10.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 261/8

—

като взе предвид своите резолюции относно предишните доклади на Комисията и на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 29 септември 2011 г. до Европейския парламент и до Съвета, озаглавен „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз — Борба с измамите — годишен доклад за 2010 г.“ (COM(2011)0595) и придружаващите го документи (SEC(2011)1107, SEC(2011)1108 и SEC(2011)1109) (1),

—

като взе предвид единадесетия оперативен доклад на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) — годишен доклад за 2011 г. (2),

—

като взе предвид годишния доклад на Сметната палата за изпълнението на бюджета за финансовата 2010 година, придружен от отговорите на проверените институции (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет, до Комитета на регионите и до Сметната палата относно Стратегията на Комисията за борба с измамите (COM(2011)0376),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз чрез наказателното право и чрез административни разследвания – Интегрирана политика за защита на парите на данъкоплатците (COM(2011)0293),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2011 г. относно усилията на ЕС за борба с корупцията (4), своята декларация от 18 май 2010 г. относно усилията на Съюза за борба с корупцията (5) и съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Борба с корупцията в ЕС“ (COM(2011)0308),

—

като взе предвид член 325, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности — Борба с измамите — годишен доклад за 2009 г. (8),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7-0121/2012),

А.

като има предвид, че ЕС и държавите членки носят споделена отговорност за защита на финансовите интереси на ЕС и за борба срещу измамите, и като има предвид, че тясното сътрудничество между Комисията и държавите членки е от първостепенно значение;

Б.

като има предвид, че държавите членки носят основната отговорност за изпълнението на 80 % от бюджета на Европейския съюз, както и за събирането на собствени ресурси, наред с другото под формата на ДДС и мита;

В.

като има предвид, че през 2010 г. общото финансово въздействие от нередностите, установени чрез системите за контрол, възлиза на 2 193 милиона евро в сравнение с 1 757 милиона евро през 2009 г.;

Г.

като има предвид, че според Европейската сметна палата (ЕСП) при плащанията по сметките са допуснати материални грешки, като приблизителният процент на грешка за бюджета на ЕС като цяло е 3,7 %; като има предвид, че е установено, че системите за контрол не са напълно ефективни при гарантирането на редовността на плащанията, и като има предвид, че основните грешки са свързани с допустимостта и обществените поръчки;

Д.

като има предвид, че в повечето случаи ЕСП счита, че органите на държавите членки разполагат с достатъчно информация, за да установят и коригират поне някои от грешките преди извършването на плащанията, и като има предвид, че ЕСП счита, че механизмите за финансова корекция и одитната дейност все още могат да бъдат подобрени;

1.

Подчертава, че световната финансова криза и по-специално кризата в еврозоната, пред която ЕС е изправен в момента, изисква налагането на специални мерки, които да гарантират подходяща защита на финансовите интереси на ЕС по отношение на приходите, тъй като тези интереси са пряко свързани с финансовите интереси на държавите членки; счита, че по-строгото прилагане на фискалната политика би могло да изведе Европа от кризата, най-вече като ограничи размера на сивата икономика в ЕС, която според изчисленията представлява около една пета от официалния БВП (9);

2.

Подчертава потенциала на електронното управление за увеличаване на прозрачността и за борба с измамите и корупцията, за да бъдат предпазени публичните фондове; подчертава, че Европа изостава от индустриалните си партньори, наред с другото поради липсата на оперативна съвместимост на системите (10); подчертава, че особено в момент на криза, Европа следва да засили усилията си за постигане на ново поколение електронно управление, което би могло да осигури повече прозрачност в публичните финанси;

3.

Обръща внимание на факта, че електронните непарични сделки се документират, поради което затрудняват участието в сивата икономика, и че изглежда, че съществува тясна връзка между дела на електронните плащания в дадена държава и отчетената в нея сива икономика (11); насърчава държавите членки да намалят праговете си за задължителни непарични плащания;

4.

Подчертава нуждата от надеждни статистически данни относно мащабите на измамите и корупцията и по-специално на степента на избягване на данъци и мита и на злоупотребите със средства на ЕС от организирана престъпност; изразява съжаление от факта, че Комисията не е могла да предостави такива данни въпреки нееднократните призиви на Парламента;

5.

Припомня, че измамите са доброволно неправомерно поведение, което представлява престъпление, а нередността е незачитане на реда, и изразява съжаление, че докладът на Европейската комисия не разглежда в дълбочина измамите, а засяга много подробно нередностите; припомня, че член 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се отнася до измамите, а не до нередностите, и изисква да бъде правена разлика между измами и грешки; изисква корупцията да бъде разглеждана едновременно с измамите;

6.

Отбелязва, че финансовото въздействие на нередностите в сферата на разходите е нараснало през 2010 г. и възлиза на 1,8 милиарда евро (или 1,27 % от помощта) в сравнение с 1,4 милиарда евро (или 1,13 %) през 2009 г.; финансовото въздействие в сферата на приходите също е по-високо: 393 милиона евро (или 1,88 % от брутния размер на общо обезпечените традиционни собствени ресурси) в сравнение с 357 милиона евро (или 1,84 %) през 2009 г.;

7.

Осъжда факта, че големи суми от средствата на ЕС все още се изразходват неправилно и призовава Комисията да предприеме решителни действия, за да възстанови повече неправилни плащания, да търси по-голяма отговорност от държавите членки за все още невъзстановените суми, за които са установени нередности, да подобри предотвратяването и установяването на измами, както и незабавно да прекрати плащанията и да наложи ефективни санкции в случаите на злоупотреба със средства на ЕС;

8.

Отбелязва, че за 2010 г. броят на отчетените нередности се е увеличил във всички сектори, освен в този на предприсъединителните фондове и в традиционните собствени ресурси, и че това увеличение е свързано с приключването на периода на прилагане на Кохезионния фонд 2000–2006 г. и на въведените подобрения в Системата за управление на нередности (СУН);

9.

Подчертава, че въпреки че Системата за управление на нередностите (СУН) е модернизирана и подобрена и че се е увеличил броят на докладите от страна на повечето държави членки, което води до подобряване на качеството и достоверността на докладите, все още има различия в подходите на държавите членки при докладване на нередности и следователно възникват съмнения във връзка с адекватността на националните системи за докладване; призовава всички държави членки да прилагат напълно СУН и да подобрят допълнително съответствието с изискванията за докладване, както и да подобрят скоростта на съобщаване на нередностите;

10.

Изразява тревога и за това, че някои държави членки все още не използват напълно системата за електронно докладване; призовава тези държави членки да коригират това положение възможно най-бързо;

11.

Отново изразява съжаление предвид сериозните съмнения относно качеството на предоставената от държавите членки информация и отбелязва, че някои държави членки продължават да докладват много малък брой установени нередности и измами, и призовава Комисията да уведоми Европейския парламент дали националните системи за контрол в тези държави членки са ефективни;

12.

Отбелязва, че законодателството на Съюза изисква държавите членки да докладват за всички нередности в срок до два месеца от края на тримесечието, в което определена нередност е била обект на първи административен или съдебен констативен акт, и/или е получена нова информация относно нередност, за която вече е докладвано; призовава държавите членки да положат всички необходими усилия, включително рационализиране на националните административни процедури, за да спазят необходимите срокове и да намалят промеждутъка от време между установяването на нередността и докладването й; призовава държавите членки да действат, в своите усилия за борба с измамите, преди всичко като защитници на парите на данъкоплатците;

13.

Подчертава необходимостта от достоверни статистически данни за мащаба на измамите и корупцията, по-специално тези, които се отнасят до укриване на данъци и контрабанда, както и до организирана престъпна дейност на злоупотреба със средства на ЕС; изразява съжаление, че въпреки многократно отправяните молби от страна на Европейския парламент Комисията не е могла да предостави такива данни;

14.

Изказва разочарование, че Комисията не може да оцени действителния мащаб на нередностите и измамите и че вследствие на това не е възможно да се направи оценка на цялостния мащаб на нередностите и измамите в отделна държава членка или да се установят държавите членки с най-висок ръст на нередности и измами, както призова Европейският парламент през 2009 г.;

15.

Посочва, че през последните няколко години са разработени нови техники за измерване на корупцията и измамите и призовава Комисията незабавно да стартира процедура по прилагане на тези нови инструменти за измерване и да представи оценка на степента на корупция и измами при усвояването на средствата на ЕС и на присвояване на приходи от ЕС; това ще позволи оценяването на ефективността на защитата на средствата на ЕС срещу злоупотреби и защитата на приходите от ЕС срещу присвояване;

16.

Призовава Комисията, в тясно сътрудничество с Европейския парламент, Европейската сметна палата и други органи за одит и контрол на ЕС, да поеме отговорността за разработване на инструменти за измерване на степента на измами и корупция във връзка със средствата на ЕС;

17.

Отбелязва, че правилото 50/50 (12), което се прилага в селскостопанския сектор, е ефективен стимул за държавите членки да ускоряват и изпълняват процедурите по възстановяване; призовава Комисията да оцени дали този механизъм за дължими възстановявания би могъл да бъде приложен също и в други сектори (за сближаване и предприсъединителни), както и дали съгласно това правило би било удачно да се намали наполовина срокът на действията по възстановяването, т.е. съответно на две и на четири години.

18.

Отбелязва, че годишният доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) за 2010 г. определя, че плащанията, посочени във финансовите отчети за 2010 г., засягат голям брой грешки, възлизащи на 3,7 % от всички бюджетни разходи на ЕС, т.е приблизително 4,5 милиарда евро;

19.

Отбелязва, че докладът на ЕСП гласи още, че преди одобряване на плащанията, органите на държавите членки са имали достатъчно информация, за да установят някои грешки и да ги отстранят или предотвратят;

20.

Припомня, че правилното събиране на ДДС и митата има пряко въздействие върху икономиките на държавите членки и бюджета на ЕС; подчертава, че подобряването на системите за събиране на приходи следва да е основен приоритет на всички държави членки и най-вече на онези, които са изправени пред най-големите затруднения в настоящия икономически климат;

21.

Подчертава, че акцентът следва да се премести върху по-ефикасното събиране на приходите; подчертава, че данъчните измами водят до огромни загуби за бюджета на ЕС и икономиките на държавите членки, което влошава кризата с дълга; припомня, че цената на съществуващата сива икономика се плаща от онези граждани, чиито доходи се документират и проследяват лесно;

22.

Отбелязва, че данните, предоставени от държавите членки относно нередностите в сферата на традиционните собствени ресурси, значително се колебаят и поради това вярва, че класифицирането на нередностите и случаите на измама в базата данни на собствените ресурси OWNRES не е напълно достоверно; призовава Комисията да разследва как тази база данни би могла да бъде подобрена, за да гарантира достоверността и съпоставимостта на докладваните данни;

23.

Призовава Комисията да продължи да насочва вниманието си върху стратегиите за митнически контрол на държавите членки, и по-специално в сферата на вноса, свързан с повишен риск, както и да подобри дейностите, отнасящи се до установяването на нередности и на случаи на предполагаема измама в сферата на традиционните собствени ресурси;

24.

Изразява загриженост, че контрабандата, по-конкретно тази на цигари, остава основен проблем за ЕС, което води до загуба на значителни ресурси от националните бюджети и от бюджета на ЕС; приветства плана за действие, изготвен от Комисията, за борба с контрабандата на цигари и алкохол през източната граница на ЕС, както и подновяването на митническото сътрудничество с Китай и Русия в края на 2010 г. и Стратегическата рамка за митническо сътрудничество, одобрена от двете държави;

25.

Приветства резултатите от съвместната митническа операция на държавите членки SIROCCO, осъществена през юни 2010 г., която беше координирана от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и по време на която бяха задържани 40 милиона цигари, 1,2 тона тютюн за ръчно свиване на цигари, 7 000 литра алкохол и 8 милиона други фалшифицирани стоки;

26.

Отбелязва, че голяма част от традиционните собствени ресурси идва от данък добавена стойност (ДДС) и следователно Комисията и държавите членки трябва да наблюдават и да отговарят по ефективен начин както на съществуващите, така и на нововъзникващите тенденции, свързани с измамите; приветства Зелената книга на Комисията относно бъдещето на ДДС и призовава да бъдат направени конкретни предложения за реформа на системата на ДДС;

27.

Припомня, че съгласно проучване, извършено от името на Европейската комисия (13), приблизителната средна стойност на несъответствие в приходите от ДДС (14) в ЕС е 12 %; обръща специално внимание на факта, че размерът на несъответствието в приходите от ДДС достига тревожните 30 % и 22 % съответно в Гърция и Италия – държавите, които преминават през най-тежката криза с дълга и чието положение застрашава икономическата стабилност в ЕС–27;

28.

Подчертава, че освен на избягването на данъци и загубите поради обявяване в несъстоятелност, несъответствието в приходите от ДДС се дължи и на измами, както и че загубите на ДДС, възлизащи на милиарди евро, се компенсират единствено чрез мерки за бюджетна дисциплина, които ще засегнат онези граждани на ЕС, чиито доходи са лесно проследими;

29.

Посочва, че моделът за събиране на ДДС не е променян от въвеждането му; подчертава, че той е остарял предвид многото промени, настъпили в технологиите и икономиката;

30.

Подчертава, че приходите от мита са важна част от традиционните собствени ресурси (ТСР) на ЕС и източник на доходи за правителствата на държавите членки, които задържат 25 % за покриване на разходите по събирането; отново подчертава, че ефективното предотвратяване на нередности и измами в тази сфера защитава финансовите интереси на Съюза и има значими последствия за вътрешния пазар, тъй като премахва несправедливите предимства на икономически оператори, които избягват плащането на митата пред онези, които спазват задълженията си в тази област;

31.

Подчертава, че правилното функциониране на митниците оказва пряко въздействие върху изчисляването на данъка върху добавената стойност;

32.

В този контекст припомня, че в своя специален доклад № 13/2011 (15) ЕСП констатира, че само прилагането на митническа процедура 42 (16) през 2009 г. е довело до загуби, оценени чрез екстраполация на приблизително 2 200 милиона евро (17) в седем държави членки, в които Палатата е извършила одит, което представлява 29 % от ДДС, теоретично дължим върху облагаемата сума на всички вносни операции по митническа процедура 42 през 2009 г. в тези държави;

33.

Припомня, че ЕСП е констатирала сериозни пропуски в контрола на опростените митнически процедури, които представляват 70 % от всички митнически процедури; посочва, че това е довело до неоправдани загуби за бюджета на Съюза и до нарушения на търговската политика на ЕС; подчертава, че наред с всичко друго установените пропуски се състоят в лошо качество или лошо документирани одити и недостатъчно използване на автоматизирани методи за обработка на данните при извършването на проверки по време на обработването на опростените процедури;

34.

Отбелязва, че през 2010 г. е бил увеличен броят на докладите за нередности и на случаи на съмнения за измами, като финансовото им въздействие се е увеличило от 13 милиона евро през 2009 г. на 69 милиона евро през 2010 г.;

35.

Изразява съжаление, че ситуацията по отношение на всички възстановени средства остава незадоволителна: държавите членки са възстановили 175 милиона евро през финансовата 2010 година, което възлиза на 42 % от дълговете на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) от 2007 г. насам, като общата сума, която е трябвало да бъде възстановена в края на финансовата 2010 година, е била 1,2 милиарда евро, а съгласно правилото 50/50 държавите членки са превели само 300 милиона евро от своите национални бюджети към бюджета на ЕС; изразява съжаление, че Комисията не е взела под внимание искането на Европейския парламент и не му е предоставила информация за постигнатия в тази сфера напредък в доклада за 2010 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз; отново призовава Комисията да предприеме всички необходими стъпки за прилагане на практика на ефективна система за възстановяване на средства и да информира Европейския парламент;

36.

Изразява съжаление, че през 2010 г. някои държави членки не са успели да спазят сроковете за докладване на нередности; изразява съгласие с Комисията, че всички държави членки трябва да подобрят внесените доклади; припомня, че Финландия, Австрия и Нидерландия са се ангажирали да спазват изискванията за докладване, и призовава Комисията да предостави информация за напредъка, отбелязан от тези държави членки през 2011 г. в годишния доклад относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз — Борба с измамите;

37.

Изразява тревога, че през 2010 г. Италия и държавите членки от ЕС–12 са определили повече от 90 % от докладваните случаи на нередности като „съмнения за измами“; призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки, включително тясно сътрудничество с европейските институции, за справяне с причините, довели до измамите със средства на ЕС;

38.

Изразява загриженост поради съмнително ниския процент на докладвани измами от Франция, Германия, Испания и Обединеното кралство, особено като се има предвид размера на тези държави и получената финансова подкрепа, както е посочено в доклада на Комисията относно защитата на финансовите интереси на ЕС; счита, че това повдига основателни съмнения относно спазването на принципите за докладване; призовава Комисията да включи подробна информация относно прилаганата методология за докладване и способността за разкриване на измами в тези държави членки; отново призовава Комисията да наблюдава отблизо ефективността на системите за надзор и контрол в държавите членки и да гарантира, че информацията относно равнището на нередностите в тях отразява действителната ситуация; призовава Комисията да предостави информация за предприетите действия в тази насока през 2011 г. в доклада относно защитата на финансовите интереси на ЕС;

39.

въз основа на данните, предоставени в годишния доклад за 2010 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз, около 70 % от всички докладвани нередности са били свързани с политиката на сближаване и през 2010 г. най-високото ниво на възстановяване на разходи е било в сферата на тази политика (повече от 60 %); подчертава, че съгласно предоставените данни не е възможно да се оцени обективно действителният брой нередности и измами в тази сфера, тъй като големият брой докладвани нередности и/или случаи на измама може да е свързан с въвеждането на Системата за управление на нередностите (СУН) през 2009 г.;

40.

Приветства напредъка, отбелязан през 2010 г. във връзка със сумите, възстановени за програмния период 2000—2006 г., които са възлизали на неправомерно платени 70 % или 2,9 милиарда евро, в сравнение с нивото от 50 % през 2009 г.;

41.

Отбелязва, че през 2010 г. Дания, Франция, Малта, Нидерландия, Швеция и Словения не са докладвали за нито един случай на нередност в тази сфера, което повдига съмнения във връзка с правилното прилагане на СУН; изразява загриженост от ниското ниво на възстановяване в Унгария, Чешката република и Словения (около и по-малко от 20 %); призовава Комисията да предприеме действия, да разследва причините и да информира Европейския парламент за постигнатия напредък в следващия годишен доклад относно защитата на финансовите интереси на ЕС;

42.

Подчертава, че анализът на тези категории нередности, които се докладват най-много, както се вижда от данните, предоставени в годишния доклад за 2010 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз, показва, че нередностите се установяват най-често във фазата на изпълнение от цикъла на проекта и най-голямото финансово въздействие се появява във фазите на подбор и възлагане на обществени поръчки; подчертава, че една прозрачна, ясна и гъвкава система за възлагане на обществени поръчки, по-активното използване на Електронната система за обществени поръчки и установяването на общи принципи за обществените поръчки на ниво ЕС биха позволили да се гарантира по-ефективно използване на средствата на държавите членки и на ЕС; очаква Комисията да приложи ефективно реформа в системата за обществени поръчки;

43.

Изразява загриженост, че предприсъединителните фондове показват най-ниски нива на възстановяване на разходите: през 2010 г. това ниво едва достигна 10 % в сравнение с 27 %; отбелязва със загриженост, че нивото на възстановяване за периода 2006—2006 г. остава ниско (около 30 %), по-специално в България, Турция, Литва и Латвия, и призовава Комисията да предприеме действия, с които да гарантира, че държавите бенефициенти дават обяснение за ниските нива на възстановяване, подобряват своята работа и актуализират липсващата информация относно приключилите процедури по възстановяване на средства;

44.

Отбелязва, че, както през 2009 г., най-големият брой нередности и измами са свързани с използването на ресурсите на фонд САПАРД в Румъния и България; приветства факта, че България е отбелязала значителен напредък в укрепването на националните системи за контрол, доказан ясно от факта, че през 2010 г. голям брой нередности и съмнения за измами са били установени не от външни, а от вътрешни или национални контрольори и инспектори; изразява съжаление, че в Румъния голяма част от нередностите и съмненията за измами все още се установяват в резултат на проверки, извършени от службите на ЕС, или по тяхна молба; призовава Комисията за тясно сътрудничество с румънските власти с цел подобряване на ситуацията;

45.

Приветства целта на Комисията да оказва подкрепа на новите държави бенефициенти (Турция, Хърватия, Бивша югославска република Македония и Черна гора) в усилията им за прилагане на СУН;

46.

Отново подчертава, че е необходимо да продължи да се укрепва независимостта, ефективността и ефикасността на ОЛАФ;

47.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират ефективното и своевременно прилагане на отправените препоръките след разследването на случаите от ОЛАФ;

48.

Счита, че държавите членки следва да бъдат задължени да докладват ежегодно относно последващите действия по делата, изпратени на техните съдебни органи от ОЛАФ, включително относно наказателно правните и финансови санкции, налагани във връзка с тези дела;

49.

Призовава Комисията, съответните агенции на Съюза и държавите членки да предприемат мерки и да осигурят ресурси, за да гарантират, че средствата от ЕС не са предмет на корупция, да приемат възпиращи санкции за случаите, в които са констатирани измами и корупция, и да ускорят конфискуването на имущество, придобито от престъпна дейност, свързана с измами, укриване на данъци и престъпления, свързани с изпиране на пари;

50.

Подчертава, че в съобщението на Комисията от 2011 г. относно борба с корупцията в ЕС се посочва, че всяка година в ЕС се отчитат загуби от около 120 милиарда евро поради корупция, което нанася финансови щети, намалява публичните средства и подрива доверието в демократичните институции; освен това подчертава, че резолюцията на Парламента от 2011 г. относно усилията на ЕС за борба с корупцията посочва, че корупцията води до злоупотреби с публични средства като цяло, както и със средствата на данъкоплатците от ЕС и нарушава пазара и, заедно със своята декларация, спомената по-горе, призовава Комисията и съответните органи на Съюза да гарантират, че средствата на ЕС не са обект на корупция;

51.

Приветства решението на Европейския парламент да създаде специална комисия по въпросите на организираната престъпност, корупцията и прането на пари;

52.

Приветства ратифицирането от Малта на 20 януари 2011 г. на Конвенцията за защита на финансовите интереси на ЕС; изразява съжаление, че конвенцията все още не е ратифицирана от Чешката република, и приканва държавата членка да поправи ситуацията възможно най-бързо; приканва и Естония да ратифицира Протокола от 29 ноември 1996 г. за тълкуването на Конвенцията чрез преюдициални заключения от Съда на Европейските общности;

53.

Припомня, че програмата Hercule II е финансовият инструмент, който Комисията (ОЛАФ) управлява в сферата на защитата на финансовите интереси на ЕС и предпазването от свързани с тях престъпни дейности, включително контрабанда на цигари; отбелязва, че междинната оценка на програмата Hercule II е потвърдила нейната добавена стойност; счита, че приемникът на този инструмент, т.е. програмата Hercule III, следва да продължи да подобрява техническото оборудване в държавите членки, да финансира достъпа до базите данни, които са изключително важни за разследванията на органите на държавите членки и ОЛАФ, и да се бори с контрабандата и фалшифицирането на цигари в съответствие с правно обвързващите споразумения с производителите на цигари;

54.

Отново призовава Комисията и държавите членки да създават, прилагат и периодично да оценяват единни системи за обществени поръчки, за да предотвратяват измамите и корупцията, да определят и въвеждат ясни условия за участие в обществени поръчки, както и критерии за вземане на решения в обществените поръчки, и да приемат и въвеждат системи за преглед на решенията в обществени поръчки на национално равнище, да гарантират прозрачността и отчетността в публичните финанси, и да приемат и прилагат системи за управление на риска и системи за вътрешен контрол;

55.

Приветства пускането в ход през януари 2011 г. от Комисията на Зелена книга относно модернизирането на политиката на ЕС в областта на обществените поръчки, озаглавена „Към по-ефективен европейски пазар на обществените поръчки”; отбелязва, че докладът за оценка по тази процедура по обсъждане е приет в края на юни 2011 г. и че през декември 2011 г. Комисията прие предложенията си за реформа на основните правила на ЕС в областта на обществените поръчки (Директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО);

56.

Изисква от Комисията да информира Парламента какви други показатели, източници или методи освен информацията, предоставена от лица, подаващи сигнали или от информатори, може да използва, за да оцени в кои сфери на финансирането от ЕС или на приходите от ЕС се наблюдават увеличени равнища на измами;

57.

Призовава Комисията да защитава и насърчава разследващата и независимата журналистическа дейност, която е основен елемент от борбата срещу престъпността, измамите и корупцията, свързани със средства на ЕС.

58.

Призовава Комисията да оцени дали разследваните случаи на измама, съобщени от лица, подаващи сигнали за нарушения или информатори, съвпадат с областите, за които се счита, че има вероятност за високо равнище на измами въз основа на независими критерии или показатели; ако това не е така, да оцени други методи за извършване на разследвания в сфери, където съмненията за измами се прикриват зад „законите на наказателно мълчание“, които не позволяват изтичането на информация чрез лица, подаващи сигнали, или информатори;

59.

Предвид често срещаната ситуация от много години, т.е. факта, че държавите членки не успяват да предоставят данни навреме или те са неточни и не могат да послужат за сравнение, следователно не е възможно да се оцени обективно истинският мащаб на измамите в държавите — членки на ЕС, предвид това, че Европейският парламент, Комисията и ОЛАФ не са в състояние да изпълняват функциите си във връзка с оценката на ситуацията и внасянето на допълнителни предложения, подчертава, че такава ситуация не трябва да бъде толерирана, и призовава Комисията да поеме пълна отговорност за възстановяване от държавите членки на неправомерно изплатените средства и да събира необходимите еднородни и сравними данни и да създава принципи на докладване във всички държави членки;

60.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда на Европейския съюз, Европейската сметна палата, Надзорния комитет към Европейската служба за борба с измамите и на Европейската служба за борба с измамите.