26.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 56/31

—

като взе предвид член 196 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), съгласно който „Съюзът насърчава сътрудничеството между държавите-членки с оглед засилване на ефективността на системите за предотвратяване и защита от природни или предизвикани от човека бедствия“,

—

като взе предвид член 122 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз (клаузата за солидарност), съгласно който „Съюзът и неговите държави-членки действат съвместно в дух на солидарност, в случай че държава-членка стане обект на терористично нападение или жертва на природно или предизвикано от човека бедствие“,

—

като взе предвид член 23 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Насоките от Осло от 1994 г., преразгледани през 2001 г., за използване на военни и граждански сили и средства за защита при помощ при бедствия,

—

като взе предвид Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, подписан на 18 декември 2007 г. от председателите съответно на Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент и Европейската комисия,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 26 октомври 2010 г., озаглавено „Към укрепване на реакцията на ЕС при бедствия: ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ“ (COM(2010)0600),

—

като взе предвид съобщението от Комисията до Европейския парламент и Съвета от 5 март 2008 г. относно повишаване на способността на Съюза за отговор при бедствия (COM(2008)0130),

—

като взе предвид доклада на Мишел Барние, озаглавен „За създаването на Европейски сили за гражданска защита: европейска помощ“, публикуван през май 2006 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 14 декември 2010 г., в които се приветстват целите, определени в съобщението на Комисията от 26 октомври 2010 г., за постигане на по-предсказуема, ефективна, ефикасна, съгласувана и видима реакция на ЕС при бедствия,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от декември 2007 г., в които се приканва Комисията да използва по най-добрия начин механизма на Общността за гражданска защита и да укрепва сътрудничеството между държавите-членки,

—

като взе предвид Решение 2007/162/ЕО, Евратом на Съвета от 5 март 2007 г. за създаване на финансов инструмент в областта на гражданската защита (1) и Решение 2007/779/ЕО, Евратом на Съвета от 8 ноември 2007 г. за създаване на общностен механизъм за гражданска защита (2),

—

като взе предвид своите резолюции от 14 декември 2010 г. относно изграждането на капацитет на ЕС за бързо реагиране (3), от 10 февруари 2010 г. относно неотдавнашното земетресение в Хаити (4), от 16 септември 2009 г. относно горските пожари през лятото на 2009 г (5)., от 19 юни 2008 г. относно повишаване способността на Европейския съюз за реагиране при бедствия (6) и от 4 септември 2007 г. относно природните бедствия от това лято (7),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по развитие, на комисията по външни работи и на комисията по регионално развитие (A7-0283/2011),

A.

като има предвид, че Европейският съюз и неговите държави-членки са изправени пред множество заплахи, като например: земетресения и цунами; пожари, включително горски пожари; наводнения и свлачища; промишлени и ядрени аварии; терористични атаки; природни бедствия и големи пандемии; като има предвид, че се наблюдава драстично нарастване на броя и сериозността на природните и предизвиканите от човека бедствия, които засягат Съюза и неговите граждани, а също така и други държави и региони по света, както това демонстрира по трагичен начин неотдавнашната изключително тежка катастрофа в Япония, която беше поразена от съчетание от земетресение, цунами и ядрена катастрофа, със съответното нарастване на човешките жертви и на икономическите, социалните и екологичните щети, а също така и на щетите, нанесени на културното наследство, и като има предвид, че възможността за подобни отделни явления с непредвидими мащаби може да възникне по всяко време, като в такъв случай европейската реакция при бедствия би била изключително полезна, тъй като националният капацитет би бил използван до краен предел;

Б.

като има предвид, че в Европа честотата и мащабите на големите суши и горските пожари са се увеличили, което означава, че следва да се доразвият съответните научни изследвания с оглед подобряването на механизмите за оценяване на риска, на системите за предотвратяване и на средствата за борба с тези явления;

В.

като има предвид, че засилването на последиците от изменението на климата и изчерпването на природния капитал допълнително ще увеличат вероятността от по-чести и по-силни природни бедствия;

Г.

като има предвид, че през 2008 г. страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) признаха връзката между намаляването на риска от бедствия и изменението на климата в Плана за действие от Бали;

Д.

като има предвид, че в Рамката за приспособяване към изменението на климата от Канкун през 2010 г. страните по РКООНИК официално признаха намаляването на риска от бедствия за основен елемент от приспособяването към изменението на климата и насърчиха правителствата да разгледат възможността за свързване на мерките за приспособяване с Рамката за действие от Хиого;

Е.

като има предвид, че неотдавнашните трагедии, като например земетресението в Хаити и наводненията в Пакистан, показаха, че основните инструменти, с които разполага ЕС за реагиране при бедствия (хуманитарна помощ и механизъм на ЕС за гражданска защита), функционират добре по отношение на своето предназначение и при стеклите се обстоятелства, но също така като има предвид, че съществува жизнена необходимост допълнително да се засили координацията на реакцията на Европейския съюз при бедствия както в неговите граници, така и извън тях, и че съществува възможност за подобрения по отношение на ефективността, ефикасността, съгласуваността и видимостта на помощта на ЕС като цяло;

Ж.

като има предвид освен това, че по време на много от кризите, по-специално след цунамито от 26 декември 2004 г., бяха повдигнати много въпроси, свързани с липсата на системни сценарии или протоколи на европейско равнище за реакция във връзка със заплахите и на недостатъчната видимост на европейските действия по отношение на общите усилия;

З.

като има предвид, че редица договорености във връзка с предварително установени средства на държавите-членки и със средства, финансирани от ЕС, преминаха успешни изпитания в рамките на пилотни схеми, предприети от Европейския парламент (8);

И.

като има предвид, че Европейският парламент е приканвал последователно Комисията да представи законодателни предложения за създаване на сили на ЕС за гражданска защита, при цялостно зачитане на принципа на субсидиарност и в този смисъл допълване на усилията на държавите-членки в съответствие с член 196 от ДФЕС;

Й.

като има предвид, че клаузата за солидарност съгласно член 222 от ДФЕС определя задължението държавите-членки да си съдействат в случай на природно или предизвикано от човека бедствие на територията на ЕС;

К.

като има предвид жизнено важното значение на незабавната координация, съгласуваност и връзки в рамките на ЕС и с международните участници; като има предвид, че настоящата европейска координация, основана на няколко екипа с различна командна структура, неизбежно води до дублиране на усилия и припокривания и е скъпоструваща от гледна точка на човешки ресурси, координация и ефикасност; и като има предвид, че в контекста на икономическата и финансовата криза Европейският съюз трябва да разработи система за защита, основана на споделянето и рационализацията на съществуващите ресурси без каквото и да било увеличаване на общите разходи;

Л.

като има предвид, че след последното бедствие в Япония японското правителство поиска от ЕС да формира единен екип за гражданска защита, координиран от Комисията, за разпределянето на помощта, вместо да изпраща няколко екипа на гражданска защита от различни държави-членки по различно време; като има предвид, че ускоряването на оперативната координация по време на това бедствие даде възможност за подобряване на помощта на ЕС като цяло по отношение на ефективността на разходите, съгласуваността и видимостта;

М.

като има предвид, че политическата съгласуваност трябва да бъде гарантирана на равнище ЕС с оглед на съответните институционални функции, без да бъдат възпрепятствани или забавяни операциите при бедствия, и като има предвид, че това следва да бъде изградено върху съществуващи механизми, без да бъдат създавани нови структури;

Н.

като има предвид, че културата на предотвратяване и готовност за бедствия следва да бъде включена в политиките, плановете и програмите за развитие, за да се обърне внимание на някои от основните причини за тези бедствия;

О.

като има предвид, че предотвратяването в реално време следва да се развие на всички оперативни етапи: следене, включително чрез използване на сателитни данни; издаване на ранни предупреждения; подаване на сигнал за тревога и впоследствие реакция и оказване на помощ за населението, потенциално изложено на риск;

П.

като има предвид, че ЕС подкрепя централната роля на ООН, по-специално на Службата на Организацията на обединените нации за координация по хуманитарните въпроси, като координатор на международната подпомагаща дейност в трети държави;

Р.

като има предвид, че интегрираният и обхващащ всички опасности европейски подход, насочен към реакция при кризи на всички етапи от развитието им, е най-ефективната стратегия за справяне с бедствия; като има предвид, че този подход следва да свързва предотвратяването на бедствия (включително смекчаване и намаляване на риска), подготвеността, способността за реакция и дейностите за възстановяване, в общия контекст на устойчивото развитие; като има предвид, че е изключително важно да се въведат оперативни инструменти, като например оперативен план за предотвратяване на риска (включително препоръчителни процедури и инструменти за планиране); като има предвид, че е необходимо ЕС да направи реални инвестиции в предотвратяването и предвиждането на рисковете, и като има предвид, че ЕС следва да се стреми към също толкова амбициозен подход по отношение на предотвратяването и готовността за бедствия, както и при реакцията;

С.

като има предвид, че Регламентът за създаване на фонд „Солидарност“ съдържа предварителни условия, които възпрепятстват и забавят използването на фонда при определени бедствия, най-вече по отношение на размера и вида на допустимите разходи, както и поради липсата на гъвкавост на крайните срокове и процедурите;

Т.

като има предвид, че по време на криза е изключително важно спасителните екипи възможно най-бързо да получат достъп до точна информация, за да могат да разпределят продуктите от първа необходимост, оборудването и най-важните ресурси, и като има предвид, че поради това телекомуникациите са най-важното звено от веригата на управление на кризи;

У.

като има предвид, че по време на криза традиционните връзки и средства за комуникация могат да бъдат пренатоварени или унищожени;

Ф.

като има предвид, че европейската космическа политика и положителните резултати, постигнати от европейската програма за глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС), стартирана от Европейската комисия за използване на сателитни данни и информация, и нейното практическо приложение в сектора на гражданската защита, както и от службата за спешно реагиране, вече беше призната от Комисията и от държавите-членки;

1.

Приветства съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавено „Към укрепване на реакцията на ЕС при бедствия: ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ“, и неговите цели; подчертава, че посочените в съобщението предложения следва да бъдат проучени допълнително, за да бъдат изпълнени очакванията за повишена, координирана, последователна, ефективна, разходно ефективна, видима, съгласувана и всеобхватна способност на ЕС за реагиране;

2.

Подчертава необходимостта от рационализиране и опростяване на настоящата реакция на ЕС при бедствия и за оптимизиране на наличните ресурси в името на общи ползи, при насърчаване на всички държави-членки да допринасят и по този начин да гарантират европейската солидарност; съответно счита, че капацитетът за реакция на ЕС следва да бъде част от интегриран многорисков подход; счита, че в допълнение към това, той следва да извършва делегирано управление „отдолу нагоре“ на ресурси и информация: с други думи инициативата би могла да дойде от държавите-членки и те биха предоставили доброволчески ресурси и експертен опит;

3.

Приканва Комисията при разработването капацитета на ЕС за реакция при бедствия да вземе предвид клаузата за солидарност и разпоредбите за прилагането й, които трябва да бъдат приети спешно и които ще осигурят по-ефективна и последователна реакция при бедствия във и извън Европейския съюз;

4.

Отново подчертава необходимостта от преразглеждане на Регламента за създаване на фонд „Солидарност“ с цел приспособяване на критериите за допустимост към характеристиките на всеки регион и на всяко бедствие, включително на бавно разгръщащите се бедствия като сушата и с цел мобилизирането да стане по-гъвкаво и навременно;

5.

Отново подчертава, че готовността, предотвратяването и реакцията при бедствие не могат да бъдат разделени едно от друго и че поради това би било препоръчително да се създаде интегриран подход за справяне с бедствия;

6.

Подкрепя необходимостта от качествено преминаване от сегашната система на координация в зависимост от възникналите събития към предсказуема и предварително планирана система в рамките на механизма на ЕС за гражданска защита, основана върху предварително определени средства, които са налични за незабавно разгръщане в операции на ЕС за подпомагане при бедствия и върху други средства и ресурси, които държавите-членки счетат за подходящо да използват; подчертава необходимостта от въвеждане на система за следене, наблюдение и разработване на действия на равнище ЕС в операциите за подпомагане при бедствия;

7.

Призовава отново Комисията да представи във възможно най-кратък срок предложения за създаване, при зачитане на принципа на субсидиарност, на сили на ЕС за гражданска защита въз основа на механизма на ЕС за гражданска защита и за даване на възможност на ЕС да обедини необходимите ресурси за оказване на гражданска защита и неотложна помощ на пострадалите при бедствия; счита, че реакцията на ЕС следва да се основава на съществуващите роли и капацитет на европейските сили за гражданска защита и да гарантира справянето с текущи пропуски и затруднения;

8.

Изразява съгласие, че реакцията на ЕС при бедствия следва да бъде доизграждана както върху капацитет на ЕС за спешно реагиране чрез засилване на механизма на ЕС за гражданска защита, основан върху капацитета и наличието на предварително определени и поради тази причина предвидими средства на държавите-членки за реакция при бедствия, така и върху Европейски център за спешно реагиране като крайъгълен камък на тази стратегия, както беше определено в съобщението от 26 октомври 2010 г.; подчертава, че тези промени следва да следват подход, обхващащ всички опасности, при обединяване на всички заинтересовани участници, по-специално гражданското общество, включително неправителствените организации и доброволците, за единни действия, и че те следва да се възползват от взаимодействието между различните съществуващи средства и инструменти;

9.

Счита, че подходът, обхващащ всички опасности, следва да върви ръка за ръка с по-голяма гъвкавост на реакцията при различни категории рискове, които следва да бъдат разглеждани за всеки отделен случай; отбелязва, че от своя страна това изисква развиването на децентрализиран капацитет за анализ и планирането на необходимите мерки в зависимост от естеството, вероятността за възникване и сериозността на рисковете;

10.

Призовава освен това капацитетът на ЕС за реакция при бедствия да използва най-отдалечените и отвъдморските територии, които биха могли да формират основа за подобряване на логистичните операции и за предварително разполагане на ресурсите на ЕС на всички океани;

11.

Призовава Комисията да изготви и предаде на Парламента списък с инструменти на Общността за финансиране на дейности за предотвратяване на бедствия с оглед оценяването на възможността за по-засилено включване на програмите за предотвратяване на бедствията в съществуващите програми на ЕС за финансиране, както призовава Съветът в своя проект за заключения относно рамка на Общността за превенция на бедствия в ЕС (документ № 15394/09 от 12 ноември 2009 г.);

12.

Подчертава, че европейската система за реакция при бедствия следва да зачита принципа на субсидиарност както по отношение на държавите-членки (които следва да могат да използват свои собствени средства, особено в случаи на сблъсък с националните потребности), така и на Организацията на обединените нации, т.е. тя следва да зачита националната и регионалната компетентност, както и компетентността на местно равнище на всяка държава-членка, от една страна - при отчитане на ключовата роля на тези органи в цикъла на управление на бедствия, особено като се има предвид, че в много държави-членки законодателните правомощия се упражняват на местно или регионално равнище - и ролята на ООН на координатор в операции за подпомагане при бедствия извън територията на ЕС, от друга; посочва, че тази стратегия следва да допълва стратегията на ООН, която вижда ясна добавена стойност в създаването на европейска ос с капацитет за реакция при бедствия;

13.

Подчертава, че трансграничният характер на бедствията означава, че ЕС следва да координира своите ресурси и да си сътрудничи с трети държави, не на последно място в своето обкръжение когато става въпрос за страните от Съюза за Средиземноморието;

14.

Подкрепя предложението на Комисията за създаването на капацитет на ЕС за спешно реагиране, включително договорености за гарантиране на по-добра предвидимост на наличността на ключови средства на държавите-членки, наред с другото чрез създаване на резерв от предварително набелязани средства, които да могат да бъдат предоставяни в рамките на предварително уговорени срокове за реагиране и разполагани на доброволни начала от държавите-членки, които да предоставят тези средства на доброволен принцип за операциите на ЕС за предоставяне на помощ при бедствия на територията на Съюза и извън него на национално, регионално и местно равнище; изразява становището, че по този начин, както и чрез оказване на помощ на хората, засегнати от природни бедствия, като например големи пожари, наводнения, земетресения, изригване на вулкани, урагани и приливни вълни, както и при произшествия по море, разлив на нефт или ядрени рискове, европейската добавена стойност на операциите на ЕС ще бъде значително повишена;

15.

Посочва, че определени райони, като например крайбрежни, островни и планински райони, са изключително уязвими поради географското си положение, и призовава да се отдели специално внимание на тези райони;

16.

Отбелязва, че европейските региони, разположени на външните граници на ЕС, може да бъдат засегнати от бедствия, възникващи в региони, които са част от трети държави, като в този случай намесата е още по-трудна; предлага да се разработят специфични мерки в подкрепа на тези региони и да се отдели специално внимание на бедствията, причинени от хора или от промишлени аварии, които изискват различни стратегии;

17.

Счита, че следва да се обърне особено внимание на пожарите, за които е необходимо разработването на целенасочени стратегии и действия;

18.

Потвърждава необходимостта от спазване на принципа „замърсителят плаща“ по отношение на отговорността за нанесени щети на околната среда и за възстановяването на разходите, свързани с реакция при бедствия от частни лица, отговорни за тези щети;

19.

Счита, че резервът от предварително набелязани възможности, ресурси и средства, предоставен на доброволни начала за операции на ЕС за подпомагане при бедствия както на територията на Съюза, така и извън него, ще бъде сърцевината на капацитета на ЕС за реакция при бедствия, който би могъл да се допълва чрез допълнителен принос от страна на държавите-членки в зависимост от обстоятелствата; препоръчва създаването на ясна и подробна схема за стимули, която да позволи на държавите-членки да заделят достатъчен капацитет за доброволния резерв без нарастване на общите разходи на държавите-членки;

20.

Призовава за създаването, в рамките на бъдещите сили на ЕС за гражданска защита, на специални механизми, които ще позволят на ЕС да се справи със случаи на мащабно замърсяване, причинено от крайбрежни инсталации за добив на нефт и газ;

21.

Припомня централната роля на Организацията на обединените нации за координиране усилията на международната общност за реакция при бедствия;

22.

Подчертава, че укрепването на капацитета на ЕС за реакция при бедствия ще даде възможност за последователен принос от страна на ЕС към ръководените от ООН цялостни действия за подпомагане при бедствия и към ролята й на координатор;

23.

Потвърждава, че финансираните от ЕС и управлявани от държавите-членки средства следва да допълват средствата на държавите-членки, налични за операции за подпомагане при бедствия; отбелязва, че следва да доизграждат модели, разработени чрез подготвителни действия, изпитани успешно по време на неотдавнашните извънредни ситуации на територията на ЕС и извън Съюза, като например многонационалното звено за реакция при наводнения за балтийските страни и допълнителният тактически резерв за борба срещу горските пожари;

24.

Призовава Комисията, наред с държавите-членки, да установи съществуващите пропуски по отношение на капацитета; следва да бъде обмислено създаването на средства на равнище ЕС, при избягване на всяка форма на конкуренция и/или припокриване с националните средства, за да бъдат запълнени всички празнини по отношение на капацитета на тези места, където те биха довели до значителни икономии на средства за ЕС като цяло, и за да бъде даден достъп до средства, които не са достъпни за държавите-членки, които действат сами, като по този начин се дава добър пример за споделяне на тежестите;

25.

Счита, че също така е от значение установяването на недостатъците по отношение на ресурсите и изясняването на въпроса как точно ЕС би могъл да даде своя принос към усилията на държавите-членки за подобряване на готовността им; изразява становището, че по-ефективното използване на наличните ресурси ще предотврати създаването на допълнителна финансова и административна бюрокрация, преди всичко в рамките на регионалната и местната администрация;

26.

Призовава Комисията да се стреми към участие на ЕС чрез предоставянето на ресурси, капацитет и координационни действия във връзка с бедствия в ЕС, които засягат пряко неговите граждани;

27.

Изразява становището, че усилията следва да се насочат основно към пълното и навременно използване на наличните финансови ресурси, както и към опростяването на всички административни процедури, свързани с мобилизирането на тези ресурси; счита, че трябва да бъдат предприети мерки и с цел да се гарантира, че хората, засегнати от бедствия, получават незабавно спешна хуманитарна помощ;

28.

Счита предварителното планиране и подготовката на операции чрез разработване на сравнителни сценарии, картографиране на средствата на държавите-членки, които биха могли да бъдат налични за разгръщане в операции на ЕС за оказване на помощ при бедствия, а също така и планирането на действия при непредвидени ситуации, за ключови елементи на една засилена реакция на ЕС при бедствия и за жизнено важни за бързото разгръщане и спешно и правилно реагиране при всяко бедствие; призовава Комисията и държавите-членки да започнат да прилагат тези мерки незабавно и без да бъдат засягани други действия; призовава Комисията да започне проучване на възможностите относно предимствата на създаването, разпределянето на средства от европейския бюджет за научни изследвания и определянето на европейски референтни лаборатории за борба с биотероризма и установяването на вероятните жертви;

29.

По-специално призовава за подходящо планиране за специфични случаи, с цел реагиране на причинени от човека бедствия като разлив на нефт, аварии в ядрени инсталации или които включват опасни вещества както на сушата, така и в морето;

30.

Приветства като крачка в правилната посока решението на Комисията за сливане на Центъра за наблюдение и информация (MIC) с кризисния център на ГД „Хуманитарна помощ“ с цел създаване на истински и функциониращ непрекъснато център за спешно реагиране като платформа за планиране и оперативна координация и призовава това да се осъществи в сътрудничество в реално време между държавите-членки и в областта на следенето, издаването на ранни предупреждения и подаването на сигнал за тревога, при спазване на принципа на субсидиарност; призовава Комисията да оказва подкрепа на Центъра, за да му позволи да служи за средоточие за бърза и ефективна координация на всички европейски операции за оказване на помощ в натура, а също така и за финансов принос за хуманитарна помощ; счита, че той следва да функционира като единен входен пункт за искания за помощ, свързани с всички видове природни и причинени от човека бедствия, за да бъде дадена възможност за съгласувана реакция на ЕС;

31.

Призовава за ефективно сливане на кризисния център на ГД „Хуманитарна помощ“ и Центъра за наблюдение и информация (MIC), като в същото време се гарантира подходящо финансиране;

32.

Призовава Комисията да включи активно новосъздадения Европейски център за спешно реагиране в двата инструмента на Общността за защита на горите от горски пожари: Европейската информационна система за горски пожари (ЕИСГП) и Европейската горска информационна и комуникационна система (ЕГИКС);

33.

Призовава Комисията да координира действията в случай на извънредна ситуация чрез опростяване и оптимизиране на съществуващата универсална услуга и на номера за спешни повиквания „112“;

34.

Настоява решенията за разгръщане на средствата от резерва от средства да бъдат вземани експедитивно от Центъра за спешно реагиране наред с държавите-членки, за да се гарантира оказването на предвидима, незабавна и ефективна помощ на пострадалите и за избягване на закъснения, дублиране и припокриване;

35.

Счита, че следва да се определи и изготви списък с основните средства, които биха могли да бъдат осигурени от държавите-членки за спешно реагиране от страна на ЕС в подобни сценарии;

36.

Призовава за яснота и съгласуваност на действията на ЕС с оглед на съответните институционални роли на Европейската комисия, на върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), които следва да отчитат съответните си правомощия и да зачитат взаимно границите на мандатите си; поради тази причина призовава Комисията и ЕСВД да разработват подходящи функционални договорености и прозрачни правила с оглед на гарантирането, където е необходимо, на тясно сътрудничество и координация на въпросите, свързани с реагирането на ЕС при бедствия, като се надграждат съществуващите механизми, без да се забавят операциите по оказване на помощ; подчертава необходимостта от гъвкава, проста и бърза координация между службите, включваща само съответните служби, които да реагират в изключително кратки срокове, като по този начин се избягва бюрокрацията; подчертава, че хуманитарната помощ на ЕС следва да се предоставя независимо от всички политически съображения, като в същото време се придържа към международно признатите хуманитарни принципи;

37.

Подчертава увеличения риск от бедствия, причинени от горски пожари, преди всичко поради изменението на климата, което има изключително голяма роля за избухването на големи горски пожари; призовава Комисията да създаде специално звено в рамките на своя нов Европейски център за спешно реагиране, което да отговаря за риска от горски пожари;

38.

Подчертава, че като крайно средство и при спазване на насоките от Осло, използването на военни средства под граждански надзор често представлява важен принос към реакцията при бедствия, особено за специализирани съоръжения, стратегически превози или тежки машини; подчертава, че следва да се подобрят координацията на използването на целия наличен капацитет – граждански и военен, както и силите на държавите-членки за управление на кризи, за да се избегне скъпоструващо дублиране;

39.

Признава, че прибягването до военни средства – транспорт, логистика, сигурност, в подкрепа на хуманитарните операции, може да бъде основна подкрепа, по-специално при широко мащабни природни бедствия; припомня, че военните средства трябва да бъдат използвани в много ограничени случаи и при крайна нужда, в съответствие с препоръките на Обединените нации;

40.

Призовава за общи и ефективни логистични договорености, по-конкретно за включване на финансираните от ЕС многоцелеви екипи за техническа помощ и подкрепа (TAST), които биха могли да подпомагат всички длъжностни лица на ЕС или служители на държавите-членки, а също така и екипите на място, особено при срив на местната инфраструктура;

41.

Призовава за мобилизиране на екипи за техническа помощ и подкрепа в случай на бедствия и за отправяне на препоръки за начините, по които тези екипи могат да предоставят по-ефективна подкрепа на засегнатите от бедствия;

42.

Предлага да се обмисли обединяването на консулските ресурси на държавите-членки с оглед максимално повишаване на ефикасността и правилното използване на съществуващия капацитет, за да се подобри скоростта и качеството на нашата реакция на глобално равнище чрез оптимално използване на вече наличните ресурси; във връзка с това препоръчва извършването на оценка на различния капацитет на консулствата на държавите-членки, за да се направи преглед на настоящите ресурси, с които Европейският съюз разполага в световен мащаб;

43.

Настоява да бъдат взети предвид съществуващите системи за оказване на помощ, координирани от ООН, и призовава за подобрен, засилен, по-ефективен по отношение на разходите и по-добре координиран транспорт за всички помощи в натура към мястото на бедствието, особено чрез рационализирани и опростени процедури, нарастване на дела на съфинансирането и въвеждането на нови начини за достъп до допълнителни транспортни мощности, евентуално чрез рамкови договори;

44.

Припомня съществуващите инструменти за следене и превенция (особено средствата за наблюдение на място) като осигурените от програмата на Европейския съюз за Глобален мониторинг на околната среда и сигурност или програмите INSPIRE и „Галилео“, които биха могли да следят районите, потенциално изложени на риск, и по този начин да предоставят по-ефективна подготовка за осигуряване на помощ на пострадалите при бедствие; призовава Комисията да разгледа възможността за оборудване на ЕС със специално създаден и сигурен капацитет на телекомуникациите и интегрирани решения за управление на кризи от превенцията до възстановяването; призовава Комисията да се възползва оптимално от съществуващите и бъдещите решения и капацитета, осигурен от спътниковите телекомуникации с цел да подпомогне развиването на услуги за гражданите в областта на обществената сигурност и реакцията в извънредни ситуации в сътрудничество с Европейската космическа агенция, държавите-членки и заинтересованите страни (частни оператори и промишлеността);

45.

Призовава Комисията да разработи комуникационна и информационна мрежа, като проучи по-специално използването на капацитета на телекомуникациите, включително спътниковите, с цел да предостави на спасителните екипи достъп до бърза и точна информация, която позволява ефективното разпределение на продуктите от първа необходимост и на оборудването, необходимо за социалната реорганизация при бедствия;

46.

Призовава за цялостна комуникационна стратегия, в която са обхванати всички институции на ЕС, държавите-членки, социалните партньори и гражданското общество, която ще повиши цялостната видимост и прозрачност на европейските действия в страните бенефициенти, както и сред европейските граждани, като в същото време гарантира, че реакцията при бедствия никога не е подчинена на търговски или политически и стратегически интереси; счита, че тази стратегия следва да цели опростяването и стандартизирането на методите и инструментите за комуникация; за тази цел предлага например създаването на стандартна униформа и лого, които да се използват едновременно с националните отличителни знаци от всички европейски служители, и назначаването на един говорител, който да отговаря за комуникацията във връзка с реакцията в извънредни ситуации; призовава всички комуникационни стратегии да гарантират ясно разграничение между хуманитарната помощ и всякакви военни действия;

47.

Подчертава, че информацията е друг основен компонент на ефективната политика за превенция и реакция при бедствия на всички равнища и че променящият се характер на рисковете изисква непрестанно подобряване на знанията, надеждни и съпоставими данни относно честотата на възникване, рисковете и последиците от бедствията и свързаните аналитични инструменти; следователно призовава за координирани действия, по-добра достъпност и систематично разпространение на техническа и научна информация и експертен опит и обмена на най-добри практики, включително проучвания и прилагане на практика на извлечените поуки, като например опита, придобит чрез проекти, осъществени в миналото в рамките на инициативата на Общността INTERREG;

48.

Подчертава необходимостта от повишаване на информираността относно процедурите, които следва да се приемат, когато има опасност от бедствени ситуации, като се обърне специално внимание на обучението на младите хора още от училищна възраст; призовава Комисията да насърчава, с участието на училища и специални доброволчески сдружения, култура на планиране, превенция и устойчивост, които са основни предпоставки за оптимизиране на работата по гражданската защита;

49.

Отбелязва ключовата роля на регионалните и местните органи, които са на предна линия в случаи на бедствия, особено в случаи на трансгранични бедствия, и чието участие може да повиши видимостта на ЕС сред неговите граждани; ето защо призовава Комисията да осигури включването от страна на държавите-членки на ранен етап на регионалните и местните органи в изграждането на реакцията при бедствия, като се базират на използвания в областта на политиката на сближаване модел на многостепенно управление и следват комуникационна стратегия, която е от полза за всички участници в механизма за реакция при бедствия;

50.

Призовава Комисията и държавите-членки да разработят ясна система за информиране и превенция, предназначена за всички европейски граждани по време на път, както в рамките на ЕС, така и извън държавите-членки; за тази цел предлага европейските паспорти да съдържат номера за спешни повиквания „112“ с ясно посочване на достъпността му на цялата територия на ЕС, така че той да може да бъде използван от пътуващите в рамките на ЕС, както и позоваване на член 23 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който „всеки гражданин на Съюза на територията на трета страна, където държавата-членка, чийто гражданин е той, няма представителство, има право на закрила от дипломатическите и консулските представителства на всяка държава-членка (…)“, което може да бъде използвано от пътуващите в държави, които не са членки на ЕС;

51.

Призовава за действия за по-ефективно популяризиране на единния европейски номер за спешни повиквания „112“ сред европейските граждани и гражданите на трети страни в ЕС, по-специално чрез използването на печатните и аудиовизуалните медии и чрез публични съобщения, така че всички граждани да могат да го използват автоматично, за да съобщават за всякакви бедствия на територията на ЕС;

52.

Счита, че специализираното обучение на европейския персонал и експерти за реакция при бедствия би позволило, чрез общо обучение и специализирани модули, да се развият познанията за общите европейски работни методи и процедури за реагиране; в тази рамка препоръчва съвместни учения за реакция при бедствия между граждански и военни логистични звена;

53.

Отбелязва, че предотвратяването на бедствията често е по-ефективно по отношение на разходите, отколкото борбата с тях; следователно подчертава жизненоважната необходимост от допълване на политиката за подобряване на способността на ЕС за реакция в извънредни ситуации чрез развиване на политиките на ЕС и държавите-членки за предвиждане и предотвратяване на риска и насърчава Комисията да изготви всеобхватна и иновативна стратегия на ЕС за намаляване на риска от бедствия; призовава за отделянето на достатъчно ресурси за ранното идентифициране на възможните бедствия и отправя искане към Комисията да гарантира, че преразглеждането на структурните фондове и на фонд „Солидарност“ се използва за разработване на политики и насърчаване на инвестиции в тези области; освен това призовава за подобряване на образованието относно предотвратяването на бедствия, за инвестиране в предотвратяването на бедствия и на изменението на климата, за подходящо законодателство в областта на управлението на водните ресурси и ефективното управление на риска, както и за стриктно наблюдение на прилагането на Директивата за наводненията на регионално и местно равнище; отбелязва в този контекст, че регионалните и местните органи играят основна роля при предотвратяването на бедствия чрез прилагането на стратегии за предотвратяване на риска на териториално равнище, включително съвместни операции с участието на екипи от различни държави;

54.

Отново подчертава позицията си, че, с оглед на взаимовръзката между сушите, горските пожари и опустиняването, Комисията следва да представи предложение, подобно на Директивата за наводненията, за насърчаване приемането на политика на ЕС в областта на недостига на водни ресурси, сушите и приспособяването към изменението на климата; също така в този контекст отново подчертава значението на създаването на Европейска обсерватория за сушите, която да отговаря за изследването, смекчаването и наблюдението на последиците от сушите;

55.

Отново подчертава също така призива си към Комисията за приемане на директива за предотвратяване и управление на пожарите, която да включва редовно събиране на данни, изготвяне на карти и определяне на изложените на риск райони, изготвяне на планове за управление на риска, определяне на отпуснатите от държавите-членки ресурси и наличните съоръжения, координиране на различните администрации, минимални изисквания за обучение на екипи и установяване на екологична отговорност и на съответните санкции;

56.

Счита, че по-нататъшното използване на възможностите, предлагани в рамките на целта за европейско териториално сътрудничество, е от изключително голямо значение; във връзка с това счита, че Европейската група за териториално сътрудничество може да представлява важен инструмент за по-нататъшното укрепване на транснационалното, трансграничното и междурегионалното сътрудничество дори и със страни, които не са държави-членки на ЕС; оценява развитието на междурегионалното трансгранично сътрудничество като доказателство за особено важния принос на регионите по отношение на бързото оказване на помощ с цел гражданска защита; счита, че това ползотворно сътрудничество включва, наред с другото, общата цел за картографиране на рисковете и оценяване на потенциалните опасности и че именно в тази област ЕС може да даде своя ценен и видим принос за още по-ефективно и по-ефикасно сътрудничество, преди всичко чрез подобряване на координацията;

57.

Отбелязва, че в Европейската година на доброволческата дейност оказването на подкрепа на страните, които се стремят да насърчават такива дейности и организации, би имало символичен характер и би било целесъобразно;

58.

Приканва Комисията да представи в най-кратък срок, но не по-късно от края на 2011 г., амбициозни законодателни предложения в тази насока;

59.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.