1.

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ЕС ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ТИП ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

1.1.

Заявлението за ЕС одобрение на типа съгласно член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 2007/46/ЕО за тип превозно средство по отношение на нивото на звука се подава от производителя на превозното средство.

1.2.

Образецът на списъка с данни е даден в допълнение 1.

1.3.

Производителят на превозното средство трябва да предостави на техническата служба, която отговаря за провеждането на изпитванията, превозно средство, което е представително за типа, по отношение на което се иска одобрение на типа.

1.4.

По искане на техническата служба трябва да се представи образец на изпускателната уредба и двигател с най-малко същия обем на цилиндрите и номинална максимална мощност, както тези, които са монтирани на превозното средство, по отношение на което се иска одобрение на типа.

2.

МАРКИРОВКИ

2.1.

Върху компонентите на изпускателната и всмукателната система, с изключение на закрепващите части и тръбите, трябва да бъдат обозначени:

2.1.1.

търговската марка или наименование на производителя на системите и техните компоненти;

2.1.2.

търговско описание, направено от производителя.

2.2.

Тези маркировки трябва да бъдат ясни, четливи и незаличими, дори когато уредбата е монтирана на превозното средство.

3.

ИЗДАВАНЕ НА ЕС ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ТИП ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

3.1.

Ако са спазени съответните изисквания, се издава ЕС одобрение на типа съгласно член 9, параграф 3, и, ако е приложимо, член 10, параграф 4 от Директива 2007/46/ЕО.

3.2.

В допълнение 2 е даден образец на сертификата за ЕС одобрение на типа.

3.3.

На всеки одобрен тип превозно средство се присвоява номер на одобрение в съответствие с приложение VII към Директива 2007/46/ЕО. Една и съща държава-членка не може да присвоява един и същи номер на друг тип превозно средство.

4.

ИЗМЕНЕНИЯ НА ОДОБРЕНИЯ НА ТИПА

В случай на изменения на одобрен съгласно настоящия регламент тип се прилагат разпоредбите на членове 13, 14, 15, 16 и член 17, параграф 4 от Директива 2007/46/ЕО.

5.

МЕРКИ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

5.1.

Мерките за гарантиране на съответствието на производството се приемат в съответствие с разпоредбите, определени в член 12 от Директива 2007/46/ЕО.

5.2.

Специални разпоредби:

5.2.1.

Изпитванията, определени в приложение VI към настоящия регламент, отговарят на посочените в точка 2.3.5 от приложение X към Директива 2007/46/ЕО.

5.2.2.

Честотата на проверките, посочени в точка 3 от приложение X към Директива 2007/46/ЕО, е обикновено веднъж на всеки две години.

5.2.2.a)

Граничните стойности, определени в таблицата в приложение III, се прилагат с разумни допустими отклонения при измерване. [Изм. 47]

1.

МЕТОДИ НА ИЗМЕРВАНЕ

1.1.

Шумът, произвеждан от типа превозно средство, представен за одобрение, се измерва по двата метода, описани в настоящото приложение, за превозно средство в движение и за неподвижно превозно средство (1). В случай на превозно средство, при което двигател с вътрешно горене не работи, когато превозното средство е неподвижно, излъчваният шум се измерва само в движение.

Превозните средства с максимална допустима маса над 2 800 kg се подлагат на допълнително измерване на шума от сгъстения въздух при работа на място в съответствие със спецификациите от приложение V, ако съответното спирачно оборудване е част от превозното средство.

1.2.

Двете стойности, измерени в съответствие с изпитванията, посочени в точка 1.1, се записват в протокола от изпитването и във формуляр, който съответства на образеца, посочен в допълнение 3 към приложение I.

2.

ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ

2.1.

Акустични измервания

Уредът, използван за измерване на нивото на шума, трябва да е прецизен шумомер или еквивалентна измервателна система, отговаряща на изискванията за уреди от клас 1 (в т. ч. и препоръчваният защитен екран срещу вятър, ако се използва такъв). Тези изисквания са описани в „IEC 61672-1:2002: Уреди за измерване на звуково ниво“, второ издание, на Международната комисия по електротехника (IEC).

Измерванията се извършват чрез използване на „бързата“ реакция на уреда за акустично измерване и честотна характеристика от вида на крива „А“, също описана в „IEC 61672-1:2002“. Когато се използва система, която включва периодично следене на нивото на звуковото налягане, измерено с честотна характеристика от вида на крива „А“, отчитането се прави през интервали, не по-големи от 30 ms.

Уредите се поддържат и калибрират в съответствие с инструкциите на производителя.

2.2.

Съответствие с изискванията

Съответствието на уредите за акустично измерване се доказва чрез наличието на валиден сертификат за съответствие. Сертификатите се считат за валидни, ако удостоверяването на съответствието със стандартите е осъществено в рамките на предходния период от 12 месеца за устройството за калибриране на звука и в рамките на предходния период от 24 месеца за системата от уреди. Всички изпитвания за съответствие трябва да се проведат от лаборатория, упълномощена да извършва калибриране, проследимо спрямо съответните стандарти.

2.3.

Калибриране на цялата система за акустично измерване за дадена серия от измервания

В началото и в края на всяка серия измервания се проверява цялата система за акустично измерване чрез калибратор за шум, който отговаря на изискванията за калибриращи устройства за шум с клас на точност най-малко 1 съгласно IEC 60942: 1988: 2003. Без никакво допълнително регулиране разликата между показанията трябва да бъде по-малка или равна на 0,5 dB. Ако тази стойност се превиши, резултатите от измерванията, получени след последната удовлетворителна проверка, се отхвърлят.

2.4.

Уреди за измерване на скоростта

Честотата на въртене на двигателя се измерва с уреди, работещи с точност от ± 2 % или по-малко при честотата на въртене на двигателя, изисквана за извършваните измервания.

Скоростта на движение на превозното средство се измерва с уреди, работещи с точност от поне ±0,5 km/h, за случаите, когато се използват устройства за непрекъснато измерване.

Ако при изпитването се използва дискретно измерване на скоростта, използваните уреди трябва по спецификация да работят с допустими отклонения от най-много ±0,2 km/h.

2.5.

Метеорологични уреди

Метеорологичните уреди, използвани за следене на условията на околната среда по време на изпитването, трябва да включват следните устройства, които да удовлетворяват поне дадената по-долу точност:

3.

УСЛОВИЯ ПРИ ИЗМЕРВАНЕТО

3.1.

Изпитвателна площадка (2) и околни условия

Изпитвателната площадка трябва да бъде добре подравнена. Повърхността на изпитвателната писта трябва да бъде суха. Изпитвателната площадка трябва да бъде проектирана и изградена така, че когато в нейния център (пресечната точката на линия PP' (3) на микрофона и осевата линия на превозното средство CC' (4)) се постави малък ненасочен източник на шум, отклоненията от полусферичното акустично разсейване да не надвишават ± 1 dB.

Условието се счита за удовлетворено, ако са изпълнени следните изисквания:

Измервания не се извършват при неблагоприятни атмосферни условия. Трябва да се гарантира, че резултатите не са повлияни от пориви на вятър.

Метеорологичните уреди се разполагат в съседство на участъка на изпитване на височина 1,2 m ±0,02 m. Измерванията се извършват, когато температурата на въздуха е в границите от + 5 oC до + 40 oC.

Изпитвания не се извършват, ако скоростта на вятъра, включително внезапно появил се вятър, на височината на микрофона е по-голяма от 5 m/s в интервала на измерване на шума.

В интервала за измерване на шума се записва стойност, представителна за температурата, скоростта и посоката на вятъра, относителната влажност и атмосферното налягане.

Всеки пик в нивото на шума, който не може да се свърже с характеристиките на общото ниво на шум, излъчван от превозното средство, не се взема под внимание при отчитането на показанията.

Фоновият шум се измерва за период от 10 секунди, непосредствено преди и след серия от изпитвания на превозно средство. Измерванията се извършат със същите микрофони и тяхно местоположение, както при изпитването. Отчита се максималното ниво на звуковото налягане по крива А.

Фоновият шум (включително и шума от вятъра) трябва да бъде най-малко 10 dB под нивото на звуковото налягане по крива А за шума, излъчван от изпитваното превозно средство. Ако разликата между околния шум и измерения шум е между 10 и 15 dB(A), за да се изчислят резултатите от изпитването, съответната корекция трябва да се извади от показанието на измервателното устройство за нивото на шума, както е показано в следната таблица:

3.2.

Превозно средство

3.2.1.

Изпитваното превозно средство трябва да се избере по такъв начин, че всички е представително за предстоящите за пускане на пазара превозни средства от същия тип, пуснати на пазара, да изпълняват изискванията на настоящия регламент посочени от производителя . Измерванията се извършат без ремарке освен в случаите на неделими превозни средства. Измерванията се извършат на превозни средства при маса на изпитване mt съгласно следната таблица: [Изм. 48]

Категория превозно средство

Маса на изпитване на превозното средство (mt)

M1

mt = mro

N1

mt = mro

N2, N3

mt = 50 kg за kW номинална мощност на двигателя

Допълнителен товар с цел достигане на масата на изпитване на превозното средство се поставя над движещия заден мост(ове). Допълнителният товар се ограничава до 75 % от максимално разрешеното натоварване за задния мост. Масата на изпитване трябва да се достига с допустимо отклонение ± 5 %.

Ако центърът на тежестта на допълнителния товар не може да съвпадне с центъра на задния мост, масата на изпитване на превозното средство трябва да не превишава сумата от товара на предния и задния мост в ненатоварено състояние плюс допълнителния товар.

Масата на изпитване за превозни средства с повече от две оси трябва да бъде същата, както за превозно средство с две оси.

M2, M3

mt = mro — маса на члена на екипажа (когато е приложимо)

3.2.2.

Шумът от гумите, излъчван при търкаляне, е определен в Регламент (ЕО) № 661/2009 относно общата безопасност на моторните превозни средства. Гумите, използвани за изпитването, трябва да бъдат представителни за превозното средство и се избират от производителя на превозното средство и се записват в допълнение 3 към приложение 1 към настоящия регламент. Те трябва да съответстват на един от размерите гуми, посочени за превозното средство като оригинално оборудване. Гумите трябва да са вече налични на пазара или да бъдат пуснати по същото време, както и превозното средство (5). Гумите трябва да бъдат напомпани до налягането, препоръчано от производителя на превозното средство за масата на изпитване на превозното средство. Гумите трябва да имат поне законово регламентираната дълбочина на протектора.

3.2.3.

Преди започване на измерванията двигателят трябва да достигне нормалните си експлоатационни условия.

3.2.4.

Ако превозното средство е снабдено с повече от две задвижващи колела, то се изпитва при задвижването, предназначено за експлоатация в нормални пътни условия.

3.2.5.

Ако превозното средство е снабдено с вентилатор(и) с автоматичен задействащ механизъм, по време на изпитванията тази система се оставя на автоматично управление.

3.2.6.

Ако превозното средство е снабдено с изпускателна уредба, съдържаща влакнести материали, преди изпитването тя се подготвя в съответствие с приложение IV.

4.

МЕТОДИ НА ИЗПИТВАНЕ

4.1.

Измерване на шума от превозни средства в движение

4.1.1.

Общи условия при изпитванията

На изпитвателната писта се маркират две линии AA' и BB', успоредни на линия PP' и разположени съответно на 10 m пред и 10 m зад линия PP' .

От всяка страна на превозното средство и за всяка предавка се извършват най-малко четири измервания. За целите на регулирането могат да се извършат предварителни измервания, но те не се вземат под внимание.

Микрофонът се разполага на разстояние 7,5±0,05 m от базовата линия CC' на пистата и 1,2±0,021 m над земята.

Базовата ос за свободни полеви условия (вж. IEC 61672-1:2002) трябва да бъде хоризонтална и насочена перпендикулярно на пътя на превозното средство, линията CC'.

4.1.2.

Специфични условия за изпитвания на превозни средства

4.1.2.1.

Превозни средства от категория M1, M2 ≤ 3 500 kg, N1

Осевата линия на превозното средство трябва да следва, колкото се може по-близко, линията CC' по време на цялото изпитване — от момента на приближаване към линията AA' до момента, в който задната част на превозното средство премине линията BB'. Ако превозното средство е снабдено с повече от две задвижващи колела, то се изпитва при задвижването, предназначено за експлоатация в нормални пътни условия.

Ако превозното средство е снабдено с допълнителна предавателна кутия с ръчно управление или мост с множество предавателни отношения, се използва положението за нормално кормуване в градски условия. Във всички случаи трябва да се изключват отношенията за бавно движение, паркиране или спиране.

Масата на изпитване на превозното средство трябва да бъде посочената в таблицата в точка 3.2.1.

Скоростта на изпитване vtest е 50 km/h ± 1 km/h. Тя трябва да се достигне, когато базовата точка е върху линия PP’.

4.1.2.1.1.

Специфична мощност на двигателя на единица маса (PMR)

PMR се определя, както следва:

PMR = (Pn/mt) x 1 000 при [kW/1 000kg]

Специфичната мощност на двигателя на единица маса (PMR) се използва за изчисляването на ускорението.

4.1.2.1.2.

Изчисляване на ускорението

Изчисленията на ускорението са приложими само за категории M1, N1 и M2 ≤3 500 kg.

Всички ускорения се изчисляват при използване на различни скорости на превозното средство върху изпитвателната писта (6). Дадените формули се използват за изчисляването на awot i, awot i+1 и awot test. Като скорост на превозното средство се определя или скоростта при AA', или при PP', когато базовата точка премине през AA' (vAA') или PP' (vPP'). Скоростта в BB’ се определя, когато задната част на превозното средство премине през BB' (vBB'). Методът, използван за определяне на ускорението, се описва в протокола от изпитването.

Поради определянето на базовата точка за превозното средство, дължината на превозното средство (lveh) се взема по различен начин във формулите по-долу. Ако базовата точка е в предната част на превозното средство, тогава l = lveh, по средата: l = ½ lveh и отзад: l = 0.

4.1.2.1.2.1.

Процедурата за изчисление за превозни средства с ръчна, автоматична, саморегулираща и безстепенна (CVTs (7)) предавателна кутия със силови предавания, изпитвани при фиксирани предавателни отношения, е, както следва:

awot test = ((vBB'/3,6)2 — (vAA'/3,6)2)/(2*(20+l))

awot test, използвана при определяне на избора на предавка, е средноаритметичната стойност на четирите величини awot test, i по време на всяко валидно измерване.

Може да се използва предварително ускорение. Точката на натискане на педала на газта преди линия AA' трябва се посочи в данните за превозното средство и изпитването (вж. допълнение 3 към приложение I).

4.1.2.1.2.2.

Процедурата за изчисление за превозни средства с автоматична, саморегулираща и безстепенна предавателна кутия (CVTs) със силови предавания, изпитвани при нефиксирани предавателни отношения, е, както следва:

awot test, използвана при определяне на избора на предавка, е средноаритметичната стойност на четирите величини awot test, i по време на всяко валидно измерване.

Когато устройствата или мерките, описани в точка 4.1.2.1.4.2, могат да се използват за управление на работата на силовото предаване с цел достигане на изискванията на изпитването, awot test се изчислява, като се използва уравнението:

awot test = ((vBB'/3,6)2 — (vAA'/3,6)2)/(2*(20+l))

Може да се използва предварително ускорение.

Когато не се използват устройствата или мерките, описани в точка 4.1.2.1.4.2, awot test се изчислява, като се използва уравнението:

awot_testPP-BB = ((vBB'/3,6)2 — (vPP'/3,6)2)/(2*(10+l))

Предварително ускорение не се използва.

Точката на натискане педала на газта е там, където базовата точка на превозното средство преминава линията AA'.

4.1.2.1.2.3.

Целево ускорение

Целевото ускорение a urban определя типичното ускорение при движение в градски условия и се получава от статистически проучвания. То е функция на отношението на мощността към масата на превозното средство.

Целевото ускорение a urban се определя, като:

a urban = 0,63 * log10 (PMR) -0,09

4.1.2.1.2.4.

Базово ускорение

Базовото ускорение awot ref определя необходимото ускорение по време на изпитване за ускорение върху изпитателната писта. То е функция на отношението на мощността към масата на превозното средство. Тази функция е различна за различните категории превозни средства.

Базовото ускорение awot ref се определя, като:

a wot ref = 1,59 * log10 (PMR) -1,41 за PMR ≥ 25;

a wot ref = a urban = 0,63 * log10 (PMR) -0,09 за PMR < 25.

4.1.2.1.3.

Коефициент на частична мощност kP

Коефициентът на частична мощност kP (вж. точка 4.1.3.1) се използва за претеглената комбинация от резултати от изпитването за ускоряване и изпитването при постоянна скорост за превозни средства от категория M1 и N1.

В случаите, различни от изпитване на единична предавка, a wot ref се използва вместо a awot test (вж. точка 3.1.3.1).

4.1.2.1.4.

Избор на предавателното отношение

Изборът на предавателни отношения за изпитването зависи от техния специфичен потенциал за ускорение awot при напълно отворена дроселна клапа, съгласно базовото ускорение awot ref, необходимо за изпитване при напълно отворена дроселна клапа.

Някои моторни превозни средства могат да имат програмно осигуряване или различни режими на предавки (напр. спортен, зимен, саморегулиращ). Когато превозното средство има различни режими, водещи до допустими ускорения, неговият производител трябва да докаже пред техническата служба, че превозното средство се изпитва в режима, който достига ускорение, най-близко до a wot ref.

4.1.2.1.4.1.

Превозни средства с ръчна, автоматична, саморегулираща и безстепенна (CVTs) предавателна кутия със силови предавания, изпитвани при фиксирани предавателни отношения

Възможни са следните условия за избор на предавателни отношения:

4.1.2.1.4.2.

Превозни средства с автоматична, саморегулираща и безстепенна (CVTs) предавателна кутия със силови предавания, изпитвани при нефиксирани предавателни отношения:

Използва се положението на превключвателя на предавките за изцяло автоматично действие.

Стойността от изпитването на ускорението awot test се изчислява съгласно точка 4.1.2.1.2.2.

След това изпитването може да включи промяна на предавката към по-ниска степен и по-високо ускорение. Промяна на предавката към по-висока степен и по-ниско ускорение не се допуска. Трябва да се избягва преминаване към предавки, които не се използват при движение в градски условия.

С оглед на това е разрешено да се монтират и използват електронни или механични устройства, включително да се променят положенията на превключвателя на предавките, за да се предотврати превключване към по-ниско предавателно отношение, което обикновено не се използва при зададените условия на изпитването при движение в градски условия.

Достигнатото ускорение awot по време на изпитването трябва да бъде по-голямо или равно на aurban.

Ако е възможно, производителят предприема мерки, за да се избегне стойност на ускорението awot test, по-голяма от 2,0 m/s2.

Достигнатото ускорение a wot test след това се използва за изчисляване на коефициента на частична мощност kp (вж. точка 4.1.2.1.3) вместо awot ref.

4.1.2.1.5.

Изпитване за ускоряване

Производителят определя положението на базовата точка пред линия AA', където педалът на газта се натиска максимално. Педалът на газта се натиска максимално (колкото се може по-бързо), когато базовата точка на превозното средство достигне определената точка. Педалът на газта се задържа в това положение до момента, в който задната част на превозното средство достигне линия BB'. След това педалът на газта се отпуска, колкото се може по-бързо. Точката на максимално натискане на педала на газта трябва да се посочи в данните за превозното средство и изпитването в съответствие с допълнение 3 към приложение II. Допуска се техническата служба да извърши предварителни изпитвания.

В случай на съчленени превозни средства, състоящи се от две неделими части, разглеждани като едно превозно средство, полуремаркето не се взема под внимание при определянето на момента, в който се пресича линия BB'.

4.1.2.1.6.

Изпитване с постоянна скорост

Изпитването с постоянна скорост се провежда при същата предавка(и), зададена за изпитването за ускорение и постоянна скорост от 50 km/h при допустимо отклонение ± 1 km/h между AA' и BB'. По време на изпитването с постоянна скорост педалът на газта трябва да е в такова положение, че да се поддържа постоянна скорост между AA' и BB', както е определено. Ако е използвана блокировка на предавателната кутия при изпитването за ускорение, блокировка отново се използва и за изпитването с постоянна скорост.

Изпитването с постоянна скорост не се изисква за превозни средства с PMR < 25.

4.1.2.2.

Превозни средства от категории M2 > 3500 kg, M3, N2, N3

Осевата линия на превозното средство трябва да следва, колкото се може по-близко, линията CC' по време на цялото изпитване — от момента на приближаване към линията AA' до момента, в който задната част на превозното средство премине линията BB'. Изпитването се провежда без ремарке и полуремарке. Ако при дадено ремарке не е предвидена възможност за отделяне от теглещото превозно средство, ремаркето не се взема под внимание, когато се отчита пресичането на линията BB'. Ако превозното средство включва оборудване, например бетонен смесител, компресор и т.н., не се допуска това оборудване да работи по време на изпитването. Масата на изпитване на превозното средство трябва да бъде в съответствие с таблицата от точка 3.2.1.

Целеви условия за категория M2 > 3 500 kg, N2

Когато базовата точка премине линия BB', честотата на въртене на двигателя nBB’ трябва да бъде между 70 % и 74 % от честотата на въртене S, при която двигателят развива максималната си номинална мощност, а скоростта на превозното средство трябва да бъде 35 km/h ± 5 km/h. Между линия AA' и линия BB' се осигурява състояние на постоянно ускорение.

Целеви условия за категория M3, N3:

Когато базовата точка премине линия BB', честотата на въртене на двигателя nBB' трябва да бъде между 85 % и 89 % от честотата на въртене S, при която двигателят развива максималната си номинална мощност, а скоростта на превозното средство трябва да бъде 35 km/h ± 5 km/h. Между линия AA' и линия BB' се осигурява състояние на постоянно ускорение.

4.1.2.2.1.

Избор на предавателното отношение

4.1.2.2.1.1.

Превозни средства с предавателни кутии с ръчно управление

Трябва да се осигури състояние на постоянно ускорение. Изборът на предавка се определя от целевите условия. Ако разликите в скоростта надвишават зададените допустими граници, следва да се изпитат две предавки — една над и една под целевата скорост.

Когато повече от една предавка изпълнява целевите условия, се избира тази предавка, която е най-близко до 35 km/h. Ако нито една предавка не изпълнява целевото условие за vtest, се изпитват две предавки — една над и една под vtest. Целевата честота на въртене на двигателя трябва да се достига при всяко състояние.

Трябва да се осигури състояние на стабилно ускорение. Ако за дадена предавка не може да се осигури постоянно ускорение, тя не се взема под внимание.

4.1.2.2.1.2.

Превозни средства с автоматична, саморегулираща и безстепенна (CVTs) предавателна кутия

Използва се положението на превключвателя на предавките за изцяло автоматично действие. След това изпитването може да включи промяна на предавката към по-ниска степен и по-високо ускорение. Промяна на предавката към по-висока степен и по-ниско ускорение не се допуска. Трябва да се избягва преминаване към предавки, които не се използват при движение в градски условия при зададеното условие на изпитването. С оглед на това е разрешено е да се монтират и използват електронни или механични устройства за предотвратяване преминаването към по-ниско предавателно отношение, което обикновено не се използва при зададените условия на изпитването при движение в градски условия.

Ако превозното средство включва вид предавателната кутия, който осигурява избор само на единична предавка (задвижване), което ограничава честотата на въртене на двигателя по време на изпитването, превозното средство трябва да се изпита чрез използване само на целева скорост. Ако превозното средство използва комбинация между двигател и предавателна кутия, която не удовлетворява изискванията, определени в точка 4.1.2.2.1.1, превозното средство се изпитва само при целевата му скорост. Целевата скорост на превозното средство (vBB') за изпитването е 35 km/h ± 5km/h. Промяна на предавката към по-висока степен и по-ниско ускорение се разрешава, след като еталонната точка на превозното средство премине линия PP'. Провеждат се две изпитвания, едно с крайна скорост vtest = vBB' + 5 km/h, и едно с крайна скорост vtest = vBB' — 5 km/h. Отчетеното ниво на шума е този резултат, който се получава от изпитването при най-високата честота на въртене на двигателя, получена по време на изпитването между AA' и BB'.

4.1.2.2.2.

Изпитване за ускоряване

Когато базовата точка на превозното средство достигне линия AA', педалът на газта трябва да бъде натиснат максимално (без да се задейства автоматично превключване към по-ниска степен от нормално използваните при кормуване в градски условия) и задържан в това положение, докато задната част на превозното средство премине BB', като базовата точка е най-малко на 5 m зад BB'. След това педалът на газта се отпуска.

В случай на съчленени превозни средства, състоящи се от две неделими части, разглеждани като едно превозно средство, полуремаркето не се взема под внимание при определянето на момента, в който се пресича линия BB'.

4.1.3.

Тълкуване на резултатите

Записва се максималното ниво на звуковото налягане по крива А, отчетено по време на всяко преминаване на превозното средство между двете линии AA' и BB'. Ако се наблюдава пик в нивото на шума, който очевидно не съответства на общото звуково налягане, това измерване се отхвърля. За всяко условие на изпитване се провеждат най-малко четири измервания от всяка страна на превозното средство и за всяко предавателно отношение. Лявата и дясна страна могат да се измерват едновременно или поотделно. Първите четири действителни резултата от последователни измервания в границите на 2 dB(A), като се вземе предвид отстраняването на недействителните резултати (вж. точка 3.1), се използват за изчисляването на окончателния резултат за дадената страна на превозното средство. Резултатите за всяка страна се осредняват поотделно. Междинният резултат е по-високата стойност от двете осреднявания, математически закръглена до първия знак след десетичната запетая.

Измерванията на скоростта в AA', BB' и PP' се записват и използват при изчисленията до първата значеща цифра след десетичната запетая.

Изчисленото ускорение awot test се записва до втората цифра след десетичната запетая.

4.1.3.1.

Превозни средства от категории M1, N1 и M2 ≤ 3 500 kg

Изчислените стойности за изпитването на ускоряване и при постоянна скорост се получават по формулите:

Lwot rep = Lwot (i+1) + k * (Lwot(i)- Lwot (i+1))

Lcrs rep = Lcrs(i+1) + k * (Lcrs (i) — Lcrs (i+1))

където k = (awot ref — awot (i+1))/(awot (i) — awot (i+1))

В случай на изпитване с едно предавателно число, стойностите са резултатът от всяко изпитване.

Окончателният резултат се изчислява чрез комбиниране на Lwot rep и Lcrs rep. Уравнението е:

Lurban = Lwot rep — kP * (Lwot rep– Lcrs rep)

Тегловният коефициент kP дава коефициента на частична мощност за кормуване в в градски условия. С изключение на изпитването на единична предавка kP се изчислява, като:

kP = 1 — (aurban/awot ref)

Ако за изпитването е определена само една предавка, kP се получава по формулата:

kP = 1 — (aurban/awot test)

В случаи, в които awot test е по-малко от aurban:

kP = 0

4.1.3.2.

Превозни средства от категории M2 > 3 500 kg, M3, N2, N3

Когато се изпитва една предавка, крайният резултат е равен на междинния резултат. Когато се изпитват две предавки, се изчислява средноаритметичното на междинните резултати.

4.2.

Измерване на шума, излъчван от неподвижни превозни средства

4.2.1.

Ниво на звука в близост до превозните средства

Резултатите от измерването се записват в протокола от изпитването, посочен в допълнение 3 към приложение 1.

4.2.2.

Акустични измервания

За измерванията се използва прецизен шумомер или еквивалентна измервателна система, както е определено в точка 2.1.

4.2.3.

Изпитвателна площадка — местни условия, както е посочено на фигура 1 от допълнение 2 към приложение II

4.2.3.1.

В близост до микрофона не трябва да има препятствия, които да влияят върху акустичното поле, а между микрофона и източника на шум не трябва да стоят хора. Отчитащият измервателното устройство трябва да застане така, че да не влияе на показанието на измервателното устройство.

4.2.4.

Звук от други смущения и влияние на вятъра

Показанията на измервателните уреди, предизвикани от околен шум и вятър, трябва да бъдат най-малко 10 dB(A) под измерваното ниво на звука. Към микрофона може да се монтира подходящ екран за защита от вятъра, при условие че се отчете неговото влияние върху чувствителността му (вж. точка 2.1).

4.2.5.

Метод на измерване

4.2.5.1.

Естество и брой на измерванията

Максималното ниво на звука, изразено в децибели по крива А (dB(A)), трябва да се измерва по време на периода на експлоатация, посочен в точка 4.2.5.3.2.1.

За всяка точка на измерване се провеждат най-малко три измервания.

4.2.5.2.

Разположение и подготовка на превозното средство

Превозното средство се разполага в централната част на участъка на изпитване с превключвател на предавките в неутрално положение и зацепен съединител. Ако превозното средство е така проектирано, че това не е възможно, то се изпитва в съответствие с предписанията на производителя за изпитване на двигател при работа на място. Преди всяка серия от измервания, двигателят се привежда в нормалните експлоатационни условия, зададени от производителя.

Ако превозното средство е снабдено с вентилатор(и) с автоматичен задействащ механизъм, по време на изпитванията тази система се оставя на автоматично управление.

Ако позволяват това, кожухът или капакът на двигателя трябва да бъдат затворени.

4.2.5.3.

Измерване на шум в близост до изпускателната тръба, както е посочено във фигура 1 от допълнение 2 към приложение II.

4.2.5.3.1.

Положения на микрофона

4.2.5.3.1.1.

Микрофонът се разполага на разстояние 0,5 m ±0,01 m от базовата точка на изпускателната тръба, определена на фигура 1, и при ъгъл от 45o(± 1o) спрямо оста на потока от изхода на тръбата. Микрофонът трябва да бъде на височината на базовата точка, но не по-малко от 0,2 m от повърхността на изпитвателния участък. Базовата ос на микрофона трябва да лежи в равнина, успоредна на повърхността на изпитвателния участък, и да бъде насочена към базовата точка на изхода на изпускателната тръба. Ако са възможни две положения на микрофона, се използва това, при което страничното разстоянието до надлъжната осева линия на превозното средство е по-голямо. Ако оста на потока от изхода на изпускателната тръба е разположена на 90o спрямо надлъжната осева линия на превозното средство, микрофонът се разполага в най-отдалечената от двигателя точка.

4.2.5.3.1.2.

За превозни средства с изпускателна тръба, снабдена с изходи, разположени на повече от 0,3 m един от друг, измерванията се провеждат за всеки изход. Записва се най-високото ниво.

4.2.5.3.1.3.

В случай на изпускателна тръба, снабдена с два или повече изхода, разположени на по-малко от 0,3 m един от друг и свързани към един и същи шумозаглушител, се извършва само едно измерване; положението на микрофона се отнася към изхода, който е най-близко до един краен ръб на превозното средство или, когато такъв изход не съществува — към изхода, който е най-високо над земята.

4.2.5.3.1.4.

За превозни средства с вертикална изпускателна тръба (напр. превозни средства със стопанско предназначение) микрофонът трябва да се постави на височината на изхода на изпускателната тръба. Оста на микрофона трябва да е вертикална и насочена нагоре. Той се разполага на разстояние 0,5 m ±0,01 m от базовата точка на изпускателната тръба, но никога на по-малко от 0,2 m от страната на превозното средство, най-близко до изпускателната тръба.

4.2.5.3.1.5.

За изходи на изпускателни тръби, разположени под каросерията на превозното средство, микрофонът се разполага минимум на 0,2 m от най-близката част на превозното средство, в точката най-близко до базовата точка на изпускателната тръба, но никога по-малко от 0,5 m, на височина 0,2 m над земята, но не в една линия с потока на отработилите газове. Изискването за ъгъл на кръстосване съгласно точка 4.2.5.3.1.1 може в някои случаи да не е изпълнено.

4.2.5.3.2.

Експлоатационни условия на двигателя

4.2.5.3.2.1.

Целева честота на въртене на двигателя

Целевата честота на въртене на двигателя се определят като:

Ако превозното средство не може да достигне тази честота на въртене на двигателя, целевата честота на въртене на двигателя се определя на 5 % под максималната възможната честота на въртене на двигателя за изпитване при работа на място.

4.2.5.3.2.2.

Процедура на изпитване

Честотата на въртене на двигателя се увеличава постепенно от честота на въртене на празен ход до целевата честота на въртене на двигателя, без да се превишават максимално допустимите граници от ± 3 % от целевата честота на въртене на двигателя, и след това се задържа постоянна. След това механизмът, управляващ дроселната клапа, бързо се освобождава и честотата на въртене на двигателя се връща на празен ход. Нивото на шума се измерва за период на работа на двигателя, при поддържане на постоянна честота на въртене на двигателя, с продължителност 1 секунда и целия период на намаляване на честотата на въртене, като за стойност от изпитването се взема максималното показание на измервателния уред, закръглено математически до първия знак след десетичната запетая.

4.2.5.3.2.3.

Валидиране на изпитването

Измерването се счита за валидно, ако за период от най-малко 1 секунда честотата на въртене на двигателя по време на изпитването не се отклонява от целевата с повече от ± 3 % .

4.2.6.

Резултати

За всяко положение на изпитване се правят най-малко три измервания. Записва се максималното ниво на звуковото налягане по крива А, отчетено при всяко едно от трите измервания. Първите три действителни последователни резултата от измерването, в границите на 2 dB(A), като се вземе под внимание отстраняването на недействителните резултати (като се вземат предвид спецификациите на изпитвателната площадка , посочени в точки 3.1.), се използват за определяне на окончателния резултат за даденото положение на измерване. Максималното ниво на звука за всички положения на измерване и за трите резултата от измерване представлява окончателният резултат.

Категория превозно средство

Описание на категорията превозно средство

Гранични стойности

в dB(А)

(децибели (А)

Гранични стойности за одобрение на типа на нови типове превозни средства

Гранични стойности за одобрение на типа на нови типове превозни средства

Гранични стойности за регистрация, продажба и пускане в експлоатация на нови превозни средства

Фаза 1 в сила от

[2 години след публикуването]

Фаза 2 в сила от

[5 години след публикуването]

Фаза 3 в сила от

[7 години след публикуването]

С общо предназначение

Повишена проходимост  (1)

С общо предназначение

Повишена проходимост  (1)

С общо предназначение

Повишена проходимост  (1)

M

Превозни средства, използвани за превоз на пътници

M1

Брой на седалките < 9;

70

71  (2)

68

69  (2)

68

69  (2)

M1

Брой на седалките < 9;

отношение мощност към маса > 150 kW/t;

71

71

69

69

69

69

M2

Брой на седалките > 9; маса < 2 t;

72

72

70

70

70

70

M2

Брой на седалките > 9; 2 t < маса < 3,5 t;

73

74

71

72

71

72

M2

Брой на седалките > 9; 3,5 t <маса ≤ 5 t;

номинална мощност на двигателя < 150 kW;

74

75

72

73

72

73

M2

Брой на седалките > 9; 3,5 t <маса ≤ 5 t;

номинална мощност на двигателя > 150 kW;

76

78

74

76

74

76

M3

Брой на седалките > 9; Маса > 5 t;

номинална мощност на двигателя < 150 kW;

75

76

73

74

73

74

M3

Брой на седалките > 9; Маса > 5 t;

номинална мощност на двигателя > 150 kW;

77

79

75

77

75

77

N

Превозни средства, използвани за превоз на товари

N1

маса < 2 t;

71

71

69

69

69

69

N1

2 t < маса < 3,5 t;

72

73

70

71

70

71

N2

3,5 t <маса ≤ 12 t;

номинална мощност на двигателя < 75 kW;

74

75

72

73

72

73

N2

3,5 t <маса ≤ 12 t;

75 < номинална мощност на двигателя < 150 kW;

75

76

73

74

73

74

N2

3,5 t <маса ≤ 12 t;

номинална мощност на двигателя > 150 kW;

77

79

75

77

75

77

N3

Маса > 12 t;

75 < номинална мощност на двигателя < 150 kW;

77

78

75

76

75

76

N3

Маса > 12 t;

номинална мощност на двигателя > 150 kW;

80

82

78

80

78

80

Категория превозно средство

Описание на категорията превозно средство

Гранични стойности за одобрение на типа на нови типове превозни средства, изразени в dB(A)

[децибели (A)]  (1)

Гранични стойности за одобрение на типа на нови типове превозни средства и за регистрация, продажба и пускане в експлоатация на нови превозни средства, изразени в dB(A)

[децибели (A)]  (1)

Фаза 1 в сила от

[6 години след публикуването]

Фаза 2 в сила от

[8 години след публикуването]

M

Превозни средства, използвани за превоз на пътници

M1

Брой на седалките ≤ 9; ≤ 125 kW/t

68

68

Брой на седалките ≤ 9; 125 kW/t < отношение мощност към маса≤ 150kW/t

70

70

Брой на седалките ≤ 9;отношение мощност към маса > 150kW/t

73

73

M1

Брой на седалките ≤ 4 включително водача;отношение мощност към маса > 200 kW/t; точката R на седалката на водача < 450 mm от нивото на земята

74

74

M2

Брой на седалките > 9; маса ≤ 2,5 t

69

69

Брой на седалките > 9; 2,5 tons < mass < 3,5 tons

72

72

Брой на седалките > 9; 3,5 tons < mass < 5 tons;

75

75

M3

Брой на седалките > 9; Маса > 5 t; номинална мощност на двигателя ≤ 180kW

74

74

Брой на седалките > 9; Маса > 5 t; 180 kW < номинална мощност на двигателя ≤ 250kW

77

77

Брой на седалките > 9; Маса > 5 t; номинална мощност на двигателя >250kW

78

78

N

Превозни средства, използвани за превоз на товари

N1

маса < 2,5 t;

69

69

2,5 t < маса < 3,5 t;

71

71

N2

3,5 t <маса ≤ 12 t;

номинална мощност на двигателя < 150 kW;

75

75

3,5 t <маса ≤ 12 t; номинална мощност на двигателя > 150kW

76

76

N3

Маса > 12 t; номинална мощност на двигателя ≤ 180kW

77

77

Маса > 12 t; 180 < номинална мощност на двигателя ≤250kW

79

79

Маса > 12 t; номинална мощност на двигателя > 250 kW;

81

81

1.

Общи положения

Поглъщащи звука влакнести материали могат да бъдат използвани в шумозаглушителни уредби или техни компоненти само когато е изпълнено едно от следните условия:

Когато нито едно от тези условия не е изпълнено, комплектованата шумозаглушителна уредба или нейните компоненти се привеждат в нормален работен режим, като се използва една от трите инсталации и процедури, описани по-долу.

1.1.

Непрекъснато движение в пътни условия в продължение на 10 000 km

1.1.1.

50 ± 20 % от тази експлоатация се състои в кормуване в в градски условия, а останалата част от експлоатацията е пробези на дълго разстояние с висока скорост; непрекъснатото движение в пътни условия може да се замени със съответна програма за изпитване на писта.

1.1.2.

Двата режима на работа трябва да се използват последователно най-малко два пъти.

1.1.3.

Пълната програма на изпитването включва минимум 10 прекъсвания с единична продължителност поне 3 часа, за да се възпроизведат ефектите от охлаждането и кондензацията, които могат да възникнат.

1.2.

Разработване на стенд

1.2.1.

С помощта на стандартни части и при спазване указанията на производителя на превозното средство, изпускателната уредба или нейните компоненти трябва да се монтират на превозното средство, посочено в точка 1.3. от приложение 1, или на двигателя, посочен в точка 1.4. от приложение I. В случай на превозно средство, посочено в точка 1.3 от приложение I, превозното средство трябва да се постави на бегови барабан. В случай на двигател, посочен в точка 1.4 от приложение I, двигателят трябва да бъде куплиран към динамометър.

1.2.2.

Изпитването се провежда на шест цикъла с времетраене от шест часа с прекъсване от поне дванадесет часа след всеки цикъл, за да се възпроизведат ефектите от охлаждането и кондензацията, които могат да възникнат.

1.2.3.

По време на всеки шестчасов цикъл двигателят работи при следните редуващи се режими на работа:

Обща продължителност на шестте режима: три часа.

Всеки цикъл включва две поредици от посочените режими на работа, които се редуват от a) до е).

1.2.4.

По време на изпитването шумозаглушителната уредба или нейните компоненти не трябва да се охлаждат чрез принудително въздушно течение, имитиращо обичайния въздушен поток около превозното средство. Въпреки това, по искане на производителя, шумозаглушителната уредба или нейните компоненти могат да бъдат охлаждани, за да не бъде превишена отчитаната на неговия вход температура, когато превозното средство се движи с максимална скорост.

1.3.

Кондициониране чрез пулсации

1.3.1.

Шумозаглушителната уредба или нейните компоненти се монтират на превозното средство, посочено в точка 1.3. от приложение I, или на двигателя, посочен в точка 1.4. от приложение I. В първия случай превозното средство се поставя на бегови барабан.

Във втория случай двигателят се монтира на динамометър. Изпитвателната апаратура, чиято подробната схема е показана на фигура 1 от допълнението към настоящото приложение, се монтира на изхода на шумозаглушителната уредба . Всяка друга апаратура, която осигурява еквивалентни резултати, е също допустима.

1.3.2.

Изпитвателната апаратура се регулира така, че потокът на отработилите газове да бъде прекъсван и възстановяван последователно посредством бързодействащ клапан в продължение на 2 500 цикъла.

1.3.3.

Клапанът се отваря, когато противоналягането на отработилите газове, измерено на разстояние най-малко 100 mm след фланеца на входа на уредбата, достигне стойности между 0,35 и 0,40 kPa. Клапанът се затваря, когато това налягане не се изменя с повече от 10 % спрямо своята стабилизирана стойност при отворено положение на клапана.

1.3.4.

Релето за време се настройва за такова времетраене на изпускане на газовете, което е съобразено с условията, предвидени в точка 1.3.3.

1.3.5

Честотата на въртене на двигателя трябва да е 75 % от честотата на въртене (S), при която двигателят развива максимална мощност.

1.3.6.

Мощността, отчетена от динамометъра, трябва да бъде 50 % от мощността при напълно отворена дроселова клапа при 75 % от честотата на въртене на двигателя (S).

1.3.7.

По време на изпитването всички отвори за отвеждане трябва да са затворени.

1.3.8.

Цялото изпитване трябва да завърши за 48 часа.

Ако е необходимо, след всеки час може да се предвиди време за охлаждане.

1.

Метод на измерване

Измерването се извършва при положения на микрофона 2 и 6 съгласно фигура 1 при неподвижно превозно средство. Отчита се най-високото звуково налягане по крива А по време на отварянето на регулатора на налягането и при изпускането на въздуха след употребата на работната спирачка и ръчната спирачка.

Шумът по време на отварянето на регулатора на налягането се измерва при честота на въртенето на двигателя при празен ход. Шумът от изпускането на въздуха се отчита по време на работа на работната спирачка и ръчната спирачка; преди всяко измерване въздушният компресор трябва да осигури максималното допустимото работно налягане, след което двигателят се изключва.

2.

Оценка на резултатите

За всички положения на микрофона се извършват две измервания. За да се компенсират неточностите на измервателното оборудване, показанията на измервателното устройство се намаляват с 1 dB(A) и намалената стойност се взема като резултат от измерването. Резултатите се приемат за действителни, ако разликата между измерванията при дадено положение на микрофона не надвишава 2 dB(A). Като резултат се приема най-високата измерена стойност. Ако тази стойност надвишава граничната стойност за шума с 1 dB(A), се извършат две допълнителни измервания при съответното положение на микрофона. В този случай три от четирите резултата от измерването, получени при това положение на микрофона, трябва да попадат в допустимите граници на шума.

3.

Гранична стойност

Нивото на звука не трябва да надвишава граничната стойност от 72 dB(A).

1.

Общи положения

Настоящите изисквания съответстват на изпитването, което трябва да бъде проведено за проверка на съответствието на производството (ПСП) съгласно точка 5 от приложение I.

2.

Процедура на изпитване

Изпитвателната площадка и измервателните уреди трябва да са описаните в приложение II.

2.1.

Изпитваното превозно средство(а) се подлага на изпитването за измерване на звука, излъчван от превозно средство в движение, определено в точка 4.1. от приложение II.

2.2.

Звук от сгъстен въздух

Превозните средства с максимална маса над 2 800 kg и оборудвани със системи за сгъстен въздух трябва да бъдат подложени на допълнително изпитване за измерване на звука от сгъстения въздух, определено в точка 1 от приложение V.

2.3.

Допълнителни разпоредби за излъчвания звук

Производителят на превозното средство преценява съответствието с ДРИЗ посредством подходяща оценка или може да извърши изпитването, описано в приложение VIII.

3.

Вземане на проби и оценка на резултатите

Избира се едно превозно средство и се подлага на изпитванията, определени в точка 2. Ако резултатите от изпитванията изпълняват изискванията за ПСП от приложение X към Директива 2007/46/ЕО, се счита, че превозното средство съответства на разпоредбите за ПСП. Приложимите изисквания за ПСП са посочените в приложение III гранични стойности, с допълнително отклонение в рамките на 1 dB(A). [Изм. 52]

Ако някой от резултатите от изпитванията не изпълнява изискванията за ПСП от приложение X към Директива 2007/46/ЕО, се изпитват две допълнителни превозни средства от същия тип съгласно точка 2 от настоящото приложение.

Ако резултатите от изпитванията на второто и третото превозно средство изпълняват изискванията на приложение X към Директива 2007/46/ЕО, се счита, че превозното средство съответства на разпоредбите за ПСП.

Ако някой от резултатите от изпитванията на второто и третото превозно средство не изпълнява изискванията на приложение X към Директива 2007/46/ЕО, се счита, че типът превозно средство не съответства на изискванията на настоящия регламент, и производителят трябва да предприеме необходимите мерки, за да се възстанови съответствието.

1.

Въведение

Настоящото приложение описва спецификациите по отношение на физическите характеристики и нанасянето върху изпитвателната писта. Тази спецификации, основани на специален стандарт (1), описват необходимите физически характеристики, както и методите на изпитване на тези характеристики.

2.

Необходими характеристики на повърхността

Дадена повърхност се счита, че съответства на настоящия стандарт, при условие че материята (текстурата) и съдържанието на кухини или коефициентът на поглъщане на шума са измерени и е установено, че изпълняват всички изисквания на точки 2.1 до 2.4 по-долу и при условие че е отговорено на проектните изисквания, посочени в точка 3.2.

2.1.

Съдържание на остатъчни кухини

Съдържанието на остатъчни кухини (VC) в сместа за пътната настилка на пистата за изпитване не трябва да надхвърля 8 %. За процедурата на измерване, вж. точка 4.1.

2.2.

Коефициент на звукопоглъщане

Ако повърхността не съответства на изискването за съдържание на остатъчни кухини, повърхността се приема само ако нейният коефициент на звукопоглъщане α ≤ 0,10. За процедурата на измерване, вж. точка 4.2. Изискванията на точка 2.1 и на настоящата точка се считат за изпълнени също само ако е било измерено звукопоглъщането и е било установено α ≤ 0,10.

Трябва да се отбележи, че най-меродавната характеристика е поглъщането на звука, въпреки че съдържанието на остатъчни кухини е по-известно сред пътните строители. Поглъщането на звука обаче е необходимо да се измери само ако повърхността не съответства на изискванията за кухини. Това е мотивирано, защото последното е свързано с относително голяма неопределеност по отношение както на измерванията, така и на меродавността им, и някои повърхности погрешно могат да се отхвърлят, когато се използва само измерване за кухини.

2.3.

Дълбочина на текстурата

Дълбочината на материята (текстурата) (TD) измерена по обемния метод (вж. точка 4.3 по-долу) трябва да бъде:

TD >0,4 mm

2.4.

Хомогенност на повърхността

Трябва да се положат всички възможни усилия, за да се гарантира, че повърхността е възможно най-хомогенна в участъка на изпитване. Това включва съдържанието на материал (текстура) и кухини, но също трябва да се отбележи, че от процеса на валиране се получава по-ефективно валиране на някои места, отколкото на други, и материалът (текстурата) може да бъде различен и неравен, причинявайки появата на издутини.

2.5.

Период на изпитване

За да се провери дали повърхността продължава да съответства на съдържанието на материал (текстура) и кухини или на изискванията към поглъщане на звук, определени в този стандарт, трябва да се провеждат периодични изпитвания на повърхността на следните интервали:

когато повърхността е нова;

не се изискват следващи периодични изпитвания, ако повърхността отговаря на изискванията, когато е нова. Ако не отговаря на изискванията, когато е нова, тя може да отговаря впоследствие, защото повърхностите са склонни да се запълват и да се уплътняват с течение на времето;

когато повърхността е нова;

когато започва изпитването за шум (NB: не по-рано от четири седмици след полагането);

след това на всеки дванадесет месеца.

3.

Конструкция на повърхността за изпитване

3.1.

Участък на изпитване

Когато се проектира разположението на пистата за изпитване, е важно да се осигури като минимално изискване участъкът, пресичан от превозни средства, движещи се през ивицата за изпитване, да е покрит с определения материал с подходящи граници за безопасно и практично кормуване. Това изисква широчината на пистата да е най-малко 3 m и дължината на пистата да се простира извън линиите AA и BB с най-малко 10 m от всеки край. Фигура 1 показва план на подходяща изпитвателна площадка и указва минималната площ, която да бъде покрита и уплътнена машинно със специфицирания материал върху повърхността за изпитване. Съгласно точка 4.1.1 от приложение II се прави измерване от всяка страна на превозното средство. Това може да се направи или чрез измерване на две места с микрофони (по един от всяка страна на пистата) и движение в една посока, или чрез измерване с микрофон само от едната страна, като превозното средство се движи в две посоки. Ако се използва последният метод, то тогава няма изисквания към повърхността от страната на пистата, от която няма микрофон.

3.2.

Проект и подготовка на повърхността

3.2.1.

Основни проектни изисквания

Повърхността за изпитване трябва да отговаря на четири проектни изисквания:

3.2.1.1.

Тя трябва да бъде плътен асфалтобетон.

3.2.1.2.

Максималният размер на чакъла трябва да е 8 mm (позволява се толеранс от 6,3 mm до 10 mm).

3.2.1.3.

Дебелината на износващия се слой трябва да е ≥ 30 mm.

3.2.1.4.

Свързващото вещество трябва да бъде от категория битум с непосредствено проникване, без изменение.

3.2.2.

Указания при проектиране

Като указание за изпълнителя на покривката, на фигура 2 е дадена крива на гранулометричния състав за инертния материал, която ще даде желаните характеристики. В допълнение таблица 1 дава някои указания, за да се получи желаните материал (текстура) и дълготрайност. Кривата за гранулометричния състав отговаря на следната формула:

Р (% преминали фракции) = 100. (d/dmax)1/2

където:

d = на квадратния светъл отвор на сито в mm, в mm;

dmax= 8 mm в средната част на кривата;

dmax= 10 mm за долния толеранс на кривата;

dmax= 6,3 mm за горния толеранс на кривата.

В допълнение към изискванията, посочени в точки 1 — 3.2.2, трябва да са изпълнени следните изисквания на ISO 10844:2011 или следва да бъде направена препратка към ISO 10844 : 1994 за преходен период от 5 години: [Изм. 54]

Таблица 1: Указания при проектиране

4.

Метод на изпитване

4.1.

Измерване на остатъчното съдържание на кухини

За целите на настоящето измерване от пистата се взимат проби на най-малко четири места, които са равномерно разпределени в участъка на изпитване между линиите AA и BB (вж. фигура 1). За да се избегне нехомогенност и неравност по следите на колелата, пробите не се взимат от самите траектории на колелата, а в близост до тях. Две проби (минимум) следва да се вземат в близост до следите на колелата и една проба (минимум) следва да се вземе приблизително от средата между следите на колелата и всяко местоположение на микрофон.

Ако има съмнение, че не е изпълнено условието за хомогенност (вж. точка 2.4), се вземат проби от повече места от участъка на изпитване.

Съдържанието на остатъчни кухини се определя за всяка проба, след което се изчислява средната стойност от всички проби и се сравнява с изискването на точка 2.1. Освен това никоя проба не трябва да има стойност за кухини, която е по-висока от 10 процента. На изпълнителя на покривката за изпитване се напомня за проблема, който може да възникне, ако участъкът на изпитване се нагрее от тръби или електрически кабели и от този участък трябва да се вземат проби. Такива инсталации трябва да се планират внимателно по отношение на местата за бъдещо пробиване за проби. Препоръчва се да се оставят няколко места с приблизителни размери 200 mm x 300 mm, където няма кабели/тръби или където последните да са разположени достатъчно дълбоко, за да не се повредят взетите проби от слоя от пътната покривка.

4.2.

Коефициент на звукопоглъщане

Коефициентът на звукопоглъщане (при падане под прав ъгъл към повърхността) се измерва чрез метода с импедансна тръба, като се използва процедурата, посочена в ISO 10534-1: „Акустика. Определяне на коефициента на звукопоглъщане и акустичния импеданс в импендансни тръби“ (2).

По отношение на образците за изпитване се следват същите изисквания, както при съдържанието на остатъчни кухини (вж. точка 4.1). Поглъщането на звук се измерва в диапазона между 400 Hz и 800 Hz и в диапазона между 800 Hz и 1 600 Hz (най-малко за средните честоти на лентите с широчина една трета от октавата) и максималните стойности се определят за тези два честотни диапазона. След това тези стойности се усредняват, за да се получи краен резултат за всички проби от изпитването.

4.3.

Обемно измерване на макроструктурата

За целите на настоящия стандарт измерванията по дълбочина на материала се провеждат на най-малко 10 места, равномерно разположени по протежение на следите на колелата върху ивицата за изпитване, и се взема средната стойност, за да се сравни с определения минимум дълбочина на материала (текстурата). Вж. стандарт ISO 10844:1994 стандарт ISO 10844:2011 за описание на процедурата. [Изм. 55]

5.

Трайност и поддръжка

5.1.

Стареене

Общ елемент с други повърхнини е, че се очаква нивото на шум от търкалянето на гуми/движението по пътя, измерено на повърхността за изпитване, да се увеличава леко през първите 6 — 12 месеца след изграждането.

Повърхността ще достигне нейните изисквани характеристики не по-рано от четири седмици след изграждането. Влиянието на стареенето върху шума от камиони обикновено е по-малко, отколкото от коли.

Трайността се определя основно от изглаждането и уплътняването от превозни средства, пътуващи върху повърхността. Тя трябва да се проверява периодично, както е посочено в точка 2.5.

5.2.

Поддръжка на покривката

От покривката трябва да се отстранят разпръснатите отпадъци или прахта, които могат значително да намалят дълбочината на ефективния материал (текстура). В страните със зимен климат за обезледяване понякога се използва сол. Солта може да промени покривката временно или даже постоянно по такъв начин, че да увеличи шума, и затова не се препоръчва.

5.3.

Подновяване на настилката на участъка на изпитване

Ако е необходимо да се поднови настилката за изпитване, обикновено не е необходимо да се препокрие повече от една ивица за изпитване (с широчина 3 m на фигура 1), където превозните средства пътуват, при условие че участъкът на изпитване извън ивицата отговаря на изискванията за съдържание на остатъчни кухини или поглъщане на звук, когато се измерва.

6.

Документация за изпитвателната повърхност и за провежданите на нея изпитвания

6.1.

Документация за изпитвателната повърхност

В документа, описващ повърхността за изпитване, се предоставят следните данни:

6.1.1.

местоположение на пистата за изпитване;

6.1.2.

тип на свързващото вещество, твърдост на свързващото вещество, тип на инертните материали, максимална теоретична плътност на бетона (DR), дебелина на износващия се слой и крива на гранулометричния състав, определена от пробите, взети от пистата за изпитване;

6.1.3.

метод за уплътняване (напр. тип на валяка, маса на валяка, брой на минаванията);

6.1.4.

температура на сместа, температура на околния въздух и скорост на вятъра по време на нанасяне на покривката;

6.1.5.

дата, на която е нанесена покривката, и изпълнител;

6.1.6.

всички или най-малко последните резултати от изпитване, включително:

6.1.6.1.

съдържание на остатъчни кухини за всяка проба;

6.1.6.2.

местоположения в участъка на изпитване, откъдето пробите за измерване на кухини са били взети;

6.1.6.3.

коефициент на звукопоглъщане за всяка проба (ако е измерен). Посочват се резултатите както за всяка проба, така и за всеки честотен диапазон, както и общата средна стойност;

6.1.6.4.

местоположения в участъка на изпитване, откъдето пробите за измерване на поглъщане са били взети;

6.1.6.5.

дълбочина на материала (текстурата), включително брой на изпитвания и стандартно отклонение;

6.1.6.6.

институцията, отговаряща за изпитванията съгласно точки 6.1.6.1 и 6.1.6.2, и типът на използваното оборудване;

6.1.6.7.

дата на изпитването (изпитванията) и дата, на която са взети пробите за изпитване от пистата за изпитване.

6.2.

Документация за проведените върху покритието изпитвания на шума на превозното средство

В документа, описващ изпитването (изпитванията) на шум от превозното средство, се посочва дали са изпълнени, или не, всички изисквания на настоящия стандарт. Трябва да се посочи документ съгласно точка 6.1., описващ резултатите, които удостоверяват това.

1.

Общи положения

В настоящото приложение се описва метод на измерване за оценка на съответствието на превозното средство с допълнителните разпоредби за излъчвания звук (ДРИЗ), посочени в член 8.

При подаване на заявление за одобрение на типа не е задължително да се провеждат действителни изпитвания. Производителят трябва да подпише декларацията за съответствие, определена в допълнение I към настоящото приложение. Органът за одобрение на типа може да поиска допълнителна информация относно декларацията за съответствие и да проведе изпитванията, описани по-долу.

Предвиденият в приложение VIII анализ изисква извършването на изпитване съгласно приложение II. Изпитването, определено в приложение II, се провежда на същата писта за изпитване при условия, подобни на тези, които се изискват в предписаните в настоящото приложение изпитвания.

2.

Метод на измерване

2.1.

Измервателни уреди и условия на измерванията

Освен ако не е посочено друго, измервателните уреди, условията на измерване и състоянието на превозното средство са еквивалентни на посочените в точки 2 и 3 от приложение II.

Ако превозното средство има различни режими, които влияят върху излъчвания звук, всички режими трябва да съответстват на изискванията в настоящото приложение, когато производителят е извършил изпитвания, за да докаже на одобряващия орган съответствието с тези изисквания, като режимите, използвани по време на тези изпитвания, се посочват в протокола от изпитването.

2.2.

Метод на изпитване

Освен ако не е посочено друго, се използват условията и процедурите от точки 4.1 — 4.1.2.1.2.2 от приложение II. За целите на настоящото приложение се измерват и оценяват единични изпитвателни пробези.

2.3.

Обхват на регулиране

Условията на експлоатация са следните:

скорост на превозното средство VAA ASEP: vAA ≥ 20 km/h;

ускорение на превозното средство awot ASEP: awot≤ 5,0 m/s 2 4,0 m/s2 ; [Изм. 56]

честота на въртене на двигателя nBB ASEP: nBB ≤ 2,0 * PMR-0,222 * s или

nBB ≤ 0,9 * s, като се взема по-ниската стойност;

скорост на превозното средство VBB ASEP:

ако nBB_ASEP е достигната на една предавка: vBB ≤ 70 km/h;

във всички останали случаи: vBB ≤ 80 km/h;

предавки: k ≤ предавателното отношение i, определено в приложение II.

Ако превозното средство, на най-ниската допустима предавка, не достига максималната честота на въртене на двигателя при скорост под 70 km/h , скоростта на превозното средство не трябва да надвишава 80 km/h.

2.4.

Предавателни отношения

Изискванията на ДРИЗ се прилагат за всяко предавателно отношение k, което води до резултати от изпитвания в рамките на обхвата на регулиране, определен в точка 2.3. от настоящото приложение.

В случай на превозни средства с автоматична, саморегулираща и безстепенна (CVTs) (1) предавателна кутия със силови предавания, изпитвани при нефиксирани предавателни отношения, изпитването може да включва промяна на предавателното отношение към по-ниска степен и по-високо ускорение. Промяна на предавката към по-висока степен и по-ниско ускорение не се допуска. Смяна на предавката, която води до условие, което не е в съответствие с граничните условия, трябва да се избягва. В този случай е разрешено да се монтират и използват електронни или механични устройства, включително да се променят положенията на превключвателя на предавките.

За да бъде ДРИЗ изпитването представително и повторяемо (за органа за одобрение на типа), превозните средства се изпитват, като се използва фабричното калибриране на предавателната кутия. [Изм. 57]

2.5.

Целеви условия

Излъчваният звук се измерва във всяко допустимо предавателно отношение в четирите точки на изпитване, посочени по-долу.

Първата точка на изпитване P1 се определя, като се използва начална скорост vAA от 20 km/h. Ако не може да се постигне състояние на постоянно ускорение, скоростта трябва да бъде увеличавана със стъпка от 5 km/h, докато се достигне постоянно ускорение.

Четвъртата точка на изпитване P4 се определя от максималната скорост на превозното средство в BB' при съответното предавателно отношение в рамките на граничните условия съгласно точка 2.3.