11.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/8

—

подчертава, че една макрорегионална стратегия не може да обхваща всички области на намеса, а трябва да се концентрира върху характерните предизвикателства и проблеми на съответния макрорегион, които следва да бъдат определени в рамките на обща партньорска оценка и припомня, че като функционална област макрорегионът няма предварително определени граници, като неговото определение е тясно свързано с общите предизвикателства, които ще бъдат разглеждани;

—

счита, че този подход може да даде конкретно измерение на целта, свързана с териториалното сближаване;

—

изтъква, че вниманието, което ЕС обръща на Западните Балкани, носи важна добавена стойност на адриатическо-йонийската стратегия, която представлява съществен фактор за помирение между регионите и допринася за европейската интеграция;

—

припомня, че съответният район включва три държави-членки (Италия, Гърция и Словения), две страни кандидатки (Хърватия и Черна гора) и три потенциални страни кандидатки (Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия); подчертава, че освен морското измерение, макрорегионалният подход трябва да отчита всеки основен въпрос, който понастоящем стои пред този макрорегион (опазване и съхраняване на околната среда, енергетика, изменение на климата, научни изследвания и иновации и др.);

—

припомня, че принципът на „трите НЕ“ на Европейската комисия („не“ на нови правила, „не“ на нови институции и „не“ на допълнително финансиране) би трябвало да бъде съпътстван от „трите ДА“: прилагане и контрол на съществуващите в макрорегиона правила; изграждане на платформа, мрежа или европейска група за териториално сътрудничество; координирано използване на съществуващите финансови ресурси.

Докладчик

г-н Gian Mario SPACCA (Италия/АЛДЕ), президент на регион Марке

1.

отбелязва със задоволство, че одобрената от Европейския съвет през октомври 2009 г. европейска стратегия за макрорегиона на Балтийско море постави началото на процес, в рамките на който някои европейски региони признаха или са на път да признаят, че инструментът на макрорегионалните стратегии може да даде отговор на проблемите, свързани с постигането на едно балансирано и устойчиво развитие;

2.

припомня ролята, която е изиграл още от самото начало в изготвянето на макрорегионалните стратегии на ЕС, тъй като те дават възможност да се насърчава участието на регионалните и местните власти, когато същите носят европейска добавена стойност;

3.

приветства факта, че в рамките на организирания на 13 април 2010 г. форум на тема „Европейски макрорегиони: интеграция чрез териториално сътрудничество“ много европейски региони потвърдиха своя интерес в тази област, а дебатът и по-нататъшните проучвания, насърчени чрез форума на КР, дават основание да се твърди, че макрорегионът може да представлява иновационен метод на териториално сътрудничество на междурегионално и транснационално равнище, който би могъл да подкрепи последователността и координирането на политическите действия в различни сектори чрез рационализиране на използваните финансови ресурси и изтъкване на ролята на регионалните и местните власти въз основа на принципите на многостепенното управление, както и чрез широкото участие на организациите на гражданското общество;

4.

счита, че макрорегионалният подход по отношение на методите и областите на интервенция може да се свърже по последователен начин с други стратегически политики на Съюза, като стратегията „Европа 2020“, политиката на сближаване и интегрираната морска политика;

5.

подчертава, че поради своето естество, макрорегионалната стратегия не може да обхваща всички области на намеса, а трябва да се концентрира върху предизвикателствата и проблемите именно на този макрорегион, които следва да бъдат определени в рамките на обща партньорска оценка, в която принципите на сътрудничество да бъдат свързани с принципа на субсидиарност;

6.

подчертава, че като функционална област макрорегионът няма предварително определени граници, че неговото определение е тясно свързано с качеството и количеството на общите предизвикателства, които ще бъдат разглеждани; ето защо неговото създаване следва да се основава на конкретни критерии (основани на географската взаимосвързаност) за сътрудничество по въпроси, които могат да бъдат решени. По този начин би се гарантирала по-добра връзка с други региони, като напр. Централноевропейския, Алпийския и Дунавския;

7.

счита, че от тази гледна точка макрорегионалната стратегия може да се превърне във важен инструмент, който да даде конкретно измерение на целта, свързана с териториалното сближаване и подкрепена решително с Договора от Лисабон, а също така и да укрепи процесите на присъединяване към Европейския съюз на страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки, като постави акцента върху общите интереси на региони от „старите“ и „новите“ държави-членки, както и от трети страни, по примера на стратегиите на Европейския съюз за региона на Балтийско море и за региона на река Дунав;

8.

изтъква, че важна добавена стойност на макрорегионалната адриатическо-йонийска стратегия е фактът, че с нея се акцентира на вниманието, което ЕС обръща на Западните Балкани така, както се случи в миналото по време на интеграцията на Централна и Източна Европа;

9.

посочва, че макрорегионалната адриатическо-йонийска стратегия представлява съществен фактор за помирение между регионите на изток от Адриатическо и Йонийско море и същевременно в нея се признават и преоткриват общите ценности, които от векове обединяват двата бряга;

10.

подчертава, че възможността да се засили регионалното сътрудничество в тези територии, които са част и от по-широката Средиземноморска област, успоредно с приноса към процеса на европейска интеграция, представлява допълнително предимство на макрорегионалната стратегия;

11.

подчертава, че макрорегионът не е допълнително институционално равнище в рамките на Европейския съюз, а мрежа, оперативен метод или по-скоро съвместно действие, което включва различни европейски, национални, регионални и местни участници, различни политики и различни програми за финансиране. Ето защо е желателно да има гъвкаво и небюрократично свързване в мрежа на всички участници, инструменти и инициативи;

12.

отбелязва, че териториите на Адриатическо и Йонийско море са международен морски басейн и международен регион. Взаимодействието между страните винаги е било основна характеристика на региона, както в исторически, така и в географски, икономически, екологичен и социален аспект. Адриатическо и Йонийско море са основни мореплавателни и морски (екологични) региони в Европа, граничещи и свързани с централно Средиземно море, което е полузатворено море с ниско равнище на обновяване на водите;

13.

подчертава, че адриатическо-йонийският макрорегион включва разположените по крайбрежните зони държави-членки на ЕС, страни кандидатки и потенциални страни кандидатки. Това е една изключително разнородна област в икономическо, екологично и културно отношение. В рамките на продължаващия процес на присъединяване на горепосочените страни от Западните Балкани, Адриатическо и Йонийско море ще станат зони с още по-развито свободно движение на хора, стоки и услуги, наред със споделеното общо наследство;

14.

припомня, че обхванатият от стратегията географски район включва три държави-членки (Италия и по-специално нейните региони на Адриатическо и Йонийско море, Гърция и Словения), две страни кандидатки (Хърватия и Черна гора) и три потенциални страни кандидатки (Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия). Общата площ (без да се отчита акваторията) е малко под 450 хиляди квадратни километра и на нея живеят около 60 милиона души. Това е регион, който се простира отвъд морския басейн и който по своето естество на свързващ елемент между териториите, на връзка между народи и институции, е в най-добра позиция за разработване на обща стратегия, която да предложи възможности за устойчиво развитие и да оптимизира обмена на идеи, хора, стоки и услуги;

15.

подчертава, че адриатическо-йонийският басейн представлява „полузатворено море“, а в бъдеще – във все по-голяма степен „вътрешно“ за Европейския съюз море. Между този басейн и басейна на Балтийско море има известни сходства, като и в двата случая става въпрос за морета с подобни проблеми и предизвикателства, които представляват „преходни зони“ между държави-членки и трети държави и същевременно са естествен излаз на море за региона на река Дунав;

16.

подчертава, че всички европейски пространства са свързани помежду си и следователно желаното свързване на районите на Балтийско море и на река Дунав с адриатическо-йонийския район представлява естествено допълнение и укрепване на европейската политика на териториално сътрудничество;

17.

отбелязва, че от края на 70-те години адриатическо-йонийският регион участва в различни организации и инициативи, най-важните сред които са:

Към тях могат да се добавят множество мрежи в областта на инфраструктурите (като сдружението North Adriatic Port Association – NAPA), културата, образованието и обучението;

18.

припомня освен това, че Европейският съюз развива важни дейности в региона, финансирани чрез тематичните програми (транспорт, енергетика, околна среда и др.), чрез националните и регионалните програми на европейската политика на сближаване (Цел 1 и 2) и чрез програмите за европейско териториално сътрудничество, като IPA CBC Adriatico и съответните програми за трансгранично сътрудничество (напр. Италия-Словения, Гърция-Италия), както и за транснационално сътрудничество (Програма Централна Европа-ЕС, Програма за Югоизточна Европа SEE, Средиземноморска програма MED, програма за Алпийското пространство) чрез средства от ЕФРР и Инструмента за предприсъединителна помощ – ИПП; неотложността и добавената стойност на една стратегия на Европейския съюз за макрорегиона са продиктувани именно от предимствата на една силна интеграция между тези програми и програмите, осъществявани на национално, регионално или местно равнище, както и на инвестициите, реализирани от Европейската инвестиционна банка, местната кредитна система или частни лица. В тази връзка Комитетът подчертава, че подобен процес не може да се ограничи в рамките на една междуправителствена логика, а има нужда от незабавното действие на политическо-институционалните механизми и техническия опит на институциите на ЕС;

19.

подчертава, че тази широка мрежа от взаимоотношения представлява важна отправна точка и необходима основа за развитието на европейското измерение на местните и регионалните политики; подкрепата за системи за трансгранично, транснационално и междурегионално партньорство придобива стратегическо значение на териториално равнище и допринася за структурирането на системи за диалог и сътрудничество между местните власти, регионите и централната администрация в съответствие с Договора от Лисабон;

20.

счита, че предвид характерните особености на Адриатическо-йонийската инициатива и по-специално предвид интереса на участващите в нея държави към въпросите, свързани със защитата на морето и бреговете, тя може да се разглежда в един по-конкретен средиземноморски контекст. Същевременно поради своята специфична географска насоченост и поради свързаните с нея въпроси, тази инициатива може да даде добавена стойност на процесите на стабилизация в района и по-специално на динамиката за интеграция в европейското пространство, без да се припокрива с други институции, които имат различно устройство и значение;

21.

припомня, че на 5 май 2000 г. в Анкона Адриатическо-йонийският съвет, съставен от министрите на външните работи на асоциираните към инициативата страни, прие декларация, в която, споделяйки предложението за макрорегионална стратегия за адриатическо-йонийския регион, приканва заинтересованите държави-членки на ЕС (Италия, Гърция, Словения) да предприемат действия за нейното приемане от страна на институциите на Общността;

22.

подчертава, че на 23 май 2011 г. в Брюксел Адриатическо-йонийският съвет прие още една декларация, в която приветства решението на Европейския съвет от 13 април 2011 г., приканващо държавите-членки да продължат работата по създаване на бъдещи макрорегиони, и потвърждава отново своя ангажимент в подкрепа на макрорегионалната стратегия за Адриатическо и Йонийско море, която следва да бъде изпълнена в сътрудничество с Европейската комисия и с участието на националните, регионалните и местните власти;

23.

подчертава, че на своята VIII и IX Конференция, проведени съответно на 29 април 2010 г. в Бари (Италия) и на 11 април 2011 г. в Будва (Черна гора), председателите на национални парламенти, участващи в Адриатическо-йонийската инициатива, приеха конкретни заключителни декларации, с които националните парламенти се ангажират да активизират усилията с цел да подпомогнат процеса на присъединяване към ЕС на всички страни от Западните Балкани, участващи в инициативата, и поискаха от европейските институции да разработят стратегия за адриатическо-йонийския басейн в рамките на Югоизточна Европа;

24.

припомня, че включените в стратегията територии са тези, които са функционално свързани с Адриатическо или с Йонийско море и в които съществуват важни разлики в ландшафта и околната среда между двата бряга и хинтерланда на адриатическия регион, дължащи се на геоморфологичните особености, силния натиск на градското развитие и демографските различия. Освен това регионът има силни връзки с области в Австрия и Централното и Източното Средиземноморие и изпитва тяхното влияние;

25.

отбелязва, че в някои крайбрежни райони се наблюдава високо равнище на урбанизация, което достига своя връх в близост до индустриалните зони, както и в зоните със силно развит туризъм. Прекомерният натиск във връзка с ползването на земята за производствени цели, локализираното търсене и произтичащите от това изменения на крайбрежните местообитания доведоха до повсеместно пренаселване и постоянно ограничаване на природната среда. Въпреки това съществуват прекрасни природни обекти, национални и регионални защитени зони;

26.

посочва, че някои крайбрежни райони се характеризират с постоянство на ландшафта и културното наследство, които са заплашени все повече от процесите на развитие. В този район се наблюдава недостиг на канализационната система и на системата за третиране на отпадъците, засилващата се урбанизация на крайбрежието, непрекъснати атмосферни емисии на замърсяващи вещества от транспорта, промишлеността и производството на енергия;

27.

подчертава, че в по-широк план намерението е стратегията на Европейския съюз за адриатическо-йонийския регион да бъде ценна придобивка не само за съответните територии, но и за целия ЕС, тъй като е изцяло ориентирана към постигане на стратегическите насоки на ЕС за интелигентно, устойчиво и приобщаващо развитие и по-специално към стратегията „Европа 2020“. Би трябвало периодът на стратегическо планиране да започне през 2012–2013 г., с което ще се даде възможност за постигане на тази съгласуваност, ще се осигури по-голяма последователност спрямо приоритетите на следващата многогодишна финансова рамка, на съответните общи стратегически рамки и оперативни програми;

28.

счита, че ако е необходимо да се определи главната задача на адриатическо-йонийската стратегия, тя следва да бъде „свързване и опазване“: свързване на териториите на макрорегиона с цел насърчаване на устойчивото му развитие, придружено от опазване на уязвимата околна среда в морето, крайбрежието и хинтерланда. Двете европейски макростратегии за региона на Балтийско море и този на река Дунав, заедно със стратегията на ЕС за адриатическо-йонийския макрорегион и бъдещите стратегии на ЕС (1), могат да създадат взаимовръзките и синергиите, включително в инфраструктурата, посочени в параграф 18 от заключенията на Съвета по общи въпроси от 13 април 2011 г. Те би трябвало да образуват мислена ос от Северна до Южна Европа, като в този контекст адриатическо-йонийският макрорегион би засилил и разтоварил югоизточния достъп на Европа до останалия свят, като би могъл да включва също Централното и Източното Средиземноморие посредством удължаването на Балтийско-Адриатическия коридор, предвидено в съобщението на Комисията COM(2011) 500 от 29.6.2011 г., и свързването му с интермодалните мрежи. С оглед на възможността за широки териториални припокривания между стратегията за адриатическо-йонийския макрорегион и тази за региона на река Дунав, Комисията би трябвало да предвиди подходящи механизми за координиране;

29.

счита, че по дефиниция един морски басейн е общ ресурс, свързващ страните и регионите, граничещи с него, както и общ актив, който те трябва да опазват. Въпреки това морето има нужда и от общи мерки, които да водят до създаване на богатство и развитие. Морето е крехка система и това важи по-специално за Адриатическо и Йонийско море, които са вътрешни морета с ниско равнище на обновяване на водите и са свързани със Средиземно море, което от своя страна също е полузатворено море. За да се запази адриатическата и йонийската среда, морските стратегии следва да бъдат интегрирани в адриатическо-йонийската стратегия;

30.

отбелязва, че от тази гледна точка адриатическо-йонийският макрорегион може да се разглежда като морска общност. Ето защо стратегията ще доведе не само до изготвянето на програмни документи, но и до действия – конкретни и видими действия за преодоляване на препятствията, пред които е изправен регионът. Държавите, регионите и другите участници ще поемат отговорност в качеството си на ръководители по конкретни приоритетни области и водещи проекти, вдъхновени от един интегриран подход към морската, транспортната и пристанищната политика в рамките на логиката на паневропейските коридори;

31.

подчертава, че освен морското измерение макрорегионалният подход трябва да отчита всеки основен въпрос, който понастоящем стои пред адриатическо-йонийския макрорегион – от опазването и съхраняването на околната среда до енергетиката, от изменението на климата до научните изследвания и иновациите, от опазването на морското дъно до културните ресурси, конкурентоспособността и създаването на работни места, търговията, логистиката и обучението на ръководни кадри в публичния сектор на адриатическо-йонийския район;

32.

припомня позицията на Европейската комисия, според която изготвянето на макрорегионални стратегии трябва понастоящем да е подчинено на принципа на „трите НЕ“: „не“ на нови правила, „не“ на нови институции и „не“ на допълнително финансиране; въпреки това счита, че трябва да важат и „трите ДА“: съвместно договорено прилагане и контрол на съществуващите в макрорегиона правила; изграждане, в рамките на отговорностите на органите на ЕС, на платформа, мрежа или териториален клъстер на местните и регионалните власти и държавите-членки, като бъдат включени и заинтересованите страни; координирано използване на съществуващите финансови ресурси на ЕС за изготвяне и прилагане на макрорегионални стратегии;

33.

настоява Европейският съвет да възложи до 2012-2013 г. на Европейската комисия изготвянето на макрорегионална адриатическо-йонийска стратегия, която напредъкът на дебата ще открои като отговорен избор на европейско равнище от страна на общностните институции, тъй като по този начин може да се постигне консенсус и едновременно с това прагматична организация на трите оси на макрорегионалната стратегия в новия програмен период 2014–2020 г.;

34.

отбелязва, че по отношение на въпроса за субсидиарността и пропорционалността, както за региона на Балтийско море и река Дунав, така и за адриатическо-йонийската област може да се изготви европейска стратегия, която, като използва множеството вече съществуващи мрежи за сътрудничество и осъществяваните понастоящем различни инициативи, програми и проекти и като адаптира и координира инструментите, с които различните участници разполагат, да допринесе за укрепването на процеса на интеграция както в държавите, така и между тях, чрез по-голямо участие на гражданското общество в процеса на вземане на решения и в изпълнението на конкретни мерки;

35.

подчертава, че при тези условия макрорегионалната стратегия за адриатическо-йонийската област изглежда е отличен пример за практическото прилагане на „многостепенно управление“, тъй като създава възможности за квалифициране и оптимизиране на сътрудничеството и взаимодействието между всички участници, които проявяват интерес към преодоляването на големите предизвикателства, пред които е изправена тази територия;

36.

припомня, че на този етап, когато повечето от мерките имат правно основание, свързано с областите от компетенцията на Съюза и на държавите-членки, първоначално Комисията трябва само да предложи определени действия, които впоследствие ще бъдат развити посредством сътрудничество на всички заинтересовани управленски равнища, в зависимост от техните правомощия и отговорности, а на по-късен етап – да поеме функциите, свързани с координиране, наблюдение и улесняване на изпълнението и проследяването на стратегията; за изпълнението на тази задача тя би следвало, доколкото е възможно, да използва съществуващите подходящи структури;

37.

отбелязва, че предвид приетите декларации от Адриатическо-йонийския съвет (министрите на външните работи, участващи в Адриатическо-йонийската инициатива) и в контекста на неотложните проблеми и настоящите предизвикателства, е необходимо веднага да започне изготвянето на европейска стратегия за адриатическо-йонийската област, поради което призовава Европейския съвет да възложи на Европейската комисия мандата за изготвяне на горепосочената стратегия;

38.

призовава Европейския парламент, въз основа на декларациите от Конференциите на председателите на национални парламенти, участващи в Адриатическо-йонийската инициатива, и отчитайки стратегическата стойност на завършването на процеса на присъединяване към ЕС, да поеме силна политическа инициатива за лансирането на стратегия на Европейския съюз за адриатическо-йонийския макрорегион;

39.

приканва Европейския парламент, ангажиран в изготвянето на важни документи относно прилагането на интегрирана морска политика, управлението на териториалните води и транспортната политика, да отчита адриатическо-йонийското макрорегионално измерение;

40.

акцентира върху факта, че макрорегионалната адриатическо-йонийска стратегия е напълно съвместима с развиването на еврорегиони, насочени към сътрудничество между пограничните региони, или с развиването на европейски структури в контекста на трансграничните, транснационалните и междурегионалните проекти, приемащи правната форма на Европейска група за териториално сътрудничество (ЕГТС);

41.

препоръчва политиките на Европейския съюз и по-специално политиката на сближаване за периода след 2013 г. да интегрират напълно макрорегионалните стратегии в своите области на териториално сътрудничество (най-вече по отношение на трансграничното и транснационалното сътрудничество), така че регионалните оперативни програми от следващия програмен период (2014–2020 г.) да могат да допринесат за действителното изпълнение на макрорегионалните стратегии;

42.

приканва Комисията, в съответствие с параграф 21 от заключенията на Съвета по общи въпроси от 13 април 2011 г., в съответствие със заключенията на Европейския съвет от 23–24 юни 2011 г. и отчитайки факта, че националните и местните институции работят от дълго време по възможността за създаване на макрорегионална стратегия, незабавно да проведе точен мониторинг на настоящите стратегически проекти – вече одобрени или в процес на одобряване, които обхващат адриатическо-йонийските територии, и отново призовава Европейската комисия да приеме „трите ДА“, посочени в параграф 32 от настоящото становище;

43.

счита, че е необходимо и неотложно допълнително да се разгледат и определят ролята и функциите на макрорегионите в рамките на отделна „Зелена книга“, както вече поиска в своята резолюция относно законодателната и работна програма на Европейската комисия за 2010 г.;

44.

подчертава, че стратегията за адриатическо-йонийската област се основава на прилагането на принципа на субсидиарност. Тя ще разглежда въпроси и проблеми, които не могат да бъдат решени единствено на местно, регионално и национално равнище;

45.

подчертава, че тази стратегия трябва да бъде изготвена в рамките на широка обществена консултация, която следва да се осъществи в тясно сътрудничество с действащите в тази област мрежи и организации, с Комитета на регионите като представител на регионалните и местните власти и с други важни партньори, като бъде взет предвид опитът от стратегиите на ЕС за Балтийско море и за региона на река Дунав;

46.

припомня, че в съответствие с препоръката на Съвета по общи въпроси от 13 април 2011 г. по отношение на прозрачността, видимото присъствие и обмена на добри практики между макрорегионалните стратегии, партньорството „Adriatic-Ionian Macroregion“ организира по време на Дните на отворените врати през 2011 г. анализ на макрорегионалните въпроси, като беше отделено специално внимание на предложението за създаване на макрорегионална стратегия за адриатическо-йонийската област чрез дебат с участието на представители на 13-те региона и града от партньорството, както и чрез семинар на публично-частните партньорства с представяне на конкретни проекти, които се изпълняват понастоящем;

47.

възлага на председателя да предаде настоящото становище по собствена инициатива на Европейската комисия, на Европейския парламент, на настоящото председателство на Съвета и на партньорите от председателската тройка.