27.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 280/50

—

отбелязва предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, представено от Комисията на 26 март 2013 г., което се вписва в план от десет точки, предложен в рамките на средносрочния преглед на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа;

—

приветства приоритетите, обявени в предложението за регламент — високоскоростните мрежи, гражданските инженерно-строителни дейности, съвместното използване на съществуващата инфраструктура и по-ефективното разгръщане на новата материална инфраструктура, за да може подобни мрежи да бъдат разгърнати при по-ниски разходи, както и намаляването на административните разходи и на бюрокрацията — като всички се отнасят за области, в които градовете и регионите са едновременно основни действащи лица, доставчици и ползватели на услуги;

—

е отбелязвал вече, че приемането на мерки за рационализиране, модернизиране и намаляване на административната тежест като приоритетна ос на действията за намаляване на разходите, рационализирането и опростяването на административните процедури и услуги би довело до засилване на икономическата дейност, намаляване на бюрократичните формалности и тежести и същевременно би улеснило отношенията между гражданите и администрацията, допринасяйки за намаляване на административните разходи за предприятията (по-специално за тези, които са свързани с изграждането на инфраструктури за високоскоростен интернет), за подобряване на конкурентоспособността на предприятията и за насърчаване на тяхното развитие;

—

припомня, че за да се справят с недостига на частни оператори в територии, считани за нерентабилни — като например селските райони, местните и регионалните власти са принудени да участват във финансирането на цифровите инфраструктури. За да се осигури равен достъп на всички граждани и територии до новите технологии, призовава Комисията да подкрепи местните и регионалните власти в усилията им за финансиране, като разреши, от една страна, участието на европейските структурни фондове във финансирането на цифровата инфраструктура във всички европейски региони и, от друга, като се съгласи да признае проектите за цифрово устройство на селските райони и тези с ниска гъстота на населението за услуга от общ икономически интерес.

Докладчик

Gábor BIHARY (HU/ПЕС), член на общия съвет на Будапеща

Отправен документ

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи

COM(2013) 147 final

1.

отбелязва предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, представено от Комисията на 26 март 2013 г., което се вписва в план от десет точки, предложен в рамките на средносрочния преглед на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа;

2.

отбелязва със задоволство, че предложението за регламент се основава на добрите практики на държавите членки, като същевременно им предоставя свобода на преценка по отношение на организационните аспекти и обслужва новата култура на достъп до високоскоростните мрежи;

3.

приветства приоритетите, обявени в предложението за регламент — високоскоростните мрежи, гражданските инженерно-строителни дейности, съвместното използване на съществуващата инфраструктура и по-ефективното разгръщане на новата материална инфраструктура, за да може подобни мрежи да бъдат разгърнати при по-ниски разходи, както и намаляването на административните разходи и на бюрокрацията — като всички се отнасят за области, в които градовете и регионите са едновременно основни действащи лица, доставчици и ползватели на услуги;

4.

припомня, че високоскоростната широколентова инфраструктура е гръбнакът на единния цифров пазар и задължително условие за конкурентоспособност в световен мащаб, включително в областта на електронната търговия. Както беше отбелязано в съобщението относно „Акт за единния пазар II“ (1), увеличение на степента на разпространение на широколентовия достъп с 10 % може да доведе до увеличение с 1-1,5 % на БВП годишно и увеличение на производителността на труда с 1,5 % (2). Що се отнася до иновациите в предприятията, дължащи се на широколентовия достъп, те имат потенциала да създадат допълнително 2 милиона работни места до 2020 г. (3);

5.

подчертава, че Съюзът не може да си позволи да остави европейските предприятия и граждани извън географското покритие на тези инфраструктури и че се е ангажирал да изпълнява амбициозните цели на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа в областта на широколентовия достъп, а именно основен широколентов достъп за всички европейски граждани до 2013 г., а до 2020 г. i) всички европейски граждани да имат достъп със скорост над 30 Mbps и ii) минимум 50 % от европейските домакинства да имат абонаменти за достъп до интернет със скорост над 100 Mbps. Тези цели обаче ще бъдат постигнати, само ако бъдат намалени разходите по изграждане на инфраструктурата в целия ЕС;

6.

отбелязва, че е изключително важно в рамките на управлението на процесите, за които се отнася разглежданото предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета и свързаните с това мерки на публичните политики, да се координират дейностите на Европейския съюз, на държавите членки и на местните и регионалните власти и да се следи за цялостно спазване на принципа на субсидиарност, както посочва Комитетът на регионите в своята Бяла книга за многостепенното управление (4);

7.

в съответствие с позициите, изразени в предходни становища, обръща внимание върху необходимостта да се оползотвори пълноценно потенциалът на Европа в развитието на ИКТ услугите в публичния и в частния сектор и по този начин ИКТ да бъдат използвани като средство за подобряване на услугите, предоставяни от местните и регионалните власти в области като здравеопазването, образованието, обществения ред, сигурността или социалните грижи. Подкрепяните от ЕС публично-частни партньорства в областта на обществените ИКТ услуги между местните и регионалните власти и МСП, разработващи ИКТ, могат да послужат като отлична основа за изграждане на умения и знания на местно равнище в ЕС (5);

8.

е отбелязвал вече, че приемането на мерки за рационализиране, модернизиране и намаляване на административната тежест като приоритетна ос на действията за намаляване на разходите, както и рационализирането и опростяването на административните процедури и услуги биха довели до засилване на икономическата дейност, намаляване на бюрократичните формалности и тежести и същевременно биха улеснили отношенията между гражданите и администрацията, допринасяйки за намаляване на административните разходи за предприятията (по-специално на тези, които са свързани с изграждането на инфраструктури за високоскоростен интернет), за подобряване на конкурентоспособността на предприятията и за насърчаване на тяхното развитие (6);

9.

акцентира върху необходимостта Европейската комисия и държавите членки да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че местните и регионалните власти са включени пълноценно и ефективно в управлението на инициативи, свързани с ИКТ (7);

10.

отбелязва целта на предложението да допринесе за качествено подобряване на информационните услуги и продукти, предназначени за европейския потребител, и за съкращаване на ненужните разходи и административна тежест, като същевременно подкрепя единния цифров пазар и целите на стратегията „Европа 2020“;

11.

подчертава, че местните и регионалните власти са сред основните адресати на препоръките, съдържащи се в Програмата в областта на цифровите технологии, по-специално що се отнася до разгръщането на широколентовия достъп, и могат да допринесат в решаваща степен за нейното осъществяване. Приоритетите на новата стратегия на местно и регионално равнище могат да подобрят качеството на живот, да подкрепят социално-икономическата дейност на гражданите, да стимулират регионалното развитие и развитието на по-ефективни и персонализирани обществени услуги и местни предприятия. Регионите и градовете разполагат с многобройни средства за оптимизиране използването на този потенциал;

12.

отбелязва със задоволство, че предложението за регламент представлява потенциал за съществен принос за намаляване на цифровото разделение и за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, като същевременно отговаря на някои от най-важните социални, културни и икономически потребности на европейските граждани (8);

13.

отбелязва, че информационното общество извънредно много ускори икономическите и социалните постижения и счита, че едно по-ефективно разгръщане на широколентовите инфраструктури би засилило тази тенденция. При все това Комитетът обръща внимание върху лекотата, с която могат да се разпространяват опасни за младите хора и за основните демократични ценности съдържания и подчертава, че адекватно образование, основано на ценностите, и широка медийна грамотност (9) могат да компенсират тази заплаха;

14.

припомня, че местните и регионалните власти имат ключова роля за осигуряване на широколентов интернет със справедливи условия на достъп и на достъпна цена, например в регионите, където пазарните механизми се оказват недостатъчни за изграждането му, за осъществяване на пилотни проекти с цел преодоляване на неравенството в електронния достъп, както и за разработване на нови подходи, чрез които обществените електронни услуги да се насочат към гражданите (10);

15.

обръща внимание на Европейската комисия върху факта, че — що се отнася до финансирането на широколентовите инфраструктури от местните и регионалните власти — може да се окаже необходимо безвъзмездно държавно подпомагане и я призовава да изготви нормативна уредба в този смисъл;

16.

отправя отново предложението, формулирано в становището относно Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, а именно, че отпуснатото финансиране и другите мерки за подкрепа би следвало да насърчават изграждането на широколентови мрежи, които са с отворен достъп и са базирани на хоризонтална многопластова мрежова архитектура и икономически модел, при който физическият достъп до мрежата е отделен от предоставянето на услуги, както и че съществуващите оптични мрежи следва да бъдат отворени за конкуренция (11). На практика това означава, че по отношение на тъмното влакно, което представлява вид пасивна инфраструктура, следва активно да се насърчават бизнес модели с открит достъп;

17.

счита, че макар гъсто населените региони да представляват очевиден икономически интерес, то, за да се гарантира географският баланс, е необходимо да се обърне специално внимание на стимулирането на частните инвестиции в селските и в слабо населените райони, както и в най-отдалечените региони. В това отношение местните и регионалните власти могат да имат съществена роля за координиране на търсенето на широколентов достъп от страна на публичната администрация, органите за обществена сигурност, местните учебни заведения и здравните инфраструктури, но и при формиране на групи на местно равнище (от училища, общности, МСП и др.) и зони за демонстрация на широколентови инфраструктури за потребителите, както и при организиране на обученията;

18.

припомня, че за да се справят с недостига на частни оператори в територии, считани за нерентабилни– като например селските райони, местните и регионалните власти са принудени да участват във финансирането на цифровите инфраструктури. За да се осигури равен достъп на всички граждани и територии до новите технологии, призовава Комисията да подкрепи местните и регионалните власти в усилията им за финансиране, като разреши, от една страна, участието на европейските структурни фондове във финансирането на цифровата инфраструктура във всички европейски региони и, от друга, като се съгласи да признае проектите за цифрово развитие на селските райони и тези с ниска гъстота на населението за услуги от общ интерес и от общ икономически интерес;

19.

подчертава, че ИКТ, които са ключът към постигане на отворено за всички информационно общество, трябва да отчитат потребностите на всички граждани, включително и на тези, които са в риск от социално изключване;

20.

заявява отново, че достъпът до висококачествени широколентови услуги на разумни цени може да подобри лесния достъп до услугите, предоставяни от местните и регионалните власти, както и качеството на тези услуги, като опрости продуктовия маркетинг за микропредприятията и МСП. Очаква се по-конкретно отдалечените региони и общини, особено най-отдалечените райони, да извлекат значителна полза от по-широко разпространения и по-бърз достъп до широколентови услуги (12);

21.

набляга на жизненоважния характер на новите приложения и цифровите услуги за привлекателността и балансираното развитие на териториите и смята, че достъпът до цифровите технологии е предпоставка за успешното постигане на целите за икономическо, социално и териториално сближаване на Европейския съюз;

22.

препоръчва, в съответствие с позициите, изразени в предходно становище (13), да се оползотворят пълноценно възможностите, които ще предложи в Европа ускореното разгръщане на мрежата благодарение на разглежданото предложение, за да се развият ИКТ услугите в публичния и в частния сектор и по този начин ИКТ да бъдат използвани като средство за подобряване на услугите, предоставяни от местните и регионалните власти в области като здравеопазването, образованието, обществените поръчки, сигурността или социалните услуги;

23.

препоръчва също така, в съответствие с позициите, изразени в предходно становище (14), да се оползотворят пълноценно възможностите, които ще предложи в Европа ускореното разгръщане на мрежата благодарение на разглежданото предложение, за да се развиват трансграничните услуги за електронно управление и да се следи свързаните с това проекти за ИТ да обхващат аспекти като оперативната съвместимост и електронната идентификация на гражданите (проекта STORK), електронния подпис, електронното подаване на документи и други елементи на електронното управление, така че те да се разглеждат в европейски контекст;

24.

посочва, че няма да е възможно да се извлече полза от потенциала на изчисленията в облак (15), ако в най-кратки срокове не се изгради необходимата за целта инфраструктурна база;

25.

подчертава, че единният цифров пазар е основен елемент на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, тъй като създава възможност за развитието на разрастващ се, успешен и динамичен общоевропейски пазар за създаване и разпространение на юридическо цифрово съдържание и електронни услуги, както и за предоставяне на потребителите на лесен, сигурен и гъвкав достъп до пазарите на цифрово съдържание и цифрови услуги (16). Във връзка с това приветства двойния ефект на ускоряване и намаляване на разходите, който предложеният регламент ще има върху процеса;

26.

счита, че е изключително важно публичните институции на регионално и местно равнище да разполагат с подходящ собствен капацитет и устойчиви финансови ресурси за цифровизация на документите (17);

27.

отбелязва, че предложеният регламент ще окаже въздействие върху мерките, целящи подобряване на енергийната ефективност чрез ИКТ (18), и върху адаптирането на структурите за използване на природните ресурси;

28.

във връзка с целта да се оптимизират взаимодействията между мрежите приветства подхода, в съответствие който регламентът се отнася не само за доставчиците на електронни съобщителни мрежи, а и за всеки собственик на физически инфраструктури, като например такива за електроснабдяване, газоснабдяване, водоснабдяване и канализация или отопление и транспортни услуги, които дават възможност за разполагане на елементи на електронни съобщителни мрежи. Независимо от това изразява безпокойството си относно прилагането на регламента към инфраструктури от решаващо значение като тунели на метрото в големите градове, поради съображения за сигурност и заради произтичащите от това високи разходи;

29.

изразява съжаление, че телекомуникационните услуги и инфраструктури са все още много разпокъсани, въпреки че високоскоростната широколентова инфраструктура е гръбнакът на единния цифров пазар и задължително условие за конкурентоспособност в световен мащаб;

30.

с оглед на това, че гражданските инженерно-строителни работи представляват най-значителната част от общите разходи за разгръщане на мрежите, счита за съществено предимство на регламента факта, че всеки оператор на мрежа ще има право да предоставя достъп до физическите инфраструктури (като например канали, кабелопроводи, шахти, разпределителни кутии, стълбове, мачти, антени, кули и други поддържащи конструкции) или да ги използва (на справедлива цена и при разумни условия) с цел инсталиране на елементи на високоскоростни електронни съобщителни мрежи и че за да се гарантира прозрачността, необходимата за целта информация ще се предоставя от единен информационен център;

31.

отбелязва въпреки това, че при определянето на цената и ценообразуването не би трябвало да се пренебрегват и социалните цели и целите за сближаване;

32.

приветства факта, че в регламента се разглежда въпросът за координиране на гражданските инженерно-строителни дейности, най-вече предвид това, че тези инвестиции се финансират отчасти или изцяло с публични средства. Отбелязва при все това, че в регламента не се споменава нищо за последствията в областта на обществените поръчки;

33.

изразява съжаление, че в регламента не се споменава ролята на местните и регионалните власти, въпреки че координацията на гражданските инженерно-строителни дейности ще се извършва на тяхна територия; затова препоръчва на Комисията да посочи в предложението си органите на местното самоуправление;

34.

подкрепя идеята за единен информационен център, който да улеснява координацията на процесите за издаване на разрешителни и счита, че максимален срок от шест месеца е достатъчен;

35.

изразява съжаление, че в регламента не се разглежда ролята на местните и регионалните власти в процедурата за издаване на разрешителни, въпреки че в повечето случаи тази процедура е в правомощията на органите на местно самоуправление; изразява загрижеността си относно сериозните разходи, които местните и регионалните власти често трябва да поемат в тази връзка;

36.

счита за голям напредък разпоредбата, която като критерий в рамките на молбата за разрешително определя задължението да се оборудват новите сгради с физическа инфраструктура, подготвена за разгръщане на високоскоростен достъп до крайната точка на мрежата;

37.

приветства задължението за оборудване на новите сгради, както и на сгради, които преминават през съществен ремонт, с точка на концентрация, достъпна за доставчиците на електронни съобщителни мрежи, но счита, че е целесъобразно да се уточни, че това задължение е в сила и при инвестициите в социални жилища, за да се гарантира, че живеещите там групи, застрашени от цифрово изключване, ще имат достъп до широколентови услуги; в този случай следва обаче да се стимулира цялостното постигане на желаните цели;

38.

признава, че така, както са формулирани понастоящем, мерките, за които се настоява в предложението за регламент, изглеждат в съответствие с принципа на субсидиарност. Намаляването на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни инфраструктури наистина трябва да стане предмет на интервенция на Съюза, за да се подобрят условията за изграждане и функциониране на вътрешния пазар с цел да се премахнат пречките пред функционирането на единния пазар, дължащи се на различията в действащите правила и административни практики на национално и поднационално равнище, които различия спъват развитието и растежа на европейските предприятия, имат отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на Европа и създават препятствия пред трансграничните инвестиции и дейности;

39.

счита за необходими предложените мерки в областите с трансгранични елементи, тъй като държавите членки и/или местните и регионалните власти не са в състояние сами да регламентират по подходящ начин трансграничните елементи, които са определящи, докато едно цялостно високоскоростно покритие ще засили териториалното сближаване;

40.

отбелязва, че регламентът основно има за цел да улесни и стимулира разгръщането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи чрез насърчаване на съвместното използване на съществуващата инфраструктура и създаване на необходимите условия за по-ефикасно разгръщане на нова физическа инфраструктура, така че тези мрежи да могат да се изграждат на по-ниска цена;

41.

счита, че предложените мерки имат очевидни предимства в сравнение с отделните действия, осъществявани на национално, регионално и местно равнище, по-конкретно защото основните мерки се насочват към следните четири въпроса: високоскоростните мрежи, гражданските инженерно-строителни дейности, съвместното използване на съществуващата инфраструктура и създаване на необходимите условия за по-ефикасно разгръщане на нова физическа инфраструктура и намаляване на административните тежести;

42.

отбелязва, че общ европейски подход към тези въпроси ще създаде добавена стойност, тъй като ще се избегне ненужното припокриване на дейности и ще се осъществят икономии от мащаба; подчертава че този подход е жизнено важен, тъй като интернет е от вездесъщо и трансгранично естество и е незаменим инструмент за оптимално използване на икономическия и социалния потенциал на ИКТ;

43.

отбелязва, че така, както са формулирани понастоящем, мерките, за които се настоява в предложението за регламент, изглеждат в съответствие с принципа на пропорционалност. Те наистина се ограничават до необходимото за постигане на поставените цели и се стремят да намалят пречките пред достъпа до физическата инфраструктура;

44.

отбелязва, че предложените в регламента мерки за намаляване на разходите са съсредоточени върху подобряване на координацията и прозрачността, както и върху минимално равнище на хармонизиране на инструментите, за да се даде възможност на съответните заинтересовани страни да извличат ползи от взаимодействията и да намаляват недостатъците в процеса на разгръщането;

45.

подчертава, че предложените мерки не налагат конкретен икономически модел и оставят на държавите членки възможността да приемат по-детайлни разпоредби. По този начин те по-скоро ще допълнят текущите национални инициативи, отколкото ще им въздействат. Същевременно те ще позволят на държавите членки да продължат да надграждат върху действащите понастоящем мерки на тяхна територия и да изберат да организират всяка от своите съществуващи или нови мерки по начин, който най-добре отговаря на техните особености, без непременно да налага допълнителни разходи;

46.

подчертава обаче, че с цел да се гарантира правна сигурност в регламента трябва да се уточни какви стъпки ще бъдат предприети от Европейската комисия, след като държавите членки изпратят уведомление за мерките за освобождаване;

47.

приема избора на регламент, въпреки че директивата предоставя повече свобода на действие на държавите членки; счита обаче, че ако се приложи по достатъчно гъвкав начин, регламентът ще позволи бързо да се предоставят инструменти за намаляване на разходите и запазване на динамиката на целите на стратегията в областта на цифровите технологии за Европа, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г.;

48.

що се отнася до подобряването на регулирането, отбелязва като цяло, че в предложението за регламент специално и многократно се посочва местното и регионалното равнище. Отчитайки правомощията на местните и регионалните власти и основната роля, която им е отредена в изготвянето и прилагането на мерките, свързани с областите на приложение на ИКТ (и по-конкретно на развитието на високоскоростни мрежи), би било целесъобразно институциите на Съюза и държавите членки да се допитват редовно до местните и регионалните власти по отношение на изготвянето и прилагането на мерките, имащи за цел осъществяването на стратегията в областта на цифровите технологии за Европа;

49.

приканва Европейската комисия да поиска навременно становището на Комитета на регионите по доклада за преразглеждане, който ще бъде представен 3 години след влизането в сила на регламента.