11.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/53

—

обръща внимание на твърдия си ангажимент спрямо своето предложение за създаване на „Териториален пакт на местните и регионалните власти за стратегията „Европа 2020“, с цел да се гарантира многостепенното ангажиране със стратегията чрез ефективно партньорство между съответните органи на Европейския съюз и националните, регионалните и местните публични органи. Това предложение се подкрепя от Европейския парламент, Европейската комисия и Европейския съвет. Териториалните пактове следва да се съсредоточат върху няколко приоритета „по мярка“, които имат особена стойност за съответния регион;

—

признава огромното разминаване между най-новите научни знания и реалната житейска практика. Необходими са сериозни мерки на регионално равнище, за да може резултатите от научните изследвания да бъдат вложени в иновациите, които да бъдат съобразени с местните особености и да могат да бъдат приложени в цяла Европа;

—

подчертава значението на изграждането на регионалния капацитет за иновации въз основа на интелигентната специализация и взаимното допълване в съседни региони;

—

призовава най-инициативните региони да формират европейски консорциуми, интегриращи различни възможности за създаване на авангардни обществени иновации за общоевропейска употреба. Чрез различните си участници всеки регион може да стане водещ, като се фокусира върху собствените си нужди и силни страни;

—

насърчава регионите към отворените иновации, чрез насочен към човека подход на партньорства между участници от публичния и частния сектор, в които университетите и другите институции на знанието имат решаваща роля, т.е. към модернизиране на концепцията за „тройната спирала“.

Докладчик

Markku MARKKULA (FI/ЕНП), член на общинския съвет на Espoo, член на регионалния съвет на Helsinki-Uusimaa

Отправен документ

/

1.

признава, че стратегията „Европа 2020“ е както всеобхватен план за структурна реформа, така и стратегия за излизане от кризата. В допълнение тя обхваща по-широк набор от цели и по-интегрирано икономическо управление (1). В този контекст местните и регионалните власти имат потенциал и политически ангажимент за справяне с икономическите, социалните и екологичните въпроси от териториална гледна точка;

2.

подчертава, че провалът на Лисабонската стратегия показва, че добрите планове и дори правилните анализи не са достатъчни за постигане на ефективни резултати. Смелият скок към бъдещето трябва да се извършва на практическо равнище, като на всички равнища на управление в държавите-членки – местно и регионално, както и централно – се предоставя повече отговорност и като се включват всички други заинтересовани страни. Регионите следва да бъдат насърчавани да изграждат регионални платформи за иновации, които да имат функцията на ориентиран спрямо търсенето център за услуги и да насърчават използването на международни познания за изпълнението на стратегията „Европа 2020“, интелигентната специализация и европейското сътрудничество според интересите на регионите. За да стане това реалност трябва да прилагаме новото динамично разбиране за регионалните иновационни екосистеми, където предприятията, градовете и университетите, както и други участници от публичния и частния сектор („тройната спирала“) се учат да работят заедно по нов, творчески начин, за да впрегнат целия си иновативен потенциал;

3.

подчертава, че като се има предвид, че регионите са станали основни играчи в много области на политиката, включително социалната, икономическата, промишлената, иновационната, образователната и екологичната, те ще играят решаваща роля за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ в партньорство. Това ще изисква широкомащабен, комплексен, открит и мултидисциплинарен подход, който трябва да събере много допълнителни активи, основани в регионите и градовете;

4.

категорично подкрепя необходимостта, както е посочено от Комисията, от пълно интегриране на националните програми за реформи (НПР) и програмите за стабилност и сближаване (ПСС) в рамките на национални бюджетни процедури, и от включване на местните и регионалните власти и на съответните заинтересовани страни в определянето и осъществяването на НПР (2);

5.

призовава за предприемането на радикални трансформации, които могат да бъдат осъществени чрез най-инициативните региони и градове и които се съсредоточават върху:

6.

подчертава значението на това местното население и неговите общности да имат възможността да впрегнат целия си потенциал. Това изисква засилване на ролята на местните и регионалните власти не само в традиционната им роля на извършители на услуги, а и на фактори за нови бизнес дейности чрез проактивно сътрудничество. Всичките различни участници трябва да работят заедно, за да създадат регионална култура на сътрудничество, която да отговаря на мотивите, целите и ресурсите на местното население и техните общности;

7.

приветства по-широкото стратегическо виждане, което включва социалните и екологичните измерения като равноправни и допълващи стълбове наред с икономическия растеж, и призовава решаващото значение на обществените иновации да бъде признато във всички водещи инициативи за изпълнението на трите приоритета на стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

8.

призовава вземащите решения (и от публичната, и от частната сфера) да признаят необходимостта от нови лидерски и управленски умения, компетентност, структури и практики, за да работят с предприятия в глобална мрежа;

9.

насърчава хората, които вземат решения и разработват политики на регионално равнище, да станат основни двигатели на промяната и да разработят стратегическа рамка за насочено към иновациите регионално развитие, като се има предвид, че иновациите подобряват качеството и правят публичните и частните разходи по-ефективни и притежават значителен потенциал за създаване на нов растеж и работни места. Задачата на политиката е да открие уникалните активи на региона и да ги надгражда, с цел да се изпълнят целите на стратегическото развитие. За тази цел регионите имат нужда от разработване на солидно, реалистично виждане за своето икономическо и социално бъдеще и да формулират по-широк, по-интегриран и по-ефективен политически микс. Това ще изисква съчетаване на инструменти от различни области на политиката и равнища на управление, подкрепа за генерирането на знания, разпространение и експлоатация и създаване на последователни политически пакети, подкрепени от по-добри показатели, ориентирано към бъдещето бюджетиране и основани на доказателствата експерименти;

10.

предлага за постигането на горепосочената цел Комисията в сътрудничество с редица региони и експерти да постави началото на необходимите развойни проекти. Като част от тях биха могли да се разработят методи за получаване на обработена информация и прогнози от общи статистически данни, които да могат да бъдат използвани по отношение на конкретен регион или проблем;

11.

призовава най-инициативните региони да формират европейски консорциуми, интегриращи различни възможности за създаване на авангардни обществени иновации за общоевропейска употреба. Чрез различните си участници всеки регион може да стане водещ, като се фокусира върху собствените си нужди и силни страни;

12.

призовава за целеви учебен процес, интегриращ различни равнища на разработване на политики за координирането на използването на ресурси и за засилване на въздействието от дейностите. С цел да се изгражда съвместен капацитет следва да се разработват изпълнителни магистърски програми по бизнес-администрация относно процесите на многостепенно стратегическо планиране, предназначени за висшите държавни служители, индустриалните мениджъри и изследователите. Обучителни програми от този род са необходими и на европейско, и на регионално равнище. Така ще се укрепи ролята на регионалните политици в различните страни за осъществяването на стратегията „Европа 2020“, както и ще нараснат сътрудничеството и обмяната на добри практики помежду им;

13.

подчертава необходимостта от съвместни дейности и всеобхватно сътрудничество между различните водещи инициативи, за да се улесни и насърчи ефективното прилагане на стратегията „Европа 2020“. Чрез използването на този подход местните и регионалните власти ще могат да осъществяват сътрудничество на цялата територия. По-специално те ще могат да насърчават подходите на отворена платформа и да поощряват повторната употреба и оперативната съвместимост на решенията и архитектурите, които разработват. Въпреки че крайните резултати могат да имат силен местен елемент, от гледна точка на структурите и на оперативната съвместимост активното сътрудничество води до икономии от мащаба и до създаването на по-широки пазари за местните дейности;

14.

признава, че основният въпрос, пред който са изправени местните и регионалните власти (с оглед на многобройните дейности, произтичащи от и свързани с водещите инициативи), е как да се ускори изпълнението на най-подходящите дейности. Съответно, за да се увеличи регионалното въздействие на водещите инициативи, трябва да бъдат разгледани няколко аспекта:

а)

подкрепа на инициативи като „Региони на знанието“, „Живи лаборатории“ и „Интелигентни градове“;

б)

развитие на партньорствата, които да служат като платформи за увеличаване на базата от знания на хората, вземащи решения на регионално равнище, и за насърчаване на обществените иновации;

в)

изграждане на интелигентна платформа за специализация, която да подкрепя и насърчава регионите да приемат стратегии, отдаващи приоритетно значение на конкурентните предимства и потенциалното сътрудничество с други региони;

г)

подкрепа на сътрудничеството между предприятията и академичните среди чрез създаването на съюзи на знанието, с особен акцент върху преодоляването на пропуските в новаторските умения;

д)

укрепване на научната основа за разработване на политиките и подобряване на тяхната подкрепа с научни факти с помощта на Европейски форум за насочените към бъдещето дейности с участието на местните и регионалните власти и други публични и частни заинтересовани страни;

е)

развиване на по-широк интерес към използването на модела на тройната спирала за създаване на иновационни регионални (подрегионални) научноизследователски клъстери и за развиване на платформи за иновации, както и за подобряване на дейностите от триъгълника на знанието (синергията между научноизследователските, образователните и иновационните дейности);

ж)

премахване на съществуващите разлики в организационен план между европейските регионални и местни власти посредством форми на партньорство и проекти за сътрудничество, насочени към изграждане на Съюз на иновациите, които да са далновидни и устойчиви във времето и да насърчават съвместното, стабилно и структурирано упражняване на специализирани правомощия от страна на властите, които са по-малки в структурно и организационно отношение.

а)

съсредоточаване върху ключовите умения за обществото на знанието като умението да се учиш, овладяването на езици и култура, усвояването на предприемачески и иновационни умения, умения за междуличностна комуникация, както и способността за пълно използване на потенциала на ИКТ;

б)

свързване на формалното, неформалното и неофициалното образование и професионалното обучение с потребностите на пазара на труда, за да се засили пригодността на младите хора за заетост и да им се предостави възможност да разгърнат своя потенциал и да се развиват в личностно и професионално отношение;

в)

създаване на възможности за мобилност за възможно най-голям брой млади хора, независимо от техния опит, икономическо положение или географското местоположение на техния регион;

г)

по-нататъшно развитие на европейските инструменти и механизми за улесняване и насърчаване на мобилността с учебна цел във всички части на образователната система;

д)

подкрепа на включването на Europass (европейски формат за автобиография) в бъдещия „Европейски паспорт на уменията“ с цел насърчаване на мобилността;

е)

приемане на инициативи за сътрудничество между властите, основани на споразумения, които имат за цел да потърсят най-добрите решения за ефективна подготовка на обучаващите се за отговорностите, които трябва да поемат в света на възрастните, като се развива по-тясно сътрудничество между институциите за професионално обучение, работодателите и университетите с оглед постигането на оптимален образователен напредък, включително в областта на професионалното обучение, който да отговаря на изискванията на обучаващите се и на работодателите, участие на работодателите в набелязването на проблеми в образованието и намирането на решения за тях, подпомагане на училищата в провеждането на подготвителни образователни програми, участие на млади хора в професионални стажове и популяризиране на допълнителното обучение сред работодателите;

ж)

подчертаване на факта, че основите на доброто здраве и мобилността се изграждат на ранен етап от живота и осигуряват условията за добро качество на живота. Дейностите на сдруженията с нестопанска цел са ключов елемент на обществото. Поради това Комитетът на регионите призовава Комисията да не дава ход на тези предложения (Зелена книга на Европейската комисия относно бъдещето на ДДС (COM(2010) 695), които биха представлявали заплаха за съществуването и финансовото състояние на подобни сдружения.

a)

създаване на местни цифрови програми за ускоряване на оптималното използване на ИКТ чрез съгласувано местно, регионално и европейско сътрудничество;

б)

подобряване на оперативната съвместимост и електронното управление чрез нови приложения като електронните услуги в полза на човека, електронно обучение, електронно здравеопазване, електронно гласуване, електронна администрация, интелигентни транспортни системи и регионално информационно моделиране в градското планиране;

в)

насърчаване на цифровия единен пазар като крайъгълен камък на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа и подкрепа на широкомащабни новаторски проекти въз основа на най-добрия европейски опит с участието на различните заинтересовани страни;

г)

гарантиране на равен достъп до широколентов интернет на приемлива цена навсякъде и осъществяване на пилотни проекти, насочени към преодоляване на неравенството по отношение на достъпността;

е)

разработване на общи решения на въпросите, свързани със защитата и сигурността на данните при ИКТ продуктите и услугите, които са предпоставка за доверието на гражданите и за приемането на предложените възможности.

а)

подобряване на управлението на изменението на климата с участието на местните и регионалните власти като основни действащи лица в усилията за борба с изменението на климата и смекчаването на последиците от него и за насърчаване на по-устойчив начин за използване на ресурсите и от мотивиране на производителите и потребителите да възприемат по-отговорно поведение към климата и към ефективното използване на ресурсите;

б)

създаване на ориентирани към ползвателите показатели за създаване на добавена стойност и оценка на въздействието, които да се използват от различните равнища на управление във връзка със създаването на устойчивото общество на знанието; в този смисъл, ограничаване на броя на показателите, за да се гарантира, че политиките се изготвят ефективно и са видими и разбираеми за обществото;

в)

приемане на местни или регионални климатични и енергийни стратегии, които предвиждат повече зелени обществени поръчки за публичните бюджети, включително проекти с използване на финансови средства на държавите-членки и Европейския съюз;

г)

използване на пътни карти и пактове за действие за мобилизиране на политическа подкрепа и насърчаване на инвестирането в съобразена с климата инфраструктура, обновяване на енергийната система и екологични обществени услуги.

a)

насърчаване на индустриалната модернизация чрез европейски стратегически проекти, имащи за цел да действат като глобални катализатори по отношение на ефективното споделяне на знания и технологии (в такива сфери като зелен транспорт и енергийноефективни сгради);

б)

гарантиране на взаимното обогатяване на идеи и бизнес модели чрез инициативи като „Предприемчив европейски регион“, така че МРВ да се поощряват да насърчават новите развития в полза на МСП и предприемаческата култура;

в)

насърчаване на концепцията за регионалните иновационни екосистеми и разработване на по-тясно сътрудничество между производствените предприятия, университетите и технологичните центрове с цел създаване на нов растеж и работни места;

г)

предприемане на мерки, които да позволят съчетаване на професионалния и семейния живот чрез подобряване качеството на публичните услуги, например чрез предлагане на достатъчно места в целодневни детски заведения, и чрез насърчаването на организация на трудовия живот, зачитаща семейния живот, напр. чрез гъвкави работно време и модели на заетост.

a)

създаването на условия за откриване на работни места и вземане на мерки на местно равнище за управление на индустриалните и икономическите промени, например чрез откриването на несъответствията в електронните умения и свързаните с тях бизнес възможности;

б)

насърчаване на стратегически партньорства между местните и регионалните власти, образователните институции и предприятията с цел подобряване на регионалните иновационни екосистеми и съчетаването им с политики за гъвкава сигурност;

в)

насърчаване на действията на местно равнище против преждевременното напускане на училище и в полза на цифровата грамотност, обучението през целия живот и засилването на самостоятелността на „сребърното поколение“;

г)

развиване на по-здрави връзки между предприятията и университетите, например чрез включването във всички университетски програми на учебни стажове, носещи кредитни точки, а при изготвянето на програмите – отчитане също на нуждите и предизвикателствата пред хората, които едновременно се обучават и работят, като им се предлагат например по-кратки стажове в чужбина и „интернационализация у дома“.

a)

разработване на местни и регионални програми за социално приобщаване, за да станат местните социални услуги по-ефективни и достъпни за всички;

б)

използване на правни компетенции и специализирани програми за местните нужди в секторите на образованието, жилищното настаняване, градското планиране, социалните услуги, сигурността и културните дейности със специален акцент върху младите хора и децата;

в)

насърчаване на електронното приобщаване, социалната икономика, доброволчеството и корпоративната социална отговорност;

г)

оценка на предприетите реформи, по-специално по отношение на степента, разходите и въздействието на обществените иновации, и разпространяване из цяла Европа и прилагане на местно равнище на нови решения, които са доказали своята ефективност.

15.

подчертава, че целта за придаване на по-голямо регионално и местно измерение на стратегията е насочена към засилване на ангажимента и политическата съпричастност на държавите-членки спрямо стратегията, като по този начин значението ѝ за гражданите ще се повиши и тя ще отговаря в по-голяма степен на техните нужди;

16.

обръща внимание на твърдия си ангажимент спрямо своето предложение за създаване на „Териториален пакт на местните и регионалните власти за стратегията „Европа 2020“, с цел да се гарантира многостепенното ангажиране със стратегията чрез ефективно партньорство между съответните органи на Европейския съюз и националните, регионалните и местните публични органи. Това предложение се подкрепя от Европейския парламент, Европейската комисия и Европейския съвет (3);

17.

отбелязва, че няколко от националните програми за реформа в рамките на стратегията „Европа 2020“, които националните правителства представиха в Комисията до април 2011 г. в рамките на европейския семестър, споменават за ролята на местните и регионалните власти за тяхното проектиране. Въпреки това само в някои НПР се изтъква, че подходът на многостепенното управление е бил възприет за изпълнение на части от новата стратегия, и само в една от тях се споменава изрично предложението на КР за териториални пактове.

18.

настойчиво приканва държавите-членки да помагат на своите региони и градове да създават териториални пактове за стратегията „Европа 2020“ (4), за да определят – съвместно с националните си правителства – национални цели, ангажименти и структури за изготвяне на отчети с цел постигане на целите на „Европа 2020“ при пълно зачитане на националната законодателна рамка (5);

19.

подчертава добавената стойност, създадена от териториалните пактове. Те следва да се съсредоточат върху няколко приоритета „по мярка“, които имат особена стойност за съответния регион, и не бива да се превръщат в нов бюрократичен инструмент, а да представляват естествени компоненти на НПР, за да се гарантира спазването на многостепенното управление и принципите на партньорство. Това би могло да става под формата на политически ангажименти, евентуално допълнени с договори, създадени на доброволни начала между публичните органи, като се съсредоточават върху управлението и изпълнението на стратегията „Европа 2020“. Териториалните пактове могат да бъдат разработени по-специално в области на политиката, където регионалните и местните власти са основните участници в проектирането и изпълнението на основните цели и на водещите инициативи на „Европа 2020“;

20.

припомня, че има няколко примера за споразумения за многостепенно управление, насочени към постигане на общи териториални цели за развитие чрез интегрирани и координирани политики. Те силно се различават и отразяват не само различни цели, но и действителни различия между съответните държави и тяхното социално-икономическо, културно, институционално и екологично многообразие. Възможни примери, наред с другите, могат да бъдат споразуменията, които съществуват в Австрия (териториални пактове за заетост), Испания (териториални пактове за селските райони на Каталония), Белгия (пактът „Фландрия в действие 2020 г.“ и Зеленият план Маршал 2 за Валония), Великобритания (партньорство голям Нотингам), Франция (териториални пактове за приобщаване, договори за планиране между държавата и регионите) и Германия (инициатива за иновации „Предприемачески региони“ на Министерството на образованието). Комитетът на регионите отново потвърждава своя ангажимент за насърчаване на възможно най-широкото разпространение на опит, с цел да се насърчат процесите на взаимно обучение (6); също така привлича вниманието върху съвместните дейности, насочени към укрепване и по-нататъшно развитие на съседските контакти между общностите и местните и регионалните власти на две или повече съседни държави въз основа на двустранни или многостранни споразумения за сътрудничество между заинтересованите страни;

21.

отново отправя посланието от Декларацията на Бюрото на КР до пролетния Европейски съвет от 2011 г.: териториалните пактове ще помогнат да се даде териториално измерение на новата стратегия и да се съсредоточат всички политически инструменти и канали за финансиране, които са на разположение на съответните равнища на управление;

22.

подчертава, че местните и регионалните власти трябва да работят за изпълнението на целите на „Европа 2020“ в съответствие с действащото законодателство в държавите-членки и Европейския съюз, и по този начин призовава председателствата на Европейския съюз изрично да подкрепят принципите на многостепенното управление, включително предложението на КР за териториални пактове, в заключенията на Европейския съвет;

23.

отбелязва, че анализът на националните програми за реформи (НПР) показва, че местните и регионалните власти в повечето държави-членки не са участвали в достатъчна степен в изготвянето на НПР от държавите-членки. КР призовава държавите-членки да привличат местните и регионалните власти за участие в осъществяването на националните програми за реформи в колкото се може по-голяма степен. Една стратегия за възходящо прилагане, при която компетентните равнища на управление са ангажирани възможно най-широко съгласно принципа на субсидиарност, не само подобрява изгледите за успех на националните програми за реформи, но и дава възможност тяхното прилагане да се ползва с все по-широка подкрепа. Комитетът на регионите има готовност да разработи идеи за териториални пактове и регионални оперативни програми в сътрудничество с регионите, които биха изявили интерес. Това би позволило да започне осъществяването на стратегията „Европа 2020“ и на водещите инициативи на регионално равнище. Сред тях обикновено се включват Местният дневен ред за цифровите технологии и Местният дневен ред за иновациите, които позволяват на регионите да постигнат интелигентна специализация и да укрепват своето европейско сътрудничество и основата за своето благоденствие;

24.

подчертава значението на изграждането на регионалния капацитет за иновации въз основа на интелигентната специализация и взаимното допълване в съседни региони. Пълният потенциал на европейските макрорегиони следва да се използва за разширяване на пазарите и за действие като опитно поле за иновации в подкрепа на растежа. Във връзка с това има ясни доказателства, че регионът на Балтийско море може да се използва като ориентир и образец за цяла Европа;

25.

признава огромното разминаване между най-новите научни знания и реалната житейска практика. Необходими са сериозни мерки на регионално равнище, за да може резултатите от научните изследвания да бъдат вложени в иновациите, които да бъдат съобразени с местните особености и да могат да бъдат приложени в цяла Европа. Местните и регионалните власти трябва да мобилизират публично-частни партньорства и да насърчат участие на най-близкото до гражданите равнище (така наречените насочени към потребителите отворени иновации в отворени общества с цел създаване на стойност);

26.

изтъква решаващата всеобхватна роля на водещите инициативи „Съюз за иновации“ (7) и „Програма в областта на цифровите технологии“ (8) за създаването на благоприятни условия за преодоляване на пропастта между съществуващите резултати от изследвания и практиката. На местно и регионално равнище трябва да се развиват и дори радикално да се променят стратегически и оперативни практики в съответствие с най-новите резултати от научните изследвания;

27.

активно призовава към насърчаване на иновациите в услугите, за да се модернизират процесите и да се прилагат, следвайки логиката на цифровите системи;

28.

препоръчва на Комисията да вземе бързи решения, за да създаде основа за развитие на единния пазар, особено цифровия, и да финансира няколко мащабни инициативи в областта на НИРД с цел превръщане и концептуализиране на световното научно познание в практически приложения от реалния живот по мултидисциплинарен, творчески начин. Това трябва да бъдат новаторски инициативи, за които да работят най-добрите експерти и двигатели на промяната от няколко области;

29.

настоятелно призовава Комисията да започне съвместно с КР по-широка комуникационна кампания с цел повишаване на информираността на хората, вземащи решения на регионално и местно равнище, и на широката общественост относно стратегията „Европа 2020“. За тази цел КР предлага разработването, съвместно с Комисията, на „Наръчник относно стратегията „Европа 2020“ за градовете и регионите“, в който да се разясни как те могат да допринесат за изпълнението на стратегията и същевременно да се покажат различните източници за финансиране (национално, местно, регионално и от страна на Европейския съюз);

30.

потвърждава, че Комитетът ще продължи да следи за изпълнението на „Европа 2020“ по места чрез Платформата за наблюдение на „Европа 2020“. Като принос за успеха на новата стратегия, в рамките на европейския семестър, резултатите от мониторинга на КР ще се публикуват всяка година през декември, в навечерието на Проучването на Комисията относно годишния растеж и на пролетния Европейски съвет;

31.

подчертава, че истинското предизвикателство за Европейския съюз, държавите-членки и регионите се състои в това да се създаде необходимата синергия между различните инструменти за финансиране от публичния и частния сектор, за да може стратегията „Европа 2020“ да бъде изпълнена. Настоятелно призовава за по-силна координация между националните, регионалните и местните публични бюджети, така че регионите и градовете да могат по-добре да използват структурните фондове и други програми на Европейския съюз;

32.

подчертава по-специално необходимостта от напредък в концентриране на ресурси за целите и задачите на „Европа 2020“ и подчертава връзката на политиката на сближаване и стратегията „Европа 2020“, която дава реална възможност да продължи подпомагането на по-бедните региони на Европейския съюз да наваксат своето изоставане, да се улесни координацията между политиките на Европейския съюз и политиката на сближаване да стане един от водещите фактори на растежа в целия Европейски съюз, като същевременно се разгледат обществени предизвикателства като застаряването на населението и изменението на климата (9);

33.

за тази цел потвърждава своя интерес към две предложения на Комисията за новата многогодишна финансова рамка за периода след 2013 г. (10): за създаване на договори за партньорство за развитие и инвестиции между Комисията и всяка държава-членка, отразяващи ангажиментите на партньорите на национално, регионално и местно равнище, и за обща стратегическа рамка за подобряване на съгласуваността на политиките за осъществяване на стратегията „Европа 2020“ и на целите на сближаването, заменяйки съществуващите отделни пакети с насоки;

34.

припомня, че мерките на политиката на сближаване следва да се използват за изграждане на регионалните системи за иновации и на инструменти за териториално сътрудничество, за предоставянето на рисков капитал и за мерките за по-бързо въвеждане на иновационни продукти и за насърчаване на свързването в мрежа на съответните участници от икономическите и научните среди и администрацията (11);

35.

припомня необходимостта от създаване на по-добри показатели от БВП за справяне с проблеми като изменението на климата, ефективното използване на ресурсите, качеството на живот или социалното приобщаване, и посочва, че показателите, които ще бъдат използвани от местните, регионалните и националните органи, както и от органите на Европейския съюз трябва да бъдат еднородни и да насърчават създаването и разпространението на обществени иновации и последователността при вземането на решения (12). Тези допълнителни показатели трябва да бъдат взети под внимание при прилагането и оценката на политиката на сближаване, така че развитието на всеки регион да бъде по-добре отразено (13);

36.

призовава Европейската комисия да улесни създаването на нови териториални партньорства чрез опростяване и подобряване на начина, по който се управляват междурегионалните програми за сътрудничество (14);

37.

призовава за увеличаване на възможностите на регионите и градовете за използване на Седмата рамкова програма, Програмата за конкурентоспособност и иновации и други подобни инициативи. Следва да се постави специален акцент на пълното използване на цифровизацията и новите главни базови технологии за модернизиране на регионалната иновационна политика;

38.

признава, че иновациите са резултат от съчетаването на различни компоненти с мултидисциплинарен подход, и призовава за мерки за повишаване на структурния и релационния капитал на регионите, както чрез практиката в общностите, така и в сътрудничество с другите;

39.

вярва, че предприятията трябва да разкрепостят мисленето си и да разчитат до голяма степен на наличните колективни ресурси в регионите си и затова техният успех зависи от обществения капитал. От друга страна, КР насърчава регионите към отворените иновации, чрез насочен към човека подход на партньорства между участници от публичния и частния сектор, в които университетите и другите институции на знанието имат решаваща роля, т.е. към модернизиране на концепцията за „тройната спирала“;

40.

приветства използването на доставките на развойни продукти като свързващ инструмент между обществените иновации и технологичните решения и подчертава, че модернизирането на правилата за обществени поръчки трябва да засили ролята на публичния сектор с цел получаване на най-добро съотношение между качество и цена (15). При условие че спецификациите и процесите могат да бъдат координирани в регионите, доставките на развойни продукти могат също да бъдат значителен фактор за създаването на единния пазар в Европа;

41.

отново подчертава, че доставките на развойни продукти ще се засилят още повече в комбинация с отворените иновации, имащи за цел да се ускори развитието на общество на екологичното знание, т.е. ако се използва разработването на общи повторно използваеми решения за създаването на инфраструктурите и услугите, върху които се градят иновационните екосистеми на съвременния реален свят.