52010PC0525

[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 29.9.2010

COM(2010) 525 окончателен

2010/0279 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в еврозоната

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИEТО

Възникването на големи макроикономически неравновесия, в т.ч. на големи и трайни различия в тенденциите на развитие на конкурентоспособността, се оказа много вредно за Европейския съюз — особено за еврото — при започването на кризата. В годините преди кризата ниските разходи за финансиране стимулираха неправилното разпределение на ресурсите, често за по-непродуктивни цели, което доведе до неустойчиви равнища на потребление, балони в сектора на жилищата и натрупване на външен и вътрешен дълг в някои държави-членки. Поради това е необходимо да се разработи нова структурирана процедура за предотвратяване и коригиране на неблагоприятните макроикономически неравновесия във всички държави-членки.

В своето Съобщение и доклад, „ИПС@10: успехи и предизвикателства след 10 години Икономически и паричен съюз“[1], Комисията предложи обширна програма за действие за подобряване на функционирането на ИПС. В него се подчертава особено необходимостта от разширяване на икономическия надзор с цел откриване и преодоляване на макроикономическите неравновесия на ранен етап. Засилването на надзора бе препоръчано особено в областта на външната конкурентоспособност и баланса по текущата сметка, при които след въвеждането на еврото възникнаха забележими различия между държавите-членки. За да бъдат преодолени тези предизвикателства, през юли 2008 г. Еврогрупата реши да започне извършването на редовен преглед на развитието на конкурентоспособността в рамките на еврозоната и този преглед дава резултати.

Стратегията „Европа 2020“ е амбициозна и цялостна стратегия за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на икономиката на ЕС. На фона на кризата вниманието в тази стратегия е съсредоточено към преодоляването на слабостите на Европа в надзора във връзка с макрофинансовите и структурните предизвикателства. Като се отчитат тесните икономически и финансови взаимовръзки в еврозоната и влиянието им върху единната парична единица, в стратегията „Европа 2020“ се призовава за разработването на специална политическа рамка за еврозоната с цел преодоляване на по-широките макроикономически неравновесия[2]. От тази гледна точка е необходим интегриран в законодателството механизъм, с който да се следят източниците на макроикономически неравновесия и при необходимост да се осигуряват целесъобразни корективни действия. Предпазните и корективните действия трябва непременно да бъдат взаимно свързани, за да се избягват болезнените процеси на приспособяване на икономиката, когато неравновесията излязат извън контрол.

2. РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

На фона на кризата с безпрецедентен мащаб и след спешните действия, предприети за преодоляването на непосредствените проблеми, Комисията реагира бързо, предлагайки една амбициозна, но реалистична програма за реформи. Тя бе представена под формата на две съобщения до Европейския парламент и Съвета, издадени съответно на 12 май и 30 юни 2010 г. Избирайки публични правни документи като средство за комуникация, Комисията искаше да покаже, че е готова за диалог с държавите-членки, Европейския парламент и всички други заинтересовани страни, представяйки същевременно практически предложения за действие.

В своето съобщение от 12 май 2010 г. Комисията изложи един многостепенен подход за засилване на координацията на икономическата политика. В съобщението се подчертава необходимостта от пълноценно използване на средствата за надзор, предвидени в Договора. Съществуващите средства следва да бъдат изменени или допълнени, ако това е нужно. В съобщението се призовава за по-строго спазване на Пакта за стабилност и растеж и за разширяване на икономическия надзор. За тази цел благодарение на създаването на „европейски семестър“ за координация на икономическата политика държавите-членки ще могат своевременно да координират действията си на европейско равнище. Накрая, в съобщението се излагат принципите, които следва да осигурят стабилна рамка за управление на кризите за държавите-членки от еврозоната. Повечето предложения се отнасят до ЕС като цяло, но за проблемите на еврозоната се предвиждат по-строги правила.

Междувременно напрежението на финансовите пазари се повиши и на 9 май 2010 г. на извънредно заседание Съветът по икономическите и финансовите въпроси реши по предложение на Комисията да създаде Европейски механизъм за стабилизиране и постигна съгласие да се предприемат действия за по-бърза фискална консолидация, когато това е оправдано.

На 30 юни 2010 г. Европейската комисия прие актуализирано съобщение, в което по-подробно определя принципите на икономическия надзор, изложени в съобщението от 12 май. В него вниманието е съсредоточено върху въпросите за изпълнението и наказателните мерки. Подчертава се, че ЕС има нужда от по-строг макроикономически надзор върху държавите, обхващащ всички значими области на икономическата политика. Макроикономическите неравновесия следва да се разглеждат заедно с фискалната политика и реформите за повишаване на растежа в рамките на стратегията „Европа 2020“. Засиленият надзор следва да залегне в основата на концепцията за „европейски семестър“ и да се придружава от редица наказания с цел предотвратяване или коригиране на прекомерните неравновесия, които биха могли да застрашат финансовата стабилност на ЕС и еврозоната. Що се отнася до фискалната политика, следва да се засилят както предпазните, така и корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж. Представен бе и общ план за преодоляване на макроикономическите неравновесия между държавите-членки.

Гореспоменатите съобщения бяха приносът на Комисията към работата на Специалната група за икономическото управление, създадена на заседанието на Европейския съвет през март и ръководена от председателя му. Специалната група призна, че неравновесията са особено важен проблем, най-вече за членовете на еврозоната. Потвърдена бе необходимостта от по-строго наблюдение на макроикономическото развитие по няколко ключови показателя, по-специално чрез механизъм за предупреждение. Като цяло бе постигнато съгласие по въпроса, че макроикономическият надзор следва да се упражнява едновременно с бюджетния надзор в съответствие с Пакта за стабилност и растеж.

Европейският съвет следеше внимателно работата на Специалната група. Първите насоки по въпроса бяха включени в заключенията от заседанието на Европейския съвет от 17 юни, на което бе одобрено разработването на таблица с показатели за ранно откриване на водещите до неустойчивост или опасни тенденции. В заключенията си от 16 септември 2010 г. Европейският съвет приветства разработването на нова рамка за надзор на макроравнище с цел наблюдение и своевременно коригиране на различията и неравновесията в областта на конкурентоспособността, които водят до неустойчивост.

3. ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Напълно разработеният механизъм за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия се състои от две проектопредложения за регламенти. В първото предложение се очертава процедурата при прекомерно неравновесие (ППН), а във второто вниманието е съсредоточено върху съответните наказателни мерки. Двете предложения са описани последователно в настоящия обяснителен меморандум.

В първото предложение се предвижда рамка за определяне и преодоляване на макроикономическите неравновесия, включително на тенденциите към спад на конкурентоспособността. Така се допълва процедурата за макроструктурен надзор над държавите, предвидена съгласно стратегията „Европа 2020“.

ППН е съвсем нов елемент в процеса на икономическия надзор. Тя включва редовно оценяване на риска от неравновесие, включвайки механизъм за предупреждение, в съчетание с разпоредби, предвиждащи корективни действия при неблагоприятни макроикономически неравновесия извън обхвата на фискалната политика. ППН се прилага за всички държави-членки.

Надзорът започва с механизъм за предупреждение, чиято цел е установяването на държавите-членки с потенциално проблемни равнища на макроикономически неравновесия. Механизмът за предупреждение се състои от таблица с показатели (член 3), съчетана с анализ на данните. Планира се таблицата с показатели да бъде прозрачна и опростена в рамките на разумното и да бъде подкрепена от икономическа обосновка. За целта е предвиден набор от показатели, предназначени за своевременно установяване на неравновесията, които възникват в различни части на икономиката. Този набор от показатели следва да бъде достатъчно голям, за да може да обхване всяко възможно значително неравновесие, и достатъчно чувствителен, за да може да открива неравновесията на ранен етап. Таблицата ще съдържа няколко показателя за всяка държава-членка.

С цел повишаване на прозрачността и нивото на отговорност ще бъдат определени и обявени критични стойности за всеки показател, при достигането на които се задейства механизмът. За някои показатели критичните стойности ще бъдат симетрични; чрез тях ще се откриват както прекомерно високите, така и прекомерно ниските равнища на променливата величина. Важно е обаче да се има предвид, че тези показатели не бива да бъдат смятани за цели или инструменти на политиката. Например дефицит по текущата сметка от 3 % може да се смята за приемлив за една държава в процес на конвергенция с потребности от много инвестиции, но не и за една по-напреднала държава с бързо застаряващо население. Ето защо тези критични стойности следва да бъдат смятани за примерни величини, които да служат за ориентир при оценяването, но не бива да бъдат тълкувани механично; те следва да бъдат допълвани от икономически анализ и специална оценка според особеностите на всяка държава.

Комисията ще публикува показателите от таблицата, съответните им стойности и съответните базови методологии в отделен документ, за да осигури пълна прозрачност по отношение на функционирането на механизма за предупреждение. Съдържанието на таблицата би могло да бъде променяно с времето, следвайки променящите се опасности пред макроикономическата стабилност или измененията в наличните данни. Сред евентуалните показатели вероятно ще има и външни, и вътрешни. Чрез показателите за външното положение (например текущата сметка и външния дълг) и за ценовата или разходната конкурентоспособност (например реалните ефективни валутни курсове) би се улеснило откриването на външни неравновесия. Използването на показатели за вътрешното положение (например за дълга на частния и на публичния сектор) е оправдано, защото външните неравновесия задължително имат вътрешни аналози. Наблюдението на показателите за вътрешното положение е оправдано и само по себе си, тъй като вътрешните неравновесия се отразяват върху другите държави-членки, по-конкретно чрез верижно разпространение на проблемите във финансовата система. Съчетани, тези показатели биха задоволили повечето аналитични потребности за предварително оценяване на възможните неравновесия.

Комисията ще публикува редовно данните от таблицата заедно с доклад, в който ще разглежда в перспектива всички евентуални противоречиви сигнали на различните показатели (член 4). Въз основа на всички налични данни Комисията ще съставя списък на държавите-членки с риск от неравновесия. Ранното обсъждане в рамките на Съвета и Еврогрупата ще дава възможност на Комисията да получава необходимите сведения от държавите-членки и ще осигури прозрачност на разискванията в Комисията. След такова обсъждане Комисията ще предлага специални задълбочени анализи за държавите-членки, за които механизмът за предупреждение показва възможни неравновесия или свързан с тях риск (член 5). Задълбоченият анализ ще се състои от подробно проучване на основните проблеми в съответната държава-членка. При необходимост заедно с анализа може да се извършват проверки за надзор в съответната държава. Ще се отчитат всички ранни предупреждения или препоръки от Европейския комитет за системен риск, както и планираните политически мерки на анализираната държава-членка, отразени в програмата ѝ за стабилност или конвергентната ѝ програма и в националната ѝ програма за реформи. Този задълбочен анализ от страна на Комисията може да доведе до три различни резултата съгласно членове 6 и 7:

- Ако се прецени, че макроикономическите неравновесия не са проблемни, Комисията ще предлага да не се предприемат по-нататъшни действия.

- Ако въз основа на задълбочения анализ Комисията прецени, че има макроикономически неравновесия (или риск от такива неравновесия), тя ще препоръчва на Съвета да приеме необходимите предпазни препоръки към съответните държави-членки съгласно член 121, параграф 2 от Договора. В съответствие с общите насоки за икономическата политика и според характера на неравновесието предпазните препоръки може да се отнасят до проблеми в различни области.

- Ако задълбоченият анализ показва наличието в дадена държава-членка на големи неравновесия или неравновесия, които застрашават правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз, по препоръка на Комисията Съветът може съгласно член 121, параграф 4 от Договора да приеме препоръки, с които обявява съществуването на прекомерно неравновесие и препоръчва на съответната държава-членка да предприеме корективни действия в определен срок и да представи план за корективни действия, съдържащ предвижданите мерки. Държавите-членки с прекомерни неравновесия по смисъла на ППН ще бъдат подложени на засилен партньорски натиск. Тези „препоръки по ППН“ следва да бъдат публикувани; те следва да бъдат по-подробни и повелителни от „предпазните“ препоръки по член 6. Според характера на неравновесието предписанията биха могли да се отнасят до различни аспекти на фискалната политика, политиката по отношение на трудовите възнаграждения, макроструктурната политика и макропруденциалната политика под контрола на държавните органи.

След откриването на ППН съответната държава-членка ще бъде задължена да приеме план за корективни действия в определен срок съгласно член 8, за да установи график за прилагането на мерките. С плана за корективни действия ще се потвърждава решимостта на държавата-членка да работи за преодоляване на неравновесията. В срок от два месеца след представянето на плана за корективни действия и въз основа на доклад от Комисията Съветът трябва да оцени плана. Ако прецени, че планираните действия са достатъчни, по предложение на Комисията Съветът ще издава становище за одобрението на плана. Ако прецени, че предприетите или предвижданите действия съгласно плана за корективни действия са недостатъчни или графикът за изпълнението им е неподходящ за изпълнението на препоръките, по предложение на Комисията Съветът ще приканва държавата-членка да измени плана си в определен нов срок. Гъвкавостта на процедурата би трябвало да даде на Съвета възможност да определя подходящ срок, когато издава препоръки по ППН, като отчита какъв е мащабът на неравновесията и доколко неотложни действия изискват те, както и възможността за справяне с положението чрез използване на различни политически средства. За разлика от фискалната политика, не всички други политически средства са под прекия контрол на националните правителства, когато трябва да се преодоляват неравновесия. Освен това корективните мерки може да влияят със закъснение върху неравновесията според характера им. Например през десетте години преди кризата от 2008 г. в еврозоната имаше трайни различия в конкурентоспособността и салдата по текущите сметки на държавите-членки. Коригирането на неравновесията в конкурентоспособността и външното положение изисква значителни промени на относителните цени и разходи и преразпределение на търсенето и предлагането между сектора, чиято продукция не се изнася, и експортно ориентирания сектор. Икономиките на много държави-членки от еврозоната се отличават с относително висока нееластичност на трудовия и продуктовия пазар, която при липсата на подходящи реформи вероятно ще доведе до по-дълъг период за коригиране на неравновесията. Във всички случаи Комисията ще наблюдава изпълнението на корективните действия от страна на съответните държави-членки, които трябва да представят редовни доклади за напредъка си съгласно член 9. При промяна на икономическите условия препоръките по ППН може да бъдат изменени по препоръка на Комисията.

Въз основа на препоръка на Комисията Съветът ще прави извода дали съответната държава-членка е предприела препоръчаните корективни мерки. В член 10 се излагат условията за посочената оценка. Ако Съветът реши, че съответната държава-членка е предприела целесъобразни действия, процедурата ще бъде временно спряна. Спирането на процедурата означава, че държавата-членка напредва задоволително с корективните действия. Но поради възможността да има дълги периоди от време между приемането на корективните мерки и реализирането на ефекта им, ефективното преодоляване на макроикономическите неравновесия може да отнеме известно време. Съответната държава-членка ще трябва да докладва периодично, а върху нея ще бъде упражняван надзор до окончателното прекратяване на ППН.

В крайна сметка трайните и успешни корективни мерки ще спомогнат за преодоляването на неравновесията. Съгласно член 11 процедурата при прекомерно неравновесие ще бъде прекратявана, когато въз основа на препоръка от Комисията Съветът заключи, че в държавата-членка вече няма прекомерни неравновесия.

Ако съответната държава-членка не е предприела целесъобразни действия, процедурата при прекомерно неравновесие спрямо нея ще продължава. В такива случаи Съветът ще трябва да приема преразгледани препоръки с нов срок — вероятно по-къс — за предприемане на корективни действия. За държавите-членки от еврозоната механизмът за принудително изпълнение би могъл накрая доведе до налагане на наказанията, предвидени в регламента относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в еврозоната. Освен това непълното спазване на препоръките в рамките на надзора върху неравновесията също би могло да се смята за утежняващ фактор при оценяването на бюджетното положение съгласно Пакта за стабилност и растеж, което би създало самоусилващи се взаимодействия между различните елементи на политиката по отношение на принудителното изпълнение.

Във второто предложение за регламент се предвиждат наказателни мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия. С втория регламент се допълва регламентът за ППН, като в него вниманието е съсредоточено върху наказателните мерки за държавите-членки от еврозоната. В него се посочва, че ако дадена държава-членка продължава да не изпълнява препоръките на Съвета за преодоляване на прекомерните макроикономически неравновесия, тя ще трябва да плаща годишна глоба, докато Съветът установи, че е предприела корективни действия. Продължаващото неизпълнение се определя като неизпълнение на препоръките на Съвета в новия срок, поставен съгласно член 10, параграф 4 от Регламент (…). Освен това държавата-членка ще трябва да плаща годишна глоба и ако продължава да не изпълнява задължението си да представи на Съвета и Комисията план за корективни действия, които да са достатъчни за спазването на препоръките на Съвета. В този случай продължаващото неизпълнение се определя като неизпълнение на задължението за представяне на план за достатъчни корективни действия в новия срок, поставен съгласно член 8, параграф 2 от Регламент (…). Годишната глоба ще бъде необходимият стимул за държавите-членки от еврозоната да изпълнят препоръките или да изготвят план за достатъчни корективни действия дори след плащането на първата глоба.

За да се осигури равноправно третиране на държавите-членки, глобата следва да бъде еднаква за всички държави-членки от еврозоната — в размер на 0,1 % от БВП на съответната държава-членка за предходната година. По правило Комисията ще предлага максималния предвиден размер на глобата и това предложение ще се смята за прието, освен ако Съветът вземе обратно решение с квалифицирано мнозинство в срок от десет дни след приемането на предложението от страна на Комисията. Съветът може да измени предложението на Комисията с единодушно решение съгласно член 293, параграф 1 от Договора.

По предложение на Комисията Съветът може да реши да отмени или намали глобата. За тази цел Комисията би могла да отправи предложение в отговор на обосновано искане от държавата-членка и това би обърнало отговорността за осигуряване на доказателства за прилагането на наказанието. Освен това Комисията би могла също да отправи предложение със същата цел, обосновавайки се с наличието на изключителни икономически обстоятелства съгласно Пакта за стабилност и растеж — ПСР (Регламент (ЕО) № 1467/97).

Решенията на Съвета по отношение на тези глоби ще бъдат вземани само от членовете, представляващи държавите-членки, чиято парична единица е еврото. Гласът на члена на Съвета, който представлява засегнатата държава-членка, няма да се брои.

Предвидените в настоящото предложение за регламент глоби представляват „други приходи“ съгласно член 311 от Договора. В съответствие с процедурата, установена в корективната част на ПСР (Регламент (ЕО) № 1467/97), тези приходи ще бъдат разпределяни между държавите-членки, чиято парична единица е еврото и за които не е открита процедура при прекомерно неравновесие по смисъла на Регламент (…) или процедура при прекомерен дефицит по смисъла на Регламент (ЕО) № 1467/1997, пропорционално на дела им в общия брутен национален доход (БНД) на отговарящите на условията държави-членки.

2010/0279 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в еврозоната

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 136 във връзка с член 121, параграф 6 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след като представиха проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[3],

действайки в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) Координацията на икономическата политика на държавите-членки в рамките на Съюза съгласно Договора следва да се основава на спазването на водещите принципи за стабилни цени, публични финанси и парични условия и устойчив платежен баланс.

(2) Трябва да се оползотвори опитът, натрупан през първото десетилетие от функционирането на Икономическия и паричен съюз.

(3) По-конкретно, надзорът върху икономическата политика на държавите-членки следва да се разшири отвъд бюджетния надзор, за да се предотвратяват прекомерните макроикономически неравновесия и да се помага на засегнатите държави-членки да разработват корективни планове преди затвърждаването на различията. Това разширяване на обхвата следва да бъде извършено заедно със задълбочаване на бюджетния надзор.

(4) Необходима е законодателна процедура, която да спомогне за преодоляването на такива неравновесия.

(5) Целесъобразно е многостранният надзор по член 121, параграфи 3 и 4 от Договора, да бъде допълнен със специални разпоредби за откриване, предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия. Процедурата следва да бъде включена в годишния цикъл на многостранния надзор.

(6) Контролът върху изпълнението на Регламент (ЕС) № […/…][4] следва да бъде засилен чрез въвеждането на глоби за държавите-членки, чиято парична единица е еврото, за продължаващо неизпълнение на препоръките за преодоляване на прекомерните макроикономически неравновесия.

(7) Макроикономическите неравновесия могат да създават нежелани колебания в публичните приходи и разходи през целия икономически цикъл, отразявайки се на номиналните резултати и изкривявайки информацията, въз основа на която се извършва планирането и вземането на решения във фискалната област. Неподходящите решения в рамките на фискалната политика, основаващи се на изкривени тенденции, биха могли да намалят, дори да застрашат устойчивостта на публичните финанси. Ако не бъдат контролирани, фискалните и другите макроикономически неравновесия могат да се усилват взаимно и да застрашат правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз. Ето защо следва да се създаде система за коригиране на макроикономическите неравновесия, която да допринася за спазването на бюджетната дисциплина в държавите-членки, чиято парична единица е еврото.

(8) При продължаващо неизпълнение на препоръките на Съвета за преодоляване на прекомерните макроикономически неравновесия следва по правило да се налага годишна глоба, която да остава в сила, докато Съветът установи, че държавата-членка е предприела корективни действия за изпълнение на препоръките.

(9) Освен това при продължаващо неизпълнение от страна на държавата-членка на изискването за изготвяне на план за корективни действия в отговор на препоръките на Съвета по правило също следва да се налага годишна глоба. Тази глоба следва да остава в сила, докато Съветът установи, че държавата-членка е представила план за корективни действия, достатъчни за изпълнението на препоръките.

(10) За да се осигури равноправно третиране на държавите-членки, глобата следва да бъде еднаква за всички държави-членки, чиято парична единица е еврото — в размер на 0,1 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на съответната държава-членка за предходната година.

(11) Процедурата за налагането на глоби на държавите-членки, които не вземат ефективни мерки за коригиране на макроикономическите неравновесия, следва да бъде тълкувана по такъв начин, че налагането на глоби на съответните държави-членки да бъде правило, а не изключение.

(12) Събраните приходи от глоби следва да се разпределят между държавите-членки, чиято парична единица е еврото, за които не е открита процедура при прекомерно неравновесие и които нямат прекомерен дефицит.

(13) Правомощието да приема индивидуални решения за налагането на глоби съгласно настоящия регламент следва да бъде поверено на Съвета. Като част от извършваната от Съвета координация на икономическата политика на държавите-членки съгласно член 121, параграф 1 от Договора, тези индивидуални решения представляват естествено продължение на мерките, приемани от Съвета съгласно член 121 от Договора и Регламент (ЕС) № […/…].

(14) Тъй като настоящият регламент съдържа общи правила за ефективното изпълнение на Регламент (ЕС) № […/…], той следва да бъде приет по обикновената законодателна процедура по член 121, параграф 6 от Договора.

(15) Държавите-членки не могат да създадат достатъчно ефективна рамка за откриване и предотвратяване на макроикономически неравновесия поради тесните търговски и финансови взаимовръзки между тях и поради разпространението на ефектите от националната икономическа политика върху еврозоната и Съюза като цяло. Такава рамка може да бъде създадена по-добре на равнището на Съюза и затова Съюзът може да приеме мерки съгласно принципа на субсидиарност по член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа за пропорционалност, изложен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на поставените цели.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1 Предмет и обхват

1. С настоящия регламент се създава система от глоби с цел ефективно коригиране на макроикономическите неравновесия в еврозоната.

2. Настоящият регламент се прилага спрямо държавите-членки, чиято парична единица е еврото.

Член 2 Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, предвидени в член 2 от Регламент (ЕС) № […/…].

Освен това се прилага и следното определение:

- „изключителни икономически обстоятелства“ са обстоятелствата, при които се счита, че дефицитът по държавния бюджет превишава референтната стойност по изключение по смисъла на член 126, параграф 2, буква а), второто тире от Договора и съгласно Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета[5].

Член 3 Глоби

1. По предложение на Комисията Съветът налага годишна глоба в следните случаи:

1. ако съгласно член 7, параграф 2 и член 10, параграф 4 от Регламент (ЕС) № […/…] са били определени два последователни крайни срока и след това в съответствие с член 10, параграф 4 от посочения регламент Съветът заключи, че съответната държава-членка все още не е предприела препоръчаните корективни действия; или

2. ако съгласно член 8, параграф 1 и член 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) № […/…] са били определени два последователни крайни срока и след това в съответствие с член 8, параграф 2 от посочения регламент Съветът заключи, че съответната държава-членка отново е представила план с недостатъчни корективни действия.

Решението се счита за прието от Съвета, освен ако той реши с квалифицирано мнозинство да отхвърли предложението в срок от десет дни от приемането му от Комисията. Съветът може да измени предложението съгласно член 293, параграф 1 от Договора.

2. Годишната глоба, която трябва да бъде предложена от Комисията, е в размер на 0,1 % от БВП на съответната държава-членка за предходната година.

3. Чрез дерогация от параграф 2, поради наличието на изключителни икономически обстоятелства или въз основа на мотивирано искане от съответната държава-членка, изпратено до Комисията в срок от десет дни от приемането на заключенията на Съвета по параграф 1, Комисията може да предложи глобата да бъде намалена или отменена.

4. Ако дадена държава-членка е платила годишна глоба за определена календарна година и след това съгласно член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № […/…] Съветът заключи, че държавата-членка е предприела препоръчаните корективни действия в течение на съответната година, платената като глоба сума за съответната година се връща на държавата-членка пропорционално на изминалото време.

Член 4 Разпределение на приходите от глоби

Събираните средства от глоби по член 3 от настоящия регламент представляват „други приходи“ съгласно член 311 от Договора и се разпределят между държавите-членки, чиято парична единица е еврото, за които няма открита процедура при прекомерно неравновесие по смисъла на Регламент (ЕС) № […/…] и които нямат прекомерен дефицит съгласно член 126, параграф 6 от Договора, пропорционално на дела им в общия брутен национален доход (БНД) на отговарящите на условията държави-членки.

Член 5 Гласуване в Съвета

При приемането на мерките по член 3 гласуват само членовете на Съвета, представляващи държавите-членки, чиято парична единица е еврото, а Съветът взема решение, без да се брои гласът на този член, който представлява засегнатата държава-членка.

Квалифицираното мнозинство от членовете на Съвета, посочени в предходния параграф, се определя в съответствие с член 238, параграф 3, буква а) от Договора.

Член 6 Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел,

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

[1] European Economy № 2/2008, Европейска комисия, ГД „Икономически и финансови въпроси“.

[2] Комисията вече няколко пъти призовава за по-близка и по-широкообхватна координация в еврозоната, включително в Годишния доклад относно еврозоната за 2009 г. и в Съобщението си „ИПС@10: успехи и предизвикателства след 10 години Икономически и паричен съюз“.

[3] ОВ C , , стр. .

[4] ОВ L […], […], […]

[5] ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 6.