ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Общ контекст — основания и цели на предложението

Директива 2011/92/ЕС[1] съдържа законово изискване за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на публични или частни проекти, чието въздействие върху околната среда се очаква да бъде значително, преди да бъде издадено разрешение за тяхното осъществяване. Съществува консенсус, че основната цел на директивата е постигната; принципите за оценка на околната среда са хармонизирани в рамките на ЕС чрез въвеждането на минимални изисквания относно видовете проекти, подлежащи на оценка, основните задължения на изпълнителя на проекта, съдържанието на оценката и участието на компетентните органи и обществеността. Успоредно с това, като част от процеса по издаване на разрешение за осъществяване, ОВОС представлява инструмент за оценка на екологичните разходи и ползи на конкретни проекти с цел осигуряване на тяхната устойчивост. Следователно директивата се е превърнала в ключов инструмент за екологична интеграция и е донесла екологични и социално-икономически ползи.

25 години след влизането в действие на Директивата за ОВОС, тя не е променена съществено, докато политическият, правният и техническият контекст са претърпели значително развитие. Опитът, събран при прилагането ѝ, както е отразено в докладите на Комисията относно прилагането и ефективността на Директивата за ОВОС, включително в най-новия от тях, публикуван през юли 2009 г.[2], разкрива редица недостатъци. В междинния преглед на Шестата програма за действие за околната среда[3] Комисията подчерта необходимостта от подобряване на оценките на въздействието върху околната среда на национално равнище и оповести преработването на Директивата за ОВОС. В контекста на инициативата за по-добро регулиране директивата също така бе идентифицирана като инструмент, подлежащ потенциално на опростяване[4]. Общата цел на предложението е да се адаптират разпоредбите на кодифицираната Директива за ОВОС, така че да се отстранят недостатъците, да се отразят текущите екологични и социално-икономически промени и предизвикателства и да се приведат тези разпоредби в съответствие с принципите на интелигентното регулиране.

Съгласуваност с други политики и цели на Съюза

Тъй като преработената Директива за ОВОС може да играе важна роля за подобряване на ефективността на използване на ресурсите (например чрез въвеждането на нови изисквания за оценка на теми като биологичното разнообразие и изменението на климата, които са свързани с използване на природните ресурси), предложението се явява част от инициативите, които имат за цел изпълнението на пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа[5]. Освен това преработването на Директивата за ОВОС се вписва в стратегията „Европа 2020“[6], по-специално в приоритета за устойчив растеж. Преработената директива ще може да даде и съществен принос към ангажимента на Съюза да отчита културните аспекти в своите политики и действия.

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Консултация със заинтересованите страни

Консултацията се състоя през 2010 г. в съответствие със стандартите на Комисията. С помощта на въпросник в интернет, достъпен на всички официални езици на ЕС, от юни до септември 2010 г. беше проведена широка обществена консултация относно преработването на Директивата за ОВОС. Бяха получени 1365 отговора (684 от граждани, 479 от организации, предприятия и неправителствени организации, 202 от публични органи и администрации). В допълнение Институтът за екологично управление и оценка (IEMA)[7] предостави свой обзор (на базата на 1815 отговора), съдържащ множество от въпросите на Комисията. Етапът на консултации приключи с конференция (на 18 и 19.11.2010 г. в Льовен, Белгия), която допълни широката обществена консултация със становища от специализирани заинтересовани страни. На конференцията присъстваха 200 представители от ЕС, международни организации, от публични органи на национално, регионално и местно равнище, от промишлеността, екологичните организации и академичните среди. Резултатите от обществената консултация[8] и заключенията на конференцията[9] дадоха ценен принос за разработването на предложението на Комисията.

Резултат от оценката на въздействието

В оценката на въздействието (ОВ), представена заедно с настоящото предложение, се посочват недостатъците на съществуващото законодателство за ОВОС, водещи до незадоволителни резултати (липсват разпоредби, които гарантират качеството на информацията, както и стандарти за качеството на процеса на ОВОС, налице са пропуски при прилагането на разпоредбите) и предизвикващи социално-икономически разходи при прилагането на директивата. Ако тези проблеми не получат адекватно решение, ефективността и ефикасността на директивата ще намалее и нейното действие няма да бъде достатъчно, за да гарантира включването на съображения, свързани с опазването на околната среда, в процеса на вземане на решения. В допълнение се очаква социално-икономическите разходи да окажат отрицателно влияние върху хармонизацията на вътрешния пазар. Недостатъците на директивата могат да бъдат групирани в три конкретни проблемни области: (1) скринингова процедура, (2) качество и анализ на оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) и (3) рискове от възникване на несъответствия както в процеса на ОВОС, така и по отношение на други законодателни актове.

В оценката на въздействието са разгледани няколко варианта на политика с цел набелязване на икономически ефективни мерки за справяне с тези проблеми. В резултат Комисията предлага няколко изменения, като основните от тях са описани по-долу:

Предлага се да бъде уточнена скрининговата процедура посредством изменение на критериите от приложение III и конкретизиране на съдържанието и обосновката на решенията за скрининг. Тези изменения биха гарантирали, че оценките се извършват само за проекти, които биха имали значителни последици за околната среда, за да се избегне ненужната административна тежест за малките проекти.

По отношение на качеството и анализа на ОВОС се предлага да се въведат изменения, за да се повиши качеството на процеса (т.е. задължителен обхват и контрол на качеството на информацията за ОВОС), да се уточни съдържанието на доклада за ОВОС (задължение за оценка на разумните алтернативи, обосновка на окончателни решения, задължително наблюдение след ОВОС на значителните неблагоприятни последици) и да се адаптира ОВОС към съществуващите предизвикателства (т.е. биологичното разнообразие, изменението на климата, рисковете от бедствия, достъпа до природни ресурси).

По отношение на рисковете от възникване на несъответствия се предлага да се определят срокове за основните етапи, изисквани съгласно директивата (обществени консултации, решение относно скрининг, окончателно решение относно ОВОС), и да се въведе механизъм, представляващ един вид обслужване на едно гише за ОВОС, за да се гарантира координацията и съгласуваното провеждане на ОВОС и оценките на околната среда, изисквани съгласно други законодателни актове на ЕС в тази област, например директиви 2010/75/ЕС, 92/43/ЕИО, 2001/42/ЕО.

Очаква се девет от дванадесетте анализирани изменения да донесат значителни екологични и социално-икономически ползи без допълнителни административни разходи; очакват се също умерени икономии. Две от измененията (оценка на алтернативите и наблюдение) се очаква да донесат високи екологични и социално-икономически ползи при умерени разходи за изпълнителите на проекти и малки или незначителни разходи за публичните органи; едно от измененията (адаптиране на ОВОС към нови предизвикателства) се очаква да осигури големи ползи при умерени до високи разходи за изпълнители на проекти и публични органи. В дългосрочен план се очаква значителните екологични и социално-икономически ползи и умерените икономии, свързани с предложените изменения, да превишат административните разходи.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Обобщение на предлаганите мерки

Предложението ще подкрепи действието на разпоредбите, засягащи качеството на ОВОС, с оглед постигане на високо равнище на опазване на околната среда. В действителност, възможността за вземане на правилни решения относно екологичното въздействие на даден проект зависи до голяма степен от качеството на информацията, използвана в документацията за ОВОС, и от качеството на процеса на ОВОС. Освен това предложението ще подобри съгласуваността на политиките и полезното им взаимодействие с други правни инструменти на ЕС и ще допринесе за опростяването на процедурите с цел намаляване на ненужната административна тежест.

По-долу е представена конкретна информация относно изменените членове и приложения на Директивата за ОВОС.

С промените в член 1, параграфи 2, 3 и 4 се цели уточняването на условията на директивата въз основа на придобития опит и съдебната практика на Съда. Определението за „проект“ се изменя, за да се уточни, че то включва и разрушителни работи, в съответствие с решението на Съда по дело C-50/09. Въвеждат се и съответни определения. Възможността да не се прилага директивата, ограничена до проекти, чиито цели са единствено в областта на националната отбрана, се разширява, така че да включва и гражданската защита при аварийни ситуации, какъвто вече е случаят с разпоредбите на Директива 2001/42/ЕО.

Член 2, параграф 3 се изменя, за да се въведе „обслужване на едно гише за ОВОС“, което ще позволи координация или интеграция на процедурите за оценка, определени в Директивата за ОВОС, с тези, определени в други законодателни актове на ЕС.

С промените в член 3 се цели съгласуване с член 2, параграф 1, напр. чрез позоваването на „значителни“ последици, и адаптиране на ОВОС към теми, свързани с околната среда (биологичното разнообразие, изменението на климата, рисковете от бедствия, използването на природните ресурси).

С промените, въведени в член 4, се опростява скрининговата процедураи се подобрява съгласуваността на подходите на държавите членки, за да се гарантира, че оценки на въздействието върху околната среда се изискват само когато е ясно, че съществуват значителни въздействия върху околната среда. По отношение на проектите, изброени в приложение II, се вмъква нов параграф относно задължението на изпълнителя на проекта да предоставя конкретна информация на компетентния орган (подробно описано в приложение II.А). В същия член се предвижда и уточняване на критериите за подбор, изброени в приложение III, посредством делегирани актове. Съдържанието на решението за скринингова процедура се определя с оглед на потвърждаване на успешната практика на адаптиране на проекти при определени условия (въз основа на оценка на най-значимите въздействия и на информация, получена съгласно други разпоредби на Съюза по отношение на околната среда), при което може да бъде избегната необходимостта от пълна оценка, ако в адаптирания проект са разгледани по удовлетворителен начин най-съществените въздействия върху околната среда. Вероятността за възникване на значителни последици и свързаната с това необходимост от ОВОС ще зависи от характера, сложността, местоположението и размера на предлагания проект и ще се основава на обективни фактори, като например мащаба на проекта, използването на ценни ресурси, екологичната чувствителност на конкретното местоположение и размера или необратимостта на потенциалното въздействие. Освен това са отчетени и поуките, произтичащи от съдебната практика и случаите, в които Съдът подчертава необходимостта от „достатъчно мотивирани“ (C-75/08) решения за скрининг, които трябва да съдържат или да са придружени от цялата необходима информация, така че да дават възможност за проверка дали решението се основава на адекватен скрининг (C-87/02). Освен това се предвижда срок за приемане на решението за скрининг.

Член 5 е модифициран изчерпателно с цел да бъде подобрено качеството на информацията и да се рационализира процесът на ОВОС. Запазва се основното задължение на изпълнителя на проекта да представя информация относно въздействията върху околната среда, но формата, под която се извършва това, и представяното съдържание са опростени и определени в приложение ІV. Процесът на определяне на обхвата става задължителен; определя се и съдържанието, което трябва да представи компетентният орган. Въведени са механизми, гарантиращи пълнотата и достатъчното качество на докладите за околната среда.

Член 6, параграф 6, който се отнася до сроковете за обществена консултация, се изменя с оглед засилване на ролята на органите по опазване на околната среда и определяне на конкретни срокове за етапа на обществени консултации по доклада за околната среда.

Член 7, параграф 5 се изменя така, че да включва установяването на срокове за консултации по въпроси, определени от държавите членки в рамките на определянето на реда и условията за изпълнение на проекти, които е вероятно да имат значително трансгранично въздействие върху околната среда.

Член 8 е значително изменен и включва няколко нови разпоредби. На първо място, определен е срок за приключване на процедура за оценка на въздействието върху околната среда. На второ място, от компетентния орган се изисква да включи в самото решение за изпълнение на проект някои елементи, обосноваващи това решение; с това се отчита съдебната практика (напр. C-50/09). На трето място, задължително последващо наблюдение се въвежда само за проекти, които ще имат значителни вредни въздействия върху околната среда, в съответствие с проведените консултации и събраната информация (включително доклада за околната среда), с цел да се оценки прилагането и ефективността на мерките за смекчаване и компенсация на тези въздействия. Някои държави членки вече имат изисквания за такова наблюдение, които не следва да дублират евентуални изисквания на други актове на законодателството на Съюза (например относно емисиите в промишлеността или качеството на водата), поради което е подходящо да се установят общи минимални изисквания. Това ново задължение ще подобри ефективността на разходите, тъй като може да спомогне за избягване на неблагоприятните въздействия върху околната среда, общественото здраве и причинените от това разходи за възстановяване, и е от значение за справянето с въздействията, свързани с нови предизвикателства като изменението на климата и риска от природни бедствия. На четвърто място, компетентният орган трябва да се увери, че информацията в доклада за околната среда е актуална, преди да бъде взето решение дали даден проект да получи разрешение за осъществяване или не.

Основното изменение в член 9 засяга включването на описание на мерките за мониторинг в информацията, която се предоставя на обществеността, когато даден проект бъде одобрен за изпълнение.

Член 12 се изменя с цел да се уточни информацията, необходима за наблюдението на изпълнението на директивата.

Добавят се два нови члена (12a и 12б), засягащи адаптирането на приложения ІІ.А, ІІІ и ІV към научния и техническия напредък чрез делегирани актове.

Новото приложение II.А определя информацията, която трябва да бъде предоставена от изпълнителя по отношение на проектите, изброени в приложение ІІ, за които се извършва скрининг с цел определяне на необходимостта от ОВОС. Това изменение има за цел да хармонизира процеса на скрининг.

Приложение III, в което се определят критериите, използвани при скрининга на проектите от приложение II, е изменено, за да се уточнят съществуващите критерии (напр. кумулативни ефекти или връзки с други законодателни актове на ЕС) и да се включат допълнителни критерии (основно тези, свързани с новите теми в областта на околната среда).

В приложение IV се съдържат въпросите, които следва да се вземат предвид в доклада относно околната среда, изискван съгласно член 5. Основните промени са допълнителни изисквания за информация относно оценката на разумните алтернативи, описанието на мерките за контрол и описанието на някои аспекти, свързани с нови теми в областта на околната среда (напр. изменението на климата, биологичното разнообразие, рисковете от бедствия, използването на природните ресурси).

Изменената директива съдържа преходни разпоредби, които се основават на съдебната практика (напр. дело C-81/96). ОВОС следва да се прилага за проекти, за които е подадено заявление за разрешение за осъществяване преди срока за транспониране и за които преди тази дата не е била извършена оценка на въздействието върху околната среда.

Обяснителни документи

Комисията счита, че са необходими обяснителни документи, за да се подобри качеството на информацията относно транспонирането на директивата, поради причините, посочен по-долу.

Пълното и правилно транспониране на директивата е от съществено значение, за да се гарантира, че ще бъдат постигнати нейните цели (т.е. защита на човешкото здраве и на околната среда и осигуряването на равни условия). ОВОС е част от процеса за оценка и издаване на разрешение за осъществяване на широк спектър от частни и публични проекти в държавите членки, като самостоятелен или интегриран елемент от процедурите за оценяване. Освен това изпълнението на директивата е често силно децентрализирано, като отговорността за прилагането ѝ, а в някои държави членки дори за транспонирането ѝ, се носи от регионални и местни власти. Вероятно е също така кодифицирането на Директивата за ОВОС да доведе до промени в националните мерки, насочени към последователното транспониране на първоначалната директива и нейните три последващи изменения. За да бъдат изпълнени разпоредбите на преработената директива, която изменя кодифицираната версия, може да се наложи държавите членки да действат в различни области на политиката и да изменят широк спектър от законодателни актове на национално, регионално и местно равнище.

Горепосочените фактори могат да увеличат риска от неправилно транспониране и прилагане на директивата и да усложнят задачата на Комисията за наблюдение на прилагането на законодателството на ЕС. Предоставянето на ясна информация по отношение на транспонирането на преработената Директивата за ОВОС е от основно значение за осигуряване на съответствието на националното законодателство с нейните разпоредби.

Изискването за предоставяне на обяснителни документи може да създаде допълнителна административна тежест за държавите членки, които не се придържат към тази практика във всички случаи. Обяснителните документи обаче са необходими, за да се позволи ефективна проверка на пълното и правилно транспониране, което е от съществено значение поради посочените по-горе причини, и не съществуват по-малко обременяващи мерки, позволяващи извършването на ефективна проверка. Освен това, обяснителните документи могат да допринесат значително за намаляване на административната тежест, свързана с наблюдението на съвместимостта от Комисията; без тях ще са необходими значителни ресурси и многобройни контакти с националните власти, за да бъдат проследени методите за транспониране във всички държави членки. Поради това възможната допълнителна административна тежест за осигуряване на обяснителни документи е пропорционална на преследваната цел, а именно — да се гарантира ефективно транспониране и да се постигнат напълно целите на директивата.

С оглед на горепосоченото е уместно да се изисква от държавите членки да придружават своите уведомления за мерки за транспониране с един или повече документи, обясняващи връзката между разпоредбите на директивата и съответните части на националните инструменти за транспониране.

Правно основание

Тъй като основна цел на директивата е опазването на околната среда в съответствие с член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предложението се основава на член 192, параграф 1 от ДФЕС.

Принципи на субсидиарност и пропорционалност и избор на правен инструмент

Тъй като предложението не попада в изключителната компетентност на Европейския съюз, се прилага принципът на субсидиарност.

Целите на предложението не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки. Съществуващото законодателство определя минимални изисквания за оценката на въздействието върху околната среда на проекти в рамките на ЕС и има за цел спазването на международните конвенции (напр. тези от Еспоо, Орхус, Конвенцията за биологичното разнообразие). Този принцип се запазва в предложението, чрез което допълнително се хармонизират принципите за оценяване на въздействието върху околната среда и се изглаждат несъответствията. Всички държави членки трябва да вземат мерки за спазване на минималните изисквания; единични действия на национално равнище биха могли да затормозят функционирането на вътрешния пазар, тъй като различаващите се национални разпоредби биха могли да попречат на трансграничните икономически дейности.

Действия на равнище ЕС биха били по-подходящи за постигане на целите на предложението. След приемането на директивата през 1985 г. ЕС се разрасна, като обхватът и сериозността на екологичните проблеми, които трябва да бъдат решени, и броят на големите инфраструктурни проекти с европейски мащаб също се увеличиха (напр. трансгранични проекти в областта на енергетиката и транспорта). Поради трансграничния характер на темите, свързани с околната среда (напр. изменението на климата, рисковете от бедствия) и на някои проекти, действията на равнище ЕС са необходими и носят добавена стойност в сравнение с единичните действия на национално равнище. Действията на ЕС ще се занимават също и с проблемите, които са важни за ЕС като цяло, като адаптирането към изменението на климата и превенцията на бедствия, и играят роля за постигането на целите за устойчив растеж на стратегията „Европа 2020“.

Следователно предложението е в съответствие с принципа на субсидиарност.

Избраният правен инструмент е директива, тъй като с предложението се цели изменение на съществуваща директива. Предложението определя общи цели и задължения, оставяйки достатъчно гъвкавост на държавите членки при избора на мерки за привеждане в съответствие и тяхното конкретно изпълнение. Следователно предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност.

4.           ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението няма отражение върху бюджета на ЕС.

5.           НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ

Предложението се отнася до тема от значение за Европейското икономическо пространство и следва да се прилага в неговите граници.

2012/0297 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Директива 2011/92/ЕИО относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[10],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[11],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)       Директива 2011/92/ЕС хармонизира принципите за оценяване на въздействието върху околната среда на проектите чрез въвеждане на минимални изисквания (по отношение на типа на проектите, които подлежат на оценка, основните задължения на изпълнителите, съдържанието на оценката и участието на компетентните органи и на обществеността) и допринася за поддържането на висока степен на опазване на околната среда и човешкото здраве.

(2)       В междинния преглед на изпълнението на Шестата програма за действие за околната среда[12] и в последния доклад на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно прилагането и ефективността на Директивата за ОВОС (Директива 85/337/ЕИО)[13] — предшественик на Директива 2011/92/ЕС, се подчертава необходимостта от подобряване на принципите за оценка на въздействието на проектите върху околната среда и от адаптиране на директивата към политическия, правен и технически контекст, който е претърпял значително развитие.

(3)       Необходимо е да се измени Директива 2011/92/ЕС, за да се подобри качеството на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда, да се рационализират различните етапи на тази процедура и да се подобрят последователността и взаимодействието с другите законодателни и политически актове на Съюза, както и със стратегии и политики, разработени от държавите членки в области от национална компетентност.

(4)       През последното десетилетие, въпросите, свързани с околната среда, като ефективното използване на ресурсите и биологичното разнообразие, изменението на климата и рисковете от бедствия, придобиха по-голяма важност в процеса на вземане на решения и би следвало поради това да бъдат ключови елементи в процесите на оценка и вземане на решения, особено за инфраструктурни проекти.

(5)       В своето съобщение, озаглавено „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“[14], Комисията пое ангажимент да отрази в по-голяма степен значението на ресурсната ефективност при преработването на Директива 2011/92/ЕС.

(6)       Тематичната стратегия за опазване на почвите[15] и Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, подчертават значението на устойчивото използване на почвата и необходимостта от преодоляване на неустойчивото увеличение на населените райони с течение на времето (усвояване на земя). Освен това, заключителният документ на Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие, проведена в Рио де Жанейро на 20—22 юни 2012 г., признава икономическото и социалното значение на доброто управление на земята, включително на почвата, и необходимостта от спешни действия за постигане на обрат в процеса на деградацията на земята. Поради това следва да бъде отчетено и въздействието върху земята на публичните и частните проекти, по-специално върху усвояването на земята, почвата, включително органичните вещества в нея, ерозията, уплътняването и запечатването, включително посредством подходящи планове за земеползване и политики на национално, регионално и местно равнище.

(7)       В член 2 на Конвенцията на Организацията на обединените нации за биологичното разнообразие („Конвенцията“), по която Европейският съюз е договорна страна, се изисква изготвянето на оценка, доколкото това е възможно и подходящо, на значителните неблагоприятни последици от проекти за биологичното разнообразие с оглед избягване или свеждане до минимум на тези последици. Тази предварителна оценка на въздействието следва да допринася за постигането на основната цел на Съюза, приета през 2010 г.[16], за спиране на загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемните услуги до 2020 г. и за тяхното възстановяване, когато това е възможно.

(8)       Предприетите мерки за избягване, намаляване и, ако е възможно, премахване на значителни неблагоприятни последици върху околната среда трябва да допринесат за предотвратяване на влошаването на качеството на околната среда и нетната загуба на биологично разнообразие в съответствие с ангажиментите на Съюза в контекста на Конвенцията и с целите и действията на стратегията на Съюза за биологичното разнообразие[17] до 2020 г.

(9)       Изменението на климата ще продължи да причинява щети на околната среда и да пречи на икономическото развитие. Съответно, следва да бъде укрепена екологичната, социалната и икономическата устойчивост на Съюза, за да се намерят ефикасни решения за изменението на климата на територията на Съюза. Трябва да бъдат обмислени мерки за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него в редица области на законодателството на Съюза.

(10)     След публикуването на съобщението от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия“[18], в заключенията си от 30 ноември 2009 г. Съветът на Европейския съюз прикани Комисията да гарантира, че при прегледа на изпълнението и при по-нататъшното развитие на инициативите на ЕС ще бъде взета под внимание загрижеността относно предотвратяването и управлението на риска от бедствия, както и рамковата програма за действие от Хиого на Организацията на обединените нации (2005—2015 г.), в която се подчертава необходимостта от въвеждане на процедури за оценка на риска от възникване на бедствия вследствие на големите инфраструктурни проекти.

(11)     Опазването и насърчаването на културното наследство и ландшафта, които са неразделна част от културното многообразие, което Съюзът се ангажира да зачита и насърчава в съответствие с член 167, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, може да използва и да се основава на определения и принципи, развити в съответните конвенции на Съвета на Европа, и по-специално Конвенцията за опазване на архитектурното наследство на Европа, Европейската конвенция за ландшафта и Рамковата конвенция за значението на културното наследство за обществото.

(12)     При прилагането на Директива 2011/92/ЕС е необходимо да се осигури конкурентна бизнес среда, особено за малките и средните предприятия, с цел постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в съответствие с целите, изложени в съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“[19].

(13)     Опитът показва, че в случай на извънредни ситуации спазването на разпоредбите на Директива 2011/92/ЕС може да има неблагоприятни последици и поради това следва да се предвиди разпоредба, позволяваща на държавите членки да не прилагат тази директива в случаите, когато това е необходимо.

(14)     Информацията, която трябва да бъде предоставена от изпълнителя на проект, за да се даде възможност на компетентния орган да определи дали за проектите, изброени в приложение II на Директива 2011/92/ЕС, следва да бъде изготвена оценка относно околната среда (процедура на скрининг), следва да бъде уточнена.

(15)     Критериите за подбор, определени в приложение III на Директива 2011/92/ЕС, които се вземат под внимание от държавите членки, за да се определи кои проекти следва да бъдат подложени на оценка въз основа на значителните последици от тях за околната среда, следва да бъдат адаптирани и уточнени, с цел да се гарантира, че оценка на въздействието върху околната среда ще се изисква само за проекти, които е вероятно да имат значителни последици за околната среда, като например проекти, при които се използват или са засегнати ценни ресурси, проекти, предвидени за изпълнение в екологично чувствителни райони, или проекти с потенциално опасни или необратими последици.

(16)     При определянето на това дали се очакват съществени последици за околната среда, компетентните органи следва да установят кои са най-подходящите за целта критерии и да използват допълнителната информация, ако има такава на разположение, от други оценки, извършени съгласно законодателството на Съюза, за да бъде изпълнението на скрининговата процедура ефективно. В това отношение е подходящо да се уточни съдържанието на решението относно необходимостта от ОВОС, по-специално в случаите, когато не се изисква оценка на въздействието върху околната среда.

(17)     От компетентните органи следва да се изисква да определят обхвата и степента на подробност на информацията за околната среда, която се представя под формата на доклад за околната среда (определяне на обхвата). С цел да се подобри качеството на оценката и да се рационализира процесът на вземане на решения, е важно да се определят на равнището на Съюза категории на информацията, въз основа на които компетентните органи следва извършат определянето.

(18)     Докладът за въздействията на проекта върху околната среда, който трябва да бъде предоставен от изпълнителя на проекта, следва да включва оценка на разумните алтернативи на предлагания проект, включително вероятното развитие на състоянието на околната среда, ако проектът не бъде изпълнен (базов сценарий), като средство за подобряване на качеството на процеса на оценка и за предоставяне на възможност за включване на екологични съображения на ранен етап от разработването на проекта.

(19)     Следва да бъдат взети мерки, за да се гарантира, че данните и информацията, включени в докладите за околната среда, са пълни и с достатъчно високо качество по смисъла на приложение IV към Директива 2011/92/ЕС. С оглед избягване дублирането на оценката, държавите членки следва да вземат под внимание факта, че оценките на въздействието върху околната среда може да се извършват на различни равнища или посредством различни инструменти.

(20)     С цел да се осигури прозрачност и отчетност, от компетентния орган следва да се изисква да обосновава решението, когато издава разрешение за осъществяване на даден проект, че са взети предвид резултатите от проведените консултации и събраната релевантна информация.

(21)     Целесъобразно е да се установят общи минимални изисквания за наблюдение на значителните неблагоприятни последици от изграждането и експлоатацията на проекти, за да се осигури общ подход във всички държави членки, както и да се гарантира, че след прилагането на мерки за смекчаване и компенсиране, въздействието не надвишава първоначално предвиденото. Такова наблюдение не следва нито да дублира, нито да е в допълнение към наблюдението, изисквано съгласно други разпоредби от законодателството на Съюза.

(22)     Следва да бъдат въведени срокове за различните етапи на екологичната оценка на проектите, за да се стимулира по-ефикасното вземане на решения и да се повиши правната сигурност, като се вземат предвид също характерът, сложността, местоположението и размерът на предложения проект. Тези срокове не бива в никакъв случай да застрашават постигането на високи стандарти при опазването на околната среда, по-специално на произтичащите от други европейски законодателни актове в областта на околната среда, както и ефективното публично участие и достъпа до правосъдие.

(23)     С цел да се избегне дублирането на оценката, да се намали административната сложност и да се повиши икономическата ефективност, когато задължението за изготвяне на оценка на въздействието върху околната среда възниква едновременно от настоящата директива и от друг законодателен акт на Съюза, като например Директива 2001/42/ЕО относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда[20], Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици[21], Директива 2000/60/ЕО за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите[22], Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността[23] и Директива на Съвета 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна[24], държавите членки следва да предвидят координирани или общи процедури, изпълняващи изискванията на съответното законодателство на Съюза.

(24)     Новите разпоредби следва да се прилагат и за проекти, за които е подадено заявление за издаване на разрешение преди срока за транспониране, но не е била извършена оценка на въздействието върху околната среда преди тази дата.

(25)     В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и Комисията от 28 септември 2011 г. относно обяснителните документи, държавите членки се ангажираха в случаите, когато това е оправдано, да прилагат към нотификацията на мерките си за транспониране един или повече документи, поясняващи връзката между съставните елементи на дадена директива и съответните части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята предаването на такива документи за обосновано.

(26)     С цел да се съгласуват критериите за подбор и информацията, която трябва да бъде предоставяна в доклада относно околната среда, с най-новите развития в технологиите и със съответните практики, на Комисията следва да се делегира правомощие да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с приложения II.А, III и IV към Директива 2011/92/ЕС. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище.

(27)     При подготовката и разработването на делегираните актове Комисията следва да гарантира едновременното, своевременно и съответстващо предаване на необходимите документи на Европейския парламент и на Съвета.

(28)     Тъй като целта на настоящата директива, а именно да се гарантира високо равнище на опазване на околната среда и човешкото здраве чрез установяване на минимални изисквания за оценката на въздействието върху околната среда на проектите, не може да бъде постигнато в достатъчна степен от държавите членки и следователно, предвид обхвата, сериозността и трансграничният характер на екологичните проблеми, които трябва да бъдат разгледани, може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(29)     Поради това Директива 2011/92/ЕС следва да бъде съответно изменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 2011/92/ЕС се изменя, както следва:

(1) Член 1 се изменя, както следва:

а)      в параграф 2, буква а) първото тире се заменя със следното:

„— извършване на строителни или разрушителни работи или изграждане на други инсталации или схеми,“

б)      в параграф 2 се добавя следната буква:

„ж) „оценка на въздействието върху околната среда“ означава процесът на изготвяне на доклад относно околната среда, провеждане на консултации (включително с обществеността и компетентните органи в областта на околна среда), оценката, направена от компетентния орган, който е взел предвид доклада относно околната среда и резултатите от консултациите при процедурата по издаване на разрешение, както и предоставянето на информация за решението в съответствие с разпоредбите на членове 5—10.“

в)      параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

"3. Държавите членки могат да решават във всеки отделен случай, ако това е предвидено съгласно националното законодателство, да не прилагат настоящата директива за проекти, които служат единствено на целите на националната отбрана или реагирането на аварийни ситуации, ако считат, че такова прилагане би имало неблагоприятен ефект върху постигането на тези цели.“

4. Настоящата директива не се прилага за проекти, подробните правила за които са приети чрез специален акт на националното законодателство, ако целите на настоящата директива, включително целта за предоставяне на информация, се постигат по законодателен път. На всеки две години, считано от датата, посочена в член 2, параграф 1 от Директива XXX [OPOCE please introduce the n° of this Directive], държавите членки информират Комисията за всеки от случаите, в които те са приложили настоящата разпоредба.“

(2) В член 2 параграф 3 се заменя със следното:

"3. Проекти, за които задължението за изготвяне на оценки на въздействието върху околната среда възниква едновременно от настоящата директива и друг законодателен акт на Съюза, се подчиняват на координирани или общи процедури, в съответствие с изискванията на съответното законодателство на Съюза.

В рамките на координираната процедура, компетентният орган трябва да координира отделните оценки, изисквани от съответното законодателство на Съюза и издадени от различни органи, без да се засягат разпоредбите, изискващи противното, съдържащи се в съответното законодателство на ЕС.

В рамките на общата процедура, компетентният орган издава една оценка на въздействието върху околната среда, интегрираща оценките на един или повече органи, без да се засягат разпоредбите, изискващи противното, съдържащи се в съответното законодателство на ЕС.

Държавите членки следва да определят един орган, който да отговаря за улесняване на процедурата по издаване на разрешение за всеки проект.“

(3) Член 3 се заменя със следното:

„Член 3

Оценката на въздействието върху околната среда определя, описва и оценява по подходящ начин, съобразно особеностите на всеки отделен случай и в съответствие с членове 4—11, преките и непреките значителни въздействия на даден проект върху следните фактори:

а) население, човешко здраве и биологично разнообразие, като се отделя особено внимание на видове и местообитания, защитени по силата на Директива 92/43/ЕИО(*) и Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (**);

б) земя, почва, вода, въздух и изменение на климата;

в) материални активи, културно наследство и ландшафт;

г) взаимодействието между факторите, посочени в букви а), б) и в);

д) експозиция, уязвимост и устойчивост на факторите, посочени в букви а), б) и в), спрямо рисковете от природни и причинени от човека бедствия.“

_________________

(*)        OВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

(**)      OВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.“

(4) Член 4 се изменя, както следва:

а)      параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

"3. За проектите, изброени в приложение ІІ, изпълнителят на проекта предоставя информация за характеристиките на проекта, неговото потенциално въздействие върху околната среда и предвидените мерки за избягване и намаляване на значителните последици. Подробен списък с информацията, която трябва да бъде предоставена, е посочен в приложение II, раздел А.“

4. Когато се извършва оценка на всеки случай поотделно или се въвеждат прагове или критерии за целите на параграф 2, компетентният орган взема под внимание критериите за подбор, свързани с характеристиките и местоположението на проекта и неговото потенциално въздействие върху околната среда. Подробен списък на критериите за подбор, които следва да се използват, е даден в приложение III.“

б)      Добавят се следните параграфи 5 и 6:

"5. Компетентният орган взема своето решение съгласно параграф 2 въз основа на информацията, предоставена от изпълнителя на проекта, отчитайки, когато е целесъобразно, резултатите от проучванията, предварителните проверки или оценки на последиците за околната среда, произтичащи от изпълнението на друго законодателство на Съюза. Решението съгласно параграф 2:

а) обяснява как критериите, посочени в приложение III, са взети под внимание;

б) посочва причините, поради които се изисква или не се изисква оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с разпоредбите на членове 5—10;

в) включва описание на мерките, предвидени с цел избягване, предотвратяване и намаляване на всякакви значителни въздействия върху околната среда, когато се реши, че не е необходимо да бъде изготвена оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с членове 5—10;

г) се прави обществено достояние.

6. Компетентният орган взема своето решение в съответствие с параграф 2 в рамките на три месеца от внасянето на заявление за издаване на разрешение и при условие, че изпълнителят на проекта е представил цялата необходима информация. В зависимост от характера, сложността, местоположението и размера на предложения проект компетентният орган може да удължи този срок с още 3 месеца; в този случай компетентният орган информира изпълнителя на проекта за причините, които налагат удължаването, и датата, на която се очаква неговото определение.

Ако проектът е предмет на оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с членове 5—10, решението съгласно параграф 2 от настоящия член, включва информацията, посочена в член 5, параграф 2.“

(5) В член 5 параграфи 1, 2 и 3 заменят със следното:

"1. Когато дадена оценка на въздействието върху околната среда трябва да се извършва в съответствие с членове 5—10, изпълнителят на проекта изготвя доклад относно околната среда. Докладът трябва да се основава на определението съгласно параграф 2 от настоящия член и да включва информация, която може разумно да се изисква за вземането на информирани решения относно въздействията върху околната среда на предложения проект, като се вземат предвид настоящите познания и методи за оценка, характеристиките, техническият капацитет и местоположението на проекта, характеристиките на потенциалното въздействие, алтернативите на предлагания проект, както и до каква степен някои въпроси (включително оценката на алтернативите) се оценяват по-добре на различни равнища, включително на равнище планиране, или да се основава на други изисквания за оценката. Подробен списък с информацията, която трябва да бъде включена в доклада относно околната среда, е даден в приложение IV.

2. Компетентният орган, след като се консултира с органите, посочени в член 6, параграф 1, определя заедно с изпълнителя на проекта обхвата и степента на подробност на информацията, която трябва да се включи от изпълнителя на проекта в доклада относно околната среда, в съответствие с параграф 1 от настоящия член. По-специално, те определят:

а) решенията и становищата, които трябва да бъдат получени;

б) органите и обществеността, които е вероятно да бъдат засегнати от проекта;

в) отделните етапи на процедурата и тяхната продължителност;

г) разумните алтернативи по отношение на предложения проект и неговите специфични характеристики;

д) екологичните характеристики, посочени в член 3, които е вероятно да бъдат съществено засегнати;

е) информацията, която трябва да бъде представена относно специфичните характеристики на даден проект или тип проект;

ж) наличната информация и знания, получени на други равнища в процеса на вземане на решения, или чрез други законодателни актове на Съюза, и методите за оценка, които трябва да се използват.

Компетентният орган може също така да потърси помощ от акредитирани и технически компетентни експерти, както е посочено в параграф 3 от настоящия член. Последващи искания за допълнителна информация могат да бъдат отправяни към изпълнителя на проекта само ако са обосновани от възникването на нови обстоятелства и ако са надлежно обяснени от компетентния орган.

3. Да се гарантира пълнотата и достатъчното качество на докладите относно околната среда, посочени в член 5, параграф 1:

а) изпълнителят на проекта гарантира, че докладът относно околната среда е изготвен от акредитирани и технически компетентни експерти, или

б) компетентният орган гарантира, че докладът относно околната среда е заверен от акредитирани и технически компетентни експерти и/или комитети, съставени от национални експерти.

Ако дадени акредитирани и технически компетентни експерти са подпомагали компетентния орган при подготвянето на определението в член 5, параграф 2, те не могат да бъдат включени от изпълнителя на проекта в изготвянето на доклада относно околната среда.

Подробни договорености за включването и избора на акредитирани и технически компетентни експерти (например изисквана квалификация, възлагане на оценката, лицензиране и лишаване от права) се определят от държавите членки.“

(6) Член 6 се изменя, както следва:

а)      параграф 6 се заменя със следното:

"6. Предоставят се разумни срокове за различните етапи, които осигуряват достатъчно време:

а) за да бъдат информирани органите, посочени в член 6, параграф 1, на обществеността, и

б) за да могат органите, посочени в член 6, параграф 1, и заинтересованата общественост, да се подготвят и да участват ефективно във вземането на решения за околната среда, предмет на разпоредбите на настоящия член.“

б)      добавя се следният параграф 7:

"7. Сроковете за консултации със заинтересованата общественост във връзка с доклада относно околната среда, посочени в член 5, параграф 1, не могат да са по-кратки от 30 дни или по-дълги от 60 дни. В изключителни случаи, когато характерът, сложността, местоположението или размерът на предложения проект изискват това, компетентният орган може да удължи този срок с още 30 дни; в такъв случай компетентният орган информира изпълнителя на проекта за причините, които налагат удължаването.“

(7) В член 7 параграф 5 се заменя със следното:

"5. Подробните правила за прилагане на параграфи 1—4 от настоящия член, включително установяването на срокове за консултации, трябва да бъдат определени от съответните държави членки въз основа на договорености и срокове, посочени в член 6, параграфи 5 и 6, и трябва да дават възможност на заинтересованата общественост на територията на засегнатата държава членка да участва ефективно в процедурите по вземане на решения относно околната среда, посочени в член 2, параграф 2 за проекта.“

(8) Член 8 се заменя със следното:

„Член 8

1. Резултатите от консултациите и информацията, събрана съгласно членове 5, 6 и 7, се вземат предвид при процедурата за издаване на разрешение за осъществяване. За тази цел решението за издаване на разрешение трябва да съдържа следната информация:

а) оценката на въздействието върху околната среда на компетентния орган, посочена в член 3, и условията на околната среда, приложени към решението, включително описание на основните мерки, за избягване, намаляване и, ако е възможно, премахване на неблагоприятните последици;

б) основните причини за избора на приетия проект с оглед на другите разгледани алтернативи, включително вероятното развитие на състоянието на околната среда, ако проектът не бъде изпълнен (базов сценарий);

в) резюме на коментарите, получени в съответствие с членове 6 и 7;

г) декларация, обобщаваща как съображенията по отношение на околната среда трябва да бъдат интегрирани в разрешението за осъществяване на проекта и как резултатите от консултациите и информацията, събрана съгласно членове 5, 6 и 7, са били включени или взети предвид по друг начин.

За проекти, които могат да имат значителни трансгранични последствия, компетентният орган предоставя информация за причините, поради които не са взети под внимание коментарите, получени от засегнатите държави членки по време на консултации, проведени в съответствие с член 7.

2. Ако въз основа на консултациите и информацията, събрана съгласно членове 5, 6 и 7, се заключи, че даден проект ще има значителни неблагоприятни последици за околната среда, компетентният орган, колкото е възможно по-рано и в тясно сътрудничество с органите, посочени в член 6, параграф 1, и изпълнителя на проекта, преценяват дали докладът относно околната среда, посочен в член 5, параграф 1, трябва да бъде променен, и проектът изменен, за да се избегнат или намалят тези неблагоприятни последици и дали са необходими допълнителни мерки за смекчаване и компенсация.

Ако компетентният орган реши да даде разрешение за осъществяване, той гарантира, че разрешението включва мерки за наблюдение на значителните неблагоприятни последици за околната среда, с цел изготвяне на оценка на изпълнението и очакваната ефективност на мерките за смекчаване и компенсация и за установяване на евентуални непредвидими неблагоприятни последици.

Видът на параметрите, които трябва да бъдат наблюдавани, и продължителността на наблюдението следва да съответстват на характера, местоположението и размера на предлагания проект и на значимостта на неговите последици за околната среда.

Ако съществуват подходящи мерки за наблюдение, произтичащи от други законодателни актове на Съюза, те могат да бъдат използвани.

3. След като цялата необходима информация, събрана съгласно членове 5, 6 и 7, включително, когато е приложимо, специфичните оценки, изисквани съгласно други законодателни актове на ЕС, е предоставена на компетентния орган, и консултациите, посочени в членове 6 и 7 са приключили, компетентният орган трябва да завърши своята оценка на въздействието на проекта върху околната среда в рамките на три месеца.

В зависимост от характера, сложността, местоположението и размера на предложения проект компетентният орган може да удължи този срок с още 3 месеца; в такъв случай компетентният орган информира изпълнителя на проекта за причините, които оправдават удължаването, и датата, на която се очаква неговото решение.

4. Преди да вземе решение да даде или откаже разрешение за осъществяване, компетентният орган проверява дали информацията в доклада относно околната среда, посочен в член 5, параграф 1, е актуална, по-специално по отношение на предвидените мерки за предотвратяване, намаляване и, където е възможно, премахване на значителните неблагоприятни последици.“

(9) Член 9 се изменя, както следва:

(a) параграф 1 се заменя със следното:

"1. Когато е взето решение, с което се дава или отказва разрешение за осъществяване, компетентният орган или органи следва да информират обществеността и органите, посочени в член 6, параграф 1, за това съгласно съответните процедури и да предоставят на обществеността следната информация:

а) съдържанието на решението и всички свързани с него условия;

б) след като са прегледани опасенията и мненията, изразени от заинтересованата общественост, основните причини и съображения, на които се основава решението, включително информация за процеса на участие на обществеността;

в) описание на основните мерки за избягване, намаляване и, ако е възможно, премахване на неблагоприятните последици;

г) описание, когато е целесъобразно, на мерките за наблюдение, посочени в член 8, параграф 2.“

(b) добавя се следният параграф 3:

"3. Държавите членки могат също така да решат да предоставят на обществеността информацията, посочена в параграф 1, когато компетентният орган приключи своята оценка на въздействието на проекта върху околната среда.“

(10) В член 12 параграф 2 се заменя със следното:

"2. По-специално, на всеки шест години от датата, посочена в член 2, параграф 1, от Директива [OPOCE please introduce the n° of this Directive] държавите членки съобщават на Комисията:

а) броя на проектите, посочени в приложения I и II, при условие че е направена оценка в съответствие с членове 5—10;

б) разбивката на оценките съгласно категориите проекти, посочени в приложения I и II;

в) разбивката на оценките по видове изпълнители на проекти;

г) броя на проектите, посочени в приложение II, подлежащи на определяне в съответствие с член 4, параграф 2;

д) средната продължителност на процеса на изготвяне на оценка на въздействието върху околната среда;

е) средните разходи за оценка на въздействието върху околната среда.“

(11) Вмъкват се следните членове 12a и 12б:

„Член 12a

Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 12б относно критериите за подбор, изброени в приложение III, и информацията, посочена в приложения II.А и IV, с цел да ги адаптира към научния и техническия напредък.

Член 12б

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Делегираните правомощия по член 12а се предоставят на Комисията за неопределен период от време, считано от [OPOCE please introduce date of the entry into force of this Directive].

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 12а, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Решението за оттегляне влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

5. Делегиран акт, приет на основание член 12а, влиза в сила единствено ако не е направено възражение от страна на Европейския парламент или на Съвета в двумесечен срок от уведомяването на Европейския парламент и на Съвета за този акт или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът уведомят Комисията, че нямат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“

(12) Приложенията към Директива 2011/92/ЕС се изменят съобразно приложението към настоящата директива .

Член 2

1.           Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се приведе тяхното законодателство в съответствие с настоящата директива не по-късно от [DATE] г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на разпоредбите и представят документ, обясняващ връзката на тези разпоредби с настоящата директива.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.           Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Проекти, за които заявлението за издаване на разрешение е било подадено преди датата, посочена в член 2, параграф 1, първа алинея, и за които оценка на въздействието върху околната среда не е изготвена преди тази дата, са обвързани със задълженията, посочени в членове 3—11 от Директива 2011/92/ЕС, изменена с настоящата директива.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент                         За Съвета

Председател                                                Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

(1) Вмъква се следното приложение II.A :

„ПРИЛОЖЕНИЕ II.А — ИНФОРМАЦИЯ, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФ 3

1. Описание на проекта, което съдържа по-конкретно:

а) описание на физическите характеристики на целия проект, включително, когато е уместно, подземните, на етапа на строеж и на етапа на експлоатация;

б) описание на местонахождението на проекта, по-специално с оглед на екологичната чувствителност на географските области, които е вероятно да бъдат засегнати.

2. Описание на аспектите на околната среда, които е вероятно да бъдат сериозно засегнати от предлагания проект.

3. Описание на вероятните значителни последици на предлагания проект за околната среда, които произтичат от:

а) очакваните остатъчни вещества и емисии, както и от генерираните отпадъци;

б) използването на природните ресурси, в частност почвите, земята, водите и на биологичното разнообразие, включително хидроморфологичните промени.

4. Описание на предвидените мерки за избягване, предотвратяване и намаляване на значителните неблагоприятни последици за околната среда.“

(2) Приложения III и IV се заменят със следното:

„ПРИЛОЖЕНИЕ ІІІ — КРИТЕРИИ ЗА ПОДБОР, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФ 4

1. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРОЕКТИТЕ

Трябва да се вземат под внимание характеристиките на проектите и по-конкретно:

а) размерът на проекта, включително, когато е уместно, неговите подземни характеристики;

б) комбиниране на въздействието с това на други проекти и дейности;

в) използването на природните ресурси, в частност земята, почвите, водите, и на биологичното разнообразие, включително хидроморфологичните промени.

г) генерирането на отпадъци;

д) замърсяването и вредното въздействие;

е) рискът от възникване на естествени и причинени от човека бедствия, както и рискът от инциденти, конкретно по отношение на хидроморфологичните промени, веществата или технологиите или живите организми, използвани при конкретни повърхностни и подземни условия или алтернативни приложения, и по отношение на вероятността от аварии или бедствия и уязвимостта на проекта за тези рискове;

ж) въздействията на проекта върху изменението на климата (по отношение на емисиите на парникови газове, включително от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство), приносът на проекта за подобряване на устойчивостта и въздействието на изменението на климата върху проекта (например ако проектът е съобразен с измененията на климата);

з) въздействията на проекта върху околната среда, в частност върху земята (увеличаване на населените райони с течение на времето — усвояване на земя), почвата (органични вещества, ерозия, уплътняване, запечатване), водата (като количество и качество), въздуха и биологичното разнообразие (качество и количество на популацията и влошаване и разпокъсаност на екосистемите);

и) рисковете за човешкото здраве (например поради замърсяване на водите или въздуха);

й) въздействие на проекта върху културното наследство и ландшафта.

2. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ПРОЕКТИТЕ

Проектите могат да окажат отрицателно въздействие върху нестабилните екологични характеристики на географските райони, поради което тези характеристики трябва да бъдат взети под внимание и по-конкретно:

а) съществуващо и планирано земеползване, включително усвояване на земя и разпокъсаност;

б) относителното изобилие, достъпност, качество и възстановителна способност на природните богатства (включително почва, земя, вода и биологично разнообразие) в района;

в) абсорбционният капацитет на природната среда, като се обърне специално внимание на следните области:

i) мочурища, крайречни области, речни устия;

ii) крайбрежни зони;

iii) планински и горски райони;

iv) природни резервати и паркове, постоянни пасища, земеделски райони с висока природна стойност;

v) райони, класифицирани или защитени по силата на законодателството на държавите членки; райони по „Натура 2000“, определени от държавите членки съгласно Директива 2009/147/ЕИО на Европейския парламент и на Съвета и Директива 92/43/ЕИО на Съвета; области, защитени от международни конвенции;

vi) области, в които вече е налице неизпълнение на стандартите за качество на околната среда, предвидени в законодателство на Съюза и свързани с проекта, или има вероятност за такова неизпълнение;

vii) гъсто населени райони;

viii) ландшафт и обекти с историческа, културна или археологическа стойност.

3. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОТЕНЦИАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Трябва да се вземат под внимание потенциалните значителни последици на проектите във връзка с критериите, определени в точки 1 и 2 по-горе, и по-конкретно по отношение на:

а) сериозността и пространствения обхват на въздействието (географски район и брой на населението, които е вероятно да бъдат засегнати);

б) естеството на въздействието;

в) трансграничният характер на въздействието;

г) интензивността и сложността на въздействието;

д) вероятността за такова въздействие;

е) продължителността, честотата и обратимостта на въздействието;

ж) скоростта на настъпване на въздействието;

з) комбинирането с въздействия на други проекти (в частност на съществуващите и/или одобрените) на същия или на други изпълнители;

и) екологичните характеристики на околната среда, които е вероятно да бъдат засегнати съществено;

к) информацията и констатациите относно последиците за околната среда, получени от оценки, изисквани съгласно други законодателни актове на ЕС.

л) възможността за ефективно намаляване на въздействията.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІV — ИНФОРМАЦИЯ, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 1

1. Описание на проекта, което съдържа по-конкретно:

а) описание на физическите характеристики на целия проект, включително, когато е уместно, неговите подземни характеристики, както и изискванията относно използването на водите и земята, на етапа на строеж и на етапа на експлоатация;

б) описание на основните характеристики на производствените процеси, например естеството и количеството на използваните материали, компоненти, енергия и природни ресурси (включително водите, земята, почвите и биологичното разнообразие);

в) оценка по вид и количество на очакваните остатъчни вещества и емисии (замърсяване на вода, въздух, почва и подпочвен слой, шум, вибрации, светлини и топлинни лъчения, радиация и др.) в резултат от действието на предложения проект.

2. Описание на аспектите, свързани с техническото изпълнение, местоположението или други фактори (напр. по отношение на техническия проект, техническия капацитет, размера и мащаба) относно разгледаните алтернативи, включително определяне на алтернативата с най-малко въздействие върху околната среда, и посочване на главните причини за направения избор с оглед на последиците за околната среда.

3. Описание на съответните аспекти от настоящото състояние на околната среда и вероятната им еволюция, ако проектът не бъде осъществен (базов сценарий). Това описание следва да обхваща всички съществуващи екологични проблеми, свързани с проекта, и да включва по-специално проблемите, засягащи всички области с особено екологично значение и използването на природните ресурси.

4. Описание на аспектите на околната среда, които е вероятно да бъдат засегнати значително от предлагания проект, и по-конкретно населението, човешкото здраве, фауната, флората, биологичното разнообразие и екосистемните услуги, предоставяни от него, земята (усвояване на земя), почвата (органични вещества, ерозия, уплътняване, запечатване), водите (количество и качество), въздуха, климатичните фактори, изменението на климата (емисиите на парникови газове, включително вследствие на земеползване, промените в земеползването и горското стопанство, потенциала за смекчаване на последствията, въздействията във връзка с адаптирането, ако проектът отчита рискове, свързани с изменението на климата), материалните активи, културното наследство, включително архитектурно и археологическо, ландшафта; това описание следва да включва взаимната връзка между горепосочените фактори, както и експозицията, уязвимостта и устойчивостта на горните фактори на риска от природни и причинени от човека бедствия.

5. Описание на вероятните значителни последици на предлагания проект за околната среда, произтичащи, между другото, от:

а) съществуването на проекта;

б) използването на природните ресурси, по-специално на земята, почвата, водите, биологичното разнообразие и екосистемните услуги, предоставени от него, като се взема предвид, доколкото е възможно, наличието на тези ресурси, също и в контекста на променящите се климатични условия;

в) емисиите от замърсители, шум, вибрации, светлина, топлина и радиация, възникването на вредни въздействия и премахването на отпадъците;

г) рисковете за човешкото здраве, културното наследство или околната среда (например вследствие на произшествия или катастрофи);

д) комбинирането на въздействието с това на други проекти и дейности;

е) емисиите на парникови газове, включително тези от земеползването, промяната на земеползването и горското стопанство;

ж) използваните технологии и вещества;

з) хидроморфологичните промени.

Това описание на вероятните значителни последици следва да обхваща преките последици и всички непреки, вторични, кумулативни, трансгранични, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, постоянни и временни, положителни и отрицателни последици от проекта. В това описание следва да се вземат предвид целите относно опазването на околната среда, установени на равнището на ЕС или това на държавите членки, които са от значение за проекта.

6. Описание на прогнозните методи, използвани при оценката на последиците за околната среда, посочени в точка 5, както и списък на основните елементи на несигурност и тяхното влияние върху оценката на въздействията и избора на предпочитана алтернатива.

7. Описание на предвидените мерки за предотвратяване, намаляване и, където е възможно, премахване на значителните неблагоприятни последици за околната среда, посочени в точка 5, и, когато е уместно, на всички предложени мерки за наблюдение, включително изготвянето на анализ на неблагоприятните последици за околната среда след завършването на проекта. Това описание следва да обяснява до каква степен са намалени или компенсирани значителните неблагоприятни последици и да обхваща както етапа на строеж, така и етапа на експлоатация.

8. Оценка на рисковете от природни и причинени от човека бедствия, както и на риска от произшествия, спрямо които проектът може да е уязвим, и, когато е уместно, описание на мерките, предвидени за предотвратяване на тези рискове, както и на мерките по отношение на подготвеността и възможностите за реагиране при извънредни ситуации (например мерки, които се изискват съгласно Директива 96/82/ЕО, както е изменена).

9. Нетехническо обобщение на информацията, представена в предишните точки.

10. Описание на всички затруднения (технически недостатъци или липса на ноу-хау), които изпълнителят на проекта е срещнал при събирането на необходимата информация, и на използваните източници на данни за направените описания и оценки, както и списък на основните елементи на несигурност и тяхното влияние върху определянето на последиците и избора на предпочитана алтернатива.“

[1]               Директива 2011/92/ЕС (ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1.) кодифицира Директива 85/337/ЕИО и нейните три следващи изменения (директиви 97/11/ЕО, 2003/35/ЕО и 2009/31/ЕО).

[2]               COM(2009) 378. Всички доклади са достъпни на адрес http://ec.europa.eu/environment/eia/eia-support.htm.

[3]               COM(2007) 225.

[4]               COM(2009) 15.

[5]               COM(2011) 571.

[6]               COM(2010) 2020.

[7]               Най-голямата професионална организация в областта на околната среда с над 15 000 членове, работещи във всички сектори на промишлеността.

[8]               http://ec.europa.eu/environment/consultations/eia.htm.

[9]               http://ec.europa.eu/environment/eia/conference.htm.

[10]             ОВ C , г., стр. .

[11]             ОВ C , г., стр. .

[12]             COM(2007) 225.

[13]             COM(2009) 378.

[14]             COM(2011) 571.

[15]             COM(2006) 231.

[16]             Заключения на Европейския съвет, март 2010 г.

[17]             COM(2011) 244.

[18]             COM(2009) 82.

[19]             COM(2010) 2020.

[20]             OВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30.

[21]             OВ L 20, 26.01.2010 г., стр. 7.

[22]             OВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

[23]             OВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.

[24]             OВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.