52010PC0204

[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 5.5.2010

COM(2010)204 окончателен

2010/0110 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно свободното движение на работници в Съюза

(Кодифициран текст)

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. В контекста на Европа на гражданите Комисията отдава голямо значение на опростяването и яснотата на правото на Съюза с оглед по-голямата му разбираемост и достъпност за гражданина, на когото по този начин осигурява широки възможности да упражнява предоставените му специфични права.

Тази цел не може да бъде постигната, докато съществуват множество разпоредби, които след като са били изменяни неколкократно и често съществено, продължават да се намират отчасти в първоначалния акт, отчасти в последващите го изменящи актове. Необходимо е проучване и сравнение на голям брой актове, за да се установи кои са действащите разпоредби.

Поради това кодификацията на разпоредби, претърпели чести изменения, е от съществено значение за яснотата и прозрачността на правото на Съюза.

2. На 1 април 1987 г., Комисията реши[1] да инструктира своите служби да извършват кодификация на всички актове най-късно след десетото им изменение, като подчерта, че това е минимално изискване и че в интерес на яснотата и разбираемостта на разпоредбите, службите следва да положат усилия да кодифицират текстовете, за които са отговорни, в още по-кратки срокове.

3. Заключенията на Председателството на Европейския съвет в Единбург от декември 1992 г. потвърдиха това[2], като в тях беше подчертано значението на кодификацията, която осигурява правна сигурност по отношение на правото, приложимо към даден момент по даден въпрос.

Кодификацията трябва да се извършва при стриктно спазване на обичайния процес за приемане на актовете на Съюза.

Предвид невъзможността за въвеждане на изменения по същество в актовете, предмет на кодификация , Европейският парламент, Съветът и Комисията решиха с междуинституционално споразумение от 20 декември 1994 г., че може да се прилага ускорена процедура за бързо приемане на кодифицираните актове.

4. Целта на настоящото предложение е да се извърши кодификация на Регламент (EИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността[3]. Новият регламент ще замести различните актове, които са инкорпорирани в него[4]; той запазва напълно съдържанието на кодифицираните актове и се ограничава до тяхното обединяване, като внася единствено формални изменения , необходими за самото кодифициране.

5. Настоящото предложение за кодификация беше изработено на основата на предварителна консолидация на текста, на всички официални езици, на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и изменящите го актове, с помощта на информационна система от Службата за публикации на Европейския съюз. При промяна на номерацията на членовете съответствието между старата и новата номерация е посочено в таблица на съответствието, която се съдържа в приложение II към кодифицирания регламент.

ê 1612/68 (адаптиран)

2010/0110 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно свободното движение на работници в Съюза

(кодифициран текст)

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член Ö 46 Õ от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[5],

след предаване на предложението до националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура[6],

като имат предвид, че:

ê

1. Регламент (EИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността[7] е бил неколкократно и съществено изменян[8]. С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

ê 1612/68 съображение 1 (адаптиран)

2. Свободното движение на работници в Съюза трябва да бъде гарантирано. Постигането на тази цел налага премахването между работниците от държавите-членки на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, що се отнася до заетост, трудово възнаграждение и други условия на труд, както и правото на тези работници да се придвижват свободно в Съюза, за да извършват дейности като наети лица при спазване на ограниченията, оправдани по причини, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве.

ê 1612/68 съображение 2 (адаптиран)

3. Ö Подходящо е да бъдат предвидени Õ разпоредби, които дават възможност да се постигнат целите в областта на свободното движение, посочени в членове 45 и 46 от Договора.

ê 1612/68 съображение 3

4. Свободното движение представлява основно право на работниците и техните семейства. Мобилността на работна сила в Съюза трябва да бъде едно от средствата, чрез които на работника се гарантира възможност за подобряване на неговите условия на живот и труд и за стимулиране на социалния му напредък, като същевременно се допринася за задоволяване изискванията на икономиките на държавите-членки. Трябва да бъде утвърдено правото на всички работници в държавите-членки да осъществяват дейност по свой избор в Съюза.

ê 1612/68 съображение 4

5. Това право трябва да бъде признато без дискриминация на постоянни и сезонни работници, както и на пограничните работници и на тези, които осъществяват дейност по предоставяне на услуги.

ê 1612/68 съображение 5 (адаптиран)

6. За да може правото на свободно движение да бъде упражнявано по обективни стандарти на свобода и достойнство, е необходимо да бъде осигурено фактически и юридически равно третиране по отношение на всички въпроси, свързани с действителното осъществяване на дейности като наети лица и с правото на жилище, а също така да бъдат премахнати пречките за мобилността на работниците, по-специално условията за интегриране на Ö семейството на работника Õ в приемащата страна.

ê 1612/68 съображение 6

7. Принципът за недискриминация на работниците в Съюза включва признаване на същите предимства при наемане на работа на всички граждани на държавите-членки, каквито имат местните работници.

ê 1612/68 съображение 7 (адаптиран)

8. Механизмът за попълване на свободни работни места, по-специално чрез пряко сътрудничество между централните служби по заетостта и между регионалните служби, както и координиране на обмена на информация, осигуряват в общи линии по- Ö голяма прозрачност Õ на пазара на труда. Работниците, желаещи да се преместват, трябва също да бъдат информирани редовно за условията на живот и труд.

ê 1612/68 съображение 8

9. Между свободното движение на работници, заетостта и професионалното обучение съществуват тесни връзки, особено когато последното цели да позволи на работниците да приемат предложения за работа от други региони на Съюза. Такива връзки създават необходимост възникващите в това отношение проблеми повече да не се изследват изолирано, а да се разглеждат като взаимозависими, като се вземат предвид и проблемите на заетостта на регионално равнище и поради това е необходимо усилията на държавите-членки да бъдат насочени към координиране на техните политики по заетостта,

ê 1612/68 (адаптиран)

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ЗАЕТОСТ Ö , РАВНО ТРЕТИРАНЕ Õ И СЕМЕЙСТВА НА РАБОТНИЦИТЕ

ê 1612/68

РАЗДЕЛ 1

Достъп до заетост

Член 1

1. Всеки гражданин на държава-членка, независимо от мястото му на пребиваване, има право на достъп до дейност като наето лице и да извършва тази дейност на територията на друга държава-членка в съответствие със законовите, подзаконови и административни разпоредби, уреждащи заетостта на гражданите на тази държава.

2. Той има право, по-специално, да получава достъп до свободни работни места на територията на друга държава-членка със същото предимство като гражданите на тази държава.

ê 1612/68 (адаптиран)

Член 2

Всеки гражданин на държава-членка и всеки работодател, осъществяващ дейност на територията на държава-членка, могат да разменят своите Ö заявки Õ за Ö търсене и предлагане на Õ работа и могат да сключват и изпълняват трудови договори в съответствие с действащите законови, подзаконови и административни разпоредби без каквато и да е дискриминация в резултат на това.

Член 3

1. По силата на настоящия регламент законовите, подзаконови и административни разпоредби или административна практика на държава-членка не се прилагат:

a) когато ограничават или поставят условия, които не прилагат към своите граждани Ö, по отношение на търсенето и предлагането на работа, достъпа до заетост и осъществяването на работа от чужди граждани Õ, или

б) когато, макар и да се прилагат независимо от гражданството, тяхната изключителна или основна цел или резултат е да не допускат граждани на друга държава-членка до предложената работа.

Ö Първа алинея Õ не се прилага към условия, свързани с езикови знания, изисквани поради характера на длъжността, която трябва да бъде заета.

2. Към разпоредбите или практиките на държавата-членка, посочени в параграф 1, първа алинея, се отнасят по-специално тези, които:

а) Ö правят задължително използването на Õ специална процедура за наемане на чужди граждани;

б) ограничават или поставят условия, различни от тези, приложими към работодателите, осъществяващи своите дейности на територията на тази държава-членка, Ö по отношение на обявяването на свободни работни места в пресата или по какъвто и да е друг начин Õ;

в) включват в изискванията за постъпване на работа условия за регистрация в службите по заетостта или възпрепятстват наемането на отделни работници, когато се засягат лица, които не пребивават в тази държава.

ê 1612/68

Член 4

1. Законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки, които ограничават по брой или процент наемането на чужди граждани в което и да е предприятие, отрасъл на дейност или регион, или на национално равнище, не се прилагат по отношение на гражданите на други държави-членки.

ê 1612/68 (адаптиран)

2. Когато в държава-членка предоставянето на каквито и да са предимства за предприятия се обуславя от наемането на работа на минимален процент работници — местни граждани, гражданите на друга държава-членка се смятат за работници — местни граждани съгласно разпоредбите на Директива Ö 2005/36/ЕО на Европейския парламент и Õ на Съвета Ö [9] Õ.

ê 1612/68

Член 5

Гражданин на държава-членка, който търси работа на територията на друга държава-членка, получава същата помощ от службите по заетостта в тази държава, както местните граждани, търсещи работа.

Член 6

1. Ангажирането и наемането на гражданин на една държава-членка за работа в друга държава-членка не могат да зависят от медицински, квалификационни или други критерии, които са дискриминационни по причини на гражданство, в сравнение с тези, прилагани към граждани на друга държава-членка, желаещи да осъществяват същата дейност.

ê 1612/68 (адаптиран)

2. Гражданин, който има лично предложение от работодател в държава-членка, различна от тази, чийто гражданин е, може да бъде подложен на квалификационен тест, ако работодателят изрично изисква това, когато прави своето предложение за работа.

ê 1612/68

РАЗДЕЛ 2

Заетост и равно третиране

Член 7

1. Работник, който е гражданин на държава-членка, не може поради своето гражданство да бъде третиран на територията на друга държава-членка различно от работниците — нейни граждани по отношение на условията за наемане на работа, и по-специално, по отношение на трудовото възнаграждение, уволнението и ако остане безработен — на възстановяването или новото наемане на работа.

2. Той има право на същите социални и данъчни предимства, както работниците местни граждани.

3. На него му се предоставя и достъп до обучение в професионални училища и центрове за преквалификация по силата на същото право и при същите условия, както работниците местни граждани.

ê 1612/68 (адаптиран)

4. Всяка клауза от колективно или индивидуално споразумение или друг колективен Ö акт Õ относно достъпа до работа, наемането на работа, трудовото възнаграждение и други условия на труд и уволнението е нищожна, ако установява или позволява дискриминационни условия спрямо работниците граждани на други държави-членки.

ê 1612/68

Член 8

Работник, който е гражданин на държава-членка и е нает на работа на територията на друга държава-членка, има право на равно третиране по отношение на членуване в синдикални организации и упражняване на свързаните с това права, включително правото да гласува и да бъде избиран на административни или управленски длъжности на синдикална организация. Tой може да бъде изключен от участие в управлението на органи на публичното право и от заемането на пост според публичното право. Освен това, той има право да бъде избиран в представителните органи на работниците в предприятието.

ê 1612/68 (адаптиран)

Ö Първа алинея Õ не засяга законите или подзаконовите актове в някои държави-членки, които предоставят по-широки права на работниците, идващи от други държави-членки.

Член 9

1. Работник, който е гражданин на държава-членка и е нает на работа на територията на друга държава-членка, може да ползва правата и предимствата, предоставяни на местните граждани по отношение на жилище, включително Ö достъпа до Õ собственост върху необходимото му жилище.

2. Работникът, Ö посочен в параграф 1 Õ, може наравно с местните граждани да се записва в списъците на чакащи жилище в региона, в който е нает на работа, ако съществуват такива списъци; той се ползва с произтичащите от това облаги и предимства.

ê 1612/68

Ако членовете на семейството му са останали в страната, от която е дошъл, за тази цел те се смятат за пребиваващи в посочения регион, в който за работниците местни граждани важи същата презумпция.

РАЗДЕЛ 3

Семейства на работниците

Член 10

Децата на гражданин на държава-членка, който е или е бил нает на работа на територията на друга държава-членка, се допускат до общото образование в тази държава, курсовете за производствено и професионално обучение както гражданите на тази държава, ако тези деца пребивават на нейна територия.

Държавите-членки трябва да насърчават всички усилия, насочени към предоставяне възможност на тези деца да посещават такива курсове при най-добрите възможни условия.

ГЛАВА II

ê 1612/68 (адаптиран)

ПОСРЕДНИЧЕСТВО Ö ПРИ ПОПЪЛВАНЕ НА СВОБОДНИТЕ РАБОТНИ МЕСТА Õ

РАЗДЕЛ 1

Сътрудничество между държавите-членки и с Комисията

Член 11

1. Държавите-членки или Комисията инициират или предприемат съвместно проучване на заетостта и безработицата, каквото те смятат за необходимо по отношение на свободното движение на работници в Съюза.

Централните служби по заетостта на държавите-членки си сътрудничат тясно помежду си и с Комисията с цел да действат съвместно при Ö попълване на свободните работни места Õ в Съюза и свързаното с това настаняване на работниците на работа.

2. За тази цел държавите-членки създават специализирани служби, на които се възлага да организират работата в сферите Ö , посочени в параграф 1, втора алинея Õ и да сътрудничат помежду си и със службите на Комисията.

ê 1612/68

Държавите-членки уведомяват Комисията за всяка промяна в създадените служби и Комисията я публикува, с информационна цел, в Официален вестник на Европейския съюз .

Член 12

1. Държавите-членки изпращат на Комисията информация за проблемите, които възникват във връзка със свободното движение и наемане на работници, а също така и подробности за състоянието и развитието на заетостта.

ê 2434/92 чл. 1, т. 2, второ тире (адаптиран)

2. Комисията, като взема предвид в най-голяма степен становището на Техническия комитет Ö , посочен в член 29 Õ, определя начина за изготвяне на информацията,посочена в параграф 1 от настоящия член.

ê 1612/68 (адаптиран)

è1 2434/92 чл. 1, т. 2, трето тире (адаптиран)

3. В съответствие с процедурата, установена от Комисията è1 като взема предвид в най-голяма степен становището на Техническия комитет Ö , посочен в член 29 Õ ç, специализираната служба на всяка държава-членка изпраща на специализираните служби на другите държави-членки и на Европейското бюро за координация Ö , посочено в член 18 Õ, информация за условията на живот и труд и за състоянието на пазара на труда, която би могла да ориентира работници от другите държави-членки. Тази информация редовно се актуализира.

ê 1612/68

Специализираните служби на другите държави-членки осигуряват широка публичност на тази информация, по-специално чрез разпространяването ѝ сред съответните служби по заетостта и чрез всички подходящи средства за комуникация, за да се информират заинтересованите работници.

РАЗДЕЛ 2

ê 1612/68 (адаптиран)

Механизъм за Ö попълване на свободните работни места Õ

ê 2434/92 чл. 1, т. 3 (адаптиран)

Член 13

1. Специализираната служба на всяка държава-членка редовно изпраща на специализираните служби на другите държави-членки и на Европейското координационно бюро Ö , посочено в член 18 Õ:

а) подробни данни за Ö свободните работни места Õ, които могат да бъдат заети от граждани на други държави-членки;

ê 1612/68 (адаптиран)

б) подробни данни за Ö свободните работни места Õ, отнасящи се до Ö трети Õ държави;

ê 2434/92 чл. 1, т. 3

в) подробни данни за заявленията за работа от лицата, които официално са изразили желание да работят в друга държава-членка;

ê 2434/92 чл. 1, т. 3 (адаптиран)

г) информация по региони и по видове дейност, отнасяща се до Ö лицата, търсещи работа Õ, които са се обявили за действително желаещи да приемат назначение на работа в друга държава.

Специализираната служба на всяка държава-членка изпраща възможно най-бързо тази информация на съответните служби и агенции по заетостта.

2. Посочените в параграф 1 подробни данни за Ö търсенето и предлагането на Õ работа се разпространяват съгласно единна система, изградена от Европейското координационно бюро Ö , посочено в член 18, Õ в сътрудничество с Техническия комитет Ö , посочен в член 29 Õ.

При необходимост тази система Ö може да бъде адаптирана в съответствие със същата процедура Õ.

ê 2434/92 чл. 1, т. 4 (адаптиран)

Член 14

1. Всяко Ö свободно работно място Õ по смисъла на член 13, съобщено на службите по заетостта на държава-членка, се съобщава на и се обработва от компетентните служби по заетостта на останалите заинтересовани държави-членки.

Тези служби изпращат на службите на първата държава-членка Ö точните и Õ подходящи кандидатури.

2. В разумен срок, ненадвишаващ един месец, съответните служби в държавите-членки отговарят на посочените в член 13, параграф 1, буква в) заявления за работа.

3. Службите по заетостта предоставят на работниците, които са граждани на държавите-членки, същото предимство, каквото се предвижда от съответните разпоредби за техните собствени граждани по отношение на работници от Ö трети Õ държави.

ê 1612/68

Член 15

1. Разпоредбите на член 14 се прилагат от специализираните служби. Въпреки това, доколкото те са оторизирани от централните служби и доколкото организацията на службите по заетостта на държава-членка и използваните способи за настаняване на работа позволяват това:

а) регионалните служби по заетостта на държавите-членки:

ê 1612/68 (адаптиран)

è1 2434/92 чл. 1, т. 5, второ тире (адаптиран)

i) въз основа на è1 ç Ö информацията Õ, посочена в член 13, според която се предприемат съответните действия, Öпопълват свободните работни места Õ директно;

ê 1612/68 (адаптиран)

ii) създават преки връзки за Ö попълване на свободни работни места Õ при:

- свободни работни места, предложени на конкретен работник,

- индивидуални заявления за наемане на работа, изпратени или до конкретна служба по заетостта или до работодател, извършващ своята дейност в района на такава служба,

- когато посредническите дейности се отнасят до сезонни работници, които трябва да бъдат наети възможно най-бързо;

ê 2434/92 чл. 1, т. 5, трето тире (адаптиран)

б) службите, които са териториално отговорни за граничните региони на две или повече държави-членки, редовно си обменят данни за Ö търсенето и предлагането на Õ работа в техния район и в съответствие със споразуменията, сключени с други служби по заетостта в своите страни, Ö попълват свободните работни места Õ директно.

При необходимост, службите, които са териториално отговорни за граничните региони, установяват сътрудничество и служебни структури, за да предоставят:

- на потребителите колкото е възможно повече практическа информация за различните аспекти на мобилност,

и

- на Ö социалните и икономически партньори Õ, на социалните служби (по-специално държавни, частни или такива, които са от обществен интерес) и на всички заинтересовани институции рамка от съгласувани мерки във връзка с мобилността;

ê 1612/68

в) официалните служби по заетостта, специализирани по определени професии или особени категории лица, си сътрудничат пряко една с друга.

2. Заинтересованите държави-членки препращат до Комисията съвместно подготвен списък на службите, посочени в параграф 1. Комисията публикува този списък и всяко изменение в него в Официален вестник на Европейския съюз .

ê 1612/68 (адаптиран)

Член 16

Ö Използването на процедурите по наемане на работници, прилагани от изпълнителните органи, предвидени в сключените между две и повече държави-членки споразумения, не е задължително. Õ

РАЗДЕЛ 3

Мерки за регулиране равновесието на пазара на труда

Член 17

1. Въз основа на доклад на Комисията, изготвен въз основа на предоставена от държавите-членки информация, последните и Комисията най-малко веднъж годишно съвместно анализират резултатите от мерките на Съюза по отношение на Ö търсенето и предлагането на Õ работа.

2. Държавите-членки разглеждат съвместно с Комисията всички възможности за даване на предимство на граждани на държавите-членки при заемането на свободни работни места, за да се постигне равновесие между Ö търсенето и предлагането на Õ работа в Съюза. Те предприемат всички необходими за тази цел мерки.

ê 2434/92 чл. 1, т. 6, второ тире

3. На всеки две години Комисията представя доклад на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет за изпълнението на глава ІІ от настоящия регламент, като обобщава необходимата информация и данните, получени от извършените проучвания и изследвания, и изтъква всички полезни моменти във връзка с развитието на пазара на труда в Съюза.

ê 1612/68 (адаптиран)

РАЗДЕЛ 4

Европейско бюро за координация

Член 18

Европейското бюро за координация на Ö попълването на свободни работни места Õ, създадено в рамките на Комисията и наричано в настоящия регламент „Европейско бюро за координация“, има общата задача да насърчава Ö попълването на свободни работни места Õ в Съюза. То отговаря по-специално за всички технически задачи в тази област, които според разпоредбите на настоящия регламент, са възложени на Комисията, и по-специално за подпомагане на националните служби по заетостта.

То обобщава информацията, посочена в членове 12 и 13 и данните, получени от изследванията и проучванията, извършени съгласно член 11, за да се изясняват всички факти, които са от значение за предвидимото развитие на пазара на труда в Съюза; тези факти се предоставят на специализираните служби на държавите-членки и на Ö Консултативния комитет, посочен в член 21 и Техническия комитет, посочен в член 29 Õ.

Член 19

1. Европейското бюро за координация отговаря по-специално за:

а) координиране на практическите мерки, необходими за Ö осъществяване на плана на Съюза за попълване на свободните работни места Õ и анализиране на предизвиканото от това движение на работници;

б) съдействие, в сътрудничество с Техническия комитет Ö , посочен в член 29 Õ, за прилагане на съвместни методи за действие на административно и техническо равнища;

в) осъществяване, в случаите на конкретна необходимост и в съгласие със специализираните служби, на посредничество при Ö попълването на свободни работни места като попълването се извършва Õ от специализираните служби.

2. То съобщава на специализираните служби Ö информацията за търсенето и предлагането на работа, Õ изпратена пряко до Комисията, и следва да бъде информирано за предприетите последващи действия.

Член 20

Комисията може, със съгласие на компетентните органи на всяка държава-членка и в съответствие с условията и процедурите, които определя въз основа на становището на Техническия комитет Ö , посочен в член 29 Õ, да организира посещения и командировки на служители на други държави-членки, а също и програми за повишаване на квалификацията на специализирания персонал.

ГЛАВА ІІІ

КОМИТЕТИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ТЯСНО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ ПО ВЪПРОСИТЕ НА СВОБОДНОТО ДВИЖЕНИЕ НА РАБОТНИЦИ И ТЯХНАТА ЗАЕТОСТ

РАЗДЕЛ 1

Консултативен комитет

Член 21

На Консултативния комитет е възложено да подпомага Комисията при разглеждането на въпроси, възникващи от прилагането на Договора и предприетите за неговото изпълнение мерки в областта на свободното движение на работници и тяхната заетост.

Член 22

На Консултативния комитет е възложено по-специално:

а) изследване на проблемите относно свободното движение и заетостта в рамките на националните политики за работната сила с оглед да се координират политиките по заетостта на държавите-членки, като се допринася по този начин за Ö икономическото развитие Õ, както и за подобряването на равновесието на пазара на труда;

б) провеждане на общо проучване на резултатите от прилагането на настоящия регламент и на Ö каквито и да било Õ други допълнителни мерки;

в) внасяне в Комисията на всички обосновани предложения за преразглеждане на настоящия регламент;

г) предоставяне — по искане на Комисията или по своя инициатива — на обосновани становища по общи или принципни въпроси, и по-специално за обмена на информация относно развитието на пазара на труда, за движението на работници между държавите-членки, за програмите или за подходящите мерки за развитие на професионалното ориентиране и професионалната квалификация, които биха могли да увеличат възможностите за свободното движение и заетостта, както и за всички форми на подпомагане на работниците и техните семейства, включително социално подпомагане и жилищно настаняване на работниците.

Член 23

1. Консултативният комитет се състои от шест Ö постоянни Õ членове от всяка държава-членка, двама от които представляват правителството, двама — Ö синдикалните организации Õ, и двама — организациите на работодателите.

2. За всяка от категориите, посочени в параграф 1, всяка държава-членка назначава по един заместник.

3. Мандатът на членовете и техните заместници е две години. Той може да бъде подновяван.

При изтичане на мандата, членовете и техните заместници продължават да Ö заемат длъжността Õ си, докато бъдат сменени или докато мандатът им бъде подновен.

Член 24

Постоянните членове на Консултативния комитет и техните заместници се назначават от Съвета, който се стреми да постигне равно представителство в Комитета на различните заинтересовани икономически сектори при подбора на представители на Ö синдикалните организации Õ и на организациите на работодателите.

Списъкът на постоянните членове и техните заместници се публикува от Съвета с информационна цел в Официален вестник на Европейския съюз .

Член 25

Консултативният комитет се председателства от член на Комисията или негов заместник. Председателят не гласува. Комитетът заседава най-малко два пъти годишно. Той се свиква от председателя или по негова инициатива, или по искане на най-малко една трета от членовете.

Секретариатът на Консултативния комитет се осигурява от Комисията.

Член 26

Председателят може да кани отделни лица или представители на органи с широк опит в областта на трудовата заетост и движението на работници да участват в заседания като наблюдатели или като експерти. Председателят може да бъде подпомаган от съветници-експерти.

Член 27

1. Становището, изразено от Консултативния комитет, е редовно взето, ако присъстват най-малко две трети от членовете.

2. Становищата трябва да бъдат мотивирани; те се приемат с абсолютно мнозинство от действително подадените гласове; придружават се от писмени становища, изразени от малцинството, ако последното поиска това.

Член 28

Консултативният комитет установява реда си на работа с правилник за дейността си, който влиза в сила след одобрение от Съвета, след като е получено становището на Комисията. Влизането в сила на каквото и да било изменение, което Комитетът решава да внесе, се извършва по същата процедура.

РАЗДЕЛ 2

Технически комитет

ê 1612/68

Член 29

Техническият комитет подпомага Комисията в подготовката, насърчаването и проследяването на резултатите от цялата техническа работа и техническите мерки за привеждане в действие на настоящия регламент и каквито и да било други допълнителни мерки.

ê 1612/68 (адаптиран)

Член 30

На Техническия комитет е възложено по-специално:

а) насърчаване и развиване на сътрудничество между заинтересованите Ö административни органи Õ в държавите-членки по всички технически въпроси, отнасящи се до свободното движение на работници и тяхната заетост;

б) разработване на процедури, отнасящи се до организиране на съвместни действия на заинтересованите Ö административни органи Õ;

в) улесняване събирането на информация, която може да бъде полезна на Комисията и осъществяването на проучванията и изследванията, предвидени в настоящия регламент, както и насърчаване на размяната на информация и опит между заинтересованите административни органи;

г) проучване на техническо равнище хармонизирането на критериите, според които държавите-членки оценяват състоянието на своя пазар на труда.

Член 31

1. Техническият комитет се състои от представители на правителствата на държавите-членки. Всяко правителство назначава за постоянен член на Техническия комитет един от постоянните членове, които го представляват в Консултативния комитет.

2. Всяко правителство назначава заместник измежду другите си представители в Консултативния комитет — постоянни членове или техни заместници.

Член 32

Техническият комитет се председателства от член на Комисията или негов представител. Председателят не гласува. Председателят , както и членовете на Комитета могат да бъдат подпомагани от съветници-експерти.

Секретариатът на Техническия комитет се осигурява от Комисията.

Член 33

Предложенията и становищата, формулирани от Техническия комитет, се представят в Комисията и за тях се информира Консултативният комитет. Тези предложения и становища се придружават Ö от записка, съдържаща мненията, Õ изразени от различните членове на Техническия комитет, когато последният изисква това.

ê 1612/68

Член 34

Техническият комитет установява реда си на работа с правилник за дейността си, който влиза в сила след одобрение от Съвета, след като е получено становището на Комисията. Влизането в сила на каквото и да било изменение, което Комитетът решава да внесе, се извършва по същата процедура.

ГЛАВА ІV

ê 1612/68 (адаптиран)

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 35

Правилниците за дейността на Консултативния комитет и на Техническия комитет, приложими към Ö 8 ноември 1968 г. Õ, Ö остават в сила Õ.

Член 36

1. Настоящият регламент не засяга разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, отнасящи се до достъпа до квалифицирана работа в областта на ядрената енергия, нито каквито и да е мерки, предприемани в изпълнение на Ö този Õ Договор.

Въпреки това, настоящият регламент се прилага спрямо Ö категорията Õ работници, посочена в първа алинея и спрямо членовете на техните семейства, доколкото тяхното правно положение не се регламентира от Ö горепосочения Õ Договор или мерки.

2. Настоящият регламент не засяга мерките, взети съгласно член Ö 48 Õ от Ö ДФЕС Õ.

3. Настоящият регламент не засяга задълженията на държавите-членки, произтичащи от специални отношения или бъдещи споразумения с определени неевропейски страни или територии, основани на институционални връзки, съществуващи Ö към 8 ноември 1968 г. Õ или произтичащи от споразумения, съществуващи Ö към 8 ноември 1968 г. Õ с някои неевропейски страни или територии, основани на институционални връзки, които са съществували между тях.

ê 1612/68

Работници от тези страни или територии, които съгласно тази разпоредба извършват дейност като заети лица на територията на една от тези държави-членки, не могат да се възползват от разпоредбите на настоящия регламент на територията на други държави-членки.

Член 37

Държавите-членки предоставят на Комисията за информационни цели текстовете на споразумения, конвенции или договорености, сключени между тях в областта на работната сила от датата на тяхното подписване до датата на влизането им в сила.

ê 1612/68 (адаптиран)

Член 38

Комисията взема мерките Ö по изпълнение, необходими за прилагането Õ на настоящия регламент. За тази цел тя действа в тясно сътрудничество с централните Ö административни органи Õ на държавите-членки.

Член 39

Административните разходи на Ö Консултативния комитет и на Техническия комитет Õ се включват в общия бюджет на Европейския съюз в раздела, отнасящ се до Комисията.

Член 40

Настоящият регламент се прилага Ö в Õ държавите-членки и към техните граждани, без да се засягат разпоредбите на членове 2 Ö и Õ 3.

ê

Член 41

Регламент (ЕИО) № 1612/68 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

ê 1612/68 (адаптиран)

Член 42

Ö Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз . Õ

ê 1612/68

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в […] на […]

За Европейския парламент: За Съвета:

Председател Председател

[…] […]

é

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Отмененият регламент и списък на неговите последователни изменения

Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета (ОВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 2) |

Регламент (ЕИО) № 312/76 на Съвета (ОВ L 39, 14.2.1976 г., стр. 2) |

Регламент (ЕИО) № 2434/92 на Съвета (ОВ L 245, 26.8.1992 г., стр. 1) |

Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стp. 77) | Единствено член 38, параграф 1 |

_____________

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Таблица на съответствието

Регламент (ЕИО) 1612/68 | Настоящият регламент |

Част I Дял I Член 1 | Глава І Раздел 1 Член 1 |

Член 2 | Член 2 |

Член 3, параграф 1, първа алинея | Член 3, параграф 1, първа алинея |

Член 3, параграф 1, първа алинея, първо тире | Член 3, параграф 1, първа алинея, буква а) |

Член 3, параграф 1 първа алинея, второ тире | Член 3, параграф 1, първа алинея, буква б) |

Член 3, параграф 1, втора алинея | Член 3, параграф 1, втора алинея |

Член 3, параграф 2 | Член 3, параграф 2 |

Член 4 | Член 4 |

Член 5 | Член 5 |

Член 6 | Член 6 |

Дял II | Раздел 2 |

Член 7 | Член 7 |

Член 8, параграф 1 | Член 8 |

Член 9 | Член 9 |

Дял III | Раздел 3 |

Член 12 | Член 10 |

Част II | Глава ІІ |

Дял I | Раздел 1 |

Член 13 | Член 11 |

Член 14 | Член 12 |

Дял II | Раздел 2 |

Член 15 | Член 13 |

Член 16 | Член 14 |

Член 17 | Член 15 |

Член 18 | Член 16 |

Дял III | Раздел 3 |

Член 19 | Член 17 |

Дял IV | Раздел 4 |

Член 21 | Член 18 |

Член 22 | Член 19 |

Член 23 | Член 20 |

Част III | Глава ІІІ |

Дял I | Раздел 1 |

Член 24 | Член 21 |

Член 25 | Член 22 |

Член 26 | Член 23 |

Член 27 | Член 24 |

Член 28 | Член 25 |

Член 29 | Член 26 |

Член 30 | Член 27 |

Член 31 | Член 28 |

Дял II | Раздел 2 |

Член 32 | Член 29 |

Член 33 | Член 30 |

Член 34 | Член 31 |

Член 35 | Член 32 |

Член 36 | Член 33 |

Член 37 | Член 34 |

Част IV | Глава ІV |

Дял I | --- |

Член 38 | --- |

Член 39 | Член 35 |

Член 40 | --- |

Член 41 | --- |

Дял II | --- |

Член 42, параграф 1 | Член 36, параграф 1 |

Член 42, параграф 2 | Член 36, параграф 2 |

Член 42, параграф 3, първа алинея, първо и второ тире | Член 36, параграф 3, първа алинея |

Член 42, параграф 3, втора алинея | Член 36, параграф 3, втора алинея |

Член 43 | Член 37 |

Член 44 | Член 38 |

Член 45 | --- |

Член 46 | Член 39 |

Член 47 | Член 40 |

--- | Член 41 |

Член 48 | Член 42 |

--- | Приложение I |

--- | Приложение II |

_____________

[1] COM(87) 868 PV.

[2] Виж приложение 3 от част А на посочените заключения.

[3] Изработено в съответствие със съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета - Кодификация на acquis communautaire, COM(2001) 645 окончателен.

[4] Виж приложение I към настоящото предложение.

[5] OВ C […], […], стр. […].

[6] OВ C […], […], стр. […].

[7] OВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 2.

[8] Виж приложение I.

[9] ОВ Ö L 255, 30.9.2005 г., стр. 22 Õ.