17.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/46

—

отбелязва, че местните и регионалните власти имат ключова роля в Европейското научноизследователско пространство (ЕНП). Регионите и градовете събират на своята територия основните действащи лица на иновационния триъгълник – сбор от представители на академичните, университетските, научноизследователските среди и няколко икономически и индустриални общности по различни иновационни вериги и мрежи за създаване на стойност. Те са основни участници в разработването на регионални стратегии за научни изследвания и иновации и в създаването на подходящи рамкови условия за развитието на иновационна среда;

—

оценява положително факта, че в съобщението се упоменават конкретно регионалните и международните измерения на инструментите в програма „Капацитети“ от Седмата рамкова програма и призовава за по-голяма видимост на международното сътрудничество в научните изследвания през следващия програмен период, като се вземе предвид положителният опит на програмата „Региони на знанието“ и се установи връзка между нея и бъдещите инициативи по линия на Мрежата на европейското изследователско пространство (ERA-NET);

—

изтъква, че международното сътрудничество трябва да се основава на общи принципи по отношение на интегритета на научните изследвания, равнопоставеността на половете, корпоративната социална отговорност, открития достъп и интелектуалната собственост. Климатичното и екологичното измерение, което води до „устойчиво развитие“, също трябва да бъде взето под внимание;

—

подчертава регионалното значение и значителните (потенциални) ползи от научноизследователските инфраструктури, включително електронни. Те осигуряват съоръженията (висококачествени изчислителни и комуникационни ресурси, дистанционни инструменти и масиви от данни), необходими за поддържане на сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите от световна класа, независимо от държавата и географското разположение.

Докладчик

г-н Markku MARKKULA (FI/ЕНП), член на Градския съвет на Espoo

Отправен документ

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – „Подобряване и фокусиране на международното сътрудничество на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите – стратегически подход“

COM(2012) 497 final

1.

отбелязва, че местните и регионалните власти имат ключова роля в Европейското научноизследователско пространство (ЕНП). Регионите и градовете събират на своята територия основните действащи лица на иновационния триъгълник – сбор от представители на академичните, университетските, научноизследователските среди и няколко икономически и индустриални общности по различни иновационни вериги и мрежи за създаване на стойност. Те са основни участници в разработването на регионални стратегии за научни изследвания и иновации и в създаването на подходящи рамкови условия за развитието на иновационна среда. Те играят важна роля за създаването на регионално равнище на среда, която насърчава иновативността и предприемаческите открития. Освен това в много случаи регионалните и местните администрации имат законодателни правомощия и управляват финансовите ресурси за научни изследвания, иновации и интернационализация;

2.

местните и регионалните власти са важни заинтересовани страни в сферата на международното сътрудничество, както и в координирането на научноизследователските и иновационните дейности. Техните политики оказват значително влияние при разработването на научноизследователски инфраструктури и създаването на иновативна среда (университети, технологични центрове, бизнес инкубатори, научни паркове и благоприятна среда за рисков капитал), които да могат да привличат учени и новатори и да създават материални и оперативни условия за стабилен растеж на интелектуалния капитал;

3.

отбелязва, че съобщението е в съответствие с принципа на субсидиарност, предвид факта че целите на предложените действия не могат да бъдат изцяло постигнати от държавите членки в рамките на техните национални конституционни системи и че действията на равнище ЕС вероятно ще допринесат очевидна полза. За да се постигне максимален ефект от международните научноизследователски и иновационни дейности, като същевременно се избегне скъпоструващото фрагментиране на усилията, се изисква Съюзът да подкрепи открития характер на „Хоризонт 2020“ с целенасочени действия, които да гарантират оптимален мащаб и обхват;

4.

припомня, че все повече се засилва международният характер на знанието и иновациите в рамките на световни мрежи за създаване на стойност и отбелязва колко е важно да се съчетават глобално мислене и действия на местно равнище;

5.

припомня, че в стратегията „Европа 2020“ се подчертава значението на научните изследвания и иновациите за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. „Съюзът за иновации“, като част от „Европа 2020“, изтъква важната роля на международното сътрудничество за осъществяване на потенциала на Европа за иновации;

6.

подчертава, че международното сътрудничество играе жизненоважна роля за осъществяването на ЕНП и неговите пет ключови области;

7.

оценява положително факта, че в съобщението се упоменават конкретно регионалните и международните измерения на инструментите в програма „Капацитети“ от Седмата рамкова програма и призовава за по-голяма видимост на международното сътрудничество в научните изследвания през следващия програмен период, като се вземе предвид положителният опит на програмата „Региони на знанието“ и се установи връзка между нея и бъдещите инициативи по линия на Мрежата на европейското изследователско пространство (ERA-NET);

8.

изразява подкрепата си за амбициозен бюджет за „Хоризонт 2020“ и припомня, че са необходими синергии с други финансови инструменти, свързани с интернационализацията. При сътрудничеството с трети страни ще бъде важно да се използват правилните инструменти на „Хоризонт 2020“;

9.

приветства задълбочеността, с която Европейската комисия е подходила при изготвянето на ясна, стегната и изчерпателна рамка, като основа за един по-стратегически подход за укрепване на международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите в Европа;

10.

приветства направения в съобщението добре структуриран и стегнат общ преглед на инструментите и (потенциалните) партньори за международно сътрудничество в областта на научните изследвания;

11.

подчертава, че международното сътрудничество винаги трябва да носи добавена стойност за ЕС;

12.

изтъква, че международното сътрудничество трябва да се основава на общи принципи по отношение на интегритета на научните изследвания, равнопоставеността на половете, корпоративната социална отговорност, открития достъп и интелектуалната собственост. Климатичното и екологичното измерение, което води до „устойчиво развитие“, също трябва да бъде взето под внимание;

13.

идентифицира в съобщението три основни въпроса от регионално значение, а именно научната дипломация, интелигентното специализиране и научноизследователските инфраструктури;

14.

е убеден, че големият брой инициативи на държавите членки и регионите, при които липсва координация с останалите държави членки, понякога води до инициативи без вътрешна свързаност и не създава необходимата критична маса. Затова е важно да се координират европейските програми за изследвания и иновации и националните и регионалните стратегии за иновации;

15.

признава, че е необходимо допълнително да се синхронизират дейностите на отделните държави членки в рамките на международното сътрудничество. В този контекст допълнителна стойност може да създаде сътрудничеството с регионите. В интерес на самите региони и градове е да оказват конкретна подкрепа на ЕНП и да спомагат за създаването на подходящи рамкови условия, посредством обединяващата им функция в структура на тройна спирала, за привличане на инвестиции в международната научноизследователска дейност и на изтъкнати чуждестранни изследователи;

16.

за да се наложи като важен фактор на световната сцена, Европа трябва да се съсредоточи върху търсенето на иновационни решения, които да допринасят за преодоляване на предизвикателствата, пред които е изправено обществото. Във връзка с това КР набляга върху значението на подход, ориентиран към пазара и насочван от търсенето, както и върху решаващата роля на МСП за превръщането на (международните) научни изследвания в приложения и осигуряването на тяхното навлизане на пазара;

17.

подчертава ролята, която европейските национални правителства и регионални и местни власти са призвани да изпълняват, за да превърнат Европа в голяма интегрирана единица, способна да се конкурира в един глобализиран свят и да участва в диалог с по-индустриализираните държави (като САЩ и Япония), държавите с бързо развиващи се икономики (като BRICS), съседните и развиващите се страни;

18.

призовава за по-ясно определение на „регион“ в съобщението, като по възможност бъде посочено дали става въпрос за наднационален и поднационален регион;

19.

счита, че регионите са в привилегирована позиция да свържат научноизследователските и иновационните дейности с хоризонталните и тематичните политики: управление на териториите, справяне с проблемите на околната среда и сигурността, разработване на планове и предоставяне на услуги – може да бъде създадена добавена стойност, изразяваща се в нови идеи, подходи и иновационни технологични решения;

20.

признава, че глобалната конкуренция засяга не само държавите, но и големите регионални системи, с техните райони, индустриални клъстери с научноизследователска насоченост, бизнес мрежи и бизнес паркове: регионалното измерение е призовано да се конкурира и да си сътрудничи на международно равнище с подобни системи в други части на света;

21.

счита, че „Хоризонт 2020“ може да се окаже добра възможност за преосмисляне на ролята и приноса на регионалните правителства за изграждането на европейска система, която да може да издържи на световната конкуренция;

22.

подчертава необходимостта да се подкрепи концепцията за многостепенно управление на международното сътрудничество в областта на НИРДИ, където регионите и местните власти могат да играят ключова роля наред с държавите членки и Съюза;

23.

изтъква значението на регионалните мрежи за междурегионалното и международното сътрудничество в областта на НИРДИ между регионите и местните власти. Регионалните мрежи предоставят на регионалните и местните участници поле за натрупване на необходимата критична маса от идеи, умения и финансови средства за участие в сътрудничество в областта на НИРДИ и съвместни широкомащабни международни начинания. Мрежите са мощно средство за обединяване на ресурси, експертен опит, знания и различни способности. Стабилните връзки между тези, които осъществяват НИРДИ, и заинтересованите страни, създават благоприятни екосистеми за международно сътрудничество, благодарение на нуждата от все по-голяма глобална свързаност и гравитирането към териториални, ориентирани към местните условия, реалности;

24.

признава добавената стойност на Стратегическия форум за международно сътрудничество, който оптимизира използването на националните, европейските и световните ресурси, като избягва дублирането на дейностите;

25.

оценява усилията на SFIC за осигуряване на добре структуриран преглед на дейностите за международно сътрудничество, развивани от държавите членки като част от техните политики и програми;

26.

припомня приноса, който регионалните и местните власти могат да окажат за SFIC, когато разполагат с институционални правомощия и ресурси да поемат инициативи и да поддържат сътрудничество на международно равнище. Няколко региона в ЕС проявяват голяма активност посредством споразумения, представителства в чужбина и съфинансирани дейности. Разположените в чужбина европейски центрове за бизнес и технологии са пример за инициатива извън границите на ЕС, в която участват активно регионални заинтересовани страни;

27.

счита, че тъй като сътрудничеството на европейските региони със страни извън ЕС често протича независимо от това, дали е налице финансиране от ЕС, следва да бъде проучена възможността за изготвяне на стратегия за координация с SFIC, за да може това сътрудничество да бъде съвместимо и да се стреми към едни и същи цели;

28.

припомня, че от гледна точка на субсидиарността, регионалните и местните власти са най-близките заинтересовани страни, способни да идентифицират участници в областта на научните изследвания и иновационни предприятия, които – по логиката „отдолу нагоре“ – решават дали има полза да присъстват в определени държави или региони и да си сътрудничат с местните участници;

29.

счита за важна координацията на национално/федерално/регионално/местно равнище на международните дейности, но държавите членки (или регионите, които изготвят и изпълняват политиката) би трябвало да останат основните отговорни участници в тази сфера; когато се набелязват общи приоритети с трети страни/региони, добавената стойност на европейските съвместни координирани инициативи е очевидна;

30.

счита, че прилагането на стратегически подход с многогодишни пътни карти е важно, но не бива да бъде толкова строго – необходима е гъвкавост, за да се даде възможност на държавите членки или регионите да адаптират, когато това е оправдано, разпределянето на националните/федералните/регионалните средства;

31.

отправя искане да бъде информиран, а по възможност и да участва в предложената система за събиране на информация, която може да се използва като източник на идеи за програмите за стратегически изследвания и иновации в рамките на интелигентната специализация;

32.

признава, че световната научна специализация и свързаното с нея качество откриват възможности за международно сътрудничество въз основа на взаимното допълване и оценява положително представените в съобщението усилия за картографиране на силните и слабите страни на науката на наднационално равнище;

33.

призовава тези усилия за картографиране да бъдат разширени, за да обхванат и поднационалното равнище, като по възможност надграждат над съществуващите информационни системи; отбелязва значението на обмена със световните партньори относно конфигурацията и използването на информационните системи, като например европейската ERA-Watch и северноамериканските бази данни STAR Metrics, COMETS и ORCID;

34.

признава потенциала на подобни информационни системи за разкриване на сравнителни (технологични) предимства и осигуряване на идеи за изготвянето на стратегии за интелигентна специализация по отношение на синергиите, взаимното допълване и партньорствата. За регионите, които се интересуват от сътрудничество с региони или страни извън ЕС, такава информация ще осигури необходимите идеи за изготвяне на стратегии за интелигентна специализация;

35.

припомня, че свързаните помежду си европейски мрежи, които функционират като свързана в мрежа общност и непрекъснато подобряват своите резултати благодарение на съвместни партньорски проверки, обучение за възприемане на добрия опит („bench-learning“), редовен съпоставителен анализ и географско картографиране на европейските иновации, могат да окажат принос в това отношение;

36.

признава, че идеята за съсредоточаване на вниманието там, където международното сътрудничество действително постига резултати, е положителна, особено в рамките на глобалната научноизследователска инфраструктура. Научната дипломация и специализациите са други теми от значение за международните дейности на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите;

37.

припомня, че глобалните модели на сътрудничество, основаващи се на открити иновации, интернет и онлайн социални мрежи, клъстери, съвместни международни дейности, споделени технологични платформи, „живи лаборатории“ и инициативи, предприети в сътрудничество между местни общности, са отлични инструменти за открити, основани на сътрудничество международни дейности;

38.

изразява съгласие с твърдението, че разработването на стратегически научноизследователски инфраструктури по начало има измерение, свързано с международното сътрудничество. От първостепенно значение е създаването на съгласувани (материални и нематериални) инфраструктури за засилване на потенциала на териториите за иновации в едно глобално измерение;

39.

подчертава регионалното значение и значителните (потенциални) ползи от научноизследователските инфраструктури, включително електронни. Те осигуряват съоръженията (висококачествени изчислителни и комуникационни ресурси, дистанционни инструменти и масиви от данни), необходими за поддържане на сътрудничеството в областта на научните изследвания и иновациите от световна класа, независимо от държавата и географското разположение;

40.

припомня, че глобалните електронни инфраструктури са ключов елемент от едно отворено към останалата част от света цифрово европейско научноизследователско пространство, поради което могат да допринесат за справяне с глобалните предизвикателства в областта на научните изследвания;

41.

препоръчва при изготвянето на пътната карта за Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI) да се проведе консултация с регионалните и местните власти;

42.

признава, че международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите е важен инструмент с „меко действие“ и механизъм за подобряване на отношенията с държави и региони от ключово значение;

43.

подчертава ролята на научната дипломация, по-конкретно във връзка с осигуряване на местното и регионалното измерение на новата европейска политика на съседство, но не непременно ограничена до този аспект. Партньорствата между два региона за научно-техническо сътрудничество с развиващи се страни могат да допълнят външните политики и инструменти на Съюза чрез изграждане на партньорства за устойчиво развитие, способни да се справят с глобалните предизвикателства;

44.

припомня, че международното сътрудничество с индустриализираните държави и бързоразвиващите се икономики в областта на научните изследвания и иновациите може да създаде възможности за бизнес и да отвори нови пазари за предприятията, регионалните и местните участници. С предлаганата информация по страни относно интернационализирането на научното и техническо сътрудничество, базата данни ERA-Watch може да помогне на регионите да определят теми за сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите, както и региони извън ЕС, където сътрудничеството в тази сфера би могло да донесе взаимна изгода;

45.

припомня потенциала за научно специализиране, което може да разкрива възможности за международно сътрудничество въз основа на взаимното допълване;

46.

изтъква ключовото значение на международното измерение на стратегиите за интелигентна специализация като важен стимул за по-нататъшни инвестиции и възможности както за европейските региони, така и за трети страни;

47.

признава, че световното сътрудничество в областта на науката и иновациите е важно и че „Хоризонт 2020“ може да даде възможност за ефективен научен отговор на глобалните предизвикателства;

48.

подчертава важния принос, който регионите могат да окажат за справяне с обществените предизвикателства посредством политики, координирани програми и съвместни инициативи, планирани в синергия с националните и външните инструменти на ЕС;

49.

припомня значението на регионите и местните власти като основни фактори за постигането на ефективни и ефикасни екосистеми за научни изследвания и иновации, където клъстерите и най-добрият европейски експертен опит (местни университети, промишленост, МСП, регионални научноизследователски агенции/агенции за развитие и т.н.) могат да насърчат иновациите, обвързани с търсенето и възможностите, да намерят решение на реалните световни проблеми и да се справят с големите международни обществени предизвикателства.