18.4.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/34

—

подчертава, че местните и регионалните власти имат водеща роля в борбата с бедността и експлоатацията на децата, и изтъква огромната им отговорност за предотвратяване на маргинализацията и социалното изключване; изразява съгласие с това, че бедността сред децата е многоизмерно явление, изискващо многоизмерен отговор и отбелязва, че подобренията в малък брой ключови области, като постигането на споразумение относно минималния доход и стандартите за качество, могат да бъдат жизненоважни за справяне с бедността сред децата;

—

акцентира върху важността на платената работа, но отбелязва също, че заетостта сама по себе си не гарантира излизане от условията на бедност и че са необходими по-нататъшни действия за борба с бедността сред работещите;

—

подчертава, че всички държави членки следва да признаят факта, че бедността сред децата и социалното изключване са основни пречки, които трябва да бъдат преодолени, ако желаят да постигнат целите на „Европа 2020“ по отношение на нивото на заетост, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, енергетиката и устойчивото развитие;

—

изразява тревога от това, че икономическата и финансовата криза и ответните действия на някои държави членки водят до по-високи равнища на абсолютна бедност, увеличаване на равнището на работещите бедни и нарастваща безработица сред младежите.

Докладчик

г-жа Doreen HUDDART (UK/АЛДЕ), член на градския съвет на Newcastle

1.

подкрепя намерението на Комисията да публикува през 2012 г. препоръка за борба с бедността сред децата и за насърчаване на благоденствието на децата и приветства възможността чрез настоящото прогнозно становище да допринесе за постигане на целите на Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване; одобрява набелязаните три области на политиката, които ще бъдат включени в препоръката: достатъчни ресурси, достъп до услуги, както и активно участие на децата и младите хора; отбелязва, че въпреки че държавните глави от ЕС в силни политически изявления обявяват бедността сред децата за приоритет, това не винаги означава насочване на съответни ресурси, действия, цели и наблюдение във всички държави членки на ЕС;

2.

подчертава, че местните и регионалните власти имат водеща роля в борбата с бедността и експлоатацията на децата, и изтъква огромната им отговорност за предотвратяване на маргинализацията и социалното изключване; изразява съгласие с това, че бедността сред децата е многоизмерно явление, изискващо многоизмерен отговор и отбелязва, че подобренията в малък брой ключови области, като постигането на споразумение относно минималния доход и стандартите за качество, могат да бъдат жизненоважни за справяне с бедността сред децата;

3.

акцентира върху факта, че бедността сред децата не е страничен или остатъчен въпрос, който просто ще изчезне с постигането на икономически растеж (1); засиленият растеж в периода 2000-2008 г. не оказа съществено въздействие върху равнищата на бедност сред децата; отбелязва, че бедността сред децата беше срамно клеймо за обществото в ЕС преди икономическата криза и изразява тревога, че реакциите спрямо кризата на някои държави членки могат непреднамерено да повишат равнището на бедността сред децата; констатира, че съществуват определени групи деца, които са изложени на висок риск от по-тежка или крайна форма на бедност, но подчертава, че самите деца образуват обособена обществена група, която често е изложена на по-висок риск от бедност в сравнение с населението като цяло;

4.

Едно от определенията за бедност гласи:

„Лица, семейства и групи от населението са бедни, когато не разполагат със средства, за да си осигурят храната, дейностите и условията на живот и удобствата, които са обичайни или най-малкото насърчавани или приети в обществата, към които те принадлежат. Техните средства са толкова под средствата, с които разполага средностатистическото лице или семейство, че те на практика са изключени от нормалните модели, обичаи и дейности.“ (2);

5.

отбелязва, че най-широко използваната мярка за бедност в държавите членки и в ЕС е тази за равнище на доходите „под 60 % от медианния доход на домакинствата“; отбелязва обаче, че е необходимо да бъдат използвани редица критерии за измерване на абсолютната бедност, както и че следва да бъдат включени показатели като социалното приобщаване, достъпа до услуги, образователното равнище и продължителността на живота на новородените, както се посочва в Индекса на човешкото развитие (3). Приветства факта, че на бедността и социалното изключване се обръща по-голямо внимание в стратегията „Европа 2020“, и изразява съгласие с това, че социалното измерение следва да бъде в основата на тази стратегия, като същевременно припомня, че бедността заплашва 20 милиона деца, живеещи в ЕС;

6.

подчертава, че бедността може да има опустошителни последици за децата и тяхното детство, както и за бъдещите възможности в живота им; приветства включването на борбата с бедността сред децата като приоритет на водещата инициатива „Европейска платформа за борба с бедността и социалното изключване“, но изразява съжаление за ограничения ангажимент за постигане на този приоритет и за липсата на конкретна цел, свързана с бедността сред децата в рамките на инициативата;

7.

приветства ангажимента през юни 2012 г. да бъдат публикувани препоръка и съобщение относно бедността сред децата и благоденствието на децата; подкрепя предложената рамка за препоръката относно бедността сред децата и благоденствието на децата; в този контекст признава важността на участието на самите деца, живеещи в условия на бедност, и приветства включването на активното участие в рамката, като едновременно с това предлага в препоръката и съобщението да бъде подчертана ценността на хуманитарните организации като УНИЦЕФ, както и ролята на местните и регионалните власти за осигуряването на услуги, които да гарантират, че децата са защитени от бедност и съпътстващите я материални лишения;

8.

отбелязва, че най-уязвимите в нашето общество понесоха и най-тежките удари вследствие на настоящата финансова криза, като практиката показва, че децата и особено младите хора са несъразмерно засегнати (4) и в същото време припомня, че някои деца от уязвими групи от населението, например безпризорните деца, деца от семейства с един родител, големи семейства, мигрантски семейства или от етнически малцинства като например ромите, са изложени на още по-голям риск от маргинализация, бедност и социално изключване; подчертава, че макар че глобализацията и засиленото сътрудничеството между страните могат да носят значителни ползи за живота на хората, те често се разпределят неравномерно; необходимо е да се положат усилия, за да се гарантира, че никой няма да остане напълно изключен от ползите;

9.

отбелязва, че силният политически акцент, поставян върху бедността сред децата през последните години в рамките на ЕС, както и политическите изявления по този въпрос от страна на държавните глави от ЕС не доведоха до значително намаляване на равнището на бедността сред децата; подчертава, че политическата подкрепа за справянето с този проблем трябва да бъде претворена в координирани ресурси, действия и цели във всички държави членки на ЕС;

10.

акцентира върху важността на платената работа, но отбелязва също, че заетостта сама по себе си не гарантира излизане от условията на бедност и че са необходими по-нататъшни действия за борба с бедността сред работещите (5);

11.

подчертава, че всички държави членки следва да признаят факта, че бедността сред децата и социалното изключване са основни пречки, които трябва да бъдат преодолени, ако желаят да постигнат целите на „Европа 2020“ по отношение на нивото на заетост, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, енергетиката и устойчивото развитие;

12.

изразява съгласие с това, че е неприемливо през 21-ви век в един от най-богатите региони на света 20 милиона деца да живеят в бедност или да са застрашени от бедност както и че (6) бедността не се изразява само в ниски доходи и липса на материални ресурси, но и в лишаване от власт, уважение, добро здраве, образование и жилище, елементарно самочувствие и способност за участие в социални дейности;

13.

подчертава, че специфичният характер на бедността сред децата се признава и от Общото събрание на ООН. ООН също така подчертава, че бедността сред децата е нещо повече от липса на пари. Детската бедност може да се тълкува единствено като непризнаване на определен брой права, предвидени в Конвенцията на ООН за правата на детето, която признава правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие (чл. 27). Наличието на бедност сред децата в повечето случаи предполага нарушаване на правата им на оцеляване, закрила, развитие и участие, посочени в Конвенцията;

14.

изтъква, че според някои проучвания наличието на ефективна политика за преразпределение в полза на семействата с деца играе важна роля за намаляване на бедността сред децата. Социалните трансфери намаляват детската бедност с не по-малко от 44 % в ЕС като цяло;

15.

иска да подчертае, че е необходимо по-голямо разбиране на предимствата в съотношението между разходи и ползи, свързано с инвестирането в борбата с бедността сред децата (7) и тяхната експлоатация, социалното изключване и социалните неравенства в по-широк план; отбелязва ползите за широката общественост, произтичащи от по-голямото равенство и намаляването на маргинализацията, изключването и бедността сред обществата, и акцентира върху финансовите, икономическите и социалните предимства от инвестирането на ранен етап в децата и техните семейства (8);

16.

подкрепя заключенията на Съвета от 17 юни 2011 г. относно преодоляването на детската бедност и насърчаването на благоденствието на децата, в които се призовава борбата с бедността сред децата да бъде приоритет; подкрепя становището на Комитета по социална закрила от 15 февруари 2011 г., в което се призовава борбата с бедността сред децата да стане приоритет във всички свързани с темата области;

17.

изразява съгласие с това, че вече има много данни за бедността сред децата в ЕС; с тревога отбелязва, че равнищата на бедност сред децата в държавите членки варират от 11 % до 33 %, и препоръчва ресурсите да бъдат оползотворявани за разбирането, разпространението и използването на тези данни и за споделянето на най-добри практики в държавите членки;

18.

изразява тревога от това, че икономическата и финансовата криза и ответните действия на някои държави членки водят до по-високи равнища на абсолютна бедност, увеличаване на равнището на работещите бедни и нарастваща безработица сред младежите (9);

19.

подчертава значението на политиките, имащи за цел да разчупят цикъла на бедността, предавана от поколение на поколение. За да се случи това, се нуждаем от междусекторни политики, включващи образователни и социални мерки, насочени не само към осигуряването на заетост за родителите, но и насочени пряко към децата;

20.

призовава Комисията и държавите членки да признаят в по-пълна степен, че бедността е споделена отговорност и предизвикателство за обществото като цяло – тя не следва да се разглежда като стигма или провал за хората, които по стечение на обстоятелствата са бедни или изключени от обществото;

21.

отново отправя призив към Комисията да гарантира, че в структурните фондове са включени възможности за подобряване на социалното жилищно настаняване с оглед засилването на неговата роля в политиките за социално приобщаване, и да потвърди, че функцията на социалните жилища като обществена услуга следва да бъде определена на равнище държави членки;

22.

изразява съгласие с това, че за намаляването и предотвратяването на бедността е необходим всеобхватен и интегриран подход, обхващащ нуждите на различните групи и конкретните предизвикателства, пред които са изправени;

23.

подкрепя позицията, според която бедността поради ниски доходи е един от най-видимите сигнали за социална онеправданост, която засяга децата по различен начин в сравнение с възрастните (10); това обаче е само един от множеството фактори за бедността сред децата, на които трябва да се обърне внимание; изразява съгласие с липсата на разбиране за минималните стандарти, които са необходими за спазване на правата на децата; насърчава ЕС и държавите членки да направят оценка на възможностите за намиране на решение на проблема в ключови области като подпомагане на доходите, достъп до услуги и участие на децата;

24.

отбелязва, че страните, които изразходват повече средства за социално подпомагане, обикновено имат най-ниски равнища на бедност сред децата; изразява съгласие с това, че държавите членки следва при необходимост да обмислят подобряване на помощите за децата като израз на солидарност между поколенията, която признава присъщата на детството стойност, и като инвестиция в бъдещето на Европа;

25.

приветства предложението за разработване на рамка за гарантиране на общ адекватен минимален доход за всички деца, като се отчита доходът на цялото домакинство, както на родителите, така и на децата;

26.

подчертава значението на превантивните публични политики за инвестиране в разумни политики за благоденствие на децата, подкрепящи израстването на уверени в себе си граждани, способни да се интегрират в обществото и на пазара на труда, вместо поставянето на акцент върху последиците от тяхното социално изключване и бедност;

27.

отново подчертава важността на ресурсите, различни от трансферите; участието на родителите в пазара на труда може да помогне децата да бъдат изведени от условията на бедност, само ако заплатите са достатъчни за постигането на тази цел, и може да сближи различните модели на работно време на родителите; приканва държавите членки да приветстват предложението да се добави препоръка за въвеждане на законодателство относно достатъчни доходи и осигуряването на „достоен“ труд (11) и предлага законодателството за защита на заетостта да бъде част от тази препоръка; подчертава обаче, че някои хора нямат възможност да се включат в пазара на труда и не могат да работят и това трябва да се отчита при трансферите;

28.

признава, че универсалните детски надбавки са най-ефективният начин за осигуряване на подкрепа за доходите на семейства с деца, както и че те трябва да бъдат съчетани с целеви надбавки за най-нуждаещите се (12);

29.

призовава за по-добро разяснение на понятието „достатъчен“ и насърчава държавите членки и Комисията да постигнат споразумение относно стандарти на ЕС или да установят съгласувана методология за определяне на разходите за едно дете и за набелязване на достатъчни ресурси за предотвратяване и противодействие на бедността сред децата; предлага в определението да бъдат отчетени следните аспекти: достатъчен за кого, достатъчен за колко време, достатъчен за какво и кой определя кое е достатъчно (13);

30.

напълно подкрепя предложението за насърчаване на държавите членки да подхождат с особено внимание при увеличаването на обвързаността с условия и налагането на санкции в системата за социално подпомагане, за да се предотврати възможността децата да бъдат потърпевши и оставени без необходимите ресурси; отбелязва, че този подход често води до стигматизиране на семействата и децата, живеещи в бедност, и до възприемането на бедността като последствие от лични неуспехи или недостатъци; отбелязва, че икономическата криза доведе до повишаване на безработицата, стагнация на доходите на домакинствата и повишаване на разходите за живот в много държави членки; подчертава важната роля на консултантските услуги за максимално увеличаване на доходите на домакинствата и отбелязва, че в някои държави членки тези услуги може да са застрашени;

31.

изразява съгласие с това, че един добър баланс между професионалния и личния живот е от решаващо значение за благоденствието на децата и обществото, тъй като на развитието на децата могат да навредят както бедността, разбирана като ниски доходи, така и „бедността“ като липса на време; изразява съгласие с това, че несигурната заетост, социално неприемливото работно време и нископлатените работни места на родителите могат да окажат разрушително въздействие върху живота на възрастния човек и развитието на детето (14);

32.

приветства акцента върху това да се гарантира, че всички деца имат равен достъп до висококачествени услуги в решаващите етапи от тяхното развитие, и отбелязва, че здравеопазването, образованието, помощта за възпитателни цели и семейни нужди, жилищното настаняване и закрилата са ключови услуги, които най-често се осигуряват от местните и регионалните власти;

33.

признава значението на образованието и грижите за детето от ранна възраст, както и на качеството на съответните услуги за малки деца; подчертава, че ефективната и ранна намеса и подкрепа по време на детството и юношеството (и в конкретни критични моменти  (15)) могат да имат значително полезно въздействие върху развитието на детето; отбелязва, че услугите, предоставяни от някои местни и регионални власти, като детски ясли, училища, библиотеки и клубове за следучилищни занимания, са от основно значение за подобряването на благоденствието на децата, но в много държави са застрашени от програмите за финансова дисциплина (16);

34.

приветства предложението за засилване на ролята на образованието в предотвратяването на цикъла на бедността и излизането от него чрез премахване на всички финансови пречки пред образованието, гарантиране на равни възможности и предоставяне на необходимото допълнително подпомагане с цел компенсиране на евентуалното неравностойно положение; признава важността на мерките, свързани с равния достъп до образование, които неизменно се осигуряват от местните и регионалните власти, като безплатната храна в училище, безплатните учебници и учебни материали, финансовата подкрепа за участие в училищни екскурзии и културни дейности за децата от семейства с ниски доходи или застрашени от бедност;

35.

подчертава ролята, която могат да играят детските заведения в борбата срещу детската бедност. Те създават на децата възможност да общуват с връстниците и с преподавателите си и да се обогатяват от този контакт. Тяхното когнитивно, езиково, емоционално и социално развитие също може да се подобри и резултатите от това да бъдат дългосрочни;

36.

подчертава разрушителното въздействие, което може да окаже бедността върху здравето на децата (17); изразява загриженост поради факта, че, според съобщението на Комисията относно неравенството в здравеопазването, се обръща ограничено внимание на достъпа на децата до здравеопазване, като общо взето липсва информираност, а политическите приоритети и ангажименти за преодоляване на неравенството в здравеопазването са недостатъчни; предлага значението на подобряването на здравето на децата, включително психичното здраве, да бъде подчертано в препоръката и в съобщението; изразява съгласие с това, че на децата следва да се обръща специално внимание в рамките на по-широките усилия за намаляване на неравенствата в здравеопазването, а всеобщият достъп до здравеопазване за бедните и социално изключените групи да бъде гарантиран, включително за всички деца;

37.

споделя тревогата, че въпросите, свързани с околната среда, като замърсяването, уличното движение, замърсените земи и необезопасената питейна вода, често засягат много по-силно децата, живеещи в условия на бедност; приветства предложението да се положат всички усилия за предотвратяване на образуването на гета от деца, живеещи в условия на бедност и социално изключване, и за насърчаване на социалното смесване в жилищното настаняване; приветства предложението за включване на децата и техните семейства и общности в планирането; предлага в препоръката да бъде разгледано въвеждането на минимални стандарти за жилищно настаняване на децата, като се отчита върховенството на правата на децата;

38.

изразява съгласие с това, че държавите членки следва да гарантират, че децата няма да бъдат отделяни от семействата им поради липса на ресурси на семейството за осигуряване на грижи за децата, и признава, че гарантирането на подходящи ресурси би предотвратило това; предупреждава, че не бива да се засилва стигматизирането, свързано с бедността, чрез твърде тясно обвързване на бедността със злоупотреби в семейството, и подчертава важната роля на местните и регионалните власти по отношение на закрилата на децата;

39.

напълно подкрепя акцента в предложената препоръка, поставен върху активното участие на децата и младите хора; изразява съгласие с това, че има пречки пред участието на всички деца и че тези пречки се мултиплицират за деца в неравностойно положение, както и че е вероятно те да не могат да бъдат обхванати посредством традиционните методи на консултиране; въпреки това следва да бъде насърчен подход на активно участие в семействата, общностите, НПО и частния сектор, за да се засили ангажираността на цялата общественост;

40.

предлага участието на децата да включва възможности за принос към и въздействие върху решенията, които засягат техния живот, участие в спортни и развлекателни дейности с оглед подобряването на тяхното здраве, социален живот и лично развитие и участие в културни прояви с оглед изграждането на умения, повишаването на информираността за културите и културното многообразие, като по този начин се изгражда едно по-приобщаващо и по-недискриминационно общество;

41.

приканва държавите, както и местните и регионалните власти, да дадат своя принос за това децата и младите хора да разполагат със среда за учене, развитие и дейности през свободното време, както и с многобройни възможности, които са предпоставка за тяхното активно участие;

42.

изразява съгласие с това, че едно от препятствията пред преодоляването на бедността сред децата е липсата на обществена и политическа информираност по този въпрос и неговото въздействие върху децата, техните семейства и широката общественост; изразява загриженост, че за това допринасят ограниченото и понякога отрицателно медийно отразяване на бедността, слабата осведоменост или подкрепа за правата на детето, както и липсата на дългосрочна визия и преследването на краткосрочни предизборни цели (младите хора не са гласоподаватели); отбелязва, че в много страни акцентът върху децата или виждането за децата като за пълноценни личности не е част от политическата култура;

43.

отбелязва работата, която вършат местните и регионалните власти, за да гарантират участието на децата в процеса на вземане на решения по въпроси, засягащи живота им, макар че остава да бъде свършено още много, за да се гарантира правото на всички деца да бъдат изслушвани по въпроси, които ги касаят, в съответствие с член 12 на Конвенцията на ООН за правата на детето;

44.

препоръчва въвеждането на конкретна цел, свързана с бедността сред децата, като приоритет на водещата инициатива „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване“, и приемане на цялостна стратегия за борба с бедността сред децата и социалното изключване, включваща националните, регионалните и местните равнища и вписваща се в по-широката стратегия „Европа 2020“, както и създаване на рамка за наблюдение въз основа на разумни показатели, също свързана със съществуващия механизъм за докладване по Конвенцията на ООН за правата на детето (UNCRC);

45.

изтъква още веднъж необходимостта от изготвяне на специални доклади на държавите членки относно бедността сред децата и предлага – след разработване на инструменти за диагностициране с цел оценка на ситуациите на риск и лишения и на степента им на сериозност, които се препоръчва да се използват от местните и регионалните власти – това да бъде включено в задълженията на държавите членки за докладване относно стратегията „Европа 2020“; подчертава, че блиц анкетата на КР от 19 април 2011 г. показа, че много респонденти считат потенциалното въвеждане на задължителни приоритети в бъдещите регионални програми за положителен факт, който би могъл да привлече повече внимание към бедността и социалното изключване на местно, регионално и национално равнище;

46.

препоръчва в разпределянето на структурните фондове да се отчита важността на проектите и услугите, насочени към борба с бедността сред децата, насърчаване на благоденствието на децата и техните семейства, особено по отношение на непълнолетни или младежи, които са засегнати от физическо или умствено заболяване, експлоатация, наркотична зависимост, имиграция, престъпност или други фактори, засилващи тяхната уязвимост, както и към засилване на участието на тези деца и техните семейства и преодоляване на отрицателните нагласи към бедността и нейното стигматизиране;

47.

препоръчва местните и регионалните власти да участват активно във вземането на решения и разработването на политиките относно подпомагането на семействата, предоставянето на услуги и активното участие на децата и младите хора, тъй като те са основни участници в изпълнението на националните и европейските политики на местно равнище;

48.

препоръчва, с цел споделяне на най-добри практики, Комисията да разработи и да поддържа постоянен диалог с КР и да задели средства, позволяващи на КР да публикува, в сътрудничество с организации като Eurocities и Eurochild, доклади за успешни проекти за справяне с бедността сред децата, осъществени от местни и регионални власти в държавите членки.