52013DC0407

Съдържание

1........... Стоманодобивната промишленост в Европа. 3

2........... Световният пазар на стомана и технологичното развитие. 4

2.1........ Основни тенденции на световния пазар. 4

2.2........ Основни движещи сили и предизвикателства пред технологичното развитие. 5

3........... Посрещане на предизвикателствата – план за действие в стоманодобивната промишленост  6

3.1........ Адекватна регулаторна рамка. 7

3.2........ Увеличаване на търсенето на стомана. 9

3.3........ Условия на равнопоставеност на международно равнище. 9

Достъп до суровини. 11

Търговия. 12

3.4........ Политики в областта на енергетиката, климата, ресурсната и енергийната ефективност за повишаване на конкурентоспособността. 15

Достъпни цени на енергията и енергийните доставки. 15

Разглеждане на въпроси, свързани с политиката в областта на климата. 18

Осигуряване на съпоставимост в световен мащаб. 19

Стоманодобивният сектор като фактор за целите, свързани с климата и ефективното използване на ресурсите  19

3.5 ....... Иновации. 23

3.6 ....... Социалното измерение: преструктуриране и нужди от умения. 26

4........... Заключения. 29

1. Стоманодобивната промишленост в Европа

Наличието на силен и конкурентоспособен стоманодобивен сектор е важно за промишлената база на Европа. ЕС е вторият по големина производител на стомана в света с производство на над 177 млн. тона стомана годишно, което представлява 11 % от световното производство. Стоманата също така съставлява част от редица промишлени вериги за създаване на стойност и е тясно свързана с много отрасли надолу по веригата като автомобилостроене, строителство, електроника, машиностроене и електротехника. Тя има значително трансгранично измерение: 500 производствени обекта са разпръснати в 23 държави – членки на ЕС, което я превръща в една наистина европейска промишленост.

Днес европейският стоманодобивен сектор се намира в много тежко положение. Продължаващата икономическа криза доведе до значителен спад в производствената дейност и свързаното с нея търсене на стомана, което продължава да бъде с 27 % под равнищата преди кризата[1]. В резултат на това няколко производствени обекта бяха затворени или намалиха своето производство, което съответно доведе до загуба на работни места, като през последните години бяха закрити до 40 000 работни места. Поради това натискът за преструктуриране и намаляване на производствения капацитет ще продължи да бъде едно от основните предизвикателства пред тази промишленост в близко бъдеще.

До голяма степен свръхкапацитетът не е само европейски проблем. Очаква се капацитетът за производство на стомана да продължи да нараства през следващите две години[2], като по оценки на ОИСР в световен мащаб ще нарасне с 118 млн. тона, достигайки 2171 млн. тона до 2014 г. Европейската стоманодобивна промишленост е под влиянието едновременно на ниското търсене и на свръхкапацитета на световния пазар на стомана, като същевременно е изправен пред високи цени на енергията и необходимостта от инвестиции, за да се приспособи към екологичната икономика и да произвежда иновационни продукти.

Комисията счита, че е от първостепенно значение Европа да запази позицията си на важен регион за производство на стомана от икономически, социални и екологични съображения, както и с оглед сигурността на доставките. След приемането на съобщението на Комисията от 2012 г. относно промишлената политика[3], с което се цели да се възроди значението на промишлеността в Европа, като се повиши делът ѝ от БВП от сегашните около 15,2 % до 20 % , Европейският съвет на своята среща през март 2013 г. заключи, че той ще предприеме последващи действия във връзка с работата на Комисията по определени промишлени отрасли. Това съобщение представлява реакцията на Комисията в отговор на кризата в стоманодобивния сектор и то определя насочени действия, които имат за цел да гарантират, че работната среда допринася за развитието на конкурентоспособна и устойчива стоманодобивна промишленост, която е в състояние да се справи със структурните проблеми, пред които е изправена, да се конкурира на световно равнище и да разработва стоманени продукти от следващо поколение, които са от важно значение за други ключови европейски промишлени отрасли.

2. Световният пазар на стомана и технологичното развитие 2.1. Основни тенденции на световния пазар

От 2000 г. насам световният пазар на стомана нараства вследствие на индустриализацията на държавите с бързо развиваща се икономика.

Вследствие на стремежа към индустриализация Азия се превърна в регионът с най-голямо производство и търсене на стомана в света. Понастоящем Китай заема водеща позиция в световното производство на стомана: през 2000 г. неговият дял представляваше 39 % от производството на необработена стомана в Азия; през 2012 г. той достигна 71 %. Това нарастване на производството доведе до свръхкапацитет в Китай и от нетен вносител страната се превърна в най-големия износител на стомана в света. Понастоящем китайската стоманодобивна промишленост съставлява почти 50 %[4] от световното производство на стомана.

В САЩ рязкото нарастване на производството на шистов газ подобри конкурентната позиция на промишлеността на САЩ по отношение на разходите за енергия и е една от основните причини за привличане на нови инвестиции в стоманодобивния сектор. Това може да е признак за промяна в този отрасъл и много скоро САЩ може да се превърнат в нетен износител на стомана[5], с което свръхпредлагането на световните пазари ще се увеличи още повече.

Освен това някои съседни държави (Русия, Украйна и Турция) значително повишиха своя капацитет за производство на стомана и подобриха възможностите си за доставки на пазара на стомана на ЕС. Повишаването на производствения капацитет в много държави обаче не е съпътствано от отваряне на пазарите. Всъщност през последните години се наблюдава нарастваща тенденция за защита на националните производители на стомана като Бразилия и Индия[6]. Такива мерки спъват развитието на световен пазар на стомана, основан на условия на равнопоставеност.

В контекста на тези предизвикателства стоманодобивната промишленост на ЕС успя да запази обема на своя износ. От 2010 г. насам обемът на износа на ЕС нараства и за последните четири години в ЕС е налице търговски излишък. Търговският излишък в стоманодобивния сектор за 2012 г. беше 16,2 млн. тона (или 20 млрд. EUR)[7].

Справедливият достъп до първични и вторични суровини, както и до възможности за техния превоз по море, при конкурентни пазарни условия е от съществено значение за устойчивото развитие на стоманодобивната промишленост.

2.2. Основни движещи сили и предизвикателства пред технологичното развитие

Най-вероятно стоманата ще продължи да бъде предпочитана като основен материал в строителството и производството. Съществуват обаче редица тенденции в технологиите за производство и употребата на стомана, които биха могли да окажат въздействие върху търсенето на стомана. Основните движещи сили за такива тенденции могат да бъдат основаните на сътрудничество иновации в проектирането и процесите. Това е област, в която Европа може да играе водеща роля.

По отношение на търсенето изграждането на електроцентрали, включително вятърни паркове, разположени в морето и на сушата, преносът на енергия, жилищното строителство и транспортният сектор ще продължат да предоставят възможности за иновационни стоманени продукти.

Увеличаването на добавената стойност на стоманените продукти, включително тръби, е начин производителите на стомана да се разграничат от своите конкуренти и да повишат конкурентоспособността си. Съгласно неотдавнашно проучване на ОИСР[8] стоманените продукти с висока добавена стойност все още представляват ограничен дял от търсенето на стомана, като конкуренцията в този сегмент е много силна. Освен това такова производство на стомана изисква използване на скъпоструващи процеси за валцуване на стомана и големи инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НИРД).

По отношение на производството, където иновациите продължават да бъдат от ключово значение за разработването на нови продукти и пазари и за повишаването на ефективността, достъпът до суровини и енергия и техните цени, inter alia, ще определят бъдещите тенденции. От гледна точка на зависимата от внос Европа тенденциите в тези цени изглеждат възходящи. По отношение на суровините, необходими за производство на стомана, замяната на необработена желязна руда с рециклиран скрап (повишаване на дела на електродъговите пещи) и замяната на коксуващи се въглища с газ (използване на пряка редукция на желязо) биха могли да бъдат водещи технологични тенденции в бъдещето.

Политиките в областта на климата и ефективността на ресурсите ще бъдат друга важна движеща сила за технологични промени В краткосрочен аспект повишеното използване на рециклиран скрап и разпространението на най-добрите налични техники (НДНТ) биха могли да представляват важен принос за постигане на целите на политиката в областта на климата и да увеличат устойчивото използване на ограничените ресурси.

Според неотдавнашно проучване на Комисията[9] въвеждането на НДНТ през периода до 2022 г. ще доведе само до леко намаляване на съвкупното общо пряко енергопотребление и на емисиите на СО2, ако се приеме, че се прилагат строги условия за инвестиране (кратки срокове на възвръщаемост). Според последващо проучване[10] обаче при по-дълги периоди на възвръщаемост би могло да има по-голям потенциал за намаляване до 2030 г. Освен това ще са необходими изследвания и успешни демонстрации, за да се подобри още повече ценовата конкурентоспособност на такива НДНТ.

В краткосрочен и средносрочен план се очакват само ограничени подобрения по отношение на енергийната ефективност. Използваните понастоящем технологии вече са претърпели значителни подобрения[11] и инсталациите, които използват най-добрите налични технологии, вече работят почти на своите термодинамични граници. Това означава, че все още има области, в които могат да се постигнат подобрения, за да стане промишлеността по-устойчива по отношение на енергийните разходи. Намалявайки разходите за производствени ресурси, подобрената енергийната ефективност може да изисква по-големи първоначални инвестиции и затова при прилагането на политиките следва да се отчита въздействието върху конкурентоспособността. Поради това Комисията ще контролира секторите, за които се смята, че са изложени на значителна опасност от изместване на въглеродни емисии, за да се гарантира, че Директивата за енергийна ефективност допринася за устойчивото развитие на тези сектори[12].

От изключително значение е успешното демонстриране на революционни технологии за намаляване на емисиите на СО2, включително улавянето и съхраняването на промишлени въглеродни емисии. Преди да се премине към етапа на изпълнение, трябва да бъдат преодолени предизвикателства, сред които високите разходи, повишаване на обществената осведоменост и възприемането на технологията, както е разяснено в Съобщението на Комисията относно бъдещето на улавянето и съхраняването на СО2 в Европа[13].

3. Посрещане на предизвикателствата – план за действие в стоманодобивната промишленост

С цел определяне и оценка на предизвикателствата пред стоманодобивната промишленост през юли 2012 г. беше организирана кръгла маса на високо равнище от заместник-председателя и комисар по въпросите на промишлеността и предприемачеството в сътрудничество с комисаря по заетостта и социалните въпроси[14]. Кръглата маса на високо равнище послужи за платформа за диалог между Комисията, изпълнителните директори от промишлеността и професионалните съюзи. На тези срещи присъстваха също представители на държавите членки, които са основните производители на стомана, както и на Европейския парламент. Понастоящем Комисията предлага основните предизвикателства пред конкурентоспособността на стоманодобивната промишленост на ЕС да бъдат преодолени по следния начин:

3.1. Адекватна регулаторна рамка

Европейското законодателство е от голямо значение за устойчивото развитие и правилното функциониране на вътрешния пазар, за необходимите на инвеститорите сигурност и предсказуемост и за осигуряването на равнопоставеност.

В съответствие с Програмата на Комисията за разумно регулиране[15] законодателството на ЕС трябва да бъде ефективно и ефикасно при постигане на своите цели. Комисията е решена да идентифицира прекомерните тежести, несъответствията, пропуските или неефективните мерки.

Освен това кумулативните ефекти на различните политики и законодателство може да окажат въздействие върху капацитета на предприятията за иновации и вземане на решения за инвестиции. В средносрочен план това може да подобри конкурентоспособността. Ако обаче конкурентите на световния пазар се възползват от по-благоприятни рамкови условия, тези кумулативни ефекти могат също така да доведат до намаляване на инвестициите и загуби на пазарни дялове, водещи до затваряне или преместване на производствени съоръжения. 

В този контекст Комисията извършва оценка на кумулативните разходи в определени отрасли, сред които стоманодобивната или алуминиевата промишленост. Като използва целия набор от инструменти, с които разполага, Комисията също така активизира анализа си на въздействието върху конкурентоспособността от предложенията за нови политики, използвайки „изпитване на конкурентоспособността“[16] в контекста на предварителните оценки на въздействието. В допълнение Комисията извършва „проверки за целесъобразност“ като подробни оценки на политиките, за да оцени дали регулаторната рамка за дадена област на политика е подходяща за целта. Тези констатации ще послужат като данни за изготвяне на заключения за бъдещите политически и регулаторни рамки.

Регулаторната рамка следва да бъде изготвена по интелигентен и амбициозен начин, за да може да бъде основна движеща сила за иновации, и по-специално при използването на динамични и пазарно ориентирани подходи. По-строгите екологични цели, използването на хармонизирани правила, стандарти и обществени поръчки могат също да дадат силен тласък на иновациите[17].

Европейските стандарти също биха могли да насърчат устойчивото производство на стоманени продукти за строителството. Стоманодобивната промишленост вече разработва знака за стоманените продукти за строителството – SustSteel. Със SustSteel се цели насърчаване на устойчивостта като цяло и по-специално на производството на стоманени продукти за строителството. Ако бъде прилаган по разумен и надежден начин, знакът ще има потенциал да увеличи пазарния дял на европейските устойчиви стоманени продукти за строителството. Това следва да бъде взето под внимание от държавите членки и може да изисква конкретни дейности по стандартизация.

В държавите членки също има проблеми, свързани с правната уредба. В някои държави избягването на данъка върху добавената стойност на вътрешния пазар на стомана оказва неблагоприятно въздействие върху условията на работа на производителите на стомана. Вследствие на това те страдат от нелоялна конкуренция от страна на „черния“ пазар. В много случаи това принуждава предприятията да ограничават производството или да прекратяват работата на заводи. В други държави членки поради избягването на този данък производството и продажбата на прътове арматурно желязо спадна с 15 % през 2012 г. и вече с 30 % през тази година[18].

Комисията ще: – приключи оценката на кумулативните разходи за стоманодобивния сектор през 2013 г. с цел оценяване на цялостната регулаторна тежест; – продължи да оценява в своите оценки на въздействието въздействията на новите инициативи, за които може да се очаква, че ще окажат съществено влияние върху конкурентоспособността на стоманодобивната промишленост, включително като използва изпитване на конкурентоспособността, когато е целесъобразно; – проучи потенциала на SustSteel за увеличаване на пазарния дял на европейските устойчиви стоманени продукти за строителството. Това може да изисква конкретни дейности по стандартизация; – проучи заедно с държавите членки възможните инициативи срещу незаконния пазар на стоманени продукти в ЕС, включително избягването на ДДС. Комисията приканва държавите членки да: – да подобрят устойчивостта на стоманените продукти за строителството, като използват възможността за въвеждане на знака SustSteel.

3.2. Увеличаване на търсенето на стомана

В световната стоманодобивна промишленост понастоящем е налице свръхкапацитет от приблизително 542 млн. тона. От това количество почти 200 млн. тона се падат на Китай[19]. Свръхкапацитетът в ЕС понастоящем се оценява на приблизително 80 млн. тона, като общият производствен капацитет на ЕС е 217 млн. тона. Ако капацитетът за производство на стомана се запази постоянен след 2014 г., при сегашните темпове на нарастване на търсенето ще са необходими от пет до седем години, за да може търсенето да достигне равнището на капацитета.

В ЕС търсенето на стомана зависи от икономическото и финансовото състояние на няколко ключови отрасъла, които използват стомана – например общият дял на строителния и на автомобилния отрасъл в търсенето на стомана е приблизително 40 %. Машиностроенето, електротехниката и електрониката са важни движещи сили за просперитета на стоманодобивната промишленост. Финансовата криза обаче оказа значително отрицателно въздействие върху всички тези отрасли. С оглед на възстановяването им е важно да се осъществят текущите инициативи на ЕС за подпомагане на строителния и автомобилния отрасъл с цел повишаване на тяхната устойчивост, ресурсна и енергийна ефективност. Наличието на повече мерки, насочени към растежа, ще стимулира потреблението на стомана.

Комисията ще: – продължи да насърчава ключовите отрасли, използващи стомана, по-специално чрез инициативата на Комисията „CARS 2020“[20], чрез която, inter alia, се стимулира търсенето на превозни средства, използващи алтернативни горива[21], и чрез инициативата на Комисията „Устойчиво строителство“ за повишаване на енергийната ефективност и за насърчаване на обновяването на жилищния фонд.

3.3. Условия на равнопоставеност на международно равнище

ЕС е отворен пазар. Твърде често държавите извън ЕС, които произвеждат стомана, използват търговски ограничения или средства за нарушаване на търговията, с което предоставят на собствената си стоманодобивна промишленост изкуствени предимства. Тези ограничителни мерки включват тарифни бариери, нетарифни мерки (свързани предимно с технически разпоредби и процедури за оценка на съответствието), стимули за износ и субсидии, както и различни видове ограничения на суровините за производство на стомана.

В отговор на пречките пред търговията и нелоялните практики ЕС решително прилага стратегията си за достъп до пазари, за да наложи поемането на международни ангажименти и да осигури условия на равнопоставеност за стопанските субекти от стоманодобивния сектор в ЕС.

С помощта на ефикасна мрежа и подходящи инструменти за мониторинг ЕС идентифицира основните пречки пред търговията на пазарите в трети държави, за да може да приложи по отношение на тях адекватни правни инструменти. Сред примерите за такива практики, посочени в базата данни на ЕС за достъп до пазари, е налагането на ограничения върху износа и износни мита върху суровините в Индия, Китай, Руската федерация и Египет, наред с други, което води до неоправдано покачване на разходите за производство на стомана в ЕС. Съществуват и други видове пречки пред търговията с европейски продукти в ЕС, състоящи се в налагането на тежки изисквания и процедури по лицензиране, които в крайна сметка възпрепятстват износа на стомана от ЕС. Такава практика беше установена в частност на пазарите в Индия и Индонезия. За да защитят националната си промишленост от конкуренцията на ЕС, някои държави налагат също така ограниченията по отношение на чуждите инвестициите (такъв е случаят с Китай) или възлагат обществени поръчки на националните стоманодобивни отрасли (САЩ).

За да се справи с тези предизвикателства, ЕС търси споразумение с партньорите си посредством внимателно подбрани мерки в рамките на стратегията за достъп до пазари. Прилаганите от Индия изисквания за задължително сертифициране на определени стоманени продукти например бяха отменени след постъпки пред индийските органи от страна на ЕС, като същевременно срещу Китай беше започната процедура за уреждане на спор във връзка с основни суровини (кокс), за да се осигури безпрепятственото снабдяване на европейския стоманодобивен отрасъл с тази суровина. Междувременно държавите от ЕС работят за премахването на останалите пречки посредством добре разработена мрежа от консултативни форуми, известни като контактни групи по въпросите на стоманата, включващи Руската федерация, Китай, Съединените щати, Япония, Индия и Бразилия. В допълнение към въпросите, които могат да бъдат обсъдени в рамките на дискусиите за сключване на споразумения за свободна търговия или подлежат на разрешаване посредством дейностите на работните групи на СТО, контактните групи позволяват полезен обмен с цел идентифициране и премахване на пречките, с които европейската промишленост все още се сблъсква на тези разширяващи се пазари.  

Друго съществено предизвикателство пред стоманодобивната промишленост, особено в контекста на свръхкапацитета в производството на стомана в световен мащаб, е възможното използване на нелоялни търговски практики от страна на трети държави, при които излишъкът от производството се изнася чрез агресивно търговско поведение. За да се справи с тези предизвикателства, Комисията прилага своите инструменти за търговска защита  През 2012 г. Европейската комисия започна 11 нови разследвания във връзка с продукти от желязо и стомана, след като получи жалби от промишлеността за прилагани нелоялни търговски практики. Това представлява нетно увеличение в сравнение с предходната година и свидетелства както за важността на проблема, така и за решителността на Комисията да се противопоставя на тези практики. При този процес Комисията ще запази бдителността си по отношение на използването от страна на други партньори на инструменти за търговска защита, които да послужат за необосновано ограничаване на обема и пазарния дял на износа на ЕС с цел да бъдат защитени националните производители. В тази връзка Комисията поддържа редовни контакти с органите в третите държави, за да гарантира съблюдаването на правилата на СТО относно защитните и изравнителните мерки и антидъмпинговите процедури.     

Като цяло ограничителните мерки, имащи отражение върху конкурентоспособността на производителите на стомана в ЕС, изискват ЕС да продължи да прилага решително своята стратегия за достъп до пазари, за да гарантира лоялна международна конкуренция и условия на равнопоставеност за европейската промишленост.

Достъп до суровини

Подобно на много други производствени отрасли производството на стомана зависи от ресурси, които в Европа са в ограничени количества. Доменните пещи се нуждаят от желязна руда и коксуващи се въглища с добро качество. Цените на желязната руда през последните години се повишиха значително[22] поради голямото търсене от държавите с бързо развиващи се икономики. По-слабото търсене на въглища в САЩ в резултат на рязкото увеличаване на добива на шистов газ доведе до намаляване на цените на въглищата в ЕС, което от своя страна допринесе за по-ниските цени на коксуващите се въглища и за увеличаване на потреблението на въглища в ЕС.

Стоманата може да бъде рециклирана многократно, без да загуби основните си свойства като якост, пластичност и деформируемост. Рециклирането на несъдържащ примеси стоманен скрап може да компенсира използването на повече от 1200 kg желязна руда, 7 kg въглища и 51 kg варовик за един килограм използван стоманен скрап[23]. Производството на стомана от стоманен скрап вместо от желязна руда намалява разходите за енергия с около 75 % и спестява приблизително 90 % от суровините[24]. Предвид предизвикателствата пред достъпа на Европа до евтини енергия и суровини е напълно икономически обосновано да бъде увеличено максимално количеството на стоманата, произведена от скрап. Екологичните съображения също имат значителна тежест, тъй като производството на стомана от скрап води до значително намаляване на замърсяването на въздуха (около 86 %), използването на вода (40 %), замърсяването на водите (76 %) и на минните отпадъци (97 %)[25]. При производството на един тон стомана от скрап се отделят 231 тона по-малко емисии на CO2 в сравнение с желязната руда.

За нарастването на количеството на рециклирания скрап в Европа ще е необходимо на първо място по-добре функциониращи пазари за вторични метали. Това ще зависи от разходите за извличане на металите от изоставени съоръжения, извадени от употреба продукти и други отпадъчни потоци и тяхната връзка с цените на първичните метали[26]. За да се улесни повторната употреба и рециклирането, при оптимизирания от екологична гледна точка дизайн на продуктите следва да бъде предвидено лесно разкомплектоване и отделяне на всички стоманени компоненти.  Оптимизирането на рециклирането ще позволи по-големи количества стомана да останат в оборот[27]. В Директивата относно екодизайна[28] се допуска възможността за определяне на изисквания относно възможността за рециклиране и разкомплектоване на продуктите по рентабилен начин, което може да допринесе за осигуряването на по-добър достъп до висококачествен метален скрап.  

Търсенето на рециклирана стомана вече нарасна вследствие на повишеното доверие в качеството на тази стомана, осигурено от въвеждането на критерии за това кога даден отпадък престава да бъде отпадък[29].

Необходими се още усилия за борба с незаконния износ на скрап, който води до загуба на ценни суровини за европейската икономика. Комисията ще представи предложения за справяне с незаконния износ чрез укрепване на капацитета на държавите членки за извършване на инспекции съгласно Регламента относно превозите на отпадъци[30]. Необходима е и още работа във връзка с мониторинга на движението на скрап.

При обмислянето на производствени методи също така следва да се обърне внимание на ефективността на ресурсите и въздействието върху климата. Приблизително 40 % от производството на стомана в ЕС се извършва в електродъгови пещи, които дават възможност да производство на стомана от 100 % рециклиран скрап като изходна суровина. Въпреки че този вид производство е енергоемко, то е ефективно по отношение на ресурсите поради използването на скрап като основна суровина.  Този вид производство следва да се насърчава, тъй като то също така води до по-ниски въглеродни емисии в сравнение с производството на стомана от желязна руда като основна суровина. За тази цел обаче е необходимо наличие на скрап с добро качество, получен при допустими условия от екологична гледна точка. В стратегията на Комисията по отношение на суровините[31] е определена подходящата рамка за постигане на тази цел.

С цел осигуряване на подходящ мониторинг Комисията е изготвила списък с 14 стратегически суровини, които са едновременно икономически значими и са изложени на по-висок риск от прекъсване на снабдяването поради, inter alia, географския произход на суровината. Рискът по отношение на снабдяването също така се повишава и от слабата заменяемост и ниските нива на рециклиране на самата суровина. Списъкът, който съдържа няколко суровини, необходими за производството на стоманени сплави, ще бъде преразгледан през 2013 г. и ще се обмисли включването в него на коксуващи се въглища.

Търговия

Търговията е от особено значение за стоманата. С оглед на незаменимата роля на търговията като двигател на икономическия растеж на световния пазар на стомана, Комисията горещо подкрепя либерализацията на международната търговия под егидата на Световната търговска организация.

На двустранно равнище договарянето на търговски споразумения, по-специално на споразумения за свободна търговия, е друг ключов инструмент за постигане на равнопоставеност за предприятията от ЕС по отношение на достъпа до пазари и до суровини при условията на лоялна конкуренция. За да се оцени цялостното въздействие, което тези споразумения оказват върху предприятията в ЕС и икономиката на Съюза, след приключване на преговорите всяко търговско споразумение подлежи на анализ на последиците за ЕС от предложената сделка в допълнение към предварителната оценка на въздействието, предприета преди приемането на указанията за водене на преговори, и оценката на въздействието върху устойчивостта, осъществена по време на търговските преговори.

За отрасъла е важна статистическата информация, която позволява бърз анализ на все по-нестабилните тенденциите при вноса на стомана и предприемане на необходимите инициативи въз основа на богата фактологична база.

Ако излишните производствени мощности продължат да се увеличават в световен план, по-вероятният сценарий ще бъде увеличаване на вноса, като се насърчава прибягването до субсидии и дъмпинг с цел използване на излишните мощности в световен мащаб. До края на 2012 г. навременна информация относно бъдещия внос на стомана осигуряваше основана на лицензи автоматична система (предварителен надзор)[32]. След изтичане на срока на основаната на лицензи автоматична система ЕС ще запази своята бдителност и ще продължи да осъществява внимателен мониторинг на вноса от трети държави чрез специализираната система „Surveillance 2[33]“. Няколко търговски партньори на ЕС също осъществяват мониторинг на вноса на стомана, някои от тях, като например САЩ, чрез система, подобна на автоматичното лицензиране.

Също така е важно да се гарантира, че регулираните пазари за търговия със стокови деривати са справедливи и прозрачни, като същевременно се прилагат специфични условия за подпомагане на ликвидността, предотвратяване на пазарните злоупотреби и предотвратяване на натрупването на позиции, водещи до нарушаване на пазара. Въздействие върху производителите на стомана могат да окажат различни правни актове[34], свързани с търговията със стокови деривати и финансови инструменти.

Комисията: В краткосрочен план ще – използва в рамките на своята широкообхватна търговска стратегия различните инструменти и механизми на своята търговска политика (например търговските преговори или инструментите за търговска защита), за да гарантира на европейските производители на стомана достъп до пазарите на трети държави. В този контекст ще –  предприеме действия за борба с нелоялните търговски практики в стоманодобивния сектор, – продължи да предоставя навременни доклади за развитието на вноса на стомана от държави извън ЕС, – продължи да извършва предварителни оценки на въздействието на предвидените споразумения за свободна търговия преди приемането на указанията за водене на преговори, както и анализ на последиците за ЕС от сключените споразумения за свободна търговия преди подписването им, – осъществява мониторинг на пазарите на скрап. Предвид намаленото количество на CO2 при производството на скрап в Европа могат да се предвидят недискриминационни мерки, обосновани от екологични съображения, ако това е необходимо за справяне с изместването на въглеродни емисии към държави извън ЕС, при условие че те не водят пряко или косвено до ограничения върху износа, – представи законодателно предложение относно инспекциите и контрола на превозите на отпадъци, – обмисли включването на коксуващите се въглища в списъка на стратегическите суровини в допълнение към други ключови елементи за производството на стомана, – работи заедно с основните държави производители на стомана извън ЕС с цел придобиване на общ поглед върху отрасъла и тенденциите в него и разработване на общи подходи към предизвикателствата, пред които той е изправен в световен план. В дългосрочен план ще – следва своята програма за либерализация на търговията в хода на преговорите по споразумения за свободна търговия с оглед премахване или значително ограничаване на тарифите и нетарифните бариери на пазарите на трети държави, гарантиране на устойчивия достъп до суровини за промишлеността на ЕС, както и засилено насърчаване на международните стандарти за стоманени продукти, – продължи да работи със Съвета и Европейския парламент в контекста на инициативата за осъвременяване на инструментите за търговска защита (ИТЗ) за бързото актуализиране на основните антидъмпингови и антисубсидийни регламенти. Тези промени ще създадат възможност, inter alia, за налагането на по-високи мита (отклонение от правилото за „по-ниското мито“) върху вноса от държави, които използват несправедливи субсидии и създават критично нарушаване на техните пазари на суровини; както и за по-ефективни инструменти за ex officio разследване, когато са налице заплахи за ответни мерки срещу засегнатия промишлен отрасъл на ЕС.

3.4       Политики в областта на енергетиката, климата, ресурсната и енергийната ефективност за повишаване на конкурентоспособността Достъпни цени на енергията и енергийните доставки

Подобно на други енергоемки промишлени отрасли (ЕПО), разходите за енергия са един от основните фактори за конкурентоспособност на европейския стоманодобивен сектор. Според изчисленията на стоманодобивната промишленост разходите за енергия формират до 40 % от всички разходи за дейността в зависимост от сегмента на веригата за създаване на стойност[35]. Европейската промишленост е изправена пред по-високи цени на енергията в сравнение с повечето ѝ международни конкуренти, тенденция, която се засилва от динамиката на развитието на цените през последните години.

Електроенергията и коксуващите се въглища са най-важните източници на енергия за стоманодобивната промишленост и по отношение и на двата тя е подложена на натиск. Независимо от скорошния спад цената на коксуващите се въглища значително се повиши през последните години[36]. Средните цени на електроенергията за крайни потребители от промишлеността на ЕС са двойно по-високи от цените в САЩ[37] и значително по-високи от тези в повечето останали държави от ОИСР (с изключение на Япония) и много големи развиващи се икономики. Между 2005 и 2012 г. европейската промишленост понесе среден ръст на цените на електроенергията от 38 % в реално изражение, докато съответната цифра за САЩ беше минус 4 % и плюс 16 % за Япония[38]. Тъй като тези разлики се трансформират във въздействия върху структурата на разходите на предприятията от стоманодобивния сектор в различните региони и имат пряко отражение върху световната конкуренция и конкурентоспособност, конкурентните цени на енергията в международен план и сигурните енергийни доставки са жизненоважни за бъдещето на стоманодобивния сектор в Европа, не на последно място поради тяхното значение за определянето на решенията за местоположение и инвестиции за стоманодобивната промишленост. Анализът в основата на Енергийна пътна карта на Комисията за периода до 2050 г.[39] предполага, че цените на електроенергията вероятно ще се повишават през периода до 2030 г., а от този момент нататък леко ще се понижават до голяма степен вследствие на разходите за инвестиции в инфраструктура. Поради това е особено важно при определянето на бъдещите политики, свързани с енергията, да се разгледа потенциалното въздействие върху цените и разходите и да се определят начините, по които могат да бъдат намалени или компенсирани неблагоприятните въздействия върху конкурентоспособността на енергоемките отрасли.

Промените в цените на електроенергията за крайни потребители и разликите между държавите (включително в рамките на ЕС) се дължат на сложното взаимодействие на различни фактори, включително разходите за горива, политиката на данъчно облагане, структурата на пазара, променените подходи за регулиране на цените, разликите в климата и политиките относно възобновяемите източници и променящата се структура на производството на енергия. Делът на възобновяемите източници в енергийния микс оказва въздействие върху цената на електроенергията. Въпреки че високият дял на енергията от възобновяеми източници с ниски пределни разходи може да окаже натиск за намаляване на цените на едро, въздействието върху цените за крайни потребители от нарастването на дела на възобновяемата енергия може да бъде отрицателно в краткосрочен до средносрочен план чрез добавянето от държавите членки на налози върху възобновяемите енергийни източници. Поради това е важно разходите за възобновяема енергия да бъдат понижени и националните схеми за подпомагане да бъдат рентабилни. Делът на определяните от държавите членки данъци, такси и налози представлява значителна, а в много случаи и нарастваща част от цените за крайни потребители. Понастоящем стоманодобивната промишленост и други енергоемки промишлени отрасли в някои държави членки се ползват от облекчения или освобождаване от такива данъци и такси.

Друго предизвикателство е повишаването на цените на електроенергията във връзка със схемите за търговия с емисии (СТЕ). Тези разходи обаче могат да бъдат намалени посредством Насоките за държавна помощ на ЕС[40], в които се предвижда възможност за компенсиране на такива разходи при определени обстоятелства с оглед предотвратяване на изместването на въглеродни емисии.

Постепенното изграждане на вътрешния енергиен пазар спомага за ограничаване на цените на електроенергията на едро и ще стимулира конкуренцията, например посредством премахване на бариерите за навлизане на пазара и на регулаторните пречки, но изграждането му зависи също така от увеличаването на капацитета на трансграничната и трансевропейската енергийна инфраструктура[41]. За да функционира вътрешният енергиен пазар, третият енергиен пакет[42] трябва да бъде приложен в своята цялост от държавите членки. Други важни фактори за осигуряване на конкурентни цени на енергията и разходи за енергия в Европа включват постоянна подкрепа за научните изследвания и иновациите в областта на енергийните технологии от предложената програма „Хоризонт 2020“ (особено когато могат да повишат енергийната ефективност, което може да изиграе важна роля за частичното компенсиране на разликата в цените на енергията)[43] и непрестанни усилия за диверсифициране на източниците, маршрутите и държавите на доставка по отношение на снабдяването с газ. Развитието на местни енергийни ресурси по икономически ефективен начин — било то на възобновяеми източници на енергия, на въглища, в съчетание с улавяне и съхраняване на въглеродни емисии, или на традиционни и нетрадиционни изкопаеми горива — също може да има положително въздействие върху цените на енергията в средносрочен и дългосрочен план.

Енергоемките промишлени отрасли са твърде капиталоемки, със среден инвестиционен цикъл от 20 до 30 години, поради което се нуждаят от предвидимост на разходите за енергия, за да се ограничат инвестиционните рискове. Правилата на ЕС в областта на конкуренцията допускат дългосрочни договори за доставка на електроенергия между доставчици и потребители, които осигуряват такава сигурност на планирането. Само при определени конкретни условия такива договори могат да доведат до антиконкурентно препятстване в нарушение на Договора[44]. Антиконкурентно препятстване обичайно настъпва само във връзка с доставчици с господстващо положение или като ефект на натрупване, произтичащ от подобно поведение от страна на много доставчици. Въпреки че позволяват различна индивидуална продължителност и срокове на изтичане на договорите, последните решения на Комисията[45] изискват значителни обеми да се връщат ежегодно на пазара, така че да бъдат на разположение за договаряне от всеки доставчик. В случай че практиката на Комисията не дава достатъчна яснота относно оценката на такива договори по отношение на конкуренцията, Комисията е готова да издаде писмо с насоки по смисъла на Известието на Комисията[46], при условие че се спазват определените в известието изисквания.

Европейският съвет от 22 май 2013 г. призна, че трябва да се обърне внимание на въздействието на високите цени на енергията и разходите за енергия. В този контекст Комисията ще предприеме последващи действия във връзка със заключенията на Съвета[47]. Този прецизен мониторинг на разходите за енергия и тяхното въздействие върху промишлеността ще обхване различните компоненти на разходите за цените на енергията и тяхното развитие във времето, както и сравнението на цените в ЕС с тези в други региони, които са основни производители на стомана, включително данни относно корективни мерки като изключения и данъчни облекчения.

По отношение на диференцираната фискална консолидация Европейската комисия препоръчва фискалните корекции да бъдат съобразени в по-голяма степен с растежа както по отношение на приходите, така и на разходите. Що се отнася до преминаването към екологични данъци, те могат да стимулират развитието на нови технологии, да насърчат ефективното използване на ресурсите и създаването на „зелени“ работни места, но трябва да се осъществява мониторинг по отношение на въздействието на високите цени на енергията върху домакинствата и конкурентоспособността, включително в енергоемките отрасли, за да може бъдещите решения да се вземат въз основа на убедителни доказателства[48].

Разглеждане на въпроси, свързани с политиката в областта на климата

Стоманодобивната промишленост е един от най-големите източници на емисии на CO2[49]. Тя също така е отрасъл, който се счита за изложен на опасност от изместване на въглеродните емисии. Поради този риск на стоманодобивната промишленост по правило се разпределят безплатни квоти за емисии на 100 % от референтната стойност. Съгласно Насоките за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с емисии тя може да получава финансови компенсации от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г. в рамките на третата фаза на схемата за търговия с емисии.

Както се признава в Зелената книга на Комисията относно рамката на политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г.[50], тези политики трябва да се прилагат по рентабилен, предвидим и съгласуван начин. Прозрачността и стабилността на регулаторната рамка са необходими, за да се гарантира, че в Европа се осъществяват дългосрочни инвестиции, които са жизнено необходими за подновяване на промишлената база, особено за твърде капиталоемките отрасли с дългосрочни инвестиционни периоди (20—30 години). Ето защо политиката на ЕС в областта на климата за периода след 2020 г. ще разгледа как най-добре да се вземат под внимание технологичните ограничения, бариери и възможности, отражението на съответните разходи върху конкурентоспособността, както и ангажиментите и равнището на амбициите на държавите извън ЕС.

ЕС формира едва 11 % от световните емисии на парникови газове и делът му намалява, така че за справянето с изменението на климата са необходими ефективни действия на международно равнище. Приносът от всички големи икономики и всички отрасли по сравним, справедлив, прозрачен и отговорен начин е от жизненоважно значение за постигането на целта. За да се гарантира прозрачността на бъдещото международно споразумение относно изменението на климата, са необходими подобрени ангажименти, както и ефективна система за мониторинг, докладване и проверка, а международно признатите стандарти са от решаващо значение за подобряване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС. Важно е да се определи как да се финансират целите по отношение на климата. В пътната карта на ЕС за икономика с ниска въглеродна интензивност се признава, че постигането на нови цели ще изисква допълнителни инвестиции[51]. След 2035 г. прилагането на по-модерни промишлени процеси и оборудване ще бъде необходимо в широк мащаб, тъй като при настоящите технологии равнището на емисии на CO2 от най-ефективните стоманодобивни заводи в ЕС доближава физическите граници.

Вариант за иновационно финансиране представлява използването на някои от приходите, получени от провеждането на търгове за квоти за емисии по СТЕ, за подпомагане на финансирането на целите, свързани с климата, като по възможност бъде включено разработването на нови нисковъглеродни технологии в съответните промишлени отрасли. От 2013 г. нататък над 40 % от общия брой квоти в рамките на ЕС ще се продават на търг, а впоследствие делът на търгуваните квоти ще нараства линейно, за да достигне 100 % до 2027 г.

ЕС се ангажира да отговори на въпросите на конкурентоспособността, свързани с неговите политики в областта на изменението на климата. Без условия на равнопоставеност в политиката в областта на изменението на климата конкурентите производители на стомана извън ЕС се радват на несправедливо конкурентно предимство, нарушаващо световния пазар на стомана и ограничаващо бъдещите инвестиции в ЕС, което може да доведе до изместване на въглеродни емисии.

Осигуряване на съпоставимост в световен мащаб

Научните изследвания на материалите и контролът върху суровинните ресурси стават все по-важни в условията на настоящата световна конкуренция за водещи промишлени позиции при нисковъглеродните технологии. Стоманата е материал, който има значителен потенциал да създаде възможности за преход към основана на знанието икономика с ниски въглеродни емисии и ефективно използване на ресурсите[52]. Стоманата следва да изиграе важна роля в разработването и въвеждането на пазара на по-ефективни, безопасни и надеждни технологии с ниски въглеродни емисии и ефективно използване на ресурсите. В подкрепа на прилагането на политиката на ЕС в областта на климата и за улесняване на постигането на целите на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, на Европейския комитет за стандартизация бе възложен мандат за разработване на европейски стандарт за оценка на емисиите на парникови газове (ПГ) в енергоемките промишлени отрасли. Установяването на количествено измерим принос за намаляване на вредните емисии на равнище заводи и промишлени отрасли изисква прозрачни методологии и пълно единомислие относно процедури за мониторинг, докладване и проверка, както и ключови показатели за ефективност. В крайна сметка стандартите ще позволят валидиране на методите за измерване и количествено определяне на емисиите на парникови газове, свързани с обработката, ще осигурят сравнимост на работата на заводите в световен мащаб и ще създадат възможност за оценяване на техния потенциал за подобрение.

Стоманодобивният сектор като фактор за целите, свързани с климата и ефективното използване на ресурсите

Стоманата допринася за намаляване на СО2 и икономия на енергия при различни приложения като автомобилостроенето, корабостроенето, строителния, машиностроителния отрасъл, стоките за бита, медицинските изделия и вятърните генератори. В неотдавнашно проучване[53] икономиите на CO2 от иновационни приложения на стоманата — като по-ефективни електроцентрали, вятърни турбини или по-олекотени превозни средства — се съпоставят с емисиите на CO2 от производството на стомана. Проучването показва, че в Германия например възможностите за икономии, постигнати чрез използването на стомана, надхвърлят емисиите от производството на стомана. Стоманата подлежи на пълно рециклиране без влошаване на качеството ѝ. Страничните продукти от стоманодобива (например шлаки) се оползотворяват почти напълно. Ето защо по отношение на „Европа за ефективно използване на ресурсите“[54] — водещата инициатива на стратегията „Европа 2020“, стоманодобивната промишленост е с добри позиции, за да се възползва от засилено внимание към подхода за жизнения цикъл, увеличаването на равнищата на рециклиране и по-доброто оползотворяване на странични продукти.

Друг начин за справяне с предизвикателствата пред намаляването на емисиите на парникови газове е по-нататъшно укрепване на прилагането на допълнителни мерки за енергийна ефективност в стоманодобива. Много заводи генерират големи количества отпадна топлина и газ, които могат да бъдат използвани за производство на електроенергия или пара, за да се използват в самото съоръжение за електроенергия за собствено потребление или да се изнасят за съседни производства или за комуналната електропреносна мрежа. Такива проекти водят до намаляване на емисиите, като заменят други източници на производство на енергия, обикновено от изкопаеми горива.

Комисията: В краткосрочен план ще създаде правна уредба, благоприятна за устойчив растеж: – през 2013 г. ще издаде насоки относно схемите за подпомагане на възобновяемата енергия, които се използват от държавите членки за постигане до 2020 г. на техните цели относно възобновяемите енергийни източници, – при поискване ще обмисли издаването на писмо с насоки относно оценката по отношение на конкуренцията на дългосрочните договори за доставка на електроенергия в случай на нови или нерешени въпроси, – ще извърши анализ на състава и движещите фактори на цените на енергията и разходите за енергия в държавите членки, с особено внимание към въздействието върху домакинствата; МСП, енергоемките отрасли и, в по-широка перспектива, към конкурентоспособността на ЕС в сравнение с неговите икономически аналози в световен план, преди обсъждането на Европейския съвет през февруари 2014 г. ще докладва относно цените на електроенергията за крайни потребители от промишлеността, включително компоненти на цените (например енергийния компонент, налозите и тарифите, данъците), в държавите — членки на ЕС, и други големи икономики, – ще анализира въздействието на СТЕ върху цените на електроенергията в ЕС и в контекста на обсъждането на политиката относно климата до 2030 г. ще проучи необходимостта от мерки за справяне с опасността от изместване на въглеродни емисии за конкретни отрасли, – разработи предложения за рамката на политиките на ЕС в областта на климата до 2030 г. по начин, който отчита в пълна степен ефективността на разходите и възможните въздействия върху разходите за промишлеността. Без да се засягат резултатите от общественото обсъждане, стартирано със Зелената книга на Комисията относно рамката на политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г., разработването на политика в областта на климата до 2030 г. ще се стреми да вземе предвид, inter alia, конкурентоспособността на европейската промишленост в международен план, както и специфичните характеристики на някои отрасли и напредъка в световните преговори относно изменението на климата, а също и оценка на всички съответни емисии на CO2 в ЕС, – ще гарантира, че оценката на опасността от изместване на въглеродни емисии, която следва да се направи в контекста на новия списък на изместване на въглеродни емисии, е извършена по открит и прозрачен начин, в съответствие с изискванията на Директивата за СТЕ и при отчитане на специфичните характеристики на някои промишлени отрасли и въздействието на разходите за електроенергия върху тяхната конкурентоспособност, – ще предложи в скоро време производството на някои видове продукти от ковано желязо да бъде добавено към списъка на отрасли, застрашени от изместване на въглеродните емисии що се отнася до преките разходи, – ще насърчава най-добрите практики в областта на енергийната ефективност въз основа на резултатите от енергийни одити, извършвани от дружествата в съответствие с Директивата относно енергийната ефективност[55], както и въз основа на европейски и международни проучвания, – ще насърчава инвестициите в енергийна ефективност (нови котли за производство на електроенергия, улавяне на газ при производството на стомана, инсталация на турбини за оползотворяване на върховото налягане на газ (TRT), оползотворяване на отпадната топлина), – ще обмисли изисквания относно екодизайна във връзка с възможността за рециклиране и разкомплектоване, за да се осигури по-лесното отделяне на стоманата, подходяща за рециклиране от всички съответни продукти. ще насърчава иновациите: – ще интегрира стоманодобивната промишленост в мерките за НИРДИ, демонстрация, внедряване и въвеждане на пазара по отношение на енергийно ефективните продукти, технологии и решения с оглед изпълнение на Директивата относно енергийната ефективност и друго законодателство и политики в областта на енергийната ефективност, – ще оцени как свързаните със СТЕ приходи могат да бъдат заделени и използвани за финансиране на цели, свързани с климата, включително въвеждането на нови и иновационни технологии в енергоемките промишлени отрасли, В средносрочен и дългосрочен план ще създаде правна уредба, благоприятна за устойчив растеж: – продължи преговорите за сключване на обвързващо международно споразумение относно изменението на климата до 2015 г., за да гарантира достатъчни ангажименти от всички, и по-специално от големите икономики, като вземе под внимание съответните им задължения и възможности и същевременно гарантира прозрачност и отчетност, както и като включи стабилна система за съответствие и изпълнение, – призове Европейския комитет за стандартизация да финализира във възможно най-кратък срок стандартите за оценка на емисиите на парникови газове в енергоемките отрасли, – продължи усилията си за разработване на методология за оценка на база жизнения цикъл (LCA), за да се позволи по-добро отчитане на възможностите за рециклиране на материали, – ще оцени LCA по веригата за създаване на стойност и възможностите за рециклиране на материали и ще включи тази възможност в съответните предложения и стратегии. С цел диверсифициране на доставките ще: – определи условията, които да позволят бъдещата експлоатация на местни ресурси от изкопаеми газови горива, традиционни и нетрадиционни, по безопасен за околната среда начин, тъй като те могат да допринесат за намаляване на зависимостта на ЕС от вноса на енергия и от цените, Комисията приканва държавите членки: – при подготовката за обсъжданията в рамките на Европейския съвет от м. февруари 2014 г. и въз основа на доклада на Комисията да оценят въздействието на всички национални мерки върху цените на енергията за енергоемките промишлени отрасли — данъчно облагане, налози за капацитет или мрежи, такси и механизми за подкрепа на възобновяемите или други видове източници, – на тази основа да обмислят подходящи мерки за намаляване на цените за енергоемките промишлени отрасли ще се отнася до фискалната консолидация, правилата за конкуренцията и целостта на вътрешния пазар, – обмислят установяването на приходи с целево предназначение от СТЕ за проекти за НИРДИ за енергоемки промишлени отрасли, – да увеличат усилията за намаляване на разликите в средните цени на енергията и разходите за енергия между промишлеността на ЕС и неговите основни конкуренти чрез подобряване на функционирането на пазара и сигурността на доставките в енергийния сектор, – да направят оценка на инициативите, свързани с обединено производство на електроенергия, дългосрочни договори и партньорства, – да обменят най-добри практики и информация. Комисията ще оцени въздействието от предприетите мерки и при необходимост ще даде допълнителни препоръки за минимизиране на енергийните разходи на енергоемките промишлени отрасли.

3.5       Иновации

Най-модерните инсталации в стоманодобивната промишленост на ЕС се доближават до границите на възможностите на настоящите технологии и стоманодобивната промишленост трудно ще постигне на допълнително значително намаляване на емисиите на CO2 без въвеждането на революционни технологии[56]. От новите технологични иновации ни делят няколко години. Потенциални революционни технологии са проучвани в миналото като част от група проекти под общото название „ULCOS“[57]. Комисията подпомогна ULCOS чрез: финансиране с общ размер 40 млн. EUR по линия на Шестата рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност, както и на Изследователския фонд за въглища и стомана.

В рамките на „Хоризонт 2020“може да бъде оказвана специфична подкрепа за преработвателната промишленост на предложено публично-частно партньорство (ПЧП), наречено SPIRE[58]. Освен това улавянето и съхраняването на СО2 (CCS) е определено като ключова технология за декарбонизация на промишления сектор в Пътната карта към нисковъглеродна икономика за периода до 2050 г., както и в Енергийната пътна карта за периода до 2050 г.[59], включително прилагането на CCS в промишлените процеси, както и в приложенията на производството на енергия. Това е един от приоритетите от Европейския стратегически план за енергийни технологии със специална европейска индустриална инициатива и програма за съвместни изследвания на Европейското сдружение за изследвания в енергетиката (EERA). Значението на стоманата за приложенията на енергията и потребностите от научни изследвания и иновации са установени в Пътната карта за материалите за развитие на нисковъглеродни енергийни технологии[60]. Ето защо са възможни допълнителни предложения за дейности в областта на НИРД, сходни на разглежданите в рамките на предходната фаза за научни изследвания и развитие на ULCOS. През периода 2014—2020 г. Изследователският фонд за въглища и стомана ще предостави на проекти за научни изследвания финансиране в размер на 280 млн.

Но отправяйки поглед към бъдещето е ясно, че ще бъде необходим демонстрационен проект в производствен мащаб за производство на стомана с улавяне и съхраняване на СО2 и вероятно финансовият пакет ще излиза извън типичните мерки на проект за НИРДИ. Пресметнато е, че на практика пълният спектър на демонстрационните експерименти, свързани с ULCOS, ще струва над 500 млн. EUR. Поради това засилването на ефекта с други инструменти безспорно е необходимо за следващата фаза на търговски демонстрации на технологиите CCS за стоманодобива, например покана за нова програма за резерва за нови участници (NER 300), допълнителна Европейска енергийна програма за възстановяване или използването на структурни фондове.

Освен това, дори да са налице такива технологии, тяхното широкомащабно разгръщане ще зависи от това дали прилагането им в ЕС е възможно при конкурентни разходи за производство, както и от приемането им от обществеността. По-специално улавянето и съхраняването на СО2 ще изисква създаването на подходящи механизми за ангажиране на местните общности като партньори по инициативите и гарантирането на адекватна цена на въглерода.

Европейската стоманодобивна промишленост непрестанно разработва нови видове стомана, за да отговори на нуждите от специфични приложения. Независимо от това днес съществува необходимост от стимулиране на НИРДИ в екологосъобразни преработвателни технологии в много по-голяма степен, отколкото в миналото. Потенциалът на технологиите за сортиране и иновативните системи, пазари и бизнес модели при доразвиването на рециклирането на скрап е особено обещаващ по отношение на подобряването на конкурентоспособността и намаляването на въздействието върху околната среда и на емисиите.

Европейското партньорство за иновации в областта на суровините[61] стимулира иновациите чрез веригата за създаване на стойност на стоманата от проучването и добива до ефикасното преработване, рециклиране и заместване.

Разгръщането в производството на новите технологии в стоманодобива може да се увеличи чрез използване на финансовите механизми на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ)[62]. Проектите в стоманодобивния сектор с по-нисък рисков профил често отговарят на условията за дългосрочно финансиране от ЕИБ. Освен това високо иновационните стоманени продукти може да се финансират по линия на механизма за финансиране с поделяне на риска (МФПР), който представлява иновационна кредитна схема за поделяне на риска, създадена съвместно от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка за подобряване на достъпа до дългово финансиране за насърчаване на дейности с по-висок финансов рисков профил в областта на научните изследвания, технологичното развитие, демонстрационните и иновационните инвестиции.

Комисията ще: – обмисли подпомагането в рамките на „Хоризонт 2020“ и в съответствие с приложимите правила за държавна помощ на проекти за НИРД, демонстрационни и пилотни проекти за нови, по-чисти, енергийно ефективни технологии с ефективно използване на ресурсите, включително публично-частни партньорства, които отговарят на съответните изисквания. Едно потенциално публично-частно партньорство — SPIRE (Ресурсна и енергийна ефективност в устойчивата преработвателна промишленост) и стратегическият план за енергийни технологии са в процес на подготовка, – участва в сътрудничество на международно равнище в проекти за научни изследвания нагоре по веригата, когато това е уместно и полезно за повишаване на европейската конкурентоспособност и достъпа до пазари, – насочи финансовата подкрепа в по-голяма степен към фазата на разширяване на мащаба и пилотната фаза вместо единствено към изследователската фаза, – анализира в контекста на Европейското партньорство за иновации в областта на суровините, и по-специално на предстоящия стратегически план за изпълнение, всички варианти за стимулиране на иновациите в стоманодобивната промишленост по веригата за създаване на стойност на суровините, включително чрез рециклиране. Комисията приканва държавите членки да: – проучат необходимостта от и жизнеспособността на източниците на финансиране с целево предназначение за създаването на специални програми за финансиране на проекти за НИРДИ в стоманодобивния сектор и за благоприятстване на създаването на клъстери. Комисията приканва Европейската инвестиционна банка: – да разгледа заявленията за дългосрочно финансиране за проекти в областта на стоманодобива, които имат за цел осигуряване на съответствие с изискванията за разрешителни по Директивата относно промишлените емисии въз основа на най-добрите налични техники (НДНТ).

3.6       Социалното измерение: преструктуриране и нужди от умения

Перспективите за заетостта в стоманодобивния сектор предизвикват сериозна загриженост и заслужават пълно политическо внимание, не на последно място тъй като през последните години 40 000 работни места бяха закрити поради преструктуриране.

Това означава, че държавите членки продължават да се изправят пред значителни социални предизвикателства по отношение на минали и бъдещи закривания на производствени мощности, които вече са обявени, в няколко засегнати региона. Освен това, ако в Европа става все по-трудно да се произвежда стомана, промишлените отрасли, които зависят от същата верига на създаване на стойност, също ще бъдат закрити или ще инвестират другаде.

За да се запази стратегическото значение на отрасъла за европейското промишлено производство и заетостта, в допълнение към дългосрочните мерки трябва да бъдат взети неотложни (временни) мерки. Това ще изисква също изготвянето на временни трудови споразумения с държавно подпомагане за работниците, за да се запази капацитетът на труда и да се задържат работниците през периодите на слаба икономическа конюнктура, когато е уместно, в съответствие с приложимите правила за държавна помощ.

Могат да бъдат мобилизирани различни фондове и политически инструменти на ЕС за облекчаване на социалната цена на корекциите и за да се гарантира запазването и развитието на необходимите умения за бъдещата конкурентоспособност на отрасъла. Това следва да стане по начин, който подпомага преминаването в течение на времето към нови модерни производствени технологии и иновационни продукти и който не следва да изключва всяко необходимо преструктуриране. Такива мерки са приложими по-специално за стоманодобивния сектор, тъй като той трябва да се справи със свръхкапацитет.

Прогнозирането на нуждите от преструктуриране на стоманодобивната промишленост на ЕС е от ключово значение за смекчаването на неблагоприятните социални ефекти. С цел свеждане до минимум на неговото социално въздействие трябва да се разпространяват и популяризират добри практики в областта на обучението и преквалификацията на равнище предприятие.

Това повишава важността за всички заинтересовани страни на преодоляването на цикличните ограничения с временни мерки, насочени към запазване на производството и заетостта в дългосрочен план и ограничаване на намаляването на капацитета до признатия структурен свръхкапацитет. Отрасълът вече е предприел коригиращи мерки чрез затваряне на повече от 30 мегатона производствени мощности на европейската стоманодобивна промишленост, от които 20 мегатона може да се считат за постоянно коригиране.

Същевременно работната сила в стоманодобивния сектор преживява безпрецедентна промяна. Възрастовата структура в повечето европейски стоманодобивни предприятия е такава, че над 20 % от действителната работна сила ще напусне отрасъла през периода 2005—2015 г. и близо 30 % ще го напуснат до 2025 г. Поради това отрасълът трябва да може да привлече млади и творчески таланти.

Необходими са специални дейности, за да се гарантира, че висококвалифицирани учени и мениджъри ще изведат европейската стоманодобивна промишленост напред и ще осигурят нови източници на конкурентно предимство.

Структурните фондове могат да помогнат, като съпътстват преструктурирането в отрасъла и стимулират иновациите и специализацията за интелигентен растеж. В този контекст на дълбоки промени и преструктуриране Европейският социален фонд (ЕСФ) и Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) трябва да се използват в пълна степен за подпомагане на осъвременяването и усъвършенстването на уменията на работниците в отрасъла, както и за подпомагане на положителния и бърз професионален преход за онези, за които съществува риск да бъдат съкратени. Чрез подходящо национално и/или регионално програмиране ЕСФ може да играе тази роля по изпреварващ начин, постоянно и доста по-рано от конкретните операции за преструктуриране, като по този начин смекчава предварително бъдещото им въздействие. ЕФПГ може да допълни това, като подкрепя с активни мерки на пазара на труда съкратените работници.

Съгласно правилата на ЕС за държавната помощ стоманодобивният сектор може да се ползва от няколко категории мерки за държавна помощ, които допринасят за целите на ЕС за 2020 г.: научни изследвания и развойна дейност и иновации, обучение и помощ за заетост и помощ за подобрява на опазването на околната среда. Например стоманодобивният сектор вече се е възползвал от изключения от националното данъчно облагане с екологични и енергийни данъци, от държавна помощ за мерки за енергийна ефективност и от помощ за инвестиции за надхвърляне на задължителните стандарти на ЕС. Освен това стоманодобивът е признат за един от отраслите, изложени на опасност от изместване на въглеродни емисии, и държавите членки могат да смекчат ефекта от по-високите цени на електроенергията, дължащи се на схемите за търговия с емисии, които влияят на конкурентоспособността на отрасъла през периода от 2013 г. до 2020 г., както бе обяснено по-горе.

Комисията: В краткосрочен план ще – насърчава наемането на работа на млади хора в отрасъла чрез подсилване на схеми за чиракуване и процедури за назначаване, насочени към младите хора, – насърчава създаването на Европейски съвет по уменията за стоманодобивната промишленост, за да обедини съществуващите национални организации, които работят за развитието на умения и заетост в стоманодобивния сектор. В зависимост от желанието и възможностите на организациите в отрасъла Съветът по уменията може да включва представители на работодателите и на работниците на европейско и национално равнище и организации на доставчиците на образование и обучение, – подпомага обединенията за отраслови умения чрез програмата „Еразъм за всички“[63], възползвайки се от данните за нуждите от умения и тенденциите, обединенията за отраслови умения ще работят за изготвяне и предоставяне на съвместни учебни програми и методи, по-специално за обучение в процеса на работа, които осигуряват на обучаваните уменията, изисквани от пазара на труда в конкретен отрасъл, например стоманодобивната промишленост, – подпомага политиките за активно обучение и за учене през целия живот, включително по отношение на умения за икономия на енергия чрез обучение на енергийни одитори и енергийни мениджъри, – стартира (при ясни искания от профсъюзите и/или националните органи) междуведомствена работна група[64], която да проучи и проследи основните случаи на затваряне или значително намаляване на производството на заводи за стомана, така че да се опрости използването на съответните фондове на ЕС в случай на значителни съкращения или закриване, – представи Качествена рамка за прогнозиране на промени и преструктуриране, като определи най-добрите практики в тази област, които да бъдат прилагани от всички заинтересовани страни, – гарантира, че при предоставянето на финансиране от ЕС в рамките на „Хоризонт 2020“ и структурните фондове се спазва принципа на регионалното интелигентно специализиране, като вземат предвид трайността на инвестициите в създаване и поддържане на работни места в даден регион, – продължи да прилага правилата за съфинансиране и намаления собствен принос в структурните фондове за държавите по програмата. Комисията приканва държавите членки да: – проучат възможността за използване на Европейския социален фонд (ЕСФ) заедно с регионалните органи за последващо обучение и преквалификация на работниците, включително чрез създаване на специална мярка за финансиране, свързана със стоманодобивния сектор, – проучат възможността за използване на структурни фондове заедно с регионалните органи през следващия програмен период с цел смекчаване на социалните последици от преструктурирането на стоманодобивния сектор, – приключат текущите преговори по предложението за Регламент за Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) за програмния период 2014—2020 г.[65] и да поискат неговото използване, – улеснят диалога между социалните партньори с оглед постигане на споразумение относно временни инициативи за запазване на работни места, като например възможността за въвеждане на схеми за гъвкави форми на заетост, с оглед по-специално на циклично коригиране. Комисията приканва промишлеността да: – играе активна роля за преодоляване на пропуските и недостатъците в уменията, – продължи необходимото приспособяване на промишлеността в съответствие с най-добрите практики във връзка с предвиждане на промените и преструктурирането, включително чрез социален диалог и подходящо участие на регионалните заинтересовани страни, – проучи нуждите от преструктуриране и възможното коригиране на капацитета с оглед бъдещото търсене на ключови сектори, като се отчита необходимостта от справяне по различни начини със структурните и цикличните тенденции, – си сътрудничи с други заинтересовани страни, особено с национални и регионални органи, за да гарантира, че цикличният свръхкапацитет се преодолява чрез подкрепени от обществеността временни мерки за запазване на заетостта в дългосрочен план.

4. Заключения

Както бе посочено по-горе, визията на ЕС за периода 2030—2050 г. определя стратегии и пътища за пренасочване на европейската икономика към по-устойчива и ефикасна енергийна система в световен мащаб, за подновяване на транспортните средства наред със създаването на интелигентна система за управление на транспорта, както и ремонт на всички сгради и интегрирането им в интелигентни мрежи за пренос.

Тази визия е интензивна по отношение на усъвършенствани материали като стоманата, чието наличие в добро качество, обем и цена е предпоставка за успешното осъществяване на тази визия. Единствено правилната политика и регулаторна рамка в съчетание с целенасочени действия от страна на Комисията, държавите членки и промишлеността ще помогнат на стоманодобивния сектор да преодолее трудностите си, да увеличи своята конкурентоспособност и да произвежда иновационни стоманени продукти, необходими за запазване и придобиване на пазарен дял.

Конструктивният диалог по въпросите на стоманата подчерта ползата и необходимостта от продължаване на диалога между основните заинтересовани страни в този стратегически промишлен отрасъл. Поради това Комисията предлага да бъде официално сформирана група на високо равнище по въпросите на стоманата. Този процес ще доведе до годишна среща на високо равнище. Основната му цел ще бъде да осигури европейска платформа за взаимно информиране, диалог и обмен на най-добри практики. Като цяло той следва да улеснява и подпомага усилията на европейския стоманодобивен сектор да поддържа и подобрява своя капацитет, за да бъде конкурентоспособен на световния пазар.

В срок от дванадесет месеца след приемането на плана за действие Комисията ще оцени въздействието от неговото прилагане върху конкурентоспособността на стоманодобивната промишленост и при необходимост ще даде допълнителни препоръки и насоки.

[1]               Eurofer Economic and Steel Market Outlook („Eurofer: Икономически перспективи за пазара на стомана“), 2012 г.

[2]               Съгласно съобщения от дружествата.

[3]               COM (2012) 582 final.

[4]               Статистически данни за 2012 г. от Световната стоманодобивна асоциация, http://www.worldsteel.org/statistics/statistics-archive/2012-steel-production.html.

[5]               OECD DSTI/SU/SC(2012) 21 The future of steel: how will the industry evolve? („Бъдещето на стоманата: как ще се развива промишлеността?“) (декември 2012 г.).

[6]               DECISÃO CMC № 39/11, Бразилия увеличи тарифите за внос за 100 продукта, включително няколко стоманени продукта, но не и листовата стомана с добавена стойност. Митата бяха увеличени от 12 % на 25 % и са валидни за 12 месеца с възможност за удължаване с една година.

[7]               Тези данни са въз основа на продуктите, обхванати от предишната система за наблюдение до декември 2012 г.

[8]               OECD DSTI/SU/SC(2012) 12 The future of the steel industry: selected trends and policy issues (December 2012) („Бъдещето на стоманодобивната промишленост: избрани тенденции и политически въпроси“) (декември 2012 г.).

[9]               Prospective scenarios on energy efficiency and CO2 emissions in the Iron & Steel industry (2012) – JRC („Вероятни сценарии за енергийната ефективност и емисиите на СО2 в черната металургия“, 2012 г. – Съвместен изследователски център).

[10]             The potential for improvements in energy efficiency and CO2 emissions in the EU27 iron and steel industry under different payback periods, Journal of Cleaner Production (2013), („Потенциал за подобрения на енергийната ефективност и за намаляване на емисиите на СО2 в черната металургия в ЕС-27 при различни периоди на възвръщаемост“), 2013 г. http://dx.doi.org/10.1016/j.jclepro.2013.02.028.

[11]             В сравнение с 1980 г. през 2008 г. използването на суровини за производство на необработена стомана спадна от 2336 на 2015 kg/tonne (-13,7 %).

[12]             Директива 2012/27/ЕС

[13]             COM (2013) 180 final

[14]             Допълнителна информация е публикувана на: http://ec.europa.eu/enterprise/sectors/metals-minerals/steel/high-level-roundtable/index_en.htm

[15]             COM(2010) 543 и COM(2012) 746.

[16]          Изпитването на конкурентоспособността е инструмент, който включва дванадесет стъпки и разглежда въздействията на дадено предложение за политика върху конкурентоспособността на предприятията чрез нейните ефекти върху разходите за осъществяване на стопанска дейност, а също така върху капацитета на засегнатите отрасли за осъществяване на иновации и върху тяхната конкурентоспособност на международно равнище. Това е опростен и ефективен инструмент за по-подробни анализи на въздействието, което имат предложенията върху конкурентоспособността — SEC(2012) 91 final.

[17]             Съюз за иновации — COM(2010) 546 окончателен.

[18]             Статистически данни от Полската стоманодобивна асоциация, 2012 г.

[19]             OECD DSTI/SU/SC(2012) 15 Excess Capacity in the steel industry: an examination of the global and regional exеnt of the challenge („Свръхкапацитет в стоманодобивната промишленост: проучване на глобалното и регионалното измерение на предизвикателството“).

[20]             COM (2012) 636 final

[21]             COM (2013) 17 final и COM (2013) 18 final

[22]             Цените на желязната руда се увеличиха от 25 USD за сух метричен тон през 2001 г. на 250 USD през 2011 г.

[23]             Световна стоманодобивна асоциация, 2010 г.

[24]             Агенция за опазване на околната среда на САЩ

[25]             Агенция за опазване на околната среда на САЩ

[26]             http://scripts.cac.psu.edu/users/n/w/nwh5089/Steel%20Recycling%20Process.pdf

[27]             www.eurofer.org/index.php/eng/content/.../517/.../SteelRecycling.pdf

[28]             Директива 2009/125/ЕО

[29]             http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2011:094:0002:0011:bg:PDF

[30]             Регламент (EО) № 1013/2006

[31]             COM(2008) 699 и COM(2011) 25.

[32]             Регламент (ЕС) № 1241/2009 на Комисията.

[33]             Системата „Surveillance 2“ събира данни, извлечени пряко от митническите декларации за внос. Тези данни се отнасят до референцията на митническата декларация, естеството на стоките, техния произход, тяхното количество, тяхната стойност и датата на приемането им от страна на митническата администрация (дата на действителен внос). Записите се изпращат ежедневно от централните системи на митническите администрации на държавите — членки на ЕС. Тя се основава на член 308г от разпоредбите за прилагане на Митническия кодекс (Регламент (ЕО) № 2454/93).

[34]             Предложение за Регламент относно пазарите на финансови инструменти COM(2011) 652, Регламент (ЕС) № 648/2012 относно инфраструктурата на европейския пазар, Директивата относно пазарната злоупотреба 2003/6/ЕО, изменена с Директива 2008/26/ЕО и Директива 2010/78/ЕС. Понастоящем директивата относно пазарната злоупотреба се преразглежда, COM (2011)654 и Предложение относно пазарна злоупотреба COM (2011) 651.

[35]             Ecorys Study on European Energy-Intensive Industries – The Usefulness of Estimating Sectoral Price Elasticities („Изследване на Ecorys на европейските енергоемки отрасли — Ползата от оценяването на секторната гъвкавост на цените“).

[36]             Цените на коксуващите се въглища нараснаха от 170 USD на тон през 2009 г. до 290 USD през 2011 г.

[37]             Международна агенция по енергетика (МАЕ), Тримесечна статистика, второ тримесечие на 2012 г.

[38]             МАЕ: индекс за 2005 г. = 100, Energy prices and taxes („Цени и такси за електроенергия“), Тримесечна статистика, четвърто тримесечие на 2012 г. Европейски данни, които се отнасят само за членовете на ОИСР.

[39]             COM (2011) 885/2.

[40]          2009/C 235/04

[41]             COM (2011) 676

[42]             Директиви 2009/72/ЕО и 2009/73/ЕО, Регламенти (ЕО) № 713/2009, 714/2009 и 715/2009.

[43]             COM (2011) 808 окончателен.

[44]             Членове 101 и/или 102 от ДФЕС.

[45]             Дело COMP 39.386 — Дългосрочни договори Франция (OВ C 133, 22. 5. 2010 г., стр. 5—6) и дело COMP/B-1/37.966 — Distrigaz (OВ C 9, 15. 1. 2008 г., стр. 8—8).

[46]             Известие на Комисията относно неофициални насоки, свързани с нови въпроси по отношение на членове 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност, които възникват в отделни случаи (писма за насоки), ОВ C 101/78, 27. 4. 2004 г.

[47]             EUCO 75/1/12 от 23 май 2013 г.

[48]             Съобщение на Комисията, 2013 European Semester: Country specific recommendations – Moving Europe beyond the crisis, („Европейски семестър за 2013 г.: специфични за всяка държава препоръки — извеждане на Европа от кризата“) COM (2013) 350.

[49]             Изчислено е, че между 4 % и 7 % от антропогенните емисии на CO2 произтичат от тази промишленост в ЕС-27, където през периода 2005—2008 г. са генерирани средно 252,5 млн. тона CO2.

[50]             COM (2013) 169 final.

[51]             COM (2011) 112 окончателен.

[52]             Работен документ на службите на Комисията SEC(2011)1609: Пътна карта за материалите за развитие на нисковъглеродни енергийни технологии.

[53]             Boston Consulting Group.

[54]             COM (2011) 21.

[55]             Директива 2012/27/ЕС

[56]             Prospective scenarios on energy efficiency and CO2 emissions in the Iron & Steel industry (2012), JRC, („Вероятни сценарии за енергийната ефективност и емисиите на СО2 в черната металургия, (2012 г.) – Съвместен изследователски център“

[57]             ULCOS означава свръхниски емисии на въглероден диоксид (СО2) при производството на стомана.

[58]             Ресурсна и енергийна ефективност в устойчивата преработвателна промишленост.

[59]             COM (2011) 112 окончателен.

[60]             SEC(2011) 1609.

[61]             COM (2012) 82 окончателен.

[62]             ЕИБ като организация с нестопанска цел продължава да има рейтинг „ААА“ и според трите агенциите за кредитен рейтинг, и поради това има възможност да заема пари на световните финансови пазари при изключително благоприятни лихвени проценти и на свой ред да ги предоставя на избрани проекти.

[63]             COM (2011) 787 окончателен.

[64]             COM (2005) 120 окончателен.

[65]             COM (2011) 608.