17.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/59

—

изтъква отново необходимостта от европейска инициатива за най-нуждаещите се лица в Европейския съюз, за да се постигне зададената от ЕС цел в рамките на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на броя на хората, застрашени от бедност или социално изключване с най-малко 20 милиона души до 2020 г.;

—

признава необходимостта от промяна на правното основание на програмата (член 174 от ДФЕС), но препоръчва от 2014 г. да се използва двойно основание, с позоваване и на член 39 от ДФЕС, за да се запази приемствеността и връзката с целите на общата селскостопанска политика;

—

приветства намерението на Комисията да надхвърли основната цел на сегашната програма за подпомагане на най-нуждаещите се лица, като счита, че съчетаването на хранителните помощи за най-нуждаещите се лица с мерки за намаляване на детската бедност и бездомността и с координация с ЕСФ ще предостави възможност за осъществяване на многофункционални дейности и същевременно ще позволи да се води борба с появата на недостатъци по отношение на различни основни потребности;

—

приветства факта, че в предложението на Комисията се дава възможност на местните и регионалните власти да играят активна роля в предоставянето на помощ на нуждаещите се;

—

отхвърля принципа на участие на доброволни начала на държавите членки, тъй като подобен принцип би могъл да лиши местните и регионалните власти от достъп до фондовете, без да имат никакъв приобщаващ, демократичен механизъм за съвместно съгласуване на европейско и национално равнище и без да се отчитат предизвикателствата, наложени от борбата с бедността и изключването на поднационално равнище;

—

счита, че за регионите, които са засегнати от икономическата криза, както и за регионите на сближаване, програмата следва да се финансира изцяло със средства от ЕС, след като това е обосновано като знак на сближаване между европейските граждани, региони и народи;

—

подчертава, че предложеното равнище на финансиране е твърде ниско, предвид планираното значително съкращаване на настоящите бюджетни кредити (с 30 % съгласно предложението на Комисията и с до 40 % съгласно предложението на Съвета) и призовава в най-лошия случай поне да се запази настоящото равнище на бюджетните кредити.

Докладчик

г-н Ossi MARTIKAINEN (FI/АЛДЕ), председател на общинския съвет на Lapinlahti

Отправен документ

„Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица“

COM(2012) 617 final/2

1.

изтъква отново необходимостта от европейска инициатива за най-нуждаещите се лица в Европейския съюз, за да се постигне зададената от ЕС цел в рамките на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на броя на хората, застрашени от бедност или социално изключване с най-малко 20 милиона души до 2020 г. Тази цел е още по-спешна, като се има предвид, че в периода 2009–2011 г. броят на хората, застрашени от бедност или социално изключване се е увеличил с 6 милиона, достигайки 119,6 милиона. На фона на това отдалечаване от целта на стратегията „Европа 2020“ е още по-трудно разбираемо решението на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г. да предложи съкращаване с 1 милиард евро на предоставения бюджет за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица;

2.

признава необходимостта от промяна на правното основание на програмата (член 174 от ДФЕС), но препоръчва от 2014 г. да се използва двойно основание, с позоваване и на член 39 от ДФЕС, за да се запази приемствеността и връзката с целите на общата селскостопанска политика;

3.

подчертава значението на принципа на субсидиарност при формулирането на ефикасна стратегия за най-нуждаещите се лица;

4.

подлага на критика липсата на съгласуваност на предложението на Комисията със стратегията „Европа 2020“, тъй като в предложението липсва позоваване на показателя за броя на лицата, застрашени от бедност, при положение че той е един от трите показателя, използвани в стратегията „Европа 2020“ за оценяване на европейската цел по отношение на социалното приобщаване и намаляването на бедността;

5.

счита за важно и разбираемо, че Комисията: 1) предложи ново правно основание, което заобикаля установения от Съда на Европейския съюз конфликт относно придобиването на продукти за хранителна помощ на пазара; и 2) представи нова програма с по-широки функции, която създава рамка за продължаване на помощните мерки и в същото време придава по-голяма ефективност и устойчивост на резултатите от тези мерки;

6.

счита, че съчетаването на хранителните помощи за най-нуждаещите се лица с мерки за намаляване на детската бедност и бездомността и с координация с ЕСФ ще предостави възможност за осъществяване на многофункционални дейности и същевременно ще позволи да се води борба с появата на недостатъци по отношение на различни основни потребности;

7.

приветства намерението на Комисията да надхвърли основната цел на сегашната програма за подпомагане на най-нуждаещите се лица, но изразява опасение, че по-дългият списък на аспектите на бедността, към които се предвижда да бъде насочен новият фонд само ще отслаби окончателното му въздействие, по-специално защото позицията на Европейския съвет означава, че финансовите средства вероятно ще бъдат съкратени с почти 30 % (3,5 милиарда евро за програмата за подпомагане на най-нуждаещите се лица през периода 2007–2013 г. и 2,5 милиарда евро за новия фонд през периода 2014-2020 г.);

8.

посочва, че в много случаи административните процедури на ЕСФ са се оказвали тромави за заинтересованите страни и настоява, във връзка с новия инструмент за посрещане на основните нужди на най-нуждаещите се лица, да се избягва ненужно детайлното регулиране;

9.

счита, че предвид продължителния характер на икономическата криза, за инструмента за подпомагане на най-нуждаещите се лица не бива да се използват средствата по ЕСФ, а по-скоро за него е необходимо собствено дългосрочно финансиране чрез разпределяне на необходимите бюджетни кредити от функция 2 на многогодишната финансова рамка;

10.

приветства факта, че в предложението на Комисията се дава възможност на местните и регионалните власти да играят активна роля в предоставянето на помощ на нуждаещите се и смята, че чрез тази активна роля може да се намалят административната тежест и процедурите на национално равнище и на равнището на ЕС, тъй като за собствените си дейности местните и регионалните власти използват добре развити процедури и правила за одит въз основа на националното и европейското законодателство;

11.

насочва вниманието към стратегията на СЗО „Здраве 21 – здраве за всички през 21-ви век“, в която се подчертава належащата необходимост от намаляване на социалните и икономическите неравенства с оглед на подобряване на здравето на цялото население. Същевременно тя настоява да се предприемат мерки специално за хора, които в особено висока степен се нуждаят от помощ и са особено тежко засегнати от заболявания, да се премахнат затрудненията в областта на здравеопазването и да се противодейства на неравнопоставеността в здравен и социален план (точка II от преамбюла на декларацията на СЗО „Здраве 21“, приета на 51-вата асамблея на СЗО);

12.

отбелязва, че макар програмата за хранителни помощи за най-нуждаещите се в новата си форма да се съчетава с други инструменти за социална интеграция и солидарност, предишното ѝ развитие и предходните ѝ дейности като част от ОСП бяха напълно обосновани, тъй като по същество целта на ОСП е да осигури на гражданите на ЕС достатъчно храна на достъпни цени (член 39, параграф 1, буква д) и да се гарантира сигурността на доставките (член 39, параграф 1, буква г);

13.

поради това счита, че за новата програма следва също така да се запази възможността да се използват излишните земеделски продукти (интервенционни запаси). Използването на тези излишъци обаче не трябва да се приспада от финансовия пакет на Програмата за подпомагане на най-нуждаещите се лица;

14.

счита, че е важно чрез предложеното законодателство на Комисията, националните, местните и регионалните власти да се предостави ясен набор от правила и възможност да се справят с всеки видим недостатък, тъй като разглежданият в настоящия случай въпрос се отнася за особено чувствителна с оглед на общественото доверие и легитимността на ЕС сфера на дейност. Съществуват различни виждания по отношение на необходимостта, функционирането и резултатите от тази сфера на дейност в отделните държави членки и техните региони;

15.

отхвърля принципа на участие на доброволни начала на държавите членки, тъй като подобен принцип би могъл да лиши местните и регионалните власти от достъп до фондовете, без да имат никакъв приобщаващ, демократичен механизъм за съвместно съгласуване на европейско и национално равнище и без да се отчитат предизвикателствата, наложени от борбата с бедността и изключването на поднационално равнище;

16.

счита, че за регионите, които са засегнати от икономическата криза, както и за регионите на сближаване, програмата следва да се финансира изцяло със средства от ЕС;

17.

призовава институциите да вземат предвид факта, че съфинансирането може да стане причина инструментът да не бъде въведен, въпреки че икономическото и социалното положение в много региони показва необходимостта от подобен инструмент;

18.

в съответствие с предходното си становище призовава Комисията да продължи да оценява дали разпределените за тази мярка бюджетни кредити са достатъчни и посочва, че според него още предходното равнище на финансиране (500 милиона евро годишно) беше неадекватно; поради различни причини тази необходимост продължава да расте, което означава, че предложеното равнище на финансиране е твърде ниско, предвид на планираното значително съкращаване на настоящите бюджетни кредити (с 30 % съгласно предложението на Комисията и с до 40% съгласно предложението на Съвета). Комитетът призовава в най-лошия случай поне да се запази настоящото равнище на бюджетните кредити;

19.

признава, че достатъчната, разнообразна и здравословна храна е основно право, потвърдено в редица международни споразумения и декларации за правата на човека, и че това право трябва да се гарантира на всички граждани и жители на ЕС на всички равнища;

20.

изтъква, че лошото хранене сред най-нуждаещите се лица е резултат от много различни, но също така взаимосвързани явления, като например:

21.

счита, че за да се разрешат тези широкообхватни и многоаспектни проблеми, са необходими ефективни европейски политики и финансиране;

22.

счита, че осигуряването на подходяща и разнообразна храна за гражданите на ЕС трябва да продължи да бъде ключова основна функция на ОСП. Комитетът призовава за реформа на селскостопанската политика, така че да се осигури прозрачност в ценообразуването на храните на пазара и първичното селскостопанско производство да продължи да бъде рентабилно във всички региони на ЕС;

23.

счита, че въпреки че пазарните тенденции, развитието на добива през последните години и промените в моделите на потребление доведоха до намаляване на излишъка от земеделски продукти, все пак в бъдеще е възможно отново да се натрупа такъв излишък и ще бъде важно за легитимността на ЕС тези продукти да бъдат използвани като помощи за най-нуждаещите се лица;

24.

подчертава, че твърдението от параграф 12 по-горе може да бъде аргументирано с факта, че още от самото си начало ОСП е една от ключовите области от политиката на ЕС и това няма да се промени. Включването ѝ в правното основание за новия инструмент (двойно правно основание) ще гарантира дългосрочното предоставяне на помощи на най-нуждаещите се лица, въпреки факта, че сегашните предизвикателства биха могли да създадат тежест в дългосрочен план за финансирането на други политики на ЕС, като например политиката на социално сближаване;

25.

подчертава, че социално-икономическото положение на европейските региони също варира в рамките на държавите членки и счита, че предложената програма е необходима, за да допълва мерките в интерес на европейското сближаване и солидарност, които се изпълняват от всяка държава членка и нейните местни и регионални власти. В този смисъл предложената програма се основава твърдо на общата съвкупност от ценности на ЕС и на основната идея на европейската интеграция;

26.

счита, че е важно различните цели да бъдат съчетани в рамките на новия фонд с оглед на предотвратяването на причините за бедността и социалното изключване, тъй като бездомността, лошото хранене и социалната онеправданост на семействата с деца си влияят взаимно. Въпреки това Комитетът посочва, че акцентът на програмите, предшестващи новия инструмент, беше прехраната, липсата на която очевидно отново се превърна в истински проблем в дългосрочен план в много региони. Ето защо Комитетът призовава държавите членки и регионите да подчертаят значението на хранителните помощи в изпълнението на програмите и на тази основа да помогнат на гражданите да се възползват също така и от програми и мерки, насочени към намаляване на бездомността и социалното изключване;

27.

отбелязва, че параграфи 16 – 18 по-горе се основават на факта, че: