Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52013AR3610

    Становище на Комитета на регионите — „Рамка относно бъдещата пристанищна политика на ЕС“

    OB C 114, 15.4.2014, p. 57–72 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    15.4.2014   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 114/57


    Становище на Комитета на регионите — „Рамка относно бъдещата пристанищна политика на ЕС“

    2014/C 114/11

    I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

    КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

    Политически препоръки

    1.

    на фона на пряко или непряко заетите в пристанищата на ЕС, които наброяват понастоящем 3 милиона, и прогнозното нарастване с 50% до 2030 г. на обема на стоките, обработвани от пристанищата, Комитетът на регионите приветства факта, че Европейската комисия изгражда своя „пакет за пристанищата“ въз основа на следните приоритети:

    съсредоточаване на предложените мерки върху 319-те пристанища, които са част от трансевропейската мрежа, като на държавите членки се оставя свободата да прилагат проекта за регламент за други пристанища;

    модернизиране на пристанищните услуги и привличане на инвестиции към пристанищата като се гарантира свободен достъп до пазара и увеличаване на финансовата прозрачност, като същевременно се запазва значителна степен на автономност на пристанищните власти;

    съобразяване с постигнатото в рамките на Европейския социален диалог за пристанищния сектор, започнал на 19 юни 2013 г.;

    осигуряване на по-голяма последователност на управлението на околната среда в пристанищата;

    осигуряване на съгласуваност с пилотния проект на ЕС за „синия пояс“, който има за цел да допринесе за развитието на единен пазар на морския транспорт, за което се призовава в Акта за единния пазар II;

    2.

    въпреки това изразява съмнения, че Европейската комисия следва цялостен подход спрямо пристанищната политика, като се има предвид, че в „пакета за пристанищата“ липсва позоваване както на стратегията „Европа 2020“, така и на инициативата „Син растеж“. Не се споменават и прегледът на изключително важните за пристанищата регламенти относно максимално допустимото съдържание на сяра в корабните горива или липсата на съгласуваност с прегледа на насоките за държавната помощ, които са приложими към пристанищния сектор;

    Методология

    3.

    отбелязва, че Европейската комисия е направила политически смелия избор да представи проект на регламент, за който известен брой законодателни параметри, като проектът на директива относно концесиите, проектът на регламент относно ТЕМ-Т или проектът на регламент относно достъпа на стоки и услуги от трети държави до вътрешния пазар на ЕС в областта на обществените поръчки (COM (2012) 124 final), все още не са приети и следователно остават „движещи се цели“;

    4.

    констатира, че Европейската комисия проведе от 2011 г. насам интензивни консултации със заинтересованите страни. Изразява съжаление обаче, че в тях не участваха пряко нито Комитетът на регионите, нито сдружения, представляващи местни и регионални власти. Изразява също така разочарование по отношение на факта, че въпреки публикуването неотдавна на работен документ на службите на Комисията относно оценката на териториалното въздействие (1), териториалното измерение не е разгледано изрично в оценката на въздействието. Това е още по-жалко предвид предизвикателствата, с които ще трябва да се справи бъдещата европейска политика за пристанищата във връзка с териториалното сближаване. Тези предизвикателства понастоящем се утежняват от явлението „контейнеризация“ и заплахата от задръствания в хинтерланда на най-големите пристанища;

    5.

    изтъква необходимостта да се вземе предвид разнообразието на пристанища в ЕС, дължащо се на различията в географското им положение, икономическата им дейност, регулаторните им режими и приложимите към тях национални рамки за пристанищната политика. Припомня в този контекст, че съгласно решение № 661/2010/ЕС относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа (член 12, параграф 2), пакетът за пристанищата ще се прилага за морски пристанища, които съответстват на една от категориите А, Б или В, определени по-долу:

    „А: международни морски пристанища: пристанища с общ обем на годишния трафик не по-малко от 1,5 милиона тона товаропоток или 200 000 души пътникопоток, които — освен ако това е невъзможно, са свързани с наземните части от трансевропейската транспортна мрежа и следователно са от важно значение за международния морски транспорт;

    Б: морски пристанища на Съюза, които не са включени в категория А: тези пристанища имат общ обем на годишния трафик не по-малко от 0,5 милиона тона товаропоток или между 100 000 и 199 999 души пътникопоток, които са свързани — освен ако това е невъзможно, с наземните части от трансевропейската транспортна мрежа и са снабдени с необходимите съоръжения за претоварване за морско плаване на къси разстояния;

    В: регионални пристанища: тези пристанища (...) са разположени в островни, периферни или най-отдалечени региони, като ги свързват по море и/или свързват такива региони с централните региони на Съюза“;

    6.

    приветства факта, че социалните партньори в пристанищния сектор са създали комитет за социален диалог на равнището на ЕС и припомня колко е важно да се насърчава социалният диалог на национално и местно равнище като инструмент за подобряване на условията на живот и работа, както и за принос към конкурентоспособността на сектора;

    Правно основание, субсидиарност, пропорционалност

    7.

    подкрепя аргументите на Европейската комисия по отношение на избора на правното основание (член 100, параграф 2 от ДФЕС) и по отношение на спазването на принципа на субсидиарност, (параграф 3.3 от обяснителния меморандум на проекта на регламент). По отношение на принципа на пропорционалност Комитетът на регионите обаче остава неубеден относно избора на регламент вместо директива, като при предходните предложения на Европейската комисия или при свързаното с темата законодателство (в частност концесиите). Би било противоречиво да се избере правен инструмент като регламента, който е пряко обвързващ в своята цялост, като едновременно с това се признава главната роля на онези държави членки, регионални и местни власти, които участват в развитието на пристанищната инфраструктура. Освен това една директива би могла по-добре да отчете голямото разнообразие на пристанища в ЕС;

    Структурни фондове и държавни помощи

    8.

    подчертава, че от 2000 г. насам ЕС е предоставил около 6,2 милиарда евро посредством структурните и кохезионните фондове за съфинансиране на изграждането на пристанищни инфраструктури. Освен това между 2007 г. и 2012 г. 4% от средствата за TEМ-T (равняващи се на 244,6 милиона евро), са предоставени на пристанища;

    9.

    обръща внимание на Специалния доклад на Сметната палата № 4/2012 относно ефективността на използването на структурните и кохезионните фондове за съфинансиране на морската пристанищна инфраструктура (2). подчертава препоръката на Сметната палата да „обвърже бъдещата помощ по политиката на сближаване за всички пристанища в съответния регион със съществуването на изчерпателна дългосрочна стратегия за развитие (основана на оценка на нуждите)“;

    10.

    приветства признанието на Европейската комисия (3), че държавната помощ за услуги от общ икономически интерес (УОИИ), включително средствата от ЕФРР, не би трябвало да бъде взимана предвид в изчисляването на таваните за интензивността на регионалната помощ, ако са изпълнени условията, определени в Решението от 20 декември 2011 г. (4);

    11.

    припомня колко е важно да бъде изяснен въпросът за приложимостта на режима на държавната помощ спрямо инфраструктура, с оглед на проблемите при тълкуването на решението на Общия съд от 24 март 2011 г. по дела Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt (T-443/08) и Mitteldeutsche Flughafen AG и Flughafen Leipzig-Halle GmbH (T-455/08) срещу Европейската комисия, които доведоха да значителни забавяния в предварителната проверка на около 200 инфраструктурни проекта, финансирани от структурните фондове;

    12.

    изразява съжаление, че Европейската комисия не е включила пряко в пакета за пристанищата предложения за изясняване на идеята за помощ, що се отнася до финансирането на инфраструктура, включително в пристанищния сектор (Действие 5). Вместо това на 3 юли 2013 г. Европейската комисия публикува въпросник относно функционирането и данъчното облагане на пристанищата, който беше изпратен само на постоянните представителства на всички държави членки. Поради това отправя искане към Европейската комисия през следващите месеци да възприеме по-приобщаващ подход и посредством КР да включи местните и регионалните власти в преразглеждането на правилата, приложими за държавната помощ, отпускана за инфраструктурата като цяло и за пристанищата в частност, по-специално с оглед на правилата за изключване на категорията пристанищна инфраструктура, които вероятно ще бъдат изготвени до края на 2013 г.;

    Законодателно предложение

    13.

    препоръчва драгажните работи, акостирането, пилотирането и тегленето на буксир да бъдат изключени от обхвата на регламента, тъй като тези услуги обслужват цели от общ интерес, а именно безопасност, сигурност и опазване на околната среда. По отношение на пристанищните приемни съоръжения призовава Комисията да бъдат отстранени несъответствията с вече съществуващите директиви или да бъдат изяснени ограниченията в това отношение. Необходимите условия и изисквания по отношение на пристанищните приемни съоръжения са вече регламентирани от Директива 2000/59/ЕО. По-конкретно, разпоредбите в член 8 противоречат на правото на свободен достъп до пазара за всички доставчици на услуги по отстраняване на отпадъци. Доколкото пристанищният оператор избира отделните пристанищни приемни съоръжения и ги включва в системата на таксуване, както се изисква съгласно споменатата директива, са приложими процедурите за възлагане на обществени поръчки от Директива 2004/17/ЕО;

    14.

    изразява съжаление, че член 2 („определения“) не предоставя дефиниция за „компетентен орган“, въпреки че на него е отредена основна роля в член 8 и член 9;

    15.

    изразява съжаление относно недостатъчното признание за ролята на местните и регионалните власти с оглед на приложимото законодателство или на създаването на минимални изисквания за предоставяне на пристанищни услуги (член 4, параграф 2, буква г; член 4, параграф 4; член 6, параграф 4);

    16.

    предвижда допълнително разширяване на портфейла от задължения на публичните служби, дефинирани в член 8, за да бъдат включени специфични критерии, свързани с териториалното сближаване, като достъпността на отдалечените или островните и най-отдалечените региони;

    17.

    пита се защо по отношение на процедурата за ограничаване на броя на доставчиците на пристанищни услуги, както се предвижда в член 7, Европейската комисия предвижда в член 10 единствено възможността, а не задължението да предостави на персонала, нает по-рано от досегашния доставчик на пристанищни услуги, правата, с които персоналът би се ползвал в случай на прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23/ЕО;

    18.

    изразява съмнения относно пропорционалността на изискванията, установени по-специално в член 12, относно това доколко подробна би трябвало да бъде информацията, предоставяна от пристанищните власти за полученото публично финансиране, и на задължението да се поддържат отделни сметки, в частност по отношение на твърде различните структури на разходите в зависимост от местоположението на пристанищата;

    19.

    призовава Европейската комисия да уточни допълнително какво се има предвид в член 14, параграф 5 под „общи принципи на таксуване“, като се има предвид, че всяко оправомощаване на Европейската комисия да приема делегирани актове следва да бъде формулирано възможно най-точно;

    20.

    поставя под въпрос добавената стойност на създаването на независим надзорен орган, който да отговаря за наблюдението и надзора върху прилагането на регламента (съображение 19 и член 17). Подобен орган може да породи допълнителна административна тежест за планирането на пристанищното развитие и да има отражение върху бюджетите на държавите членки;

    21.

    също така изразява съмнение относно необходимостта от установяването на сътрудничество между независимите надзорни органи с цел улесняване на единното прилагане на регламент, който по дефиниция е пряко приложим (член 18).

    II.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

    Изменение 1

    Заглавие

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за създаване на рамка за достъп до пазара на пристанищни услуги и финансова прозрачност на пристанищата

    Предложение за ДИРЕКТИВА РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за създаване на рамка за достъп до пазара на пристанищни услуги и финансова прозрачност на пристанищата

    Изложение на мотивите

    Комитетът на регионите не е убеден относно избора на регламент вместо директива, като в предходните предложения на Европейската комисия или в предложенията за свързано законодателство (в частност концесии). Освен това една директива би могла по-добре да отчете голямото разнообразие на пристанища в ЕС.

    Изменение 2

    Съображение 4

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    Огромна част от морския трафик в Съюза преминава през морските пристанища на трансевропейската транспортна мрежа. За да се постигне целта на настоящия регламент по пропорционален начин, без налагането на ненужна тежест върху другите пристанища, настоящият регламент следва да се прилага за пристанищата от трансевропейската транспортна мрежа, всяко от които играе съществена роля в европейската транспортна система — или защото обслужва над 0,1 % от общия обем товарни превози в ЕС или от общия брой пътници, или защото подобрява достъпа до островни или периферни области — без това обаче да засяга възможността държавите членки да решат да прилагат настоящия регламент и спрямо други пристанища. Пилотските услуги, извършвани в открито море, не оказват пряко влияние върху ефективността на пристанищата, тъй като те не се използват за пряко влизане в пристанищата или излизане от тях и следователно не е необходимо да бъдат включени в настоящия регламент.

    Огромна част от морския трафик в Съюза преминава през морските пристанища на трансевропейската транспортна мрежа. За да се постигне целта на настоящия регламент настоящата директива по пропорционален начин, без налагането на ненужна тежест върху другите пристанища, настоящият регламент настоящата директива следва да се прилага за пристанищата от трансевропейската транспортна мрежа, всяко от които играе съществена роля в европейската транспортна система — или защото обслужва над 0,1 % от общия обем товарни превози в ЕС или от общия брой пътници, или защото подобрява достъпа до островни, или периферни или най-отдалечени области — без това обаче да засяга възможността държавите членки да решат да прилагат настоящия регламент настоящата директива и спрямо други пристанища. Пилотските Техническо-навигационните услуги, с които се изпълняват мисии/задачи от общ интерес, извършвани в открито море, не оказват пряко влияние върху ефективността на пристанищата, тъй като те не се използват за пряко влизане в пристанищата или излизане от тях и следователно не е необходимо да бъдат включени в настоящия регламент настоящата директива.

    Изложение на мотивите

    Изменението е свързано с изменението на член 1 (обхват).

    Изменение 3

    Съображение 19

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    Държавите членки следва да запазят правото си да гарантират подходящо ниво на социална защита за персонала за предприятията, предоставящи пристанищни услуги. Настоящият регламент не засяга прилагането на социалното и трудовото законодателство на държавите членки. В случай на ограничаване на броя на доставчиците на пристанищни услуги, когато сключването на договор за пристанищна услуга може да води до смяна на оператора на пристанищни услуги, следва да е възможно компетентните органи да изискат от избрания оператор на услуги да прилага разпоредбите на Директива 2001/23/ЕО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности.

    Държавите членки следва да запазят правото си да гарантират подходящо ниво на социална защита за персонала за предприятията, предоставящи пристанищни услуги. Настоящият регламент Настоящата директива не засяга прилагането на социалното и трудовото законодателство на държавите членки. В случай на ограничаване на броя на доставчиците на пристанищни услуги, когато сключването на договор за пристанищна услуга може да води до смяна на оператора на пристанищни услуги, следва да е възможно компетентните органи да изискат от избраният оператор на услуги да прилага разпоредбите на Директива 2001/23/ЕО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности.

    Изложение на мотивите

    Изменението е свързано с изменението на член 10, параграф 2.

    Изменение 4

    Съображение 29

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    С цел да бъдат допълнени и изменени някои несъществени елементи от настоящия регламент, и по-специално за да се насърчи единното прилагане на екологични такси, да се постигне по-високо равнище на съгласуваност на екологичните такси в целия Европейски съюз и да се осигурят общи принципи за заплащане на такси във връзка с насърчаването на морските превози на къси разстояния, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на общи класификации на корабите, горивата и видовете операции, според които да се диференцират таксите за ползване на инфраструктурата, и общи принципи на таксуване за ползване на пристанищната инфраструктура. (...)

    С цел да бъдат допълнени и изменени някои несъществени елементи от настоящия регламент настоящата директива, и по-специално за да се насърчи единното прилагане на екологични такси, да се постигне по-високо равнище на съгласуваност на екологичните такси в целия Европейски съюз и да се осигурят общи принципи за заплащане на такси във връзка с насърчаването на морските превози на къси разстояния, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на общи класификации на корабите, горивата и видовете операции, според които да се диференцират таксите за ползване на инфраструктурата, и общи принципи на таксуване за ползване на пристанищната инфраструктура. (...)

    Изложение на мотивите

    Изменението е свързано с изменението на член 14, параграф 5. Има съгласие по отношение на общата класификация на корабите, горивата и видовете операции. Само съответните пристанищни власти могат да вземат решения относно диференцирането на пристанищните такси.

    Изменение 5

    Член 1 — Предмет и обхват

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    1.   Настоящият регламент установява:

    (a)

    ясна рамка за достъп до пазара на пристанищни услуги;

    (б)

    общи правила относно финансовата прозрачност и таксите, които да се прилагат от управителните органи или доставчиците на пристанищни услуги.

    1.   Настоящият регламент Настоящата директива установява:

    (a)

    ясна рамка за достъп до пазара на пристанищни услуги;

    (б)

    общи правила относно финансовата прозрачност и таксите, които да се прилагат от управителните органи или доставчиците на пристанищни услуги.

    2.   Настоящият регламент се прилага за предоставянето на следните категории пристанищни услуги, независимо дали те се предоставят в зоната на пристанището или по водните пътища до и от пристанищата.

    (a)

    зареждане с гориво;

    (б)

    обработка на товари;

    (в)

    драгажни работи;

    (г)

    акостиране;

    (д)

    пътнически услуги;

    (е)

    пристанищни приемни съоръжения;

    (ж)

    пилотски услуги и

    (з)

    теглене на буксир.

    2.   Настоящият регламент Настоящата директива се прилага за предоставянето на следните категории пристанищни услуги, независимо дали те се предоставят в зоната на пристанището или по водните пътища до и от пристанищата.

    (a)

    зареждане с гориво;

    (б)

    обработка на товари;

    (в)

    драгажни работи;

    (г)

    акостиране;

    (д в)

    пътнически услуги;

    (ег)

    пристанищни приемни съоръжения;

    (ж)

    пилотски услуги и

    (з)

    теглене на буксир.

    3.   Настоящият регламент се прилага за всички морски пристанища от трансевропейската транспортна мрежа, както е определено в приложение I към Регламент ХХХ [Регламент относно насоките за TEN-T].

    3.   Настоящият регламент Настоящата директива се прилага за всички морски пристанища от трансевропейската транспортна мрежа, както е определено в приложение I към Регламент ХХХ [Регламент относно насоките за TEN-T].

    4.   Държавите членки могат да прилагат настоящия регламент и за други морски пристанища. В случай че държавите членки решат да прилагат настоящия регламент спрямо други морски пристанища, те уведомяват Комисията за своето решение.

    4.   Държавите членки могат да прилагат настоящия регламент настоящата директива и за други морски пристанища. В случай че държавите членки решат да прилагат настоящия регламент настоящата директива спрямо други морски пристанища, те уведомяват Комисията за своето решение.

    Изложение на мотивите

    Услугите, свързани с пилотаж, теглене на буксир и акостиране са пристанищни услуги от общ интерес (цел за поддържане на мореплавателната безопасност и за опазване на околната среда), които се регулират стриктно от държавите членки и не могат да бъдат обект на пазарен подход.

    Включването на драгажните услуги в регламента представлява намеса в правата на собственост на пристанищата, тъй като в повечето случаи те не биха могли да поддържат в изправност своите водни пътища и докове със собствени усилия. Освен това драгажните работи в съответните зони на пристанищата са сравними с мерките за поддържане на кейове и шлюзове, но не и с други пристанищни услуги, които са в пряка връзка с приставането на даден кораб и се изчисляват индивидуално за всяко приставане.

    Изменение 6

    В член 2 се добавя нов параграф 2 — Определения

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

     

    „компетентен орган“ означава който и да е орган на публична власт или група от публични власти на държава членка или държави членки, които имат право да участват в обществения пътнически превоз в определен географски район или който и да е орган, на който е предоставено такова право;

    Изложение на мотивите

    Терминът „компетентен орган“ се използва в Регламент (ЕО) 1370/2007 относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт, където той е дефиниран като „който и да е обществен орган или група от обществени органи на държава-членка или държави-членки, които имат право да участват в обществения пътнически превоз в определен географски район или който и да е орган, на който е предоставено такова право“ (член 2, буква (б). Определението ще допринесе за съгласуваността на правните текстове на ЕС и за повишаването на правната прозрачност, свързана с разработването на хармонизирана дефиниция, която не е ограничена до пътническите услуги.

    Изменение 7

    Част 2, параграф 14 — Определения

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    „задължение за извършване на обществена услуга“ означава изискване, формулирано или определено с цел да се гарантира предоставянето на пристанищни услуги от общ интерес, които даден оператор, ако отчита само собствените си търговски интереси, не би поел или не би поел в същата степен или при същите условия;

    „задължение за извършване на обществена услуга“ означава изискване, формулирано или определено от компетентен орган, с цел да се гарантира предоставянето на пристанищни услуги от общ интерес, които даден оператор, ако отчита само собствените си търговски интереси, не би поел или не би поел в същата степен или при същите условия без компенсация;

    Изложение на мотивите

    Настоящото изменение отразява в частност съображение 16, в което се посочва, че „настоящият регламент не изключва възможността компетентните органи да предоставят компенсация за изпълнението на задълженията за обществена услуга, при условие че тя е в съответствие с приложимите правила за държавна помощ“.

    Изменение 8

    Член 2, параграф 15 — Определения

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    „морски превози на къси разстояния“ означава придвижването на товари и пътници по море между пристанища, разположени в географската територия на Европа, или между такива пристанища и пристанища, намиращи се в държави извън Европа, които имат брегова линия със затворените морски басейни, граничещи с Европа;

    „морски превози на къси разстояния“ означава придвижването на товари и пътници по море между пристанища, разположени в географската територия на Европа, или между такива пристанища и пристанища, намиращи се в държави извън Европа, които имат брегова линия със затворените морски басейни, граничещи с Европа или — ако става въпрос за най-отдалечените региони — между пристанища, разположени в страни от същия географски регион;

    Изложение на мотивите

    Не е обосновано понятието „къси разстояния“ да се ограничава до ЕС. То трябва да обхваща цялата територия на ЕС, независимо от географското разположение, по-специално що се отнася до най-отдалечените региони, в които ЕК насърчава стратегия за укрепване на интеграцията в тяхната географска зона.

    Изменение 9

    Член 2, параграф 16 — Определения

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    „морско пристанище“ означава наземно и морско пространство, състоящо се от съоръжения и оборудване, позволяващи главно приемане, товарене и разтоварване на кораби, складиране, получаване и предаване на стоки, както и качване и слизане от борда на пътници; както и всяка друга инфраструктура, необходима за превозвачите в рамките на пристанищната зона;

    „морско пристанище“ означава наземно и морско пространство, състоящо се от съоръжения и оборудване, позволяващи главно приемане, товарене и разтоварване на кораби, складиране, получаване и предаване на стоки, както и качване и слизане от борда на пътници; както и всяка друга инфраструктура, необходима за превозвачите в рамките на пристанищната зона;

    Изложение на мотивите

    Предлага се да се заличи последната част от определението за морско пристанище. Тази част е нова спрямо предложеното преди определение, но понятието за „пристанищна зона“ не е дефинирано. Това би могло да доведе до объркване с транспортните инфраструктури, осигурявани от местните и регионалните власти между пристанището и неговия хинтерланд.

    Изменение 10

    В член 2, параграф 16 се добавя нов параграф — Определения

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

     

    „Техническо-навигационни услуги“ означават пристанищни услуги от общ интерес, предоставяни с цел съхраняване на мореплавателната сигурност и опазване на околната среда, като акостиране, пилотиране и теглене на буксир.

    Изложение на мотивите

    Произтича от измененията на член 2 и член 18.

    Изменение 11

    ГЛАВА II — Заглавие

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    ГЛАВА II — Достъп до пазара

    ГЛАВА II — Достъп до пазара Принципи, определящи предоставянето и достъпа до пристанищни услуги

    Изложение на мотивите

    Настоящото заглавие на главата навежда на мисълта, че Комисията се стреми към либерализация, докато в главата става въпрос, по-специално, за разпоредбите, които дават възможност за извършване на пристанищни услуги, които не са непременно пазарно отворени.

    Изменение 12

    Член 4 — Минимални изисквания за предоставянето на пристанищни услуги

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    1.   Управителният орган на пристанището може да наложи на доставчиците на пристанищни услуги да спазват минималните изисквания за извършването на съответната пристанищна услуга.

    1.   Управителният орган на пристанището след консултация със съответните компетентни органи, може да наложи на доставчиците на пристанищни услуги да спазват минималните изисквания за извършването на съответната пристанищна услуга.

    2.   Минималните изисквания, предвидени в параграф 1, могат да се отнасят, където е приложимо, единствено до: (…)

    г)

    спазването на екологичните изисквания на местно и национално равнище, на равнището на Съюза и на международно равнище.

    (...)

    2.   Минималните изисквания, предвидени в параграф 1, могат да се отнасят, където е приложимо, единствено до: (…)

    г)

    спазването на екологичните изисквания на местно, регионално и национално равнище, на равнището на Съюза и на международно равнище.

    (...)

    4.   Ако минималните изисквания включват специфични местни знания или познаване на местните условия, управителният орган на пристанището гарантира, че съществува адекватен достъп до подходящо обучение, в условията на прозрачност и недискриминация, освен ако подходящ достъп до такова обучение е осигурен от държавата членка.

    4.   Ако минималните изисквания включват специфични местни знания или познаване на местните условия, управителният орган на пристанището гарантира, че съществува адекватен достъп до подходящо обучение, в условията на прозрачност и недискриминация, освен ако подходящ достъп до такова обучение е осигурен от държавата членка съответния компетентен орган.

    Изложение на мотивите

    Настоящото изменение има за цел да засили признанието за ролята на местните и регионалните власти с оглед на приложимото законодателство или създаването на минимални изисквания за предоставянето на пристанищни услуги.

    Изменение 13

    Член 6, параграф 4 — Ограничения на броя на доставчиците на пристанищни услуги

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    Когато самият управителен орган на дадено пристанище предоставя пристанищни услуги пряко или чрез юридическо обособено образувание, което пряко или косвено контролира, държавата членка може да повери приемането на решението, с което се ограничава броят на доставчиците на пристанищни услуги, на орган, който е независим от управителния орган на пристанището. Ако държавата членка не възложи на такъв орган приемането на решението, с което се ограничава броят на доставчиците на пристанищни услуги, броят на доставчиците не може да бъде по-малко от двама.

    Когато самият управителен орган на дадено пристанище предоставя пристанищни услуги пряко или чрез юридическо обособено образувание, което пряко или косвено контролира, държавата членка съответният компетентен орган може да повери приемането на решението, с което се ограничава броят на доставчиците на пристанищни услуги, на орган, който е независим от управителния орган на пристанището. Управителният орган на пристанището доказва, че пазарната ситуация прави ограничението възможно. Ограничението е временно. Ако държавата членка съответният компетентен орган не възложи на такъв орган приемането на решението, с което се ограничава броят на доставчиците на пристанищни услуги, броят на доставчиците не може да бъде по-малко от двама.

    Изменение 14

    Член 7

    Текст, предложен от Комисията

     

    Изменение на КР

    1.   Всяко ограничаване на броя на доставчиците за пристанищни услуги в съответствие с член 6 се извършва, като се следва процедура на подбор, която е отворена за всички заинтересовани страни, недискриминационна и прозрачна.

    1.   Всяко ограничаване на броя на доставчиците за пристанищни услуги в съответствие с член 6 се извършва, като се следва процедура на подбор, която е отворена за всички заинтересовани страни, недискриминационна и прозрачна.

    2.   Ако прогнозната стойност на пристанищната услуга надхвърля прага, определен в параграф 3, се прилагат правилата относно процедурата за възлагане, процедурните гаранции и максималната продължителност на концесиите, посочени в Директива.../… [за концесията].

    2.   Ако прогнозната стойност на пристанищната услуга надхвърля прага, определен в параграф 3, се прилагат правилата относно процедурата за възлагане, процедурните гаранции и максималната продължителност на концесиите, посочени в Директива.../… [за концесията].

    3.   Прагът и методът за определяне на стойността на пристанищни услуги са тези, посочени в съответните и приложими разпоредби на Директива…/… [за концесията].

    3.   Прагът и методът за определяне на стойността на пристанищни услуги са тези, посочени в съответните и приложими разпоредби на Директива…/… [за концесията].

    4.   Избраният доставчик или доставчици и управителният орган на пристанището сключват договор за пристанищна услуга.

    4. 2.   Избраният доставчик или доставчици и управителният орган на пристанището сключват договор за пристанищна услуга.

    5.   За целите на настоящия регламент, съществено изменение по смисъла на Директива…/... [за концесията] на разпоредбите на договора за пристанищна услуга по време на срока на неговата валидност се счита за нов договор за пристанищна услуга и изисква нова процедура, както е посочено в параграф 2.

    5.   За целите на настоящия регламент, съществено изменение по смисъла на Директива…/... [за концесията] на разпоредбите на договора за пристанищна услуга по време на срока на неговата валидност се счита за нов договор за пристанищна услуга и изисква нова процедура, както е посочено в параграф 2.

    6.   Параграфи 1 — 5 от настоящия член не се прилагат в случаите, посочени в член 9.

    6. 3.   Параграфи 1 и 2 —5 от настоящия член не се прилагат в случаите, посочени в член 9.

    7.   Настоящият регламент се прилага, без да се засягат Директива.../... [за концесията][1], Директива…/…] [за обществените комунални услуги][2] и Директива.../... [за обществените поръчки][3].

    7. 4.   Настоящият регламент се прилага, без да се засягат Директива.../... [за концесията][1], Директива…/…] [за обществените комунални услуги][2] и Директива.../... [за обществените поръчки][3].

    4a.   Продължителността на договорите за пристанищни услуги е пропорционална на направените инвестиции.

    Изменение 15

    Член 8 — Задължения за обществена услуга

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    1.   Държавите членки могат да вземат решение да наложат на доставчиците задължения за обществена услуга, свързани с пристанищните услуги, за да гарантират следното:

    a)

    наличност на услугата без прекъсване през деня, нощта, седмицата и годината;

    б)

    наличност на услугата за всички ползватели;

    в)

    ценова достъпност на услугата за определени категории ползватели.

    1.   Държавите членки Компетентните органи могат да вземат решение да наложат на доставчиците задължения за обществена услуга, свързани с пристанищните услуги, за да гарантират следното:

    a)

    наличност на услугата без прекъсване през деня, нощта, седмицата и годината;

    б)

    наличност на услугата за всички ползватели;

    в)

    ценова достъпност на услугата за определени категории ползватели;

    г)

    критерии, свързани с териториалното сближаване, като достъпността на отдалечени или островни и най-отдалечени райони;

    д)

    спазване на специфичните изисквания по отношение на безопасността, околната среда и други, което доставчиците на пристанищни услуги не предоставят по икономически причини.

    2.   Задълженията, посочени в параграф 1, следва да бъдат ясно определени, прозрачни, недискриминационни и проверими, както и да гарантират равни условия на достъп за всички доставчици на пристанищни услуги, установени в Съюза.

    3.   Държавите членки определят кои са компетентните органи в рамките на тяхната територия, които следва да налагат такива задължения за обществена услуга. Управителният орган на пристанището може да бъде компетентният орган. (...)

    2.   Задълженията, посочени в параграф 1, следва да бъдат ясно определени, прозрачни, недискриминационни и проверими, както и да гарантират равни условия на достъп за всички доставчици на пристанищни услуги, установени в Съюза.

    3.   Държавите членки определят кои са компетентните органи в рамките на тяхната територия, които следва да налагат такива задължения за обществена услуга. Управителният орган на пристанището може, ако е публичен, да бъде компетентният орган. (...)

    Изложение на мотивите

    Предлага се обхватът на задълженията за обществените услуги да се разшири, като се включат критерии, свързани с териториалното сближаване, както се предлага в обяснителния меморандум на проекта за регламент (вж. края на част 1.4). Освен това би трябвало да се обърне внимание на критериите, които са от особено значение за сигурността на пристанищните дейности и за околната среда, но не са икономически обосновани.

    Тъй като управителният орган на пристанището може да бъде частен орган и да получава публични средства, възможността, която предоставя член 8, параграф 3 този орган да бъде компетентният орган за определяне на задълженията за обществени услуги, следва да бъде ограничена до публичните органи на управление.

    Изменение 16

    Член 9 — Вътрешен оператор

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    1.   В случаите, предвидени в член 6, параграф 1, буква б), компетентният орган може да реши самият той да предоставя дадена пристанищна услуга при условията на задължения за обществена услуга или да наложи такива задължения пряко на юридически обособено образувание, над което упражнява контрол, сходен с този, който упражнява върху собствените си подразделения. В такъв случай доставчикът на пристанищни услуги се разглежда като вътрешен оператор за целите на настоящия регламент.

    (...)

    1.   В случаите, предвидени в член 6, параграф 1, буква б), компетентният орган може да реши самият той да предоставя дадена пристанищна услуга да предоставя самият той при условията на задължения за обществена услуга или да наложи такива задължения пряко на юридически обособено образувание, над което упражнява контрол, сходен с този, който упражнява върху собствените си подразделения. В такъв случай доставчикът на пристанищни услуги се разглежда като вътрешен оператор за целите на настоящия регламент настоящата директива.

    (...)

    4.   В случай че компетентен орган реши да приложи параграф 1 във всички обхванати от настоящия регламент морски пристанища в дадена държава членка, той информира Комисията.

    (...)

    4.   В случай че компетентен орган реши да приложи параграф 1 във всички обхванати от настоящия регламент настоящата директива морски пристанища в дадена държава членка, той информира Комисията.

    (...)

    Изложение на мотивите

    Възниква въпрос дали ситуацията, в която доставчикът на пристанищни услуги следва да се разглежда като „вътрешен оператор“, е ограничена само за пристанищните услуги в рамките задълженията за публични услуги. Действително може да съществуват чисто комерсиални основания за това защо пристанищен управителен орган (който може да бъде и частен орган) може да реши да предоставя той самият услуга, без тази услуга да бъде конкретно дефинирана като публична услуга.

    Изменение 17

    Член 10, параграф 2 — Гарантиране на правата на работниците и служителите

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    Без да се засягат разпоредбите на националното право и правото на Съюза, включително колективните споразумения между социалните партньори, управителните органи на пристанищата могат да изискат от избрания доставчик на пристанищни услуги, определен в съответствие с процедурата, установена в член 7, в случай че този доставчик е различен от досегашния доставчик на пристанищни услуги, да предостави на персонала, нает по-рано от досегашния доставчик на пристанищни услуги, правата, с които персоналът би се ползвал в случай на прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23/ЕО.

    Без да се засягат разпоредбите на националното право и правото на Съюза, включително колективните споразумения между социалните партньори, управителните органи на пристанищата могат да изискват от избрания доставчик на пристанищни услуги, определен в съответствие с процедурата, установена в член 7, в случай че този доставчик е различен от досегашния доставчик на пристанищни услуги, да предостави на персонала, нает по-рано от досегашния доставчик на пристанищни услуги, правата, с които персоналът би се ползвал в случай на прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23/ЕО.

    Изложение на мотивите

    Не се разбира защо Комисията предвижда единствено възможността, а не задължението да предостави на персонала, нает по-рано от досегашния доставчик на пристанищни услуги, правата, с които персоналът би се ползвал в случай на прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23/ЕО.

    Изменение 18

    Член 10, параграф 3 — Гарантиране на правата на работниците и служителите

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    Когато управителните органи на пристанищата изискват от доставчиците на пристанищни услуги да спазват определени социални стандарти, що се отнася до предоставянето на съответните пристанищни услуги, в тръжните документи и в договорите за пристанищни услуги се изброява засегнатият персонал и се предоставят прозрачни подробности за договорните му права и условията, при които заетите лица се смятат за свързани с пристанищните услуги.

    Когато управителните органи на пристанищата изискват от доставчиците на пристанищни услуги да спазват определени социални стандарти, що се отнася до предоставянето на съответните пристанищни услуги, в тръжните документи и в договорите за пристанищни услуги се изброява засегнатият персонал и се предоставят прозрачни подробности за посочва статуса на договорните му права и условията, при които заетите лица се смятат за свързани с пристанищните услуги.

    Изложение на мотивите

    Публикуването на „прозрачни подробности за договорните права“ на персонала може да наруши правата относно личните данни.

    Изменение 19

    Член 12, параграф 2 — Прозрачност на финансовите отношения

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    Когато самият управителен орган на пристанището, което получава публични средства, предоставя пристанищни услуги, той води отчетност за всяка пристанищна услуга отделно от счетоводството за останалите си дейности по такъв начин, че:

    а)

    всички разходи и приходи са обособени или са разпределени правилно на основата на последователно прилагани и обективно обосновани принципи за отчитане на разходите;

    б)

    принципите за осчетоводяване на разходите, на чиято основа се водят отделните сметки, са ясно установени.

    Когато самият управителен орган на пристанището, което получава публични средства, предоставя пристанищни услуги, той води отчетност за всяка пристанищна услуга отделно от счетоводството за останалите си дейности по такъв начин, че: който позволява мониторинг на забраната за прехвърляне на публични средства към една или друга сфера на дейност и мониторинг на използването на приходи от такси за ползване на инфраструктура и излишъци от други търговски дейности.

    а)

    всички разходи и приходи са обособени или са разпределени правилно на основата на последователно прилагани и обективно обосновани принципи за отчитане на разходите;

    б)

    принципите за осчетоводяване на разходите, на чиято основа се водят отделните сметки, са ясно установени.

    Изложение на мотивите

    Предлага се опростяване на счетоводните изисквания, произтичащи от член 6 от Директива 2012/34/ЕС за създаване на единно европейско железопътно пространство.

    Изменение 20

    Член 14, параграф 4

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    4.   Без да се засяга параграф 3, таксите за ползване на пристанищната инфраструктура могат да бъдат диференцирани в съответствие с търговските практики, свързани с редовни ползватели, или с цел насърчаване на по-ефективното използване на пристанищната инфраструктура или на морските превози на къси разстояния, или постигането на висока екологична, енергийна или въглеродна ефективност на транспортните операции. Критериите, използвани за това диференциране, трябва да са адекватни, обективни, прозрачни, недискриминационни и надлежно съобразени с правилата за конкуренция. Полученото по този начин диференциране по-специално следва да е на разположение на всички съответни ползватели на пристанищни услуги при еднакви условия.

    4.   Без да се засяга параграф 3, таксите за ползване на пристанищната инфраструктура могат да бъдат диференцирани в съответствие с търговските практики, свързани с редовни ползватели, или с цел насърчаване на по-ефективното използване на пристанищната инфраструктура или на морските превози на къси разстояния, или постигането на висока екологична, енергийна или въглеродна ефективност на транспортните операции, или по съображения за териториално сближаване, като например достъпността на най-отдалечените региони. Критериите, използвани за това диференциране, трябва да са адекватни, обективни, прозрачни, недискриминационни и надлежно съобразени с правилата за конкуренция. Полученото по този начин диференциране по-специално следва да е на разположение на всички съответни ползватели на пристанищни услуги при еднакви условия.

    Изложение на мотивите

    Изменението има за цел регламентът да признае други критерии за определяне на таксите, при които да се отчита липсата на достъпност на най-отдалечените региони и необходимостта от компенсиране на допълнителните транспортни разходи, за да се гарантират равни условия за всички ползватели, в съответствие с член 349 от ДФЕС.

    Изменение 21

    Член 14 — Такси за ползване на пристанищната инфраструктура

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    (...)

    5.   На Комисията се предоставя правомощието да приема, при необходимост, делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 21, относно общи класификации на корабите, горивата и видовете операции, според които таксите за ползване на инфраструктурата могат да бъдат диференцирани, и общите принципи на таксуване за ползване на пристанищната инфраструктура.

    (...)

    7.   Управителният орган на пристанището при поискване предоставя на компетентния независим надзорен орган, както и на Комисията информацията, посочена в параграф 4, и подробни данни за разходите и приходите, които да служат като основа за определяне на структурата и нивото на таксите за ползване на пристанищната инфраструктура, а също и методиката, използвана за определяне на таксите за ползване на пристанищната инфраструктура по отношение на съоръженията и услугите, за които се отнасят тези пристанищни такси.

    (...)

    5.   На Комисията се предоставя правомощието да приема, при необходимост, делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 21, относно общи класификации на корабите, горивата и видовете операции, според които таксите за ползване на инфраструктурата могат да бъдат диференцирани, и общите принципи на таксуване за ползване на пристанищната инфраструктура.

    (...)

    7.   Управителният орган на пристанището при поискване предоставя на компетентния независим надзорен орган, както и на Комисията информацията, посочена в параграф 4, и подробни данни за разходите и приходите, които да служат като основа за определяне на структурата и нивото на таксите за ползване на пристанищната инфраструктура, а също и методиката, използвана за определяне на таксите за ползване на пристанищната инфраструктура по отношение на съоръженията и услугите, за които се отнасят тези пристанищни такси.

    Изложение на мотивите

    Търговската свобода на управителния орган на пристанището не може да бъде ограничавана с подобни принципи (таксуването/ценообразуването са от областта на конкуренцията). Освен това формулировката на всяко оправомощаване на Европейската комисия да приема делегирани актове следва да бъде възможно най-точна и ограничена.

    Изменение 22

    Член 17

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    Независим надзорен орган

    1.   Държавите членки гарантират, че независим надзорен орган следи и контролира прилагането на настоящия регламент във всички морски пристанища, обхванати от настоящия регламент, на територията на всяка държава членка.

    2.   Независимият надзорен орган е юридически самостоятелен и функционално независим от който и да е управляващ орган на пристанище или доставчик на пристанищни услуги. Държавите членки, които запазват собствеността или контрола върху пристанищата или пристанищните управителни органи, гарантират ефективното структурно разделение между функциите, свързани с надзора и наблюдението за изпълнението на настоящия регламент, и дейностите, свързани с въпросната собственост или контрол. Независимият надзорен орган упражнява правомощията си безпристрастно и прозрачно и при надлежно зачитане на правото на свобода на стопанската инициатива.

    3.   Независимият надзорен орган разглежда жалбите, подадени от която и да било страна със законен интерес, и споровете, по които е сезиран, възникващи във връзка с прилагането на настоящия регламент.

    4.   В случай на спор между страни, установени в различни държави членки, компетентен за решаване на спора е независимият надзорен орган на държавата членка, в която се намира пристанището, където се приема, че е възникнал спорът.

    5.   Независимият надзорен орган има право да изиска от управителните органи на пристанищата, доставчиците на пристанищни услуги и ползвателите на пристанищата да предоставят информацията, необходима за гарантиране на наблюдението и контрола за прилагането на настоящия регламент.

    6.   Независимият надзорен орган може да издава становища по искане на компетентен орган в съответната държава членка по всички въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент.

    7.   Независимият надзорен орган може да се консултира с консултативния комитет на ползвателите на съответното пристанище, когато разглежда жалби или спорове.

    8.   Решенията на независимия надзорен орган са обвързващи, без да се засяга съдебният контрол.

    9.   Държавите членки уведомяват Комисията кои са независимите надзорни органи най-късно до 1 юли 2015 г. и впоследствие за всякакви изменения във връзка с това. Комисията публикува и актуализира списъка на независимите надзорни органи на своя уебсайт.

    Независим надзорен орган

    1.   Държавите членки гарантират, че независим надзорен орган следи и контролира прилагането на настоящия регламент във всички морски пристанища, обхванати от настоящия регламент, на територията на всяка държава членка.

    2.   Независимият надзорен орган е юридически самостоятелен и функционално независим от който и да е управляващ орган на пристанище или доставчик на пристанищни услуги. Държавите членки, които запазват собствеността или контрола върху пристанищата или пристанищните управителни органи, гарантират ефективното структурно разделение между функциите, свързани с надзора и наблюдението за изпълнението на настоящия регламент, и дейностите, свързани с въпросната собственост или контрол. Независимият надзорен орган упражнява правомощията си безпристрастно и прозрачно и при надлежно зачитане на правото на свобода на стопанската инициатива.

    3.   Независимият надзорен орган разглежда жалбите, подадени от която и да било страна със законен интерес, и споровете, по които е сезиран, възникващи във връзка с прилагането на настоящия регламент.

    4.   В случай на спор между страни, установени в различни държави членки, компетентен за решаване на спора е независимият надзорен орган на държавата членка, в която се намира пристанището, където се приема, че е възникнал спорът.

    5.   Независимият надзорен орган има право да изиска от управителните органи на пристанищата, доставчиците на пристанищни услуги и ползвателите на пристанищата да предоставят информацията, необходима за гарантиране на наблюдението и контрола за прилагането на настоящия регламент.

    6.   Независимият надзорен орган може да издава становища по искане на компетентен орган в съответната държава членка по всички въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент.

    7.   Независимият надзорен орган може да се консултира с консултативния комитет на ползвателите на съответното пристанище, когато разглежда жалби или спорове.

    8.   Решенията на независимия надзорен орган са обвързващи, без да се засяга съдебният контрол.

    9.   Държавите членки уведомяват Комисията кои са независимите надзорни органи най-късно до 1 юли 2015 г. и впоследствие за всякакви изменения във връзка с това. Комисията публикува и актуализира списъка на независимите надзорни органи на своя уебсайт.

    Изложение на мотивите

    Поставя се под въпрос добавената стойност на (създаването на) независим надзорен орган, който да отговаря за наблюдение и надзор върху прилагането на регламента. Съществуващите компетентни органи (включително на местно и регионално равнище) могат да поемат отговорността за подобно наблюдение. Освен това регламентът по дефиниция е „пряко обвързващ в своята цялост“ и затова не се необходими мерки за улесняване на еднаквото му прилагане. При всички случаи член 19 осигурява механизъм за обжалване.

    Изменение 23

    Член 18 — Сътрудничество между независимите надзорни органи

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    Сътрудничество между независимите надзорни органи

    1.   Независимите надзорни органи обменят информация помежду си относно своята работа и принципите и практиките на вземане на решение с цел да се улесни постигането на единно прилагане на настоящия регламент. За целта те участват и да работят заедно в мрежа, чиито членове се събират през равни интервали от време, но най-малко веднъж годишно. Комисията участва в работата на мрежата, координира я и я подпомага.

    2.   Независимите надзорни органи си сътрудничат тясно за целите на взаимната помощ при изпълнението на своите задачи, включително при провеждането на разследванията, необходими за разглеждането на жалби и спорове в случаи, включващи пристанища, разположени в различни държави членки. За тази цел даден независим надзорен орган предоставя на друг такъв орган, след мотивирано искане, информацията, която е необходима, за да се даде възможност на този орган да изпълни задълженията си по настоящия регламент.

    3.   Държавите членки гарантират, че независимите надзорни органи предоставят на Комисията, след мотивирано искане, информацията, необходима за изпълнение на нейните задачи. Информацията, изисквана от Комисията, трябва да е съобразно нуждите за изпълнението на тези задачи.

    4.   Когато информацията се смята за поверителна от независимия надзорен орган в съответствие с разпоредбите на Съюза или с националните правила за търговската тайна, другият национален надзорен орган и Комисията гарантират запазването на поверителността. Тази информация може да се използва само за целите, за които е била поискана.

    5.   Въз основа на опита на независимите надзорни органи и на дейността на мрежата, посочена в параграф 1, както и за да се гарантира ефикасно сътрудничество, Комисията може да приеме общи принципи относно подходящите механизми за обмен на информация между независими надзорни органи. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22, параграф 2.

    Сътрудничество между независимите надзорни органи

    1.   Независимите надзорни органи обменят информация помежду си относно своята работа и принципите и практиките на вземане на решение с цел да се улесни постигането на единно прилагане на настоящия регламент. За целта те участват и да работят заедно в мрежа, чиито членове се събират през равни интервали от време, но най-малко веднъж годишно. Комисията участва в работата на мрежата, координира я и я подпомага.

    2.   Независимите надзорни органи си сътрудничат тясно за целите на взаимната помощ при изпълнението на своите задачи, включително при провеждането на разследванията, необходими за разглеждането на жалби и спорове в случаи, включващи пристанища, разположени в различни държави членки. За тази цел даден независим надзорен орган предоставя на друг такъв орган, след мотивирано искане, информацията, която е необходима, за да се даде възможност на този орган да изпълни задълженията си по настоящия регламент.

    3.   Държавите членки гарантират, че независимите надзорни органи предоставят на Комисията, след мотивирано искане, информацията, необходима за изпълнение на нейните задачи. Информацията, изисквана от Комисията, трябва да е съобразно нуждите за изпълнението на тези задачи.

    4.   Когато информацията се смята за поверителна от независимия надзорен орган в съответствие с разпоредбите на Съюза или с националните правила за търговската тайна, другият национален надзорен орган и Комисията гарантират запазването на поверителността. Тази информация може да се използва само за целите, за които е била поискана.

    5.   Въз основа на опита на независимите надзорни органи и на дейността на мрежата, посочена в параграф 1, както и за да се гарантира ефикасно сътрудничество, Комисията може да приеме общи принципи относно подходящите механизми за обмен на информация между независими надзорни органи. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22, параграф 2.

    Изложение на мотивите

    Тук аргументационната линия е подобна на тази за изменението на член 17. Остава неясно защо е необходимо сътрудничество между независими надзорни органи. Нещата стават още по-неясни, ако проследим логиката на Комисията за избор на проект на регламент, който по дефиниция е „пряко обвързващ в своята цялост“ и би трябвало да избягва „допълнителна административна тежест за държавите членки и за Комисията“, от което следва, че не са необходими мерки за улесняване на неговото еднакво прилагане. При всички случаи член 19 осигурява механизъм за обжалване.

    Изменение 24

    Член 19 — Обжалване

    Текст, предложен от Комисията

    Изменение на КР

    1.   Всяка страна с законен интерес има право да обжалва решения или отделни мерки, приети по силата на настоящия регламент от страна на компетентните органи, от управителен орган на пристанище или от независимия надзорен орган пред апелативен орган, който е независим от заинтересованите страни. Този апелативен орган може да бъде и съд.

    1.   Всяка страна с законен интерес има право да обжалва решения или отделни мерки, приети по силата на настоящия регламент от страна на компетентните органи, или от управителен орган на пристанище или от независимия надзорен орган пред апелативен орган, който е независим от заинтересованите страни. Този апелативен орган може да бъде и съд.

    2.   Когато апелативният орган, посочен в параграф 1, не е съдебен орган по своя характер, той се мотивира писмено за своите решения. Неговите решения подлежат на обжалване пред национален съд.

    2.   Когато апелативният орган, посочен в параграф 1, не е съдебен орган по своя характер, той се мотивира писмено за своите решения. Неговите решения подлежат на обжалване пред национален съд.

    Изложение на мотивите

    Произтича от измененията на член 17 и член 18.

    Брюксел, 28 ноември 2013 г.

    Председател на Комитета на регионите

    Ramón Luis VALCÁRCEL SISO


    (1)  SWD(2013) 3 final, http://ec.europa.eu/governance/impact/key_docs/docs/cswd_ati_en.pdf.

    (2)  http://eca.europa.eu/portal/pls/portal/docs/1/14018736.PDF.

    (3)  Наръчник за прилагане на правилата на ЕС относно държавната помощ, възлагането на обществени поръчки и вътрешния пазар на УОИИ, SWD(2013)53, 15.2.2013 г.

    (4)  Съгласно Решение от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес.


    Top