Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52011XC0111(01)

    Съобщение на Комисията — Временна рамка на Съюза за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза Текст от значение за ЕИП

    OB C 6, 11.1.2011, p. 5–15 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    11.1.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 6/5


    Съобщение на Комисията — Временна рамка на Съюза за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза

    (текст от значение за ЕИП)

    2011/C 6/05

    1.   Финансовата и икономичекса криза, отражението ѝ върху реалната икономика и необходимостта от временни мерки

    1.1.   Финансовата и икономическа криза и нейното отражение върху реалната икономика

    От началото на световната финансова и икономическа криза през есента на 2008 г. Комисията издаде редица съобщения, в които са предоставени подробни насоки относно критериите за съвместимост на подпомагането от страна на държавите-членки на банки и нефинансови дружества с изискванията на член 107, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). По-конкретно на 19 януари 2009 г. бе прието Съобщение на Комисията — Временна общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза (1) („временната рамка“).

    Финансовата и икономическа криза доведе до сериозен спад в реалната икономика, като засегна домакинствата, бизнеса и работните места. Очакванията по отношение на растежа бързо намаляха и както търговията, така и инвестициите бързо се свиха. Банките трябваше, от една страна, да свият кредитирането и да поемат загубите, а от друга страна, да преоценят рисковете, като приемат по този начин по-консервативно отношение към риска. Дори кредитоспособните предприятия се сблъскаха с внезапни проблеми с достъпа до финансиране (2).

    Целта на временната рамка бе да се предостави възможност на държавите-членки да приемат допълнителни мерки за държавна помощ, насочени към улесняване на достъпа на предприятията до финансиране и същевременно към насърчаването им да продължат да инвестират в бъдещето през тези изключителни обстоятелства. Предвидено е действието на временната рамка да изтече на 31 декември 2010 г. С приемането на единна рамка, приложима за всички държави-членки, Комисията насърчи координирани действия за осигуряване на прозрачност и равни условия за предприятията и държавите-членки в рамките на единния пазар.

    Временната рамка бе консолидирана и изменена през февруари 2009 г. (3) и отново изменена през декември 2009 г. (4), за да бъдат въведени някои технически корекции, по-конкретно що се отнася до помощта под формата на гаранции. През октомври 2009 г. Комисията измени още веднъж временната рамка, за да позволи на земеделските отрасли да се ползват от съвместима помощ с ограничен размер от 15 000 EUR (5).

    1.2.   Използване на временната рамка и необходимост от изменения на определени мерки и отмяна на временната рамка

    След приемането ѝ държавите-членки използваха значително възможностите, предоставени от временната рамка. Събраните от Комисията доказателства сочат, че рамката е представлявала полезен допълнителен инструмент за гарантиране на кредитните потоци за дружествата във време на криза.

    През октомври 2009 г. Комисията направи първа оценка на временната рамка, за да реши дали е необходимо да я продължи след 31 декември 2009 г. На 17 март 2010 г. бе стартиран нов публичен въпросник, насочен към въздействието на временната рамка и ефективността ѝ за възстановяване на достъпа до финансиране.

    При вземането на решение за постепенно оттегляне на мерките, по настоящем посочени във временната рамка следва да се обърне внимание на следните фактори: от една страна, промяната на икономическата ситуация и способността на финансовите институции и пазари да осигуряват достатъчно финансиране за кредитоспособния корпоративен сектор; от друга страна, доколко е подходяща временната рамка като инструмент за подпомагане на икономическото възстановяване в по-дългосрочен план и отражението ѝ върху конкуренцията между предприятията и между държавите-членки.

    Възстановяването на икономиката, което започна бавно от началото на 2010 г., отбеляза по-бързи темпове, отколкото се очакваше по-рано тази година. Макар и възстановяването да е все още неустойчиво и неравномерно в Съюза, някои държави-членки бележат умерени или дори по-силни темпове на растеж. Освен това, въпреки наличието на някои по-уязвими области като цяло положението в банковия сектор се е подобрило в сравнение с това от преди една година. Дейността по отпускането на заеми за частния сектор изглежда става положителна съгласно изминалите тенденции. Тъй като възстановяването на икономиката придобива по-стабилна почва и притесненията относно фискалната устойчивост са адресирани, условията на финансовия пазар следва да продължават да се подобряват постепенно и да подкрепят възстановяването. Въпреки това, несигурността относно развитието на определени пазарни сегменти и страни остава (6). Бъдещото развитие на финансирането следователно остава несигурно и продължава да съществува риск банковата система да не бъде готова да подкрепи възстановяването, когато търсенето на кредити нарасне, освен ако банките не разрешат напълно въпроса с необходимото им преструктуриране.

    С оглед на високата степен на променливост на финансовите пазари и несигурността на икономическите перспективи, продължаването на мерките. които по настоящем са посочени във временната рамка до 31 декември 2011 г., целящи да се улеснят достъпът на предприятията до финансиране, са оправдани от пазарните условия. Случаят е същия и при временната помощ за производството на екологично чисти продукти, като се вземе под внимание, че поради финансовата и икономическа криза предприятията продължават да срещат трудности с достъпа до финансиране за производството на благоприятни за околната среда продукти.

    Въпреки това постоянното наличие на мерки за помощ по силата на член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС при наличие на извънредни пазарни условия не трябва да затруднява процеса на отпадане на временните извънредни мерки за подкрепа. Във връзка с банковия сектор на срещата си на 2 декември 2009 г. Съветът по икономически и финансови въпроси заключи, че е необходимо да се създаде стратегия за постепенното спиране на мерките за подкрепа, която трябва да бъде прозрачна и съответно координирана между държавите-членки, за да се избегнат отрицателни вторични ефекти. Вследствие на това още през 2010 г. (7) Комисията приведе в действие за банките първата стъпка от процес на постепенно излизане.

    За мерките от временната рамка такива стъпки все още не са предприети. Поради това Комисията счита, че ограничено продължаване на определени мерки, по настоящем посочени във временната рамка, придружено с въвеждането на по-строги условия за продължените мерки, представлява централен елемент на постепенното връщане към обичайните правила за държавните помощи, като същевременно се ограничи въздействието на тези правила върху конкуренцията. По-конкретно това ще се постигне чрез намаляване на приложимите намаления и чрез въвеждане на по-строги условия за големите предприятия в сравнение с МСП.

    Освен това мерките за помощ следва да бъдат насочени към инвестициите, които допринасят за устойчивост на икономиката в дългосрочен план чрез осигуряване на подкрепа за жизнеспособните предприятия. Дори в периоди на финансова и икономическа криза предприятията в затруднение следва да се преструктурират, за да стъпят на здрава основа в дългосрочен план. Това е от първостепенно значение, за да не се отлага необходимото преструктуриране на икономиката и по този начин да се задълбочи рецесията и дългосрочното ѝ отражение. Следователно в бъдеще предприятията в икономическо затруднение не трябва да се възползват от мерките по временната рамка.

    Разпоредбата за съвместима помощ с ограничен размер бе въведена във временната рамка като изключителна мярка, за да предостави на държавите-членки допълнителен инструмент в най-тежкия период на финансовата и икономическа криза, въпреки че не е насочена към конкретна цел. Важно е да се посочи, че тази мярка попада в обхвата на член 107, параграф 1 от ДФЕС, тъй като тя превишава прага от 200 000 ЕUR на дружество, посочен в Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ (8) (регламент за минимална помощ).

    В целия период на приложение на временната рамка, тази мярка е използвана от повечето държави-членки (23 схеми в 23 държави-членки). Въпреки това, много малък процент от фондовете, разпределени от държавите-членки и одобрени от Комисията съгласно тази мярка са били действително използвани (около 7 %). Освен това, по-голяма част от помощта, отпусната съгласно тази мярка е съсредоточена в една държава-членка, Германия (повече от 78 % от отпуснатите фондове), докато държави-членки като Италия или Великобритания са похарчили съответно 8 % и 1,1 % от общите разходи по тази мярка (9).

    Следователно дори и тази мярка да е била полезна като краткосрочен инструмент, когато несигурността относно икономическата перспектива беше най-голяма, в същото време тя причини несъответствия на вътрешния пазар. Следователно Комисията счита, че в контекста на стратегия за постепенно спиране следва да се върнем към държавни помощи, които са по-малко неблагоприятни и повече ориентирани към растежа, като по-специално се изискат насрещни фондове от бенефициерите, които имат цел с общи интереси. Следователно Комисията счита, че съвместимият ограничен размер на помощта не следва да бъде продължен след 31 декември 2010 г. Това ще стане без да се засягат заявленията, направени преди края на тази година въз основа на одобрени от Комисията схеми, които все още следва да се обработват след тази дата.

    Временните изменения на Насоките на Общността относно държавната помощ за насърчаване на инвестициите в рисков капитал в малките и средните предприятия (10) (насоките за рисковия капитал) изпратиха положителен сигнал до държавите-членки и до участниците на пазара. Данните сочат, че финансовата криза се е отразила на пазарите на рисков капитал и че е нараснал дефицитът на собствения капитал на МСП. Ето защо Комисията смята, че увеличени максимално разрешени траншове на малко или средно предприятие за период от дванадесет месеца могат да се приложат и извън контекста на финансовата и икономическа криза. Комисията ще измени по съответния начин насоките за рисковия капитал въз основа на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

    На последно място, що се отнася до достъпа до инструменти за финансиране на търговията, от наличните данни и от подадената от държавите-членки информация изглежда, че пазарните условия бавно се подобряват. Въпреки това предприятията продължават да срещат трудности при намирането на покритие от частен застраховател в много сектори и в много държави-членки. Следователно опростяването на процедурите, въведено с временната рамка за Съобщението за застраховането на краткосрочни експортни кредити (11), е все още оправдано през 2011 г.

    Тъй като определени мерки, посочени във временната рамка вече са изменени и сега е необходимо последващо изменение, за да отговарят на настояшата икономическа ситуация, и в интерес на яснотата е подходящо съществуващата временна рамка да се замени с настоящото съобщение.

    2.   Приложимост на член 107, параграф 3, буква б)

    2.1.   Общи принципи

    Съгласно член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС Комисията може да обяви за съвместима с вътрешния пазар помощ, предназначена „за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава-членка“. В този контекст Общият съд прие решение, според което затрудненията трябва да засягат цялата икономика на съответната държава-членка, а не само на един от регионите ѝ или части от територията ѝ. Още повече това съответства на необходимостта от строго тълкуване на всяка разпоредба за дерогация, каквато е член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС (12).

    Строгото тълкуване бе последователно прилагано от Комисията в практиката ѝ по вземане на решения (13).

    В този контекст Комисията смята, че настоящата световна криза, освен спешна подкрепа за финансовата система, може все още да изисква реагиране с извънредни политически мерки. Поради това, че всички държави-членки са засегнати от кризата, макар и по различен начин и в различна степен, и че националните икономики на европейските страни и финансовите пазари са понастоящем интегрирани до такава степен и същевременно в момента са толкова уязвими, че всяка отделна криза носи увеличен риск от разпростиране из цялата система. Следователно държавите-членки следва да продължат да разполагат с възможността да прибегнат до член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС в надлежно обоснованите случаи.

    С оглед на тежката настояща финансова и икономическа криза и на отражението ѝ върху цялата икономика на държавите-членки Комисията счита, че някои категории държавна помощ биха могли да бъдат оправдани за ограничен период от време, за да се преодолеят тези трудности, и че тези категории държавна помощ могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС.

    Следователно държавите-членки трябва да докажат, че мерките за държавна помощ, за които Комисията е получила уведомление според настоящата рамка, са необходими, подходящи и съразмерни за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава-членка и че всички условия са напълно спазени.

    2.2.   Съвместим ограничен размер на помощта

    Комисията ще счита такава държавна помощ за съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС, при условие че са спазени всички следващи условия:

    а)

    получателят е внесъл пълно заявление не по-късно от 31 декември 2010 г. по национална схема за помощи, одобрена от Комисията съгласно временната рамка, и не по-късно от 31 март 2011 г. за предприятия, занимаващи се с първично производство на селскостопански продукти (14);

    б)

    помощта не надхвърля паричен еквивалент от 500 000 EUR на предприятие; всички използвани стойности трябва да бъдат в брутно изражение, тоест преди облагането с данъци или други такси; когато помощта се предоставя под форма, различна от безвъзмездна помощ, за размер на помощта се приема брутният паричен еквивалент на помощта;

    в)

    помощта се отпуска под формата на схема;

    г)

    помощта се отпуска само на предприятия, които не са били в затруднение (15) към 1 юли 2008 г. тя може да се отпуска на компании, които не са били в затруднение към тази дата, но са изпаднали в затруднение след това в резултат от световната финансова и икономическа криза;

    д)

    схемата за помощ не се прилага за предприятия от сектора на рибарството;

    е)

    помощта не е помощ за износ или помощ, с която се дава предимство на местните стоки пред вносните;

    ж)

    схемата за помощ може да се прилага за предприятия, извършващи дейност в областта на преработката и търговията на селскостопански продукти (16), освен ако размерът на помощта зависи от това дали частично или изцяло е отпусната на първичните производители. Когато помощта се отпуска на предприятия, извършващи дейност в първичното производство на селскостопански продукти (17) (директно, или предадена от предприятия, преработващи и търгуващи със селскостопански продукти), паричния еквивалент (или брутния еквивалент) не превишава 15 000 EUR за предприятие; помощ за предприятия, извършващи дейност в първичното производство на селскостопански продукти не се фиксира на основата на цената или количеството продукти, пуснати на пазара; помощ за предприятия, преработващи и търгуващи със селскостопански продукти не се фиксира на основата на цената или количеството продукти, закупени от първичните производители или пуснати на пазара от въпросните предприятия;

    з)

    Държавата-членка получава от съответното предприятие декларация в писмена или електронна форма, относно получаването през текущата бюджетна година на друга минимална помощ и помощ в съответствие с настоящата мярка и проверява, че помощта няма да доведе до повишение на общия размер помощ, получена от предприятието в периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2011 г., до равнище, надхвърлящо тавана от 500 000 EUR и съответно 15 000 EUR в случай на помощ за предприятия, занимаващи се с първично производство на селскостопански продукти;

    и)

    помощта е предоставена преди 31 декември 2011 г.;

    й)

    продължаването след 31 декември 2010 г. на националната схема за помощи е съобщено от държавата-членка и разрешено от Комисията по силата на член 108, параграф 3 от ДФЕС.

    2.3.   Помощ под формата на гаранции

    За да насърчи допълнително достъпа до финансиране и да смекчи настоящата силна тенденция към избягване на големи рискове от страна на банките, подходящо и добре насочено решение за улесняване на достъпа на предприятията до финансиране биха могли да бъдат субсидираните гаранции по заемите за ограничен период.

    Комисията ще счита тази държавна помощ за съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС, при условие че са спазени всички следващи условия:

    а)

    за МСП държавите-членки отпускат намаление, достигащо до 15 % от годишната премия, която трябва да се плати за нови гаранции в съответствие с разпоредбите за годишната минимална премия (премия в защитената област) (safe-harbour)), посочени в приложението;

    б)

    за големите предприятия държавите-членки могат да изчислят годишната премия за нови гаранции въз основа на същата годишна минимална премия, посочена в приложението;

    в)

    когато елементът на помощ при гаранционните схеми е изчислен посредством методологии, които вече са приети от Комисията след съобщаването им пред нея съгласно приет от Комисията регламент в областта на държавните помощи (18), държавите-членки могат също да предоставят подобно намаление, достигащо 15 % от годишната премия, която трябва да се плати за нови гаранции за МСП;

    г)

    максималният размер на заема не трябва да надхвърля общата годишна стойност на заплатите на получателя (включително социални осигуровки, както и разходите за персонал, работещ в сградите на предприятието, но заведен официално на заплата към подизпълнителите) за 2010 г. За предприятия, създадени на или след 1 януари 2010 г., максималният размер на заема не трябва да надхвърля очакваната годишна стойност на заплатите за първите две години на дейност; за заеми за инвестиции държавите-членки могат да решат да изчислят максималния заем въз основа на средните годишни разходи за труд в ЕС—27 (19);

    д)

    гаранциите са предоставени най-късно до 31 декември 2011 г.;

    е)

    гаранцията не надхвърля 80 % от заема за срока на заема;

    ж)

    за МСП гаранцията може да се отнася както до заемите за инвестиции, така и за тези за оборотен капитал; за големите предприятия гаранцията може да се отнася само до заемите за инвестиции;

    з)

    намалението на премията на гаранцията за МСП се прилага през период от най-много две години след предоставянето на гаранцията. Ако продължителността на свързания с нея заем надхвърли две години, държавите-членки могат да прилагат за допълнителен максимален период от осем години без намаление годишните минимални премии, посочени в приложението; за големи предприятия държавите-членки могат да прилагат разпоредбите за годишната минимална премия, посочени в приложението, за максимален период от 10 години;

    и)

    предприятията в затруднение (20) са изключени от приложното поле на мярката.

    2.4.   Помощ под формата на субсидиран лихвен процент

    Предприятията може да изпитват трудности с намирането на финансиране в настоящите пазарни условия. Ето защо Комисията ще приеме публичните или частните заеми да се отпускат при лихвен процент, който е поне равен на лихвения процент по еднодневните депозити на централната банка, плюс премия, равна на разликата между средния междубанков лихвен процент за една година и средния лихвен процент по еднодневните депозити на централната банка през периода от 1 януари 2007 г. до 30 юни 2008 г., плюс премията за кредитен риск, съответстваща на профила на риска на получателя, както се посочва в Съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (21).

    Елементът на помощ, съдържащ се в разликата между този лихвен процент и референтния лихвен процент, определен в съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти, ще бъде считан временно за съвместим с Договора въз основа на член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС, ако са спазени всички следващи условия:

    а)

    този метод се прилага за всички договори, сключени до 31 декември 2011 година най-късно; той може да обхваща заеми с всякаква продължителност; намалените лихвени проценти могат да се прилагат за плащания на лихви до 31 декември 2013 г. (22); за заеми след тази дата трябва да се прилага лихвен процент, поне равен на определения в съобщението за референтните и сконтови лихвени проценти;

    б)

    за МСП намалените лихвени проценти могат да се отнасят както за заемите за инвестиции, така и за тези за оборотен капитал; за големите предприятия те могат да се отнасят само до заемите за инвестиции;

    в)

    предприятията в затруднение (23) са изключени от приложното поле на мярката.

    2.5.   Помощ за производство на екологично чисти продукти

    Вследствие на настоящата финансова и икономическа криза предприятията изпитват също така повече трудности за достъп до финансиране за производство на по-благоприятни за околната среда продукти. Помощта под формата на гаранции може да не бъде достатъчна за финансирането на скъпоструващи проекти, целящи по-добро опазване на околната среда чрез ранно адаптиране към бъдещи стандарти, които все още не са въведени, или чрез надхвърляне на тези стандарти.

    Комисията смята, че въпреки финансовата и икономическа криза екологичните цели следва да останат приоритет. Производството на по-благоприятни за околната среда продукти, включително ресурси и енергийно ефективни продукти, е в съответствие със Стратегията Европа 2020, е от интерес за Съюза и е важно кризата да не попречи на тази цел.

    Следователно допълнителни мерки под формата на субсидирани заеми биха насърчили производството на „екологично чисти продукти“. Субсидираните заеми обаче могат да доведат до сериозно нарушаване на конкуренцията и следва да се ограничават строго до специфични ситуации и целенасочени инвестиции.

    Комисията смята, че за ограничен период от време държавите-членки следва да разполагат с възможността да предоставят помощ под формата на намаление на лихвения процент.

    Комисията ще счита за съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС всяка лихвена субсидия за инвестиционни заеми, ако са спазени всички следващи условия:

    а)

    помощта е свързана с инвестиционни заеми за финансиране на проекти, състоящи се в производство на нови продукти, които значително подобряват опазването на околната среда (24);

    б)

    помощта е необходима за стартирането на нов проект; при съществуващи проекти помощта може да бъде отпусната, за да бъде продължен проектът, ако възникне необходимост за това поради новата икономическа ситуация;

    в)

    помощта се отпуска само за проекти, състоящи се в производството на продукти, свързани с ранно адаптиране или с надхвърляне на бъдещи, все още невъведени продуктови стандарти на Съюза (25), които повишават степента на опазване на околната среда;

    г)

    за продукти, свързани с ранно адаптиране или надхвърляне на бъдещи стандарти на Съюза за околната среда, инвестирането започва най-късно на 31 декември 2011 г. с цел пускане на продукта на пазара поне две години преди въвеждане на стандарта;

    д)

    заемите могат да покриват разходите за инвестиции в материални и нематериални активи (26) с изключение на заемите за инвестиции, които отговарят на капацитети за производство от повече от 3 % от продуктовите пазари (27), в които средният годишен ръст, измерван с данни за стойността, на видимото потребление на съответния продукт на пазара на ЕИП през последните пет години преди започването на инвестицията е останал под средния годишен ръст на БВП на Европейското икономическо пространство през същия петгодишен референтен период;

    е)

    заемите са предоставени най-късно до 31 декември 2011 г.;

    ж)

    за изчислението на помощта отправна точка следва да бъде конкретният лихвен процент на получателя, изчислен въз основа на методологията, съдържаща се в точка 2.3 от настоящото съобщение. Въз основа на тази методология предприятието може да се възползва от намаление на лихвения процент от:

    15 % за големите предприятия,

    25 % за МСП;

    з)

    субсидираният лихвен процент се прилага за срок от максимум две години след отпускането на заема;

    и)

    намалението на лихвения процент може да се приложи за заеми, отпуснати от държавата или от публични финансови институции, както и за заеми, отпуснати от частни финансови институции. Следва да се осигури недискриминация между публичните и частните предприятия;

    й)

    предприятията в затруднение (28) са изключени от приложното поле на мярката;

    к)

    държавите-членки гарантират, че помощта не е пряко или косвено пренасочена към финансови дружества.

    2.6.   Натрупване

    Таваните на помощта, фиксирани според настоящото съобщение, ще се прилагат без значение дали подкрепяният проект е финансиран изцяло с държавни средства или е частично финансиран от Съюза.

    Временните мерки за помощ, предвидени в настоящото съобщение, не могат да бъдат кумулирани с помощта, попадаща в обхвата на регламента de minimis, за същите допустими разходи.

    Временните мерки за помощ могат да бъдат кумулирани с друга съвместима помощ или с други форми на финансиране от Съюза, при условие че са спазени максимално допустимите интензитети на помощта, посочени в съответните насоки или регламенти за групово освобождаване.

    В случай на съвместно финансиране от Структурните фондове на ЕС и други инструменти за финансиране на ЕС трябва да се спазват приложимите правила.

    3.   Мерки за опростяване

    3.1.   Застраховане на краткосрочни експортни кредити

    В съобщението на Комисията до държавите-членки по член 93, параграф 1 от Договора за ЕО относно прилагането на членове 92 и 93 от Договора към застраховането на краткосрочни експортни кредити (29) се посочва, че продаваемите рискове не могат да бъдат покривани чрез застраховане на експортни кредити с подкрепата на държавите-членки. Продаваемите рискове са търговски и политически рискове относно публични и непублични длъжници, установени в държавите, изброени в приложението към настоящото съобщение, с максимален период на риска от две години. Рисковете, отнасящи се до длъжници, установени в държавите-членки и в осем други държави, членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, се считат за продаваеми.

    Комисията смята, че липса на способност за застраховане и презастраховане не съществува във всички държави-членки вследствие на настоящата финансова и икономическа криза, но не изключва възможността в някои държави временно да се появи липса на застрахователно покритие за продаваемите рискове.

    В т. 4.4 от съобщението се посочва:

    „… При такива обстоятелства, тези временно непродаваеми рискове може да бъдат поети за сметка на публични или публично подкрепяни експортно-кредитни застрахователи за непродаваеми рискове, застраховани за сметка на държавата или с нейна гаранция. Застрахователят трябва, доколкото е възможно, да приведе в съответствие процента на своите премии за такива рискове с начисляваните навсякъде другаде проценти от страна на частните експортно-кредитни застрахователи за въпросния вид риск.

    Всяка държава-членка, възнамеряваща да използва тази клауза за дерогация, трябва незабавно да уведоми Комисията за своето проекторешение. Това уведомление трябва да съдържа пазарен доклад, показващ липсата на покритие за рисковете на частния застрахователен пазар чрез представяне на доказателства в този смисъл от двама големи добре известни международни частни експортно-кредитни застрахователя, както и национален кредитен застраховател, като по този начин се обосновава използването на клаузата за дерогация. Докладът трябва също да съдържа описание на условията, които публичните или публично подкрепяните експортно-кредитни застрахователи възнамеряват да прилагат по отношение на такива рискове.

    В срок от два месеца от получаването на такова уведомление Комисията ще провери дали използването на клаузата за дерогация е в съответствие с горните условия и дали е съвместимо с Договора.

    Ако Комисията установи, че условията за използване на клаузата за дерогация са изпълнени, нейното решение за съвместимостта се ограничава до две години от датата на решението, при условие че пазарните условия, обосноваващи използването на клауза за дерогация, не се променят през този период.

    Освен това Комисията може, като се консултира с другите държави-членки, да преразгледа условията за използване на клаузата за дерогация; тя може също да реши да я прекрати или да я замени с друга подходяща система.“

    Тези разпоредби, приложими за големи компании и МСП, представляват подходящ инструмент в настоящата икономическа ситуация, ако държавите-членки сметнат, че съществува липса на покритие за рисковете на частния застрахователен пазар за някои продаваеми рискове и/или за защита срещу рискове за някои купувачи.

    В този контекст, за да ускори процедурата за държавите-членки, Комисията смята, че до 31 декември 2011 г. те могат да докажат липсата на пазар, като предоставят достатъчно доказателства за липсата на покритие за риска на частния застрахователен пазар. Използването на клаузата за дерогация ще се счита оправдано при всички случаи, ако:

    а)

    голям международен частен експортно-кредитен застраховател и национален кредитен застраховател представят доказателства за липсата на такова покритие; или

    б)

    поне четири добре установени износители в държавите-членки представят доказателства за отказ от покритие от страна на застрахователи за конкретни операции.

    Комисията в тясно сътрудничество със съответните държави-членки ще осигури бързо приемане на решенията относно прилагането на клаузата за дерогация.

    4.   Мониторинг и докладване

    Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (30) и Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (31), изискват от държавите-членки да представят годишни доклади на Комисията.

    Държавите-членки трябва да гарантират съхранението на подробна документация за предоставянето на помощта, предвидена в настоящото съобщение. Тази документация, която трябва да съдържа цялата информация, необходима за установяване, че са спазени необходимите условия, трябва да се съхранява за срок от 10 години и да се предоставя на Комисията при поискване.

    В допълнение държавите-членки следва да предоставят на Комисията доклад за приложените мерки въз основа на настоящото съобщение в срок до 15 септември 2011 г.

    Комисията може да поиска допълнителна информация по отношение на отпуснатата помощ, за да провери дали условията от нейното решение за одобрение на мярката за помощ са спазени.

    5.   Заключителни разпоредби

    Настоящото съобщение се прилага от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2011 г.

    То е оправдано от настоящите изключителни и преходни проблеми във финансирането, свързани с банковата криза. След консултации с държавите-членки Комисията може да го преразгледа преди 31 декември 2011 г. въз основа на важни съображения, свързани с икономиката или с политиката на конкуренция. Ако това би било полезно, Комисията може също да предостави допълнителни пояснения относно своя подход към конкретни въпроси.

    Настоящото съобщение не се прилага за следните помощи:

    а)

    схеми за помощи, които не изключват изрично плащането на индивидуална помощ в полза на предприятие, което е обект на неизпълнено нареждане за събиране вследствие на предходно решение на Комисията, с което дадена помощ се обявява за незаконосъобразна и несъвместима с вътрешния пазар;

    б)

    ad hoc помощта в полза на предприятие, което е обект на неизпълнено нареждане за събиране вследствие на предходно решение на Комисията, с което дадена помощ се обявява за незаконосъобразна и несъвместима с общия пазар.

    В съответствие с известието на Комисията за определяне на приложимите правила при оценка на незаконосъобразната държавна помощ (32) Комисията ще прилага следното по отношение на помощ, за която не е получила уведомление:

    а)

    настоящото съобщение, ако помощта е отпусната след 1 януари 2011 г.;

    б)

    приложимите насоки, когато помощта е отпусната във всички останали случаи.


    (1)  ОВ C 16, 22.1.2009 г., стр. 1.

    (2)  Вж. Европейска комисия, Икономически и финансови въпроси: „Междинна прогноза за 2010 г.“, и МВФ: „Световна икономическа перспектива“, октомври 2010 г.; Вж. също ЕЦБ: „Проучване на банковото отпускане на заеми в еврозоната“, октомври 2010 г., и ЕЦБ: „Проучване на достъпа до финансиране за МСП в еврозоната“, март—септември 2010 г.

    (3)  Съобщение на Комисията — Временна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза (ОВ C 83, 7.4.2009 г., стр. 1).

    (4)  Съобщение на Комисията за изменение на Временната общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза (ОВ C 303, 15.12.2009 г., стр. 6).

    (5)  Съобщение на Комисията за изменение на Временната общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза (ОВ C 261, 31.10.2009 г., стр. 2).

    (6)  Виж също European Commission, Economic and Financial Affairs: Autumn Forecast 2010 (29 November 2010).

    (7)  От 1 юли 2010 г. Комисията прилага по-строги условия за съвместимостта на правителствените гаранции по член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС. Вж. Генерална дирекция Конкуренция работен документ на службите на Комисията от 30 април 2010 г. Прилагането на правилата за държавна помощ към схемите за държавни гаранции, обхващащи банков дълг, емитиран след 30 юни 2010 г.

    (8)  ОВ L 379, 28.12.2006 г., стр. 5.

    (9)  На основата на данни, подадени от държавите-членки в отговор на въпросника на Комисията относно приложението на Временната рамка, публична консултация, проведена между 18.3.2010 г. и 26.4.2010 г. Не е изпратен отговор от Португалия и Словакия и не са изпратени данни от Франция по отношение на тази мярка.

    (10)  ОВ C 194, 18.8.2006 г., стр. 2.

    (11)  Съобщение на Комисията до държавите-членки съгласно член 93, параграф 1 от Договора за ЕО относно прилагането на членове 92 и 93 от Договора към застраховането на краткосрочни експортни кредити (ОВ C 281, 17.9.1997 г., стр. 4).

    (12)  Съвместни дела T-132/96 и T-143/96 Freistaat Sachsen и Volkswagen AG срещу Комисията [1999 г.] Сборник II-3663, параграф 167.

    (13)  Решение 98/490/ЕО на Комисията по дело C 47/96 Crédit Lyonnais (ОВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 28), точка 10.1; Решение 2005/345/ЕО на Комисията по дело C 28/02 Bankgesellschaft Berlin (ОВ L 116, 4.5.2005 г., стр. 1), точка 153 и следващите; Решение 2008/263/ЕО на Комисията по Дело C 50/06 BAWAG (ОВ L 83, 26.3.2008 г, стр. 7), точка 166. Вж. решението на Комисията по дело NN 70/07 Northern Rock (ОВ C 43, 16.2.2008 г., стр. 1), решение на Комисията по дело NN 25/08 Помощ за оздравяване на WestLB (ОВ C 189, 26.7.2008 г., стр. 3) и решение на Комисията от 4 юни 2008 г. по дело C 9/08 SachsenLB, (ОВ L 104, 24.4.2009 г., стр. 34).

    (14)  Както е определено в член 2, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕO) 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001 (ОВ L 358, 16.12.2006 г., стр. 3).

    (15)  Както е определено в член 2.1 от Съобщение на Комисията — Насоки на Общността относно държавните помощи за спасяване и преструктуриране на дружества в затруднение (ОВ C 244, 1.10.2004 г., стр. 2).

    (16)  Както е определено в член 2, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 1857/2006.

    (17)  Както е определено в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1857/2006.

    (18)  Като Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 година относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване) (ОВ L 214, 9.8.2008 г., стр. 3), Регламент (ЕO) № 1628/2006 на Комисията от 24 октомври 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора по отношение на националната регионална инвестиционна помощ (ОВ L 302, 1.11.2006 г., стр. 29) или Регламент (ЕО) № 1857/2006, при положение че одобрената методология изрично обхваща вида гаранции и вида на разглежданите операции.

    (19)  Източник: Евростат. Последна налична информация за ЕС—27 от 2007 г. Месечни разходи за труд: 3 028 EUR.

    (20)  Виж бележка под линия 15.

    (21)  ОВ C 14, 19.1.2008 г., стр. 6.

    (22)  Държавите-членки, които желаят да използват този механизъм, трябва да публикуват онлайн лихвите по еднодневните депозити и трябва да ги предоставят на Комисията.

    (23)  Вж. бележка под линия 15.

    (24)  Съгласно определението в т. 70.1 от раздел 2.2 (определения) от насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда (ОВ C 82, 1.4.2008 г., стр. 1).

    (25)  Бъдещи общностни продуктови стандарти са задължителни стандарти на Общността, чрез които се определят изисквани нива на екологични показатели за продуктите, продавани в Съюза, които са приети, но все още не са влезли в сила.

    (26)  Съгласно определението в т. 70 от насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда.

    (27)  Съгласно определението в т. 69 от насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г.

    (28)  Вж. бележка под линия 15.

    (29)  ОВ C 281, 17.9.1997 г., стр. 4.

    (30)  ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1.

    (31)  ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1.

    (32)  ОВ C 119, 22.5.2002 г., стр. 22.


    ПРИЛОЖЕНИЕ

    Временна рамка за годишните минимални премии (safe harbour) в базисни пунктове (1)

    Рейтингова категория

    (Standard & Poor’s)

    Обезпеченост

    Висока

    Нормална

    Ниска

    AAA

    40

    40

    40

    AA +

    AA

    AA –

    40

    40

    40

    A +

    A

    A –

    40

    55

    55

    BBB +

    BBB

    BBB –

    55

    80

    80

    BB +

    BB

    80

    200

    200

    BB –

    B +

    200

    380

    380

    B

    B –

    200

    380

    630

    CCC и по-ниска

    380

    630

    980


    (1)  За предприятия, които нямат кредитно минало или рейтинг, основан на балансов подход (като някои дружества със специална цел или новообразувани предприятия), държавите-членки могат да отпускат намаление до 15 % върху специфичната годишна минимална премия, определена на 3,8 % в известието на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (). Премията не може обаче да бъде по-ниска от тази, която би била приложима за дружеството майка или дружествата майки.

    (2)  ОВ C 155, 20.6.2008 г., стр. 10.


    Top