52012DC0660

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Доклад за оценка на прилагането и въздействието на мерките, предприети в съответствие с Директива 2009/16/ЕО относно държавния пристанищен контрол

(текст от значение за ЕИП)

1.           ВЪВЕДЕНИЕ

Един от най-важните елементи на морската безопасност е държавният пристанищен контрол (ДПК), който може да се определи като проверка на чуждестранни кораби в други национални пристанища с цел да се удостовери, че компетентността на капитана и офицерите на борда и състоянието на кораба и неговото оборудване отговарят на изискванията на международните конвенции и че плавателният съд се управлява и експлоатира в съответствие с приложимото международно право.

Режимът на ЕС за държавен пристанищен контрол се основава на Директива 2009/16/ЕО[1], с която бе преработено и затвърдено предишното законодателство в тази област, въведено през 1995 г. Той се основава и на вече съществуващата структура на Парижкия меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол (Парижкия МР). В този меморандум членуват всички крайбрежни държави членки на ЕС, както и Канада, Русия, Хърватия, Исландия и Норвегия. Комисията и Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) работят в тясно сътрудничество с Парижкия МР.

Директива 2009/16/ЕО въведе от 1 януари 2011 г. нов инспекционен режим (НИР) за държавния пристанищен контрол. В допълнение към действията, предприети от държавите членки, директивата бе приложена на равнището на ЕС чрез създаването на система за докладване на резултатите от инспекциите на ДПК (базата данни THETIS). Системата THETIS е разработена от Комисията в тясно сътрудничество с ЕАМБ и се управлява от ЕАМБ от името на Комисията.

В Директива 2009/16/ЕО се предвиждат няколко нови изисквания в областта на ДПК, както и общи критерии и хармонизирани процедури за контрол на корабите, и се цели проверка на всички кораби в зависимост от техния рисков профил, като корабите с висок рисков профил се проверяват по-често.

В член 35 се предвижда до 30 юни 2012 г. Комисията да докладва пред Европейския парламент и Съвета за прилагането на директивата и по-специално за изпълнението на общото задължение на Общността за извършване на проверки и на задължението на всяка държава членка (членове 5—8). Съгласно същия член от Комисията се изисква да докладва за броя на инспекторите по ДПК във всяка държава членка, броя на извършените проверки, както и да посочи дали счита за необходимо да предложи директива за изменение или допълнително законодателство в тази област.

2.           МЕТОД НА ОЦЕНЯВАНЕ

Прилагането на директивата от държавите членки има правен, оперативен и технически аспект:

· Правното прилагане се постига чрез официално транспониране на директивата и привеждане в изпълнение на произтичащото от нея национално законодателство.

· Оперативното прилагане се постига, като се гарантира, че всички кораби, които акостират в пристанища и места за заставане на котва в рамките на ЕС, подлежат на редовна проверка, и че се спазват процедурите и изискванията съгласно директивата.

· Техническото прилагане включва създаването и функционирането на базата данни THETIS и необходимата компютърна инфраструктура за записване на информацията относно акостирането на кораби, както се изисква в член 24 от директивата[2].

За да изготви настоящия доклад, Комисията поиска от държавите членки да предоставят информация относно транспонирането и прилагането на директивата. Освен това Комисията възложи на ЕАМБ да извърши редица проверки в държавите членки, за да ѝ съдейства при оценката на прилагането на директивата.

3.           Промени, въведени с Директива 2009/16/ЕО

С Директива 2009/16/ЕО се въвеждат следните важни промени в режима за ДПК в ЕС:

3.1.        Пълно инспекционно покритие

В Директива 2009/16/ЕО се предвижда, че всички отговарящи на условията кораби, посещаващи пристанищата на ЕС, се проверяват, като това се отклонява от предишното изискване (съгласно изменената Директива 95/21/ЕО) националните пристанищни власти да осъществяват инспекции на 25 % от индивидуалните кораби, посещаващи техни пристанища. Съгласно НИР подборът се осъществява по сложна схема според индивидуалния рисков профил на кораба (РПК). Всеки кораб се определя като кораб с „висок риск“, „нисък риск“ или „стандартен риск“.

Честотата на проверките зависи от РПК:

· кораби с висок рисков профил подлежат на периодични проверки на всеки 5—6 месеца;

· кораби със стандартен рисков профил — на всеки 10—12 месеца; и

· кораби с нисък рисков профил — на всеки 24—36 месеца.

Когато даден кораб отговаря на условията за проверка (например кораб със стандартен рисков профил, 10 месеца след последната проверка) според честотата, посочена по-горе, то този кораб се определя като кораб с приоритет II и може да бъде подложен на проверка. Когато срокът според РПК изтече (например кораб със стандартен рисков профил, 12 месеца след последната проверка), корабът се класифицира с приоритет I и трябва да бъде подложен на проверка.

РПК се определя, като се вземат предвид 7 критерия: i) вид на кораба, ii) възраст на кораба, iii) знаме (черен, сив или бял списък съгласно определението в Парижкия МР), iv) призната организация, v) показатели на дружеството, vi) брой неизправности по кораба, регистрирани при всяка проверка през предходните 36 месеца, и vii) брой задържания през предходните 36 месеца.

Могат да бъдат извършвани три вида проверки — първоначална, задълбочена или разширена. По правило корабите с висок рисков профил се подлагат на разширена проверка, докато корабите със стандартен и нисък рисков профил се подлагат на първоначална или задълбочена проверка.

3.2.        Показатели на държавата на знамето

Един от критериите за определяне на РПК е свързан с показателите на държавата на знамето. С Регламент (ЕС) № 801/2010 на Комисията[3] от 13 септември 2010 г. се прилага член 10, параграф 3 от Директива 2009/16/ЕО по отношение на критериите за държавата на знамето. Съгласно тази система държавите на знамето се класират в черен, сив или бял списък въз основа на всички проверки и задържания на корабите, които плават под тяхно знаме и се експлоатират в региона на Парижкия МР за период от три години. Класирането се актуализира ежегодно.

3.3.        Показатели на дружеството

Параметърът „показатели на дружеството“ (който не беше взет предвид при предишния режим за инспекции) се определя от броя на регистрираните проверки, задържания и неизправности, свързани с корабите, принадлежащи на едно и също дружество, отговорно за експлоатирането на кораба по Международния кодекс за управление на безопасността (ISM). Дружествата могат да бъдат класифицирани като дружества със следните показатели: „високи“, „средни“, „ниски“ и „много ниски“. Критериите, по които се определят показателите на дадено дружество, са установени в Регламент (ЕС) № 802/2010 на Комисията[4] от 13 септември 2010 г. Оперативната ефективност на посочения регламент е в процес на оценяване.

3.4.        Информация за действителното време на пристигане и заминаване на корабите, акостиращи в пристанища и места за заставане на котва

В директивата се предвижда базата данни THETIS да получава информация за акостирането на кораби от системата SafeSeaNet, което позволява планирането и програмирането на проверките по реда на ДПК. Тази функция липсваше при предишната база данни за проверките (SIRENAC). SafeSeaNet беше създадена[5] като централизирана европейска платформа за обмен на морски данни, позволяваща на държавите — членки на ЕС, Норвегия и Исландия да предоставят и получават информация за кораби, движение на кораби и опасни товари.

Тази функция е изключително важна за новия режим за ДПК, тъй като планирането и спазването на ангажимента на държавите членки за извършване на проверки се основава на незабавната и пълна информация за рисковия профил на корабите, акостиращи в техните пристанища.

3.5.        Проверки в местата за заставане на котва

Друг нов елемент, въведен с Директива 2009/16/ЕО, е възможността корабите да бъдат подлагани на проверка на мястото за заставане на котва, където се извършва взаимодействие кораб/пристанище. Това изисква допълнителни мерки и ресурси за проверките.

3.6.        Отказ на достъп

Съгласно Директива 2009/16/EО правилото за отказ на достъп поради многократни задържания се разширява и обхваща включените в сивия списък държави на знамето и всички видове кораби. В НИР се предвижда, че ако кораб, плаващ под знамето на държава от черния списък, е бил задържан повече от два пъти в рамките на предходните 36 месеца, ще му бъде отказан достъп. При корабите, плаващи под знамето на държава от сивия списък, повече от две задържания в рамките на предходните 24 месеца също ще доведат до отказ на достъп. Съгласно новите договорености относно ДПК се въвеждат минимални срокове за отказ на достъп: 3 месеца при първи отказ на достъп, 12 месеца при повторен отказ и 24 месеца при трети отказ. Този трети отказ може да бъде отменен, ако бъдат спазени определени условия и бъде извършена повторна проверка в рамките на 24-месечния период на отказ. Всяко задържане след третия отказ води до постоянен отказ на достъп до всяко пристанище в рамките на ЕС.

4.           ПРИЛАГАНЕ НА ДИРЕКТИВАТА

4.1.        Правно прилагане — транспониране в националното законодателство

Директива 2009/16/ЕО влезе в сила на 17 юни 2009 г.; Държавите членки трябваше да я транспонират в националното си законодателство до 1 януари 2011 г.

Държавите членки без крайбрежна ивица не бяха задължени да транспонират директивата. Тя бе приложена единствено в Словакия[6], а четири държави членки (Унгария, Люксембург, Австрия и Чешката република) официално заявиха, че няма да я транспонират.

От 23-те държави членки само около половината изпратиха сравнително навреме уведомления за всички приложени от тях мерки за транспониране, т.е. в рамките на 3 месеца след крайния срок за транспониране. В резултат на това не бе възможно пълното привеждане на НИР в действие от 1 януари 2011 г. Комисията започна процедури за нарушение срещу всички държави членки, които не са спазили крайния срок за транспониране, като към момента е постигнато почти пълно транспониране.

Службите на Комисията понастоящем анализират дали мерките, за които са уведомени, са в съответствие със законодателството на ЕС. Освен това ЕАМБ започна да осъществява допълнителни посещения в държавите членки за проверка на прилагането (около 5 посещения годишно).

4.2.        Мерки за транспониране, законодателство на ЕС

В допълнение към регламентите на Комисията[7], приети по отношение на критериите за определяне на рисковия профил на даден кораб според показателите на държавата на знамето и показателите на дружеството, беше приет и Регламент (ЕС) № 428/2010 на Комисията от 20 май 2010 г. за прилагане на член 14 от Директива 2009/16/ЕО[8] за елементите за проверка в течение на разширената проверка.

4.3.        Оперативно изпълнение

С НИР се цели преустановяване на неотговарящото на стандартите корабоплаване чрез увеличаване на честотата на проверките на кораби, които не отговарят на стандартите, като в същото време се намали честотата на проверките на корабите, отговарящи на критериите за качество. За тази цел е необходима информационна система за подпомагане (THETIS), която не само да събира и разпространява данни, свързани с ДПК, но също така на базата на тези данни да може да прави изчисления по критериите, необходими за напътстване на държавите членки при подбора по ДПК. Благодарение на системата SafeSeaNet информацията за пристигането и заминаването на кораби от всички пристанища и места за заставане на котва в ЕС се получава в THETIS.

4.4.        Техническо изпълнение

Преди 1 януари 2011 г. ЕАМБ организира кампания за повишаване осведомеността в държавите членки и сектора относно новите задължения за докладване.

През ноември 2010 г. вече беше налице технически интерфейс между двете системи (THETIS и SafeSeaNet), позволяващ записването на информация в THETIS относно акостирането на кораби. THETIS започна да функционира на 15 декември 2010 г. Преди тази дата ЕАМБ организира обучение за потребителите на THETIS.

След стартирането на THETIS (1 януари 2011 г.) бе създадена служба за подпомагане, която осигурява съдействие и техническа поддръжка на потребителите на THETIS и до днес. През 2011 г. бяха получени общо 2331 заявки, като за разрешаване на всеки проблем бяха нужни средно 1,3 часа.

През първото тримесечие на 2011 г. повечето държави членки приключиха с въвеждането на националните си информационни системи. За да се направи оценка на целостта на информацията относно акостирането на кораби, записана в THETIS през 2011 г., ЕАМБ сравни информацията относно акостирането на кораби, записана в THETIS, в SafeSeaNet и в Lloyd’s List Intelligence (търговски доставчик на услуги). Бяха направени следните констатации:

· Повечето държави членки са приключили с въвеждането на национално ниво на интерфейса THETIS – SafeSeaNet през първото тримесечие на 2011 г. Следователно от април 2011 г. нататък при повечето държави членки се забеляза по-последователно предаване на информация от SafeSeaNet в THETIS;

· Финландия е приключила с въвеждането на национално ниво на интерфейса THETIS – SafeSeaNet в средата на юни 2011 г.;

· До края на 2011 г. Обединеното кралство все още не бе приключило с въвеждането на интерфейса THETIS – SafeSeaNet на национално ниво. Вследствие на това информацията в THETIS относно акостирането на кораби в Обединеното кралство през 2011 г. се ограничава само до ръчно въведени данни и не отразява реалната ситуация.

5.           КЛЮЧОВИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ДИРЕКТИВАТА

В настоящия доклад се съдържа по-задълбочен анализ и оценка на следните въпроси.

5.1.        Общи задължения за проверки в ЕС

В съответствие с член 5 от Директива 2009/16/ЕО всяка държава членка изпълнява годишните си задължения за проверки, като:

а)           проверява всички кораби с приоритет I, акостиращи в нейни пристанища и места за заставане на котва; както и

б)           ежегодно извършва определен брой проверки (приоритет I и приоритет II), съответстващ най-малко на нейния дял от общия брой проверки, които трябва да бъдат извършени годишно в ЕС и в региона на Парижкия МР.

Броят на проверките, които следва да се извършат от националните органи (справедливият дял), се определя в съответствие с междинен механизъм, създаден от Парижкия МР. От 1 януари 2014 г. тази информация ще се основава изцяло на информацията в базата данни THETIS. В таблица 1 в приложението е посочен делът проверки за 2011 г. на всяка държава — членка на Парижкия МР.

Въз основа на предоставената в базата данни THETIS информация Комисията може да заключи, че задълженията, свързани с проверките, са като цяло изпълнени.

5.2.        Спазване на годишните задължения за проверки на държавите членки и анализ на прилагането на членове 6, 7 и 8 от Директива 2009/16/ЕО

Докато с член 5 от Директива 2009/16/ЕО се определят задълженията за проверки, с членове 6, 7 и 8 се предвиждат условията за спазване за държавите членки.

5.2.1      Задължения за проверки и неизвършени проверки с приоритет I (член 6)

Член 6 от директивата съдържа разпоредби, приложими за държави членки, които не са успели да извършат проверките, изисквани съгласно член 5, параграф 2, буква a) (проверка на всички кораби с приоритет I, акостиращи в техни пристанища и места за заставане на котва). Държава членка в такава ситуация ще продължи да спазва своите задължения, при условие че подобни неизвършени проверки не надвишават:

а)      5 % от общия брой на проверките на кораби с приоритет I с висок рисков профил, както и

б)      10 % от други кораби с приоритет I, акостиращи на пристанища и места за заставане на котва.

През 2011 г. 12[9] (от 22) държави — членки на ЕС[10], бяха в такава ситуация. В таблица 2 се посочва размерът на задълженията и броя на извършените проверки от държавите членки, за които се прилага член 6.

Като предварително наблюдение Комисията отбелязва, че макар общите задължения за проверки да са постигнати, изглежда, че в някои държави членки има редица проблеми, свързани с прилагането, които следва да бъдат преодолени. В някои държави членки броят на неизвършените проверки с приоритет I поражда особена загриженост.

5.2.2      Общият брой на акостирания с приоритет I превишава дяла на проверки на държавата членка (член 7, параграф 1)

Член 7, параграф 1 от директивата се отнася за така наречените „претоварени“ държави членки, при които броят на акостирания с приоритет I надвишава дяла на проверките. През 2011 г. 5 държави — членки на ЕС[11] бяха в такава ситуация. В този случай в посочения член се предвижда, че държава членка се счита за спазила задълженията си, ако:

а)      броят на проверките с приоритет I, извършени от тази държава членка, съответства на този дял от проверки; и

б)      държавата членка не пропусне да провери повече от 30 % от общия брой кораби с приоритет I, акостиращи в нейните пристанища и места за заставане на котва.

В таблица 3 се посочва размерът на задълженията и броят на извършените от тези „претоварени“ държави членки проверки. Във връзка с това Комисията отново отбелязва броя на неизвършените проверки с приоритет I.

5.2.3      Общият брой акостирания с приоритет I и приоритет II е по-малък от дяла на проверки на държавата членка (член 7, параграф 2)

Член 7, параграф 2 се отнася до така наречените „недостатъчно натоварени“ държави членки, при които общият брой акостирания с приоритет I и приоритет II е по-малък от дяла на проверките. През 2011 г. 5 държави — членки на ЕС[12] бяха в такава ситуация. В този случай държавата членка следва да се счита за спазила задълженията си, когато:

а)      проверява всички кораби с приоритет I; и

б)      проверява най-малко 85 % от корабите с приоритет IІ.

В таблица 4 се посочва размерът на задълженията и броят на извършените от тези „недостатъчно натоварени“ държави членки проверки. Във връзка с това Комисията отбелязва, че тези държави членки са спазили задълженията си за проверки с приоритет I и че почти всички са извършили необходимия брой проверки с приоритет II.

По отношение на неизвършените проверки с приоритет I, посочени по-горе, Комисията/ЕАМБ ще съдейства на заинтересованите държави членки, за да анализира причините за тези проблеми, като вземе под внимание адаптирането към НИР. Всяка държава членка трябва да извършва броя проверки, който ѝ е възложен — в противен случай принципът на справедливия дял би бил застрашен.

5.2.4      Отлагане на проверки и изключителни обстоятелства (член 8)

В член 8, параграф 1 се предвижда, че държавите членки могат да отложат проверка с приоритет I до следващото пристигане на кораба в същата държава членка (при условие че акостирането е в срок от 15 дни и корабът междувременно не акостира в друго пристанище в ЕС) или до пристигане на кораба в друго пристанище в ЕС (при условие че акостирането е в срок от 15 дни, както и че държавата, в която се намира следващото пристанище, се е съгласила да извърши проверката).

През 2011 г. в THETIS са регистрирани 190 такива заявки от 18 държави членки. 153 (80,5 %) от тези заявки са одобрени от приемащата държава членка и проверките са извършени.

Освен това в член 8, параграф 2 се предвиждат изключителни обстоятелства, при които неизвършени проверки с приоритет I могат да бъдат оправдани. Това са обстоятелства, при които, според преценката на компетентния орган, извършването на проверка би застрашило безопасността на инспекторите, кораба, екипажа, пристанището и морската среда, и при които корабът акостира единствено през нощта.

От 1614 оправдани неизвършени проверки с приоритет I, регистрирани през 2011 г. в THETIS от държавите — членки на Парижкия МР, при 121 (7,5 %) като причина се посочва риск, при 582 (36 %) — акостиране през нощта, при 799 (49,5 %) — кратко заставане на котва, а при 112 (7.0 %) се изтъкват „технически неточности“. Опцията „технически неточности“ беше въведена в ранните етапи от функционирането на THETIS за обозначаване на проблеми, свързани с постепенното въвеждане на системата и/или други неустановени причини. Тази опция вече не съществува.

5.3.        Брой и вид на извършените проверки

В таблица 5 е изложено графично представяне на тенденциите според вида на проверките (първоначална, задълбочена, разширена) в региона на Парижкия МР за периода 2009—2011 г. По-големият брой разширени проверки са свидетелство за по-задълбочен контрол съгласно НИР.    

5.4.        Брой инспектори по ДПК във всяка държава членка

С член 4 от директивата се поставя изискване към държавите членки да поддържат подходящи компетентни органи с необходимия брой квалифицирани инспектори за проверки на кораби. В таблица 6 е показан броят на инспекторите по ДПК във всяка държава членка. В различните държави членки цифрите са различни, тъй като не всички работни места са еквивалент на пълно работно време. Комисията отбелязва, че като цяло държавите членки поддържат подходящ брой инспектори за извършване на необходимите проверки.

5.5.        Отказ на достъп

През 2011 г. държавите — членки на ЕС, са издали 18 заповеди за отказ на достъп. От тези 18 заповеди 16 са издадени поради многократни задържания, 1 — за неакостиране в посочената кораборемонтна работилница и 1 — поради неспазване на заповед за задържане[13].

5.6.        Проверки в местата за заставане на котва

В Директива 2009/16/ЕО се предвижда, че корабът може да бъде проверен в място за заставане на котва под юрисдикцията на съответното пристанище. В таблица 7 в приложението е предоставена информация за изпълнението на това изискване през 2011 г. От особено значение в някои държави е високото ниво на неизвършени проверки с приоритет I в местата за заставане на котва. Този въпрос трябва да бъде обсъден с държавите членки.

5.7.        Проблеми/въпроси, повдигнати от държавите членки

Като част от своята оценка Комисията изпрати въпросник до държавите членки, в който прикани националните органи да посочат недостатъци или възможни подобрения в директивата. От тази възможност се възползваха няколко държави членки.

Основните въпроси, които бяха повдигнати, са следните:

· Директивата позволява проверките с приоритет І да бъдат отложени при изключителни обстоятелства; тази възможност не съществува за проверките с приоритет II, които не са задължителни. Ако обаче дадена държава членка е „недостатъчно натоварена“ по смисъла на член 7, параграф 2 от директивата, тя (на практика) трябва да приема проверките с приоритет II като задължителни. Няколко държави членки отправят искане възможността за отлагане на проверки да се прилага и по отношение на „задължителните“ проверки с приоритет II.

· С член 8, параграф 3, буква б) се допуска проверката в места за заставане на котва да бъде пропусната, ако посещението на кораба е „прекалено кратко“. Държавите членки поискаха тази възможност да се прилага и по отношение на пристанищата.

· Член 15 от Директива 2002/59/ЕО позволява на държавите членки да освобождават редовните рейсове, осъществявани между пристанища на тяхна територия, от изискването за уведомяване за опасни или замърсяващи товари, превозвани на борда; държавите членки предложиха това изключение да се отнася и до ДПК.

· Държавите членки посочиха, че изискванията в Директива 2002/59/ЕО и Директива 2009/20/ЕО относно застраховката на корабособствениците за морски искове не са включени в THETIS и това следва да бъде взето предвид.

· За случаите, когато приоритетният статус на корабите се промени, докато те са в пристанище, държавите членки предложиха THETIS да има функция за предупреждаване на съответната държава, като тази държава следва да има гратисен период, за да може тази неизвършена проверка да не се отчита.

· В приложение III към директивата е включен списък с информацията, която следва да бъде предоставена в уведомлението за пристигането на кораба. Държавите членки предложиха да се заличи изискване е) „дата на последната извършена разширена проверка в региона на Парижкия МР“, тъй като тази информация е вече налична в THETIS.

В момента Комисията разглежда проблемите, установени по време на прилагането, повдигнатите от държавите членки въпроси, а също и дали е необходимо Директива 2009/16/ЕО да бъде изменена. По-специално Комисията (заедно с ЕАМБ) ще разгледа дали тези статистически аномалии са свързани с първата година от прилагането или са присъщи на системата, и дали всяка година ще засягат едни и същи държави членки.

6.           ЗАКЛЮЧЕНИЯ

6.1.        Резултат от действията по прилагане

За прилагането на директивата бяха необходими усилия и значителни финансови ресурси както от държавите членки, така и на ниво ЕС. В резултат на тези усилия в началото на 2011 г. директивата бе до голяма степен приложена. Общото впечатление на Комисията е, че директивата се прилага в значителна степен. Всички правни, технически и оперативни недостатъци ще бъдат разгледани своевременно от Комисията.

6.2.        Въздействие върху морската безопасност, ефективността на морския транспорт и предотвратяването на замърсяване

С НИР се въвежда пълен набор от проверки на корабите, посещаващи пристанища и места за заставане на котва в ЕС, и система за подбор на корабите за проверка, базирана в по-голяма степен на фактора риск, докато информацията за акостирането на корабите, предавана в реално време, предлага по-добри възможности за вземане на решения относно корабите, които предстоят да бъдат проверени.

Като цяло задълженията на държавите — членки на ЕС, свързани с проверките, са изпълнени. В сравнение с предходни години през 2011 г. е отчетено намаление на общия брой проверки, които следва да се извършат. В резултат на това бяха извършени по-качествени проверки, съсредоточени върху корабите, които не отговарят на стандартите. Това означава, че ресурсите за ДПК са съсредоточени върху проверяване на кораби с по-ниско качество и че извършваните проверки са по-задълбочени.

6.3.        Бъдещи тенденции

Както беше споменато, във връзка с проблемите, установени по време на прилагането и съобщени на Комисията от държавите членки, понастоящем Комисията проверява дали е необходимо директивата да бъде изменена.

През следващите години се очаква режимът по ДПК в ЕС да се адаптира към бъдещи изисквания, които могат да възникнат, inter alia, по силата на международни конвенции, междувременно влезли в сила и предоставящи съответните инструменти за целите на Директива 2009/16/ЕО.

Конвенцията за морски труд от 2006 г., която предстои да влезе в сила, и свързаната с нея Директива 2009/13/ЕО[14] трябва да се поддържат от THETIS. Предложението на Комисията за изменение на Директива 2009/16/ЕО[15] в това отношение в момента се обсъжда в Европейския парламент и Съвета.

Наред с това се очаква, че с влизането в сила на Конвенцията за управление на баластните води на ММО (2004 г.) правоприлагането ще се извърши в контекста на Директива 2009/16/ЕО и THETIS.

Приложение

Таблици, споменати в доклада*

Тъй като директивата се отнася за региона на Парижкия МР, в следните таблици са включени и данни относно съответните държави извън ЕС.

Таблица 1 — Задължения за проверки на държавите — членки на Парижкия МР

|| Общ брой акостирания за 2011 г. в THETIS || Индивидуални кораби за 2011 г. в THETIS || Дял за 2011 г. || Задължения за 2011 г. съгласно чл. 5, параграф 2, буква б)

Белгия || 23233 || 5255 || 6,30 % || 1168

България || 2909 || 1277 || 1,69 % || 313

Канада || 913 || 872 || 3,48 % || 645

Хърватия || 1927 || 624 || 1,10 % || 203

Кипър || 2410 || 800 || 1,20 % || 223

Дания || 8387 || 2053 || 3,18 % || 588

Естония || 5096 || 1507 || 1,77 % || 328

Финландия || 12727 || 1170 || 1,75 % || 324

Франция || 27654 || 5447 || 7,04 % || 1305

Германия || 27503 || 4941 || 6,35 % || 1177

Гърция || 20314 || 3295 || 3,18 % || 590

Исландия || 1935 || 322 || 0,31 % || 58

Ирландия || 9528 || 1139 || 1,45 % || 268

Италия || 31810 || 5049 || 6,49 % || 1203

Латвия || 7149 || 1965 || 2,32 % || 430

Литва || 4080 || 1605 || 1,87 % || 347

Малта || 2607 || 819 || 1,80 % || 333

Нидерландия || 42686 || 7235 || 8,24 % || 1527

Норвегия || 14391 || 1514 || 3,08 % || 570

Полша || 11034 || 2380 || 2,86 % || 531

Португалия || 3683 || 1536 || 3,10 % || 574

Румъния || 4087 || 1703 || 2,32 % || 430

Русия || 16728 || 3403 || 3,34 % || 618

Словения || 1417 || 612 || 0,88 % || 163

Испания || 31865 || 6234 || 10,58 % || 1960

Швеция || 24680 || 2567 || 3,28 % || 608

Обединено кралство || 4266 || 2231 || 11,04 % || 2046

Общо || 345019 || 67555 || 100 % || 18530

*(източник за всички таблици — ЕАМБ)

Таблица 2 — Задължения и проверки в съответствие с член 6 от Директива 2009/16/ЕО

|| Задължения за 2011 г. || Акостирания с приоритет I || Извършени проверки с приоритет I || Акостирания с приоритет II || Извършени проверки с приоритет II || Извършени проверки с приоритети I+II ||

Белгия || 1168 || 521 || 475 || 1082 || 496 || 971 ||

България || 313 || 290 || 273 || 310 || 255 || 528 ||

Кипър || 223 || 207 || 52 || 232 || 73 || 125 ||

Финландия || 324 || 94 || 78 || 527 || 238 || 316 ||

Германия || 1177 || 559 || 517 || 964 || 887 || 1404 ||

Исландия || 58 || 22 || 19 || 55 || 43 || 62 ||

Малта || 333 || 194 || 185 || 303 || 45 || 230 ||

Нидерландия || 1527 || 1456 || 1026 || 1964 || 557 || 1583 ||

Норвегия || 570 || 374 || 234 || 811 || 360 || 594 ||

Португалия || 574 || 263 || 239 || 397 || 206 || 445 ||

Румъния || 430 || 374 || 339 || 467 || 437 || 776 ||

Словения || 163 || 98 || 97 || 149 || 143 || 240 ||

Швеция || 608 || 166 || 130 || 650 || 226 || 356 ||

Обединено кралство || 2046 || 1634 || 765 || 1773 || 776 || 1541 ||

Общо || 9514 || 6252 || 4429 || 9684 || 4742 || 9171 ||

Таблица 3 — Задължения и проверки в съответствие с член 7, параграф 1 от Директива 2009/16/ЕО

|| Задължения за 2011 г. || Акостирания с приоритет I || Извършени проверки с приоритет I || Акостирания с приоритет II || Извършени проверки с приоритет II || Извършени проверки с приоритети I+II ||

Франция || 1305 || 1314 || 492 || 2300 || 733 || 1225 ||

Гърция || 590 || 1469 || 656 || 2836 || 334 || 990 ||

Ирландия || 268 || 562 || 81 || 475 || 153 || 234 ||

Италия || 1203 || 1464 || 1084 || 3440 || 622 || 1706 ||

Испания || 1960 || 2513 || 1216 || 3537 || 511 || 1727 ||

Общо || 5326 || 7322 || 3529 || 12588 || 2353 || 5882 ||

Таблица 4 — Задължения и проверки в съответствие с член 7, параграф 2 от Директива 2009/16/ЕО

|| Задължения за 2011 г. || Акостирания с приоритет I || Извършени проверки с приоритет I || Акостирания с приоритет II || Извършени проверки с приоритет II || Извършени проверки с приоритети I+II ||

Дания || 588 || 196 || 173 || 320 || 209 || 382 ||

Естония || 328 || 68 || 65 || 134 || 120 || 185 ||

Латвия || 430 || 71 || 66 || 187 || 180 || 246 ||

Литва || 347 || 66 || 62 || 125 || 120 || 182 ||

Полша || 531 || 156 || 139 || 324 || 293 || 432 ||

Общо || 2224 || 557 || 505 || 1090 || 713 || 1427 ||

Таблица 5 — Обща тенденция при проверките и промените според вида на проверките в региона на Парижкия МР

Таблица 6 – Брой на инспекторите по ДПК във всяка държава

|| Брой на инспекторите по ДПК

Белгия || 9

България || 14

Кипър || 11

Дания || 27

Естония || 9

Финландия || 23

Франция || 84

Германия || 40

Гърция || 51

Исландия || 2

Ирландия || 22

Италия || 111

Латвия || 9

Литва || 12

Малта || 3

Нидерландия || 29

Норвегия || 79

Полша || 16

Португалия || 11

Румъния || 13

Словения || 4

Испания || 96

Швеция || 44

Обединено кралство || 113

Общо || 832

Таблица 7 — Акостирания и проверки в места за заставане на котва

|| Общ брой акостирания || Акостирания в места за заставане на котва || Проверки в места за заставане на котва || Акостирания с приоритет I в места за заставане на котва || Проверки с приоритет I в места за заставане на котва || Задържания с приоритет I в места за заставане на котва

Белгия || 18649 || - || || - || - || -

България || 2633 || 283 || 62 || 18 || 13 || -

Кипър || 2304 || 147 || 3 || 25 || - ||

Дания || 8920 || 1 || 1 || 1 || 1 || -

Естония || 3754 || - || || - || - || -

Финландия || 18229 || 17 || 1 || 1 || - || -

Франция || 29204 || 148 || 10 || 14 || - || -

Германия || 23330 || - || || - || - || -

Гърция || 18080 || 2446 || 210 || 294 || 47 || -

Исландия || 1567 || 3 || || - || - || -

Ирландия || 7450 || 5 || || - || - || -

Италия || 73290 || 15541 || 421 || 5682 || 53 || -

Латвия || 5318 || - || || - || - || -

Литва || 3439 || 22 || || - || - || -

Малта || 2942 || - || || - || - || -

Нидерландия || 47686 || 382 || 17 || 26 || 2 || -

Норвегия || 14201 || 130 || 82 || 12 || 11 || -

Полша || 8570 || 294 || 23 || 3 || 1 || -

Португалия || 3189 || 7 || 4 || 3 || 1 || -

Румъния || 3886 || 829 || 113 || 15 || 4 || -

Словения || 1248 || 22 || 11 || - || - || -

Испания || 38490 || 1916 || 113 || 363 || 29 || 1

Швеция || 30168 || 2 || || - || - || -

Обединено кралство || 3851 || 245 || 36 || 182 || 13 || -

[1]               Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (преработена) (OВ L 136, 28.5.2009 г., стр. 57).

[2]               В член 24, параграф 2 от Директива 2009/16/ЕО се предвижда държавите членки да гарантират, че информацията за всеки акостиращ кораб се предава в подходящ срок в базата данни THETIS чрез общностната система за обмен на морска информация SafeSeaNet, посочена в член 3, буква т) от Директива 2002/59/ЕО, за да се позволи на пристанищните власти да извършват подбор на кораби за проверка.

[3]               ОВ L 241, 14.9.2010 г., стр. 1.

[4]               ОВ L 241, 14.9.2010 г., стр. 4.

[5]               С Директива 2002/59/ЕО от 27.6.2002 г., изменена.

[6]               Въпреки че Словакия транспонира директивата, липсва информация за нейното транспониране поради факта, че в тази държава няма морски пристанища. Следователно настоящият доклад се отнася за прилагането на директивата в 22-те крайбрежни държави — членки на ЕС, и/или (където е необходимо) за 27-те държави — страни по Парижкия МР.

[7]               Регламенти (ЕС) № 801/2010 и № 802/2010.

[8]               OВ L 125, 21.5.2010 г., стp.2.

[9]               Белгия, България, Германия, Кипър, Малта, Нидерландия, Обединеното кралство, Португалия, Румъния, Словения, Финландия и Швеция.

[10]             Отнася се също за Исландия, Норвегия, Руската федерация и Хърватия.

[11]             Гърция, Ирландия, Испания, Италия и Франция.

[12]             Дания, Естония, Латвия, Литва и Полша.

[13]             Член 21, параграф 4 от директивата.

[14]             OВ L 124, 20.5.2009 г., стp.30.

[15]             COM(2012)129, 23.3.2012 г.