„2.   Помощта на Съюза по принцип не се използва за плащане на данъци, мита или такси в страните бенефициери.“

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ НА СЪВЕТА

I.   ВЪВЕДЕНИЕ

На 21 април 2009 г. Комисията прие своето предложение за регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 1905/2006 за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие и за изменение на Регламент (ЕО) № 1889/2006 за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света.

Европейският парламент прие становището си на първо четене на 21 октомври 2010 г.

Съветът прие позицията си на първо четене на 10 декември 2010 г.

II.   ЦЕЛ

Инструментът за сътрудничество за развитие е единият от двата финансови инструмента на ЕС за външно действие, които не предвиждат изключение от принципа на недопустимост за финансиране от Съюза на разходи, свързани с данъци, мита и такси. Другият такъв случай е инструментът за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света.

Във всички останали финансови инструменти на ЕС за външно действие е заложено, че средствата от ЕС по принцип не могат да се използват за финансиране на такива разходи, т.е. допускат гъвкавост според случая и по целесъобразност, в интерес на доброто изпълнение на програмите и проектите.

Целта на предложението на Комисията е съответната разпоредба в този инструмент да се приведе в съответствие с другите инструменти, като се добавят думите „по принцип“ в член 25, параграф 2 от регламента.

III.   АНАЛИЗ НА ПОЗИЦИЯТА НА СЪВЕТА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

Съветът не откри никакви проблеми в единствената промяна, представена в първоначалното предложение на Комисията с оглед на хармонизирането на съответните разпоредби в съществуващите финансови инструменти.

Съветът прие също три изменения на Европейския парламент с по-скоро технически характер, с цел яснота и точност. По-конкретно Съветът се съгласи първоначалното предложение да бъде разделено на две, за да се отрази фактът, че са засегнати два различни инструмента — инструментът за сътрудничество за развитие и инструментът за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света.

Съветът обаче не беше в състояние да приеме онези изменения на Европейския парламент, които въвеждат прилагането на процедурата на делегирани актове (член 290 от ДФЕС) за приемането на многогодишни програми за сътрудничество и стратегически документи. Съветът е на мнение, че многогодишните програми за сътрудничество, които не са правно обвързващи актове, не представляват актове с общо приложение, които допълват или изменят основния акт. Те представляват мерки за изпълнение по смисъла на член 291 от ДФЕС.

IV.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Предложението на Комисията не срещна никакви трудности в Съвета; същевременно Съветът прие само някои от измененията, внесени от Европейския парламент.

Съветът смята позицията си на първо четене за балансиран компромис и призовава Европейския парламент да се съгласи с този текст, за да се запази духът и целта на първоначалното предложение, т.е. да се осигури последователност на финансовите инструменти на ЕС за външно действие и да се създаде възможност за минимална, но необходима гъвкавост при тяхното прилагане.