EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52010PC0076

Предложение за Решение на Европейския Парламент и на Съвета за предприемане на действие от страна на Европейския съюз за Знака за европейско наследство {SEC(2010) 197} {SEC(2010) 198}

/* COM/2010/0076 окончателен - COD 2010/0044 */

52010PC0076

Предложение за Решение на Европейския Парламент и на Съвета за предприемане на действие от страна на Европейския съюз за Знака за европейско наследство {SEC(2010) 197} {SEC(2010) 198} /* COM/2010/0076 окончателен - COD 2010/0044 */


[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 9.3.2010

COM(2010) 76 окончателен

2010/0044 (COD)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за предприемане на действие от страна на Европейския съюз за Знака за европейско наследство

{SEC(2010) 197}{SEC(2010) 198}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

Въведение

Настоящото предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета предлага въвеждането на Знак за европейско наследство, чиито общи цели са засилване на чувството на европейските граждани за принадлежност към Европейския съюз на основата на споделени елементи от историята и наследството, както и оценяване на многообразието и засилване на междукултурния диалог. В тази връзка знакът има за цел да направи по-ценни и по-популярни обектите, които са играли ключова роля в историята и изграждането на Европейския съюз, и да съдейства европейските граждани да разберат по-добре изграждането на Европа и своето общо, но многообразно културно наследство, свързано по-специално с демократичните ценности и правата на човека, на които се основава процесът на европейската интеграция. По този начин Знакът за европейско наследство ще помогне и за доближаване на гражданите до Европа.

Добавената стойност на Знака за европейско наследство, в сравнение с други инициативи в сферата на културното наследство, като Списъка на световното наследство на Юнеско и „Европейските културни маршрути“ на Съвета на Европа, е както следва. Първо, инициативата ще се основава по-скоро на европейското описание на тези обекти и символичното им значение за Европа, отколкото на естетически преценки. Второ, ударението ще бъде поставено не върху опазването, а върху популяризирането на обектите и достъпа до тях, което включва излагане на добри обяснения за европейското значение на тези обекти и организиране на образователни дейности, със специално внимание към младите хора. Трето, ще се положат усилия за насърчаване на работата в мрежа между обектите, на които е присъден знакът, за да могат да обменят най-добри практики и да стартират общи проекти.

Предложението отговаря на заключенията, приети от Съвета на министрите на Европейския съюз на 20 ноември 2008 година и приканващи Комисията да представи подходящо „предложение за създаване от Европейския съюз на „Знак за европейско наследство“, което да определя практическите условия и ред за изпълнение на този проект“.

предистория

Първоначалната идея за Знака за европейско наследство се появи през 2005 г. като една от възможностите за запълване на пропастта, която дели Европейския съюз и неговите граждани. Тази пропаст е свързана до голяма степен с непознаване на историята на Европа, на ролята на Европейския съюз и на ценностите, върху които той се основава.

Началото на проекта бе дадено първо от няколко европейски държави през април 2006 г. на междуправителствена основа. Целта му беше засилване на чувството на европейските граждани за принадлежност към Европа и насърчаване на чувството за европейска идентичност чрез подобряване на познанията за общата история и споделеното наследство на Европа, особено сред младите хора. Към настоящия момент общо 64 обекта, разположени в 17 държави-членки на Европейския съюз, както и в Швейцария, са получили този знак. Практическите договорености за инициативата показаха обаче някои слабости и затова тя не съумя да разгърне докрай своя потенциал. Ето защо, следвайки примера с Европейските столици на културата, в заключенията на Съвета от ноември 2008 г. държавите-членки приканиха Европейската комисия да превърне настоящия междуправителствен Знак за европейско наследство във формално действие на Европейския съюз, с цел да се подобри неговото функциониране и да се осигури дългосрочният му успех.

Ангажирането на Европейския съюз със Знака за европейско наследство се очаква да засили съгласуваността между държавите-членки и по този начин да допринесе за разработването и правилното прилагане на общи, ясни и прозрачни критерии за подбор, както и на нови процедури по подбор и мониторинг за знака, което ще гарантира съответствие на обектите с поставените цели. Други очаквани ползи от действието на Европейския съюз са увеличаване на броя на държавите-членки, които участват в инициативата, и решаване на проблемите на настоящия секретариат, работещ на ротационен принцип.

Европейският парламент подкрепи създаването на Знака за европейско наследство най-напред в своята резолюция от 29 ноември 2007 г. относно обновена политика на Европейския съюз в областта на туризма: към по-силно партньорство за европейски туризъм (2006/2129(INI)), в която той предлага „да бъде подпомогнато създаването на знак за европейско наследство с цел да се подчертае стойността на европейското измерение на обектите и паметниците на Европейския съюз“, както и по-късно в резолюцията си от 10 април 2008 г. относно Европейска програма за култура в глобализиращия се свят (2007/2211(INI)), в която изтъква, „че следва да бъде създадена маркировка за европейското наследство с оглед подчертаване на европейското измерение на стоките на културата, паметниците, възпоменателните места и местности, които свидетелстват за историята и наследството на Европа“.

консултации със заинтересованите страни и оценка на въздействието

В резултат на заключенията на Съвета и в съответствие със своите процедури Европейската комисия стартира оценка на въздействието, включваща обществено допитване. Целта на тази оценка на въздействието беше да се определи дали действие на Европейския съюз в тази област е наистина обосновано, дали то може действително да добави стойност към Знака за европейско наследство и ако това е така, каква форма трябва да приеме това действие. Проектодокладът за оценка на въздействието беше обсъден от Комитета за оценка на въздействието на заседание на 25 ноември 2009 г. В резултат на това заседание и на становището на Комитета за оценка на въздействието в доклада бяха направени някои изменения. Окончателният доклад за оценката на въздействието и становището на Комитета за оценка на въздействието са публикувани на адрес:[http://ec.europa.eu/governance/impact/ia_carried_out/ia_carried_out_en.htm].

Консултации със заинтересованите страни

Процедурата за консултации започна през март 2009 г. е бе извършена на различни етапи. Тя включваше онлайн допитване, заседание за консултация, открито за широката общественост и заинтересованите страни, и заседание с експерти, посочени от 27-те държави-членки. Подробните резултати от различните стадии на консултациите са включени в доклада за оценка на въздействието и бяха надлежно взети под внимание при подготовката на предложението.

Очаквани въздействия

Анализът на различните въздействия показа, че първите преки последици от Знака за европейско наследство ще бъдат социални или обществени. Тези последици ще включват подобрен достъп до обектите на наследството, по-специално за младите хора, увеличен интерес и познаване на общото европейско наследство, повишено разбиране на европейското културно многообразие, укрепване на междукултурния диалог и по-голямо чувство за принадлежност към Европейския съюз.

Могат да се очакват и икономически ползи, тъй като Знакът за европейско наследство има потенциала да повлияе положително върху местния сектор на туризма, включително върху броя на заетите в него лица. Въздействието върху броя на посетителите на един обект обаче ще зависи до голяма степен от качеството и достоверността на знака и следователно от престижа, който той ще си създаде в течение на годините.

Избор на инструмент

В рамката на оценката на въздействието на Знака за европейско наследство бяха изпитани три варианта на политиката. Първият вариант беше знакът да продължи като междуправителствена инициатива без действия от страна на Европейския съюз. Вторият вариант беше знакът да продължи като междуправителствена инициатива, но с финансово подпомагане от бюджета на Европейския съюз. Третият вариант беше знакът да бъде превърнат в инициатива на Европейския съюз чрез решение на Европейския парламент и на Съвета, следвайки примера на Европейските столици на културата през 1999 г. Този последен вариант съдържаше три подварианта в зависимост от различните процедури по подбор: подбор от държавата-членка по общи европейски критерии, подбор само на европейско равнище без оглед на националния произход на обектите и предварителен подбор на национално равнище, последван от окончателен подбор на европейско равнище.

Вариантите, които предполагат значителна финансова помощ за разработването на обектите, бяха изключени от по-нататъшен анализ, тъй като между държавите-членки и в хода на консултациите имаше ясен консенсус, че новата инициатива трябва да има ограничено въздействие както върху бюджета на Европейския съюз, така и върху националните бюджети.

Сравнението на трите варианта показа, че превръщането на Знака за европейско наследство в инициатива на Европейския съюз чрез решение на Европейския парламент и на Съвета ще доведе до ясна добавена стойност и ще създаде ползи, които не могат да бъдат постигнати, ако държавите-членки действат сами, дори с финансово подпомагане от Европейския съюз. То доказа освен това, че предпочитаната процедура по подбор за присъждането на знака е комбинираният подбор на национално и на европейско равнище.

правни елементи на предложението

Правно основание

Правното основание за Знака за европейско наследство е член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Този член дава на Европейския съюз мандата да „допринася за разцвета на културите на държавите-членки, като зачита тяхното национално и регионално многообразие и същевременно извежда на преден план общото културно наследство“. Европейският съюз също така насърчава „сътрудничеството между държавите-членки“ в областта на културата и „ако е необходимо подкрепя и допълва техните действия“.

Принцип на субсидиарност

Настоящото предложение е в съответствие с принципа на субсидиарността. Участието на държавите-членки ще бъде на доброволна основа, като, изцяло в съответствие с член 167 от Договора, включването на Европейския съюз в Знака за европейско наследство ще бъде насочено към засилване на сътрудничеството между държавите-членки и подкрепа на техните действия чрез принос за разработването и правилното прилагане на общи, ясни и прозрачни критерии за подбор, както и на нови процедури по подбор и мониторинг. Оценката на въздействието показа също, че действието на Европейския съюз ще донесе ползи, които не могат да бъдат постигнати, ако държавите-членки действат сами.

Принцип на пропорционалност

Предложеният начин на действие ще окаже много ограничено въздействие както върху бюджета на Европейския съюз, така и върху националните бюджети. Той не налага непропорционални ограничения за управлението на изпълняващите го административни органи.

Кратко описание на предложението

Цели

Междуправителственият Знак за европейско наследство бе замислен с цел приближаване на гражданите до Европа. Това е обширен и сложен проблем, който различни инициативи на Европейския съюз в областта на комуникацията, образованието, културата и гражданското съзнание се опитват да решат по взаимно допълващи се начини. С цел да се отрази този по-всеобхватен процес, както и специалният принос, който може да даде Знакът за европейско наследство, Комисията предлага три равнища на цели за обновения Знак за европейско наследство.

Общите цели ще бъдат засилване на чувството на европейските граждани за принадлежност към Европейския съюз на основата на споделени елементи от историята и наследството, както и оценяване на многообразието и засилване на междукултурния диалог. Те отразяват общата амбиция на Знака за европейско наследство и го свързват с по-широките политики и цели на Европейския съюз.

Междинните цели на знака ще бъдат насочени към повишаване на стойността и популярността на обектите, които са играли ключова роля в историята и изграждането на Европейския съюз, и към подобряване на разбирането от страна на европейските граждани на изграждането на Европа и на тяхното общо, но многообразно културно наследство, свързано по-специално с демократичните ценности и правата на човека, на които се основава процесът на европейската интеграция. Това е най-високото равнище на въздействие, което Знакът за европейско наследство може да постигне сам по себе си.

На по-ниско равнище редица конкретни цели ще бъдат свързани с непосредствените подобрения, които обектите ― поотделно и всички заедно ― се очаква да постигнат в резултат на своите дейности, свързани с присъждането на Знака за европейско наследство, или които се очаква да бъдат постигнати от новите практически договорености.

Участие в действието

Поради естеството на Знака за европейско наследство и неговите цели Комисията предлага действието да започне с 27-те държави-членки. Участието на държавите-членки трябва да бъде на доброволна основа. При необходимост бъдещите оценки на Знака за европейско наследство може да проучат доколко е уместно инициативата да се разшири и да обхване трети държави, участващи в програма „Култура“.

Процедура по подбор

Оценката на въздействието на Знака за европейско наследство показа, че една от основните слабости на настоящата междуправителствена инициатива е, че обектите се подбират от вземащите участие държави независимо без участието на надзорен орган на европейско равнище. Тази процедура предоставя твърде много възможности за различно тълкуване и в резултат на това критериите не се прилагат еднакво от държавите, а това е пречило досега на общата съгласуваност и е подронвало качеството на знака.

Ето защо е необходима нова процедура по подбор, която да съчетава националното и европейското равнище. Комисията предлага на първия етап да се извършва предварителен подбор на обектите на равнище държави-членки, а след това, на втория етап, окончателният подбор да става на равнище ЕС с помощта на група от независими експерти. Това ще гарантира както стриктното прилагане на критериите, така и съответната видимост на европейското измерение, запазвайки същевременно равномерно разпределението на обектите на територията на Европейския съюз.

Групата от независими експерти трябва да се състои от 12 члена, посочени от Европейския парламент, Съвета и Комисията по примера на групата за подбор на Европейските столици на културата. Тези експерти трябва да имат съществен опит и специализирани познания в областта на културата, наследството, европейската история или в други области, свързани с целите на Знака за европейско наследство.

Комисията предлага да се даде на всяка държава-членка възможността да направи предварителен подбор на не повече от два обекта за всяка година, през която се прави подбор. Това ще помогне броят на обектите да остане в разумни граници и същевременно запазва известна гъвкавост за държавите-членки, тъй като някои от тях имат по-голям набор от потенциални обекти, отколкото други държави.

Групата от независими експерти трябва от своя страна да има възможността да избере измежду предварително подбраните обекти не повече от един обект на държава-членка за всяка година, през която се прави подбор. Предлага се да се даде специален приоритет на обекти с ярко транснационално измерение. Така ще се запази известен елемент на конкуренция между обектите на равнище ЕС, което ще помогне да се гарантира общото качество на обектите, а заедно с това и достоверността и престижът на инициативата.

Комисията накрая предлага след три последователни години, посветени на подбора на нови обекти, всяка четвърта година да бъде запазена за процедура на мониторинг. Това ще помогне административното натоварване да остане в разумни граници както за държавите-членки, така и за Комисията. Графикът в приложението е пример за предложената процедура.

Мониторинг и отнемане на знака

Знакът следва да се присъжда по принцип за постоянно, тъй като символичната стойност на подбраните обекти няма да намалява с течение на времето, а и по този начин обектите се насърчат да приемат дългосрочен подход и да инвестират в своето развитие. За да се поддържа обаче качеството и достоверността в дългосрочен план, е необходима стабилна система за мониторинг, гарантираща, че обектите, на които е присъден знакът, са изпълнили задълженията, поети при кандидатстване. Комисията предлага за този мониторинг да отговарят държавите-членки, които следва да докладват на европейската група на всеки четири години. В случай че някои обекти не изпълняват вече своите задължения, трябва да има възможност за отнемане на знака.

Практически договорености

Комисията следва да подпомогне действието, за да се осигури по-голяма стабилност, отколкото при настоящите договорености, и да се даде възможност за натрупване на опит. Това решение ще позволи да се използва съществуващият опит, като този с Европейските столици на културата или Наградата на Европейския съюз за културно наследство / Наградите „Europa Nostra“. Ще бъдат обаче необходими допълнителни ресурси (един администратор и един помощник). С оглед практическите договорености да се поддържат максимално леки и гъвкави, някои административни задачи трябва да бъдат възложени на подизпълнители чрез тръжни процедури.

Оценка

Редовната оценка на действието за Знака за европейско наследство е от решаващо значение, за да се осигури ефективност и достоверност на инициативата. Тази оценка би трябвало да проучи както процедурите, свързани с управление на действието, така и реалния кумулативен ефект на Знака за европейско наследство като цяло. Целта е да се определи в кои отношения действието дава добри резултати, дали то да бъде продължено, къде има възможност за подобрение и, което е особено важно, кой е най-добрият начин за постигане на такова подобрение в бъдеще. Мониторингът на споменатите по-горе обекти, на които е присъден знакът, ще допринесе, разбира се, за тази оценка. Отговорност за оценката носи Комисията; тя ще се извършва под формата на външна оценка на всеки 6 години.

Преходни разпоредби

Трябва да бъдат предприети преходни мерки за определяне на статута на обектите, на които вече е присъден Знакът за европейско наследство в рамките на междуправителствената инициатива. За да се гарантира общата съгласуваност на инициативата, тези обекти ще трябва да бъдат оценени отново въз основа на новите критерии. От съображения за равнопоставено третиране на всички държави-членки Комисията предлага да даде на онези, които не са участвали в междуправителствената инициатива, възможността да предложат първоначален набор от обекти, преди да започне редовната процедура по подбор.

ресурси

Годишните бюджетни кредити за Знака за европейско наследство се одобряват от бюджетния орган в рамките на многогодишната финансова рамка. Тези кредити покриват следните разходи: разходите за Европейската група от експерти, обществената информираност за инициативата на европейско равнище, някои дейности за свързване в мрежа на обектите и човешките ресурси, необходими в Европейската комисия в помощ на действието. В приложената законодателна финансова обосновка са дадени подробностите за периода от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2013 г., който попада в обхвата на настоящата многогодишна финансова рамка.

2010/0044 (COD)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно предприемане на действие от страна на Европейския съюз за Знака за европейско наследство

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 167 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[1],

след като представиха предложението на националните парламенти,

като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

1. Договорът има за цел постигането на един все по-тесен съюз между народите на Европа, а член 167 поставя на Европейския съюз задачата да допринесе за разцвета на културите на държавите-членки, като зачита тяхното национално и регионално многообразие и същевременно извежда на преден план общото културно наследство.

2. По-доброто разбиране и оценяване, по-специално сред младите хора, на тяхното общо, но многообразно наследство ще допринесе за засилване на чувството за принадлежност към Европейския съюз и ще подкрепи междукултурния диалог. Ето защо е важно да се насърчава по-големия достъп до културното наследство и да се засилва европейското измерение.

3. Договорът създава също гражданство на Съюза, което допълва националното гражданство на съответните държави-членки и което е важен елемент за опазване и укрепване на процеса на европейска интеграция. За да могат гражданите да се включат възможно най-пълноценно в процеса на европейската интеграция, по-голям акцент следва да бъде поставен върху техните общи ценности, история и култура като ключови елементи на тяхната принадлежност към общество, изградено върху принципите за свобода, демокрация и зачитане на правата на човека, културно многообразие, толерантност и солидарност.

4. Началото на междуправителствения проект за „Знак за европейско наследство“ беше дадено в Гранада през април 2006 г. от няколко държави-членки.

5. На 20 ноември 2008 г.[2] Съветът на Европейския съюз прие заключения, насочени към превръщане на междуправителствения Знак за европейско наследство в действие на Европейския съюз, като прикани Комисията да му представи подходящо предложение за създаване от Европейския съюз на Знак за европейско наследство и да определи практическите процедури за изпълнение на този проект.

6. Общественото допитване и оценката на въздействието, осъществени от Комисията, потвърдиха, че междуправителственият Знак за европейско наследство е ценна инициатива, но че е необходимо проектът да се доразвие, за да разгърне пълния си потенциал и че участието на Европейския съюз може да доведе до ясна добавена стойност на Знака за европейско наследство и да помогне на инициативата да направи качествена крачка напред.

7. Знакът за европейско наследство трябва да се стреми към полезни взаимодействия и допълване с други инициативи, като например Списъка на световното наследство на Юнеско и „Европейските културни маршрути“. Добавената стойност на Знака за европейско наследство следва да се основава на приноса на подбраните обекти за европейската история и култура, на ясното образователно измерение, стигащо до гражданите, включително до младите хора, и на работата в мрежа между обектите за обмен на опит и най-добри практики. Основното ударение на инициативата следва да бъде поставено по-скоро върху популяризирането и достъпа до обектите и върху качеството на даваните обяснения и предлаганите дейности, отколкото върху запазването на обектите, което следва да бъде гарантирано от съществуващите режими за опазване.

8. Наред със засилване чувството на европейските граждани за принадлежност към Европейския съюз и насърчаване на междукултурния диалог, действието на Съюза за Знака за европейско наследство може да допринесе и за повишаване на ценността и популярността на културното наследство, укрепване на ролята на наследството за икономическото и устойчивото развитие на регионите, по-специално чрез културен туризъм, засилване на полезните взаимодействия между културното наследство и съвременното творчество и творческия дух, улесняване на обмена на опит и най-добри практики в цяла Европа и, по-общо казано, насърчаване на демократичните ценности и правата на човека, на които се основава процесът на европейската интеграция.

9. Тези цели съответстват изцяло на целите на Европейската програма за култура, които включват поощряване на културното многообразие и междукултурния диалог и насърчаване на културата като творчески двигател[3].

10. От решаващо значение е новият Знак за европейско наследство да бъде присъждан въз основа на общи, ясни и прозрачни критерии и процедури.

11. Административните договорености за Знака за европейско наследство трябва да останат леки и гъвкави в съответствие с принципа на субсидиарност.

12. Тъй като целите на настоящото решение не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и затова поради необходимостта, по-специално, от нови общи, ясни и прозрачни критерии и процедури за Знака за европейско наследство, както и от по-добра координация между държавите-членки, могат да се постигнат по-добре на равнището на ЕС, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Предмет

С настоящото решение се урежда предприемане на действие от страна на Европейския съюз под надслов „Знак за европейско наследство“.

Член 2

Определение

За целите на настоящото решение „обекти“ означава паметници, природни или градски обекти, културни пейзажи и възпоменателни места, културни ценности и предмети, нематериално наследство, свързано с определено място, в т.ч. съвременното наследство.

Член 3

Цели

1. Общите цели на действието са насочени към:

- засилване на чувството на европейските граждани за принадлежност към Европейския съюз на основата на споделени елементи от историята и културното наследство, както и оценяване на многообразието;

- укрепване на междукултурния диалог;

2. Междинните цели на действието са насочени към:

- повишаване на стойността и популярността на обектите, които са играли ключова роля в историята и изграждането на Европейския съюз;

- подобряване разбирането на европейските граждани за изграждането на Европа и на тяхното общо, но многообразно културно наследство, свързано по-специално с демократичните ценности и правата на човека, на които се основава процесът на европейската интеграция.

3. Специфичните цели на действието са следните:

- разработване на европейското значение на обектите;

- повишаване осведомеността на младите хора за общото им културно наследство;

- улесняване обмена на опит и най-добри практики в цяла Европа;

- подобряване на достъпа до обектите на наследството за всички членове на широката общественост, и по-специално за младите хора;

- укрепване на междукултурния диалог, по-специално сред младите хора, чрез възпитание в областта на изкуствата, културата и историята;

- засилване на полезните взаимодействия между културното наследство и съвременното творчество и творческия дух;

- допринасяне за привлекателността и за устойчивото развитие на регионите.

Член 4

Участие в действието

Действието е отворено за участието на държавите-членки на Европейския съюз. Това участие е на доброволна основа.

Член 5

Взаимно допълване с други инициативи

Комисията и държавите-членки осигуряват взаимното допълването на Знака за европейско наследство с други инициативи в сферата на културното наследство, като Списъка на световното наследство на Юнеско и „Европейските културни маршрути“ на Съвета на Европа.

Член 6

Достъп до действието

Знакът за европейско наследство може да бъде присъждан на обектите, определени в член 2.

Член 7

Критерии

Присъждането на Знака за европейско наследство се основава на следните критерии:

13. Кандидатите за знака трябва да имат символична европейска стойност и да са играли ключова роля в историята и изграждането на Европейския съюз. Кандидатите следователно доказват:

14. своя трансграничен или паневропейски характер: миналата и настоящата значимост и привлекателност на обекта-кандидат трябва да надхвърлят националните граници на държава-членка;

15. и/или мястото и ролята на обекта в европейската история и европейската интеграция, и неговите връзки с ключови европейски събития или личности, както и с културните, художествените, политическите, социалните, научните, технологичните или индустриалните движения;

16. и/или мястото и ролята на обекта в развитието и популяризирането на общите ценности, на които се основава европейската интеграция, като свобода, демокрация, зачитане на правата на човека, културно многообразие, толерантност и солидарност.

17. Кандидатите за знака представят проект, който рекламира европейското им измерение и ги обвързва с извършването на следните дейности:

18. повишаване на осведомеността относно европейското значение на обекта, по-специално чрез подходящи информационни дейности, указателни обозначения и обучение на персонала;

19. организиране на образователни дейности, по-специално за младите хора, които помагат да се разбере по-добре общата история на Европа и нейното общо, но многообразно културно наследство и които засилват чувството за принадлежност към едно общо пространство;

20. насърчаване на езиковото многообразие чрез използване на няколко езика на Европейския съюз;

21. участие в дейностите от мрежата от свързани обектите, на които е присъден Знакът за европейско наследство, с цел обмен на опит и стартиране на общи проекти;

22. повишаване на популярността и привлекателността на обекта в европейски мащаб, например чрез използването на съвременна технология;

23. организирането на художествени и културни дейности (като събития, фестивали, творчески престои), които увеличават мобилността на европейските дейци на изкуството и на колекциите, насърчават междукултурния диалог и поощряват връзката между наследството и съвременното творчество и творческия дух, се приветства, когато специфичният характер на обекта допуска това.

24. Кандидатите за знака представят план за управление, който ги обвързва с извършването на следните дейности:

25. осигуряване доброто управление на обекта;

26. осигуряване опазването на обекта и предаването му на бъдещите поколения съгласно съответните режими за опазване;

27. осигуряване качеството на услугите при посрещане на посетители, като историческа презентация, информация за посетителите, указателни обозначения и пр.;

28. осигуряване достъп за възможно най-широката общественост, например чрез приспособяване на обекта или обучение на персонала;

29. отделяне на специално внимание на младите хора, по-специално като им предоставят достъп до обекта при привилегировани условия;

30. популяризиране на обектите като туристически дестинации;

31. разработване на последователна и цялостна комуникационна стратегия, изтъкваща европейското значение на обекта;

32. осигуряване на максимално възможната екологосъобразност на плана за управление, с оглед да бъдат ограничени евентуалните отрицателни последици от туризма.

Член 8

Европейска група от независими експерти

1. Създава се Европейска група от независими експерти (наричана по-долу „Европейската група“) за осъществяване на процедурите по подбор и мониторинг на европейско равнище. Тя осигурява еднородното прилагане на критериите в участващите държави-членки.

2. Европейската група се състои от 12 членове. Четирима от членовете се назначават от Европейския парламент, четирима от Съвета и четирима от Комисията. Групата определя свой председател.

3 Членовете на Европейската група са независими експерти. Те имат значителен опит и специализирани познания в областта на културата, наследството, европейската история или в други области, свързани с целите на Знака за европейско наследство.

4. Членовете на Европейската група се назначават за срок от три години. Чрез дерогация през първата година от влизането в сила на настоящото решение четирима експерти се назначават от Комисията за една година, четирима от Европейския парламент за две години и четирима от Съвета за три години.

5. Ако стане ясно наличието на конфликт на интереси между даден член на групата и определен обект, този член на групата не участва в оценката на същия обект.

6. Всички доклади, препоръки и уведомления на Европейската група се правят публично достояние.

Член 9

Формуляр за кандидатстване

С цел процедурите да бъдат колкото се може по-опростени и олекотени, Комисията изготвя общ формуляр за кандидатстване, въз основа на критериите за подбор, който се използва от всички кандидати. При подбора се вземат предвид само заявленията, подадени чрез официалния формуляр за кандидатстване.

Член 10

Предварителен подбор на национално равнище

1. За предварителния подбор на обектите за присъждане на Знака за европейско наследство отговарят държавите-членки.

2. Всяка държава-членка има възможност да подбере предварително не повече от два обекта годишно в съответствие с графика в приложението. Процедури по подбор не се провеждат през годините, определени за процедурата на мониторинг.

3. Всяка държава-членка изготвя свои собствени процедури и свой собствен график за предварителния подбор на обектите в съответствие с принципа на субсидиарност, като осигурява максимално възможната лекота и гъвкавост на административните договорености. Тя обаче уведомява Комисията за резултатите от предварителния подбор не по-късно от 31 януари от годината на процедурата по подбор.

4. Предварителният подбор се извършва въз основа на критериите, определени в член 7, и на базата на формуляра за кандидатстване, посочен в член 9.

Член 11

Окончателен подбор на равнище ЕС

1. За окончателния подбор на обектите за присъждане на Знака за европейско наследство отговаря Комисията, като той се извършва от Европейската група.

2. Европейската група оценява кандидатурите на предварително подбраните обекти и избира не повече от един обект от държава-членка. При необходимост може да се изиска допълнителна информация и да се организират посещения на обектите.

3. Окончателният подбор се извършва въз основа на критериите, определени в член 7, и на базата на формуляра за кандидатстване, посочен в член 9.

4. Европейската група изготвя доклад за предварително подбраните обекти не по-късно от 31 октомври от годината на процедурата по подбор. Този доклад включва препоръка за присъждане на Знака за европейско наследство и обосновка за обектите, които са отпаднали от окончателния списък.

5. Кандидатите, които са отпаднали от окончателния списък, могат да кандидатстват отново за предварителен подбор на национално равнище през следващите години.

Член 12

Транснационални обекти

1. За целите на настоящото решение за „транснационални обекти“ се считат следните обекти:

- няколко обекта, разположени в различни държави-членки, които се групират около една конкретна тема, за да излязат с единна кандидатура;

- един конкретен обект, който е разположен географски на територията на най-малко две различни държави-членки.

2. Кандидатурите за транснационални обекти следват същата процедура, както и кандидатурите за другите обекти. Те са предварително подбрани от една от засегнатите държави-членки, в рамките на не повече от два обекта, както е посочено в член 10, и са предложени от името на всички засегнати държави-членки след консултации с тези държави-членки и с тяхно съгласие.

3. Ако един транснационален обект отговаря на условията, посочени в член 7, този обект се ползва с приоритет при окончателния подбор.

Член 13

Посочване

1. Комисията официално посочва обектите, на които да се присъди Знакът за европейско наследство, през годината, последвала процедурата по подбор, с оглед на препоръката на Европейската група. Комисията уведомява Европейския парламент и Съвета.

2. По принцип Знакът за европейско наследство се присъжда на обектите за постоянно при условията, изложени в членове 14 и 15, и при условие че действието продължава.

Член 14

Мониторинг

1. Всеки обект, на който е присъден Знакът за европейско наследство, подлежи на редовен мониторинг, за да се гарантира, че той продължава да отговаря на критериите и че изпълнява всички ангажименти, поети при кандидатстването.

2. За мониторинга на всички обекти, разположени на територията на една държава-членка, отговаря съответната държава-членка. Тази държава-членка събира цялата необходима информация и подготвя подробен доклад на всеки четири години в съответствие с графика от приложението.

3. Докладът се изпраща на Комисията и се представя на Европейската група за проучване не по-късно от 31 януари от годината на процедурата на мониторинг.

4. Европейската група изготвя доклад относно състоянието на обектите, на които е присъден знакът в съответната държава-членка не по-късно от 31 октомври от годината на процедурата на мониторинг, включващ, при необходимост, препоръки, които да се вземат предвид през следващия период на мониторинг.

5. Комисията определя общи показатели за държавите-членки, с цел да се гарантира единен подход при процедурата на мониторинг.

Член 15

Отнемане на знака

1. Ако Европейската група забележи, че даден обект не отговаря вече на критериите на Знака за европейско наследство или че не изпълнява вече всички ангажименти, поети при кандидатстване, тя започва диалог със съответната държава-членка чрез Комисията, за да се подпомогне внасянето на необходимите корекции в обекта.

2. Ако в срок от 18 месеца след началото на диалога необходимите корекции на обекта не са били направени, Европейската група уведомява Комисията. Това уведомление трябва да бъде придружено от обосновка и препоръки за подобряване на положението.

3. Ако в срок от 18 месеца препоръките не са изпълнени, Европейската група издава препоръка за отнемане на Знака за европейско наследство от съответния обект.

4. Комисията взема окончателното решение за отнемането на Знака за европейско наследство. Комисията уведомява Европейския парламент и Съвета.

5. Уведомленията и препоръките на Европейската група се правят публично достояние.

Член 16

Практически договорености

1. Комисията осъществява действието на Европейския съюз за Знака за европейско наследство. Тя по-специално:

- осигурява общата съгласуваност и качеството на действието;

- осигурява координацията между държавите-членки и Европейската група;

- изготвя указания за процедурите по подбор и мониторинг, както и формуляра за кандидатстване;

- оказва помощ на Европейската група от независими експерти.

2. Комисията отговаря за комуникацията и обществената информираност за Знака за европейско наследство на равнище ЕС, по-специално чрез създаването и поддържането на специален уебсайт.

3. Комисията насърчава работата в мрежа между обектите, на които е присъден знакът.

4. Действията съгласно параграфи 2 и 3, както и разходите за Европейската група, се финансират чрез финансовата рамка, предвидена в член 19.

Член 17

Оценка

1. Комисията осигурява външната и независима оценка на действието за Знака за европейско наследство. Тази оценка се прави на всеки шест години в съответствие с графика, посочен в приложението, като се оценяват всички аспекти, в това число ефикасността на процедурите за управление на действието, броят на обектите, последиците от действието, начинът, по-който то може да бъде подобрено, и това дали Знакът за европейско наследство следва да бъде продължен.

2. Комисията представя доклад за тези оценки на Европейския парламент и на Съвета не по-късно от шест месеца от окончателното завършване на оценките.

Член 18

Преходни разпоредби

1. Обектите, на които вече е присъден знакът в рамката на междуправителствения Знак за европейско наследство и които се намират в държавите-членки, се оценяват [през годината след влизането в сила на настоящото решение].

За тези обекти се подава нова кандидатура въз основа на новите критерии и процедури, изложени в членове 6—9, като същата се представя на Комисията от съответните държави-членки не по-късно от 31 януари [от въпросната година].

Новите кандидатури се оценяват от Европейската група.

Ако един от обектите, предложени от дадена държава-членка, не отговаря на критериите или ако е необходима допълнителна информация, Европейската група започва диалог с държавата-членка чрез Комисията, с цел да прецени дали кандидатурата може да бъде подобрена, преди да се вземе окончателно решение. Ако е необходимо, може да бъдат организирани посещения на обекта.

Европейската група изготвя доклад относно обектите с препоръка за присъждането на Знака за европейско наследство до края на [въпросната година], освен ако не са необходими допълнителни пояснения от държавата-членка.

След това Комисията посочва официално обектите.

По принцип Знакът за европейско наследство се присъжда на обектите, попадащи в обхвата на настоящия параграф, за постоянно при условията, изложени в членове 14 и 15, и при условие че действието продължава.

Кандидатите, които са отпаднали от окончателния списък, могат да кандидатстват отново за предварителен подбор на национално равнище през следващите години.

2. Държавите-членки, които не са участвали в междуправителствения Знак за европейско наследство, имат възможността да предложат максимум четири обекта за присъждане на Знака за европейско наследство през [втората година след влизането в сила на настоящото решение].

За тези обекти се подава кандидатура въз основа на новите критерии и процедури, установени в членове 6—9, като тя се представя на Комисията от съответните държави-членки не по-късно от 31 януари [от въпросната година].

Новите кандидатури се оценяват от Европейската група. Ако един от обектите, предложени от дадена държава-членка, не отговаря на критериите или ако е необходима допълнителна информация, Европейската група започва диалог с държавата-членка чрез Комисията, с цел да прецени дали кандидатурата може да бъде подобрена, преди да се вземе окончателно решение. Ако е необходимо, може да бъдат организирани посещения на обекта.

Европейската група изготвя доклад относно обектите с препоръка за присъждането на Знака за европейско наследство до края на [въпросната година], освен ако не са необходими допълнителни пояснения от държавата-членка.

След това Комисията посочва официално обектите.

По принцип Знакът за европейско наследство се присъжда на обектите, попадащи в обхвата на настоящия параграф, за постоянно при условията, изложени в членове 14 и 15, и при условие, че действието продължава.

Кандидатите, които са отпаднали от окончателния списък, могат да кандидатстват отново за предварителен подбор на национално равнище през следващите години.

3. Процедурата по подбор и мониторинг за Знака за европейско наследство, установена в членове 6— 15, започва през [третата година след влизането в сила на настоящото решение].

Член 19

Финансови разпоредби

1. Финансовата рамка за изпълнението на действието за периода от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2013 г. се определя на 1 350 000 EUR.

2. Годишните бюджетни кредити се одобряват от бюджетния орган в границите на многогодишната финансова рамка.

Член 20

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Съставено в Брюксел,

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

ГРАФИК

График за Знака за европейско наследство

[Година n] | Приемане на решението Подготвителна работа |

[Година n+1] | Преоценка на обектите, на които вече е присъден Знакът за европейско наследство в рамката на междуправителствената инициатива |

[Година n+2] | Първо представяне на обекти от държавите-членки, които не са участвали в междуправителствената инициатива |

[Година n+3] | Подбор |

[Година n+4] | Мониторинг |

[Година n+5] | Подбор |

[Година n+6] | Подбор Оценка на Знака за европейско наследство |

[Година n+7] | Подбор |

[Година n+8] | Мониторинг |

[Година n+9] | Подбор |

[Година n+10] | Подбор |

[Година n+11] | Подбор |

[Година n+12] | Мониторинг Оценка на Знака за европейско наследство |

… | … |

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО:

Решение на Европейския парламент и на Съвета за предприемане на действие от страна на Европейския съюз за Знака за европейско наследство

2. РАМКА УД/БД (УПРАВЛЕНИЕ/БЮДЖЕТИРАНЕ ПО ДЕЙНОСТИ)

Област от политиката: Образование и култура

Дейност: Развитие на културното сътрудничество в Европа

3. БЮДЖЕТНИ РЕДОВЕ

3.1. Бюджетни редове (редове за оперативни разходи и свързаните с тях редове за техническа и административна помощ – предишни редове Б.А), включително наименования:

15 04 50 Знак за европейско наследство

3.2. Продължителност на действието и на финансовото въздействие:

Правното основание за Знака за европейски наследство не е ограничено във времето.

Предложението ще има въздействие върху бюджета на Съюза за периода от 1.1.2011 г. до 31.12.2013 г.

3.3. Бюджетни характеристики:

Бюджетен ред | Вид разходи | Нов | Принос на ЕАСТ | Принос на държави-кандидатки | Функция във финансовата перспектива |

15 04 50 | Незадължителни | МБК[4] | ДА | НЕ | НЕ | № 3б |

4. ОБОБЩЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА

4.1. Финансови средства

4.1.1. Обобщение на бюджетните кредити за поети задължения (БКПЗ) и бюджетните кредити за плащания (БКП)

в милиони евро (до 3 знака след десетичната запетая)

Вид разходи | Раздел № | 2011 г. | 2012 г. | 2013 г. | 2014 г. | Общо |

Оперативни разходи[5] |

Бюджетни кредити за поети задължения (БКПЗ) | 8.1 | a | 0.350 | 1.000 | 1.350 |

Бюджетни кредити за плащания (БКП) | б | 0.250 | 0.800 | 0.300 | 1.350 |

Административни разходи в рамките на референтната сума[6] |

Техническа и административна помощ (ЕБК) | 8.2.4 | в |

ОБЩА РЕФЕРЕНТНА СУМА |

Бюджетни кредити за поети задължения | a+в | 0.350 | 1.000 | 1.350 |

Бюджетни кредити за плащания | б+в | 0.250 | 0.800 | 0.300 | 1.350 |

Човешки ресурси и свързани с тях разходи (ЕБК) | 8.2.5 | г | 0.122 | 0.244 | 0.244 | 0.610 |

Административни разходи, без разходите за човешки ресурси и свързаните с тях разходи, които не са включени в референтната сума (ЕБК) | 8.2.6 | д | 0.003 | 0.006 | 0.006 | 0.015 |

Обща индикативна стойност на интервенцията

ОБЩО БКПЗ, включително разходи за човешки ресурси | а+в+г+д | 0.125 | 0.600 | 1.250 | 1.975 |

ОБЩО БКП, включително разходи за човешки ресурси | б+в+г+д | 0.125 | 0.500 | 1.050 | 0.300 | 1.975 |

Подробности за съфинансирането

Не се прилага

4.1.2. Съвместимост с финансовото планиране

( Предложението е съвместимо със съществуващото финансово планиране.

X Предложението ще доведе до повторно планиране на съответната функция във финансовата перспектива.

През 2012 г. ще бъде отпусната сума от 350 000 EUR посредством пренасочване на средства от финансовия пакет за програма „Култура“ (бюджетен ред 15 04 44 Култура)

( Предложението може да наложи прилагане на разпоредбите на Междуинституционалното споразумение[7] (т.е. инструмент за гъвкавост или преразглеждане на финансовата перспектива).

4.1.3. Финансово въздействие върху приходите

X Предложението няма финансови отражения върху приходите.

( Предложението има финансово въздействие — ефектът върху приходите е както следва:

4.2. Човешки ресурси ПРВ (включително длъжностни лица, временно нает и външен персонал) – вж. подробности в точка 8.2.1.

Годишни изисквания | 2011 г. | 2012 г. | 2013 г. |

Общ брой на човешките ресурси | 1 | 2 | 2 |

5. ХАРАКТЕРИСТИКИ И ЦЕЛИ

5.1. Нужда, която трябва да се посрещне в краткосрочен или дългосрочен план

Вж. раздел 1 на обяснителния меморандум и раздел 2 на оценката на въздействието.

5.2. Добавена стойност от участието на Европейския съюз, съгласуваност на предложението с други финансови инструменти и възможни полезни взаимодействия

Вж. раздел 3.2 на обяснителния меморандум и раздел 2.3 на оценката на въздействието. Между предложението и програма „Култура“ съществуват полезни взаимодействия.

5.3. Цели, очаквани резултати и свързани с тях показатели на предложението в контекста на рамката за управление по дейности (УД)

Целите на Знака за европейско наследство (вж. член 3 от предложението за решение и раздел 3 от оценката на въздействието) са пряко свързани със стратегическата цел на Комисията за солидарност, по-специално посредством техния принос за икономическото и социалното единство и опазването и укрепването на нашите общи ценности. Знакът за европейско наследство е пряко свързан и със стратегическата цел на Комисията за постигането на просперитет посредством нейната конкретна цел, насочена към подобряване на привлекателността и устойчивото развитие на регионите.

За да се отчетат резултатите, постигнати благодарение на Знака за европейско наследство, ще бъдат определени ключови показатели в социалната и икономическата област и в сферата на околната среда. Социалните показатели биха могли да включват:

- броя на хората, които заявяват, че интересът им към културното наследство се е повишил;

- броя на хората, които заявяват, че са започнали да ценят повече общата европейска история;

- броя дейности, организирани от обектите и насочени към младите хора;

- проекти за сътрудничество между обектите, на които е присъден знакът;

- броя създадени културни дейности;

- броя дейности, насочени към повишаване на осведомеността относно демократичните ценности/човешките права.

Икономическите показатели биха могли да включват:

- повишения брой на посетителите;

- повишения брой на пряко или непряко създадените работни места;

- броя на съхранените работни места;

- броя на партньорските проекти, осъществявани между обектите, на които е присъден знакът, и културната и творческата индустрия;

- броя на партньорските проекти, осъществявани между обектите, на които е присъден знакът, и местния бизнес;

- стимулиращия ефект на направените в наследството инвестиции за частните и публичните източници.

Показателите в областта на околната среда биха могли да включват:

- броя на плановете за устойчиво управление, приети от обектите;

- подобрения достъп до обектите посредством устойчива транспортна система;

- условията на околната среда във връзка с пейзажите и историческите обекти.

5.4. Метод на изпълнение (индикативен)

X Централизирано управление

X пряко от Комисията

( непряко чрез делегиране на:

( изпълнителни агенции

( създадени от Общностите органи, както е посочено в член 185 от Финансовия регламент

( национални публични органи/органи с публична функция

( Споделено или децентрализирано управление

( с държавите-членки

( с трети държави

( Съвместно управление с международни организации (моля, уточнете)

Забележки:

6. МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА

6.1. Система за мониторинг

Рамката за мониторинг и оценка на Знака за европейско наследство ще включва два аспекта, които трябва да бъдат разграничавани: мониторинг на обектите, на които е присъден знакът, и оценка на дейността в рамките на Знака за европейско наследство като цяло.

С мониторинга на обектите се цели да се провери дали обектите, на които е присъден знакът, са изпълнили задълженията, които са поели при подаването на заявленията си и при тяхното избиране, и дали следователно могат да продължат да носят знака. Комисията ще предостави набор от показатели, които трябва да бъдат взети предвид. Отговорност за извършването на посочения мониторинг носят държавите-членки, които ще докладват на Европейска експертна група, която въз основа на това ще направи оценка и при необходимост ще предложи отнемане на знака. Мониторингът на обектите, на които е присъден знакът, ще влезе в оценката на Знака за европейско наследство като цяло. За повече информация относно системата за мониторинг, вж. членове 14 и 15 от предложението за решение.

6.2. Оценка

6.2.1. Предварителна оценка

Вж. оценката на въздействието:

6.2.2. Предприети мерки след междинна оценка/последваща оценка (изводи от подобен опит в миналото)

Не се прилага

6.2.3. Условия и честота на извършване на оценките в бъдеще

При оценката на Знака за европейско наследство вниманието трябва да бъде насочено както към процедурите, свързани с управлението на действието, така и към реалния кумулативен ефект на Знака за европейско наследство като цяло. Целта е да се определи в кои отношения програмата дава добри резултати, къде има възможност за подобрение и, което е по-важно, кой е най-добрият начин за постигане на такова подобрение в бъдеще.

Както е посочено в член 17 от предложението за решение, отговорност за оценката носи Комисията; тя ще се извършва под формата на външна оценка на всеки шест години.

7. Мерки за борба с измамите

Комисията трябва да гарантира, че когато се осъществяват действия, финансирани съгласно настоящото решение, финансовите интереси на Европейския съюз са защитени посредством прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, посредством ефикасен контрол и посредством възстановяване на неправомерно изплатените суми, а при откриване на нередности — посредством ефикасни, пропорционални и възпиращи наказания в съответствие с Регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 и (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета, както и с Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета.

За финансираните съгласно настоящото решение действия на Европейския съюз терминът „нередност“, посочен в член 1, параграф 2 на Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95, означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Европейския съюз или на договорно задължение в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Европейския съюз или на бюджетите, управлявани от него, посредством извършването на неоправдан разход.

8. ИНФОРМАЦИЯ ЗА РЕСУРСИТЕ

8.1. Цели на предложението, изразени във финансови разходи

Бюджетни кредити за поети задължения в милиони евро (до 3 знака след десетичната запетая)

(Посочете целите, действията и резултатите) | Вид резултат | Среден разход | 2012 г. | 2013 г. | ОБЩО |

2011 г. | 2012 г. | 2013 г. |

Длъжностни лица или временно нает персонал[8] (15 01 01) | A*/AD | 1 | 1 | 1 |

B*, C*/AST | 1 | 1 |

Персонал, финансиран[9] по статия 15 01 02 |

Друг персонал[10], финансиран по статия 15 01 04/05 |

ОБЩО | 1 | 2 | 2 |

8.2.2. Описание на задачите, произтичащи от действието

Степен AD: управление, мониторинг и оценка на изпълнението на действието; подпомагане на работата на групата от независими експерти; организиране на заседанията на групата и представляване на Комисията по време на тези заседания; поемане на секретарските задължения по време на тези заседания; проследяване на процеса по вземане на решения относно подбора и мониторинга на обектите; установяване и поддържане на постоянен контакт и обмен с други европейски институции, държави-членки, обекти, на които е присъден знакът, или международни организации; координиране на мрежата от обекти, на които е присъден знакът; организиране на заседанията на тази мрежа и представляване на Комисията по време на тези заседания; комуникационни действия, свързани с действието; лансиране, управление и мониторинг на поканите за участие в търгове.

Степен AST: осигуряване на оперативна подкрепа на длъжностните лица от степен AD при изпълнението на техните задължения; подпомагане при подготовката на комуникационни действия; подпомагане при организацията на заседания; подпомагане при подготовката на покани за участие в търгове; осигуряване на подкрепа при управлението на договорите.

По принцип действието трябва да бъде подготвено през 2011 г., като по-специално това включва установяване на всички структури (европейска група от независими експерти, национални координатори и т.н.), изготвяне на процедурния правилник, насоките и формулярите за кандидатстване, както и подготовката на първата покана за участие в търг, така че първата процедура по подбора да може да започне в началото на 2012 г.

8.2.3. Източници на човешки ресурси (законово установени)

( Длъжности, понастоящем разпределени за управлението на програмата, които трябва да бъдат заменени или продължени

( Длъжности, предварително разпределени в рамките на ГПС/ППБ за година n

( Длъжности, които трябва да бъдат поискани в следващата процедура в рамките на ГПС/ППБ

X Длъжности, които трябва да бъдат преразпределени, като се използват наличните ресурси в управляващата служба (вътрешно преназначаване)

( Длъжности, необходими за година n, но непредвидени в ГПС/ППБ за съответната година

8.2.4. Други административни разходи, включени в референтната сума (XX 01 04/05 – Разходи за административно управление)

Не се прилага

8.2.5. Финансови разходи за човешки ресурси и свързаните с тях разходи, които не са включени в референтната сума

в милиони евро (до 3 знака след десетичната запетая)

Вид човешки ресурси | 2011 г. | 2012 г. | 2013 г. |

Длъжностни лица и временно нает персонал (15 01 01) | 0.122 | 0.244 | 0.244 |

Персонал, финансиран по статия 15 01 02 (помощен персонал, външни национални експерти, договорно нает персонал и др.) (посочете бюджетния ред) |

Общо разходи за човешки ресурси и свързани с тях разходи (които НЕ са включени в референтната сума) | 0.122 | 0.244 | 0.244 |

Изчисление – Длъжностни лица и временно нает персонал

122 000 EUR за длъжност на година (стандартни разходи за длъжност, съобразно насоките за изготвянето на законодателната финансова обосновка)

Изчисление — Персонал, финансиран по статия 15 01 02

Не се прилага

Нуждите от човешки ресурси са покрити в рамките на средствата, които вече са отпуснати за управлението на това действие и/или преразпределени в рамките на ГД, допълнени, в зависимост от случая, с допълнителни средства, предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства, с оглед на бюджетните ограничения.

8.2.6 Други административни разходи, които не са включени в референтната сума

в милиони евро (до 3 знака след десетичната запетая)

2011 г. | 2012 г. | 2013 г. | ОБЩО |

15 01 02 11 01 – Командировки | 0.003 | 0.006 | 0.006 | 0.015 |

15 01 02 11 02 — Заседания и конференции |

15 01 02 11 03 – Комитети |

15 01 02 11 04 – Проучвания и консултации |

15 01 02 11 05 — Информационни системи |

2 Общо други разходи за управление (15 01 02 11) |

3 Други разходи от административен характер (уточнете, като посочите и бюджетния ред) |

Общо административни разходи, различни от разходите за човешки ресурси и свързаните с тях разходи (които НЕ са включени в референтната сума) | 0.003 | 0.006 | 0.006 | 0.015 |

Изчисляване – Други административни разходи, които не са включени в референтната сума

2011 г.: 3 командировки в Европейския съюз за година = 3 x 1000 EUR

2012 г. и 2013 г.: 6 командировки в Европейския съюз за година = 6 x 1000 EUR

Нуждите от административни бюджетни кредити са покрити в рамките на средствата, които вече са отпуснати за управлението на това действие и/или преразпределени в рамките на ГД, допълнени, в зависимост от случая, с допълнителни средства, предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства, с оглед на бюджетните ограничения.

[1] OВ C […], […] г., стр. […].

[2] ОВ С 319, 13.12.2008 г., стр. 11―12.

[3] COM(2007) 242 док. 9496/07.

[4] Многогодишни бюджетни кредити.

[5] Разходи, които не попадат в глава 15 01 от съответния дял 15.

[6] Разходи, които попадат в статия 15 01 04 от дял 15.

[7] Вж. точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

[8] Разходите за който НЕ се покриват от референтната сума.

[9] Разходите за който НЕ се покриват от референтната сума.

[10] Разходите за който са включени в референтната сума.

Top