52010PC0368

[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 12.7.2010

COM(2010)368 окончателен

2010/0207 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА …/…/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно схемите за гарантиране на депозитите [преработена]

COM(2010) 369SEC(2010)835 SEC(2010)834

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

Контекст на предложението

Никоя банка, независимо дали е в добро или лошо състояние, не държи достатъчно ликвидни средства, за да изплати депозитите на всички или на голяма част от вложителите си веднага. Поради това банките са податливи на риск от „банкова паника“, ако вложителите смятат, че депозитите им не са защитени, и всички опитат да ги изтеглят едновременно. Това може сериозно да засегне цялата икономика. Ако въпреки строгия пруденциален надзор дадена банка трябва да прекрати дейността си, схемата за гарантиране на депозитите (СГД) изплаща на вложителите депозитите им до определен максимален размер (гарантиран размер), задоволявайки по този начин потребностите на вложителите. СГД предпазват вложителите и от необходимостта да участват в дълги производства по несъстоятелност, при които обикновено получават такива суми при разпределението на осребреното имущество, които представляват само част от вземането им.

След Съобщението на Комисията от 2006 г. за преразглеждането на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити[1] събитията през 2007 и 2008 г. показаха, че съществуващата фрагментирана система на СГД не изпълнява целите на Директива 94/19/ЕО за поддържане на доверието на вложителите и финансовата стабилност при икономическо напрежение. Действащите понастоящем близо 40 СГД в ЕС, които включват в обхвата си различни групи вложители и депозити и осигуряват различни гарантирани размери на депозитите, налагат различни финансови задължения на банките и следователно ограничават ползите от вътрешния пазар за банките и вложителите. Освен това бе установено, че схемите не са достатъчно финансирани през периодите на икономически затруднения.

На 7 октомври 2008 г. Съветът на Европейския съюз постигна съгласие по въпроса, че доверието във финансовия сектор трябва да бъде възвърнато, и насърчи Комисията да представи целесъобразно предложение за насърчаване на конвергенцията при СГД. Това доведе до приемането на Директива 2009/14/ЕО[2]. Но поради факта, че необходимостта от бързи преговори не позволи разрешаването на всички открити проблеми, посочената директива бе само една спешна мярка за поддържане на доверието на вложителите, особено чрез повишаване на гарантирания размер на депозитите от 20 000 EUR на 100 000 EUR до края на 2010 г. Поради това в Директива 2009/14/ЕО бе включена разпоредба, предвиждаща подробен преглед на всички аспекти на СГД. Необходимостта от засилване на СГД чрез целесъобразни законодателни предложения бе отново подчертана в Съобщението на Комисията от 4 март 2009 г., озаглавено „Движеща сила за възстановяването на Европа“[3].

Главните елементи на това предложение са:

- опростяване и хармонизация, по-конкретно във връзка с обхвата на гаранцията и изискванията за изплащане на гарантирания размер на депозитите;

- допълнително съкращаване на срока за изплащане на гарантираните суми на вложителите и по-добър достъп на СГД до информация за членовете им (т.е банките);

- гарантиране на стабилността и надеждността на СГД, които трябва да бъдат достатъчно финансирани;

- регламентиране на възможността за отпускане на заеми между СГД, т.е. осигуряване на механизъм за вземане на заеми при определени обстоятелства.

Елементите на прегледа, които според Комисията (засега) не трябва да бъдат включени в законодателен акт, са изложени в доклада, придружаващ настоящото предложение. Докладът и предложението са част от пакет от мерки за гаранционните схеми във финансовия сектор, който включва и преглед на схемите за обезщетения за инвеститорите (Директива 97/9/ЕО) и бяла книга за гаранционните схеми в застраховането.

Консултация със заинтересованите страни и оценка на въздействието

От 29 май до 27 юли 2009 г. бе преведена обществена консултация. Всички 104 становища и обобщаващ доклад бяха публикувани през август 2009 г.[4], а мненията на заинтересованите страни като цяло бяха взети предвид. Четири въпроса бяха повдигнати от много участници в консултацията (главно банки и сдружения на банки, потребители и потребителски сдружения, държави-членки и СГД) и следователно заслужават особено внимание:

- Почти всички участници се изказаха в подкрепа на опростяването и хармонизирането на критериите за включване на вложителите в обхвата на защитата. Това бе взето предвид.

- Голямото мнозинство от участниците бяха против допълнителното съкращаване на сроковете за изплащане на гарантираните суми; много от тях заявиха, че първо трябва да бъде оценен новият срок от 4—6 седмици, установен с Директива 2009/14/ЕО, и едва след това да се мисли за ново съкращаване на срока. Комисията поддържа мнението, че сегашният срок е твърде дълъг, за да предотврати банковата паника и да удовлетвори финансовите потребности на вложителите. Голямото мнозинство от участниците изразиха подкрепа за включването на СГД на ранен етап, когато вероятността да се наложи намеса от тяхна страна е висока. Това бе определено като съществен фактор за въвеждане на по-кратък срок за изплащане и е отразено в предложението.

- Голямото мнозинство от участниците се изказаха положително за предварителното финансиране на схемите и за вноските за СГД в зависимост от риска. Това бе взето предвид.

- По въпроса дали Директивата следва да обхваща взаимните гаранционни схеми или не мненията бяха разделени. Това са схеми, които защитават самата кредитна институция, като гарантират по-конкретно ликвидността и платежоспособността ѝ. Тези системи гарантират различна защита за вложителите в сравнение със защитата, осигурявана от схемите за гарантиране на депозитите. Ако благодарение на помощта от взаимна гаранционна схема дадена банка не изпадне в неплатежоспособност и продължи да предоставя услугите си без прекъсване, не е необходимо да се изплащат гарантираните суми на вложителите. Схемата за гарантиране на депозитите обаче се намесва само когато банката изпадне в неплатежоспособност. Настоящото предложение не засяга стабилизиращата функция на взаимните схеми, но подобрява положението на вложителите, които вече ще трябва да предявяват вземанията си към тях, ако тези схеми не могат да предотвратят изпадането в неплатежоспособност на някой от членовете си.

За изготвянето на настоящото предложение бяха използвани становищата на външни експерти. През март 2009 г. бе проведена неофициална кръгла маса с участието на експерти[5]. Експертни становища на представители на държавите-членки бяха представени на трите заседания на Работната група по схемите за гарантиране на депозитите — през юни и ноември 2009 г. и февруари 2010 г. Съвместният изследователски център (СИЦ) на Комисията представи доклади за размера на гаранцията (2005 г.), за възможностите за хармонизация на механизмите за финансиране (2006 и 2007 г.), за ефективността на схемите за гарантиране на депозитите (2008 г.) и за възможните варианти за въвеждане на зависещи от риска вноски в ЕС (2008 и 2009 г.)[6]. Тази дейност бе подпомогната от Европейския форум на институциите за гарантиране на депозитите, който през 2008 г. също завърши редица доклади по специални въпроси[7]. Резултатите от извършената дейност са взети под внимание в настоящото предложение. Европейската централна банка (ЕЦБ) също участваше в изготвянето на предложението.

Оценка на въздействието

Най-подходящият инструмент е директива, с която се изменя действащата директива. Комисията е наясно с кумулативните ефекти от сегашните и бъдещите законодателни мерки, отнасящи се до банковия сектор.

Предпочитани варианти

Общо бяха оценени над 70 различни варианта за действие. Главните предпочитани варианти са:

- опростяване и хармонизиране на обхвата на гаранцията;

- съкращаване на срока за изплащане на гарантираните суми на седем дни;

- прекратяване на практиката за прихващане на задълженията на вложителите от вземанията им;

- въвеждане на образец на информационен бюлетин, който трябва да се приподписва от вложителя, и задължително посочване на СГД в извлеченията от сметките и в рекламите;

- хармонизиране на подхода към финансирането на СГД;

- определяне на целево равнище за финансовите средства на СГД;

- определяне на дела на предварителните и последващите вноски на банките в СГД;

- въвеждане на зависещи от риска елементи на вноските на банките в СГД;

- ограничаване на по-общото използване на финансовите средства на СГД за разрешаване на проблемите на банките, от което се възползват всички кредитори на банките;

- определяне на СГД в приемащата държава като единна точка за контакти с вложителите в клонове в друга държава-членка.

Социално въздействие

Съгласно предложението при изпадане на банка в неплатежоспособност схемата за гарантиране на депозитите ще изплаща на вложителите до 100 000 EUR в срок от седем календарни дни. Благодарение на това намесата на системите за социални помощи и обезщетения ще бъде почти излишна. Докладът за оценка на въздействието е достъпен на: http://ec.europa.eu/internal_market/bank/guarantee/index_en.htm. Настоящото предложение се придружава от обобщение.

Административна тежест

С предложението не се създава значителна административна тежест и се опростяват критериите за включване на вложителите в обхвата на защитата. Докладът за оценката на въздействието съдържа повече информация.

Наблюдение и оценка

Тъй като изпадането на банките в неплатежоспособност не може да се предсказва, но би могло да се предотвратява, функционирането на СГД не може да се наблюдава редовно въз основа на действителни случаи на неплатежоспособност на банки. За сметка на това следва да се провеждат редовни тестове за устойчивост на СГД, за да се установи дали могат да спазват законовите изисквания поне при експериментални условия. Тези тестове следва да бъдат включени в партньорската проверка, извършвана от Европейския форум на институциите за гарантиране на депозитите[8] и бъдещия Европейски банков орган (ЕБО).

Правни елементи на предложението

Най-подходящият инструмент е директива, с която се изменя действащата директива. Тъй като Директива 2009/14/ЕО, с която се изменя Директива 94/19/ЕО, не е напълно приложена, двете директиви следва да бъдат консолидирани и изменени чрез преработване.

Директива 94/19/ЕО представлява основно средство за изграждането на вътрешния пазар от гледна точка на свободата на установяване и свободното предоставяне на финансови услуги в областта на кредитните институции. Затова правното ѝ основание е член 57, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност, който впоследствие бе заменен с член 53, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Член 53 във връзка с член 54, параграф 1 от ДФЕС предвижда да бъдат приемани директиви за предприемането и извършването на дейност от дружества като кредитните институции. Следователно настоящото предложение се основава на член 53, параграф 1 от ДФЕС. Всички елементи на предложението са предназначени за изпълнението на тази цел и са подчинени на нея.

В съответствие с принципите за субсидиарност и пропорционалност, които са формулирани в член 5 от ДФЕС, целите на предложеното действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат по-добре постигнати от ЕС. Неговите разпоредби не надхвърлят необходимото за постигането на набелязаните цели. Единствено с мерки на равнище ЕС може да се гарантира, че кредитните институции, извършващи дейност в повече от една държава-членка, изпълняват сходни изисквания по отношение на СГД, и по този начин да се осигури равнопоставеност, да се избегнат ненужните разходи за спазване на изискванията при международните дейности и да се насърчава по-нататъшната интеграция на пазара на ЕС. Мерките на равнище ЕС осигуряват и висока степен на финансова стабилност в Съюза. Особено хармонизацията на обхвата и сроковете за изплащане на гарантираните суми не могат да бъдат постигнати от държавите-членки в достатъчна степен, защото това означава съгласуване на множество различни разпоредби от правните системи на държавите-членки; ето защо това може да бъде постигнато по-добре на равнище ЕС. Това е потвърдено в действащите директиви за СГД[9].

Отражение върху бюджета

Предложението няма отражение върху бюджета на ЕС.

Подробно обяснение на предложението

Благодарение на преработката структурата на Директивата бе подобрена и допълнена. Бяха изменени множество остарели позовавания. Благодарение на заглавията на членовете текстът се чете по-лесно. Благодарение на членовете за обхвата на Директивата и редица нови определения тя стана по-разбираема. В Директивата първо са описани характеристиките на СГД, а след това са определени размерите на гаранцията. След членовете относно изплащането на гарантираните суми са включени разпоредбите за финансирането и за информацията, която трябва да бъде предоставяна на вложителите.

Обхват, определения и надзор (членове 1—3)

Сега Директивата обхваща всички кредитни институции и всички схеми, без да ги разграничава. Всички банки трябва да участват в СГД; не са възможни изключения. Така се гарантира, че вложителите винаги имат гаранция от дадена схема, а всички схеми трябва да бъдат достатъчно финансирани.

Взаимните гаранционни схеми защитават вложителите, защитавайки самата кредитна институция (вж. глава 2). Тъй като всички банки трябва да участват в СГД, взаимните гаранционни схеми могат да бъдат признати като СГД, като в този случай трябва да спазват изискванията на Директива 2006/48/ЕО, за да се осигури последователност на законодателството на ЕС. Другият вариант е взаимните схеми и СГД да бъдат отделни. В този случай при определянето на вноските за СГД може да се отчитат едновременното членство на дадена банка в двете схеми и допълнителната предпазна роля на взаимните схеми.

Депозитите вече са определени по-ясно. За депозити се приемат само инструменти, които изцяло подлежат на изплащане, а структурираните продукти, сертификатите и облигациите — не. Това предотвратява поемането на непредсказуеми рискове от СГД във връзка с инвестиционни продукти.

Върху всички СГД трябва да се осъществява постоянен надзор, а те трябва да извършват редовни тестове за устойчивост на системите си. СГД вече ще имат правото да получават информация от банките на ранен етап, за да се осигури възможност за бързо изплащане на гарантираните суми. Държавите-членки вече ще имат изричното право да сливат своите СГД. На кредитните институции вече ще трябва да се дава предизвестие от един месец (а не от 12 месеца), преди да бъдат изключени от дадена СГД.

Критерии за включване на вложителите в обхвата на защитата и определяне на сумата за изплащане (членове 4—6)

Критериите за включване на вложителите в обхвата на гаранцията се опростяват и хармонизират. Повечето дискреционни изключения стават задължителни, по-конкретно изключването на държавните органи и всички категории финансови институции. От друга страна, депозитите във валута, различна от валутите на държавите-членки на ЕС, са включени в обхвата на разпоредбите, както и депозитите на всички нефинансови предприятия.

Гарантираният размер от 100 000 EUR (който трябва да бъде въведен до края на 2010г. съгласно Директива 2009/14/ЕО) не е променен. Въпреки това държавите-членки могат да решат да въведат гаранция за депозитите, произтичащи от сделки с недвижими имоти, и депозитите, свързани с определени събития от живота на гражданите, в размер над лимита от 100 000 EUR, ако гаранцията е ограничена до 12 месеца.

Вече ще се предвижда изискваните лихви, които не са били кредитирани по сметката на вложителя към момента на изпадане на банката в неплатежоспособност, да бъдат изплащани, ако не се надхвърля гарантираният размер. Депозитите вече ще трябва да се изплащат във валутата, в която е била сметката. Вече няма да се разрешава прихващане на задълженията на вложителите от вземанията им при изпадане на дадена институция в неплатежоспособност.

Изплащане (членове 7 и 8)

СГД вече ще трябва да изплащат гарантираните суми на вложителите в срок от една седмица. Вложителите не трябва да подават искане. Всяка информация, която им се предоставя, трябва да бъде на официалния език или езици на държавата-членка по местонахождението на депозита. В Директивата вече се предвижда, че непризнатите или неплатените вземания на вложителите от СГД могат да бъдат погасявани по давност само доколкото по давност се погасяват вземанията на СГД в рамките на ликвидационното или оздравителното производство.

За да могат СГД да спазват краткия срок за изплащането на гарантираните суми, компетентните органи ще бъдат задължени да уведомяват СГД, когато има вероятност дадена банка да изпадне в неплатежоспособност. Освен това СГД и банките ще трябва да обменят помежду си информация за вложителите, в рамките на една държава-членка и в различни държави-членки, без ограничения във връзка с изискванията за поверителност. Кредитните институции също трябва да могат да съобщят по всяко време сбора на средствата на даден вложител по всичките му депозити („общ поглед върху клиента“).

Финансиране на СГД и отпускане на заеми между СГД (членове 9 и 10)

С Директивата вече ще се гарантира, че наличните финансови средства на СГД съответстват на потенциалните им задължения. Тези финансови средства се предпазват от потенциални загуби чрез ограничения за инвестициите, подобни на ограниченията за институциите за електронни пари по член 7 от Директива 2009/110/ЕО[10] и предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) по член 52 от Директива 2009/65/ЕО[11], като се има предвид необходимостта да се поддържа по-нисък риск и по-висока ликвидност. Финансирането на СГД ще се извършва на следните последователни етапи:

Първо, за да се осигури достатъчно финансиране, СГД трябва да разполагат със средства в размер 1,5 % от отговарящите на условията депозити след изтичането на преходен период от 10 години („целевото равнище“). Ако тези финансови средства се окажат недостатъчни при изпадане на банка в неплатежоспособност, трябва да се премине към втория и третия етап.

Второ, при необходимост банките трябва да плащат извънредни („последващи“) вноски до 0,5 % от отговарящите на условията депозити. (Ако извършването на такова плащане застрашава дейността на дадена банка, тя може да бъде индивидуално освободена от това задължение от компетентните органи). Така делът на предварителните вноски ще бъде 75 % от финансирането на СГД, а делът на последващите вноски — 25 %.

Трето, с помощта на механизъм за взаимно отпускане на заеми СГД ще могат да заемат средства от всички други СГД в ЕС, които трябва при необходимост в кратък срок да ѝ заемат общо най-много 0,5 % от нейните отговарящи на условията депозити, пропорционално на размера на отговарящите на условията депозити във всяка държава. Заемът трябва да бъде погасен в срок от пет години, като за целта СГД трябва да събере още вноски. За да гарантират изплащането, отпускащите заема СГД имат право на суброгация за вземанията на вложителите от изпадналата в неплатежоспособност кредитна институция, а тези вземания ще бъдат първи по ред при производството по ликвидация на кредитната институция, във връзка с която получаващата заем СГД е имала необходимост от допълнително финансиране.

Съгласно четвъртата и последна мярка, целяща да се предотврати включването на данъкоплатците във финансирането, СГД трябва да разполагат с механизми за алтернативно финансиране, като обаче се припомня, че тези механизми трябва да спазват забраната за парично финансиране по член 123 от ДФЕС.

Този основан на четири етапа подход ще започне да функционира едва след 10 години. За да адаптира целевото равнище към потенциалните задължения на схемите, това равнище ще бъде преизчислявано въз основа на защитените депозити (т.е. чрез отчитане на размера на гаранцията), но без да се намалява нивото на защита.

Средствата на СГД следва да бъдат използвани главно за изплащане на гарантираните суми на вложителите. Това обаче не значи, че те не могат да използват тези средства за спасяване на банки от неплатежоспособност съгласно правилата за държавната помощ. Все пак за да се избягва изразходването на средствата на схемите в полза на кредиторите на банката, чиито вземания не са гарантирани, тази употреба трябва да бъде ограничена до такъв размер на средствата, който би бил необходим за изплащането на гарантираните депозити. Предвид на факта, че спасяването на банка и изплащането на гарантираните суми на вложителите имат различни цели, средствата на СГД трябва да бъдат защитени още при натрупването на целевото равнище, като се гарантира изпълнението на главната функция на схемите, а именно изплащането на гарантираните депозити. Това не засяга бъдещата политика на Комисията по отношение на фондовете за спасяване на банки.

Зависещи от риска вноски за СГД (член 11 и приложения І и ІІ)

Вноските на кредитните институции за СГД трябва да се изчисляват в зависимост от рисковите им профили по хармонизиран метод. По принцип вноските се състоят от елементи, които не зависят от риска, и елементи, които зависят от риска. Зависещите от риска елементи ще се изчисляват въз основа на редица показатели, отразяващи рисковия профил на всяка кредитна институция. Предложените показатели покриват основните категории риск, които обикновено се използват за оценяване на финансовата стабилност на кредитните институции: капиталова адекватност, качество на активите, рентабилност и ликвидност. Необходимите данни за изчисляване на тези показатели се съдържат в отчетите, които кредитните институции са длъжни да представят според сега действащите изисквания.

Като се имат предвид разликите между банковите сектори в различните държави-членки, с Директивата се осигурява известна гъвкавост чрез разработването на набор от основни показатели (задължителни за всички държави-членки) и набор от допълнителни показатели (незадължителни за държавите-членки). Основните показатели се състоят от често използвани критерии като капиталовата адекватност, качеството на активите, рентабилността и ликвидността. Относителното тегло на основните показатели е 75%, а на допълнителните — 25 %.

Този подход за изчисляване на зависещите от риска вноски се основава на докладите на Комисията (Съвместния изследователски център) от 2008 и 2009 г. и отразява и сегашния подход в някои държави-членки[12]. По принцип Директивата изисква общата сума на вноските, които трябва да бъдат събрани от СГД, първо да бъде определена съгласно целевото равнище на средствата на СГД; след това тази обща сума трябва да се разпредели между банките — членове на СГД, в зависимост от рисковите им профили. Така с Директивата се осигуряват и стимули за разумно управление на риска и се възпира поемането на риск, като се предвижда голяма разлика между размера на вноските на банките с най-нисък и банките с най-висок риск ( съответно от 75 % до 200 % от стандартната сума).

Що се отнася до независещия от риска елемент, основата за изчисляване на вноските е общият размер на отговарящите на условията депозити , както това е установено понастоящем в повечето държави-членки. След време обаче общият размер на гарантираните депозити (т.е. отговарящите на условията депозити до размера на гаранцията) ще стане основата за изчисляване на вноските във всички държави-членки, защото така по-точно се отразява риска, на който са изложени СГД.

Пълна хармонизация на метода за изчисляване на зависещите от риска вноски следва да бъде постигната на по-късен етап.

Международно сътрудничество (член 12)

За да се улесни процесът на изплащане на гарантираните суми, когато в него участват повече от една държави-членки, схемата в приемащата държава-членка изпълнява функциите на единна точка за контакт за вложителите в клоновете в друга държава-членка. Това включва не само поддържане на връзки с вложителите в съответната държава (функция по приемане и предаване на кореспонденция), но и изплащане на гарантираните суми от името на схемата в изпращащата държава-членка (функция на посредник при изплащането). Изпълнението на тези функции ще бъде улеснено чрез споразумения между СГД.

Схемите трябва да обменят необходимата информация помежду си. Това ще бъде улеснено от споразуменията между тях.

Банките, чието преструктуриране води до прекратяване на членството им в дадена СГД и до включването им в друга СГД, ще получават обратно последната си вноска, за да могат да използват тези средства за плащане на първата си вноска в новата схема.

Информация, която трябва да се предоставя на вложителите (член 14 и приложение ІІІ)

Вложителите вече ще бъдат информирани по-добре по въпроса дали депозитите им са гарантирани и как функционира СГД. За целта преди да открият депозит, вложителите ще трябва да приподписват информационен бюлетин, който ще се изготвя по образеца в приложение ІІІ и който ще съдържа цялата значима информация за гаранцията на депозита, осигурена от компетентната СГД. Съществуващите вложители трябва да получават съответната информация в извлеченията по сметките си. При рекламирането на депозитните продукти във връзка с гаранцията може да се направи само фактическо позоваване на гаранцията от СГД, за да се избягва използването на СГД за маркетингови цели.

Редовното оповестяване на конкретна информация от СГД (предварителни средства, последващ капацитет, резултати от редовните тестове за устойчивост) осигурява прозрачност и надеждност, водещи до по-висока финансова стабилност при незначителни разходи (вж. доклада за оценката на въздействието за по-подробни сведения).

Нови структури за надзор

На 23 септември 2009 г. Комисията прие предложения за регламенти за създаване на Европейска система за финансов надзор, включваща установяването на трите европейски надзорни органа и Европейския комитет за системен риск. Съгласно поверените му от регламента правомощия новият Европейски банков орган следва да събира информация за общия размер на депозитите, да извършва анализи в рамките на партньорски проверки, да потвърждава дали дадена СГД може да получи заем от други СГД и да урежда спорове между СГД.

2010/0207 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА …/…/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от […] година

относно схемите за гарантиране на депозитите [преработена]

(Текст от значение за ЕИП)

ê 94/19/EО (адаптиран)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 57 Ö 53 Õ , параграф 2 Ö 1 Õ , първо и трето изречение от него,

като взеха предвид предложението на Европейската Ккомисията[13],

като взеха предвид становището на Европейската централна банка[14],

като взеха предвид становището на Ö Европейския надзорен орган по защита на данните Õ [15] Икономическия и социален комитет[16],

Öслед като изпратиха предложението до националните парламенти, Õ

в съответствие с Ö обикновената законодателна Õ процедурата, предвидена в член 189 б от Договора[17],

като имат предвид, че:

∫ нов

1. В Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година трябва да бъдат внесени няколко съществени изменения*. С оглед постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

_____________________

* ОВ L 135, 31.5.1994 г., стр. 5.

ê 94/19/EО, съображение 1 (нов)

2. За да се улесни предприемането и осъществяването на дейността на кредитните институции, е необходимо да се премахнат различията между нормативните уредби на държавите-членки по отношение на правилата за схемите за гарантиране на депозитите, на които се подчиняват тези институции. като имат предвид, че в съответствие с целите на Договора, хармоничното развитие на дейностите на кредитните институции в цялата Общност следва да се подпомага чрез премахването на всички ограничения върху правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги, като същевременно се повишава стабилността на банковата система и защитата на вложителите;

ê 94/19/EО, съображение 2 (нов)

3. Настоящата директива представлява основно средство за изграждането на вътрешния пазар от гледна точка на свободата на установяване и свободата на предоставяне на финансови услуги в областта на кредитните институции, като същевременно се повишава стабилността на банковата система и се засилва защитата на вложителите. като имат предвид, че при премахване на ограниченията върху дейността на кредитните институции трябва да се вземе предвид положението, което може да възникне, ако депозити в кредитна институция, която има клонове в други държави-членки, станат неналични; като имат предвид, че е наложително да се осигури хармонизирано минимално ниво на защита на депозитите, където и да се намират депозитите в Общността; като имат предвид, че такава защита на депозитите е също толкова съществена, както и разумните правила за изграждането на единния банков пазар;

ò нов

4. С Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане[18] от Комисията се изисква при необходимост да представи предложения за изменение на Директива 94/19/ЕО. Трябва да се имат предвид следните аспекти: хармонизирането на механизмите за финансиране на схемите за гарантиране на депозитите, възможните модели за въвеждане на вноски, зависещи от риска, ползите и разходите от евентуалното въвеждане на схема за гарантиране на депозитите за целия Европейски съюз, ефектът от различията между законодателствата по отношение на прихващането и насрещните вземания, ефективността на системата, хармонизирането на обхвата на гаранцията по отношение на продуктите и вложителите.

ê 94/19/EО, съображение 8 (нов)

5. Директива 94/19/ЕО се основаваше на принципа за хармонизирано минимално ниво на защита на депозитите. Вследствие на това в Съюза бяха създадени множество схеми за гарантиране на депозитите, които значително се различават помежду си. Това предизвика изкривяване на пазара при кредитните институции и доведе до ограничение на ползите от вътрешния пазар за вложителите. като имат предвид, че хармонизирането трябва да се ограничи до основните елементи на схемите за гарантиране на депозити и в рамките на много кратък период да осигури плащания под гаранция, изчислени на базата на хармонизирано минимално ниво;

ò нов

6. С цел повишаване на финансовата стабилност с настоящата директива следва да се създадат условия на равнопоставеност между кредитните институции, да се даде възможност на вложителите лесно да разбират характеристиките на схемите за гарантиране на депозитите и да се улесни бързото изплащане на гарантираните суми на вложителите чрез стабилни и надеждни схеми за гарантиране на депозитите. Затова защитата на депозитите следва да бъде максимално хармонизирана и опростена в рамките на възможното.

ê 94/19/EО, съображение 3 (адаптиран)

7. като имат предвид, че вВ случай на закриване на неплатежоспособна кредитна институция вложителите във всички клонове, намиращи се в държава-членка, различна от тази, в която се намира главното управление Ö седалището Õ на кредитната институция, трябва да бъдат защитени от същата схема за гарантиране като другите вложители в институцията.;

ê 94/19/EО, съображение 15 (адаптиран)

8. като имат предвид, че пПо принцип настоящата директива изисква всяка кредитна институция да се присъедини към схема за гарантиране на депозити; като имат предвид, че директивите, регулиращи приемането на всяка кредитна институция, чието главно управление е в страна, която не е членка, и по-специално Първата директива на Съвета (77/780/ЕИО) от 12 декември 1977 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции [6], позволяват на държавите-членки да решават дали и при какви условия да разрешат клоновете на такива кредитни институции да функционират в рамките на тяхната територия; като имат предвид, че такива клонове няма да се ползват от свободата да предоставят услуги съгласно втория параграф на член 59 от Договора, нито от правото на установяване в държави-членки, различни от тези, в които са установени; като имат предвид, че съответно дадена Ö всяка Õ държава-членка, която допуска такива Ö клонове на кредитна институция, чието седалище е в трета държава Õ , трябва да реши как да прилага принципите на настоящата директива спрямо такива клонове Ö и да отчита Õ , в съответствие с член 9, параграф 1 от Директива 77/780/ЕИО и с необходимостта от защита на вложителите и поддържане на интегритета на финансовата система. като имат предвид, че е оОт съществено значение е вложителите в такива клонове да бъдат напълно информирани за разпоредбите Ö относно гаранцията Õ гаранционните договорености, които ги засягат.;

∫ нов

9. Въпреки че по принцип всички кредитни институции би трябвало да участват в схема за гарантиране на депозитите, следва да се има предвид, че съществуват системи, които защитават самите кредитни институции (институционални защитни схеми) и по-конкретно гарантират ликвидността и платежоспособността им. Тези схеми осигуряват на вложителите защита, която допълва осигуряваната от схемите за гарантиране на депозитите защита. Ако тези схеми са отделни от схемите за гарантиране на депозитите, ролята им за осигуряване на допълнителна защита следва да се отчита при определянето на вноските на членовете им в схемите за гарантиране на депозитите. Хармонизираният размер на гаранцията следва да не засяга схемите за защита на самите кредитни институции, освен ако тези схеми изплащат гарантираните суми по депозитите на вложителите. Вложителите следва да имат право да предявяват вземанията си пред всички схеми, особено ако не може да се осигури защита от взаимна гаранционна схема. Следователно никоя схема или система не следва да бъде изключена от обхвата на настоящата директива.

10. Институционалните защитни схеми са описани в член 80, параграф 8 от Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена)[19] и може да бъдат признати за схеми за гарантиране на депозитите от компетентните органи, ако изпълняват всички критерии, установени в посочения член и в настоящата директива.

11. По време на неотдавнашната финансова криза некоординираното увеличение на гарантирания размер на депозитите в ЕС доведе до прехвърляне на средствата на вложителите към банките в държавите с по-висок размер на гаранцията. Поради това намаля ликвидността на някои банки, и то в условията на икономическо напрежение. Когато икономическите условия са стабилни, различните гарантирани размери на депозитите може да накарат вложителите да избират депозитите с най-висока гаранция вместо най-подходящите за тях депозити. Това може да доведе до нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар. Затова е наложително да се осигури хармонизирано ниво на защита на депозитите, където и да се намират те в рамките на Съюза. Все пак определени депозити, свързани с личното състояние на вложителите, може да бъдат защитени с по-висока гаранция, но за ограничен период от време.

ê 2009/14/EО, съображение 4 (адаптиран)

ð нов

12. За всички вложители следва да се прилага един и същи гарантиран размер на депозитите, независимо от това дали валутата на съответната държава-членка е еврото или не ð и независимо дали дадена банка е член на система, която защитава самата кредитна институция ï. Държавите-членки извън еврозоната следва да могат да закръгляват получените от превръщането Ö преизчислението Õ суми, без да се засяга равностойната защита на вложителите.

ê 94/19/EО, съображение 16 (адаптиран)

13. като имат предвид, че оОт една страна, минималното гаранционно ниво Ö размерът на гаранцията Õ , предписан в настоящата директива, не трябва да оставя твърде голяма част от депозитите без защита, в интерес както на защитата на потребителите, така и на стабилността на финансовата система; като имат предвид, че от друга страна, не би било уместно да се налага в цялата Общност ниво на защита, което в определени случаи би могло да насърчи неразумното управление на кредитни институции; като имат предвид, че трябва да се вземат предвид разходите за финансиране на схемите;. Следователно като имат предвид, че изглежда разумно да се определи хармонизиранотоият минимално ниво Ö размер Õ на гаранцията да бъде определен на Ö 100 000 EUR Õ 20000 ECU; като имат предвид, че може да се окажат необходими ограничени преходни договорености, за да се даде възможност на схемите да се съобразят с тази цифра;

ê 94/19/EО, съображение 20 (адаптиран)

14. като имат предвид, че се зЗапазва се принципът на хармонизиран минимален лимит на вложител, а не на депозит;. Следователно като имат предвид, че следователно е уместно да се вземат предвид депозитите, направени от вложители, които или не се посочват като титуляри на сметка, или не са еднолични титуляри; като имат предвид, че следователно лимитът трябва следователно да се прилага по отношение на всеки вложител, който може да бъде идентифициран;. като имат предвид, че тТова не трябва да се прилага по отношение на предприятията за колективно инвестиране, които са предмет на Ö за които важат Õ специални права Ö правила Õ за защита, които не се прилагат по отношение на горепосочените депозити.;

ò нов

15. Държавите-членки следва да не бъдат възпрепятствани да създават системи за защита на пенсиите като цяло, които следва да функционират отделно от схемите за гарантиране на депозитите. Държавите-членки следва да не бъдат възпрепятствани да защитават определени депозити по социални причини или във връзка със сделки с жилищни недвижими имоти, предназначени за частни лица.Във всички случаи следва да се спазват правилата за държавната помощ.

ê 94/19/EО, съображение 23 (нов)

ð нов

16. като имат предвид, че не е задължително, Ö Необходимо е Õ в рамките на настоящата директива, да се хармонизират методите за финансиране на схемите за гарантиране на депозитите или на самите кредитни институции, като се има предвид, о. От една страна, че разходите по финансиране на такива схеми трябва да се поемат ð главно ï по принцип от самите кредитни институции и,; от друга страна, че финансовите възможности на такива схеми трябва да са пропорционални на техните задължения. ðЗа да се гарантира, че за вложителите във всички държави-членки се прилага еднакво ниво на защита и че схемите за гарантиране на депозитите си заемат взаимно парични средства само ако от съответната схема за гарантиране на депозитите са били положени съществени усилия за финансиране, финансирането на схемите за гарантиране на депозитите следва да бъде хармонизирано на високо равнище. ï Това като имат предвид, че това, обаче не следва трябва да застрашава стабилността на банковата система на съответната държава-членка.;

ò нов

17. За да бъде ограничена защитата на депозитите до равнището, което е необходимо за осигуряване на правна яснота и прозрачност за вложителите, и за да се избягва прехвърлянето на инвестиционни рискове към схемите за гарантиране на депозитите, определени финансови продукти с инвестиционен характер следва да бъдат изключени от обхвата на гаранцията, по-конкретно продуктите, които не се изплащат по номинална стойност и чието съществуване може да бъде доказано само със сертификат.

18. За определени вложители защитата на депозитите следва да не важи, по-конкретно за публичните органи или за другите финансови институции. Поради факта, че броят им е ограничен в сравнение с всички други вложители, въздействието на това изключение върху финансовата стабилност при изпадане на банка в неплатежоспособност е минимално. Освен това органите на властта има много по-лесен достъп до кредитиране спрямо гражданите. По принцип нефинансовите предприятия следва да бъдат включени в обхвата на защитата независимо от размера им.

19. В член 1 от Директива 91/308/EИО на Съвета от 10 юни 1991 г. за предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари[20] се съдържа определение на изпирането на пари. Въз основа на това определение някои вложители следва да бъдат изключени от плащанията от страна на схемите за гарантиране на депозитите.

ê 94/19/EО, съображение 4

20. като имат предвид, че рРазходите на кредитните институции по участие в схема за гарантиране нямат отношение към разходите, които биха възникнали в резултат на масово изтегляне на банкови депозити не само от кредитна институция в затруднение, но също така и от стабилни институции, след загуба на доверието на вложителите в стабилността на банковата система.;

ò нов

21. Необходимо е наличните финансови средства на схемите за гарантиране на депозитите да бъдат на определено целево равнище и да може да се събират извънредни вноски. При необходимост схемите за гарантиране на депозитите следва да имат подходящи механизми за алтернативно набиране на средства, за да могат да получават краткосрочно финансиране с цел покриване на вземанията към тях.

22. Финансовите средства на схемите за гарантиране на депозитите следва да бъдат използвани главно за изплащане на гарантираните суми на вложителите. Те обаче биха могли да се използват и за финансиране на прехвърлянето на депозити към друга кредитна институция, ако разходите за схемата за гарантиране на депозитите не надхвърлят размера на гарантираните депозити в съответната кредитна институция. Освен това те биха могли до известна степен — както е предвидено в настоящата директива — да бъдат използвани за финансиране с цел предотвратяване на изпадане на банки в неплатежоспособност. Тези мерки следва да са съобразени с правилата за държавната помощ. Това не засяга бъдещата политика на Комисията по отношение на създаването на национални фондове за спасяване на банки.

23. В точка 14, таблица 1 от приложение І към Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (преработена)[21] определени активи се категоризират в съответствие с риска. Посоченото приложение следва да бъде взето предвид, за да се гарантира, че схемите за гарантиране на депозитите инвестират само в нискорискови активи.

24. При определянето на вноските в схемите за гарантиране на депозитите следва да се отчита степента на риска, поеман от членовете им. Това би дало възможност за отразяване на рисковите профили на отделните банки, би довело до справедливо изчисляване на вноските и би създало стимули за извършване на по-нискорискова търговска дейност. Разработването на набор от основни показатели, задължителни за всички държави-членки, и на набор от незадължителни допълнителни показатели постепенно би осигурило хармонизация.

ê 94/19/EО, съображение 25 (нов)

ð нов

25. като имат предвид, че зЗащитата на депозитите е съществен елемент от изграждането на вътрешния пазар и задължително допълнение към системата за надзор на кредитните институции предвид солидарността, която тя създава между всички институции на даден финансов пазар в случай на фалит Ö неплатежоспособност Õ на някоя от тях. ðЗатова схемите за гарантиране на депозитите следва да имат право да си заемат взаимно парични средства при нужда. ï

ê 2009/14/EО, съображение 10 (адаптиран)

ð нов

26. Предвиденият понастоящем сСрокът за изплащане от три месеца, който може да бъде удължен до девет месеца, Ö максимум шест седмици, който е в сила от 31 декември 2010 г., Õ не е в съответствие с необходимостта да се запази доверието на вложителите и не отговаря на техните нужди. Поради това срокът за изплащане следва да се намали на ð една седмица ï 20 работни дни. Този срок следва да бъде удължаван само при извънредни обстоятелства и след одобрение от компетентните органи. В срок от две години след влизането в сила на настоящата директива Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета за ефективността и сроковете на процедурите по изплащане, като извършва оценка дали би било подходящо срокът за изплащане допълнително да се намали на 10 работни дни.

ò нов

27. Схемите за гарантиране на депозитите във всяка държава-членка, в която кредитна институция е установила клонове или пряко предлага услуги, следва да информират вложителите и да им изплащат гарантирания размер на депозитите от името на схемата в държавата-членка, в която на съответната кредитна институция е издаден лицензът за извършване на дейност. Схемите за гарантиране на депозитите, до които може да се отнася настоящата разпоредба, следва да сключват споразумения предварително, за да изпълняват по-лесно тези задачи.

ê 94/19/EО, съображение 21

ð нов

28. като имат предвид, че иИнформацията е съществен елемент от защитата на вложителите и следователно трябва също да бъде предмет на минимален брой задължителни разпоредби; ð . Затова в извлеченията от сметките на съществуващите вложители следва да се посочва на каква гаранция имат право и коя е компетентната схема; потенциалните вложители следва да получават същите сведения, като им се представя стандартизиран информационен бюлетин, който те трябва да приподпишат. Съдържанието на тази информация следва да бъде еднакво за всички вложители. ï като имат предвид обаче, че нНерегулираното използване за рекламни цели, чрез на позовавания на сумата и обхвата на схемите за гарантиране на депозитите може да засегне стабилността на банковата система или доверието на вложителите; като имат предвид, че държавите-членки трябва да установят правила за ограничаване на такова позоваване;ð Затова позоваването на схемите за гарантиране на депозитите в реклами следва да бъде ограничено само до кратко посочване на фактите. Системите, които защитават самата кредитна институция, следва ясно да информират вложителите за функцията си, без да обещават неограничена гаранция на депозитите. ï

ò нов

29. За обработката на лични данни, извършвана съгласно настоящата директива, се прилага Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни[22].

ê 94/19/EО, съображение 24 (адаптиран)

30. като имат предвид, че Съгласно настоящата директива Ö не може от Õ държавите-членки или техните компетентни органи да станат отговорни се Ö търси отговорност Õ по отношение на вложителите, ако са осигурили официалното въвеждането и Ö създаването и официалното Õ признаване на една или повече схеми за гарантиране на депозитите или Ö за защита Õ на самите кредитни институции, и са осигурили Ö осигуряващи Õ компенсирането или защитата на вложителите съгласно условията, предписани от настоящата директива.;

ò нов

31. В своето Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2009 г. за създаване на Европейски банков орган[23] Комисията представи проект за законодателен акт за създаване на Европейска система за финансов надзор и даде подробни сведения за структурата на тази нова надзорна рамка, включваща създаването на Европейски банков орган (ЕБО).

32. Съобразявайки се с надзора, извършван от държавите-членки върху схемите за гарантиране на депозитите, Европейският банков орган следва да допринася за постигането на целта за улесняване на кредитните институции при започването и извършването на дейността им, като същевременно осигурява ефективна защита за вложителите. За тази цел ЕБО следва да потвърждава дали са спазени условията за отпускането на заеми между схемите за гарантиране на депозитите съгласно настоящата директива и да определя, строго спазвайки сроковете по настоящата директива, сумите, които всяка схема следва да отпусне назаем, първоначалния лихвен процент и срока на заема. Във връзка с това Европейският банков орган следва също така да събира информация за схемите за гарантиране на депозитите, особено за размерите на гарантираните депозити, потвърдени от компетентните органи. Той следва да информира другите схеми за гарантиране на депозитите за задължението им да отпускат заеми.

33. Необходимо е въвеждането на ефективен инструмент за утвърждаването на хармонизирани технически стандарти в областта на финансовите услуги, за да се осигурят равнопоставеност и подходяща защита на вложителите в цяла Европа Такива стандарти следва да бъдат разработени, за да се стандартизира изчислението на вноските въз основа на риска.

34. За да осигурява ефикасно и ефективно функциониране на схемите за гарантиране на депозитите и балансирано отчитане на позициите им в различните държави-членки, Европейският банков орган следва да може да урежда споровете между тях, постановявайки решения със задължителен характер.

35. Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с член 5, параграф 5.

36. Съгласно принципа на субсидиарност, изложен в член 5 от Договора за Европейския съюз, целите на действията, които трябва да бъдат предприети — а именно хармонизацията на правилата за функционирането на схемите за гарантиране на депозитите, — може да бъдат постигнати само на равнище ЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

37. Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.

38. Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение IV.

ê 94/19/EО

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ò нов

Член 1Предмет и обхват

39. С настоящата директива се установяват правила за функционирането на схемите за гарантиране на депозитите.

40. Настоящата директива се прилага спрямо всички схеми за гарантиране на депозитите по закон или на договорна основа и спрямо институционалните защитни схеми, признати за схеми за гарантиране на депозитите.

41. Институционалните защитни схеми, определени в член 80, параграф 8 от Директива 2006/48/ЕО, може да бъдат признати за схеми за гарантиране на депозитите от компетентните органи, ако изпълняват всички критерии, изложени в посочения член и в настоящата директива.

42. Настоящата директива, с изключение на член 14, параграф 5, втората алинея и приложение ІІІ, последната алинея, не се прилага по отношение на институционалните защитни схеми, които не са признати по параграф 3 и не гарантират депозитите.

ê 94/19/EО, член 1.1 (нов)

Член 2Определения

1. По смисъла на настоящата директива:

a)1. „депозит“ означава всяко кредитно салдо, което се получава в резултат на средства, оставени по сметка, или от временни положения, произтичащи от обичайни банкови сделки, и което дадена кредитна институция трябва да изплати, съгласно приложимите правни Ö законови Õ и договорни условия, както и всеки дълг, доказан чрез сертификат, издаден от кредитна институция.

Акции в building societies в Обединеното кралство и Ирландия, с изключение на онези с капиталов характер, обхванати от член 2, се разглеждат като депозити.

Облигациите, които отговарят на условията, предписани в член 22, параграф 4 от Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа (ПКИПЦК)[24], не се считат за депозити.

С цел изчисляването на кредитно салдо, държавите-членки прилагат правилата и разпоредбите, свързани с прихващането и насрещните вземания, съгласно правните и договорни условия, приложими по отношение на депозит;

ò нов

Даден инструмент не е депозит, ако е изпълнено едно от следните условия:

съществуването му може да се докаже само със сертификат, различен от извлечение от сметка;

главницата му не подлежи на изплащане по номинална стойност;

главницата му подлежи на изплащане по номинална стойност само по силата на специална гаранция от или споразумение с кредитната институция или трета страна;

б) „отговарящи на условията депозити“ са депозитите, които не са изключени от обхвата на защитата по член 4;

в) „гарантирани депозити“ са отговарящите на условията депозити, които не надвишават размера на гаранцията по член 5;

ê 94/19/EО, член 1.2 (адаптиран)

г)2. „обща Ö съвместна Õ сметка“ означава сметка, открита на имената на две или повече лица, или такавасметка, върху която права имат две или повече лица, и по която може да се оперира срещу Ö които може да бъдат упражнявани с Õ подписа на едно или повече от тези лица;

ê 94/19/EО, член 1.3 (адаптиран)

д)3. „неналичен депозит“ означава депозит, който е Ö изискуем и Õ дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните Ö законовите Õ и договорните условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства:

i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи.

ê 2009/14/EО, член 1.1

Компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни, след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са изискуеми и дължими и изискуеми; или

ê 94/19/EО, член 1.1 (нов)

ð нов

ii) съдебен орган е издал решение по причини, които са пряко свързани с финансовото състояние на кредитната институция, решение, чието действие суспендира възможността на вложителите да предявят претенциите Ö вземанията Õ си срещу нея, ако това стане, преди да бъде установено посоченото по-горе;

е)4. „кредитна институция“ означава предприятие, чиято дейност е да получава от обществото депозити или други възстановими средства и да предоставя кредити за своя собствена сметка; ð съгласно определението по член 4, параграф 1 от Директива 2006/48/ЕО ï;

ж)5. „клон“ означава място на стопанска дейност, което представлява юридически зависима част от кредитна институция и което пряко осъществява всички или част от операциите, присъщи за дейността на кредитните институции;

ò нов

з) „целево равнище“ означава 1,5 % от отговарящите на условията депозити, за чиято гаранция отговаря дадена схема за гарантиране на депозитите;

и) „налични финансови средства“ означава пари в брой, депозити и нискорискови активи с остатъчен срок до падежа от 24 месеца или по-малко, които може да бъдат осребрени в срок, ненадхвърлящ срока по член 7, параграф 1;

й) „нискорискови активи“ са активи, които попадат в първата или втората категория по точка 14, таблица 1 от приложение I към Директива 2006/49/ЕО, но без другите квалифицирани позиции, определени в точка 15 от посоченото приложение;

к) „изпращаща държава-членка“ означава държавата-членка, в която е седалището на дадена кредитна институция;

л) „приемаща държава-членка“ означава държавата-членка, в която дадена кредитна институция има клон или в която предоставя услуги;

м) „компетентни органи“ означава компетентните органи, определени в член 4, параграф 4 от Директива 2006/48/ЕО;

2. Когато в настоящата директива има позоваване на [регламента за Европейския банков орган — ЕБО], за целите на посочения регламент органите, които управляват схемите за гарантиране на депозитите, се приемат за компетентни органи по член 2, параграф 2 от [регламента за ЕБО].

ê 94/19/EО, член 3 (адаптиран)

è1 2005/1/EО, член 2

ð нов

Член 3

Членство и надзор

43. Всяка държава-членка осигурява в рамките на нейната своята територия да бъдат въведени и официално признати Ö създаването и официалното признаване на Õ една или повече схеми за гарантиране на депозитите.

ð Това не изключва сливането на схеми от различни държави-членки. ï

С изключение на обстоятелствата, предвидени във втората алинея и в параграф 4, нНикоя кредитна институция, оторизирана в тази държава-членка, съгласно член 3 на Директива 77/780/ЕИО не може да приема депозити, ако не участва в такава схема.

Държава-членка може, обаче, да освободи кредитна институция от задължението да участва в схема за гарантиране на депозити, когато тази кредитна институция е включена в система, която защитава самата кредитна институция, и по-специално осигурява нейната ликвидност и платежоспособност, като по този начин гарантира защита на вложителите най-малко еквивалентна на тази, предоставяна от схема за гарантиране на депозити и която, съгласно становището на компетентните органи, удовлетворява следните условия:

– системата трябва да съществува и да е официално призната в момента на приемане на настоящата директива,

– системата трябва да е предназначена да предотвратява депозити в кредитни институции, участващи в системата, да станат неналични и да разполага с необходимите ресурси за тази цел,

– системата не трябва да се състои от гаранция, предоставена на кредитна институция от самата държава-членка или от някоя от нейните местни или регионални органи,

– системата трябва да осигурява вложителите да бъдат информирани в съответствие със сроковете и условията, определени в член 9.

Онези държави-членки, които използват тази възможност, информират съответно Комисията; по-специално уведомяват Комисията за характеристиките на всяка такава защитна система и за кредитните институции, обхванати от нея, както и за всички последващи промени в предоставената информация. Комисията информира è1 Европейски банков комитет ç за това.

2. Ако кредитна институция не спазва присъщите ѝси задължения като участник в схема за гарантиране на депозитите, компетентните органи, които са издали оторизацията Ö лиценза Õ ѝ, се уведомяват трябва да бъдат уведомени и в сътрудничество със схемата за гарантиране да предприемат всички необходими мерки, включително налагането на санкции, за да осигурят спазването на задълженията от страна на кредитната институция.

3. Ако тези мерки не успеят да осигурят спазването на задълженията от страна на кредитната институция, схемата може, когато националното право позволява изключването на даден член, с изричното съгласие на компетентните органи да даде не по-малко от 12-месечно предизвестие ð от поне 1 месец ï за намерението си да изключи кредитната институция от участие в схемата. Депозитите, направени преди изтичането на срока на предизвестието, се покриват напълно от схемата. Ако при изтичането на срока на предизвестието кредитната институция не е спазила задълженията си, схемата за гарантиране може, също с изричното съгласие на компетентните органи, да предприемае действия поза изключване.

4. Когато националното право позволява и с изричното съгласие на компетентните органи, които са издали оторизацията ѝ, кредитна институция, изключена от схема за гарантиране на депозити, може да продължи да приема депозити, ако преди изключването ѝ е направила алтернативни гаранционни договорености, които осигуряват на вложителите ниво и обхват на защита, най-малко еквивалентни на тези, предлагани от официално признатата схема.

5. Ако кредитна институция, чието изключване е предложено съгласно параграф 3, не е в състояние да направи алтернативни договорености, които отговарят на условията, предвидени в параграф 4, то компетентните органи, които са издали разрешението ѝ, я отменят незабавно.

ê 94/19/EО, член 5 (адаптиран)

4. Депозитите, притежавани в момента, когато оторизацията Ö лицензът Õ на кредитна институция, оправомощена Ö издаден Õ съгласно член 3 от Директива 77/780/ЕИО Ö 6 от Директива 2006/48/ЕО Õ , е оттеглена Ö отнет Õ , продължават да бъдат обхванати от схемата за гарантиране.

∫ нов

5. Компетентните органи осъществяват постоянен надзор върху всички схеми за гарантиране на депозитите по член 1, за да установят дали се спазва настоящата директива.

ê 2009/14/EО, член 1.6(a) (нов)

6. Държавите-членки гарантират, че схемите за гарантиране на депозитите провеждат редовни тестове на своите системи и ако е уместно, биват информирани, в случай че компетентните органи открият проблеми в дадена кредитна институция, които има вероятност да предизвикат намесата на схемитеа за гарантиране на депозитите.

ò нов

Такива тестове се извършват най-малко веднъж на всеки три години или когато обстоятелствата налагат това. Първият тест ще се осъществи до 31 декември 2013 г.

В тази връзка Европейският банков орган периодично ще извършва партньорски проверки съгласно член 15 от [регламента за ЕБО]. Схемите за гарантиране на депозитите са длъжни да спазват професионалната тайна по член 56 от посочения регламент, когато обменят информация с Европейския банков орган.

7. Държавите-членки гарантират, че схемите за гарантиране на депозитите получават —по всяко време и когато отправят искане — от своите членове цялата информация, която е необходима, за да се подготви изплащането на гарантираните депозити на вложителите, включително информацията за означенията по член 4, параграф 2. Необходимата за извършването на тестовете за устойчивост информация се предава без прекъсване на схемите за гарантиране на депозитите. От тази информация се заличават всякакви лични данни. Получената информация може да се използва само за извършването на тестовете за устойчивост или за подготовката за изплащане на гарантираните депозити и не може да се съхранява по-дълго, отколкото е необходимо за тези цели.

ê 94/19/EО, член 2 (адаптиран)

Член 4Отговарящи на условията депозити

1. Схемите за гарантиране на депозитите изключват от плащане Ö не изплащат суми по следните инструменти Õ :

a) съгласно член 68, параграф 3, — депозитите, направени от други кредитни институции от тяхно име и за тяхна собствена сметка,

б) всички инструменти, които биха Ö отговаряли Õ могли да попаднат в рамките на определението за „собствени средства“ Ö „собствен капитал“ Õ в член Ö 57 от Директива 2006/48/ЕОÕ 2 89/299/ЕИО на Съвета от 17 април 1989 г. относно собствения капитал на кредитни институции[25] ,

в) депозитите, произтичащи от сделки във връзка с които има присъда за пране Ö изпиране Õ на пари, както е определено в член 1, Ö буква В Õ на от Директива 91/308/ЕИО,

∫ нов

г) депозитите на финансови институции съгласно определението по член 4, параграф 5 от Директива 2006/48/ЕО,

д) депозитите на инвестиционни посредници съгласно определението по член 4, параграф 1, подточка 1 от Директива 2004/39/ЕО,

е) депозитите, чийто титуляр не е бил идентифициран съгласно член 3, параграф 1 от Директива 91/308/ЕИО, когато са станали неналични,

ж) депозитите на застрахователни дружества,

з) депозитите на предприятия за колективно инвестиране,

и) депозитите на пенсионни и осигурителни фондове,

й) депозитите на органите на властта,

к) дълговите ценни книжа, издадени от кредитна институция, и задълженията, възникнали от собствени акцепти и записи на заповед.

2. Държавите-членки гарантират, че кредитните институции означават депозитите по параграф 1 по начин, който позволява тези депозити веднага да бъдат установени.

ê 2009/14/EО, член 1.3(a) (адаптиран)

Член 5Гарантиран размер на депозитите

1. Държавите-членки осигуряват Ö вземат необходимите мерки, за да бъде осигурен Õ гарантиран размер на съвкупните Ö за сбора от всички Õ депозити на всеки вложител не по-малък от 50 000 Ö 100 000 Õ EUR, в случай че депозитите са неналични.

1a. До 31 декември 2010 г. държавите-членки осигуряват гарантираният размер на съвкупните депозити на всеки вложител да бъде установен на 100000 EUR, в случай че депозитите са неналични.

Ако в доклада, посочен в член 12, Комисията стигне до заключението, че подобно увеличение и хармонизация не са подходящи и не са осъществими от финансова гледна точка за всички държави-членки, с цел да се осигури защита на потребителите и финансова стабилност в Общността и да се избегне презграничното деформиране на пазара между държавите-членки, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета предложение за изменение на първа алинея.

∫ нов

2. Държавите-членки гарантират, че схемите за гарантиране на депозитите не се отклоняват от гарантирания размер на депозитите, определен в параграф 1. Държавите-членки обаче имат право да решат, че се гарантират следните депозити, ако спрямо разходите за изплащането на гарантирания им размер не се прилагат членове 9, 10 и 11:

a) депозитите, създадени в резултат на сделки с жилищни имоти, предназначени за частни лица, в срок до 12 месеца след кредитирането на сумата,

б) депозитите, които съгласно националното законодателство са свързани с изпълнението на социални цели и се отнасят до конкретни събития от живота на вложителите като сключване на брак, развод, инвалидност или смърт. Срокът на гаранцията не може да надвишава 12 месеца от настъпването на такова събитие.

3. Независимо от разпоредбите на параграф 2 държавите-членки могат да поддържат или да създават схеми за защита на пенсионни и осигурителни инструменти, ако тези схеми не само гарантират депозитите, а предлагат цялостна гаранция за всички инструменти и положения във връзка с тях.

ê 2009/14/EО, член 1.3(a) (нов)

ð нов

41б. ð Депозитите се изплащат във валутата, в която е била сметката. Ако ï Държавите-членки извън еврозоната, които превръщат в своята национална валута сумите по параграф 1, изразени в евро, посочени в параграфи 1 и 1а, ð се преизчисляват в други валути ï гарантират, че сумите в съответните им национални валути, сумите, които действително са изплатени Ö се изплащат Õ на вложителите, са равностойни на сумите, посочени в настоящата директива.

ò нов

5. Държавите-членки, които преизчисляват изразените в евро суми в своята национална валута, първоначално използват за преизчислението обменния курс, който е в сила на датата на приемане на настоящата директива.

Държавите-членки могат да закръгляват получените от преизчислението суми, при условие че закръгляването не надхвърля 2 500 EUR.

Без да се засяга разпоредбата на предходната алинея, държавите-членки коригират преизчислените в друга валута гарантирани размери спрямо сумата по параграф 1 на всеки пет години. При настъпване на непредвидени събития като колебания на обменните курсове държавите-членки могат да извършват по-рано корекцията на гарантираните размери, след като се консултират с Комисията.

ê 94/19/EО, член 7.2 (нов)

2 . Държавите-членки могат да предвидят определени вложители или депозити да бъдат изключени от гаранция или да бъдат гарантирани на по-ниско ниво. Тези изключения са изброени в приложение I.

ê 2009/14/EО, член 1.3(б) (нов)

3. Параграф 1а не препятства запазването на разпоредби, които преди 1 януари 2008 г. са предлагали, главно по социални съображения, гарантиране на пълния размер на определени видове депозити.

ê 2009/14/EО, член 1.3(в)

---

ê 94/19/EО, член 7.5 (адаптиран)

ð нов

6. Сумата, посочена в параграф 1, се преразглежда периодично от Комисията поне веднъж на всеки пет години. Ако е уместно, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета предложение за директива за коригиране на сумата, посочена в параграф 1, като се отчитат по-специално развитието на банковия сектор и икономическото и монетарно Ö финансово Õ положение в Ö Съюза Õ Общността. Първото преразглеждане Ö ще бъде извършено след 31 декември 2015 г. Õ няма да стане по-рано от пет години след края на периода, упоменат в член 7, параграф 1, втора алинея, ð освен ако поради непредвидени събития се налага да бъде извършено по-рано. ï

ê 2009/14/EО, член 1.3(г) (нов)

77. Комисията може да коригира сумите, посочени в параграфи 1 и 1а, в съответствие с инфлацията в Европейския съюз на основата въз основа на промените в хармонизирания индекс на потребителските цени, публикуван от Комисията.

Тази мярка, предназначена да изменяи несъществени елементи на настоящата директива, се приема в съответствие с Ö член 16 Õ процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 7а, параграф 2.

ê 94/19/EО, член 8 (адаптиран)

Член 6Установяване на сумите, които подлежат на изплащане

44. Ограниченията Ö Лимитът Õ, посочени в член 57, параграфи 1, 3 и 4, се прилагат по отношение на съвкупните Ö сбора от всички Õ депозити, направени в една и съща кредитна институция, независимо от броя на депозитите, валутата и местонахождението им в рамките на Ö Съюза Õ Общността.

45. Делът на всеки вложител в общата Ö съвместна Õ сметка се взема предвид при изчисляването на лимитаите, предвидени в член 57, параграфи 1, 3 и 4.

При липса на специални разпоредби, такава сметка се разделя поравно между вложителите.

Държавите-членки могат да предвидят, че депозитите по сметка, върху която имат права две или повече лица като Ö съдружници в търговско дружество или Õ членове на стопанско сдружение, асоциация или групировка от подобен характер, без да са юридически лица, могат да бъдат разглеждани в съвкупност Ö събрани Õ и Ö да бъдат приети Õ като направени от един-единствен вложител, с цел изчисляването на лимитаите, предвидени в член 57, параграфи 1, 3 и 4.

46. Когато вложителят няма абсолютно право върху сумите по сметка, лицето, което има абсолютно право, се покрива от гаранцията, при условие че това лице е било идентифицирано или може да бъде идентифицирано преди датата, на която компетентните органи извършат установяването, описано в Ö установят фактите по Õ член 2, параграф 1, буква д), подточка 1, параграф 2, 3, i), или когато съдебният орган постанови решението, описано в член 2, параграф 1, буква д, подточка1, параграф 3, ii). Ако има няколко лица с абсолютно право, делът на всяко от тях, съгласно договореностите за управление на сумите, се взема предвид при изчисляването на лимитаите, предвидени в член 57, параграфи 1, 3 и 4.

∫ нов

47. Сумата, която подлежи на изплащане, се изчислява към датата, на която компетентните органи са установили фактите по член 2, параграф 1, буква д), подточка i) или на която съдебният орган е постановил решението по член 2, параграф 1, буква д), подточка ii). Задълженията на вложителя към кредитната институция не се вземат предвид при изчисляването на сумата за изплащане.

48. Държавите-членки гарантират, че схемите за гарантиране на депозитите могат по всяко време да поискат от кредитните институции да ги информират за сбора на сумите по депозитите на всеки вложител.

49. Лихвите по депозитите, които са натрупани, но не са били кредитирани по сметката на вложителя към датата, на която компетентните органи са установили фактите по член 2, параграф 1, буква д), подточка i) или на която съдебният орган е постановил решението по член 2, параграф 1, буква д), подточка ii), се изплащат от схемата за гарантиране на депозитите. Лимитът по член 5, параграф 1 не може да бъде надхвърлян.

Ако лихвата зависи от стойността на друг финансов инструмент и следователно не може да бъде определена, без да се застраши изплащането на гарантираните суми в срока по член 7, параграф 1, изплащането на тази лихва се ограничава до основния лихвен процент по националното законодателство.

7. Държавите-членки може да решат, че определени категории депозити, свързани с изпълнението на социални цели съгласно националното законодателство, за които трето лице е издало гаранция, отговаряща на правилата за държавната помощ, не се вземат предвид при събирането на сумите по депозитите на един и същ вложител в една и съща кредитна институция съгласно параграф 1. В такива случаи гаранцията от страна на третото лице се ограничава до гарантирания размер по член 5, параграф 1.

4. Настоящата разпоредба не се прилага по отношение на предприятия за колективно инвестиране.

ê 2009/14/EО, член 1.6(a) (нов)

ð нов

Член 7 Изплащане

1. Схемите за гарантиране на депозитите трябва да са в състояние да изплатят надлежно проверените искания на вложителите по отношение на неналичните депозити в рамките на ð 7 ï 20 работни дни от датата, на която компетентните органи извършат установяване ð са установили фактите ï , както е посочено в по член 2, параграф 1, буква д, подточка i) или на която съдебният орган е постановил решение, както е посочено в член 2, параграф 1, буква д), подточка ii).

Този срок включва събирането и предоставянето на точни данни относно вложителите и депозитите, които са необходими за проверка на исканията.

При изключителни обстоятелства дадена схема за гарантиране на депозити може да се обърне към компетентните органи за удължаване на срока. Такова удължаване не надвишава 10 работни дни.

До 16 март 2011 г. Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета доклад за ефективността и сроковете на процедурите за изплащане, като преценява дали би могло да се приложи намаление на 10 работни дни на срока, посочен в първа алинея.

ê 2009/14/EО, член 1.6(б)

2. —

ò нов

Държавите-членки може да решат, че за депозитите по член 6, параграф 3 важи по-дълъг срок за изплащане. Този срок обаче не може да надхвърля 3 месеца от датата, на която компетентните органи са установили фактите по член 2, параграф 1, буква д), подточка i) или на която съдебният орган е постановил решение по член 2, параграф 1, буква д), подточка ii).

Гарантираните суми на вложител, който няма абсолютни права върху сумите по сметките, посочени в член 6, параграф 3, се изплащат в срока по първата алинея. Посоченото плащане се отчита при изплащането на гарантираните суми на лицата, които имат абсолютни права.

2. За изплащането на гарантираните суми не е необходимо вложителите да отправят искане към схемите за гарантиране на депозитите. За тази цел кредитната институция предава цялата необходима информация за депозитите и вложителите веднага щом съответната схема за гарантиране на депозитите поиска тази информация.

ê 94/19/EО, член 10 (нов)

3. Срокът, определен в параграфи 1 и 2, не може да се използва от схема за гарантиране с цел да се откаже предимството на гаранция на вложител, който не е бил в състояние да предяви навреме правата си за плащане по гаранция.

34. ? Кореспонденцията между схемата за гарантиране на депозитите и вложителя ⎪ Документите, отнасящи се до условията, които трябва да бъдат изпълнени и формалностите, които трябва да бъдат извършени за получаване на право за плащане по гаранцията, посочени в параграф 1, се изготвят с подробности по начин, предписан от националното законодателство и на официалния език или езици на държавата-членка, в която се намира гарантираният депозит. ? Ако дадена банка извършва пряка дейност в друга държава-членка, без да е създала клонове, информацията се представя на езика, който е бил избран от вложителя при откриването на сметката. ⎪

45. Независимо от срока, определен в параграфи 1 и 2, когато вложител или всяко лице, имащо пълно или частично право Ö права Õ върху или интерес Ö във връзка със Õ сумите по дадена сметка, е обвинен(о) в правонарушение, произтичащо от или свързано с пране изпиране на пари, както е определено в член 1 отна Директива 91/308/ЕИО, схемата за гарантиране Ö на депозитите Õ може да Ö спре Õ суспендира всякакви плащания до постановяването на съдебно решение.

ê 94/19/EО, член 7.6 (адаптиран)

Член 8Вземания от схеми за гарантиране на депозитите

1. Държавите-членки Ö гарантират, че вложителят може да предяви правата си на компенсация чрез съдебен иск Õ осигуряват правото на вложителя т на компенсация да може да бъде предмет на действие от страна на вложителя срещу схемата за гарантиране на депозитите.

ê 94/19/EО, член 11

ð нов

2. Без това да засяга никакви други права, които те могат да притежават съгласно националното законодателство ð и при спазване на параграф 3 ï, схемите, които извършват плащания пона гарантирани суми, имат право на встъпване в правата на вложителите при ликвидационни производства, за сума, равна на техните плащания.

ò нов

3. Когато дадена схема за гарантиране на депозитите отпуска заем на друга схема съгласно процедурата по член 10, отпускащата заема схема за гарантиране на депозитите има право — пропорционално на отпуснатата назаем сума — да встъпи в правата на вложителите по ликвидационни производства за сума, равна на размера на плащанията.

Посоченото право на суброгация не може да се упражнява, преди връщането на заема да стане изискуемо съгласно член 10, параграф 2, буква б). Ако производството по ликвидация завърши преди посочената дата, правото на суброгация се разширява, като в него се включват и постъпленията от ликвидацията, платени на схемата заемополучател.

Правата, за които важи правото на суброгация по настоящия параграф, са първи по ред при удовлетворяване на кредиторите след правото на вложителите по параграф 1 и преди всички други права, които се предявяват пред ликвидатора.

4. Държавите-членки могат да ограничат срока, в който вложителите, чиито депозити не са изплатени или признати от схемата в срока по член 7, параграф 1, имат право да поискат изплащането на депозитите си. Този срок се определя от датата, на която в рамките на производството по ликвидация съгласно националното законодателство трябва да бъдат регистрирани правата, в които схемата за гарантиране на депозитите е встъпила съгласно параграф 2.

При определянето на срока държавите-членки вземат предвид времето, необходимо на схемата за гарантиране на депозитите за събирането на тези искания преди регистрацията.

ò нов

Член 9Финансиране на схемите за гарантиране на депозитите

50. Държавите-членки гарантират, че схемите за гарантиране на депозитите разполагат с адекватни системи за определяне на потенциалните си задължения. Наличните финансови средства на схемите за гарантиране на депозитите трябва да бъдат пропорционални на тези задължения.

Схемите за гарантиране на депозитите набират наличните финансови средства от редовните вноски, които членовете им трябва да плащат на 30 юни и 30 декември всяка година. Това не изключва получаването на допълнително финансиране от други източници. Не може да се изисква плащане на еднократни такси за включване в схемите.

Наличните финансови средства трябва да бъдат равни най-малко на целевото равнище. Когато финансовите средства са по-малко от целевото равнище, плащането на вноските започва отново, докато целевото равнище бъде достигнато отново. Когато наличните финансови средства възлизат на по-малко от две трети от целевото равнище, редовната вноска трябва да бъде в размер не по-малко от 0,25 % от отговарящите на условията депозити.

51. Сборът на депозитите и инвестициите, направени от дадена схема по отношение на един субект, не може да надхвърля 5 % от наличните ѝ финансови средства. Дружествата, които са включени в една и съща група за целите на консолидираните счетоводни отчети съгласно Директива 83/349/ЕИО или в съответствие с признатите международни счетоводни правила, се приемат за един субект при изчисляването на този лимит.

52. Ако наличните финансови средства на дадена схема за гарантиране на депозитите са недостатъчни за изплащане на гарантираните суми на вложителите, когато депозитите станат неналични, членовете ѝ плащат извънредни вноски в размер до 0,5 % от своите отговарящи на условията депозити за една календарна година. Плащането се извършва един ден преди изтичането на срока по член 7, параграф 1.

53. Сборът на вноските по параграфи 1 и 2 не може да надхвърля 1 % от отговарящите на условията депозити за една календарна година.

Компетентните органи могат изцяло или частично да освободят дадена кредитна институция от задължението по параграф 2, ако общият размер на плащанията по параграфи 1 и 2 е такъв, че би застрашил удовлетворяването на вземанията на другите кредитори към нея. Такова освобождаване не може да бъде предоставено за срок над 6 месеца, но може да бъде подновявано по искане на кредитната институция.

5. Финансовите средства по параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член се използват главно за изплащане на гарантираните суми на вложителите съгласно настоящата директива.

Те обаче може да се използват и за финансиране на прехвърлянето на депозити към друга кредитна институция, ако разходите за схемата за гарантиране на депозитите не надхвърлят общия размер на гарантираните депозити в съответната кредитна институция. В този случай, в срок от един месец от прехвърлянето на депозитите схемата за гарантиране на депозитите представя на Европейския банков орган отчет, с който доказва, че посоченият по-горе лимит не е надхвърлен.

Държавите-членки могат да позволят на схемите за гарантиране на депозитите да използват финансовите си средства за предотвратяване на неплатежоспособността на дадена банка, без да се ограничават до финансиране на прехвърлянето на депозитите към друга кредитна институция, ако се спазват следните условия:

a) финансовите средства на дадена схема надхвърлят 1 % от отговарящите на условията депозити след тази мярка;

б) в срок от един месец от решението си за тази мярка схемата за гарантиране на депозитите представя на Европейския банков орган отчет, с който доказва, че посоченият по-горе лимит не е надхвърлен.

Разглеждайки всеки отделен случай, при обосновано искане на съответната схема за гарантиране на депозитите компетентните органи могат да разрешат делът по буква а) да бъде определен в размер между 0,75% и 1 %.

6. Държавите-членки гарантират, че схемите за гарантиране на депозитите разполагат с адекватни механизми за алтернативно финансиране, които им позволяват да получат краткосрочно финансиране, когато им е необходимо за удовлетворяване на вземанията към тях.

7. Всяка държава-членка информира ежемесечно Европейския банков орган за общия размер на отговарящите на условията депозити и гарантираните депозити в тази държава-членка, както и за размера на наличните финансови средства на своите схеми за гарантиране на депозитите. Тази информация се потвърждава от компетентните органи и заедно с потвърждението се изпраща на Европейския банков орган в срок от 10 дни след края на всеки месец.

Държавите-членки гарантират, че информацията по първата алинея се публикува на интернет сайтовете на схемите за гарантиране на депозитите поне веднъж годишно.

ò нов

Член 10Заемане на средства между схемите за гарантиране на депозитите

54. Всяка схема има право да вземе заем от всички други схеми за гарантиране на депозитите по член 1, параграф 2 в рамките на Съюза, ако се спазват всички посочени по-долу условия:

a) схемата заемополучател не може да изпълни задълженията си по член 8, параграф 1 заради предишни плащания съгласно член 9, параграф 5, първата и втората алинея,

б) положението по буква а) от настоящата алинея се дължи на недостиг на налични финансови средства съгласно член 9,

в) схемата заемополучател е прибягнала до използването на извънредните вноски по член 9, параграф 3,

г) схемата заемополучател поема правното задължение да използва получените назаем средства за удовлетворяването на вземанията по член 8, параграф 1,

д) схемата заемополучател понастоящем няма задължение за погасяване на заем от друга схема за гарантиране на депозитите съгласно настоящия член,

е) схемата заемополучател посочва размера на заема, който иска,

ж) общият размер на заема не може да надхвърля 0,5 % от отговарящите на условията депозити на схемата заемополучател,

з) схемата заемополучател уведомява незабавно Европейския банков орган, като посочва защо са изпълнени горепосочените условия и размера на искания заем.

Размерът на заема по буква е) от първата алинея се определя по следния начин:

[размер на гарантираните депозити, които трябва да бъдат изплатени съгласно член 8, параграф 1] – [налични финансови средства + максимален размер на извънредните вноски по член 9, параграф 3]

Другите схеми за гарантиране на депозитите действат като схеми заемодатели. За тази цел държавите-членки, в които са създадени повече от една схема, определят една схема, която действа като схема заемодател в съответната държава-членка, и уведомяват Европейския банков орган за това. Държавите-членки могат да вземат решение дали и как другите схеми за гарантиране на депозитите в същата държава-членка трябва да възстановяват отпуснатия заем на схемата заемодател.

Схемите за гарантиране на депозитите, които са задължени да изплатят заем на други схеми за гарантиране на депозитите съгласно настоящия член, не могат да отпускат заеми на други схеми за гарантиране на депозитите.

55. Заемът следва да отговаря на следните условия:

a) всяка схема отпуска заем в размер, пропорционален на общия размер на отговарящите на условията депозити на всяка схема, без да взема предвид схемата заемополучател и схемите за гарантиране на депозитите по буква а). Тези размери се изчисляват въз основа на най-актуалната потвърдена месечна информация по член 9, параграф 7.

б) схемата заемополучател трябва да изплати заема в срок от най-много 5 години. Изплащането може да се извършва на годишни вноски. Лихва се дължи само към момента на изплащането.

в) лихвеният процент е равен на лихвения процент по овърнайт кредитите (т.нар. пределно кредитно улеснение) на Европейската централна банка през кредитния период.

56. Европейският банков орган потвърждава дали изискванията по параграф 1 са спазени, посочва изчислените съгласно параграф 2, буква а) суми, които трябва да бъдат отпуснати назаем от всяка схема, и първоначалния лихвен процент съгласно параграф 2, буква в), както и срока на заема.

Европейският банков орган предава на отпускащите заем схеми за гарантиране на депозитите потвърждението си заедно с информацията по параграф 1, буква з). Те трябва да получат потвърждението и информацията в срок от 2 работни дни. Отпускащите заем схеми за гарантиране на депозитите своевременно и не по-късно от още 2 работни дни след получаването на потвърждението и информацията плащат сумата на схемата заемополучател.

57. Държавите-членки гарантират, че събираните от схемата заемополучател вноски са достатъчни, за да може тя да изплати получения заем и да възстанови целевото равнище на наличните финансови средства възможно най-бързо.

ò нов

Член 11Изчисляване на вноските за схемите за гарантиране на депозитите

58. Вноските за схемите за гарантиране на депозитите по член 9 се определят за всеки член въз основа на степента на риска, на който е изложен. Кредитните институции не може да плащат по-малко от 75 % или повече от 200 % от сумата, която би трябвало да плати една банка, изложена на среден риск. Държавите-членки могат да решат, че членовете на схемите по член 1, параграфи 3 и 4 трябва да плащат по-ниски вноски за схемите за гарантиране на депозитите, но не по-малко от 37,5 % от сумата, която би трябвало да плати една банка, изложена на среден риск.

59. Установяването на риска, на който е изложена дадена банка, и изчислението на вноските се основават на елементите, посочени в приложения І и ІІ.

60. Параграф 2 не се прилага за схемите за гарантиране на депозитите по член 1, параграф 2.

61. За да се гарантира дефинирането на елементите на определенията и методите съгласно приложение ІІ, част А, на Комисията се делегират съответните правомощия. Тези проектни регулаторни стандарти се приемат съгласно членове 7—7г от [регламента за ЕБО]. Европейският банков орган може да разработи проектни регулаторни стандарти, които да бъдат представени на Комисията.

62. До 31 декември 2012 г. Европейският банков орган трябва да издаде насоки за прилагането на приложение ІІ, част Б съгласно [член 8 от регламента за ЕБО].

ê 94/19/EО, член 4 (нов)

Член 12Сътрудничество в рамките на Съюза

1. Схемите за гарантиране на депозитите, въведени и официално признати в държава-членка, в съответствие с член 3, параграф 1, обхващат вложителите в клонове, установени от кредитни институции в други държави-членки.

До 31 декември 1999 г. нито нивото, нито обхватът, включително процентът на предоставяното покритие, не следва да надвишават максималното ниво или обхвата на покритие, предлагани от съответната схема за гарантиране в рамките на територията на приемащата държава-членка.

Преди тази дата Комисията изготвя доклад въз основа на придобития опит по прилагането на втората алинея и разглежда необходимостта от запазването на тези договорености. Когато е уместно, Комисията представя предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета, с оглед да се продължи срока на тяхната валидност.

2. Когато нивото и/или обхватът, включително процентът на покритие, предоставяни от схемите за гарантиране на приемащата държава-членка, надвишават нивото и/или обхвата на покритие, предоставяни в държавата-членка, в която е оторизирана дадена кредитна институция, приемащата държава-членка осигурява наличието на официално призната схема за гарантиране на депозити в рамките на нейната територия, към която даден клон може да се присъедини доброволно, за да допълни гаранцията, която неговите вложители вече притежават по силата на участието му в схема на държавата-членка по произход.

Схемата, към която се присъединява клонът, обхваща категорията институции, към която той принадлежи или към която се доближава най-много в приемащата държава-членка.

3. Държавите-членки осигуряват създаването на обективни и общоприложими условия за участие на клон в схема на приемаща държава-членка, в съответствие с параграф 2. Приемането зависи от условието за изпълнение на съответните задължения за участие, и по-специално, плащането на всякакви вноски и други такси. Държавите-членки следват ръководните принципи, изложени в приложение II, при прилагане на настоящия параграф.

4. Ако даден клон, на който е предоставено доброволно участие, съгласно параграф 2, не спазва присъщите му задължения като участник в схема за гарантиране на депозити, компетентните органи, които са издали оторизацията, се уведомяват и, в сътрудничество със схемата за гарантиране, предприемат необходимите мерки, за да осигурят спазването на горепосочените задължения.

Ако тези мерки не успеят да осигурят спазването на горепосочените задължения от страна на клона, след подходящ период на предизвестие от не по-малко от 12 месеца, схемата за гарантиране може, със съгласието на компетентните органи, които са издали разрешението, да изключи клона. Депозити, направени преди датата на изключване, продължават да бъдат обхванати от доброволната схема до датите на падежа им. Вложителите се информират за оттеглянето на допълнителното покритие.

ê 2009/14/EО, член 1.7 (адаптиран)

Член 12

1. До 31 декември 2009 г. Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно:

a) хармонизирането на механизмите за финансиране на схемите за гарантиране на депозити, в който се разглеждат, по-специално, последиците от липсата на хармонизация в случай на презгранична криза по отношение на наличието на изплащане на компенсации по депозитите и по отношение на лоялната конкуренция, както и ползите и разходите, свързани с подобно хармонизиране;

б) уместността и условията за гарантиране на пълния размер на временно увеличените салда на сметките;

в) евентуалните модели за въвеждане на рисково претеглени вноски;

г) ползите и разходите, свързани с възможното въвеждане на схема на Общността за гарантиране на депозити;

д) въздействието на различията в законодателствата по отношение на прихващанията, при които вземанията на вложителите се прихващат срещу техните задължения, върху ефикасността на системата и възможното деформиране на пазара, като се вземат предвид презграничните ликвидации;

е) хармонизирането на обхвата на покритието по отношение на продуктите и вложителите, включително специфичните потребности на малките и средните предприятия и на органите на местно управление;

ж) връзката между схемите за гарантиране на депозити и алтернативните способи за възстановяване на средствата на вложителите, например механизми за спешни изплащания.

При необходимост Комисията представя подходящи предложения за изменение на настоящата директива.

2. Държавите-членки информират Комисията и Европейския банков комитет, ако възнамеряват да променят обхвата или гарантирания размер на депозитите и относно всички трудности, които са срещнали при сътрудничеството с други държави-членки.

ê 2009/14/EО, член 1.2(a) (нов)

5. В случаите, посочени в параграфи 1—4, държавите-членки гарантират, че схемите за гарантиране на депозити взаимно си сътрудничат.

ê 2009/14/EО, член 1.2(б) (нов)

6. Комисията преразглежда действието на настоящия член най-малко на всеки две години и ако е подходящо, предлага изменения в него.

ò нов

2. Гарантираните суми на вложителите в клонове, създадени от кредитни институции в други държави-членки, или на вложителите в дадена държава-членка в кредитна институция, чийто лиценз е издаден в друга държава-членка, се изплащат от схемата в приемащата държава-членка от името на схемата в изпращащата държава-членка. Схемата в изпращащата държава-членка възстановява разходите на схемата в приемащата държава-членка.

Освен това схемата в приемащата държава-членка информира заинтересованите вложители от името на схемата в изпращащата държава-членка и има право да получава кореспонденцията от съответните вложители от името на схемата в изпращащата държава-членка.

3. Ако дадена кредитна институция прекрати членството си в дадена схема и се присъедини към друга схема, вноските, платени през 6-те месеца преди прекратяването на членството, се възстановяват или прехвърлят на другата схема. Това не важи, ако кредитната институция е била изключена от схема съгласно член 3, параграф 3.

4. Държавите-членки гарантират, че схемите за гарантиране на депозитите в изпращащата държава-членка обменят информацията по член 3, параграф 7 със схемите в приемащата държава-членка. В този случай важат ограниченията, установени в посочения член.

5. За да се улесни ефективното сътрудничество между схемите за гарантиране на депозитите, особено във връзка с настоящия член и член 10, схемите за гарантиране на депозитите или — когато това е целесъобразно — компетентните органи трябва да имат писмени споразумения за сътрудничество. В тези споразумения се вземат предвид изискванията на Директива 95/46/ЕО.

Европейският банков орган бива информиран относно съществуването и съдържанието на такива споразумения. Той може да издава становища по тези споразумения съгласно член 6, параграф 2, буква е) и член 19 от [регламента за ЕБО]. Ако компетентните органи или схемите за гарантиране на депозитите не могат да постигнат споразумение или ако между тях има спор относно тълкуването на такова споразумение, Европейският банков орган урежда споровете съгласно [член 11 от регламента за ЕБО].

Липсата на такива споразумения не засяга вземанията на вложителите по член 8, параграф 2 или на кредитните институции по параграф 3 от настоящия член.

ê 94/19/EО, член 6 (адаптиран)

ð нов

Член 13 Клонове на кредитни институции в трети държави

63. Държавите-членки проверяват дали клоновете, установени от кредитна институция, чийто главно управление Ö чието седалище Õ се намира извън Ö Съюза Õ Общността, имат ð защита ï покритие, еквивалентнао на това, предвиденатао от настоящата директива.

В противен случай държавите-членки могат съгласно Ö член 38, параграф1 от Директива 2006/48/ЕО Õ член 9, параграф 1 от Директива 77/780/ЕИО да Ö предвидят, че Õ поставят като условие клоновете, установени от кредитна институция, Ö чието седалище Õ чийто главно управление се намира извън Ö Съюза Õ Общността, Ö трябва Õ да се присъединят към схеми за гарантиране на депозитите, действащи в рамките на техните територии.

64. На съществуващите и потенциалните вложители в клонове, установени от кредитна институция, чието главно управление Ö седалище Õ се намира извън Ö Съюза Õ Общността ð и която не е член на действаща в държава-членка схема ï, се предоставя от страна на кредитната институция цялата релевантна информация, отнасяща се до Ö разпоредбите за гаранцията Õ гаранционните договорености, които покриват Ö важат за Õ техните депозити.

3. Информацията, посочената в параграф 2, се предоставя на официалния език или езици на държавата-членка, в която е установен клонът, по начин, предписан от националното законодателство, и се изготвя в ясна и разбираема форма.

ê 2009/14/EО, член 1.5 (нов)

ð нов

Член 14 Предоставяне на информация на вложителите

1. Държавите-членки гарантират, че кредитните институции предоставят на съществуващите и потенциалните вложители необходимата информация за идентифицирането на схемата за гарантиране на депозити, на която са членове институцията и клоновете ѝ в Ö Съюза Õ Общността, или всяка алтернативна договореност, предвидена в член 3, параграф 1, втора алинея или в член 3, параграф 4. Вложителите биват информирани за разпоредбите на схемата за гарантиране на депозити или за всяка приложима алтернативна договореност, включително за сумата и обхвата на покритието, предлагано от схемата за гарантиране на депозити. Когато определен депозит не е гарантиран от схема за гарантиране на депозитите в съответствие с член Ö 4 Õ 7, параграф 2, кредитната институция уведомява съответно вложителя.

2. Цялата иИнформацията се предоставя ð на потенциалните вложители ï по лесен за разбиране начин ð преди сключването на договора за откриване на депозита и се приподписва от тях. За целта се използва образецът от приложение ІІІ. ï

3. Информацията се предоставя на съществуващите вложители в извлеченията от сметките им. Тази информация включва потвърждение, че депозитите отговарят на условията съгласно член 2, параграф 1 и член 4. Освен това се включва и препратка към информационния бюлетин от приложение ІІІ и се посочва къде може да се получи. Може да се посочи и интернет сайтът на компетентната схема за гарантиране на депозитите.

При поискване се предоставя информация относно условията за компенсиране и формалностите, които трябва да бъдат изпълнени за получаване на компенсация.

ê 94/19/EО, член 9

ð нов

4. Информацията, предвидена в параграф 1, се предоставя по начин, определен от националното законодателство право, на официалния език или езици на държавата-членка, в която е установен клонът.

5. Държавите-членки установяват правила, които ограничават използването за рекламни цели на информацията, посочена в параграф 1, за да се избегне такова използване, което да засегне стабилността на банковата система или доверието на вложителите. По-специално, държавите-членки могат да ограничат такава реклама до фактическо позоваване на схемата, в която участва кредитната институция ð , гарантираща продукта, за който се отнася рекламата. ï

ò нов

Кредитните институции, които членуват в схема по член 1, параграфи 3 и 4, информират вложителите по подходящ начин относно функционирането на схемата. В информацията не може да се споменава за неограничена гаранция на депозитите.

6. При сливане на кредитни институции вложителите в тях биват информирани за сливането поне един месец преди пораждането на правно действие от сливането. Вложителите биват уведомени, че когато сливането породи правно действие, всички техни депозити във всяка от сливащите се банки ще бъдат събрани след сливането при определянето на гарантирания размер по схемата за гарантиране на депозитите.

7. Ако даден вложител използва банкиране по интернет, информацията, която трябва да му бъде съобщена съгласно настоящата директива, му се предава по електронен път по начин, който да привлече вниманието му.

ê 2009/14/EО, член 1.7 (адаптиран)

Член 12

1. До 31 декември 2009 г. Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно:

a) хармонизирането на механизмите за финансиране на схемите за гарантиране на депозити, в който се разглеждат, по-специално, последиците от липсата на хармонизация в случай на презгранична криза по отношение на наличието на изплащане на компенсации по депозитите и по отношение на лоялната конкуренция, както и ползите и разходите, свързани с подобно хармонизиране;

б) уместността и условията за гарантиране на пълния размер на временно увеличените салда на сметките;

в) евентуалните модели за въвеждане на рисково претеглени вноски;

г) ползите и разходите, свързани с възможното въвеждане на схема на Общността за гарантиране на депозити;

д) въздействието на различията в законодателствата по отношение на прихващанията, при които вземанията на вложителите се прихващат срещу техните задължения, върху ефикасността на системата и възможното деформиране на пазара, като се вземат предвид презграничните ликвидации;

е) хармонизирането на обхвата на покритието по отношение на продуктите и вложителите, включително специфичните потребности на малките и средните предприятия и на органите на местно управление;

ж) връзката между схемите за гарантиране на депозити и алтернативните способи за възстановяване на средствата на вложителите, например механизми за спешни изплащания.

При необходимост Комисията представя подходящи предложения за изменение на настоящата директива.

2. Държавите-членки информират Комисията и Европейския банков комитет, ако възнамеряват да променят обхвата или гарантирания размер на депозитите и относно всички трудности, които са срещнали при сътрудничеството с други държави-членки.

ê 94/19/EО, член 13 (адаптиран)

Член 15Списък на кредитните институции с лиценз

В списъка на Ö получилите лиценз Õ оторизираните кредитни институции, Ö който Комисията трябва да изготви Õ се изисква да бъде изготвен съгласно член Ö 14 от Директива 2006/48/ЕО Õ 3, параграф 7 на Директива 77/780/ЕИО, Комисията посочва статута на всяка кредитна институция по отношение на настоящата директива.

∫ нов

Член 16

Делегиране на правомощия

65. Правомощията да приема делегираните актове по член 5, параграф 7 се предоставят на Комисията за неопределен срок.

66. След като приеме делегиран акт, Комисията незабавно уведомява едновременно Европейския парламент и Съвета.

67. Правомощията за приемане на делегирани актове се предоставят на Комисията съгласно условията по членове 17 и 18.

Член 17

Отмяна на делегираните правомощия

1. Европейският парламент или Съветът могат да отменят посочените в член 16 делегирани правомощия по всяко време.

2. Институцията, която е започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да отмени делегирането на правомощия, полага необходимите усилия да уведоми другата институция и Комисията в разумен срок преди приемането на окончателното решение, като посочи делегираните правомощия, които би могло да бъдат отменени, и евентуалните основания за отмяната.

3. С решението за отмяна се прекратяват делегираните правомощия, посочени в него. Решението влиза в сила незабавно или на посочена в него по-късна дата. Решението не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз .

Член 18

Възражения срещу делегираните актове

1. В срок от два месеца от датата на уведомлението Европейският парламент и Съветът могат да възразят срещу делегирания акт. По инициатива на Европейския парламент или Съвета този срок се удължава с един месец.

2. Ако до изтичането на посочения срок нито Европейският парламент, нито Съветът е възразил срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на датата, посочена в него.

Делегираният акт може да бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз и да влезе в сила преди изтичането на посочения срок, ако и Европейският парламент, и Съветът са информирали Комисията за намерението си да не повдигат възражения.

3. Ако Европейският парламент или Съветът възрази срещу делегиран акт, той не влиза в сила. Институцията, която повдига възражение, посочва основанията за това възражение срещу делегирания акт.

Член 19 Преходни разпоредби.

68. Вноските за схемите за гарантиране на депозитите по член 9 се разпределят възможно най-равномерно до достигането на целевото равнище на наличните финансови средства, посочено в член 9, параграф 1, третата алинея.

69. Вложителите, които притежават: дългови ценни книжа, издадени от същата кредитна институция, и задължения, произтичащи от собствени акцепти или записи на заповед; депозити, чието съществуване може да се докаже само със сертификат, различен от извлечение от сметка; депозити, по които главницата не подлежи на изплащане по номинална стойност; или депозити, по които главницата подлежи на изплащане по номинална стойност само въз основа на специална гаранция от или споразумение с кредитната институция или трета страна, биват информирани, че депозитите им вече не са защитени от схема за гарантиране на депозитите.

70. Когато определени депозити вече не са гарантирани изцяло или частично от схемите за гарантиране на депозитите след транспонирането на настоящата директива или на Директива 2009/14/ЕО в националното законодателство, държавите-членки могат да разрешат тези депозити да бъдат защитени до 31 декември 2014 г., ако са били открити преди 30 юни 2010 г. Държавите-членки гарантират, че след 31 декември 2014 г. никоя схема не предлага по-високи или по-пълни гаранции в сравнение с предвидените в настоящата директива, независимо кога са били открити депозитите.

71. До 31 декември 2015 г. Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад, а при необходимост и законодателно предложение, за да се установи дали съществуващите схеми за гарантиране на депозитите трябва да бъдат заменени с една обща схема за целия Съюз.

72. До 31 декември 2015 г. Комисията, подпомагана от [Европейския банков орган], представя на Европейския парламент и Съвета доклад за напредъка при изпълнението на настоящата директива. В посочения доклад следва да се разглежда по-конкретно възможността за определяне на целевото равнище на наличните финансови средства въз основа на гарантираните депозити, без да се намалява защитата на вложителите.

ê 94/19/EО, член 14

ð нов

Член 20 Транспониране

73. Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива ð член 1, член 2, параграф 1, букви а), в), г), е), з)—м), член 2, параграф 2, член 3, параграфи 1, 3, 5—7, член 4, параграф 1, букви г)—к), член 5, параграфи 2—5, член 6, параграфи 4—7, член 7, параграфи 1—3, член 8, параграфи 2—4, членове 9—11, член 12, член 13, параграфи 1 и 2, член 14, параграфи 1—3 и 5—7, член 19 и приложения І—ІІІ в срок до 31 декември 2012 г. ï Те незабавно информират Комисията за това ð съобщават на Комисията текстовете на посочените разпоредби и предават таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива. ï

Чрез дерогация от първата алинея държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с член 9, параграф 1, третата алинея, член 9, параграф 3 и член 10 до 31 декември 2020 г.

Чрез дерогация от първата алинея държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с член 7, параграф 1 и член 9, параграф 5 до 31 декември 2013 г. Независимо от това делът от отговарящите на условията депозити по член 9, параграф 5, буква а) не се прилага до 1 януари 2014 г. До 31 декември 2017 г. се прилага дял от 0,5 %. Между посочената дата и 31 декември 2020 г. се прилага дял от 0,75 %.

Когато държавите-членки приемат посочените разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. ? Те включват също така уточнение, че позоваванията в действащи законови, подзаконови и административни разпоредби на директивите, отменени с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. ⎪

74. Държавите-членки уведомяват съобщават на Комисията за текстовете на основните разпоредби от националното си право, които приемат в областта, регулирана обхваната от настоящата директива.

ò нов

Член 21Отмяна

От 31 декември 2012 г. се отменя Директива 94/19/ЕО и последващите ѝ изменения, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, посочени в приложение ІV.

Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение V.

ê 94/19/EО, член 15 (адаптиран)

ð нов

Член 22 Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила ð на двадесетия ï в деня на ð от ï публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския Ö съюз Õ те общности .

Член 2, параграф 1, букви б), д) и ж), член 4, параграф1, букви а)—в), член 5, параграф 1, член 6, параграфи 1—3, член 7, параграф 4, член 8, параграф 1, член 12, параграф 1, член 13, параграф 3, член 14, параграф 4 и членове 15—18 се прилагат от 1 януари 2013 г.

ê 94/19/EО, член 16

Член 23

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател […] […]

∫ нов

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Определяне на зависещите от риска вноски за схемите за гарантиране на депозитите

75. Използват се следните формули:

a) размерът на зависещите от риска вноски на един член

C i = TC * RS i

б) делът на един член от риска

[pic]

в) рисково претегленият размер на вноската на един член

RA i = CB *[pic]

където:

C i е размерът на вноската на i-тия член на схемата за гарантиране на депозитите (СГД)

TC е общият размер на вноските, които трябва да събере схемата

RS i е делът на i-тия член от риска

RA i е рисково претегленият размер на вноската на i-тия член

RA k са рисково претеглените размери на вноските на всеки от членовете, които са n на брой

CB е основата за определяне на вноските (т.е. отговарящите на условията депозити)

β i е рисковият коефициент, присъден на i-тия член съгласно приложение ІІ.

76. Използват се следните формули:

a) общата съставна оценка на един член

[pic]= ¾[pic]+ ¼[pic]

б) съставната междинна оценка на даден член съгласно основните показатели

[pic]= ¼ [[pic]+[pic]+[pic]+[pic]]

в) съставната междинна оценка на даден член съгласно допълнителните показатели

[pic]=[pic][[pic]+[pic]+ … +[pic]]

където:

[pic] е общата съставна оценка на i-тия член

[pic] е общата съставна междинна оценка на i-тия член съгласно основните показатели

[pic] е общата съставна междинна оценка на i-тия член съгласно допълнителните показатели

[pic] е променлива, с която се оценява рискът на i-тия член съгласно един индивидуален основен или допълнителен показател, представен в приложение ІІ

x е означението на даден основен или допълнителен показател.

∫ нов

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Показатели, оценки и тегла за изчисляване на зависещите от риска вноски

ЧАСТ A

Основни показатели

1. Следните основни показатели се използват за изчисляване на зависещите от риска вноски:

Категория на риска | Показател | Съотношение |

Капиталова адекватност | Позиции на собствения капитал по член 57, букви a)—вa) от Директива 2006/48/EО и рисково претеглени активи по член 76 от Директива 2006/48/EC | Собствен капитал |

Рисково претеглени активи |

Качество на активите | Необслужвани заеми | Необслужвани заеми |

Общо заеми |

Рентабилност | Възвръщаемост на активите | Нетни доходи |

Общ среден размер на активите |

Ликвидност | Да се определи от държавите-членки при спазване на член 11, параграф 4 |

2. Следните оценки се използват за отразяване на рисковите профили във връзка с основните показатели

Равнище на риска | Капиталова адекватност | Качество на активите | Рентабилност | Ликвидност |

Много нисък риск | 1 | 1 | 1 | 1 |

Нисък риск | 2 | 2 | 2 | 2 |

Среден риск | 3 | 3 | 3 | 3 |

Висок риск | 4 | 4 | 4 | 4 |

Много висок риск | 5 | 5 | 5 | 5 |

3. Следните оценки се присъждат на даден член въз основа на действителните стойности на показателите в дадена категория риск:

Елемент | Означение (x) | [pic]= 1 | [pic]= 2 | [pic]= 3 | [pic]= 4 | [pic]= 5 |

Капиталова адекватност | CA | x > 12,3% | 12,3% ≥ x > 9,6% | 9,6% ≥ x > 8,2% | 8,2% ≥ x > 7% | x ≤ 7% |

Качество на активите | AQ | x ≤ 1% | 1% < x ≤ 2,1% | 2,1% < x ≤ 3,7% | 3,7% < x ≤ 6% | x > 6% |

Рентабилност | P | x > 1,2% | 1,2% ≥ x > 0,9% | 0,9% ≥ x > 0,7% | 0,7% ≥ x > 0,5% | x ≤ 0,5% |

Ликвидност | L | Държавите-членки могат да определят праговете за всяко [pic] при спазване на член 11, параграф 4 |

4. Следните рискови тегла (коефициенти) се присъждат на даден член въз основа на съставната му оценка:

Съставна оценка (ρ) | 1 < ρ ≤ 1,5 | 1,5 < ρ ≤ 2,5 | 2,5 < ρ ≤ 3,5 | 3,5 < ρ ≤ 4,5 | 4,5 < ρ ≤ 5 |

Рисков коефициент (β) | 75% | 100% | 125% | 150% | 200% |

ЧАСТ Б

Допълнителни показатели

1. Държавите-членки определят допълнителни показатели за изчисляване на зависещите от риска вноски. Всички или част от следните показатели може да се използват за целта:

Категория на риска | Показател / съотношение | Определение |

Капиталова адекватност | Общо капитал | Общо капитал |

Рисково претеглени активи |

Свръхкапитал* | Свръхкапитал | или | Свръхкапитал |

Общо активи | Рисково претеглени активи |

Качество на активите | Провизии срещу загуби по кредити | Провизии срещу загуби по кредити | или | Провизии срещу загуби по кредити |

Нетни приходи от лихви | Приходи от оперативна дейност |

Рисково претеглени активи | Рисково претеглени активи |

Общо активи |

Рентабилност | Разходи спрямо приходи | Разходи за оперативна дейност |

Приходи от оперативна дейност |

Нетна печалба | Нетна печалба |

Общо капитал |

Ликвидност | Да се определи от държавите-членки при спазване на член 11, параграф 5 |

* Свръхкапитал = Капитал – собствен капитал по член 57, букви a)—з) от Директива 2006/48/EО.

2. Следните оценки се използват за отразяване на рисковите профили във връзка с допълнителните показатели

Равнище на риска | Капиталова адекватност | Качество на активите | Рентабилност | Ликвидност |

Много нисък риск | 1 | 1 | 1 | 1 |

Нисък риск | 2 | 2 | 2 | 2 |

Среден риск | 3 | 3 | 3 | 3 |

Висок риск | 4 | 4 | 4 | 4 |

Много висок риск | 5 | 5 | 5 | 5 |

3. Следните рискови тегла (коефициенти) се присъждат на даден член въз основа на съставната му оценка:

Съставна оценка (ρ) | 1 < ρ ≤ 1,5 | 1,5 < ρ ≤ 2,5 | 2,5 < ρ ≤ 3,5 | 3,5 < ρ ≤ 4,5 | 4,5 < ρ ≤ 5 |

Рисков коефициент (β) | 75% | 100% | 125% | 150% | 200% |

∫ нов

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Образец на информационния бюлетин за вложителите

Ако депозит, който е изискуем и дължим, не е бил изплатен от кредитна институция по причини, пряко свързани с финансовото ѝ състояние, този депозит се изплаща на вложителя от схема за гарантиране на депозитите. [Наименование на продукта] на [наименование на кредитната институция, в която се държи сметката] по принцип е защитен от компетентната схема за гарантиране на депозитите.

Максималният размер, който може да бъде изплатен, е 100 000 EUR на банка. Това означава, че всички депозити в една и съща банка се събират, за да се определи размерът на гаранцията. Например, ако един вложител има спестовна сметка, по която има 90 000 EUR, и разплащателна сметка, по която има 20 000 EUR, на този вложител ще бъдат изплатени само 100 000 EUR.

[Само ако е приложимо]: Този метод се прилага и ако дадена банка извършва дейност под различни търговски наименования. [Наименование на кредитната институция, в която се държи сметката] извършва дейност и под наименованията [посочват се всички търговски наименования на същата кредитна институция]. Това означава, че всички депозити, държани от кредитната институция под едно или повече търговски наименования, са гарантирани общо до 100 000 EUR.

При съвместни сметки лимитът от 100 000 EUR важи за всеки вложител поотделно.

[ Само ако е приложимо ]: Въпреки това депозитите по сметка, върху която права имат две или повече лица като съдружници в търговско дружество или членове на асоциация или групировка от подобен характер, които не са юридически лица, се събират и се приемат за направени от един-единствен вложител при изчисляването на лимита от 100 000 EUR.

По принцип всички вложители, независимо дали са физически лица или търговски дружества, са защитени чрез схемите за гарантиране на депозитите. Изключенията за определени депозити са посочени на интернет сайта на компетентната схема за гарантиране на депозитите. При поискване от Ваша страна Вашата банка ще Ви информира дали определени продукти са гарантирани или не. Ако депозитите са гарантирани, банката ще посочва това и на извлеченията от съответната сметка.

Компетентната схема за гарантиране на депозитите е [ посочете наименованието, адреса, телефона, електронната поща и интернет сайта ]. Тази схема ще изплати депозитите Ви (в размер до 100 000 EUR) в срок от шест седмици, а след 31 декември 2013 г. — в срок от една седмица.

Ако не са Ви изплатили гарантирания размер на депозитите в този срок, трябва да се свържете с представителите на схемата за гарантиране на депозитите, защото за подаването на искане за изплащане може да има ограничен срок. Повече информация можете да получите на [интернет сайт на компетентната схема за гарантиране на депозитите].

[ Само ако е приложимо ]: Вашият депозит е гарантиран от институционална гаранционна схема [призната/непризната] като схема за гарантиране на депозитите. Това означава, че всички банки, които членуват в тази схема, взаимно се подпомагат, за да избегнат изпадане в неплатежоспособност. Ако все пак дадена банка изпадне в неплатежоспособност, Вашите депозити ще Ви бъдат изплатени в размер до 100 000 EUR.

∫ нов

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЧАСТ A

Отменените директиви и последователните им изменения (съгласно член 21)

Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити

Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане

ЧАСТ Б

Крайни срокове за транспониране (посочени в член 21)

Директива | Краен срок за транспониране |

94/19/EO | 1.7.1995 г. |

2009/14/EО | 30.6.2009 г. |

2009/14/ЕО (член 1, точка 3, подточка i), втора алинея, член 7, параграфи 1а и 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО) | 31.12.2010 г. |

ò нов

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Таблица на съответствието

Hастоящата директива | Директива 2009/14/ЕО | Директива 94/19/ЕО |

Член 1 | - | - |

Член 2, параграф 1, буква а) | Член 1, параграф 1 |

Член 2, параграф 1, буква г) | Член 1, параграф 2 |

Член 2, параграф 1, буква д) | Член 1, параграф 1 | Член 1, параграф 3 |

Член 2, параграф 1, буква е) | Член 1, параграф 4 |

Член 2, параграф 1, буква ж) | Член 1, параграф 5 |

Член 3, параграф 1 | Член 3, параграф 1 |

Член 3, параграф 2 | Член 3, параграф 2 |

Член 3, параграф 3 | Член 3, параграф 3 |

Член 3, параграф 4 | Член 5 |

Член 3, параграф 6 | Член 1, параграф 6, буква а) |

Член 4, параграф 1, букви а)—в) | Член 2 |

Член 4, параграф 1, буква г) | Член 7, параграф 2, приложение I, точка 1 |

Член 4, параграф 1, буква е) | Член 7, параграф 2, приложение I, точка 10 |

Член 4, параграф 1, буква ж) | Член 7, параграф 2, приложение I, точка 2 |

Член 4, параграф 1, буква з) | Член 7, параграф 2, приложение I, точка 5 |

Член 4, параграф 1, буква и) | Член 7, параграф 2, приложение I, точка 6 |

Член 4, параграф 1, буква й) | Член 7, параграф 2, приложение I, точки 3 и 4 |

Член 4, параграф 10, буква к) | Член 7, параграф 2, приложение I, точка 12 |

Член 5, параграф 1 | Член 1, параграф 3, буква а) | Член 7, параграф 1 |

Член 5, параграф 4 | Член 1, параграф 3, буква а) |

Hастоящата директива | Директива 2009/14/ЕО | Директива 94/19/ЕО |

Член 5, параграф 6 | Член 7, параграф 4, член 7, параграф 5 |

Член 5, параграф 7 | Член 1, параграф 3, буква г) |

Член 6, параграфи 1—3 | Член 8 |

Член 7, параграф 1 | Член 1, параграф 6, буква а) | Член 10, параграф 1 |

Член 7, параграф 3 | Член 10, параграф 4 |

Член 7, параграф 4 | Член 10, параграф 5 |

Член 8, параграф 1 | Член 7, параграф 6 |

Член 8, параграф 2 | Член 11 |

Член 12, параграф 1 | Член 4, параграф 1 |

Член 13 | Член 6 |

Член 14, параграфи 1—3 | Член 1, параграф 5 | Член 9, параграф 1 |

Член 14, параграф 4 | Член 9, параграф 2 |

Член 14, параграф 5 | Член 9, параграф 3 |

Член 15 | Член 13 |

Членове 16—18 | Член 1, параграф 4 |

ê 94/19/EО, приложение I (нов)

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на изключенията, посочени в член 7, параграф 2

77. Депозити на финансови институции, както е определено в член 1, параграф 6 от Директива 89/646/ЕИО.

78. Депозити на застрахователни предприятия.

79. Депозити на правителството и централните административни власти.

80. Депозити на провинциални, регионални, местни и общински власти.

81. Депозити на предприятия за колективно инвестиране.

82. Депозити на пенсионни фондове.

83. Депозити на самите директори, ръководители, лично отговорни членове на кредитна институция, притежатели на най-малко 5 % от капитала на кредитната институция, лица отговорни за провеждането на предвидените от закона одити на счетоводните документи на кредитната институция и вложители с подобен статус в други дружества от същата група.

84. Депозити на близки роднини и трети лица, действащи от името на вложителите, посочени в точка 7.

85. Депозити на други дружества от същата група.

86. Неперсонифицирани депозити.

87. Депозити, за които вложителят на индивидуална основа е ползвал от същата кредитна институция проценти и финансови отстъпки, които са спомогнали за влошаване на финансовото ѝ състояние.

88. Дългови ценни книжа, издадени от същата институция, и задължения, възникнали от акцепти и записи на заповед.

89. Депозити във валути, различни от:

– тези на държавите-членки,

– екю.

90. Депозити на дружества, които са с такъв размер, че нямат право да изготвят съкратени баланси съгласно член 11 от Четвърта директива на Съвета (78/660/ЕИО) от 25 юли 1978 г., основаваща се на член 54, параграф 3, буква ж) от Договора за годишните счетоводни отчети на определени видове дружества[26].

ê 94/19/EО, приложение II (нов)

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Ръководни принципи

Когато клон подаде молба за присъединяване към схема за допълнително покритие в приемаща държава-членка, схемата на приемащата държава-членка установява двустранно със схемата на държавата-членка по произход съответни правила и процедури за изплащане на компенсация на вложители в този клон. Следните принципи се прилагат и по отношение на изготвянето на тези процедури и при определянето на условия за участие, приложими по отношение на такъв клон (както е посочено в член 4, параграф 2):

а) схемата на приемащата държава-членка ще запази напълно правата си да налага своите обективни и общоприложими правила по отношение на участващи кредитни институции; тя ще е в състояние да изисква предоставянето на релевантна информация и има правото да провери такава информация чрез компетентните органи на държавата-членка по произход;

б) схемата на приемащата държава-членка ще удовлетворява искания за допълнителна компенсация при подаване на декларация от компетентните органи на държавата-членка по произход, че депозитите са неналични. Схемата на приемащата държава-членка ще запази напълно правата си да провери правото на вложителя на компенсация, съобразно собствените си стандарти и процедури, преди да изплати допълнителната компенсация;

в) схемите на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка ще си сътрудничат изцяло, за да осигурят вложителите да получат компенсация незабавно и в съответните размери. По-специално, те се договарят за това как съществуването на насрещно вземане, което може да доведе до прихващане по някоя от схемите, засяга компенсацията, платена на вложителя от всяка от схемите;

г) схемите на приемащата държава-членка ще имат право да определят и изискват вноски от клоновете за допълнителното покритие, на съответна основа, която взема предвид гаранцията, финансирана от схемата на държавата-членка по произход. За да се улесни определянето, схемата на приемащата държава-членка ще има право да приеме, че нейната отговорност, при всички обстоятелства, ще се ограничава до допълнителната гаранция, която тя е предложила над гаранцията, предложена от държавата-членка по произход, независимо от това дали държавата-членка по произход действително заплаща някакво обезщетение по отношение на депозити, притежавани в рамките на територията на приемащата държава-членка.

ê 2009/14/EО, член 1.8

---

[pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic][pic]

[1] COM(2006)729.

[2] Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане (ОВ L 68, 13.3.2009 г., стр. 3).

[3] COM(2009) 114, стр. 4.

[4] Вж: http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/2009/deposit_guarantee_schemes_en.htm.

[5] Вж: http://ec.europa.eu/internal_market/bank/guarantee/index_en.htm#roundtable.

[6] Всички доклади може да бъдат изтеглени от: http://ec.europa.eu/internal_market/bank/guarantee/index_en.htm.

[7] Докладите, издадени от Европейския форум на институциите за гарантиране на депозитите през май 2008 г., може да бъдат намерени на следния интернет сайт: www.efdi.eu.

[8] Вж. www.efdi.eu.

[9] Съображение 17 от Директива 2009/14/EО и определени (неномерирани) съображения от Директива 94/19/EО.

[10] Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и надзора на дейността на институциите за електронни пари, за изменение на Директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7)

[11] Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (Текст от значение за ЕИП) (OВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

[12] Вж. докладите на СИЦ на http://ec.europa.eu/internal_market/bank/docs/guarantee/risk-based-report_en.pdf и http://ec.europa.eu/internal_market/bank/docs/guarantee/2009_06_risk-based-report_en.pdf.

[13] OJ No C 163, 30.6.1992, p. 6 and OJ No C 178, 30.6.1993, p. 14.

[14] ОВ C […]

[15] ОВ C […]

[16] OВ C […] , стр.[…], OВ № C 332, 16.12.1992 г., стр. 13.

[17] ОВ С 115, 26.4.1993 г., стр. 96 и Решение на Европейския парламент от 9 март 1994 г. (ОВ С 91, 28.3.1994 г.).

[18] ОВ L 68, 13.3.2009 г., стр. 3.

[19] ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1.

[20] ОВ L 166, 28.6.1991 г., стр. 77.

[21] ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 201.

[22] ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

[23] Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган, COM(2009) 501.

[24] ОВ С 163, 30.6.1992 г., стр. 6 и ОВ С 178, 30.6.1993 г., стр. 14.

[25] ОВ L 124, 5.5.1989 г., стр. 16.

[26] OВ L 222, 14. 8. 1978 г., стp. 11. Директива, последно изменена c Директива 90/605/ЕИО (ОВ L 317, 16.11.1990 г., стр. 60).