30.11.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/11

1.

Повишаването на четивната грамотност бе една от тринадесетте цели, поставени през 2002 г. с работната програма „Образование и обучение 2010 г.“. Това бе също едно от петте референтни нива за средните европейски постижения („Европейски референтни критерии“), определени от Съвета през 2003 г.: по-конкретно, че до 2010 г. делът на 15-годишните с ниска четивна грамотност в Европейския съюз трябваше да намалее с най-малко 20 % в сравнение с 2000 г. По отношение на математиката, точните науки и технологиите друг референтен критерий за изпълнение до 2010 г. беше общият брой на завършилите висше образование в тези области да нарасне най-малко с 15 %.

2.

През март 2008 г. Европейският съвет отново отправи призив към държавите-членки за съществено намаляване на броя на младите хора, които не могат да четат добре и за подобряване на нивото на успеваемост на учащите се с мигрантски произход или от групи в неравностойно положение (3).

3.

В заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета (4), от ноември 2008 г. бе определена програма за европейско сътрудничество по въпросите на училищата и бе изтъкнато отново, че постигнатият напредък по отношение на определените цели за четивната грамотност е недостатъчен. Съветът изрази съгласие относно необходимостта да се гарантира и подобри придобиването на четивна и математическа грамотност като основни компоненти на ключовите компетентности. Държавите-членки бяха приканени да насочат сътрудничеството си към повишаване на равнището на езиковата и математическата грамотност, както и към повишаване на интереса на учениците към математиката, точните науки и технологиите.

4.

В заключенията на Съвета от май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020 г.“) (5) отново бе изтъкнато значението на езиковата и математическата грамотност като основни елементи на ключовите компетентности, както и колко е важно математиката, точните науки и технологиите да се направят по-привлекателни. Новият референтен критерий, приет от Съвета по тази рамка, цели постигането на адекватно ниво на основни умения за четене, математика и точни науки, като се отправя призив до 2020 г. делът на лицата със слаби основни умения за четене, математика и точни науки да бъде сведен под 15 %.

5.

В съвместния доклад на Съвета и на Комисията за 2010 г. относно напредъка по изпълнението на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ (6) бе изтъкнато колко е важно да се установят партньорства между институциите за образование и обучение и сферата на труда като средство за укрепване на компетентностите и придобиване на познания за професионалния живот и професионалното развитие. Експертите отчитат положителния ефект на схемите за сътрудничество между училищата, университетите и промишлеността върху ученето по математика, точни науки и технологии.

6.

Неотдавна, на заседанието на Европейския съвет от юни 2010 г., държавите-членки се договориха да подобрят равнищата на образование в контекста на стратегията „Европа 2020“ за растеж и работни места (7), в която въпросът за основните умения е неделима част от програмите за „интелигентен растеж“ и за „приобщаващ растеж“ и допринася за водещи инициативи като Програмата за нови умения и работни места и Програмата в областта на цифровите технологии за Европа;

1.

Въпреки че през последното десетилетие като цяло се отчита подобрение на постиженията в областта на образованието и обучението в ЕС, напредъкът не е достатъчен за изпълнение на установените за 2010 г. референтни критерии. В действителност уменията за четене и математика на 15-годишните в Европа като цяло са се влошили. Делът на лицата с ниски постижения по четене се е увеличил от 21,3 % през 2000 г. на 24,1 % през 2006 г. (8), докато за математиката този дял е нараснал от 20,2 % на 24 % (9). Средният дял на лицата с ниски постижения в точните науки в държавите-членки е бил 20,2 % през 2006 г. (10)

2.

Съществуват и доказателства, че постиженията на учениците по отношение на основните умения са повлияни от социално-икономическата среда, в която живеят, и от степента на образованост на техните родители. Във всички държави-членки, за които са налични съпоставими данни, постиженията на учениците с мигрантски произход в четенето, математиката и точните науки са по-ниски от тези на учениците с местен произход (11).

3.

През последните десетилетия Европа е изправена пред нарастващо търсене на квалифицирани кадри в областта на математиката, точните науки и технологиите. Въпреки че съответният европейски референтен критерий за 2010 г. е изпълнен, нуждите, въз основа на които беше въведен, продължават да са налице. Като цяло делът на завършилите висше образование е нараснал до голяма степен благодарение на компютърните науки и разширяването, но в областта на математиката, статистиката и инженерството увеличението е далеч по-слабо, докато при физиката е налице фактически спад. Освен това в тези специалности жените продължават да са изключително слабо представени като брой. (12).

4.

Съществуват много инициативи, целящи повишаване на четивната грамотност в държавите-членки, както и мерки на национално, регионално и местно равнище за подобряване на нагласите и резултатите в областта на математиката и точните науки. Нещо повече, в последните години много държави-членки са включили въпросите, свързани с резултатите и нагласите към математиката и точните науки, в политическите си програми. Те са заделили и значителни средства за подобряване на училищното образование по точни науки. В повечето страни като целеви стратегии се появяват програми, насочени към ранното усвояване на основни умения и индивидуализирания подход към ученето (13).

1.

В проучванията за математиката, точните науки и технологиите по линия на отворения метод на координация се стига до извода, че новаторските педагогически методи и висококвалифицираните учители могат да подобрят нагласите и успеваемостта на учениците по тези дисциплини. На свой ред това може да доведе до повече ученици, които продължават образованието си на по-високо равнище в тези области, и в крайна сметка — до увеличаване на броя на завършилите висше образование по математика, точни науки и технологии.

2.

В доклада на Комисията за 2007 г., озаглавен „Науката и образованието днес — обновена педагогика за бъдещето на Европа“ (14) се препоръчва да се използват по-активно изследователски методи в образованието по точните науки, да се преодолее изолацията на учителите по точни науки посредством мрежи, да се отдели специално внимание на нагласите на момичетата към математиката, точните науки и технологиите, както и училищата да бъдат отворени към по-широката общественост.

1.

Придобиването на основни умения — фундамент за развитието на ключови компетентности за всички на основата на учене през целия живот — ще играе решаваща роля за подобряване на перспективите за заетост на гражданите, социалното приобщаване и личностната реализация. Ето защо са необходими действия за борба с неуспехите в училище и социалното изключване.

2.

Доброто ниво на четивна и математическа грамотност, съчетано със солидни познания за основните принципи на естествения свят и владеенето на фундаменталните научни понятия представлява основа за придобиване на ключови компетентности за учене през целия живот и следователно върху него трябва да се работи от ранна възраст.

3.

Върху основните умения за четивна грамотност и математика се гради и самата компетентност за учене: те помагат на хората да достигат до нови знания и умения, да ги овладяват, развиват, усвояват и предават, като с това им помагат да се учат самостоятелно.

4.

Данните от международни проучвания, в т.ч. PISA (Програма за международно оценяване на учениците) и TIMSS (Трето проучване на математиката и точните науки) показват, че системни параметри като например разликите между училищата и в произхода на учениците (напр. социално-икономически условия, степен на образованост на родителите, достъп до ИКТ оборудване вкъщи и др.) са фактори, които оказват влияние върху постиженията в четенето, математиката и точните науки.

5.

Квалификациите, компетентностите и ангажираността на учителите, училищните директори и кадрите за подготовка на учители са важни фактори за постигане на високи образователни резултати. Ето защо е от решаващо значение за преподавателския състав и училищните ръководители да се осигурят първоначална подготовка, въвеждане в работата и продължаващо професионално развитие, отговарящи на най-високите стандарти и подкрепени с необходимите услуги за образователна и професионална подкрепа.

6.

За изпълнението на новия, амбициозен набор от референтни критерии, определен в стратегическата рамка „Образование и обучение 2020 г.“, ще са необходими по-ефикасни национални инициативи. Икономическият спад, съчетан с демографското предизвикателство, откроява спешната необходимост системите за училищно образование да станат възможно най-ефикасни и справедливи, като същевременно продължи ефективното инвестиране в образование и обучение с цел да бъдат посрещнати настоящите и бъдещите икономически и социални предизвикателства.

1.

Да създадат или да доразвият стратегически национални подходи за подобряване на резултатите на учениците по четивна грамотност, математика и точни науки, като се отделя особено внимание на учениците в неравностойно социално-икономическо положение.

2.

Да анализират и оценят ефективността на съществуващите подходи на национално равнище, за да развият впоследствие емпирична база за определяне на политиките.

1.

Да създаде експертна група на високо равнище, чиято задача да бъде да анализира съществуващите научни изследвания, проучвания и международни доклади относно четивната грамотност, в които се разглеждат засегнатите в настоящите заключения въпроси. До първото полугодие на 2012 г. групата следва да проучи най-ефективните и ефикасни начини за подпомагане на четивната грамотност чрез учене през целия живот и, въз основа на примери за добра политика, да направи изводи и да представи предложения за подкрепа на политиката на държавите-членки.

2.

Като продължение на работата на групата за математика, точни науки и технологии в рамките на отворения метод за координация, да създаде тематична работна група, чиито членове определят политиките или са експерти в държавите-членки, която да спомага за напредъка по новия референтен критерий „Образование и обучение 2020 г.“.

3.

Да улеснява партньорското обучение и набелязването и разпространяването на добри практики между държавите-членки по отношение на резултатите за основните умения и да следи и докладва за напредъка по референтния критерий „Образование и обучение 2020 г.“.

1.

Да осигуряват провеждането на срещи на генерални директори в областта на училищното образование, когато е необходимо, за да се вземе под внимание напредъкът, постигнат във връзка с европейското политическо сътрудничество по въпросите на училището, да се информират представителите, отговарящи за националните политики, и да се обсъждат приоритетите за бъдеща работа на равнище ЕС в тази област, и да гарантират, че резултатите от тези дискусии ще бъдат широко разпространени сред всички заинтересовани страни и, когато е необходимо, ще бъдат обсъждани на равнище министри.

2.

Да насърчават възможностите за разработване на съвместни пилотни проекти между държавите-членки, насочени към подобряване на основните умения на всички млади хора чрез новаторски подходи. Проектите ще бъдат организирани на доброволна основа съгласно съвместно договорени критерии, ще подлежат на обща оценка и ще използват съществуващите инструменти на ЕС.

3.

Да използват всички подходящи инструменти, като тези, включени в отворения метод на координация, програмата за учене през целия живот, Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие и в съответствие с националните си приоритети — европейските структурни фондове, за да насърчават постигането на посочените по-горе цели.