EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52011XP0291

Надзор върху състоянието на бюджета и надзор и координация на икономическите политики ***I Изменения, приети от Европейския парламент на 23 юни 2011 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (COM(2010)0526 – C7-0300/2010 – 2010/0280(COD))

OB C 390E, 18.12.2012, p. 121–139 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

18.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 390/121


Четвъртък, 23 юни 2011 г.
Надзор върху състоянието на бюджета и надзор и координация на икономическите политики ***I

P7_TA(2011)0291

Изменения, приети от Европейския парламент на 23 юни 2011 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (COM(2010)0526 – C7-0300/2010 – 2010/0280(COD)) (1)

2012/C 390 E/21

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

[Изменение 2]

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ПАРЛАМЕНТА (2)

към предложението на Комисията


(1)  Въпросът е върнат за ново разглеждане в комисия съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (А7-0178/2011).

(2)  Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив ; заличаванията се посочват със символа ▐.


Четвъртък, 23 юни 2011 г.
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 6 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

след като представиха проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)

Координацията на икономическите политики на държавите-членки в рамките на Съюза, както е предвидено в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) , следва да включва спазване на ръководните принципи на ценова стабилност, стабилни публични финанси и парични условия и устойчивост на платежния баланс.

(2)

Пактът за стабилност и растеж първоначално включва Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (2), Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (3) и Резолюция на Европейския съвет от 17 юни 1997 г. относно Пакта за стабилност и растеж (4). Регламенти (ЕО) № 1466/97 и (ЕО) № 1467/97 бяха изменени през 2005 г. съответно от Регламенти (ЕО) № 1055/2005 и (ЕО) № 1056/2005. Освен това беше приет Доклад на Съвета от 20 март 2005 г., озаглавен „Подобряване на изпълнението на Пакта за стабилност и растеж“.

(3)

Пактът за стабилност и растеж се основава на целта за осигуряване на стабилни публични финанси като средство за укрепване на условията за ценова стабилност и за висок и устойчив растеж, подкрепен от финансова стабилност , като по този начин спомага за постигане на целите на Съюза за устойчив растеж и ▐ заетост.

(4)

Предпазната част на Пакта за стабилност и растеж изисква от държавите-членки да постигнат и поддържат средносрочна бюджетна цел, както и да представят в тази връзка програми за стабилност и конвергенция.

(4a)

За предпазната част на Пакта за стабилност и растеж би било от полза наличието на по-строги форми на наблюдение, за да се гарантира съответствие и спазване от страна на държавите-членки на рамката на Съюза за бюджетна координация.

(5)

Съдържанието на програмите за стабилност и конвергенция, както и процедурата за тяхното разглеждане следва да бъдат допълнително развити както на национално ниво, така и на равнището на Съюза с оглед на натрупания опит с прилагането на Пакта за стабилност и растеж.

(5a)

Бюджетните цели на програмите за стабилност и конвергенция следва изрично да вземат предвид мерките, приети в съответствие с общите насоки за икономическите политики, насоките за политиките за заетост на държавите-членки и на Съюза и, най-общо, националните програми за реформи.

(5б)

Представянето и оценяването на програмите за стабилност и конвергенция следва да се извършва преди вземане на основни решения относно националните бюджети за следващите години. По тази причина следва да се определи конкретен краен срок за представяне на програмите за стабилност и конвергенция. Поради специфичните особености на бюджетната година в Обединеното кралство, за датата на представяне на програмите за конвергенция на Обединеното кралство следва да се предвидят специални разпоредби.

(5в)

Комисията следва да има по-значителна роля в процедурата за засилено наблюдение по отношение на оценки, конкретни за всяка държава-членка, мониторинг, мисии, препоръки и предупреждения.

(5г)

Натрупаният опит и грешките по време на първото десетилетие от функционирането на икономическия и паричен съюз показват необходимост от подобряване на икономическото управление в Съюза, което следва да бъде изградено на основата на по-силна национална ангажираност по отношение на общоприети правила и политики и на по-стабилна рамка на равнището на Съюза за наблюдение на националните икономически политики.

(5д)

Подобрената рамка за икономическо управление следва да разчита на няколко взаимосвързани политики за устойчив растеж и създаване на работни места, които следва да бъдат съгласувани помежду си, по-конкретно стратегия на Съюза за растеж и създаване на работни места, със специален фокус върху развиването и укрепването на вътрешния пазар, насърчаването на международната търговия и конкурентоспособността, ефективна рамка за предотвратяване и коригиране на прекомерните бюджетни дефицити (Пакт за стабилност и растеж), стабилна рамка за предотвратяване и коригиране на макроикономически дисбаланси, минимални изисквания за националните бюджетни рамки, засилено регулиране и надзор на финансовия пазар, включително пруденциален надзор на макроравнище от страна на Европейския съвет за системен риск.

(5е)

Пактът за стабилност и растеж и цялостната рамка за икономическо управление допълват и подкрепят стратегията на Съюза за растеж и създаване на работни места. Взаимовръзките между отделните елементи не следва да предполагат изключения от разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж.

(5ж)

Укрепването на икономическото управление следва да включва по-непосредствено и по-навременно участие на Европейския парламент и националните парламенти. Компетентната комисия на Европейския парламент може, в съответствие с член 6, параграф 2 и член 10, параграф 2, да предложи на държавата-членка, засегната от препоръката на Съвета, възможността да участва в размяна на мнения.

(5з)

Програмите за стабилност и конвергенция и националните програми за реформи следва да бъдат синхронизирано подготвени и предадени в съгласувани срокове. Тези програми следва да бъдат предадени на Съвета и Комисията. Програмите следва да бъдат направени обществено достояние.

(5и)

В рамките на Европейския семестър цикълът на наблюдение и координация на политиката започва в началото на годината с хоризонтален преглед, съгласно който въз основа на аналитични данни, предоставени от Комисията и Съвета, Европейският съвет определя основните предизвикателства пред Съюза и еврозоната и предоставя стратегически насоки за политиките. Разисквания ще се провеждат също и в Европейския парламент в началото на годишния цикъл на наблюдение в подходящ срок преди да се проведат разискванията в Европейския съвет. От държавите-членки се очаква да се съобразят с хоризонталните насоки на Европейския съвет при изготвянето на програмите за стабилност или конвергенция и на националните програми за реформи.

(5й)

За да се повиши националната ангажираност с Пакта за стабилност и растеж, националните бюджетни рамки следва да бъдат синхронизирани с целите на многостранното наблюдение в Съюза и по-специално със Семестъра.

(5к)

В съответствие с правните и политическите условия във всяка държава-членка, националните парламенти следва да участват надлежно в Семестъра и при подготовката на програмите за стабилност, програмите за конвергенция и националните програми за реформи, за да се увеличи прозрачността, ангажираността и отчетността по отношение на взетите решения. При необходимост в рамките на Семестъра ще се провеждат консултации с Икономическия и финансов комитет, Комитета за икономическа политика, Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила. Релевантните заинтересовани страни, по-специално социалните партньори, ще участват в рамките на Семестъра, когато е необходимо, във връзка с основни въпроси на политиката в съответствие с разпоредбите на ДФЕС и националните правни и политически условия.

(6)

Спазването на средносрочната бюджетна цел за състоянието на бюджета следва да позволи на държавите-членки да имат предпазен марж спрямо референтната стойност от 3 % от БВП, за да се подсигурят устойчиви публични финанси или бърз напредък към устойчивост, като същевременно се остави възможност за бюджетно маневриране, особено като се имат предвид нуждите от публични инвестиции. Средносрочната бюджетна цел следва да се актуализира редовно въз основа на общоприета методология, която отразява по подобаващ начин рисковете от явни и скрити задължения за публичните финанси съгласно предвиденото в целите на Пакта за стабилност и растеж.

(7)

Задължението за постигане и поддържане на средносрочна бюджетна цел трябва да бъде прилагано практически чрез конкретизиране на принципите на плана за корекции за постигане на средносрочната цел . Тези принципи следва, наред с другото, да гарантират, че извънредните постъпления, а именно приходите, които надхвърлят обичайно очакваните приходи от икономическия растеж, се отпускат за намаляване на дълга.

(8)

Задължението за постигане и поддържане на средносрочна цел следва да се прилага както от участващите държави-членки, така и от неучастващите държави-членки .

(9)

Преценката дали е осъществен достатъчен напредък по отношение на средносрочната бюджетна цел следва да се прави въз основа на цялостна оценка, която използва като критерий структурния баланс и включва анализ на разходите, при който не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите. Във връзка с това и докато не бъде постигната средносрочната бюджетна цел, темпът на нарастване на държавните разходи обикновено не следва да надхвърля референтния средносрочен темп на нарастване на потенциалния БВП, като надхвърлянето на тази норма се съпътства от дискреционно повишение на държавните приходи, а дискреционният спад на приходите се компенсира от намаляване на разходите. Референтният средносрочен темп на нарастване на потенциалния БВП следва да се изчислява на базата на общоприета методология. Комисията следва да направи публично достояние методиката за изчисляване на тези прогнози и произтичащия референтен средносрочен темп на нарастване на потенциалния БВП. Следва да се отчита потенциалната много висока променливост на разходите за инвестиции, особено при малките държави-членки.

(9a)

За държавите-членки, изправени пред равнище на дълга, надвишаващо 60 % от БВП, или пред изразени рискове по отношение на цялостната устойчивост на дълга, следва да се изисква ускорен план за корекции за постигане на средносрочните бюджетни цели.

(10)

С цел да се улесни икономическото възстановяване, следва да се разрешава временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната цел, когато то е в резултат на необичайно събитие извън контрола на дадената държава-членка и има значително въздействие върху финансовата позиция на консолидирания държавен бюджет или в случай на сериозен икономически спад в еврозоната или в ЕС като цяло, при условие че с това не се излага на опасност фискалната устойчивост в средносрочен план . Провеждането на значителни структурни реформи също следва да се взема предвид, когато се разрешава временно отклонение от средносрочната бюджетна цел или от извършването на необходимите корекции за постигането й, при условие че се поддържа предпазен марж спрямо референтната стойност на дефицита. В този контекст специално внимание следва да се обърне на системните пенсионни реформи, където отклонението следва да отразява преките допълнителни разходи от отклоняването на вноските от стълба на държавното обществено осигуряване към стълба изцяло на базата на лични спестявания в пенсионен фонд. Мерките за прехвърляне на активи от стълба изцяло на базата на лични спестявания в пенсионен фонд обратно към стълба на държавното обществено осигуряване следва да се разглеждат като необичайни и временни по своя характер и следователно да се изключват от структурния баланс, използван за оценка на напредъка към средносрочната бюджетна цел.

(11)

В случай на значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел Комисията следва да отправи предупреждение към съответната държава-членка , след което в рамките на един месец Съветът да разгледа положението и да последва препоръка ▐ за ▐ необходимите корективни мерки. В препоръката следва да се определи срок от не повече от пет месеца за вземане на мерки във връзка с отклонението. Съответната държава-членка следва да докладва на Съвета за предприетите действия. Ако съответната държава-членка не предприеме подходящи действия в рамките на определения от Съвета срок, Съветът следва да приеме решение, с което се констатира, че не са били предприети ефективни действия, и да докладва на Европейския съвет. Решението следва да се счита за прието от Съвета, освен ако той реши с квалифицирано мнозинство да го отхвърли в срок от десет дни след приемането му от Комисията. Същевременно Комисията може да препоръча на Съвета да приеме преразгледани препоръки. При необходимост Комисията може да покани ЕЦБ да участва в мисия за наблюдение в държави-членки от еврозоната и в държави-членки, които участват във валутен механизъм II. Комисията представя на Съвета резултатите от тази мисия и, ако е целесъобразно, може да реши да оповести публично констатациите си.

(12)

За да се осигури съответствие с рамката за фискално наблюдение на Съюза от страна на участващите държави-членки, следва да бъде създаден специален механизъм за принудително изпълнение въз основа на член 136 от ДФЕС за случаите на значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел .

(13)

Позоваванията, включени в Регламент (ЕО) № 1466/97, следва да вземат под внимание новата номерация на членовете в ДФЕС.

(14)

Поради това Регламент (ЕО) № 1466/97 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 1466/97 се изменя, както следва:

-1.

Член 1 се заменя със следния текст:

„Член 1

Настоящият регламент определя правилата, регулиращи съдържанието, представянето, проучването и мониторинга на програмите за стабилност и програмите за конвергенция като част от многостранното наблюдение, осъществявано от Съвета и Комисията с цел предотвратяване в ранен етап на възникването на случаи на прекомерен дефицит по консолидирания държавен бюджет и подпомагане на наблюдението и координацията на икономическите политики, като по този начин спомага за постигане на целите на Съюза за растеж и заетост.

1.

Член 2 се заменя със следния текст:

Член 2

За целите на настоящия регламент:

a)

„участващи държави-членки“ означава онези държави-членки, чиято валута е еврото;

б)

„неучастващи държави-членки“ означава държавите-членки, различни от държавите, чиято валута е еврото;“

1a.

Добавя се следният раздел:

„РАЗДЕЛ 1-A

ЕВРОПЕЙСКИ СЕМЕСТЪР ЗА КООРДИНАЦИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПОЛИТИКИ

Член 2-a

1.     За да осигури по-тясна координация на икономическите политики и устойчиво сближаване на икономическите показатели на държавите-членки, Съветът ще извършва многостранното наблюдение като неразделна част от Европейския семестър за координация на икономическите политики, в съответствие с целите и изискванията, определени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

2.     Семестърът включва:

a)

формулирането и наблюдението на прилагането на общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза (общи насоки за икономическите политики) в съответствие с член 121, параграф 2 от ДФЕС;

б)

формулирането и прегледа на прилагането на насоките за заетостта, които държавите-членки трябва да вземат предвид съгласно член 148, параграф 2 от ДФЕС (насоки за заетостта);

в)

представянето и оценяването на програмите на държавите-членки за стабилност или конвергенция в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент;

г)

представянето и оценяването на националните програми на държавите-членки за реформи, които са в подкрепа на стратегията на Съюза за растеж и създаване на работни места и са изготвени в съответствие с насоките, посочени в гореспоменатите точки i) и ii), и с общите насоки за държавите-членки, определени от Комисията и Европейския съвет в началото на годишния цикъл на наблюдение;

д)

наблюдението с цел предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси съгласно Регламент (ЕС) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета от … (5) за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия (6).

3.     В хода на Семестъра, за да се осигурят навременни и интегрирани политически съвети по отношение на намеренията за макрофискалната и макроструктурната политика, Съветът, след оценка на тези програми въз основа на препоръки от Комисията, изпраща насоки до държавите-членки като използва пълноценно правните инструменти, предоставени съгласно членове 121 и 148 от ДФЕС и съгласно настоящия регламент и Регламент (ЕС) № …/2011  (7) [за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия].

Държавите-членки вземат надлежно предвид изпратените им насоки при разработването на своите икономически и бюджетни политики, както и на политиките в сферата на заетостта, преди да вземат важни решения относно националните бюджети за следващите години. Комисията следва да извършва мониторинг на напредъка.

Неспазването на получените насоки от страна на държава-членка може да доведе до:

a)

последващи препоръки за предприемане на конкретни мерки;

б)

предупреждение от Комисията съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС;

в)

мерки съгласно настоящия регламент, Регламент (ЕО) № 1467/97 и Регламент (ЕС) № …/2011 (8) [за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия].

Прилагането на мерките ще подлежи на засилен мониторинг от страна на Комисията и може да включва мисии за наблюдение, съгласно член -11 от настоящия регламент.

4.     Европейският парламент ще участва надлежно в Семестъра, за да се увеличи прозрачността, ангажираността и отчетността по отношение на взетите решения, по-специално чрез икономическия диалог, провеждан в съответствие с член 2аб от настоящия регламент. При необходимост в рамките на Семестъра ще се провеждат консултации с Икономическия и финансов комитет, Комитета за икономическа политика, Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила. Релевантните заинтересовани страни, по-специално социалните партньори, ще участват в рамките на Семестъра, когато е необходимо, във връзка с основни въпроси на политиката в съответствие с разпоредбите на ДФЕС и националните правни и политически условия.

Председателят на Съвета и Комисията в съответствие с член 121 от ДФЕС и, когато е целесъобразно, председателят на Еврогрупата докладват всяка година на Европейския парламент и на Европейския съвет за резултатите от многостранното наблюдение. Докладите следва да бъдат част от икономическия диалог, посочен в член 2-аб от настоящия регламент.

1б.

Добавя се следният раздел:

„РАЗДЕЛ 1-Аа

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИАЛОГ

Член 2-аб

 

    За да се засили диалогът между институциите на Съюза, по-конкретно Европейския парламент, Съвета и Комисията, и за да се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност, компетентната комисия на Европейския парламент може да покани председателя на Съвета, Комисията и, по целесъобразност, председателя на Европейския съвет или председателя на Еврогрупата да се явят в комисията за обсъждане на:

a)

информация, предоставена й от Съвета относно общите насоки на икономическата политика, съгласно член 121, параграф 2 от ДФЕС;

б)

общите насоки за държавите-членки, определени от Комисията в началото на годишния цикъл на наблюдение;

в)

заключения, направени от Европейския съвет относно насоките за икономическите политики в контекста на Европейския семестър;

г)

резултатите от многостранното наблюдение, проведено съгласно настоящия регламент;

д)

заключения на Европейския съвет относно насоките за и резултатите от многостранното наблюдение;

е)

преглед на провеждането на многостранното наблюдение в края на Европейския семестър;

ж)

препоръки на Съвета до държави-членки, отправени в съответствие с член 121, параграф 4 от ДФЕС, в случай на значително отклонение по смисъла на член 6, параграф 2 и член 10, параграф 2 от настоящия регламент;

2.     Компетентната комисия на Европейския парламент може да предложи на държава-членка, към която е отправена препоръката на Съвета в съответствие с член 6, параграф 2 и член 10, параграф 2, да вземе участие в размяна на мнения.

3.     Комисията и Съветът редовно информират Европейския парламент относно прилагането на настоящия регламент.“

1в.

Член 2а се заменя със следното:

„Всяка държава-членка има диференцирана средносрочна цел за своето бюджетно състояние. Тези специфични за отделните страни средносрочни бюджетни цели могат да се отклоняват от изискването за състояние близо до балансиран бюджет или на излишък, като в същото време предвиждат предпазен марж с оглед на изискването за бюджетен дефицит от не повече от 3 % от БВП. Средносрочните бюджетни цели гарантират устойчивостта на публичните финанси или бърз напредък в постигането на такава устойчивост, като в същото време предоставят възможности за бюджетно преструктуриране, вземайки предвид по-специално нуждите от публични инвестиции.

Като се вземат предвид тези фактори, за държавите-членки в еврозоната и държавите-членки от валутен механизъм II специфичните за страните средносрочни бюджетни цели следва да се дефинират в диапазона от структурен дефицит в размер на 1 % от БВП до структурен баланс или излишък, коригирани спрямо фазата на икономическия цикъл, без да се отчитат еднократни и временни мерки.

Средносрочната бюджетна цел се преразглежда на всеки три години. Средносрочната бюджетна цел на дадена държава-членка може да се преразгледа допълнително в случай на прилагане на структурна реформа с голямо въздействие върху устойчивостта на публичните финанси.

Спазването на средносрочната бюджетна цел се включва в националните средносрочни бюджетни рамки в съответствие с член 6, параграф 1 от Директива 2011/…/ЕС на Съвета от …  (9) относно изискванията за бюджетни рамки на държавите-членки  (10).

2.

Член 3 се изменя, както следва:

a)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Всяка участваща държава-членка предоставя на Съвета и на Европейската комисия редовно, в интервалите от време, определени в член 121 от ДФЕС, информацията, необходима за целите на многостранното наблюдение, под формата на програма за стабилност, която създава необходимата основа за устойчивост на публичните финанси, спомагаща за стабилност на цените, за силен устойчив растеж и за създаване на заетост.“;

б)

в параграф 2 букви а), б) и в) се заменят със следното:

„a)

средносрочната бюджетна цел и плана за корекции за постигане на тази цел за салдото на консолидирания държавен бюджет като процент от БВП, очакваното развитие на съотношението на брутния държавен дълг спрямо БВП, очаквания растеж на държавните разходи, включително съответните средства за бруто образуване на основен капитал, по-специално имайки предвид условията и критериите за установяване на растежа на разходите съгласно член 5, параграф 1, очаквания растеж на държавните приходи при непроменена политика и количествена оценка на планираните дискреционни мерки по отношение на приходите;“

аа)

информация относно скрити задължения, свързани със застаряването на населението, и условни задължения като публични гаранции, с потенциално голямо въздействие върху сметките за сектор „Държавно управление“;

аб)

информация относно съгласуваността на програмата за стабилност с общите насоки за икономическата политика и с националната програма за реформи;

б)

основните предвиждания за очакваното икономическо развитие и важни икономически промени, релевантни за реализирането на програмата за стабилност, като правителствени разходи за инвестиции, действителен растеж на брутния вътрешен продукт, заетост и инфлация;

в)

количествена оценка на предприетите или предвижданите бюджетни и други мерки на икономическата политика за постигане целите на програмата, съдържаща анализ на разходите и ползите на основните структурни реформи, които имат преки положителни ефекти върху бюджета в дългосрочен план, включително чрез повишаване на устойчивия потенциален растеж;“ ;

ба)

добавя се следният параграф:

„2а.     Програмата за стабилност се основава на най-вероятния макрофискален сценарий или на по-предпазлив сценарий. Макроикономическите и бюджетните прогнози се сравняват с най-актуалните прогнози на Комисията и, при необходимост, тези на други независими органи. Значителни различия между избрания макрофискален сценарий и прогнозата на Комисията се описват с обосновка, по-специално ако равнището или растежът на външните допускания се отклонява значително от стойностите, посочени в прогнозите на Комисията.

Точното естество на информацията, включена в букви а), аа), б), в) и г) се определя в хармонизирана рамка, създадена от Комисията в сътрудничество с държавите-членки.“;

в)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Информацията относно развитието на салдото на консолидирания държавен бюджет и дела на дълга, растежа на държавните разходи, очаквания път на растеж на държавните приходи при непроменена политика, планираните дискреционни мерки по отношение на приходите , подходящо изразени в количествено отношение, и основните икономически допускания, посочени в параграф 2, букви а) и б), се представя на годишна основа и обхваща предходната година, текущата година и най-малко следващите три години.

4.     Всяка програма включва информация относно нейния статут в контекста на националните процедури, а именно дали програмата е представена на националния парламент, дали националният парламент е имал възможност да обсъди становището на Съвета относно предходната програма, или, ако е относимо, всяка препоръка или предупреждение, и дали програмата е получила одобрението на парламента. “.

3.

Член 4 се заменя със следния текст:

Член 4

1.   Програмите за стабилност се представят всяка година през април, за предпочитане до средата на месеца и не по-късно от 30 април. ▐

2.   Държавите-членки оповестяват публично своите програми за стабилност.“.

4.

Член 5 се заменя със следния текст:

Член 5

1.   Въз основа на оценките, извършвани от Комисията и Икономическия и финансов комитет, Съветът, в рамките на многостранното наблюдение съгласно член 121 от ДФЕС , разглежда средносрочните бюджетни цели, представени от държавата-членка в нейната програма за стабилност , оценява дали икономическите допускания, на които се основава програмата, са реалистични и дали планът за корекции за постигането на средносрочната бюджетна цел е подходящ , включително придружаващият го план за дела на дълга, и дали предприетите или предложените мерки за спазване на плана за корекции са достатъчни за постигане на средносрочната бюджетна цел по време на цикъла.

Когато оценяват плана за корекции за постигането на средносрочната бюджетна цел, Съветът и Комисията проверяват дали съответната държава-членка изпълнява задължението си за ежегодно адекватно подобрение на бюджетното салдо с изчистени еднократни и други временни мерки и коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, необходимо за изпълнение на нейната средносрочна бюджетна цел с референтна стойност от 0,5 % от БВП. За държавите-членки , които са изправени пред ниво на задлъжнялост , надвишаващо 60 % от БВП, или пред подчертан риск от устойчивост на задлъжнялостта като цяло, Съветът и Комисията проверяват дали годишното подобрение на бюджетното салдо с изчистени еднократни и други временни мерки и коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл надвишава 0,5 % от БВП. Съветът и Комисията вземат предвид дали се полагат повече усилия за корекции при благоприятна икономическа конюнктура, като те може да са по-ограничени в периоди на неблагоприятна икономическа конюнктура. По-специално се вземат предвид извънредните постъпления и спадовете в приходите.

Преценката дали е осъществен достатъчен напредък по отношение на средносрочната бюджетна цел се прави въз основа на цялостна оценка, която използва като критерий структурния баланс и включва анализ на разходите, при който не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите. За тази цел Съветът и Комисията оценяват дали нарастването на държавните разходи, разгледано заедно с резултата от взетите или планирани мерки по отношение на приходите, отговаря на следните условия ▐:

a)

при държавите-членки, които са постигнали средносрочната бюджетна цел, годишното нарастване на разходите не надхвърля референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП, освен ако надхвърлянето е съпътствано от дискреционни мерки по отношение на приходите;

б)

при държавите-членки, които все още не са постигнали средносрочната бюджетна цел, годишното нарастване на разходите не надхвърля определено равнище под референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП, освен ако надхвърлянето е съпътствано от дискреционни мерки по отношение на приходите. Разликата между темпа на нарастване на държавните разходи и референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП се определя така, че да се осигури съответният напредък към постигането на средносрочната бюджетна цел;

в)

при държавите-членки, които все още не са постигнали своята средносрочна бюджетна цел, дискреционното намаляване на държавните приходи по определени пера е съпътствано или от намаляване на разходите, или от дискреционно нарастване на държавните приходи по други пера, или от комбинация от двете.

От съвкупните разходи се изключват разходите за лихви, разходите по програми на ЕС, които изцяло се покриват от приходи от средства на ЕС, и недискреционните промени в разходите за обезщетения при безработица.

Нарастването на разходите над средносрочната референтна стойност не се счита за неспазване на целевия показател, при положение че се компенсира изцяло от законово обосновано увеличение на приходите.

Референтният средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП се определя въз основа на прогнози за бъдещето и на ретроспективни прогнози. Прогнозите се актуализират редовно. Комисията прави публично достояние методиката за изчисляване на тези прогнози и произтичащата референтна стойност на средносрочния темп на растеж на потенциалния БВП.

Когато се определя планът за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел за държавите-членки, които още не са я постигнали, и допускайки временно отклонение от тази цел за държавите-членки, които вече са я постигнали, при условие че е запазен съответният предпазен марж спрямо референтната стойност за дефицита, и че състоянието на бюджета се очаква да се доближи към средносрочната бюджетна цел в рамките на програмния период, Съветът и Комисията вземат предвид осъществяването на основни структурни реформи, които оказват пряко положително отражение върху бюджета в дългосрочен план, включително чрез повишаването на потенциалния устойчив растеж, оказвайки по този начин осезаемо влияние върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

Специално внимание се обръща на пенсионните реформи, въвеждащи многостълбова система, която включва задължителен "стълб", изцяло на базата на лични спестявания в пенсионен фонд. На държави-членки, прилагащи такива реформи, се разрешава отклонение от плана за корекции за постигане на тяхната средносрочна бюджетна цел или от самата цел, като отклонението отразява размера на прякото допълнително въздействие на реформата върху салдото на консолидирания държавен бюджет , при условие че ▐ е запазен съответният предпазен марж спрямо референтната стойност за дефицита.

Съветът и Комисията също така проверяват дали съдържанието на програмите за стабилност улеснява постигането на устойчива и действителна конвергенция в рамките на еврозоната, по-тясното координиране на икономическите политики и дали икономическите политики на съответната държава-членка са в съответствие с общите насоки за икономическите политики и насоките за заетостта на държавите-членки и на Съюза.

В случай на необичайно събитие извън контрола на дадената държава-членка, което има значително въздействие върху финансовата позиция на консолидирания държавен бюджет или в периоди на сериозен икономически спад в еврозоната или Съюза като цяло, дадена държава-членка може да получи правото да се отклони временно от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел , посочена в третата алинея , при условие че с това не се излага на опасност фискалната устойчивост в средносрочен план .

2.   Съветът и Комисията извършва оценка на програмите за стабилност в рамките на не повече от три месеца от предоставянето им. Съветът, по препоръка на Комисията и след консултации с Икономическия и финансов комитет, при необходимост приема становище относно програмата. Когато Съветът, в съответствие с член 121 от ДФЕС, прецени, че целите и съдържанието на програмата следва да бъдат засилени, като се обърне специално внимание на плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, Съветът в своето становище приканва съответната държава-членка да коригира програмата си.“.

5.

Член 6 се заменя със следния текст:

Член 6

1.   Като част от многостранното наблюдение съгласно член 121, параграф 3 от ДФЕС Съветът и Комисията извършват мониторинг на прилагането на програмите за стабилност въз основа на информацията, предоставена от участващите държави-членки и оценките, дадени от Комисията и Икономическия и финансов комитет, по-специално с цел да бъде установено съществуващо или очаквано значително отклонение на състоянието на бюджетите от средносрочната бюджетна цел, или плана за корекции за постигане на тази цел ▐.

2.   В случай че се наблюдава значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната цел, посочен в член 5, параграф 1, алинея трета от настоящия регламент, а също и с цел предотвратяване на възникването на прекомерен дефицит, в съответствие с член 121, параграф 4 от ДФЕС Комисията отправя предупреждение към съответната държава-членка.

Съветът, в рамките на един месец от датата на приемане на ранното предупреждението, посочено в алинея първа, разглежда положението и приема препоръка за необходимите политически мерки на базата на препоръка от Комисията, основана на член 121, параграф 4. В препоръката се определя срок от не повече от пет месеца за вземане на мерки във връзка с отклонението. Срокът се намалява на три месеца, ако в предупреждението си Комисията счита, че положението е особено сериозно и че спешните действия са оправдани. Съветът, по предложение от Комисията, публично оповестява препоръката.

В рамките на срока, определен от Съвета в препоръката съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС, съответната държава-членка докладва на Съвета относно действията, предприети в отговор на въпросната препоръка.

Ако съответната държава-членка не предприеме подходящи действия в рамките на срока, определен в препоръка на Съвета съгласно алинея втора, Комисията незабавно препоръчва на Съвета да приеме решение, с което се констатира, че не е предприето действие. Решението се счита за прието от Съвета, освен ако той вземе решение с квалифицирано мнозинство да го отхвърли в срок от десет дни след приемането му от Комисията. Същевременно Комисията може да препоръча на Съвета да приеме преразгледана препоръка съгласно член 121, параграф 4 относно необходимите политически мерки. Съветът представя официален доклад н Европейския съвет относно взетите решения.

Процедурата от препоръката на Съвета, съгласно посоченото в алинея втора, до решението на Съвета и доклада до Европейския съвет съгласно посоченото в алинея четвърта, не продължава повече от шест месеца.

3.     Отклонението от средносрочната бюджетна цел или от подходящия план за корекции за постигането на тази цел се оценява въз основа на цялостна оценка, която използва като критерий структурния баланс и включва анализ на разходите, в който не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, както е посочено в член 5, параграф 1.

За да се прецени дали отклонението е значително, оценката по-конкретно включва следните критерии:

за държавите-членки, които не са постигнали средносрочната бюджетна цел, когато се оценява промяната в структурния баланс, дали отклонението е в размер на най-малко 0,5 % от БВП в рамките на една година или най-малко 0,25 % от БВП средногодишно за две последователни години; при оценка на динамиката на разходите, като не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, дали общото въздействие на отклонението върху салдото на държавния бюджет възлиза на минимум 0,5 % от БВП в рамките на една година или като сбор за две последователни години.

Отклонението в динамиката на разходите не се счита за значително , ако съответната държава-членка е преизпълнила ▐ средносрочната бюджетна цел, като се има предвид възможността за значителни извънредни постъпления , а бюджетните планове, изложени в програмата за стабилност, не застрашават изпълнението на тази цел през програмния период.

Отклонението може да не бъде взето под внимание и ако е в резултат на необичайно събитие извън контрола на дадената държава-членка и има значително въздействие върху финансовата позиция на консолидирания държавен бюджет или в условията на сериозен икономически спад в еврозоната или в ЕС като цяло, при условие че с това не се излага на опасност фискалната устойчивост в средносрочен план .“.

6.

Член 7 се изменя, както следва:

a)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Всяка неучастваща държава-членка ▐ предоставя на Съвета и на Комисията информацията, необходима за упражняването на регулярното многостранно наблюдение съгласно член 121 от ДФЕС, под формата на програма за конвергенция, която създава необходимата основа за устойчивост на публичните финанси, спомагаща за стабилност на цените , за силен устойчив растеж и за създаване на заетост.“;

б)

в параграф 2 букви а), б) и в) се заменят със следното:

„a)

средносрочната бюджетна цел и плана за корекции за постигане на тази цел за салдото на консолидирания държавен бюджет като процент от БВП, очакваното развитие на съотношението на брутния държавен дълг спрямо БВП, очаквания растеж на държавните разходи, включително съответните средства за бруто образуване на основен капитал, по-специално имайки предвид условията и критериите за установяване на растежа на разходите съгласно член 9, параграф 1, очаквания растеж на държавните приходи при непроменена политика и количествена оценка на планираните дискреционни мерки по отношение на приходите, средносрочните цели на паричната политика, връзката на тези цели със стабилността на валутния курс, както и с постигането на устойчиво сближаване;

аа)

информация относно скрити задължения, свързани със застаряване на населението, и условни задължения като публичните гаранции, с потенциално голямо въздействие върху сметките за сектор „Държавно управление“;

аб)

информация относно съгласуваността на програмата за стабилност с общите насоки за икономическата политика, с насоките за заетостта и с националната програма за реформи;“

б)

основните предвиждания относно очакваното икономическо развитие и важни икономически промени, които са релевантни по отношение на реализирането на програмата за конвергенция като държавни разходи за инвестиции, действителен растеж на БВП, заетост и инфлация;

в)

количествена оценка на предприетите или предвижданите бюджетни и други мерки на икономическата политика за постигане целите на програмата, съдържаща анализ на разходите и ползите на основните структурни реформи, които имат преки положителни ефекти върху бюджета в дългосрочен план, включително чрез повишаване на потенциалния устойчив растеж;“

ба)

добавя се следният параграф:

„2а.     Програмата за конвергенция се основава на най-вероятния макрофискален сценарий или на по-предпазлив сценарий. Макроикономическите и бюджетните прогнози се сравняват с най-актуалните прогнози на Комисията и, при необходимост, тези на други независими органи. Значителни различия между избрания макрофискален сценарий и прогнозата на Комисията се описват с обосновка, по-специално ако равнището или растежът на външните допускания се отклонява значително от стойностите, посочени в прогнозите на Комисията.

Точният характер на информацията, включена в параграф 2, букви а), аа), б), в) и г) се определя в хармонизирана рамка, създадена от Комисията в сътрудничество с държавите-членки.“;

в)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Информацията относно развитието на салдото на консолидирания държавен бюджет и дела на дълга, растежа на държавните разходи, очаквания път на развитие на държавните приходи при непроменена политика, планираните дискреционни мерки по отношение на приходите , подходящо изразени в количествено отношение, и основните икономически допускания, посочени в параграф 2, букви а) и б), се представя на годишна основа и обхваща предходната година, текущата година и най-малко следващите три години.

4.     Всяка програма включва информация относно нейния статут в контекста на националните процедури, а именно дали програмата е представена на националния парламент и дали националният парламент е имал възможност да обсъди становището на Съвета относно предходната програма, или, ако е относимо, всяка препоръка или предупреждение, и дали програмата е получила одобрението на парламента .“.

7.

Член 8 се заменя със следния текст:

Член 8

1.   Програмите за конвергенция се представят всяка година през април, за предпочитане до средата на месеца и не по-късно от 30 април.

2.   Държавите-членки оповестяват публично своите програми за конвергенция.“.

8.

Член 9 се заменя със следния текст:

Член 9

1.   Въз основа на оценките, извършвани от Комисията и Икономическия и финансов комитет, Съветът, в рамките на многостранното наблюдение съгласно член 121 от ДФЕС , разглежда средносрочните бюджетни цели, представени от съответната държава-членка в нейната програма за конвергенция , оценява дали икономическите допускания, на които се основава програмата, са реалистични, дали планът за корекции за постигането на средносрочната бюджетна цел е подходящ , включително придружаващият го план за съотношението на дълга, и дали предприетите или предложените мерки за спазване на плана за корекции са достатъчни за постигане на средносрочната бюджетна цел по време на цикъла.

Когато оценяват плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, Съветът и Комисията вземат п редвид дали се полагат повече усилия при благоприятна икономическа конюнктура, докато те може да са по-ограничени в периоди на неблагоприятна икономическа конюнктура. По-специално се вземат предвид извънредните постъпления и спадовете в приходите. За държавите-членки , изправени пред равнище на дълга, надвишаващо 60 % от БВП, или пред изразени рискове по отношение на цялостната устойчивост на дълга, Съветът проверява дали годишното подобрение на циклично коригираното бюджетно салдо с изчистени еднократни и други временни мерки надвишава 0,5 % от БВП. За държавите-членки от валутен механизъм 2 Съветът и Комисията проверяват дали съответната държава-членка следва политика на подходящо годишно подобрение на структурния баланс с изчистени еднократни и временни мерки, което е необходимо за постигане на средносрочната бюджетна цел, с референтна стойност в размер на 0,5 % от БВП.

Преценката дали е осъществен достатъчен напредък по отношение на средносрочната бюджетна цел се прави въз основа на цялостна оценка, която използва като критерий структурния баланс и включва анализ на разходите, при който не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите. За тази цел Съветът и Комисията оценяват дали нарастването на държавните разходи, разгледано заедно с резултата от взетите или планирани мерки по отношение на приходите, отговаря на следните условия:

a)

при държавите-членки, които са постигнали средносрочната бюджетна цел, годишното нарастване на разходите не надхвърля референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП, освен ако надхвърлянето е съпътствано от дискреционни мерки по отношение на приходите;

б)

при държавите-членки, които все още не са постигнали средносрочната бюджетна цел, годишното нарастване на разходите не надхвърля определено равнище под референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП, освен ако надхвърлянето е съпътствано от дискреционни мерки по отношение на приходите. Разликата между темпа на нарастване на държавните разходи и референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП се определя така, че да се осигурят необходимите корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел;

в)

при държавите-членки, които все още не са постигнали своята средносрочна бюджетна цел, дискреционното намаляване на държавните приходи по определени пера е съпътствано или от намаляване на разходите, или от дискреционно нарастване на държавните приходи по други пера, или от комбинация от двете.

От съвкупните разходи се изключват разходите за лихви, разходите по програми на ЕС, които изцяло се покриват от приходи от средства на ЕС, и недискреционните промени в разходите за обезщетения при безработица.

Нарастването на разходите над средносрочната референтна стойност не се счита за неспазване на целевия показател, доколкото то се компенсира изцяло от законово обосновано нарастване на приходите.

Референтният средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП се определя въз основа на прогнози за бъдещето и на ретроспективни прогнози. Прогнозите се актуализират редовно. Комисията прави публично достояние методиката за изчисляване на тези прогнози и произтичащата референтна стойност на средносрочния темп на потенциален растеж на БВП.

Когато се определя планът за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел за държавите-членки, които още не са я постигнали, и допускайки временно отклонение от тази цел за държавите-членки, които вече са я постигнали, при условие че е запазен съответният предпазен марж спрямо референтната стойност за дефицита, и че състоянието на бюджета се очаква да се доближи към средносрочната бюджетна цел в рамките на програмния период, Съветът и Комисията вземат предвид осъществяването на основни структурни реформи, които оказват пряко положително отражение върху бюджета в дългосрочен план, включително чрез повишаването на потенциалния устойчив растеж, оказвайки по този начин осезаемо влияние върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

Специално внимание трябва да се обърне на пенсионните реформи, въвеждащи многостълбова система, която включва задължителен "стълб", изцяло на базата на лични спестявания в пенсионен фонд. На държави-членки, прилагащи такива реформи, се разрешава отклонение от плана за корекции за постигане на тяхната средносрочна бюджетна цел или от самата цел, като отклонението отразява размера на прякото допълнително въздействие на реформата върху салдото на консолидирания държавен бюджет , при условие че ▐ е запазен съответният предпазен марж спрямо референтната стойност за дефицита.

Съветът и Комисията също така проверяват дали съдържанието на програмите за конвергенция улеснява постигането на устойчива и действителна конвергенция , по-тясното координиране на икономическите политики и дали икономическите политики на съответната държава-членка са в съответствие с общите насоки за икономическите политики и насоките за заетостта на държавите-членки и на Съюза. Освен това за държавите-членки от валутен механизъм 2 Съветът проверява дали съдържанието на програмите за конвергенция осигурява безпроблемно участие във валутно-курсовия механизъм.

В случай на необичайно събитие извън контрола на дадената държава-членка, което има значително въздействие върху финансовата позиция на консолидирания държавен бюджет или в периоди на сериозен икономически спад в еврозоната или Съюза като цяло, дадена държава-членка може да получи правото да се отклони временно от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел , посочена в алинея трета, при условие че с това не се излага на опасност фискалната устойчивост в средносрочен план .

2.   Съветът извършва оценка на програмите за конвергенция в рамките на не повече от три месеца от предоставянето им. Съветът, по препоръка на Комисията и след консултации с Икономическия и финансов комитет, при необходимост приема становище относно програмата. Когато Съветът, в съответствие с член 121 от ДФЕС , прецени, че целите и съдържанието на програмата следва да бъдат засилени, като се обърне специално внимание на плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, Съветът в своето становище приканва съответната държава-членка да коригира програмата си.“.

9.

Член 10 се заменя със следния текст:

Член 10

1.   Като част от многостранното наблюдение съгласно член 121, параграф 3 от ДФЕС Съветът и Комисията извършват мониторинг на прилагането на програмите за конвергенция въз основа на информацията, предоставена от участващите държави-членки и оценките, дадени от Комисията и Икономическия и финансов комитет, по-специално с цел да бъде установено съществуващо или очаквано значително отклонение на състоянието на бюджетите от средносрочната бюджетна цел, или плана за корекции за постигане на тази цел ▐.

Освен това Съветът и Комисията извършват мониторинг на икономическите политики на неучастващите държави-членки с оглед на целите на програмите за конвергенция, с цел да бъде гарантирано, че техните политики са насочени към устойчивост, като по този начин се избягва неточното изравняване на обменните курсове и прекомерното вариране на номиналните обменни курсове.

2.   В случай че се наблюдава значително отклонение от плана за коригиране за постигане на средносрочната цел, посочен в член 9, параграф 1, алинея трета от настоящия регламент, а също и с цел предотвратяване на възникването на прекомерен дефицит, в съответствие с член 121, параграф 4 от ДФЕС Комисията отправя предупреждение към съответната държава-членка.

Съветът, в рамките на един месец от датата на приемане на ранното предупреждението, посочено в алинея първа, разглежда положението и приема препоръка за необходимите политически мерки на базата на препоръка от Комисията, основана на член 121, параграф 4. В препоръката се определя срок от не повече от пет месеца за вземане на мерки във връзка с отклонението. Срокът се намалява на три месеца, ако в предупреждението си Комисията счита, че положението е особено сериозно и че спешните действия са оправдани. Съветът, по предложение от Комисията, публично оповестява препоръката.

В рамките на срока, определен от Съвета в препоръката съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС, съответната държава-членка докладва на Съвета относно действията, предприети в отговор на въпросната препоръка.

Ако съответната държава-членка не предприеме подходящи действия в рамките на срока, определен в препоръка на Съвета съгласно алинея втора, Комисията незабавно препоръчва на Съвета да приеме решение, с което се констатира, че не е предприето действие. Когато взема това решение, Съветът не отчита гласа на този негов член, който представлява засегнатата държава-членка. Същевременно Комисията може да препоръча на Съвета да приеме преразгледана препоръка съгласно член 121, параграф 4 относно необходимите политически мерки. Съветът представя официален доклад н Европейския съвет относно взетите решения.

Процедурата от препоръката на Съвета, съгласно посоченото в алинея втора, до решението на Съвета и доклада до Европейския съвет съгласно посоченото в алинея четвърта, не продължава повече от шест месеца.

3.     Отклонението от средносрочната бюджетна цел или от подходящия план за корекции за постигането на тази цел се оценява въз основа на цялостна оценка, която използва като критерий структурния баланс и включва анализ на разходите, в който не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, както е посочено в член 9, параграф 1.

За да се прецени дали отклонението е значително, оценката по-конкретно включва следните критерии:

за държавите-членки, които не са постигнали средносрочната бюджетна цел, когато се оценява промяната в структурния баланс, дали отклонението е в размер на най-малко 0,5 % от БВП в рамките на една година или най-малко 0,25 % от БВП средногодишно за две последователни години ; при оценка на динамиката на разходите, като не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, дали общото въздействие на отклонението върху салдото на държавния бюджет възлиза на минимум 0,5 % от БВП в рамките на една година или като сбор за две последователни години.

Отклонението в динамиката на разходите не се счита за значително , ако съответната държава-членка е преизпълнила ▐ средносрочната бюджетна цел, като се има предвид възможността за значителни извънредни постъпления , а бюджетните планове, изложени в програмата за конвергенция , не застрашават изпълнението на тази цел през програмния период.

Отклонението може да не бъде взето под внимание и ако е в резултат на необичайно събитие извън контрола на дадената държава-членка и има значително въздействие върху финансовата позиция на консолидирания държавен бюджет или в условията на сериозен икономически спад в еврозоната или в ЕС като цяло, при условие че с това не се излага на опасност фискалната устойчивост в средносрочен план .“.

9a.

Добавя се следният раздел:

„РАЗДЕЛ 3А

ПРИНЦИП НА СТАТИСТИЧЕСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ

Член 10a

С цел да се гарантира, че многостранното наблюдение се основава на сигурни и независими статистически данни, държавите-членки следва да гарантират професионалната независимост на националните статистически органи, която е съгласувана с Кодекса на европейската статистическа практика съгласно Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика (11). За това се изисква поне наличието на:

a)

прозрачни процедури за подбор на персонал и за освобождаване от работа, които трябва да се основават единствено на професионални критерии;

б)

бюджетни средства, които трябва де отпускат ежегодно или на многогодишен принцип;

в)

дата за публикуването на статистическа информация с ключово значение, която трябва да бъде определена значително по-рано.

9б.

Добавя се следният член:

„Член -11

1.     Комисията гарантира постоянен диалог с органите на държавите-членки в съответствие с целите на настоящия регламент. За целта Комисията провежда по-специално мисии за оценка на настоящото икономическо положение в държавата-членка и идентифициране на рискове или трудности, свързани с изпълнението на целите на настоящия регламент.

2.     Засилено наблюдение може да бъде предприето за държави-членки, които са обект на препоръки, отправени съгласно член 6, параграф 2 и член 10, параграф 2 за целите на мониторинга на място. Съответната държава-членка предоставя необходимата информация за подготвянето и провеждането на мисията.

3.     Когато въпросната държава-членка е държава-членки, чиято валута е еврото или която участва във валутен механизъм 2, Комисията може да покани представители на Европейската централна банка, ако е целесъобразно, да участват в мисии за наблюдение.

4.     Комисията представя на Съвета резултатите от мисията, посочена в параграф 2, и, ако е целесъобразно, може да реши да оповести публично констатациите си.

5.     При организиране на мисиите за наблюдение, посочени в параграф 2, Комисията изпраща предварителните си констатации на съответните държави-членки за коментар.“.

9в.

Добавя се следният член:

„Член 12а

Преразглеждане

1.     В рамките на три години след влизане в сила на настоящия регламент и на всеки пет години след това Комисията публикува доклад относно прилагането на настоящия регламент.

В този доклад се оценява, наред с другото:

a)

ефективността на регламента,

б)

напредъкът в посока осигуряване на по-тясна координация на икономическите политики и устойчиво сближаване на икономическите показатели на държавите-членки в съответствие в ДФЕС.

2.     Ако е целесъобразно, докладът се придружава от предложение за изменение на настоящия регламент.

3.     Докладът се изпраща на Европейския парламент и на Съвета.“.

10.

Всички позовавания на „член 99“ се заменят в регламента с позовавания на „член 121“.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател


(1)  ОВ C 150, 20.5.2011 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 6.

(4)  ОВ C 236, 2.8.1997 г., стр. 1.

(5)  

(+)

Номер и дата на регламента.

(6)   ОВ L …“

(7)  

(++)

Номер на регламента.

(8)  

(+)

Номер на регламента.

(9)  

(+)

Номер и дата на директивата.

(10)   ОВ L …“.

(11)   ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164.“.


Top