52012DC0154

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Осъвременяване на начина, по който се осъществяват контактите с жалбоподателя във връзка с прилагането на законодателството на Съюза

ВЪВЕДЕНИЕ

Европейският съюз се крепи на зачитането на принципа на върховенство на закона. Успешното постигане на многобройните цели, определени в Договорите и в законодателството, зависи от ефективното прилагане на правото на ЕС в държавите членки. В качеството си на пазител на Договорите Комисията признава основната роля, която жалбоподателят изпълнява, като помага на Комисията да установи неизпълнение на законодателството на Съюза. През 2002 г. Комисията установи процедурите, уреждащи отношенията ѝ с жалбоподателите, когато става въпрос за неизпълнение на законодателството на Съюза[1]. От тогава Комисията усъвършенства и доразвива методите си за регистриране и обработване на кореспонденцията от жалбоподатели относно прилагането на правото на Съюза от страна на държавите членки. За да отрази тези промени, Комисията взе решение да преразгледа и актуализира съобщението си от 2002 г.

Въведеното през септември 2009 г. ново информационно приложение CHAP (Complaint handling/Accueil des plaignants – Обработване на жалбите) дава възможност на Комисията да отговори по-директно на интересите на гражданите, предприятията и гражданското общество. Всички жалби се регистрират в това приложение. В срок от петнайсет работни дни от получаване на кореспонденцията се изпраща обратна разписка, в която се посочва, че кореспонденцията е регистрирана като жалба. По-рано кореспонденцията се регистрираше само след като бъде разгледано съдържанието ѝ. Предприемането на действия по жалбата продължава да зависи от естеството на повдигнатия въпрос, основанието за повдигането му, евентуалното му отражение и приоритетите, посочени от Комисията в съобщението ѝ „Европа на резултатите — прилагане на правото на Общността“ [COM(2007)502 окончателен].

Влизането в сила на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) налага актуализирането на някои термини от предишното съобщение, които бяха изменени вследствие на Договора. Освен това е необходимо да се пояснят различията в различните езикови версии на предишното съобщение[2].

В настоящото съобщение Комисията определя административните мерки в полза на жалбоподателя, които тя се ангажира да спазва при обработването на съответната жалба и разглеждането на предполагаемото нарушение.

Мерките в полза на жалбоподателя, които са предмет на настоящото съобщение, не променят двустранния характер на процедурата за неизпълнение, определена в членове 258 и 260 от ДФЕС и член 106а от Договора за Евратом. В тази връзка Комисията трябва да отбележи, че в съответствие с установената практика на Съда на Европейския съюз тя има правомощието да вземе решение дали да открие или не[3] производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка и кога[4] да открие такова производство и дали да предаде или не конкретния случай на Съда и кога[5] да направи това. Освен това Комисията разполага с дискреционни правомощия, които изключват правото отделни лица да поискат от нея да приеме позиция по даден въпрос[6].

Както съдът е имал възможност да отбележи, „вреда, причинена от национални институции (…), може да доведе единствено до отговорност от страна на тези институции и националните съдилища имат изключителната компетентност да разпоредят изплащането на обезщетение за такива вреди“[7]. В този контекст е целесъобразно да се подчертае важността на средствата за правна защита на национално равнище, които дават възможност на жалбоподателите да отстояват правата си по-директно и по-лично[8], и евентуалното укрепване на тези средства.

И накрая, в сферата на производствата за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка Комисията прилага правилата за достъп до документи, които са определени от Парламента и Съвета в Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията[9], така както тези правила се прилагат в съответствие с разпоредбите на приложението към Решение 2001/937/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 5 декември 2001 г. за изменение на нейния процедурен правилник[10] и се тълкуват от Съда[11].

1. Определения и приложно поле

„Жалба“ означава писмен акт, адресиран до Комисията, разкриващ мерки, липса на мерки или практики на държава членка, които противоречат на законодателството на Съюза.

„Жалбоподател“ означава лице или орган, който е подал жалба до Комисията.

„Производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка“ означава досъдебната фаза на процедурите за неизпълнение, предприета от Комисията въз основа на член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) или член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Договор за Евратом).

Описаният тук подход се прилага към отношенията между жалбоподателите и Комисията във връзка с мерки или практики, които биха могли да попаднат в приложното поле на член 258 от ДФЕС. Той не се прилага при жалби, свързани с други разпоредби на Договора, и по-специално при жалби относно държавна помощ, които попадат в приложното поле на членове 107 и 108 от ДФЕС или на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета[12].

2. Общи принципи

Всеки може да подаде безплатно жалба пред Комисията срещу държава членка във връзка с мярка (законов, подзаконов акт или административно действие), липса на мярка или практика на държава членка, която смята за несъвместима със законодателството на Съюза.

Не е нужно жалбоподателят да докаже интерес от откриването на производството, нито пък да докаже, че е главно и непосредствено засегнат от мярката, липсата на мярка или практиката, във връзка с която подава жалбата.

Като се имат предвид изключенията, изброени в точка 3, Комисията ще регистрира кореспонденцията като жалба според указанията на нейния автор, така както те са видни от нея.

Комисията може да вземе решение дали да бъдат предприети по-нататъшни действия във връзка с жалбата или не.

3. Регистриране на жалбите

Всяка жалба, свързана с прилагането на законодателството на Съюза от държава членка, се регистрира в централното приложение за регистриране на жалби относно прилагането на законодателството на Съюза от държава членка (наричано по-нататък „приложението“)

Кореспонденцията не подлежи на разследване като жалба на Комисията и следователно не се регистрира в приложението:

–          ако е анонимна, в нея не се вижда адресът на подателя или пък този адрес е непълен;

–          ако в нея не се посочва пряко или косвено държавата членка, на която може да се припишат мерките или практиката, които противоречат на законодателството на Съюза;

–          ако в нея се изобличават действия или пропуски на частно лице или орган, освен ако мярката или жалбата не разкрива намесата на публични органи или ако не се твърди, че тези органи не са предприели необходимото в отговор на тези действия или пропуски. При всички положения Комисията проверява дали кореспонденцията разкрива поведение, което противоречи на правилата за конкуренция (членове 101 и 102 от ДФЕС);

–          ако в нея не се разкрива нарушение;

–          ако в нея се разкрива нарушение, по отношение на което Комисията е приела ясна, публична и последователна позиция, която се съобщава на жалбоподателя;

–          ако в нея се разкрива нарушение, което очевидно попада извън приложното поле на законодателството на Съюза.

4. Обратна разписка

В срок от петнайсет работни дни от получаването на всяка жалба Комисията изпраща обратна разписка. В обратната разписка се отбелязва номерът на регистриране, който трябва да се посочва във всяка кореспонденция.

Когато са подадени няколко жалби за едно и също нарушение, отделните обратни разписки може да бъдат заменени от публикация в Официален вестник на Европейския съюз и на сървъра Europa на Съюза.

Когато Комисията вземе решение да не регистрира кореспонденцията в приложението, тя уведомява нейния автор за това чрез обикновено писмо, в което посочва една или няколко от причините, изброени във втория параграф на точка 3.

В този случай Комисията уведомява жалбоподателя за всички възможни средства за правна защита, като сезиране на националните съдилища, Европейския омбудсман, национален омбудсман или използване на друга национална или международна процедура за подаване на жалби.

5. Начини за подаване на жалба

За да бъде регистрирана в приложението, жалбата трябва да бъде подадена в писмен вид с писмо, по факс или по електронна поща.

Тя трябва да бъде изготвена на един от официалните езици на Съюза.

За по-бързото обработване на жалбите се препоръчва използването на стандартния формуляр за жалби, който е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз[13] и може да бъде получен от Комисията при поискване или да бъде намерен на уебсайта на Комисията на сървъра EUROPA на Европейския съюз на следния адрес:

http://ec.europa.eu/eu_law/your_rights/your_rights_forms_en.htm.

Към формуляра има приложение, в което се посочват общите принципи на производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка и се подчертава, че установяването от Съда на неизпълнение на задължения няма отражение върху правата на жалбоподателя. Освен това в приложението жалбоподателите се приканват да използват средствата за правна защита, които съществуват на национално равнище.

Писмени жалби относно прилагането на законодателството на Съюза от държава членка могат да се изпращат до Генералния секретариат на Комисията по пощата на адрес: „Commission Secretariat General, 1049 Brussels, Belgium“ или по електронна поща на адрес: SG-PLAINTES@ec.europa.eu или да бъдат подадени в офис на Комисията в държавите членки.

6. Защита на жалбоподателя и личните данни

Самоличността на жалбоподателите и предоставената от тях информация се разкриват пред засегнатата държава-членка само с предварителното им съгласие и в съответствие inter alia с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни[14].

7. Поддържане на връзка с жалбоподателите

След като бъде регистрирана, жалбата може да бъде разгледана в сътрудничество със засегнатата държава членка. Комисията уведомява жалбоподателя за това писмено.

Ако впоследствие въз основа на жалбата бъде открито производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, Комисията се свързва с жалбоподателите и ги уведомява писмено за всеки етап на процедурата (официално уведомление, обосновано становище, сезиране на Съда или приключване на делото).

Когато са подадени няколко жалби за едно и също нарушение, отделните писма може да бъдат заменени от публикация в Официален вестник на Европейския съюз и на сървъра Europa на Европейския съюз.

На всеки етап от процедурата жалбоподателите могат да поискат да обяснят или да пояснят пред Комисията, на място и на свои разноски, основанията за жалбата си.

8. Срок за разследване на жалбите

Като общо правило Комисията разследва жалбите с цел вземането на решение за издаване на официално уведомление или за приключване на случая в продължение на не повече от една година от датата на регистриране на жалбата.

При надхвърляне на този срок Комисията уведомява жалбоподателя в писмен вид при поискване от негова страна.

9. Резултат от разследването на жалбите

След разследването на жалбата Комисията може да издаде официално становище за откриването на производство срещу съответната държава-членка или да приключи случая окончателно.

В рамките на своите правомощия Комисията взема решение за откриването или прекратяването на процедура за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка.

Жалбоподателите се уведомяват в писмен вид за решението, което Комисията е взела във връзка с жалбата им, и за всяко последващо решение на Комисията по въпроса.

Когато са подадени няколко жалби за едно и също нарушение, отделните писма може да бъдат заменени от публикация в Официален вестник на Европейския съюз и на сървъра Europa на Европейския съюз.

10. Прекратяване на случая

Освен ако няма извънредни обстоятелства, които налагат предприемането на спешни мерки, когато се приеме, че по дадена жалба няма да бъдат предприети по-нататъшни действия, Комисията предварително уведомява жалбоподателя за това чрез писмо, в което посочва основанията, на които предлага случаят да бъде прекратен, и приканва жалбоподателя да представи становището си в срок от четири седмици.

Когато са подадени няколко жалби за едно и също нарушение, отделните писма може да бъдат заменени от публикация в Официален вестник на Европейския съюз и на сървъра Europa на Европейския съюз.

Когато жалбоподателят не отговоря, когато с него не може да бъде осъществен контакт по причини, за които той носи отговорност, или когато становището на жалбоподателя не убеждава Комисията да преразгледа позицията си, случаят се прекратява.

Когато становището на жалбоподателя убеди Комисията да преразгледа позицията си, разследването по жалбата продължава.

Жалбоподателят се уведомява в писмен вид за решението за прекратяване, взето от Комисията.

11. Публикуване на решенията по дела за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка

Решенията на Комисията по дела за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка се публикуват в срок от една седмица от приемането им на интернет страницата на Генералния секретариат на следния адрес:          

http://ec.europa.eu/eu_law/infringements/infringements_decisions_en.htm

Решенията за представянето на обосновано становище пред съответната държава членка или за отнасянето на делото до Съда също се публикуват посредством съобщение за медиите освен в случаите когато Комисията реши друго.

12. Достъп до документи по дела за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка

Достъпът до документи по дела за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка се урежда с Регламент (ЕО) № 1049/2001, който се прилага в съответствие с разпоредбите на приложението към Решение 2001/937/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията[15].

13. Жалба до Европейския омбудсман

Когато жалбоподателят е на мнение, че при разглеждането на жалбата му Комисията е извършила лошо администриране, като не е изпълнила някои от посочените по-горе мерки, той може да отнесе случая до Европейския омбудсман съгласно членове 24 и 228 от ДФЕС.

[1]               COM (2002) 141 окончателен от 20.3.2002 г.

[2]               В изменения текст думите „le cas échéant“ в точка 4, които в английската версия са погрешно преведени с думите „where necessary“, са заменени с думите „in such cases“. Думите „upon his request“ в точка 8, които в английската и шведската версия не са преведени, са вмъкнати в текста.

[3]               Вж. по-специално: решение от 6 декември 1989 г. по дело C-329/88, Комисията с/у Гърция, Сборник 1989 г., стр. 4159; решение от 27 ноември 1990 г. по дело C-200/88, Комисията с/у Гърция, Сборник 1990 г., стр.I-4299; решение от 21 януари 1999 г. по дело C-207/97, Комисията с/у Белгия, Сборник 1999 г., стр. I-275; решение от 25 ноември 1999 г. по дело C-212/98, Комисията с/у Ирландия, Сборник 1999 г., стр. I-8571; решение от 6 юли 2000 г. по дело C-236/99, Комисията с/у Кралство Белгия, Сборник 2000 г., стр. I-05657; решение от 14 май 2002 г. по дело C-383/00, Комисията с/у Федерална република Германия, Сборник 2002 г., стр. I-04219.

[4]               Вж. решение от 1 юни 1994 г. по дело C-317/92, Комисията с/у Германия, Сборник 1994 г., стр. I-2039; решение от 10 май 1995 г. по дело C-422/92, Комисията с/у Германия, Сборник 1995 г., стр. I-1097.

[5]               Вж. решение от 6 октомври 2009 г. по дело C-562/07, Комисията с/у Испания, Сборник 2009 г., стр. I- 9553.

[6]               Вж. решение от 14 септември 1995 г. по дело T- 571/93, Lefebvre и други срещу Комисията, Сборник 1995 г., стр. II-2379.

[7]               Вж. решение от 26 февруари 1986 г. по дело 175/84, Krohn & Co. Import – Export Gmbh & Co. KG срещу Комисията, Сборник 1986 г., стр. 753.

[8]               Вж. също други предложения в този контекст в съобщението „Подобряване на резултатите от мерките на ЕС в областта на околната среда: изграждане на доверие чрез повишаване на познанията и готовността за реакция“, [COM(2012)95 final] от 7.3.2012 г.

[9]               ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

[10]             ОВ L 345, 29.12.2001 г., стр. 94.

[11]             В тази връзка вж.: решение от 5 март 1997 г. по дело T-105/95 Комисията срещу WWF UK, Сборник 1997 г., стр. II-313; решение от 11 декември 2001 г. по дело T-191/99 Комисията срещу Petrie и други, Сборник 2001 г. стр. II-3677; решение от 21 септември 2010 г., Швеция и други / API и Комисията (C-514/07 P, C-528/07 P и C-532/07 P).

[12]             ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1.

[13]             ОВ С 119, 30.4.1999 г., стр. 5.

[14]             ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

[15]             ОВ L 345, 29.12.2001 г., стр. 94.