2.9.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 259/26

—

отново отбелязва, че местните и регионалните власти имат решаваща роля в прилагането на стратегията „Европа 2020“;

—

подчертава, че енергийната ефективност на сградите е съществен въпрос, пораждащ загриженост;

—

смята, че е необходимо да се повиши прозрачността в насочването на инвестициите. Статистиката за потреблението и производството на енергия, както и статистиката за емисиите, следва да бъдат обществено достояние;

—

предлага най-малко един отделен специфичен приоритетен бюджетен ред в структурните фондове за периода 2014—2020 г. да се посвети на устойчивото използване и производство на енергия, като на тази цел се даде цялата видимост и значимост, които заслужава;

—

призовава за насочването на специална част от политиката на сближаване към градовете, чрез която да се осигурява подкрепа за разработването на планове за действие за устойчива енергия, за подобряване и разширяване на отоплителните съоръжения в населените места, на комбинираното производство на топлинна енергия и електроенергия (CHP), на производството на енергия и на употребата на възобновяеми източници на енергия, на общественото осветление, обществения транспорт и „щадящите“ видове транспорт, на енергийната ефективност на сградите, и др., и да се създадат служби в подкрепа на местните власти, например местни и регионални служби по въпросите на енергията;

—

повторно отбелязва, че ЕСФ следва да се съсредоточи върху формирането на кадровия капацитет на местно равнище, който ще има решаващо значение за изграждането на нискоенергийните градове на бъдещето и ще тласне развитието на местните икономики;

—

подкрепя въвеждането на по-ефективни механизми на финансиране, които да стимулират изграждането на публично-частни партньорства. В тази област това би намерило израз в нисколихвени/безлихвени заеми, банкови гаранции, местни револвиращи фондове и други новаторски финансови инженерингови инструменти, които, в съответствие с принципа на допълняемостта, следва да се използват в комбинация с финансирането, осигурявано на местно и регионално равнище по линия на структурните фондове.

Докладчик

Главен докладчик: г-н Ilmar REEPALU (SE/ПЕС), общински съветник от Малмьо

Отправен документ

Писмо от Европейската комисия от 14 февруари 2011 г.

1.

напълно съзнава факта, че изменението на климата представлява огромно световно предизвикателство, чието въздействие на регионално и местно равнище се характеризира със значителни различия. С оглед на справянето със свързаните с изменението на климата предизвикателства е редно да се обърне внимание едновременно на местните и регионалните особености и на възможностите за интелигентни решения на местно и регионално равнище. Предизвикателствата, свързани с изменението на климата, са прекалено големи, за да могат държавите-членки сами да се справят с тях, и именно това е областта, в която Европейският съюз може да даде своя принос;

2.

подчертава, че в контекста на стратегията „Европа 2020“ целите, свързани със заетостта, иновациите, образованието, социалното приобщаване и климата/енергията, са тясно свързани помежду си и всички те са съществени елементи за постигане на всеобхватната цел – социално и териториално сближаване. Ключовите мерки за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ се основават на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

3.

подчертава, че стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. „Бъдещето на нашия живот и природен капитал“ е подходящо допълнение към борбата срещу изменението на климата по отношение на разработването на необходимите мерки за устойчивост и приспособяване към изменението на климата;

4.

отново отбелязва, че местните и регионалните власти имат решаваща роля в прилагането на стратегията „Европа 2020“ и в преминаването към икономика с ниски въглеродни емисии, като намаляват енергопотреблението, децентрализират енергоснабдяването, увеличават потреблението на възобновяема енергия и осигуряват устойчивостта на екосистемите спрямо изменението на климата и запазването и увеличаването на поглътителите на СО2;

5.

смята, че непредвидимите проявления на климата застрашават общественото здраве, инфраструктурите, селското стопанство, биологичното разнообразие, продоволствената сигурност и икономическото развитие и трябва да бъдат преодолявани чрез по-добро проектиране и въвеждане на по-добри практики и технологии в икономиките на нашите градове и селски райони;

6.

е убеден, че действията в областта на климата могат да имат положително въздействие, намиращо израз в икономическо развитие, екологични работни места, социално сближаване и качество на живота, основано на интелигентния растеж; в този смисъл е необходимо да се определят възможните сектори и ползите, произтичащи от изменението на климата, които биха могли да предоставят възможност за икономическо развитие;

7.

изразява убеждението, че свързаните с климата обществени поръчки и инвестиции на местно равнище могат да стимулират справедлив, приобщаващ и устойчив растеж. Интегрирането на икономическото развитие, социалното сближаване и финансирането в областта на околната среда може да стимулира прехода към икономика с ниски въглеродни емисии;

8.

смята, че като инвестира в интелигентна специализация на местно равнище, ЕС може да подпомогне регионите при вземането на иновативни решения с цел овладяване на местните условия и да предостави възможности за развитие на икономики с ниски въглеродни емисии;

9.

убеден е, че инвестициите в създаването на устойчиви европейски градове и региони могат да укрепят позицията на европейските предприятия в растящия световен пазар;

10.

счита, че е необходимо включването на бизнес средите в развитието на устойчиви икономики с помощта на политики и стратегии, които включват социалните и екологичните аспекти в техните търговски дейности и ги насърчават да поемат отговорност за последиците и въздействията, произтичащи от техните дейности;

11.

подчертава, че благоприятните за климата дейности изисква значително по размера си дълготрайно финансиране. Преходът към икономика с ниски въглеродни емисии и с устойчивост спрямо климатичните изменения ще изисква да се постави акцент върху инвестициите в енергийна ефективност, сгради, възобновяеми източници на енергия, чист транспорт и други решения, свързани с интелигентни системи, с цел по-доброто използване на ресурсите; както градските, така и селските територии в ЕС спешно се нуждаят от увеличаване на подкрепата за смекчаване на последствията от изменението на климата на местно и регионално равнище, както и за усилия за адаптация към тях; отбелязва, че Комисията е преценила, че за да направи преход към нисковъглеродна икономика, ЕС ще трябва да инвестира допълнително 270 млрд. евро или средно 1,5 % от своя БВП годишно, през следващите четири десетилетия, и че до 2020 г. могат да бъдат създадени 1,5 милиона допълнителни работни места чрез умножаване на дейностите, свързани с климата;

12.

призовава за значително увеличаване на инициативата Конвент на кметовете, която следва да бъде снабдена с подходящи средства за подпомагане на градовете и регионите в оперативната подготовка на планове за действия по отношение на климата и за разработване, в сътрудничество с международни партньори като Конференцията на кметовете на САЩ, на съвместни стандарти за въглеродния отпечатък;

13.

отново посочва, по-специално, че независимо от мащаба им, всички производители на възобновяема енергия следва да получават достъп до схеми за подкрепа, тъй като оползотворяването на потенциала на местната и регионалната децентрализирана енергия е необходимо условие за постигането на целите „20-20-20“ на ЕС;

14.

подчертава, че енергийната ефективност на сградите е съществен въпрос, пораждащ загриженост във връзка със смекчаването на последствията от изменението на климата на местно и регионално равнище, тъй като сградният фонд(тоест жилищните и търговските сгради), е най-големият потребител на енергия и източник на емисии на CO2 в ЕС и отговаря за приблизително 40 % от общото окончателно потребление на енергия в ЕС;

15.

подчертава необходимостта от активизиране на дейностите за устойчиви транспортни системи, за промяна на транспортните навици на гражданите и за чисти превозни средства с цел повишаване на ефективността, намаляване на емисиите и подобряване на качеството на въздуха. КР подчертава значението на обществения транспорт с екологична насоченост в агломерациите и призовава за увеличаване на инвестициите по линия на структурните фондове в чист обществен транспорт и декарбонизация;

16.

отбелязва тенденцията към насърчаване на развитието и подобряване на поглътителите на въглерод, допринасящи за намаляване на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата, особено в регионите с най-подходящи геологически и/или природни ресурси;

17.

подчертава, че ЕС трябва да спазва международните ангажименти за финансиране на действия в областта на климата; споделя схващането, че финансовите средства от международния пазар на въглеродни емисии следва да бъде сред източниците за подкрепа на проекти в развиващите се страни;

18.

счита, че е изключително важно обществото да бъде информирано за степента на неустойчивост на настоящите темпове на използване на ресурсите;

19.

счита, че е необходимо да се подобри обменът на знания между науката и политиката, с цел да се подобри вземането на решения, основаващи се на научни доказателства;

20.

смята, че принципът на субсидиарност, принципът на партньорство и многостепенното управление са основни предпоставки за успешното прилагане на структурните фондове и отново заявява, че местните и регионалните власти следва по-специално да участват в съставянето, договарянето и изпълнението на партньорски договори в рамките на общата стратегическа рамка на фондовете на ЕС. Това трябва да се разглежда като съществена и уникална възможност за ЕС да гарантира по-голяма съгласуваност на разходите си във всички области на политиката и равнища на управление;

21.

отново се противопоставя на създаването на единен монотематичен фонд за изменението на климата, който да разчита основно на средства, разпределяни понастоящем чрез структурните фондове, и да обединява всички финансови инструменти на ЕС, използвани за финансиране на борбата срещу изменението на климата. „Прехвърлянето“ на средства би могло не само да доведе до нетна загуба на ресурси, предназначени за борбата срещу изменението на климата, но и да постави под въпрос включването на свързаните с изменението на климата проекти в регионалните стратегии за развитие;

22.

предлага местните и регионалните инициативи в отговор на изменението на климата да се разглеждат като допълващи международните, европейските и националните политики, и същевременно като основаващи се на обмена и сътрудничеството между регионите, които са изправени пред подобни заплахи и възможности;

23.

смята, че многостепенният подход следва да се доразвие, тъй като смекчаването на последствията от изменението на климата и адаптирането към тях могат да се увенчаят с успех само ако бъдат привлечени всички равнища на управление. В този смисъл КР призовава Европейската комисия и държавите-членки да приложат принципа на субсидиарност;

24.

във връзка с гореизложеното подчертава колко е важно да се избягват административните пречки на всички равнища в ЕС. За целта са необходими координирани действия между местните, регионалните и националните власти и Европейската комисия;

25.

отново отбелязва, че следва да се насърчават секторните или междусекторните енергийни и климатични „сдружения“ между регионите и дружествата, като възможност за стимулиране на иновациите и за осъществяване на бърз преход към икономика с ниски въглеродни емисии и с устойчивост спрямо климатичните изменения. Подобни публично-частни партньорства следва да са изрично насочени към разработването и прилагането на технологии с ниски въглеродни емисии, към развитието и подобряването на поглътителите на въглерод и на действията за приспособяване към изменението на климата, и следва за тази цел да получават конкретна помощ от структурните фондове;

26.

смята, че е необходимо да се повиши прозрачността в насочването на инвестициите. Статистиката за производството и потреблението на енергия, както и статистиката за емисиите и по-специално данните за развитието на физическите параметри на климата следва да бъдат обществено достояние, като освен това следва да се въведе и проследяване на бюджетните разходи на ЕС, свързани с изменението на климата, така че Съюзът да е в състояние да определи ясно каква част от разходите му са свързани с климата;

27.

смята, че въпросите, свързани с приспособяването към изменението на климата и смекчаването му и с енергийната политика, трябва да бъдат включени като основни приоритети в бюджета на ЕС;

28.

изтъква, че чрез бюджета на ЕС следва да се подкрепя принципът на многостепенно управление и всички действия на ЕС следва да се основават на хоризонтален подход, при който се комбинират мерки за борба с изменението на климата и за адаптация към него и при който разпределението на политическите и финансовите роли и отговорности между местните, националните и европейските равнища на управление, както и между различните политики е ясно уточнено, за да не се допускат празнини, непоследователност и дублиране на съдържанието им;

29.

смята, че законодателството на ЕС и принципът за подчиняване на изразходваните средства на определени условия представляват ключов елемент за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, като се има предвид, че действията във връзка с климата следва да бъдат включени във всички съответни разходни пера, включително в структурните фондове, във фондовете за земеделие и развитие на селските райони, в научните изследвания и иновациите и във външното сътрудничество; такова включване означава преосмисляне на приоритета на съществуващите политики с цел насърчаване на устойчивостта, като се отчита, че с едно и също действие може и трябва да се преследват едновременно различни цели;

30.

смята, че най-добрият начин да се осигури ефикасно разпределение и ефективност на ограничените бюджетни ресурси е чрез включване на действията в областта на климата и на енергийната ефективност като трансверсален приоритет в структурните фондове, общата селскостопанска политика и рамковите програми за изследвания и технологично развитие (бъдещата рамкова програма 8). В допълнение бъдещият инструмент за действия в областта на околната среда и климата Life + следва да допълва включването, като се отделят повече средства за действия по климата и се изпитват нови подходи за приспособяване към климата и за смекчаване на последиците от неговото изменение;

31.

подкрепя преминаването към десетгодишен бюджетен период, който би предоставил значително по-голяма стабилност и предвидимост за програмиране на финансирането и ще спомогне за по-целесъобразното му насочване;

32.

изразява съжаление по повод липсата на допълнителни специфични ангажименти в „Енергийната стратегия за Европа за периода 2011—2020 г.“ относно финансирането и обезпечаване на средства за устойчиви инвестиции в местна и регионална енергия, въпреки че Комисията изтъква ролята на местните и регионалните власти;

33.

предлага най-малко един отделен специфичен приоритетен бюджетен ред в структурните фондове за периода 2014-2020 г. да се посвети на устойчивото използване и производство на енергия, като на тази цел се даде цялата видимост и значимост, които заслужава;

34.

отбелязва, че в понятието „устойчив град“ настъпва промяна, която намира израз в появата на местни съоръжения за производство на енергия, в увеличеното присъствие на транспортните средства, задвижвани с електроенергия, в използването на интелигентни електропреносни мрежи и други системни решения, предназначени за подобрено използване на ресурсите, и призовава за насочването на специална част от политиката на сближаване към градовете, чрез която да се осигурява подкрепа за разработването на планове за действие за устойчива енергия, за подобряване и разширяване на отоплителните съоръжения в населените места, на комбинираното производство на топлинна енергия и електроенергия (CHP), на производството на енергия и на употребата на възобновяеми източници на енергия, на общественото осветление, обществения транспорт и „щадящите“ видове транспорт, на енергийната ефективност на сградите, и др., и да се създадат служби в подкрепа на местните власти, например местни и регионални служби по въпросите на енергията;

35.

отново изтъква намерението на Европейската комисия да насърчава намирането на местни енергийни решения и да развие допълнително инициативата за „интелигентните градове“ (тоест интелигентно отчитане на енергията и интелигентни електропреносни мрежи) с цел насърчаване на инвестициите в чисти и ефективни източници на енергия, и призовава Европейската комисия да отрази това добро намерение в рамката на структурните фондове за периода 2014—2020 г.;

36.

настоява средствата по линия на регионалното развитие/политиката на сближаване, които се изразходват за повишаване на енергийната ефективност на жилищата, да се увеличат най-малко с 5 %, което съответства на не по-малко от 15 % в ЕФРР като средна стойност за ЕС;

37.

подчертава основната роля на структурните фондове за подкрепа на развитието на знанието, иновационните решения и осведомеността на обществеността относно предизвикателствата и възможностите, представени от необходимостта от борба, смекчаване и адаптиране към изменението на климата;

38.

счита, че е важно да се насърчават подходи, при които се стимулира участието, и платформи на знанието, които обхващат всички сектори, имащи отношение към изменението на климата, с цел да се установяват потребностите от научни изследвания въз основа на политиката;

39.

призовава бюджетния орган за осигуряване на подходящо финансиране и за увеличаване на средствата, предназначени за изразходване във връзка с изследвания в областта на енергията, за иновации във връзка с последиците от изменението на климата, намаляването на емисиите на въглероден диоксид и приспособяването към изменението на климата, по-специално по отношение на енергията и на изпълнението на Стратегическия план за енергийните технологии, не само на европейско и национално, но и на местно и регионално равнище, включително за подпомагане на клъстерите и иновативните малки и средни предприятия;

40.

подчертава колко е важно да се осигурява широка обществена платформа за устойчивите технологии и финансиране за иновационните интелигентни технологии, като се интегрират напълно въпросите и действията, свързани с изменението на климата, във всички програми и стратегии на ЕС;

41.

подчертава колко е важно да се разпространяват интелигентните решения и върховите иновации под формата на демонстрационни проекти с цел промяна на нагласите, да се укрепва растежът, щадящ околната среда, и да се подкрепя стратегията „Европа 2020“;

42.

подчертава, че Европейският социален фонд може да се използва, за да се подпомага навлизането на устойчивите практики в съществуващите професии, както и за да са развиват нови умения в по-екологични технологии и услуги, тъй като ЕСФ е инструмент, помагащ на работещите и на предприятията да се адаптират към новите икономически реалности;

43.

във връзка с това повторно отбелязва, че ЕСФ следва да се съсредоточи върху формирането на кадровия капацитет на местно и регионално равнище, който ще има решаващо значение за изграждането на нискоенергийните градове и региони на бъдещето, в които ще могат да се осъществяват ефективни мерки за приспособяване към изменението на климата и/или смекчаване на действието му, които ще дадат тласък на развитието на местните икономики;

44.

подчертава колко е важно да се подпомага взаимодействието между градовете и селата, както и съвместната им развойна дейност, например по отношение на енергийната ефективност, екологосъобразния обществен транспорт, обезпечаването на екологичните услуги и управлението на водите чрез интегриран подход;

45.

счита, че общата селскостопанска политика следва да предвижда възнаграждение за земеделските стопани и управителите на поземлена собственост срещу създадените от тях обществени блага под формата на произведена възобновяема енергия, опазване на райони, имащи значение като поглътители на въглерод, намалени емисии на парникови газове и адаптация към изменението на климата;

46.

смята, че има неизползвани възможности за увеличаване на обвързаността на средствата с проблемите на околната среда или за повишаване на екологичната ориентация на ОСП (Стълб I и Стълб II на ОСП);

47.

подчертава, че Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (Стълб II на ОСП) продължава да бъде важно средство за подпомагане на земеделските стопани да прилагат новаторски решения и за разнообразяване на селските икономики, от което следва, че настоящата му роля трябва да се разшири, за да обхване и смекчаването на последствията от изменението на климата и адаптирането към тях, и работата по други основни ресурсни предизвикателства, като управлението на водите, биологичното разнообразие и почвите;

48.

повтаря, че вече е приветствал „преразпределянето на неизползваните бюджетни кредити по Глава II на Регламент (ЕО) № 663/2009, които вече могат да се използват от местните и регионалните власти за проекти за устойчива енергия“, и подчертава, че този нов Европейски инструмент за енергийна ефективност следва да се разглежда като важен прецедент, който трябва да се следва в бъдеще;

49.

отново обръща внимание върху „тясната връзка, която съществува между плановете за възстановяване на икономиката и инвестициите в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници в условията на настоящата криза“;

50.

подчертава, че тъй като развитието на икономиката с ниски въглеродни емисии и с устойчивост спрямо климатичните изменения на местно и регионално равнище ще подобри конкурентоспособността на Европа като цяло в областта на зелената икономика, следва да бъде възможно това да се съфинансира чрез емитирането от страна на ЕИБ на облигации за финансиране на проекти;

51.

подкрепя въвеждането на по-ефективни механизми на финансиране, които да стимулират изграждането на публично-частни партньорства. В тази област това би намерило израз в нисколихвени/безлихвени заеми, банкови гаранции, местни револвиращи фондове и други новаторски финансови инженерингови инструменти, които, в съответствие с принципа на допълняемостта, следва да се използват в комбинация с финансирането, осигурявано на местно и регионално равнище по линия на структурните фондове;

52.

подкрепя идеята, че следва да бъде осигурен нов източник на финансиране чрез предоставяне на поне една трета от приходите от системата за търговия с емисии на местно и регионално равнище. Точният принцип на разпределение на приходите трябва да бъде определен от всяка държава-членка в рамките на националната ѝ стратегия за климата, за да се вземе съответно предвид твърде различното в отделните държави-членки разпределение на отговорностите за опазване на климата. Комитетът призовава за увеличено прилагане в цяла Европа на данъка върху въглеродните емисии, както и за това местното и регионалното равнище да получават нови финансови средства в съответствие със споменатата по-горе рамка; като се има предвид, че засега градовете и регионите не се възползват достатъчно от съществуващите пазари на въглерод, силно подкрепя призива на ОИСР към местните и регионалните власти да разработят свои проекти за намаляване на емисиите на парникови газове, финансирани чрез схемата за търговия с емисии;