(1)

Държавите-членки, чиято парична единица е еврото, имат особен интерес и отговорност да провеждат икономическа политика, която насърчава правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз, и да избягват политика, която го застрашава.

(2)

В Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда възможност за приемане на специални мерки в еврозоната, чието действие надхвърля това на приложимите към всички държави-членки разпоредби, с цел да се осигури правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз.

(2a)

Опитът, придобит по време на първото десетилетие от функционирането на Икономическия и паричен съюз, и допуснатите грешки показват необходимост от подобряване на икономическото управление в Съюза, което следва да бъде изградено на основата на по-силна национална ангажираност по отношение на общоприетите правила и политики и на по-стабилна рамка за наблюдение на националните икономически политики на равнището на Съюза.

(2б)

Подобрената рамка за икономическо управление следва да разчита на няколко взаимно свързани и последователни политики за устойчив растеж и създаване на работни места, и по-конкретно стратегия на Съюза за растеж и създаване на работни места, отделяща особено внимание на развитието и укрепването на вътрешния пазар, насърчаването на международната търговия и конкурентоспособност, ефективна рамка за недопускане на прекомерен държавен дефицит и неговото коригиране (Пакта за стабилност и растеж), стабилна рамка за предотвратяване и коригиране на макроикономически дисбаланси, минимални изисквания спрямо националните бюджетни рамки, засилено регулиране и надзор на финансовите пазари, включително макропруденциален надзор от Европейския съвет за системен риск.

(2в)

Пактът за стабилност и растеж и цялата рамка за икономическо управление следва да допълват и да са в съответствие със стратегията на Съюза за растеж и работни места. Взаимосвързаността между различните елементи не следва да предполага изключения от разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж.

(2г)

Укрепването на икономическото управление следва да включва по-тясно и по-своевременно включване на Европейския парламент и националните парламенти.

(2д)

Постигането и поддържането на динамичен единен пазар следва да се разглежда като елемент на правилното и безпрепятствено функциониране на Икономическия и паричен съюз.

(2е)

Комисията следва да има по-силна координираща роля в процедурите за засилено наблюдение, основно по отношение на конкретни за държавите-членки оценки, мониторинг, мисии in situ, препоръки и предупреждения.

(2ж)

Комисията следва да има по-значителна роля в процедурата на засилено наблюдение по отношение на конкретни за всяка една от държавите-членки оценки, мониторинг, мисии, препоръки и предупреждения. В частност, ролята на Съвета следва да бъде ограничена по отношение на вземането на решение относно санкциите и в Съвета следва да се използва гласуването с обратно квалифицирано мнозинство.

(2з)

Може да се установи диалог с Европейския парламент, като по този начин се даде възможност на Комисията да оповести публично своите анализи, а на председателя на Съвета, на Комисията и по целесъобразност на председателя на Европейския парламент или на председателя на Еврогрупата – възможност за обсъждане. Такова публично разискване би могло да осигури възможност за обсъждане на последиците от националните решения и публичен партньорски натиск. Компетентната комисия на Европейския парламент може да предложи на държавата-членка, която е засегната от решенията на Съвета, взети в съответствие с членове 3, 4 и 5 от настоящия регламент, възможност да участва в размяна на мнения.

(3)

За по-ефективното прилагане на бюджетно наблюдение в еврозоната са необходими допълнителни санкции. Тези санкции следва да повишат доверието в рамката за фискално наблюдение на Съюза.

(4)

Правилата, въведени с настоящия регламент, следва да осигурят наличието на справедливи, навременни, постъпателни и ефективни механизми за следване на предпазните и корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж, и по-специално Регламент (ЕО) № 1466/97 от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (3) и Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит , като спазването на бюджетната дисциплина се проверява въз основа на критериите за държавния дефицит и за държавния дълг  (4).

(5)

Санкциите за държавите-членки, чиято парична единица е еврото, съгласно настоящия регламент в рамките на предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж, следва да създадат стимули за коригиране и поддържане на средносрочната бюджетна цел.

(5a)

С цел да се предотврати погрешно представяне, умишлено или поради груба небрежност, на държавния дефицит и данните за дълга, които са основен източник за координиране на икономическата политика в Европейския съюз, следва да бъде налагана глоба на държавата-членка, която носи отговорност за погрешното представяне.

(6)

С цел да се допълнят правилата относно изчисляване на глобите, налагани за манипулиране на статистика, както и относно процедурата, следвана от Комисията за разследване на такива действия, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на подробни критерии за определяне на размера на глобата и за провеждане на разследванията от страна на Комисията. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигурява едновременно, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и Съвета.

(7)

Сред предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж коригирането и изпълнението на средносрочната бюджетна цел следва да бъдат осигурени чрез задължение за учредяване на лихвоносен депозит, което се налага временно на държава-членка, чиято парична единица е еврото и която не осъществява задоволителен напредък към бюджетната консолидация. Към това следва да се пристъпва, в случай че ▐ държава-членка , дори и с бюджетен дефицит под референтната стойност от 3 % от БВП, се отклонява значително от средносрочната бюджетна цел или от подходящия план за корекции за постигането на тази цел и не успява да коригира отклонението .

(8)

Наложеният лихвоносен депозит следва да бъде освободен в полза на съответната държава-членка заедно с натрупаните по него лихви, след като Съветът се увери, че ситуацията, пораждаща задължение за учредяване на депозит, вече не съществува.

(9)

Сред корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж санкциите за държави-членки, чиято парична единица е еврото, следва да са под формата на задължение за учредяване на безлихвен депозит, свързан с решение на Съвета за установяване на наличието на прекомерен дефицит, когато на съответната държава-членка вече е бил наложен лихвоносен депозит в превантивните марки на Пакта за стабилност и растеж или в случаи на особено сериозно неспазване на правните задължения на бюджетната политика, определени в Пакта за стабилност и растеж, и задължението за заплащане на глоба при неспазване на препоръка на Съвета за коригиране на прекомерния държавен дефицит. ▐

(9a)

За да се избегне прилагането с обратно действие на санкциите от превантивните мерки на Пакта за стабилност и растеж, предвидени в настоящия регламент, тези санкции във всеки случай следва да се прилагат само по отношение на съответните препоръки, приети от Съвета съгласно член 6, параграф 2, четвърта алинея от Регламент (ЕО) № 1466/97 след влизането в сила на настоящия регламент. По същия начин, за да се избегне прилагането с обратно действие на санкциите от корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж, предвидени в настоящия регламент, тези мерки във всеки случай следва да се прилагат само по отношение на съответните препоръки и решения за коригиране на прекомерния държавен дефицит, приети от Съвета след влизането в сила на настоящия регламент.

(10)

Размерът на лихвоносния депозит, на безлихвения депозит и на глобата, предвидени в настоящия регламент, следва да бъде така фиксиран, че да осигурява справедливо постепенно нарастване на санкциите в рамките на предпазните и корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж и да създава достатъчно стимули за държавите-членки, чиято парична единица е еврото, да съблюдават фискалната рамка на Съюза. Глобата, свързана с член 126, параграф 11 от Договора и установена в член 12 от Регламент (ЕО) № 1467/97 (5), се състои от фиксиран компонент, равен на 0,2 % от БВП, и от променлив компонент. По този начин се гарантира постепенно нарастване на санкциите и равнопоставено третиране на държавите-членки, ако лихвоносният депозит, безлихвения депозит и глобата, установени в настоящия регламент, се равняват на 0,2 % от БВП – размерът на твърдо определения компонент на глобата, свързана с член 126, параграф 11 от Договора.

(10a)

Комисията следва също да може да дава препоръка за намаляване на размера на санкцията или нейната отмяна поради изключителни икономически обстоятелства.

(11)

Следва да бъде предвидена възможност Съветът да намалява или отменя санкциите, наложени на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, въз основа на препоръка на Комисията след мотивирано искане от страна на съответната държава-членка. В рамките на корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж Комисията следва също да може да дава препоръка за намаляване на размера на санкцията или нейната отмяна поради изключителни икономически обстоятелства.

(12)

Безлихвеният депозит следва да бъде освободен, след като прекомерният дефицит бъде коригиран, а лихвата върху тези депозити, както и събраните глоби, следва да се влагат в механизми за стабилност, които целят предоставяне на финансова помощ и са създадени от държавите-членки, чиято парична единица е еврото , с цел да се гарантира стабилността на еврозоната като цяло .

(13)

Правомощията за приемане на конкретни решения за привеждане в изпълнение на механизмите за налагане на санкции, изложени в настоящия регламент, следва да бъдат дадени на Съвета. Като част от координацията на икономическите политики на държавите-членки, извършвана от Съвета, както е посочено в член 121, параграф 1 от ДФЕС , тези конкретни решения са неразделна част от последващия контрол на мерките, приети от Съвета в съответствие с членове 121 и 126 от ДФЕС и Регламенти (ЕО) № 1466/97 и (ЕО) № 1467/97.

(14)

Тъй като настоящият регламент съдържа общи правила за ефективното прилагане на Регламенти (ЕО) № 1466/97 и (ЕО) № 1467/97, той следва да бъде приет в съответствие с обикновената законодателна процедура, посочена в член 121, параграф 6.

(15)

Тъй като целта за създаване на единен механизъм за налагане на санкции не може да бъде постигната в достатъчна степен на ниво държави-членки, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(15a)

За да се осигури постоянен диалог с държавите-членки, които се стремят да постигнат целите на настоящия регламент, Комисията следва да провежда мисии за наблюдение.

(15б)

Комисията следва да предприема редовно обща оценка на системата за икономическо управление, и по-конкретно на ефективността и адекватността на нейните санкции. Тази оценка следва да се допълва при необходимост от съответни предложения.

(15в)

При прилагане на настоящия регламент Комисията следва да вземе предвид настоящото икономическо положение на съответните държави-членки,

(1)

„предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж“ означава многостранната система за наблюдение, организирана от Регламент (ЕО) № 1466/97 от 7 юли 1997 г.;

(2)

„корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж“ означава процедурата за избягване на прекомерния дефицит на държавите-членки, уредена с член 126 от Договора и Регламент (ЕО) № 1467/97 от 7 юли 1997 г.;

(3)

„изключителни икономически обстоятелства“ означава обстоятелства, при които излишъкът на държавния дефицит над референтната стойност се счита за изключение по смисъла на член 126, параграф 2, буква а), второ тире от Договора и както е посочено в Регламент (ЕО) № 1467/97.

а)

ефективността на настоящия регламент, включително възможността Съветът и Комисията да действат за преодоляване на положения, които излагат на опасност правилното функциониране на Паричния съюз;

б)

напредъкът за гарантиране на по-тясна координация на икономическите политики и устойчива конвергенция на икономическите резултати на държавите-членки в съответствие с ДФЕС.