Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52011IP0038

Положението в Тунис Резолюция на Европейския парламент от 3 февруари 2011 г. относно положението в Тунис

OB C 182E, 22.6.2012, p. 6–9 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

22.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 182/6


Четвъртък, 3 февруари 2011 г.
Положението в Тунис

P7_TA(2011)0038

Резолюция на Европейския парламент от 3 февруари 2011 г. относно положението в Тунис

2012/C 182 E/02

Европейският парламент,

като взе предвид предишните си резолюции относно положението във връзка с правата на човека в Тунис и по-специално резолюциите си от 29 септември 2005 г. (1), 15 декември 2005 г. (2) и 15 юни 2006 г. (3),

като взе предвид Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Тунизийската република, от друга страна, подписано през март 1998 г.,

като взе предвид политиката на Съюза в областта на правата на човека и демократизирането в трети държави, приета от Съвета през декември 2005 г.,

като взе предвид своята резолюция по клаузата относно правата на човека и демокрацията в споразуменията на Европейския съюз, приет на 14 февруари 2006 г. (4),

като взе предвид съобщението на Комисията от 4 декември 2006 г. относно укрепването на европейската политика за съседство (COM(2006)0726),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Прилагане на европейската политика за съседство през 2009 г., мониторингов доклад за Тунис“ (COM(2010)0207- SEC(2010)0513),

като взе предвид плана за действие Европейски съюз-Тунис,

като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно политиката на Европейския съюз в полза на защитниците на правата на човека (5),

като взе предвид декларацията на Европейския съюз след осмата среща на Съвета за асоцииране ЕС-Тунис, проведена на 11 май 2010 г.,

като взе предвид декларациите от 13 януари 2011 г. и 17 януари 2011 г. на г-жа Аштън, върховен представител на Съюза, и на г-н Щефан Фюле, член на Европейската комисия, относно положението в Тунис,

като взе предвид декларацията от 17 януари 2011 г. на председателя на Европейския парламент г-н Buzek относно положението в Тунис,

като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че масовите народни манифестации в продължение на четири седмици в цялата страна вследствие самозапалването на Мохамед Буазизи на 17 декември 2010 г. доведоха до свалянето на президента Бен Али на 14 януари 2011 г. и позволиха на тунизийския народ да си възвърне свободата и да сложи край на режима, установен през 1987 г. от днес вече сваления президент Бен Али,

Б.

като има предвид, че мирното протестно движение беше насилствено потушено от силите на реда, като това доведе до над сто жертви,

В.

като има предвид неспособността на Европейския съюз да развие истинска последователна и ефективна външна политика по отношение на своите партньори; като отбелязва по-специално слабите механизми за сътрудничество между ЕС и Тунис и като още веднъж подчертава искането на Европейския парламент клаузите „права на човека“ от споразуменията за асоцииране системно да бъдат придружавани от ефективен механизъм за прилагане на клаузата; като има предвид, в тази връзка, необходимото преразглеждане на политиката за съседство, което е в ход,

Г.

като има предвид заключенията на Съвета за асоцииране от 11 май 2010 г., в които на Тунис се напомня, че реформата на съдебната система е основен елемент за действително доближаване до Европейския съюз, също както и плурализмът и демократичното участие, свободата на изразяване и на сдружаване и закрилата на защитниците на правата на човека; като има предвид, че тунизийските органи не спазиха нито един от тези ангажименти,

Д.

като има предвид, че Тунис и Европейския съюз бяха в процес на формулиране на плана за действие за периода 2011-2016 г.; като има предвид, че този процес ще изисква засилени ангажименти от страна на двамата партньори по всички въпроси, и по-специално в областта на правата на човека и основните свободи,

Е.

като има предвид, че надеждата за стабилна демокрация, породена от падането на авторитарния режим в Тунис, може да допринесе за утвърждаването на същите стремежи на други народи,

1.

Изразява своята солидарност с тунизийския народ, който, воден от своите легитимни демократични стремежи и искането за подобряване на социалните условия и достъпа до трудова заетост, поведе своята страна към исторически политически обрат; приветства в тази връзка неговата смелост и целеустременост по време на манифестациите и изказва своите съболезнования на семействата на жертвите и своята съпричастност с ранените;

2.

Осъжда репресиите и несъразмерното използване на сила от органите за сигурност; приветства, от друга страна, поведението на въоръжените сили, които отказаха да открият огън срещу манифестантите; изисква започването на независимо разследване във връзка с инцидентите през изтеклите седмици, довели до смъртни случаи и прекомерна употреба на сила, и във връзка с корупцията, като и съдебни производства срещу виновните;

3.

Подчертава важността на пълното представяне на всички политически, социални, граждански и демократични сили в Тунис, което единствено може да осигури на едно временно правителство народното доверие и необходимата легитимност за подготовка на изборите и на демократичния преход;

4.

решително подкрепя демократичния процес; подчертава, че е важно да бъдат създадени необходимите условия за избирането – в достатъчни срокове, за да се позволи на всички опозиционни сили и на всички медии да се структурират на национално равнище – на нова парламентарна асамблея, натоварена с изготвянето на демократична конституция, в която се спазват равновесието между изпълнителната и законодателната власт и независимостта на съдебната власт; изразява желание всички демократични сили, които се ангажират със спазването на плурализма, свободата на съвестта и демократичната смяна на властта, да могат да участват в изборите; във връзка с това приветства разпускането на министерството на информацията и гарантирането на свободата на изразяване;

5.

Приветства проектозакона за общата амнистия, който ще позволи освобождаването на политическите затворници, завръщането на представителите на опозицията, признаването на всички опозиционни партии, както и възможността за неправителствените организации да се регистрират;

6.

Отправя искане за незабавното изпълнение от страна на ЕС на решенията за блокиране на незаконно придобитото имущество на семейство Бен Али и техните близки; приветства съобщението на органите за възстановяването на държавата на движимото и недвижимото имущество на партията „Конституционно и демократично обединение“;

7.

Подкрепя създаването на три комисии, всяка от които под председателството на известна независима личност, относно реформата на институциите и на институционалното законодателство, борбата с корупцията и за разследване на събитията след 17 декември 2010 г.; подчертава факта, че техните членове трябва да могат да действат при пълна независимост и да разполагат с действително правомощие да провеждат разследвания; счита, че е необходимо, доколкото комисиите желаят това, те да имат възможност да се ползват от експертните познания и подкрепата на върховния комисар по правата на човека и от подходящите механизми на ООН;

8.

Отправя искане към върховния представител да насърчи създаването на работна група с участието на Европейския парламент, чрез която да се отговори на потребността от подкрепа за процеса на демократичен преход, посочена от участниците в демократичните промени, по-специално във връзка с подготовката на свободни и демократични избори, подпомагането на учредяването на политически партии и създаването на независими медии, както и във връзка с възстановяването на прозрачен и независим от политическата власт държавен апарат и на справедлива и независима съдебна система;

9.

Призовава върховния представител/заместник-председател да подкрепи предстоящия изборен процес, като изпрати в Тунис мисия за наблюдение на изборите;

10.

призовава Съвета, Комисията и върховния представител на ЕС да имат съответно готовност да пренасочат, а при възможност и да увеличат, средствата от различните финансови инструменти за сътрудничество между ЕС и Тунис;

11.

Отправя искане към Комисията и ЕИБ да разгледат възможността за подпомагане на Тунис чрез заеми със субсидирани лихвени проценти, така че тунизийската икономика да може да се диверсифицира и да се създадат перспективи за квалифицирани работни места за тунизийската младеж, като това става в рамките на същински договор за развитие, благоприятстващ продуктивните местни и чуждестранни инвестиции;

12.

Изисква от Комисията да насърчава, включително финансово, подкрепата и помощта, които европейското гражданско общество, може да предостави на тунизийското гражданско общество, по-специално асоциациите за защита на правата на човека и социалните партньори;

13.

Настоятелно призовава Европейския съюз да извлече поуки от примера на Тунис и да преразгледа политиката си за подкрепа на демокрацията и правата на човека, като създаде механизъм, който да способства прилагането на клаузата за правата на човека във всички споразумения с трети държави; настоява при преразглеждането на политиката за съседство да се даде приоритет на критериите относно независимостта на съдебната система, зачитането на основните свободи, плурализма и свободата на печата, както и борбата срещу корупцията; призовава за по-добра координация с другите политики, водени от Съюза с тези държави;

14.

Счита, че борбата срещу корупцията и укрепването на принципите на правовата държава в третите държави са основни критерии, за да може да се отговори на очакванията на народите в региона и за да бъдат привлечени чуждестранни инвестиции;

15.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на върховния представител, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието, както и на временното тунизийско правителство и на тунизийския парламент.


(1)  ОВ C 227 E, 21.9.2006 г., стр. 618.

(2)  ОВ C 286 E, 23.11.2006 г., стр. 495.

(3)  ОВ C 300 E, 9.12.2006 г., стр. 480.

(4)  ОВ C 290 E, 29.11.2006 г., стр. 107.

(5)  Приети текстове, P7_TA(2010)0226.


Top