52010PC0358

[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 5.7.2010

COM(2010)358 окончателен

2010/0192 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. Общ контекст и основания за предложението

В съответствие с член 62, параграф 2, буква б), точка i) от Договора за създаване на Европейската общност Съветът прие Регламент (ЕО) № 539/2001[1] за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки (т.нар. „отрицателен списък“), както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване (т.нар. „положителен списък“). В член 61 от Договора за ЕО тези списъци са цитирани сред съпътстващите мерки, които са пряко свързани със свободното движение на хора в пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

Определянето на тези трети страни или територии, чиито граждани подлежат на изискване за виза, и на третите страни, чиито граждани са освободени от него, се ръководи от задълбочена оценка във всеки отделен случай на множество критерии, които се отнасят, наред с други неща, до нелегалната имиграция, обществения ред и сигурност и до външните отношения на Европейския съюз с трети страни или територии, като също така се отчитат и принципите за регионална съгласуваност и реципрочност. По отношение на критериите, свързани с обществения ред и нелегалната имиграция, следва да се отдели особено внимание на сигурността на пътническите документи, издавани от съответните трети страни или територии.

Тъй като критериите, посочени в Регламент (ЕО) № 539/2001, могат да претърпят развитие с течение на времето по отношение на съответните трети страни или територии, съдържанието на отрицателния и положителния списък следва да се преразглежда редовно. Планът за действие за борба с нелегалната имиграция и трафика на хора, приет от Европейския съюз през 2002 г. по време на срещата на Европейския съвет в Севиля, също подчерта за първи път нуждата от годишно преразглеждане на двата списъка на трети страни или територии, приложени към регламента.

Ето защо от приемането му до днес Регламент (ЕО) № 539/2001 бе преразгледан шест пъти[2], последно по отношение на изхода от диалога за либерализиране на визовия режим с прехвърлянето на три държави от Западните Балкани в положителния списък. Малко повече от две години след приемането на Регламент (ЕО) № 1932/2006[3] на Съвета, списъците, приложени към Регламент (ЕО) № 539/2001, трябва да бъдат преразгледани като цяло в светлината на съответните критерии, определени в регламента и посочени по-горе.

Настоящият редовен преглед на регламента цели да:

осигури, че съдържанието на списъците с трети страни и територии съответства на критериите, изложени в съображение 5 на регламента, особено що се отнася до критериите за нелегалната имиграция и обществения ред, както и този за външните отношения, и прехвърлянето на държави от едно приложение към друго, когато това е подходящо;

осигури, че в съответствие с член 77, параграф 2, буква а) от ДФЕС регламентът определя изчерпателно дали гражданин на дадена трета държава или територия подлежи или е освободен от изискването за виза.

В подходящ бъдещ момент Комисията може да представи ново предложение за изменение на Регламент № 539/2001, за да въведе евентуалните резултати от текущите в момента диалози по визовите въпроси с Албания и Босна и Херцеговина.

2. Елементи на предложението

В съответствие с подхода, възприет при предишните изменения на Регламент (ЕО) № 539/2001, за целите на редовния преглед Комисията изпрати въпросник на държавите-членки, за да провери дали приложенията към регламента, такива, каквито са в момента, все още отговарят на критериите, определени в регламента. Държавите-членки не направиха предложения за прехвърляне на трети страни или територии от положителния към отрицателния списък. Комисията получи единствено предложения за прехвърляне от отрицателния към положителния списък (Тайван, Тринидад и Тобаго, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Белиз, Доминика, Гренада, Маршалови острови, Микронезия и Палау). Информацията, предадена от държавите-членки (Комисията получи 25 отговора) бе анализирана заедно с информация и статистика, предоставени по CIREFI. Въз основа на този анализ Комисията достигна до следните заключения.

2.1. Прехвърляне на Тайван в положителния списък

За Тайван са характерни високият доход на глава от населението (30 100 US$) и политическата стабилност (през март 2008 г. бяха проведени четвъртите поред преки избори след отмяната на военното положение през 1987 г.). Въпреки факта, че ЕС не признава Тайван като суверенна държава и няма официални или дипломатически отношения с него, ЕС разви редовни контакти и сътрудничество в областта на икономиката, търговията, научните изследвания, науката и технологиите, образованието, културата и околната среда с тайванските власти. В резултат на това ЕС е най-големият чужд инвеститор в Тайван.

Що се отнася до политическите аспекти, дискусиите със съответните политически групи в Съвета през март 2009 г. дадоха ясен политически сигнал за подкрепата на ЕС по отношение на искането на Тайван за безвизово пътуване на неговите граждани при следващото преразглеждане на регламента. Счита се, че прехвърлянето на Тайван в положителния списък ще има положително икономическо въздействие върху отношенията между ЕС и Тайван, тъй като Тайван е основен търговски партньор на ЕС (19-ти по големина). Понастоящем ЕС е важна дестинация за гражданите на Тайван, пътуващи в чужбина. Обединеното кралство предостави на Тайван право на безвизово пътуване през март 2009 г., а Ирландия стори това през юли 2009 г.

Прехвърлянето на Тайван в положителния списък ще засили регионалното сближаване, тъй като ЕС предоставя режим на безвизово пътуване на други държави и държавни образувания със сходно икономическо развитие в региона като Хонконг, Макао, Япония, Южна Корея и Сингапур.

По отношение на миграцията, рискът от нелегална имиграция от Тайван е много нисък (45 души средно годишно пребивават нелегално в ЕС за периода от 2006 до 2008 г.), също потвърден от дадените откази за влизане на границата (38 души средно годишно за периода от 2006 до 2008 г.) и процента на откази за виза (0,25 % през 2008 г.). Въз основа на гореизложеното вече не е оправдано да се налага изискване за визи на гражданите на Тайван.

По отношение на сигурността на документите, Тайван прие мерки, които осигуряват лични карти с високо равнище на защита, и въведе наскоро нови, по-сигурни паспорти. От края на 2008 г. Тайван издава биометрични паспорти и извършва подобрен индивидуализиран процес за издаването на нови паспорти.

Десет държави-членки в отговорите си на въпросника на Комисията с оглед редовния преглед на регламента изрично предложиха Тайван да бъде прехвърлен в положителния списък.

Всяка отмяна на визите за гражданите на Тайван трябва да бъде посрещната реципрочно от Тайван. По този въпрос Тайван изрази политическа воля за предоставянето на изцяло безвизов режим за всички граждани на ЕС и постепенно отмени изискването за притежаване на виза за по.голямата част от държавите-членки на ЕС; понастоящем все още се изисква виза за граждани на Кипър, Румъния и България, въпреки че с официално писмо Тайван ясно изрази намерението си да въведе пълна отмяна на визите и за гражданите на тези три държави-членки през 2010 г.

2.2. Прехвърляне на други трети страни или територии

Комисията анализира наличната информация, включително статистиката на CIREFI, събрана за всяка една от третите страни или територии, предложени от държавите-членки. Особено внимание бе отделено на равнището на икономическо и социално развитие на страните или териториите, риска от нелегална имиграция в ЕС, свързан с това развитие, на външните отношения и на критерия за регионално сближаване.

Комисията стигна до заключението, че за други трети страни или територии, чието прехвърляне в положителния списък бе предложено само от една, или в няколко случая от две държави-членки, не се счита на този етап, че задоволяват критериите, посочени в Регламент (ЕО) № 539/2001. Други трети страни или територии могат да станат обект на бъдещо изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 в светлината на напредъка, който ще постигнат в различни области и изпълнението на критериите от регламента.

2.3. Северни Мариански острови

Държавите-членки привлякоха вниманието към положението на Северните Мариански острови и предложиха те да бъдат извадени от приложение І към Регламент (ЕО) № 539/2001.

Северните Мариански острови представляват федерация в политически съюз със Съединените американски щати, а държавният им глава е президентът на САЩ. Територията се представлява в американската Камара на представителите. Като цяло в държавата се прилага американското федерално право. Северните Мариански острови имат статут, подобен на този на Гуам или Пуерто Рико. Гражданите на островите има американски паспорти.

От горната информация следва, че Северните Мариански острови следва да бъдат заличени от приложение І. Това ще означава, че гражданите им, като граждани на САЩ, ще имат право на безвизово пътуване.

3. Основни организации/експерти, с които са проведени консултации

Бяха проведени консултации с държавите-членки.

4. Оценка на въздействието

Не е необходима.

5. Правно основание

По отношение на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), това предложение представлява развитие на общата визова политика в съответствие с член 77, параграф 2, буква а) от ДФЕС.

6. Принципи на пропорционалност и субсидиарност

Регламент (ЕО) № 539/2001 определя третите страни и територии, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки (отрицателен списък), както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване (положителен списък).

Решението за изменение на тези списъци, за прехвърляне на държави от отрицателния към положителния списък или в обратна посока, попада в изключителната компетентност на ЕО съгласно член 77, параграф 2, буква а) от ДФЕС.

7. Избор на инструменти

Регламент (ЕО) № 539/2001 трябва да бъде изменен с регламент.

8. Отражение върху бюджета

Предложеното изменение няма отражение върху бюджета на ЕС.

2010/0192 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 2, буква а) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия[4],

след като изпратиха предложението до националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

1. Съставът на списъците с граждани на трети страни и територии в Приложения I и II към Регламент (ЕО) № 539/2001[5] следва да е, и да остане, в съответствие с критериите, посочени в съображение 5 от регламента. Някои трети страни или територии, чието положение по отношение на тези критерии се е променило, трябва да бъдат прехвърлени от едното приложение в другото.

2. Налагането на изискване за виза на гражданите на Тайван спря да бъде оправдано, тъй като тази територия не представлява риск за обществения ред на ЕС или за нелегална имиграция и в светлината на външните отношения, в съответствие с критериите, изложени в съображение 5 на регламента. Вследствие на това територията трябва да бъде прехвърлена в приложение ІІ.

3. Северните Мариански острови трябва да бъдат заличени от приложение І от Регламент (ЕО) № 539/2001, тъй като гражданите на тази територия са, в качеството си носители на паспорти на САЩ, граждани на САЩ, които са включени в приложение ІІ.

4. По отношение Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген[6], което попада в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия за прилагането на посоченото споразумение[7].

5. По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген[8], което попада в областта, посочена в член 1, букви Б и В от Решение 1999/437/EО на Съвета, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/EО на Съвета[9].

6. По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно асоциирането на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, което попада в приложното поле, посочено в член 1, букви Б и В от Решение 1999/437/EО на Съвета, във връзка с член 3 от Решение 2008/261/EО на Съвета[10].

7. Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/EО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген[11]. Следователно Обединеното кралство не участва в приемането му, не е обвързано от него и не го прилага.

8. Настоящият регламент доразвива разпоредбите от достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/EО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген[12]. Следователно Ирландия не участва в приемането му, не е обвързана от него и не го прилага.

9. Настоящият регламент представлява развиване на достиженията на правото от Шенген в съответствие с протокола за интегриране на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз съгласно посоченото в приложение А към Решение 1999/435/ЕО на Съвета от 20 май 1999 г. относно определението на достиженията на правото от Шенген с цел установяване, в съответствие с разпоредби от Договора за създаване на Европейската общност и Договора за Европейския съюз, на правното основание на всяка от разпоредбите или решенията, които съставляват достиженията на правото от Шенген[13].

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 539/2001 се изменя, както следва:

10. Приложение I се изменя, както следва:

а) в част І се заличават Северните Мариански острови;

б) в част ІІ се заличава Тайван.

11. В приложение II се добавя следната част 4:

"4. СУБЕКТИ И ТЕРИТОРИАЛНИ ВЛАСТИ, КОИТО НЕ СА ПРИЗНАТИ ЗА ДЪРЖАВИ ОТ ПОНЕ ЕДНА ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА:

Тайван“.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с договорите.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

[1] ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1.

[2] Регламенти на Съвета (ЕО) № 2414/2001 от 7 декември 2001 г. (ОВ L 327, 12.12.2001 г., стр. 1), № 453/2003 от 6 март 2003 г. (ОВ L 69, 13.3.2003 г., стр. 10), № 851/2005 от 2 юни 2005 г. (ОВ L 141, 4.6.2005 г., стр. 3), № 1791/2006 от 20 ноември 2006 г. (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1), № 1932/2006 от 21 декември 2006 г. (ОВ L 405, 30.12.2006 г., стр. 23) и № 1244/2009 от 30 ноември 2009 г. (ОВ L 336 18.12.2009 г.).

[3] ОВ L 405, 30.12.2006 г., стр. 23.

[4] OВ C […], […], стр. […].

[5] ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1.

[6] ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

[7] ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31.

[8] ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

[9] ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1.

[10] ОВ L 83, 26.3.2008 г., стр. 3.

[11] ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43.

[12] ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20.

[13] OВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 1 .