Суми по предварително финансиране

Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко плащания в продължение на период, определен в конкретното споразумение за предварително финансиране. Наличните средства или авансът се възстановяват или се използват за целта, за която са предоставени, през периода, определен в споразумението. Ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е задължен да върне аванса на предварителното финансиране на ЕФР. Размерът на предварителното финансиране се намалява (изцяло или частично) с приемането на допустимите разходи и върнатите суми.

В края на годината неизплатените суми от предварителното финансиране се оценяват спрямо първоначалната(-ите) платена(-и) сума(-и), намалена(-и) с: върнатите суми, приключените допустими суми, изчислените допустими суми, които още не са приключени в края на годината и намаленията на стойността.

Лихвата по предварителното финансиране се признава в момента на начисляването ѝ в съответствие с разпоредбите на съответното споразумение. В края на годината се прави приблизителна оценка на начислените приходи от лихви, въз основа на най-надеждната информация.

1.4.2   Вземания

Вземанията се отчитат по първоначална стойност минус намалението за обезценка. Намаляване за обезценка на вземания се прави, когато има обективно доказателство, че цялата дължима сума не може да бъде събрана в съответствие с първоначалните срокове на вземането. Размерът на намалението е разликата между отчетната стойност на актива и възстановимата стойност, която е сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци, дисконтирани по пазарния лихвен процент за подобни заемополучатели. Признава се и общо намаление за неизпълнените нареждания за събиране на вземания, които вече не подлежат на специфично намаление. Това общо намаление се основава на историческата стойност на загубите. Стойността на намалението се признава в отчета за стопанския резултат.

1.4.3   Парични средства и парични еквиваленти

Парите и паричните еквиваленти са финансови инструменти и се дефинират като текущи активи. Те включват парите в брой, депозитите по разплащателни сметки в банки и другите текущи високоликвидни инвестиции с първоначален падежен срок три месеца или по-малко.

1.4.4   Задължения

Значителна част от задълженията на ЕФР не са свързани със закупуването на стоки или услуги — те са неизплатени декларации за направени разходи от бенефициери на безвъзмездни средства или друго финансиране. Те се записват като задължения за исканата сума, когато декларацията за направени разходи бъде получена и след проверка бъде приета като допустима от съответните финансови служители. На този етап те се оценяват по приетата и допустима сума.

Задълженията, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се отчитат при получаването на фактурата за първоначалната сума и съответните разходи се вписват в сметките, когато доставките или услугите бъдат извършени и приети.

1.4.5   Провизии

Провизиите се отчитат, когато ЕФР има правно или конструктивно задължение към трети страни в резултат на минали събития; когато е по-вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси за уреждане на задължението и когато сумата може да бъде надеждно оценена. Размерът на провизията е най-точната оценка на разходите, които се очаква да бъдат необходими за уреждане на сегашното задължение към отчетната дата.

1.4.6   Начислени приходи и разходи и приходи и разходи за бъдещи периоди

Критичен елемент в счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване е гарантирането на това, че операциите се записват през счетоводната година, за която се отнасят. Това действие се нарича действие за разделяне на финансовите периоди. По-конкретно трябва да се направи оценка относно допустимостта на разходите, направени от бенефициерите на средства от ЕФР, но които още не са вписани в ЕФР (начислени разходи). Обратно, някои плащания, извършени през текущата година, се отнасят до следващи периоди (разходи за бъдещи периоди) и трябва да бъдат идентифицирани и включени към следващите периоди.

Съгласно счетоводните правила на ЕФР операциите и събитията се отчитат във финансовите отчети през периода, за който се отнасят. В края на отчетния период начислените разходи се признават въз основа на очакван размер на задължението за прехвърляне за периода. Изчисляването на начислените разходи се прави в съответствие с подробни оперативни и практически насоки, издадени от Комисията и насочени към гарантиране на това, че финансовите отчети дават вярна и честна представа.

Приходите също се отчитат през периода, за който се отнасят. В края на годината, ако все още не е издадена фактура, а услугата е предоставена, доставките са извършени от ЕФР или съществува договорно споразумение (т.е. чрез позоваване на договор), във финансовите отчети се вписва начислен приход.

Освен това в края на годината, ако е издадена фактура, но услугите все още не са предоставени или стоките не са доставени, приходът се отсрочва и признава през следващия отчетен период.

1.5.     ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ

1.5.1   Приходи

В бюджета на Европейския фонд за развитие не се вписват приходи. Обикновените вноски от държавите-членки се разглеждат като капитал на фонда. Приходите обхващат възстановяване на разходи и приходи от лихви.

Възстановяване на разходи

За операциите, които пораждат възстановяване на разходи, платени по-рано от ЕФР на краен бенефициер или трета държава, се изготвят нареждания за събиране на вземания и приспадания от следващи плащания, които се отчитат, както следва:

– Възстановяване на разходи: издаденото нарежданията за събиране води до вземане, като съответният запис е приход в отчета за стопанския резултат за тази година; или

– Възстановяване на суми по предварително финансиране: в този случай сумата се включва в позицията, отнасяща се до предварителното финансиране, в счетоводния баланс.

Приходи от лихви

Приходите от лихви се вписват в отчета за стопанския резултат посредством метода на ефективната лихва. Приходите от лихвите включват получени лихви или вземания от касови наличности и изискуеми депозити, намиращи се в търговски банки, и от забавени плащания по вземания на ЕФР. Приходите от лихви се отчитат в хода на тяхното начисляване.

1.5.2   Разходи

Валутните разходи, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се отчитат, когато доставките са извършени и приети. Те се оценяват по първоначална фактурна цена.

Разходите, различни от валутните разходи, представляват по-голямата част от разходите на ЕФР. Те се отнасят до трансферите към бенефициери и могат да бъдат три вида: вземания, трансфери по споразумения и дискреционни безвъзмездни средства или вноски и дарения.

Трансферите се отчитат като разходи в периода, през който са настъпили събитията, пораждащи трансфера, при условие че естеството на трансфера се допуска от нормативната уредба (Финансовия регламент или друго) или е подписан договор, разрешаващ трансфера; бенефициерът е изпълнил всички критерии за допустимост; и може да бъде направена разумна оценка на сумата.

Когато бъде получено искане за плащане или декларация за направени разходи, които изпълняват критериите за признаване, те се признават като разход в размер на допустимата сума. В края на годината направените допустими разходи, които вече се дължат на бенефициерите, но които все още не са съобщени, се оценяват и записват като начислени разходи.

Разходи за лихви

Разходите за лихви се вписват в отчета за стопанския резултат посредством метода на ефективната лихва. Разходите за лихви обхващат платената или дължима лихва и се отчитат в хода на тяхното начисляване.

1.6.     УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ

1.6.1   Условни активи

Условен актив е възможен актив, който възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на ЕФР. Условен актив се оповестява, когато е вероятна появата на входящ поток от икономически ползи или на потенциал за предоставяне на услуга.

Условните активи се оценяват към всяка дата на счетоводния баланс, за да се гарантира, че развитието на събитията е правилно отразено във финансовите отчети. Ако на практика е станало сигурно, че ще възникне входящ поток от икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга и стойността на актива може да бъде надеждно измерена, активът и свързаният приход се отразяват във финансовите отчети за периода, през който настъпва промяната.

Гаранциите са възможни активи, които възникват от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено от настъпването или ненастъпването на обекта на гаранцията. Гаранциите следователно могат да представляват условни активи. Дадена гаранция спира да съществува, когато нейният предмет вече не съществува. Тя се активира, когато бъдат изпълнени условията за поискване на плащане от гаранта.

1.6.2   Условни пасиви

Условен пасив е възможно задължение, което възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на ЕФР; или настоящо задължение, което възниква от минали събития, но не е признато, защото: не е вероятно да бъде необходим изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, за уреждане на задължението или в редките случаи, когато размерът на задължението не може да бъде оценен достатъчно надеждно. Условен пасив се оповестява, освен ако възможността за поява на изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, не е малка.

Условните пасиви се оценяват към датата на всеки счетоводен баланс, за да се определи дали е станала вероятна появата на изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга. Ако стане вероятно да бъде необходим изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, за елемент, третиран като условен пасив, се отчита провизия във финансовите отчети за периода, през който настъпва промяната на вероятността.

2.         БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

НЕТЕКУЩИ АКТИВИ

2.1      ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ

|| || || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Предварително финансиране || - || 119 || 319 || 438 || 380

ОБЩО || - || 119 || 319 || 438 || 380

Много договори предвиждат заплащането на аванс преди започване на строителни работи, доставка на стоки или предоставяне на услуги. Понякога графикът на плащане в договора предвижда плащане въз основа на докладите за напредъка. Обикновено предварителното финансиране се изплаща във валутата на държавата или територията, в които е осъществен проектът.

Моментът, избран за събирането или усвояването на предварителното финансиране, определя дали то се оповестява като текущ или нетекущ актив по предварително финансиране. Усвояването се определя от споразумението, на което проектът се основава. Всяко възстановяване на средства или усвояване, което трябва да се осъществи преди изтичането на дванадесет месеца от отчетната дата, се оповестява като текущо предварително финансиране. Тъй като много от проектите на ЕФР са с дългосрочен характер, необходимо е свързаните с тях аванси да бъдат на разположение за повече от една година. Затова тези суми по предварително финансиране са показани като нетекущи активи.

Увеличението на нетекущото предварително финансиране в размер на 58 млн. EUR спрямо 31.12.2011 г. се обяснява с нарастването на нетекущото предварително финансиране, свързано с проекти по РИП[5] (97 млн. EUR), проекти между държавите от АКТБ (42 млн. EUR) и безвъзмездни средства по НИП[6] (10 млн. EUR), компенсирано от намаляване на предварителното финансиране, свързано с проекти между държавите от АКТБ (73 млн. EUR) и с административни разходи (29 млн. EUR).

       

ТЕКУЩИ АКТИВИ

2.2      ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ

|| || || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Предварително финансиране (бруто) || 70 || 1 207 || 2 316 || 3 593 || 3 415

Минус предвиденото приключване на предварителното финансиране || (32) || (760) || (1 468) || (2 259) || (2 240)

ОБЩО || 38 || 447 || 849 || 1 334 || 1 175

Увеличението на нетното текущо предварително финансиране в размер на 159 млн. EUR се дължи главно на увеличението на предварителното финансиране, свързано с инструменти за помощ по НИП (147 млн. EUR), проекти по РИП (68 млн. EUR) и проекти между държавите от АКТБ (39 млн. EUR). Това увеличение бе частично компенсирано от намаление на нетното предварително финансиране, свързано със секторната политика (65 млн. EUR) и между АКТБ — социални секторни проекти (32 млн. EUR).

2.2.1 Гаранции, получени по отношение на предварително финансиране

За предварителното финансиране се предвиждат гаранции, които се освобождават, когато се извърши и последното плащане по даден проект. Гаранцията има две различни стойности, наречени „номинална“ и „текуща“ стойност. При „номиналната“ стойност пораждащото събитие е свързано със съществуването на гаранцията. При „текущата“ стойност пораждащото събитие за гаранцията е плащането на предварителното финансиране и/или последващите изчиствания.

Към 31 декември 2012 г. „номиналната“ стойност на гаранциите, получени от ЕФР във връзка със суми по предварително финансиране, възлиза на 566 млн. EUR. „Текущата“ стойност на тези гаранции възлиза на 391 млн. EUR. Към 31 декември 2011 г. тези стойности са съответно 637 млн. EUR и 394 млн. EUR.

2.3      ВЗЕМАНИЯ

|| || || || || млн. EUR

|| Забележка: || 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Вземания от клиенти || 2.3.1 || 1 || 6 || 2 || 10 || 13

Вземания от държавите членки || 2.3.2 || - || - || 3 || 3 || 9

Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди || 2.3.3 || 0 || 51 || 6 || 57 || 89

ОБЩО || || 1 || 58 || 11 || 70 || 111

2.3.1 Вземания от клиенти

|| || || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Вземания от клиенти || 5 || 19 || 3 || 26 || 27

-Намаление || (3) || (12) || (1) || (16) || (13)

ОБЩО || 1 || 6 || 2 || 10 || 13

Това са нареждания за събиране на вземания, вписани по сметките към 31 декември 2012 г. като установени вземания, които трябва да бъдат събрани и не са вече включени в други позиции в частта за активи на счетоводния баланс. Салдото при приключване на нарежданията за събиране представлява стойността на нарежданията за събиране, които са издадени, но още не са платени в края на годината.

Движенията по отворените нареждания за събиране са подробно представени по-долу:

|| || || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 2012 г. || ОБЩО 2011 г.

Отворени нареждания за събиране в началото на годината || 6 || 19 || 1 || 25 || 18

Издадени нареждания за събиране || 12 || 64 || 63 || 139 || 130

Приключени нареждания за събиране || (13) || (64) || (61) || (138) || (123)

Изпълнени || (12) || (43) || (43) || (97) || (108)

Отменени (член 73 от ФР) || - || (1) || - || (1) || (1)

Анулирани || 0 || (3) || 0 || (4) || (2)

Компенсирани || (2) || (17) || (18) || (36) || (13)

Отворени нареждания за събиране в края на годината || 5 || 19 || 3 || 26 || 25

2.3.2 Вземания от държавите членки

Вземанията в размер на 3 млн. EUR от държавите членки в 10-ия ЕФР включват вноските по съфинансирането от Белгия, Испания и Швеция.

2.3.3 Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди

Начислените приходи и разходите за бъдещи периоди включват главно натрупаните лихви върху суми по предварително финансиране. Освен това приходите от начислени лихви за просрочено плащане на вноски са включени в тази позиция.

Спадът в начислените приходи и разходите за бъдещи периоди се обяснява с по-ниските начислени лихви по предварителното финансиране (вж. бележка 3.4).

2.4      СВЪРЗВАЩИ СМЕТКИ

|| || || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

към/от 6-и ЕФР || (2 065) || (214) || - || (2 279) || (2 279)

към/от 7-и ЕФР || - || 2 279 || - || 2 279 || 2 279

към/от 8-и ЕФР || - || (3 038) || 628 || (2 410) || (2 453)

към/от 9-и ЕФР || 3 038 || - || (2 892) || 146 || (491)

към/от 10-и ЕФР || (628) || 2 892 || - || 2 264 || 2 944

ОБЩО || 345 || 1 919 || (2 264) || 0 || 0

За по-голяма ефективност единната каса, обхващаща всички ЕФР, е разпределена към 10-ия ЕФР; в резултат на това се осъществяват операции между отделните ЕФР, които се компенсират чрез свързващите сметки между счетоводните баланси на различните ЕФР.

Главните движения през 2012 г. по свързващите сметки включват плащания, направени от 10-ия ЕФР за изпълнението на 8-и и 9-и ЕФР.

         

2.5      ПАРИ И ПАРИЧНИ ЕКВИВАЛЕНТИ[7]

|| || || || || млн. EUR

|| Забележка: || 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Налични пари в банки || 2.5.1 || - || - || 687 || 687 || 1 211

Гаранционни сметки на STABEX || 2.5.2 || - || - || 2 || 2 || 5

Банкови сметки за съфинансиране || 2.5.3 || - || - || - || - || 8

Специален фонд за ДР Конго[8] || - || - || - || 1 || 1 || 1

ОБЩО || || - || - || 690 || 690 || 1 224

2.5.1 Налични пари в банки

|| || || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Специални сметки — финансови институции на държавите членки || - || - || 633 || 633 || 1 129

Текущи сметки — търговски банки || || || 54 || 54 || 80

Местни посредници по плащанията || - || - || 0 || 0 || 2

ОБЩО || - || - || 687 || 687 || 1 211

Цялостното намаление на касовите наличности в банките се обяснява главно с равнището на извършените плащания и с по-високото равнище на изпълнение на бюджета от предишния отчетен период.

Сметките на местните посредници по плащанията представляват суми по банкови сметки, намиращи се в държави от АКТБ и ОСТ, които се използват за извършване на плащания в местна валута в държавата бенефициер. Тези сметки са в евро или във валутата на някоя от държавите — членки на ЕС. С цел постигане на по-централизирано управление на плащанията през 2012 г. бяха закрити 3 от общо 4-те останали сметки на местни посредници по плащанията.

2.5.2 Гаранционни сметки на STABEX

|| млн. EUR

|| Салдо към 31.12.2012 г. || Салдо към 31.12.2011 г.

Кот д’Ивоар || 2 || 2

Малави || - || 1

Други държави || 0 || 2

ОБЩО || 2 || 5

STABEX е съкращение на компенсаторната финансова схема на Европейския съюз за стабилизиране на приходите от износ на страните от АКТБ. Тя е въведена с конвенцията от Ломе I (1975 г.) с цел преодоляване на негативното въздействие от нестабилността в приходите от износ на селскостопански продукти. Салдото по гаранционните сметки на STABEX представлява общата сума на съществуващите средства по STABEX, които ще бъдат прехвърлени на по-късна дата към съответната държава бенефициер от АКТБ. Салдото е разпределено за 10-ия ЕФР. През 2012 г. осем гаранционни сметки на STABEX бяха закрити след приключването на дейността на инструмента за помощ STABEX.

Освен тези средства съществуват други средства по STABEX, държани от страните бенефициери от АКТБ. Щом Комисията и държавата бенефициер (от АКТБ) стигнат до споразумение относно начина на използване на средствата по STABEX, двете страни подписват конвенция за трансфер. В съответствие с разпоредбите на член 211 от Споразумението от Ломе IV[9] (ревизирано) средствата се прехвърлят по лихвоносна сметка, подписана от двете страни (Европейската комисия и държавата бенефициер), открита на името на държавата от АКТБ. Средствата остават по тези сметки, подписани и от двете страни, докато не бъде оправдан трансфер по проект в РВЗ (рамка за взаимни задължения).

Разпоредителят с бюджетни кредити на Комисията има правото да се подписва срещу сметката, за да гарантира, че средствата се отпускат по предназначение. Средствата по сметките, подписани и от двете страни, са собственост на държавата от АКТБ и следователно не се вписват като активи в отчетите на ЕФР. Трансферите по тези сметки се вписват като плащания по STABEX.

През 2012 г. 49 млн. EUR бяха върнати към ЕФР от сметки, подписани и от двете страни, в страни от АКТБ в съответствие с член 1.4 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР[10]. Тези средства бяха прехвърлени главно от Соломоновите острови (12 млн. EUR), Кот д’Ивоар (11 млн. EUR), Бурунди (5 млн. EUR), Сейнт Винсънт и Гренадини (3 млн. EUR), Сенегал (3 млн. EUR), Малави (3 млн. EUR), Уганда (3 млн. EUR) и Буркина Фасо (2 млн. EUR). Тези приходи са включени в оперативните приходи (инструмент за помощ STABEX) на отчета за стопанския резултат за 8-ия ЕФР.

2.5.3 Банкови сметки за съфинансиране

|| || || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Банкови сметки за съфинансиране || - || - || - || - || 8

ОБЩО || - || - || - || - || 8

Банковите сметки за съфинансиране бяха закрити. Тези средства, с изключение на административната част, бяха върнати на държавите членки след инструкции от разпоредителя с бюджетни кредити. 

НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ

2.6      ЗАДЪЛЖЕНИЯ

|| || || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Съфинансиране — задължения || - || - || 40 || 40 || -

ОБЩО || - || - || 40 || 40 || -

Задълженията по съфинансирането в края на 2012 г. се отнасят за 10-ия ЕФР.

Получените вноски по съфинансирането са представени като задължения към държавите членки и трети държави, тъй като те изпълняват критериите за условни приходи от операции, различни от размяна. ЕФР трябва да използва вноските, за да предоставя услуги на трети държави, или в противен случай трябва да върне активите (получените вноски) на държавите членки. Неизплатените задължения по споразуменията за съфинансиране представляват получената вноска за съфинансиране минус направените разходи по проекта. Ефектът върху нетните активи е нулев.

През 2012 г. с цел подобряване на представянето на задълженията по съфинансирането сумите бяха разпределени между нетекущи и текущи пасиви. Увеличението на общия размер на задълженията по съфинансирането е обяснено в бележка 2.7.1.2.

ТЕКУЩИ ПАСИВИ

2.7      ЗАДЪЛЖЕНИЯ

|| || || || || млн. EUR 

|| Забележка: || 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Текущи задължения || 2.7.1 || 4 || 67 || 138 || 209 || 399

Начислени разходи || 2.7.2 || 19 || 308 || 228 || 555 || 339

Отложена капиталова вноска за фонда || 2.7.3 || - || - || 293 || 293 || 295

ОБЩО || || 22 || 375 || 660 || 1 057 || 1 033

2.7.1 Текущи задължения

|| || || || || млн. EUR

|| Забележка: || 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Доставчици и други || 2.7.1.1 || 4 || 67 || 81 || 152 || 308

Съфинансиране — задължения || 2.7.1.2 || - || - || 46 || 46 || 81

Разни задължения || 2.7.1.3 || 0 || 0 || 12 || 12 || 10

ОБЩО || || 4 || 67 || 138 || 209 || 399

Задълженията включват декларациите за направени разходи, получени от ЕФР във връзка с дейностите, свързани с безвъзмездните средства. Те се вписват с декларираната сума в момента на получаване на искането. Същата процедура се прилага за фактурите и кредитните известия, получени в рамките на дейностите, свързани с обществените поръчки. Съответните декларации за направени разходи са взети предвид за процедурите по разделяне на финансовите периоди в края на годината. След вписването за разделяне на финансовите периоди очакваните допустими суми бяха вписани в отчета за стопанския резултат.

2.7.1.1 Доставчици и други

В този бюджетен ред са включени сумите, дължими на доставчиците, както и тези, дължими на публични органи и трети държави.

Намалението от 157 млн. EUR в сравнение с предходния период на отчитане се отнася главно до 75 млн. EUR намаление на задълженията към трети държави и намаление в размер на 37 млн. EUR на задълженията към непубличните доставчици.

2.7.1.2 Задължения по съфинансирането

През 2012 г. с цел подобряване на представянето на задълженията по съфинансирането сумите бяха разпределени между нетекущи и текущи пасиви.  Спадът в текущите задължения по съфинансирането се дължи главно на прекласификацията на 40 млн. EUR като нетекущи задължения.

Общите нетекущи и текущи задължения по съфинансирането са се увеличили с 5 млн. EUR. През 2012 г. бяха получени нови вноски по съфинансирането от Германия (2 млн. EUR) и Канада (2 млн. EUR). Увеличението на шведските задължения по съфинансиране (8 млн. EUR) бе частично компенсирано от намалението на испанските и британските задължения по съфинансиране (по 2 млн. EUR) и изчистването на италианските задължения по съфинансиране в рамките на 9-ия ЕФР.

Задълженията по съфинансирането бяха намалени с 8 млн. EUR, за да се впишат приходите, свързани с проектите за съфинансиране (виж 3.1.3 и 3.2.2).

2.7.1.3 Разни задължения

Разните задължения включват главно неразпределени парични постъпления и върнати суми.

2.7.2 Начислени разходи

|| || || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Начислени разходи || 19 || 308 || 228 || 555 || 339

ОБЩО || 19 || 308 || 228 || 555 || 339

В края на годината се прави оценка относно допустимостта на разходите, направени от бенефициерите на средства от ЕФР, но които още не са вписани. След тези изчисления на разделянето на финансовите периоди очакваните допустими суми се записват като начислени разходи.

Прогнозното усвояване на сумите по предварителното финансиране се представя като прогнозно приключване на предварителното финансиране (вж. 2.2).

2.7.3 Отложена капиталова вноска за фонда

|| || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Обединеното кралство || - || - || 274 || 274 || 289

Ирландия || - || - || 9 || 9 || 5

Литва || - || - || - || - || 1

Унгария || - || - || 10 || 10 || -

ОБЩО || - || - || 293 || 293 || 295

Това включва вноските на държавите членки, платени предварително.

НЕТНИ АКТИВИ

2.8      ПОИСКАН КАПИТАЛ НА ФОНДА

|| || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО

Капитал на фонда || 12 840 || 11 699 || 21 152 || 45 691

Непоискан капитал на фонда || - || - || (18 712) || (18 712)

Поискан капитал на фонда 31.12.2011 г. || 12 840 || 11 699 || 2 440 || 26 979

|| || || ||

Капитал на фонда || 12 840 || 11 699 || 21 152 || 45 691

Непоискан капитал на фонда || - || - || (16 112) || (16 112)

Поискан капитал на фонда 31.12.2012 г. || 12 840 || 11 699 || 5 040 || 29 579

Капиталът на фонда представлява общият размер на вноските от държавите членки за съответния ЕФР, както е посочено във всяко от вътрешните споразумения.

Непоисканите средства представляват първоначалните средства, които още не са поискани от държавите членки.

Поисканият капитал представлява сумата на първоначалните средства, за които държавите членки са поискали да бъдат прехвърлени по касовите сметки в съответствие с процедурата по член 16 от Финансовия регламент за 10-ия ЕФР.

Целият капитал на 8-ия и 9-ия ЕФР бе поискан и получен.

Поискан и непоискан капитал на фонда по държави членки

|| || || || млн. EUR

Вноски || % || Непоискани 10-и ЕФР 31.12.2011 || Поискани през 2012 г. || Непоискани 10-и ЕФР 31.12.2012

Австрия || 2.41 || (451) || 63 || (388)

Белгия || 3.53 || (661) || 92 || (569)

Дания || 2.00 || (374) || 52 || (322)

Финландия || 1.47 || (275) || 38 || (237)

Франция || 19.55 || (3 658) || 508 || (3 150)

Германия || 20.50 || (3 836) || 533 || (3 303)

Гърция || 1.47 || (275) || 38 || (237)

Ирландия || 0.91 || (170) || 24 || (147)

Италия || 12.86 || (2 406) || 334 || (2 072)

Люксембург || 0.27 || (51) || 7 || (44)

Нидерландия || 4.85 || (908) || 126 || (781)

Португалия || 1.15 || (215) || 30 || (185)

Испания || 7.85 || (1 469) || 204 || (1 265)

Швеция || 2.74 || (513) || 71 || (441)

Обединеното кралство || 14.82 || (2 773) || 385 || (2 388)

Кипър || 0.09 || (17) || 2 || (15)

Чешка република || 0.51 || (95) || 13 || (82)

Естония || 0.05 || (9) || 1 || (8)

Унгария || 0.55 || (103) || 14 || (89)

Литва || 0.12 || (22) || 3 || (19)

Латвия || 0.07 || (13) || 2 || (11)

Малта || 0.03 || (6) || 1 || (5)

Полша || 1.3 || (243) || 34 || (209)

Словения || 0.18 || (34) || 5 || (29)

Словакия || 0.21 || (39) || 5 || (34)

България || 0.14 || (26) || 4 || (23)

Румъния || 0.37 || (69) || 10 || (60)

ОБЩО || 100,00 || (18 712) || 2 600 || (16 112)

През 2012 г. вноските по 10-ия ЕФР бяха поискани. Първият транш от вноските на държавите членки за 2013 г. беше поискан през ноември 2012 г.

2.9      ДРУГИ РЕЗЕРВИ

млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО

Салдо към 31.12.2010 г. || (2 237) || 4 157 || 333 || 2 252

Прехвърляне на отменени задължения към 10-ия ЕФР от 8-и и 9-и ЕФР || (38) || (80) || 118 || 0

Прехвърляне от 10-ия към 9-ия ЕФР за отпускане на средства на Южен Судан след Решение 2010/406/ЕС на Съвета ||                       -   || 150 || (150) || 0

Салдо към 31.12.2011 г. || (2 276) || 4 227 || 301 || 2 252

Прехвърляне на отменени задължения към 10-ия ЕФР от 8-и и 9-и ЕФР || (78) || (300) || 378 || 0

Прехвърляне от 10-ия към 9-ия ЕФР за отпускане на средства на Южен Судан след Решение 2011/315/ЕС на Съвета ||                        -   || 200 || (200) || 0

Салдо към 31.12.2012 г. || (2 354) || 4 126 || 479 || 2 252

Салдото към 31.12.2012 г. включва: || || || ||

- Средства, отпуснати за Южен Судан || -              || 350 || -                    || 350

От влизането в сила на 10-ия ЕФР през 2008 г. всички освободени средства от предходни ЕФР бяха прехвърлени към резерва на 10-ия ЕФР. Този резерв може да бъде поет като задължение само съгласно условията, посочени в член 1.4 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР.

През 2012 г. освободени средства в размер на 78 млн. EUR и 300 млн. EUR бяха прехвърлени към резерва за изпълнение на 10-ия ЕФР съответно от 8-и и 9-и ЕФР, а 200 млн. EUR бяха прехвърлени от резерва за изпълнение на 10-ия ЕФР към 9-и ЕФР, за да се разпределят средства за Южен Судан[11].

3.         БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ

3.1      ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ

млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 2012 г. || ОБЩО 2011 г.

Възстановяване на разходи || 2 || 14 || 2 || 17 || 16

Възстановяване на средствата по STABEX ||           49 || - || - || 49 || 26

Печалби от валутно-курсови разлики || 7 || 35 || 8 || 51 || 54

Оперативни приходи — съфинансиране || - || - || 8 || 8 || 2

ОБЩО || 58 || 49 || 18 || 124 || 99

3.1.1 Възстановяване на разходи

Тази позиция представлява нарежданията за събиране на вземания, издадени от ЕФР, и приспадането от следващи плащания, записани в счетоводната система на ЕФР, за събирането на вече изплатени разходи въз основа на проверки, одити или анализ на допустимостта. Трябва да се отбележи, че събирането на суми по предварителното финансиране не е включено като приход, а е кредитирано по позицията за предварително финансиране в счетоводния баланс.

Възстановяване на недължими плащания

През 2012 г. бяха издадени нареждания за събиране за недължими плащания за сумата от 27 млн. EUR спрямо 12 млн. EUR през 2011 г. 11 млн. EUR от тях се отнасяха за възстановяване на разходи и затова бяха вписани като оперативни приходи. 16 млн. EUR представляваха възстановяване на платени суми по предварителното финансиране и бяха вписани в счетоводния баланс като актив на предварителното финансиране.

Естеството на възстановяването на недължими плащания може да се обобщи, както следва:

млн. EUR ||

|| Приходи || Предварително финансиране || ОБЩО 2012 г. || Приходи || Предварително финансиране || ОБЩО 2011 г.

Грешка || 1 || 1 || 2 || 2 || 1 || 3

Нередност || 9 || 15 || 25 || 6 || 3 || 8

Оповестени от ОЛАФ || 1 || - || 1 || 1 || - || 1

ОБЩО || 11 || 16 || 27 || 8 || 4 || 12

3.1.2 Възстановяване на средствата по STABEX

През 2012 г. 49 млн. EUR бяха върнати към ЕФР от сметки, подписани и от двете страни, в страни от АКТБ в съответствие с член 1.4 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР[12]. Тези средства бяха прехвърлени главно от Соломоновите острови (12 млн. EUR), Кот д’Ивоар (11 млн. EUR), Бурунди (5 млн. EUR), Сейнт Винсънт и Гренадини (3 млн. EUR), Сенегал (3 млн. EUR), Малави (3 млн. EUR), Уганда (3 млн. EUR) и Буркина Фасо (2 млн. EUR). Тези приходи са включени в оперативните приходи (инструмент за помощ STABEX) на отчета за стопанския резултат за 8-ия ЕФР.

3.1.3 Оперативни приходи — съфинансиране

Оперативните приходи, отнасящи се до съфинансирането, представляват използваните вноски (вж. 3.2.2). Тъй като тези вноски изпълняват критериите за условни приходи от операции, различни от размяна, вноската се признава в съответствие с изпълнението на проекта за съфинансиране.

3.2      ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ

млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 2012 г. || ОБЩО 2011 г.

Оперативни разходи — инструменти за помощ || 41 || 812 || 2 085 || 2 938 || 2 633

Оперативни разходи — съфинансиране ||  -     ||  -     || 8 || 8 || 2

Загуби от валутно-курсови разлики || 8 || 39 || 20 || 66 || 61

Обезценка на вземания || 0 || 6 || - || 6 || 7

ОБЩО || 49 || 856 || 2 112     || 3 017 || 2 702

През 2012 г. Комисията подобри своята методология за оценка на натрупаните разходи. Ако не беше направено това подобрение, оперативните разходите щяха да бъдат 2 849 млн. EUR, вместо 3 017 млн. EUR. Въздействието върху нетните активи щеше да бъде същата сума (намаление от 168 млн. EUR), дължаща се главно на увеличението на начислените разходи (вж. точка 2.7.2).

3.2.1 Оперативни разходи — инструменти за помощ

|| || || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 2012 || ОБЩО 2011

Програмирана помощ || 17 || 93 || 1 366 || 1 476 || 1 251

Макроикономическа подкрепа || - || 8 || - || 8 || 51

Секторна политика || 0 || 322 || 3 || 326 || 371

Лихвени субсидии || 5 || - || - || 5 || 0

Проекти между държави от АКТБ || - || 311 || 409 || 720 || 650

Спешна помощ || - || 60 || 274 || 333 || 212

Помощ за бежанци || 6 || - || - || 6 || 0

Рисков капитал || 1 || - || - || 1 || 19

STABEX || 4 || - || - || 4 || 12

Sysmin || 0 || - || - || 0 || (8)

Други програми за помощ, свързани с предишни ЕФР || - || 10 || - || 10 || 24

Институционална подкрепа || - || (1) || 33 || 32 || 8

Постъпления от компенсации за износ || 7 || 10 || - || 18 || 42

Общо || 41 || 812 || 2 085 || 2 938 || 2 633

Оперативните разходи на ЕФР обхващат различните инструменти за помощ и са под различни форми в зависимост от това как средствата се изплащат и управляват.

3.2.2 Оперативни разходи — съфинансиране

Това са разходите, направени по проекти за съфинансиране през 2012 г. Тъй като получените вноски по съфинансирането изпълняват критериите за условни приходи от операции, различни от размяна, съответстваща сума на вноските беше призната като оперативни приходи (вж. 3.1.3).

3.2.3 Обезценка на вземания

Тази позиция включва основно корекциите на предварителното финансиране и сумите, намалени/загубени с оглед на събирането на суми от длъжниците.

3.3      АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗХОДИ

млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 2012 г. || ОБЩО 2011 г.

Административни разходи || - || 1 || 106 || 107 || 75

ОБЩО || - || 1 || 106 || 107 || 75

Тази позиция включва разходи за подкрепа, т.е. административните разходи, свързани с планирането и изпълнението на ЕФР. Това включва разходи за изготвяне, последващи мерки, мониторинг и оценка на проектите, както и разходи за компютърни мрежи, техническа помощ и т.н.

3.4      ФИНАНСОВИ ПРИХОДИ

млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 2012 г. || ОБЩО 2011 г.

Приходи от лихви — европейски банки || - || 6 || 4 || 9 || 1

Лихви по предварителното финансиране || (2) || (24) || (6) || (32) || (21)

ОБЩО || (2) || (18) || (2) || (22) || (20)

Лихвите по предварителното финансиране се признават в съответствие с разпоредбите на член 7, параграф 3 и член 8 от Финансовия регламент за 10-ия ЕФР. Сторнирането на начислените лихви за 2011 г. по предварителното финансиране е довело до отрицателни приходи от лихви през 2012 г.

4.         БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

4.1      ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ИЗГОТВЯНЕ НА ОТЧЕТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

Информацията за паричните потоци се използва, за да осигури база за оценка на способността на ЕФР да генерира пари и парични еквиваленти и нуждите му да използва тези парични потоци.

При изготвянето на отчета за паричните потоци е използван косвеният метод. Това означава, че нетният излишък или дефицит за финансовата година се коригира с ефекта от сделките, извършвани по безналичен начин, отсрочените или начислените минали или бъдещи оперативни приходи или плащания.

Паричните потоци, произтичащи от операции в чуждестранна валута, се отчитат във валутата, използвана за счетоводството на ЕФР (евро), като към сумата в чуждестранна валута се прилага валутният курс на еврото към чуждестранната валута към датата на паричния поток.

4.2      ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ

Отчетът за паричните потоци на ЕФР отразява само паричните потоци от оперативни дейности, тъй като ЕФР няма инвестиционни или финансови дейности. Целта на оперативните дейности е участие в постигането на преследвани от политиката резултати.

5.         УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ И ДРУГИ ОПОВЕСТЯВАНИЯ

5.1      УСЛОВНИ АКТИВИ

млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Гаранции за добро изпълнение || 13 || 171 || 120 || 304 || 325

Гаранции за удържане || 6 || 107 || 74 || 188 || 197

Условни активи, свързани със съдебни дела || - || - || - || - || 1

ОБЩО || 19 || 279 || 194 || 492 || 523

5.1.1 Гаранции за добро изпълнение

Гаранциите за добро изпълнение понякога се изискват, за да се гарантира, че бенефициерите на средства от ЕФР изпълняват задълженията по своите договори с ЕФР.

Намалението от 21 млн. EUR за гаранции за изпълнение е разликата между гаранциите, които са освободени, и новите гаранции, които са получени. Повечето от освободените гаранции бяха по 9-ия ЕФР, а новите гаранции също бяха главно получени по 9-и ЕФР.

5.1.2 Гаранции за удържане

Гаранциите за удържане се отнасят само за договорите за строителство. По принцип 10% от междинните плащания за бенефициерите се задържат, за да се гарантира, че изпълнителят ще изпълни своите задължения. Тези задържани суми се записват като платими суми. Ако възлагащият орган даде своето одобрение, изпълнителят може вместо това да внесе гаранция за удържане, която замества сумата, удържана от междинното плащане. Тези получени гаранции се посочват като условни активи.

Намалението от 9 млн. EUR за гаранции за удържане е разликата между гаранциите, които са освободени, и новите гаранции, които са получени. Повечето от освободените гаранции бяха по 9-ия ЕФР, а новите гаранции също бяха главно получени по 9-и ЕФР.

5.2      ДРУГИ ОПОВЕСТЯВАНИЯ

5.2.1 Бюджетни задължения, които още не са отчетени като разход

млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Неизпълнени бюджетни задължения, които още не са платени || 103 || 938 || 4 601 || 5 642 || 5 594

Свързани суми, включени в отчета за стопанския резултат || (22) || (382) || (310) || (714) || (646)

ОБЩО || 81 || 557 || 4 291 || 4 928 || 4 948

Неизпълнените бюджетни задължения представляват отворени задължения, за които още не са направени плащания и/или не са били отменени. Това е нормално следствие от съществуването на многогодишни програми. Към 31 декември 2012 г. неизпълнените бюджетни задължения възлизаха на 5 642 млн. EUR. Сумата, оповестена като бъдещо задължение, което трябва да бъде финансирано, е това бюджетно задължение минус свързаните с него суми, включени като разходи в отчета за стопанския резултат за 2012 г., което се равнява на общо 4 928 млн. EUR.

6.         УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК

Следните оповестявания по отношение на управлението на финансовия риск на Европейския фонд за развитие се отнасят за касовите операции, извършвани от Европейската комисия от името на Европейския фонд за развитие с цел прилагане на неговите ресурси.

6.1      ПОЛИТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА И ДЕЙНОСТИ ПО ХЕДЖИРАНЕ

Правилата и принципите на управление на касовите операции на ЕФР са посочени в Регламент № 215/2008 на Съвета относно финансовия регламент, приложим за 10-ия ЕФР, и във Вътрешното споразумение.

В резултат на посоченото по-горе регламентиране се прилагат следните основни принципи:

– Вноските на ЕФР се плащат от държавите членки по специални сметки, открити в емисионната банка на всяка държава членка или в определена от нея финансова институция. Сумите на вноските остават в тези специални сметки, до момента, когато плащанията от ЕФР трябва да бъдат направени.

– Вноските в ЕФР се правят от държавите членки в евро, докато плащанията на ЕФР са деноминирани в евро и в други валути, включително по-слабо познати валути.

– Не може по банковите сметки, открити от Комисията от името на ЕФР, да се теглят суми, надвишаващи наличните.

В допълнение към специалните сметки Комисията открива други банкови сметки от името на ЕФР във финансови институции (централни банки и търговски банки) с цел извършване на плащания и получаване на постъпления, различни от вноските на държавите членки към бюджета в съответствие с член 44 от Регламент № 215/2008 на Съвета (вж. 6.4 по-долу).

Всички търговски банки, в които са открити сметки на ЕФР, различни от „специалните сметки“, посочени по-горе, се избират от Комисията чрез покана за участие в търг.

Касовите и платежните операции са силно автоматизирани и разчитат на модерни информационни системи. Прилагат се специални процедури, за да се гарантира сигурността на системата и да се осигури разделението на служебните задължения в съответствие с Финансовия регламент, стандартите на Комисията за вътрешен контрол и принципите за одит.

Набор от писмени насоки и процедури уреждат управлението на касата и платежните операции с цел ограничаване на оперативния и финансовия риск и осигуряване на подходяща степен на контрол. Те обхващат различните области на работа, а съблюдаването на насоките и процедурите се проверява редовно.

6.2      ПАЗАРЕН РИСК

6.2.1   Валутен риск

Всички вноски са в евро, а други валути се купуват само ако са необходими за извършване на плащания. В резултат касовите операции на ЕФР не са изложени на валутен риск.

6.2.2   Лихвен риск

ЕФР не използва заеми и в резултат на това не е изложен на лихвен риск.

ЕФР обаче печели лихви от наличностите по различните си банкови сметки. Затова Комисията от името на ЕФР е въвела мерки за гарантиране на това, че спечелената лихва редовно се адаптира към пазарните лихвени проценти, както и техните възможни колебания.

Върху овърнайт наличностите по сметки в търговски банки се начисляват лихви всеки ден. Лихвите върху наличностите по тези сметки се основават на плаващи пазарни лихви, към които се прилага договорен марж (положителен или отрицателен). За повечето сметки изчисляването на лихвата е свързано с EONIA (Euro Over Night Index Average) и се коригира така, че да отразява всички колебания на този лихвен процент. За някои други сметки изчисляването на лихвата е свързано с пределния лихвен процент на ЕЦБ (използван за основните операции на ЕЦБ по рефинансиране). В резултат ЕФР не поема никакъв риск, че по неговите наличности ще бъде начислена по-ниска лихва от пазарната.

6.3      КРЕДИТЕН РИСК (РИСК КЪМ КОНТРАГЕНТА)

В съответствие с Регламент № 215/2008 на Съвета по-голямата част от касовите ресурси на ЕФР се държат в „специалните сметки“, открити от държавите членки за плащане на техните вноски. Повечето от тези сметки са към министерствата на финансите на държавите членки или в националните централни банки. Тези институции носят най-нисък риск към контрагента за ЕФР (рискът се поема от държавите членки).

За частта от касовите ресурси на ЕФР, които са в търговски банки, с цел извършване на плащания, попълването на тези сметки се прави на принципа "точно навреме" и автоматично се управлява от системата на Комисията за управление на паричните наличности. По всяка сметка се запазват минимални наличности, пропорционални на средната сума на ежедневните плащания, направени от тази сметка. Вследствие на това сумите, оставащи за едно денонощие по тези сметки, постоянно се запазват на ниско равнище, което ограничава риска за ЕФР.

Освен това за подбора на търговските банки се прилагат специални насоки с цел допълнително минимизиране на риска към контрагента на ЕФР.

Всички търговски банки се подбират чрез покана за участие в търг. Минималният краткосрочен кредитен рейтинг за допускане до тръжната процедура е Moody's P-1 или негов еквивалент (S&P A-1 или Fitch F1). При специални и надлежно обосновани обстоятелства може да се изисква по-ниско равнище.

6.4      ЛИКВИДЕН РИСК

Бюджетните принципи, които се прилагат за ЕФР, гарантират, че общите парични ресурси за бюджетния период са винаги достатъчни за извършване на всички свързани плащания. Действително всички вноски от държавите членки са равни на общата сума на бюджетните кредити за плащания за съответния бюджетен период.

Вноските от държавите членки за ЕФР обаче се изплащат на три транша за година, докато плащанията подлежат на известна сезонност.

С цел касовите ресурси да бъдат винаги достатъчни за покриване на плащанията, които трябва да бъдат направени в даден месец, редовно се обменя информация за касовата наличност между касата на Комисията и съответните разплащателни отдели, за да се гарантира, че плащанията, извършени във всеки период, не надвишават наличните касови ресурси.

В допълнение към горното, в контекста на ежедневните касови операции на ЕФР автоматичните инструменти за управление ежедневно гарантират наличието на достатъчна ликвидност по всяка банкова сметка на ЕФР.

7.         ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА

Не са установени операции на свързани лица, изискващи отделно оповестяване по този раздел.

8.         СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

Към датата на предаване на настоящите отчети счетоводителят на ЕФР не е забелязал, нито му е било съобщено за някакви съществени въпроси, които биха наложили отделно оповестяване в тази част. Годишните отчети и свързаните с тях бележки бяха подготвени, като бяха използвани най-актуалните налични данни, и това е отразено в представената по-горе информация.

9.         РАВНЕНИЕ: СТОПАНСКИ РЕЗУЛТАТ — БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ

Стопанският резултат за годината е изчислен въз основа на принципите на счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване. Бюджетният резултат обаче е основан на правилата за касова отчетност. Тъй като и двата вида отчетност са резултат от едни и същи операции, добре е да се гарантира тяхната равняемост. Таблицата по-долу показва това равнение, като подчертава ключовите равняващи се суми, разделени на приходни и разходни позиции.        

|| || млн. EUR

|| 2012 || 2011

|| ||

СТОПАНСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА || (3 023) || (2 700)

|| ||

ПРИХОДИ || ||

 Вземания, които не засягат стопанския резултат || (47) || (52)

Вземания, установени през текущата година, но все още несъбрани || (8) || (3)

Вземания, установени през предходни години и събрани през текущата година || 14 || 10

Нетен ефект на предварителното финансиране || 62 || 46

Нетни начислени приходи || (40) || (13)

|| ||

РАЗХОДИ || ||

Разходи за текущата година, още неизплатени || 38 || 98

Разходи от предходни години, платени през текущата година || (101) || (249)

Анулирани плащания || 7 || 17

Нетен ефект на предварителното финансиране || (316) || (346)

Нетни начислени разходи || 204 || 317

|| ||

БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА || (3 209) || (2 874)

9.1 Равняване на позиции — приходи

Бюджетните приходи за дадена финансова година съответстват на събраните приходи от вземанията, установени в хода на годината, и на събраните суми от вземанията, установени през предходни години.

Вземанията, които не засягат стопанския резултат, се записват в стопанския резултат, но от бюджетна перспектива не могат да се смятат за приходи, тъй като получената сума се прехвърля към резервите и не може да бъде отново поета като задължение без решение на Съвета.

Вземанията, установени през текущата година, но все още несъбрани, трябва да бъдат приспаднати от стопанския резултат за целите на равняването, тъй като не са част от бюджетните приходи. Напротив, вземанията, установени през предходни години и събрани през текущата година, трябва да бъдат добавени към стопанския резултат за целите на равняването.

Нетният ефект на предварителното финансиране е приключването на събраните суми по предварителното финансиране. Това е парично постъпление, което няма отражение върху стопанския резултат.

Нетните начислени приходи се състоят главно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината. Взема се предвид само нетният ефект, т.е. начислените приходи за текущата година, минус сторнираните начислени приходи от предходната година.

9.2 Равняване на позиции — разходи

Разходите за текущата година, още неизплатени, трябва да се добавят за целите на равняването, тъй като те са включени в стопанския резултат, но не са част от бюджетните разходи. Обратно, разходите от предходни години, платени през текущата година, трябва да бъдат приспаднати от стопанския резултат за целите на равнението, тъй като те са част от бюджетните разходи за текущата година, но нямат отражение върху стопанския резултат.

Паричните постъпления от анулирани плащания не засягат стопанския резултат, но те засягат бюджетния резултат.

Нетният ефект на предварителното финансиране е комбинация от новите суми по предварително финансиране, платени през текущата година (признати като бюджетни разходи за годината), и изчистването на предварителното финансиране, платено през текущата година или предходни години, чрез приемането на допустимите разходи. Последните представляват разход от гледна точка на начисляването, но не и в бюджетните сметки, тъй като плащането на първоначалната сума по предварителното финансиране вече е било счетено за бюджетен разход в момента на извършването на плащането.

Нетните начислени разходи се състоят главно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината, т.е. допустимите разходи, направени от бенефициерите на средства от ЕФР, но за които все още не е съобщено на ЕФР. Взема се предвид само нетният ефект, т.е. начислените разходи за текущата година минус сторнираните начислени разходи от предходната година.

2.           ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ

УВОДНА БЕЛЕЖКА

Предишни ЕФР

· Решение № 1/2000 на Съвета АКТБ-ЕО от 21.7.2000 г. относно преходните мерки предвижда една част от неразпределените ресурси на предишните ЕФР да бъдат използвани съгласно съответните разпоредби на Споразумението от Котону, приложими предварително съгласно преходните мерки.

· Решение № 410/2001 на Комисията от 16.3.2001 г., което определя средствата за индикативните програми за страните от АКТБ в рамките на Споразумението за партньорство между ЕО и страните от АКТБ, предвижда неразпределените ресурси на предишните ЕФР в размер до 1,2 млрд. EUR да се използват за изпълнение съгласно правилата и процедурите на съответните ЕФР. Това трябва да стане преди влизане в сила на финансовия протокол за 9-ия ЕФР.

· Решение № 1033/2001 на Комисията от 15.6.2001 г. определя средствата за регионални програми и за сътрудничество между държавите от АКТБ съгласно финансовия протокол към споразумението за партньорство между ЕО и страните от АКТБ.

· Решение № 1252/2002 на Комисията от 11.7.2002 г. от една страна увеличава пакета от средства, предназначени за сътрудничество между държави от АКТБ с 60 млн. EUR от общите резерви от 6-и и 7-и ЕФР, а от друга страна предвижда тези допълнителни средства да бъдат използвани през периода преди влизане в сила на финансовия протокол на 9-ия ЕФР в съответствие с правилата и процедурите, приложими към първоначалните ЕФР.

· И накрая, Решение № 3/2002 на Съвета АКТБ-ЕО от 23.12.2002 г. отнема сумата от 25 млн. EUR от неразпределените ресурси за 8-ия ЕФР (общ резерв), за да ги предостави за регионално сътрудничество в рамките на Споразумението за партньорство между ЕО и страните от АКТБ.

· Тъй като 6-и ЕФР бе закрит през 2006 г., а 7-и ЕФР бе закрит през 2008 г., годишните отчети вече не съдържат таблици за усвояването за тези ЕФР. Усвояването на прехвърлените салда обаче се намира в 9-ия ЕФР.

· Както и през предишните години, за да се гарантира прозрачност при представянето на сметките за 2012 г., таблиците по-долу показват поотделно в рамките на 8-и ЕФР частта, която се използва въз основа на програмата, предвидена в конвенциите от Ломе, и частта, която се използва въз основа на програмата, предвидена в Споразумението от Котону. По отношение на последната част записването и представянето на отчетите е направено на основание на член 3, параграф 2 от приложение IV към Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО във връзка със страните. Този член предвижда за страните от АКТБ пакет от средства А, предназначен за покриване на макроикономическата подкрепа и помощта за програми и проекти, както и пакет B, предназначен за покриване на непредвидените нужди като спешна помощ, инициативи за намаляване на дълга и подкрепа за намаляване на негативните отражения от нестабилността на приходите от износ[13]. По отношение на регионите представянето на отчетите се прави въз основа на регионалната програма, посочена в глава 2 от Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО (индикативни регионални програми и сътрудничество между страните от АКТБ).

· В точка 4 от приложение Iб (Многогодишна финансова рамка за периода 2008—2013 г.) към Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО остатъчните салда и освободените суми по фондовете между 31.12.2007 г. и влизането в сила на 10-ия ЕФР бяха прехвърлени към 9-ия ЕФР, за да се гарантира, че администрацията на ЕС ще може да продължи своята работа, както и за покриване на разходите за текущи проекти до влизане в сила на 10-ия ЕФР.

· С Решение 2010/406/ЕС на Съвета бе определена сума в полза на Судан в размер на 150 млн. EUR от отменените средства от проекти по 9-ия и предишни ЕФР, с цел да се посрещнат нуждите на най-уязвимото население. Тази сума беше разпределена през 2011 г.

· С Решение 2011/315/ЕС на Съвета бе определена сума в полза на Южен Судан в размер на 200 млн. EUR от отменените средства от проекти по 9-ия и предишни ЕФР, която да се използва за подпомагане на изпълнението на тригодишния план за развитие на Южен Судан. Тази сума беше разпределена през 2012 г.

10-и ЕФР

Споразумението за партньорство ЕО-АКТБ, подписано на 23 юни 2000 г. в Котону от държавите — членки на Европейската общност, и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), влезе в сила на 1 април 2003 г. Споразумението от Котону бе изменено със споразумението, подписано от същите държави в Люксембург на 25 юни 2005 г.

Решението за асоцииране на отвъдморските страни и територии (ОСТ) към Европейската общност (2001/822/ЕО), прието на 27 ноември 2001 г. от Съвета на Европейския съюз, влезе в сила на 2 декември 2001 г. Това решение бе изменено на 19 март 2007 г. (Решение 2007/49/ЕО).

Вътрешното споразумение за финансирането и управлението на помощите, предоставени от Общността съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2008—2013 г. в съответствие ревизираното Споразумение от Котону, прието от представителите на правителствата на държавите — членки на Европейската общност, на 17 юли 2006 г., влезе в сила на 1 юли 2008 г.

Съгласно Споразумението от Котону вторият период (2008—2013 г.) от помощта на Общността за страните от АКТБ и ОСТ се финансира от 10-ия ЕФР със средства от приблизително 22 682 млн. EUR, от които:

· 21 966 млн. EUR са предоставени за страните от АКТБ в съответствие с многогодишната финансова рамка в приложение Iб към ревизираното Споразумение от Котону, от които 20 466 млн. EUR се управляват от Европейската комисия;

· 286 млн. EUR се разпределят за държавите от ОСТ в съответствие с приложение IIАа към ревизираното Решение на Съвета за асоцииране на ОСТ към Европейската общност, от които 256 млн. EUR се управляват от Европейската комисия;

· 430 млн. EUR за Комисията за финансиране на разходи, възникнали от програмирането и изпълнението на ресурсите на 10-ия ЕФР, в съответствие с член 6 от Вътрешното споразумение.

От датата на влизане в сила на 10-ия ЕФР тези суми се допълват от отменени задължения от предходни ЕФР, приходи от лихви и неизползвани касови наличности от системата за гарантиране на стабилни приходи от износ на първични селскостопански продукти (STABEX) по фондовете преди 9-ия ЕФР. Всички фондове се управляват в съответствие с техните специфични правила, както е предвидено в преразгледаното Споразумение от Котону и Вътрешното споразумение.  

От горепосочените разпределения на 10-ия ЕФР Европейската комисия управлява първоначалната сума от 21 152 млн. EUR, както следва:

– 15 300 млн. EUR за националните индикативни програми, от които:

· 13 500 млн. EUR за пакет А, от които бяха открити 13 345 млн. EUR. Освен това пакет А бе увеличен с 341 млн. EUR от прехвърляне на резерви, с 91 млн. EUR от приключването на отменени задължения по STABEX и е намалял с 33 млн. EUR след прехвърляне към регионалните разпределения (регион MTR-PALOP). В резултат на това общите налични средства възлизат на 13 744 млн. EUR в открити разпределения и 155 млн. EUR в разпределения, които предстои да бъдат открити.

· 1 800 млн. EUR за пакети Б, напълно открити. В допълнение пакет Б бе увеличен със 148 млн. EUR от резерви, които са открити, с което общият размер на откритите фондове достигна 1 948 млн. EUR.

– 1 783 млн. EUR за регионалните индикативни програми, заедно с трансфер в размер на 33 млн. EUR от пакет А и трансфер към резервите в размер на 19 млн.EUR, т.е. 1 797 млн. EUR открити разпределения;

– 2 700 млн. EUR в разпределения между държавите от АКТБ, всички от които са открити, и прехвърляне на 195 млн. EUR от резервите, като общо 2 895 млн. EUR от разпределенията са открити;

– 683 млн. EUR в резерв, от които 664 млн. EUR бяха прехвърлени и остана салдо в размер на 19 млн. EUR.

– 430 млн. EUR за разходи за изпълнение, всички са открити;

– 256 млн. EUR разпределенията за ОСТ, от които предимно:

· Средства за пакет А в размер на 195 млн. EUR, от които 140 млн. EUR са открити

· Средства за пакет Б пакет в размер на 15 млн. EUR, от които 7 млн. EUR са открити

· Средства за регионални разпределения в размер на 40 млн. EUR, всички са открити

· Средства за изследвания/техническа помощ в размер на 6 млн. EUR, всички са открити.

- Резерв за изпълнение на 10-ия ЕФР, който не може да бъде мобилизиран

От влизането в сила на 10-ия ЕФР на 1 юли 2008 г. оставащите салда и освободените суми от проекти по 9-ия ЕФР и предишни ЕФР са прехвърлени към резерва за изпълнение на 10-ия ЕФР с изключение на средствата по Stabex и административния пакет на 9-ия ЕФР. Този резерв може да бъде използван при условията, посочени в член 1, параграф 4 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР.

По-долу този резерв е представен подробно към дата 31.12.2012 г. (млн. EUR):

Общо средства, прехвърлени към резерва на 10-и ЕФР, който не може да бъде мобилизиран || 815

минус средства, прехвърлени към 9-ия ЕФР в полза на Судан, Решение 2010/406/ЕС на Съвета от 12.7.2010 г. || -150

минус средства, прехвърлени към 9-ия ЕФР в полза на Южен Судан, Решение 2011/315/ЕС на Съвета от 23.5.2011 г. || -200

Общо налични средства в резерва (АКТБ+ОСТ): || 465

- Резерв на Stabex по 10-ия ЕФР

След закриването на сметките на Stabex неизползваните/освободените средства бяха прехвърлени към резерва на пакет А за Stabex на 10-ия ЕФР (Вътрешно споразумение за 10-ия ЕФР, член 1, параграф 4), а след това към националните индикативни програми на съответните държави.

Към 31.12.2012 г. състоянието на резерва е следното (в млн. EUR):

Съответна държава || Резерв пакет А за STABEX

Кот д’Ивоар || 11.43

Кабо Верде || 0.01

Гвинея Бисау || 0.30

Сиера Леоне || 0.22

Сенегал || 0.90

Общо || 12.86

- Съфинансиране за 10-ия ЕФР

При 10-ия ЕФР бяха подписани споразумения за трансфер за съфинансиране от държавите членки на стойност 116 млн. EUR и бяха открити бюджетни кредити за поети задължения на обща стойност 99 млн. EUR, докато бюджетни кредити за плащания бяха открити за получените суми от 93 млн. EUR.

Ситуацията с бюджетните кредити за съфинансиране към 31.12.2012 г. е изложена в таблицата по-долу (млн. EUR):

|| Бюджетни кредити за поети задължения || Бюджетни кредити за плащания

Съфинансиране — пакет А || 84 || 78

Съфинансиране — между държавите от АКТБ || 12 || 12

Съфинансиране — административни разходи || 3 || 3

|| 99 || 93

Следните таблици относно сумите, които са решени, договорени и платени, посочват нетни данни.

Таблиците, представящи ситуацията по страни и по инструменти, са приложени.

2.1         РАЗПРЕДЕЛЕНИ СРЕДСТВА

2.2         КОНСОЛИДИРАНИ ОТЧЕТИ

2.3.       ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО

Съфинансиране с Италия (1985 г.)

Италианското съфинансиране, което е в сила от 1985 г. насам и все още беше открито през 2011 г. като „Четвърта програма за възстановяване — Сомалия“, която все още беше в ход, най-накрая беше приключено през 2012 г. Наличните салда при приключването бяха възстановени на Италия.

ЧАСТ II — ГОДИШНИ ОТЧЕТИ НА ЕФР: ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ МЕХАНИЗЪМ

ЕВРОПЕЙСКА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА || CA/463/13

|| 14 март 2013 г.

|| Документ 13/072

||

||

СЪВЕТ НА ДИРЕКТОРИТЕ

Инвестиционен механизъм

финансови отчети

към 31 декември 2012 г.

|| ||

|| - Отчет за финансовото състояние - Отчет за всеобхватния доход - Отчет за промените в ресурси на вносителите - Отчет за паричните потоци - Бележки към финансовите отчети ||

ОРГ.: E ||

3.         ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ МЕХАНИЗЪМ

3.1         ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г.

(хил. EUR)

|| Забележки || 31.12.2012 || 31.12.2011

|| || ||

АКТИВИ || || ||

Пари и парични еквиваленти || 5 || 466 568 || 452 279

Дериватни финансови инструменти || 6 || 115 || 434

Заеми и вземания || 7 || 1 146 280 || 1 033 160

Финансови активи, налични за продажба || 8 || 333 001 || 251 660

Вземания от вносителите || 9/15 || 87 310 || 87 310

Финансови активи, държани до падеж || 10 || 99 029 || -

Други активи || 11 || 224 || 416

|| || ||

Общо активи ||   || 2 132 527 || 1 825 259

|| || ||

|| || ||

ПАСИВИ И РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ || || ||

|| || ||

ПАСИВИ || || ||

Дериватни финансови инструменти || 6 || 7 035 || 12 702

Приходи за бъдещи периоди || 12 || 37 808 || 33 003

Дължими суми на трети страни || 13 || 312 086 || 329 660

Други пасиви || 14 || 1 153 || 1 113

|| || ||

Общо пасиви || || 358 082 || 376 478

|| || ||

РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ || || ||

Поискана вноска от държавите членки || 15 || 1 561 309 || 1 281 309

Резерв със справедлива стойност || || 68 434 || 41 750

Неразпределени печалби || || 144 702 || 125 722

|| || ||

Общо ресурси на вносителите || || 1 774 445 || 1 448 781

|| || ||

Общо пасиви и ресурси на вносителите || || 2 132 527 || 1 825 259

Придружителните бележки формират неразделна част от тези финансови отчети.

3.2         ОТЧЕТ ЗА ВСЕОБХВАТНИЯ ДОХОД ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г.

(хил. EUR)

|| Забележки || от 1.1.2012 г. || от 1.1.2011 г. ||

|| до 31.12.2012 г. || до 31.12.2011 г. ||

|| || || ||

Лихви и други подобни приходи || 17 || 67 503 || 59 561 ||

Лихви и други подобни разходи  || 17 || -1 114 || -940 ||

|| || || ||

Нетни лихви и други подобни приходи || || 66 389 || 58 621 ||

|| || || ||

Приходи от такси и комисионни || 18 || 1 934 || 2 149 ||

Разходи за такси и комисионни || 18 || -292 || -144 ||

|| || || ||

Нетни приходи от такси и комисионни || || 1 642 || 2 005 ||

|| || || ||

Промяна на справедливата стойност на дериватни финансови инструменти || || 5 348 || -7 534 ||

Нетни реализирани печалби от финансови активи, налични за продажба || 19 || 1 045 || 17 228 ||

Нетни валутно-курсови загуба/печалба || || -10 575 || 8 376 ||

|| || || ||

Нетен резултат от финансови операции || || -4 182 || 18 070 ||

|| || || ||

Промяна в обезценката по заемите и вземанията, без сторниране || 7 || 597 || 27 452 ||

Обезценка на финансови активи, налични за продажба || 8 || -8 927 || -6 888 ||

Обезценка на други активи || 20 || -337 || - ||

Общи административни разходи || 21 || -36 202 || -38 006 ||

|| || || ||

Печалба за годината || || 18 980 || 61 254 ||

|| || || ||

Други всеобхватни доходи: || || || ||

Финансови активи, налични за продажба — резерв по справедлива стойност  || || || ||

1. Нетна промяна в справедливата стойност на наличните за продажба финансови активи  || 8 || 18 551 || 20 574 ||

2. Нетна сума, прехвърлена към печалбата или загубата || 8 || 8 133 || -3 394 ||

Общо финансови активи, налични за продажба || || 26 684 || 17 180 ||

|| || || ||

Общо други всеобхватни доходи || || 26 684 || 17 180 ||

|| || || ||

Общи всеобхватни доходи за годината || || 45 664 || 78 434 ||

Придружителните бележки формират неразделна част от тези финансови отчети.

3.3         ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В РЕСУРСИТЕ НА ВНОСИТЕЛИТЕ ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г.

(хил. EUR)

|| Поискани вноски || Резерв по справедлива стойност || Неразпределени печалби || Общо

Към 1 януари 2012 г.                                                                                                     Забележки || 1 281 309 || 41 750 || 125 722 || 1 448 781

|| || || ||

Вноска на държавите членки, поискана през годината           15 || 280 000 || - || - || 280 000

|| || || ||

Печалба за 2012 г. || - || - || 18 980 || 18 980

|| || || ||

Общи други всеобхватни доходи за годината || - || 26 684 || - || 26 684

|| || || ||

Промени в ресурсите на вносителите || 280 000 || 26 684 || 18 980 || 325 664

|| || || ||

Към 31 декември 2012 г. || 1 561 309 || 68 434 || 144 702 || 1 774 445

|| || || ||

|| Поискани вноски || Резерв по справедлива стойност || Неразпределени печалби || Общо

Към 1 януари 2011 г.                                                                                                     Забележки || 1 131 309 || 24 570 || 64 468 || 1 220 347

|| || || ||

Вноска на държавите членки, поискана през годината           15 || 150 000 || - || - || 150 000

|| || || ||

Печалба за 2011 г. || - || - || 61 254 || 61 254

|| || || ||

Общи други всеобхватни доходи за годината || - || 17 180 || - || 17 180

|| || || ||

Промени в ресурсите на вносителите || 150 000 || 17 180 || 61 254 || 228 434

|| || || ||

Към 31 декември 2011 г. || 1 281 309 || 41 750 || 125 722 || 1 448 781

|| || || ||

|| || || ||

Придружителните бележки формират неразделна част от тези финансови отчети.

3.4             ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г.

(хил. EUR)

|| Забележки || От 1.1.2012 г. до 31.12.2012 г. || От 1.1.2011 г. до 31.12.2011 г.

ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ || || ||

Печалба за финансовата година || || 18 980 || 61 254

Корекции || || ||

Обезценка на финансови активи, налични за продажба  || || 8 927 || 3 172

Нетна промяна в обезценката на заеми и вземания   || || -597 || -27 452

Капитализирана лихва по заеми и вземания || 7 || -9 622 || -10 512

Промяна в начислената лихва и амортизираната стойност на заеми и вземания || || -1 407 || -2 801

Промяна в начислената лихва и амортизираната стойност на финансовите активи, държани до падеж || || -751 || -

Увеличение на приходите за бъдещи периоди || || 4 805 || 3 424

Въздействие на промените във валутния курс върху заемите  || || 16 044 || -15 337

Въздействие на промените във валутния курс върху финансовите активи, налични за продажба || || -1 204 || 34

Печалба от оперативни дейности преди промените в оперативните активи и пасиви || || 35 175 || 11 782

|| || ||

Отпускания на заеми || 7 || -233 018 || -237 040

Изплащане на заеми || 7 || 115 480 || 104 410

Промени на деривати по справедлива стойност || || -5 348 || 7 534

Увеличение на финансовите активи, държани до падеж || || -98 278 || -

Увеличение на финансовите активи, налични за продажба || 8 || -81 981 || -67 829

Продажба на финансови активи, налични за продажба  || 8 || 19 601 || 24 971

Намаление на други активи || || 192 || 2 756

Увеличение на други пасиви || || 40 || 173

Увеличение на суми, платими на Европейската инвестиционна банка || || 6 876 || 4 144

|| || ||

Нетни парични потоци от оперативни дейности || || -241 261 || -149 099

|| || ||

ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ || || ||

Вноски, получени от държавите членки || || 236 345 || 136 345

Суми, получени от държавите членки, за лихвени субсидии || || 43 655 || 76 345

Суми, платени от името на държавите членки, за лихвени субсидии    || || -24 450 || -22 899

|| || ||

Нетни парични потоци от финансови дейности || || 255 550 || 189 791

|| || ||

Нетно увеличение на парите и паричните еквиваленти || || 14 289 || 40 692

Пари и парични еквиваленти в началото на финансовата година || || 452 279 || 411 587

Пари и парични еквиваленти в края на финансовата година || || 466 568 || 452 279

|| || ||

Парите и паричните еквиваленти се състоят от: || || ||

Касова наличност || || 10 588 || 3 127

Срочни депозити || || 455 980 || 449 152

|| || 466 568 || 452 279

|| || ||

Допълнителни оповестявания на оперативни парични потоци || || 2012 || 2011

Получена лихва || || 64 490 || 57 391

Платена лихва || || -1 137 || -1 162

Получени дивиденти || || 975 || 974

Придружителните бележки формират неразделна част от тези финансови отчети.

3.5         БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г.

1 Обща информация

Инвестиционният механизъм („механизмът“ или ИМ) е създаден в рамките на Споразумението от Котону („Споразумението“) за сътрудничество и помощ за развитие, сключено между групата от държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн („държавите от АКТБ“) и Европейския съюз и неговите държави членки на 23 юни 2000 г., ревизирано на 25 юни 2005 г. и 23 юни 2010 г.

Механизмът не е отделно юридическо лице и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) управлява вноските от името на държавите членки („дарители“) в съответствие с разпоредбите на Споразумението.

Финансирането по Споразумението се осигурява от бюджетите на държавите — членки на ЕС, и се изплаща съгласно финансовите протоколи, определени за последователни периоди от пет до шест години. В рамките на Споразумението и вследствие на влизането в сила на втори финансов протокол на 1 юли 2008 г. (обхващащ периода 2008—2013 г.), наричан 10-и Европейски фонд за развитие (ЕФР), на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ или „банката“) е поверено управлението на:

- механизма, който представлява рисков револвиращ фонд от 3 185,5 млн. EUR, насочен към насърчаване на инвестициите в частния сектор в страните от АКТБ, от които 48,5 млн. EUR са разпределени за отвъдморските страни и територии (страните от ОСТ);

- безвъзмездни средства за финансиране на лихвени субсидии на стойност 400 млн. EUR за страните от АКТБ и 1,5 млн. EUR за страните от ОСТ. До 10% от тези субсидии могат да се използват за финансиране на техническа помощ по проекти.

Настоящите финансови отчети обхващат периода от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2012 г.

 

По предложение на Управителния комитет на ЕИБ, Съветът на директорите на ЕИБ прие финансовите отчети на 14 март 2013 г. и разреши тяхното представяне за одобрение на Съвета на гуверньорите от 14 май 2013 г.

2 Важни счетоводни политики

2.1 Основа за подготовка — декларация за съответствие

Финансовите отчети на механизмът се изготвят в съответствие с международните стандарти за финансова отчетност (IFRS), както е прието от Европейския съюз.

2.2 Важни счетоводни оценки и прогнози

Изготвянето на финансовите отчети налага използването на счетоводни прогнози. Необходимо е още управителните органи на Европейската инвестиционна банка да дадат своята оценка в процеса на прилагане на счетоводната политика на Инвестиционния механизъм. По-долу се посочват областите, които предполагат прогнозиране и голяма сложност, или областите, при които допусканията и приблизителните оценки са значителна част от финансовите отчети.

Най-много се използват прогнози и приблизителни оценки в следните случаи:

§ Справедлива стойност на финансовите инструменти

Когато справедливата стойност на финансовите активи и пасиви, вписани в отчета за финансовото състояние, не може да бъде установена от действащите пазари, тя се определя с помощта на редица техники за оценка, в това число чрез използване на математически модели. При възможност данните за тези модели се вземат от наблюдаваните пазари, но ако това не е осъществимо, се налага определена степен на преценяване при установяване на справедливите стойности. Оценките включват ликвидността и данните, използвани в модела, като корелация и изменчивост на деривати с падеж повече от 3 месеца.

§ Загуби от обезценка на заеми и вземания

Механизмът прави преглед на проблема със заемите и вземанията на всяка отчетна дата, за да се прецени дали в отчета за всеобхватния доход трябва да се впишат средства за обезценка. По-специално управленският орган на Европейската инвестиционна банка трябва да направи оценка на размера и графика на бъдещите парични потоци при определяне на равнището на необходимите предоставени средства. Тези оценки се основават на допускания относно редица фактори, като реалните резултати може да се различават, което води до по-нататъшни промени в предоставените средства. Освен специалните средства за отделни значителни заеми и вземания, механизмът може да запази колективни средства за обезценка за финансови рискове, за които макар и да не е установено, че се налагат специални средства, предполагат по-голяма вероятност за несъбиране, отколкото в момента на отпускането им.

По принцип се приема, че един заем е обезценен, когато плащането на лихвите и главницата е просрочено с 90 дни или повече, и същевременно ръководството на Европейската инвестиционна банка счита, че има обективни индикации за обезценяване.

§ Оценка на налични за продажба капиталови инвестиции, които не се котират на борсата

Оценката на налични за продажба капиталови инвестиции, които не се котират на борсата, обикновено се основава на следното:

- скорошни пазарни операции в условия пазарна конкуренция;

- текуща справедлива стойност на друг инструмент, който в основата си е същият;

- очаквани парични потоци, сконтирани при текущи ставки, приложими за инструменти със същите условия и рискове; или

- други модели за оценка.

Определянето на паричните потоци и дисконтовите фактори за извънборсовите капиталови инвестиции, налични за продажба, налага значително използване на приблизителни оценки. Механизмът редовно коригира техниките за оценка и ги изпитва за валидност с цени от наблюдавани текущи пазарни операции на същия инструмент или с други съществуващи наблюдавани пазарни данни.

§ Обезценка на финансови активи, налични за продажба

Механизмът третира предназначените за продажба капиталови инвестиции като обезценени, когато е налице голям или продължителен спад на справедливата стойност под тяхната себестойност или когато съществуват други обективни доказателства за обезценка. Определянето на „голям“ и „продължителен“ изисква преценка. Според механизма „голям“ означава обикновено 30 % или повече, а „продължителен“ — над 12 месеца. В допълнение механизмът прави оценка на други фактори, включително нормалната изменчивост на цените на акциите за котираните ценни книжа, бъдещите парични потоци и сконтовите фактори за некотираните ценни книжа.

2.3 Промяна в счетоводната политика

Приетата счетоводна политика съответства на тази от предходната финансова година. Механизмът не е приел нови или изменени стандарти МСФО през годината.

Издадени стандарти, които още не са в сила

Редица нови стандарти, изменения и допълнения към стандартите и разяснения влизат в сила за годишните периоди, започващи след 1 януари 2012 г., и не са били приложени при изготвянето на настоящите финансови отчети.

МСС 1 „Представяне на компоненти на другия всеобхватен доход“

Измененията на МСС 1 променят групирането на компонентите, представени в „Друг всеобхватен доход“. Компонентите, които ще бъдат прекласифицирани към печалба и загуба на по-късен етап, ще бъдат представени отделно от компонентите, които никога няма да бъдат прекласифицирани. Стандартът е в сила за периодите, започващи на или след 1 юли 2012 г., с разрешено ранно приемане.

МСФО 9 Финансови инструменти

Като първа стъпка в проекта от три части от IASB за замяна на IAS 39 Финансови инструменти, този стандарт дава ново определение на категориите финансови активи и пасиви, както и тяхното счетоводно третиране. Стандартът остава „текуща дейност“ и накрая ще замени напълно IAS39. Текущата дата на влизане в сила на стандарта е 1 януари 2015 г. МСФО 9 все още не е приет от Европейския съюз. В механизма не се планира ранно приемане на този стандарт и степента на въздействие все още не е определена.

Следният стандарт е издаден през 2011 г. с дата на влизане в сила 1 януари 2013 г. с разрешено ранно приемане. Въздействието от приемането на този стандарт върху финансовите отчети на механизма още не е определено.

МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност

Този стандарт определя справедливата стойност, задава рамка за измерване на справедливата стойност и изисква оповестяване на оценките по справедлива стойност.

2.4 Обобщение на важните счетоводни политики

Отчетът за финансовото състояние представлява активи и пасиви по ред на намаляваща ликвидност и не прави разлика между текущи и нетекущи позиции.

2.4.1 Конвертиране на чужда валута

Механизмът използва евро (EUR) за представяне на своите финансови отчети, което е също така функционална валута. Освен ако не е посочено друго, финансовата информация, представена в евро, е закръглена до най-близкото хиляда.

Операциите в чужда валута се изразяват в евро по валутния курс за деня на операцията.

Паричните активи и пасиви, изразени във валута, различна от евро, се превръщат в евро по валутния курс за деня към датата на съставяне на счетоводния баланс. Печалбата или загубата от такова превръщане се записва в отчета за всеобхватния доход.

Непаричните позиции, които са изразени в историческа стойност в чужда валута, се превръщат по валутния курс към датата на първоначалните операции. Непаричните позиции, изразени в справедлива стойност в чужда валута, се превръщат по валутния курс към датата на определяне на справедливата стойност.

Разликите при конвертиране, които се получават при извършване на операции по курсове, различни от курса в деня на операцията, и нереализираните валутни разлики за неизплатени парични активи и пасиви в чужда валута се записват в отчета за всеобхватния доход.

Елементите от отчета за всеобхватния доход се превръщат в евро по валутния курс в края на всеки месец.

2.4.2 Пари и парични еквиваленти

Механизмът определя парите и паричните еквиваленти като текущи сметки, краткосрочни депозити или търговски ценни книжа с първоначален падеж от три месеца или по-малко.

2.4.3 Финансови активи, различни от деривати

Финансовите активи се отчитат въз основа на датата на плащане.

§ Финансови активи, държани до падеж

Финансовите активи, държани до падеж, включват котирани облигации с намерението да се задържат до падежа.

Тези облигации първоначално се записват по тяхната справедлива стойност плюс всички преки разходи по сделката. Разликата между входната цена и стойността при погасяване се амортизира в съответствие с метода на ефективната лихва за оставащия живот на облигацията.

На датата на всеки счетоводен баланс механизмът оценява дали има обективни доказателства, че даден финансов актив или група от финансови активи са се обезценили. Финансовият актив или група финансови активи се смята за обезценен единствено и само ако има обективно доказателство на обезценка в резултат от едно или повече събития, които са се случили след първоначалното отчитане на актива (събитие, довело до загуба), или ако събитието, довело до загуба, (или събитието) оказва влияние върху прогнозните бъдещи парични потоци на финансовия актив или група от финансови активи, което може да бъде преценено по надежден начин. Загубата от обезценка се признава в печалбите и загубите и размерът на загубата се измерва като разлика между балансовата стойност и настоящата стойност на прогнозираните бъдещи парични потоци, сконтирани по първоначалния ефективен лихвен процент на инструмента.

§ Заеми

Заемите от механизма се отчитат като активи, когато се предоставят парични средства на механизма на заемополучателите. Първоначално те се вписват по себестойност (нетни предоставени суми), което е справедливата стойност на парите, предоставени в заем, включително всички разходи по операцията, и впоследствие се оценяват по амортизирана стойност с помощта на метода за ефективния доход без провизии за обезценка или несъбиране.

§ Финансови активи, налични за продажба

Финансови активи, налични за продажба, са тези, които са определени като такива, или тези, които не могат да бъдат класирани в никоя от следните категории: определени по справедлива стойност чрез печалба или загуба, инвестиции, държани до падежа, или заеми и вземания. Те включват капиталови инструменти и инвестиции във фондове за рисков капитал.

След първоначалната оценка финансовите активи, налични за продажба, се осчетоводяват по справедлива стойност. Трябва да се отбележат следните уточнения за оценката по справедлива стойност на капиталовите инвестиции, когато тя не може да се определи въз основа на активните пазари:

а.     Фондове за рисков капитал

Справедливата стойност на всеки фонд за рисков капитал се основава на последната налична нетна стойност на активите (НСА), отчетена от фонда, ако е изчислена въз основа на международните насоки за оценка, признати за съвместим с IFRS (например: Международните насоки за оценка на частен капитал и рисков капитал (насоки IPEV), публикувани от Европейската асоциация за рисков капитал). Механизмът може все пак да реши да коригира отчетената от фонда НСА, ако са налице проблеми, които могат да повлияят на оценката.

б.     Преки капиталови инвестиции

Справедливата стойност на инвестицията се основава на последните съществуващи финансови отчети, като при необходимост се използва отново същият модел като модела, използван при придобиване на участието.

Нереализираните печалби или загуби от фондове за рисков капитал и преки капиталови инвестиции се записват ресурсите на вносителите, докато инвестициите не бъдат продадени, събрани или ликвидирани или докато не бъдат приети за обезценени. Ако дадена инвестиция, налична за продажба, е приета за обезценена, натрупаната нереализирана печалба или загуба, предварително приета като собствен капитал, се включва в отчета за всеобхватния доход.

За извънборсови инвестиции справедливата стойност се определя чрез прилагане на признати техники за оценка (например сконтирани парични потоци или няколко). Тези инвестиции се отчитат по себестойност, когато справедливата стойност не може да бъде измерена по надежден начин. Да се отбележи, че през първите 2 години на инвестицията те се признават по себестойност.

Участията, придобити от механизма, обикновено представляват инвестиции в частен или рисков капитал. В съответствие с практиката в сектора такива инвестиции обикновено са инвестиции, извършени съвместно от множество инвеститори, като никой от тях не е в състояние самостоятелно да повлияе на ежедневните операции и инвестиционна дейност на фонда. Като следствие членството на инвеститор в управителен орган на такъв фонд по принцип не дава право на инвеститора да влияе на ежедневните операции на фонда. В допълнение, отделните инвеститори в частен капиталов фонд или фонд за рисков капитал не определят политиките на фонда, като например политиката на разпределение на дивиденти или други подобни. Обикновено такива решения се вземат от управителите на фонда въз основа на споразумението между акционерите, регулиращо правата и задълженията на управлението, и всички акционери на фонда. Споразумението между акционерите по принцип предпазва и индивидуалните инвеститори от двустранно извършване на съществени трансакции с фонда, взаимен обмен на управленски персонал или получаване на привилегирован достъп до съществена техническа информация. Инвестициите на механизма са изпълнени съгласно горепосочените практики в сектора, като се гарантира, че механизмът нито контролира, нито упражнява каквато и да е форма на значително влияние по смисъла на IAS 27 и IAS 28 над никоя от тези инвестиции, включително инвестициите, за които механизмът притежава повече от 20 % от правата на глас.

§ Гаранции

При първоначалното отчитане финансовите гаранции се записват по справедлива стойност, съответстваща на нетната сегашна стойност (НСС) на очакваните премии. Това изчисление се извършва на началната дата на всяка операция и се отчита в счетоводния баланс като „финансови гаранции“ в част „други активи“ и „други пасиви“.

След първоначалното отчитане пасивите на механизма при тези гаранции се измерват чрез по-високата от двете стойности по-долу:

- най-добрата прогноза на разходите, нужни за плащане на всякакви финансови задължения, възникнали в резултат на гаранцията, което се изчислява въз основа на всички съответни фактори и информация, съществуващи към датата на отчета за финансовото състояние.

- първоначално отчетената сума минус кумулативната амортизация. Амортизацията на първоначално отчетената сума става по актюерския метод.

Всяко увеличение или намаление на пасивите, свързани с финансови гаранции, се вписва в отчета за всеобхватния доход в позиция „Приходи от такси и комисионни“.

Активите на механизма при такава гаранция се амортизират впоследствие по актюерския метод и се проверяват за обезценка.

В допълнение, когато се подпише споразумение за гаранция, то се представя като условен пасив за механизма, а когато гаранцията се поеме — като задължение за механизма.

2.4.4 Обезценка на финансови активи

На датата на всеки счетоводен баланс механизмът оценява дали има обективни доказателства, че финансовият актив е обезценен. Финансовият актив или група финансови активи се смята за обезценен единствено и само ако има обективно доказателство на обезценка в резултат от едно или повече събития, които са се случили след първоначалното отчитане на актива (събитие, довело до загуба), или ако събитието, довело до загуба, оказва влияние върху прогнозните бъдещи парични потоци на финансовия актив или група от финансови активи, което може да бъде преценено по надежден начин. Доказателствата за обезценка могат да включват признаци, че заемополучателят или група заемополучатели изпитват значителни финансови трудности, просрочване или невръщане на лихви или главници, вероятност за несъстоятелност или друга финансова реорганизация, както и наблюдавани данни, според които е налице измерим спад на очакваните бъдещи парични потоци, като промени в неплатените дългове или икономически условия, обуславящи неизпълнение на задължения.

За неизплатени дългове в края на финансовата година, отчетени по амортизирана стойност, обезценките се правят при предоставяне на обективно доказателство за риск от несъбиране на цялата или част от техния размер съгласно първоначалните договорни условия или еквивалентна стойност. Ако е налице обективно доказателство, че има загуба от обезценка, размерът на загубата се измерва като разлика между балансовата стойност на активите и настоящата стойност на прогнозираните бъдещи парични потоци. Балансовата стойност на активите се намалява посредством сметка за коригиране на стойността и размерът на загубата се вписва в отчета за всеобхватния доход. Приходите от лихви продължават да се начисляват върху намалената балансова стойност въз основа на ефективния лихвен процент на актива. Заемите и свързаните с тях предоставени средства се отчисляват, когато няма реалистична перспектива за бъдещото им събиране. Ако през следваща година размерът на прогнозираната загуба от обезценка се увеличи или намали поради събитие, което настъпва след осчетоводяване на обезценката, предварително вписаната загуба от обезценка се увеличава или намалява чрез адаптиране на сметката за коригиране на стойността.

Механизмът прави оценка на кредитния риск въз основа на всяка отделна операция и не отчита колективното обезценяване.

За финансови активи, налични за продажба, на датата на всеки счетоводен баланс механизмът прави оценка дали има обективни доказателства за обезценката на дадена инвестиция. Обективните доказателства включват наличие на голям или продължителен спад на справедливата стойност на инвестицията под нейната себестойност. Ако има доказателство за обезценка, натрупаната загуба (измерена като разлика между стойността на придобиване и настоящата справедлива стойност, без други загуби от обезценка на тази инвестиция, предварително вписани в отчета за всеобхватния доход) се изважда от ресурсите на вносителите и се вписва в отчета за всеобхватния доход. Загубите от обезценка на финансови активи не се възстановяват чрез отчета за всеобхватния доход; увеличенията на тяхната справедлива стойност след отчитане на обезценката се вписват директно в ресурсите на вносителите.

Управлението на рискове на Европейската инвестиционна банка проверява за обезценка на финансовите активи поне веднъж в годината. Корекциите в резултат на това включват разбивка на дисконта в отчета за всеобхватния доход за цялата продължителност на живота на актива и евентуална корекция, наложена поради ревизията на първоначалната обезценка.

2.4.5 Дериватни финансови инструменти

Дериватите включват кръстосан валутен суап, кръстосан валутно-лихвен суап и валутни форуърди.

В обичайния ход на своята дейност механизмът може да сключи договори за суап с цел да хеджира определени заемни операции или договор за валутни форуърди с цел да хеджира своите валутни позиции, изразени в активно търгувани валути, различни от евро, за компенсиране на печалби или загуби, причинени от колебанията на валутния курс.

Механизмът не използва възможностите на хеджиране в съответствие с МСС 39. Всички деривати се измерват по справедлива стойност чрез печалбата или загубата и се отчитат като деривативни финансови инструменти. Справедливата стойност се изчислява на първо място въз основа на сконтираните модели за паричния поток, моделите за ценообразуване на опциите и котировките на трети страни.

Дериватите се записват по справедлива стойност и се отчитат като активи, ако тяхната справедлива стойност е положителна, и като пасиви, ако е отрицателна. Промените в справедливата стойност на дериватните финансови инструменти са включени в „Нетен резултат от финансови операции“.

Дериватите първоначално се признават, като се използва датата на сделката.

2.4.6 Вноски

Вноските от държавите членки се отчитат в отчета за финансовото състояние като вземания на датата на решението на Съвета, определящо финансовата вноска, която държавата членка трябва да плати на механизма.

Вноските на държавите членки изпълняват следните условия и следователно се класифицират като собствен капитал:

- както е определено в споразумението за вноските, държавите членки имат право да решават относно използването на нетните активи на механизма, в случай че той изпадне в ликвидация;

- те са в класа инструменти, който е подчинен на всички други класове инструменти;

- всички финансови инструменти в класа инструменти, който е подчинен на всички други класове инструменти, притежават идентични характеристики;

- инструментът не включва характеристики, които налагат класифициране като пасив; както и

- общият размер на очакваните парични потоци, отнасяни към този инструмент, през цялото времетраене на инструмента се основават в съществена степен на печалбата или загубата, промяната в признатите нетни активи или промяната в справедливата стойност на признатите и отписани нетни активи на механизма през цялото времетраене на инструмента.

2.4.7 Приходи от лихви върху заеми

Лихвата върху заеми, предоставени от механизма, се вписват в отчета за всеобхватния доход („Лихви и други подобни приходи“) и в отчета за финансовото състояние („Заеми и вземания“) на базата на текущо начисляване чрез ефективния лихвен процент, който е процентът, който точно сконтира прогнозираните бъдещи парични плащания или постъпления за очаквания срок на заема до неговата чиста отчетна стойност. След като записаната стойност на заема е намалена поради обезценка, приходите от лихви продължават да се отчитат чрез първоначалния ефективен лихвен процент, приложим към новата отчетна стойност.

2.4.8 Лихвени субсидии и техническа помощ

Като част от своите дейности механизма управлява лихвените субсидии и техническата помощ от името на държавите членки.

Частта от вноските на държавите членки, предоставена за изплащане на лихвени субсидии, не се отчита в ресурсите на вносителите на механизма, а се класифицира като дължима сума на трети страни. Механизмът отпуска плащанията за крайните бенефициери и тогава намалява сумите, дължими на трети страни.

Когато сумите, внесени по отношение на лихвени субсидии и техническа помощ, не са напълно предоставени, те се прекласифицират като вноска за механизма.

2.4.9 Приходи от лихви от пари и парични еквиваленти

Приходите от лихви от пари и парични еквиваленти се признават в отчета за всеобхватния доход на механизма на базата на текущо начисляване.

2.4.10 Такси, комисионни и дивиденти

Получените такси за услуги, предоставени за определен период от време, се осчетоводяват като приход, тъй като услугите са предоставени. Таксите за поети задължения, се отлагат и осчетоводяват като приход по метода на ефективната лихва за срока от отпускането на съответния заем до неговото изплащане.

Дивидентите, свързани с финансовите активи, налични за продажба, се осчетоводяват при тяхното получаване.

2.4.11 Данъчно облагане

В Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности, добавен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, се посочва, че имуществото, приходите и друга собственост на институциите на Съюза са освободени от всички преки данъци.

3 Управление на риска

Настоящата бележка съдържа информация за експозицията на механизма и неговото управление и контрол на финансовите и кредитните рискове, и по-специално на основните рискове, свързани с използването на финансови инструменти. Те са:

- кредитен риск — рискът от загуба, произтичаща от неизпълнение на клиент или контрагент и произтичащ от кредитна експозиция във всякаква форма, включително риска от неизпълнение на плащане;

- ликвиден риск — рискът за предприятие да изпита затруднения при спазването на своите задължения, свързани с финансови дългове, уреждани с парични наличности или друг финансов актив;

- пазарен риск — експозиция на наблюдаваните пазарни променливи, като например лихвени проценти, валутни курсове и капиталови пазарни цени.

3.1 Организация на управлението на риска

Европейската инвестиционна банка постоянно адаптира своето управление на риска.

Чрез управлението на риска ЕИБ независимо идентифицира, оценява, наблюдава и докладва за кредитни рискове и ценови рискове на собствения капитал, спрямо които механизмът е изложен на риск. В определени рамки, позволяващи запазване на разделението на задълженията, управлението на риска е независимо от фронт офиса. Генералният директор по управлението на риска докладва по въпросите на риска пред определения за целта заместник-председател на Европейската инвестиционна банка. Определеният заместник-председател се среща редовно с одиторския комитет за обсъждане на въпроси, свързани с рисковете. Той е отговорен и за надзора на докладването на рисковете пред управителния комитет и борда на директорите на Европейската инвестиционна банка.

3.2 Кредитен риск

Кредитният риск представлява потенциалната загуба в резултат на неизпълнение от страна на клиента или контрагента и произтичащи от кредитна експозиция във всякаква форма, включително плащане.

3.2.1. Политика за кредитния риск

При извършването на кредитния анализ на контрагентите по даден заем ЕИБ оценява кредитния риск, с оглед да го измери количествено и да определи неговата цена. Механизмът е разработил методология на вътрешния рейтинг (МВР) за търговски предприятия или финансови институции за определяне на вътрешните рейтинги на своите основни заемополучатели/гаранти. Методологията се основава на система от точкови списъци, създадени за всеки от основните видове кредитни партньори (например търговски предприятия, банки, предприятия от публичния сектор и т.н.). Като се вземат предвид най-добрите банкови практики и принципите, определени по Международното споразумението от Базел за капиталовите изисквания (Базел II), всички партньори, които са от значение за кредитния профил на специфична трансакция, се класифицират в категории за вътрешен рейтинг, като се използва МВР за отделните видове партньори. За всеки партньор се определя първоначален вътрешен рейтинг, отразяващ дългосрочния му валутен рейтинг (или еквивалента на местната валута, ако се изисква) след задълбочен анализ на рисковия профил на партньора и рисковия контекст на неговата страна.

Кредитната оценка на финансирането на проекти и други структурирани дейности с ограничен обхват не е предмет на МВР и използва инструменти за кредитен риск, подходящи за този сектор, които са основно съсредоточени върху наличността на паричния поток и капацитета за обслужване на дълга. Тези инструменти включват анализ на договорната рамка на проектите, анализ на партньора и симулации на паричния поток. Както за търговските предприятия и финансовите институции, за всеки проект се определя вътрешен рисков рейтинг и очаквани загуби.

Всички недържавни операции (или гарантирани/приравнени към недържавни) операции са обект на специални ограничения за размера на трансакции и партньорите. Максималната номинална стойност на всяка трансакция е ограничена до лимит, който зависи от очакваната загуба на трансакцията. Ограничения за партньорите се прилагат към консолидираните експозиции. Тези ограничения обикновено отразяват размера на собствените средства на партньора, както и общото им външно дългосрочно финансиране.

За да смекчи кредитния риск, механизмът използва различни кредитни подобрения, които са:

- гаранции, свързани с проекти (напр. залог върху акциите; залог върху активите; прехвърляне на права; залог върху сметките); или/и

- гаранции, обикновено предоставени от спонсора на финансирания проект (например гаранции за приключване, гаранции при първо поискване).

Освен това механизмът рядко използва кредитни подобрения, които не са непосредствено свързани с риска на проекта, като обезпечения или банкови гаранции.

Механизмът не използва кредитни деривати за намаляване на кредитния риск.

3.2.2. Максимална изложеност на кредитен риск, без да се вземат предвид обезпечения и други кредитни подобрения

Следната таблица показва максималната изложеност на кредитен риск за компонентите на отчета за финансовото състояние, включително и на дериватите. Максималната експозиция е показна в брутна стойност преди ефекта от смекчаването посредством използване на обезпечение.

Максимална изложеност (хил. EUR) || 31.12.2012 || 31.12.2011

АКТИВИ || ||

Пари и парични еквиваленти || 466 568 || 452 279

Дериватни финансови инструменти || 115 || 434

Заеми и вземания || 1 146 280 || 1 033 160

Вземания от вносителите || 87 310 || 87 310

Финансови активи, държани до падеж || 99 029 || -

Други активи || 224 || 416

Общо активи || 1 799 526 || 1 573 599

|| ||

ЗАДБАЛАНСОВА ЧАСТ || ||

Условни пасиви || ||

- Неизтеглени гаранции || 20 000 || 20 000

Поети задължения || ||

- Непредоставени заеми || 749 044 || 701 092

- Изтеглени гаранции || 6 224 || 7 909

Общо задбалансова част || 775 268 || 729 001

|| ||

Общо кредитна изложеност || 2 574 794 || 2 302 600

3.2.3. Кредитен риск на заеми и вземания

3.2.3.1 Измерване на кредитния риск за заеми и вземания

Всяка кредитна сделка, предприета от механизма, подлежи на цялостна оценка на риска и количествено определяне на очакваните загубите, което се обобщава в категоризация на заема („КЗ“). Категоризациите на заемите са установени съгласно общоприети критерии, базирани на качеството на заемополучателя, падежа на заема, гаранцията, и, ако е подходящо, гаранта.

Системата на категоризация на заемите се състои от методологии, процеси, бази данни и информационни системи, подкрепящи оценката на кредитния риск при кредитните операции и количественото определяне на очакваната загуба. Тя обобщава голям обем информация, с цел да предложи относително класиране на кредитните рискове на заемите. КЗ отразяват настоящата стойност на изчисленото ниво на „очаквана загуба“, което е продукт на вероятността от неизпълнение на основните длъжници, изложеността на риск и сериозността на загубата в случай на неплащане. КЗ се използват за следните цели:

- като помощ за по-прецизна и по-количествена оценка на кредитните рискове;

- като помощ при разпределяне на задачите по мониторинга;

- като описание на качеството на портфейла на заема към определена дата;

- като принос в решенията за ценообразуване на рисковете на основата на очакваните загуби.

Следните фактори се включват в определянето на КЗ:

i) Кредитоспособността на заемополучателя: дирекцията по управление на риска прави независим преглед на заемополучателите и оценява тяхната кредитоспособност въз основа на вътрешни методологии и външни данни. В съответствие с избрания усъвършенстван подход от Базел II Банката е разработила методология на вътрешния рейтинг (МВР), за да определи вътрешните рейтинги на заемополучателите и гарантите. Това се основава на набор от фишове за оценка, специфични за определени видове контрагенти.

ii) Съответствието по подразбиране: то определя количествено вероятността от едновременно възникване на финансови затруднения за кредитополучателя и за гаранта. Колкото по-голяма е корелацията между вероятностите за неизпълнение на кредитополучателя и на гаранта, толкова по-ниска е стойността на гаранцията и следователно по-ниска е категорията на заема.

iii) Стойността на гаранционните инструменти и на ценните книжа: тази стойност се оценява въз основа на комбинация от кредитоспособността на емитента и вида на използвания инструмент.

iv) Договорната рамка: една стабилна договорна рамка ще повиши качеството на заема и ще подобри вътрешния му рейтинг.

v) Продължителността на заема: при равни други условия, колкото по-дълъг е заемът, толкова по-голям е рискът от възникване на трудности при обслужването му.

Очакваната загуба на заема се изчислява чрез комбиниране на петте елемента, посочени по-горе. В зависимост от нивото на тази загуба заемът се разпределя в един от следните класове от КЗ, изброени по-долу:

А.    Първокачествени заеми: има три подкатегории. A включва всички държавни рискове в ЕС, т.е. заеми, отпуснати на държавите членки или гарантирани от тях изцяло, изрично и безусловно, когато не се очакват трудности при връщането и за които неочакваната загуба се определя на 0 %. A+ означава заеми, отпуснати на (или гарантирани от) субекти, различни от държавите членки, без очаквано влошаване за срока на тяхното действие. A- включва тези кредитни операции, при които съществува известно съмнение относно поддържането на техния сегашен статут (например поради дълъг матуритет или заради високата променливост на бъдещата цена на едно иначе отлично обезпечение), но при които всяко влошаване се очаква да бъде доста ограничено.

Б      Висококачествени заеми: те представляват клас активи, които банката приема, въпреки че не е изключено незначително влошаване в бъдеще. B+ и B- се използват за означаване на относителната вероятност от възникване за такова влошаване.

В      Доброкачествени заеми: пример за това е необезпечен кредит за солидна банка или корпоративна организация, платим изцяло на падежа след 7-годишен срок или платим на части от датата на предоставянето, за еквивалентен срок.

Г      Този рейтингов клас представлява границата между „приемливо качество“ заеми и тези, които са се сблъскали с трудности. Тази граница на класификацията на заемите е по-точно определена от подкласовете D+ и D-. Заемите с рейтинг D- изискват засилен мониторинг.

Д     Този клас от КЗ включва заеми с рисков профил, по-голям от общоприетия. Той включва също заеми, при които е имало сериозни проблеми по време на тяхната продължителност и не може да се изключи да изпаднат в положение на загуба. По тази причина заемите са предмет на стриктен и засилен мониторинг. Подкласове E+ и E- се различават по интензивността на този специален мониторингов процес, като операциите с рейтинг E- са в положение, при което има голяма вероятност обслужването на дълга да не може да се поддържа редовно и затова се изисква някаква форма на преструктуриране на дълга, което е възможно да доведе до загуба от обезценка.

Е      F (fail (лош рейтинг)) означава заеми, които представляват неприемливи рискове. Заеми с рейтинг F- могат да произтичат само от текущи операции, при които след подписването са възникнали непредвидими, изключителни и сериозни неблагоприятни обстоятелства. Всички операции, при които има загуба на главницата за механизма, се означават с рейтинг F и за тях се прилага специфична разпоредба.

По принцип всички заеми с вътрешен рейтинг D-или по-нисък се поставят в списъка за наблюдение. Въпреки това, ако един заем е бил първоначално одобрен с рисков профил D- или по-нисък, той се поставя в списъка за наблюдение само в резултат на сериозно кредитно събитие, причинило допълнително влошаване на неговото класифициране по КЗ.

Таблицата в раздел 3.2.3.3 показва анализа на кредитното качество на портфейла от заеми на механизма въз основа на различните класове по КЗ, описани по-горе.

3.2.3.2 Анализ на кредитния риск

Следната таблица показва максималната изложеност на кредитен риск за подписаните и изплатените заеми по видове заемополучатели, като се вземат под внимание предоставените гаранции от гарантите:

Към 31.12.2012 г. хил. EUR || Гарантирани || Други кредитни подобрения || Негарантирани || Общо

Банки || 12 630 || 136 695 || 207 582 || 356 907

Предприятия || 20 077 || 78 171 || 478 358 || 576 606

Публични институции || 30 462 || - || 18 || 30 480

Държави || - || 5 819 || 176 468 || 182 287

Общо изплатени || 63 169 || 220 686 || 862 425 || 1 146 280

Подписани, неизплатени || 14 091 || 142 963 || 591 990 || 749 044

Към 31.12.2011 г. хил. EUR || Гарантирани || Други кредитни подобрения || Негарантирани || Общо

Банки || 13 026 || 97 994 || 197 245 || 308 265

Предприятия || 15 699 || 55 601 || 475 012 || 546 312

Публични институции || 37 670 || - || - || 37 670

Държави || - || 6 214 || 134 699 || 140 913

Общо изплатени || 66 395 || 159 809 || 806 956 || 1 033 160

Подписани, неизплатени || 10 434 || 173 484 || 517 174 || 701 092

Събитията, свързани със заемите на механизма, засягащи неговите длъжници и гаранти, са постоянно наблюдавани от Ops B — оперативната дирекция на ЕИБ за операции извън ЕС. По-специално, договорните права се оценяват за всеки отделен случай по отношение на влошаването на рейтинга и/или неизпълнението на договора. Целят се смекчаващи мерки, когато е необходимо, в съответствие с насоките за кредитния риск. Също така в случай на подновяване на банкови гаранции, получени за неговите заеми, се гарантира, че те се заменят или се предприемат действия своевременно.

Като незабавна реакция на промените на финансовите пазари, настъпили след септември 2008 г., механизмът е действал за засилване на своите условия за наблюдение и управление на рисковете. За тази цел през април 2011 г. Ops B създаде независим отдел за мониторинг, който докладва пряко на генералния директор, натоварен с отговорността да извършва финансов мониторинг на заемите и мониторинг върху договорите. Неговата цел е да насърчи обмена на информация между службите и да предложи процедури за докладване и оперативни процедури за управление при условията на финансова криза с цел бърза реакция, ако е необходимо.

3.2.3.3 Анализ на кредитното качество по видове заемополучатели

Таблиците по-долу показват анализа на кредитното качество на портфейла от заеми на механизма към 31 декември 2012 г. и към 31 декември 2011 г. от приложенията за класификация на заеми, въз основа на подписаните експозиции (изплатени и неизплатени).

Към 31.12.2012 г. хил. EUR || ||  Висок клас ||  Стандартен клас ||  Приемлив минимум риск ||  Висок риск ||  Без класификация ||  Общо

|| || A до B- || C || D+ || D- и по-нисък || ||

Заемополучател || Банки || 50 000 || 24 342 || 21 864 || 529 325 || 337 014 || 962 545

Предприятия || 7 466 || 8 006 || - || 605 672 || - || 621 144

Публични институции || - || - || - || 70 480 || - || 70 480

Държави || - || - || - || 241 155 || - || 241 155

Общо || || 57 466 || 32 348 || 21 864 || 1 446 632 || 337 014 || 1 895 324

Към 31.12.2011 г. хил. EUR || ||  Висок клас ||  Стандартен клас ||  Приемлив минимум риск ||  Висок риск ||  Без класификация ||  Общо

|| || A до B- || C || D+ ||  D- и по-нисък || ||

Заемополучател || Банки || 50 002 || 9 674 || 39 966 || 356 629 || 351 476 || 807 747

Предприятия || 3 917 || 5 279 || - || 635 825 || - || 645 021

Публични институции || - || - || - || 38 761 || - || 38 761

Държави || - || - || - || 242 723 || - || 242 723

Общо || || 53 919 || 14 953 || 39 966 || 1 273 938 || 351 476 || 1 734 252

3.2.3.4 Концентрации на риска за заеми и вземания

3.2.3.4.1 Географски анализ

Въз основа на държавата на заемополучателя портфейлът от заеми на механизма може да бъде анализиран от следните географски региони (в хил. EUR):

Държава на заемополучателя || 31.12.2012 || 31.12.2011

Регионални – АКТБ || 84 051 || 99 543

Уганда || 140 833 || 117 035

Регионални – Западна Африка || 33 856 || 14 161

Мозамбик || 137 745 || 126 666

Мавритания || 65 670 || 43 427

Етиопия || 81 666 || 84 266

Доминиканска република || 67 991 || 66 118

Кения || 131 566 || 65 611

Камерун || 72 525 || 60 706

Замбия || 18 772 || 43 294

Конго (Демократична република) || 28 415 || 8 980

Нигерия || 14 383 || 28 691

Регионални — Тихоокеански || 17 767 || 20 603

Регионални – Централна Африка || 10 431 || 12 109

Ямайка || 71 027 || 59 317

Мадагаскар || - || 1 253

Мавриций || 11 302 || 12 732

Гана || 5 642 || 7 812

Ангола || 10 009 || 13 598

Тринидад и Тобаго || 1 483 || 1 002

Буркина Фасо || 10 727 || 12 588

Малави || 4 950 || 5 833

Нова Каледония || 4 198 || 4 673

Руанда || 9 641 || 11 197

Нигер || 4 146 || 3 950

Френска Полинезия || 2 631 || 3 131

Ботсуана || - || -

Сенегал || 5 837 || 10 329

Лесото || 3 827 || 3 902

Вануату || 3 639 || 3 917

Белиз || 13 || 103

Гренада || 2 477 || 2 698

Габон || 1 011 || 1 509

Того || 52 644 || 53 224

Кабо Верде || 27 073 || 28 405

Джибути || 762 || 777

Хаити || 4 654 || -

Сейнт Лусия || 2 916 || -

Общо || 1 146 280 || 1 033 160

3.2.3.4.2 Анализ по отрасли

Таблицата по-долу прави анализ на портфейла от заеми на механизма по отрасли на заемополучателя. Операциите, които са отпуснати първо на финансов посредник, преди да бъдат отпуснати на крайния бенефициер, са записани като общи заеми (хил. EUR):

Отрасъл на заемополучателя || 31.12.2012 || 31.12.2011

Общи заеми и споразумения за представителство || 252 662 || 218 912

Авиолинии и производство на самолети || 13 || 103

Летища и системи за управление на въздушния трафик || 30 480 || 31 052

Суровини и минно дело || 168 911 || 135 573

Химикали, пластмаси и фармацевтични продукти || - || 20 400

Питейна вода, пречистване на водата || 38 697 || 33 247

Електричество, въглища и други || 409 090 || 358 745

Хранителна верига || - || 1 244

Инвестиционни стоки/дълготрайни потребителски стоки || 3 827 || 3 902

Морски транспорт и други || 5 819 || 6 214

Обработване на материали, строителство || 24 154 || 29 025

Верига за производство на хартия || 4 747 || 4 840

Пътища и магистрали || 73 921 || 62 856

Телекомуникации || 18 427 || 24 963

Третичен сектор и други || 115 532 || 102 084

Общо || 1 146 280 || 1 033 160

3.2.3.5 Просрочени плащания по заеми

Просрочените плащания се установяват, наблюдават и докладват в съответствие с набор от процедури, наречени „насоки за наблюдение на закъснели плащания“.

Мониторингът и отчитането на просрочени плащания обикновено се управляват от отдела по просрочените плащания към Дирекция за управление и преструктуриране на операциите на ЕИБ. Отделът по просрочените плащания изготвя месечен отчет за неплатените вноски по заеми на механизма, включително таблица за съпоставка между плащания, просрочени повече от осем дни, от месец на месец. Месечният отчет дава подробно указание за вече предприетите мерки или тези, които ще бъдат предприети, по държави, заеми и вноски.

В допълнение се изготвя месечен отчет за заеми със закъснение от повече от 90 дни и се изпраща на Европейската комисия. Два пъти годишно членовете на управителния комитет на ЕИБ получават обобщена таблица за заемите със закъснение от повече от 30 дни и 90 дни, както и доклад, съдържащ сравнителна информация за годишните и шестмесечните промени в просрочените задължения.

Просрочените суми по съответните заеми могат да се анализират, както следва (хил. EUR):

|| Забележки || Заеми и вземания 31.12.2012 г. || Заеми и вземания 31.12.2011 г.

Балансова стойност || || 1 146 280 || 1 033 160

|| || ||

Отделно обезценени || || ||

Брутна сума || || 110 767 || 112 662

Средства за обезценка || 7 || -45 144 || -48 816

Балансова сума, отделно обезценени || || 65 623 || 63 846

|| || ||

Колективно обезценени || || ||

Брутна сума || || - || -

Средства за обезценка || || - || -

Балансова сума, колективно обезценени || || - || -

|| || ||

Просрочени, но не обезценени || || ||

|| || ||

Просрочените включва || || ||

30—60 дни || || 12 ||  8

60—90 дни || || - ||  472

90—180 дни || || - ||  13

повече от 180 дни || || - ||  33

Балансова стойност на просрочените, но не обезценени || || 12 ||  526

|| || ||

Балансова стойност — нито просрочени, нито обезценени || || 1 080 645 || 968 788

|| || ||

Обща балансова стойност на заеми и вземания || || 1 146 280 || 1 033 160

|| || || ||

3.2.4. Кредитен риск на паричните средства и паричните еквиваленти

Наличните средства се инвестират съгласно графика на изплащане на договорните задължения на механизма. Към 31.12.2012 г. инвестициите са само под формата на банкови депозити и други краткосрочни финансови инструменти. Инвестициите в средносрочни и дългосрочни облигации също могат да бъдат допустими според инвестиционните насоки и в зависимост от изискванията за ликвидност.

Минималният краткосрочен рейтинг, изискван за оторизирани банки или емитентите, е P-1/A-1/F1 (Moody’s, S&P, Fitch). В случай на различни рейтинги, които са били предоставени от повече от една кредитна агенция, се прилага най-ниският рейтинг. Максимално допустимата граница за всяка оторизирана банка или емитент в момента е 50 000 000 EUR (петдесет милиона евро).

Депозитите се осъществяват при оторизирани субекти с максимален падеж от три месеца от датата на операцията и до лимита на кредитната експозиция.

Към 31 декември 2012 г. и 31 декември 2011 г. всички банкови депозити и краткосрочни ценни книжа, държани от механизма, имат минимален рейтинг P-1 в деня на сетълмънт според Moody’s. Рейтинг P-2 към 31 декември 2011 г. се дължи на намаляването на рейтинга на един контрагент на 21 декември 2011 г.

Следната таблица показва положението на банковите депозити и начислените лихви (хил. EUR):

    Минимален краткосрочен рейтинг (по Moody’s) ||      Минимален дългосрочен      рейтинг      (по Moody’s) || 31.12.2012 || 31.12.2011

P-1 ||      Aa1 || 43 400 || 10% || - || -

P-1 ||      Aa2 || - || - || 28 622 || 6%

P-1 ||      Aa3 || 130 901 || 29% || 105 547 || 24%

P-1 ||      A1 || 83 500 || 18% || 117 603 || 26%

P-1 ||      A2 || 198 179 || 43% || 179 938 || 40%

P-2 ||      A3 || - || - || 17 441 || 4%

Общо ||      || 455 980 || 100% || 449 151 || 100%

3.2.5. Кредитен риск на дериватите

3.2.5.1 Политика за кредитния риск на дериватите

Кредитният риск по отношение на дериватите е представен като загуби, които едната страна би понесла, когато другият контрагент по сделката не е в състояние да изпълни своите договорни задължения. Кредитният риск, свързан с дериватите, варира в зависимост от редица фактори (като лихвени проценти и валутни курсове) и като цяло отговаря на само малка част от тяхната условна стойност.

В обичайния ход на своята дейност механизмът може да сключва договори за суап с цел да хеджира определени кредитни операции или да сключва форуърдни договори с цел да хеджира валутните си позиции, изразени в активно търгувани валути, различни от евро. Всички суапове се изпълняват от Европейската инвестиционна банка с външно участие. Суаповете се уреждат от същото главно споразумение за суаповете и от приложенията относно кредитната подкрепа, подписани между Европейската инвестиционна банка и външните ѝ партньори.

3.2.5.2 Измерване на кредитния риск на дериватите

Всички суапове, предприети от Европейската инвестиционна банка, които са свързани с механизма, се третират в същата договорна рамка и със същите методологии, прилагани за дериватите, договорени от Европейската инвестиционна банка за нейните собствени цели. По-специално, допустимостта на партньорите при суап се определя от Европейската инвестиционна банка на базата на същите условия за допустимост, прилагани за общите операции по суап.

Европейската инвестиционна банка измерва кредитния риск, свързан със суапове и трансакции с деривати, с помощта на подхода за нетната пазарна експозиция (НПЕ) и потенциалната бъдеща експозиция (ПБЕ) за докладване и мониторинг на лимитите. НПЕ и ПБЕ включват изцяло деривати, свързани с Инвестиционния механизъм.

Следната таблица показва падежите по договорите за суап (включително кръстосани валутни суапове, кръстосани валутно-лихвени суапове и без краткосрочните валутни суапове), разделени според тяхната условна стойност и справедлива стойност:

Суапови договори към 31.12.2012 г. || по малко от || 1 година || 5 години || повече от || Общо за 2012 г.

хил. EUR || 1 година || до 5 години || до 10 години || до 10 години ||

Условна сума || 1 480 || 9 833 || 15 253 || - || 26 566

Справедлива стойност (т.е. нетната сконтирана стойност) || 71 || -528 || -3 529 || - || -3 986

Суапови договори към 31.12.2011 г. || по малко от || 1 година || 5 години || повече от || Общо за 2011 г.

хил. EUR || 1 година || до 5 години || до 10 години || до 10 години ||

Условна сума || 7 042 || 43 593 || 16 899 || - || 67 534

Справедлива стойност (т.е. нетната сконтирана стойност) || -674 || -1 331 || -3 869 || - || -5 874

Механизмът сключва договори за краткосрочни валутни суапове с цел да хеджира валутния риск на плащанията във валути, различни от EUR. Краткосрочните валутни суапове имат падеж от максимум три месеца и редовно се подновяват. Условната сума на краткосрочните валутни суапове възлиза на 652 млн. EUR към 31 декември 2012 г. при 585 млн. EUR към 31 декември 2011 г. Справедливата стойност на краткосрочните валутни суапове възлиза на -2,9 млн. EUR към 31 декември 2012 г. при -6,4 млн. EUR към 31 декември 2011 г.

Механизмът сключва договори за лихвен суап с цел хеджиране на лихвения риск за изплатени заеми. Към 31 декември 2012 г. е налице един лихвен суап с условна сума от 19,6 млн. EUR (2011 г. — нула) и справедлива стойност от 0,03 млн. EUR (2011 г. — нула).

3.2.6. Кредитен риск на финансови активи, държани до падежа

Следната таблица показва състоянието на държан до падежа портфейл облигации, изцяло съставен от позиции с остатъчен срок до падежа от по-малко от три месеца.

    Минимален краткосрочен рейтинг (по Moody’s) ||      Минимален дългосрочен      рейтинг      (по Moody’s) || 31.12.2012 || 31.12.2011

P-2 ||      Baa2 || 50 143 || 51% || - || -

P-3 ||      Baa3 || 48 886 || 49% || - || -

Общо ||      || 99 029 || 100% || - || -

3.3 Ликвиден риск

3.3.1 Управление на ликвидния риск

Ликвидният риск представлява рискът за предприятие да изпита затруднения при спазването на своите задължения, свързани с финансови дългове, уреждани с парични наличности или друг финансов актив.

Инвестиционният механизъм се финансира предимно със средства от годишните вноски на държавите членки (9-и и 10-и ЕФР) и на второ място от обратните постъпления, произтичащи от операции на Инвестиционния механизъм. Всяка година като вземе предвид прогнозите на ЕИБ относно управлението и дейността на Инвестиционния механизъм, ЕС съставя и изпраща на Съвета преди 15 октомври декларация на поетите задължения, плащанията и годишната сума на поканите за вноски (включително лихвени субсидии), които трябва да бъдат направени в настоящата и следващите бюджетни години.

За да се изчислят годишните вноски на държавите членки, моделът на разходване на съществуващия и следващия портфейл се анализира и проследява през цялата година. Специални събития, например рано възстановени разходи, продажби на акции или случаи на неизпълнение, се вземат предвид за коригиране на годишните изисквания за ликвидност. С цел допълнително минимизиране на ликвидния риск механизмът поддържа ликвиден резерв, достатъчен да покрие във всеки момент прогнозните плащания, съобщавани периодично от дирекцията по операциите OPS B.

Касовите средства по сметките, открити на името на Инвестиционния механизъм, се управляват от отдела за управление на касови наличности на Банката в съответствие с принципа на разделение на функциите между фронт- и бек-офиса. Операциите по сетълмент, свързани с инвестирането на тези активи, са под отговорността на отдела по планиране и сетълмент на операциите.

Освен това в съответствие с принципа за разделение на функциите, оторизирането на контрагенти и ограниченията за касовите инвестиции, както и мониторингът на тези ограничения, са отговорност на дирекцията за управление на риска на Банката.

3.3.2 Измерване на ликвидния риск

В таблиците на този раздел се анализират финансовите пасиви на механизма по матуритет въз основа на оставащия период от време от датата на счетоводния баланс до договорната дата на падеж (въз основа на несконтирани парични потоци).

Механизмът има ангажименти под формата на непредоставени части от кредита по сключените споразумения за заем, непредоставени части на подписано вписване на капитал/инвестиционни споразумения, предоставени гаранции по заеми или поети като задължение лихвени субсидии и техническа помощ (ТП). Графикът на плащанията се характеризира със значителна степен на несигурност. Заемите по Инвестиционния механизъм имат краен срок за плащане. Въпреки това плащанията се извършват в моменти и в количества, които отразяват напредъка на съответните инвестиционни проекти и финансовите операции в относително нестабилна работна среда. Капиталовите инвестиции стават дължими, когато и щом управителите на фондовете издадат валидни искания за капитал, отразяващи напредъка в техните инвестиционни дейности. Периодът на усвояване на заема обикновено е 3 години с често удължаване с една или две години. Някои задължения за плащания обикновено продължават и след края на периода на усвояване до пълното приключване на съответните инвестиции на фонда поради факта, че понякога ликвидността на фонда може да бъде недостатъчна за изпълнението на задълженията за плащане, произтичащи от такси или други разходи. Гаранциите по заеми не са предмет на специфични задължения за плащане, освен ако бенефициерът не задейства гаранцията. Размерът на оставащата гаранция се намалява заедно с графика за връщане на всеки гарантиран заем.

В този контекст разбивката на падежите, показана по-долу, беше оценена, като се има предвид договорният срок за плащане във всеки отделен случай, като са използвани прогнози, определени в съответствие със стандартните методи за планиране на ликвидността на механизма. Що се отнася до задълженията за плащане по договорите за техническа помощ, те обикновено са с кратка продължителност (под една година). „Неопределен падеж“ е посочен в следните случаи: задължения от изтеглени и неизтеглени гаранции; поети като задължения, но непредоставени заеми, за които договорният срок на плащане е изтекъл и се очаква удължаване; лихвени субсидии, за които са били поискани средства от държавите членки за покриване на бъдещи изисквания на еднократна основа.

Ликвидният профил на дериватните финансови пасиви представя несконтираните парични потоци по договорите за суап, включително кръстосани валутни суапове (CCS), кръстосани валутно-лихвени суапове (CCIRS), краткосрочните валутни суапове и лихвените суапове.

Матуритетен профил на недериватните финансови пасиви ||  3 месеца или по-малко || Повече от 3 месеца до 1 година || Повече от 1 година до 5 години || Повече от 5 години || Неопределен падеж || Брутен номинален изходящ поток

хил. EUR към 31.12.2012 г.

Други (издадени гаранции, изтеглени гаранции) || - || - || - || - || 26 224 || 26 224

Изходящи потоци за поети като задължение, но непредоставени заеми || 16 500 || 287 657 || 243 020 || - || 201 867 || 749 044

Изходящи потоци за поети като задължение инвестиционни средства и записване на акции || - || 26 806 || 54 958 || 7 319 || 127 987 || 217 070

Изходящи потоци за поети като задължение лихвени субсидии || 255 || 101 495 || 79 206 || - || 23 599 || 204 555

Изходящи потоци за поета като задължение техническа помощ || 2 000 || 8 511 || 13 109 || - || - || 23 620

Общо || 18 755 || 424 469 || 390 293 || 7 319 || 379 677 || 1 220 513

Матуритетен профил на недериватните финансови пасиви ||  3 месеца или по-малко || Повече от 3 месеца до 1 година || Повече от 1 година до 5 години || Повече от 5 години || Неопределен падеж || Брутен номинален изходящ поток

хил. EUR към 31.12.2011 г.

Други (издадени гаранции, изтеглени гаранции) || - || - || - || - || 27 909 || 27 909

Изходящи потоци за поети като задължение, но непредоставени заеми || 2 295 || 257 127 || 274 573 || 54 000 || 113 097 || 701 092

Изходящи потоци за поети като задължение инвестиционни средства и записване на акции || 2 035 || 38 424 || 38 010 || 7 666 || 178 432 || 264 567

Изходящи потоци за поети като задължение лихвени субсидии || 1 445 || 31 100 || 139 211 || - || 16 211 || 187 967

Изходящи потоци за поета като задължение техническа помощ || 4 564 || 16 693 || - || - || - || 21 257

Общо || 10 339 || 343 344 || 451 794 || 61 666 || 335 649 || 1 202 792

Матуритетен профил на дериватни финансови пасиви хил. EUR към 31.12.2012 г. ||  3 месеца или по-малко || Повече от 3 месеца до 1 година || Повече от 1 година до 5 години || Повече от 5 години || Брутен номинален входящ/изходящ поток

CCS и CCIRS — входящи потоци || 1 238 || 7 364 || 14 498 || 5 350 || 28 450

CCS и CCIRS — изходящи потоци || -1 286 || -8 428 || -17 218 || -5 894 || -32 826

Краткосрочни валутни суапове — входящи потоци || 649 000 || - || - || - || 649 000

Краткосрочни валутни суапове — изходящи потоци || -652 451 || - || - || - || -652 451

Лихвени суапове — входящи потоци || 65 || 511 || 3 274 || 2 117 || 5 967

Лихвени суапове — изходящи потоци || - || -753 || -3 537 || -1 577 || -5 867

Общо || -3 434 || -1 306 || -2 983 || -4 || -7 727

|| || || || ||

Матуритетен профил на дериватни финансови пасиви хил. EUR към 31.12.2011 г. ||  3 месеца или по-малко || Повече от 3 месеца до 1 година || Повече от 1 година до 5 години || Повече от 5 години || Брутен номинален входящ/изходящ поток

CCS и CCIRS — входящи потоци || 9 873 || 14 365 || 19 533 || 7 430 || 51 201

CCS и CCIRS — изходящи потоци || -10 091 || -17 527 || -24 420 || -9 015 || -61 053

Краткосрочни валутни суапове — входящи потоци || 585 000 || - || - || - || 585 000

Краткосрочни валутни суапове — изходящи потоци || -591 909 || - || - || - || -591 909

Общо || -7 127 || -3 162 || -4 887 || -1 585 || -16 761

3.4 Пазарен риск

Пазарният риск представлява рискът, че промени в пазарните цени, например лихвени проценти, цени на капиталови инструменти, обменни курсове на чуждестранни валути и кредитни спредове (които не са свързани с промени в кредитния рейтинг на емитента), ще засегнат приходите на предприятието или стойността на неговото участие във финансови инструменти.

3.4.1. Лихвен риск

Лихвеният риск е променливостта в икономическата стойност на позицията на механизма или в дохода, получен от нея, дължаща се на неблагоприятни промени в пазарната доходност или времевата структура на лихвените проценти. Изложеността към лихвен риск възниква, когато са налице различия в характеристиките на преоценката и матуритета на различните активи и пасиви.

Механизмът измерва чувствителността към лихвения риск на кредитния си портфейл и свързаните с него суапове за микро хеджиране с помощта на изчисление на стойността по базисни точки (BPV).

Стойността по базисни точки (BPV) измерва печалбата или загубата в нетната настояща стойност на съответния портфейл, дължаща се на увеличение с 1 базисна точка (0,01 %) на лихвения процент в рамките на определени продължителности: „паричен пазар — до една година“, „много кратки — 2 до 3 години“, „кратки — от 4 до 6 години“, „дългосрочни — от 12 до 20 години“ или „много дългосрочни — повече от 21 години“.

За да се получи нетната настояща стойност на заемите, механизмът използва кривата на финансиране с евро (евро суапова крива + спред на финансиране от ЕИБ) за паричните потоци, деноминирани в евро и в чуждестранни валути, различни от USD, и кривата на финансиране с щатски долари за паричните потоци, деноминирани в USD. За да се получи нетната настояща стойност на суаповете за микро хеджиране, механизмът използва суаповата крива в евро за паричните потоци, деноминирани в EUR, и суаповата крива в щатски долари за паричните потоци, деноминирани в USD.

Както е показано в следната таблица, нетната настояща стойност на кредитния портфейл, включително свързаните с него суапове за микро хеджиране, към 31.12.2012 г. ще намалее с 341 хил. EUR (към 31.12.2011 г.: намаление с 239 хил. EUR), ако лихвените проценти се увеличат едновременно с 1 базисна точка.

Стойност по базисни точки хил. EUR || Паричен пазар || Много кратки || Кратки || Средни || Дълги || Много дълги || Общо

Към 31.12.2012 г. || 1 година || От 2 до 3 години || От 4 до 6 години || От 7 до 11 години || От 12 до -20 години || 21 години ||

Обща чувствителност на заемите и суаповете за микро хеджиране || -25 || -47 || -90 || -117 || -62 || - || -341

Стойност по базисни точки хил. EUR || Паричен пазар || Много кратки || Кратки || Умерено || Дълги || Много дълги || Общо

Към 31.12.2011 г. || 1 година || От 2 до 3 години || От 4 до 6 години || От 7 до 11 години || От 12 до -20 години || 21 години ||

Обща чувствителност на заемите и суаповете за микро хеджиране || -20 || -28 || -60 || -78 || -53 || - || -239

3.4.2. Валутен риск

Валутният риск е променливостта в икономическата стойност на позицията на механизма или в дохода, получен от нея, дължаща се на неблагоприятни промени на валутните курсове.

Механизмът е изложен на валутен риск, когато има валутно несъответствие между неговите активи и пасиви. Валутният риск обхваща също и ефекта на неочаквани и неблагоприятни промени в стойността на бъдещите парични потоци, причинени от валутни движения.

3.4.2.1 Валутен риск и касови активи

Касовите активи на Инвестиционния механизъм са деноминирани в евро или щатски долари.

Валутният риск се хеджира посредством валутни спот или форуърд сделки, валутни суапове или кръстосани валутни суапове. Отделът за управление на касовите наличности на ЕИБ може, когато се счита за необходимо и уместно, да използва всякакви други инструменти, в съответствие с политиката на Банката, които осигуряват защита срещу пазарните рискове, поети във връзка с финансовите дейности на механизма.

3.4.2.2 Валутен риск и операции, финансирани или гарантирани от механизма

Вноските на държавите членки за механизма се получават в EUR. Операциите, финансирани или гарантирани от механизма, както и лихвените субсидии, могат да бъдат деноминирани в EUR, USD или всякаква друга разрешена валута.

Валутен риск (спрямо еврото като референтна валута) възниква, когато сделките, деноминирани във валути, различни от еврото, са оставени без хеджиране. Насоките за хеджиране на валутния риск на механизма са изложени по-долу.

3.4.2.2.1. Хеджиране на операциите, деноминирани във валута, различна от EUR или USD

- Заемите на механизма, изплатени във валути, различни от EUR и USD, се хеджират посредством кръстосани суапови договори със същите финансови профили като съответния заем, при условие че суаповият пазар е функциониращ.

- За плащания по операции на механизма, направени във валута, различна от EUR и USD, и за които не е предприета дългосрочна операция по хеджиране, отделът по касовите наличности пристъпва към валутна сделка два работни дни преди изплащането. Валутният курс, който се прилага за операциите на механизма, съответства на пазарния курс, получен от отдела по касовите наличности. По същия начин за възстановявания, получени във валута, различна от EUR и USD, отделът по касовите наличности извършва валутна операция, когато е необходимо, за превръщане на получената валута.

- Непоисканите гаранции не са обект на никакво валутно хеджиране. Поисканите гаранции във валути, различни от EUR и USD, ще бъдат хеджирани.

- Операциите във валути, различни от EUR и USD, за които не могат да се предприемат валутни операции по хеджиране от отдела по касовите наличности, се оставят нехеджирани. Това включва и (синтетични) операции, деноминирани в местна валута, но платени в EUR или USD. Механизмът остава изложен на поетия с тях валутен риск.

3.4.2.2.2. Хеджиране на операции, деноминирани в USD

- Общата неизплатена сума по всички операции на механизма (с изключение на непоисканите гаранции), деноминирани в USD, се хеджира посредством валутни суапове за USD/EUR, прехвърляни периодично. В началото на всеки период паричните потоци, които следва да се получат или платят в USD през следващия период, се изчисляват въз основа на планирани или очаквани обратни постъпления/плащания. Следователно валутните суапове с наближаващ падеж се разсрочват, техните суми се коригират, за да се покрият поне нуждите от ликвидност на USD, планирани за следващия период.

- Извършва се периодично изчисляване на общата експозиция спрямо USD по счетоводни документи, за да се коригира, ако е необходимо, хеджирането на следващия валутен суап.

- Ако бъдат счетени за функционални от отдела по касовите наличности, кръстосаните валутни суапове също могат да бъдат използвани за хеджиране на специфични кредити в USD.

- В рамките на периода на разсрочване неочакваните ликвидни дефицити за USD се покриват чрез ad hoc валутни суапови операции, докато ликвидните излишъци или се инвестират в касови активи, или се преобръщат чрез суап с евро.

- По всяко време общата оставаща нехеджирана сума от сделки в USD (в номинална стойност) не може да надхвърля 5 000 000 USD (пет милиона щатски долара). Това ограничение се коригира ежегодно. В случай на нарушение на този лимит отделът по касовите наличности връща в граници експозицията чрез валутна операция.

3.4.2.3 Валутно състояние

Следните таблици показват валутното състояние на механизма (хил. EUR):

Към 31 декември 2012 г. || EUR || USD || KES || Валути на страните от АКТБ/ОСТ || Общо

|| || || || ||

АКТИВИ || || || || ||

Пари и парични еквиваленти || 424 647 || 41 921 || - || - || 466 568

Дериватни финансови инструменти || 1 064 || -949 || - || - || 115

Заеми и вземания || 513 231 || 508 412 || 60 348 || 64 289 || 1 146 280

Финансови активи, налични за продажба || 66 509 || 259 694 || - || 6 798 || 333 001

Вземания от вносителите || 87 310 || - || - || - || 87 310

Финансови активи, държани до падеж || 99 029 || - || - || - || 99 029

Други активи || - || - || - || 224 || 224

Общо активи || 1 191 790 || 809 078 || 60 348 || 71 311 || 2 132 527

|| || || || ||

ПАСИВИ И РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ || || || || ||

Пасиви || || || || ||

Дериватни финансови инструменти || -675 814 || 682 849 || - || - || 7 035

Приходи за бъдещи периоди || 37 560 || 248 || - || - || 37 808

Дължими суми на трети страни || 312 040 || 46 || - || - || 312 086

Други пасиви || 905 || 19 || 14 || 215 || 1 153

Общо пасиви || -325 309 || 683 162 || 14 || 215 || 358 082

Ресурси на вносителите || || || || ||

Поискана вноска от държавите членки || 1 561 309 || - || - || - || 1 561 309

Резерв по справедлива стойност || 5 366 || 59 144 || - || 3 924 || 68 434

Неразпределени печалби || 144 702 || - || - || - || 144 702

Общо ресурси на вносителите || 1 711 377 || 59 144 || - || 3 924 || 1 774 445

Общо пасиви и ресурси на вносителите || 1 386 068 || 742 306 || 14 || 4 139 || 2 132 527

Валутно състояние към 31 декември 2012 г. || -194 278 || 66 772 || 60 334 || 67 172 || -

|| || || || ||

Към 31 декември 2012 г.: || || || || ||

ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ || || || || ||

Непредоставени заеми и финансови активи, налични за продажба || 794 475 || 171 639 || - || - || 966 114

Изтеглени гаранции || - || - || - || 6 224 || 6 224

Лихвени субсидии и техническа помощ || 204 555 || - || - || - || 204 555

|| || || || ||

УСЛОВНИ ПАСИВИ || || || || ||

Неизтеглени гаранции || 20 000 || - || - || - || 20 000

Към 31 декември 2011 г. || EUR || USD || CAD || Валути на страните от АКТБ/ОСТ || Общо

|| || || || ||

АКТИВИ || || || || ||

Пари и парични еквиваленти || 416 384 || 35 895 || - || - || 452 279

Дериватни финансови инструменти || 13 419 || -12 985 || - || - || 434

Заеми и вземания || 477 340 || 501 923 || - || 53 897 || 1 033 160

Финансови активи, налични за продажба || 54 287 || 186 525 || 4 303 || 6 545 || 251 660

Вземания от вносителите || 87 310 || - || - || - || 87 310

Други активи || 50 || - || - || 366 || 416

Общо активи || 1 048 790 || 711 358 || 4 303 || 60 808 || 1 825 259

|| || || || ||

ПАСИВИ И РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ || || || || ||

Пасиви || || || || ||

Дериватни финансови инструменти || -641 758 || 654 460 || - || - || 12 702

Приходи за бъдещи периоди || 32 689 || 314 || - || - || 33 003

Дължими суми на трети страни || 329 598 || 62 || - || - || 329 660

Други пасиви || 691 || 19 || - || 403 || 1 113

Общо пасиви || -278 780 || 654  855 || - || 403 || 376 478

Ресурси на вносителите || || || || ||

Поискана вноска от държавите членки || 1 281 309 || - || - || - || 1 281 309

2.21.1 Резерв на справедливата стойност || 41 750 || - || - || - || 41 750

Неразпределени печалби || 125 722 || - || - || - || 125 722

Общо ресурси на вносителите || 1 448 781 || - || - || - || 1 448 781

Общо пасиви и ресурси на вносителите || 1 170 001 || 654 855 || - || 403 || 1 825 259

Валутно състояние към 31 декември 2011 г. || -121 211 || 56 503 || 4 303 || 60 405 || -

|| || || || ||

Към 31 декември 2011 г.: || || || || ||

ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ || || || || ||

Непредоставени заеми и финансови активи, налични за продажба || 761 319 || 204 340 || - || - || 965 659

Изтеглени гаранции || - || - || - || 7 909 || 7 909

Лихвени субсидии и техническа помощ || 209 223 || || - || - || 209 223

УСЛОВНИ ПАСИВИ || || || || ||

Неизтеглени гаранции || 20 000 || - || - || - || 20 000

3.4.2.4 Анализ на валутната чувствителност (хил. EUR)

Към отчетната дата най-значителната нетна валутна експозиция е тази на щатския долар. Към 31 декември 2012 г. промяна в обменния курс на USD в размер +/- 10 % би довела до промяна в ресурсите на вносителите в размер на съответно 6 682/-6 682 EUR (31 декември 2011 г.: съответно 5 650/-5 650 EUR).

3.4.2.5 Обменни курсове

Следните обменни курсове са използвани за изготвяне на счетоводния баланс към 31 декември 2012 г. и 31 декември 2011 г.:

|| 31 декември 2012 г. || 31 декември 2011 г.

Валути, различни от тези на държавите членки || ||

Доминиканско песо (DOP) || 53.1220 || 49.8498

Фиджийски долар (FJD) || 2.3417 || 2.3630

Хаитянски гурд (HTG) || 55.7265 || 52.1645

Кенийски шилинг (KES) || 113.68 || 109.53

Мавританска угия (MRO) || 393.99 || 372.52

Маврицийска рупия (MUR) || 40.19 || 37.43

Руандски франк (RWF) || 811.83 || 771.76

Угандски шилинг (UGX) || 3 549 || 3 205

Щатски долар (USD) || 1.3194 || 1.2939

CFA франк (XAF/XOF) || 655.957 || 655.957

Южноафрикански ранд (ZAR) || 11.1727 || 10.4830

3.4.3. Ценови риск на собствения капитал (хил. EUR)

Ценовият риск на собствения капитал е рискът справедливата стойност на акциите да намалее в резултат на промени в нивата на индексите на акциите и стойността на отделните капиталови инвестиции.

Механизмът е изложен на ценови риск на собствения капитал по отношение на своите инвестиции в рисков капитал, т.е. инвестиции в преки дялови участия и фондове за рисков капитал.

Капиталовите инвестиции подлежат на оценяване. Всяка инвестиция се оценява въз основа на няколко критерия в три основни категории: управление, бизнес план и структура. Индивидуалните оценки след това се консолидират в единна цялостна оценка, определена за инвестициите и обобщаваща цялостната им солидност.

Експозицията на риск на собствения капитал също е обект на ограничения, определени както на индивидуално ниво, така и на кумулативно ниво. Размерът на тези ограничения зависи от качеството на капиталовите инвестиции.

Стойността на частните капиталови позиции не е непосредствено и постоянно достъпна за целите на наблюдението и контрола. За тези позиции най-добрите налични данни включват цените на всички съответни методи за остойностяване.

Въздействието върху ресурсите на вносителите на механизма (като резултат от промяна в справедливата стойност на портфейла с налични за продажба капиталови инструменти), дължащо се на 10 % намаление на индексите на акциите и стойността на отделните капиталови инвестиции при постоянни други променливи, е -33 300 EUR към 31 декември 2012 г. и -25 166 EUR към 31 декември 2011 г.

4 Справедлива стойност на активите и пасивите

Таблицата по-долу показва сравнение по категории балансови стойности и справедливи стойности на активите и пасивите на механизма, които се отчитат във финансовите отчети (хил. EUR):

|| Балансова стойност 31.12.2012 || Справедлива стойност 31.12.2012 || Балансова стойност 31.12.2011 || Справедлива стойност 31.12.2011

Активи, отчетени по справедлива стойност || || || ||

Финансови активи, налични за продажба || 333 001 || 333 001 || 251 660 || 251 660

Дериватни финансови инструменти || 115 || 115 || 434 || 434

Общо || 333 116 || 333 116 || 252 094 || 252 094

|| || || ||

Активи, отчетени по амортизирана стойност || || || ||

Пари и парични еквиваленти || 466 568 || 466 568 || 452 279 || 452 279

Заеми и вземания || 1 146 280 || 1 226 409 || 1 033 160 || 1 022 679

Вземания от вносителите || 87 310 || 87 310 || 87 310 || 87 310

Финансови активи, държани до падеж || 99 029 || 98 805 || - || -

Други активи || 224 || 224 || 416 || 416

Общо || 1 799 411 || 1 879 316 || 1 573 165 || 1 562 684

Общо активи || 2 132 527 || 2 212 432 || 1 825 259 || 1 814 778

|| || || ||

Пасиви, отчетени по справедлива стойност || || || ||

Дериватни финансови инструменти || 7 035 || 7 035 || 12 702 || 12 702

Общо || 7 053 || 7 053 || 12 702 || 12 702

|| || || ||

Пасиви, отчетени по амортизирана стойност || || || ||

Приходи за бъдещи периоди || 37 808 || 37 808 || 33 003 || 33 003

Дължими суми на трети страни || 312 086 || 312 086 || 329 660 || 329 660

Други пасиви || 1 153 || 1 153 || 1 113 || 1 113

Общо || 351 047 || 351 047 || 363 776 || 363 776

Общо пасиви || 358 082 || 358 082 || 376 478 || 376 478

Следният текст описва методиките и предположения, използвани за определяне на справедливата стойност на активите и пасивите:

§ Активи, чиято справедлива стойност се доближава до балансовата стойност

За активи и пасиви, които са ликвидни или имат краткосрочен падеж по-малък от три месеца, се приема, че балансовите суми се приближават до тяхната справедлива стойност.

§ Активи и пасиви, записани по справедливата им стойност

Публикуваните ценови котировки на активния пазар са първите източници за определяне на справедливата стойност на финансовия инструмент. Поради инвестиционния обхват на портфейла на механизма те рядко са налични. За инструменти без налична пазарна цена справедливата стойност се изчислява с използване на способи за оценяване или модели, основани, когато е възможно, на налични пазарни данни, преобладаващи към датата на счетоводния баланс.

Следната таблица анализира финансовите активи, определени по справедлива стойност чрез метод на остойностяване. Различните нива са определени, както следва:

- Ниво 1:      котирани цени (некоригирани) на активните пазари;

- Ниво 2:      данни, различни от включените в ниво 1 котирани цени, които могат да се наблюдават за актива     пряко (например цени) или косвено (т.е. въз основа на цените);

- Ниво 3:      данни за актива, които не се основават на наблюдаема пазарна информация (ненаблюдаеми елементи).

Към 31 декември 2012 г. хил. EUR || Ниво 1 || Ниво 2 || Ниво 3 || Общо

Финансови активи || || || ||

Дериватни финансови инструменти || - || 115 || - || 115

Финансови активи, налични за продажба || 11 001 || - || 322 000 || 333 001

Общо || 11 001 || 115 || 322 000 || 333 116

|| || || ||

Финансови пасиви || || || ||

Дериватни финансови инструменти || - || 7 035 || - || 7 035

Общо || - || 7 035 || - || 7 035

Към 31 декември 2011 г. хил. EUR || Ниво 1 || Ниво 2 || Ниво 3 || Общо

Финансови активи || || || ||

Дериватни финансови инструменти || - || 434 || - || 434

Финансови активи, налични за продажба || 15 214 || - || 236 446 || 251 660

Общо || 15 214 || 434 || 236 446 || 252 094

|| || || ||

Финансови пасиви || || || ||

Дериватни финансови инструменти || - || 12 702 || - || 12 702

Общо || - || 12 702 || - || 12 702

През 2012 г. механизмът не е извършвал трансфери от ниво 1 към 2 или от ниво 2 към 1 от йерархията на справедливите стойности.

Следните таблици представят промените в инструментите от ниво 3 за годината, приключила на 31 декември 2012 г. и 31 декември 2011 г.:

хил. EUR || Финансови активи, налични за продажба

Салдо към 1 януари 2012 г. || 236 446

Общо печалби или загуби ||

- в печалба или загуба || 8 133

- в други всеобхватни доходи || 15 041

Извършени плащания || 81 981

Върнати суми || -19 601

Салдо към 31 декември 2012 г. || 322 000

хил. EUR || Финансови активи, налични за продажба

Салдо към 1 януари 2011 г. || 171 638

Общо печалби или загуби ||

- в печалба или загуба || -3 206

- в други всеобхватни доходи || 21 759

Извършени плащания || 67 829

Върнати суми || -21 574

Салдо към 31 декември 2011 г. || 236 446

5 Пари и парични еквиваленти (хил. EUR)

Парите и паричните еквиваленти могат да се разпределят между средствата, получени от държавите членки и още непредоставени, и средствата от оперативните и финансови дейности на механизма.

|| 31.12.2012 || 31.12.2011

Вноски на държавите членки, получени и още непредоставени || 117 622 || 195 205

Средства от оперативните и финансови дейности на механизма || 348 946 || 257 074

Общо пари и парични еквиваленти || 466 568 || 452 279

6 Дериватни финансови инструменти (хил. EUR)

Основните компоненти на дериватните финансови инструменти, класифицирани като държани за търгуване, са както следва:

Към 31 декември 2012 г. || Справедлива стойност || Условна сума

Активи || Пасиви

Кръстосани валутни суапове || 87 || -102 || 7 062

Кръстосани валутно-лихвени суапове || - || -3 971 || 19 504

Лихвени суапове || 28 || - || 19 568

Валутни форуърди || - || -2 962 || 652 451

Общо деривативни финансови инструменти || 115 || -7 035 || 698 585

|| || ||

Към 31 декември 2011 г. || Справедлива стойност || Условна сума

Активи || Пасиви

Кръстосани валутни суапове ||  434 || -953 || 29 376

Кръстосани валутно-лихвени суапове || - || -5 355 || 38 158

Валутни форуърди || - || -6 394 || 585 000

Общо деривативни финансови инструменти || 434 || -12 702 || 652 534

7 Заеми и вземания (хил. EUR)

Основните компоненти на заемите и вземанията са следните:

|| Общи заеми  (*) || Главни заеми || Подчинени заеми || Общо

Номинал към 1 януари 2012 г. || 225 365 || 716 350 || 128 679 || 1 070 394

Извършени плащания || 79 015 || 154 003 || - || 233 018

Отписани задължения || -947 || -1 206 || - || -2 153

Върнати суми || -39 967 || -71 368 || -4 145 || -115 480

Капитализирана лихва || - || -117 || 9 739 || 9 622

Разлики във валутните курсове || -8 780 || -7 692 || -493 || -16 965

Номинал към 31 декември 2012 г. || 254 686 || 789 970 || 133 780 || 1 178 436

|| || || ||

Обезценка към 1 януари 2012 г. || -7 609 || -16 372 || -24 835 || -48 816

Обезценка, отчетена в отчета за всеобхватния доход || -835 || -292 || - || -1 127

Обезценка на отписани задължения || 947 || 1 206 || - || 2 153

Сторниране на обезценката || 910 || 814 || - || 1 724

Разлики във валутните курсове || 93 || 348 || 480 || 921

Обезценка към 31 декември 2012 г. || -6 494 || -14 296 || -24 355 || -45 145

|| || || ||

Амортизирана стойност || -1 641 || -3 984 || -82 || -5 707

Начислена лихва || 5 246 || 9 244 || 4 206 || 18 696

Заеми и вземания към 31 декември 2012 г. || 251 797 || 780 934 || 113 549 || 1 146 280

|| || || || ||

(*) включително споразумения за представителство

|| Общи заеми (*) || Главни заеми || Подчинени заеми || Общо

Номинал към 1 януари 2011 г. || 246 500 || 542 322 || 123 910 || 912 732

Извършени плащания || 25 689 || 211 351 || 0 || 237 040

Отписани задължения ||  0 ||  0 || -2 000 || -2 000

Върнати суми || -48 554 || -51 712 || -4 144 || -104 410

Капитализирана лихва || 0 || 459 || 10 053 || 10 512

Разлики във валутните курсове || 1 730 || 13 930 ||  860 || 16 520

Номинал към 31 декември 2011 г. || 225 365 || 716 350 || 128 679 || 1 070 394

|| || || ||

Обезценка към 1 януари 2011 г. || -15 006 || -18 056 || -44 023 || -77 085

Обезценка, отчетена в отчета за всеобхватния доход || -1 746 || -1 514 || -773 || -4 033

Обезценка на отписани задължения ||  0 ||  0 || 2 000 || 2 000

Сторниране на обезценката || 9499 || 3263 || 18 723 || 31 485

Разлики във валутните курсове || - 356 || - 65 || - 762 || -1 183

Обезценка към 31 декември 2011 г. || -7 609 || -16 372 || -24 835 || -48 816

|| || || ||

Амортизирана стойност || -1 700 || -3 428 || - 99 || -5 227

Начислена лихва || 3 498 || 9 499 || 3 812 || 16 809

Заеми и вземания към 31 декември 2011 г. || 219 554 || 706 049 || 107 557 || 1 033 160

|| || || || ||

(*) включително споразумения за представителство

8 Финансови активи, налични за продажба (хил. EUR)

Основните компоненти на финансовите активи, налични за продажба, са следните:

|| Фондове за рисков капитал || Преки капиталови инвестиции || Общо

Стойност към 1 януари 2012 г. || 182 692 || 36 565 || 219 257

Извършени плащания || 56 007 || 25 974 || 81 981

Върнати суми/продажби || -19 570 || -31 || -19 601

Разлики във валутните курсове при върнатите суми /продажбите || 1 581 || -678 || 903

Стойност към 31 декември 2012 г. || 220 710 || 61 830 || 282 540

|| || ||

Нереализирани печалби и загуби към 1 януари 2012 г. || 29 781 || 11 969 || 41 750

Нетна промяна в нереализираните печалби и загуби || 29 540 || -2 856 || 26 684

Нереализирани печалби и загуби към 31 декември 2012 г. || 59 321 || 9 113 || 68 434

|| || ||

Обезценка към 1 януари 2012 г. || -6 887 || -2 460 || -9 347

Обезценка, отчетена в отчета за всеобхватния доход през годината || -7 976 || -951 || -8 927

Разлики във валутните курсове при обезценката || 133 || 168 || 301

Обезценка към 31 декември 2012 г. || -14 730 || -3 243 || -17 973

|| || ||

Финансови активи, налични за продажба към 31 декември 2012 г. || 265 301 || 67 700 || 333 001

|| Фондове за рисков капитал || Преки капиталови инвестиции || Общо

Стойност към 1 януари 2011 г. || 142 932 || 33 350 || 176 282

Извършени плащания || 59 579 || 8 250 || 67 829

Върнати суми/продажби || -20 236 || -4 735 || -24 971

Разлики във валутните курсове при върнатите суми /продажбите || 417 || -300 || 117

Стойност към 31 декември 2011 г. || 182 692 || 36 565 || 219 257

|| || ||

Нереализирани печалби и загуби към 1 януари 2011 г. || 11 335 || 13 235 || 24 570

Нетна промяна в нереализираните печалби и загуби || 18 446 || -1 266 || 17 180

Нереализирани печалби и загуби към 31 декември 2011 г. || 29 781 || 11 969 || 41 750

|| || ||

Обезценка към 1 януари 2011 г. || -2 || -6 022 || -6 024

Обезценка, отчетена в отчета за всеобхватния доход през годината || - 6 888 || - || -6 888

Използване на обезценка, отчетена в отчета за всеобхватния доход през предишни години || 2 || 3 714 || 3 716

Разлики във валутните курсове при обезценката || 1 || -152 || -151

Обезценка към 31 декември 2011 г. || -6 887 || -2 460 || -9 347

|| || ||

Финансови активи, налични за продажба към 31 декември 2011 г. || 205 586 || 46 074 || 251 660

9 Вземания от вносителите (хил. EUR)

Основните компоненти на вземанията от вносителите са следните:

|| 31.12.2012 || 31.12.2011

Поискани, но неизплатени вноски от държавите членки || 87 310 || 87 310

Общ размер на вземанията от вносителите || 87 310 || 87 310

10 Финансови активи, държани до падеж (хил. EUR)

Държаният до падеж портфейл се състои от облигации, търгувани на фондовата борса, които имат остатъчен падеж, по-кратък от три месеца, към отчетна дата. Следната таблица показва движението по държания до падеж портфейл:

Салдо към 1 януари 2012 г. || -

Придобивания || 98 278

Амортизацията на ажио/дизажио || -210

Промяна в начислената лихва || 961

Салдо към 31 декември 2012 г. || 99 029

11 Други активи (хил. EUR)

Основните компоненти на другите активи са следните:

|| 31.12.2012 || 31.12.2011

Вземания от ЕИБ || 7 || 59

Финансови гаранции || 217 || 357

Вземания по отношение на плащанията за техническа помощ || 337 || -

Обезценка на вземанията по отношение на плащанията за техническа помощ (бележка 20) || -337 || -

Общо други активи || 224 || 416

12 Приходи за бъдещи периоди (хил. EUR)

Основните компоненти на приходите за бъдещи периоди са следните:

|| 31.12.2012 || 31.12.2011

Отложени лихвени субсидии || 37 387 || 32 744

Отложени комисионни за заеми и вземания || 421 || 259

Общо приходи за бъдещи периоди || 37 808 || 33 003

13 Дължими суми на трети страни (хил. EUR)

Основните компоненти на дължимите суми на трети страни са следните:

|| 31.12.2012 || 31.12.2011

Нетни общи административни разходи, платими на ЕИБ || 36 202 || 38 011

Други суми, платими на ЕИБ || 8 904 || 219

Още непредоставени лихвени субсидии, дължими на държавите членки || 266 980 || 291 430

Общо дължими суми на трети страни || 312 086 || 329 660

14 Други пасиви (хил. EUR)

Основните компоненти на другите пасиви са следните:

|| 31.12.2012 || 31.12.2011

Финансови гаранции || 215 || 294

Други || 938 || 819

Общо други пасиви || 1 153 || 1 113

|| ||

15 Поискана вноска от държавите членки (хил. EUR)

Държави членки || Вноска за механизма || Вноска за лихвени субсидии || Общо вноски || Поискани и неизплатени (*)

Австрия || 41 375 || 10 168 || 51 543 || 2 650

Белгия || 61 203 || 15 041 || 76 244 || 3 920

Дания || 33 412 || 8 211 || 41 623 || 2 140

Финландия || 23 107 || 5 679 || 28 786 || 1 480

Франция || 379 399 || 93 237 || 472 636 || 24 300

Германия || 364 722 || 89 630 || 454 352 || 23 360

Гърция || 19 516 || 4 796 || 24 312 || 1 250

Ирландия || 9 680 || 2 379 || 12 059 || 620

Италия || 195 788 || 48 115 || 243 903 || 12 540

Люксембург || 4 528 || 1 113 || 5 641 || 290

Нидерландия || 81 500 || 20 028 || 101 529 || 5 220

Португалия || 15 145 || 3 722 || 18 867 || 970

Испания || 91 180 || 22 407 || 113 588 || 5 840

Швеция || 42 624 || 10 4757 || 53 099 || 2 730

Обединеното кралство || 198 130 || 48 690 || 246 820 || -

Общо към 31 декември 2012 г. || 1 561 309 || 383 691 || 1 945 000 || 87 310

Общо към 31 декември 2011 г. || 1 281 309 || 383 691 || 1 665 000 || 87 310

(*) На 20 ноември 2012 г. Съветът определи размера на финансовите вноски, които всяка държава членка трябва да плати до 21 януари 2013 г.

16 Условни пасиви и поети задължения (хил. EUR)

|| 31.12.2012 || 31.12.2011

|| ||

Поети задължения || ||

Непредоставени заеми || 749 044 || 701 092

Непредоставено задължение за финансови активи, налични за продажба || 217 070 || 264 567

Изтеглени гаранции || 6 224 || 7 909

Субсидии и техническа помощ || 228 175 || 209 223

|| ||

Условни пасиви || ||

Неизтеглени гаранции || 20 000 || 20 000

|| ||

Общо || 1 220 513 || 1 202 792

17 Нетни лихви и други подобни приходи (хил. EUR)

Основните компоненти на приходите от лихви и други подобни приходи са следните:

|| от 1.1.2012 г. || от 1.1.2011 г.

|| до 31.12.2012 г. || до 31.12.2011 г.

Пари и парични еквиваленти || 1 678 || 5 518

Финансови активи, държани до падеж || 36 || -

Заеми и вземания || 64 060 || 50 800

Лихвени субсидии || 1 729 || 3 243

Общо приходи от лихви и други подобни приходи || 67 503 || 59 561

Основният компонент на разходите за лихви и други подобни разходи е следният:

|| от 1.1.2012 г. || от 1.1.2011 г.

|| до 31.12.2012 г. || до 31.12.2011 г.

Дериватни финансови инструменти || -1 114 || -940

Общо разходи за лихви и други подобни разходи || - 1 114 || -940

18 Нетни приходи от такси и комисионни (хил. EUR)

Основните компоненти на приходите от такси и комисиони са, както следва:

|| от 1.1.2012 г. || от 1.1.2011 г.

|| до 31.12.2012 г. || до 31.12.2011 г.

Такси и комисионни за заеми и вземания || 1 710 || 1 894

Такси и комисионни за финансови гаранции || 191 || 255

Други || 33 || -

Общо приходи от такси и комисионни || 1 934 || 2 149

Основният компонент на разходите за такси и комисионни е следният:

|| от 1.1.2012 г. || от 1.1.2011 г.

|| до 31.12.2012 г. || до 31.12.2011 г.

Комисионна, платена на трети страни, във връзка с финансови активи, налични за продажба || -292 || -144

Общо разходи за такси и комисионни || -292 || -144

19 Нетни реализирани печалби от финансови активи, налични за продажба (хил. EUR)

Основните компоненти на нетните реализирани печалби от финансови активи, налични за продажба, са следните:

|| от 1.1.2012 г. || от 1.1.2011 г.

|| до 31.12.2012 г. || до 31.12.2011 г.

Нетни постъпления от финансови активи, налични за продажба || 70 || 16 254

Приходи от дивиденти || 975 || 974

Нетни реализирани печалби от финансови активи, налични за продажба || 1 045 || 17 228

20 Обезценка на други активи (хил. EUR)

През отчетния период механизмът направи плащане за техническа помощ на стойност 638 EUR, което поради измамното поведение от страна на контрагента, не достигна крайния бенефициер. След правна намеса механизмът успя да си възстанови 301 EUR, а оставащата неизплатена сума беше записана като вземане. Към отчетната дата вероятността механизмът да си възстанови неизплатената сума се оценява като ниска и дължимата сума от 337 EUR бе отчетена като обезценка в общите доходи на механизма.

21 Общи административни разходи (хил. EUR)

Общите административни разходи представляват реалните разходи, направени от Европейската инвестиционна банка ("ЕИБ") за управление на механизма, намалени с приходите, получени от такси за оценка, пряко начислявани от ЕИБ на клиентите на механизма.

|| от 1.1.2012 г. || от 1.1.2011 г.

|| до 31.12.2012 г. || до 31.12.2011 г.

Реални разходи, направени от ЕИБ || -38 390 || -39 937

Приходи от такси за оценка, директно начислявани на клиентите на механизма || 2 188 || 1 931

Нетни общи административни разходи || -36 202 || -38 006

След влизане в сила на преразгледаното Споразумение за партньорство от Котону на 1 юли 2008 г. общите административни разходи вече не се покриват от държавите членки.

22 Следващи събития

Не са налице съществени събития след съставяне на счетоводния баланс, които могат да наложат обявяване или коригиране на финансовите отчети към 31 декември 2012 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЧАСТ 1 — ГЛАВА 2 (ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ): СЪСТОЯНИЕ ПО ДЪРЖАВИ И ПО ИНСТРУМЕНТИ

Бележки към таблиците:

· Стойността „0,00“ означава, че съответната сума е между -4999 EUR и 4999 EUR. Ако не е посочена стойност, сумата е равна на нула.         Страните с нулево салдо във всички колони не са включени в таблиците.

· Заглавието „Всички страни от АКТБ/ОСТ“ означава проекти, които обхващат определен брой страни, но не са финансирани от регионално сътрудничество.

· Заглавието „Финансови и административни разходи“ представя проекти, финансирани от лихви за ЕФР или от пакета за административните разходи.

[1]           OВ L 247, 9.9.2006 г.

[2]         Всички цифри са закръглени в милиони евро. Трябва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите някои финансови данни в таблиците може да не отговарят на точната сума. Сумите, показани с 0, са цифри, по-малки от 500 000 EUR. Сумите, които са равни на нула, са изобразени с тире (-).

[3] Текущи вземания с изключение на вземания, свързани с обикновени вноски и съфинансиране.

[4] Текущи пасиви с изключение на пасиви, свързани с обикновени вноски и съфинансиране.

[5] РИП — регионална индикативна програма

[6] НИП — национална индикативна програма

[7]         В съответствие с член 153 от Финансовия регламент за 10-ия ЕФР в счетоводния баланс за 10-ия ЕФР са включени касовите наличности. Естеството на различните банкови сметки е посочено в глава 6 — Управление на финансовия риск.

[8]         Това салдо представлява наличните суми за Демократична република Конго в съответствие с разпоредбите на Решение 2003/583/ЕО на Съвета. Тези средства са заделени за специфични цели и държава бенефициер.

[9]         OВ L 156, 29.5.1998 г., стр. 3—106.

[10]        OВ L 247, 9.9.2006 г.

[11]        Решение 2011/315/ЕС на Съвета от 23 май 2011 г. относно разпределението на отменените средства по проекти от Деветия и предишни европейски фондове за развитие за сътрудничество за развитие в Южен Судан

[12]        OВ L 247, 9.9.2006 г.

[13]          Неразпределените ресурси на предишните ЕФР включват остатъка от фондовете SYSMIN, който бе определен на 410 926 млн. EUR с Решение 3/2000 на Съвета на министрите АКТБ-ЕО. Решение PE/410/2001 на Комисията включва тези ресурси в програмата за индикативните национални пакети (част B) съгласно финансовия протокол към Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО.

СЪДЪРЖАНИЕ

СЕРТИФИЦИРАНЕ НА ОТЧЕТИТЕ. 2

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА РЕСУРСИТЕ НА ЕФР. 3

ЧАСТ I — ГОДИШНИ ОТЧЕТИ НА ЕФР: СРЕДСТВА, УПРАВЛЯВАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ. 9

1........... ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ ЗА 8-И, 9-И И 10-И ЕВРОПЕЙСКИ ФОНД ЗА РАЗВИТИЕ. 10

1.1........ 8-И, 9-И И 10-И ЕФР: КОНСОЛИДИРАН СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС, ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ, ТАБЛИЦА НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ И ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ. 10

1.2........ 8-И ЕФР: СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС, ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ И ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ. 14

1.3........ 9-И ЕФР: СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС, ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ И ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ. 17

1.4........ 10-И ЕФР: СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС, ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ И ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ. 20

1.5........ БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА 8-И, 9-И И 10-И ЕФР. 23

2........... ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ. 44

2.1........ РАЗПРЕДЕЛЕНИ СРЕДСТВА. 48

2.2........ КОНСОЛИДИРАНИ ОТЧЕТИ. 51

2.3........ ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО.. 56

ЧАСТ II — ГОДИШНИ ОТЧЕТИ НА ЕФР: ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ МЕХАНИЗЪМ.. 58

3.1 ....... ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. 60

3.2........ ОТЧЕТ ЗА ВСЕОБХВАТНИЯ ДОХОД ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. 61

3.3........ ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В РЕСУРСИТЕ НА ВНОСИТЕЛИТЕ ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. 62

3.4......... ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. 63

3.5........ БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. 64

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЧАСТ 1 — ГЛАВА 2 (ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ): СЪСТОЯНИЕ ПО ДЪРЖАВИ И ПО ИНСТРУМЕНТИ. 96

СЕРТИФИЦИРАНЕ НА ОТЧЕТИТЕ

Годишните отчети за 8-ия, 9-ия и 10-ия Европейски фонд за развитие за 2012 г. са изготвени в съответствие с дял VIII от Финансовия регламент, приложим за 10-ия Европейски фонд за развитие, и в съответствие със счетоводните принципи, правила и методи, посочени в приложението към финансовите отчети.

Потвърждавам своята отговорност за изготвянето и представянето на годишните отчети за 8-ия, 9-ия и 10-ия Европейски фонд за развитие в съответствие с член 125 от Финансовия регламент за 10-ия Европейски фонд за развитие.

От разпоредителя с бюджетни кредити и от ЕИБ, които гарантират нейната надеждност, получих цялата информация, необходима за изготвянето на отчетите, които показват активите и пасивите на Европейския фонд за развитие и изпълнението на бюджета.

С настоящото удостоверявам, че въз основа на тази информация и на проверките, които прецених за необходими, за да подпиша отчетите, имам достатъчна увереност, че отчетите дават вярна и честна представа за финансовото състояние на Европейските фондове за развитие във всички съществени аспекти.

                                                                                                               

(подпис)

Manfred Kraff

Счетоводител

                                                                                               

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА РЕСУРСИТЕ НА ЕФР

1.         КОНТЕКСТ

Европейският съюз поддържа отношения на сътрудничество за развитие с голям брой развиващи се страни. Главната цел е насърчаване на икономическото и социалното развитие, като се наблегне специално на намаляването и облекчаването на бедността в дългосрочен план чрез предоставяне на помощ за развитие и техническа подкрепа на развиващите се страни. За постигане на това Съюзът изготвя стратегии за сътрудничество заедно със страните партньори и мобилизира финансови ресурси за тяхното изпълнение. Ресурсите на Съюза, предназначени за развитието, произхождат от три източника:

– бюджета на Европейския съюз

– Европейския фонд за развитие

– Европейската инвестиционна банка

Европейският фонд за развитие (ЕФР) е основният инструмент за предоставяне на помощ от Съюза за сътрудничество за развитие на страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и с Отвъдморските страни и територии (OCT). Договорът от Рим от 1957 г. предвижда неговото създаване с цел предоставяне на техническа и финансова помощ, първоначално само на африканските държави, които тогава все още бяха колонизирани и с които някои държави членки имаха исторически връзки.

ЕФР не се финансира от бюджета на Европейския съюз. Той се финансира от държавите членки, подчинява се на свои собствени финансови правила и се управлява от специален комитет. Европейската комисия отговаря за финансовото изпълнение на операциите, провеждани с ресурси на ЕФР, а Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) управлява Инвестиционния механизъм.

През периода 2008—2013 г. географската помощ, предоставена на държавите от АКТБ и ОСТ, ще продължи да се финансира главно от ЕФР. Всеки ЕФР обикновено се учредява за период от около пет години. От сключването на първата конвенция за партньорство през 1964 г. програмните цикли на ЕФР в общи линии следват циклите на споразумението/конвенцията за партньорство. Всеки ЕФР се урежда от свой собствен финансов регламент, който налага изготвяне на финансови отчети за всеки отделен ЕФР. Така финансовите отчети се изготвят поотделно за всеки ЕФР по отношение на частта, която се управлява от Европейската комисия. Тези финансови отчети се представят и в консолидиран вид, за да се даде обща представа за финансовото състояние на ресурсите, за които е отговорна Европейската комисия.

В рамките на Споразумението от Котону бе създаден Инвестиционният механизъм. Този Инвестиционен механизъм се управлява от Европейската инвестиционна банка и се използва за подкрепа на развитието на частния сектор в страните от АКТБ чрез финансиране главно, но не изключително, на частни инвестиции. Механизмът е създаден като подновяем фонд, така че плащанията по заеми да бъдат наново инвестирани в други операции, като по този начин механизмът се подновява самостоятелно и е финансово независим. Тъй като Инвестиционният механизъм не се управлява от Европейската комисия, той не се консолидира в първата част на годишните отчети — финансовите отчети за 8-и, 9-и и 10-и ЕФР и свързаните отчети за финансовото изпълнение. Финансовите отчети на Инвестиционния механизъм са включени в отделна част на годишните отчети (част 2), за да се предостави пълна картина на помощта за развитие от ЕФР. Десетият ЕФР обхваща периода 2008—2013 г. и има общ бюджет от 22 682 млн. EUR. От тази сума 21 966 млн. EUR са предоставени за страните от АКТБ, 286 млн. EUR на ОСТ и 430 млн. EUR — на Комисията като разходи за подкрепа на планирането и изпълнението на ЕФР[1].

2.         КАК СЕ ФИНАНСИРА ЕФР?

Европейският съвет от 15 и 16 декември 2005 г. прие финансовите перспективи за 2007—2013 г. В този контекст бе решено, че географското сътрудничество с АКТБ няма да бъде включено в бюджета на Европейския съюз (бюджетирано), но ще продължи да се финансира чрез съществуващия междуправителствен ЕФР за периода 2008—2013 г.

Бюджетът на Европейския съюз е годишен и според бюджетния принцип на ежегодност разходите и приходите се планират и разрешават за една година. За разлика от Европейския съюз, ЕФР е фонд, който функционира на многогодишен принцип. Всеки ЕФР се сключва чрез вътрешно споразумение между държавите членки, с което се създава общ фонд за осъществяване на сътрудничество за развитие обикновено за период от пет години. Тъй като ресурсите са разпределят на многогодишна база, разпределените средства могат да се използват през целия период на ЕФР. Липсата на бюджетна ежегодност е подчертана в бюджетното отчитане, където бюджетното изпълнение на ЕФР се измерва спрямо общите средства.

Ресурсите на ЕФР са вноски „ad hoc“ от държавите — членки на ЕС. Приблизително на всеки пет години представителите на държавите членки се срещат на междуправителствено равнище, за да вземат решение за общата сума, която ще бъде предоставена на фонда, и да инспектират неговото изпълнение. След това Комисията управлява фонда в съответствие с политиката на ЕС за развитие, която тя предлага и Съветът приема.  Тъй като държавите членки имат свои собствени политики на развитие и помощ паралелно с политиката на Съюза, държавите членки трябва да координират своите политики с ЕС, за да се гарантира тяхната допълняемост. До 2010 г. бяха поискани вноски от 15-те участващи държави членки. През 2011 г. бяха поискани първите вноски за 10-ия ЕФР, в който участват 27-те държави членки.

Докато някои средства от 10-ия ЕФР бяха заделени за непредвидени нужди, повечето се планират в индикативни многогодишни рамки, главно по географски признак, но също и тематично, като в момента тази рамка е за периода 2008—2013 г. Комисията прие съответни стратегически документи по държави, по региони и между държавите от АКТБ. Тяхното прилагане се наблюдава ежегодно и стратегиите се преразглеждат в средата на периода (финализирани) и в края на периода (в ход). В резултат на междинния и крайния преглед Комисията може, от името на Европейския съюз, да преразгледа стратегиите и разпределението на ресурсите според текущите нужди и резултатите на съответните държави или региони от АКТБ.

В допълнение към посочените по-горе вноски, държавите членки могат също да сключват споразумения за съфинансиране или да правят доброволни финансови вноски за ЕФР.

3.       КАК СЕ УПРАВЛЯВАТ И ИЗРАЗХОДВАТ РЕСУРСИТЕ НА ЕФР?

3.1      Оперативни разходи

Оперативните разходи на ЕФР са под различни форми в зависимост от това как средствата се изплащат и управляват. В съответствие с Финансовия регламент Комисията използва ресурсите на ЕФР посредством следните методи:

Децентрализирано управление: това са случаите, при които Комисията делегира на трети държави, в по-голяма или по-малка степен в зависимост от ситуацията на място на съответната страна бенефициер, някои задачи за изпълнение на бюджета.

Централизирано управление: когато бюджетът се изпълнява или пряко от службите на Комисията, или косвено — когато Комисията възлага задачи за изпълнение на бюджета на органи по европейското или националното право, като агенциите на Европейския съюз.

Съвместно управление с международни организации: при този метод Комисията поверява определени задачи, свързани с изпълнението, на международна организация.

3.2      Различните финансови участници

Отговорността на оправомощения разпоредител с бюджетни кредити обхваща целия управленски процес — от определянето на това какво трябва да се направи, за да се постигнат определените цели на политиката, до управлението на започнатите дейности както от оперативна, така и от бюджетна гледна точка, включително подписване на документи за поемане на правни задължения и/или наблюдаване на изпълнението, извършване на плащания и дори, при необходимост, събиране на средства.

Ръководителят на делегацията на Европейския съюз е местната връзка между Комисията и националните или регионалните органи на АКТБ/ОСТ на място. Той работи в тясно сътрудничество с националните или регионалните разпоредители с бюджетни кредити, като определя стратегията за прилагане и секторните политики, подготвя, проучва и преразглежда програмите и проектите на ЕФР.

Националният разпоредител с бюджетни кредити в страната получател е висш държавен служител, назначен от правителството на всяка страна от АКТБ/ОСТ. Той представлява властите на своята страна за всички дейности, финансирани от фонда и управлявани от Комисията и от ЕИБ. В повечето случаи тези функции се изпълняват от член на правителството, обикновено държавен министър на планирането или финансите. Националният разпоредител с бюджетни кредити изпълнява административните, техническите и финансовите задължения по управлението на програмите и проектите на ЕФР.

Счетоводителят на Комисията изпълнява платежните нареждания и нарежданията за събиране на вземания, изготвени от разпоредителите с бюджетни кредити на Комисията, и отговаря за управлението на касата, за определянето на счетоводни правила и методи, за валидирането на счетоводните системи, за воденето на сметките и изготвянето на съответните годишни отчети. Освен това счетоводителят трябва да подпише отчетите, заявявайки, че те предоставят вярна и честна представа за финансовото състояние.

3.3      Прилагане на ресурсите на ЕФР

По-голямата част от финансовите ресурси, предоставени на държавите от АКТБ и ОСТ чрез ЕФР, се предоставят като безвъзмездни средства. В началото на всеки ЕФР Европейският съюз уведомява държавите от АКТБ и ОСТ за индикативните средства, които трябва да им бъдат предоставени през периода на фонда. Ресурсите се разпределят въз основа на потребностите на страната и критериите за резултатите.

На национално ниво стратегическият документ за държавата (СДД) е документ, който се изготвя от съответната държава от АКТБ и от Комисията. Той се изготвя след предварителни консултации с широк кръг участници, включително недържавни участници, местни власти и, когато е подходящо, парламентите на държавите от АКТБ. СДД е инструмент за приоритизиране на дейности и за изграждане на местна собственост върху програмите за сътрудничество.

След това се съставя Национална индикативна програма (НИП) въз основа и в съответствие с целите за развитие и приоритетите, определени в СДД. НИП е насочена към секторите и областите, които ще получат помощта, като в нея се обяснява как помощта ще изпълни своите цели и се посочва график на изпълнението. СДД и НИП са предмет на годишен преглед, междинен преглед и преглед в края на периода на ЕФР и се правят подобрения и промени, когато е необходимо по време на оперативния ѝ период.

3.4      Поемане на задължение за разходване на ресурсите на ЕФР

Не могат да се изразходват ресурси на ЕФР, докато Комисията и предвиденият получател на средствата от ЕФР не са сключили писмен правен ангажимент. Писмен правен ангажимент може да представлява договор (за безвъзмездни средства, услуга или други), сключен с образувания по частното право, като например НПО или икономически оператори, или може да се състои от административни и/или финансови договорености, сключени от Комисията с образувания по международното публично право, като например държави и техните публични органи или международни организации, които притежават юридическа правосубектност и правоспособност.

Преди да бъде поет правен ангажимент с трета страна, трябва да има бюджетен ред с достатъчно средства, разрешаващ въпросната дейност. Ако това условие е спазено, нужните средства трябва да се запазят в бюджета посредством бюджетно задължение, отразено в счетоводната система. Това обаче не оказва влияние на общите сметки (или главната счетоводна книга), тъй като все още не е направен разход. Това е така, защото счетоводната система на ЕФР обхваща два отделни, но свързани елемента:

а)         бюджетни сметки, които предоставят подробен запис за изпълнението на бюджета; както и

б)         общи сметки, които се използват за изготвяне на баланса и финансовия резултат.

Бюджетните сметки посочват задълженията и извършените плащания. Те са основани на принципа на касовата отчетност, при който даден елемент се записва в сметките едва когато за парите е поето задължение, парите са платени или получени. Този тип счетоводно отчитане е типично за публичния сектор, който исторически има склонност да се съсредоточава върху бюджета и неговото изпълнение.

Общите сметки (основани на принципа на текущото начисляване) показват всички разходи и приходи през финансовата година (и по този начин финансовия резултат) и установяват финансовото състояние на ЕФР под формата на счетоводен баланс на активите и пасивите към 31 декември на дадена година.

3.5      Извършване на плащане

Не може да бъде извършено никакво плащане, освен ако разпоредителят с бюджетни кредити предварително не е одобрил бюджетно задължение.

Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко вноски за период, определен в конкретното споразумение за предварително финансиране. Наличните средства, или авансът, или се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат — ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е длъжен да върне авансово предоставената сума на ЕФР. Следователно отпуснатото предварително финансиране не е окончателен разход, докато не бъдат изпълнени съответните договорни условия, и затова се записва в счетоводния баланс като актив, когато бъде извършено първоначалното плащане. Стойността на актива по предварителното финансиране се намалява (изцяло или частично) с приемането на допустимите разходи (които се вписват като разходи в отчета за стопанския резултат) и върнатите суми.           

В края на годината трябва да се направи оценка относно допустимостта на разходите, направени от бенефициерите на средства от ЕФР, но които още не са вписани. След тези изчисления за разделяне на финансовите периоди очакваните допустими суми се записват като начислени разходи, докато очакваните недопустими части остават неприключени в сметките „Предстояща проверка на допустимостта“. Тези суми са показани като текущи задължения, за да не се завиши стойността на активите и пасивите.

3.6      Събиране на недължими плащания

Допустимостта на разходите, поети от ЕФР, се проверява въз основа на оправдателните документи, посочени в приложимите правила или в условията на безвъзмездните средства. С цел оптимизиране на връзката между разходите и ползите от системите за контрол проверките на оправдателните документи за окончателните декларации за направени разходи имат тенденция да са по-подробни от проверките на междинните декларации за направени разходи, и следователно могат да открият грешки в междинните плащания, които се поправят с корекция на окончателното плащане. Освен това Комисията има право да проверява достоверността на оправдателните документи чрез проверки в помещенията на декларатора по време на извършването на финансираната дейност и/или след това (последваща проверка). Откритите през периода на изпълнение грешки могат да се поправят с корекция на последващите декларации за направени разходи. За откритите при последваща проверка грешки се издава нареждане за събиране на вземания.

4.         ОТЧИТАНЕ В КРАЯ НА ГОДИНАТА

4.1      Годишни отчети

Отговорност на счетоводителя е да изготви годишните отчети и да гарантира, че предоставят вярна и честна представа за финансовото състояние на ЕФР.

Годишните отчети са представени, както следва:

            Част I: Средства, управлявани от Европейската комисия

– Финансови отчети за 8-и, 9-и и 10-и Европейски фонд за развитие

– Отчет за финансовото изпълнение на 8-и, 9-и и 10-и Европейски фонд за развитие

            Част II: Средства, управлявани от Европейската инвестиционна банка

– Финансови отчети на Инвестиционния механизъм

Финансовите отчети на Инвестиционния механизъм са включени в отделна част на годишните отчети, за да се предостави пълна картина на помощта за развитие от ЕФР.

След одит от Сметната палата годишните отчети се приемат от Комисията до 31 юли на следващата година и се представят на Съвета и Европейския парламент за освобождаване от отговорност.

4.2      Годишен отчет за дейността

Разпоредителят с бюджетни кредити е длъжен да изготви годишен отчет за дейността (ГОД) за дейностите, за които отговаря. В този ГОД разпоредителят с бюджетни кредити докладва за резултатите в областта на политиката и за достатъчната си увереност, че ресурсите, отпуснати за дейностите, описани в неговия отчет, са били използвани по предназначение и в съответствие с принципите на доброто финансово управление и че въведените процедури за контрол предоставят необходимите гаранции във връзка със законосъобразността и редовността на извършените операции.

5.         ОДИТ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА

5.1      Одит

Годишните отчети и управлението на ресурсите на ЕФР се надзирават от неговия външен одитор — Европейската сметна палата, която изготвя годишен доклад за Съвета и Европейския парламент. Главната задача на Палатата е да направи външен, независим одит на годишните отчети на ЕФР. Като част от своите дейности Сметната палата изготвя:

(1) годишен доклад, представящ подробно нейните забележки относно годишните отчети и свързаните с тях операции;

(2) становище, базирано на нейните одити и представено в годишния доклад под формата на декларация за достоверност относно i) надеждността на отчетите, както и ii) законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции;

(3) специални доклади с резултатите от одитите на специфични области на управлението.

Сметната палата има право на достъп до всички необходими документи при извършването на своя одит. Палатата прави одит на всички области на дейностите на ЕФР, като се задълбочава до проверката на законосъобразността и редовността на отделните операции и плащания. Тя прави одит и на самите годишни отчети, като преглежда отделни елементи на счетоводния баланс и отчета за стопанския резултат, както и цялостното представяне на финансовите отчети. Следователно Палатата може да излезе със становище не само относно представените цифри, но и относно използваната система и проверки.

5.2      Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

Окончателната проверка е освобождаването от отговорност във връзка с финансовото изпълнение на ресурсите на ЕФР за дадена финансова година. За ЕФР Европейският парламент е органът, който освобождава от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета. Това означава, че след одита и приключването на годишните отчети Съветът е този, който прави препоръка, а Парламентът решава дали да освободи Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на ресурсите на ЕФР за предходната финансова година. Това решение се основава на преглед на отчетите и на годишния доклад на Сметната палата (който включва официална декларация за достоверност) и на отговорите на Комисията, като следва също въпросите и исканията за допълнителна информация, отправени към Комисията.

Освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета представлява политическият аспект на външния контрол върху финансовото изпълнение и е решението, с което Европейският парламент, действайки по препоръка на Съвета, "освобождава" Комисията от нейната отговорност във връзка с управлението на финансовото изпълнение за дадена финансова година. Тази процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета може да доведе до един от два резултата: освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета или отлагане на това освобождаване. Когато освобождава от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, Парламентът може да наблегне на забележки, които смята за важни, като често прави препоръки за действия, които Комисията следва да предприеме по тези въпроси. Комисията излага взетите мерки в последващ доклад и план за действие, които изпраща както на Парламента, така и на Съвета.

ЧАСТ I — ГОДИШНИ ОТЧЕТИ НА ЕФР: СРЕДСТВА, УПРАВЛЯВАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ[2]

1.           ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ ЗА 8-И, 9-И И 10-И ЕВРОПЕЙСКИ ФОНД ЗА РАЗВИТИЕ    

1.1         8-И, 9-И И 10-И ЕФР: КОНСОЛИДИРАН СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС, ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ, ТАБЛИЦА НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ И ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ

КОНСОЛИДИРАН СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС ЗА 8-и, 9-и и 10-и ЕФР    

|| || || || млн. EUR

|| Забележка: || 31.12.2012 || 31.12.2011

|| НЕТЕКУЩИ АКТИВИ || || ||

|| Предварително финансиране || 2.1 || 438 || 380

|| || || ||

|| ТЕКУЩИ АКТИВИ || || ||

|| Предварително финансиране || 2.2 || 1 334 || 1 175

|| Вземания || 2.3 || 70 || 111

|| Парични средства и парични еквиваленти || 2.5 || 690 || 1 224

||   || || ||

|| ОБЩО АКТИВИ || || 2 532 || 2 891

|| || || ||

|| НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ || || ||

|| Задължения || 2.6 || (40) || -

|| || || ||

|| ТЕКУЩИ ПАСИВИ || || ||

|| Задължения || 2.7 || (1 057) || (1 033)

|| || || ||

|| ОБЩО ПАСИВИ || || (1 097) || (1 033)

|| || || ||

|| НЕТНИ АКТИВИ || || 1 435 || 1 858

|| || || ||

|| ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ || || ||

|| Поискан капитал на фонда || 2.8 || 29 579 || 26 979

|| Други резерви || 2.9 || 2 252 || 2 252

|| Стопански резултат, пренесен от предишни години || || (27 374) || (24 674)

|| Стопански резултат за годината || || (3 023) || (2 700)

|| НЕТНИ АКТИВИ || || 1 435 || 1 858

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ за 8-и, 9-и и 10-и ЕФР

|| || млн. EUR

|| Забележка: || 2012 || 2011

|| || ||

ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ || 3.1 || 124 || 99

|| || ||

ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ || || ||

Оперативни разходи || 3.2 || (3 017) || (2 702)

Административни разходи || 3.3 || (107) || (75)

|| || ||

ИЗЛИШЪК (ДЕФИЦИТ) ОТ ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ || || (3 001) || (2 679)

|| || ||

Финансови приходи || 3.4 || (22) || (20)

ИЗЛИШЪК (ДЕФИЦИТ) ОТ ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ || || (22) || (21)

|| || ||

СТОПАНСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА || || (3 023) || (2 700)

КОНСОЛИДИРАНА ТАБЛИЦА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ ЗА 8-и, 9-и и 10-и ЕФР    

|| || млн. EUR

|| Забележка: || 2012 || 2011

|| || ||

Стопански резултат за годината || || (3 023) || (2 700)

|| || ||

ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ || 4.2 || ||

Обикновени вноски от държавите членки || || 2 606 || 3 238

Вноски по съфинансирането || || 19 || 7

(Сторниране на) загуби от обезценка на вземания || || 4 || 6

|| || ||

(Увеличение)/намаление на нетекущо предварително финансиране || || (58) || (28)

(Увеличение)/намаление на текущо предварително финансиране || || (159) || (79)

(Увеличение)/намаление на текущи вземания[3] || || 31 || 14

Увеличение/(намаление) на нетекущи пасиви || || 40 || -

Увеличение/(намаление) на текущи пасиви[4] || || 6 || (42)

|| || ||

НЕТЕН ПАРИЧЕН ПОТОК || || (534) || 417

|| || ||

НЕТНО УВЕЛИЧЕНИЕ/(НАМАЛЕНИЕ) НА ПАРИТЕ И ПАРИЧНИТЕ ЕКВИВАЛЕНТИ || || (534) || 417

Пари и парични еквиваленти в началото на годината || 2.5 || 1 224 || 808

Пари и парични еквиваленти в края на годината || 2.5 || 690 || 1 224

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ ЗА 8-и, 9-и и 10-и ЕФР    

|| || || || || || || млн. EUR

|| Капитал на фонда (а) || Непоискани средства (b) || Поискан капитал на фонда (c)=(a)-(b) || Натрупани резерви (d) || Други резерви (e) || Общо нетни активи (c)+(d)+(e)

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2010 Г. || 45 691 || 21 812 || 23 879 || (24 674) || 2 252 || 1 458

Увеличение на капитала — обикновени вноски || - || (3 100) || 3 100 || - || - || 3 100

 Стопански резултат за годината || - || - || - || (2 700) || - || (2 700)

 САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2011 Г. || 45 691 || 18 712 || 26 979 || (27 374) || 2 252 || 1 858

 Увеличение на капитала — обикновени вноски || - || (2 600) || 2 600 || - || - || 2 600

Стопански резултат за годината || - || - || - || (3 023) || - || (3 023)

 САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. || 45 691 || 16 112 || 29 579 || (30 396) || 2 252 || 1 435

1.2         8-И ЕФР: СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС, ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ И ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС ЗА 8-и ЕФР        

|| || || || млн. EUR

|| Забележка: || 31.12.2012 || 31.12.2011

|| ТЕКУЩИ АКТИВИ || || ||

|| Предварително финансиране || 2.2 || 38 || 70

|| Вземания || 2.3 || 1 || 4

|| Свързващи сметки || 2.4 || 345 || 387

|| || || ||

|| ОБЩО АКТИВИ || || 384 || 461

|| || || ||

|| ТЕКУЩИ ПАСИВИ || || ||

|| Задължения || 2.7 || (22) || (29)

|| || || ||

|| ОБЩО ПАСИВИ || || (22) || (29)

|| || || ||

|| НЕТНИ АКТИВИ || || 361 || 432

|| || || ||

|| ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ || || ||

|| Поискан капитал на фонда || 2.8 || 12 840 || 12 840

|| Други резерви || 2.9 || (2 354) || (2 276)

|| Стопански резултат, пренесен от предишни години || || (10 132) || (10 042)

|| Стопански резултат за годината || || 7 || (90)

|| НЕТНИ АКТИВИ || || 361 || 432

ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ за 8-и ЕФР

|| || млн. EUR

|| Забележка: || 2012 || 2011

|| || ||

ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ || 3.1 || 58 || 40

|| || ||

ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ || 3.2 || (49) || (128)

|| || ||

|| || ||

ИЗЛИШЪК (ДЕФИЦИТ) ОТ ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ || || 9 || (88)

|| || ||

Финансови приходи || 3.4 || (2) || (1)

ИЗЛИШЪК (ДЕФИЦИТ) ОТ ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ || || (2) || (2)

|| || ||

СТОПАНСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА || || 7 || (90)

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ ЗА 8-и ЕФР

|| || || || || || || млн. EUR

|| Капитал на фонда (а) || Непоискани средства (b) || Поискан капитал на фонда (c)=(a)-(b) || Натрупани резерви (d) || Други резерви (e) || Общо нетни активи (c)+(d)+(e)

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2010 Г. || 12 840 || - || 12 840 || (10 042) || (2 237) || 560

Увеличение на капитала — обикновени вноски || - || - || - || - || - || -

Трансфери от/към 10-ия ЕФР || - || - || - || - || (38) || (38)

Стопански резултат за годината || - || - || - || (90) || - || (90)

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2011 Г. || 12 840 || - || 12 840 || (10 132) || (2 276) || 432

Увеличение на капитала — обикновени вноски || - || - || - || - || - || -

Трансфери от/към 10-ия ЕФР || - || - || - || - || (78) || (78)

Стопански резултат за годината || - || - || - || 7 || - || 7

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. || 12 840 || - || 12 840 || (10 125) || (2 354) || 361

1.3         9-И ЕФР: СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС, ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ И ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС за 9-и ЕФР

|| || || || млн. EUR

|| Забележка: || 31.12.2012 || 31.12.2011

|| НЕТЕКУЩИ АКТИВИ || || ||

|| Предварително финансиране || 2.1 || 119 || 191

|| || || ||

|| ТЕКУЩИ АКТИВИ || || ||

|| Предварително финансиране || 2.2 || 447 || 569

|| Вземания || 2.3 || 58 || 87

|| Свързващи сметки || 2.4 || 1 919 || 2 557

|| Парични средства и парични еквиваленти || 2.5 || - || 6

||   || || ||

|| ОБЩО АКТИВИ || || 2 543 || 3 410

|| || || ||

|| ТЕКУЩИ ПАСИВИ || || ||

|| Задължения || 2.7 || (375) || (315)

|| || || ||

|| ОБЩО ПАСИВИ || || (375) || (315)

|| || || ||

|| НЕТНИ АКТИВИ || || 2 168 || 3 096

|| || || ||

|| ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ || || ||

|| Поискан капитал на фонда || 2.8 || 11 699 || 11 699

|| Други резерви || 2.9 || 4 126 || 4 227

|| Стопански резултат, пренесен от предишни години || || (12 830) || (11 932)

|| Стопански резултат за годината || || (827) || (898)

|| НЕТНИ АКТИВИ || || 2 168 || 3 096

ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ за 9-и ЕФР

|| || млн. EUR

|| Забележка: || 2012 || 2011

|| || ||

ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ || 3.1 || 49 || 49

|| || ||

ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ || || ||

Оперативни разходи || 3.2 || (856) || (924)

Административни разходи || 3.3 || (1) || (3)

|| || ||

|| || ||

ИЗЛИШЪК (ДЕФИЦИТ) ОТ ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ || || (809) || (879)

|| || ||

Финансови приходи || 3.4 || (18) || (19)

ИЗЛИШЪК (ДЕФИЦИТ) ОТ ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ || || (18) || (19)

|| || ||

СТОПАНСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА || || (827) || (898)

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ ЗА 9-и ЕФР

|| || || || || || || млн. EUR

|| Капитал на фонда (а) || Непоискани средства (b) || Поискан капитал на фонда (c)=(a)-(b) || Натрупани резерви (d) || Други резерви (e) || Общо нетни активи (c)+(d)+(e)

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2010 Г. || 11 699 || 660 || 11 039 || (11 932) ||   4 157 || 3 263

Увеличение на капитала — обикновени вноски || - || (660) || 660 || - || - || 660

Трансфери от/към 10-ия ЕФР || - || - || - || - || 70 || 70

Стопански резултат за годината || - || - || - || (898) || - || (898)

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2011 Г. || 11 699 || - || 11 699 || (12 830) || 4 227 || 3 096

Увеличение на капитала — обикновени вноски || - || - || - || - || - || -

Трансфери от/към 10-ия ЕФР || - || - || - || - || (100) || (100)

Стопански резултат за годината || - || - || - || (827) || - || (827)

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. || 11 699 || - || 11 699 || (13 657) || 4 126 || 2 168

1.4         10-И ЕФР: СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС, ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ И ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС за 10-и ЕФР

|| || || || млн. EUR

|| Забележка: || 31.12.2012 || 31.12.2011

|| НЕТЕКУЩИ АКТИВИ || || ||

|| Предварително финансиране || 2.1 || 319 || 189

|| || || ||

|| ТЕКУЩИ АКТИВИ || || ||

|| Предварително финансиране || 2.2 || 849 || 536

|| Вземания || 2.3 || 11 || 20

|| Парични средства и парични еквиваленти || 2.5 || 690 || 1 218

||   || || ||

|| ОБЩО АКТИВИ || || 1 869 || 1 963

|| || || ||

|| НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ || || ||

|| Задължения || 2.6 || (40) || -

|| || || ||

|| ТЕКУЩИ ПАСИВИ || || ||

|| Задължения || 2.7 || (660) || (689)

|| Свързващи сметки || 2.4 || (2 264) || (2 944)

|| || || ||

|| ОБЩО ПАСИВИ || || (2 963) || (3 633)

|| || || ||

|| НЕТНИ АКТИВИ || || (1 095) || (1 670)

|| || || ||

|| ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ || || ||

|| Поискан капитал на фонда || 2.8 || 5 040 || 2 440

|| Други резерви || 2.9 || 479 || 301

|| Стопански резултат, пренесен от предишни години || || (4 411) || (2 699)

|| Стопански резултат за годината || || (2 203) || (1 712)

|| НЕТНИ АКТИВИ || || (1 095) || (1 670)

ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ за 10-и ЕФР

|| || млн. EUR

|| Забележка: || 2012 || 2011

|| || ||

ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ || 3.1 || 18 || 10

|| || ||

ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ || || ||

Оперативни разходи || 3.2 || (2 112) || (1 650)

Административни разходи || 3.3 || (106) || (72)

|| || ||

|| || ||

ИЗЛИШЪК (ДЕФИЦИТ) ОТ ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ || || (2 201) || (1 712)

|| || ||

Финансови приходи || 3.4 || (2) || 0

ИЗЛИШЪК (ДЕФИЦИТ) ОТ ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ || || (2) || (1)

|| || ||

СТОПАНСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА || || (2 203) || (1 712)

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ ЗА 10-и ЕФР

|| || || || || || || млн. EUR

|| Капитал на фонда (а) || Непоискани средства (b) || Поискан капитал на фонда (c)=(a)-(b) || Натрупани резерви (d) || Други резерви (e) || Общо нетни активи (c)+(d)+(e)

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2010 Г. || 21 152 || 21 152 || - || (2 699) || 333 || (2 366)

Увеличение на капитала — обикновени вноски || - || (2 440) || 2 440 || - || - || 2 440

Трансфери от 8-и и 9-и ЕФР || - || - || - || - || (32) || (32)

Стопански резултат за годината || - || - || - || (1 712) || - || (1 712)

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2011 Г. || 21 152 || 18 712 || 2 440 || (4 411) || 301 || (1 670)

Увеличение на капитала — обикновени вноски || - || (2 600) || 2 600 || - || - || 2 600

Трансфери от/към 8-и и 9-и ЕФР || - || - || - || - || 178 || 178

 Стопански резултат за годината || - || - || - || (2 203) || - || (2 203)

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. || 21 152 || 16 112 || 5 040 || (6 614) || 479 || (1 095)

1.5         БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА 8-И, 9-И И 10-И ЕФР 

1.         ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ

1.1.     ПРАВНИ РАЗПОРЕДБИ И ФИНАНСОВИЯТ РЕГЛАМЕНТ

Финансовите отчети се изготвят в съответствие с Финансовия регламент, приложим за десетия ЕФР. В съответствие с разпоредбите на член 121 от този регламент финансовите отчети се изготвят съобразно с принципите за счетоводна отчетност на основата на текущо начисляване.

Тези финансови отчети са съставени в съответствие със счетоводните правила и методи за ЕФР, които са изготвени на базата на Международните счетоводни стандарти за публичния сектор (IPSAS) или, по подразбиране, от Международните стандарти за финансова отчетност (IFRS), както са изготвени съответно от Съвета по международни счетоводни стандарти за публичния сектор (IPSASB) и Съвета по международни счетоводни стандарти (IASB). Счетоводните правила, приети от разпоредителя с бюджетни кредити на ЕФР, бяха приложени по отношение на частта от ресурсите на ЕФР, за чието финансово управление Европейската комисия носи отговорност.

Счетоводителят, отговорен за ЕФР, трябва да изпрати междинните отчети на Сметната палата до 31 март на следващата година. От своя страна Сметната палата съобщава на Комисията забележките си по отчетите до 15 юни (член 125). Въз основа на тези забележки Комисията одобрява окончателните отчети до 31 юли и ги изпраща на Европейския парламент, Съвета и Сметната палата. Отчетите се публикуват в Официален вестник до 15 ноември заедно със становище, гарантиращо точността на отчетите, както и законността и правомерността на свързаните с тях операции, дадено от Сметната палата по отношение на частта от ресурсите на ЕФР, за чието финансово управление Комисията носи отговорност.

1.2.     СЧЕТОВОДНИ ПРИНЦИПИ

Целта на финансовите отчети е да се предостави информация относно финансовото състояние, резултатите и паричните потоци на даден субект, която е от полза за широк кръг от потребители. За субекти от публичния сектор, като ЕФР, целта е по-конкретно да се предостави информация, която е от полза за процеса на вземане на решения, както и да се покаже отчетността на субекта по отношение на поверените му средства.

За да дават вярна и точна представа, финансовите отчети трябва не само да предоставят съответната информация за естеството и кръга от дейности на дадена организация, да обясняват как те се финансират и да дават окончателни сведения за тяхното функциониране, но и да го правят по ясен и разбираем начин, който позволява да се прави съпоставка между финансовите години. Настоящият документ беше съставен с оглед на тези цели.

Счетоводната система на ЕФР обхваща общи сметки и бюджетни сметки. Бюджетните сметки дават подробна картина на изпълнението на бюджета. Те се основават на принципа за касова отчетност. Общите сметки позволяват да се изготвят финансовите отчети, тъй като те показват всички разходи и приходи за финансовата година, въз основа на правилата за текущо начисляване, и са предназначени за установяване на финансовото състояние под формата на счетоводен баланс към 31 декември.

Член 120 от Финансовия регламент за 10-ия ЕФР определя счетоводните принципи, които се прилагат при съставяне на финансовите отчети:

– принцип на действащото предприятие;

– предпазливост;

– последователност на счетоводните методи;

– съпоставимост на информацията;

– същественост;

– некомпенсиране;

– предимство на съдържанието пред формата;

– счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване.

1.3.     БАЗА ЗА ИЗГОТВЯНЕТО

1.3.1.  Работна и отчетна валута

Финансовите отчети се представят в милиони евро, като еврото е работна и отчетна валута на ЕФР.

1.3.2.  Валута и база за конвертиране

Операциите в чужда валута се превръщат в евро по валутните курсове, които са в сила към датата на операциите. Печалбите и загубите от извършването на трансакции в чуждестранна валута, както и от трансакциите по обменните курсове в края на годината на паричните активи и пасиви, изразени в чужда валута, се вписват в отчета за стопанския резултат.

Салдото в края на годината на паричните активи и пасиви, изразени в чужда валута, се превръща в евро по валутния курс по-долу, приложим на 31 декември:

Валута || 31.12.2012 || 31.12.2011 || Валута || 31.12.2012 || 31.12.2011

XOF || 655.957 || 655.957 || KES || 113.460 || 109.362

XAF || 655.957 || 655.957 || BIF || 2037.95 || 1780.23

NGN || 206.074 || 204.185 || SLL || 5709.56 || 5663.54

PGK || 2.76702 || 2.81057 || TZS || 2077.48 || 2058.31

HTG || 56.2987 || 53.2461 || UGX || 3508.51 || 3181.89

GNF || 9250.40 || 9155.86 || MGA || 2981.70 || 2870.88

MWK || 439.917 || 213.286 || SZL || 11.1727 || 10.4830

1.3.3.  Използване на приблизителни оценки

В съответствие с IPSAS и общоприетите счетоводни принципи финансовите отчети по необходимост включват суми, основани на приблизителни оценки и предположения от ръководителите, основаващи се на най-надеждната налична информация. По-значителните приблизителни оценки включват, без да са ограничени до това, суми за провизии, загуби от обезценяване на вземания и начислени разходи. Действителните резултати могат да се различават от тези приблизителни оценки. Промените в приблизителните оценки се отразяват в периода, през който станат известни.

1.4.     СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

1.4.1   Суми по предварително финансиране

Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко плащания в продължение на период, определен в конкретното споразумение за предварително финансиране. Наличните средства или авансът се възстановяват или се използват за целта, за която са предоставени, през периода, определен в споразумението. Ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е задължен да върне аванса на предварителното финансиране на ЕФР. Размерът на предварителното финансиране се намалява (изцяло или частично) с приемането на допустимите разходи и върнатите суми.

В края на годината неизплатените суми от предварителното финансиране се оценяват спрямо първоначалната(-ите) платена(-и) сума(-и), намалена(-и) с: върнатите суми, приключените допустими суми, изчислените допустими суми, които още не са приключени в края на годината и намаленията на стойността.

Лихвата по предварителното финансиране се признава в момента на начисляването ѝ в съответствие с разпоредбите на съответното споразумение. В края на годината се прави приблизителна оценка на начислените приходи от лихви, въз основа на най-надеждната информация.

1.4.2   Вземания

Вземанията се отчитат по първоначална стойност минус намалението за обезценка. Намаляване за обезценка на вземания се прави, когато има обективно доказателство, че цялата дължима сума не може да бъде събрана в съответствие с първоначалните срокове на вземането. Размерът на намалението е разликата между отчетната стойност на актива и възстановимата стойност, която е сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци, дисконтирани по пазарния лихвен процент за подобни заемополучатели. Признава се и общо намаление за неизпълнените нареждания за събиране на вземания, които вече не подлежат на специфично намаление. Това общо намаление се основава на историческата стойност на загубите. Стойността на намалението се признава в отчета за стопанския резултат.

1.4.3   Парични средства и парични еквиваленти

Парите и паричните еквиваленти са финансови инструменти и се дефинират като текущи активи. Те включват парите в брой, депозитите по разплащателни сметки в банки и другите текущи високоликвидни инвестиции с първоначален падежен срок три месеца или по-малко.

1.4.4   Задължения

Значителна част от задълженията на ЕФР не са свързани със закупуването на стоки или услуги — те са неизплатени декларации за направени разходи от бенефициери на безвъзмездни средства или друго финансиране. Те се записват като задължения за исканата сума, когато декларацията за направени разходи бъде получена и след проверка бъде приета като допустима от съответните финансови служители. На този етап те се оценяват по приетата и допустима сума.

Задълженията, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се отчитат при получаването на фактурата за първоначалната сума и съответните разходи се вписват в сметките, когато доставките или услугите бъдат извършени и приети.

1.4.5   Провизии

Провизиите се отчитат, когато ЕФР има правно или конструктивно задължение към трети страни в резултат на минали събития; когато е по-вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси за уреждане на задължението и когато сумата може да бъде надеждно оценена. Размерът на провизията е най-точната оценка на разходите, които се очаква да бъдат необходими за уреждане на сегашното задължение към отчетната дата.

1.4.6   Начислени приходи и разходи и приходи и разходи за бъдещи периоди

Критичен елемент в счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване е гарантирането на това, че операциите се записват през счетоводната година, за която се отнасят. Това действие се нарича действие за разделяне на финансовите периоди. По-конкретно трябва да се направи оценка относно допустимостта на разходите, направени от бенефициерите на средства от ЕФР, но които още не са вписани в ЕФР (начислени разходи). Обратно, някои плащания, извършени през текущата година, се отнасят до следващи периоди (разходи за бъдещи периоди) и трябва да бъдат идентифицирани и включени към следващите периоди.

Съгласно счетоводните правила на ЕФР операциите и събитията се отчитат във финансовите отчети през периода, за който се отнасят. В края на отчетния период начислените разходи се признават въз основа на очакван размер на задължението за прехвърляне за периода. Изчисляването на начислените разходи се прави в съответствие с подробни оперативни и практически насоки, издадени от Комисията и насочени към гарантиране на това, че финансовите отчети дават вярна и честна представа.

Приходите също се отчитат през периода, за който се отнасят. В края на годината, ако все още не е издадена фактура, а услугата е предоставена, доставките са извършени от ЕФР или съществува договорно споразумение (т.е. чрез позоваване на договор), във финансовите отчети се вписва начислен приход.

Освен това в края на годината, ако е издадена фактура, но услугите все още не са предоставени или стоките не са доставени, приходът се отсрочва и признава през следващия отчетен период.

1.5.     ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ

1.5.1   Приходи

В бюджета на Европейския фонд за развитие не се вписват приходи. Обикновените вноски от държавите-членки се разглеждат като капитал на фонда. Приходите обхващат възстановяване на разходи и приходи от лихви.

Възстановяване на разходи

За операциите, които пораждат възстановяване на разходи, платени по-рано от ЕФР на краен бенефициер или трета държава, се изготвят нареждания за събиране на вземания и приспадания от следващи плащания, които се отчитат, както следва:

– Възстановяване на разходи: издаденото нарежданията за събиране води до вземане, като съответният запис е приход в отчета за стопанския резултат за тази година; или

– Възстановяване на суми по предварително финансиране: в този случай сумата се включва в позицията, отнасяща се до предварителното финансиране, в счетоводния баланс.

Приходи от лихви

Приходите от лихви се вписват в отчета за стопанския резултат посредством метода на ефективната лихва. Приходите от лихвите включват получени лихви или вземания от касови наличности и изискуеми депозити, намиращи се в търговски банки, и от забавени плащания по вземания на ЕФР. Приходите от лихви се отчитат в хода на тяхното начисляване.

1.5.2   Разходи

Валутните разходи, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се отчитат, когато доставките са извършени и приети. Те се оценяват по първоначална фактурна цена.

Разходите, различни от валутните разходи, представляват по-голямата част от разходите на ЕФР. Те се отнасят до трансферите към бенефициери и могат да бъдат три вида: вземания, трансфери по споразумения и дискреционни безвъзмездни средства или вноски и дарения.

Трансферите се отчитат като разходи в периода, през който са настъпили събитията, пораждащи трансфера, при условие че естеството на трансфера се допуска от нормативната уредба (Финансовия регламент или друго) или е подписан договор, разрешаващ трансфера; бенефициерът е изпълнил всички критерии за допустимост; и може да бъде направена разумна оценка на сумата.

Когато бъде получено искане за плащане или декларация за направени разходи, които изпълняват критериите за признаване, те се признават като разход в размер на допустимата сума. В края на годината направените допустими разходи, които вече се дължат на бенефициерите, но които все още не са съобщени, се оценяват и записват като начислени разходи.

Разходи за лихви

Разходите за лихви се вписват в отчета за стопанския резултат посредством метода на ефективната лихва. Разходите за лихви обхващат платената или дължима лихва и се отчитат в хода на тяхното начисляване.

1.6.     УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ

1.6.1   Условни активи

Условен актив е възможен актив, който възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на ЕФР. Условен актив се оповестява, когато е вероятна появата на входящ поток от икономически ползи или на потенциал за предоставяне на услуга.

Условните активи се оценяват към всяка дата на счетоводния баланс, за да се гарантира, че развитието на събитията е правилно отразено във финансовите отчети. Ако на практика е станало сигурно, че ще възникне входящ поток от икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга и стойността на актива може да бъде надеждно измерена, активът и свързаният приход се отразяват във финансовите отчети за периода, през който настъпва промяната.

Гаранциите са възможни активи, които възникват от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено от настъпването или ненастъпването на обекта на гаранцията. Гаранциите следователно могат да представляват условни активи. Дадена гаранция спира да съществува, когато нейният предмет вече не съществува. Тя се активира, когато бъдат изпълнени условията за поискване на плащане от гаранта.

1.6.2   Условни пасиви

Условен пасив е възможно задължение, което възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на ЕФР; или настоящо задължение, което възниква от минали събития, но не е признато, защото: не е вероятно да бъде необходим изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, за уреждане на задължението или в редките случаи, когато размерът на задължението не може да бъде оценен достатъчно надеждно. Условен пасив се оповестява, освен ако възможността за поява на изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, не е малка.

Условните пасиви се оценяват към датата на всеки счетоводен баланс, за да се определи дали е станала вероятна появата на изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга. Ако стане вероятно да бъде необходим изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, за елемент, третиран като условен пасив, се отчита провизия във финансовите отчети за периода, през който настъпва промяната на вероятността.

2.         БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

НЕТЕКУЩИ АКТИВИ

2.1      ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ

|| || || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Предварително финансиране || - || 119 || 319 || 438 || 380

ОБЩО || - || 119 || 319 || 438 || 380

Много договори предвиждат заплащането на аванс преди започване на строителни работи, доставка на стоки или предоставяне на услуги. Понякога графикът на плащане в договора предвижда плащане въз основа на докладите за напредъка. Обикновено предварителното финансиране се изплаща във валутата на държавата или територията, в които е осъществен проектът.

Моментът, избран за събирането или усвояването на предварителното финансиране, определя дали то се оповестява като текущ или нетекущ актив по предварително финансиране. Усвояването се определя от споразумението, на което проектът се основава. Всяко възстановяване на средства или усвояване, което трябва да се осъществи преди изтичането на дванадесет месеца от отчетната дата, се оповестява като текущо предварително финансиране. Тъй като много от проектите на ЕФР са с дългосрочен характер, необходимо е свързаните с тях аванси да бъдат на разположение за повече от една година. Затова тези суми по предварително финансиране са показани като нетекущи активи.

Увеличението на нетекущото предварително финансиране в размер на 58 млн. EUR спрямо 31.12.2011 г. се обяснява с нарастването на нетекущото предварително финансиране, свързано с проекти по РИП[5] (97 млн. EUR), проекти между държавите от АКТБ (42 млн. EUR) и безвъзмездни средства по НИП[6] (10 млн. EUR), компенсирано от намаляване на предварителното финансиране, свързано с проекти между държавите от АКТБ (73 млн. EUR) и с административни разходи (29 млн. EUR).

       

ТЕКУЩИ АКТИВИ

2.2      ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ

|| || || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Предварително финансиране (бруто) || 70 || 1 207 || 2 316 || 3 593 || 3 415

Минус предвиденото приключване на предварителното финансиране || (32) || (760) || (1 468) || (2 259) || (2 240)

ОБЩО || 38 || 447 || 849 || 1 334 || 1 175

Увеличението на нетното текущо предварително финансиране в размер на 159 млн. EUR се дължи главно на увеличението на предварителното финансиране, свързано с инструменти за помощ по НИП (147 млн. EUR), проекти по РИП (68 млн. EUR) и проекти между държавите от АКТБ (39 млн. EUR). Това увеличение бе частично компенсирано от намаление на нетното предварително финансиране, свързано със секторната политика (65 млн. EUR) и между АКТБ — социални секторни проекти (32 млн. EUR).

2.2.1 Гаранции, получени по отношение на предварително финансиране

За предварителното финансиране се предвиждат гаранции, които се освобождават, когато се извърши и последното плащане по даден проект. Гаранцията има две различни стойности, наречени „номинална“ и „текуща“ стойност. При „номиналната“ стойност пораждащото събитие е свързано със съществуването на гаранцията. При „текущата“ стойност пораждащото събитие за гаранцията е плащането на предварителното финансиране и/или последващите изчиствания.

Към 31 декември 2012 г. „номиналната“ стойност на гаранциите, получени от ЕФР във връзка със суми по предварително финансиране, възлиза на 566 млн. EUR. „Текущата“ стойност на тези гаранции възлиза на 391 млн. EUR. Към 31 декември 2011 г. тези стойности са съответно 637 млн. EUR и 394 млн. EUR.

2.3      ВЗЕМАНИЯ

|| || || || || млн. EUR

|| Забележка: || 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Вземания от клиенти || 2.3.1 || 1 || 6 || 2 || 10 || 13

Вземания от държавите членки || 2.3.2 || - || - || 3 || 3 || 9

Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди || 2.3.3 || 0 || 51 || 6 || 57 || 89

ОБЩО || || 1 || 58 || 11 || 70 || 111

2.3.1 Вземания от клиенти

|| || || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Вземания от клиенти || 5 || 19 || 3 || 26 || 27

-Намаление || (3) || (12) || (1) || (16) || (13)

ОБЩО || 1 || 6 || 2 || 10 || 13

Това са нареждания за събиране на вземания, вписани по сметките към 31 декември 2012 г. като установени вземания, които трябва да бъдат събрани и не са вече включени в други позиции в частта за активи на счетоводния баланс. Салдото при приключване на нарежданията за събиране представлява стойността на нарежданията за събиране, които са издадени, но още не са платени в края на годината.

Движенията по отворените нареждания за събиране са подробно представени по-долу:

|| || || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 2012 г. || ОБЩО 2011 г.

Отворени нареждания за събиране в началото на годината || 6 || 19 || 1 || 25 || 18

Издадени нареждания за събиране || 12 || 64 || 63 || 139 || 130

Приключени нареждания за събиране || (13) || (64) || (61) || (138) || (123)

Изпълнени || (12) || (43) || (43) || (97) || (108)

Отменени (член 73 от ФР) || - || (1) || - || (1) || (1)

Анулирани || 0 || (3) || 0 || (4) || (2)

Компенсирани || (2) || (17) || (18) || (36) || (13)

Отворени нареждания за събиране в края на годината || 5 || 19 || 3 || 26 || 25

2.3.2 Вземания от държавите членки

Вземанията в размер на 3 млн. EUR от държавите членки в 10-ия ЕФР включват вноските по съфинансирането от Белгия, Испания и Швеция.

2.3.3 Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди

Начислените приходи и разходите за бъдещи периоди включват главно натрупаните лихви върху суми по предварително финансиране. Освен това приходите от начислени лихви за просрочено плащане на вноски са включени в тази позиция.

Спадът в начислените приходи и разходите за бъдещи периоди се обяснява с по-ниските начислени лихви по предварителното финансиране (вж. бележка 3.4).

2.4      СВЪРЗВАЩИ СМЕТКИ

|| || || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

към/от 6-и ЕФР || (2 065) || (214) || - || (2 279) || (2 279)

към/от 7-и ЕФР || - || 2 279 || - || 2 279 || 2 279

към/от 8-и ЕФР || - || (3 038) || 628 || (2 410) || (2 453)

към/от 9-и ЕФР || 3 038 || - || (2 892) || 146 || (491)

към/от 10-и ЕФР || (628) || 2 892 || - || 2 264 || 2 944

ОБЩО || 345 || 1 919 || (2 264) || 0 || 0

За по-голяма ефективност единната каса, обхващаща всички ЕФР, е разпределена към 10-ия ЕФР; в резултат на това се осъществяват операции между отделните ЕФР, които се компенсират чрез свързващите сметки между счетоводните баланси на различните ЕФР.

Главните движения през 2012 г. по свързващите сметки включват плащания, направени от 10-ия ЕФР за изпълнението на 8-и и 9-и ЕФР.

         

2.5      ПАРИ И ПАРИЧНИ ЕКВИВАЛЕНТИ[7]

|| || || || || млн. EUR

|| Забележка: || 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Налични пари в банки || 2.5.1 || - || - || 687 || 687 || 1 211

Гаранционни сметки на STABEX || 2.5.2 || - || - || 2 || 2 || 5

Банкови сметки за съфинансиране || 2.5.3 || - || - || - || - || 8

Специален фонд за ДР Конго[8] || - || - || - || 1 || 1 || 1

ОБЩО || || - || - || 690 || 690 || 1 224

2.5.1 Налични пари в банки

|| || || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Специални сметки — финансови институции на държавите членки || - || - || 633 || 633 || 1 129

Текущи сметки — търговски банки || || || 54 || 54 || 80

Местни посредници по плащанията || - || - || 0 || 0 || 2

ОБЩО || - || - || 687 || 687 || 1 211

Цялостното намаление на касовите наличности в банките се обяснява главно с равнището на извършените плащания и с по-високото равнище на изпълнение на бюджета от предишния отчетен период.

Сметките на местните посредници по плащанията представляват суми по банкови сметки, намиращи се в държави от АКТБ и ОСТ, които се използват за извършване на плащания в местна валута в държавата бенефициер. Тези сметки са в евро или във валутата на някоя от държавите — членки на ЕС. С цел постигане на по-централизирано управление на плащанията през 2012 г. бяха закрити 3 от общо 4-те останали сметки на местни посредници по плащанията.

2.5.2 Гаранционни сметки на STABEX

|| млн. EUR

|| Салдо към 31.12.2012 г. || Салдо към 31.12.2011 г.

Кот д’Ивоар || 2 || 2

Малави || - || 1

Други държави || 0 || 2

ОБЩО || 2 || 5

STABEX е съкращение на компенсаторната финансова схема на Европейския съюз за стабилизиране на приходите от износ на страните от АКТБ. Тя е въведена с конвенцията от Ломе I (1975 г.) с цел преодоляване на негативното въздействие от нестабилността в приходите от износ на селскостопански продукти. Салдото по гаранционните сметки на STABEX представлява общата сума на съществуващите средства по STABEX, които ще бъдат прехвърлени на по-късна дата към съответната държава бенефициер от АКТБ. Салдото е разпределено за 10-ия ЕФР. През 2012 г. осем гаранционни сметки на STABEX бяха закрити след приключването на дейността на инструмента за помощ STABEX.

Освен тези средства съществуват други средства по STABEX, държани от страните бенефициери от АКТБ. Щом Комисията и държавата бенефициер (от АКТБ) стигнат до споразумение относно начина на използване на средствата по STABEX, двете страни подписват конвенция за трансфер. В съответствие с разпоредбите на член 211 от Споразумението от Ломе IV[9] (ревизирано) средствата се прехвърлят по лихвоносна сметка, подписана от двете страни (Европейската комисия и държавата бенефициер), открита на името на държавата от АКТБ. Средствата остават по тези сметки, подписани и от двете страни, докато не бъде оправдан трансфер по проект в РВЗ (рамка за взаимни задължения).

Разпоредителят с бюджетни кредити на Комисията има правото да се подписва срещу сметката, за да гарантира, че средствата се отпускат по предназначение. Средствата по сметките, подписани и от двете страни, са собственост на държавата от АКТБ и следователно не се вписват като активи в отчетите на ЕФР. Трансферите по тези сметки се вписват като плащания по STABEX.

През 2012 г. 49 млн. EUR бяха върнати към ЕФР от сметки, подписани и от двете страни, в страни от АКТБ в съответствие с член 1.4 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР[10]. Тези средства бяха прехвърлени главно от Соломоновите острови (12 млн. EUR), Кот д’Ивоар (11 млн. EUR), Бурунди (5 млн. EUR), Сейнт Винсънт и Гренадини (3 млн. EUR), Сенегал (3 млн. EUR), Малави (3 млн. EUR), Уганда (3 млн. EUR) и Буркина Фасо (2 млн. EUR). Тези приходи са включени в оперативните приходи (инструмент за помощ STABEX) на отчета за стопанския резултат за 8-ия ЕФР.

2.5.3 Банкови сметки за съфинансиране

|| || || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Банкови сметки за съфинансиране || - || - || - || - || 8

ОБЩО || - || - || - || - || 8

Банковите сметки за съфинансиране бяха закрити. Тези средства, с изключение на административната част, бяха върнати на държавите членки след инструкции от разпоредителя с бюджетни кредити. 

НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ

2.6      ЗАДЪЛЖЕНИЯ

|| || || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Съфинансиране — задължения || - || - || 40 || 40 || -

ОБЩО || - || - || 40 || 40 || -

Задълженията по съфинансирането в края на 2012 г. се отнасят за 10-ия ЕФР.

Получените вноски по съфинансирането са представени като задължения към държавите членки и трети държави, тъй като те изпълняват критериите за условни приходи от операции, различни от размяна. ЕФР трябва да използва вноските, за да предоставя услуги на трети държави, или в противен случай трябва да върне активите (получените вноски) на държавите членки. Неизплатените задължения по споразуменията за съфинансиране представляват получената вноска за съфинансиране минус направените разходи по проекта. Ефектът върху нетните активи е нулев.

През 2012 г. с цел подобряване на представянето на задълженията по съфинансирането сумите бяха разпределени между нетекущи и текущи пасиви. Увеличението на общия размер на задълженията по съфинансирането е обяснено в бележка 2.7.1.2.

ТЕКУЩИ ПАСИВИ

2.7      ЗАДЪЛЖЕНИЯ

|| || || || || млн. EUR 

|| Забележка: || 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Текущи задължения || 2.7.1 || 4 || 67 || 138 || 209 || 399

Начислени разходи || 2.7.2 || 19 || 308 || 228 || 555 || 339

Отложена капиталова вноска за фонда || 2.7.3 || - || - || 293 || 293 || 295

ОБЩО || || 22 || 375 || 660 || 1 057 || 1 033

2.7.1 Текущи задължения

|| || || || || млн. EUR

|| Забележка: || 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Доставчици и други || 2.7.1.1 || 4 || 67 || 81 || 152 || 308

Съфинансиране — задължения || 2.7.1.2 || - || - || 46 || 46 || 81

Разни задължения || 2.7.1.3 || 0 || 0 || 12 || 12 || 10

ОБЩО || || 4 || 67 || 138 || 209 || 399

Задълженията включват декларациите за направени разходи, получени от ЕФР във връзка с дейностите, свързани с безвъзмездните средства. Те се вписват с декларираната сума в момента на получаване на искането. Същата процедура се прилага за фактурите и кредитните известия, получени в рамките на дейностите, свързани с обществените поръчки. Съответните декларации за направени разходи са взети предвид за процедурите по разделяне на финансовите периоди в края на годината. След вписването за разделяне на финансовите периоди очакваните допустими суми бяха вписани в отчета за стопанския резултат.

2.7.1.1 Доставчици и други

В този бюджетен ред са включени сумите, дължими на доставчиците, както и тези, дължими на публични органи и трети държави.

Намалението от 157 млн. EUR в сравнение с предходния период на отчитане се отнася главно до 75 млн. EUR намаление на задълженията към трети държави и намаление в размер на 37 млн. EUR на задълженията към непубличните доставчици.

2.7.1.2 Задължения по съфинансирането

През 2012 г. с цел подобряване на представянето на задълженията по съфинансирането сумите бяха разпределени между нетекущи и текущи пасиви.  Спадът в текущите задължения по съфинансирането се дължи главно на прекласификацията на 40 млн. EUR като нетекущи задължения.

Общите нетекущи и текущи задължения по съфинансирането са се увеличили с 5 млн. EUR. През 2012 г. бяха получени нови вноски по съфинансирането от Германия (2 млн. EUR) и Канада (2 млн. EUR). Увеличението на шведските задължения по съфинансиране (8 млн. EUR) бе частично компенсирано от намалението на испанските и британските задължения по съфинансиране (по 2 млн. EUR) и изчистването на италианските задължения по съфинансиране в рамките на 9-ия ЕФР.

Задълженията по съфинансирането бяха намалени с 8 млн. EUR, за да се впишат приходите, свързани с проектите за съфинансиране (виж 3.1.3 и 3.2.2).

2.7.1.3 Разни задължения

Разните задължения включват главно неразпределени парични постъпления и върнати суми.

2.7.2 Начислени разходи

|| || || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Начислени разходи || 19 || 308 || 228 || 555 || 339

ОБЩО || 19 || 308 || 228 || 555 || 339

В края на годината се прави оценка относно допустимостта на разходите, направени от бенефициерите на средства от ЕФР, но които още не са вписани. След тези изчисления на разделянето на финансовите периоди очакваните допустими суми се записват като начислени разходи.

Прогнозното усвояване на сумите по предварителното финансиране се представя като прогнозно приключване на предварителното финансиране (вж. 2.2).

2.7.3 Отложена капиталова вноска за фонда

|| || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Обединеното кралство || - || - || 274 || 274 || 289

Ирландия || - || - || 9 || 9 || 5

Литва || - || - || - || - || 1

Унгария || - || - || 10 || 10 || -

ОБЩО || - || - || 293 || 293 || 295

Това включва вноските на държавите членки, платени предварително.

НЕТНИ АКТИВИ

2.8      ПОИСКАН КАПИТАЛ НА ФОНДА

|| || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО

Капитал на фонда || 12 840 || 11 699 || 21 152 || 45 691

Непоискан капитал на фонда || - || - || (18 712) || (18 712)

Поискан капитал на фонда 31.12.2011 г. || 12 840 || 11 699 || 2 440 || 26 979

|| || || ||

Капитал на фонда || 12 840 || 11 699 || 21 152 || 45 691

Непоискан капитал на фонда || - || - || (16 112) || (16 112)

Поискан капитал на фонда 31.12.2012 г. || 12 840 || 11 699 || 5 040 || 29 579

Капиталът на фонда представлява общият размер на вноските от държавите членки за съответния ЕФР, както е посочено във всяко от вътрешните споразумения.

Непоисканите средства представляват първоначалните средства, които още не са поискани от държавите членки.

Поисканият капитал представлява сумата на първоначалните средства, за които държавите членки са поискали да бъдат прехвърлени по касовите сметки в съответствие с процедурата по член 16 от Финансовия регламент за 10-ия ЕФР.

Целият капитал на 8-ия и 9-ия ЕФР бе поискан и получен.

Поискан и непоискан капитал на фонда по държави членки

|| || || || млн. EUR

Вноски || % || Непоискани 10-и ЕФР 31.12.2011 || Поискани през 2012 г. || Непоискани 10-и ЕФР 31.12.2012

Австрия || 2.41 || (451) || 63 || (388)

Белгия || 3.53 || (661) || 92 || (569)

Дания || 2.00 || (374) || 52 || (322)

Финландия || 1.47 || (275) || 38 || (237)

Франция || 19.55 || (3 658) || 508 || (3 150)

Германия || 20.50 || (3 836) || 533 || (3 303)

Гърция || 1.47 || (275) || 38 || (237)

Ирландия || 0.91 || (170) || 24 || (147)

Италия || 12.86 || (2 406) || 334 || (2 072)

Люксембург || 0.27 || (51) || 7 || (44)

Нидерландия || 4.85 || (908) || 126 || (781)

Португалия || 1.15 || (215) || 30 || (185)

Испания || 7.85 || (1 469) || 204 || (1 265)

Швеция || 2.74 || (513) || 71 || (441)

Обединеното кралство || 14.82 || (2 773) || 385 || (2 388)

Кипър || 0.09 || (17) || 2 || (15)

Чешка република || 0.51 || (95) || 13 || (82)

Естония || 0.05 || (9) || 1 || (8)

Унгария || 0.55 || (103) || 14 || (89)

Литва || 0.12 || (22) || 3 || (19)

Латвия || 0.07 || (13) || 2 || (11)

Малта || 0.03 || (6) || 1 || (5)

Полша || 1.3 || (243) || 34 || (209)

Словения || 0.18 || (34) || 5 || (29)

Словакия || 0.21 || (39) || 5 || (34)

България || 0.14 || (26) || 4 || (23)

Румъния || 0.37 || (69) || 10 || (60)

ОБЩО || 100,00 || (18 712) || 2 600 || (16 112)

През 2012 г. вноските по 10-ия ЕФР бяха поискани. Първият транш от вноските на държавите членки за 2013 г. беше поискан през ноември 2012 г.

2.9      ДРУГИ РЕЗЕРВИ

млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО

Салдо към 31.12.2010 г. || (2 237) || 4 157 || 333 || 2 252

Прехвърляне на отменени задължения към 10-ия ЕФР от 8-и и 9-и ЕФР || (38) || (80) || 118 || 0

Прехвърляне от 10-ия към 9-ия ЕФР за отпускане на средства на Южен Судан след Решение 2010/406/ЕС на Съвета ||                       -   || 150 || (150) || 0

Салдо към 31.12.2011 г. || (2 276) || 4 227 || 301 || 2 252

Прехвърляне на отменени задължения към 10-ия ЕФР от 8-и и 9-и ЕФР || (78) || (300) || 378 || 0

Прехвърляне от 10-ия към 9-ия ЕФР за отпускане на средства на Южен Судан след Решение 2011/315/ЕС на Съвета ||                        -   || 200 || (200) || 0

Салдо към 31.12.2012 г. || (2 354) || 4 126 || 479 || 2 252

Салдото към 31.12.2012 г. включва: || || || ||

- Средства, отпуснати за Южен Судан || -              || 350 || -                    || 350

От влизането в сила на 10-ия ЕФР през 2008 г. всички освободени средства от предходни ЕФР бяха прехвърлени към резерва на 10-ия ЕФР. Този резерв може да бъде поет като задължение само съгласно условията, посочени в член 1.4 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР.

През 2012 г. освободени средства в размер на 78 млн. EUR и 300 млн. EUR бяха прехвърлени към резерва за изпълнение на 10-ия ЕФР съответно от 8-и и 9-и ЕФР, а 200 млн. EUR бяха прехвърлени от резерва за изпълнение на 10-ия ЕФР към 9-и ЕФР, за да се разпределят средства за Южен Судан[11].

3.         БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ

3.1      ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ

млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 2012 г. || ОБЩО 2011 г.

Възстановяване на разходи || 2 || 14 || 2 || 17 || 16

Възстановяване на средствата по STABEX ||           49 || - || - || 49 || 26

Печалби от валутно-курсови разлики || 7 || 35 || 8 || 51 || 54

Оперативни приходи — съфинансиране || - || - || 8 || 8 || 2

ОБЩО || 58 || 49 || 18 || 124 || 99

3.1.1 Възстановяване на разходи

Тази позиция представлява нарежданията за събиране на вземания, издадени от ЕФР, и приспадането от следващи плащания, записани в счетоводната система на ЕФР, за събирането на вече изплатени разходи въз основа на проверки, одити или анализ на допустимостта. Трябва да се отбележи, че събирането на суми по предварителното финансиране не е включено като приход, а е кредитирано по позицията за предварително финансиране в счетоводния баланс.

Възстановяване на недължими плащания

През 2012 г. бяха издадени нареждания за събиране за недължими плащания за сумата от 27 млн. EUR спрямо 12 млн. EUR през 2011 г. 11 млн. EUR от тях се отнасяха за възстановяване на разходи и затова бяха вписани като оперативни приходи. 16 млн. EUR представляваха възстановяване на платени суми по предварителното финансиране и бяха вписани в счетоводния баланс като актив на предварителното финансиране.

Естеството на възстановяването на недължими плащания може да се обобщи, както следва:

млн. EUR ||

|| Приходи || Предварително финансиране || ОБЩО 2012 г. || Приходи || Предварително финансиране || ОБЩО 2011 г.

Грешка || 1 || 1 || 2 || 2 || 1 || 3

Нередност || 9 || 15 || 25 || 6 || 3 || 8

Оповестени от ОЛАФ || 1 || - || 1 || 1 || - || 1

ОБЩО || 11 || 16 || 27 || 8 || 4 || 12

3.1.2 Възстановяване на средствата по STABEX

През 2012 г. 49 млн. EUR бяха върнати към ЕФР от сметки, подписани и от двете страни, в страни от АКТБ в съответствие с член 1.4 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР[12]. Тези средства бяха прехвърлени главно от Соломоновите острови (12 млн. EUR), Кот д’Ивоар (11 млн. EUR), Бурунди (5 млн. EUR), Сейнт Винсънт и Гренадини (3 млн. EUR), Сенегал (3 млн. EUR), Малави (3 млн. EUR), Уганда (3 млн. EUR) и Буркина Фасо (2 млн. EUR). Тези приходи са включени в оперативните приходи (инструмент за помощ STABEX) на отчета за стопанския резултат за 8-ия ЕФР.

3.1.3 Оперативни приходи — съфинансиране

Оперативните приходи, отнасящи се до съфинансирането, представляват използваните вноски (вж. 3.2.2). Тъй като тези вноски изпълняват критериите за условни приходи от операции, различни от размяна, вноската се признава в съответствие с изпълнението на проекта за съфинансиране.

3.2      ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ

млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 2012 г. || ОБЩО 2011 г.

Оперативни разходи — инструменти за помощ || 41 || 812 || 2 085 || 2 938 || 2 633

Оперативни разходи — съфинансиране ||  -     ||  -     || 8 || 8 || 2

Загуби от валутно-курсови разлики || 8 || 39 || 20 || 66 || 61

Обезценка на вземания || 0 || 6 || - || 6 || 7

ОБЩО || 49 || 856 || 2 112     || 3 017 || 2 702

През 2012 г. Комисията подобри своята методология за оценка на натрупаните разходи. Ако не беше направено това подобрение, оперативните разходите щяха да бъдат 2 849 млн. EUR, вместо 3 017 млн. EUR. Въздействието върху нетните активи щеше да бъде същата сума (намаление от 168 млн. EUR), дължаща се главно на увеличението на начислените разходи (вж. точка 2.7.2).

3.2.1 Оперативни разходи — инструменти за помощ

|| || || || млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 2012 || ОБЩО 2011

Програмирана помощ || 17 || 93 || 1 366 || 1 476 || 1 251

Макроикономическа подкрепа || - || 8 || - || 8 || 51

Секторна политика || 0 || 322 || 3 || 326 || 371

Лихвени субсидии || 5 || - || - || 5 || 0

Проекти между държави от АКТБ || - || 311 || 409 || 720 || 650

Спешна помощ || - || 60 || 274 || 333 || 212

Помощ за бежанци || 6 || - || - || 6 || 0

Рисков капитал || 1 || - || - || 1 || 19

STABEX || 4 || - || - || 4 || 12

Sysmin || 0 || - || - || 0 || (8)

Други програми за помощ, свързани с предишни ЕФР || - || 10 || - || 10 || 24

Институционална подкрепа || - || (1) || 33 || 32 || 8

Постъпления от компенсации за износ || 7 || 10 || - || 18 || 42

Общо || 41 || 812 || 2 085 || 2 938 || 2 633

Оперативните разходи на ЕФР обхващат различните инструменти за помощ и са под различни форми в зависимост от това как средствата се изплащат и управляват.

3.2.2 Оперативни разходи — съфинансиране

Това са разходите, направени по проекти за съфинансиране през 2012 г. Тъй като получените вноски по съфинансирането изпълняват критериите за условни приходи от операции, различни от размяна, съответстваща сума на вноските беше призната като оперативни приходи (вж. 3.1.3).

3.2.3 Обезценка на вземания

Тази позиция включва основно корекциите на предварителното финансиране и сумите, намалени/загубени с оглед на събирането на суми от длъжниците.

3.3      АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗХОДИ

млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 2012 г. || ОБЩО 2011 г.

Административни разходи || - || 1 || 106 || 107 || 75

ОБЩО || - || 1 || 106 || 107 || 75

Тази позиция включва разходи за подкрепа, т.е. административните разходи, свързани с планирането и изпълнението на ЕФР. Това включва разходи за изготвяне, последващи мерки, мониторинг и оценка на проектите, както и разходи за компютърни мрежи, техническа помощ и т.н.

3.4      ФИНАНСОВИ ПРИХОДИ

млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 2012 г. || ОБЩО 2011 г.

Приходи от лихви — европейски банки || - || 6 || 4 || 9 || 1

Лихви по предварителното финансиране || (2) || (24) || (6) || (32) || (21)

ОБЩО || (2) || (18) || (2) || (22) || (20)

Лихвите по предварителното финансиране се признават в съответствие с разпоредбите на член 7, параграф 3 и член 8 от Финансовия регламент за 10-ия ЕФР. Сторнирането на начислените лихви за 2011 г. по предварителното финансиране е довело до отрицателни приходи от лихви през 2012 г.

4.         БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

4.1      ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ИЗГОТВЯНЕ НА ОТЧЕТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

Информацията за паричните потоци се използва, за да осигури база за оценка на способността на ЕФР да генерира пари и парични еквиваленти и нуждите му да използва тези парични потоци.

При изготвянето на отчета за паричните потоци е използван косвеният метод. Това означава, че нетният излишък или дефицит за финансовата година се коригира с ефекта от сделките, извършвани по безналичен начин, отсрочените или начислените минали или бъдещи оперативни приходи или плащания.

Паричните потоци, произтичащи от операции в чуждестранна валута, се отчитат във валутата, използвана за счетоводството на ЕФР (евро), като към сумата в чуждестранна валута се прилага валутният курс на еврото към чуждестранната валута към датата на паричния поток.

4.2      ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ

Отчетът за паричните потоци на ЕФР отразява само паричните потоци от оперативни дейности, тъй като ЕФР няма инвестиционни или финансови дейности. Целта на оперативните дейности е участие в постигането на преследвани от политиката резултати.

5.         УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ И ДРУГИ ОПОВЕСТЯВАНИЯ

5.1      УСЛОВНИ АКТИВИ

млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Гаранции за добро изпълнение || 13 || 171 || 120 || 304 || 325

Гаранции за удържане || 6 || 107 || 74 || 188 || 197

Условни активи, свързани със съдебни дела || - || - || - || - || 1

ОБЩО || 19 || 279 || 194 || 492 || 523

5.1.1 Гаранции за добро изпълнение

Гаранциите за добро изпълнение понякога се изискват, за да се гарантира, че бенефициерите на средства от ЕФР изпълняват задълженията по своите договори с ЕФР.

Намалението от 21 млн. EUR за гаранции за изпълнение е разликата между гаранциите, които са освободени, и новите гаранции, които са получени. Повечето от освободените гаранции бяха по 9-ия ЕФР, а новите гаранции също бяха главно получени по 9-и ЕФР.

5.1.2 Гаранции за удържане

Гаранциите за удържане се отнасят само за договорите за строителство. По принцип 10% от междинните плащания за бенефициерите се задържат, за да се гарантира, че изпълнителят ще изпълни своите задължения. Тези задържани суми се записват като платими суми. Ако възлагащият орган даде своето одобрение, изпълнителят може вместо това да внесе гаранция за удържане, която замества сумата, удържана от междинното плащане. Тези получени гаранции се посочват като условни активи.

Намалението от 9 млн. EUR за гаранции за удържане е разликата между гаранциите, които са освободени, и новите гаранции, които са получени. Повечето от освободените гаранции бяха по 9-ия ЕФР, а новите гаранции също бяха главно получени по 9-и ЕФР.

5.2      ДРУГИ ОПОВЕСТЯВАНИЯ

5.2.1 Бюджетни задължения, които още не са отчетени като разход

млн. EUR

|| 8-и ЕФР || 9-и ЕФР || 10-и ЕФР || ОБЩО 31.12.2012 || ОБЩО 31.12.2011

Неизпълнени бюджетни задължения, които още не са платени || 103 || 938 || 4 601 || 5 642 || 5 594

Свързани суми, включени в отчета за стопанския резултат || (22) || (382) || (310) || (714) || (646)

ОБЩО || 81 || 557 || 4 291 || 4 928 || 4 948

Неизпълнените бюджетни задължения представляват отворени задължения, за които още не са направени плащания и/или не са били отменени. Това е нормално следствие от съществуването на многогодишни програми. Към 31 декември 2012 г. неизпълнените бюджетни задължения възлизаха на 5 642 млн. EUR. Сумата, оповестена като бъдещо задължение, което трябва да бъде финансирано, е това бюджетно задължение минус свързаните с него суми, включени като разходи в отчета за стопанския резултат за 2012 г., което се равнява на общо 4 928 млн. EUR.

6.         УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК

Следните оповестявания по отношение на управлението на финансовия риск на Европейския фонд за развитие се отнасят за касовите операции, извършвани от Европейската комисия от името на Европейския фонд за развитие с цел прилагане на неговите ресурси.

6.1      ПОЛИТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА И ДЕЙНОСТИ ПО ХЕДЖИРАНЕ

Правилата и принципите на управление на касовите операции на ЕФР са посочени в Регламент № 215/2008 на Съвета относно финансовия регламент, приложим за 10-ия ЕФР, и във Вътрешното споразумение.

В резултат на посоченото по-горе регламентиране се прилагат следните основни принципи:

– Вноските на ЕФР се плащат от държавите членки по специални сметки, открити в емисионната банка на всяка държава членка или в определена от нея финансова институция. Сумите на вноските остават в тези специални сметки, до момента, когато плащанията от ЕФР трябва да бъдат направени.

– Вноските в ЕФР се правят от държавите членки в евро, докато плащанията на ЕФР са деноминирани в евро и в други валути, включително по-слабо познати валути.

– Не може по банковите сметки, открити от Комисията от името на ЕФР, да се теглят суми, надвишаващи наличните.

В допълнение към специалните сметки Комисията открива други банкови сметки от името на ЕФР във финансови институции (централни банки и търговски банки) с цел извършване на плащания и получаване на постъпления, различни от вноските на държавите членки към бюджета в съответствие с член 44 от Регламент № 215/2008 на Съвета (вж. 6.4 по-долу).

Всички търговски банки, в които са открити сметки на ЕФР, различни от „специалните сметки“, посочени по-горе, се избират от Комисията чрез покана за участие в търг.

Касовите и платежните операции са силно автоматизирани и разчитат на модерни информационни системи. Прилагат се специални процедури, за да се гарантира сигурността на системата и да се осигури разделението на служебните задължения в съответствие с Финансовия регламент, стандартите на Комисията за вътрешен контрол и принципите за одит.

Набор от писмени насоки и процедури уреждат управлението на касата и платежните операции с цел ограничаване на оперативния и финансовия риск и осигуряване на подходяща степен на контрол. Те обхващат различните области на работа, а съблюдаването на насоките и процедурите се проверява редовно.

6.2      ПАЗАРЕН РИСК

6.2.1   Валутен риск

Всички вноски са в евро, а други валути се купуват само ако са необходими за извършване на плащания. В резултат касовите операции на ЕФР не са изложени на валутен риск.

6.2.2   Лихвен риск

ЕФР не използва заеми и в резултат на това не е изложен на лихвен риск.

ЕФР обаче печели лихви от наличностите по различните си банкови сметки. Затова Комисията от името на ЕФР е въвела мерки за гарантиране на това, че спечелената лихва редовно се адаптира към пазарните лихвени проценти, както и техните възможни колебания.

Върху овърнайт наличностите по сметки в търговски банки се начисляват лихви всеки ден. Лихвите върху наличностите по тези сметки се основават на плаващи пазарни лихви, към които се прилага договорен марж (положителен или отрицателен). За повечето сметки изчисляването на лихвата е свързано с EONIA (Euro Over Night Index Average) и се коригира така, че да отразява всички колебания на този лихвен процент. За някои други сметки изчисляването на лихвата е свързано с пределния лихвен процент на ЕЦБ (използван за основните операции на ЕЦБ по рефинансиране). В резултат ЕФР не поема никакъв риск, че по неговите наличности ще бъде начислена по-ниска лихва от пазарната.

6.3      КРЕДИТЕН РИСК (РИСК КЪМ КОНТРАГЕНТА)

В съответствие с Регламент № 215/2008 на Съвета по-голямата част от касовите ресурси на ЕФР се държат в „специалните сметки“, открити от държавите членки за плащане на техните вноски. Повечето от тези сметки са към министерствата на финансите на държавите членки или в националните централни банки. Тези институции носят най-нисък риск към контрагента за ЕФР (рискът се поема от държавите членки).

За частта от касовите ресурси на ЕФР, които са в търговски банки, с цел извършване на плащания, попълването на тези сметки се прави на принципа "точно навреме" и автоматично се управлява от системата на Комисията за управление на паричните наличности. По всяка сметка се запазват минимални наличности, пропорционални на средната сума на ежедневните плащания, направени от тази сметка. Вследствие на това сумите, оставащи за едно денонощие по тези сметки, постоянно се запазват на ниско равнище, което ограничава риска за ЕФР.

Освен това за подбора на търговските банки се прилагат специални насоки с цел допълнително минимизиране на риска към контрагента на ЕФР.

Всички търговски банки се подбират чрез покана за участие в търг. Минималният краткосрочен кредитен рейтинг за допускане до тръжната процедура е Moody's P-1 или негов еквивалент (S&P A-1 или Fitch F1). При специални и надлежно обосновани обстоятелства може да се изисква по-ниско равнище.

6.4      ЛИКВИДЕН РИСК

Бюджетните принципи, които се прилагат за ЕФР, гарантират, че общите парични ресурси за бюджетния период са винаги достатъчни за извършване на всички свързани плащания. Действително всички вноски от държавите членки са равни на общата сума на бюджетните кредити за плащания за съответния бюджетен период.

Вноските от държавите членки за ЕФР обаче се изплащат на три транша за година, докато плащанията подлежат на известна сезонност.

С цел касовите ресурси да бъдат винаги достатъчни за покриване на плащанията, които трябва да бъдат направени в даден месец, редовно се обменя информация за касовата наличност между касата на Комисията и съответните разплащателни отдели, за да се гарантира, че плащанията, извършени във всеки период, не надвишават наличните касови ресурси.

В допълнение към горното, в контекста на ежедневните касови операции на ЕФР автоматичните инструменти за управление ежедневно гарантират наличието на достатъчна ликвидност по всяка банкова сметка на ЕФР.

7.         ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА

Не са установени операции на свързани лица, изискващи отделно оповестяване по този раздел.

8.         СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

Към датата на предаване на настоящите отчети счетоводителят на ЕФР не е забелязал, нито му е било съобщено за някакви съществени въпроси, които биха наложили отделно оповестяване в тази част. Годишните отчети и свързаните с тях бележки бяха подготвени, като бяха използвани най-актуалните налични данни, и това е отразено в представената по-горе информация.

9.         РАВНЕНИЕ: СТОПАНСКИ РЕЗУЛТАТ — БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ

Стопанският резултат за годината е изчислен въз основа на принципите на счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване. Бюджетният резултат обаче е основан на правилата за касова отчетност. Тъй като и двата вида отчетност са резултат от едни и същи операции, добре е да се гарантира тяхната равняемост. Таблицата по-долу показва това равнение, като подчертава ключовите равняващи се суми, разделени на приходни и разходни позиции.        

|| || млн. EUR

|| 2012 || 2011

|| ||

СТОПАНСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА || (3 023) || (2 700)

|| ||

ПРИХОДИ || ||

 Вземания, които не засягат стопанския резултат || (47) || (52)

Вземания, установени през текущата година, но все още несъбрани || (8) || (3)

Вземания, установени през предходни години и събрани през текущата година || 14 || 10

Нетен ефект на предварителното финансиране || 62 || 46

Нетни начислени приходи || (40) || (13)

|| ||

РАЗХОДИ || ||

Разходи за текущата година, още неизплатени || 38 || 98

Разходи от предходни години, платени през текущата година || (101) || (249)

Анулирани плащания || 7 || 17

Нетен ефект на предварителното финансиране || (316) || (346)

Нетни начислени разходи || 204 || 317

|| ||

БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА || (3 209) || (2 874)

9.1 Равняване на позиции — приходи

Бюджетните приходи за дадена финансова година съответстват на събраните приходи от вземанията, установени в хода на годината, и на събраните суми от вземанията, установени през предходни години.

Вземанията, които не засягат стопанския резултат, се записват в стопанския резултат, но от бюджетна перспектива не могат да се смятат за приходи, тъй като получената сума се прехвърля към резервите и не може да бъде отново поета като задължение без решение на Съвета.

Вземанията, установени през текущата година, но все още несъбрани, трябва да бъдат приспаднати от стопанския резултат за целите на равняването, тъй като не са част от бюджетните приходи. Напротив, вземанията, установени през предходни години и събрани през текущата година, трябва да бъдат добавени към стопанския резултат за целите на равняването.

Нетният ефект на предварителното финансиране е приключването на събраните суми по предварителното финансиране. Това е парично постъпление, което няма отражение върху стопанския резултат.

Нетните начислени приходи се състоят главно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината. Взема се предвид само нетният ефект, т.е. начислените приходи за текущата година, минус сторнираните начислени приходи от предходната година.

9.2 Равняване на позиции — разходи

Разходите за текущата година, още неизплатени, трябва да се добавят за целите на равняването, тъй като те са включени в стопанския резултат, но не са част от бюджетните разходи. Обратно, разходите от предходни години, платени през текущата година, трябва да бъдат приспаднати от стопанския резултат за целите на равнението, тъй като те са част от бюджетните разходи за текущата година, но нямат отражение върху стопанския резултат.

Паричните постъпления от анулирани плащания не засягат стопанския резултат, но те засягат бюджетния резултат.

Нетният ефект на предварителното финансиране е комбинация от новите суми по предварително финансиране, платени през текущата година (признати като бюджетни разходи за годината), и изчистването на предварителното финансиране, платено през текущата година или предходни години, чрез приемането на допустимите разходи. Последните представляват разход от гледна точка на начисляването, но не и в бюджетните сметки, тъй като плащането на първоначалната сума по предварителното финансиране вече е било счетено за бюджетен разход в момента на извършването на плащането.

Нетните начислени разходи се състоят главно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината, т.е. допустимите разходи, направени от бенефициерите на средства от ЕФР, но за които все още не е съобщено на ЕФР. Взема се предвид само нетният ефект, т.е. начислените разходи за текущата година минус сторнираните начислени разходи от предходната година.

2.           ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ

УВОДНА БЕЛЕЖКА

Предишни ЕФР

· Решение № 1/2000 на Съвета АКТБ-ЕО от 21.7.2000 г. относно преходните мерки предвижда една част от неразпределените ресурси на предишните ЕФР да бъдат използвани съгласно съответните разпоредби на Споразумението от Котону, приложими предварително съгласно преходните мерки.

· Решение № 410/2001 на Комисията от 16.3.2001 г., което определя средствата за индикативните програми за страните от АКТБ в рамките на Споразумението за партньорство между ЕО и страните от АКТБ, предвижда неразпределените ресурси на предишните ЕФР в размер до 1,2 млрд. EUR да се използват за изпълнение съгласно правилата и процедурите на съответните ЕФР. Това трябва да стане преди влизане в сила на финансовия протокол за 9-ия ЕФР.

· Решение № 1033/2001 на Комисията от 15.6.2001 г. определя средствата за регионални програми и за сътрудничество между държавите от АКТБ съгласно финансовия протокол към споразумението за партньорство между ЕО и страните от АКТБ.

· Решение № 1252/2002 на Комисията от 11.7.2002 г. от една страна увеличава пакета от средства, предназначени за сътрудничество между държави от АКТБ с 60 млн. EUR от общите резерви от 6-и и 7-и ЕФР, а от друга страна предвижда тези допълнителни средства да бъдат използвани през периода преди влизане в сила на финансовия протокол на 9-ия ЕФР в съответствие с правилата и процедурите, приложими към първоначалните ЕФР.

· И накрая, Решение № 3/2002 на Съвета АКТБ-ЕО от 23.12.2002 г. отнема сумата от 25 млн. EUR от неразпределените ресурси за 8-ия ЕФР (общ резерв), за да ги предостави за регионално сътрудничество в рамките на Споразумението за партньорство между ЕО и страните от АКТБ.

· Тъй като 6-и ЕФР бе закрит през 2006 г., а 7-и ЕФР бе закрит през 2008 г., годишните отчети вече не съдържат таблици за усвояването за тези ЕФР. Усвояването на прехвърлените салда обаче се намира в 9-ия ЕФР.

· Както и през предишните години, за да се гарантира прозрачност при представянето на сметките за 2012 г., таблиците по-долу показват поотделно в рамките на 8-и ЕФР частта, която се използва въз основа на програмата, предвидена в конвенциите от Ломе, и частта, която се използва въз основа на програмата, предвидена в Споразумението от Котону. По отношение на последната част записването и представянето на отчетите е направено на основание на член 3, параграф 2 от приложение IV към Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО във връзка със страните. Този член предвижда за страните от АКТБ пакет от средства А, предназначен за покриване на макроикономическата подкрепа и помощта за програми и проекти, както и пакет B, предназначен за покриване на непредвидените нужди като спешна помощ, инициативи за намаляване на дълга и подкрепа за намаляване на негативните отражения от нестабилността на приходите от износ[13]. По отношение на регионите представянето на отчетите се прави въз основа на регионалната програма, посочена в глава 2 от Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО (индикативни регионални програми и сътрудничество между страните от АКТБ).

· В точка 4 от приложение Iб (Многогодишна финансова рамка за периода 2008—2013 г.) към Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО остатъчните салда и освободените суми по фондовете между 31.12.2007 г. и влизането в сила на 10-ия ЕФР бяха прехвърлени към 9-ия ЕФР, за да се гарантира, че администрацията на ЕС ще може да продължи своята работа, както и за покриване на разходите за текущи проекти до влизане в сила на 10-ия ЕФР.

· С Решение 2010/406/ЕС на Съвета бе определена сума в полза на Судан в размер на 150 млн. EUR от отменените средства от проекти по 9-ия и предишни ЕФР, с цел да се посрещнат нуждите на най-уязвимото население. Тази сума беше разпределена през 2011 г.

· С Решение 2011/315/ЕС на Съвета бе определена сума в полза на Южен Судан в размер на 200 млн. EUR от отменените средства от проекти по 9-ия и предишни ЕФР, която да се използва за подпомагане на изпълнението на тригодишния план за развитие на Южен Судан. Тази сума беше разпределена през 2012 г.

10-и ЕФР

Споразумението за партньорство ЕО-АКТБ, подписано на 23 юни 2000 г. в Котону от държавите — членки на Европейската общност, и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), влезе в сила на 1 април 2003 г. Споразумението от Котону бе изменено със споразумението, подписано от същите държави в Люксембург на 25 юни 2005 г.

Решението за асоцииране на отвъдморските страни и територии (ОСТ) към Европейската общност (2001/822/ЕО), прието на 27 ноември 2001 г. от Съвета на Европейския съюз, влезе в сила на 2 декември 2001 г. Това решение бе изменено на 19 март 2007 г. (Решение 2007/49/ЕО).

Вътрешното споразумение за финансирането и управлението на помощите, предоставени от Общността съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2008—2013 г. в съответствие ревизираното Споразумение от Котону, прието от представителите на правителствата на държавите — членки на Европейската общност, на 17 юли 2006 г., влезе в сила на 1 юли 2008 г.

Съгласно Споразумението от Котону вторият период (2008—2013 г.) от помощта на Общността за страните от АКТБ и ОСТ се финансира от 10-ия ЕФР със средства от приблизително 22 682 млн. EUR, от които:

· 21 966 млн. EUR са предоставени за страните от АКТБ в съответствие с многогодишната финансова рамка в приложение Iб към ревизираното Споразумение от Котону, от които 20 466 млн. EUR се управляват от Европейската комисия;

· 286 млн. EUR се разпределят за държавите от ОСТ в съответствие с приложение IIАа към ревизираното Решение на Съвета за асоцииране на ОСТ към Европейската общност, от които 256 млн. EUR се управляват от Европейската комисия;

· 430 млн. EUR за Комисията за финансиране на разходи, възникнали от програмирането и изпълнението на ресурсите на 10-ия ЕФР, в съответствие с член 6 от Вътрешното споразумение.

От датата на влизане в сила на 10-ия ЕФР тези суми се допълват от отменени задължения от предходни ЕФР, приходи от лихви и неизползвани касови наличности от системата за гарантиране на стабилни приходи от износ на първични селскостопански продукти (STABEX) по фондовете преди 9-ия ЕФР. Всички фондове се управляват в съответствие с техните специфични правила, както е предвидено в преразгледаното Споразумение от Котону и Вътрешното споразумение.  

От горепосочените разпределения на 10-ия ЕФР Европейската комисия управлява първоначалната сума от 21 152 млн. EUR, както следва:

– 15 300 млн. EUR за националните индикативни програми, от които:

· 13 500 млн. EUR за пакет А, от които бяха открити 13 345 млн. EUR. Освен това пакет А бе увеличен с 341 млн. EUR от прехвърляне на резерви, с 91 млн. EUR от приключването на отменени задължения по STABEX и е намалял с 33 млн. EUR след прехвърляне към регионалните разпределения (регион MTR-PALOP). В резултат на това общите налични средства възлизат на 13 744 млн. EUR в открити разпределения и 155 млн. EUR в разпределения, които предстои да бъдат открити.

· 1 800 млн. EUR за пакети Б, напълно открити. В допълнение пакет Б бе увеличен със 148 млн. EUR от резерви, които са открити, с което общият размер на откритите фондове достигна 1 948 млн. EUR.

– 1 783 млн. EUR за регионалните индикативни програми, заедно с трансфер в размер на 33 млн. EUR от пакет А и трансфер към резервите в размер на 19 млн.EUR, т.е. 1 797 млн. EUR открити разпределения;

– 2 700 млн. EUR в разпределения между държавите от АКТБ, всички от които са открити, и прехвърляне на 195 млн. EUR от резервите, като общо 2 895 млн. EUR от разпределенията са открити;

– 683 млн. EUR в резерв, от които 664 млн. EUR бяха прехвърлени и остана салдо в размер на 19 млн. EUR.

– 430 млн. EUR за разходи за изпълнение, всички са открити;

– 256 млн. EUR разпределенията за ОСТ, от които предимно:

· Средства за пакет А в размер на 195 млн. EUR, от които 140 млн. EUR са открити

· Средства за пакет Б пакет в размер на 15 млн. EUR, от които 7 млн. EUR са открити

· Средства за регионални разпределения в размер на 40 млн. EUR, всички са открити

· Средства за изследвания/техническа помощ в размер на 6 млн. EUR, всички са открити.

- Резерв за изпълнение на 10-ия ЕФР, който не може да бъде мобилизиран

От влизането в сила на 10-ия ЕФР на 1 юли 2008 г. оставащите салда и освободените суми от проекти по 9-ия ЕФР и предишни ЕФР са прехвърлени към резерва за изпълнение на 10-ия ЕФР с изключение на средствата по Stabex и административния пакет на 9-ия ЕФР. Този резерв може да бъде използван при условията, посочени в член 1, параграф 4 от Вътрешното споразумение за 10-ия ЕФР.

По-долу този резерв е представен подробно към дата 31.12.2012 г. (млн. EUR):

Общо средства, прехвърлени към резерва на 10-и ЕФР, който не може да бъде мобилизиран || 815

минус средства, прехвърлени към 9-ия ЕФР в полза на Судан, Решение 2010/406/ЕС на Съвета от 12.7.2010 г. || -150

минус средства, прехвърлени към 9-ия ЕФР в полза на Южен Судан, Решение 2011/315/ЕС на Съвета от 23.5.2011 г. || -200

Общо налични средства в резерва (АКТБ+ОСТ): || 465

- Резерв на Stabex по 10-ия ЕФР

След закриването на сметките на Stabex неизползваните/освободените средства бяха прехвърлени към резерва на пакет А за Stabex на 10-ия ЕФР (Вътрешно споразумение за 10-ия ЕФР, член 1, параграф 4), а след това към националните индикативни програми на съответните държави.

Към 31.12.2012 г. състоянието на резерва е следното (в млн. EUR):

Съответна държава || Резерв пакет А за STABEX

Кот д’Ивоар || 11.43

Кабо Верде || 0.01

Гвинея Бисау || 0.30

Сиера Леоне || 0.22

Сенегал || 0.90

Общо || 12.86

- Съфинансиране за 10-ия ЕФР

При 10-ия ЕФР бяха подписани споразумения за трансфер за съфинансиране от държавите членки на стойност 116 млн. EUR и бяха открити бюджетни кредити за поети задължения на обща стойност 99 млн. EUR, докато бюджетни кредити за плащания бяха открити за получените суми от 93 млн. EUR.

Ситуацията с бюджетните кредити за съфинансиране към 31.12.2012 г. е изложена в таблицата по-долу (млн. EUR):

|| Бюджетни кредити за поети задължения || Бюджетни кредити за плащания

Съфинансиране — пакет А || 84 || 78

Съфинансиране — между държавите от АКТБ || 12 || 12

Съфинансиране — административни разходи || 3 || 3

|| 99 || 93

Следните таблици относно сумите, които са решени, договорени и платени, посочват нетни данни.

Таблиците, представящи ситуацията по страни и по инструменти, са приложени.

2.1         РАЗПРЕДЕЛЕНИ СРЕДСТВА

2.2         КОНСОЛИДИРАНИ ОТЧЕТИ

2.3.       ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО

Съфинансиране с Италия (1985 г.)

Италианското съфинансиране, което е в сила от 1985 г. насам и все още беше открито през 2011 г. като „Четвърта програма за възстановяване — Сомалия“, която все още беше в ход, най-накрая беше приключено през 2012 г. Наличните салда при приключването бяха възстановени на Италия.

ЧАСТ II — ГОДИШНИ ОТЧЕТИ НА ЕФР: ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ МЕХАНИЗЪМ

ЕВРОПЕЙСКА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА || CA/463/13

|| 14 март 2013 г.

|| Документ 13/072

||

||

СЪВЕТ НА ДИРЕКТОРИТЕ

Инвестиционен механизъм

финансови отчети

към 31 декември 2012 г.

|| ||

|| - Отчет за финансовото състояние - Отчет за всеобхватния доход - Отчет за промените в ресурси на вносителите - Отчет за паричните потоци - Бележки към финансовите отчети ||

ОРГ.: E ||

3.         ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ МЕХАНИЗЪМ

3.1         ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г.

(хил. EUR)

|| Забележки || 31.12.2012 || 31.12.2011

|| || ||

АКТИВИ || || ||

Пари и парични еквиваленти || 5 || 466 568 || 452 279

Дериватни финансови инструменти || 6 || 115 || 434

Заеми и вземания || 7 || 1 146 280 || 1 033 160

Финансови активи, налични за продажба || 8 || 333 001 || 251 660

Вземания от вносителите || 9/15 || 87 310 || 87 310

Финансови активи, държани до падеж || 10 || 99 029 || -

Други активи || 11 || 224 || 416

|| || ||

Общо активи ||   || 2 132 527 || 1 825 259

|| || ||

|| || ||

ПАСИВИ И РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ || || ||

|| || ||

ПАСИВИ || || ||

Дериватни финансови инструменти || 6 || 7 035 || 12 702

Приходи за бъдещи периоди || 12 || 37 808 || 33 003

Дължими суми на трети страни || 13 || 312 086 || 329 660

Други пасиви || 14 || 1 153 || 1 113

|| || ||

Общо пасиви || || 358 082 || 376 478

|| || ||

РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ || || ||

Поискана вноска от държавите членки || 15 || 1 561 309 || 1 281 309

Резерв със справедлива стойност || || 68 434 || 41 750

Неразпределени печалби || || 144 702 || 125 722

|| || ||

Общо ресурси на вносителите || || 1 774 445 || 1 448 781

|| || ||

Общо пасиви и ресурси на вносителите || || 2 132 527 || 1 825 259

Придружителните бележки формират неразделна част от тези финансови отчети.

3.2         ОТЧЕТ ЗА ВСЕОБХВАТНИЯ ДОХОД ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г.

(хил. EUR)

|| Забележки || от 1.1.2012 г. || от 1.1.2011 г. ||

|| до 31.12.2012 г. || до 31.12.2011 г. ||

|| || || ||

Лихви и други подобни приходи || 17 || 67 503 || 59 561 ||

Лихви и други подобни разходи  || 17 || -1 114 || -940 ||

|| || || ||

Нетни лихви и други подобни приходи || || 66 389 || 58 621 ||

|| || || ||

Приходи от такси и комисионни || 18 || 1 934 || 2 149 ||

Разходи за такси и комисионни || 18 || -292 || -144 ||

|| || || ||

Нетни приходи от такси и комисионни || || 1 642 || 2 005 ||

|| || || ||

Промяна на справедливата стойност на дериватни финансови инструменти || || 5 348 || -7 534 ||

Нетни реализирани печалби от финансови активи, налични за продажба || 19 || 1 045 || 17 228 ||

Нетни валутно-курсови загуба/печалба || || -10 575 || 8 376 ||

|| || || ||

Нетен резултат от финансови операции || || -4 182 || 18 070 ||

|| || || ||

Промяна в обезценката по заемите и вземанията, без сторниране || 7 || 597 || 27 452 ||

Обезценка на финансови активи, налични за продажба || 8 || -8 927 || -6 888 ||

Обезценка на други активи || 20 || -337 || - ||

Общи административни разходи || 21 || -36 202 || -38 006 ||

|| || || ||

Печалба за годината || || 18 980 || 61 254 ||

|| || || ||

Други всеобхватни доходи: || || || ||

Финансови активи, налични за продажба — резерв по справедлива стойност  || || || ||

1. Нетна промяна в справедливата стойност на наличните за продажба финансови активи  || 8 || 18 551 || 20 574 ||

2. Нетна сума, прехвърлена към печалбата или загубата || 8 || 8 133 || -3 394 ||

Общо финансови активи, налични за продажба || || 26 684 || 17 180 ||

|| || || ||

Общо други всеобхватни доходи || || 26 684 || 17 180 ||

|| || || ||

Общи всеобхватни доходи за годината || || 45 664 || 78 434 ||

Придружителните бележки формират неразделна част от тези финансови отчети.

3.3         ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В РЕСУРСИТЕ НА ВНОСИТЕЛИТЕ ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г.

(хил. EUR)

|| Поискани вноски || Резерв по справедлива стойност || Неразпределени печалби || Общо

Към 1 януари 2012 г.                                                                                                     Забележки || 1 281 309 || 41 750 || 125 722 || 1 448 781

|| || || ||

Вноска на държавите членки, поискана през годината           15 || 280 000 || - || - || 280 000

|| || || ||

Печалба за 2012 г. || - || - || 18 980 || 18 980

|| || || ||

Общи други всеобхватни доходи за годината || - || 26 684 || - || 26 684

|| || || ||

Промени в ресурсите на вносителите || 280 000 || 26 684 || 18 980 || 325 664

|| || || ||

Към 31 декември 2012 г. || 1 561 309 || 68 434 || 144 702 || 1 774 445

|| || || ||

|| Поискани вноски || Резерв по справедлива стойност || Неразпределени печалби || Общо

Към 1 януари 2011 г.                                                                                                     Забележки || 1 131 309 || 24 570 || 64 468 || 1 220 347

|| || || ||

Вноска на държавите членки, поискана през годината           15 || 150 000 || - || - || 150 000

|| || || ||

Печалба за 2011 г. || - || - || 61 254 || 61 254

|| || || ||

Общи други всеобхватни доходи за годината || - || 17 180 || - || 17 180

|| || || ||

Промени в ресурсите на вносителите || 150 000 || 17 180 || 61 254 || 228 434

|| || || ||

Към 31 декември 2011 г. || 1 281 309 || 41 750 || 125 722 || 1 448 781

|| || || ||

|| || || ||

Придружителните бележки формират неразделна част от тези финансови отчети.

3.4             ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г.

(хил. EUR)

|| Забележки || От 1.1.2012 г. до 31.12.2012 г. || От 1.1.2011 г. до 31.12.2011 г.

ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ || || ||

Печалба за финансовата година || || 18 980 || 61 254

Корекции || || ||

Обезценка на финансови активи, налични за продажба  || || 8 927 || 3 172

Нетна промяна в обезценката на заеми и вземания   || || -597 || -27 452

Капитализирана лихва по заеми и вземания || 7 || -9 622 || -10 512

Промяна в начислената лихва и амортизираната стойност на заеми и вземания || || -1 407 || -2 801

Промяна в начислената лихва и амортизираната стойност на финансовите активи, държани до падеж || || -751 || -

Увеличение на приходите за бъдещи периоди || || 4 805 || 3 424

Въздействие на промените във валутния курс върху заемите  || || 16 044 || -15 337

Въздействие на промените във валутния курс върху финансовите активи, налични за продажба || || -1 204 || 34

Печалба от оперативни дейности преди промените в оперативните активи и пасиви || || 35 175 || 11 782

|| || ||

Отпускания на заеми || 7 || -233 018 || -237 040

Изплащане на заеми || 7 || 115 480 || 104 410

Промени на деривати по справедлива стойност || || -5 348 || 7 534

Увеличение на финансовите активи, държани до падеж || || -98 278 || -

Увеличение на финансовите активи, налични за продажба || 8 || -81 981 || -67 829

Продажба на финансови активи, налични за продажба  || 8 || 19 601 || 24 971

Намаление на други активи || || 192 || 2 756

Увеличение на други пасиви || || 40 || 173

Увеличение на суми, платими на Европейската инвестиционна банка || || 6 876 || 4 144

|| || ||

Нетни парични потоци от оперативни дейности || || -241 261 || -149 099

|| || ||

ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ || || ||

Вноски, получени от държавите членки || || 236 345 || 136 345

Суми, получени от държавите членки, за лихвени субсидии || || 43 655 || 76 345

Суми, платени от името на държавите членки, за лихвени субсидии    || || -24 450 || -22 899

|| || ||

Нетни парични потоци от финансови дейности || || 255 550 || 189 791

|| || ||

Нетно увеличение на парите и паричните еквиваленти || || 14 289 || 40 692

Пари и парични еквиваленти в началото на финансовата година || || 452 279 || 411 587

Пари и парични еквиваленти в края на финансовата година || || 466 568 || 452 279

|| || ||

Парите и паричните еквиваленти се състоят от: || || ||

Касова наличност || || 10 588 || 3 127

Срочни депозити || || 455 980 || 449 152

|| || 466 568 || 452 279

|| || ||

Допълнителни оповестявания на оперативни парични потоци || || 2012 || 2011

Получена лихва || || 64 490 || 57 391

Платена лихва || || -1 137 || -1 162

Получени дивиденти || || 975 || 974

Придружителните бележки формират неразделна част от тези финансови отчети.

3.5         БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г.

1 Обща информация

Инвестиционният механизъм („механизмът“ или ИМ) е създаден в рамките на Споразумението от Котону („Споразумението“) за сътрудничество и помощ за развитие, сключено между групата от държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн („държавите от АКТБ“) и Европейския съюз и неговите държави членки на 23 юни 2000 г., ревизирано на 25 юни 2005 г. и 23 юни 2010 г.

Механизмът не е отделно юридическо лице и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) управлява вноските от името на държавите членки („дарители“) в съответствие с разпоредбите на Споразумението.

Финансирането по Споразумението се осигурява от бюджетите на държавите — членки на ЕС, и се изплаща съгласно финансовите протоколи, определени за последователни периоди от пет до шест години. В рамките на Споразумението и вследствие на влизането в сила на втори финансов протокол на 1 юли 2008 г. (обхващащ периода 2008—2013 г.), наричан 10-и Европейски фонд за развитие (ЕФР), на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ или „банката“) е поверено управлението на:

- механизма, който представлява рисков револвиращ фонд от 3 185,5 млн. EUR, насочен към насърчаване на инвестициите в частния сектор в страните от АКТБ, от които 48,5 млн. EUR са разпределени за отвъдморските страни и територии (страните от ОСТ);

- безвъзмездни средства за финансиране на лихвени субсидии на стойност 400 млн. EUR за страните от АКТБ и 1,5 млн. EUR за страните от ОСТ. До 10% от тези субсидии могат да се използват за финансиране на техническа помощ по проекти.

Настоящите финансови отчети обхващат периода от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2012 г.

 

По предложение на Управителния комитет на ЕИБ, Съветът на директорите на ЕИБ прие финансовите отчети на 14 март 2013 г. и разреши тяхното представяне за одобрение на Съвета на гуверньорите от 14 май 2013 г.

2 Важни счетоводни политики

2.1 Основа за подготовка — декларация за съответствие

Финансовите отчети на механизмът се изготвят в съответствие с международните стандарти за финансова отчетност (IFRS), както е прието от Европейския съюз.

2.2 Важни счетоводни оценки и прогнози

Изготвянето на финансовите отчети налага използването на счетоводни прогнози. Необходимо е още управителните органи на Европейската инвестиционна банка да дадат своята оценка в процеса на прилагане на счетоводната политика на Инвестиционния механизъм. По-долу се посочват областите, които предполагат прогнозиране и голяма сложност, или областите, при които допусканията и приблизителните оценки са значителна част от финансовите отчети.

Най-много се използват прогнози и приблизителни оценки в следните случаи:

§ Справедлива стойност на финансовите инструменти

Когато справедливата стойност на финансовите активи и пасиви, вписани в отчета за финансовото състояние, не може да бъде установена от действащите пазари, тя се определя с помощта на редица техники за оценка, в това число чрез използване на математически модели. При възможност данните за тези модели се вземат от наблюдаваните пазари, но ако това не е осъществимо, се налага определена степен на преценяване при установяване на справедливите стойности. Оценките включват ликвидността и данните, използвани в модела, като корелация и изменчивост на деривати с падеж повече от 3 месеца.

§ Загуби от обезценка на заеми и вземания

Механизмът прави преглед на проблема със заемите и вземанията на всяка отчетна дата, за да се прецени дали в отчета за всеобхватния доход трябва да се впишат средства за обезценка. По-специално управленският орган на Европейската инвестиционна банка трябва да направи оценка на размера и графика на бъдещите парични потоци при определяне на равнището на необходимите предоставени средства. Тези оценки се основават на допускания относно редица фактори, като реалните резултати може да се различават, което води до по-нататъшни промени в предоставените средства. Освен специалните средства за отделни значителни заеми и вземания, механизмът може да запази колективни средства за обезценка за финансови рискове, за които макар и да не е установено, че се налагат специални средства, предполагат по-голяма вероятност за несъбиране, отколкото в момента на отпускането им.

По принцип се приема, че един заем е обезценен, когато плащането на лихвите и главницата е просрочено с 90 дни или повече, и същевременно ръководството на Европейската инвестиционна банка счита, че има обективни индикации за обезценяване.

§ Оценка на налични за продажба капиталови инвестиции, които не се котират на борсата

Оценката на налични за продажба капиталови инвестиции, които не се котират на борсата, обикновено се основава на следното:

- скорошни пазарни операции в условия пазарна конкуренция;

- текуща справедлива стойност на друг инструмент, който в основата си е същият;

- очаквани парични потоци, сконтирани при текущи ставки, приложими за инструменти със същите условия и рискове; или

- други модели за оценка.

Определянето на паричните потоци и дисконтовите фактори за извънборсовите капиталови инвестиции, налични за продажба, налага значително използване на приблизителни оценки. Механизмът редовно коригира техниките за оценка и ги изпитва за валидност с цени от наблюдавани текущи пазарни операции на същия инструмент или с други съществуващи наблюдавани пазарни данни.

§ Обезценка на финансови активи, налични за продажба

Механизмът третира предназначените за продажба капиталови инвестиции като обезценени, когато е налице голям или продължителен спад на справедливата стойност под тяхната себестойност или когато съществуват други обективни доказателства за обезценка. Определянето на „голям“ и „продължителен“ изисква преценка. Според механизма „голям“ означава обикновено 30 % или повече, а „продължителен“ — над 12 месеца. В допълнение механизмът прави оценка на други фактори, включително нормалната изменчивост на цените на акциите за котираните ценни книжа, бъдещите парични потоци и сконтовите фактори за некотираните ценни книжа.

2.3 Промяна в счетоводната политика

Приетата счетоводна политика съответства на тази от предходната финансова година. Механизмът не е приел нови или изменени стандарти МСФО през годината.

Издадени стандарти, които още не са в сила

Редица нови стандарти, изменения и допълнения към стандартите и разяснения влизат в сила за годишните периоди, започващи след 1 януари 2012 г., и не са били приложени при изготвянето на настоящите финансови отчети.

МСС 1 „Представяне на компоненти на другия всеобхватен доход“

Измененията на МСС 1 променят групирането на компонентите, представени в „Друг всеобхватен доход“. Компонентите, които ще бъдат прекласифицирани към печалба и загуба на по-късен етап, ще бъдат представени отделно от компонентите, които никога няма да бъдат прекласифицирани. Стандартът е в сила за периодите, започващи на или след 1 юли 2012 г., с разрешено ранно приемане.

МСФО 9 Финансови инструменти

Като първа стъпка в проекта от три части от IASB за замяна на IAS 39 Финансови инструменти, този стандарт дава ново определение на категориите финансови активи и пасиви, както и тяхното счетоводно третиране. Стандартът остава „текуща дейност“ и накрая ще замени напълно IAS39. Текущата дата на влизане в сила на стандарта е 1 януари 2015 г. МСФО 9 все още не е приет от Европейския съюз. В механизма не се планира ранно приемане на този стандарт и степента на въздействие все още не е определена.

Следният стандарт е издаден през 2011 г. с дата на влизане в сила 1 януари 2013 г. с разрешено ранно приемане. Въздействието от приемането на този стандарт върху финансовите отчети на механизма още не е определено.

МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност

Този стандарт определя справедливата стойност, задава рамка за измерване на справедливата стойност и изисква оповестяване на оценките по справедлива стойност.

2.4 Обобщение на важните счетоводни политики

Отчетът за финансовото състояние представлява активи и пасиви по ред на намаляваща ликвидност и не прави разлика между текущи и нетекущи позиции.

2.4.1 Конвертиране на чужда валута

Механизмът използва евро (EUR) за представяне на своите финансови отчети, което е също така функционална валута. Освен ако не е посочено друго, финансовата информация, представена в евро, е закръглена до най-близкото хиляда.

Операциите в чужда валута се изразяват в евро по валутния курс за деня на операцията.

Паричните активи и пасиви, изразени във валута, различна от евро, се превръщат в евро по валутния курс за деня към датата на съставяне на счетоводния баланс. Печалбата или загубата от такова превръщане се записва в отчета за всеобхватния доход.

Непаричните позиции, които са изразени в историческа стойност в чужда валута, се превръщат по валутния курс към датата на първоначалните операции. Непаричните позиции, изразени в справедлива стойност в чужда валута, се превръщат по валутния курс към датата на определяне на справедливата стойност.

Разликите при конвертиране, които се получават при извършване на операции по курсове, различни от курса в деня на операцията, и нереализираните валутни разлики за неизплатени парични активи и пасиви в чужда валута се записват в отчета за всеобхватния доход.

Елементите от отчета за всеобхватния доход се превръщат в евро по валутния курс в края на всеки месец.

2.4.2 Пари и парични еквиваленти

Механизмът определя парите и паричните еквиваленти като текущи сметки, краткосрочни депозити или търговски ценни книжа с първоначален падеж от три месеца или по-малко.

2.4.3 Финансови активи, различни от деривати

Финансовите активи се отчитат въз основа на датата на плащане.

§ Финансови активи, държани до падеж

Финансовите активи, държани до падеж, включват котирани облигации с намерението да се задържат до падежа.

Тези облигации първоначално се записват по тяхната справедлива стойност плюс всички преки разходи по сделката. Разликата между входната цена и стойността при погасяване се амортизира в съответствие с метода на ефективната лихва за оставащия живот на облигацията.

На датата на всеки счетоводен баланс механизмът оценява дали има обективни доказателства, че даден финансов актив или група от финансови активи са се обезценили. Финансовият актив или група финансови активи се смята за обезценен единствено и само ако има обективно доказателство на обезценка в резултат от едно или повече събития, които са се случили след първоначалното отчитане на актива (събитие, довело до загуба), или ако събитието, довело до загуба, (или събитието) оказва влияние върху прогнозните бъдещи парични потоци на финансовия актив или група от финансови активи, което може да бъде преценено по надежден начин. Загубата от обезценка се признава в печалбите и загубите и размерът на загубата се измерва като разлика между балансовата стойност и настоящата стойност на прогнозираните бъдещи парични потоци, сконтирани по първоначалния ефективен лихвен процент на инструмента.

§ Заеми

Заемите от механизма се отчитат като активи, когато се предоставят парични средства на механизма на заемополучателите. Първоначално те се вписват по себестойност (нетни предоставени суми), което е справедливата стойност на парите, предоставени в заем, включително всички разходи по операцията, и впоследствие се оценяват по амортизирана стойност с помощта на метода за ефективния доход без провизии за обезценка или несъбиране.

§ Финансови активи, налични за продажба

Финансови активи, налични за продажба, са тези, които са определени като такива, или тези, които не могат да бъдат класирани в никоя от следните категории: определени по справедлива стойност чрез печалба или загуба, инвестиции, държани до падежа, или заеми и вземания. Те включват капиталови инструменти и инвестиции във фондове за рисков капитал.

След първоначалната оценка финансовите активи, налични за продажба, се осчетоводяват по справедлива стойност. Трябва да се отбележат следните уточнения за оценката по справедлива стойност на капиталовите инвестиции, когато тя не може да се определи въз основа на активните пазари:

а.     Фондове за рисков капитал

Справедливата стойност на всеки фонд за рисков капитал се основава на последната налична нетна стойност на активите (НСА), отчетена от фонда, ако е изчислена въз основа на международните насоки за оценка, признати за съвместим с IFRS (например: Международните насоки за оценка на частен капитал и рисков капитал (насоки IPEV), публикувани от Европейската асоциация за рисков капитал). Механизмът може все пак да реши да коригира отчетената от фонда НСА, ако са налице проблеми, които могат да повлияят на оценката.

б.     Преки капиталови инвестиции

Справедливата стойност на инвестицията се основава на последните съществуващи финансови отчети, като при необходимост се използва отново същият модел като модела, използван при придобиване на участието.

Нереализираните печалби или загуби от фондове за рисков капитал и преки капиталови инвестиции се записват ресурсите на вносителите, докато инвестициите не бъдат продадени, събрани или ликвидирани или докато не бъдат приети за обезценени. Ако дадена инвестиция, налична за продажба, е приета за обезценена, натрупаната нереализирана печалба или загуба, предварително приета като собствен капитал, се включва в отчета за всеобхватния доход.

За извънборсови инвестиции справедливата стойност се определя чрез прилагане на признати техники за оценка (например сконтирани парични потоци или няколко). Тези инвестиции се отчитат по себестойност, когато справедливата стойност не може да бъде измерена по надежден начин. Да се отбележи, че през първите 2 години на инвестицията те се признават по себестойност.

Участията, придобити от механизма, обикновено представляват инвестиции в частен или рисков капитал. В съответствие с практиката в сектора такива инвестиции обикновено са инвестиции, извършени съвместно от множество инвеститори, като никой от тях не е в състояние самостоятелно да повлияе на ежедневните операции и инвестиционна дейност на фонда. Като следствие членството на инвеститор в управителен орган на такъв фонд по принцип не дава право на инвеститора да влияе на ежедневните операции на фонда. В допълнение, отделните инвеститори в частен капиталов фонд или фонд за рисков капитал не определят политиките на фонда, като например политиката на разпределение на дивиденти или други подобни. Обикновено такива решения се вземат от управителите на фонда въз основа на споразумението между акционерите, регулиращо правата и задълженията на управлението, и всички акционери на фонда. Споразумението между акционерите по принцип предпазва и индивидуалните инвеститори от двустранно извършване на съществени трансакции с фонда, взаимен обмен на управленски персонал или получаване на привилегирован достъп до съществена техническа информация. Инвестициите на механизма са изпълнени съгласно горепосочените практики в сектора, като се гарантира, че механизмът нито контролира, нито упражнява каквато и да е форма на значително влияние по смисъла на IAS 27 и IAS 28 над никоя от тези инвестиции, включително инвестициите, за които механизмът притежава повече от 20 % от правата на глас.

§ Гаранции

При първоначалното отчитане финансовите гаранции се записват по справедлива стойност, съответстваща на нетната сегашна стойност (НСС) на очакваните премии. Това изчисление се извършва на началната дата на всяка операция и се отчита в счетоводния баланс като „финансови гаранции“ в част „други активи“ и „други пасиви“.

След първоначалното отчитане пасивите на механизма при тези гаранции се измерват чрез по-високата от двете стойности по-долу:

- най-добрата прогноза на разходите, нужни за плащане на всякакви финансови задължения, възникнали в резултат на гаранцията, което се изчислява въз основа на всички съответни фактори и информация, съществуващи към датата на отчета за финансовото състояние.

- първоначално отчетената сума минус кумулативната амортизация. Амортизацията на първоначално отчетената сума става по актюерския метод.

Всяко увеличение или намаление на пасивите, свързани с финансови гаранции, се вписва в отчета за всеобхватния доход в позиция „Приходи от такси и комисионни“.

Активите на механизма при такава гаранция се амортизират впоследствие по актюерския метод и се проверяват за обезценка.

В допълнение, когато се подпише споразумение за гаранция, то се представя като условен пасив за механизма, а когато гаранцията се поеме — като задължение за механизма.

2.4.4 Обезценка на финансови активи

На датата на всеки счетоводен баланс механизмът оценява дали има обективни доказателства, че финансовият актив е обезценен. Финансовият актив или група финансови активи се смята за обезценен единствено и само ако има обективно доказателство на обезценка в резултат от едно или повече събития, които са се случили след първоначалното отчитане на актива (събитие, довело до загуба), или ако събитието, довело до загуба, оказва влияние върху прогнозните бъдещи парични потоци на финансовия актив или група от финансови активи, което може да бъде преценено по надежден начин. Доказателствата за обезценка могат да включват признаци, че заемополучателят или група заемополучатели изпитват значителни финансови трудности, просрочване или невръщане на лихви или главници, вероятност за несъстоятелност или друга финансова реорганизация, както и наблюдавани данни, според които е налице измерим спад на очакваните бъдещи парични потоци, като промени в неплатените дългове или икономически условия, обуславящи неизпълнение на задължения.

За неизплатени дългове в края на финансовата година, отчетени по амортизирана стойност, обезценките се правят при предоставяне на обективно доказателство за риск от несъбиране на цялата или част от техния размер съгласно първоначалните договорни условия или еквивалентна стойност. Ако е налице обективно доказателство, че има загуба от обезценка, размерът на загубата се измерва като разлика между балансовата стойност на активите и настоящата стойност на прогнозираните бъдещи парични потоци. Балансовата стойност на активите се намалява посредством сметка за коригиране на стойността и размерът на загубата се вписва в отчета за всеобхватния доход. Приходите от лихви продължават да се начисляват върху намалената балансова стойност въз основа на ефективния лихвен процент на актива. Заемите и свързаните с тях предоставени средства се отчисляват, когато няма реалистична перспектива за бъдещото им събиране. Ако през следваща година размерът на прогнозираната загуба от обезценка се увеличи или намали поради събитие, което настъпва след осчетоводяване на обезценката, предварително вписаната загуба от обезценка се увеличава или намалява чрез адаптиране на сметката за коригиране на стойността.

Механизмът прави оценка на кредитния риск въз основа на всяка отделна операция и не отчита колективното обезценяване.

За финансови активи, налични за продажба, на датата на всеки счетоводен баланс механизмът прави оценка дали има обективни доказателства за обезценката на дадена инвестиция. Обективните доказателства включват наличие на голям или продължителен спад на справедливата стойност на инвестицията под нейната себестойност. Ако има доказателство за обезценка, натрупаната загуба (измерена като разлика между стойността на придобиване и настоящата справедлива стойност, без други загуби от обезценка на тази инвестиция, предварително вписани в отчета за всеобхватния доход) се изважда от ресурсите на вносителите и се вписва в отчета за всеобхватния доход. Загубите от обезценка на финансови активи не се възстановяват чрез отчета за всеобхватния доход; увеличенията на тяхната справедлива стойност след отчитане на обезценката се вписват директно в ресурсите на вносителите.

Управлението на рискове на Европейската инвестиционна банка проверява за обезценка на финансовите активи поне веднъж в годината. Корекциите в резултат на това включват разбивка на дисконта в отчета за всеобхватния доход за цялата продължителност на живота на актива и евентуална корекция, наложена поради ревизията на първоначалната обезценка.

2.4.5 Дериватни финансови инструменти

Дериватите включват кръстосан валутен суап, кръстосан валутно-лихвен суап и валутни форуърди.

В обичайния ход на своята дейност механизмът може да сключи договори за суап с цел да хеджира определени заемни операции или договор за валутни форуърди с цел да хеджира своите валутни позиции, изразени в активно търгувани валути, различни от евро, за компенсиране на печалби или загуби, причинени от колебанията на валутния курс.

Механизмът не използва възможностите на хеджиране в съответствие с МСС 39. Всички деривати се измерват по справедлива стойност чрез печалбата или загубата и се отчитат като деривативни финансови инструменти. Справедливата стойност се изчислява на първо място въз основа на сконтираните модели за паричния поток, моделите за ценообразуване на опциите и котировките на трети страни.

Дериватите се записват по справедлива стойност и се отчитат като активи, ако тяхната справедлива стойност е положителна, и като пасиви, ако е отрицателна. Промените в справедливата стойност на дериватните финансови инструменти са включени в „Нетен резултат от финансови операции“.

Дериватите първоначално се признават, като се използва датата на сделката.

2.4.6 Вноски

Вноските от държавите членки се отчитат в отчета за финансовото състояние като вземания на датата на решението на Съвета, определящо финансовата вноска, която държавата членка трябва да плати на механизма.

Вноските на държавите членки изпълняват следните условия и следователно се класифицират като собствен капитал:

- както е определено в споразумението за вноските, държавите членки имат право да решават относно използването на нетните активи на механизма, в случай че той изпадне в ликвидация;

- те са в класа инструменти, който е подчинен на всички други класове инструменти;

- всички финансови инструменти в класа инструменти, който е подчинен на всички други класове инструменти, притежават идентични характеристики;

- инструментът не включва характеристики, които налагат класифициране като пасив; както и

- общият размер на очакваните парични потоци, отнасяни към този инструмент, през цялото времетраене на инструмента се основават в съществена степен на печалбата или загубата, промяната в признатите нетни активи или промяната в справедливата стойност на признатите и отписани нетни активи на механизма през цялото времетраене на инструмента.

2.4.7 Приходи от лихви върху заеми

Лихвата върху заеми, предоставени от механизма, се вписват в отчета за всеобхватния доход („Лихви и други подобни приходи“) и в отчета за финансовото състояние („Заеми и вземания“) на базата на текущо начисляване чрез ефективния лихвен процент, който е процентът, който точно сконтира прогнозираните бъдещи парични плащания или постъпления за очаквания срок на заема до неговата чиста отчетна стойност. След като записаната стойност на заема е намалена поради обезценка, приходите от лихви продължават да се отчитат чрез първоначалния ефективен лихвен процент, приложим към новата отчетна стойност.

2.4.8 Лихвени субсидии и техническа помощ

Като част от своите дейности механизма управлява лихвените субсидии и техническата помощ от името на държавите членки.

Частта от вноските на държавите членки, предоставена за изплащане на лихвени субсидии, не се отчита в ресурсите на вносителите на механизма, а се класифицира като дължима сума на трети страни. Механизмът отпуска плащанията за крайните бенефициери и тогава намалява сумите, дължими на трети страни.

Когато сумите, внесени по отношение на лихвени субсидии и техническа помощ, не са напълно предоставени, те се прекласифицират като вноска за механизма.

2.4.9 Приходи от лихви от пари и парични еквиваленти

Приходите от лихви от пари и парични еквиваленти се признават в отчета за всеобхватния доход на механизма на базата на текущо начисляване.

2.4.10 Такси, комисионни и дивиденти

Получените такси за услуги, предоставени за определен период от време, се осчетоводяват като приход, тъй като услугите са предоставени. Таксите за поети задължения, се отлагат и осчетоводяват като приход по метода на ефективната лихва за срока от отпускането на съответния заем до неговото изплащане.

Дивидентите, свързани с финансовите активи, налични за продажба, се осчетоводяват при тяхното получаване.

2.4.11 Данъчно облагане

В Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности, добавен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, се посочва, че имуществото, приходите и друга собственост на институциите на Съюза са освободени от всички преки данъци.

3 Управление на риска

Настоящата бележка съдържа информация за експозицията на механизма и неговото управление и контрол на финансовите и кредитните рискове, и по-специално на основните рискове, свързани с използването на финансови инструменти. Те са:

- кредитен риск — рискът от загуба, произтичаща от неизпълнение на клиент или контрагент и произтичащ от кредитна експозиция във всякаква форма, включително риска от неизпълнение на плащане;

- ликвиден риск — рискът за предприятие да изпита затруднения при спазването на своите задължения, свързани с финансови дългове, уреждани с парични наличности или друг финансов актив;

- пазарен риск — експозиция на наблюдаваните пазарни променливи, като например лихвени проценти, валутни курсове и капиталови пазарни цени.

3.1 Организация на управлението на риска

Европейската инвестиционна банка постоянно адаптира своето управление на риска.

Чрез управлението на риска ЕИБ независимо идентифицира, оценява, наблюдава и докладва за кредитни рискове и ценови рискове на собствения капитал, спрямо които механизмът е изложен на риск. В определени рамки, позволяващи запазване на разделението на задълженията, управлението на риска е независимо от фронт офиса. Генералният директор по управлението на риска докладва по въпросите на риска пред определения за целта заместник-председател на Европейската инвестиционна банка. Определеният заместник-председател се среща редовно с одиторския комитет за обсъждане на въпроси, свързани с рисковете. Той е отговорен и за надзора на докладването на рисковете пред управителния комитет и борда на директорите на Европейската инвестиционна банка.

3.2 Кредитен риск

Кредитният риск представлява потенциалната загуба в резултат на неизпълнение от страна на клиента или контрагента и произтичащи от кредитна експозиция във всякаква форма, включително плащане.

3.2.1. Политика за кредитния риск

При извършването на кредитния анализ на контрагентите по даден заем ЕИБ оценява кредитния риск, с оглед да го измери количествено и да определи неговата цена. Механизмът е разработил методология на вътрешния рейтинг (МВР) за търговски предприятия или финансови институции за определяне на вътрешните рейтинги на своите основни заемополучатели/гаранти. Методологията се основава на система от точкови списъци, създадени за всеки от основните видове кредитни партньори (например търговски предприятия, банки, предприятия от публичния сектор и т.н.). Като се вземат предвид най-добрите банкови практики и принципите, определени по Международното споразумението от Базел за капиталовите изисквания (Базел II), всички партньори, които са от значение за кредитния профил на специфична трансакция, се класифицират в категории за вътрешен рейтинг, като се използва МВР за отделните видове партньори. За всеки партньор се определя първоначален вътрешен рейтинг, отразяващ дългосрочния му валутен рейтинг (или еквивалента на местната валута, ако се изисква) след задълбочен анализ на рисковия профил на партньора и рисковия контекст на неговата страна.

Кредитната оценка на финансирането на проекти и други структурирани дейности с ограничен обхват не е предмет на МВР и използва инструменти за кредитен риск, подходящи за този сектор, които са основно съсредоточени върху наличността на паричния поток и капацитета за обслужване на дълга. Тези инструменти включват анализ на договорната рамка на проектите, анализ на партньора и симулации на паричния поток. Както за търговските предприятия и финансовите институции, за всеки проект се определя вътрешен рисков рейтинг и очаквани загуби.

Всички недържавни операции (или гарантирани/приравнени към недържавни) операции са обект на специални ограничения за размера на трансакции и партньорите. Максималната номинална стойност на всяка трансакция е ограничена до лимит, който зависи от очакваната загуба на трансакцията. Ограничения за партньорите се прилагат към консолидираните експозиции. Тези ограничения обикновено отразяват размера на собствените средства на партньора, както и общото им външно дългосрочно финансиране.

За да смекчи кредитния риск, механизмът използва различни кредитни подобрения, които са:

- гаранции, свързани с проекти (напр. залог върху акциите; залог върху активите; прехвърляне на права; залог върху сметките); или/и

- гаранции, обикновено предоставени от спонсора на финансирания проект (например гаранции за приключване, гаранции при първо поискване).

Освен това механизмът рядко използва кредитни подобрения, които не са непосредствено свързани с риска на проекта, като обезпечения или банкови гаранции.

Механизмът не използва кредитни деривати за намаляване на кредитния риск.

3.2.2. Максимална изложеност на кредитен риск, без да се вземат предвид обезпечения и други кредитни подобрения

Следната таблица показва максималната изложеност на кредитен риск за компонентите на отчета за финансовото състояние, включително и на дериватите. Максималната експозиция е показна в брутна стойност преди ефекта от смекчаването посредством използване на обезпечение.

Максимална изложеност (хил. EUR) || 31.12.2012 || 31.12.2011

АКТИВИ || ||

Пари и парични еквиваленти || 466 568 || 452 279

Дериватни финансови инструменти || 115 || 434

Заеми и вземания || 1 146 280 || 1 033 160

Вземания от вносителите || 87 310 || 87 310

Финансови активи, държани до падеж || 99 029 || -

Други активи || 224 || 416

Общо активи || 1 799 526 || 1 573 599

|| ||

ЗАДБАЛАНСОВА ЧАСТ || ||

Условни пасиви || ||

- Неизтеглени гаранции || 20 000 || 20 000

Поети задължения || ||

- Непредоставени заеми || 749 044 || 701 092

- Изтеглени гаранции || 6 224 || 7 909

Общо задбалансова част || 775 268 || 729 001

|| ||

Общо кредитна изложеност || 2 574 794 || 2 302 600

3.2.3. Кредитен риск на заеми и вземания

3.2.3.1 Измерване на кредитния риск за заеми и вземания

Всяка кредитна сделка, предприета от механизма, подлежи на цялостна оценка на риска и количествено определяне на очакваните загубите, което се обобщава в категоризация на заема („КЗ“). Категоризациите на заемите са установени съгласно общоприети критерии, базирани на качеството на заемополучателя, падежа на заема, гаранцията, и, ако е подходящо, гаранта.

Системата на категоризация на заемите се състои от методологии, процеси, бази данни и информационни системи, подкрепящи оценката на кредитния риск при кредитните операции и количественото определяне на очакваната загуба. Тя обобщава голям обем информация, с цел да предложи относително класиране на кредитните рискове на заемите. КЗ отразяват настоящата стойност на изчисленото ниво на „очаквана загуба“, което е продукт на вероятността от неизпълнение на основните длъжници, изложеността на риск и сериозността на загубата в случай на неплащане. КЗ се използват за следните цели:

- като помощ за по-прецизна и по-количествена оценка на кредитните рискове;

- като помощ при разпределяне на задачите по мониторинга;

- като описание на качеството на портфейла на заема към определена дата;

- като принос в решенията за ценообразуване на рисковете на основата на очакваните загуби.

Следните фактори се включват в определянето на КЗ:

i) Кредитоспособността на заемополучателя: дирекцията по управление на риска прави независим преглед на заемополучателите и оценява тяхната кредитоспособност въз основа на вътрешни методологии и външни данни. В съответствие с избрания усъвършенстван подход от Базел II Банката е разработила методология на вътрешния рейтинг (МВР), за да определи вътрешните рейтинги на заемополучателите и гарантите. Това се основава на набор от фишове за оценка, специфични за определени видове контрагенти.

ii) Съответствието по подразбиране: то определя количествено вероятността от едновременно възникване на финансови затруднения за кредитополучателя и за гаранта. Колкото по-голяма е корелацията между вероятностите за неизпълнение на кредитополучателя и на гаранта, толкова по-ниска е стойността на гаранцията и следователно по-ниска е категорията на заема.

iii) Стойността на гаранционните инструменти и на ценните книжа: тази стойност се оценява въз основа на комбинация от кредитоспособността на емитента и вида на използвания инструмент.

iv) Договорната рамка: една стабилна договорна рамка ще повиши качеството на заема и ще подобри вътрешния му рейтинг.

v) Продължителността на заема: при равни други условия, колкото по-дълъг е заемът, толкова по-голям е рискът от възникване на трудности при обслужването му.

Очакваната загуба на заема се изчислява чрез комбиниране на петте елемента, посочени по-горе. В зависимост от нивото на тази загуба заемът се разпределя в един от следните класове от КЗ, изброени по-долу:

А.    Първокачествени заеми: има три подкатегории. A включва всички държавни рискове в ЕС, т.е. заеми, отпуснати на държавите членки или гарантирани от тях изцяло, изрично и безусловно, когато не се очакват трудности при връщането и за които неочакваната загуба се определя на 0 %. A+ означава заеми, отпуснати на (или гарантирани от) субекти, различни от държавите членки, без очаквано влошаване за срока на тяхното действие. A- включва тези кредитни операции, при които съществува известно съмнение относно поддържането на техния сегашен статут (например поради дълъг матуритет или заради високата променливост на бъдещата цена на едно иначе отлично обезпечение), но при които всяко влошаване се очаква да бъде доста ограничено.

Б      Висококачествени заеми: те представляват клас активи, които банката приема, въпреки че не е изключено незначително влошаване в бъдеще. B+ и B- се използват за означаване на относителната вероятност от възникване за такова влошаване.

В      Доброкачествени заеми: пример за това е необезпечен кредит за солидна банка или корпоративна организация, платим изцяло на падежа след 7-годишен срок или платим на части от датата на предоставянето, за еквивалентен срок.

Г      Този рейтингов клас представлява границата между „приемливо качество“ заеми и тези, които са се сблъскали с трудности. Тази граница на класификацията на заемите е по-точно определена от подкласовете D+ и D-. Заемите с рейтинг D- изискват засилен мониторинг.

Д     Този клас от КЗ включва заеми с рисков профил, по-голям от общоприетия. Той включва също заеми, при които е имало сериозни проблеми по време на тяхната продължителност и не може да се изключи да изпаднат в положение на загуба. По тази причина заемите са предмет на стриктен и засилен мониторинг. Подкласове E+ и E- се различават по интензивността на този специален мониторингов процес, като операциите с рейтинг E- са в положение, при което има голяма вероятност обслужването на дълга да не може да се поддържа редовно и затова се изисква някаква форма на преструктуриране на дълга, което е възможно да доведе до загуба от обезценка.

Е      F (fail (лош рейтинг)) означава заеми, които представляват неприемливи рискове. Заеми с рейтинг F- могат да произтичат само от текущи операции, при които след подписването са възникнали непредвидими, изключителни и сериозни неблагоприятни обстоятелства. Всички операции, при които има загуба на главницата за механизма, се означават с рейтинг F и за тях се прилага специфична разпоредба.

По принцип всички заеми с вътрешен рейтинг D-или по-нисък се поставят в списъка за наблюдение. Въпреки това, ако един заем е бил първоначално одобрен с рисков профил D- или по-нисък, той се поставя в списъка за наблюдение само в резултат на сериозно кредитно събитие, причинило допълнително влошаване на неговото класифициране по КЗ.

Таблицата в раздел 3.2.3.3 показва анализа на кредитното качество на портфейла от заеми на механизма въз основа на различните класове по КЗ, описани по-горе.

3.2.3.2 Анализ на кредитния риск

Следната таблица показва максималната изложеност на кредитен риск за подписаните и изплатените заеми по видове заемополучатели, като се вземат под внимание предоставените гаранции от гарантите:

Към 31.12.2012 г. хил. EUR || Гарантирани || Други кредитни подобрения || Негарантирани || Общо

Банки || 12 630 || 136 695 || 207 582 || 356 907

Предприятия || 20 077 || 78 171 || 478 358 || 576 606

Публични институции || 30 462 || - || 18 || 30 480

Държави || - || 5 819 || 176 468 || 182 287

Общо изплатени || 63 169 || 220 686 || 862 425 || 1 146 280

Подписани, неизплатени || 14 091 || 142 963 || 591 990 || 749 044

Към 31.12.2011 г. хил. EUR || Гарантирани || Други кредитни подобрения || Негарантирани || Общо

Банки || 13 026 || 97 994 || 197 245 || 308 265

Предприятия || 15 699 || 55 601 || 475 012 || 546 312

Публични институции || 37 670 || - || - || 37 670

Държави || - || 6 214 || 134 699 || 140 913

Общо изплатени || 66 395 || 159 809 || 806 956 || 1 033 160

Подписани, неизплатени || 10 434 || 173 484 || 517 174 || 701 092

Събитията, свързани със заемите на механизма, засягащи неговите длъжници и гаранти, са постоянно наблюдавани от Ops B — оперативната дирекция на ЕИБ за операции извън ЕС. По-специално, договорните права се оценяват за всеки отделен случай по отношение на влошаването на рейтинга и/или неизпълнението на договора. Целят се смекчаващи мерки, когато е необходимо, в съответствие с насоките за кредитния риск. Също така в случай на подновяване на банкови гаранции, получени за неговите заеми, се гарантира, че те се заменят или се предприемат действия своевременно.

Като незабавна реакция на промените на финансовите пазари, настъпили след септември 2008 г., механизмът е действал за засилване на своите условия за наблюдение и управление на рисковете. За тази цел през април 2011 г. Ops B създаде независим отдел за мониторинг, който докладва пряко на генералния директор, натоварен с отговорността да извършва финансов мониторинг на заемите и мониторинг върху договорите. Неговата цел е да насърчи обмена на информация между службите и да предложи процедури за докладване и оперативни процедури за управление при условията на финансова криза с цел бърза реакция, ако е необходимо.

3.2.3.3 Анализ на кредитното качество по видове заемополучатели

Таблиците по-долу показват анализа на кредитното качество на портфейла от заеми на механизма към 31 декември 2012 г. и към 31 декември 2011 г. от приложенията за класификация на заеми, въз основа на подписаните експозиции (изплатени и неизплатени).

Към 31.12.2012 г. хил. EUR || ||  Висок клас ||  Стандартен клас ||  Приемлив минимум риск ||  Висок риск ||  Без класификация ||  Общо

|| || A до B- || C || D+ || D- и по-нисък || ||

Заемополучател || Банки || 50 000 || 24 342 || 21 864 || 529 325 || 337 014 || 962 545

Предприятия || 7 466 || 8 006 || - || 605 672 || - || 621 144

Публични институции || - || - || - || 70 480 || - || 70 480

Държави || - || - || - || 241 155 || - || 241 155

Общо || || 57 466 || 32 348 || 21 864 || 1 446 632 || 337 014 || 1 895 324

Към 31.12.2011 г. хил. EUR || ||  Висок клас ||  Стандартен клас ||  Приемлив минимум риск ||  Висок риск ||  Без класификация ||  Общо

|| || A до B- || C || D+ ||  D- и по-нисък || ||

Заемополучател || Банки || 50 002 || 9 674 || 39 966 || 356 629 || 351 476 || 807 747

Предприятия || 3 917 || 5 279 || - || 635 825 || - || 645 021

Публични институции || - || - || - || 38 761 || - || 38 761

Държави || - || - || - || 242 723 || - || 242 723

Общо || || 53 919 || 14 953 || 39 966 || 1 273 938 || 351 476 || 1 734 252

3.2.3.4 Концентрации на риска за заеми и вземания

3.2.3.4.1 Географски анализ

Въз основа на държавата на заемополучателя портфейлът от заеми на механизма може да бъде анализиран от следните географски региони (в хил. EUR):

Държава на заемополучателя || 31.12.2012 || 31.12.2011

Регионални – АКТБ || 84 051 || 99 543

Уганда || 140 833 || 117 035

Регионални – Западна Африка || 33 856 || 14 161

Мозамбик || 137 745 || 126 666

Мавритания || 65 670 || 43 427

Етиопия || 81 666 || 84 266

Доминиканска република || 67 991 || 66 118

Кения || 131 566 || 65 611

Камерун || 72 525 || 60 706

Замбия || 18 772 || 43 294

Конго (Демократична република) || 28 415 || 8 980

Нигерия || 14 383 || 28 691

Регионални — Тихоокеански || 17 767 || 20 603

Регионални – Централна Африка || 10 431 || 12 109

Ямайка || 71 027 || 59 317

Мадагаскар || - || 1 253

Мавриций || 11 302 || 12 732

Гана || 5 642 || 7 812

Ангола || 10 009 || 13 598

Тринидад и Тобаго || 1 483 || 1 002

Буркина Фасо || 10 727 || 12 588

Малави || 4 950 || 5 833

Нова Каледония || 4 198 || 4 673

Руанда || 9 641 || 11 197

Нигер || 4 146 || 3 950

Френска Полинезия || 2 631 || 3 131

Ботсуана || - || -

Сенегал || 5 837 || 10 329

Лесото || 3 827 || 3 902

Вануату || 3 639 || 3 917

Белиз || 13 || 103

Гренада || 2 477 || 2 698

Габон || 1 011 || 1 509

Того || 52 644 || 53 224

Кабо Верде || 27 073 || 28 405

Джибути || 762 || 777

Хаити || 4 654 || -

Сейнт Лусия || 2 916 || -

Общо || 1 146 280 || 1 033 160

3.2.3.4.2 Анализ по отрасли

Таблицата по-долу прави анализ на портфейла от заеми на механизма по отрасли на заемополучателя. Операциите, които са отпуснати първо на финансов посредник, преди да бъдат отпуснати на крайния бенефициер, са записани като общи заеми (хил. EUR):

Отрасъл на заемополучателя || 31.12.2012 || 31.12.2011

Общи заеми и споразумения за представителство || 252 662 || 218 912

Авиолинии и производство на самолети || 13 || 103

Летища и системи за управление на въздушния трафик || 30 480 || 31 052

Суровини и минно дело || 168 911 || 135 573

Химикали, пластмаси и фармацевтични продукти || - || 20 400

Питейна вода, пречистване на водата || 38 697 || 33 247

Електричество, въглища и други || 409 090 || 358 745

Хранителна верига || - || 1 244

Инвестиционни стоки/дълготрайни потребителски стоки || 3 827 || 3 902

Морски транспорт и други || 5 819 || 6 214

Обработване на материали, строителство || 24 154 || 29 025

Верига за производство на хартия || 4 747 || 4 840

Пътища и магистрали || 73 921 || 62 856

Телекомуникации || 18 427 || 24 963

Третичен сектор и други || 115 532 || 102 084

Общо || 1 146 280 || 1 033 160

3.2.3.5 Просрочени плащания по заеми

Просрочените плащания се установяват, наблюдават и докладват в съответствие с набор от процедури, наречени „насоки за наблюдение на закъснели плащания“.

Мониторингът и отчитането на просрочени плащания обикновено се управляват от отдела по просрочените плащания към Дирекция за управление и преструктуриране на операциите на ЕИБ. Отделът по просрочените плащания изготвя месечен отчет за неплатените вноски по заеми на механизма, включително таблица за съпоставка между плащания, просрочени повече от осем дни, от месец на месец. Месечният отчет дава подробно указание за вече предприетите мерки или тези, които ще бъдат предприети, по държави, заеми и вноски.

В допълнение се изготвя месечен отчет за заеми със закъснение от повече от 90 дни и се изпраща на Европейската комисия. Два пъти годишно членовете на управителния комитет на ЕИБ получават обобщена таблица за заемите със закъснение от повече от 30 дни и 90 дни, както и доклад, съдържащ сравнителна информация за годишните и шестмесечните промени в просрочените задължения.

Просрочените суми по съответните заеми могат да се анализират, както следва (хил. EUR):

|| Забележки || Заеми и вземания 31.12.2012 г. || Заеми и вземания 31.12.2011 г.

Балансова стойност || || 1 146 280 || 1 033 160

|| || ||

Отделно обезценени || || ||

Брутна сума || || 110 767 || 112 662

Средства за обезценка || 7 || -45 144 || -48 816

Балансова сума, отделно обезценени || || 65 623 || 63 846

|| || ||

Колективно обезценени || || ||

Брутна сума || || - || -

Средства за обезценка || || - || -

Балансова сума, колективно обезценени || || - || -

|| || ||

Просрочени, но не обезценени || || ||

|| || ||

Просрочените включва || || ||

30—60 дни || || 12 ||  8

60—90 дни || || - ||  472

90—180 дни || || - ||  13

повече от 180 дни || || - ||  33

Балансова стойност на просрочените, но не обезценени || || 12 ||  526

|| || ||

Балансова стойност — нито просрочени, нито обезценени || || 1 080 645 || 968 788

|| || ||

Обща балансова стойност на заеми и вземания || || 1 146 280 || 1 033 160

|| || || ||

3.2.4. Кредитен риск на паричните средства и паричните еквиваленти

Наличните средства се инвестират съгласно графика на изплащане на договорните задължения на механизма. Към 31.12.2012 г. инвестициите са само под формата на банкови депозити и други краткосрочни финансови инструменти. Инвестициите в средносрочни и дългосрочни облигации също могат да бъдат допустими според инвестиционните насоки и в зависимост от изискванията за ликвидност.

Минималният краткосрочен рейтинг, изискван за оторизирани банки или емитентите, е P-1/A-1/F1 (Moody’s, S&P, Fitch). В случай на различни рейтинги, които са били предоставени от повече от една кредитна агенция, се прилага най-ниският рейтинг. Максимално допустимата граница за всяка оторизирана банка или емитент в момента е 50 000 000 EUR (петдесет милиона евро).

Депозитите се осъществяват при оторизирани субекти с максимален падеж от три месеца от датата на операцията и до лимита на кредитната експозиция.

Към 31 декември 2012 г. и 31 декември 2011 г. всички банкови депозити и краткосрочни ценни книжа, държани от механизма, имат минимален рейтинг P-1 в деня на сетълмънт според Moody’s. Рейтинг P-2 към 31 декември 2011 г. се дължи на намаляването на рейтинга на един контрагент на 21 декември 2011 г.

Следната таблица показва положението на банковите депозити и начислените лихви (хил. EUR):

    Минимален краткосрочен рейтинг (по Moody’s) ||      Минимален дългосрочен      рейтинг      (по Moody’s) || 31.12.2012 || 31.12.2011

P-1 ||      Aa1 || 43 400 || 10% || - || -

P-1 ||      Aa2 || - || - || 28 622 || 6%

P-1 ||      Aa3 || 130 901 || 29% || 105 547 || 24%

P-1 ||      A1 || 83 500 || 18% || 117 603 || 26%

P-1 ||      A2 || 198 179 || 43% || 179 938 || 40%

P-2 ||      A3 || - || - || 17 441 || 4%

Общо ||      || 455 980 || 100% || 449 151 || 100%

3.2.5. Кредитен риск на дериватите

3.2.5.1 Политика за кредитния риск на дериватите

Кредитният риск по отношение на дериватите е представен като загуби, които едната страна би понесла, когато другият контрагент по сделката не е в състояние да изпълни своите договорни задължения. Кредитният риск, свързан с дериватите, варира в зависимост от редица фактори (като лихвени проценти и валутни курсове) и като цяло отговаря на само малка част от тяхната условна стойност.

В обичайния ход на своята дейност механизмът може да сключва договори за суап с цел да хеджира определени кредитни операции или да сключва форуърдни договори с цел да хеджира валутните си позиции, изразени в активно търгувани валути, различни от евро. Всички суапове се изпълняват от Европейската инвестиционна банка с външно участие. Суаповете се уреждат от същото главно споразумение за суаповете и от приложенията относно кредитната подкрепа, подписани между Европейската инвестиционна банка и външните ѝ партньори.

3.2.5.2 Измерване на кредитния риск на дериватите

Всички суапове, предприети от Европейската инвестиционна банка, които са свързани с механизма, се третират в същата договорна рамка и със същите методологии, прилагани за дериватите, договорени от Европейската инвестиционна банка за нейните собствени цели. По-специално, допустимостта на партньорите при суап се определя от Европейската инвестиционна банка на базата на същите условия за допустимост, прилагани за общите операции по суап.

Европейската инвестиционна банка измерва кредитния риск, свързан със суапове и трансакции с деривати, с помощта на подхода за нетната пазарна експозиция (НПЕ) и потенциалната бъдеща експозиция (ПБЕ) за докладване и мониторинг на лимитите. НПЕ и ПБЕ включват изцяло деривати, свързани с Инвестиционния механизъм.

Следната таблица показва падежите по договорите за суап (включително кръстосани валутни суапове, кръстосани валутно-лихвени суапове и без краткосрочните валутни суапове), разделени според тяхната условна стойност и справедлива стойност:

Суапови договори към 31.12.2012 г. || по малко от || 1 година || 5 години || повече от || Общо за 2012 г.

хил. EUR || 1 година || до 5 години || до 10 години || до 10 години ||

Условна сума || 1 480 || 9 833 || 15 253 || - || 26 566

Справедлива стойност (т.е. нетната сконтирана стойност) || 71 || -528 || -3 529 || - || -3 986

Суапови договори към 31.12.2011 г. || по малко от || 1 година || 5 години || повече от || Общо за 2011 г.

хил. EUR || 1 година || до 5 години || до 10 години || до 10 години ||

Условна сума || 7 042 || 43 593 || 16 899 || - || 67 534

Справедлива стойност (т.е. нетната сконтирана стойност) || -674 || -1 331 || -3 869 || - || -5 874

Механизмът сключва договори за краткосрочни валутни суапове с цел да хеджира валутния риск на плащанията във валути, различни от EUR. Краткосрочните валутни суапове имат падеж от максимум три месеца и редовно се подновяват. Условната сума на краткосрочните валутни суапове възлиза на 652 млн. EUR към 31 декември 2012 г. при 585 млн. EUR към 31 декември 2011 г. Справедливата стойност на краткосрочните валутни суапове възлиза на -2,9 млн. EUR към 31 декември 2012 г. при -6,4 млн. EUR към 31 декември 2011 г.

Механизмът сключва договори за лихвен суап с цел хеджиране на лихвения риск за изплатени заеми. Към 31 декември 2012 г. е налице един лихвен суап с условна сума от 19,6 млн. EUR (2011 г. — нула) и справедлива стойност от 0,03 млн. EUR (2011 г. — нула).

3.2.6. Кредитен риск на финансови активи, държани до падежа

Следната таблица показва състоянието на държан до падежа портфейл облигации, изцяло съставен от позиции с остатъчен срок до падежа от по-малко от три месеца.

    Минимален краткосрочен рейтинг (по Moody’s) ||      Минимален дългосрочен      рейтинг      (по Moody’s) || 31.12.2012 || 31.12.2011

P-2 ||      Baa2 || 50 143 || 51% || - || -

P-3 ||      Baa3 || 48 886 || 49% || - || -

Общо ||      || 99 029 || 100% || - || -

3.3 Ликвиден риск

3.3.1 Управление на ликвидния риск

Ликвидният риск представлява рискът за предприятие да изпита затруднения при спазването на своите задължения, свързани с финансови дългове, уреждани с парични наличности или друг финансов актив.

Инвестиционният механизъм се финансира предимно със средства от годишните вноски на държавите членки (9-и и 10-и ЕФР) и на второ място от обратните постъпления, произтичащи от операции на Инвестиционния механизъм. Всяка година като вземе предвид прогнозите на ЕИБ относно управлението и дейността на Инвестиционния механизъм, ЕС съставя и изпраща на Съвета преди 15 октомври декларация на поетите задължения, плащанията и годишната сума на поканите за вноски (включително лихвени субсидии), които трябва да бъдат направени в настоящата и следващите бюджетни години.

За да се изчислят годишните вноски на държавите членки, моделът на разходване на съществуващия и следващия портфейл се анализира и проследява през цялата година. Специални събития, например рано възстановени разходи, продажби на акции или случаи на неизпълнение, се вземат предвид за коригиране на годишните изисквания за ликвидност. С цел допълнително минимизиране на ликвидния риск механизмът поддържа ликвиден резерв, достатъчен да покрие във всеки момент прогнозните плащания, съобщавани периодично от дирекцията по операциите OPS B.

Касовите средства по сметките, открити на името на Инвестиционния механизъм, се управляват от отдела за управление на касови наличности на Банката в съответствие с принципа на разделение на функциите между фронт- и бек-офиса. Операциите по сетълмент, свързани с инвестирането на тези активи, са под отговорността на отдела по планиране и сетълмент на операциите.

Освен това в съответствие с принципа за разделение на функциите, оторизирането на контрагенти и ограниченията за касовите инвестиции, както и мониторингът на тези ограничения, са отговорност на дирекцията за управление на риска на Банката.

3.3.2 Измерване на ликвидния риск

В таблиците на този раздел се анализират финансовите пасиви на механизма по матуритет въз основа на оставащия период от време от датата на счетоводния баланс до договорната дата на падеж (въз основа на несконтирани парични потоци).

Механизмът има ангажименти под формата на непредоставени части от кредита по сключените споразумения за заем, непредоставени части на подписано вписване на капитал/инвестиционни споразумения, предоставени гаранции по заеми или поети като задължение лихвени субсидии и техническа помощ (ТП). Графикът на плащанията се характеризира със значителна степен на несигурност. Заемите по Инвестиционния механизъм имат краен срок за плащане. Въпреки това плащанията се извършват в моменти и в количества, които отразяват напредъка на съответните инвестиционни проекти и финансовите операции в относително нестабилна работна среда. Капиталовите инвестиции стават дължими, когато и щом управителите на фондовете издадат валидни искания за капитал, отразяващи напредъка в техните инвестиционни дейности. Периодът на усвояване на заема обикновено е 3 години с често удължаване с една или две години. Някои задължения за плащания обикновено продължават и след края на периода на усвояване до пълното приключване на съответните инвестиции на фонда поради факта, че понякога ликвидността на фонда може да бъде недостатъчна за изпълнението на задълженията за плащане, произтичащи от такси или други разходи. Гаранциите по заеми не са предмет на специфични задължения за плащане, освен ако бенефициерът не задейства гаранцията. Размерът на оставащата гаранция се намалява заедно с графика за връщане на всеки гарантиран заем.

В този контекст разбивката на падежите, показана по-долу, беше оценена, като се има предвид договорният срок за плащане във всеки отделен случай, като са използвани прогнози, определени в съответствие със стандартните методи за планиране на ликвидността на механизма. Що се отнася до задълженията за плащане по договорите за техническа помощ, те обикновено са с кратка продължителност (под една година). „Неопределен падеж“ е посочен в следните случаи: задължения от изтеглени и неизтеглени гаранции; поети като задължения, но непредоставени заеми, за които договорният срок на плащане е изтекъл и се очаква удължаване; лихвени субсидии, за които са били поискани средства от държавите членки за покриване на бъдещи изисквания на еднократна основа.

Ликвидният профил на дериватните финансови пасиви представя несконтираните парични потоци по договорите за суап, включително кръстосани валутни суапове (CCS), кръстосани валутно-лихвени суапове (CCIRS), краткосрочните валутни суапове и лихвените суапове.

Матуритетен профил на недериватните финансови пасиви ||  3 месеца или по-малко || Повече от 3 месеца до 1 година || Повече от 1 година до 5 години || Повече от 5 години || Неопределен падеж || Брутен номинален изходящ поток

хил. EUR към 31.12.2012 г.

Други (издадени гаранции, изтеглени гаранции) || - || - || - || - || 26 224 || 26 224

Изходящи потоци за поети като задължение, но непредоставени заеми || 16 500 || 287 657 || 243 020 || - || 201 867 || 749 044

Изходящи потоци за поети като задължение инвестиционни средства и записване на акции || - || 26 806 || 54 958 || 7 319 || 127 987 || 217 070

Изходящи потоци за поети като задължение лихвени субсидии || 255 || 101 495 || 79 206 || - || 23 599 || 204 555

Изходящи потоци за поета като задължение техническа помощ || 2 000 || 8 511 || 13 109 || - || - || 23 620

Общо || 18 755 || 424 469 || 390 293 || 7 319 || 379 677 || 1 220 513

Матуритетен профил на недериватните финансови пасиви ||  3 месеца или по-малко || Повече от 3 месеца до 1 година || Повече от 1 година до 5 години || Повече от 5 години || Неопределен падеж || Брутен номинален изходящ поток

хил. EUR към 31.12.2011 г.

Други (издадени гаранции, изтеглени гаранции) || - || - || - || - || 27 909 || 27 909

Изходящи потоци за поети като задължение, но непредоставени заеми || 2 295 || 257 127 || 274 573 || 54 000 || 113 097 || 701 092

Изходящи потоци за поети като задължение инвестиционни средства и записване на акции || 2 035 || 38 424 || 38 010 || 7 666 || 178 432 || 264 567

Изходящи потоци за поети като задължение лихвени субсидии || 1 445 || 31 100 || 139 211 || - || 16 211 || 187 967

Изходящи потоци за поета като задължение техническа помощ || 4 564 || 16 693 || - || - || - || 21 257

Общо || 10 339 || 343 344 || 451 794 || 61 666 || 335 649 || 1 202 792

Матуритетен профил на дериватни финансови пасиви хил. EUR към 31.12.2012 г. ||  3 месеца или по-малко || Повече от 3 месеца до 1 година || Повече от 1 година до 5 години || Повече от 5 години || Брутен номинален входящ/изходящ поток

CCS и CCIRS — входящи потоци || 1 238 || 7 364 || 14 498 || 5 350 || 28 450

CCS и CCIRS — изходящи потоци || -1 286 || -8 428 || -17 218 || -5 894 || -32 826

Краткосрочни валутни суапове — входящи потоци || 649 000 || - || - || - || 649 000

Краткосрочни валутни суапове — изходящи потоци || -652 451 || - || - || - || -652 451

Лихвени суапове — входящи потоци || 65 || 511 || 3 274 || 2 117 || 5 967

Лихвени суапове — изходящи потоци || - || -753 || -3 537 || -1 577 || -5 867

Общо || -3 434 || -1 306 || -2 983 || -4 || -7 727

|| || || || ||

Матуритетен профил на дериватни финансови пасиви хил. EUR към 31.12.2011 г. ||  3 месеца или по-малко || Повече от 3 месеца до 1 година || Повече от 1 година до 5 години || Повече от 5 години || Брутен номинален входящ/изходящ поток

CCS и CCIRS — входящи потоци || 9 873 || 14 365 || 19 533 || 7 430 || 51 201

CCS и CCIRS — изходящи потоци || -10 091 || -17 527 || -24 420 || -9 015 || -61 053

Краткосрочни валутни суапове — входящи потоци || 585 000 || - || - || - || 585 000

Краткосрочни валутни суапове — изходящи потоци || -591 909 || - || - || - || -591 909

Общо || -7 127 || -3 162 || -4 887 || -1 585 || -16 761

3.4 Пазарен риск

Пазарният риск представлява рискът, че промени в пазарните цени, например лихвени проценти, цени на капиталови инструменти, обменни курсове на чуждестранни валути и кредитни спредове (които не са свързани с промени в кредитния рейтинг на емитента), ще засегнат приходите на предприятието или стойността на неговото участие във финансови инструменти.

3.4.1. Лихвен риск

Лихвеният риск е променливостта в икономическата стойност на позицията на механизма или в дохода, получен от нея, дължаща се на неблагоприятни промени в пазарната доходност или времевата структура на лихвените проценти. Изложеността към лихвен риск възниква, когато са налице различия в характеристиките на преоценката и матуритета на различните активи и пасиви.

Механизмът измерва чувствителността към лихвения риск на кредитния си портфейл и свързаните с него суапове за микро хеджиране с помощта на изчисление на стойността по базисни точки (BPV).

Стойността по базисни точки (BPV) измерва печалбата или загубата в нетната настояща стойност на съответния портфейл, дължаща се на увеличение с 1 базисна точка (0,01 %) на лихвения процент в рамките на определени продължителности: „паричен пазар — до една година“, „много кратки — 2 до 3 години“, „кратки — от 4 до 6 години“, „дългосрочни — от 12 до 20 години“ или „много дългосрочни — повече от 21 години“.

За да се получи нетната настояща стойност на заемите, механизмът използва кривата на финансиране с евро (евро суапова крива + спред на финансиране от ЕИБ) за паричните потоци, деноминирани в евро и в чуждестранни валути, различни от USD, и кривата на финансиране с щатски долари за паричните потоци, деноминирани в USD. За да се получи нетната настояща стойност на суаповете за микро хеджиране, механизмът използва суаповата крива в евро за паричните потоци, деноминирани в EUR, и суаповата крива в щатски долари за паричните потоци, деноминирани в USD.

Както е показано в следната таблица, нетната настояща стойност на кредитния портфейл, включително свързаните с него суапове за микро хеджиране, към 31.12.2012 г. ще намалее с 341 хил. EUR (към 31.12.2011 г.: намаление с 239 хил. EUR), ако лихвените проценти се увеличат едновременно с 1 базисна точка.

Стойност по базисни точки хил. EUR || Паричен пазар || Много кратки || Кратки || Средни || Дълги || Много дълги || Общо

Към 31.12.2012 г. || 1 година || От 2 до 3 години || От 4 до 6 години || От 7 до 11 години || От 12 до -20 години || 21 години ||

Обща чувствителност на заемите и суаповете за микро хеджиране || -25 || -47 || -90 || -117 || -62 || - || -341

Стойност по базисни точки хил. EUR || Паричен пазар || Много кратки || Кратки || Умерено || Дълги || Много дълги || Общо

Към 31.12.2011 г. || 1 година || От 2 до 3 години || От 4 до 6 години || От 7 до 11 години || От 12 до -20 години || 21 години ||

Обща чувствителност на заемите и суаповете за микро хеджиране || -20 || -28 || -60 || -78 || -53 || - || -239

3.4.2. Валутен риск

Валутният риск е променливостта в икономическата стойност на позицията на механизма или в дохода, получен от нея, дължаща се на неблагоприятни промени на валутните курсове.

Механизмът е изложен на валутен риск, когато има валутно несъответствие между неговите активи и пасиви. Валутният риск обхваща също и ефекта на неочаквани и неблагоприятни промени в стойността на бъдещите парични потоци, причинени от валутни движения.

3.4.2.1 Валутен риск и касови активи

Касовите активи на Инвестиционния механизъм са деноминирани в евро или щатски долари.

Валутният риск се хеджира посредством валутни спот или форуърд сделки, валутни суапове или кръстосани валутни суапове. Отделът за управление на касовите наличности на ЕИБ може, когато се счита за необходимо и уместно, да използва всякакви други инструменти, в съответствие с политиката на Банката, които осигуряват защита срещу пазарните рискове, поети във връзка с финансовите дейности на механизма.

3.4.2.2 Валутен риск и операции, финансирани или гарантирани от механизма

Вноските на държавите членки за механизма се получават в EUR. Операциите, финансирани или гарантирани от механизма, както и лихвените субсидии, могат да бъдат деноминирани в EUR, USD или всякаква друга разрешена валута.

Валутен риск (спрямо еврото като референтна валута) възниква, когато сделките, деноминирани във валути, различни от еврото, са оставени без хеджиране. Насоките за хеджиране на валутния риск на механизма са изложени по-долу.

3.4.2.2.1. Хеджиране на операциите, деноминирани във валута, различна от EUR или USD

- Заемите на механизма, изплатени във валути, различни от EUR и USD, се хеджират посредством кръстосани суапови договори със същите финансови профили като съответния заем, при условие че суаповият пазар е функциониращ.

- За плащания по операции на механизма, направени във валута, различна от EUR и USD, и за които не е предприета дългосрочна операция по хеджиране, отделът по касовите наличности пристъпва към валутна сделка два работни дни преди изплащането. Валутният курс, който се прилага за операциите на механизма, съответства на пазарния курс, получен от отдела по касовите наличности. По същия начин за възстановявания, получени във валута, различна от EUR и USD, отделът по касовите наличности извършва валутна операция, когато е необходимо, за превръщане на получената валута.

- Непоисканите гаранции не са обект на никакво валутно хеджиране. Поисканите гаранции във валути, различни от EUR и USD, ще бъдат хеджирани.

- Операциите във валути, различни от EUR и USD, за които не могат да се предприемат валутни операции по хеджиране от отдела по касовите наличности, се оставят нехеджирани. Това включва и (синтетични) операции, деноминирани в местна валута, но платени в EUR или USD. Механизмът остава изложен на поетия с тях валутен риск.

3.4.2.2.2. Хеджиране на операции, деноминирани в USD

- Общата неизплатена сума по всички операции на механизма (с изключение на непоисканите гаранции), деноминирани в USD, се хеджира посредством валутни суапове за USD/EUR, прехвърляни периодично. В началото на всеки период паричните потоци, които следва да се получат или платят в USD през следващия период, се изчисляват въз основа на планирани или очаквани обратни постъпления/плащания. Следователно валутните суапове с наближаващ падеж се разсрочват, техните суми се коригират, за да се покрият поне нуждите от ликвидност на USD, планирани за следващия период.

- Извършва се периодично изчисляване на общата експозиция спрямо USD по счетоводни документи, за да се коригира, ако е необходимо, хеджирането на следващия валутен суап.

- Ако бъдат счетени за функционални от отдела по касовите наличности, кръстосаните валутни суапове също могат да бъдат използвани за хеджиране на специфични кредити в USD.

- В рамките на периода на разсрочване неочакваните ликвидни дефицити за USD се покриват чрез ad hoc валутни суапови операции, докато ликвидните излишъци или се инвестират в касови активи, или се преобръщат чрез суап с евро.

- По всяко време общата оставаща нехеджирана сума от сделки в USD (в номинална стойност) не може да надхвърля 5 000 000 USD (пет милиона щатски долара). Това ограничение се коригира ежегодно. В случай на нарушение на този лимит отделът по касовите наличности връща в граници експозицията чрез валутна операция.

3.4.2.3 Валутно състояние

Следните таблици показват валутното състояние на механизма (хил. EUR):

Към 31 декември 2012 г. || EUR || USD || KES || Валути на страните от АКТБ/ОСТ || Общо

|| || || || ||

АКТИВИ || || || || ||

Пари и парични еквиваленти || 424 647 || 41 921 || - || - || 466 568

Дериватни финансови инструменти || 1 064 || -949 || - || - || 115

Заеми и вземания || 513 231 || 508 412 || 60 348 || 64 289 || 1 146 280

Финансови активи, налични за продажба || 66 509 || 259 694 || - || 6 798 || 333 001

Вземания от вносителите || 87 310 || - || - || - || 87 310

Финансови активи, държани до падеж || 99 029 || - || - || - || 99 029

Други активи || - || - || - || 224 || 224

Общо активи || 1 191 790 || 809 078 || 60 348 || 71 311 || 2 132 527

|| || || || ||

ПАСИВИ И РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ || || || || ||

Пасиви || || || || ||

Дериватни финансови инструменти || -675 814 || 682 849 || - || - || 7 035

Приходи за бъдещи периоди || 37 560 || 248 || - || - || 37 808

Дължими суми на трети страни || 312 040 || 46 || - || - || 312 086

Други пасиви || 905 || 19 || 14 || 215 || 1 153

Общо пасиви || -325 309 || 683 162 || 14 || 215 || 358 082

Ресурси на вносителите || || || || ||

Поискана вноска от държавите членки || 1 561 309 || - || - || - || 1 561 309

Резерв по справедлива стойност || 5 366 || 59 144 || - || 3 924 || 68 434

Неразпределени печалби || 144 702 || - || - || - || 144 702

Общо ресурси на вносителите || 1 711 377 || 59 144 || - || 3 924 || 1 774 445

Общо пасиви и ресурси на вносителите || 1 386 068 || 742 306 || 14 || 4 139 || 2 132 527

Валутно състояние към 31 декември 2012 г. || -194 278 || 66 772 || 60 334 || 67 172 || -

|| || || || ||

Към 31 декември 2012 г.: || || || || ||

ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ || || || || ||

Непредоставени заеми и финансови активи, налични за продажба || 794 475 || 171 639 || - || - || 966 114

Изтеглени гаранции || - || - || - || 6 224 || 6 224

Лихвени субсидии и техническа помощ || 204 555 || - || - || - || 204 555

|| || || || ||

УСЛОВНИ ПАСИВИ || || || || ||

Неизтеглени гаранции || 20 000 || - || - || - || 20 000

Към 31 декември 2011 г. || EUR || USD || CAD || Валути на страните от АКТБ/ОСТ || Общо

|| || || || ||

АКТИВИ || || || || ||

Пари и парични еквиваленти || 416 384 || 35 895 || - || - || 452 279

Дериватни финансови инструменти || 13 419 || -12 985 || - || - || 434

Заеми и вземания || 477 340 || 501 923 || - || 53 897 || 1 033 160

Финансови активи, налични за продажба || 54 287 || 186 525 || 4 303 || 6 545 || 251 660

Вземания от вносителите || 87 310 || - || - || - || 87 310

Други активи || 50 || - || - || 366 || 416

Общо активи || 1 048 790 || 711 358 || 4 303 || 60 808 || 1 825 259

|| || || || ||

ПАСИВИ И РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ || || || || ||

Пасиви || || || || ||

Дериватни финансови инструменти || -641 758 || 654 460 || - || - || 12 702

Приходи за бъдещи периоди || 32 689 || 314 || - || - || 33 003

Дължими суми на трети страни || 329 598 || 62 || - || - || 329 660

Други пасиви || 691 || 19 || - || 403 || 1 113

Общо пасиви || -278 780 || 654  855 || - || 403 || 376 478

Ресурси на вносителите || || || || ||

Поискана вноска от държавите членки || 1 281 309 || - || - || - || 1 281 309

2.21.1 Резерв на справедливата стойност || 41 750 || - || - || - || 41 750

Неразпределени печалби || 125 722 || - || - || - || 125 722

Общо ресурси на вносителите || 1 448 781 || - || - || - || 1 448 781

Общо пасиви и ресурси на вносителите || 1 170 001 || 654 855 || - || 403 || 1 825 259

Валутно състояние към 31 декември 2011 г. || -121 211 || 56 503 || 4 303 || 60 405 || -

|| || || || ||

Към 31 декември 2011 г.: || || || || ||

ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ || || || || ||

Непредоставени заеми и финансови активи, налични за продажба || 761 319 || 204 340 || - || - || 965 659

Изтеглени гаранции || - || - || - || 7 909 || 7 909

Лихвени субсидии и техническа помощ || 209 223 || || - || - || 209 223

УСЛОВНИ ПАСИВИ || || || || ||

Неизтеглени гаранции || 20 000 || - || - || - || 20 000

3.4.2.4 Анализ на валутната чувствителност (хил. EUR)

Към отчетната дата най-значителната нетна валутна експозиция е тази на щатския долар. Към 31 декември 2012 г. промяна в обменния курс на USD в размер +/- 10 % би довела до промяна в ресурсите на вносителите в размер на съответно 6 682/-6 682 EUR (31 декември 2011 г.: съответно 5 650/-5 650 EUR).

3.4.2.5 Обменни курсове

Следните обменни курсове са използвани за изготвяне на счетоводния баланс към 31 декември 2012 г. и 31 декември 2011 г.:

|| 31 декември 2012 г. || 31 декември 2011 г.

Валути, различни от тези на държавите членки || ||

Доминиканско песо (DOP) || 53.1220 || 49.8498

Фиджийски долар (FJD) || 2.3417 || 2.3630

Хаитянски гурд (HTG) || 55.7265 || 52.1645

Кенийски шилинг (KES) || 113.68 || 109.53

Мавританска угия (MRO) || 393.99 || 372.52

Маврицийска рупия (MUR) || 40.19 || 37.43

Руандски франк (RWF) || 811.83 || 771.76

Угандски шилинг (UGX) || 3 549 || 3 205

Щатски долар (USD) || 1.3194 || 1.2939

CFA франк (XAF/XOF) || 655.957 || 655.957

Южноафрикански ранд (ZAR) || 11.1727 || 10.4830

3.4.3. Ценови риск на собствения капитал (хил. EUR)

Ценовият риск на собствения капитал е рискът справедливата стойност на акциите да намалее в резултат на промени в нивата на индексите на акциите и стойността на отделните капиталови инвестиции.

Механизмът е изложен на ценови риск на собствения капитал по отношение на своите инвестиции в рисков капитал, т.е. инвестиции в преки дялови участия и фондове за рисков капитал.

Капиталовите инвестиции подлежат на оценяване. Всяка инвестиция се оценява въз основа на няколко критерия в три основни категории: управление, бизнес план и структура. Индивидуалните оценки след това се консолидират в единна цялостна оценка, определена за инвестициите и обобщаваща цялостната им солидност.

Експозицията на риск на собствения капитал също е обект на ограничения, определени както на индивидуално ниво, така и на кумулативно ниво. Размерът на тези ограничения зависи от качеството на капиталовите инвестиции.

Стойността на частните капиталови позиции не е непосредствено и постоянно достъпна за целите на наблюдението и контрола. За тези позиции най-добрите налични данни включват цените на всички съответни методи за остойностяване.

Въздействието върху ресурсите на вносителите на механизма (като резултат от промяна в справедливата стойност на портфейла с налични за продажба капиталови инструменти), дължащо се на 10 % намаление на индексите на акциите и стойността на отделните капиталови инвестиции при постоянни други променливи, е -33 300 EUR към 31 декември 2012 г. и -25 166 EUR към 31 декември 2011 г.

4 Справедлива стойност на активите и пасивите

Таблицата по-долу показва сравнение по категории балансови стойности и справедливи стойности на активите и пасивите на механизма, които се отчитат във финансовите отчети (хил. EUR):

|| Балансова стойност 31.12.2012 || Справедлива стойност 31.12.2012 || Балансова стойност 31.12.2011 || Справедлива стойност 31.12.2011

Активи, отчетени по справедлива стойност || || || ||

Финансови активи, налични за продажба || 333 001 || 333 001 || 251 660 || 251 660

Дериватни финансови инструменти || 115 || 115 || 434 || 434

Общо || 333 116 || 333 116 || 252 094 || 252 094

|| || || ||

Активи, отчетени по амортизирана стойност || || || ||

Пари и парични еквиваленти || 466 568 || 466 568 || 452 279 || 452 279

Заеми и вземания || 1 146 280 || 1 226 409 || 1 033 160 || 1 022 679

Вземания от вносителите || 87 310 || 87 310 || 87 310 || 87 310

Финансови активи, държани до падеж || 99 029 || 98 805 || - || -

Други активи || 224 || 224 || 416 || 416

Общо || 1 799 411 || 1 879 316 || 1 573 165 || 1 562 684

Общо активи || 2 132 527 || 2 212 432 || 1 825 259 || 1 814 778

|| || || ||

Пасиви, отчетени по справедлива стойност || || || ||

Дериватни финансови инструменти || 7 035 || 7 035 || 12 702 || 12 702

Общо || 7 053 || 7 053 || 12 702 || 12 702

|| || || ||

Пасиви, отчетени по амортизирана стойност || || || ||

Приходи за бъдещи периоди || 37 808 || 37 808 || 33 003 || 33 003

Дължими суми на трети страни || 312 086 || 312 086 || 329 660 || 329 660

Други пасиви || 1 153 || 1 153 || 1 113 || 1 113

Общо || 351 047 || 351 047 || 363 776 || 363 776

Общо пасиви || 358 082 || 358 082 || 376 478 || 376 478

Следният текст описва методиките и предположения, използвани за определяне на справедливата стойност на активите и пасивите:

§ Активи, чиято справедлива стойност се доближава до балансовата стойност

За активи и пасиви, които са ликвидни или имат краткосрочен падеж по-малък от три месеца, се приема, че балансовите суми се приближават до тяхната справедлива стойност.

§ Активи и пасиви, записани по справедливата им стойност

Публикуваните ценови котировки на активния пазар са първите източници за определяне на справедливата стойност на финансовия инструмент. Поради инвестиционния обхват на портфейла на механизма те рядко са налични. За инструменти без налична пазарна цена справедливата стойност се изчислява с използване на способи за оценяване или модели, основани, когато е възможно, на налични пазарни данни, преобладаващи към датата на счетоводния баланс.

Следната таблица анализира финансовите активи, определени по справедлива стойност чрез метод на остойностяване. Различните нива са определени, както следва:

- Ниво 1:      котирани цени (некоригирани) на активните пазари;

- Ниво 2:      данни, различни от включените в ниво 1 котирани цени, които могат да се наблюдават за актива     пряко (например цени) или косвено (т.е. въз основа на цените);

- Ниво 3:      данни за актива, които не се основават на наблюдаема пазарна информация (ненаблюдаеми елементи).

Към 31 декември 2012 г. хил. EUR || Ниво 1 || Ниво 2 || Ниво 3 || Общо

Финансови активи || || || ||

Дериватни финансови инструменти || - || 115 || - || 115

Финансови активи, налични за продажба || 11 001 || - || 322 000 || 333 001

Общо || 11 001 || 115 || 322 000 || 333 116

|| || || ||

Финансови пасиви || || || ||

Дериватни финансови инструменти || - || 7 035 || - || 7 035

Общо || - || 7 035 || - || 7 035

Към 31 декември 2011 г. хил. EUR || Ниво 1 || Ниво 2 || Ниво 3 || Общо

Финансови активи || || || ||

Дериватни финансови инструменти || - || 434 || - || 434

Финансови активи, налични за продажба || 15 214 || - || 236 446 || 251 660

Общо || 15 214 || 434 || 236 446 || 252 094

|| || || ||

Финансови пасиви || || || ||

Дериватни финансови инструменти || - || 12 702 || - || 12 702

Общо || - || 12 702 || - || 12 702

През 2012 г. механизмът не е извършвал трансфери от ниво 1 към 2 или от ниво 2 към 1 от йерархията на справедливите стойности.

Следните таблици представят промените в инструментите от ниво 3 за годината, приключила на 31 декември 2012 г. и 31 декември 2011 г.:

хил. EUR || Финансови активи, налични за продажба

Салдо към 1 януари 2012 г. || 236 446

Общо печалби или загуби ||

- в печалба или загуба || 8 133

- в други всеобхватни доходи || 15 041

Извършени плащания || 81 981

Върнати суми || -19 601

Салдо към 31 декември 2012 г. || 322 000

хил. EUR || Финансови активи, налични за продажба

Салдо към 1 януари 2011 г. || 171 638

Общо печалби или загуби ||

- в печалба или загуба || -3 206

- в други всеобхватни доходи || 21 759

Извършени плащания || 67 829

Върнати суми || -21 574

Салдо към 31 декември 2011 г. || 236 446

5 Пари и парични еквиваленти (хил. EUR)

Парите и паричните еквиваленти могат да се разпределят между средствата, получени от държавите членки и още непредоставени, и средствата от оперативните и финансови дейности на механизма.

|| 31.12.2012 || 31.12.2011

Вноски на държавите членки, получени и още непредоставени || 117 622 || 195 205

Средства от оперативните и финансови дейности на механизма || 348 946 || 257 074

Общо пари и парични еквиваленти || 466 568 || 452 279

6 Дериватни финансови инструменти (хил. EUR)

Основните компоненти на дериватните финансови инструменти, класифицирани като държани за търгуване, са както следва:

Към 31 декември 2012 г. || Справедлива стойност || Условна сума

Активи || Пасиви

Кръстосани валутни суапове || 87 || -102 || 7 062

Кръстосани валутно-лихвени суапове || - || -3 971 || 19 504

Лихвени суапове || 28 || - || 19 568

Валутни форуърди || - || -2 962 || 652 451

Общо деривативни финансови инструменти || 115 || -7 035 || 698 585

|| || ||

Към 31 декември 2011 г. || Справедлива стойност || Условна сума

Активи || Пасиви

Кръстосани валутни суапове ||  434 || -953 || 29 376

Кръстосани валутно-лихвени суапове || - || -5 355 || 38 158

Валутни форуърди || - || -6 394 || 585 000

Общо деривативни финансови инструменти || 434 || -12 702 || 652 534

7 Заеми и вземания (хил. EUR)

Основните компоненти на заемите и вземанията са следните:

|| Общи заеми  (*) || Главни заеми || Подчинени заеми || Общо

Номинал към 1 януари 2012 г. || 225 365 || 716 350 || 128 679 || 1 070 394

Извършени плащания || 79 015 || 154 003 || - || 233 018

Отписани задължения || -947 || -1 206 || - || -2 153

Върнати суми || -39 967 || -71 368 || -4 145 || -115 480

Капитализирана лихва || - || -117 || 9 739 || 9 622

Разлики във валутните курсове || -8 780 || -7 692 || -493 || -16 965

Номинал към 31 декември 2012 г. || 254 686 || 789 970 || 133 780 || 1 178 436

|| || || ||

Обезценка към 1 януари 2012 г. || -7 609 || -16 372 || -24 835 || -48 816

Обезценка, отчетена в отчета за всеобхватния доход || -835 || -292 || - || -1 127

Обезценка на отписани задължения || 947 || 1 206 || - || 2 153

Сторниране на обезценката || 910 || 814 || - || 1 724

Разлики във валутните курсове || 93 || 348 || 480 || 921

Обезценка към 31 декември 2012 г. || -6 494 || -14 296 || -24 355 || -45 145

|| || || ||

Амортизирана стойност || -1 641 || -3 984 || -82 || -5 707

Начислена лихва || 5 246 || 9 244 || 4 206 || 18 696

Заеми и вземания към 31 декември 2012 г. || 251 797 || 780 934 || 113 549 || 1 146 280

|| || || || ||

(*) включително споразумения за представителство

|| Общи заеми (*) || Главни заеми || Подчинени заеми || Общо

Номинал към 1 януари 2011 г. || 246 500 || 542 322 || 123 910 || 912 732

Извършени плащания || 25 689 || 211 351 || 0 || 237 040

Отписани задължения ||  0 ||  0 || -2 000 || -2 000

Върнати суми || -48 554 || -51 712 || -4 144 || -104 410

Капитализирана лихва || 0 || 459 || 10 053 || 10 512

Разлики във валутните курсове || 1 730 || 13 930 ||  860 || 16 520

Номинал към 31 декември 2011 г. || 225 365 || 716 350 || 128 679 || 1 070 394

|| || || ||

Обезценка към 1 януари 2011 г. || -15 006 || -18 056 || -44 023 || -77 085

Обезценка, отчетена в отчета за всеобхватния доход || -1 746 || -1 514 || -773 || -4 033

Обезценка на отписани задължения ||  0 ||  0 || 2 000 || 2 000

Сторниране на обезценката || 9499 || 3263 || 18 723 || 31 485

Разлики във валутните курсове || - 356 || - 65 || - 762 || -1 183

Обезценка към 31 декември 2011 г. || -7 609 || -16 372 || -24 835 || -48 816

|| || || ||

Амортизирана стойност || -1 700 || -3 428 || - 99 || -5 227

Начислена лихва || 3 498 || 9 499 || 3 812 || 16 809

Заеми и вземания към 31 декември 2011 г. || 219 554 || 706 049 || 107 557 || 1 033 160

|| || || || ||

(*) включително споразумения за представителство

8 Финансови активи, налични за продажба (хил. EUR)

Основните компоненти на финансовите активи, налични за продажба, са следните:

|| Фондове за рисков капитал || Преки капиталови инвестиции || Общо

Стойност към 1 януари 2012 г. || 182 692 || 36 565 || 219 257

Извършени плащания || 56 007 || 25 974 || 81 981

Върнати суми/продажби || -19 570 || -31 || -19 601

Разлики във валутните курсове при върнатите суми /продажбите || 1 581 || -678 || 903

Стойност към 31 декември 2012 г. || 220 710 || 61 830 || 282 540

|| || ||

Нереализирани печалби и загуби към 1 януари 2012 г. || 29 781 || 11 969 || 41 750

Нетна промяна в нереализираните печалби и загуби || 29 540 || -2 856 || 26 684

Нереализирани печалби и загуби към 31 декември 2012 г. || 59 321 || 9 113 || 68 434

|| || ||

Обезценка към 1 януари 2012 г. || -6 887 || -2 460 || -9 347

Обезценка, отчетена в отчета за всеобхватния доход през годината || -7 976 || -951 || -8 927

Разлики във валутните курсове при обезценката || 133 || 168 || 301

Обезценка към 31 декември 2012 г. || -14 730 || -3 243 || -17 973

|| || ||

Финансови активи, налични за продажба към 31 декември 2012 г. || 265 301 || 67 700 || 333 001

|| Фондове за рисков капитал || Преки капиталови инвестиции || Общо

Стойност към 1 януари 2011 г. || 142 932 || 33 350 || 176 282

Извършени плащания || 59 579 || 8 250 || 67 829

Върнати суми/продажби || -20 236 || -4 735 || -24 971

Разлики във валутните курсове при върнатите суми /продажбите || 417 || -300 || 117

Стойност към 31 декември 2011 г. || 182 692 || 36 565 || 219 257

|| || ||

Нереализирани печалби и загуби към 1 януари 2011 г. || 11 335 || 13 235 || 24 570

Нетна промяна в нереализираните печалби и загуби || 18 446 || -1 266 || 17 180

Нереализирани печалби и загуби към 31 декември 2011 г. || 29 781 || 11 969 || 41 750

|| || ||

Обезценка към 1 януари 2011 г. || -2 || -6 022 || -6 024

Обезценка, отчетена в отчета за всеобхватния доход през годината || - 6 888 || - || -6 888

Използване на обезценка, отчетена в отчета за всеобхватния доход през предишни години || 2 || 3 714 || 3 716

Разлики във валутните курсове при обезценката || 1 || -152 || -151

Обезценка към 31 декември 2011 г. || -6 887 || -2 460 || -9 347

|| || ||

Финансови активи, налични за продажба към 31 декември 2011 г. || 205 586 || 46 074 || 251 660

9 Вземания от вносителите (хил. EUR)

Основните компоненти на вземанията от вносителите са следните:

|| 31.12.2012 || 31.12.2011

Поискани, но неизплатени вноски от държавите членки || 87 310 || 87 310

Общ размер на вземанията от вносителите || 87 310 || 87 310

10 Финансови активи, държани до падеж (хил. EUR)

Държаният до падеж портфейл се състои от облигации, търгувани на фондовата борса, които имат остатъчен падеж, по-кратък от три месеца, към отчетна дата. Следната таблица показва движението по държания до падеж портфейл:

Салдо към 1 януари 2012 г. || -

Придобивания || 98 278

Амортизацията на ажио/дизажио || -210

Промяна в начислената лихва || 961

Салдо към 31 декември 2012 г. || 99 029

11 Други активи (хил. EUR)

Основните компоненти на другите активи са следните:

|| 31.12.2012 || 31.12.2011

Вземания от ЕИБ || 7 || 59

Финансови гаранции || 217 || 357

Вземания по отношение на плащанията за техническа помощ || 337 || -

Обезценка на вземанията по отношение на плащанията за техническа помощ (бележка 20) || -337 || -

Общо други активи || 224 || 416

12 Приходи за бъдещи периоди (хил. EUR)

Основните компоненти на приходите за бъдещи периоди са следните:

|| 31.12.2012 || 31.12.2011

Отложени лихвени субсидии || 37 387 || 32 744

Отложени комисионни за заеми и вземания || 421 || 259

Общо приходи за бъдещи периоди || 37 808 || 33 003

13 Дължими суми на трети страни (хил. EUR)

Основните компоненти на дължимите суми на трети страни са следните:

|| 31.12.2012 || 31.12.2011

Нетни общи административни разходи, платими на ЕИБ || 36 202 || 38 011

Други суми, платими на ЕИБ || 8 904 || 219

Още непредоставени лихвени субсидии, дължими на държавите членки || 266 980 || 291 430

Общо дължими суми на трети страни || 312 086 || 329 660

14 Други пасиви (хил. EUR)

Основните компоненти на другите пасиви са следните:

|| 31.12.2012 || 31.12.2011

Финансови гаранции || 215 || 294

Други || 938 || 819

Общо други пасиви || 1 153 || 1 113

|| ||

15 Поискана вноска от държавите членки (хил. EUR)

Държави членки || Вноска за механизма || Вноска за лихвени субсидии || Общо вноски || Поискани и неизплатени (*)

Австрия || 41 375 || 10 168 || 51 543 || 2 650

Белгия || 61 203 || 15 041 || 76 244 || 3 920

Дания || 33 412 || 8 211 || 41 623 || 2 140

Финландия || 23 107 || 5 679 || 28 786 || 1 480

Франция || 379 399 || 93 237 || 472 636 || 24 300

Германия || 364 722 || 89 630 || 454 352 || 23 360

Гърция || 19 516 || 4 796 || 24 312 || 1 250

Ирландия || 9 680 || 2 379 || 12 059 || 620

Италия || 195 788 || 48 115 || 243 903 || 12 540

Люксембург || 4 528 || 1 113 || 5 641 || 290

Нидерландия || 81 500 || 20 028 || 101 529 || 5 220

Португалия || 15 145 || 3 722 || 18 867 || 970

Испания || 91 180 || 22 407 || 113 588 || 5 840

Швеция || 42 624 || 10 4757 || 53 099 || 2 730

Обединеното кралство || 198 130 || 48 690 || 246 820 || -

Общо към 31 декември 2012 г. || 1 561 309 || 383 691 || 1 945 000 || 87 310

Общо към 31 декември 2011 г. || 1 281 309 || 383 691 || 1 665 000 || 87 310

(*) На 20 ноември 2012 г. Съветът определи размера на финансовите вноски, които всяка държава членка трябва да плати до 21 януари 2013 г.

16 Условни пасиви и поети задължения (хил. EUR)

|| 31.12.2012 || 31.12.2011

|| ||

Поети задължения || ||

Непредоставени заеми || 749 044 || 701 092

Непредоставено задължение за финансови активи, налични за продажба || 217 070 || 264 567

Изтеглени гаранции || 6 224 || 7 909

Субсидии и техническа помощ || 228 175 || 209 223

|| ||

Условни пасиви || ||

Неизтеглени гаранции || 20 000 || 20 000

|| ||

Общо || 1 220 513 || 1 202 792

17 Нетни лихви и други подобни приходи (хил. EUR)

Основните компоненти на приходите от лихви и други подобни приходи са следните:

|| от 1.1.2012 г. || от 1.1.2011 г.

|| до 31.12.2012 г. || до 31.12.2011 г.

Пари и парични еквиваленти || 1 678 || 5 518

Финансови активи, държани до падеж || 36 || -

Заеми и вземания || 64 060 || 50 800

Лихвени субсидии || 1 729 || 3 243

Общо приходи от лихви и други подобни приходи || 67 503 || 59 561

Основният компонент на разходите за лихви и други подобни разходи е следният:

|| от 1.1.2012 г. || от 1.1.2011 г.

|| до 31.12.2012 г. || до 31.12.2011 г.

Дериватни финансови инструменти || -1 114 || -940

Общо разходи за лихви и други подобни разходи || - 1 114 || -940

18 Нетни приходи от такси и комисионни (хил. EUR)

Основните компоненти на приходите от такси и комисиони са, както следва:

|| от 1.1.2012 г. || от 1.1.2011 г.

|| до 31.12.2012 г. || до 31.12.2011 г.

Такси и комисионни за заеми и вземания || 1 710 || 1 894

Такси и комисионни за финансови гаранции || 191 || 255

Други || 33 || -

Общо приходи от такси и комисионни || 1 934 || 2 149

Основният компонент на разходите за такси и комисионни е следният:

|| от 1.1.2012 г. || от 1.1.2011 г.

|| до 31.12.2012 г. || до 31.12.2011 г.

Комисионна, платена на трети страни, във връзка с финансови активи, налични за продажба || -292 || -144

Общо разходи за такси и комисионни || -292 || -144

19 Нетни реализирани печалби от финансови активи, налични за продажба (хил. EUR)

Основните компоненти на нетните реализирани печалби от финансови активи, налични за продажба, са следните:

|| от 1.1.2012 г. || от 1.1.2011 г.

|| до 31.12.2012 г. || до 31.12.2011 г.

Нетни постъпления от финансови активи, налични за продажба || 70 || 16 254

Приходи от дивиденти || 975 || 974

Нетни реализирани печалби от финансови активи, налични за продажба || 1 045 || 17 228

20 Обезценка на други активи (хил. EUR)

През отчетния период механизмът направи плащане за техническа помощ на стойност 638 EUR, което поради измамното поведение от страна на контрагента, не достигна крайния бенефициер. След правна намеса механизмът успя да си възстанови 301 EUR, а оставащата неизплатена сума беше записана като вземане. Към отчетната дата вероятността механизмът да си възстанови неизплатената сума се оценява като ниска и дължимата сума от 337 EUR бе отчетена като обезценка в общите доходи на механизма.

21 Общи административни разходи (хил. EUR)

Общите административни разходи представляват реалните разходи, направени от Европейската инвестиционна банка ("ЕИБ") за управление на механизма, намалени с приходите, получени от такси за оценка, пряко начислявани от ЕИБ на клиентите на механизма.

|| от 1.1.2012 г. || от 1.1.2011 г.

|| до 31.12.2012 г. || до 31.12.2011 г.

Реални разходи, направени от ЕИБ || -38 390 || -39 937

Приходи от такси за оценка, директно начислявани на клиентите на механизма || 2 188 || 1 931

Нетни общи административни разходи || -36 202 || -38 006

След влизане в сила на преразгледаното Споразумение за партньорство от Котону на 1 юли 2008 г. общите административни разходи вече не се покриват от държавите членки.

22 Следващи събития

Не са налице съществени събития след съставяне на счетоводния баланс, които могат да наложат обявяване или коригиране на финансовите отчети към 31 декември 2012 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЧАСТ 1 — ГЛАВА 2 (ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ): СЪСТОЯНИЕ ПО ДЪРЖАВИ И ПО ИНСТРУМЕНТИ

Бележки към таблиците:

· Стойността „0,00“ означава, че съответната сума е между -4999 EUR и 4999 EUR. Ако не е посочена стойност, сумата е равна на нула.         Страните с нулево салдо във всички колони не са включени в таблиците.

· Заглавието „Всички страни от АКТБ/ОСТ“ означава проекти, които обхващат определен брой страни, но не са финансирани от регионално сътрудничество.

· Заглавието „Финансови и административни разходи“ представя проекти, финансирани от лихви за ЕФР или от пакета за административните разходи.

[1]           OВ L 247, 9.9.2006 г.

[2]         Всички цифри са закръглени в милиони евро. Трябва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите някои финансови данни в таблиците може да не отговарят на точната сума. Сумите, показани с 0, са цифри, по-малки от 500 000 EUR. Сумите, които са равни на нула, са изобразени с тире (-).

[3] Текущи вземания с изключение на вземания, свързани с обикновени вноски и съфинансиране.

[4] Текущи пасиви с изключение на пасиви, свързани с обикновени вноски и съфинансиране.

[5] РИП — регионална индикативна програма

[6] НИП — национална индикативна програма

[7]         В съответствие с член 153 от Финансовия регламент за 10-ия ЕФР в счетоводния баланс за 10-ия ЕФР са включени касовите наличности. Естеството на различните банкови сметки е посочено в глава 6 — Управление на финансовия риск.

[8]         Това салдо представлява наличните суми за Демократична република Конго в съответствие с разпоредбите на Решение 2003/583/ЕО на Съвета. Тези средства са заделени за специфични цели и държава бенефициер.

[9]         OВ L 156, 29.5.1998 г., стр. 3—106.

[10]        OВ L 247, 9.9.2006 г.

[11]        Решение 2011/315/ЕС на Съвета от 23 май 2011 г. относно разпределението на отменените средства по проекти от Деветия и предишни европейски фондове за развитие за сътрудничество за развитие в Южен Судан

[12]        OВ L 247, 9.9.2006 г.

[13]          Неразпределените ресурси на предишните ЕФР включват остатъка от фондовете SYSMIN, който бе определен на 410 926 млн. EUR с Решение 3/2000 на Съвета на министрите АКТБ-ЕО. Решение PE/410/2001 на Комисията включва тези ресурси в програмата за индикативните национални пакети (част B) съгласно финансовия протокол към Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО.