14.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 168/1

—

като взе предвид Споразумението относно техническите бариери пред търговията (Споразумението ТБТ), прието през 1994 г. като част от уругвайския кръг от преговори в рамките на СТО (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета от 22 декември 1994 г. за установяване на процедури на Общността в областта на общата търговска политика с оглед гарантиране упражняването от Общността на правата, които са й предоставени съгласно правилата за международна търговия, по-специално тези, които са установени под егидата на Световната търговска организация (2) (СТО) (Регламент за пречките пред търговията),

—

като взе предвид предишните си резолюции, по-конкретно резолюцията от 13 октомври 2005 г. относно търговските отношения между ЕС и Китай (3), резолюцията от 1 юни 2006 г. относно трансатлантическите икономически отношения между ЕС и САЩ (4), резолюцията от 28 септември 2006 г. относно икономическите и търговски отношения на ЕС с Индия (5), резолюцията от 12 октомври 2006 г. относно икономическите и търговски отношения между ЕС и Меркосур с оглед сключване на междурегионално споразумение за асоцииране (6), резолюцията от 22 май 2007 г. за глобална Европа — външни аспекти на конкурентоспособността, (7), резолюцията от 19 юни 2007 г. относно икономическите и търговски отношения между ЕС и Русия (8), резолюцията от 19 февруари 2008 г. относно стратегията на ЕС за осигуряване на по-добър достъп до външни пазари за европейските предприятия (9), резолюцията от 24 април 2008 г. относно „Към реформа на Световната търговска организация“ (10), резолюцията от 5 февруари 2009 г. относно търговските и икономическите отношения с Китай, (11), резолюцията от 26 март 2009 г. относно споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия (12), резолюцията от 21 октомври 2010 г. относно търговските отношения на ЕС с Латинска Америка (13), резолюцията от 17 февруари 2011 г. относно Споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Република Корея (14), резолюцията от 6 април 2011 г. относно европейската политика в областта на международните инвестиции (15), позиция от 10 май 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на преходни разпоредби за двустранните инвестиционни споразумения между държавите-членки и трети държави (16), резолюцията от 11 май 2011 г. относно текущото състояние на преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия (17), резолюцията от 11 май 2011 г. относно търговските отношения между ЕС и Япония (18), резолюцията от 8 юни 2011 г. относно търговските отношения между ЕС и Канада (19), резолюцията от 13 септември 2011 г. относно ефективна стратегия за суровините в Европа (20), резолюцията от 27 септември 2011 г. относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“ (21) и резолюцията от 25 октомври 2011 г. относно модернизирането на обществените поръчки (22),

—

като взе предвид съобщението от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Глобална Европа: конкурентоспособна в световен мащаб – Принос към стратегията на ЕС за растеж и заетост“ (COM(2006)0567),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Търговия, растеж и световни дела – Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския съвет, озаглавен „Доклад за 2011 г. за пречките пред търговията и инвестициите – Сътрудничество със стратегическите партньори на ЕС за постигането на по-добър достъп до пазара: приоритети за действие с оглед премахването на пречките пред търговията“ (COM(2011)0114),

—

като взе предвид доклада на Copenhagen Economics, озаглавен „Assessment of barriers to trade and investment between the EU and Japan“ („Оценка на пречките пред търговския и инвестиционен обмен между ЕС и Япония“), публикуван на 30 ноември 2009 г.,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията международна търговия и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0365/2011),

А.

като има предвид, че основаната на правила многостранна търговска система, създадена под егидата на Световната търговска организация (СТО), е най-подходящата рамка за регулиране и за насърчаване на открита и справедлива търговия и гарантира разработването на справедливи световни търговски правила; като има предвид, че все още са необходими усилия за реформа на СТО с оглед превръщането й в по-демократична и ефективна организация и изясняването на нейните отношения с други ключови международни организации;

Б.

като има предвид, че ЕС следва да продължи да отдава предимство на постигането на балансиран резултат от Програмата за развитие от Доха (ПРД), което би подкрепило интеграцията на развиващите се страни, и по-специално на най-слабо развитите страни, в международната търговска система и би допринесло за създаването и укрепването на по-лоялни и по-справедливи многостранни търговски правила сред всичките й членове;

В.

като има предвид, че международната търговска статистика на СТО за периода 2000-2009 г. показва значително увеличаване на търговския обмен за тези региони, които са отворили пазарите си чрез премахване или значително намаляване на бариерите пред търговията (23); но в същото време съвместен доклад на Международната организация на труда (МОТ) и Световната търговска организация (СТО) показва, че по време на финансовата криза някои държави - както индустриализирани, така и развиващи се страни, които са по-отворени към търговия, са претърпели повече сътресения във външната търговия, което е довело до значителни загуби на работни места (24) както в индустриализираните страни, така и в развиващите се страни

Г.

като има предвид, че Докладът на Комисията за 2011 г. за пречките пред търговията и инвестициите изброява примери, в които достъпът на ЕС до пазари в различни държави по света, включително индустриализирани и основни бързоразвиващи се икономики и членки на СТО, бива ограничен по-скоро чрез различни нетарифни бариери отколкото чрез търговски мита, които биват отменени в значителна степен с напредването на глобализацията;

Д.

като има предвид, че процедурите за обществени поръчки в страните стратегически партньори на ЕС се затварят за чуждестранни участници и все още са относително незасегнати от международните ангажименти, а ЕС е много по-отворен в това отношение от другите държави;

Е.

като има предвид, че производителите в ЕС изпитват дълготрайни затруднения във връзка с регистрацията и защитата на своите географски указания в САЩ; като има предвид, че САЩ разглеждат редица европейски наименования на вина като „полугенерични“ (например „Champagne“) въпреки евентуалните вреди, нанасяни на репутацията и пазарния дял на въпросните географски указания в ЕС;

Ж.

като има предвид, че европейските производители имат трудности при навлизането на автомобилния пазар в Япония, по-специално в автомобилната и авиационната индустрия и по-специално във връзка с обществените поръчки; като има предвид, че на автомобилния пазар в Япония тези трудности се дължат най-вече на бавния темп на приемане на съответните международни стандарти от страна на Япония (Япония, за съжаление, е приела едва 40 от 127те регламента на ИКЕ на ООН съгласно Споразумението от 1958 г.); признава все пак, че сред приетите регламенти са 30 от 47те, отнасящи се до леките автомобили (М1), сектора на японския пазар, който е от най-голямо значение за европейските автомобилни производители, както и че бавният темп на приемане на международните стандарти от страна на Япония ограничава ползите от разпоредбите относно взаимното признаване на Споразумението на ИКЕ на ООН от 1958 г.; като има предвид, че диалогът между ЕС и Япония относно регулаторната реформа, стартиран през 1994 г., все още не е довел до какъвто и да е значителен напредък по отношение на хармонизацията или взаимното признаване на регламентите, което показва, особено в настоящия икономически климат, необходимостта от преодоляване и премахване на ненужните НТБ, вероятно чрез откриване на преговори относно споразумение за икономическа интеграция или споразумение за свободна търговия между ЕС и Япония, при условие че подготвителните проучвания показват, че изискваните условия, като например, но не само изброените по-горе, включително 17 въпроса от сектор М1, са удовлетворени, и отбелязва, че цикълът на японските изпитвания за измерване на емисиите и горивната ефективност на леките автомобили означава, че европейските такива е по-малко вероятно да бъдат избираеми за японските данъчни стимули, основаващи се на екологичната ефективност;

З.

като има предвид, че увеличаването от страна на Русия на износните мита за мед от 0 % на 10 % и за никел от 5 % на 10 % от декември 2010 г. насам, както и на високите износни мита за дървен материал, наложи ограничения за износа на жизненоважни суровини за европейските промишлени сектори, основно за стоманодобивния сектор (25) и сектора на горското стопанство;

И.

като има предвид, че Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (EITI) трябва да бъде ефективен инструмент за гарантиране на прозрачност и за борба със спекулата на стоковите пазари;

Й.

като има предвид, че през последните години броят на НТБ в Китай непрекъснато нараства и че те могат да ограничат развитието на предприятията, по-специално на МСП, създадени на територията на Китай;

K.

като има предвид, че над една година регистрацията на европейски козметични продукти в Китай беше почти невъзможна, в частност в случая на продуктите, съдържащи нови съставки, тъй като в Китай липсва както подходящо правно определение на последните, така и ясни насоки относно самата процедура (26);

Л.

като има предвид, че от края на 2010 г. възникнаха опасения относно препоръките на телекомуникационния регулаторен орган на Индия (TRAI) относно „политиката в областта на производството на телекомуникационно оборудване“, която би предоставила преференциален достъп до пазара за произведени на вътрешния пазар продукти/ телекомуникационно оборудване, основно чрез субсидии, както и специфични фискални мерки и мерки, свързани с държавни поръчки (27);

M.

като има предвид, че Бразилия и Аржентина редовно приемат тарифни и нетарифни мерки, които оказват неблагоприятно въздействие върху европейските предприятия, въпреки че Бразилия и Аржентина са включени, като членове на Меркосур в преговорите за споразумение за свободна търговия с ЕС; като има предвид освен това, че дружества от ЕС, навлизащи на бразилския пазар, сигнализират за недостатъци в защитата на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) и тяхното прилагане, както и за значително забавяне при регистрацията на заявления за патенти и търговски марки, засягащо различни стоки, включително допълнителни дискриминационни изисквания за фармацевтични продукти; като има предвид, че забавянето на ратификацията от страна на Бразилия на Мадридския протокол и неприсъединяването й към договорите за интернет на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) засягат ефективната закрила на ПИС в държавата; като има предвид също и факта, че санкциите не са възпиращи в достатъчна степен, за да се борят с нарушенията, свързани с интелектуалната собственост;

Н.

като има предвид, че износителите от ЕС са изправени пред много видове ограничения на други пазари, например ограничен брой входни пунктове и изискване за допълнителна документация за внос на вина и спиртни напитки, козметични продукти и мобилни телефони във Виетнам (28), както и тромава процедура по определяне на митническата стойност, произволна прекласификация на продукти и увеличаване на приложимото плащане на ДДС по отношение на продукти от хранително-вкусовия сектор, вина и спиртни напитки, текстилни изделия и машини в Украйна;

О.

като има предвид, че областта на технологията за чиста и възобновяема енергия все повече е предмет на нетарифни бариери като изисквания за местно съдържание, дискриминация при обществените поръчки, фаворизиране на държавни предприятия, ограничаване на движението на чуждестранен персонал, изисквания за местни източници и собственост и т.н. в държави като Китай, Индия, Украйна, Бразилия и Нигерия;

П.

като има предвид, че ЕС следва активно да защитава своите промишлени сектори, винаги когато е необходимо, срещу нарушения на договорените правила, стандартите и принципите на СТО от страна на търговските си партньори, при използване на всички налични средства, включително на многостранни и двустранни механизми за уреждане на спорове и съвместими със СТО инструменти за търговска защита;

Р.

като има предвид, че съгласно правото на ЕС, европейските и чуждестранните предприятия могат да участват в европейски търгове за възлагане на обществени поръчки и като има предвид, че партньорите на Съюза следва да положат максимални усилия, за да предоставят на европейските предприятия съответно разрешение за участие в търгове за възлагане на обществени поръчки в трети държави при честни и справедливи условия;

1.

Счита, че премахването или намаляването посредством регулаторен диалог на необоснованите НТБ и на други регулаторни пречки, които се прилагат от ключови стратегически партньори на ЕС, следва да бъде един от ключовите регулаторни приоритетите на новата търговска политика на ЕС в рамките на стратегията „Европа 2020“; счита за неоправдани всички пречки, произтичащи от непоследователното изпълнение на двустранните и многостранните търговски правила; при все това подчертава, че регулаторният диалог следва да зачита правото на всички държави да засилят зачитането на правата на човека, правилата във връзка с околната среда, социалните правила и общественото здравеопазване;

2.

Призовава Комисията системно да разглежда голямото многообразие, техническата сложност и политическата чувствителност на НТБ като част от цялостна стратегия, включително засилен регулаторен диалог, при зачитане на всички търговски партньори на ЕС, и по-специално на партньорите от стратегическо значение; счита, по-специално, че подходящите форуми за дискутиране на тези регулаторни въпроси са комисиите, които преразглеждат прилагането на двустранните споразумения за свободна търговия, съответните комитети на СТО и агенциите на ООН за определяне на стандарти;

3.

Призовава Комисията да изготви ясно разграничение между тези НТБ, които увеличават несправедливото нарушаване на конкуренцията, и тези, които отразяват легитимните цели на публичната политика, а именно по отношение на общественото здраве и опазването на околната среда; подчертава например, че европейското законодателство в областта на генномодифицираните организми (ГМО) и правилата, свързани със здравето и растителната защита, които оказват въздействие върху селското стопанство, не могат да се считат за несправедливи НТБ, а напротив, следва да бъдат защитавани на международната търговска сцена;

4.

Подчертава, че структурираните регулаторни диалози, предвидени в двустранните споразумения за свободна търговия, трябва да спазват изцяло демократичния процес при приемането на стандартите както в рамките на ЕС, така и в рамките на търговските му партньори;

5.

Настоява, че справянето с НТБ е междуведомствена задача, която включва различни генерални дирекции на Комисията и следва да се разглежда като приоритет в програмата на Комисията за регулаторен обхват, в частност посредством хармонизацията на техническите правила въз основа на международни стандарти;

6.

Изисква от Комисията систематично да използва подходящи канали на сътрудничество с партньори със сходни идеи за предприемането на мерки по отношение на НТБ и регулаторните пречки в трети държави с оглед разработване на съвместни стратегии за премахването на тези бариери;

7.

Счита, че настояването за реципрочен достъп до пазара за индустриализирани и бързоразвиващи се държави следва да бъде неделима част от търговската стратегия на ЕС, наравно с премахването или намаляването на НТБ;

8.

Призовава Комисията да решава тези широко разпространени и трайни проблеми във всички многостранни и двустранни търговски споразумения, особено споразуменията за свободна търговия, и да гарантира, че на НТБ се посвещава поне толкова внимание, колкото се обръща понастоящем в рамките на съответните регулаторни форуми на премахването на тарифите, особено в преговорите си с индустриализирани и бързоразвиващи се икономики; подчертава, че в областта на сътрудничеството с развиващите се страни, най-вече с най-слабо развитите страни (LDCs) и малките островни развиващи се страни (SIDs), трябва да се даде приоритет на помощта за търговията и на техническата и финансовата помощ, за да се помогне на такива страни да подобрят регулаторната си среда, като същевременно се вземат предвид специфичните им нужди по отношение на развитието на вътрешните им пазари и защитата на техните нововъзникващи индустрии и на селскостопанските им структури, които в много случаи са уязвими;

9.

Счита, че Европейският парламент следва в бъдеще да обърне повече внимание на начина, по който са били третирани НТБ, особено необоснованите такива, когато оценява търговските споразумения, за да се осигури достъп за европейските износители и инвеститори, и по-специално за МСП, до пазарите на трети държави, като същевременно зачита нуждата от специално и диференцирано третиране за развиващите се страни, както се предвижда в правилата на СТО;

10.

Насърчава Комисията да продължи усилията си да поддържа актуализирана инвентаризация на основните бариери, пред които са изправени износителите и инвеститорите от ЕС на важни пазари на трети държави, по-специално партньорите по ССТ, включително броя и характера на опасенията, повдигнати от държавите-членки и дружествата, като инструмент за оценката на положението в третите държави;

11.

Припомня на Комисията, че европейската политика в областта на правата върху интелектуалната собственост следва да остане в рамките на задълженията по споразумението ТРИПС и трябва напълно да зачита Декларацията от Доха от 2001 г. относно Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост и общественото здравеопазване, особено в областта на генеричните лекарства и общественото здравеопазване, така че да остави на развиващите се страни политическо пространство за разглеждане на въпросите от обществен интерес;

12.

Счита, че макар да не може на този етап да се установи пряка връзка между специфичните НТБ и други регулаторни пречки, срещани от дружествата от ЕС при опит за достъп до чуждестранни пазари, от една страна, и текущи загуби на работни места в държавите-членки на ЕС, от друга страна, Комисията би следвало да проучи, в консултация с други съответни международни организации, дали съществува съотношение между специфични НТБ в ЕС и в трети държави, и текущо създаване или загуби на работни места в ЕС;

13.

Посочва, че Комисията следва да проучи възможността да разработи и създаде механизъм за ранно предупреждение за установяване на НТБ и да укрепи съществуващите си аналитични инструменти с цел качествената им оценка и по-прецизно определяне на необосновани НТБ; предлага този механизъм да работи посредством делегации на ЕС, установени в трети държави, в сътрудничество с органите, които вече са създадени от държавите-членки;

14.

Настоятелно призовава Комисията да подобри международното регулаторно сътрудничество, включително в многостранните форуми, и конвергенцията на регулаторните изисквания на основата на международните стандарти и когато е възможно, да се включва в регулаторен диалог за решаване на въпросите за съществуващи или потенциални бъдещи бариери пред търговията с оглед на ограничаването на спорове и свързаните с тях търговски разходи;

15.

Настоятелно призовава Комисията да насърчава разпространението сред страните по Споразумението за държавни поръчки (СДП) на строги правила за обществените поръчки, основани на международните стандарти, разработени в СДП, и да използва или разширява съществуващите регулаторни диалози с цел подобряване на сътрудничеството по регулаторната рамка и преструктурирането, или когато това е уместно – премахването на съществуващите преки и косвени дискриминационни практики в отношенията на ЕС с неговите индустриализирани страни партньори;

16.

Счита, че един от ключовите фактори за намаляване на НТБ пред търговията и инвестициите е реформа на СДП в рамките на СТО, с отделяне на дължимото внимание на многофункционалното естество на политиките в областта на обществените поръчки; призовава основните бързоразвиващи се икономики да участват в този процес и да подпишат и ратифицират бъдещото споразумение незабавно;

17.

Призовава Комисията да запази положителна и силна позиция по време на преговорите с Китай относно подписването на СДП, за да се осигури равностойна реципрочна отвореност на китайските обществени поръчки, както и равно третиране и предвидими условия за европейските предприятия;

18.

Предлага да се проучи как може да се предостави правна гаранция, че на държавните предприятия от трети страни, които не са подписали нито СДП, нито двустранни взаимни споразумения с ЕС за отваряне на пазарите, няма да може да се възлагат обществени поръчки за изпълнение на проекти, финансирани със средства от ЕС, или респективно как ЕС може да изиска връщане на средствата в такива случаи;

19.

Припомня значението на преките чуждестранни инвестиции за европейската икономика и необходимостта от създаване на стабилна и привлекателна среда за европейските инвеститори в чужбина и от насърчаване на отворен режим на инвестиране на територията на ЕС; въпреки това препоръчва, с цел взаимна изгода, да се започне обсъждане на европейско равнище относно възможността за оценка на въздействието на тези инвестиции върху вътрешния пазар, за да се предотвратят евентуални вредни последици, до които те биха довели за иновациите и европейското ноу-хау в някои стратегически сектори;

20.

Насърчава предприятията и износителите от ЕС да използват съществуващите процедури, включително жалбите по Регламента за пречките пред търговията или Базата данни за достъп до пазари, за да съобщават на Комисията за материални щети, понесени в резултат от всички видове бариери пред търговията, като Комисията следва да извърши оценка и да употреби всички необходими мерки за справяне с необоснованите НТБ;

21.

Счита, че по отношение на суровините Комисията трябва да следва устойчива, цялостна стратегия на кръстосани политики, като признава, че ограниченията за износа и експортните такси могат да бъдат разглеждани като важни за подкрепата на целите за развитие, опазването на околната среда или устойчивата експлоатация на природните ресурси в най-слабо развитите страни и малките развиващи се островни държави и други развиващи се държави, с изключение на страните от групата БРИК; отбелязва, че повечето от членовете на СТО, които използват експортни такси, са развиващи се и най-слабо развити страни; призовава ЕС да се въздържа от опити за забрана на експортните такси за най-слабо развитите страни, малките развиващи се островни държави и други развиващи се държави, с изключение на страните от групата БРИК, в СТО и в двустранните търговски споразумения и споразуменията за икономическо партньорство (СИП), тъй като подобна забрана би ограничила политическото им пространство да използват този инструмент за добавяне на стойност, диверсификация, защита на нововъзникващи отрасли, продоволствена сигурност, доходи и екологични съображения, след като не са достигнали степен на напреднало развитие;

22.

Заключава, че за да се оценят изцяло предимствата на либерализацията на търговията в онези държави, които отварят пазарите си и премахват тарифите и НТБ, търговските партньори следва взаимно да се съгласяват на преходни периоди на постепенно въвеждане по отношение на даването на достъп до пазарите в някои чувствителни сектори и инвестирането в тях или в изключителни случаи да ги изключат изцяло;

23.

В съответствие с търговските принципи между ЕС и САЩ за услуги в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) (договорени със САЩ в рамките на ДЕО), настоятелно призовава Комисията изцяло да преразгледа и предприеме мерки по отношение на употребата на дискриминационни или непропорционални разпоредби, задължения и други законодателни методи срещу мрежи и услуги в областта на ИКТ, които ограничават свободния поток от информация и достъпа до пазара за услуги и спомагат за цифровото разделение;

24.

Счита, че следва да отдава се дължим приоритет на бариерите пред търговията и инвестициите, които засягат европейските сектори на услугите, включително ИКТ и телекомуникациите, професионалните и бизнес услуги, финансовите услуги, строителството, търговията на дребно и дистрибуцията; тези нетарифни мерки, включително вътрешни разпоредби, ограничения за собственост и различни антикризисни мерки (включително дискриминационни разпоредби в областта на обществените поръчки), са от особено значение предвид високата добавена стойност на търговията с услуги и позицията на ЕС като най-голям износител на услуги;

25.

Счита, че следва да се създаде механизъм за медиация в рамките на СТО, за да се улесни премахването на нетарифни бариери по конструктивен, ефективен, бърз и безконфликтен начин, вдъхновен от системата SOLVIT, в съответствие с подобни по-ранни предложения както от ЕС, така и от Индия;

26.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.