ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО 1.1. Въведение

Настоящото предложение следва да осигури необходимата правна рамка в отговор на искането на Европейския съвет от 23—24 юни 2011 г. за продължаване на развитието на Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR) като приоритетен въпрос, за да започне да функционира до 2013 г., позволявайки на органите на държавите-членки, които осъществяват дейности по наблюдение на границите, и на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз[1] (FRONTEX), наричана по-нататък „Агенцията“, да обменят оперативна информация и да подобрят сътрудничеството.

Целта на EUROSUR е да се подсили контролът на външните шенгенски граници. Чрез EUROSUR ще се създаде механизъм органите на държавите-членки, осъществяващи дейности по наблюдение на границите, да обменят оперативна информация и да сътрудничат помежду си и с Агенцията за намаляване на загубите на човешки живот по море и на броя на незаконните имигранти, които влизат в ЕС без да бъдат открити, и за повишаване на вътрешната сигурност чрез предотвратяване на трансгранични престъпления, като трафика на хора и трафика на наркотици.

Работата, която се извършва понастоящем за изпитването и постепенното въвеждане на EUROSUR, се базира на пътната карта, представена в съобщение на Комисията през 2008 г[2].

1.2. Правно основание

Настоящото законодателно предложение се основава на член 77, параграф 2, буква г) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), съгласно който Европейският парламент и Съветът приемат в съответствие с обикновената законодателна процедура мерки в областта на всички необходими мерки за постепенното въвеждане на интегрирана система за управление на външните граници[3].

Въвеждането на EUROSUR е част от политиката, целяща засилване на управлението на външните граници на държавите-членки. Следователно EUROSUR ще бъде един нов политически инструмент, който ще рационализира сътрудничеството и ще позволи систематичния обмен на информация между държавите-членки както и с Агенцията във връзка с наблюдението на границите, което понастоящем не се извършва на равнище ЕС.

След като бъде приет, законодателният акт относно EUROSUR ще представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в което не участват Обединеното кралство и Ирландия, но което е приложимо за четири асоциирани държави (Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн). Държавите от шенгенското пространство се ангажират да спазват общи изисквания за контрол по външните граници.

1.3. Цел и съдържание на законодателното предложение

Целта на законодателното предложение е да се подобри осведомеността за ситуацията и способността за реагиране на държавите-членки и на Агенцията при предотвратяване на незаконна миграция и трансгранична престъпност по външните сухоземни и морски граници (член 1).

Това следва да се осъществи чрез създаването на обща рамка (член 4), с ясни отговорности и компетенции на националните координационни центрове за наблюдение на границите в държавите-членки (член 5) и на Агенцията (член 6), които образуват гръбнака на EUROSUR. Тези центрове, които ще осигуряват ефикасно и ефективно управление на ресурсите и пресонала на национално равнище, и Агенцията, ще осъществяват комуникацията помежду си чрез комуникационната мрежа (член 7), която ще позволява да се обменя както некласифицирана чувствителна информация, така и класифицирана информация.

Сътрудничеството и обменът на информация между националните координациони центрове и Агенцията се осъществява чрез „картини на ситуацията“ (член 8), които следва да бъдат създадени на национално (член 9) и европейско равнище (член 10), както и за предграничната зона (член 11). Тези три картини, от които последните две следва да се управляват от Агенцията, са структурирани по сходен начин, за да се улесни информационният поток помежду им.

Като общо правило картините на ситуацията няма да включват лични данни, а по-скоро обмен на информация относно инциденти и деперсонализирани обекти като откриването и проследяването на плавателни съдове. В изключителни случаи може част от информацията, която обменят държавите-членки с Агенцията, да включва лични данни, при условие, че са спазени изискванията на Регламент (EО) № 2007/2004 на Съвета от 26 октомври 2004 г[4]. Дoколкото личните данни са част от националната картина на ситуацията в съседни участъци от външната граница, те могат да бъдат обменяни между съседни държави-членки само при спазване на условията, определени от хоризонталната правна рамка на ЕС в областта на защитата на личните данни.

Освен това Агенцията трябва да осигури услуга за общото прилагане на наблюдателни средства (член 12), като има предвид, че такава услуга може да да се предоставя по-ефективно спрямо разходите на европейско равнище. Тази услуга може да се изпълнява с подкрепата на съответните европейски космически програми, включително оперативния Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС).

Избраният подход в EUROSUR е да се използват доколкото е възможно и по най-добрия начин съществуващата информация, възможностите и системите, с които разполагат други агенции на ЕС (член 17). Поради това Агенцията ще осъществява тясно сътрудничество с Центъра на ЕС за спътниково наблюдение, с Европейската агенция за контрол на рибарството и с Европейската агенция по морска безопасност при предоставянето на услугата за общото прилагане на наблюдателни средства, както и с Европол в обмена на информация относно трансграничната престъпност.

Във връзка с данните за морския трафик, които трябва да се предоставят от системата на мрежата за морска безопасност SafeSeaNet съгласно Директива 2002/59/ЕО, Комисията възнамерява да направи съответно предложение за изменение на директивата през 2013 г. Предвижда се съответната информация в системата SafeSeaNet да се предоставя и за други цели освен тези, свързани с морската безопасност, морската сигурност и защитата на морската околна среда, и по този начин да стане част от наблюдателните средства, използвани в рамката EUROSUR.

По-добрата информираност относно това, което се случва по външните граници, има само ограничена стойност, ако не се допълни с една повишена способност на държавите-членки на ЕС да реагират на предизвикателствата, възникващи по външните им граници. Поради това държавите-членки следва да разделят външните си граници на гранични участъци (член 13), за които – на базата на анализи на риска и броя на възникналите инциденти — следва да бъдат определени степени на въздействие (член 14). В зависимост от определената степен на въздействие, националните координационни центорве и Агенцията следва да предприемат контрамерки за намаляване на въздействието върху въпросните гранични участъци (член 15).

Сътрудничеството със съседни трети държави е много важно за успеха на EUROSUR. Поради това съществуващите и планираните регионални мрежи, изградени между държави-членки и съседни трети държави, трябва да бъдат свързани със EUROSUR чрез националните координационни центрове (сравн. член 9, параграф 2, буква з) и член 18). Като се има предвид, че държавите-членки и Агенцията вече са в процес на изграждане на различните елементи на EUROSUR на национално и на европейско равнище, ERUOSUR следва да започне да функционира през втората половина на 2013 г. (член 21). Съвместният изследователски център на Европейската комисия следва да предостави на Агенцията техническа подкрепа за по-нататъшното техническо развитие на EUROSUR.

Тъй като предназначението на EUROSUR не е да регламентира събирането, съхранението или трансраничния обмен на лични данни, тя не беше включена в съобщението на Комисията от 2010 г. относно преглед на управлението на информацията в областта на свободата, сигурността и правосъдието[5]. Въпреки това развитието на EUROSUR беше анализирано въз основа на принципите, определени в това съобщение и доразвити в съпътстващия го анализ на въздeйствието. Tова засяга по-специално принципа на необходимост, където възможността да се използва EUROSUR за обмен на лични данни е сведена до абсолютния минимум, принципа на ефективност на разходите, където е избран етапен подход с използване на най-несложните технически решения, и подохода на определяне на политиките отдолу нагоре, където Комисията работи от 2008 г. в тясно сътрудничество с експерти на държавите-членки за анализа на различни технически решения и за съвместното валидиране на заключения и препоръки от направените проучвания.

Настоящото предложение беше разгледано подробно, за да се осигури, че разпоредбите в него са изцяло съобразени с основните права, и по-специално човешкото достойнство, забрана на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание, правото на свобода и сигурност, правото на защита на личните данни, приницпите на забрана за връщане и на недискриминация, и правата на детето. Особено внимание бе отделено на член 4 и член 19, параграф 2 от Хартата на основните права, в който се забранява лица да бъдат принудително отвеждани към държава, в която съществува сериозен риск да бъдат осъдени на смърт, да бъдат подложени на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание. В член 18, параграф 2 от настоящия регламент изрично се забранява да се обменя информация с трета държава, която би могла да използва тази информация за идентифицирането на лица или група лица, за които съществува сериозен риск да бъдат подложени на изтезания, на нечовешко и унизително отношение или наказание, или по друг начин да бъдат нарушени основните им права.

В допълнение, важен беше и член 24 от Хартата, тъй като много незаконни мигранти и жертви на трафик са деца. В член 1, параграф 3 изрично се предвижда държавите-членки и Агенцията да отдават предимство на специалните нужди на децата, на жертвите на трафик, на лица, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, на лица, нуждаещи се от международна закрила, на хора, бедстващи в морето и други лица в особено уязвимо положение. Член 8 от Хартата относно защитата на личните данни също е с особена важност, тъй като обменът на данни може да включва лични данни — ситуация, при която се прилагат и трябва напълно да бъдат спазвани правилата за защита на личните данни.

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

В работния документ на службите на Комисията, който придружава настоящото предложение, се прави оценка на въздействието на предложението и подробен преглед на консултациите, проведени в периода 2008—2011 г., като е направено подробно обяснение на рамката на EUROSUR и на различните възможни политики и съответните разходи за нейното въвеждане.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Правното основание за предложението е член 77, параграф 2, буква г) от Договора за функционирането на Европейския съюз.

4.           ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Различните елементи на EUROSUR ще бъдат изпълнени главно от Агенцията и от държавите-членки (споделено управление) въз основа на пътната карта за EUROSUR от 2008 г. (COM(2008)68окончателен).

Във връзка с изграждането на националните координациони центрове държавите-членки ще бъдат подпомагани през 2012—2013 г. от Фонда за външните граници и от инструмента за финансова подкрепа за външните граници и визите, като част от планирания за 2014—2020 г. Фонд за вътрешна сигурност.

От друга страна Агенцията ще използва собствения си бюджет, за да изгради комуникационната мрежа и други хоризонтални елементи на EUROSUR, като европейската картина на ситуацията и общата предгранична разузнавателна картина, а когато е необходимо ще използва допълнително подкрепа от Фонда за вътрешна сигурност (пряко или непряко централизирано финансово управление).

С финансиране по линия на 7-та Рамкова програма за изследвания и развитие ще бъде подкрепено създаването на предвижданата услуга за общо прилагане на наблюдателни средства през 2012—2013 г.

Мерки в съседни трети държави ще бъдат подкрепени през 2012—2013 г. от Тематичната програма за убежище и миграция, като част от Инструмента за сътрудничество за развитие.

2011/0427 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 2, буква г) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)       Създаването на Европейска система за наблюдение на границите (наричана по-нататък „EUROSUR“) е необходимо, за да се засили обменът на информация и оперативното сътрудничество между националните органи на държавите-членки, както и с Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз, създадена с Регламент (EО) № 2007/2004 на Съвета от 26 октомври 2004 г[6]. (Frontex), наричана по-нататък „Агенцията“. EUROSUR следва да осигури на тези органи и на Агенцията необходимата инфраструктура и инструментариум за подобряване на тяхната осведоменост за ситуацията и способност за реагиране при откриване и предотвратяване на незаконна миграция и трансгранична престъпност, както и за защита и спасяване на живота на мигранти по външните граници на държавите-членки на Съюза.

(2)       Държавите-членки следва да създадат национални координационни центрове за наблюдение на границите за подобряване на сътрудничеството и обмена на информация помежду им и с Агенцията. За правилното функциониране на EUROSUR е изключително важно всички национални органи, отговорни за наблюдението на външните граници по силата на националното законодателство, да си сътрудничат чрез националните координационни центрове.

(3)       Настоящият регламент не следва да ограничава държавите-членки да натоварят своите национални координационни центрове и с отговорността за координирането на обмена на информация и сътрудничеството във връзка с наблюдението на въздушните граници и за проверките по гранично-пропускателните пунктове.

(4)       Настоящият регламент е част от Европейския модел за интегрирано управление на външните граници и от Стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз. EUROSUR допринася също за развитието на Общата среда за обмен на информация за наблюдение на морската област на ЕС (CISE), като осигурява по-широка рамка за осведоменост за морската ситуация чрез обмен на информация между публичните организации от различни сектори в Съюза.

(5)       В съответствие с член 2, буква и) от Регламент (EО) № 2007/2004, Агенцията следва да осигури необходимата помощ за развитието и функционирането на EUROSUR и според случая, за развитието на CISE, включително за оперативната съвместимост на системите.

(6)       В настоящия регламент са зачетени основните права и са спазени приниципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално човешкото достойнство, забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание, правото на свобода и сигурност, правото на защита на личните данни, приницпите на забрана за връщане и на недискриминация, и правата на детето. Настоящият регламент следва да се прилага от държавите-членки в съответствие с тези права и принципи.

(7)       Всякакъв обмен на лични данни чрез комуникационната мрежа на EUROSUR следва да става въз основа на съществуващите национални правни разпоредби и съществуващите правни разпоредби на Съюза, както и при спазване на предвидените в тях специфични изисквания за защитата на данни. В случаите, когато някои по-специфични правни инструменти, като Регламент (ЕО) № 2007/2004, не предвиждат пълен режим за защита на личните данни, се прилагат Директива 95/46/EО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни[7], Регламент (ЕО) № 45/2001. на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. за защита на физическите лица по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни[8] и, в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество, Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси[9].

(8)       Тъй като създаването на EUROSUR не може да бъде постигнато в достатъчна степен само от държавите-членки и поради това може, предвид мащаба и въздействието на мярката, да бъде постигнато по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, залегнал в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалността, предвиденото в настоящия регламент не надхвърля строго необходимото за постигане на своята цел.

(9)       За да се осъществи едно постепенно географско покритие на EUROSUR, задължението за определяне и за функциониране на национални координационни центрове следва да се приложи на три последователни етапа: първо за държавите-членки, разположени по южните морски външни граници и по източните сухоземни външни граници, на втория етап — за останалите държави-членки със сухоземни или морски външни граници, и на третия етап — за останалите държави-членки.

(10)     В съответствие с членове 1 и 2 от протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и поради това не е обвързана от него и не е обект на прилагането му. Предвид факта, че настоящият регламент доразвива достиженията на правото от Шенген, по силата на част трета, дял V от Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания в съответствие с член 4 от този протокол, взема решение в срок до шест месеца след приемането на настоящия регламент, дали ще го приложи в своето национално законодателство.

(11)     Настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в което не участва Обединеното кралство, съгласно решение на Съвета 2000/365/EО от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои от разпоредбите от достиженията на правото от Шенген[10]. Поради това Обединеното кралство не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързано от него и не е обект на прилагането му.

(12)     Настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в което не участва Ирландия, съгласно решение на Съвета 2002/192/EО от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои от разпоредбите от достиженията на правото от Шенген[11]. Поради това Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него и не е обект на прилагането му.

(13)     По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, както това е предвидено в споразумението, сключено между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно асоциирането на тези две държави в изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген[12].

(14)     По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, както това е предвидено в споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария в изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген[13].

(15)     По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, както това е предвидено в протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария в изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген[14].

(16)     Изпълнението на настоящия регламент не засяга разделението на областите на компетентност между Съюза и държавите-членки и не засяга задълженията на държавите-членки съгласно Конвенцията на ООН по морско право, Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, Международната конвенция за търсене и спасяване по море, Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и Протокола към нея срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух, Конвенцията за статута на бежанците, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и други съответни международни инструменти.

(17)     Изпълнението на настоящия регламент не засяга правилата за наблюдение на морските външни граници в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Агенцията, както те са установени в Решение 2010/252/ЕС на Съвета от 26 април 2010 г[15],

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Настоящият регламент създава обща рамка за обмен на информация и сътрудничество между държавите-членки и Агенцията за подобряване на осведомеността за ситуацията и способността за реагиране по външните граници на държавите-членки и на Европейския съюз, наричана по-нататък Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR).

Член 2

Обхват

1.           Настоящият регламент се прилага за наблюдението на сухоземните и морските външни граници на държавите-членки, включително за дейности по наблюдение, откриване, идентифициране, проследяване, предотвратяване и залавяне при незаконно пресичане на границите.

2.           Настоящият регламент не се прилага за оперативни, процесуални и правни мерки, предприети след залавянето.

3.           При прилагането на настоящия регламент държавите-членки и Агенцията спазват основните права, включително изискванията за защита на личните данни. Те отдават предимство на специалните нужди на децата, на жертвите на трафик, на лица, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, на лица, нуждаещи се от международна закрила, на хора бедстващи в морето и други лица в особено уязвимо положение.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)           „осведоменост за ситуацията“ означава способността да се наблюдават, откриват, идентифицират, проследяват и разгадават трансгранични движения, с цел да се намират основателни причини за контролни мерки въз основа на съчетаването на нова информация със съществуващи познания;

б)           „способност за реагиране“ означава способността да се осъществяват дейности за противодействие на незаконни трансгранични движения, включително средствата и сроковете за адекватна реакция на необичайни обстоятелства;

в)           „картина на ситуацията“ означава графичен интерфейс за представяне в реално време на данни, информация и разузнаване, получени от различни органи, сензори, платформи и други източници, който се обменя по комуникационни и информационни канали с други органи за постигане на осведоменост за ситуацията и за подкрепа на способността за реагиране по външните граници и предграничната зона;

г)            „трансгранична престъпност“ означава всяко тежко престъпление или организирана престъпност по външните граници на държавите-членки, като трафик на хора, трафик на наркотици и други забранени дейности;

д)           „участък от външна граница“ означава цялата или част от външната сухоземна или морска граница на дадена държава-членка, така както тя е определена от националното законодателство или както е определена от националния координационен център или друг отговорен национален орган;

е)           „предгранична зона“ означава географският район отвъд външната граница на държавите-членки, който не е обхванат от национална система за наблюдение на границите.

ДЯЛ II

РАМКА

ГЛАВА I

Елементи

Член 4

Рамка на EUROSUR

1.           За обмена на информация и сътрудничеството в областта на наблюдението на границите държавите-членки и Агенцията използват рамката на EUROSUR, която е съставена от следните елементи:

а)           национални координационни центрове за наблюдение на границите;

б)           национални картини на ситуацията;

в)           комуникационна мрежа;

г)            европейска картина на ситуацията;

д)           обща предгранична разузнавателна картина;

е)           общо прилагане на наблюдателни средства.

2.           Националните координационни центрове предоставят на Агенцията чрез комуникационната мрежа цялата необходима информация от техните национални картини на ситуацията за създаването и поддържането на европейската картина на ситуацията и на общата предгранична разузнавателна картина.

3.           Агенцията предоставя на националните координационни центрове чрез комуникационната мрежа неограничен достъп до европейската картина на ситуацията и до общата предгранична разузнавателна картина.

4.           Елементите, изброени в параграф 1 се създават и поддържат в съответствие с принципите, определени в приложението.

Член 5

Национален координационен център

1.           Всяка държава-членка със сухоземни и морски външни граници определя, управлява и поддържа Национален координационен център за наблюдение на границите, който координира и обменя информация между всички органи, отговорни за наблюдението на външните граници на национално равнище, както и с други национални координационни центрове и с Агенцията. Държавата-членка нотифицира създаването на центъра на Комисията, която незабавно информира останалите държави-членки и Агенцията.

2.           Без да се засягат разпоредбите на член 16, националният координационен център е единствената точка за контакт за обмен на информация и сътрудничество с други национални координационни центрове и с Агенцията.

3.           Националният координационен център:

а)           осигурява своевременен обмен на информация и сътрудничество между всички национални органи, отговорни за наблюдението на външни граници, и със съответните правоприлагащи органи на национално равнище, както и с други национални координационни центрове и с Агенцията;

б)           допринася за ефикасното и ефективно управление на ресурсите и персонала;

в)           създава и поддържа националната картина на ситуацията в съответствие с член 9;

г)            подпомага планирането и изпълнението на всички национални дейности по наблюдението на границите;

д)           администрира националната система за наблюдение на границите в съответствие с националното законодателство, където е приложимо;

е)           измерва редовно резултатите от националните дейности по наблюдение на границите;

ж)          координира оперативните мерки с други държави-членки без това да засяга компетенциите на Агенцията.

4.           Националният координационен център функционира двадесет и четири часа в денонощието и седем дни в седмицата.

Член 6

Агенцията

1.           Агенцията:

а)           администрира комуникационната мрежа на EUROSUR в съответствие с член 7;

б)           създава и поддържа европейската картина на ситуацията в съответствие с член 10;

в)           създава и поддържа общата предгранична разузнавателна картина в съответствие с член 11;

г)            съдейства за общото прилагане на наблюдателни средства в съответствие с член 12.

2.           За целите на параграф 1 Агенцията функционира двадесет и четири часа в денонощието и седем дни в седмицата.

Член 7

Комуникационна мрежа

1.           Агенцията създава и поддържа комуникационна мрежа, за да осигури комуникацията и аналитичния инструментариум и да позволи сигурен обмен на некласифицирана чувствителна информация и класифицирана информация в почти реално време с и между националните координационни центрове. Мрежата функционира двадесет и четири часа в денонощието и седем дни в седмицата и позволява:

а)           двустранен и многостранен обмен на информация в почти реално време;

б)           аудио и видео конферентна връзка;

в)           сигурно манипулиране, съхранение и обработване на некласифицирана чувствителна информация;

г)            сигурно манипулиране, съхранение, предаване и обработване на класифицирана информация на ЕС до степен на „RESTREINT UE/EU RESTRICTED“ („ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ ЕС“) или еквивалентна национална степен на класифициране, като осигурява работата с класифицирана информация да става в отделна и надлежно акредитирана част от комуникационната мрежа.

2.           Агенцията предоставя техническа подкрепа и осигурява оперативна съвместимост на комуникационната мрежа с други комуникационни и информационни системи, управлявани от Агенцията.

3.           Агенцията и националните координационни центрове обменят, обработват и съхраняват некласифицирана чувствителна информация и класифицирана информация в комуникационната мрежа в съответствие с правила и стандарти, които прилагат основните принципи и общите стандарти на Решение 2001/844/ЕО на Комисията за изменение на нейния процедурен правилник[16] или еквивалентни на тях.

4.           Органите, агенциите и други институции на държавите-членки, които използват комуникационната мрежа, осигуряват при работа с класифицирана информация спазването на правила и стандарти за сигурност, еквивалентни на прилаганите от Агенцията.

ГЛАВА II

Осведоменост за ситуацията

Член 8

Картини на ситуацията

1.           Националните картини на ситуацията, европейската картина на ситуацията и общата предгранична разузнавателна картина се създават чрез събиране, оценка, съпоставяне, анализ, тълкуване, генериране, визуализация и разпространение на информация.

2.           Картините, посочени в параграф 1, са съставени от следните слоеве:

а)           слой на събитията, съдържащ информация за инциденти, свързани с незаконна миграция, трансгранична престъпност и кризисни ситуации;

б)           оперативен слой, съдържащ информация за състоянието и разположението на собствените активи, зоните на действие и информация за заобикалящата среда;

в)           аналитичен слой, съдържащ стратегическа информация, аналитични продукти, разузнавателни данни, както и изображения и геоданни.

Член 9

Национална картина на ситуацията

1.           Националният координационен център създава и поддържа национална картина на ситуацията, за да осигурява за всички органи, отговорни за наблюдението на граници на национално равнище, ефективна, точна и своевременна информация, необходима за предотвратяването на незаконна миграция и трансгранична престъпност по външните граници на съответната държава-членка.

2.           Националната картина на ситуацията е съставена от информация, събрана от следните източници:

а)           националната система за наблюдение на границите в съответствие с националното право, където е приложимо;

б)           стационарни и мобилни сензори под управлението на националните органи, отговорни за наблюдението на външните границите;

в)           патрулите за наблюдение на границите и други наблюдателни мисии;

г)            местни, регионални и други координационни центрове;

д)           други съответни национални органи и системи;

е)           Агенцията;

ж)          националните координационни центрове в други държави-членки и в трети държави;

з)            регионални мрежи със съседни трети държави, като Атлантическата мрежа SEAHORSE, Средиземноморската мрежа SEAHORSE, Мрежата за сътрудничество в областта на граничния контрол за региона на Балтийско море CoastNet, Черноморския граничен координационен и информационен център и други регионални мрежи, изградени по външните сухоземни граници;

и)           системи за корабно докладване, като Системата за автоматично идентифициране (AIS) и Системата за наблюдение на плавателни съдове (VMS). Данните от тези системи се получават на национално равнище от компетентните национални органи и от центровете за наблюдение на рибарството;

й)           други съответни европейски и международни организации;

к)           други източници.

3.           Слоят на събитията на националната картина на ситуацията се състои от следните подслоеве:

а)           подслой за незаконна миграция, който съдържа информация за инциденти, свързани с незаконно пресичане на границата от мигранти на външните граници на съответната държава-членка или в близост до тях, за улесненията за незаконно пресичане на границата и за други съответни инциденти, свързани с незаконна миграция, като мисия за издирване и спасяване на лица, опитали се да пресекат незаконно границата;

б)           подслой за трансгранична престъпност, който съдържа информация за инциденти, свързани с трафик на хора, трафик на наркотици и други забранени стоки, както и за инциденти, свързани с други тежки и организирани престъпления или с организирана престъпност по външните граници на съответната държава-членка или в близост до тях;

в)           подслой за кризисни ситуации, който съдържа информация във връзка с природни бедствия и причинени от човека катастрофи, аварии и други кризисни ситуации, възникнали по външните граници на съответната държава-членка или в близост до тях, които биха могли да окажат значително въздействие върху контрола по външните граници;

г)            подслой за други събития, който съдържа информация относно присъствието на неидентифицирани и подозрителни платформи и лица по външните граници на съответната държава-членка или в близост до тях, както и за други събития, които биха могли да окажат значително въздействие върху контрола по външните граници;

4.           За всеки от инцидентите в слоя на събитията на националната картина на ситуацията се определя единствена индикативна степен на въздействие — от „слабо“ и „средно“ до „високо“ въздействие. Всички събития, за които е определено „средна“ до „висока“ степен на въздействие, се споделят с Агенцията.

5.           Оперативният слой на националната картина на ситуацията се състои от следните подслоеве:

а)           подслой за собствените активи, който съдържа информация за разположението, времето, курса, скоростта, състоянието и вида на собствените активи и за плана на разгръщане, включително географските координати на зоната на действие, патрулните графици и кодовете за комуникация; в случай, че собствените активи са разгърнати за изпълнението на многоцелева мисия, която включва военни задачи, националният координационен център може да реши да не обменя такава информация с други национални координационни центрове и с Агенцията, освен когато собствените активи са разгърнати в съседния граничен участък на друга държава-членка;

б)           подслой за зоните на действие, който съдържа информация за мисията, местоположението, състоянието, времетраенето и органите, които участват в операциите;

в)           подслой за информацията за заобикалящата среда, който съдържа или дава достъп до информация за терена и метеорологичните условия по външните граници на съответната държава-членка.

6.           Аналитичният слой на националната картина на ситуацията се състои от следните подслоеве:

а)           информационен подслой, който съдържа важни събития и показатели, необходими за анализа на незаконната миграция и трансграничната престъпност;

б)           аналитичен подслой, който представя аналитични доклади, тенденции за степента на риска, регионални наблюдения и сводки, отнасящи се за съответната държава-членка;

в)           подслой на разузнавателната картина, който съдържа мигрантски профили, миграционни маршрути и информация за степените на въздействие, определени за участъците от външните сухоземни и морски граници, и анализ за улесненията;

г)            подслой за изображения и геоданни, който съдържа референтни изображения, картни подложки, оценки за валидиране на разузнавателни сведения, анализ на промени (изображения от наблюдения на Земята), както и за откриване на промени, пространствено обвързани данни и карти на проникваемостта за границите.

7.           Информацията, която се съдържа в аналитичния слой и информацията за заобикалящата среда от оперативния слой на националната картина на ситуацията може да се основава на информацията от европейската картина на ситуацията и общата предгранична разузнавателна картина.

8.           Информацията за собствените активи от оперативния слой се класифицира като информация EU Restricted.

9.           Националните координационни центрове на съседни държави-членки споделят помежду си директно и в почти реално време картината на ситуацията за съседни участъци от външните граници относно:

а)           всички инциденти, свързани с незаконна миграция и трансгранична престъпност и други значителни събития от слоя на събитията;

б)           разположението на собствените патрули, включено в оперативния слой, когато главната мисия на патрулите е да предотвратяват незаконна миграция и трансгранична престъпност;

в)           плановите схеми, графиците и кодовете за комуникация за следващия ден на патрулите, които патрулират в съседните участъци от външните граници;

г)            тактически доклади за анализ на риска, включени в аналитичния слой.

Член 10

Европейска картина на ситуацията

1.           Агенцията създава и поддържа европейска картина на ситуацията, за да осигурява на националните координационни центрове информация и анализи, необходими за предотвратяването на незаконна миграция и трансгранична престъпност по външните граници на държавите-членки.

2.           Европейската картина на ситуацията включва информация, събирана от следните източници:

а)           национални картини на ситуацията, включително основна информация, получена в съответствие с член 9, параграф 8;

б)           Агенцията;

в)           други съответни европейски и международни организации;

г)            други източници.

3.           Слоят на събитията на европейската картина на ситуацията включва информация относно:

а)           инциденти, свързани с незаконна миграция и трансгранична престъпност, както и с кризисни ситуации, и всички събития от слоя на събитията на националната картина на ситуацията, за които е определена средна или висока степен на въздействие от националния координационен център;

б)           инциденти, свързани с незаконна миграция и трансгранична престъпност, както и с кризисни ситуации, и други събития от Общата предгранична разузнавателна картина, когато са с умерено или значително въздействие за външните граници на държавите-членки;

в)           инциденти, свързани с незаконна миграция и трансгранична престъпност в зоната на действие на съвместна операция, координирана от Агенцията.

4.           Агенцията използва в европейската картина на ситуацията степента на въздействие, определена от националния координационен център за конкретен инцидент от националната картина на ситуацията.

5.           Оперативния слой на европейската картина на ситуацията се състои от следните подслоеве:

а)           подслой за собствените активи, който съдържа информация за разположението, времето, курса, скоростта, състоянието и вида на активите, участващи в съвместни операции на Агенцията или на разположение на Агенцията, и за плана на разгръщане, включително зоната на действие, патрулните графици и кодовете за комуникация;

б)           подслой за операциите, който съдържа информация за координираните от Агенцията съвместни операции, включително изявление за мисията, местоположението, състоянието, времетраенето, информация за държавите-членки и другите участници в операцията, ежедневни и седмични доклади за ситуацията, статистически данни и информационни пакети за средствата за масово осведомяване;

в)           подслой за информация за заобикалящата среда, който включва информация за терена и метеорологичните условия по външните граници на държавите-членки.

6.           Аналитичният слой на европейската картина на ситуацията се състои от следните поднива:

а)           информационният подслой, който съдържа важни събития и показатели, необходими за анализа на незаконната миграция и трансграничната престъпност;

б)           аналитичен подслой, който представя карти за степента на риска — представени цялостно и по подкатегории, тенденции за степента на риска, регионални наблюдения, сводки, както и корелационни индикатори за степента на риска и показатели от мрежата на Frontex за анализ на риска;

в)           подслой на разузнавателната картина, който съдържа мигрантски профили, миграционни маршрути и информация за степените на въздействие, определени за участъци от външните сухоземни и морски граници, и анализ за улесненията;

г)            подслой за изображения и геоданни, който съдържа референтни изображения, картни подложки, оценки за валидиране на разузнавателни данни, анализ на промени (изображения от наблюдения на Земята), както и за откриване на промени, пространствено обвързана информация и карти на проникваемостта за границите.

7.           Информацията за собствените активи от оперативния слой на европейската картина на ситуацията се класифицира като EU Restricted.

Член 11

Обща предгранична разузнавателна картина

1.           Агенцията създава и поддържа обща предгранична разузнавателна картина, за да осигурява за националните координационни центрове информация и анализи за предграничните зони, необходими за предотвратяването на незаконна миграция и тежки престъпления или организирана престъпност по външните граници на държавите-членки и в съседни трети държави.

2.           Общата предгранична разузнавателна картина включва информация, събирана от следните източници:

а)           националните координационни центрове;

б)           информация и доклади, предоставени от служителите за връзка по въпросите на имиграцията;

в)           Агенцията;

г)            други съответни европейски и международни организации;

д)           трети държави;

е)           други източници.

3.           Общата предгранична разузнавателна картина може да съдържа информация, която се отнася за операции по наблюдението на въздушни граници и проверки на гранично-пропускателни пунктове.

4.           Слоят на събитията на общата предгранична разузнавателна картина включва информация относно: инциденти, кризисни ситуации и всички други събития от предграничните зони, които биха могли да имат умерено или силно въздействие върху незаконната миграция и трансграничната престъпност по външните граници на държавите-членки.

5.           Агенцията определя индикативна степен на въздействие за всеки инцидент от слоя на събитията на общата предгранична разузнавателна картина. Агенцията информира националните координационни центрове за всеки инцидент в предгранична зона, за който е определена средна или висока степен на въздействие.

6.           Оперативният слой на общата предгранична разузнавателна картина е структуриран по същия начин като в европейската картина на ситуацията, като съдържа информация относно активите, които участват в операции, и провежданите операции в предграничните зони, както и информация за заобикалящата среда.

7.           Аналитичният слой на общата предгранична разузнавателна картина е структуриран като този в европейската картина на ситуацията, като съдържа стратегическа информация, аналитични продукти и услуги, разузнавателни данни, както и изображения и геоданни за предгранични зони.

Член 12

Общо прилагане на наблюдателни средства

1.           Агенцията съдейства за общото прилагане на наблюдателни средства от държавите-членки, като спътници и системи за корабно докладване, за да предоставя на националните координационни центрове и за свои нужди информация от наблюдението на външните граници и на предграничните зони редовно, надеждно и ефективно спрямо разходите.

2.           При поискване Агенцията може да предостави на национален координационен център информация за външните граници на искащата държава-членка и за предграничната зона, получена от:

а)           селективно наблюдение на определени пристанища и брегови ивици на трети държави, за които е установено чрез анализ на риска и от разузнавателни данни, че са точки на отплаване или транзитно преминаване на плавателни съдове, използвани при незаконна миграция и трансгранична престъпност;

б)           проследяване на плавателен съд в открито море, за който са налице съмнения или е установено, че се използва за незаконна миграция и трансгранична престъпност;

в)           наблюдение на определени райони в морската област за откриване, идентифициране и проследяване на плавателни съдове, за които са налице съмнения или се използват за незаконна миграция и трансгранична престъпност;

г)            оценка за заобикалящата среда в определени райони в морската област и по външните сухоземни граници за оптимизиране на дейностите по наблюдение и патрулиране;

д)           селективно наблюдение на определени предгранични зони по външните сухоземни граници, за които е установено чрез анализ на риска и от разузнавателни данни, че са потенциални места на заминаване или транзитно преминаване при незаконна миграция и трансгранична престъпност.

3.           Агенцията може да предостави информацията, посочена в параграф 1, чрез съчетаване и анализ на данни, събирани от следните системи, сензори и платформи:

а)           системи за корабно докладване, като Системата за автоматично идентифициране (AIS) и Системата за наблюдение на плавателни съдове (VMS), в рамките на съществуващите правни ограничения;

б)           спътникови изображения;

в)           сензори, инсталирани на различни платформи, включително пилотирани и безпилотни летателни апарати.

4.           Агенцията може да откаже да изпълни искане на национален координационен център на основание технически и финансови ограничения, както и по други основателни причини.

5.           Агенцията може да използва по своя инициатива наблюдателните средства, посочени в параграф 2, за събиране на информация, необходима за общата предгранична разузнавателна картина.

ГЛАВА III

Способност за реагиране

Член 13

Определяне на участъци по външните граници

Всяка държава-членка разделя външните си сухоземни и морски граници на гранични участъци, като местен или регионален координационен център осигурява ефикасното и ефективно управление на пресонала и ресурсите.

Член 14

Определяне на степени на въздействие за участъци от външните граници

1.           Въз основа на анализ на риска, извършен от Агенцията, и след консултации със съответната държава-членка, Агенцията определя следните степени на въздействие за всеки от участъците от външните сухоземни и морски граници на държавите-членки:

а)           ниска степен на въздействие в случай че инцидентите, свързани с незаконна миграция и трансгранична престъпност в района на въпросния граничен участък, са с незначително въздействие върху граничната сигурност;

б)           средна степен на въздействие в случай че инцидентите, свързани с незаконна миграция и трансгранична престъпност в района на въпросния граничен участък, са с умерено въздействие върху граничната сигурност;

в)           висока степен на въздействие в случай че инцидентите, свързани с незаконна миграция и трансгранична престъпност в района на въпросния граничен участък, са със значително въздействие върху граничната сигурност.

2.           Националният координационен център редовно следи дали е необходимо да бъде променена степента на въздействие на някой от граничните участъци. Националният координационен център може да прикани Агенцията да промени степента на въздействие, като предостави доказателствена информация за променените условия в съответния участък от външната граница.

3.           Агенцията визуализира степените на въздействие, определени за външните граници в европейската картина на ситуацията.

Член 15

Реакция в съответствие със степените на въздействие

1.           Държавите-членки осигуряват дейностите по наблюдение и патрулиране, осъществявани по участъците от външните граници, да съответстват на определените степени на въздействие както следва:

а)           когато за участък от външната граница е определена ниска степен на въздействие, местният или регионалният координационен център организира редовно наблюдение въз основа на анализ на риска и осигурява в граничния район да има достатъчно патрули в готовност да извършат проследяване, идентификация и залавяне;

б)           когато за участък от външната граница е определена средна степен на въздействие, националният координационен център съдейства на местния или регионалния координационен център, като временно определи допълнителен персонал и ресурси;

в)           когато за участък от външната граница е определена висока степен на въздействие, националният координационен център осигурява местният или регионалният координационен център да получат всяка необходима подкрепа на национално равнище, включително информация, ресурси и персонал; националният координационен център може също така да поиска подкрепа от Агенцията съобразно с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2007/2004.

2.           Националният координационен център незабавно информира Агенцията за мерките, предприети на национално равнище по предвиденото в параграф 1, букви б) и в).

3.           Когато за участък от външната граница в съседство с участък от границата на друга държава-членка или на трета държава е определена средна или висока степен на въздействие, националният координационен център координира предприетите мерки с националния координационен център на съседната държава.

4.           В случай, че национален координационен център подаде искане съгласно параграф 1, буква в), Агенцията може да подкрепи този център, по-специално като:

а)           осигури приоритетно третиране за общото прилагане на наблюдателни средства;

б)           координира разгръщането на европейските екипи за гранична охрана в съответствие с Регламент (ЕО) № 2007/2004;

в)           осигури разгръщането на техническо оборудване на разположение на Агенцията в съответствие с Регламент (ЕО) № 2007/2004;

г)            координира допълнителната подкрепа, предложена от държавите-членки.

5.           В своите доклади за анализ на риска Агенцията прави оценка на определянето на степени на въздействие и на съответните мерки, предприети на национално равнище и на равнището на Съюза.

ДЯЛ IV

СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 16

Възлагане на задачи на други центрове в държавите-членки

1.           Държавите-членки могат да възложат на регионалните, местните, функционалните или други центрове, които са в състояние да вземат оперативни решения, да осигуряват осведоменост за ситуацията и способност за реагиране в съответната област на компетенции, включително задачите и компетенциите, посочени в член 5, параграф 3, букви б) и г) и д).

2.           Решението на държавата-членка, посочено в параграф 1, не засяга функциите на националния координационен център да сътрудничи и обменя информация с други национални координационни центрове и с Агенцията.

3.           В предварително определени случаи националният координационен център може да разреши на център, посочен в параграф 1, да осъществява комуникация и да обменя информация с регионален координационен център или с националния координационен център на друга държава-членка или трета държава при условие, че редовно информира своя национален координационен център относно осъществената комуникация и обмена на информация.

Член 17

Сътрудничество на Агенцията с трети страни

1.           Агенцията използва съществуващата информация, възможностите и системите, с които разполагат други агенции и организации в ЕС, в рамките на съответната правна уредба.

2.           В съответствие с предвиденото в параграф 1 Агенцията си сътрудничи по-специално със следните организации:

а)           Европейската полицейска служба (Европол), Центъра за морски анализи и операции — Наркотици (MAOC-N) и Координационния център за борба с наркотиците в Средиземно море (CeCLAD-M), за да обменя информация за трансграничната престъпност, която да бъде включена в европейската картина на ситуацията;

б)           Центъра на ЕС за спътниково наблюдение, Европейската агенция по морска безопасност и Европейската агенция за контрол на рибарството, когато осигурява общото прилагане на наблюдателни средства;

в)           Европейската комисия и агенциите на ЕС, които могат да предоставят на Агенцията информация, необходима за поддържането на европейската картина на ситуацията и на общата предгранична разузнавателна картина;

г)            международни организации, които могат да предоставят на Агенцията информация, необходима за поддържането на европейската картина на ситуацията и на общата предгранична разузнавателна картина.

3.           Обменът на информация между Агенцията и организациите, посочени в параграф 2, се осъществява чрез мрежата, посочена в член 7 или други комуникационни мрежи, които отговарят на критериите за наличност, поверителност и цялост.

4.           Сътрудничеството между Агенцията и организациите, посочени в параграф 2, се урежда с работни споразумения в съответствие с Регламент (ЕО) № 2007/2004 и съответните правни основания за всяка организация. По отношение на обработването на класифицирана информация, тези споразумения предвиждат съответните агенции на ЕС и другите организации да спазват правила и стандарти за сигурност, еквивалентни на прилаганите от Агенцията.

5.           Агенциите и центровете, посочени в параграф 2, могат да използват получената информация в рамките на EUROSUR съобразно с ограниченията на приложимата правна уредба и при спазване на основните права.

Член 18

Сътрудничество със съседни трети държави

1.           Обменът на информация и сътрудничеството със съседни трети държави за предотвратяване на незаконна миграция и трансгранична престъпност може да се осъществява въз основа на двустранни или многостранни споразумения между една или няколко държави-членки и една или няколко съответни съседни трети държави. Националните координационни центрове на държавите-членки са контактната точка за обмена на информация между мрежата, посочена в член 7, и регионалните мрежи със съседни трети държави.

2.           Забранява се да се обменя информация в съответствие с параграф 1 от настоящия член и с член 9, параграф 2, буква з), с трета държава, която би могла да използва тази информация за идентифицирането на лица или групи от лица, за които съществува сериозен риск да бъдат подложени на изтезания, на нечовешкото или унизително отношение или наказание, или по друг начин да бъдат нарушени основните им права.

3.           Обменът на информация в съответствие с параграф 1 от настоящия член и с член 9, параграф 2, буква з), се осъществява съобразно с условията на двустранните и многостранните споразумения, сключени със съседни трети държави.

4.           Преди да може информация, предоставена в рамките на EUROSUR от друга държава-членка, която не е страна по споразуменията, посочени в параграф 1, и не е част от мрежите, посочени в член 9, параграф 2, буква з), да се обмени по силата на такова споразумение или в рамките на такава мрежа с друга трета държава, е необходимо предварително съгласие на тази държава-членка.

5.           При обмен с трети държави на информация, получена от услуга за общо прилагане на наблюдателни средства, се спазват законодателството и правилата, които се прилагат за тези средства и системи, както и съответните разпоредби от Директива 95/46/ЕО и от Регламент (ЕО) № 45/2001.

Член 19

Ръководство

В тясно сътрудничество с държавите-членки и с Агенцията, Европейската комисия предоставя Практическо ръководство за прилагане и управление на EUROSUR (по-надолу „Ръководство“), в което се дават технически и оперативни указания, препоръки и добри практики. Европейската комисия приема Ръководството под формата на препоръка.

Член 20

Наблюдение и оценка

1.           Агенцията осигурява да бъдат предвидени процедури за наблюдение на техническото и оперативното функциониране на EUROSUR съобразно с целите за постигане на адекватна осведоменост за ситуацията и способност за реагиране по външните граници.

2.           На 1 октомври 2015 г. и на всеки две години след това Агенцията представя на Комисията доклад за функционирането на EUROSUR.

3.           На 1 октомври 2016 г. и на всеки четири години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета цялостна оценка на EUROSUR. Тази оценка включва преглед на резултатите, постигнати съобразно с целите, и оценка за актуалността на заложената в тези цели обосновка, за прилагането на настоящия регламент в държавите-членки и от Агенцията и за спазването на основните права. Когато е необходимо оценката се придружава от съответни предложения за изменение на настоящия регламент.

4.           Държавите-членки предоставят на Агенцията необходимата информация за изготвяне на доклада, посочен в параграф 2. Агенцията предоставя на Комисията необходимата информация за изготвяне на оценката, посочена в параграф 3.

Член 21

Влизане в сила и приложимост

1.           Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.           Настоящият регламент се прилага от 1 октомври 2013 г.

3.           За държавите-членки, разположени по южните морски външни граници и източните сухоземни външни граници на Съюза (България, Гърция, Естония, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словашката република, Словения, Унгария, Финландия и Франция), член 5, параграф 1 се прилага от 1 октомври 2013 г.

4.           За останалите държави-членки със сухоземни и морски външни граници (Белгия, Германия, Нидерландия и Швеция), член 5, параграф 1 се прилага от 1 октомври 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел на година.

За Европейския парламент                         За Съвета

Председател                                                Председател

Приложение

При изграждането, управлението и поддържането на различните елементи на рамката на EUROSUR се имат предвид следните принципи:

а)           Принцип на заинтересовани общности: Националните координационни центрове и Агенцията сформират специфични заинтересовани общности за обмен на информация и сътрудничество в рамките на EUROSUR. Заинтересованите общности се използват за организирането на различните национални координационни центрове и на Агенцията за обмен на информация в изпълнение на общи цели, изисквания и интереси.

б)           Принципи на съгласувано управление и на използване на съществуващи структури: Агенцията осигурява съгласуваност между различните елементи на рамката на EUROSUR, включително осигуряването на насоки и подкрепа за националните координационни центрове и съдействие за оперативната съвместимост на информацията и технологиите. Доколкото това е възможно рамката на EUROSUR използва съществуващите системи и капацитет. В този контекст EUROSUR се създава, така че да бъде напълно съвместима с инициативата за Обща среда за обмен на информация за наблюдение на морската област на ЕС (CISE), като по този начин допринася за и се ползва от един координиран и ефективен спрямо разходите подход за обмен на информация между различните сектори в Съюза.

в)           Принципи на обмен на информация и на осигуреност на информацията: Информацията, която се предоставя в рамката на EUROSUR, е на разположение на всички национални координационни центрове и на Агенцията, освен ако са определени или договорени специфични ограничения. Националните координационни центрове гарантират наличността, поверителността и целостта на информацията, която се обменя на национално и европейско равнище. Агенцията гарантира наличността, поверителността и целостта на информацията, която се обменя на европейско равнище.

г)            Принцип на ориентираност към услуга и принцип на стандартизация: Различните възможности на EUROSUR се изпълняват въз основата на подхода за ориентираност към услуга. Агенцията осигурява рамката на EUROSUR да се базира, доколкото това е възможно, на международно признати стандарти.

д)           Принцип на гъвкавост: Организацията, информацията и технологиите се проектират така, че да позволяват на заинтересованите страни в EUROSUR да реагират по гъвкав и структуриран начин на променящите се условия.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.           РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              1.1.    Наименование на предложението/инициативата

              1.2.    Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД

              1.3.    Естество на предложението/инициативата

              1.4.    Цел(и)

              1.5.    Основания за предложението/инициативата

              1.6.    Продължителност и финансово отражение

              1.7.    Предвиден(и) метод(и) на управление

2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

              2.1.    Правила за мониторинг и докладване

              2.2.    Система за управление и контрол

              2.3.    Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              3.1.    Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

              3.2.    Очаквано отражение върху разходите

              3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху разходите

              3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

              3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер

              3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

              3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

              3.3.    Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1. РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 1.1. Наименование на предложението/инициативата

Предложение за регламент за създаване на Европейска система за наблюдение на границите (EUROSUR)

1.2. Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД[17]

Понастоящем функция 3а, дял 18 — Вътрешни работи

Бъдещи многогодишни финансови перспективи: Функция 3 (Сигурност и гражданство)

Естество на предложението/инициативата

þ Предложението/инициативата е във връзка с ново действие (финансиране в областта на вътрешните работи за периода 2014—2020 г.)

¨ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност вследствие на пилотен проект/подготвителна дейност[18]

¨ Предложението/инициативата е във връзка с продължаването на съществуваща дейност

¨ Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност

1.3. Цели 1.3.1. Многогодишна(и) стратегическа(и) цел(и) на Комисията, към която(ито) е насочено(а) предложението/инициативата

В заключенията си от 23—24 юни 2011 г. Европейският съвет заяви, че „Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR) ще продължи да се развива приоритетно с цел да започне да функционира до 2013 г. и да даде възможност на органите на държавите-членки, осъществяващи дейности по наблюдение на границите, да обменят оперативна информация и да подобрят сътрудничеството си“.

Както е посочено в работната програма на Комисията (РПК) за 2011 г. „целта на EUROSUR е да се подсили контролът на външните шенгенски граници, особено на южата морска граница и източната сухоземна граница. Чрез EUROSUR ще се създаде механизъм органите на държавите-членки, осъществяващи дейности по наблюдение на границите (гранична охрана, брегова охрана, полиция, митници, и военноморски флот), да обменят оперативна информация и да сътрудничат помежду си и с Frontex за намаляване на загубите на човешки живот по море и на броя на незаконните имигранти, които влизат в ЕС без да бъдат открити, и за повишаване на вътрешната сигурност чрез предотвратяване на трансгранични престъпления, като тероризъм, трафика на хора и трафика на оръжие и наркотици, и т.н.“

От 2008 г. държавите-членки на ЕС, граничната агенция на ЕС Frontex и Европейската комисия тясно си сътрудничат с цел да определят и разработят рамката на EUROSUR. От 2011 г. елементите на EUROSUR се изпитват и се въвеждат постепенно на пилотна основа, като се използва финансиране от бюджета на Frontex. Успоредно с това от 2008 г. държавите-членки използват Фонда за външните граници за създаването на националните елементи на EUROSUR, такива като националните координационни центрове и националните системи за наблюдение на границите.

Поради това понастоящем са засегнати следните дейности за БД:

18.02 — Солидарност, външни граници, връщане, визова политика и свободно движение на хора — Цел 1: Да се позволи на хората да пресичат вътрешни граници без гранични проверки, да се насърчат сигурните граници и да се предотврати незаконната миграция, като се доразвият система за интегрирано управление на външната граница и високи стандарти за гранични проверки, включително създаване на ШИС II и финансовата подкрепа на Фонда за външните граници.

Успоредното разработване и изпълнение на EUROSUR значително съкращава времето, необходимо за нейното въвеждане и също така позволява да се изпитат и адаптират различните елементи на EUROSUR преди влизането ѝ в експлоатация в края на 2013 г.

Работите, извършени за разработването, изпитването и постепенното въвеждане на EUROSUR са на базата на пътна карта, представена в съобщение на Комисията от 2008 г.[19] Тази пътна карта беше одобрена от Съвета по правосъдие и вътрешни работи в заключенията му от юни 2008 г. и февруари 2010 г. и от Стокхолмската програма и плана за действие за изпълнение на Стокхолмската програма.

1.3.2. Специфична(и) цел(и) и съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

EUROSUR има две специфични цели, а именно: значително да увеличи осведомеността за ситуацията и способността за реагиране на органите на държавите-членки за граничен контрол и Frontex, така че в случая на най-добрия сценарий всеки нов маршрут или метод за незаконна миграция и трансгранична престъпност са разкрити и прекъснати малко след като са били създадени.

1.3.3. Очакван(и) резултат(и) и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на целевите бенефициери/групи.

1.         Осведомеността за ситуацията означава до каква степен органите са способни да откриват трансгранични придвижвания и да намират основателни причини за контролни мерки. Това може да бъде изпълнено като се постигнат следните оперативни цели на национално и европейско равнище:

а.         Подобрено междуведомствено сътрудничество чрез опростяване на структурите и взаимното свързване на системи в областта на правоприлагането;

б.         Използването на обединяването на данни в комбинация с модерните технически възможности за откриване и проследяване на трансгранични придвижвания, особено на (малки) плавателни съдове;

в.         Транссекторен обмен на информация с други действащи лица в морската област, като транспорт, митници, контрол на рибарството и отбрана;

г.          Подобрен обмен на информация със съседни трети държави.

2.         Способността за реагиране измерва времето, необходимо за постигане на контрол върху дадено трансгранично придвижване и също така времето и средствата за адекватна реакция при необичайни обстоятелства. Поради това на национално и европейско равнище следва да бъдат постигнати следните оперативни цели:

а.         Обмен на данни, информация и разузнаване в почти реално време и, когато е необходимо, по сигурен начин, като по този начин се премине от подход на базата на патрулирането към подход повече на базата на разузнаване, основан на анализ на риска;

б.         Ефективно управление на персонала и ресурсите, включително сензорите и патрулите;

в.         Измерване на ефекта, оценка на резултата от дейностите по наблюдение на границите, като по този начин се предоставя нова базова линия за оценка на риска и реорганизация на приоритетите.

Таблица на взаимосвързаните проблеми, цели и действия

Специфични цели || Планирани действия

1а – Опростяване на структури и взаимосвързване на системи на национално равнище. 2а – Ефективно управление на персонала и ресурсите. 2в – Измерване на резултата. || Създаване на национален координационен център (НКЦ) и на Ситуационния център на Frontex (FSC).

2а - Обмен на данни, информация и разузнаване в почти реално време. || Създаване на мрежата на EUROSUR, взаимосвързване на НКЦ и Frontex. Създаване на обща предгранична разузнавателна картина.

1г - Подобрен обмен на информация със съседни трети държави. || Взаимосвързване на EUROSUR с регионалните мрежи, създадени между държави-членки и съседни трети държави.

1б – Използване на обединяване на данни с техническите възможности за откриване и проследяване на трансгранични придвижвания. 1в – Транссекторен обмен на информация с други действащи лица в морската област || Създаване на услуга за общото прилагане на наблюдателни средства на равнище ЕС.

1.3.4. Показатели за резултатите и за отражението

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи осъществяването на предложението/инициативата.

Frontex гарантира, че са налице методите за наблюдение на функционирането на EUROSUR спрямо главните цели на политиката, като се вземат предвид следните индикатори:[20]

Показатели за отражението[21]

Намален брой незаконни мигранти, влезли в Шенгенското пространство без да бъдат открити;

Намалена смъртност на мигрантите по море;

Намалена трансгранична престъпност, по-специално на трафик на наркотици през външните граници.

Показатели за резултатите и крайните продукти[22]

Повишена осведоменост за ситуацията на външните граници и в предграничната зона;

Подобрено на междуведомствено сътрудничество на национално равнище;

Подобрено сътрудничество между държавите-членки, а също и с Frontex;

Повишено сътрудничество със съседни трети държави.

Повишена техническа и оперативна способност за откриване и проследявана на малки лодки;

Повишен обмен на некласифицирана и класифицирана информация в почти реално време;

Повишена способност за реагиране при тревога, инциденти и други събития на външните граници.

1.4. Основания за предложението/инициативата 1.4.1. Нужда(и), която(ито) трябва да бъде(ат) задоволена(и) в краткосрочен или дългосрочен план

ЕС ще продължи да се сблъсква с редица общи и специфични проблеми в областта на наблюдението на границите през периода 2012—2020 г., с които се занимава EUROSUR[23].

ЕС изпитва значителен натиск от незаконна миграция на външните си граници, който се очаква да продължи през идните години. Използването на малки, неподходящи за плаване по море лодки увеличи драстично броя на мигрантите, удавили се в Средиземно море, което поставя голямо предизвикателство пред правоприлагащите органи, защото е изключително трудно да се открият и проследят такива малки лодки в открито море. Престъпните мрежи, участващи в трафика на мигранти често използват същите маршрути и методи за трансгранични престъпни дейности, използвани за трафика на хора и наркотици. Едно подобрено междуведомствено сътрудничество между органите за граничен контрол и полицията би допринесло значително за борбата с такива тежки престъпления по външните граници.

Престъпните мрежи често са по-бързи и по-гъвкави при промяната на своите маршрути и методи за незаконна миграция и трансгранични престъпления отколкото органите на държавите-членки при реагирането на променилата се ситуация. Една от причините за това забавено реагиране е, че в някои държави-членки пряко заети с наблюдението на морските граници има до шест различни органи, без ясни правила и работни потоци за сътрудничество и обмен на информация между тях. Освен това, налице е не само липса на координиране в някои държави-членки, но също така и между държавите-членки, дължаща се на отсъствието на подходящи процедури, мрежи или канали за комуникация за обмена на информация. Миграционният натиск представлява значително предизвикателство и за третите държави, разположени по южните брегове на Средиземно море. Поради това е необходимо по-тясно сътрудничество с държавите на произход и държавите на отплаване на незаконните мигранти.

1.4.2. Добавена стойност от намесата на ЕС

В съответствие с принципа на субсидиарност[24] EUROSUR следва децентрализиран подход, като националните координационни центрове за наблюдение на границите образуват гръбнака на сътрудничеството в EUROSUR. Чрез взаимосвързването на съществуващите национални и европейски системи и развитието на нови способности, EUROSUR позволява на органите за граничен контрол на държавите-членки и Frontex да комуникират и да обменят информация с цел да разполагат с по-добра осведоменост за ситуацията на външните граници, като по този начин принасят истинска добавена стойност за наблюдението на границите.

По-доброто споделяне на информация ще спомогне за по-прецизното откриване на обекти като лодки, използвани за незаконна миграция и трансгранични престъпления и по този начин ще позволи по-целенасоченото и по-ефективното спрямо разходите използване на наличното оборудване за прихващане. Това е цел, която не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки самостоятелно, а която може да бъде постигната по-добре на равнище Съюз.

1.4.3. Поуки от подобен опит в миналото

Инициативата EUROSUR гради върху опита, придобит в миналото, например от Европейската патрулна мрежа (ЕПМ), координирана от Frontex. Освен това, целта е да се използват по най-добрия начин съществуващите национални инфраструктури за граничен контрол в комбинация с оперативните международни и европейски системи, както и съвременното технологично развитие (напр. използване на спътници). По-специално, по отношение на използването на съвременни технологии, EUROSUR се възползва от няколко изследователски проекта, изпълнявани по 7-та Рамкова програма за изследвания и развитие (РП7)[25].

1.4.4. Съгласуваност и евентуална синергия с други съответни инструменти

Като използва по най-добрия начин съществуващите системи, способности и програми за финансиране, достъпни на равнище Съюз, EUROSUR цели осигуряване на възможно най-добрата съгласуваност и синергия с други съответни инструменти.

1.5. Продължителност и финансово отражение

þ Предложение/инициатива с ограничена продължителност

– ¨  Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

– þ  Финансово отражение от 2014 г. до 2020 г.

¨ Предложение/инициатива с неограничена продължителност

– Осъществяване със стартов период от ГГГГ до ГГГГ,

– последван от функциониране с пълен капацитет.

1.6. Предвиден(и) метод(и) на управление[26]

þ Пряко централизирано управление от Комисията

þ Непряко централизирано управление чрез делегиране на задачи по изпълнението на:

– ¨  изпълнителни агенции

– þ  органи, създадени от Общностите[27]

– ¨  национални органи от публичния сектор/органи със задължение за обществена услуга

– ¨  лица, натоварени с изпълнението на специфични действия по силата на дял V от Договора за Европейския съюз и посочени в съответния основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент

þ Споделено управление с държавите-членки

¨ Децентрализирано управление с трети държави

¨ Съвместно управление с международни организации (да се уточни)

Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Различните елементи на EUROSUR ще бъдат изпълнени главно от Frontex и от държавите-членки (споделено управление) въз основа на пътната карта за EUROSUR от 2008 г. (COM(2008)68окончателен). По отношение на създаването на национални координационни центрове през 2012—2013 г. държавите-членки ще бъдат подпомагани от Фонда за външните граници и през 2014—2020 г. от Инструмента за финансова подкрепа за външните граници и визите като част от планирания фонд „Вътрешна сигурност“. От друга страна Frontex ще използва собствения си бюджет, за да създаде мрежата на EUROSUR и други хоризонтални елементи на EUROSUR, такива като общата предгранична разузнавателна картина и когато е необходимо, това ще бъде допълвано от подпомагане от фонд „Вътрешна сигурност“ (пряко или непряко централизирано финансово управление).

Финансиране, предоставено по 7-та Рамкова програма за изследвания и развитие, ще подпомага създаването на предвидената услуга за общо прилагане на наблюдателни средства през 2012—2013 г.

Мерки в съседни трети държави ще бъдат подпомагани през 2012—2013 г. от Тематичната програма за убежище и миграция, като част от Инструмента за сътрудничество за развитие.

2. МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 2.1. Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

Две години след като EUROSUR е напълно оперативна, и след това на всеки две години, Frontex предава на Комисията доклад за техническото и оперативно функциониране на EUROSUR, като взема предвид гореупоменатите индикатори[28]. Освен това, три години след като системата EUROSUR е стартирала всичките си операции, и след това на всеки четири години, Комисията изготвя цялостна оценка на EUROSUR, включваща резултати от изследвания за постигането на целите и оценка на продължаващата валидност на прилежащата обосновка. Първата оценка се очаква да бъде извършена през 2016 г. при условие, че EUROSUR стане оперативна от 2013 г. Комисията следва да внесе докладите за оценка в Европейския парламент и в Съвета, придружени, когато е необходимо, от подходящи предложения за изменение на регламента за създаване на EUROSUR.

2.2. Система за управление и контрол 2.2.1. Установен(и) риск(ове)

– Оценките на разходите, представени в придружаващата оценка на въздействието са разработени въз основа на данни, предоставени от държави-членки, агенции на ЕС и частния сектор и проверени от външен изпълнител на техническото проучване за оценка на финансовото отражение от EUROSUR (GHK). Те представляват най-добра оценка на разходите за изпълнението на вариантите на политиката, разглеждани въз основа на описанието им в пътната карта за EUROSUR от 2008 г. и последвалите технически документи. Корекции на обхвата, организационни и управленски структури, технически изисквания, характер на предоставянето на услуги и поетапност на изпълнението на пътната карта за EUROSUR се очаква да доведат до промени в разходите за предоставянето на тези услуги.

– Поради факта, че различните елементи и стъпки, определени в пътната карта за EUROSUR за 2008 г. (COM(2008)68 окончателен) се разработват, изпитват и изпълняват едновременно. Причината за този подход е, че обичайният жизнен цикъл за разработването на система, при който дадена стъпка се гради върху резултатите от предходната и при който изпълнението на системата следва нейното разработване, би изисквал твърде много време. Трябва да се внимава, когато се обединяват резултатите от различните стъпки в една обща мрежа. Тази съгласуваност може да бъде постигната най-добре чрез законодателство, като ясно се определи различното съдържание на елементите, както и ролите и отговорностите на различните действащи лица.

2.2.2. Предвиден(и) метод(и) на контрол

Ще бъдат приложени системите за управление и контрол, създадени по различните използвани финансови програми (напр. фонд „Вътрешна сигурност“). Освен това, се предвижда да се използват вътрешни (напр. Съвместния изследователски център), както и външни експертни умения (напр. външни изпълнители) за осигуряване на правилно и гладко изпълнение на различните елементи на EUROSUR.

2.3. Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

Напълно се прилагат мерките срещу измами, създадени на национално и европейско равнище.

3. ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 3.1. Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

· Съществуващи разходни бюджетни редове[29]

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Вноска

Номер || Многогод.[30] || от държави от ЕАСТ[31] || от страни кандидатки[32] || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

3а || 18 02 03 02 — Frontex || Многогод. || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

3а || 18 02 06 — Фонд за външните граници || Многогод. || НЕ || НЕ || ДА || НЕ

· Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Вноска

Номер || Многогод./Едногод. || от държави от ЕАСТ || от страни кандидатки || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

3 || 18 02 вв — Фонд „Вътрешна сигурност“ — граници и визи || Многогод. || НЕ || НЕ || ДА || НЕ

3 || 18 02 05 02 — Frontex || Многогод. || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

3.2. Оценка за отражението върху разходната част за 2014—2020 г.[33] 3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка: || Номер 3 || Сигурност и гражданство

ГД: „Вътрешни работи“ || || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || Следващи години || ОБЩО

Ÿ Бюджетни кредити за оперативни разходи || || || || || || || || ||

Фонд ,,Вътрешна сигурност“[34] || Поети задължения || (1) || 14,107 || 16,111 || 16,111 || 16,411 || 16,411 || 16,411 || 16,411 || || 111,973

Плащания || (2) || 1,915 || 3,997 || 7,720 || 12,130 || 15,751 || 16,266 || 16,347 || 37,848 || 1111,973

18 02 03 02[35] || Поети задължения || (1а) || 20,601 || 19,997 || 18,290 || 18,290 || 18,290 || 18,290 || 18,290 || || 132,048

Плащания || (2а) || 10,301 || 20,299 || 19,144 || 18,290 || 18,290 || 18,290 || 18,290 || 9,145 || 132,048

Бюджетни кредити с административен характер, финансирани  от пакета за определени програми[36] || || || || || || || || ||

Номер на бюджетния ред || || (3) || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || || 0

ОБЩО бюджетни кредити за ГД „Вътрешни работи“ || Поети задължения || =1+1а +1б+1в || 34,708 || 36,108 || 34,401 || 34,701 || 34,701 || 34,701 || 34,701 || || 244,021

Плащания || || 12,215 || 24,296 || 26,864 || 30,420 || 34,041 || 34,556 || 34,637 || 46,993 || 244,021

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (4) || 34,708 || 36,108 || 34,401 || 34,701 || 34,701 || 34,701 || 34,701 || || 244,021

Плащания || (5) || 12,215 || 24,296 || 26,864 || 30,420 || 34,041 || 34,556 || 34,637 || 46,993 || 244,021

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити с административен характер, финансирани от пакета за определени програми || (6) || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || || 0

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ 3 от многогодишната финансова рамка (Отправна стойност) || Поети задължения || =4+ 6 || 34,708 || 36,108 || 34,401 || 34,701 || 34,701 || 34,701 || 34,701 || || 244,021

Плащания || =5+ 6 || 12,215 || 24,296 || 26,864 || 30,420 || 34,041 || 34,556 || 34,637 || 46,993 || 244,021

Функция от многогодишната финансова рамка: || 5 || ,,Административни разходи“

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || Следващи години || ОБЩО

ГД: „Вътрешни работи“ ||

Ÿ Човешки ресурси || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || || 1,778

Ÿ Други административни разходи || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || || 0

ОБЩО ГД „Вътрешни работи“ || Бюджетни кредити || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || || 1,778

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || (Общо поети задължения = Общо плащания) || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || || 1,778

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || || ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИИ 1—5 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || 34,962 || 36,362 || 34,655 || 34,955 || 34,955 || 34,955 || 34,955 || || 245,799

Плащания || 12,469 || 24,550 || 27,118 || 30,674 || 34,295 || 34,810 || 34,891 || 46,993 || 245,799

3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

– ¨  Предложението/инициативата не води до използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

– þ  Предложението/инициативата води до използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Да се посочат целите и крайните продукти ò || || || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || ОБЩО ||

КРАЙНИ ПРОДУКТИ ||

Вид краен продукт[37] || Среден разход за резултата || Номер резултати || Разходи || Номер резултати || Разходи || Номер резултати || Разходи || Номер резултати || Разходи || Номер резултати || Разходи || Номер резултати || Разходи || Номер резултати || Разходи || Общ брой на крайните продукти || Общо разходи ||

СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ № 1а, 2а и 2в[38] || || || || || || || || || || || || || || || || ||

- Краен продукт[39] || Център || 2,179 || 24 || 7,470 || 24 || 7,470 || 24 || 7,470 || 24 || 7,470 || 24 || 7,470 || 24 || 7,470 || 24 || 7,470 || 24 || 52,29 ||

- Краен продукт[40] || Център || 75,765 || 1 || 11,316 || 1 || 12,164 || 1 || 10,457 || 1 || 10,457 || 1 || 10,457 || 1 || 10,457 || 1 || 10,457 || 1 || 75,765 ||

Междинно общо за специфични цели № 1а, 2а и 2в || 25 || 18,786 || 25 || 19,634 || 25 || 17,927 || 25 || 17,927 || 25 || 17,927 || 25 || 17,927 || 25 || 17,927 || 25 || 128,055 ||

СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ № 2а[41] || || || || || || || || || || || || || || || || ||

- Краен продукт[42] || Мрежа || 33,071 || 1 || 5,969 || 1 || 4,517 || 1 || 4,517 || 1 || 4,517 || 1 || 4,517 || 1 || 4,517 || 1 || 4,517 || 1 || 33,071 ||

- Краен продукт[43] || Картина || 23,212 || 1 || 3,316 || 1 || 3,316 || 1 || 3,316 || 1 || 3,316 || 1 || 3,316 || 1 || 3,316 || 1 || 3,316 || 1 || 23,212 ||

Междинно общо за специфична цел № 2а || 2 || 9,285 || 2 || 7,833 || 2 || 7,833 || 2 || 7,833 || 2 || 7,833 || 2 || 7,833 || 2 || 7,833 || 2 || 56,283 ||

СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ № 1г[44] || || || || || || || || || || || || || || || || ||

|| - Краен продукт[45] || Мрежи || 537,75 || 4 || 951 || 4 || 0 || 4 || 0 || 4 || 300 || 4 || 300 || 4 || 300 || 4 || 300 || 4 || 2,151

|| Междинно общо за специфична цел № 1 || 4 || 0,951 || 4 || 0 || 4 || 0 || 4 || 0,300 || 4 || 0,300 || 4 || 0,300 || 4 || 0,300 || 4 || 2,151

СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ № 1б и 1в[46] || || || || || || || || || || || || || || || ||

- Краен продукт[47] || Услуга || || 1 || 5,686 || 1 || 8,641 || 1 || 8,641 || 1 || 8,641 || 1 || 8,641 || 1 || 8,641 || 1 || 8,641 || 1 || 57,532

Междинно общо за специфични цели № 1б и 1в || 1 || 5,686 || 1 || 8,641 || 1 || 8,641 || 1 || 8,641 || 1 || 8,641 || 1 || 8,641 || 1 || 8,641 || 1 || 57,532

ОБЩО РАЗХОДИ || 32 || 37,198 || 32 || 38,688 || 32 || 36,891 || 32 || 37,191 || 32 || 37,191 || 32 || 37,191 || 32 || 37,191 || 32 || 244,021 ||

3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер 3.2.3.1. Обобщение

– ¨  Предложението/инициативата не води до използване на бюджетни кредити за административни разходи

– þ  Предложението/инициативата води до използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| Година 2014[48] || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 1,778

Други административни разходи || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

Междинно общо за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 1,778

Извън ФУНКЦИЯ 5[49] от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || || || || || || || ||

Други разходи с административен характер || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

Междинно общо извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

ОБЩО || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 0,254 || 1,778

3.2.3.2.  Очаквани нужди от човешки ресурси

– ¨  Предложението/инициативата не води до използване на човешки ресурси

– þ  Предложението/инициативата води до използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:[50]

Оценката се посочва в цели стойности (или най-много до един знак след десетичната запетая)

|| Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020

Ÿ Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и временно наети лица)

18 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията) || 2 AD || 2 AD || 2 AD || 2 AD || 2 AD || 2 AD || 2 AD

XX 01 01 02 (Делегации) || || || || || || ||

XX 01 05 01 (Непреки изследвания) || || || || || || ||

10 01 05 01 (Преки изследвания) || || || || || || ||

Ÿ Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време — ЕПРВ)[51]

XX 01 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет) || || || || || || ||

XX 01 02 02 (ДНП, КНЕ, МЕД, МП и ПНА в делегациите) || || || || || || ||

XX 01 04 yy [52] || - в централата[53] || || || || || || ||

- в делегациите || || || || || || ||

XX 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Непреки изследвания) || || || || || || ||

10 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Преки изследвания) || || || || || || ||

Други бюджетни редове (да се посочат) || || || || || || ||

ОБЩО || 2 AD || 2 AD || 2 AD || 2 AD || 2 AD || 2 AD || 2 AD

XX е съответната област на политиката или съответният бюджетен дял.

Необходимите човешки ресурси ще бъдат осигурени с персонал на Генералната дирекция, на който вече е възложено управлението на действието и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и временно наети лица || Мониторинг и подкрепа за ежедневното управление на EUROSUR.

Външен персонал ||

3.2.4. Съвместимост с настоящата и следващата многогодишна финансова рамка

– þ  Предложението/инициативата е съвместимо(а) с текущата и със следващата многогодишна финансова рамка.

– ¨  Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Обяснете нужното препрограмиране, като посочите съответните бюджетни редове и суми.

– ¨  Предложението/инициативата изисква прилагане на инструмент за гъвкавост или преразглеждане на многогодишната финансова рамка[54].

Обяснете нуждата, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.

3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

– þ  Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни

– ¨  Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

Бюджетни кредити в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || … да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6) || Общо

Да се посочи съфинансиращият орган || || || || || || || ||

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити || || || || || || || ||

Очаквано отражение върху приходите

– þ  Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

– ¨  Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

¨         върху собствените ресурси

¨         върху разните приходи

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред: || Налични бюджетни кредити за текущата бюджетна година || Отражение на предложението/инициативата[55]

Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || … да се добавят толкова колони, колкото е необходимо, за да се обхване цялата продължителност на отражението (вж. точка 1.6)

Статия … || || || || || || || ||

За разните целеви приходи да се посочи(ат) засегнатият(те) разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове).

Да се посочи методът на изчисляване на отражението върху приходите.

[1]               OВ L349, 25.11.2004 г., стр. 1.

[2]               COM(2008) 68 окончателен от 13.2.2008 г. (пътна карта за EUROSUR). Относно напредъка през 2008-2010, вж. SEC(2009)1265 окончателен от 24.9.2009 г. и SEC(2011)145 окончателен от 28.1.2011 г.

[3]               Сравни също с член 77, параграф 1, буква в) от ДФЕС.

[4]               Сравн. член 11в от Регламент (EО) № 2007/2004 г., създаден с Регламент (ЕС) № 1168/2011 г.

[5]               COM(2010) 385 окончателен, 20.7.2010 г.

[6]               OВ L 349, 25.11.2004 г., стр. 1.

[7]               OВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

[8]               OВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

[9]               OВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60.

[10]             OВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43.

[11]             OВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20.

[12]             OВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

[13]             OВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

[14]             OВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 19.

[15]             OВ L 111, 4.5.2010 г., стр. 20.

[16]             OВ L 317, 3.12.2001 г., стр.1.

[17]             УД: управление по дейности — БД: бюджетиране по дейности.

[18]             Съгласно член 49, параграф 6, букви а) или б) от Финансовия регламент.

[19]             COM(2008) 68 окончателен от 13.2.2008 г. („Пътна карта за EUROSUR“).

[20]             Сравни глава 8 от придружаващата оценка на въздействието.

[21]             В сравнение със стойностите за 2011 г., както са посочени в докладите на Frontex за анализ на риска и съответните доклади на Европол. Тези показатели ще зависят също така от фактори извън EUROSUR, такива като промени в политическата и икономическата ситуация в съседни трети държави.

[22]             В сравнение с настоящата ситуация, както е описана в оценката на въздействието, придружаваща предложението за регламент за EUROSUR.

[23]             Сравни глави 3.2 и 3.3 от придружаващата оценка на въздействието.

[24]             Сравни глава 3.5 от придружаващата оценка на въздействието.

[25]             Вж. списък на проектите в приложение 1.5

[26]             Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html

[27]             Посочени в член 185 от Финансовия регламент.

[28]             Сравни глава 8 от придружаващата оценка на въздействието.

[29]             Тези бюджетни редове се използват за постепенното разработване и изпитване на различните елементи на EUROSUR до 2013 г. Като се има предвид, че предложеният регламент за EUROSUR следва да влезе в сила в края на 2013 г. финансовата правна обосновка е ограничена до периода 2014—2020 г. Преглед на разходите, направени за разработването на EUROSUR през 2008—2010 г. и оценката на разходите за EUROSUR през 2011—2020 г., се намира в придружаващата оценка на въздействието.

[30]             Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити

[31]             ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

[32]             Страни кандидатки и ако е приложимо, страни потенциални кандидатки от Западните Балкани.

[33]             Преглед на оценката за общите разходи за 2011—2020 г. може да бъде намерен в придружаващата оценка на въздействието.

[34]             Този бюджетен ред покрива следните разходи: 1) 75 % съфинансиране от ЕС на експлоатационните разходи за националните координационни центрове (НКЦ) в 24-те държави-членки със сухоземни и морски външни граници, доколкото тези разходи са програмирани от държавите-членки, използвайки бюджета на Съюза; 2) Разходи за услугата за общото прилагане на наблюдателни средства, която също следва да бъде съфинансирана от съответните европейски космически програми, включително оперативния Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) в степента, налична в 2014—2020 г. 3) Разходи за взаимосвързване на EUROSUR с регионалните мрежи, създадени между държави-членки и съседни трети държави. 4) Други разходи, необходими за изпълнение на EUROSUR.

[35]             За оперативни разходи за Ситуационни център на Frontex (FSC), мрежата, която свързва помежду им НКЦ и Frontex и общата предгранична разузнавателна картина. Предвижда се, че между 5—10 млн. EUR годишно от тези оценки ще се покриват от бюджета на Frontex и между 10—15 млн. EUR годишно от фонд „Вътрешна сигурност“. Точните суми, които ще бъдат финансирани от Frontex ще бъдат определени в годишната бюджетна процедура.

[36]             Техническа и/или административна помощ и разходи за подпомагане на изпълнението на програми и/или действия на ЕС (предишни редове „BA“), непреки изследвания, преки изследвания.

[37]             Крайните продукти са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на студенти, км построени пътища и т.н.).

[38]             Вж. раздел 1.4.2: 1а — Опростяване на структури и взаимосвързване на системи на национално равнище; 2а — Ефективно управление на персонала и ресурсите; 2в — Измерване на резултата.

[39]             75 % съфинасиране от ЕС на експлоатационните разходи за националните координационни центрове (НКЦ) в 24-те държави-членки със сухоземни и морски външни граници.

[40]             Експлоатационни разходи за Ситуационния център на Frontex (FSC).

[41]             2а — Обмен на данни, информация и разузнаване в почти реално време.

[42]             Експлоатационни разходи за мрежата, свързваща националните координационни центрове и Frontex.

[43]             Експлоатационни разходи за общата предгранична разузнавателна картина (ОПРК).

[44]             1г — Подобрен обмен на информация със съседни трети държави.

[45]             Взаимосвързване на EUROSUR с регионалните мрежи, създадени между държави-членки и съседни трети държави.

[46]             1б — Използване на обединяване на данни с техническите възможности за откриване и проследяване на трансгранични придвижвания; 1в — Транссекторен обмен на информация с други действащи лица в морската област.

[47]             Експлоатационни разходи за услугата за общото прилагане на наблюдателни средства на равнище ЕС.

[48]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[49]             Техническа и/или административна помощ и разходи за подпомагане на изпълнението на програми и/или действия на ЕС (предишни редове „BA“), непреки изследвания, преки изследвания.

[50]             Двете длъжности AD, посочени в таблицата по-долу са включени в предложението за регламент за създаване на фонд „Вътрешна сигурност“.

[51]             ДНП = договорно нает персонал; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост („Intérimaire“); МЕД= младши експерт в делегация; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт.

[52]             Под тавана за външния персонал от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).

[53]             Предимно за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

[54]             Вж. точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

[55]             Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.