52010PC0522

[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 29.9.2010

COM(2010) 522 окончателен

2010/0276 (CNS)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № …./…. НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИEТО

Световната икономическа и финансова криза изведе на преден план необходимостта от по-сериозна координация и засилен надзор на икономическите политики в рамките на Икономическия и паричен съюз (ИПС). Съществуващите инструменти и методи на координация и надзор позволиха на ЕС да устои на трудности, които биха се оказали непосилни за всяка държава-членка поотделно. Европейските институции и държавите-членки реагираха бързо и продължават да полагат съвместни усилия за възстановяване от безпрецедентната за нашето поколение криза.

Тези неотдавнашни събития обаче разкриха и неотстранените пропуски и слабости както в сегашната система за координация, така и в съществуващите процедури за надзор. Според всеобщото мнение рамката за ИПС следва да бъде укрепена възможно най-скоро с цел да се затвърдят макроикономическата стабилност и устойчивостта на публичните финанси, които са предпоставки за постигането на траен растеж на производството и заетостта.

Кризата доведе до радикален обрат в преобладаващите до 2007 г. благоприятни икономически и финансови условия и за пореден път показа, че извънредните приходи, натрупани по време на благоприятната икономическа конюнктура, не са били използвани в достатъчна степен, за да се осигури възможност за маневриране при неблагоприятна промяна. В повечето държави-членки ще бъде необходима значителна консолидация с цел да се възстанови низходящата тенденция на публичния дълг. Нуждата от това е още по-спешна предвид факта, че обществата и икономиките в Европа са изправени пред последиците, свързани със застаряването на населението, които ще окажат допълнителен натиск върху предлагането на труд и публичните бюджети. Понижаването на равнището на дълга е от особено значение за повечето държави предвид отрицателното му влияние върху икономическите стимули и растежа чрез по-високите данъци и рискови премии.

Основен инструмент за координация и надзор на фискалната политика е Пактът за стабилност и растеж (ПСР), с който се прилагат посочените в Договора разпоредби относно бюджетната дисциплина. Укрепването на Пакта е важно както за увеличаване на доверието към договорената координирана стратегия за оттегляне на мерките за стимулиране във фискалната област, така и за да се предотврати повторението на грешки от миналото. Целта на представяния набор от мерки е укрепване на Пакта посредством: i) подобряване на неговите разпоредби в контекста на опита и не на последно място на опита от кризата; ii) снабдяването му с по-ефективни инструменти за прилагане; и iii) допълването му с разпоредби относно националните фискални рамки. Този комплекс от предложения е част от по-мащабна реформа на икономическото управление в рамките на стратегията „Европа 2020“, която включва предложения за разрешаване на макроикономическите неравновесия с помощта на по-стриктен надзор, включително механизми за предупреждение и санкции. Различните елементи от координацията на икономическата политика, включително надзорът на структурните реформи, ще бъдат интегрирани в нов надзорен цикъл — т.нар. „европейски семестър“, който ще обедини съществуващите процедури в рамките на ПСР и общите насоки на икономическата политика, в това число едновременното представяне на програмите за стабилност и конвергентните програми, и на националните програми за реформи.

2. РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

Насоките на настоящите предложения бяха обявени от Комисията в две съобщения: „Засилване на координацията на икономическите политики“ от 12 май 2010 г. и „Засилване на координацията на икономическата политика за стабилност, растеж и работни места — инструменти за по-силно икономическо управление на ЕС“ от 30 юни 2010 г. Решението на Комисията да издаде официално съобщение бе продиктувано от нейното желание да покаже ангажираността си към насърчаване на диалога с държавите-членки, с Европейския парламент и с всички заинтересовани страни, като същевременно предоставя конкретни предложения за действие.

През юни 2010 г. Европейският съвет призна неотложната необходимост от координиране на нашите икономически политики. Постигнато бе съгласие относно първоначалните насоки по отношение на ПСР и бюджетния надзор. По-специално Европейският съвет се споразумя относно следното: i) да се засилят предпазните и корективните мерки на ПСР, включително със санкции и надлежно отчитане на конкретните обстоятелства в държавите от еврозоната; ii) в рамките на бюджетния надзор да се обръща по-голямо внимание на равнищата и развитието на дълга и цялостната устойчивост; iii) да се гарантира, че всички държави-членки разполагат с национални бюджетни правила и средносрочни бюджетни рамки в съответствие с ПСР; iv) да се осигури качеството на статистическите данни.

Европейският съвет отправи призив към Комисията и към създадената през март 2010 г. Специална група за икономическото управление, ръководена от неговия председател, да доразвият и приложат в действие тези насоки възможно най-скоро. Между Комисията и Специалната група бе установено конструктивно сътрудничество. Комисията подпомогна работата на Специалната група посредством горепосочените съобщения, както и с ad hoc съдействие.

3. ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Правното основание за ПСР е заложено в членове 121 и 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз. ПСР се състои от: Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (наричан „предпазни мерки“), Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (наричан „корективни мерки“) и Резолюцията от 17 юни 1997 г. относно Пакта за стабилност и растеж. Тези регламенти бяха изменени през 2005 г. с Регламент (ЕО) № 1055/2005 и Регламент (ЕО) № 1056/2005 и допълнени с Доклада на Съвета от 20 март 2005 г., озаглавен „Подобряване на изпълнението на Пакта за стабилност и растеж“. Настоящите предложения имат за цел да въведат нови изменения в Регламент № 1466/97 и Регламент (ЕО) № 1467/97. Допълнителни инструменти за прилагане са предложени в нов регламент на Европейския парламент и на Съвета относно ефективното прилагане на бюджетния надзор в еврозоната въз основа на член 136 от Договора във връзка с член 121, параграф 6. Изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки са предмет на нова директива на Съвета, основаваща се на член 126, параграф 14: по-специално целта на директивата е да определи задълженията на националните органи да спазват разпоредбите на член 3 от Протокол № 12 към Договорите относно процедурата при прекомерен дефицит.

Предпазните мерки на ПСР целят да гарантират, че държавите-членки следват разумна фискална политика, така че да не е необходимо да се приемат по-строги форми на координация, за да се избегне подлагането на риск на устойчивостта на публичните финанси с възможните негативни последствия за ИПС като цяло. Съответно от държавите-членки се изисква да представят програми за стабилност и конвергентни програми, в които са очертани плановете им за постигане на средносрочните бюджетни цели (СБЦ), определени като процент от БВП в структурно изражение (т.е. след коригиране на ефекта на цикъла и изключване на еднократните и временните мерки); тези цели са различни в отделните страни и варират около балансираното състояние, за да отразяват нивото на държавния дълг и задълженията, свързани със застаряването. От държавите-членки, които не са достигнали средносрочната си цел, се очаква да се приближават към нея с годишен темп от 0,5 % от БВП в структурно изражение.

Напредъкът към СБЦ като цяло обаче е недостатъчен, поради което публичните финанси са силно изложени на въздействието на икономическия спад. Освен това на практика се оказва, че структурното салдо е неадекватен показател за основната фискална позиция на страната, тъй като е трудно да се оцени цикличната позиция на икономиката в реално време и тъй като извънредните постъпления и спадове в приходите, които не са пряко свързани с икономическия цикъл (по-специално развитието в сектора на жилищата и финансовите пазари), не се отчитат в достатъчна степен. В резултат на това в редица страни привидно стабилните бюджетни позиции преди кризата прикриваха силна зависимост от извънредни приходи за финансиране на разходите, неизпълнението на които допринесе за стремителното увеличаване на бюджетните дефицити.

В отговор на тези недостатъци предлаганата реформа на предпазните мерки запазва текущите СБЦ и годишното изискване за конвергенция от 0,5 % от БВП, като същевременно ги прави оперативни по отношение на един нов принцип на провеждане на разумна фискална политика. Този принцип предполага, че годишното нарастване на разходите не следва да надхвърля разумния средносрочен темп на растеж на БВП (а ако СБЦ не е била постигната — следва да остане значително под този темп), освен ако СБЦ е преизпълнена значително или прекомерното нарастване на разходите е съпътствано от дискреционни мерки по отношение на приходите. Основната цел е да се гарантира, че извънредните приходи няма да бъдат похарчени, а вместо това ще бъдат пренасочени към намаляване на дълга. Новият принцип ще определи референтна стойност, спрямо която ще бъдат оценявани фискалните планове на страните в програмите за стабилност и конвергентните програми. Освен това, ако съответната държава-членка не спазва съгласувания темп на нарастване на разходите и договорените мерки по отношение на приходите, тя може да получи предупреждение от Комисията и, ако неспазването е продължително и/или особено сериозно, препоръка от Съвета за предприемане на корективни действия по силата на член 121 от Договора. Такава препоръка, макар и отправена като част от предпазните мерки, ще бъде придружена за пръв път и единствено за страните от еврозоната от механизъм за контрол върху изпълнението по силата на член 136 от Договора под формата на лихвоносен депозит, възлизащ на 0,2 % от БВП. За налагане на лихвоносния депозит се въвежда процедура за механизъм на „обратно гласуване“: при отправяне на препоръка депозитът става дължим по предложение на Комисията, освен ако Съветът вземе решение за обратното с квалифицирано мнозинство и в срок от десет дни. Съветът може да намали размера на депозита само с единодушие или въз основа на предложение на Комисията и мотивирано искане от страна на съответната държава-членка. Депозитът се възстановява заедно с натрупаните по него лихви, след като Съветът се увери, че ситуацията, която го е предизвикала, вече не съществува.

Корективните мерки на ПСР имат за цел да предпазват от големи грешки в бюджетните политики, които биха могли да подложат на риск устойчивостта на публичните финанси и потенциално да застрашат ИПС. Това се изразява в задължение за държавите-членки да избягват прекомерни дефицити по държавния бюджет, които се определят въз основа на количествен праг за дефицита (3 % от БВП) и дълга (60 % от БВП или намаляващ с достатъчни темпове към тази стойност). Процедурата при прекомерен дефицит (ППД), която привежда в действие забраната за прекомерен дефицит, предвижда поредица от стъпки, които в крайна сметка могат да доведат до налагане на финансови санкции за държавите от еврозоната.

ППД е била редовно прилагана съгласно съответните разпоредби, дори в контекста на изключителните обстоятелства по време на финансовата криза, като по този начин е допринесла за стабилизиране на очакванията за методичното разрешаване на последната. Наяве обаче излязоха редица недостатъци. Макар критериите за дефицита и дълга да са по принцип с еднаква тежест, може да се смята, че устойчиво високите равнища на дълга представляват по-голяма заплаха за устойчивостта на публичните финанси в сравнение със спорадичните високи дефицити, но на практика до настоящия момент в полезрението на ППД е бил почти единствено прагът от „3 % от БВП“, докато ролята на дълга е оставала встрани. Това се дължи на по-комплексното естество на прага за дълга в сравнение с този за дефицита, включително на двусмислието на понятието за достатъчен темп на намаляване и по-голямото въздействие върху съотношението на дълга на променливи извън контрола на правителството, и най-вече инфлацията. По принцип ППД се крепи върху силен механизъм за контрол върху изпълнението, тъй като при продължително некоригиране на прекомерния дефицит могат, а и следва да бъдат наложени финансови санкции. Изглежда обаче такива санкции идват на твърде късен етап от процеса и поради това не възпрепятстват ефективно извършването на големи грешки във фискалната политика, до известна степен поради факта, че финансовата ситуация на съответната страна може да се е влошила толкова много, че заплахата от глоба да изглежда по-малко вероятна в момента, в който следва да бъде наложена. И накрая, последната криза показа, че ако задължението за коригиране на прекомерния дефицит допринася за затвърждаване на очакването за запазване на държавната платежоспособност, времевата рамка и профилът на корекциите може би следва да вземат предвид фактори от значение за целия ИПС.

В отговор на тези недостатъци се отправят следните ключови предложения за реформата на корективните мерки.

Критерият за дълга съгласно ППД ще стане действащ най-вече с приемането на конкретна количествено изразена референтна стойност, чрез която да се преценява дали съотношението на дълга се понижава в достатъчна степен към прага от 60 % от БВП. По-конкретно, съотношение на дълга към БВП, което надвишава 60 %, ще се смята за достатъчно намаляващо, ако разликата с референтната стойност от 60 % от БВП е намалявала през предходните три години с темп от порядъка на една двадесета годишно. Неспазването на тази количествено изразена референтна стойност обаче не означава, че във всички случаи срещу съответната страна ще започне процедура за прекомерен дефицит, тъй като за подобно решение е необходимо да бъдат взети под внимание всички фактори, които имат отношение, особено що се отнася до оценката на развитието на дълга, като например дали много ниският номинален растеж пречи на намаляването на дълга, както и рисковите фактори, свързани с дълговата структура, задлъжнялостта на частния сектор и задълженията, произтичащи от застаряването на населението. В съответствие с по-силния акцент, който се поставя върху дълга, следва да бъде обърнато по-голямо внимание на съответните фактори при неспазване на критерия за дефицит, ако дадена страна има дълг под прага от 60 % от БВП.

Предложеният по-гъвкав подход с оглед на отчитането на съответните фактори при отделните стъпки за установяване наличието на прекомерен дефицит може също така да бъде от полза за страни, които извършват цялостна пенсионна реформа, надхвърляща предвиждания понастоящем петгодишен преходен период. Специалните разпоредби на ПСР за цялостните пенсионни реформи с оглед на критерия за дефицит обхващат също така и дълговия критерий: същият петгодишен преходен период се въвежда, за да бъдат отчетени нетните разходи по тези реформи, когато се оценява спазването на дълговия критерий. И накрая, същото внимание трябва да бъде отдадено и на частична или пълна отмяна на извършени по-рано цялостни пенсионни реформи, както при задействането, така и при прекратяването на ППД.

Контролът върху изпълнението се засилва чрез въвеждането на нов пакет от финансови санкции за държавите-членки от еврозоната, които постепенно ще се включат в процеса на много по-ранен етап. По-специално, ще бъде изискван безлихвен депозит в размер на 0,2 % от БВП при вземането на решение за дадена страна да бъде открита процедура за прекомерен дефицит; този депозит ще бъде трансформиран в глоба в случай на неспазване на първоначалната препоръка за коригиране на дефицита. Сумата се равнява на твърдия компонент на санкциите, вече предвиден за последния етап от ППД. Освен това има връзка с бюджета на ЕС, която следва да улесни предвиждания преход към система за привеждане в действие, основаваща се на бюджета на ЕС, както посочва споменатото по-горе Съобщение на Комисията от 30 юни 2010 г. По-нататъшно неспазване ще доведе до прилагането на санкции в съответствие с вече съществуващите разпоредби в ПСР. За да се ограничат дискреционните действия при привеждането в действие, се предвижда механизъм на „обратно гласуване“ за налагането на нови санкции във връзка с последващите етапи от ППД. По-конкретно, на всеки етап от ППД Комисията ще прави предложения за необходимата санкция и предложението ще се смята за одобрено, освен ако Съветът реши противното с квалифицирано мнозинство в рамките на десет дни. Безлихвеният депозит или глобата могат да бъдат намалявани или отменяни само с единодушието на Съвета или въз основа на специално предложение от Комисията, основаващо се на изключителни икономически обстоятелства, или след мотивирана молба от съответната държава-членка.

Освен това критериите за оценка на спазването на препоръките на всеки етап, включително възможността за допускане на удължаване на срока за коригиране на прекомерния дефицит, са изяснени чрез поставянето на специален акцент върху фискалните променливи, за които може да се допусне, че са под прекия контрол на правителството, по-специално разходите, по аналогия с подхода, предложен в предпазната част. Освен за тези специфични за отделни държави обстоятелства се въвежда възможност за удължаване на сроковете и в случай на всеобхватна икономическа криза.

Не може да се очаква ефективното привеждане в действие на рамката на ИПС за бюджетна координация да стане само чрез условия, определени на равнище ЕС. Особеният децентрализиран характер на воденето на фискална политика в ЕС и общата нужда от припознаване на правилата на ЕС на национално равнище правят необходимо отразяването в националните бюджетни рамки на целите на рамката на ИПС за бюджетна координация. Националната бюджетна рамка е съвкупност от елементи, която създава основата за фискалното управление на национално равнище, т.е. конкретната институционална политика на отделната страна определя облика на воденето на фискална политика на национално равнище. Това означава системи за счетоводство на публичния сектор, статистика, прогнозни практики, фискални правила за количествено изразяване, бюджетни процедури, ръководещи всички етапи на бюджетния процес и по-специално средносрочни бюджетни рамки и фискални отношения между отделните подсектори на сектор „Държавно управление“. При все че специфичните нужди и предпочитания на държавите-членки трябва да бъдат отчитани, е необходимо спазването на редица критерии във връзка с постигането на минимално качество и съответствие с бюджетната рамка на ИПС. Те са обект на Директивата относно националните бюджетни рамки, която се предлага като допълнение към реформата на ПСР. Подобни критерии изискват на първо място първичните елементи на националните бюджетни рамки, а именно счетоводните и статистическите въпроси и прогнозните практики, да работят в съответствие с минималните европейски стандарти за улесняване на прозрачността и наблюдението на развитието във фискалната област. Националните бюджетни рамки трябва също така да приемат многогодишното фискално планиране, за да се подсигури постигането на средносрочните цели на равнище ЕС. Освен това държавите-членки трябва да прилагат количествени фискални правила, които способстват спазването на праговете за дефицит и за дълг. Държавите-членки трябва да подсигурят прилагането на тези критерии във всички подсектори на сектор „Държавно управление“. Националните власти трябва също така да гарантират прозрачността на бюджетните процедури чрез осигуряването на подробна информация относно съществуващите извънбюджетни фондове, данъчни разходи и условни пасиви.

2010/0276 (CNS)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № …./…. НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 126, параграф 14, втора алинея от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след като представи проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския парламент[1],

като взе предвид становището на Европейската централна банка (ЕЦБ),

в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1) Координацията на икономическите политики на държавите-членки в рамките на Съюза, както е предвидено в Договора, следва да води до спазване на ръководните принципи за стабилни цени, стабилни публични финанси и парични условия, както и устойчив платежен баланс.

(2) Пактът за стабилност и растеж първоначално е включвал Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики[2], Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит[3] и Резолюция на Европейския съвет от 17 юни 1997 година относно Пакта за стабилност и растеж[4]. Регламенти (ЕО) № 1466/97 и (ЕО) № 1467/97 бяха изменени през 2005 г. съответно от Регламенти (ЕО) № 1055/2005 и (ЕО) № 1056/2005. Освен това беше приет Доклад на Съвета от 20 март 2005 г., озаглавен „Подобряване на изпълнението на Пакта за стабилност и растеж“.

(3) Пактът за стабилност и растеж се основава на целта за осигуряване на стабилни публични финанси като средство за укрепване на предпоставките за ценова стабилност и за висок и устойчив растеж, подкрепен от финансова стабилност и водещ до създаване на трудова заетост.

(4) Необходимо е засилване на общата рамка за икономическо управление, включително по отношение на бюджетния надзор, в съответствие с постигнатата висока степен на интеграция между икономиките на държавите-членки на Европейския съюз и особено в еврозоната.

(5) Необходимо е засилване на правилата за бюджетната дисциплина, по-специално чрез увеличаване на значението на равнището и изменението на дълга и на общата устойчивост.

(6) Прилагането на съществуващата процедура за прекомерен дефицит въз основа на двата критерия — за дефицита и за дълга, изисква определянето на количествена референтна стойност, спрямо която да се преценява дали съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт намалява в достатъчна степен и дали се приближава към референтната стойност с удовлетворителен темп.

(7) Установяването на наличието на прекомерен дефицит въз основа на критерия за дълга и стъпките, водещи до него, не следва да се основава само на неспазване на количествената референтна стойност, но винаги да взема под внимание цялата съвкупност от действащи фактори, обхванати от доклад на Комисията съгласно член 126, параграф 3 от Договора.

(8) При установяването на наличието на прекомерен дефицит въз основа на критерия за дефицит и стъпките, водещи до него, е необходимо да се взема под внимание цялата съвкупност от действащи фактори, обхванати от доклада съгласно член 126, параграф 3 от Договора, ако съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт не надхвърля референтната стойност.

(9) Докладът на Комисията съгласно член 126, параграф 3 от Договора следва да отчете по съответния начин качеството на националната фискална рамка, тъй като тя играе решаваща роля за подпомагане на фискалната консолидация и устойчивите публични финанси.

(10) За да се подпомогне наблюдението на изпълнението на препоръките на Съвета и предизвестията за коригиране на състоянието на прекомерен дефицит, е необходимо те да посочват годишните бюджетни цели в съответствие с изискваното подобрение на бюджетното салдо, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл и с изчистени еднократни и временни мерки.

(11) При оценяването на ефективността на действията се използва възможността за съобразяване с разходните цели на консолидирания държавен бюджет като референтна стойност във връзка с прилагането на набелязани специфични мерки за приходите.

(12) Когато се преценява дали да бъде удължен срокът за коригиране на прекомерния дефицит, е необходимо да бъде обърнато специално внимание на сериозните общи икономически спадове.

(13) Уместно е да се засили прилагането на финансовите санкции, предвидени в член 126, параграф 11 от Договора, така че те да представляват реален стимул за съобразяване с предизвестията съгласно член 126, параграф 9.

(14) За да се подсигури спазването от страна на участващите държави-членки на рамката на Съюза за фискален надзор, въз основа на член 136 от Договора следва да бъдат подготвени съобразени с правилата санкции, които гарантират справедливи, навременни и ефективни механизми за съобразяване с правилата на Пакта за стабилност и растеж.

(15) Препратките, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1467/97, следва да вземат под внимание новата номерация на членовете в Договора за функционирането на Европейския съюз, както и замяната на Регламент (ЕО) № 3625/93 на Съвета с Регламент (ЕО) № 479/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност[5].

(16) Поради това Регламент (ЕО) № 1467/97 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 1467/97 се изменя, както следва:

1. Член 1 се заменя със следния текст:

„Член 1

1. Настоящият регламент установява разпоредбите за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит и има за цел да възпира възникването на прекомерни бюджетни дефицити, а в случай, че те възникнат — да способства за тяхното бързо преодоляване, като съблюдаването на бюджетната дисциплина се проверява въз основа на критериите за дефицита по държавния бюджет и за държавния дълг.

2. За целите на настоящия регламент под „участващи държави-членки“ се разбира онези държави-членки, чиято парична единица е еврото.“

2. Член 2 се изменя, както следва:

а) в параграф 1 първата алинея се заменя със следното:

„1. Смята се, че бюджетният дефицит надхвърля референтната стойност по изключение съгласно член 126, параграф 2, буква а), второ тире от Договора тогава, когато е резултат от необичайно събитие извън контрола на съответната държава-членка, което оказва значително влияние върху финансовото състояние на общото управление, или когато е резултат от сериозен икономически спад.“

б) вмъква се следният параграф 1a:

„1a) Когато надхвърля референтната стойност, съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) се смята за намаляващо и за приближаващо референтната стойност с удовлетворителен темп в съответствие с член 126, параграф 2, буква б) от Договора, ако разликата с референтната стойност е намаляла през предходните три години с темп от порядъка на една двадесета годишно. За период от три години от [дата на влизане в сила на настоящия регламент — да се допълни] при прилагането на този показател се взема под внимание неговия ретроспективен характер.

в) параграф 3 се заменя със следното:

„3. Когато подготвя доклад по смисъла на член 126, параграф 3 от Договора, Комисията взема предвид всички фактори, посочени в този член. Докладът отразява по подходящ начин развитието на икономическите показатели в средносрочен план (по-конкретно потенциалния растеж, фазата на икономическия цикъл, инфлацията, сериозните икономически неравновесия), както и развитието на средносрочното бюджетно състояние (по-конкретно усилията за фискална консолидация при благоприятна икономическа конюнктура, публичните инвестиции, прилагането на политиките в контекста на общата стратегия за растеж на Съюза и качеството на публичните финанси като цяло, по-специално съответствието с Директива […] на Съвета относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки.) Докладът също така анализира съответното развитие на средносрочната дългова позиция (по-специално той отразява по подходящ начин рисковите фактори, включително падежната структура и валутното изражение на дълга, операциите наличности-потоци, натрупаните резерви и други публични активи; гаранциите, особено такива, които са свързани с финансовия сектор; явните и скрити задължения, свързани със застаряването на населението, както и дълга на частния сектор дотолкова, доколкото той може да представлява потенциално скрито задължение за държавата). Освен това Комисията обръща подобаващо внимание на всички други фактори, които според становище на съответната държава-членка са от значение за цялостната качествена оценка на превишението над референтната стойност и които държавата-членка е представила на Комисията и на Съвета. В тази връзка се обръща специално внимание на финансовите вноски за повишаване на международната солидарност и за постигането на политическите цели на Съюза, включително финансова стабилност.“

г) параграф 4 се заменя със следното:

„4. Комисията и Съвета правят балансирана цялостна оценка на всички действащи фактори, по-специално степента, в която те засягат оценката на спазването на критерия за дефицит и/или на критерия за дълг като влошаващи или подобряващи фактори. При оценката на спазването на критерия за дефицит, ако съотношението на държавния дълг към БВП надхвърля референтната стойност, тези фактори се вземат под внимание на отделните етапи на вземането на решение за наличие на прекомерен дефицит, предвидени в член 126, параграфи 4, 5 и 6 от Договора, само ако е напълно изпълнено двойното условие на ръководния принцип, а именно, че преди да бъдат взети предвид съответните фактори, дефицитът на консолидирания държавен бюджет остава близо до референтната стойност и неговото превишение над референтната стойност е временно.“

д) параграф 7 се заменя със следното:

„7. За държави-членки, в които прекомерният дефицит или неизпълнението на изискванията за дълговия критерий съгласно член 126, параграф 2, буква б) от Договора отразяват извършването на пенсионна реформа, въвеждаща многостълбова система, която включва задължителен стълб, изцяло на капиталов принцип, Комисията и Съветът отчитат също и разходите за реформата на стълб държавно обществено осигуряване, когато оценяват развитието на размера на дефицита и дълга по ППД. В случаите, в които делът на дълга надхвърля референтната стойност, разходите по реформата се вземат под внимание само ако дефицитът остава близък до референтната стойност. За тази цел, за период от пет години, считан от датата на влизането в сила на тази реформа, се вземат под внимание нетните разходи по реформата, отразени чрез развитието на дефицита и на дълга на линейно-дегресивна база. Освен това, независимо от датата на влизане в сила на реформата, отражението на нетните разходи по нея върху промяната на дълга се взема под внимание за преходен период от пет години от [дата на влизане в сила на настоящия регламент — да се допълни] въз основа на същата линейно-дегресивна скала. Така изчислените нетни разходи се вземат предвид и при решението на Съвета съгласно член 126, параграф 12 от Договора за отмяна на някои или всички негови решения съгласно параграфи от 6 до 9 и 11 от член 126 от Договора, ако дефицитът е намалявал значително и постоянно и е достигнал ниво близо до референтната стойност, както и в случай на неизпълнение на изискванията на дълговия критерий, ако дългът е започнал да намалява. Освен това същото внимание трябва да бъде обърнато и на намаляването на нетните разходи, произтичащи от частична или пълна отмяна на горепосочената пенсионна реформа.“

3. Член 3 се изменя, както следва:

а) параграф 2 се заменя със следното:

'2. Вземайки предвид становището, посочено в параграф 1, Комисията, ако прецени, че е налице прекомерен дефицит, представя становище и предложение до Съвета в съответствие с член 126, параграфи 5 и 6 от Договора.“

б) В параграф 3 позоваването „член 4, параграф 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 3605/93“ се заменя с позоваването „член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 479/2009“.

в) параграф 4 се заменя със следното:

„4. Препоръката на Съвета, направена в съответствие с член 126, параграф 7 от Договора, определя срок, не по-дълъг от шест месеца, за да бъдат предприети ефективни действия от съответната държава-членка. Препоръката на Съвета следва също така да определи краен срок за коригиране на прекомерния дефицит, което следва да бъде завършено в годината, следваща годината на неговото установяване, освен ако са налице особени обстоятелства. В препоръката Съветът изисква държавата-членка да постигне годишни бюджетни цели, които въз основа на прогнозите, аргументиращи препоръката, са съобразени с минимално годишно подобрение от поне 0,5 % от БВП като референтна стойност, с отчитане на цикличните колебания и с изчистени еднократни и временни мерки, за да се гарантира коригирането на прекомерния дефицит в рамките на срока, определен в препоръката.“

г) вмъква се следният параграф 4a:

„4a) В непревишаващия шест месеца срок, посочен в параграф 4, съответната държава-членка докладва на Комисията и на Съвета относно мерките, предприети в отговор на препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от Договора. Докладът включва целите за държавните разходи и за дискреционните мерки по отношение на приходите в съответствие с препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от Договора, както и информация относно взетите мерки и естеството на мерките, предвидени за постигане на целите. Докладът се оповестява публично.“

д) параграф 5 се заменя със следното:

„5. Ако са били предприети ефективни действия съгласно препоръка по член 126, параграф 7 от Договора и след приемането на препоръката са възникнали неочаквани неблагоприятни икономически събития със значими отрицателни последици за държавните финанси, Съветът може да реши по препоръка на Комисията да приеме преразгледана препоръка съгласно член 126, параграф 7 от Договора. Преразгледаната препоръка, вземайки предвид съответните фактори съгласно член 2, параграф 3 от настоящия регламент, принципно може да удължи срока за коригиране на прекомерния дефицит с една година. Съветът оценява наличието на неочаквани неблагоприятни икономически събития със значими отрицателни последствия за държавните финанси въз основа на икономическите прогнози в своята препоръка. Съветът също така може да реши, по препоръка от Комисията, да приеме преразгледана препоръка съгласно член 126, параграф 7 от Договора в случай на сериозен общ икономически спад.“

4. В член 4 параграф 2 се заменя със следното:

„2. Съветът, когато преценява дали са били предприети ефективни действия в отговор на неговите препоръки, отправени в съответствие с член 126, параграф 7 от Договора, основава решението си на доклада, представен от съответната държава-членка съгласно член 3, параграф 4а от настоящия регламент, и неговото изпълнение, както и на всякакви други публично оповестени решения на правителството на съответната държава-членка.“

5. Член 5 се изменя, както следва:

а) параграф 1 се заменя със следното:

„1. Всяко решение на Съвета за отправяне на предизвестие до съответната държава-членка от еврозоната да вземе мерки за намаляване на дефицита съгласно член 126, параграф 9 от Договора, се взема в срок от два месеца от решението на Съвета, установяващо, че не са предприети ефективни действия съгласно член 126, параграф 8. В предизвестието Съветът изисква от държавата-членка да постигне годишните бюджетни цели, които, въз основа на прогнозите, аргументиращи предизвестието, са съобразени с минимално годишно подобрение от поне 0,5 % от БВП като референтна стойност, с отчитане на цикличните колебания и с изчистени еднократни и временни мерки, за да се гарантира коригирането на прекомерния дефицит в рамките на срока, определен в предизвестието. Съветът също така указва мерките, благоприятстващи постигането на тези цели.“

б) вмъква се следният параграф 1a:

„1a) След предизвестието на Съвета, изпратено в съответствие с член 126, параграф 9 от Договора, съответната държава-членка докладва на Комисията и на Съвета относно предприетите мерки в отговор на предизвестието на Съвета. Докладът включва целите за държавните разходи и за дискреционните мерки по отношение на приходите, както и информация относно взетите мерки в отговор на конкретните препоръки на Съвета, за да се позволи на Съвета при необходимост да вземе решение в съответствие с член 6, параграф 2 от настоящия регламент. Докладът се оповестява публично.“

в) параграф 2 се заменя със следното:

„2. Ако са били предприети ефективни действия съгласно предизвестие по член 126, параграф 9 от Договора и след приемането на предизвестието са възникнали неочаквани неблагоприятни икономически събития със значими отрицателни последици за държавните финанси, Съветът може да реши по препоръка на Комисията да приеме преразгледано известие съгласно член 126, параграф 9 от Договора. Преразгледаното предизвестие, вземайки предвид съответните фактори съгласно член 2, параграф 3 от настоящия регламент, може по изключение да удължи срока за коригиране на прекомерния дефицит по правило с една година. Съветът оценява наличието на неочаквани неблагоприятни икономически събития със значими отрицателни последствия за държавните финанси въз основа на икономическите прогнози в своето предизвестие. Съветът също така може да реши, по препоръка от Комисията, да приеме преразгледано предизвестие съгласно член 126, параграф 9 от Договора в случай на сериозен общ икономически спад.“

6. Член 6 се заменя със следния текст:

„ Член 6

1. Съветът, когато преценява дали са били предприети ефективни действия в отговор на неговото предизвестие, изпратено в съответствие с член 126, параграф 9 от Договора, основава решението си на доклада, представен от съответната държава-членка съгласно член 5, параграф 1а от настоящия регламент, и неговото изпълнение, както и на всякакви други публично оповестени решения на правителството на съответната държава-членка.

2. Когато са изпълнени условията за прилагане на член 126, параграф 11 от Договора, Съветът налага санкции в съответствие с член 126, параграф 11. Всяко подобно решение следва да бъде взето не по-късно от четири месеца след решението на Съвета за отправяне на предизвестие до съответната участваща държава-членка да предприеме мерки в съответствие с член 126, параграф 9.“

7. В член 7 позоваването „член 4, параграф 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 3605/93“ се заменя с позоваването „член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 479/2009“.

8. Член 8 се заменя със следния текст:

„Член 8

Решенията на Съвета за засилване на санкциите в съответствие с член 126, параграф 11 от Договора, се вземат не по-късно от два месеца след датите за предоставяне на информация съгласно Регламент (ЕО) № 479/2009. Решенията на Съвета за отмяна на някои или на всички негови решения в съответствие с член 126, параграф 12 от Договора се вземат възможно най-скоро и във всички случаи не по-късно от два месеца след датите за предоставяне на информация съгласно Регламент (ЕО) № 479/2009. “

9. В член 9, параграф 3 позоваването „член 6“ се заменя с позоваването „член 6, параграф 2“

10. Член 10 се изменя, както следва:

а) уводното изречение на параграф 1 се заменя със следния текст:

'1. Комисията и Съветът извършват редовно наблюдение на прилагането на действията, предприети:

б) в параграф 3 позоваването „Регламент (ЕО) № 3605/93“ се заменя с позоваване „Регламент (ЕО) № 479/2009“.

11. Член 11 се заменя със следния текст:

„Член 11

Когато Съветът реши да наложи санкции на участваща държава-членка в съответствие с член 126, параграф 11 от Договора, като правило се налага глоба. Съветът може да реши да допълни тази глоба с други мерки, предвидени в член 126, параграф 11 от Договора.“

12. Член 12 се заменя със следния текст:

„Член 12

1. Размерът на глобата се определя въз основа на твърд компонент, възлизащ на 0,2 % от БВП, и променлив компонент. Променливият компонент възлиза на една десета от разликата между дефицита като процент от БВП за предходната година и или референтната стойност на дефицита на консолидирания държавен бюджет, или, в случай, че неспазването на бюджетната дисциплина включва и критерия за дълг, салдото по консолидирания държавен бюджет като процент от БВП, което е трябвало да бъде постигнато през същата година съгласно предизвестието, отправено съгласно член 126, параграф 9 от Договора.

2. Всяка следваща година, докато решението за съществуването на прекомерен дефицит не бъде отменено, Съветът преценява дали съответната участваща държава-членка е предприела ефективно действие в отговор на предизвестието на Съвета съгласно член 126, параграф 9 от Договора. В тази годишна оценка Съветът решава в съответствие с член 126, параграф 11 от Договора да засили санкциите, освен ако съответната участваща държава-членка се е съобразила с предизвестието на Съвета. Ако е взето решение за допълнителна глоба, тя се изчислява по същия начин, по който се изчислява променливият компонент на глобата в параграф 1.

3. Всяка отделна глоба, посочена в параграфи 1 и 2, не може да надхвърля горната граница от 0,5 % от БВП.“

13. Член 13 се отменя и позоваването на него в член 15 се заменя с позоваването „член 12“.

14. Член 16 се заменя със следния текст:

„ Член 16

Глобите, посочени в член 12 от настоящия регламент, представляват други приходи, посочени в член 311 от Договора, и се разпределят между участващите държави-членки, които нямат прекомерен дефицит, както е определен в съответствие с член 126, параграф 6 от Договора, и които не са обект на процедурата при прекомерно неравновесие по смисъла на Регламент (ЕС) № […/…], пропорционално на техния дял в общия брутен национален доход (БНД) на отговарящите на условията държави—членки.

15. Всички позовавания на „член 104“ се заменят в регламента с позовавания на „член 126 от Договора“.

16. В точка 2 от приложението позоваванията в колона І на „член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 3605/93 на Съвета“ се заменят с позоваването „член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 479/2009 на Съвета.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в […] на […] година.

За Съвета

Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ

1. РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1. Наименование на предложението/инициативата

Регламент на Съвета за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит

1.2. Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД[6]

Икономически и финансови въпроси

1.3. Естество на предложението/инициативата

( Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност

( Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност вследствие на пилотен проект/подготвителна дейност[7]

( Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност

( Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност

1.4. Цели

1.4.1. Многогодишна(и) стратегическа(и) цел(и) на Комисията, към която(ито) е насочено(а) предложението/инициативата

Насърчаване на растежа, създаването на работни места и устойчивото развитие в ЕС

1.4.2. Конкретна(и) цел(и) и съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

Конкретни цели : № 1 и № 3.

— да се гарантира ефективното координиране на политиките и цялостната им последователност при изготвянето на отговора на ЕС на икономическата криза в контекста на изпълнението на програмата „ЕС 2020“ и постигането на устойчиво развитие, както и с оглед набирането на потенциал за растеж на държавите-членки и повишаване конкурентоспособността на ЕС;

— да се насърчи поддържането от страна на държавите-членки на стабилни бюджетни позиции и устойчиви публични финанси, с високо качество по отношение на техния принос към растежа.

Съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

Икономически и паричен съюз

1.4.3. Очакван(и) резултат(и) и въздействие

Посочете въздействията, които предложението/инициативата следва да окаже върху бенефициерите/целевите групи.

В Съобщение COM (2010)367 на Комисията бе подчертана необходимостта от ясно дефинирана политика на ЕС със следните цели: i) да се даде нов тласък за икономическото възстановяване, ii) публичните финанси отново да се поставят на здрава основа и iii) да се осигури активна подкрепа за устойчивото развитие и създаването на работни места.

Предложеното изменение на регламента, който представлява корективната част на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), е част от официалните законодателни предложения, обявени в гореспоменатото Съобщение. Тези изменения имат за цел засилване на координацията на икономическата политика, особено чрез удовлетворяване на необходимостта от ефективно привеждане в действие на икономическия надзор на фискалните политики на държавите-членки чрез подходящи стимули и санкции и чрез засилване на вниманието към държавния дълг и фискалната устойчивост.

1.4.4. Показатели за резултатите и за въздействието

Посочете показателите за наблюдение на изпълнението на предложението/инициативата.

Постигането на основната цел на Комисията за насърчаване на растежа, създаване на работни места и устойчиво развитие в ЕС се измерва посредством следните показатели на въздействието:

— степента, в която държавите-членки отразяват бюджетните резултати в съответствие с ПСР;

— потенциален растеж/производство.

Постигането на горепосочената конкретна цел № 3 се измерва чрез следния показател за резултатност: процент на индивидуалните препоръки на Комисията във връзка с Пакта за стабилност и растеж (ПСР), които са били приложени от държавите-членки (в зависимост от тяхното приемане от Съвета).

1.5. Обосновка на предложението/инициативата

1.5.1. Изискване(ия), което(ито) трябва да бъде(ат) изпълнено(и) в краткосрочен или дългосрочен план

Законодателното предложение представлява част от мерките, обявени от Комисията в нейното Съобщение (2010) 367 от 30 юни 2010 г., в което допълнително са разработени идеите за политиките, посочени в Съобщение COM(2010)250 на Комисията от 12 май 2010 г. и се доразвиват насоките, договорени от Европейския съвет от 17 юни 2010 г.

1.5.2. Добавена стойност на намесата на ЕС

Координирането на икономическите политики на държавите-членки представлява неделима част от правомощията на ЕС, отразени в дял VIII (икономическа и парична политика) от Договора за функционирането на Европейския съюз.

1.5.3. Поуки от подобен опит в миналото

Опитът в миналото показва, че е необходимо повишаване на координацията на икономическата политика, както и че е особено голяма необходимостта от засилване на предпазната и на корективната части на ПСР.

1.5.4. Съгласуваност и възможно полезно взаимодействие с други съответни инструменти

Законодателното предложение представлява един от елементите на всеобхватен пакет икономически реформи, представен в Съобщение (2010)367 от 30 юни 2010 г.

1.6. Продължителност и финансово въздействие

( Предложение/инициатива с ограничена продължителност

- ( Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

- ( Финансово въздействие от ГГГГ до ГГГГ

( Предложение/инициатива с неограничена продължителност

- Осъществяване с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

- последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7. Предвиден(и) метод(и) на управление[8]

( Пряко централизирано управление от Комисията

( Непряко централизирано управление чрез делегиране на задачи по изпълнението на:

- ( изпълнителни агенции,

- ( органи, създадени от Общностите[9]

- ( национални публичноправни организации/организации, предоставящи обществени услуги

- ( лица, натоварени с изпълнението на специфични дейности по силата на дял V от Договора за Европейския съюз и посочени в съответния основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент

( Споделено управление с държавите-членки

( Децентрализирано управление с трети държави

( Съвместно управление с международни организации (да се уточни)

Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

.

.

2. МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1. Правила за мониторинг и докладване

Посочете честотата и условията

не е приложимо

2.2. Система за управление и контрол

2.2.1. Установен(и) риск(ове)

не е приложимо

2.2.2. Предвиден(и) метод(и) на контрол

не е приложимо

2.3. Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Посочете съществуващи и планирани мерки за превенция и защита

не е приложимо

3. ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1. Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

Законодателното предложение не изисква допълнителни човешки или финансови ресурси.

- Съществуващи разходни бюджетни редове

По ред на функциите и бюджетните редове от многогодишната финансова рамка

Функция от многогодишната финансова рамка | Бюджетен ред | Вид на разходите | Вноска |

Номер [Описание………………………...……….] | МБК/ЕБК[10] | от държави от ЕАСТ[11] | от страни кандидатки[12] | от трети държави | по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент |

[XX.YY.YY.YY] | МБК/ЕБК | ДА/НЕ | ДА/НЕ | ДА/НЕ | ДА/НЕ |

- Поискани нови бюджетни редове: няма

По ред на функциите и бюджетните редове от многогодишната финансова рамка

Функция от многогодишната финансова рамка | Бюджетен ред | Вид на разходите | Вноска |

Номер [Функция………………………...……….] | МБК/ЕБК | от държави от ЕАСТ | от страни кандидатки | от трети държави | по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент |

[XX.YY.YY.YY] | ДА/НЕ | ДА/НЕ | ДА/НЕ | ДА/НЕ |

3.2. Очаквано въздействие върху разходите

3.2.1. Обобщение на очакваното въздействие върху разходите

в млн. EUR (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка: | Номер | [Функция ……………...……………………………………………………………….] |

в млн. EUR (до 3-тия знак след десетичната запетая)

-

3.2.3.2. Очаквани нужди от човешки ресурси

- ( Предложението/инициативата не води до използване на човешки ресурси

- ( Предложението/инициативата налага използването на човешки ресурси, както е обяснено по-долу:

Прогнозите да бъдат представени в цели числа (или най-много до първия десетичен знак)

Година N | Година N+1 | Година N+2 | Година N+3 | …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на въздействието (вж. точка 1.6) |

( Позиции в щатното разписание (длъжностни лица и временно нает персонал) |

XX 01 01 01 (Седалища и представителства на Комисията) |

XX 01 01 02 (Делегации) |

XX 01 05 01 (Непреки изследвания) |

10 01 05 01 (Преки изследвания) |

( Външен персонал (в единици служители, приравнени на пълно работно време: ПРВ)[20] |

XX 01 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет) |

XX 01 02 02 (ДНП, КНЕ, МЕД, МП и ПНА в делегациите) |

10 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Преки изследвания) |

Други бюджетни редове (да се посочат) |

ВСИЧКО |

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които ще бъдат извършвани

Длъжностни лица и временно наети лица |

Външен персонал |

3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

- ( Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

- ( Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Обяснете нужното препрограмиране, като посочите съответните бюджетни редове и суми.

- ( Предложението/инициативата налага да се използва инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка[23].

Обяснете нуждата, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.

3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

- ( Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни

- ( Предложението/инициативата предвижда прогнозираното по-долу съфинансиране:

Бюджетни кредити в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Година N | Година N+1 | Година N+2 | Година N+3 | …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на въздействието (вж. точка 1.6) | Всичко |

Година N | Година N+1 | Година N+2 | Година N+3 | …да се добавят толкова колони, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на въздействието (вж. точка 1.6) |

Статия …………. | | | | | | | | | |За разните целеви приходи да се посочи(ат) засегнатият(те) разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове).

.

Да се посочи методът за изчисляване на въздействието върху приходите.

.

[1] ОВ C, , стр.

[2] ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1.

[3] ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 6.

[4] ОВ C 236, 2.8.1997 г., стр. 1.

[5] ОВ L 145, 10.6.2009 г., стр. 1.

[6] УД: управление по дейности — БД: бюджетиране по дейности.

[7] Съгласно член 49, параграф 6, буква а) или б) от Финансовия регламент.

[8] Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html

[9] Посочени в член 185 от Финансовия регламент.

[10] МБК = многогодишни бюджетни кредити / ЕБК = едногодишни бюджетни кредити.

[11] ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

[12] Страни кандидатки и ако е приложимо, потенциални страни кандидатки от Западните Балкани.

[13] Year N is the year in which implementation of the proposal/initiative starts.

[14] Технически и/или административни помощ и разходи в подкрепа на прилагане на програмите и/или действията на ЕС (предишни редове „ВА“), непряка изследователска дейност, пряка изследователска дейност.

[15] Year N is the year in which implementation of the proposal/initiative starts.

[16] Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на студенти, брой км построени пътища и т.н.).

[17] Съгласно описанието в раздел 1.4.2. „Конкретна(и) цел(и)…“.

[18] Year N is the year in which implementation of the proposal/initiative starts.

[19] Технически и/или административни помощ и разходи в подкрепа на прилагане на програмите и/или действията на ЕС (предишни редове „ВА“), непряка изследователска дейност, пряка изследователска дейност.

[20] ДНП = договорно нает персонал; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт.

[21] Под тавана за външен персонал от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „ВА“).

[22] Най-вече за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСРИ) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

[23] Виж точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

[24] Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.