52011DC0639

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно прилагането на техниките за дистанционно наблюдение и относно използването на финансовите ресурси, предоставени за това по силата на Регламент (ЕО) № 78/2008 на Съвета (втори междинен доклад)

Въведение

Подробната информация за използването на земеделската земя и за състоянието на полските култури е много важна за прогнозиране качеството на реколтата и земеделската продукция. Такава информация е особено полезна при наблюдението на пазара и за управлението на съответните пазарни мерки, предвидени по силата на единната обща организация на пазара. В този контекст Европейският съюз полага значителни усилия за развитието и усъвършенстването на иновативни технологии и модели, специално във връзка с техниките за дистанционно наблюдение. Натрупаният опит показва, че дистанционното наблюдение осигурява независима информация с високо качество, която не може да се предостави от класическите системи за селскостопанска статистика и прогнозиране.

Регламент (ЕО) № 78/2008[1] на Съвета осигурява правната рамка за споменатите дейности по дистанционното наблюдение за периода 2008—2013 г.

Техниките за дистанционно наблюдение, които се подкрепят в настоящата рамка, посредством разпространението на различни продукти предоставят полезна информация на Европейската комисия, на заинтересовани държави-членки, на изследователски институти и на други потребители. От създаването ѝ системата непрекъснато се усъвършенства. Освен основната задача да прави прогнози за реколтата, системата предоставя също така полезна информация в други области, които имат отношение към земеделието в ЕС, като например изменението на климата.

В член 4 от Регламент (ЕО) № 78/2008 е предвидено Комисията да представи най-късно до 31 юли 2013 г. окончателен доклад за изпълнението на действията по дистанционното наблюдение, както и за използването на финансовите средства, които са ѝ предоставени по силата на този регламент. Настоящият втори междинен доклад е изготвен с оглед продължаването на тези действия след 31 декември 2013 г. в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП).

Докладът доразвива възможния сценарий за продължаване на съществуващата Система за прогнозиране на реколтата MARS за ЕС и за разширяване на цялостния обхват с цел допълнително да се подобрят прогнозите за реколтата за ЕС и за принос към международните инициативи, стартирани от земеделските министри на страните от Г20.

Система за прогнозиране на реколтата MARS

Системата за прогнозиране на реколтата MARS (MCYFS) започва да се прилага през 1988 г. в рамките на 10-годишен пилотен проект за изготвяне на прогнози за реколтата. Дейността, която тогава се нарича „Дистанционно наблюдение на селското стопанство“ (MARS), е съсредоточена върху оценката на реколтата и обемите на продукцията от различни култури в рамките на ЕС въз основа на метеорологични анализи, компютърна симулация на агрометеорологични показатели за растежа на културите, сателитни данни с ниска резолюция и статистически анализ.

След 1999 г. тази дейност се осъществява на правното основание на Решение 1445/2000/EО[2] за периода 1999—2003 г. и неговото удължаване с Решение 2066/2003/EО[3] за периода 2004—2007 г. След 2008 г. и до 2013 г. тази дейност се прилага според Регламент (ЕО) № 78/2008 на Съвета. Системата MCYFS функционира в рамките на дейност AGRI4CAST в Института по околна среда и устойчивост (IES) към Съвместния изследователски център (JRC).

Системата MCYFS е сложен, интегриран инструмент за анализи, предназначен за целите, формулирани в регламента, и по-специално за наблюдение на състоянието на културите, реколтата и земеделската продукция.

Системата се състои от няколко самостоятелни модула, които са интегрирани с оглед наблюдението на поведението на културите и прогнозирането на реколтата. От техническа гледна точка системата MCYFS включва: 1) поддържането на метеорологична база данни (вж. член 1, параграф 2, буква a) от регламента); 2) използване на агрометеорологични модели (вж. член 1, параграф 2, буква г)); 3) обработката на сателитни данни с ниска резолюция (вж. член 1, параграф 2, буква a)); 4) статистически анализи и прогнози за реколтата от основни култури на национално равнище на цялата територия на ЕС (вж. член 1, параграф 2, буква б)), както и средства за визуализация. Системата MCYFS функционира върху площ, обхващаща целия континент Европа, страните от Магреб и Турция. Културите, които са включени в симулационните модели, са мека пшеница, твърда пшеница, зимен и пролетен ечемик, царевица за зърно, рапица, слънчоглед, картофи, захарно цвекло, пасища, ориз и други зърнени култури.

По-подробна информация за системата и резултатите от нейното прилагане може да се намери в съпътстващия Работен документ на службите на Комисията.

(1) Метеорологична база данни

Метеорологичните данни се събират от метеорологични станции из цяла Европа, след това се проверява качеството им, обработват се допълнително и накрая се анализират. Като такава метеорологичната база данни може да се използва за задействане на предупреждения за риск (например при отчитане на необичайни климатични условия в даден месец). Освен това се анализират данните за прогнозата на времето от Европейския център за средносрочни прогнози за времето, за да се изготвят прогнозни становища за климатичните условия, които влияят върху земеделската земя.

(2) Агрометеорологични модели, използвани за компютърна симулация на растежа на посевите

Изготвят се агрометеорологични модели за преобразуване на метеорологичните данни в прогнозни оценки за продукцията от посевна биомаса. Инструментите, които се използват за целта, са Системата за наблюдение на растежа на културите (моделът за изследване на храните в света WOFOST, адаптиран за европейските мащаби), моделът LINGRA, използван за пасища, и моделът за ориз с отчитане на използваната вода (WARM).

За симулациите се използва и допълнителна информация, като например параметри на почвите, посевен календар, посевни практики и параметри на културите. На този етап се генерират много индикатори/прогнозни показатели, специфични за културите (например потенциална биомаса), които се пренасят в статистическия анализ за изготвянето на количествени прогнози за реколтата. Тези елементи допринасят също и за оценката на състоянието на културите (член 1, параграф 1, буква б) от регламента). Примери за такива данни са картите, указващи екстремалните температури на даден етап от развитието на културите, симулациите за продукцията от биомаса и зърно, прогнозните оценки за действителния резерв от влага в почвата, за етапа на развитие, на който се намират културите в даден месец, и отклонението на даден агрометеорологичен показател от дългосрочната средна стойност за дадено десетилетие или даден период в рамките на растежния сезон.

(3) Сателитни данни с ниска резолюция

Техниките за дистанционно наблюдение осигуряват входни данни за системата на всички нива и допринасят за усъвършенстване на моделите за селскостопански прогнози, както и за създаването на регионално-базирани модели. Информацията от метеорологичните сателити се използва като допълнение към данните, предоставяни от метеорологичните станции (например радиацията, измервана от сателити с ниво на резолюция 5 km). Информацията от дистанционното наблюдение се обработва, за да се получат „измерени“ показатели за растителната маса, които могат да се сравняват с агрометеорологичните показатели и да се използват в статистическия анализ. Използват се сателитни сензори с ниска и средна резолюция: SPOT Vegetation/NOAA-AVHRR (с резолюция около 1 km) и MODIS (с резолюция около 300—500 m)[4].

(4) Статистически анализ

Показателите, получени от метеорологичната база данни, от агрометеорологичната база данни и базата данни от дистанционното наблюдение се сравняват с времевата поредица от данни за реколтата и се анализират със статистически методи (например регресионен анализ или анализ на сценарии). Крайните резултати са количествени прогнози за реколтата, които, наред с анализа на споменатите по-горе данни, се публикуват в бюлетините на системата MARS. Наличните данни в системата обхващат дълъг период от време, като започват от 1975 година.

(5) Средства за визуализация и разпространение на резултатите

Базите данни (с метеорологична информация, агрометеорологична информация и информация от дистанционното наблюдение) могат да се изследват от потребителите чрез информационни средства. Системата AGRI4CAST поддържа интернет портал, където могат да се разглеждат и изтеглят данни от дистанционното наблюдение, и портал, на който може да се разглежда и изтегля метеорологична и агрометеорологична информация под формата на електронни карти. Възможно е също да бъдат изтеглени и анализът за състоянието на културите и прогнозните оценки за реколтата. Всички изброени по-горе елементи се използват за изготвяне на бюлетини и за специфични изследвания за климатичните условия (вж. член 1, параграф 2, буква в)). Те осигуряват анализите за състоянието на културите в различни райони на ЕС, карти с показатели за времето и културите и прогнози за реколтата. Бюлетинът MARS се публикува редовно на хартиен носител и в интернет по време на основния растежен сезон.

Прилагане

Цялостно прилагане

За продължаване на оперативното обслужване през периода от 2008 г. до 2013 г. съгласно Регламент (ЕО) № 78/2008 на Съвета бе започнат нов проект, наречен MARSOP3. Той е насочен към осигуряване на функционални продукти в близко до реалното време, предназначени за Съвместния изследователски център за наблюдение на земеделската продукция и реколтата в Европа. През м. август 2007 г. в приложението към Официален вестник на Европейския съюз бе публикувана покана за представяне на оферти (Оперативни дейности за действията в рамките на системата MARS-MARSOP3 за периода 2008—2013 г., обявление за обществена поръчка № 2007/S 154-191094). След оценяване на офертите за Лот I (метеорологични данни) и Лот II (придобиване и обработка на сателитни данни) и положителното становище на Консултативната група по обществени поръчки, беше подписан договор с консорциум с водещото участие на Alterra BV. Въз основа на функционалните продукти, изготвени в рамките на този договор, в Съвместния изследователски център се анализира състоянието на културите и се изготвят прогнози за реколтата и продукцията. Тази информация е на разположение на Европейската комисия, на държавите-членки и на гражданите на ЕС.

Прилагане по отношени е на член 1 от Регламент (ЕО) № 78/2008 на Съвета

В член 1 от Регламент (ЕО) № 78/2008 на Съвета са формулирани целите по отношение на предприемането на действия за дистанционно наблюдение (член 1, параграф 1) и е предвидена подробна информация за действията, които следва да бъдат предприети (член 1, параграф 2). За улеснение при препратките описанието на предприетите действия се придържа към структурата на член 1.

Цели на предприетите действия (член 1, параграф 1)

По отношение на член 1, параграф 1, буква а): управление на селскостопанските пазари

Дейността осигурява независими, навременни, научни и проследими прогнози за реколтата от определени полски култури за всички държави-членки и съседните страни на ЕС. Тази информация се използва от службите на Комисията за следните основни цели: 1) актуализиране на балансите за доставките на различни култури; 2) оценка на климатичните условия и потенциалните въздействия на определени климатични процеси в държави-членки или райони (например въздействие на късните слани); 3) наблюдение на състоянието на културите в трети страни. Прогнозите за реколтата от АGRI4CAST се предоставят също и на системата за ранни прогнозни оценки на Eurostat. Независимият характер и надеждността на резултатите, получени от AGRI4CAST, се определят от службите на Комисията като важно предимство. Статистическият анализ, направен с показателите за растежа на културите, е прозрачен, проследим и се съхранява за всички култури, за които са направени симулационни модели, и за всички години. За всеки от моделите се дава набор от статистически показатели (например средно квадратична грешка за различни интервали на сигурност, стандартно отклонение). В края на прогнозната кампания се извършва анализ на грешките, при който прогнозите за реколтата от културите се сравняват с реално отчетените добиви, за да се определи количествено грешката в прогнозата и да се направи оценка на точността на прогнозирането.

За информация — общата грешка, измерена като средна абсолютна процентна грешка в края на прогнозната кампания за държавите от EС-27 през всичките месеци и общо за всички зърнени култури, е съответно 1,6 % за 2007 г., -3,3 % за 2008 г., -1,2 % за 2009 г., и 1,2 % за 2010 г., като отрицателните стойности показват занижена оценка, а положителните стойности — завишена оценка на докладваните реколти (данните за докладваните реколти за 2009 г. и 2010 г. все още са предварителни).

По отношение на член 1, параграф 1, буква б): наблюдение на състоянието на културите и прогнозни оценки

Освен прогнозите за реколтата се провежда строго наблюдение и на състоянието на културите през целия растежен период. Метеорологичната информация и информацията от дистанционното наблюдение се анализира и, въз основа на резултатите от биофизичното моделиране, се свързва с съответната информация за културата (например въздействието на необичайно горещо време, период на засушаване или силно застудяване на определен етап от развитието на културата). Освен това изходните данни от моделирането на растежа на културите се използват пряко за оценка на състоянието на културите (например за симулации на коефициента на листната маса или за симулации на биомасата). Това наблюдение обхваща територията на ЕС и се прилага за всички включени култури.

По отношение на член 1, параграф 1, буква в): поощряване достъпа до прогнозите

Уебстраниците, поддържани от Съвместния изследователски център и от консорциума в проекта MARSOP3, гарантират свободен достъп до различните изходни данни. Уебсайтът на MARSOP предлага широк диапазон от информация (резултати от приложените мерки по дистанционно наблюдение, изходни данни от моделирането на растежа на културите, връзки към бюлетините). Сателитните данни и изображения са организирани в сървър за изображенията, където те могат да се разгледат и изтеглят. Възможно е също да се заявят и изтеглят метеорологични данни от уебсайта на MARSOP.

По отношение на член 1, параграф 1, буква г): гарантиране на технологичното наблюдение на агрометеорологичната система

Съвместният изследователски център постоянно извършва техническо наблюдение за гарантиране непрекъснатия цикъл на работа на системата и научната обоснованост на прилаганите методики. Тези методики включват интерполацията на метеорологичните данни върху растер, определянето на производни от действията по дистанционно наблюдение с цел описание на растежното поведение на културите или извършваният статистически анализ за получаване на прогнози за реколтата.

Мерки, които следва да бъдат предприети (член 1, параграф 2)

По отношение на член 1, параграф 2, буква а): събиране и закупуване метеорологични данни и на данни, получени от сателит

Събирането и закупуването на метеорологични данни обхваща 3500 станции, които предоставят информация за показателите за времето, която ежедневно се въвежда в системата MCYFS. Тази дейност се извършва постоянно. Свободно достъпните данни от дистанционното наблюдение чрез сателити с ниска и средна резолюция (1 km до 300 m пиксела), специално предназначени за наблюдение на растителността, също се събират, съхраняват, обработват и анализират.

По отношение на член 1, параграф 2, буква б): инфраструктура за пространствени данни и уебсайт

Инфраструктурата за пространствени данни обхваща технологията, стандартите, човешките ресурси и съответните дейности, необходими за събирането, обработването, разпределението, използването, поддържането и съхранението на пространствени данни. Тази инфраструктура е създадена със системата MCYFS и с участието на екипи от Съвместния изследователски център и по проекта MARSOP3. Инфраструктурата включва масиви от пространствени данни за цяла Европа в различни мащаби. Данните се обработват според нуждите на наблюдението за състоянието на културите и прогнозите за продукцията от тях. Изходните данни и информацията, получени от различните източници (например чрез дистанционно наблюдение), се предоставят посредством различни уебсайтове и интернет портали.

Инфраструктурата е в съответствие с рамката, определена от Директивата за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE)[5]: съгласно представянето по INSPIRE пространствените данни са обозначени географски, а описанието на метаданните следва принципите на INSPIRE и ще бъде допълнително хармонизирано.

По отношение на член 1, параграф 2, буква в): специфични проучвания, свързани с климатичните условия

Системата позволява провеждането на специфични проучвания, свързани с климатичните условия, благодарение на големия наличен масив от данни, обхващащ всички съответни аспекти. След влизането в сила на Регламент (ЕО) № 78/2008 на Съвета са извършени следните специфични проучвания:

- Анализ на въздействието на пролетно-лятното засушаване и обилните дъждове през м. август 2008 г. върху продукцията от есенните зърнени култури в Латвия,

- Анализ на въздействието на извънредните климатични условия през няколко дни от м. юли и м. август 2008 г. върху земеделието в Словения,

- Наличие на водни ресурси за отглеждането на ориз в Испания през 2008 г. (анализ на общото количество на валежите),

- Анализ на въздействието на зимните слани през 2009 г. върху зимните зърнени култури в Европа,

- Анализ на климатичните условия през пролетта/лятото на 2010 г. и тяхното евентуално въздействие върху земеделската продукция в Белгия,

- Анализ на климатичните условия през есента и зимата на 2009/2010 г. и тяхното евентуално въздействие върху земеделската продукция в Испания,

- Анализ на климатичните условия през пролетта и лятото на 2010 г. и тяхното евентуално въздействие върху земеделската продукция в Унгария,

- Анализ на климатичните условия през есента и зимата на 2009/2010 г. и тяхното евентуално въздействие върху земеделската продукция в Италия,

- Анализ на климатичните условия през зимата и пролетта на 2010 г. и тяхното евентуално въздействие върху земеделската продукция в Литва,

- Анализ на състоянието на валежите през 2010 г. и тяхното евентуално въздействие върху земеделската продукция в Румъния,

- Анализ на климатичните условия през вегетационния период 2009/2010 г. и тяхното евентуално въздействие върху земеделската продукция в Люксембург.

По отношение на член 1, параграф 2, буква г): актуализиране на агрометеорологичните и икономическите модели

Освен оперативната работа на системата, моделите и свързаните с тях бази данни непрекъснато се актуализират. Понастоящем базата данни съдържа три терабайта информация. Бяха направени значителни подобрения след влизането в сила на регламента на Съвета: мрежата от метеорологични станции беше уплътнена с оглед осигуряването на по-добра система за наблюдение; резолюцията за пространствения анализ бе увеличена от размер на квадрантите на координатната система 50 km x 50 km на 25 km x 25 km; извършени бяха нови дейности по калибриране на култури и бяха пуснати в действие нова база данни и нова версия на софтуер.

Изходни продукти и преки резултати

Европейската комисия, държавите-членки и други заинтересовани страни получават, от една страна, различните изходни продукти, като доклади и бюлетини, и от друга страна, информационни услуги и данни. Всички продукти са на разположение в електронен формат (член 2 от регламента) и частично на хартиен носител.

Доклади и бюлетини

Бюлетинът за наблюдение на културите за Европа предлага информация и анализи в близко до реалното време и в оперативен контекст относно наблюдението на растежа на културите и прогнозирането на реколтата. Включените страни са тези от ЕС и съседните райони (страните от Магреб и от Черноморския басейн). Включените култури са мека пшеница, твърда пшеница, зимен и пролетен ечемик, царевица за зърно, рапица, слънчоглед, захарно цвекло и картофи. Пълен анализ се публикува в интернет шест пъти годишно и се допълва с актуални прогнозни данни за реколтата два или три пъти в годината. За пасищата и ориза в ЕС се издават отделни бюлетини. Между поредните бюлетини с пълен анализ се публикуват актуализации и обзори на агрометеорологичните условия (10—12 пъти в годината). Всичките посочени публикации са на разположение в интернет или на хартиен носител при поискване.

Информационни услуги и данни

На уебстраницата на MARSOP се предлага голямо разнообразие от информация относно текущия земеделски производствен сезон в Европа и други важни земеделски райони в света. Наличните продукти включват графики и карти с показатели за климатичните условия, базирани на наблюдения и цифрови климатични модели, графики и карти с показатели за културите, базирани на агрометеорологични модели и графики и карти с индекси за растителността и кумулативно сухо вещество, базирани на изображенията от дистанционното наблюдение.

Използване на бюджетните ресурси

Таблица 1. Използване на финансовите средства съгласно Регламент (ЕО) № 78/2008 на Съвета през 2008 г. 2009 г., 2010 г. и 2011 г. (плащания в EUR; * = поето задължение, ** = изплатени до момента на съставянето)

|2008 г. | |2009 г. | |2010 г. | |2011 г. (предварителен) | | | |Сума |Кратко описание |Сума |Кратко описание |Сума |Кратко описание |Сума |Кратко описание | |Лот 1 / фаза 1 | | | 1 016 084 |Междинно и окончателно плащане | | | | | |Лот 1 / фаза 2 | | | 283 185 |Междинно плащане

| 424 777 | Окончателно плащане | | | |Лот I / фаза 3 | | | | | 288 707 | Междинно плащане | 433 061 | Окончателно плащане | |Лот 1/ първо подновяване, фаза 3 | | | | | | | 302 544* | Междинно плащане | |Допълнителни метеорологични станции за ЛОТ 1 | | | 67 800 |Станции за отчитане в близко до реалното време (над 250) | 0 | Станции за отчитане в близко до реалното време и станции—архивни хранилища | 21 600** | Станции—архивни хранилища | |ЛОТ 2 / фаза 1 | | | 387 720 |Междинно и окончателно плащане | | | | | |Лот 2 / фаза 2 | | | 137 989 |Междинно плащане | 206 984 | Окончателно плащане | | | |Лот 2 / фаза 3 | | | | | 135 143 | Междинно плащане | 202 715 | Окончателно плащане | |Лот 2 / първо подновяване, фаза 3 | | | | | | | 141 620* | Междинно плащане | |Информационно и технологично осигуряване за базата данни MARS | 97 298 |Поддръжка и разработване на базата данни и информационните системи MARS | 477 562 |Поддръжка и разработване на базата данни и информационните системи MARS | 359 239

| Поддръжка и разработване на базата данни и информационните системи MARS | 333 196* | Поддръжка и разработване на базата данни и информационните системи MARS | | ОБЩО: |97 298 | |2 370 340 | |1 414 851 | |1 443 608* | | |

Лот 1 обхваща обществената поръчка за доставка на метеорологични данни и прогнози за времето (включително за уплътняване на мрежата от метеорологични станции). Тук са включени и оперативната работа с и поддръжката на моделите за растежа на културите, с които се работи в рамките на системата MCYFS. Резултатите под формата на актуализации на базата данни и карти се предоставят в базата данни на Съвместния изследователски център ежедневно или на всеки десет дни. Поддържат се и се развиват подходящи средства за експлоатация на резултатите. Поддръжката и усъвършенстването на уебсайта на MARSOP също са част от този лот, както и цялостната координация и управление.

Лот 2 обхваща обработката на данните от дистанционното наблюдение. Извършеното включва всички етапи на обработка на данните — от получаването на необработените изображения до доставката на десетдневни композитни изображения (постъпване на данните, калибриране и др.).

Базата данни МARS и информационно технологичното осигуряване: системата MCYFS изисква осигуряване на ИТ обслужване, за да се гарантира навременното издаване на бюлетините. Извършената работа включва управлението и поддръжката на базата данни с всички данни от дистанционното наблюдение, метеорологичните данни и агрометеорологичните показатели. Част от този компонент представляват разработването и поддръжката на инструменти за анализи и уебсайтовете.

Заключителни пояснения и бъдеще на дейността

Системата MARS осигурява ефективна и навременна информация и обективни данни в подкрепа на процеса на вземане на решения за прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП). Освен първостепенната задача да прави прогнози за реколтата и продукцията, системата предоставя и полезна информация и в други области, касаещи селското стопанство в ЕС, като например въпросите относно изменението на климата. Освен това агрометеорологичната система MARS и техниките за дистанционно наблюдение предоставят полезна информация не само на Европейската комисия, а така също и на заинтересовани държави-членки, изследователски институти и други потребители, посредством разпространението на продуктите.

Възможното продължаване на системата за прогнозиране на реколтата MARS може да включва нови дейности, за да се отговаря на нуждите на ОСП, която се развива и приспособява към променящата се световна икономическа обстановка. В тази връзка независимата и надеждна информация на световно ниво представлява основно изискване с оглед осигуряването на правилни и ефективни процеси на вземане на решения в рамките на ЕС. Новите дейности може да включват:

1. разширяване на системата MCYFS към други основни производствени области в света и към съответни допълнителни култури;

2. инструмент за моделиране на ЕС за други култури освен обхванатите понастоящем (например за ръж, овес, тритикале);

3. системи с по-пълно моделиране на пасища, които да предоставят количествени прогнози за производството на биомаса.

Във връзка с точка 1 ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ през 2011 г. стартира проект, наречен GLOBCAST (Световно наблюдение на културите и прогнозиране) посредством административно споразумение със Съвместния изследователски център, който ще приключи през 2013 г. Целта на проекта GLOBCAST е да проучи разрастването на системата MCYFS в посока на други области от света (Русия и държавите от ОНД, Аржентина, Бразилия, Китай, Индия, Австралия, Канада и САЩ) и към други култури, които представляват интерес, като соя и захарна тръстика. През първата година Съвместният изследователски център ще преразгледа съществуващите данни и ще приспособи софтуера и инструментите за моделиране, така че да организира и приложи бъдещата предоперационна система в периода 2012—2013 г. Дейностите в резултат на оценката на проекта GLOBCAST могат да бъдат включени в програмата MARS за прогнози на реколтата.

Целта на проекта GLOBCAST е да осигури значителен принос на ЕС към неотдавнашната инициатива на Г20 за продоволствената сигурност и нестабилността на цените на храните, по-специално Информационната система за земеделските пазари (AMIS), включително „План за действие във връзка с нестабилността на цените на хранителните стоки и земеделието“[6], приет от министрите на земеделието на Г20. Разширената система MARS за прогнози за реколтата, чиято цел е увеличаването на капацитета за изготвяне и разпространение на навременни и точни прогнози за продукцията от културите на национално, регионално и световно ниво, ще допринесе към AMIS посредством Групата за наблюдение на Земята (GEO). ЕС е задължен да участва в тези инициативи с данни и информация за пазарите, запасите и производството. Продуктите от съществуващата система MCYFS, прилагани според Регламент (EО) № 78/2008, и резултатите от проекта GLOBCAST вече допринасят към системата AMIS и могат да продължат да го правят.

Съществува тясна връзка между системата за прогнози за реколтата MARS и дейностите на програмата „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността“ (GMES). Обсъждат се възможностите за увеличаване на синергиите между GMES и дейностите на системата за прогнози за реколтата MARS, по-специално по отношение на обществените поръчки и предварителната обработка на данните, получени чрез сателит, които могат да имат полза от данните и информацията от GMES.

[1] Регламент (EО) № 78/2008 на Съвета от 21 януари 2008 г. относно действията, които следва да се предприемат от Комисията в периода 2008—2013 г. чрез използване на дистанционното наблюдение, въведено в рамките на Общата селскостопанска политика, Официален вестник на Европейския съюз , L 25 от 30 януари 2008 г., стр. 1.

[2] Решение № 1445/2000/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2000 година относно прилагането на проучвания от въздуха и на техники за дистанционно наблюдение в земеделската статистика за периода 1999—2003 г., Официален вестник на Европейските общности L 163 от 4 юли 2000 г., стр. 1.

[3] Решение № 2066/2003/EО на Европейския парламент и на Съвета от 10 ноември 2003 година относно продължаване прилагането на проучвания от въздуха и техники за дистанционно наблюдение в земеделската статистика за периода 2004—2007 г. и за изменение на Решение № 1445/2000/ЕО, Официален вестник на Европейския Съюз L 309 от 26 ноември 2003 г., стр. 9.

[4] Абревиатурата SPOT означава „Satellite Pour l'Observation de la Terre“ (Сателит за земни наблюдения), NOAA означава National Oceanic and Atmospheric Administration (Национална океанска и атмосферна администрация), а AVHRR — Advanced very high Resolution Radiometer (радиометър с много висока резолюция), MODIS означава Moderate Resolution Imaging Spectroradiometer (спектрорадиометър за изображения със средна резолюция).

[5] Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE), Официален вестник на Европейския съюз L 108 от 25 април 2007 г., стр. 1.

[6] http://agriculture.gouv.fr/IMG/pdf/2011-06-23_-_Action_Plan_-_VFinale.pdf.