30.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 218/42

—

настоява координираните или общите процедури, предложени в член 2, параграф 3 да са доброволни, а не задължителни; следва ясно да се посочи кои други законодателни актове на ЕС ще попаднат в обхвата на тази разпоредба;

—

отхвърля идеята, залегнала в член 5, параграф 2, определянето на обхват да бъде задължително за всички случаи без изключение. Гарантирането на подходящ обхват и ниво на подробности на информацията, която следва да се включи в екологичния доклад, следва да продължи да бъде отговорност на изпълнителя на проекта;

—

отправя искане в член 5, параграф 3 от Директивата за ОВОС да бъдат включени различните системи за проверка на докладите относно околната среда, установени в държавите членки, включително тези, при които проверката на докладите се осъществява вътрешно от компетентните органи или органите за опазване на околната среда;

—

приветства въвеждането в член 6, параграф 7 на минимален срок от 30 дни за консултации. Решението за всеки срок, надхвърлящ минимума, обаче трябва да бъде въпрос от национална компетенция;

—

отправя искане за промяна на разпоредбите на член 8, параграф 1, относно разрешението за осъществяване, за да се вземат предвид различните системи за ОВОС, които съществуват в държавите членки и препоръчва като мярка, допринасяща за качеството, а следователно и за ефективността на ОВОС, в директивата да се уточни периодът на валидност на дадена ОВОС;

—

отправя критика към установяването на обвързващи срокове за решенията за приключване на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда за проектите (член 8, параграф 3). Целта за ускоряване на процедурата посредством определянето на срокове ще бъде постигната по-добре по-добре посредством диференцирани национални разпоредби;

—

отправя искане преходните разпоредби да бъдат формулирани така че ОВОС за проекти в напреднал стадий да се извършва съгласно разпоредбите на досегашната Директива за ОВОС.

Докладчик

Marek SOWA (PL/ЕНП), Маршал на Малополското воеводство

Отправен документ

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2011/92/ЕИО относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда

COM(2012) 628 final

1.

подчертава, че в много отношения предложените промени в законодателната рамка за европейската оценка на въздействието върху околната среда са необходими и следва да се приветстват. Подчертава все пак, че целта на всички промени трябва да бъде постигането на деликатно равновесие между изискванията за опазване на околната среда от една страна, и икономическото развитие, от друга. Прекалено продължителните процедури по издаване на разрешение за осъществяване на предприемаческа дейност биха могли да застрашат икономическите и социалните интереси и да подкопаят конкурентоспособността на ЕС като цяло. В много случаи те не биха довели до опазване на околната среда или здравето на населението и качеството на живота. Промените, целящи гарантиране на качеството, както и съгласуваните процедури и документи следва да се осъществяват по начин, който да осигури ефективен и ефикасен процес на вземане на решения;

2.

отбелязва въпреки това, че са налице сериозни съмнения относно някои промени, които може да удължат основните етапи от процедурата;

3.

припомня, че предложеното преразглеждане на директивата за ОВОС ще окаже съществено въздействие върху местните и регионалните власти, които ще играят основна роля в прилагането на предложените действия. Противно на очакванията на Европейската комисия, КР счита, че много от предложените изменения на директивата за ОВОС ще доведат до по-голяма административна тежест за местните и регионалните власти от гледна точка на организацията, управлението и разходите. В този контекст КР настоятелно призовава за избягване на каквото и да е прехвърляне на отговорности от изпълнителя на проекта към компетентния орган;

4.

поддържа становището, че всички допълнителни разходи или административни тежести за публичните органи следва да бъдат съпоставени спрямо социално-икономическите и екологичните ползи от предложените промени, така че в дългосрочен план ползите да надвишават разходите;

5.

подчертава, че директивата може да има успех по места единствено, при положение че националните, местните и регионалните органи установят добре функциониращи институционални структури, разполагащи с необходимите финансови и човешки ресурси, които биха позволили активното участие на всички отговорни отдели, и по-специално на отделите по опазване на околната среда; подчертава настойчивата необходимост от по-нататъшното изграждане на капацитет на местните и регионалните власти, което следва да включва по-тясно сътрудничество с и подкрепа от съществуващите национални центрове за извършване на оценка на въздействието върху околната среда;

6.

призовава за по-голяма терминологична съгласуваност в текста на проекта за директива и приложенията към нея с цел по-голяма правна сигурност;

7.

подкрепя намерението за подобряване на качеството на докладите относно околната среда; въпреки това в директивата за ОВОС следва да бъдат включени различните системи за проверка на докладите относно околната среда, установени в държавите членки, регионите и градовете;

8.

счита, че новите разпоредби не отчитат в достатъчна степен различните системи за ОВОС (процедурата по оценка на въздействието върху околната среда е интегрирана или отделена от процедурата по издаване на разрешение за осъществяване), които съществуват в държавите членки;

9.

желае да получи разяснения относно разширяването на определението за проект в член 1, параграф 2, така че то да включва разрушителни работи; счита, че ако целта на разпоредбата е да се въведе евентуално извършване на ОВОС за разрушителни работи за всички проекти, посочени в Приложения I или II, това би могло до доведе до значителна допълнителна административна тежест. КР счита, че задължението за извършване на ОВОС за разрушителни работи следва да се ограничи до ясно определените случаи, посочени в Приложения I и II, за разрушаването или разграждането на проект с изтичащ срок или за разрушителните работи, необходими за изграждане на проекта;

10.

отправя искане да се разгледа отново определението за „разрешение“ и неговата употреба в текста, тъй като въвеждането в законодателството и прилагането на Директивата за услугите (Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар) благоприятства премахването в държавите членки на изискването за получаване на предварително разрешение за извършване на определени услуги, заменяйки го с последващи проверки;

11.

приветства факта, че „проекти, които служат единствено на целите на националната отбрана или реагирането на аварийни ситуации“, са освободени от задължението за ОВОС. За да не се злоупотребява с разпоредбата и за да не бъдат освободени от задължението за ОВОС прекалено много проекти, в директивата би могло да бъде включен примерен списък на подобни проекти за извънредни ситуации, като бъдат взети под внимание и проектите, подпомагани от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз;

12.

изразява съжаление, че в предложението не е включено преразглеждане на Приложения I и II, като по този начин се пропуска възможността те да бъдат преразгледани и там където е необходимо, да се ограничи обхватът им въз основа на досегашния опит. Отново призовава за определяне на минимални прагове за ЕС с цел постигане на по-голяма правна яснота. Това ще намали различията в третирането на предприятията в рамките на ЕС, както и административните и финансовите тежести за местните и регионалните власти в отделните държави членки. Установено е, че при определянето на прагове някои държави членки често надхвърлят границите на своята свобода на действие или като отчитат само дадени критерии за подбор, посочени в Приложение III, или като освобождават предварително някои проекти от задължението за ОВОС. При хармонизирането на праговете следва също да се вземат предвид праговете и критериите, използвани от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (ДЕП);

13.

счита, че координираните или общите процедури следва да са доброволни, а не задължителни, както предлага Европейската комисия;

14.

за по-голяма правна яснота призовава в член 2, параграф 3 изрично да се посочи кои други законодателни актове на ЕС ще попаднат в обхвата на тази разпоредба;

15.

отбелязва, че въвеждането на „обслужване на едно гише за ОВОС“ не би следвало да е свързано с по-голяма тежест, произтичаща от повечето персонал и разходи, като възникващата полза при провеждането на оценки на въздействието върху околната среда не е съразмерна с тази тежест; иска разяснение относно това дали разпоредбата, гласяща че „държавите членки следва да определят един орган, който да отговаря за улесняване на процедурата по издаване на разрешение за всеки проект“, ще се отнася само за проектите, които попадат в рамките на координираните/общите процедури или за всички проекти. В някои държави членки спазването на подобно задължение би било трудно поради специфичните йерархия и компетентности на различните органи, които участват в процеса. За държавите членки, в които процедурата за ОВОС е интегрирана в процедурата по издаване на разрешение за осъществяване и се извършва от органа, който отговаря за издаването на това разрешение, може да е необходимо да се поясни, че под „един орган“, споменат по-горе, може да се разбира и този орган;

16.

призовава за по-голяма съгласуваност на използваната терминология и степента на прецизност в член 3 и Приложения III и IV. Посочените в член 3 фактори следва да бъдат описани по-подробно, в съответствие с Приложение IV, например, когато става въпрос за земеползването и усвояването на земя, екосистемите и предоставяните от тях услуги, както и „риска от природни и причинени от човека бедствия“; призовава определени изреждания (напр. точка 5: „между другото“) да бъдат подробни, за да се избегне разширяване на обхвата на оценката;

17.

призовава Европейската комисия възможно най-скоро след влизането в сила на преразгледаната директива да публикува документи за насоки, в които са включени методологии за определяне на местното въздействие на даден проект върху изменението на климата, както и експозицията, уязвимостта и устойчивостта на определена околна среда на риска от природни и причинени от човека бедствия;

18.

призовава за включване в Приложение IV, точка 5, последен параграф на определени на регионално или местно равнище цели в областта на околната среда;

19.

подкрепя призива на Съвета за допълнително пояснение на използвания в директивата термин „разумни алтернативи“, както и на оценката на състоянието на околната среда, ако проектът не бъде изпълнен (базов сценарий). Разумните алтернативи следва да бъдат единствено онези, които са съизмерими с целите, съобразени са с другите законодателни актове на ЕС или съответстват на етапа на планиране и вида на отделния проект;

20.

приветства цялостното намерение на Европейската комисия да опрости скрининговата процедура и да подобри съгласуваността на подходите на държавите членки, за да се гарантира, че оценки на въздействието върху околната среда се изискват само когато е ясно, че съществува значително въздействие върху околната среда;

21.

отправя критика към някои нови разпоредби, които създават впечатлението, че скринингът се превръща в своеобразна „мини ОВОС“. Приложение II, раздел A и Приложение III предполагат, че на практика следва да се представи доклад, в който се прави оценка на това дали даден проект ще има значителни въздействия или не. Разликата е, че тук не се прави оценка на алтернативите. Вместо това, скринингът трябва да включва контролен списък, който предоставя на местните и регионалните власти лесно приложими механизми за внимателно разглеждане на проектите, които не оказват значително въздействие. Освен това, съгласно предложеното изменение на член 4, параграф 3, за всеки един от проектите, изброени в Приложение II, от изпълнителите се изисква да предоставят информация за характеристиките на проекта, неговото потенциално въздействие върху околната среда и предвидените мерки за избягване и намаляване на значителните последици, в съответствие с информацията, изложена в новия раздел А на приложение II. Това е в разрез с решението, уредено в член 4, параграф 2, съгласно което държавите членки могат да решат да приложат и двете процедури, посочени в букви (а) и (б). От друга страна, следва да се уточни използването на праговете, посочени в параграф 2, буква б), и да се определи дали държавите членки могат сами да определят тези прагове въз основа на критериите, посочени в Приложение III, или праговете се определят с Директивата;

22.

Отбелязва също, че Приложение III относно критериите за подбор, посочени в член 4, параграф 4, в много аспекти съдържа по-строги разпоредби от тези в действащото право. Така например, освен множество подробни уточнения, Приложение III съдържа и редица критерии, които допълнително трябва да бъдат взети предвид (рискове от естествени бедствия, въздействие върху изменението на климата, земеделски райони с висока природна стойност и др.), въпреки че те до известна степен нямат непосредствена връзка с проекта и в някои случаи надхвърлят програмата за оценка във връзка с решението за издаване на разрешение. Така например, изменението на климата е широкообхватно явление, което трудно може да се конкретизира от географска и времева гледна точка и понастоящем може да бъде симулирано единствено с помощта на много сложно компютърно моделиране. На равнище проект въздействието върху климата на местно ниво беше анализирано само при необходимост. Ако сега в оценката за въздействието върху околната среда на преден план трябва да мине изменението на климата в широк план, то се пораждат опасения, че ще възникнат повече разходи за изпълнителите на проектите, което ще доведе до спорни технически резултати и, поради по-малкото значение, отредено на точковите и линеарните проекти, тези разходи биха били непропорционални спрямо развитието на климата. Ето защо призовава да се изброят изчерпателно онези проекти, за които се отнася настоящата разпоредба. Във връзка с това посочва, че предложеното изменение противоречи на принципа на субсидиарност. Предвиденото по-нататъшно конкретизиране и възприемането на допълнителни критерии противоречат на идеята, изразена в съображение 11 на Директивата за ОВОС, че на държавите членки трябва да се остави поле за действие за вземане на целесъобразно решение в съответствие с националните особености. Обхватът на критериите, които трябва да се вземат предвид, както и тяхното конкретизиране надхвърлят онова, което може да се определя като задължително на равнището на ЕС;

23.

отбелязва със задоволство, че в предложението на Европейската комисия да се въведе задължително определяне на обхват се взема предвид предходната препоръка на КР да се включи задължение за определяне на обхвата, за да се подобри качеството на информацията и да се рационализират процедурите по ОВОС. Въпреки това отхвърля идеята определянето на обхват да бъде задължително за всички случаи без изключение. Гарантирането на подходящ обхват и ниво на подробности на информацията, която следва да се включи в екологичния доклад, следва да продължи да бъде отговорност на изпълнителя на проекта; следва да се избягва по-голяма тежест за изпълнителя на проекта и участващите органи;

24.

препоръчва определянето на обхвата да се допълни с въвеждане на насоки на Европейската комисия или национални насоки за специфичното за отделните сектори съдържание, когато това би помогнало да се гарантира качеството на ОВОС и събирането на всички важни за вземането на решения аспекти;

25.

отправя критика към предложението в член 5, параграф 2, буква а) относно решенията и становищата, които трябва да бъдат получени, към буква в) относно компетентния орган, който определя отделните етапи на процедурата и тяхната продължителност и буква г) относно разумните алтернативи по отношение на предложения проект и неговите специфични характеристики;

26.

счита, че отговорността за гарантиране на качеството на докладите относно околната среда следва да продължи да се носи от изпълнителя на проекта. Следва да се прави разлика между гарантиране на качеството при изготвянето на докладите от страна на изпълнителите на проектите и контролирането на докладите от страна на компетентния орган; признава обаче, че трябва да се засили контролът върху качеството на докладите, за да се гарантира, че анализите са извършени независимо от изпълнителя на проекта;

27.

счита, че в директивата за ОВОС следва да бъдат включени различните системи за проверка на докладите относно околната среда, установени в държавите членки, както и по територията на местните и регионалните власти. Функционират не само системи с външни експерти и експертни комитети, както е отразено в предложението на Европейската комисия, но и други системи, както често е в по-старите държави членки, в които проверката на докладите се осъществява вътрешно от компетентните органи или органите за опазване на околната среда;

28.

счита директивата за ОВОС за основен инструмент за публично участие на местно и регионално равнище, което гарантира, че местните знания са взети под внимание. Затова приветства въвеждането в член 6, параграф 7 на минимален срок от 30 дни за консултации. Решението за всеки срок, надхвърлящ минимума, обаче трябва да бъде въпрос от национална компетенция. Иначе процедурата би била прекалено разтеглена за много компании и изпълнители в публичния сектор, като съществува опасността засегнати групи от обществеността да настояват за пълния срок от 60 до 90 дни, предвиден в член 6, параграф 7. Тези максимални срокове биха затруднили интегрирането на оценката за въздействието върху околната среда в процедурите за издаване на разрешение и противоречат на изискването за по-бързи процедури за планиране. Ускоряването на процедурите, което се цели с въвеждането на определянето на сроковете, може да се постигне по-добре посредством диференцирани национални правила, приети от държавите членки;

29.

като взема предвид интересите на всички заинтересовани страни и в съответствие с принципа, че решенията трябва да се вземат без необосновано отлагане, предлага да се определят разумни граници на необходимите срокове за подаване на информация и подготовка за процедурата за вземане на решения;

30.

подчертава, че новите разпоредби в член 8, параграф 1 трябва да са достатъчно гъвкави, за да отчитат различните системи за ОВОС, които съществуват в държавите членки. В някои държави членки процедурата за ОВОС е отделна процедура, която се извършва от органите за опазване на околната среда, а разрешението за осъществяване, което се издава от друг орган, се дава след получаване на разрешение по ОВОС и то трябва да е съобразено с разпоредбите на последното. В други държави членки процедурата за ОВОС е интегрирана в процедурата по издаване на разрешение за осъществяване;

31.

отправя допълнителна критика във връзка с това, че новите разпоредби в член 8 не отчитат в достатъчна степен интегрираната система, установена в някои държави членки, доколкото тези разпоредби създават нови материални условия, които водят до припокриване или противоречия между европейското и националното секторно законодателство. Ето защо тези разпоредби не следва да бъдат включени в директивата за ОВОС, чийто характер се счита за единствено процедурен;

32.

изтъква, че биха могли да възникнат процедурни проблеми във връзка с новата разпоредба на член 8, параграф 2, съгласно която ако се прецени, че даден проект ще има значителни вредни въздействия върху околната среда, компетентният орган ще помисли в сътрудничество с органите за опазване на околната среда и изпълнителя на проекта дали е необходимо преразглеждане на доклада относно околната среда и изменение на проекта, както и въвеждане на допълнителни мерки за смекчаване и компенсация;

33.

подчертава, че поради дългия период, необходим за получаване на разрешение за осъществяване, се поражда опасност от честото позоваване на член 8, параграф 4 от изменената директива, съгласно който преди да бъде взето решение дали даден проект да получи разрешение за осъществяване или не, компетентният орган трябва да се увери, че информацията в доклада за околната среда, посочена в член 5, параграф 1, е актуална, по-специално по отношение на предвидените мерки за предотвратяване, намаляване и, където е възможно, премахване на значителните неблагоприятни последици за околната среда;

34.

препоръчва като мярка, допринасяща за качеството, а следователно и за ефективността на ОВОС, в директивата да се уточни периодът на валидност на дадена ОВОС;

35.

отправя критика към установяването на обвързващи срокове за решенията за приключване на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда за проектите (член 8, параграф 3). Толкова продължителни процедури са от една страна неоснователни за много проекти и публични изпълнители на проекти. От друга страна обаче в член 8, параграф 3 не се отчита в достатъчна степен, че по-специално при големи инфраструктурни проекти трябва да се предприемат подробни и продължителни оценки, които не могат да бъдат осъществени в предвидения срок със зададеното качество. Ето защо, въпреки отбелязаното в съображение 22, възниква опасението, че в случай на определяне на конкретни срокове това би могло да доведе до снижаване на високите стандарти за опазване на околната среда, което би могло да се отрази отрицателно и върху правната сигурност. Целта за ускоряване на процедурата ще се постигне по-добре посредством диференцирани национални разпоредби отколкото посредством определянето на срокове;

36.

призовава за хармонизирането на различната терминология, използвана в рамките на предложението по отношение на коригиращите мерки, например „компенсация“ в член 8, параграф 2, за разлика от „мерки за премахване“ в член 9 и Приложение IV;

37.

предупреждава, че мониторингът не следва да подкопава необходимостта от подробен анализ на значителните въздействия и тяхното смекчаване и компенсиране от изпълнителя на проекта, или на принципите за предотвратяване и предпазване. Това означава, че неяснотата по отношение на значителните въздействия на даден планиран проект не би следвало да води до ситуация, в която вместо да се търси начин за тяхното смекчаване/компенсиране, проектът получава разрешение с единственото задължение за мониторинг, което впоследствие създава трудности за повторното му адаптиране с оглед на свързаните с него въздействия. Член 8, параграф 2, алинея втора поражда критики. Според него следва да се следи за прилагането и ефективността на мерките за смекчаване и компенсация на тези въздействия, което в крайна сметка наподобява мониторинг. При това не става ясно защо разрешаващият орган трябва да налага мерки за наблюдение на значителни неблагоприятни последици върху околната среда, при положение че е убеден в планираните мерки за смекчаване и компенсиране, тъй като на практика вече съществува достатъчно опит в това отношение. Задължението за мониторинг без изключения изглежда непропорционално и ще натовари недопустимо изпълнителите на проекти. Необходимостта от наблюдение за значителни неблагоприятни последици върху околната среда може по правило да се определя само в отделни случаи по преценка на разрешаващия орган;

38.

отбелязва критиките по отношение на допълнителната административна тежест, която ще възникне за държавите членки и регионалните и местните органи при събирането и предоставянето на новата информация, която се изисква от Европейската комисия в предложения член 12, параграф 2 с цел наблюдение на изпълнението на директивата;

39.

оспорва предоставянето на правомощия на Европейската комисия да приема делегирани актове, чрез които по-лесно да адаптира Приложения II, раздел А, III и IV към научния и техническия напредък; счита, че всички Приложения следва да подлежат на адаптиране чрез обикновената законодателна процедура, тъй като те са тясно свързани с определените в директивата изисквания за ОВОС;

40.

отправя искане преходните разпоредби в член 3 да бъдат формулирани така че ОВОС за проекти в напреднал стадий да се извършва съгласно разпоредбите на досегашната Директива за ОВОС, например в случай че вече е бил изготвен доклад за околната среда съгласно член 5 или проектът вече е бил публично обявен.