ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИEТО

1.1         Общ контекст

В Стокхолмската програма от 2009 г. за постигане на правосъдие, свобода и сигурност за гражданите[1] се подчертава, че европейското съдебно пространство следва да подкрепя икономическата дейност в рамките на единния пазар и Комисията се приканва да представи подходящи предложения, inter alia, за подобряване на ефективността при изпълнението на съдебни решения в ЕС по отношение на банковите сметки и имуществото на длъжниците. В плана за действие на Комисията за прилагане на Стокхолмската програма[2] се потвърждава този политически мандат, като се предвижда регламент за подобряване на ефективността на принудителното изпълнение на съдебни решения в Европейския съюз: налагане на запор на банкови сметки.

Комисията вече отбеляза трудностите, съпътстващи трансграничното събиране на вземания в Съобщението от 1998 г., озаглавено „Към по-висока ефективност при получаване и изпълнение на съдебни решения в Европейския съюз“[3], като изтъкна необходимостта да бъде подобрено принудителното изпълнение на решенията и необходимостта да бъдат създадени на равнище ЕС обезпечителни мерки срещу имуществото на длъжника. Този подход беше подкрепен от Съвета в неговата Програма за взаимно признаване[4], приета през 2000 г. Въпреки че оттогава е постигнат голям напредък в посока създаването на истинско европейско пространство на гражданско правосъдие, тези въпроси все още не са разгледани от европейския законодател. Съществуващите инструменти в областта на гражданското правосъдие като например Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и принудителното изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела (по-нататък наричан „Регламент Брюксел I“)[5] единствено гарантират, че съдебно решение, постановено в една държава-членка, се признава и подлежи на изпълнение в друга държава-членка, но те не съдържат разпоредби за това как съдебните решения се изпълнява на практика. Към днешна дата процедурните правила за принудителното изпълнение на съдебно решение или друг акт, подлежащ на принудително изпълнeние, се уреждат изключително от националното законодателство. Този подход не се променя с предложената нова редакция на Регламент Брюксел I[6].

Необходимостта трансграничното събиране на вземания да бъде подобрено наскоро беше подчертано от Европейския парламент, който през май 2011 г. по собствена инициатива прие доклад, в който призовава Комисията да направи предложение за междинните мерки за замразяване на активи и разкриване на информация за имущественото състояние на длъжниците при трансгранични случаи [7].

1.2         Основания и цели на предложението

Понастоящем кредиторите, които се стремят да съберат вземанията си в друга държава-членка, са изправени пред значителни трудности. По-специално, за тях е по-трудно, по-продължително и по-скъпо да бъде издадено определение за привременни мерки с цел да бъде наложено обезпечение върху имуществото на длъжника в чужбина. Това създава проблеми, защото бързият и лесен достъп до такива привременни мерки често е от решаващо значение, за да се гарантира, че длъжникът няма да премести от или до разпилее имуществото си преди кредиторът да получи и пристъпи към принудително изпълнение на съдебно решение по същество. Това е особено важно по отношение на банковите сметки. В момента длъжниците могат лесно да избегнат мерките за принудително изпълнение на решението, като прехвърлят паричните си средства бързо от банкова сметка в една държава-членка към друга. Кредиторът обаче има малки шансове да блокира чуждестранните банкови сметки на длъжника, за да гарантира плащането на вземането си. В резултат на това много кредитори или не успяват да възстановят вземанията си в чужбина, или не считат, че си струва да предявят претенции и ги отписват от счетоводните си баланси.

Като цяло сегашната ситуация има четири основни недостатъка:

· Условията за издаване на заповед за запор на банкови сметки съгласно националното законодателство се различават значително в целия ЕС. Това означава по-големи трудности за кредиторите в някои държави-членки да получат заповед за запор на банкова сметка (или да я получат без предварителното изслушване на длъжника) в някои държави-членки, отколкото в други, и насърчава явлението forum-shopping (търсенето на най-благоприятната правна система). При сегашното състояние на европейското законодателство възниква допълнителен проблем поради факта, че привременните мерки, издадени без предварително изслушване на длъжника, не се признават и не се изпълняват принудително в друга държава-членка по силата на Регламент Брюксел I, в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз[8]. Този проблем обаче, вече намери своето разрешение в предложението на Комисията за преразглеждане на Регламент Брюксел I.

· Вторият проблем е свързан с факта, че в много държави-членки е трудно, ако не и невъзможно за един кредитор, да получи информация за местонахождението на банковата сметка на длъжника, без да прибегне до услугите на частни детективски агенции. Тази липса на прозрачност често пречи на кредиторите да получат достъп до този вид временни мерки.

· На трето място, разходите за получаването и изпълнението на заповед за запор на сметка в трансгранична ситуация като правило са по-високи, отколкото в случаите на национално равнище, което възпира кредиторите да си възстановят вземанията в чужбина с помощта на съдебната система.

· И накрая, различията във вида и продължителността на процедурите, прилагани от националните системи за принудително изпълнение на съдебни решения, представляват сериозен проблем за кредиторите, които се нуждаят от принудително изпълнение на съдебно решение. Това застрашава ефективността на привременните мерки като например заповедите за запор на банкови сметки, които по определение зависят от бързото привеждане в действие.

Подробен анализ на проблемите на сегашната система, както и въздействието на различните варианти за тяхното разрешаване, могат да бъдат намерени в оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение.

Като цяло настоящото предложение има за цел да допринесе за развитието на вътрешния пазар на ЕС, както е посочено в стратегията за растеж „Европа 2020“[9], и за създаването на истинско европейско пространство на гражданско правосъдие в областта на принудителното изпълнение на съдебни решения. Общите цели на настоящото предложение са да бъде улеснено събирането на трансгранични вземания за гражданите и предприятията, по-специално за МСП, и да бъде подобрена ефективността на принудителното изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела, свързани с трансгранични спорове, като по този начин се постигне намаляване на рисковете, свързани с трансграничната търговия, увеличаване на доверието на търговците, подобряване на поведението на длъжниците при разплащане в трансгранични ситуации и насърчаване на по-интензивна трансгранична търговска дейност.

По-конкретно, настоящото предложение цели

· да се даде възможност на кредиторите в тяхна полза да бъдат издадени заповеди за запор на сметки въз основа на еднакви условия, независимо от държавата, в която се намира компетентният съд;

· да се позволи на кредиторите да получат информация относно местонахождението на банковите сметки на длъжника; и

· да бъдат намалени разходите и сроковете за кредиторите, които искат да получат и да пристъпят към принудително изпълнение заповед за запор на банкови сметки в трансгранични ситуации.

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И Оценка НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Настоящото предложение беше предшествано от обширни консултации със заинтересованата общественост, държавите-членки, други институции и експерти относно съществуващите проблеми на сегашната система и възможните решения. На 24 октомври 2006 г. Комисията прие Зелена книга за подобряване на ефикасността на принудителното изпълнение на съдебни решения в Европейския съюз: налагане на запор на банкови сметки,[10] в която се предлага да бъде създадена европейска привременна мярка за запор на банкови сметки и за което бяха получени общо 68 отговора. При разработването на тези предложения Комисията взе предвид резултатите от сравнително правно проучване, представено от проф. Burkhard Hess от университета в Хайделберг през февруари 2004 г. (обхващащо тогавашните 15 държави-членки)[11]. Емпиричните данни за въздействието на различните варианти на това предложение произлизат от допълнително външно проучване, приключило през януари 2011 г.,[12]както и от проучване на европейските компании, започнало чрез Европейската група за допитвания до бизнеса (EBTP), резултатите от което бяха публикувани през август 2010 г.[13] През юни 2010 г. беше проведено публично изслушване. С цел да се подпомогне Комисията при изготвянето на това предложение, беше създадена група от експерти от частния сектор, която проведе четири работни срещи между февруари и април 2011 г. На среща през март 2011 година беше проведена консултация с експертите на държавите-членки относно предварителен проект на предложение.

В резултат на проведените консултации стана ясно, че е налице голяма подкрепа и от заинтересованите страни, и от държавите-членки, за създаването на самостоятелна европейска процедура за запор на банкови сметки. Малкото заинтересовани страни, оспорващи необходимостта от инициативата, принципно твърдят, че техните собствени национални процедури функционират добре. Други обаче признават, че дори и да не съществува необходимост от нова европейска процедура за подобряване на процедурите в тяхната собствена държава-членка, тя би привнесла добавена стойност за „изходящи“ искове, обработвани в други държави, като за някои от тях се счита, че имат твърде неефективни процедури за запор заповеди на банкови сметки. Що се отнася до ключовите характеристики на планираното предложение, по-голямата част от заинтересованите страни и Европейският парламент поддържат тезата, че предвидената европейска заповед за запор на банкови сметки следва да има само временен характер. Идеята, заповедта да може да бъде издавана без предварителното изслушване на длъжника, за да се запази „ефектът на изненадата“, също среща много широка подкрепа. Най-спорните аспекти на инициативата се отнасят до въпросите, свързани със защитата на длъжника, а именно за това кой съд ще бъде компетентен при оспорване на заповедта, и с условията за принудителното изпълнение на заповедта зад граница.

Комисията анализира разходите и ползите от основните аспекти на предложената реформа в своята оценка на въздействието, която придружава настоящото предложение.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

3.1.        Обобщение на предложените действия

С предложения регламент ще бъде създадена нова и самостоятелна европейска процедура за запор на банкови сметки, която ще позволи на кредитора да предотврати прехвърлянето или изтеглянето на авоари на длъжника от всяка банкова сметка, намираща се на територията на Европейския съюз. Европейската процедура ще бъде на разположение на гражданите и предприятията като алтернатива на съществуващите в рамките на националното законодателство процедури. С предложения регламент ще се урежда процедурата за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки, както и нейното привеждане в действие от страна на банката, в която е открита въпросната сметка. Европейската заповед за запор на банкови сметки ще има единствено обезпечителен характер, т.е. с нея само ще се блокира сметката на длъжника, без да се позволяват парични плащания в полза на кредитора. В съответствие с правните традиции на по-голямата част от държавите-членки европейската заповед ще има in rem ефект, т.е. ще бъде насочена срещу конкретни сметки, а не лично срещу длъжника.

Основните характеристики на предложението могат да бъдат обобщени, както следва:

3.1.1.     Приложно поле ( членове 2, 3)

Предложеният регламент се прилага за граждански и търговски дела. Изключенията от приложното поле до голяма степен отговарят на тези от Регламент Брюксел I. Както и в Регламент Брюксел I, процедурата по несъстоятелност и социалното осигуряване са изключени от приложното поле. Арбитражът също е изключен от приложното поле. Въпреки че може да има основание на страните по арбитражно дело да се позволи да прибягнат до европейската процедура, включването на арбитража би довело до сложни въпроси, които все още не са обхванати от законодателството на ЕС, като например при какви обстоятелства арбитражните решения могат да бъдат поставени на равни начала със съдебните решения. Затова не изглеждаше уместно те да бъдат засегнати за първи път в този инструмент.

За разлика от Регламента Брюксел I, предложеният регламент ще се прилага за въпроси, свързани с режимите на съпружеска собственост, с последствията от регистрираните партньорства и с наследяването веднага след като правните инструменти, предложени от Комисията в тези две области, бъдат приети и влязат в сила.

Инструментът е ограничен до ситуации, които имат трансгранични последици. Подходът за определянето на тези ситуации по „отрицателен“ начин е вдъхновен от член 1 от Хагската конвенция за споразуменията относно избор на съд.

3.1.2.     Условия и ред на издаване

· Приложно поле (член 5)

В предложението се предвижда европейската процедура да се използва в два различни вида случаи: преди и след издаване на акт, подлежащ на принудително изпълнение в държавата-членка, в която се намира сметката. От практическа гледна точка това означава, че кредиторът може да поиска заповедта 1) преди или по време на съдебното производство по същество, или след като е издадено изпълнително основание в негова полза в държавата-членка на произход, което все още не е изпълнимо в държавата-членка по изпълнение, и 2) след получаване на акт, подлежащ на принудително изпълнение в държавата-членка по изпълнение. Въпреки че Комисията очаква инструментът да бъде особено подходящ в първия случай, той може да има добавена стойност във втория случай чрез оптимизиране на ефективността на принудителното изпълнение. Като се има предвид, че в този случай кредиторът вече разполага с изпълнително основание, условията за издаване са по-малко строги в сравнение с първия случай.

· Компетентност за издаване на заповедта (членове 6, 14)

Като общо правило, съдилищата на държавата-членка, които са компетентни по същество, както е определено от европейските инструменти или националното право, са компетентни за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки. Като алтернатива, заповедта може да бъде издадена от съдилищата на държавата-членка, в която се намира сметката. В този случай, обаче, за да се избегне явлението forum-shopping, ефектът на заповедта е ограничен до държавата-членка, в която е издадена, и не се признава и не се изпълнява принудително в другите държави-членки по силата на предложения регламент. В случаите, в които вече е издадено изпълнително основание в полза на кредитора, може да му бъде издадена европейска заповед за запор на банкови сметки или от съда, издал изпълнителното основание, или от правоприлагащ орган на държавата-членка, в която се намира банковата сметка.

Разпоредбите относно компетентността в настоящия регламент не възпрепятстват ищеца да поиска защитни мерки по силата на националното законодателство въз основа на член 31 от Регламент Брюксел I.

· Условия за издаване (членове 7, 12)

В съответствие с общия подход, възприет в по-голямата част от държавите-членки, с предложения регламент от кредитора се изисква да покаже, че има добри изгледи да спечи своето дело по същество, а именно, че неговият иск е prima facie основателен и че съществува опасност от това, принудителното изпълнение на последващо съдебно решение да бъде осуетено, ако мярката не бъде взета, защото съществува опасност длъжникът да премести или разпилее своето имущество. В допълнение, съдът може да поиска от кредитора да учреди гаранция, за да осигури обезщетение за всички вреди, претърпени от страна на длъжника, ако впоследствие заповедта бъде отменена, тъй като е неоснователна, напр. защото кредиторът не е имал валиден иск по същество.

· Процедурни аспекти (членове 10, 11, 44)

Европейската заповед за запор на банкови сметки ще бъде издавана по процедура ex parte, т.е. без предварително изслушване на длъжника. Това ще позволи да бъде запазен „ефектът на изненада“ от мярката. В случаите, когато „ефектът на изненада“ не е необходим, например защото сметката в момента е отдадена в залог на друг кредитор, ищецът може обаче, да поиска процедурата да бъде inter partes. Тъй като бързината е от решаващо значение в производството за привременни мерки, в регламента се позволява вземане на устни показания само при изключителни обстоятелства. Съдилищата имат право да приемат писмени показания на свидетели или експерти като доказателство. В регламентът се установяват също специфични срокове за издаването и привеждането в действие на европейската заповед. Когато при изключителни обстоятелства съдът или правоприлагащият орган не може да се съобрази с тези срокове, той трябва да обоснове необходимостта от допълнителен срок.

· Получаване на информация относно сметка(и) на длъжника (член 17)

Предвид трудностите, които кредиторът може да срещне при получаване на информация относно сметката(сметките) на своя длъжник, в предложението за регламент държавите-членки се задължават да осигурят механизъм за улесняване на тази задача. В регламента на държавите-членки се предоставя възможността да избират между два различни механизма: държавите-членки могат да предвидят заповед за разкриване на информация, с която всички банки на тяхна територия се задължават да разкрият дали длъжникът има сметка в тях. Като алтернатива, те могат да предоставят на своите правоприлагащи органи достъп до информацията, съхранявана от публичните власти в регистрите или по друг начин. Последният механизъм също фигурира в член 61 от регламента за задълженията за издръжка. По съображения за защита на данните, личната информация, обменена по силата на тази разпоредба, се ограничава до информацията, необходима за принудителното изпълнение и привеждането на заповедта в действие.

3.1.3.     Изпълнителна сила и принудително изпълнение на заповедта

· Премахване на екзекватурата (член 23)

В съответствие със съществуващите европейски процедури[14], обезпечителните заповеди за банкова сметка, издадени съгласно предложената процедура в една държава-членка, автоматично ще се признават и изпълняват принудително в друга държава-членка, без да се изисква специална процедура.

· Връчването на заповедта на банката и на ответника (членове 24, 25)

Разпоредбите относно практическото принудително изпълнение на европейската заповед, която се издава съгласно новата процедура, представляват основната новост на предложения регламент. Заповед за запор на банкови сметки с ефект in rem се изпълнява принудително, като се връчва на банката или банките, управляващи въпросните сметки, и които са задължени да приведат в действие заповедта. В предложения регламент в разпоредбите за връчване на заповедта на банката се прави разлика между две ситуации. Ако съдът се намира в същата държава-членка като банката, връчването се урежда от националното законодателство. Ако връчването се извършва през граница, това трябва да стане в съответствие с член 15 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 с важно изменение по отношение на метода на връчване: Документите, които трябва да бъдат връчени, се предават от съда по произход или от ищеца пряко на компетентния орган в държавата-членка по изпълнение, който от своя страна ги връчва на банката или на ответника. В сравнение с другите методи на връчване или в сравнение със свободния избор между различните методи, този метод на връчване има това важно предимство, че включва компетентните органи на държавата-членка по изпълнение. По този начин гарантира, че банките ще получат заповедта по пътища, които са им познати, но и ще позволи на компетентния орган да вземе предвид ex officio суми, освободени от изпълнение, когато това е възможно съгласно националното законодателство.

Длъжникът трябва да бъде уведомен веднага след като мярката влезе в сила, за да бъде в състояние да подготви защитата си. С предложения регламент се гарантира, че връчването се извършва възможно най-бързо, след като е приведена в действие.

· Привеждане в действие от страна на банката и декларация на банката (членове 26, 27)

Банката е задължена незабавно да приведе в действие заповедта, като блокира сумата, съответстваща на сумата на заповедта. Със специални разпоредби се взема предвид ситуацията, в която в сметките, се съдържат финансови инструменти и в която сметките са в различна валута от тази, в която е издадена заповедта. В срок от 8 дни банката трябва да издаде декларация дали със заповедта са запорирани достатъчно средства. С цел да се осигури адекватна защита на личните данни на длъжника, салдото по сметката не може да се съобщава, ако е достатъчно за пълното изпълнение на заповедта.

· Налагане на запор на няколко сметки, съвместни сметки и сметки на пълномощници (членове 28, 29)

Когато е наложен запор на няколко сметки, с предложения регламент се ограничава възможността за прекомерно запориране от страна на кредитора, като той е задължен да освободи всяка сума, надвишаваща вземането му веднага след като е информиран за това. Като се има предвид огромните разлики в националните законодателства относно условията, при които съвместни сметки и сметки на пълномощници (доверителни фондове) могат да бъдат запорирани, в предложения регламент този въпрос е оставен на приложимото национално право.

· Суми, освободени от принудително изпълнение (член 32)

Когато става въпрос за сумите, освободени от принудително изпълнение за осигуряване на препитание на длъжника и неговото семейство или за да се позволи на предприятието да продължи нормалния ход на стопанската дейност, националното законодателство значително се различава в рамките на ЕС. Това се отнася особено за въпроса дали сумите са освободени ex officio или по искане на длъжника. С предложения регламент на държавите-членки се позволява да запазят националните си системи.

· Ред на конкурентни кредитори (член 33)

Националното законодателство също се различава значително в ЕС, когато става въпрос за ефекта от привременна мярка върху реда на кредиторите. Този въпрос е много сложен и неразривно свързан с националното правоприлагане и със законодателството за несъстоятелност. С оглед на тези различия в предложения регламент се предвижда европейската заповед да е от реда, даван на равностойна мярка съгласно националното законодателство.

3.1.4.     Правни средства за оспорване на европейската заповед за запор на банкови сметки (членове 34, 35, 36)

В предложеният регламент на длъжника се дава правото да оспори заповедта за запор, както по същество, така и по процедурни причини. Що се отнася до въпроса кои съдилищата трябва да са компетентни да се произнасят по молбата на длъжника за преразглеждане, в предложения регламент се следва подходът, възприет при преразглеждането на Регламент Брюксел I. По принцип ответникът трябва да повдигне възраженията си срещу заповедта пред съда, който я е издал (съдът по произход). С този подход се гарантира, че по принцип същият съд взема решения относно заповедта и нейното преразглеждане. По изключение възражения, свързани с някои аспекти на изпълнителното производство, по-специално сумите, освободени от изпълнение, трябва да бъдат повдигнати пред съдилищата на държавата-членка по изпълнение, защото тази държава-членка отговаря за производството. За да бъде улеснен длъжникът, който иска преразглеждане на заповедта пред съдилищата на друга държава-членка, в регламента се предвиждат стандартни формуляри, които ще бъдат достъпни на всички езици на Съюза, като по този начин се намаляват разходите за превод. Различно правило за компетентност се прилага към определени категории длъжници, които обикновено се считат за „по-слабата страна“ в спора - потребители, служители и осигурени лица. Тези категории длъжници могат да повдигнат възражения срещу заповедта пред съдилищата в своята държава-членка по местожителство. С това правило се гарантира, че по-слабата страна винаги ще може да оспорва европейската заповед пред своите национални съдилища, като по този начин се добавя допълнителна защита към правилата за защита в областта на компетентността за случаите, предвидени в Регламент Брюксел I.

3.1.5.     Други разпоредби

· Процесуално представителство (член 41)

В съответствие с правното положение в повечето държави-членки и с цел намаляване на процесуалните разходи, в предложения регламент се предвижда процесуалното представителство да не е задължително в производството за получаване на европейска заповед за запор на банкови сметки. По този начин кредиторът може да поиска издаване на европейска заповед, без да се налага да прибягва до адвокат или без да се налага да се намеси адвокат, който има право да практикува в държавата-членка, в която се намира съдът. По националното законодателство обаче може да се изисква страните да бъдат представлявани от адвокати, ако длъжникът оспорва заповедта. С цел да се улесни задачата на кредитора, който иска издаване на европейска заповед, в предложения регламент се съдържа стандартен формуляр с подходящи насоки за неговото попълване. Формулярът ще бъде достъпен на всички езици на Съюза, като по този начин нуждата от превод се ограничава до няколко елемента от свободен текст.

· Разходи (членове 30, 31, 43)

Няколко разпоредби от предложения регламент уреждат разходите: банките могат да начисляват такса за привеждане в действие на европейска заповед за запор на банкови сметки само когато имат право да процедират по този начин, когато прилагат равностойни мерки съгласно националното законодателство. С цел да се увеличи прозрачността, държавите-членки трябва да определят единна фиксирана такса, приложима на тяхна територия. Единна фиксирана такса трябва също да бъде определена за разходите, причинени от намесата на компетентен орган, като например съдебен изпълнител. С член 43 загубилата делото страна се задължава да поеме разноските по европейската процедура. Макар и държавите-членки да остават свободни да налагат съдебни такси за европейска процедура, те не трябва да бъдат по-високи от тези за получаването на равностойна мярка по силата на националното законодателство, да не са несъразмерни спрямо размера на вземането и да не са прекалено високи, за да обезкуражат употребата на процедурата.

3.2.        Правно основание

Това предложение се основава на член 81, параграф 2 от ДФЕС, който позволява на Европейския парламент и на Съвета, особено когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар, да приемат мерки, насочени към осигуряване на взаимното признаване и принудителното изпълнение на съдебни решения между държавите-членки (буква а)), ефективен достъп до правосъдие (буква д)) и премахването на пречките пред правилното протичане на гражданското производство, ако е необходимо чрез насърчаване на съвместимостта на правилата за гражданско производство, приложими в държавите-членки (буква е)).

Дял V, трета част от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага за Дания по силата на Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договорите. Не се прилага и за Обединеното кралство и Ирландия, освен ако тези две страни не решат друго в съответствие с приложимите правила на Протокола за позицията си по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

3.3.        Субсидиарност и пропорционалност

Това предложение е в съответствие с изискванията за субсидиарност и пропорционалност.

Що се отнася до субсидиарността, проблемите, описани по-горе, имат ясно трансгранично измерение и не могат да бъдат постигнати по подходящ начин самостоятелно от държавите-членки. Въпреки че теоретично е възможно, много малко вероятно е държавите-членки да предприемат съгласувани действия за уеднаквяване на законодателството си за налагане на запор на банкови сметки, което би направило действията на ЕС ненужни. Въпросът за принудителното изпълнение никога не е бил предмет на международни споразумения или модели на примерни закони, предложени от международни организации, и в обозримо бъдеще няма изгледи, международна инициатива да се превърне в действителност. Освен това дори ако това беше така, поради разликите в съществуващите системи на правоприлагане в ЕС е твърде малко вероятно да бъде постигнато съгласие за общ подход между държавите-членки в рамките на разумен срок, особено като се има предвид, че за всяко споразумение извън европейския законодателен процес ще се изисква единодушие.

Оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение, показва, че ползите от ключовите елементи на настоящото предложение вземат превес над разходите и че предложените мерки следователно са пропорционални.

3.4.        Въздействие върху основните права

Както е изложено подробно в оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение и в съответствие със стратегията на ЕС за ефективното прилагане на Хартата на основните права на Европейския съюз[15], всички елементи на предложението зачитат правата, посочени в Хартата на основните права. Със създаването на бърза и евтина европейска процедура за налагане на запор на банкови сметки, предложението подобрява правото на кредитора за ефективно принудително изпълнение на неговите искове, което е част от правото на ефективни средства за защита, както е предвидено в член 47, параграф 1 от Хартата. В същото време с предложението се гарантира, че правата на длъжника са защитени в пълно съответствие с изискванията на правото на справедлив съдебен процес (член 47, параграф 2 от Хартата) и правото на зачитане на човешкото достойнство и семейния живот (съответно членове 1 и 7 от Хартата). Защитата на правата на длъжника е гарантирана по-специално от следните елементи на предложението:

· изискването за уведомяване на длъжника с всички документи, които кредиторът е представил пред съда веднага след като заповедта е приведена в действие;

· възможността длъжникът да оспори заповедта, като поиска тя да бъде преразгледана от съда по произход, съда по принудителното изпълнение или, ако длъжникът е потребител, служител или застраховано лице, от съда по неговото местожителство;

· фактът, че сумите, необходими за осигуряване на препитание на длъжника и неговото семейство, са освободени от изпълнението на заповедта.

2011/0204 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 81, параграф 2, букви а), д) и е) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономическия и социален комитет[16],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

след консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните,

като имат предвид, че:

(1) Европейският съюз си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което свободното движение на хора е гарантирано. За постепенното създаване на такова пространство Съюзът трябва да приеме, наред с други неща, мерките, отнасящи се до съдебното сътрудничество по граждански дела с трансгранично значение, особено когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2) В съответствие с член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), тези мерки трябва да имат за цел гарантирането, наред с друго, на взаимното признаване и принудителното изпълнение на съдебни решения между държавите-членки, ефективен достъп до правосъдие и премахването на пречките пред правилното функциониране на гражданското производство чрез насърчаване на съвместимостта на правилата за граждански производства, приложими в държавите-членки. На своето заседание в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет одобри принципа на взаимното признаване на съдебни решения като крайъгълен камък на съдебното сътрудничество по граждански дела, като уточни, че той следва да се прилага, наред с другото, към обезпечителни заповеди, даващи възможност на компетентните органи да налагат запор на леснодвижимо имущество.

(3) В програмата от мерки за прилагане на принципа на взаимното признаване на съдебни решения по граждански и търговски дела, която е обща за Комисията и Съвета и която беше приета на 30 ноември 2000 г.[17], се предвижда създаването на обезпечителни мерки на европейско равнище, както и подобряване на мерките за запор, касаещи банките, например чрез създаване на Европейска система за налагане на запор на банкови сметки.

(4) На 24 октомври 2006 г. Комисията прие Зелена книга за подобряване на ефикасността на принудителното изпълнение на съдебни решения в Европейския съюз: налагане на запор на банковите сметки[18]. Със зелената книга започна консултация относно необходимостта и възможните характеристики на единна европейска процедура за запор на банкови сметки.

(5) В Стокхолмската програма от декември 2009 г.[19], в която се определят приоритети в областта на правосъдието, свободата и сигурността за периода от 2010 до 2014 година, Комисията се приканва да представи подходящи предложения за подобряване на ефикасността на принудителното изпълнение на съдебни решения в Съюза по отношение на банковите сметки и имуществото на длъжниците.

(6) Един кредитор трябва да е в състояние да получи обезпечителна заповед, с която да се предотвратява изтеглянето или прехвърлянето на средства, държани от неговия длъжник в банкови сметки, намиращи се в Съюза, при наличието на риск длъжникът да разпилее активите, което би направило по-нататъшното принудително изпълнение на постановеното в негова полза съдебно решение по същество невъзможно или значително по-трудно.

(7) Националните процедури за получаване на обезпечителни мерки, като например заповедите за запор на банкови сметки, съществуват във всички държави-членки, но се различават значително по условията за издаване на мярката и по ефикасността на нейното привеждане в действие. Освен това прибягването до национални обезпечителни мерки е тромава, продължителна и скъпоструваща процедура в случаите, които имат трансгранични последици, и по-специално, когато кредиторът се стреми да наложи запор на няколко банкови сметки, разположени в различни държави-членки. Европейска процедура, която позволява на кредитора да наложи запор на банковата сметка на своя длъжник в случаите с трансгранични последици по прост, бърз и евтин начин трябва да отстрани недостатъците на съществуващата ситуация.

(8) Процедурата, установена с настоящия регламент, следва да представлява факултативно средство, с което ищецът да предяви правата си като алтернатива на съществуващите процедури за получаване на обезпечителни мерки съгласно националното законодателство.

(9) Приложното поле на настоящия регламент трябва да включва всички граждански и търговски дела с изключение на някои ясно определени въпроси. По-специално, настоящият регламент не следва да се прилага в контекста на арбитраж или на производство по несъстоятелност.

(10) Процедурата следва да е достъпна за ищеца, който желае да гарантира принудителното изпълнение на последващо съдебно решение по същество преди да поиска да бъде образувано производство по същество и на всеки етап от производството. Процедурата трябва също да бъде достъпна за ищеца, в чиято полза вече е издадено съдебно решение или друго изпълнително основание по същество. В последната ситуация процедурата може да привнесе добавена стойност, когато принудителното изпълнение на акта се забави или когато кредиторът желае да се определи в коя държава-членка длъжникът има достатъчно средства, за да се оправдае образуването на изпълнителното производство.

(11) За да се гарантира наличието на тясна връзка между съда и обезпечителната мярка, компетентността за издаване на заповедта се пада на съда, който е компетентен по същество. Освен това ищецът трябва да е в състояние да поиска заповед за запор на банкова сметка в държаната, в която се намира посочената сметка. В този случай, обаче, ефектът на заповедта следва да се ограничава до територията на държавата-членка, в която тя е издадена.

(12) В условията за издаване на заповед за запор на банкови сметки трябва да се постигне подходящ баланс между интереса на кредитора да бъде издадена заповед в негова полза, ако такава е необходима, и интереса на длъжника да предотврати злоупотреба със заповедта. Следователно преди да вземе решение, подлежащо на принудително изпълнение в държавата-членка, в която се намира сметката, съдът ще трябва да се увери, че искът на кредитора срещу длъжника изглежда основателен и че без издадена заповед последващото принудително изпълнение на бъдещо съдебно решение има вероятност да бъде осуетено или затруднено в много по-голяма степен.

(13) С цел да се запази ефектът на изненадата от заповедта за запор на банкови сметки, длъжникът не трябва да бъде информиран относно молбата, да бъде изслушан преди издаването ѝ или да бъде уведомен за заповедта преди банката да я е привела в действие. Длъжникът обаче трябва да е в състояние да оспори заповедта веднага след като тя е приведена в действие.

(14) Никоя от страните не трябва да е задължена да бъде представлявана от адвокат или друг юрист в производствата по този регламент.

(15) В регламента следва да се предоставят достатъчни гаранции срещу злоупотреба със заповедта. По-специално, освен ако кредиторът вече не е разполага със съдебно решение, подлежащо на принудително изпълнение в държавата-членка по изпълнение, съдът следва да може да изиска от кредитора да учреди гаранция, за да осигури обезщетение за всички вреди, претърпени от страна на длъжника, в резултат на неоснователна заповед. Условията, по които кредиторът е отговорен да компенсира длъжника за такива щети, трябва да се уреждат от националното законодателство. Когато в законодателството на една държава-членка не се предвижда правна отговорност за ищеца, в настоящия регламент не трябва да се изключва прибягването до мерки с равностоен ефект, като например задължението за ищеца да се ангажира с обезщетение за нанесени щети.

(16) Като се има предвид, че понастоящем кредиторите срещат практически трудности при достъпа до информация относно длъжниците от публични или частни източници в трансграничен контекст, с регламента следва да се създаде механизъм, позволяващ на компетентния орган в държавата-членка по изпълнение да получи информация за банковите сметки на длъжника като задължи банките да разкрият местонахождението на сметките на длъжника, намиращи се в същата държава-членка, или чрез предоставяне на достъп до информацията, съхранявана в регистрите, както и по друг начин от публичните органи или администрацията.

(17) За да се гарантира бързото принудително изпълнение на заповедта за запор на банкови сметки, в регламента следва да се предвиди заповедта да бъде предадена от издаващия съд на банката чрез пряко връчване, както е определено в Регламент (ЕО) № 1393/2007 относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи[20]. В регламента следва също да се предвидят подходящи правила за привеждане в действие на заповедта от страна на банката, а банката да бъде задължена да обяви дали заповедта успешно е обхванала всички средства на длъжника.

(18) Правото на длъжника на справедлив съдебен процес трябва да бъде защитено в производствата относно заповед за запор на банкови сметки. За това се изисква по-специално заповедта и всички документи, представени от ищеца, да се връчват на ответника незабавно след привеждането й в действие, както и ответникът да може да поиска преразглеждане на заповедта. Съдът, издал заповедта, следва да е компетентен за преразглеждането, освен ако се оспорват някои аспекти на принудителното изпълнение. Въпреки това, ако ответникът е потребител, служител или застраховано лице, той трябва да е в състояние да поиска преразглеждане на заповедта от съдилищата в държавата-членка по местожителство. Длъжникът следва да има право да освободи средствата в сметката, ако е осигурил алтернативно обезпечение.

(19) За да се гарантира, че заповедта за запор на банкови сметки се издава и изпълнява бързо и своевременно, в регламента следва да бъдат определени максималните срокове за приключване на различните етапи от процедурата. Освен това с регламента държавите-членки следва да бъдат задължени да обработят европейската процедура с такава бързина, с каквато обработват процедурата за получаване на равностойна мярка съгласно националното законодателство. Това означава по-специално, че когато в националното законодателство се определят по-кратки срокове за издаване на национални мерки от определените в регламента, тези по-кратки срокове следва да се прилагат за европейската процедура. При изчисляването на периодите и сроковете, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилага Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове[21].

(20) Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз. Този регламент има в частност за цел да гарантира пълното зачитане на човешкото достойнство и да насърчава прилагането на членове 7, 8, 17 и 47, които се отнасят съответно до зачитането на личния и семейния живот, защитата на личните данни, правото на собственост и правото на ефективна защита и на справедлив съдебен процес.

(21) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни[22] се прилага по отношение на обработката на лични данни в рамките на настоящия регламент.

(22) За да се вземе под внимание техническият прогрес, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз трябва да бъде делегирано на Комисията по отношение на измененията на приложенията на настоящия регламент. Особено важно е Комисията да провежда подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно ниво. При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременно, своевременно и по подходящ начин предаването на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

(23) В съответствие с член 1 и член 2 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС, [Обединеното кралство и Ирландия са заявили желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент]/[без да се засяга член 4 от Протокола, Обединеното кралство и Ирландия няма да участват в приемането на настоящия регламент и няма да бъдат обвързани с него или да подлежат на неговото прилагане].

(24) В съответствие с член 1 и член 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана с него или задължена да го прилага,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава 1 Предмет, приложно поле и определения

Член 1 Предмет

1.           С настоящия регламент се създава европейска процедура за обезпечителна мярка, която позволява на кредитора да получи европейската заповед за запор на банкова сметка (наричана по-нататък „ЕЗЗБС“), предотвратяваща изтеглянето или прехвърлянето на средства, притежавани от длъжника по банкова сметка на територията на Съюза.

2.           ЕЗЗБС ще бъде достъпна за кредиторите като алтернатива на съществуващите в държавите-членки обезпечителни мерки.

Член 2 Приложно поле

1.           Настоящият регламент се прилага по отношение на парични вземания по граждански и търговски дела с трансгранично значение, както е определено в член 3, независимо от естеството на съда или трибунала. По-конкретно той не обхваща данъчни, митнически или административни въпроси.

2.           Настоящият регламент не се прилага за :

а)      обявяване в несъстоятелност, производства, свързани с прекратяване на дейността на неплатежоспособни дружества или други юридически лица, съдебни споразумения, компромисни споразумения с кредиторите и аналогични производства

б)      социална сигурност;

в)      арбитраж.

3.           Настоящият регламент не се прилага по отношение на банкови сметки, които съгласно закона, уреждащ имунитета срещу принудителното изпълнение на държавата-членка, в която се намира сметката, са освободени от запор нито по отношение на системите за сетълмент на ценни книжа, определени от държавите-членки в съответствие с член 10 от Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[23].

4.           Настоящият регламент се прилага за уреждането на въпроси от областта на имуществения режим между съпрузи, имуществените последици на регистрираните партньорства или наследяванията, когато се прилага законодателството на Съюза, уреждащо компетентността, приложимото право и признаването и принудителното изпълнение на съдебни решения, постановени в тези области.

Член 3 Дела с трансгранично значение

За целите на настоящия регламент се приема, че едно дело има трансгранично значение, освен ако съдът, сезиран с иск за издаване на ЕЗЗБС, както и всички банкови сметки, върху които се налага запор със заповедта, а също и страните по делото се намират или местожителството им е в една и съща държава-членка.

Член 4 Определения

За целите на настоящия регламент:

1.           „банкова сметка“ означава сметка, съдържаща парични средства или финансови инструменти, открита на името на ответника или на името на трета страна от името на ответника;

2.           „банка“ означава предприятие, чиято стопанска дейност е да приема влогове или други подлежащи на изплащане суми от граждани и да отпуска кредити за своя собствена сметка;

3.           „финансови инструменти“ означава финансов инструмент по смисъла на точка 17 на член 4, параграф 1 от Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[24];

4.           „парични средства“ означава пари, кредитирани по сметка във всякаква валута, или други подобни вземания, даващи право на изплащане на пари, като например депозити на паричния пазар;

5.           „средства“ означава парични средства и финансови инструменти;

6.           „Държава-членка, в която се намира сметката“ означава:

а)      за банкова сметка, съдържаща парични средства, държавата-членка, посочена в IBAN (международния номер на банкова сметка) на сметката;

б)      за банкова сметка, съдържаща финансови инструменти, държавата-членка, където е обичайното местопребиваване на банката, в която е открита сметката, както е определено в член 19 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета[25];

7.           „иск“ означава иск за плащане на определена или определяема сума пари;

8.           „съдебно решение“ означава всяко съдебно решение, постановено от съд или трибунал на държава-членка, независимо от наименованието му, включително определянето на разходите или разноските от служител на съда;

9.           „съд“ означава съд или органи, определени от държава-членка, имащи компетентност по делата, които попадат в приложното поле на настоящия регламент;

10.         „съдебна спогодба“ означава споразумение, което е било одобрено от съда или е сключено пред съда в хода на производството;

11.         „автентичен акт“ означава документ, който е бил официално съставен или регистриран като автентичен акт в държава-членка и чиято автентичност:

а)      е свързана с подписването и съдържанието на инструмента и

б)      е съставен от публичен орган или друг орган, оправомощен за тази цел.

12.         „държава-членка по произход“ означава държавата-членка, в която е издадена ЕЗЗБС;

13.         „държавата-членка по изпълнение“ означава държавата-членка, в която се намира банковата сметка, подлежаща на обезпечение;

14.         „компетентен орган“ означава орган, който държавата-членка по изпълнение е определила като компетентен за получаване на необходимата информация относно сметката на ответника в съответствие с член 17, за връчване на ЕЗЗБС съгласно членове 24—28 и за определяне на сумите, освободени от принудително изпълнение съгласно член 32;

15.         „местожителство“ означава местожителство, както е определено в членове 59 и 60 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета[26].

Глава 2 Процедура за издаване на ЕЗЗБС

Член 5 Приложно поле

1.           Раздел 1 се прилага, когато

а)      ищецът подаде иск за издаване на ЕЗЗБС преди да бъде открито съдебно производство по същество срещу ответника или на всеки етап по време на това производство;

б)      в полза на ищеца е издадено съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт срещу ответника, което подлежи на принудително изпълнение в държавата-членка по произход, но все още не е обявено за изпълняемо в държавата-членка по изпълнение, в която се изисква такава декларация.

2.           Раздел 2 се прилага за ситуации, в които ищецът подава иск издаване на ЕЗЗБС, след като в негова полза е издадено съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт срещу ответника, които по закон подлежат на принудително изпълнение в държавата-членка по изпълнение или са обявени за изпълняеми на нейна територия.

Раздел 1 Издаване на ЕЗЗБС преди получаване на изпълнително основание

Член 6 Компетентен съд

1.           ЕЗЗБС се издава от съд.

2.           Съдилищата на държавата-членка, в която трябва да бъде открито производството по същество, са компетентни за издаването на ЕЗЗБС в съответствие със съответните правила за компетентност. Когато повече от един съд е компетентен по същество, остава компетентен съдът на държавата-членка, в която ищецът е завел дело по същество или възнамерява да заведе дело по същество.

3.           Независимо от параграф 2, съдилищата на държавата-членка, в която се намира банковата сметка, са компетентни да издават ЕЗЗБС, която трябва да бъде принудително изпълнена в тази държава-членка.

Член 7 Условия за издаване на ЕЗЗБС

1.           ЕЗЗБС се издава за исканата с нея сума или за част от нея, когато ищецът представя съответните факти, разумно подкрепени с доказателства, за да убеди съда за следните два факта:

а)      искът срещу ответника изглежда основателен;

б)      без издаването на заповедта по-нататъшното изпълнение на настоящо или бъдещо изпълнително основание срещу ответника вероятно ще да бъде осуетено или ще стане значително по-трудно, включително поради факта, че съществува реален риск ответникът да премести, ликвидира или укрие активи, държани в банковата сметка или в сметки за запориране.

2.           Когато в полза на ищеца вече е издадено съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт за плащане на парична сума, постановени срещу ответника, които подлежат на принудително изпълнение в държавата-членка по произход и могат да бъдат признати в държавата-членка по изпълнение по силата на приложимите инструменти на Съюза, условието, посочено в параграф 1, буква а), се счита за изпълнено.

Член 8 Молба за издаване на ЕЗЗБС

1.           Молбите за издаване на ЕЗЗБС се подават, като за целта се използва формуляра, посочен в приложение I.

2.           Във формуляра е включена следната информация:

а)      името и адреса на ищеца и когато е приложимо, неговите представители, и наименованието и адреса на съда, до който е подадена молбата;

б)      името и адреса на ответника и когато е приложимо, представител на ответника;

в)      информация за сметката(ите) в съответствие с член 16 освен ако не цели искане за получаване на информация относно за сметката съгласно член 17;

г)       сумата по иска, както и сумата на лихвата и разходите, доколкото такива разходи могат да бъдат определени съгласно член 18,

д)      описание на всички обстоятелства от значение за делото, изтъкнати като основание за вземането, и където е приложимо, на лихвите по него;

е)      описание на всички обстоятелства от значение по делото, обосноваващи издаването на заповедта, както се изисква от член 7, параграф 1, буква б);

ж)     описание на всички елементи от значение по делото в подкрепа на компетентността на сезирания съд;

з)       списък на доказателствата, представени или предложени от ищеца;

i)       когато се прилага член 7, параграф 2, копие от съдебното решение, съдебната спогодба или автентичния акт, което отговаря на условията, необходими за установяване на автентичността му;

к)      декларация, в която се уточнява дали ищецът е сезирал други съдилища с молба за издаване на ЕЗЗБС или на заповед с равностоен ефект по силата на националното законодателство съгласно член 19.

3.           Към молбата трябва да бъдат приложени съответните придружителни документи.

4.           Молбата може да бъде подадена посредством всяко средство за комуникация, включително по електронен път.

Член 9 Разглеждане на молбата

1.           Съдът, сезиран с молба за издаване на ЕЗЗБС, проверява дали са изпълнени изискванията, посочени в членове 2, 6, 7 и 8.

2.           Когато изискванията, посочени в член 8, не са изпълнени, съдът дава на ищеца възможност да допълни или поправи молбата освен ако искът е очевидно неоснователен или молбата е недопустима.

Член 10 Процедура ex parte

Длъжникът не се следва да бъде уведомяван за молбата нито да бъде изслушан преди издаването ЕЗЗБС, освен ако ищецът е поискал друго.

Член 11 Доказателства

1.           Когато компетентният съд счита, че не може да издаде ЕЗЗБС без допълнителни доказателства, той може да приеме такива доказателства под формата на писмени показания на свидетели или експерти.

2.           Съдът приема устни показания само ако счете това за необходимо. Когато местожителството на ищеца, свидетеля или вещото лице е различно от мястото, където се намира компетентният съд, съдът приема доказателства чрез видеоконференция или друга комуникационна технология, когато тази технология е налична.

Член 12 Гаранция, която следва да бъде учредена от ищеца

Преди да издаде ЕЗЗБС съдът може да изиска от ищеца да учреди парична гаранция или равностойно обезпечение, за да се гарантира обезщетение за всички щети, понесени от ответника, ако ищецът е отговорен за компенсирането на такива щети съгласно националното законодателство.

Член 13 Откриване на производството по същество

Когато е подадена молба за издаването на ЕЗЗБС преди откриването на производството по същество, ищецът трябва поиска да бъде образувано такова производство в срок от 30 дни от датата на издаване на заповедта или в рамките на по-кратък период от време, определен от издаващия съд, като в противен случай заповедта става отменяема в съответствие с член 34, параграф 1, буква б) или член 35, параграф 2.

Раздел 2 Издаване на ЕЗЗБС след получаване на изпълнително основание

Член 14 Компетентност за издаване на ЕЗЗБС

1.           В случаите, посочени в член 5, параграф 2, когато в полза на ищеца е издадено съдебно решение или съдебна спогодба, ищецът може да поиска от съда, издал решението или съдебната спогодба, да издаде също ЕЗЗБС.

2.           Когато ищецът е получил автентичен акт, ищецът може да поиска от компетентния орган в държавата-членка, в която автентичният акт е съставен и определен за тази цел от всяка държава-членка да издаде също ЕЗЗБС.

3.           Ищецът може да изпрати молбата за ЕЗЗБС пряко до органа в държавата-членка по изпълнение, който тази държава-членка е определила за компетентен за издаването на заповедта и за който е уведомила Комисията в съответствие с член 48 (наричан по-долу „издаващият орган“).

4.           Член 10 се прилага за производствата за издаване на ЕЗЗБС, посочени в този раздел.

Член 15 Молба за издаване на ЕЗЗБС

1.           Молбите за издаване на ЕЗЗБС се подават, като за целта се използва формуляра, посочен в приложение I.

2.           Във формуляра е включена следната информация:

а)      името и адреса на ищеца и когато е приложимо, представителите на ищеца, и на съда, до който е подадена молбата;

б)      името и адреса на ответника и когато е приложимо, представител на ответника;

в)      размера на сумата, посочена в съдебното решение, съдебната спогодба или автентичния акт, както и размера на лихвите и разходите, доколкото те могат да бъдат определени съгласно член 18;

г)       информация за сметката(ите) в съответствие с член 16, освен ако съгласно член 17 не е необходимо изискване подадено искане за получаване на информация относно за сметката съгласно член 17;

д)      копие от съдебното решение, съдебната спогодба или автентичния акт, което отговаря на необходимите условия за установяване на неговата автентичност;

е)      декларация, че съдебното решение все още не е изпълнено;

ж)     когато съдебното решение, съдебната спогодба или автентичният акт са издадени в друга държава-членка

i)        в случай на съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт за което не се изисква декларация за изпълняемост, съответният сертификат, предвиден съгласно приложимия инструмент за целите на принудителното изпълнение в друга държава-членка, към който е приложена, когато това е необходимо, транслитерация или превод в съответствие с член 47; или

ii)       в случай на съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт за което се изисква декларация за изпълняемост, самата декларацията за изпълняемост.

з)       декларация, в която се уточнява дали ищецът е сезирал други съдилища с молба за издаване на ЕЗЗБС или на заповед с равностоен ефект по силата на националното законодателство съгласно член 19.

3.           Молбата може да бъде подадена посредством всяко средство за комуникация, включително по електронен път.

Раздел 3 Общи разпоредби

Член 16 Информация относно сметката

Освен ако ищецът не поиска компетентният орган да получи информация за сметката в съответствие с член 17, ищецът предоставя цялата информация относно ответника и банковата сметка или сметки на ответника необходима, за да може банката или банките да идентифицират този ответник и неговата/нейната сметка(и), включително следното:

а)      пълното име на ответника,

б)      името на банката, в която ответникът притежава една или няколко сметки, върху които се налага обезпечението, както и адреса на седалището на банката в държавата-членка, където се намира сметката, и

в)      или

i)        номера на сметката или номерата на сметките,

ii)       пълния адрес на ответника,

iii)      когато ответникът е физическо лице, неговата дата на раждане или номера на картата му за самоличност или номера на паспорта или

iv)      когато ответникът е юридическо лице, номера на това юридическо лице в търговския регистър.

Член 17 Молба за получаване на информация относно сметката

1.           Ако ищецът не разполага с цялата информация за сметката, изисквана по силата на член 16, ищецът може да поиска от компетентните органи на държавата-членка по изпълнение да получат необходимата информация. Такова искане се прави в молбата за ЕЗЗБС.

2.           Молбата трябва да съдържа цялата информация, с която ищецът разполага относно ответника и банковите сметки на ответника.

3.           Съдът или издаващият орган издава ЕЗЗБС по силата на член 21 и я предава на компетентния орган в съответствие с член 24.

4.           Компетентният орган използва всички подходящи и разумни средства, които са на разположение в държавата-членка по изпълнение, за да получи информацията, посочена в параграф 1. Когато тази информация е получена, компетентният орган връчва ЕЗЗБС на банката в съответствие с член 24.

5.           Методът за получаване на информация съгласно националното законодателство, която трябва да бъде предоставена на Комисията в съответствие с член 48, е един от следните:

а)      възможността всички банки на тяхна територия да бъдат задължени да разкрият дали ответникът е открил сметка в тях.

б)      достъп на компетентния орган до информацията, посочена в параграф 1, когато тази информация се съхранява от държавни органи или администрации в регистри или по друг начин.

6.           Информацията, посочена в параграф 4, трябва да бъде подходяща за целите на идентифицирането на сметката или сметките на ответника, да бъде от значение за делото и да не бъде прекомерна, както и да се ограничава до:

а)      адреса на ответника,

б)      банката или банките, управляващи сметка или сметки на ответника,

в)      номера или номерата на сметките на ответника

Член 18 Сума по ЕЗЗБС

1.           Когато ЕЗЗБС е издадена въз основа на съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, подлежащи на изпълнение в държавата-членка по произход, ищецът трябва да е в състояние да събере посочената сума, както и всички лихви и разходи, посочени в нея.

2.           Във всички останали случаи ищецът трябва да е в състояние да събере сумата на вземането, както и лихвата, която се е натрупала по него.

Член 19 Информация за текущи молби, подадени в други съдилища

1.           Когато се подава молба за ЕЗЗБС, ищецът трябва да обяви дали той или тя е сезирал друг съд с молба за ЕЗЗБС или за равностойна обезпечителна мярка в съответствие с националното законодателство срещу същия ответник и дали са насочени към обезпечаване на същото вземане.

2.           Ищецът трябва да информира съда, сезиран с молба за издаване на ЕЗЗБС за всяка друга ЕЗЗБС или обезпечителна мярка съгласно националното законодателство, издадени вследствие на молбата, посочена в параграф 1. В този случай, съдът или издаващият орган може да се въздържи от издаване на допълнителна заповед, ако счита, че мерките, които вече са предоставени, защитават в достатъчна степен интересите на ищеца.

Член 20 Комуникация и сътрудничество между съдилищата

1.           Когато съдилищата на една държава-членка са сезирани със молба за издаване на ЕЗЗБС, а съдилищата на друга държава-членка са сезирани с производство по същество, съответните съдилища трябва да си сътрудничат с цел осигуряване на добра координация между производството по същество и производството за издаване на ЕЗЗБС.

2.           Съдът, сезиран с молба за издаване на ЕЗЗБС, може да поиска информация от другия съд, посочен в параграф 1, за всички обстоятелства от значение за делото или може да изиска от ищеца да получи такава информация, като например относно риска от разпиляване на активите от страна на ответника или за всяко отхвърляне на подобна мярка от съда, сезиран по същество. Такава информация може да се търси пряко или чрез звената за контакт на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО[27].

Член 21 Издаване, ефект и продължителност на ЕЗЗБС

1.           Когато са изпълнени изискванията, посочени в настоящата глава, съдът или издаващият орган издава ЕЗЗБС.

2.           Когато заповедта трябва да бъде принудително изпълнена в друга държава-членка, тя се издава във формата, определена в приложение II.

3.           В случаите, посочени в член 5 , параграф 1, съдът издава ЕЗЗБС в срок от 7 календарни дни от подаването на молбата.

4.           Когато е необходимо устно изслушване поради изключителни обстоятелства, съдът насрочва заседанието в срок от нови 7 календарни дни и издава заповед в срок от 7 календарни дни, след като изслушването се е състояло.

5.           В случаите, посочени в член 5, параграф 2, издаващият орган издава ЕЗЗБС в срок от 3 календарни дни от подаването на молбата.

6.           Без да се засягат разпоредбите на член 32, с ЕЗЗБС се предотвратява прехвърляне, изтегляне или друг вид ликвидиране на сумата, посочена в нея, от страна на ответника или от страна на кредитори на ответника на средствата, съхранявани в определената/ните сметка или сметки.

7.           ЕЗЗБС остава в сила:

а)      докато не бъде отменена от съда в съответствие с членове 34, 35, 36 или 40, или

б)      когато в полза на ищеца е издадено съдебно решение, удостоверителен акт или съдебна спогодба по същество, подлежащи на принудително изпълнение в държавата-членка по произход или в случаите, посочени в член 5, параграф 2, докато ефектът на ЕЗЗБС бъде заменен с равностоен ефект на принудителна мярка по силата на националното законодателство, при условие че в първия случай ищецът е поискал да бъде образувано изпълнително производство в срок от 30 дни, след като е подадено уведомление за съдебното решение, удостоверителният акт или съдебната спогодба или когато те са станали изпълними, в зависимост от това кое от двете събития е настъпило по-късно.

Член 22 Обжалване на отказ за издаване на ЕЗЗБС

1.           Ищецът може да обжалва решението на съда или на издаващия орган, с което се отхвърля молбата за ЕЗЗБС в съда, чието име трябва да бъде съобщено на Комисията в съответствие с член 48.

2.           Обжалването трябва да бъде подадено в срок от 30 дни от уведомлението за решението, посочено в параграф 1.

Глава 3 Изпълнителна сила и принудително изпълнение на ЕЗЗБС

Член 23 Премахване на екзекватурата

ЕЗЗБС, издадена в една държава-членка съгласно член 6, параграф 2 и член 14, параграф 1, се признава и подлежи на изпълнение в други държави-членки, без да е необходима декларация за изпълнимост и без възможност за противопоставяне на нейното признаване.

Член 24 Връчване на ЕЗЗБС на банката

1.           ЕЗЗБС се връчва на банката или банките посочени в нея, в съответствие с националното законодателство.

2.           Когато ЕЗЗБС е издадена от съд или от издаващия орган в държавата-членка по изпълнение, връчването на заповедта на банката се извършва в съответствие със законодателството на тази държава-членка.

3.           Когато съдът, издаващ ЕЗЗБС, се намира в държава-членка, различна от държавата-членка по изпълнение, връчването се извършва в съответствие с Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета[28].

По отношение на предаването на ЕЗЗБС, се прилагат следните разпоредби :

а)      Лицето или органът, отговорен за връчването в държавата-членка на произход, предава ЕЗЗБС пряко на компетентния орган на държавата-членка по изпълнение.

б)      изпращат се следните документи:

i)        копие на ЕЗЗБС във формата, определена в приложение II, което отговаря на необходимите условия за установяване на нейната автентичност;

ii)       когато е необходимо, транслитерация или превод на формуляра, в съответствие с член 47;

iii)      формуляра за предаване на информация, посочен в приложение I на Регламент (ЕО) № 1393/2007, към който са приложени, когато това е необходимо, транслитерация или превод на формуляра, в съответствие с член 48.

в)      Компетентният орган връчва ЕЗЗБС на банката или банките, посочени в нея. Компетентният орган предприема всички необходими мерки, за да връчи заповедта в срок от 3 работни дни от получаването й.

г)       веднага след като заповедта бъде връчена на банката, компетентният орган изготвя сертификат за връчването в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 и го предава на лицето или органа, поискал връчването.

Член 25 Връчване на ЕЗЗБС на ответника

1.           ЕЗЗБС и всички документи, представени на съда или компетентния орган, се връчват на ответника с оглед заповедта да бъде получена своевременно, след като връчването на заповедта на банката е извършено в съответствие с член 24 и след като банката е издала декларацията съгласно член 27.

2.           Когато ответникът е с местожителство в държавата-членка на произход, връчването се извършва в съответствие с разпоредбите на националното право на тази държава-членка.

3.           Когато ответникът е с местожителство в държавата-членка по изпълнение, компетентният орган на тази държава-членка, на който ЕЗЗБС е предадена съгласно член 24, параграф 3, връчва заповедта и придружаващите я документи на ответника в съответствие с Регламент (ЕО) № 1393/2007.

4.           Ако ответникът е с местожителство в друга държава-членка, различна от държавата-членка на произход или държавата-членка по изпълнение, компетентният орган на държавата-членка по изпълнение, на който ЕЗЗБС е предадена съгласно член 24, параграф 3, я предава пряко на компетентния орган на държавата-членка по местожителство на ответника. Този орган трябва да я предаде на ответника в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1393/2007.

Член 26 Привеждане в действие на ЕЗЗБС

1.           Банка, на която е връчена ЕЗЗБС, я привежда в действие незабавно след получаването й, като гарантира, че посочената в нея сума не се прехвърля, ликвидира или изтегля от сметката или сметките, посочени в заповедта, или за които банката е установила, че са притежавани от ответника. Всички средства, надвишаващи сумата, определена в ЕЗЗБС, трябва да останат на разпореждане на ответника.

2.           Когато заповедта е връчена извън работно време, тя се привежда в действие незабавно след началото на следващия работен период.

3.           Когато средствата по сметката, определени в ЕЗЗБС по смисъла на параграф 1, се състоят от финансови инструменти, тяхната стойност се определя спрямо съответния пазарен курс, приложим в деня на привеждането ѝ в действие.

4.           Когато валутата на средствата по сметката не е същата като тази, в която е издадена ЕЗЗБС, банката трябва да преизчисли сумата спрямо обменния курс за деня на привеждането ѝ в действие.

5.           Отговорността на банката при неизпълнение на задълженията, предвидени в този член, се урежда от националното законодателство.

Член 27 Декларация на банката

1.           В рамките на 3 работни дни след получаване на ЕЗЗБС, банката информира компетентния орган и ищеца, като използва формуляра, посочен в приложение III, дали и до каква степен средствата по сметката на ответника са запорирани. Компетентният орган предава декларацията на лицето или на органа, поискал връчването съгласно член 24, параграф 3, буква а), в рамките на 1 работен ден.

2.           Когато салдото по сметката е достатъчно да покрие сумата, посочена в ЕЗЗБС, банката не разкрива салдото по сметката на ответника.

3.           Банката може да предаде своята декларация чрез сигурни електронни средства за комуникация.

4.           Отговорността на банката за неизпълнение на това задължение се урежда от националното законодателство.

Член 28 Налагане на запор на няколко сметки

1.           Когато ЕЗЗБС обхваща няколко сметки, открити от ответника в една и съща банка, банката привежда в действие заповедта само за сумата, посочена в нея.

2.           Когато са издадени една или повече ЕЗЗБС или равностойни обезпечителни заповеди в съответствие с националното право, които обхващат няколко сметки на ответника в различни банки, независимо дали се намират в същата или в различни държави-членки, ищецът е длъжен да освободи всяка посочена в тях сума, които надвишава сумата, определена в EAPO. Освобождаване се извършва в срок от 48 часа след получаването на първата декларацията от банка в съответствие с член 27, в която се посочва такова превишение. Освобождаването се извършва чрез компетентния орган на съответната държава-членка по изпълнение.

Член 29 Запориране на съвместни сметки и сметки на упълномощени лица

Сметки, които не принадлежат единствено на ответника, сметки, притежавани от трета страна от името на ответника, или сметки, притежавани от ответника от името на трета страна, според документацията на банката, могат да бъдат запорирани само до степента, в която те могат да бъдат запорирани съгласно разпоредбите на националното право, уреждащо сметката, за които Комисията трябва да бъде уведомена в съответствие с член 48.

Член 30 Разходи, свързани с банките

1.           Една банка има право да иска плащане или възстановяване на разходи, произтичащи от привеждането в действие на ЕЗЗБС, или на заповед в съответствие с член 17, параграф 4, буква а), когато тя има право на такова плащане или възстановяване на разходите за заповеди с равностоен ефект, издадени по силата на националното право.

2.           Таксите, начислявани за привеждането в действие на ЕЗЗБС или на заповед, съгласно член 17, параграф 4, буква а), отговарят на единни фиксирани такси, които се определят предварително от държавата-членка, в която се намира сметката, и които спазват принципите на пропорционалност и недопускане на дискриминация.

3.           Държавите-членки съобщават на Комисията в съответствие с член 48, дали банките имат право да възстановят разходите си и ако това е така, размерът на таксата съгласно параграф 2.

Член 31 Разходи, свързани с компетентния орган

Всички такси, начислени от компетентен орган при принудителното изпълнение на ЕЗЗБС или при обработката на молба за получаване на информация относно сметката, както е посочено в член 17, параграф 4, отговарят на единни фиксирани такси, определени предварително от съответната държава-членка, които зачитат принципите на пропорционалност и недопускане на дискриминация и за които Комисията е уведомена в съответствие с член 48.

Член 32 Суми, освободени от принудително изпълнение

1.           Когато в законодателството на държавата-членка по изпълнение на решението се предвижда сумите, необходими за осигуряване на препитанието на ответника и на семейството му, когато ответникът е физическо лице, или за гарантиране на възможността да продължи нормалния ход на стопанската дейност, когато ответникът е юридическо лице, се освобождават от принудително изпълнение на заповедта.

2.           Държавите-членки уведомяват Комисията за правилата, приложими по силата на своето национално законодателство в тези ситуации, включително кои суми или видове вземания, държани в банкова сметка, са освободени от изпълнение.

3.           Доколкото сумата, посочена в параграф 1, може да бъде определена без предоставяне на допълнителна информация от страна на ответника, компетентният орган на държавата-членка по изпълнение определя тази сума при получаване на ЕЗЗБС и информира банката, че тази сума трябва да бъде оставена на разположение на ответника след привеждане в действие на заповедта.

4.           При определяне на сумата, посочена в параграф 1, компетентният орган прилага законодателството на държавата-членка, според което той е определен, дори ако местожителството на ответника е в друга държава-членка.

Член 33 Ред на конкурентни кредитори

С ЕЗЗБС се определя същия ред, както това би станало с инструмент с равностоен ефект по силата на законодателството на държавата-членка, в която се намира банковата сметка. Държавите-членки информират Комисията за равностойни инструменти и за реда, определен с тези инструменти в съответствие с член 48.

Глава 4 Средства за правна защита срещу ЕЗЗБС

Член 34 Средства за правна защита на ответника в държавата-членка на произход

1.           Когато ЕЗЗБС е издадена в съответствие с раздел 1 от глава 2, ответникът може да подаде молба за:

а)      преразглеждане на ЕЗЗБС на основание, че изискванията за издаването й, посочени в членове 2, 6 и 7, не са изпълнени;

б)      преразглеждане на EAPO на основание, че ищецът не е поискал образуване на производство по същество в срока, посочен в член 13;

2.           С изключение на преразглеждане по силата на параграф 1, буква б) молбата за преразглеждане трябва да бъде подадена незабавно, при всички случаи в срок от 45 дни от деня, в който ответникът действително се е запознал със съдържанието на заповедта и бил в състояние да реагира.

3.           Молбата за преразглеждане се адресира до съда, издал заповедта. Молбата се подава, като за целта се използва формулярът, посочен в приложение IV посредством всякакви средства за комуникация, включително електронни.

4.           Молбата се връчва на ищеца в съответствие с приложимите правила за връчване на документи.

5.           Когато преразглеждането е оправдано по едно от основанията, определени в параграф 1, съдът се произнася с решение съответно за отмяна или промяна на ЕЗЗБС, най-късно в срок от 30 календарни дни от връчването на молбата на ищеца.

6.           Решението за отмяна или промяна на заповедта подлежи на незабавно изпълнение въпреки обжалването й по силата на член 37, освен ако съдът реши, с цел защита на интересите на ищеца, че решението му изпълнимо само след като е станало окончателно.

7.           Решението се връчва незабавно на съответната банка или банки, които непосредствено след получаването му привеждат в действие решението, като деблокират сумата, запорирана изцяло или частично. Решението се връчва незабавно и на ищеца в съответствие с приложимите правила за връчването на документи.

Член 35 Средства за правна защита на ответника в държавата-членка по изпълнение

1.           Когато ЕЗЗБС е издадена в съответствие с раздел 1 или 2 от глава 2, ответникът може да поиска:

а)      принудителното изпълнение на заповедта да бъде ограничено на основание, че определени суми по сметката са освободени от принудително изпълнение съгласно законодателството на държавата-членка, в която се намира сметката, и че тези суми не са били взети предвид или не са били правилно взети предвид от компетентния орган, съгласно член 32;

б)      принудителното изпълнение на заповедта да бъде прекратено на основание, че

i)        е издадено решение в държавата-членка по изпълнение, с което се отхвърля искът, чието принудително изпълнение ищецът се стреми да гарантира със заповедта; или

ii)       запорираната банкова сметка е освободена от принудително изпълнение по силата на законодателството на държавата-членка, в която се намира сметката, уреждащ имунитета срещу принудително изпълнение.

2.           В случаите, когато заповедта е издадена съгласно раздел 1 на глава 2, ответникът има право да поиска заповедта да бъде отменена на основание, че ищецът не е поискал образуване на производство по същество в посочения в член 13 срок.

3.           Когато заповедта е издадена в съответствие с раздел 2 от глава 2, ответникът може да поиска:

i)       заповедта да бъде отменена на основание, че съдебното решение, съдебната спогодба или автентичният акт са били отменени в държавата-членка по произход;

ii)       принудителното изпълнение на заповедта да бъде спряно на основание, че изпълнителната сила на съдебното решение, съдебната спогодба или на автентичният акт е била спряна в държавата-членка по произход.

4.           С изключение на преразглеждане съгласно параграф 2, молбата за преразглеждане се подава незабавно и при всички случаи в срок от 45 дни от деня, в който ответникът е бил ефективно запознат със съдържанието на заповедта и е в състояние да реагира.

5.           Молбата се изпраща до компетентните съдилища на държавата-членка по изпълнение, за които държавите-членки са подали уведомление съгласно член 48. Молбата се подава на хартиен носител или чрез други начини на комуникация, включително електронни, с помощта на формуляра, посочен в приложение IV.

6.           Молбата се връчва на ищеца в съответствие с приложимите правила за връчване на документи.

7.           Ако молбата е основателна, съдът трябва да издаде своето решение съответно за отмяна или промяна на ЕЗЗБС най-късно в срок от 30 календарни дни от връчването на молбата на ищеца.

8.           Решението за отмяна или промяна на заповедта подлежи на незабавно принудително изпълнение въпреки обжалването му по силата на член 37, освен ако съдът реши, с цел защита на интересите на ищеца, че решението му е изпълнимо само след като е станало окончателно.

Член 36 Средства за правна защита на ответника в държавата-членка по местожителство

Ако ответникът е потребител, служител или застраховано лице, той може също да изпрати молбата за преразглеждане по силата на членове 34 и 35 и до компетентния съд в държавата-членка, в която се намира неговото местожителство, за който Комисията трябва да бъде уведомена в съответствие с член 48.

Член 37 Право на обжалване

Правото на обжалване на решение, издадено по силата на членове 34, 35 или 36, се урежда от националното законодателство.

Член 38 Право на предоставяне на алтернативна гаранция

1.           Компетентните органи на държавата-членка по изпълнение прекратяват принудителното изпълнение на ЕЗЗБС, ако ответникът депозира в компетентния орган гаранция за сумата, определена в съответствие с параграф 2, или равностойна гаранция, включително банкова гаранция, като алтернативни средства за защита на правата на ищеца.

2.           В ЕЗЗБС се посочва сумата на гаранцията, необходима за прекратяване на принудителното изпълнение на заповедта.

Член 39 Право на трети страни

Трета страна има правото да повдигне възражения срещу ЕЗЗБС пред съдилищата на държавата-членка на произход или по изпълнение, доколкото заповедта или нейното принудително изпълнение нарушава правата на третата страна.

Член 40 Промяна или отмяна на ЕЗЗБС

Без да се накърняват правата на ответника по смисъла на членове 34, 35 и 36, всяка от страните може по всяко време да подаде до съда на произход молба за промяна или отмяна на ЕЗЗБС, на основание, че обстоятелствата, въз основа на които е издадена заповедта, междувременно са се променили, включително, че е постановено решение по същество, с което се отхвърля искът, чието принудително изпълнение е представлявало целта на заповедта , или че ответникът е заплатил вземането.

Глава 5 Общи разпоредби

Член 41 Представителство на страните

Представителството от адвокат или друг юрист не е задължително при производство за издаване на ЕЗЗБС съгласно настоящия регламент.

Член 42 Разходи, които се поемат от загубилата делото страна

1.           Загубилата делото страна поема съдебните разходи. Съдът обаче не присъжда разноските по делото на спечелилата страна, когато те са ненужно направени или несъразмерни на иска.

2.           В случаите, когато ЕЗЗБС е издадена съгласно раздел 1 от глава 2, разходите на производството се присъждат от съда, сезиран с делото по същество или от съда, постановил отмяна на заповедта по член 34, параграф 1, буква б) или по член 35, параграф 2.

3.           В случаите, когато заповедта е издадена съгласно раздел 2 на глава 2, разходите се определят от компетентния орган, изпълняващ принудително съдебното решение, удостоверителния акт или съдебната спогодба, въз основа на които е издадена заповедта.

Член 43 Съдебни такси

1.           Съдебните такси за получаване на ЕЗЗБС не могат да бъдат по-високи от таксите за получаване на равностойна мярка съгласно националното законодателство, не могат да бъдат несъразмерни на сумата по иска и не трябва да обезкуражават ищеца да се възползва от процедурата.

2.           Държавите-членки информират Комисията за приложимите съдебни такси в съответствие с член 49.

Член 44 Срокове

Когато при изключителни обстоятелства, не е възможно за съда, издаващия орган или компетентния орган да спазят сроковете, предвидени в член 21, параграф 3 и параграф 4, член 24 параграф 3, буква в), член 27, параграф 1, член 34, параграф 5 и параграф 7 и член 35, параграф 8, съдът или органът те предприемат необходимите мерки, изисквани по тези разпоредби, възможно най-скоро. По искане от всяка от страните съдът или компетентният орган трябва да обоснове изключителните обстоятелства.

Член 45 Връзка с националното процесуално право

Всички процесуални въпроси, които не са изрично разгледани в настоящия регламент, се регулират от националното законодателство.

Член 46 Връзка с други инструменти

1.           Без да се засягат членове 24, 25 и 27, настоящият регламент не засяга прилагането на Регламент (ЕО) № 1393/2007.

2.           Настоящият регламент се прилага без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета[29].

3.           Настоящият регламент не засяга прилагането на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

Член 47 Изисквания за превод и транслитерация

1.           Когато съгласно настоящия регламент се изисква транслитерация или превод, въпросните транслитерация или превод трябва да бъдат извършени на официалния език на съответната държава-членка или, ако в тази държава-членка има няколко официални езика, на официалния език или на един от официалните езици на съдебното производство на мястото на изпълнение, в съответствие със законодателството на тази държава-членка.

2.           За целите на формулярите, посочени в член 8, параграф 1, член 15, параграф 1, член 21, параграф 2, (буква б), точки ii) и iii) и буква г), член 24, параграф 3, член 27, параграф 1 и член 34, параграф 3 или други документи, които трябва да бъдат предоставени от страните съгласно член 8, параграф 2, членове 34, 35 или 36, транслитерациите или преводите могат да бъдат и на всеки друг официален език или езици на институциите на Съюза, които съответната държава-членка е посочила, че може да приеме.

3.           Всеки превод, направен съгласно настоящия регламент, се извършва от лице, квалифицирано да прави преводи в една от държавите-членки.

Член 48 Информация, която трябва да бъде предоставена от държавите-членки

1.           Най-късно до __________ [12 месеца след влизането в сила на регламента], държавите-членки съобщават на Комисията следната информация :

а)      компетентния орган за издаване на ЕЗЗБС в съответствие с член 14, параграф 2;

б)      методите за получаване на информация съгласно националното законодателство в съответствие с член 17, параграф 4;

в)      съда, в който се обжалва решението да не се издава ЕЗЗБС, както е посочено в член 22;

г)       компетентния орган за изпълнение на ЕЗЗБС, в съответствие с глава 3;

д)      до каква степен върху съвместните сметки и върху сметките на упълномощени лица може да бъде налаган запор съгласно националното законодателство, както е посочено в член 29;

е)      правилата, приложими за суми, освободени от принудително изпълнение по силата на националното законодателство, както е посочено в член 32;

ж)     единните фиксирани такси на банките и на компетентния орган, както е посочено в членове 30 и 31;

з)       реда на обезпечителните мерки, равностойни на ЕЗЗБС съгласно националното законодателство, както е посочено в член 33;

i)       компетентните съдилища в държавата-членка по изпълнение, в които могат да се подават молби за преразглеждане в съответствие с член 34, параграф 3 или член 36;

к)      съдебните такси за издаване на ЕЗЗБС в съответствие с член 44;

к)      езиците, одобрени за превод на документите, посочени в член 47.

2.           Държавите-членки съобщават своевременно на Комисията всяка промяна в информацията, посочена в параграф 1.

3.           Комисията прави съобщената й информация в съответствие с този член публично достояние чрез всички подходящи средства, в частност чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО.

Член 49 Изменение на приложенията

Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 50 във връзка с измененията на приложенията.

Член 50 Делегирани актове

1.           Правомощието да приема актове се предоставя на Комисията, ако са спазени условията, посочени в този член.

2.           Делегирането на права, посочено в член 50, се предоставя на Комисията за неопределен период от време от момента на влизане в сила на настоящия регламент.

3.           Делегирането на правомощия, посочено в член 50, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решение за оттегляне се прекратява делегирането на правомощия, посочено в това решение. То влиза в сила в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. То не засяга валидността на делегиран акт, който е вече е влязъл в сила.

4.           Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява едновременно Европейския парламент и Съвета за това.

5.           Делегиран акт, приет в съответствие с член 50, влиза в сила само ако не е повдигнато възражение, изразено от Европейския парламент или от Съвета, в срок от 2 месеца от уведомяването на Европейския парламент и на Съвета за този акт или ако преди изтичането на този период Европейският парламент и Съветът са информирали Комисията, че няма да възразят. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 51 Наблюдение и преразглеждане

1.           До [5 години след датата на прилагане], Комисията представя на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет доклад относно прилагането на настоящия регламент. Този доклад следва да съдържа оценка на функционирането на процедурата и принудителното изпълнение на ЕЗЗБС в държавите-членки.

2.           Към доклада следва да бъдат приложени, ако е уместно, предложения за адаптиране на настоящия регламент.

3.           Държавите-членки събират и предоставят на Комисията информация за

а)      броя на молбите за издаване на ЕЗЗБС, броят на случаите, в които е издадена заповедта и сумата, обхваната от всяка отделна заповед; и

б)      броя на молбите за преразглеждане по членове 34, 35 и 36 и резултатите от тези процедури.

Глава 6 Заключителни разпоредби

Член 52 Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договорите.

Той се прилага от [24 месеца след влизането му в сила], с изключение на член 48, който се прилага от [12 месеца след влизането му в сила]

Съставено в

За Европейския парламент                         За Съвета

Председател                                                Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ЗАПОР НА БАНКОВИ СМЕТКИ

ФОРМУЛЯР ЗА ИСКОВА МОЛБА

(Член 8, параграф 1 и член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № XXX на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания в Европейския съюз по граждански и търговски дела)

Попълва се от съда/трибунала

Номер на делото:

Получено от съда/трибунала на:  ___/___/_____

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ МОЛЯ, ПРОЧЕТЕТЕ ИНСТРУКЦИИТЕ В НАЧАЛОТО НА ВСЕКИ РАЗДЕЛ – ТЕ ЩЕ ВИ ПОМОГНАТ ДА ПОПЪЛНИТЕ ТОЗИ ФОРМУЛЯР

Език

Попълнете този формуляр на езика на съда/трибунала, до който изпращате молбата си. Моля, обърнете внимание, че формулярът е достъпен на всички официални езици на институциите на Европейския съюз на интернет страницата на Европейския съдебен атлас http://ec.europa.eu/justice_home/judicialatlascivil/html/index_en.htm Това може да ви помогне при попълването на формуляра на необходимия език.

Придружаващи документи

Моля, обърнете внимание на това, че към молбата трябва да бъдат приложени съответните подкрепящи документи или доказателства, като например договор, фактури, кореспонденция между страните и т.н.

Копие от формуляра на молбата и, когато е уместно, на приложените документи, ще бъде връчено на ответника, след като европейската обезпечителна заповед за банкови сметки е приведена в действие от банката. Ответникът ще има възможност да подаде молба за преразглеждане на европейската заповед.

1. Съд/трибунал

В това поле трябва да посочите съда/трибунала, пред който подавате вашия иск. Изчерпателен списък на възможните основания за компетентност е включен в поле 5.

1.1. Име: 1.2. Улица и номер/пощенска кутия: 1.3. Град и пощенски код: 1.4. Държава-членка:

Австрия (AT) □ Белгия (BE) □ България (BU) □ Кипър (CY) □ Чешка република (CZ) □ Германия (DE) □ Естония (EE) □ Гърция (EL) □ Испания (ES) □ Финландия (FI)□ Франция (FR) □ Унгария (HU) □ Ирландия (IE) □ Италия (IT) □ Литва (LT) □ Люксембург (LU) □ Латвия (LV) □ Малта (MT) □ Нидерландия (NL) □ Полша (PL)□ Португалия (PT) □ Румъния (RO) □ Швеция (SE) □ Словения (SI) □ Словакия (SK) □ Обединено кралство (UK) □

2. Ищец

В това поле посочете сведения в качеството ви на ищец, както и вашия представител, ако има такъв. Моля, обърнете внимание, че не е задължително да бъдете представляван от адвокат или друг правен експерт. В някои страни може да не бъде достатъчно да зададете само P.O. Box (пощенска кутия) като адрес и трябва да посочите името на улицата и номера с пощенски код. Неспазването на това изискване може да доведе до това вашият документ да не бъде връчен.

Полето „други данни“ може да съдържа информация, която помага да бъдете идентифициран, например, вашата дата на раждане, личен идентификационен код или регистрационен код на вашата компания.

2.1. Фамилия, име/наименование на фирмата или организацията: 2.2. Улица и номер/пощенска кутия: 2.3. Град и пощенски код: 2.4. Страна (ако е държава-членка, моля, уточнете кода на страната, посочен в раздел 1): 2.5. Телефон[30]: 2.6. Ел. поща[31] Представител на ищеца, ако има такъв, и координати за връзка *: 2.8. Други данни*:

3. Ответник

В това поле трябва да посочите ответника и, ако ви е известно, неговия представител. Моля, обърнете внимание на това, че не е задължително ответникът да бъде представляван от адвокат или друг правен експерт.

В някои страни може да не бъде достатъчно да зададете само номер на пощенска кутия като адрес, а трябва да посочите името на улицата и номера с пощенски код. Неспазването на това изискване може да доведе до това вашият документ да не бъде връчен.

Ако не сте в състояние да предоставите цялата тази информация, която не е маркирана като факултативна (*), ще бъдете приканени да предоставите допълнителна информация в поле 4.

3.1. Фамилия, име, (второ собствено име*)/наименование на фирмата или организацията: 3.2. Улица и номер/пощенска кутия: 3.3. Град и пощенски код: 3.4. Страна (ако е държава-членка, моля, уточнете кода на страната, посочен в раздел 1): 3.5. Телефон: 3.6. Ел. поща*: 3.7. Представител на ответника, ако има такъв, и координати за връзка*:

4. Данни за банковата сметка на ответника

С цел да се спестят време и разходи е важно да се даде колкото е възможно повече информация за банковите сметки на ответника. Ако не можете да дадете повече информация от тази, посочена в раздел 4.1., компетентният орган в държавата-членка (държавите-членки), където се намира сметката, може да се опита да получи допълнителна информация от страна на банките или съществуващите публични регистри. Тази процедура обаче ще отнеме известно време и може да ви бъде начислена такса за тази информация.

Ако искате да бъде наложено обезпечение на повече от една сметка, моля, използвайте допълнителни листа.

4.1. Държавата-членка, в която се намира сметката (моля, посочете кода на страната, посочен в раздел 1) 4.2. Името на банката

4.3. Адресът на седалището на банката: улица и номер/пощенска кутия, град и пощенски код/държава 4.4. 4.4 Номерът на сметката

4.5. Телефон/факс на банката*: 4.6. Други уточнения относно вида на сметката*:

Ако не сте в състояние да дадете друга информация за банковата сметка освен страната, където тя се намира (4.1.) и не знаете пълния адрес на ответника (над 3.2 и 3.3), е необходима следната допълнителна информация:

4.7. Ако ответникът е физическо лице,

4.7.1. Дата на раждане на ответника: 4.7.2. Национален номер на картата за самоличност на ответника: 4.7.3. Номер на паспорт на ответника:

4.8. Ако ответникът е юридическо лице, номерът на това юридическо лице в търговския регистър :

5. Компетентен съд

Вече получили ли сте съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт срещу ответника?

Да || ¨

Не || ¨

Ако отговорът е „да“, преминете към поле 16.

Ако отговорът е „не“, впишете следната информация в това поле и след това преминете към поле 7.

Вашата молба трябва да бъде подадена в съда/трибунал, който е компетентен да я разгледа. За издаване на европейската заповед за запор на банкови сметки е компетентен съдът, който е компетентен по същество съгласно разпоредбите на съответните инструменти на европейското право. Информация за правилата за компетентност може да се намери на интернет страницата на Европейския съдебен атлас : http://ec.europa.eu/justice_home/judicialatlascivil/html/index_en.htm. Можете също така да подадете заявление за издаване на европейска обезпечителна заповед за банкови сметки пряко в държавата-членка, в която се намира сметката.

Този раздел съдържа неизчерпателен списък на възможните основания за компетентност съгласно посочения по-горе регламент.

На http://ec.europa.eu/civiljustice/glossary/glossary_en.htm можете да намерите обяснения на някои от използваните правни термини в него.

5. На какво основание според вас съдът/трибуналът е компетентен? ||

5.1. Местожителството на ответника || ¨

5.2. Място на изпълнение на договора || ¨

5.3. Място, където е настъпило вредоносното събитие || ¨

5.4. Избор на съд/трибунал, договорен от страните || ¨

5.5. Място, където е разположена банковата сметка, върху която ще се налага обезпечение || ¨

5.6. Други (моля посочете)

6. Съществуващо съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт

6.1. Име на съда/трибунала/друг орган: 6.2. Дата на решението: 6.3. Валута: □ евро (EUR) □ български лев (BGN) □ чешка крона (CZK) □ унгарски форинт (HUF) □ литовски лит (LTL) □ латвийски лат (LVL) □ полска злота (PLN)         □ британска лира (GBP) □ румънска лея (RON) □ шведска крона (SEK) □Друга (моля, посочете ISO кода): 6.4. Сумата, която ответникът трябва да заплати на ищеца в съответствие с решението 6.4.1. Главница: 6.4.2. Лихва съгласно решението: – сума:_____           , или – лихвен процент ...%. Лихвата трябва да бъде начислена за периода от ... (дд/мм/гггг), до ... (дд/мм/гггг). □ изискуема лихва от датата на решението: – лихвен процент ...%. 6.4.3. Разходи, понесени от ответника □ Не □ Да. Моля, посочете кои разходи и посочете сумата (към която е предявено искането или която е изразходвана). □ Съдебни такси: … □ хонорари на адвокати: …. □ Разходи за връчване на документи: … □ Други: … 6.5. Потвърждавам, че съдебното решение, автентичният акт или съдебната спогодба все още не са изпълнени. □ Да 6.6. Съдебното решение, съдебната спогодба или автентичният акт срещу ответника, които по закон подлежат на изпълнение в държавата-членка по изпълнение, обявени ли са за изпълними в нея? □ Не - моля, преминете към поле 8. □ Да - моля, прикачете             □ удостоверението за целите на принудителното изпълнение, издадено от съда или компетентния орган, съгласно приложимия инструмент на Съюза, или             □ декларацията за изпълнимост и преминете към поле 9. ||

7. Сума и основания за иска (да не се попълва, ако сте попълнили раздел 6)

Европейска заповед за запор на банкови сметки може да бъде издадена, ако се представят факти от значение за делото, потвърдени с доказателства, които да убедят съда, че искът срещу ответника изглежда основателен за сумата, за която се иска заповедта.

7.1. Сума на главницата на иска: 7.2. Сума на лихвата: 7.2.1. Лихва, изчислена до деня на подаване на молбата: 7.2.2. Лихвен процент … %. 7.3. Мотиви, върху които се основава искът срещу ответника: 7.4. Списък с доказателствата (приложени са писмени доказателства):

8. Причини, поради които е необходима европейска заповед за запор на банкови сметки (да не се попълва, ако сте отговорили „да“ в раздел 6.5.):

ЕЗЗБС може да бъде издадена само ако представите съответните факти, доказващи че принудителното изпълнение на съществуващ или бъдещ акт срещу ответника е вероятно да бъде осуетено или значително затруднено, и по-специално поради факта, че съществува реална опасност ответникът да премести, ликвидира или укрие активи, държани в банкови сметки или в сметки, върху които се налага запор.

8.1. Съществува ли риск ответникът да премести, ликвидира или укрие активи, държани в банкова сметка, и ако това е така, дайте повече информация за ситуацията: 8.2. Съществуват ли други вид рискове, освен посочените в текста над това поле, и ако е така, дайте допълнителна информация: 8.3. Списък с доказателствата (приложени са писмени доказателства):

9. Други съдилища, сезирани с молба за обезпечителни мерки

Вие трябва да посочите дали сте сезирали друг съд с иска за обезпечителна мярка срещу същия ответник и дали мярката е предназначена да гарантира същите права, и трябва да информирате съда, сезиран с молба за издаване на европейска обезпечителна заповед за банкови сметки, относно всички други европейски обезпечителни заповеди за банкови сметки или обезпечителни мерки, издадени съгласно националното законодателство.

9.1. Молби за издаване на ЕЗЗБС 9.1.1. Има на съда: 9.1.2. Адрес на съда: 9.1.3. Регистрационен номер на молбата: 9.1.4. Сумата по иска същата ли е като сумата по настоящата молба?

□ Да. □ Не. Ако отговорът е „не“, каква е сумата, която се изисква с другата молба и нейната валутата:

9.2. Молба за национална обезпечителна мярка 9.2.1. Има на съда: 9.2.2. Адрес на съда: 9.2.3. Регистрационен номер на молбата: 9.1.4. Сумата по иска същата ли е като сумата по настоящата молба?

□ Да. □ Не. Ако отговорът е „не“, каква е сумата, която се изисква с другата молба и нейната валутата:

10. Дата и подпис

Моля, уверете се, че сте написали името си ясно, и че сте се подписали и сте поставили датата в края на вашата молба.

С настоящото моля съдът/трибуналът да издаде европейска заповед за запор на банкови сметки срещу ответника въз основа на моя иск.

Декларирам, че доколкото ми е известно, подадената информация е вярна и е предоставена добросъвестно.

Съставено в:

Дата:   ___/___/_____

___/___/_____г. Име и подпис:

Списък с документите, приложени към настоящата молба:

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ЗАПОР НА БАНКОВИ СМЕТКИ

(Член 21 от Регламент (ЕО) № XXX на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания в Европейския съюз по граждански и търговски дела)

1.         Съд по произход

1.1       Име:

1.2       Адрес:

1.3       Улица и номер/пощенска кутия:

1.4       Град и пощенски код:

1.5       Държава-членка

AT □ BE □ BU □ CY □ CZ □ DE □ EE □ EL □ ES □ FI □ FR □ HU □ IE □ IT □ LT □ LU □ LV □ MT □ NL □ PL □ PT □ RO □ SE □ SI □ SK □ UK □

1.6       Тел./факс/ел.поща:

2.         Ищец

2.1.      Фамилия и собствено име(на)/наименование на фирмата или организацията:

2.2.      Адрес:

2.2.1.   Улица и номер/пощенска кутия:

2.2.2.   Град и пощенски код:

2.2.3.   Страна (ако е държава-членка, моля, посочете кода на страната, посочен в раздел 1):

3.         Ответник

3.1.      Фамилия и собствено име(на)/наименование на фирмата или организацията:

3.2.      Адрес:

3.2.1.   Улица и номер/пощенска кутия:

3.2.2.   Град и пощенски код:

3.2.3.   Страна (ако е държава-членка, моля, посочете кода на страната, посочен в раздел 1):

4.         Дата и референтен номер на европейската заповед за запор банкови сметки

4.1.      Дата:

4.2.      Номер на заповедта

5.         Банкови сметки за запориране

Съдът е наредил върху следната банкова сметка на ответника да бъде наложен запор за сумата, посочена в точка 6.5:

5.1.      Информация за първа банкова сметка за запориране

5.1.1.   Държавата-членка, в която се намира сметката (моля, посочете кода на страната, посочен в раздел 1):

5.1.2.   Име и адрес на банката:

5.1.3.   Номер на банковата сметка:

5.2.      Информация за втора банкова сметка за запориране

5.2.1.   Държава-членка, в която се намира сметката:

5.2.2.   Име и адрес на банката:

5.2.3.   Номер на банковата сметка:

(моля, използвайте отделен лист за допълнителните банкови сметки)

Когато е наложен запор на повече от една банкова сметка, ищецът е длъжен да освободи всяка запорирана сума, която надвишава сумата, посочена в точка 6.5. (Член 28, параграф 2).

БЕЛЕЖКА: Ако ищецът не е в състояние да даде друга информация освен държавата-членка, в която се намира сметката, тази заповед може да бъде принудително изпълнена само ако необходимата информация бъде получена от компетентния орган в държавата-членка по изпълнение.

6.         Запорирана сума

6.1.      Валута

□ Евро (EUR) □ български лев (BGN) □ чешка крона (CZK) □ унгарски форинт (HUF) □ литовски лит (LTL) □ латвийски лат (LVL) □ полски злоти (PLN) □ британска лира (GBP) □ румънската лея (RON) □ шведска крона (SEK) □ Друга

(моля, посочете ISO кода):

6.2.      Главница:

6.3.      Лихва:

6.4.      Разходи (отсъдени в решението):

6.5.      Общо запорирана сума:

7.         Гаранция

7.1.      Трябва ли ищецът да учреди гаранция?

□ Не

□ Да, в размер на

Валута

□ евро (EUR) □ български лев (BGN) □ чешка крона (CZK) □ унгарски форинт (HUF) □ литовски лит (LTL) □ латвийски лат (LVL) □ полски злоти (PLN) □ британска лира (GBP) □ румънската лея (RON) □ шведска крона (SEK) □ Друго (моля, посочете ISO кода):

7.2       Принудителното изпълнението се прекратява, ако ответникът учреди гаранция в размер на:

8.         Разходи

8.1.      Валута

□ евро (EUR) □ български лев (BGN) □ чешка крона (CZK) □ унгарски форинт (HUF) □ литовски лит (LTL) □ латвийски лат (LVL) □ полски злоти (PLN) □ британска лира (GBP) □ румънската лея (RON) □ шведска крона (SEK) □ Друго (моля, посочете ISO кода):

8.2.      Трябва ли ответникът да понесе съдебните разноски, напълно или частично?

□ Не

□ Да. Моля, посочете какви разходи и техния размер (предявени или понесени).

            □ Съдебни такси: …

□ хонорари на адвокати: ….

□ Разходи за връчване на документи: …

□ Други: …

9. Продължителност на заповедта.

Заповедта ще бъде отменена, освен ако ищецът не поиска образуване на производство по същество до ... (дата) [30-дневен срок от датата на издаване на заповедта][32]

Съставено в ………………. Дата………………............

…………………………….. Подпис и/или печат

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Декларация на банката

Информация за компетентния орган и за ищеца относно средства, запорирани в резултат на европейската заповед за запор на банкови сметки

(Член 27, параграф 1 от Регламент (ЕО) № XXX на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания в Европейския съюз по граждански и търговски дела)

Тази информация се изпраща до компетентния орган и до ищеца по защитен електронен път или по пощата.

1. Съд по произход 1.1. Име: 1.2. Адрес: 1.2.1. Улица и номер/пощенска кутия: 1.2.2. Град и пощенски код: 1.2.3. Държава-членка

AT □ BE □ BU □ CY □ CZ □ DE □ EE □ EL □ ES □ FI □ FR □ HU □ IE □ IT □ LT □ LU □ LV □ MT □ NL □ PL □ PT □ RO □ SE □ SI □ SK □ UK □

2.         Европейската заповед, издадена от съда по произход

2.1.      Номер на европейската заповед:

2.2.      Обща сума за запориране:

3.         Ищец

3.1.      Фамилия и собствено име(на)/наименование на фирмата или организацията:

3.2.      Адрес:

3.2.1.   Улица и номер/пощенска кутия:

3.2.2.   Град и пощенски код:

3.2.3.   Страна (ако е държава-членка, моля, посочете кода на страната, посочен в раздел 1):

3.3.      Ел. поща:

4.         Ответник

4.1.      Фамилия и собствено име(на)/наименование на фирмата или организацията:

4.2.      Адрес:

4.2.1.   Улица и номер/пощенска кутия:

4.2.2.   Град и пощенски код:

4.2.3.   Страна (ако е държава-членка, моля, посочете кода на страната, посочен в раздел 1):

5.         Обезпечени средства

5.1.      Име на банката:

5.2.      Адрес на банката:

5.3.      Държава-членка (моля, посочете кода на страната, посочен в раздел 1):

5.4       Тел./факс/ел.поща на банката:

5.5.      Запорирана сума :

Съставено в ………………. Дата………………............

…………………………….. Подпис и/или печат

 ПРИЛОЖЕНИЕ IV

МОЛБА ЗА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ

(Членове 34, 35 и 36 от Регламент (ЕО) № XXX на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания в Европейския съюз по граждански и търговски дела)

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ

Език Попълнете този формуляр на езика на съда/трибунала, до който изпращате молбата си. Моля, обърнете внимание, че формулярът е достъпен на всички официални езици на институциите на Европейския съюз на интернет страницата на Европейския съдебен атлас http://ec.europa.eu/justice_home/judicialatlascivil/html/index_en.htm Това може да ви помогне при попълването на формуляра на необходимия език.

1. Молител 1.1. Фамилия и собствено име(на)/наименование на фирмата или организацията: 1.2. Адрес: 1.2.1. Улица и номер/пощенска кутия: 1.2.2. Град и пощенски код: 1.2.3. Страна (ако е държава-членка, моля, посочете кода на страната, посочен в раздел 2): 2. Съдът по произход (съдът, който е издал европейската заповед за запор на банкови сметки) 2.1. Име: 2.2. Адрес: 2.2.1. Улица и номер/пощенска кутия: 2.2.2. Град и пощенски код: 2.2.3. Държава-членка

AT □ BE □ BU □ CY □ CZ □ DE □ EE □ EL □ ES □ FI □ FR □ HU □ IE □ IT □ LT □ LU □ LV □ MT □ NL □ PL □ PT □ RO □ SE □ SI □ SK □ UK □

3. Европейска заповед за запор на банкови сметки 3.1. Дата и номер:

3.2.      Обща сума за запориране:

4. Държава-членка по изпълнение

Държавата-членка, в която е изпълнена заповедта (моля, посочете кода на страната, посочен в раздел 2):

5. Ищец 5.1. Фамилия и собствено име(на)/наименование на фирмата или организацията: 5.2. Адрес: 5.2.1. Улица и номер/пощенска кутия: 5.2.2. Град и пощенски код: 5.2.3. Страна (ако е държава-членка, моля, посочете кода на страната, посочен в раздел 2):

Молба за преразглеждане

В повечето случаи, молбата за преразглеждане на европейска заповед за запор на банкови сметки трябва да бъде адресирана до съда по произход. Това е така, ако искате да повдигнете възраженията, изброени в раздел 6 по-долу, и по-специално възражения срещу наличието или размера на вземането или срещу риск от разпиляване на активите.

Ако искате да повдигнете възражение срещу изпълнителното производство, посочено в раздел 7 по-долу, и по-специално относно сумите, освободени от изпълнение, трябва да адресирате вашата молба до съда в държавата-членка по изпълнение.

Ако сте подсъдим в качеството си на потребител, служител или осигурено лице, можете да адресирате молбата си за преразглеждане до компетентния съд в държавата-членка на вашето обичайно местопребиваване. В този случай моля отбележете, възраженията, които искате да повдигнете в раздел 6 и/или раздел 7 и сложете отметка в клетката в раздел 8.

6. Молба за преразглеждане в съда по произход

Бележка: Ако европейската заповед за запор на банкови сметки е била издадена въз основа на съществуващо съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт срещу вас, имате право единствено да повдигнете възраженията, посочени в точки 6.1.1, 6.1.2 и 6.2.

С настоящото подавам молба за преразглеждане на европейската заповед поради (моля, сложете отметка в съответната клетка)

6.1. Условията за издаване на европейската заповед за запор на банкови сметки не са били изпълнени, защото:

6.1.1. □ Регламентът не е приложим към вземането на ищеца/съдебното решение (член 2)

6.1.2. □ Съдът по произход не е компетентен (член 6 и член14, параграф 1)

6.1.3. □ Искът на ищеца е неоснователен (член 7, параграф 1), моля, посочете причините:

6.1.4. □ Не съществува риск от преместване, ликвидиране или укриване на средства, държани в банката (член 7, параграф 2), моля, посочете причините:

6.2. □ 6.3. □ Ищецът е трябвало да бъде задължен да учреди гаранция или по-голяма гаранция, отколкото разпоредената от съда (моля, посочете причините):

6.4 □ Ищецът не е поискал образуване на производството по същество в срок от 30 дни от датата на издаване на заповедта или в по-краткия срок, определен от издаващия съд.

7. Молба за преразглеждане в държавата-членка по изпълнение

Бележка: Ако европейската заповед за запор на банкови сметки е била издадена въз основа на съществуващо съдебно решение, съдебна спогодба или удостоверителен акт срещу вас, нямате право да повдигнете възраженията, посочени в точка 7.4.

С настоящото подавам молба за преразглеждане принудителното изпълнение на европейската заповед поради (моля, сложете отметка в съответната клетка)

7.1. Европейската заповед е принудително изпълнена в противоречие със закона на държавата-членка по изпълнение, защото:

7.1.1. □ Ответникът има право да освободи определена сума пари, а сега и тази сума или част от нея е запорирана

7.1.2. □ Сметката на ответника е освободена от принудително изпълнение съгласно закона, уреждащ имунитет срещу принудително изпълнение

7.2. □ Европейската заповед трябва да бъде прекратена, тъй като в държавата-членка на принудителното изпълнение е постановено съдебно решение, с което искът на ищеца се отхвърля.

7.3. □ Европейската заповед трябва да бъде отменена на основание на това, че съдебното решение, съдебната спогодба или автентичния акт са били отменени в държавата-членка на произход.

7.4. □ Ищецът не е поискал образуване на производство по същество в срок от 30 дни от датата на издаване на заповедта или в по-краткия срок, определен от издаващия съд.

7.5. □ Европейската заповед трябва да бъде прекратена, тъй като изпълнението на съдебното решение, съдебната спогодба или автентичния акт е спряно в държавата-членка на произход.

8. искане за преразглеждане в държавата-членка по местожителство на ответника

Европейската заповед за запор на банкови сметки е издадена срещу мен в качеството ми на

□ потребител

□ служител

□ осигурено лице.

Съставено в: …

Дата (дд/мм/гг):

Име на молителя или на негов упълномощен представител

Декларирам, че доколкото ми е известно, подадената информация е вярна и е предоставена добросъвестно.

Подпис:

[1]               Приет по време на заседание на Европейския съвет на 10 и 11 декември 2009 г.

[2]               СОМ(2010)171, 20.4.2010 г.

[3]               ОВ C 33, 31.1.1998 г., стр. 3.

[4]               ОВ C 12, 15.1.2001 г., стр. 1.

[5]               ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

[6]               Предложение за Регламент относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработено), COM (2010) 748, 14.12. 2010 г.

[7]               Пленарно заседание на ЕП от 10 май 2011 г. Документ JURI 2009/2169 (INI) от 16.2.2011 г., докладчик Arlene McCarthy (S-D/UK)

[8]               Дело 125/79 Denilauler, 21.5.1980 г.

[9]               На заседанието на Европейския съвет на 26 март 2010 г. лидерите на Европейския съюз представиха своя план „Европа 2020“, който представлява стратегия за повишаване на конкурентоспособността на ЕС и за създаване на по-голям икономически растеж и повече работни места, http://ec.europa.eu/europe2020/index_bg.htm

[10]             COM(2006) 618.

[11]             „Improving the enforcement of judicial decisions in the European Union: transparency of the debtor's assets, attachment of bank accounts; provisional enforcement and protective measures“ (Подобряване на изпълнението на съдебни решения в Европейския съюз: прозрачност на имуществото на длъжника, налагане на запор върху банкови сметки, предварително изпълнение и обезпечителни мерки), http://ec.europa.eu/civiljustice/publications/docs/enforcement_judicial_decisions_180204_en.pdf

[12]             „Study for an Impact Assessment on a draft legislative proposal on the attachment of bank accounts“ (Изследване за оценка на въздействието относно проект за законодателно предложение за налагане на запор на банкови сметки), CSES Лондон, предстоящо.

[13]             Търговски спорове и трансграничното събиране на вземания, което може да бъде намерено на адрес:  http://ec.europa.eu/yourvoice/ebtp/consultations/2010/cross-border-debt-recovery/index_en.htm

[14]             Европейската процедура за искове с малък материален интерес, създадена с Регламент (ЕО) № 861/2007, и процедурата за европейска заповед за плащане, създадена с Регламент (ЕО) № 1896/2006.

[15]             Съобщение от Комисията - COM(2010) 573, 19.10.2010 г.

[16]             ОВ C […], […] г., стр. […].

[17]             ОВ C 12, 15.1.2001 г., стр. 1.

[18]             COM(2006) 618.

[19]             ОВ C 115, 4.5.2010 г., стр. 1.

[20]             ОВ L 324, 10.12.2007 г., стр. 79.

[21]             ОВ L 124, 8.6.1971 г., стр. 1.

[22]             ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 319.

[23]             ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 47.

[24]             ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1.

[25]             ОВ L 177, 04.7.2008 г., стр. 6.

[26]             OJ L 12, 16.1.2001, p. 1.

[27]             ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 25.

[28]             ОВ L 324, 10.12.2007 г., стр. 79.

[29]             ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

[30]             Факултативно

[31]             Факултативно

[32]             Прилага се само ако заповедта е издадена преди образуване на производството по същество